Tag Archives: демография

Направи го (кат’ ти се ще, ама що за глупости са това) сега

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/dnk-crap/

Като забелязах първите изяви на „ДНК“ на #иваниандрей, реших да си замълча. Формално целта е добра, макар да имах резерви към изказванията им. С времето обаче започнаха откровено да си измислят числа и статистика. Това, ако сте чели моите текстове тук, не го трая. Затова от известно време критикувам отделни техни изявления, особено, когато са свързани или идват от едни патрЕотични елементи.

Та така до ето това недоразумение за рекламна кампания. В началото беше глупава, после смущаваща и като попаднах на последните снимки – откровено обидна. И след като #иваниандрей, а и доста други смятат, че могат като мъже на средна възраст да говорят какво следва да правят жените – особено когато става дума за детеродните им органи – изглежда е съвсем приемливо да се изкажа и аз.

Както направих с рекламите на Булгартабак преди години, реших да „поправя“ и тези тук. Този път замених просташките майтапи, които #иваниандрей в отговор на въпрос към тях определят като „фино чувство за хумор, което не всеки притежава“, с полезни и образователни послания. Предвид какво сме видели от тях двата, а и от доста от „доверилите се известни и успешни българи“ (пак техен цитат), надали следва да се учудим, че възприемат ония им шеги като „фин хумор“. Такъв е мат’риала, както каза един мафиотски бос преди години. Навярно най-прям отговор им даде Кристина.

Първо започвам с лесна за разглеждане галерия. После съм изредил снимките една по една.

Тук лиричната героиня е възприела буквално посланието на кампанията и е ‘емнала на публично място младежа, който видимо е нямал много избор. Това, както би следвало да знаете, е наказуемо.

Оригиналният текст казва, че с възрастта намалявали яйцеклетките, което формално е вярно, но безполезно като информация, защото яйцеклетките не свършват просто така. Има редица проблеми, които могат да настъпят с напредване на годините, но тук говорим за болестни състояния или след 45, а не 35. Наистина, рискът за увреждания и усложнения се увеличава с времето, но той е по начало изключително нисък. Да се всява паника и вменява вина на двойките, че не са започнали преди 30-те, е не само глупаво, но и контра-продуктивно.

Децата не са, за се чувстваш привлекателен. Всеки грижил се дори малко за дете знае, че по-скоро е обратното. Тия идеални снимки из инста и фейса са толкова фейк, колкото всички останали.

Също, това, че си го направил детето, не е повод за гордост. Почти всеки може да направи дете, но да го отгледа е предизвикателство. И не с обратното на ръката, като ти пречи и не да го оставяш на майка му, когато не ти се занимава. Това е дете, не играчка. Да те хвалят, че веднъж си оставил жена си да се наспи също не е гордост – под абсолютния минимум е. Да си баща е отговорност, не постижение.

Иначе в оригиналния плакат има нещо донякъде полезно – че тесните дънки намалявали репродуктивните способности. Всъщност твърдението се базира на доста спорни изследвания, но да оставим това настрана. По-важното е, че мъжете следва да се грижим много повече за здравето си. Особено що се отнася до прегледите при уролог и кардиолог над определена възраст. Неслучайно най-високата смъртност е сред мъжете между 40 и 50 – умираме на инат. Това дете като го направите някой трябва е жив да му вдига сватба, нали? Айде беж при личния.

Отново, тъй като вече или по-точно все още е широко прието като мъж да се изказвам за органите на жените, ето един полезен съвет, който учудващо малко жени знаят. Носете удобни сутиени. Ние мъжете трудно може да си представим защо не биха, но явно доста не го правят. Твърде стегнатите или малки размери увеличават значително риска от рак на гърдата, а той е сред основните новообразувания сред жените в определена възраст. Съвсем сериозно това. Говорете с гинеколога си.

Бебето си е шеф. Гърчи те здраво. На ненормиран работен ден, без извънредни или почивка. Като тръгне да ходи и до тоалетната не те оставя сам. Ако като баща не си го изпитал това, значи определено няма с какво да се гордееш.

Да, България има най-продължителното платено майчинство и то с един от най-високите проценти от дохода. Но същото важи и за бащинството. Много малко обаче се възползват от него. А опитът на по-развити общества от нас показва, че дори два месеца отпуск по бащинство водят до по-добра връзка с детето, повече помощ в домакинството, по-стабилен брак, по-малко домашно насилие и по-стабилни връзки и взаимоотношения на самото дете в по-нататъшния му живот. Само дето тия два месеца бащата трябва да се грижи предимно за детето – не да си грабне шапката и да тръгне за риба. Пробвайте го – супер е. От личен опит знам.

Да, щъркелите ще имат повече работа. И лекарите и акушерките дето не достигат. Само дето майките – не толкова. Все още е стандартна практика майките да бъдат уволнявани като забременеят. Някои направо напускат, за да си спестят тормоза и драмата. Други фирми прилагат административни хватки, за да ги уволнят на ръба на закона.

Търсенето на работа после е почти невъзможно, освен, ако не си в една определена сфера. Извинението е, че това бил избор на жената и не може да се очаква от фирмите да се жертват. Очаква се това от жените обаче и им се вменява вина ей с такива плакати като горните, ако са дръзнали да не искат да правят този невъзможен избор. А той е ненужен и незаконен. Служителките с деца наистина имат нужда от по-гъвкаво работно време, но и това не би било проблем, ако мъжете им си стъпим на мястото. За сметка на това са далеч по-всеотдайни и продуктивни. Отново – знам го от личен опит с хора, които съм наемал.

Тук честно казано нямам какво повече да кажа. Освен може би, че идеята, че има една яйцеклетка и един сперматозоид, които участват в задачата или дори, че един е успешният в ситуацията и надвива всички останали показва само колко остра е нуждата от адекватно сексуално образоване в нашата шарена страна.

Та, ако искате да повишите раждаемостта:

  • наемайте служителки с деца
  • не поставяйте избора в работното място като „дете срещу кариера“
  • поправете тротоарите и асансьорите по подлезите
  • не спирайте по тротоарите с колите си „щото няма къде“ – особено, ако самите правите кампания призоваваща хората да раждат повече
  • помагайте на жените си и призовавайте другите да го правят
  • помагайте на познатите си
  • не карайте хората да се страхуват за живота на децата си
  • ваксинирайте си децата

Ако все пак искате да подкрепите някоя „ДНК“ инициатива, препоръчвам една, която наистина помага на бъдещото поколение на България – ДНК – Детски Научен Клас.

Неродените моми и момци и безгласните им майки

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nerodenite/

Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снисхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, обазование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Илюстрация на неродена мома от приказките. Няма такива за неродени момци. За причините защо ще си говорим друг път.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за ограничаване на абортите – не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти изцяло само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броят аборти в България. Има известно неразбиране в обществото какво е положението и какви са данните, но няма две мнения, че българките прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причини някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти.

Вярно е, че абортите могат да доведат до по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали средно по 2-3 аборта преди да родят средно 2.5 деца.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е, че да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпа до безопасен аборт в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъка постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Решението, че не си готова за дете

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/aborti/

Темата за абортите излезе пак на дневен ред покрай призивите на крайно религиозни организации за забраната им. Тази тенденция се забелязва в цяла Европа и дебатът се върти около дефиницията за живот и правото на жените да взимат решение за собственото им тяло.

В контекста на демографията обаче въпросът стои отдавна. Тезата на някои е, че абортите са една от причините за намаляването на раждаемостта. Пускат се сензационни заглавия за ефектът над населението, ширят се моралистични изблици упрекващи жените и бързо се опакова всичко това като криза имаща нужда от съответните драстични мерки.

Няма да засегна нищо от тези неща тук. Вместо това ще покажа как стоят нещата в България в момента. Както винаги, за да решим един проблем, трябва да го разберем. А проблем има. Наистина България е на едно от челните места по аборти в Европа. Това говори не само за доста лошо сексуално здраве и използване на претенция, но и вреди пряко на женското здраве и репродуктивните способности на населението.

Източници и детайли

Данните за абортите за последните две години използвам докладите на НЦОЗА. В момента е достъпен само този за 2018-та, но съм свалил този за предходната. Данните за живородените деца и жените по възрастови групи взех от НСИ. Тъй като не са обявили данните за населението за 2018-та, картите по-долу се отнасят до 2017-та. Събрал съм всички числа в таблица, която може да свалите в ODS и XLS формат.

Имам известни резерви към данните на НЦОЗА. Те получават информацията си от РЗИ, НЗОК, лекарите и здравните заведения. Въпреки това се забелязват разминавания при неща като брой раждания, брой инфекции и прочие. Причината най-вероятно е в ненадеждното подаване на информация и пропуските по места. Това обаче означава, че изложеното тук е толкова точно, колкото е информацията, с която самото министерство разполага.

Има и обективни фактори, които трябва да се вземат предвид. В тези данни, например, не се включват нелегалните аборти, за които толкова се говори. Различни оценки, които открих обаче, сочат, че броят им е пренебрежимо малък. Това, което изкривява данните и от което не може да избягаме обаче е търсенето на здравни услуги в съседни области. Тук сравнявам броят аборти спрямо местното население, но няма информация колко жени са пътували до град в съседна област заради по-доброто качество или липсата на такива грижи където се намират.

Сухите числа

Ето набързо няколко сухи числа:

  • Миналата година е имало 22862 аборта в България
  • 31.3% или почти една трета са спонтанни
  • 60.7% или 14024 са по желание
  • 8% или 1737 са по медицински показания
  • Спрямо 2017-та има намаление с 1064 аборта или 4.5%
  • През 2018-та най-много по желание са били абортите сред жените между 20 и 29 г. – 66.1% от всички аборти в тази възрастова група
  • При момичетата под 15 г. 57% от абортите са спонтанни, а 16% – по медицински причини. Общо за страната е имало 120 аборта от момичета в тази група
  • Най-много аборти е имало при жените над 30-те като сред тях са и почти 60% от всички аборти по медицински показания
  • 91.3% от абортите по желание в страната, както са сред жени над 20 г.

