Tag Archives: НЦОЗА

НСИ и броят родени деца на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/nsi-rajdania/

Пиша за демографията и статистиката свързана с нея отдавна и в началото на всяка година критикувам журналисти и политици за сензационни твърдения хващайки се за първото налично число без да разбират какво всъщност значи. В следващата си статия ще опиша подробно петте числа, които имаме за ражданията в България. Сега искам да се спра по-подробно на едно от тях.

През годините винаги съм настоявал да се чака края на април, когато излизат данните на НСИ. Причината е, че за останалите нямаме методология или някакво обяснение какво показват. Това, което ще опиша тук, не променя това ми становище, а внася яснота какво виждаме.

НСИ и европейският регламент за статистиката

Заради значителното разминаване – с три до шест хиляди деца – между данните на НСИ и първо на регистъра на ражданията, а в последно време с тези на НЦОЗА и НЗИС, през годините многократно съм търсил информация и питал за детайлите около процеса и източника на данните. В публикуваната методология на НСИ е описано, че данните се регистрират чрез формуляр „Съобщение за раждане“ в ЕСГРАОН. Такъв формуляр се издава само в България от болниците регистриращи ражданията. Т.е. ражданията в България.

За съжаление, това не е цялата история и го научих едва наскоро след като зададох тези въпроси отново. Има добри причини за това и е важно да ги разберем.

От обяснението им става ясно, че имат задължение да съблюдават Регламент 2025/2458 на ЕП и Съвета. Там изискването е цялата статистика се води спрямо мястото на обичайното пребиваване на лицата. Това е логично, но създава трудности на практика. Трябва да знаем не само приблизително колко души пребивават предимно в България, а кои хора конкретно, в случай че им се роди дете. Както описах в статията ми за данните на диаспората ни в Германия, това е трудна задача дори за германската статистическа служба, която разчита на изключително стриктна адресна регистрация, но пак вижда разминаване между различните оценки за броя българи с до 19.2% или 70 хиляди души, а през 2022-ра направиха корекция надолу в преброяването с 10.18%. Аналогично, в България при преброяването имаше ревизия на населението с 9.47% надолу.

Какво общо има това с ражданията? Освен съобщенията за ражданията идващи от болниците, в ЕСГРАОН се вписват и деца родени в извън България на база актове за раждане от чужбина. Това означава, че поне някои от ражданията регистрирани от НСИ са се случили в чужбина. Това се прави за онези жени – или мъже когато майката не е българка – които не само имат настоящ адрес в страната, но и според данните събрани от МВР, НАП, НОИ, МВР и други източници няма информация, че са извън страната. Доколкото често при местене в друга държава не сменяме настоящия си адрес, останалите източници помагат да се допълнят тези данни.

Все пак, има немалко българи, за които няма данни, че са постоянно в чужбина. Част от тях имат деца, а част от тези ги регистрират в България, за да имат документи. Това създава няколко проблема.

Проблемът с „обичайно пребиваване“

Първо, НСИ са длъжни по европейски регламент да броят раждането към родната статистика независимо къде се е случило, тъй като няма надеждни сведения за друго постоянно пребиваване. Възможно е, например, детето да е родено в клиника по репродукция другаде или по време на пътуване. НСИ няма право да предполага според европейския регламент. Липсва и механизъм за обмен на информация между държавите в ЕС за регистрацията и пребиваването на граждани на други страни. Същите правила важат за всички статистически агенции в ЕС.

Вторият проблем е, че НСИ взима от ЕСГРАОН данните за децата родени в чужбина между февруари и април в календарната година. Както описах в последната ми статия с данните между 1990 и 2018-та, доста от тях се регистрират месеци и дори години по-късно. При това поради редица фактори дялът на регистрираните деца родени в чужбина не е постоянен във времето. Влияе се от отпуски, празници, проблеми с пътуването и прочие.

Към февруари 2025-та, например, само 8 хиляди деца родени в чужбина са били регистрирани в ЕСГРАОН с година на раждане 2024-та. Към същия момент обаче 15 хиляди са въведени на база акт за раждане в чужбина и година на раждане 2023-та. Скоро ще публикувам последните данни до този момент и оценка на тенденцията.

Всичко това значи, че НСИ отчита предимно децата, които са бързо регистрирани в България от родителите, за които няма данни, че са в чужбина въпреки, че не са променили настоящия си адрес. Това всъщност подобрява оценката, тъй като ако живеят обичайно в България, много по-вероятно е да регистрират детето си скоро след раждането. В такъв случай по-рестриктивен подход би помогнал още – да се гледа не само година на раждане, но и дали ЕГН-то е издадено до 3 месеца след чуждестранния акт.