Тук се вижда, че немалка част от това, което наричаме аборт, не е всъщност по желание на бъдещата майка. При това тук се отчитат само бременностите, които са в достатъчно напреднал етап, че да се следят от лекар, който да регистрира спонтанен аборт. Тук не виждаме жените, които губят децата си в първите седмици на забременяването – нещо, което съвсем не е рядко.

С това разбиране и условности може да кажем, че 18% от всички бременности биват прекратявани по желание като най-голям е дялът при жените над 30 г. По медицински причини най-малко такива бременности завършват с аборт при жените между 15 и 30 г – между 5.7 и 6%.

Разпределение по региони

За да разберем каква е честотата на абортите в различните части на страната, трябва да ги пресметнем спрямо броят жени в детеродна възраст. Всички графики тук следват тази логика. Натиснете ги, за да ги разгледате в по-голям размер в нов таб.

Вижда се, че на водещите места са Пазарджик, Силистра, Добрич, Ямбол и Търговище. Там всяка година 3-4% от жените правят аборт на година, което е в пъти повече от други региони. Отново, не трябва да забравяме, че тази оценка не отчита фактът, че жени от една област може да предпочетат да направят аборт в съседна. Особено когато става дума за планирана операция това не е толкова чудно.

Забелязва се, че относителният брой на абортите в София не е голям, но столицата е на първо място по аборти по медицински показания. Също така Варна има малко аборти на всеки 10 хиляди жени в сравнение в Бургас, но доста повече по съвет на лекар. Като цяло картата с данните за прекратяването на бременност по медицински причини се различава доста от тази за абортите като цяло. Драстичните разлики навеждат на мисълта за сериозни регионални проблеми както със сексуалното здраве, така и със следенето на бременността, а може би и за злоупотреби.

Това, за което най-много се говори обаче са абортите по желание. Тук сравнявам брой аборти на всеки 100 живородени деца. Откроява Пазарджик, който най-вероятно привлича пациентки от планинските региони. Това навярно обяснява защо има 140 аборта на всеки 100 раждания. Следват крайморските области Добрич и Бургас – също с повече аборти от раждания. В другия край виждаме Монтана, но малкият брой аборти там може да се обясни с избор на жените да направят операцията другаде.

Погледнато общо виждаме, че абортите по желание са най-много като процент в Добрич, Търговище, Шумен и Хасково.

Сравнение по възраст

Тук показвам всички аборти (по желание или не) спрямо родените деца в съответната област. Разглеждам отделно жените между 20 и 29, както и тези над 30. Графиката отдолу е средно за жените над 20. Отново се откроява Пазарджик с над 2.7 пъти повече аборти, отколкото раждания на жени над 20-те. В общо 10 области има повече аборти от раждания, включително Благоевград, Бургас и Варна.

Разликите между тези под и над 30 не са много. Съдейки по картата доста повече жени над 30 се решават на аборт в Пловдив, колкото между 20 и 30. Обратното важи за Сливен и Плевен. Тук смятам спрямо броя жени в тези области, така че разликата в населението не влияе на резултатите.

Разглеждайки отново тази възрастова група и абортите по желание виждаме, че в Добрич има най-много аборти на жени над 20 г. Пазарджик, Търговище и Ямбол са на челни места. В повечето региони се забелязва намаление на желанието за аборт на по-късна възраст на всеки 10000 жени живеещи там.

При спонтанните региони картата е съвсем различна. Сред всички възрастови групи се откроява Видин, което може да говори за лоши здравни услуги. Ситуацията в Пловдив, Пазарджик и Силистра не е много по-добра. Гледайки отделно абортите сред момичетата между 15 и 20 се вижда ясно къде са най-големите проблеми в сексуалното образование.

Тук е важно да се отбележи, че броят на спонтанните аборти, особено сред момичетата под 20 не е много голям и от година до година това може да доведе до сериозни разлики на картата. Затова е добре да се погледне по-голям период от време и да се включат оценки за нелегални аборти, доколкото има надеждни такива. Аналогични карти с оцените за 2018-та може да се изготвят когато излязат данните на НСИ през април.

Какво ни говори това?

Дори като имаме предвид всички условности в събирането на данните, пак виждаме регионални особености в числата за 2017-та. През годините се вижда ясна тенденция на намаление на абортите не само като абсолютен брой, а и спрямо броят жени в детеродна възраст. Тази тенденция е започнала още през 70-те, когато при 100 хиляди родени деца е имало 120 хиляди аборта и то без да са отчетени доста спонтанни такива, които днес влизат в статистиката.

В реториката на водачи на националистически и религиозни организации се изтъкват демографски, морални, културни и дори етнически дилеми по темата за абортите. От една страна се призовава за забрана, от друга за насърчаване на абортите, но сред точно определени общности. Общото навярно е най-вече първосигналното възмущение от сексуалното образование.

Ако тези карти показват нещо, то е че абортите вече са премного в регионите, където е вперен поглед на изброените оратори. Опитът на други държави показва, че ограниченията в правото и достъпа до аборт не само поставя допълнителна стигма и не вдига раждаемостта, но и увеличава майчината смъртност и усложненията след раждане.

Високите нива на аборти в страната сочат не към морален проблем, а към образователен такъв. Ниската здравна култура, лошото семейно планиране и сексуално здраве неизменно водят до нежелана бременност. Исторически това води до икономически проблеми, прекъсване на образования и влошаване на качеството на живота за много семейства. Важно е да има строг контрол и да се изясняват рисковете, но решението следва винаги да остава за жената. Може за някои да е обърната логиката, но опитът на цивилизования свят сочи, че именно сексуалното образование и свободният достъп до аборти помага на раждаемостта, а не обратното.

В търсене на нов демографски оракул

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/nov-demografski-orakul/

За всички, които се шашкат по новината, че „ООН са изчислили, че българите сме вече 7 млн.“ – не, не са. Взели са оценката на НСИ в края на 2017-та, извадили са оценката на същите колко ще намалее населението през текущата година и са разделили на 365 дни. Поравно и добавят час по час. Смъртните случаи и ражданията. Това е. „Ама на еди коя си дата в 11 часа…“ Не. Също както белгийците не вкарваха по 0.106 гола на всеки 5 мин. на бразилците преди малко.

И не, не са 33 хиляди раждания до днес. Не знаем колко са, тъй като никой не следи точно и в реално време. Разбира се чак като НСИ събере данните през април идната година. Журналистите се уповават на тая играчка на ООН само защото страдат, че любимият им регистър на ражданията пак е скапан. И по-добре, защото той пък още по-грешни данни дава.

Миналия път го пуснаха като прозвъних де що служба има в министерството да питам какво става. Имах тихата надежда, че нарочно. Ама не. От тогава още не са наваксали с данните и няма да наваксат, защото доста болници не подават информация както трябва. Този път обаче няма да звъня да видя дали ще се усети някой. Не са виновни служителите – зам. министрите са виновни, че не са определили вътрешни правила, ясни отговорности и отчетност. Но така поне ще се изпълни сам отколешният ми призив или да го оправят, или да го спрат, че само фалшиви новини генерира.

Иначе за 7-те млн. – да, по някое време тази година живеещите в страната ще паднат под този брой. И да, емиграцията има голяма роля, но далеч не е основен фактор. Дори без емиграцията щяхме да стигнем 7, 6 и после 5 млн., но 10-тина години по-късно. Може би дори по същото време като се има предвид нуждата от изолация на държавата, за да се спре изцяло емиграцията.

Казвал съм го много пъти – всичко се корени в това, че нашите баби по едно време са осъзнали, че нямат нужда от 5, 6, 7 или 8 деца, за да има кой да ги гледа на старини. Ама чак като едно поколение се шашка, че изведнъж оцеляват всички. О чудо! Затова вече 2-3 стигат – само едно на сто ще умре до венчило за разлика от младините им. После майките ни са осъзнали, че две деца са супер, но не винаги се получава, а и трябва все повече образование. Да не говорим, че идват кризите и „айде не сега“ се превръщат в 15-20 години и в началото на новия век изведнъж всички се решават поне на едно, ама вече са в 40-те. Да, но сега тия дето трябва да раждат, не са се родили, щото някой е взел това решение преди. Сега същите тогавашни решили мрънкат, че „днешните не искали са раждат“. Че и акции и кампании правят. Не, просто не сте ги родили, а някои са и напуснали. Иначе раждат също толкова, колкото и родителите им.

Междувременно продължителността на живота расте, старите поколения дето като са се раждали по 5-6 и са оцелявали повечето за чудо на родителите си (нищо общо с антибиотиците и ваксините, разбира се – просто внезапно съвпадение), сега са вече пенсионери и са много. И ще са много още 10-15 г. После ще отмине тази вълна и следващото поколение ще се пенсионира – това дето сега мрънка, че не искат да раждат тия дето те самите не са раждали. Тогава обаче ще мрънкат, че няма кой да работи и пенсиите им били мизерни, а „едно време колкомпари правих“. Нищо, че доста от тях са се осигурявали цял живот на минимална заплата, ама това кой го гледа като ще е за жалене.

Та това за 7-те млн.

Да започвам ли за имиграцията дето уж сме гостоприемен народ, ама гоним всички с расизъм и пиянски побоища, а в същото време няма достатъчно хора да работят?

Да, няма и то не защото „всичко свестно замина“, а защото едни хора са учили „нещо висше“ и трябва да ги обучаваш от нулата, защото техните са цакали и носили сякаш тапията дава прехрана, а не това, с което е подплатена. Щото 2/3 от от новите работни места не искат дори висше, а майсторлък и оправност. После обаче „ъ, ще му работя за 800 лв.“ и заминава да взима заветните 2000€ на място, където след данъци и разходи живее още повече под прага на бедността.

И за всичко това се правят стратегии, кампании, лозунги, анализи и прочие базирани много малко на данните и повече на фалшиви новини и масови заблуди. Оракул на демографията само им трябва, за да изплюе нещо дето изгледа научно, че без числа върви ли? Е, намериха нов. Поне докато някой от Центъра за обществено здраве не се разходи до двора на Медицински одит да натисне едно копче в една барака.

Проверка на твърдения: КНСБ, милион емигрирали и минималната заплата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/factchecking-knsb/

КНСБ се активизираха пак в медиите и изсипаха доста твърдения, които е добре да се разгледат. Тук ще се концентрирам върху едно засягащо любимата ми тема – демографията. Имат обаче доста любопитни. Пример е искането им за семейно подпомагане само при „отговорно родителство“, каквото и да значи това. Подкрепят го с твърдение, че в „Холандия“ слагали камери пред домовете на социално слабите, а „Дания, Холандия и Финландия“ изисквали брак за надбавки и социални помощи. Всичко това ми се струва повече от абсурдно, особено познавайки отношението на тези страни към личната неприкосновеност и съжителството. Нямам обаче време да проверявам всичко. Не се съмнявам също, че икономистите вече беснеят над изказванията как прогнозираният растеж ще доведе до вдигане на заплатите в някои сектори със 100 лева месечно.

Твърдението, което ми хвана окото, е че близо милион българи са емигрирали за последните 17 години. Това отразиха редица медии вчера, а някои дори излязаха с такова заглавие. Ако се зачетем по-внимателно, онова, което Димитров всъщност казва е, че 906 хиляди българи с трудоспособна възраст са трайно напуснали страната. „Положението става катастрофално“ продължава шефът на КНСБ.

Няма да споря, че положението с работоспособното население в България, както и в практически целия развит свят, е доста проблемно. Както обясних в последната си статия, именно данните, перспективите и разбирането им ще покажат дали нещо може да се определи като катастрофално, катастрофирало вече или просто проблемно.

Данните на НСИ

За работоспособно население се смятат всички между 15 и 65 годишна възраст. Ако се чудите защо КНСБ говори за последните 17 години, а не за 10 или 20, то е защото са гледали буквално данните на НСИ – системата им позволява бързи справки точно за този период. Може да се заровите в годишниците в електронната им библиотека, както съм правил многократно тук, но това е далеч по-трудно за произвеждането на проста сензационна новина.

Разбира се, може да погледнете данните за външната миграция. Там има разбивка по възрастови групи и градове/села. Пренебрегвайки нарочно входящата миграция (не е въобще малко, но нали все пак търсим сензация), ще получим около 160 хиляди емигрирали за последните 10 години и не повече от 200 хиляди за последните 17. Това не е толкова интересно, а и доста хора се съмняват в моделите на НСИ и това, че не отчитат много „скрити“ емигрирали. Затова продължаваме търсенето.

Сметката на КНСБ излиза, ако гледаме цялото работоспособно население през 2000 и 2016-та. Те са съответно 5551767 и 4628724. Разликата за 17 години така е 926 хиляди. Ако са гледали междинни данни и закръгляли по месец на раждане, излиза наистина около 906 хиляди. До тук изглежда вярно – с толкова е намаляло българите между 15 и 65 години от 2000-та година до сега. Това обаче далеч не означава, че толкова са емигрирали.

Всъщност, най-големият принос към това намаление е намалената раждаемост през 80-те и 90-те. Децата, които са били на 15-19 години през 2000 г. са били родени в началото на 80-те. Между 2000 и 2009-та в работоспособна възраст започват да влизат все по-малко и по-малко деца, най-вече защото много по-малко са раждани между 1981 и 1990-та. Отделно от групата на работоспособните излизат хора родени през 30-те и 40-те – период с изключително голяма раждаемост и дори по-важно – повишено оцеляване на децата. Така само с раждаемостта се обяснява почти цялото намаление. Тук използвам данните от статията ми за историческата раждаемост в България.

Нека разгледаме българите в страната от едната възрастова група – 15 до 19 годишните. Те са тези, които тепърва ще започват работа. КНСБ са прави, че през 2016-та са 244329 по-малко, отколкото през 2000 г. Това, което пропускат обаче е, че ражданията между 1997 и 2001 (днешните 15-19 годишни) са с 268961 по-малко, отколкото родените между 1981 и 1985 (15-19 годишни през 2000 г). Отгоре на това добавяме смъртността, която макар и все по-намаляваща в България, все пак е отговорна за „изчезването“ на още няколко хиляди.

Ако се чудите защо разликата е раждаемостта е по-голяма от разликата в сегашното население с цели 24 хиляди, обяснението е, че в абсолютен брой емигриралите сред сегашните 20-годишни са много по-малко от емигриралите сред 20-годишните преди 17 години. Това далеч не е успокоение, защото и общият им брой намалява. Както видяхме обаче, причината е почти изцяло в намалената раждаемост десетилетия по-рано.

Теглейки чертата

Като съберем аналогичните разлики в намалената раждаемост и смъртност на всички възрастови групи се получава почти цялата сума съобщена от Димитров в медиите като „емигрирали“. Реалният брой „липсващи“ в тези сметки всъщност съвпада с оценката на НСИ – 150 до 200 хиляди. Това далеч не е малко, но явно е недостатъчно за медийна сензация. Особено на фона на хиперболата на шефа на ДАБЧ за 9 млн. българи в чужбина, която също оборих.

Какво означава всичко това? Българите в трудоспособна възраст определено намаляват. Съотношението между работещи/пенсионирани несъмнено ще пада все повече. Емиграцията е огромен проблем и то не само за броя работещи, но и за жените в детеродна възраст и раждаемостта. В същото време обаче не е вярно, че близо милион българи между 15 и 65 г. са емигрирали за този период. Всъщност, приблизително толкова са всички емигрирали от всички възрастови групи за последните 30 години.

На база данните от раждаемостта и емиграцията от последните 60 години може да очакваме, че броят влизащи в работоспособна възраст ще се стабилизира на сегашните нива. В същото време, повече хора ще излизат от нея, просто защото преди 60 години е имало т.н. baby boom – голяма раждаемост, много оцелели бебета последвано от силно намаление. Това ще продължи в следващите 30-тина години, когато броят на пенсионерите ще започне рязко да намалява и именно от сегашната раждаемост ще зависи колко ще са българите в работоспособна възраст.

Фалшиви новини за политически цели

КНСБ както винаги искат повишаване на пенсиите и минималната заплата. Твърдят, че така ще се запазят повече хора в страната, което е абсурдно. Както показах вече, когато българин емигрира в Германия, има доста по-голяма вероятност да не може да свързва двата края, отколкото останалите в България. Причината 250 хиляди да изберат този път често не са парите, а липсата на доверие в системите – съдебна, здравна, образователна, местна власт. Понякога това недоверие не се базира на факти, а на внушения и фалшиви новини като обсъжданото тук. Друг път личният опит е повече от красноречив. Независимо от причините обаче недоверието е най-големият двигател на емиграцията и не може да се реши с повече фалшиви послания.

Такива са изказванията им за минималната заплата. Тя не може да повиши доходите. Някои от целите ѝ са да спре спекулацията на отделни работодатели и да намали крайната бедност. Средната работна заплата не може да се вдигне с мерки на кабинета и определено не с което и да е предложенията на КНСБ. В същото време идеята за отделна МРЗ за висшисти е нищо повече от евтин популизъм. Да учиш „нещо висше“ без особени знания и опит е по-скоро правило, отколкото изключение. За купуването на дипломи да не започвам. Исканията им са разхвърлени и странни.

Тук идва разковничето защо КНСБ ще цитира грешна статистика за емиграцията. Ако разгледаме изказванията на определени политици от коалиционните партньори на ГЕРБ, ще видим припокриване на аргументите и грешките в тях с тези на профсъюзите. Наскоро темата за емиграцията беше подета и от Валери Симеонов и шефа на ДАБЧ от патрЕотите. Те също правят аналогични заявки за вдигане на МРЗ и настояват да се спират надбавки и социални плащания на база също толкова грешни внушения.

Надуването на данните за емиграцията им позволява да отклоняват общественото внимание от бездействието им по други проблеми пречещи на раждаемостта – лошото сексуално образование и семейно планиране; непропорционално високата цена на всякакви бебешки стоки; практическата липса на защита на работното място на жените, когато решат да имат деца. Особено последното е точно в ресора на КНСБ. Понякога наглед прости неща като разбитите улици оказват негативно влияние. Дори когато говорят за емиграцията, внушават, че с повишаване на минималните доходи ще успят да върнат хора. Истината е, че мнозинството от хората напускат заради липсата на сигурност и доверие.

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

Нито патрЕотите, нито КНСБ говорят за истинска съдебна реформа, за борба с корупцията. Вместо това с ГЕРБ вървят точно в обратната посока – намаляване на прозрачността и запушване на устата на критикуващите. Казвал съм многократно, че единственият начин да се спре емиграцията и дори да се върнат някои от заминалите, е да се направи България добрия избор, а не просто патриотичния такъв. Това няма да стане с въртене на „Облаче ле бяло“ и политици в народни носии, а когато все по-малко българи в страната виждат терминал 2 като единствен изход за проблемите си. Когато не се притесняваш, че ще ти откраднат бизнеса с чадър от прокурор; че работодателят ще ти да спре заплати, защото не го е страх от съда; че като някой гамен пребие или изнасили на улицата, няма да го срещнеш след ден, защото са го пуснали от „липса на доказателства“ или „процедурни грешки“. Навсякъде по света има такива гамени, работодатели и некоректни бизнес партньори. Разликата е доверието, че в крайна сметка ще законът ще бъде наложен.