Третият проблем е, че по този начин се отчитат само живородените, но не е мъртвородените. Няма механизъм за съобщаване на последните, а и няма акт за състояние или някакъв смисъл за родителите в такъв труден момент да взаимодействат с българската администрация. Това е очаквано и разбираемо. Ефектът обаче е, че така растат живородените и ражданията като цяло докато съотношението на мъртвородените стои нисък. Така виждаме известно изкривяване в статистиката на последните.

Родените на територията на България и още разминавания

Поисках от НСИ данните им за броят раждания в България и тези в чужбина, които са длъжни да включат по регламента. За 2024-та казаха, че имат информация за 49714 родени на територията на България и 3714 – в чужбина по критериите описани горе. През 2023-та – 51127 в България и 6070 – в чужбина. За последните 10 години дялът на тези в чужбина варира широко между 6 и 10% от ражданията в официалната статистика. Като дял от всички деца родени в чужбина и в последствие регистрирани в България, тези взети от НСИ са средно около 20-25%. За това може да има много фактори, както описах горе.

Тези числа не потвърждават данните на НЦОЗА и НЗИС и не оправдават вариациите в тях. Отклонението помежду им варира в граници от 1500 деца, което пак е много. През 2020 и 2022-ра НЦОЗА на база данните на НЗОК отчита съответно 225 и 478 живородени по-малко от НСИ, които грубо казано гледат издадени ЕГН-та. През 2018 и 2023-та пък отчита с 1082 и 1332 повече. Разликата с НЗИС за 2023 и 2024-та е съответно 263 и 603.

Тези отклонения достигащи 2.5% са достатъчни, за да продължим да се съмняваме в данните на НЗОК гледаща само фактурите и НЗИС разчитаща на съвеста на болниците да въвеждат информация своевременно. Непостоянството през времето неизменно ще води до грешни изводи. Поставят също сериозни въпроси относно качеството на здравната ни статистика отгоре на вече известните проблеми с данните по причини за смъртност, особено тези свързани с бременността, данните за вътрешноболничните инфекции и диагностиката.

Доколкото точното число на броя раждания може да не е от значение за някои, всъщност е важен компонент от демографията. Причината защо тази нова информация, че се включват някои раждания от чужбина, да не променя позицията ми спрямо данните на НСИ е, че няма как по друг начин да изчислим коефициенти като раждаемост и фертилност.

Защо е неизбежно и не променя ключовите демографски параметри?

Раждаемостта често се бърка като термин с броя раждания. В действителност показва броя живородени деца на всеки 1000 души население. Заедно с фертилността – или по-точно коефициента на плодовитост – са ключови показатели за посоката, в която се движи населението на станата и колко бързо. Ако фертилността е под 2.1, както е случая с цяла Европа и почти целия свят, няма заместване на населението. България е под това ниво, но все пак едно от най-високите в Европа – над 1.7.

Тези коефициенти се изчисляват на база население за първия и жени по възрастови групи за втория, за които се знае, че пребивават в България. Отново – следва се стриктно европейския регламент. Докато може да знаем, че едно раждане на жена на 28 години се е случило извън страната, то далеч не може да знаем дали още 100 жени на 28 години не са в действителност в България. Ако изключим това раждане от статистиката на НСИ въпреки, че нямаме никакви данни, че майката живее постоянно в чужбина, то тогава изкуствено ще влошим статистиката за раждаемостта и фертилността. С други думи – с настоящия си подход НСИ не само отговарят на статистическите стандарти, но и съпоставят сравними неща – брой раждания от родители, за които нямаме данни, че са в чужбина спрямо цялата оценка за населението, за което нямаме данни, че е в чужбина.

Така получаваме коефициент на плодовитост 1.72 за 2024-та и 1.81 през 2023-та. Преди две години обясних защо са толкова високи числата и защо имаше привиден скок преди това. Причината беше, че с преброяването НСИ обнови базата си данни и оценката за населението надолу. От там доста повече хора бяха маркирани като живеещи извън страната, отколкото деца регистрирани на база чуждестранен акт за раждане. Това нямаше да е възможно, ако не се използваше тази методология и не се правеше ревизия на населението.