В България това доверие деградира все повече въпреки подобрението в редица области и повишеното качество на живот. Затова се опитват с фалшиви числа да подкрепят мерки, които уж ще оправят нещо отклонявайки погледа ни от зеещи проблеми другаде или лобистки поправки, които тихомълком внасят. От медийните послания личи, че вече има политическа сделка и твърдения като това, което оборих тук, имат за цел само да ни го „продадат“. Тепърва ще видим какво са измислили и какво се опитват да скрият.

Колко пък толкова да е важно точното число?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB/

Напоследък често се сблъсквам с въпроса „Е, голямата работа! Толкова ли е важно точното число?“ Почти винаги е във връзка с анализите ми за демографията и критиката ми към медии, политици и псевдо-експерти чертаещи апокалиптични прогнози. Няма да линквам статиите – горе в търсачката ще ги намерите лесно.

Важно ли е наистина с колко точно намалява населението на България щом намалява?

Ще се опитам да илюстрирам с кратък пример. Лято е. На море сте. Влезли сте във водата, но не може да плувате добре. От изключителна важност за това дали се давите е това докъде ви стига водата. Ако е до кръста – добре. Ако е 5 см под устата ви – все още ок. Ако е на 5 см над главата ви вече имате проблем. Тогава са важни няколко неща. Първо – колко сте далеч от брега и дали има някой, който да ви спаси. Второ, има ли мърво вълнение, което ви дърпа навътре. Трето, може ли да запазите самообладание и да изплувате колкоъо можете.

Е, ние вече се давим – присъстът ни е отрицателен. Почти всички знаят кога започнахме да се давим, но малко осъзнават причините да стигнем до там – мъртвото вълнение или по-точно намаляващата раждаемост още от 70-те. Трябва да разберем какви са факторите около нас, причините да стигнем до тук, колко значими и бързи са, за да се върнем обратно. Други страни търсят външна помощ под формата на имиграция, но за целта доста трябва да израстнем като общество и то бързо. Бием се в гърдите, но неща като толерантност, гостоприемство и отзивчивост са ни чужди.

Не на последно място обаче, също както при давенето, паниката повече пречи, отколкото да помага. Хиперболите и фалшивите сензации около демографията и емиграцията само влошават нещата. Обогатяват жълти медии и политически рейтинги, но също така отчайват още повече хората и хранят онзи толкова типичен за нас българите наркотичен глад за жлъч и себеомраза.

Приликите между демографията на България и простия ми пример с давенето обаче свършват тук. Не, няма да изчезнем до 50 години. Демографията не е линеен процес и често малки събития, открития и решения имат неочаван ефект. Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като това че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.

Никой няма сигурно решение как да се обърне тази тенденция просто така. Изливането на стотици милиони в една или друга мярка може да помогнат малко, но може и да влошат нещата. Хвърлянето на пари към който и да е проблем не го решава, същото както вдигането на заплатите на учителите само по себе си няма да оправи образователната ни система. Проблемите са сложни, нееднозначни, структурни, на доверие, на отношение и проточени във времето.

Никога не съм отричал съществуването и сериозността на демографската криза. Опитвам се да покажа защо е важно да не се паникьосваме, да не скачаме на популистки мерки, да се радваме на малките победи и вглеждаме в дългосрочните ефекти. Всичко останало би било равнозначно да се отпуснем и да потънем, а има достатъчно медии и политици, които не само ни увещават да спрем да мислим, но и ни тикат надолу.

Мислете.
Задавайте въпроси.
Съмнявайте се разумно.

6-7 млн. българи в чужбина и защо никой не задава въпроси за това

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/balgari-v-chujbina/

Петър Харалампиев е новият шеф на Държавната агенция за българите в чужбина. Беше назначен преди месец замествайки Борис Борисов, който също е функционер на ВМРО. Вчера Харалампиев застана пред ресорната комисия в Народното събрание и представи визията си за агенцията. На пръв поглед заявките са добри – по-добра работа с училищата зад граница, някаква работа въобще с емигрантските общности и прочие.

В изказването му имаше обаче нещо абсурдно, което съвсем безкритично беше поето от журналистите и обиколи всички медии. Ето точните му думи:

… в момента имаме над 3 млн. българи, които живеят зад границите на България и извън нашите традиционни общности. Говорим за държави като Съединените щати, Великобритания, Франция и целия останал свят… Плюс около 3 млн. българи, а може и повече, които са от нашите традиционни общности, което прави около 6-7 млн. българи. А и ако гледаме … техните деца и близки, в един момент може да се окаже, че най-вероятно доста повече българи живеят извън границите на нашата родина, отколкото в България.

Дори да не знаете нищо за емиграцията и историческите български общности, би трябвало това да ви се стори най-малкото странно. Ако сте журналист, следва да проверите поне думите му, а както знаем вече, това далеч не е толкова трудно.

Колко всъщност са българите зад граница?

На този въпрос съм се опитвал често да отговоря тук. Картографирах българчетата родени в чужбина, разглеждах в контекста на раждаемостта и засягам всеки път като наближат избори. Специално за Германия прегледах по-подробно данните и социалната обстановка на емигрантите ни. Точен отговор обаче няма. Истината е, че много зависи каква дефиниция използваме. Дали броим постоянно установилите се и студентите. Дали включваме сезонните работници. Дали смятаме тези с двойно гражданство, децата родени в чужбина с двама, с поне един родител българин или дори с дядовци и пра-баби българи. Или само българите с гражданство, които не са в страната към този момент. Всяка от тези дефиниции ще ви даде различно число. Нито едно от тях обаче няма да се доближава дори до 6-7 млн.

Все пак, най-често говорим за хора родени в България, които вече живеят другаде. Това, всъщност, сравнително лесно се изчислява. Ако вземем всички деца родени в България през последните 60 години, извадим починалите хора и сравним със сегашното население на страната, ще получим между 900 хиляди и 1.1 млн души. Давам приближение заради несигурните данни от 70-те и 80-те и спекулациите, че някои хора само на хартия са в България. Това означава, че хората родени в страната и емигрирали, независимо дали имат още гражданство или не, са около милион. Дори да включим техни деца родени в чужбина, пак няма начин тази оценка да мине 1.4 млн. Ако тръгнем да включваме внуците им и внуците на всички емигрирали от освобождението насам, може и да стигнем до няколко десетки милиона, но идеята тук не е да си измисляме рационализация за бомбастични твърдения, нали?

Колко са българите в историческите ни общности също е трудно да се каже и отново зависи от дефиницията. Тъй като новият шеф на ДАБЧ е от ВМРО, не бих се учудвал да включва в целевата си група цялото население на Македония минус албанците. Не е ясно от къде е изкарал числото 3-4 млн. Днес изпращам запитване по ЗДОИ, за да разбера. Имам обаче идея каква може да е причината. Миналата година в доклада на МС за състоянието на националната сигурност имаше параграф за емиграцията. Там се твърдеше, че всички българи в чужбина са били 3 млн.:

Това е всичко. Няма източник, няма цитат, няма агенция, която да е направила изследване. Попитах МС от къде е дошло това число в доклада, но не получих отговор. Някъде стана дума, че е копирано от книга на професор от БАН изследваща българските общности, където сам бил раздул сериозно нещата. Навярно Харалампиев е взел тази оценка за 3-3.5 млн. от жълтите медии, решил е, че става дума само за емиграцията, добавил е още 3 млн. „исторически общности“ и е добавил още милион „деца и роднини“. Друго обяснение нямам.

Фалшиви данни от официални лица

Ефектът е точно този, който видяхме при твърдението, че повече българи работят в чужбина, отколкото в България. Шеф на агенция взима нещо чуто-недочуто, преобръща го в главата си и го вмъква като аргумент в изказвания. Така валидира фалшиви новини чрез поста и агенцията си. В случая с работещите в чужбина се оказа, че информацията не идва нито от БАН, нито от НСИ, нито от която и да е агенция, а изглежда е измислена от фирма рекламираща работа в България. Аналогичен е и случая с твърдението, че „на половината първолаци българският не им е майчин“ – Министерството на образованието отрича някога да е имала такива данни макар тогавашния министър Игнатов да го каза пръв. Оборих го оборих вече няколко пъти.

Често използването на такива гръмки сензации е привидно съвсем невинно – опитват се да придават тежест на мерките, които обещават и работата, която правят. Ефектът обаче е, че такива фалшиви новини се загнездват в общественото съзнание и поемат собствен живот. След време се приемат за факт и допълнително задълбочават обществената депресия, за която съм писал толкова. Жаждата ни за жлъч ни кара да приемаме такива твърдения като чиста монета и допълнително се самоубеждаваме, че всичко е неизбежно и нерешимо.

В крайна сметка може да се окаже, че тези няколко думи на Харалампиев може да постигнат по-голям отрицателен ефект в публичното пространство, отколкото може да се компенсира с всички обещани от него подобрения. Правилно отбеляза, че ДАБЧ до сега е била насочена почти изцяло към историческите общности. Всъщност, сред емигрантите и дори организациите, тази агенция практически не съществува. Твърденията им, че са „свързали“ българи в чужбина с работодатели в страната всъщност се дължат на частни инициативи и форуми организирани независимо от агенцията. Основната дейност на ДАБЧ изглежда се фокусира върху даването на българско гражданство. В последните години беше разкрита схема гравитираща именно около ВМРО за продажба на български паспорти. Разследването спря, съмнителните преписки продължиха, агенцията беше дадена на предшественика на Харалампиев и изглежда нищо не се променя.

Заявки под съмнителна партийна сянка

Новият шеф на ДАБЧ обаче обещава промяна и повече работа с българите в чужбина. Една от важните роли на агенцията е субсидирането на училищата ни зад граница, както и на някои културни дружества. Макар данните за финансирането да са публични, агенцията отказва да даде повече данни за самите училища и как българин в чужбина да ги намери. Дава добри примери с работата на други държави с емигрантските им общности и ползите, които такъв подход може да доведе на България. Това е концепция, която активни българи в чужбина безуспешно са се опитвали да представят на институциите. Едно добро начало, например, би било по-добрите консулски услуги.

В същото време обаче именно неговата партия лобира за отнемане на гласовете на българите зад граница, използва презрителна реторика поставяща разделни линии в обществото ни и има доста съмнителна история с точно тази агенция. Дали Харалампиев ще спре корупцията с раздаването на паспорти и наистина ще работи с емигриралите българи ще видим тепърва. Усилията на ВМРО да му дадат практически пълна власт да изготвя и контролира нужните документи не показват нещо такова.

Във всеки случай обаче, изказвания като това за 6-7 млн. българи в чужбина вече сложиха сериозен негативен капитал върху мандата му. Отговорността за това е както негова, така и на всички нас, че не изискваме отговори.

България след лековерните

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/balgariq-sled-lekovernite/

В последната седмица един текст обиколи мрежата. Най-вероятно се го забелязали, когато някой се възмущавал във фейса на копирането на фалшиви новини. Поне ако, както при мен, в кръга ви от приятели има предимно образовани и мислещи хора. Иначе, ако някой от познатите ви се е вързал, трябва сериозно да се замисли за предразсъдъците и връзката си с реалността.

Става въпрос на един текст на Бъзикилийкс от преди почти 4 години. В текста се говори за „изчезване на българите“, Турция и прочие теми, които уж са засегнати от експерт в доклад на конференция в Брюксел. Заглавието е „България след българите“.

На 8-ми февруари е препечатан от pogled.info дословно като „скандално разкритие“. Споделена е 1.8 хиляди пъти в социалките. На 9-ти се препечатва от paralelnews.bg и се споделя още 20 хиляди пъти. В следващите дни се препечатва от поне 20 хибридни и/или жълти сайтове, включително bultimes.com, bradva.bg и petel.bg. Публикува се и във vesti.bg, но го трият ден по-късно. През тях се споделя още поне 6 хиляди пъти. Така само за седмица достига до десетки хиляди българи в мрежата, които вярват, че това е факт.

Миналата седмица писах как медии и дори официални лица използват грешна статистика за скандални новини. В случая с този текст обаче става дума за очевидно фалшива новина, която е лесно проверима. Заради детинска лековерност, липсата на критично мислене и тъй като затвърждава убежденията на доста читатели, с лекота достига до всичките им познати.

Наркотичния ни глад за негативни новини, самосъжаление и жлъч не само ни пречи да различим лъжите от фактите, но и пряко влошава ситуацията в страната. Не е нужно списващите жълти издания да се мъчат да подправят фактите – достатъчно е да измислят нещо достатъчно черно и всички ще го приемат за чиста монета. Щом звучи логично, значи е вярно, а логично ни звучат само новините, че положението е от зле по-зле и няма оправия.

А хрумвало ли ви е, че може би е така?

Как един регистър се превърна в инкубатор за фалшиви новини

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/inkubator-za-falshivi-novini/

Писал съм доста за демографията. Първо, колко измамни са сензациите за „антирекорди“ в раждаемостта, „рекордна“ смъртност и „изчезването на нацията“. Второ, как постоянно се бърка статистиката за броя раждания през изминалата година (тук и тук). Трето, как журналистите използват къде умишлено, къде от неграмотност това объркване, за да привличат аудитория. Четвърто, изследвах исторически данни за процесите, за да покажа накъде се движим като население (тук, тук, тук, тук и тук).

Има много неразбиране по материята. Далеч не се дължи само на липсата на базови познания по статистика. В определен смисъл и данните са объркани. Когато има натиск за по-голяма аудитория, лесно е един журналист да залитне към „скандалните“ числа, без да потвърди каквото и да е било. В такива случаи бързат да прехвърлят отговорността на съответната институция. „Ама той министърът така каза“. Както видяхме преди, това не е критерий и всеки уважаващ себе си журналист би следвало да го знае.

Институционална стъкмистика

Разбира се, институциите имат вина за грешната информация, която публикуват. В случая с ражданията трябва да посочим регистъра на ражданията. Многократно съм писал, че не трябва да се използва. Причината е, че болниците не въвеждат ражданията в срок. Според наредбата на Министерството на здравеопазването това трябва да става до 3 дни след самото раждане. Въвеждат се редица параметри, които би следвало да са полезни за изследователи и проверяващи после. Ние имаме достъп само до броя родени за всеки ден от годината по области.

Проблемът е, че никой не следи дали и кога се въвежда. Това беше потвърдено от бивш министър. Няма белези да са взети мерки и от доскорошния кабинет. Няма реакция и на призивите ми да се спре публикуването на данните. Знам, че е парадоксално аз точно да искам такова нещо, но по-добре никакви данните, отколкото грешни.

Отделно, не всички деца са родени в болниците и не се вписват в този регистър. Някои се раждат при пътуване в чужбина, други – у дома. Не знаем обаче колко са, защото не може да разчитаме на болниците да попълват регистъра изчерпателно. Затова виждаме разминаване между данните на НСИ и тези на МЗ от порядъка на 5 до 10%. НСИ разчита на справките на ГРАО за извадено ЕГН на новородени през съответната година. За 2015-та, например, регистърът показва 61374 раждания, а НСИ и ГРАО – 66370 или 5000 повече. Аналогично е разминаването през 2014-та.

Къде са най-безотговорни?

Досега ми беше изключително трудно да илюстрирам какъв е проблемът с този регистър. Намерих обаче начин да тегля редовно данните и вече имам нужната извадка.

Първо да сравним данните за цялата 2016-та. Ако погледнете регистъра в средата на декември, както направиха много медии, ще излезете със сензационното заглавие, че ражданията са 57300 и надали ще минат 59000 в следващите две седмици. Ако още махмурлии погледнете пак на 1-ви януари, регистъращът вече показва 60172 раждания. Към днешна дата са вече 61012. Съдейки по закъснението, което някои болници имат във въвеждането, като нищо ще мине броя от миналата година.

Тук задаваме въпросът – колко по-късно се въвеждат данните в регистъра. Това може лесно да се открие – гледаме на 9-ти декември колко пише, че са родени на 6-ти по области. След това поглеждаме два месеца по-късно и сравняваме. Ако на 9-ти пише 10 родени в Пловдив, а месеци по-късно пише 20, значи 50% от ражданията са въведени след срокът. Малко по-сложно става когато гледаме всички дати и периоди.

Именно това направих тук. Справката е само за декември 2016-та. Добавих 3 работни дни, за да съм по-честен към болниците. Това означава, че ако дете е родено в събота, очаквам болницата да го въведе до сряда вечерта или 5 дни по-късно. Така махнах и почивните дни. Нямаме, за жалост, разбивка по болници.

Вижда се, че има области като Добрич, Видин и Кърджали, където 4 от 5 раждания се въвеждат късно. За болниците там, както и в Шумен и Монтана може спокойно да се каже, че не спазват въобще изискванията на министерството. Останалите се забавят в между 20 и 60% от случаите. Отличават се Разград и Перник, където поне през декември са въвели всичко в срок. Нямам пълните данни за януари, но Разград изглежда отличник и тогава с под 3% забавяния.

По-фрапиращо е положението при забавянето с 30 дни. Тук съм показал именно това. Вижда се, че Благоевград и Добрич въвеждат поне 1 от 5 раждания чак след месец. Проблем има и във Враца и Сливен. Това може да дори е по вина на една или две болници в тези области, които въвеждат данните си 2-3 пъти в годината наведнъж когато им хрумне.

Сега, надявам се, разбирате, защо този регистър е безполезен. Поглеждайки един период в него дори месец по-късно, нямаме гаранция дали има отклонение с 5, 10 или 30% от реалните стойности. Именно затова призовавам винаги да се гледат данните на НСИ, които излизат през април. Така няма да се залита по твърдения, че „има антирекорд на ражданията“ през 2016-та. Забравя се 1995-та и индекса на раждаемостта.

Имаме новина – чиновниците бездействат

Министерството на здравеопазването трябва да следи по-добре болниците за нещо толкова елементарно. Справката кой е закъснял е повече от лесна. При това не става въпрос за едната статистика – данните от регистъра, които не са публични, са важни за засичане на проблемите в майчиното здраве, здравното образование и дори белези за лекарска небрежност.

Ако министерството и агенциите не са достатъчно компетентни да се справят с тази иначе проста задача, по-добре е наистина да спрат публичния модул на регистъра. В момента той не случи за нищо друго, освен да помага на жълти медии с фалшивите новини и да храни наркотичния глад на сериозна част от обществото ни за жлъч и негативизъм.

В никакъв случай не отричам, че има сериозен проблем с раждаемостта. Една от съществените стъпки към решаването му е да говорим с коректни данни и разбиране. В противен случай се впускаме в безнадеждни стонове и популистки небивалици. Видяхме, че и служебния министър сега залита в тази посока, което е още една илюстрация за проблема.

Няколко интересни числа за българите в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/balgari-germaniq/

Тази статия е продължение на темата със статистика от Германия:

16795755_303

Вместо да показвам графики и карти, реших този път да изброя няколко кратки извода от последните данни на Немския статистически институт. Данните са към края на 2015-та.