Разбираема е критиката, че тези няколко хиляди бебета може би никога не биха се върнали в България със семействата си и следователно не бива да ги броим така. Навярно е така, но от друга страна поне в момента се оказва, че доста се връщат. По данни на имиграционните в Германия, само от там за 2025 с 10 хиляди български граждани повече са се изнесли, отколкото са се нанесли. Данните на двете статистически служби до сега сочат, че мнозинството са се насочили към България. По-важното е, че в този метод на статистика има коректив – при преброяването се прави ревизия на старите данни и предположения, които не са могли да бъдат проверени към настоящия момент.

Утре ще излязат демографските данни за 2025-та на НСИ и ще обясня по-подробно как се различават методологиите на различните източници.

Предишни статии за ражданията в България

Това са част от текстовете по темата, които съм писал до сега:

8% намаление на абортите… може би

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2020/namelenie-aborti/

Пускам тези числа с големи уговорки за източника на информация. Макар доста политици и самото Министерство на здравеопазването да го цитират редовно, доста е под изискванията ми за качество. В случая обаче това са единствените данни, които имаме. Повече за проблемите със здравната статистика писах през май.

Та с тази уговорка, според НЦОЗА за първата половината на 2020-та има 8.3% намаление на вероятността една жена да има аборт в България спрямо същия период на 2019-та. При абортите по желание намалението е с 1158 случая или 16.3%, но тези по медицински показания са скочили с 429 случая или 47.5%. Спонтанните са намалели с 6.4%. При всички числа приемам 2.36% намаление на жените в страната в разглежданите възрастови групи, каквато беше разликта между 2018-2019 г.

Дори контролирайки за спад в населението, очаквано е да има намаление в броя абортите. Виждаме го всяка година. Темата обаче е редовна спирка и източник на сензации за националисти, кафяви медии, религиозни секти и други шарлатани и затова рядко чуваме тези числа. Такова голямо намаление обаче има две обяснения, които най-вероятно поравно допринасят за виждания ефект.

На първо място неизменнен фактор е COVID19. Промените в работата на болничните заведения са повлияли както на решението да се прави аборт, така и дали и как се отчита. Самата криза накара много да избягват търсене на здравна помощ. В огромна степен това е сериозен проблем, негативното ехо от който ще виждаме години напред и трудно ще се различни от трайните здравни последици от преболедуването на коронавируса – особено при сърдечното здраве. При аборите навярно някои жени или не са се решили, или са нямали достъп до възможността за аборт. Последното също може да създаде здравни проблеми, тъй като предполага и липса на достъп до АГ помощ и наложителни интервенции.

Това не означава, че същия брой жени не са направили аборт. Силното ограничаване на работата на болниците може да е накарало много жени да търсят „алтернативни“ решения, които поставят живота и здравето им в риск. Няма адекватна статистика за нелегалните аборти, още повече по тримесечия. Общите оценки през годините са за не повече от 20% от официлния брой, но не може да кажем колко са били конкретно през последните 6 месеца.

Това, което виждаме, обаче е значително увеличние на тези по медицински показания. Това отново може да се препише като ефект от кризата, тъй като доста АГ специалисти са писали аборти по желание като спешни интервенции, за да заобколят наложените ограничения преди няколко месеца. Така докато между 2018 и 2019-та виждаме намаление от около 4% в наложителните аборти, сега виждаме почти 50% увеличние.

Тук отново засягаме проблемите в отчитането, липсата на контрол, непостоянство на методологията и ниското качество на данните на НЦОЗА и Министерството на здравеопазването като цяло. Това е и второто обяснение за сериозният спад в абортите. Голямото намаление на спонтанните аборти, например, в улика именно за това.

Разбира се, това не означава, че нямаление няма въобще – напротив. Означава просто, че не може да си вадим генерални изводи само въз основа на тези числа. Всичко, което описах дотук са предположения на база работата ми с подобна информация, опита ми от данните специално на НЦОЗА и разговори с хора в системата. За жалост, не само, че няма изгледи да се подобри здравната статистика, но и се разтурва това, което преди е работило добре, като например раковия регистър.

Ниското качество на данните, разбира се, няма да попречи на знайни и незнайни стожери на нацията, традициите и религията да рисуват апокалиптични карти и да настояват за правото на обществото да диктува какво може и не може една жена да прави с тялото си. Всъщност, както винаги голяма част от твърденията им ще бъде измислица и дори няма да си направят труда да четат малкото налична статистика, тък като ги оборва.

The post 8% намаление на абортите… може би first appeared on Блогът на Юруков.