  • В Германия има 227000 българи, които нямат немско гражданство
  • Спрямо 2014-та има рекордно увеличение от 43670. Доста от тях са дошли от други държави на ЕС като Испания и Италия
  • Около 16000 българи живеят в Германия и са взели немско гражданство. 78% от тях са го взели в последните 10 години.
  • 1619 са взели немско гражданство през 2015-та. Средната им възраст е 33.4 години и са живели в Германия средно от 11.2 години
  • Двойно повече са българките взели немско гражданство, отколкото мъже
  • 39 от тези 1619 са се отказали от българското си гражданство
  • През 2015-та в Германия са се родили общо 2972 българчета без право на немско гражданство и са починали 200 българина
  • Има общо 9190 българи родени в Германия, но не са получили немско гражданство. 83% от тях са на 5 или по-малко години
  • Според данните за актовете за раждане и тези на немския институт, 3700 от родените в Германия българчета между 2005 и 2013-та са с двойно гражданство. Още 3300 от родените в този период са само с българско гражданство.
  • Освен тях, още поне 9000 деца са родени в семейства, в които поне единият родител е българин, но нямат български акт за раждане. 87% от тях са на по-малко от 10 години.
  • Средно българите емигрирали в Германия са били в страната по-малко от 5 години. Средната възраст е 32.2 години и 52.8% нямат брак
  • През 2015-та 72000 българи са пристигнали в Германия, 48% от тях са между 25 и 45 годишна възраст. 1% са били в пенсионна възраст. Един човек е бил над 95 години
  • 16500 българи са напуснали Германия. 54% от тях са били между 25 и 45 години. 1.3% са били в пенсионна възраст.
  • 15% от българите в Германия живеят сами
  • 33% от домакинствата, в които живеят българи, се издържат с общ нетен доход от по-малко от 1300 евро на месец
  • 19% от домакинствата, в които живеят българи, имат общ нетен доход от заплати над 3200 евро на месец. 10% – над 4500 евро
  • Средния нетен доход от заплати на домакинство на българи е 2300 евро. След данъци и наем остават между 700 и 1000 евро за сметки, храна, транспорт и всичко останало.
  • 21% от българите емигрирали в Германия работят в събота, Още 17.6% работят и в неделя и по празниците (тези данни са само официални – и аз работя понякога в събота, но технически никъде не се отчита)
  • Между 15 и 25% (зависи как смятаме) от българите живеят на социални помощи
  • Между 30 и 40% (зависи как смятаме) от домакинствата на българи живеят под прага на бедността
  • 16% от навършилите пълнолетие нямат средно образование
  • 17% от всички българи в Германия имат някаква степен на висше образование

Сред точките съм давал граници на някои проценти. Пример са българите в бедност и на социални помощи. Причината е, че зависи как се смятат българите. Дали се смята по хора или по домакинства, включват ли се домакинствата на смесените бракове, включваме ли само българите без немски паспорт или тези получили такъв след натурализация или при раждане. Немската статистика разделя „чужденци“ от „хора с емигрантски произход“. Данните за жителите на страната с емигрантски произход са с доста закръгляне и самите те признават, че имат доста условности. Гледал съм да не разчитам на тях, където е възможно. Всички да достъпни на портала на Немския статистически институт.

Ражданията, Цезар и лекарите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/cezarovo/

Понеделник пуснах една графика във Facebook с коментар “Календар кога на лекарите и акушерките в родилните отделения в България им се работи”. Той беше нарочно провокативен, за да предизвика дискусия по това, което данните за ражданията показват – силно разминаваме между ражданията в работни дни и по празниците. Обновена версия на графиката виждате тук.

Годините са раздели по седмици като всеки ден е маркиран в гама от зелено до червено спрямо това дали е имало повече или по-малко раждания от средното за въпросната година. Данните от последните 3 месеца показани тук не са надеждни, тъй като все още се въвеждат от болниците. Интерактивна версия ще намерите тук.

birth

Обяснението е съвсем просто – има доста раждания с планирано секцио и графиката илюстрира добре това изместване. Макар в коментарите да бяха обсъдени и изяснени доста неща, статусът ми обаче определено не беше уважителен към работата на лекарите и акушерките и не взимаше под внимание контекста.

Надеждността на данните

В лекцията ми на TEDxBG 2014-та дадох тези данни като пример за неточност. Писал съм за този проблем от самото му създаване и отново всяка година покрай редовните сензации как сме “изчезвали”. Данните в регистъра просто не се въвеждат навреме и няма гаранции колко са точни. Трудно е да се направи проверка с данните на НСИ, защото те броят съвсем друго, а и има раждания извън болниците.

Преди година попитах Министерството на здравеопазването какъв контрол извършват върху болниците за навременното въвеждане на данните. Питах и дали е имало някакви санкции за това. Отговор не получих, но неофициално разбрах, че контрол практически няма. Това се вижда добре и като следя регистъра. Според изискванията, всяко раждане трябва да се въвежда до три месеца в регистъра. Вижда се ясно обаче, че стотици раждания се въвеждат месеци след този срок. Не знаем колко биват пропускани и дали някои болници въобще не подават информация.

Това означава, че всеки извод на база този регистър трябва да се прави със солидна доза уговорки. Тук приемам, че няма голяма промяна в иначе ниското му качество. Тоест, че въвеждането от едни и пропуските на други не се променя много през годините. Това ми позволява да правя сравнение на национална база между периодите.

Разминаването и причините

На горната графика се вижда как по време на празници има силен спад на ражданията. Средно той е с около 30%. Публичния регистър не дава повече информация какви са ражданията – естествени, с планирано или спешно секцио. Единственият възможен начин обаче да има такова разминаване от планираните цезарови сечения. Това обяснение съвпада и с последните данни за техния дял у нас – близо 40%.

През май миналата година Капитал публикува доста интересна статия по този въпрос с коментари на д-р Стефан Константинов. Там, както и в блога си, той изнесе данни от вътрешната част от регистъра на ражданията, според които близо 60% от всички раждания в частните болници са със секцио. В общинските и държавните процентът е 33 и 34%. Някои обясняват това разминаване с по-голямото доверие, които пациентките имат в частните болници и затова избират тях при нужда. Другото обяснение, подкрепено с анекдотни примери от лични истории твърди, че в частните болници просто повече успяват да убедят пациентките, че проблем има и че секциото е по-безопасно в техния и в общия случаи.

Моята графика, а и от публичните данни в регистъра не може да се хване това разминаване по болници или собственост. Всъщност, дори да имаме достъп до всички данни и дори те да бяха надеждни, пак нямаше да може да си направим нужните изводи. Просто всеки случай е строго индивидуален и е работа на лекаря да прецени какво е нужно. Несъмнено има и случаи, в който жени сами пожелават цезарово, както и лекари, които ги убеждават да направят такова за свое удобство и печалба. Нищо от това не може да се установи от данните обаче. Моят статус в известен направи такова внушение и въпреки разясненията под него, разбираемо е лекари да се обидят от генерализацията и тона. Затова се извиних в коментарите.

Това, което данните могат да покажат е общата тенденция и измеренията на един проблем. Точно това се опитах да илюстрирам с графиката си по-горе. Подобно на ражданията на българчета в чужбина не е достатъчно да знаем едно число или процент. Трябва да ги видим представени по разбираем начин, в определен контекст или формат, за да ги осмислим

Перспектива

Тази тема далеч не е изолирана до България. Тенденцията за увеличение на секциото е навсякъде. Бразилия е един от рекордьорите в световен мащаб. В Европа изглежда Италия води пред всички. Харесва ми тази карта на HuffingtonPost от 2014-та с последните известни тогава данни.

csections

В зелено се виждат няколко държави, които са в границите препоръчани от WHO за “нормални” нива на цезарово сечение – 10-15%. Това не означава, че са добри като отправна точка, защото е възможно да има силно разделение вътре в страната с региони с лош достъп до такива медицински услуги и други, където нивата на този тип раждане да са високи. Също така, трябва да се вземе под внимание и средната възраст на раждане. Според няколко дискусии на специалисти, които намерих, при раждане над 35 се увеличават значително рисковете. Особено, ако става въпрос за първо дете. Така лекарите може да са по-внимателни и да препоръчват секцио по-често.

Известни са рисковете както от естественото раждане, така и от операцията. Във всеки случай специалист трябва да прецени кое надделява. Затова е невъзможно да се прецени за всяко от 30-те хиляди такива операции дали са били наложителни или не. Една друга метрика обаче може би ще даде такъв отговор – смъртността сред родилките. Макар да има доста други фактори, които допринасят за нея – наблюдение по време на бремеността, условия на раждане, подготовка както на родилките, така и на медицинските работници – като един от основните често се сочи именно изборът на раждане.

20150815_irc400_0

Economist са направили такова сравнение, в което си позволих да маркирам България. Интерактивната версия ще намерите тук. Вижда се, че държавите от развития свят с нива на секцио между 20 и 40% имат доста ниска смъртност сред родилките. Тези над 50%, както и онези под 15% имат значително по-голяма смъртност. В границите между 20 и 40% обаче се вижда разминаване в десетки пъти. Обяснението за това може да бъде отново различен достъп до здравеопазване и други фактори. Изводът от тази графика обаче може да бъде, че просто намаляването на процентът на цезарово не води непременно до по-добро женско здраве. Също така, невъзможно е да се избере “референтна” държава или модел заради големите различия в системите и демографията.

Vox ни дава друг интересен поглед над темата. В тяхна статия от преди година, те показват голямото разминаване между нивата между различните щати в САЩ. Докато средните нива са между 32 и 37%, общо за страната дялът на операциите е същия като този в България. Разликата обаче е, че смъртността сред родилките при тях е 6 пъти по-голяма. Друг интересен аспект от статията е разбивката по дни от седмицата. (Неделя е първият ден в щатите). Тя е практически идентична с тази в България. Това означава, че планираните цезарови спрямо спешните е същия при коренно различни здравни системи и финансови възможности.

day-of-week-csections

Има ли някакво значение всичко това?

Графиката, която направих беше просто един начин да се покаже нещо, което виждаме като проблем в здравната ни система. Както се видя дотук, няма еднозначен отговор кое е “нормално” и какво ниво на секцио само по себе си е безопасно погледнато на национален мащаб.

Мнението ми по този въпрос е същото както и това с абортите – в дискусиите твърде много се залага на това както “трябва” да правят жените. Ако има една универсална истина, тя е, че трябва да спрем да налагаме някаква норма или квота когато нещата опират до решения свързани със собствените им тела. Ако по свое желание искат да направят цезарово сечение, защо някой трябва да ги спира. Такъв вариант трябва да бъде разписан в нормативните актове, както е при абортите. Не разбирам определенията, че някои жени са били “глезли” или много се подвеждали. Дори да е вярно, но това си остава тяхно решение.

В същото време, трябва достатъчно добре да са разяснени рисковете при взимането на едно или друго решение. Не са малко и обратните случаи – жени, които настояват за естествено раждане при голям риск сочещ към нужда от секцио. През последните години изглежда има усилие за унификация и подобрение на информацията предоставяна от клиниките, но в крайна сметка всичко това остава между пациентката и лекаря. Всеки случай е уникален и всеки човек има различни съображения.

Тази операция в никакъв случай не е универсално лоша и наложителна само в крайни случаи. Както всяко друго нещо в медицината, точна оценка и 100% гаранция никой не може да даде. Затова трябва да спрем да демонизираме цезаровото сечение и жените избрали го и да залагаме повече на медицинската етика и оправяне на финансовия елемент. Приносът, който данните може да имат в тази насока, е да покажат на бъдещите майки кои болници колко и какви манипулации извършват, колко усложнения и фатални случаи са имали, както и какви са резултатите от одити и професионални оценки.

За целта обаче трябва да имаме много по-детайлни данни на ниво болници, както и надежден регистър за ражданията. На този етап не виждам някой да има желание да предостави на обществото каквато и да е част от тази информираност. Остават ни единствено необоснованите сензации за раждаемостта в сутришните блокове, които никое официално лице не намира за нужно да обори. С това качество на работа – толкова.

Системата работи, но често има нужда от помощ

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/sistemata-raboti/

Преди две седмици адв. Мария Шаркова и аз писахме за “лечителите” от екрана, за това как ни се представят като специалисти по хранене, различни болести и натурални лечения. Статията беше публикувана първо в Капитал. Поводът беше отговор на РЗИ София на мой сигнал, в който установяват, че лице давало здравни съвети няма регистрация и от там – право да извършва такава дейност. От въпросното решение обаче не последва нищо – контролния орган беше решил, че не е тяхна работа.

Последва протестно писмо, че би следвало да направят следващата стъпка – да проверят дали се извършва здравна дейност и дали е нарушен закона. Сигналът, също както статията в Капитал, беше съставен заедно с адв. Шаркова. Тази седмица получих отговор от РЗИ София, с който благодарят за изразената гражданска позиция. Съобщават също, че е извършена подробна проверка и са установени много примери, в който въпросното лице е давало здравни съвети, включително за здравето на бременни жени и малки бебета. Съставен е акт за административно нарушение.

20161109-redacted1
Подобно на предишното решение, заличихме данните на нарушилата закона по очевидни причини.

Отговорността на медията

Докато тази санкция засяга само въпросната “нутриционистка”, но не и медията, която я е поканила и безкритично ѝ е дала ефирно време. Имат всички причини утре да доведат друг случаен човек, да го представят за експерт по хранене и да го разпитват как зрителите да се предпазват от инфекции и болести. Самите зрители няма да забележат дори смятата и няма да разберат, че през цялото време не само се е нарушавал закона, но се е застрашавало общественото здраве.

Попитах за всичко това Канал 3, които бяха причината за моя сигнал. Исках да знам дали са искали някакво сведение, че поканеното лице има право да извършва здравна дейност и ако не, дали смятат, че това съвпада с етичните принципи на журналистиката. Отговорът им беше лаконичен:

Уважаеми г-н Юруков,

Благодарим Ви за зрителския интерес и активност . Искаме да Ви уверим, че телевизия Канал 3 има независима редакционна политика, която стриктно спазва Законите на България.

С благодарност за Вашия интерес към програмата ни, желаем хубав ден!

С уважение,
Теодора Василева,
Технически секретар

Не става ясно защо въобще споменават, че имат независима редакционна политика. Навярно за тях това означава, че могат да правят каквото си искат без последствия. За стриктното спазване на законите може доста да се поспори. Съдейки по сайта им, телевизията не са подписали никой от етичните кодекси. Независимо от това, според чл. 76. т. 2 от Закон за радиото и телевизията те са длъжни да спазват етичния кодекс на Фондация “Национален съвет за журналистическа етика”.

Отделно, РЗИ посочва като една от доводите за установеното нарушение на Закона за здравето именно факта, че са давани здравни съвети пред широка аудитория. Телевизия Канал 3 е дала такава трибуна редовно на въпросното лице и би било обидно за тях да твърдим, че не са знаели предварително каква квалификация има. В този смисъл може да се направи твърдението, че са спомогнали за нарушаване на закона и са застрашавали общественото здраве от ефира си. Сигнал за това е подаден на СЕМ.

Генералният проблем

Това е един случай с един псевдо-лечител и една телевизия. Канал 3 обаче далеч не е единствената. Вчера пуснах сигнал срещу още едно такова предаване от септември по Нова телевизия. Случаят е идентичен като даване на съвети и квалификация на поканения “специалист”. Нова не откликнаха навреме на същите въпроси, които зададох на Канал 3. Ако получа отговор, ще допълня статията.

Всъщност, проблемът далеч не се ограничава до здравето. Писал съм многократно как медиите канят хора без нужната квалификация да говорят за демография, образование, интернет и много други. Представят ги като експерти и насаждат така заблуди, спекулации, а често и омраза и безпочвени скандали.

Това далеч не е запазена марка на една или друга медия и далеч не е от вчера. Не виждам обаче път към решаването му чрез саморегулация. В никакъв случай не може да се каже, че всички журналисти и редактори са в тази категория. Има много, които са отговорни и на които трябва да благодарим, че се борят за едната истина вместо да вземат лесния път. Малко или много обаче всички медии попадат в капана на бързите новини без надеждна проверка, но с широк потенциален отзвук. Разбира се това, че грешката е тяхна, не отменя задължението на нас зрителите да сме бдителни.

Системата работи, но трябва да я побутнем

Надали някой би имал съмнение, че статията ни с адв. Шаркова в Капитал е била основната причина за повторната проверка на РЗИ София. Затова днес публикувахме там информация за наложения акт и какво означава това. Нищо обаче няма да се случи, ако не се подават сигнали. Точно това направихме ние – писахме и настоявахме да бъде спазен закона.

Ако не сте съгласни с ограниченията, които налага Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, то трябва да се обърнете към Народното събрание, към депутатите си и да настоявате за промяна там. Това е демократично установеният начин. Това се опитаха да направят и антиваксърите в опитите си практически да спрат ваксинациите.

Когато е в сила обаче, законът трябва да се спазва и голяма част от отговорността за това пада върху нас – гражданите. Всеки може да подава сигнали като нашия на РЗИ и СЕМ. Достатъчно е да дадете информация точно къде, кога и как смятате, че е наручен закона. Сигналите се изпращат чрез прост email и нямат нужда от подпис. Адресите на РЗИ-тата ще намерите на страницата на Министерството на здравеопазването, а формулярът за сигнали до СЕМ е тук.

Никой не може да ви гарантира, че резултат ще има. Трябва да настоявате, да повтаряте и навярно да вдигнете шум. Единствената гаранция е, че ако не пуснете сигнал, нищо няма да се промени. Може да си мислите, че всичко това е ненужно и само глупавите биха се вързали на съвети от женски списания и сутрешни шоута. Замислете се обаче колко от обкръжението ви споделят редовно такива статии, колко от тях са уязвими на такива внушения заради продължителна болест, например и колко вече са давали пари на врачки. Може да се смеем как в БГ Мама се жалват, че са ужилени със сериозни суми от такива натуропатки, но утре това може да е ваш роднина. Вместо да се тюхкаме, че никой не ги е хванал до сега, защо да не поемем инициативата?

Равенството между половете в заетостта и заплатите по сектори

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/ravenstvo-zaetost/

Днес НСИ пусна прес-съобщение за предварителните данни за наети лица и работна заплата през последните месеци. Забелязва се 3.4% увеличение на наетите лица спрямо първото тримесечие и 2.6% увеличение на заплатите. Увеличението на средната заплата спрямо същия период на миналата година пък е 7.2%. Последното е важно да се отбележи, тъй като изключва тезите, че сезонната работа временно вдигала статистиката. Тази графика от доклада им показва ясната тенденция нагоре в последните две години.

chart3

Покрай всичко това разгледах набързо старите данни за заплатите и забелязах, че има разбивка по полове и икономически дейности. Последните данни са от 2014-та. От тях проличават няколко интересни наблюдения.

Разликата при средната годишна заплата между мъжете и жените е 25.2%. Между 2010 и 2014 г. средната заплата на мъжете се е увеличила с 27.3%, докато на жените с 26%. Това означава, че разликата се задълбочава – през 2010-та е била 23.9%. (Припомням, че тук говорим за декларирани доходи от заплати, върху които са се плащали данъци)

Има само два сектора, в които средната заплата на жените е по-висока от тази на мъжете – “Строителство” с 5% и “Административни и спомагателни дейности” със 17.2%. Най-голяма е разликата при “Хуманно здравеопазване и социална работа” и “Култура, спорт и развлечения”. При тях мъжете взимат с 59% повече пари от жените. Тук има задълбочаване на разликата спрямо 2010-та – тогава разминаването е било 43-46%. Причината отново е, че при мъжете ръстът на заплатите е бил много по-бърз от този при жените. При “Финансови и застрахователни дейности” и “Професионални дейности и научни изследвания” картината е подобна – около 50% разлика.

Това, че имаме средната заплата за всички заедно и разбивка по полове ни дава възможност да разберем и каква е разликата в заетостта по икономически дейности. Например, в строителството, където жените взимат с 5% повече от мъжете, се вижда, че 86.6% от служителите са мъже. Така обяснението би било, че малкото жени (13.4%) са с ръководни и контролни функции, където заплатите са по-високи. При “Административни и спомагателни дейности” историята е подобна – само 29.6% от заетите са жени, макар и с по-високи заплати.

Това са изключенията. В почти всички професии се вижда една и съща картина – значително по-малко мъже, които обаче взимат много по-големи заплати. Примери са образованието (80.3% жени с 26.7% по-ниски заплати), здравеопазването (79.1% жени с 46.5% по-ниски заплати), финансовия сектор (67.4% жени с 32.6% по-ниски заплати). Единственият сектор с добър баланс в наетите е преработвателната промишленост, където разликата е под два процента. Там обаче разликата в заплатите е почти 43% в полза на мъжете. Всъщност, има само един сектор, в който жените да преобладават и заплатите им да са с малка разлика спрямо мъжете – държавно управление. Във всички останали разликата в заплатите е сериозна.

Ако погледнем общо за всички сектори, виждаме, че има съвсем малко повече заети жени, отколкото мъже – с 0.36 процентни пункта. На пръв поглед жените са повече от мъжете в страната – с цели 5.66%. Сред тези на възраст между 15 и 65 г. обаче разликата е полза на мъжете с цели 2% през 2014-та. Това означава, че съпоставено с демографията, малко повече мъже в трудоспособна възраст са заети, отколкото жени.

Направих две прости графики със справката. Еднакви са като данни, но секторите са групирани според един от двата показателя.

Важното в тези данни е, че са не съдържат нито разбивка по длъжности и места в йерархията, нито и по образование. Затова би било много погрешно точно от тях да се вадят изводи за неравенство в заплащането за една и съща работа. Показват обаче доста ясното разделение в структурата и заплатите на половете по сектори. Някои от тях като образованието се дължат на традиционно повечето учителки, отколкото учители. Аналогичното, но с обратен знак, може да кажем и за строителството. В други случаи като недвижимите имоти, държавното управление, научните изследвания, творческите продукти и далекосъобщенията няма обяснение за толкова драстично разминаване на заплатите и заетостта.

Замърсеният въздух на София

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0VgfnzmblsM/

Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.
За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.
В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.
За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.
Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.
Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.


Децата раждат деца. Да, но колко?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/D5-dIMURYIM/

Неделя сутрин. Времето навън е хубаво, новините вървят бавно. Сутришният блок на Нова телевизия удря джакпота в медийните дъвки: „Сега към една тема, която има и криминален нюанс, и е здравен проблем, най-вече обаче е социална бомба…“ Включват началника на Акушеро-гинекологичния комплекс на Русенската болница д-р Георги Хубчев, който призовава за съдебно преследване на малолетните родилки. В студиото чакат адвокат и началник в Агенцията за социално подпомагане, които посочват, че идеята е малоумна (цитирам) и че вече има взети мерки, които би трябвало да помогнат в решаването на проблема.
До тук добре – има новина, викнати са експерти, които са взели позиция. Темата обаче започва със статистика, която всички, включително хората работещи с малолетни майки, отминават безропотно и приемат на доверие. Според НоваТВ, броят на родилките под 16 години в България са 3000, а тези под 18 г. – 5500. Числата заедно с интервюто бяха прекопирани от десетки издания и печатни медии. Някои натъртиха „социална бомба“ и украсиха новината твърдейки, че малолетните майки били 3000.
Ами всъщност… не
В материала не става въпрос от къде е дошла тази статистика, но има индикации, че цитират д-р Хубчев. Не става ясно и за какъв период се говори – година, всички непълнолетни сега или друго. Както и да го смятаме обаче, числата не излизат. Единственото обяснение е, че е взел броя малолетни родили в неговото АГ и ги е умножил по всички болници и клиники в страната. Сами разбирате, че това е абсурдно.
Проста справка в сайта на НСИ показва, че през 2014-та децата родени от майки до 16 годишна възраст са 796. От тях 285 са от малолетни (до 14 години включително). Още 2312 деца са родени от майки на 16 и 17 години.
Това е проверка, която никой журналист не си е направил труда да направи. А всъщност въобще не е толкова трудно. Вместо това виждаме пореден случай на грешни данни, които се тиражират като официална статистика. Изпратих запитване до сутришния блок и редакторите на НоваТВ за това и очаквам отговор. Надявам се, че ще реагират по-адекватно от сутрешния блок на БНТ и поне ще коригират подвеждащата информация в ефир.
Тенденцията според както е удобно на рейтинга
В думите на шефа на АГ-то в Русе и последвалата дискусия има също твърдения за задълбочаващ се проблем. Реших да ги проверя използвайки същите онези данни за раждаемостта и възрастта на майките, които използвах в анализа ми за възрастовата структура на родилките. Там вече показах, че броят раждания от момичета под 18 всъщност намалява. „Сензационната новина“ от вчера ме накара да разширя темата.
За да разберем как се е променяла бременността сред момичетата, трябва първо да елиминираме няколко фактора, които изкривяват данните или вкарват шум в тях. Увеличение в общата раждаемост ще се отрази на тази сред малолетните като обща бройка, но няма да е индикация за влошаване на положението. Аналогично, намаляване на броя момичета на определена възраст ще донесе със себе си по-малко раждания сред връстничките им, което лесно може да се обърка с подобрение на ситуацията.
nepa1
Един подход е да погледнем какъв дял са ражданията от малолетни и непълнолетни от общия брой раждания. На горната графика се вида ясно, че пикът е в началото на 90-те. При непълнолетните (дясната синя скала) има постоянно намаление от тогава. Сега делът е 4.6%, колкото поне официално е бил през 1976-та. При малолетните (лявата червена скала) тенденцията също е надолу, макар и не толкова постоянна. Причина за това е в малкият брой такива раждания, което води до голям шум в резултатите. От това, както и от огромния скок през 80-те, се забелязва интересно наблюдение – ражданията от малолетни привидно скачат по време на кризите. Това може да има психологическо обяснение, но за да се докаже, трябва сериозно изследване.
nepa2
За да разберем по-добре обаче тази промяна, трябва да разглеждаме ражданията на всеки 100000 жени. Така се елиминира динамиката в демографията, където има сериозна негативна тенденция в разглеждания период. На горната графика показвам тази разлика като сравнявам с 1991-ва година. Например, през 1996-та раждаемостта е била около 66% от тази през 1991-ва, а през 2009-та е вече над 97%. Пред 2009-та обаче раждаемостта сред малолетните е 83% от тази 18 години по-рано, тоест намалява по-бързо.
Горе се вижда добре известната ни тенденция на намаляваща обща раждаемост. Вижда се рязко увеличение между 1968 и 1993-та в раждаемостта сред малолетните и непълнолетните. От графиката обаче изглежда, че след кратък спад през 90-те, има привидно увеличение кулминиращо през 2009-та. Забелязва се, че това е в синхрон с вероятността жена от която и да е възраст да роди.
За да разберем как се е променяла вероятността едно момиче да роди преди да навърши пълнолетие, трябва да нормализираме данните и да премахнем общото увеличение на раждаемостта. Такова забелязваме в последното десетилетие и по принцип е белег за добри икономически и социални условия за семействата.
nepa3
Горната графика показва как се е променяла вероятността малолетни или непълнолетни да родят независимо от промяната в населението или общата раждаемост. Тоест независимо от всички фактори влияещи на жените като цяло. Взел съм 1993-та като отправна точка, тъй като тогава е пикът.
Виждаме, че през последните 15 години практически няма промяна. Все пак, нивата сега са доста над тези от преди 80-те. Като общ брой намаляват този тип раждания, но основен фактор за това е все по-малкият брой малолетни момичета. В обратна посока пък работи повишаващата се обща раждаемост.
Проблем има, сензация – не
Отново, както и в другите ми статии по темата, не твърдя, че проблем няма. Има и то не малък. Проста справка в данните на World Bank показва, че макар да има подобрение в последните години, ражданията от майки между 15 и 19 години е доста над нивата на други европейски държави, включително Румъния. Както стана дума в студиото на НоваТВ, взети са мерки в тази насока. Ще трябва и още доста работа в образованието, сексуалната култура, социалната защита, съдебното преследване на пълнолетните бащи и прочие.
Не може обаче да говорим за тенденция на влошаване когато абсолютните числа сочат намаление, а анализът с нормализирани данни за вероятността едно „дете да роди дете“ сочи по-скоро липса на промяна от 90-те насам. Липсата на разбиране в тези тенденции и непознаване на истинската статистика у отговорните лица сочи, че не се анализира въобще ситуацията. Тепърва ще видим дали мерките на социалното министерство ще имат ефект, но основната от тях – помощите за непълнолетни майки в натура, илюстрира как отношението към този тип раждания е по-скоро като към умишлено експлоатиране на социалната система, отколкото като социален и културен проблем. Не се говори дали това е въобще сериозен фактор и дали няма други по-големи. Не видяхме мерки за превенция като по-доброто сексуално образование и задържане в училище, което е друг наболял проблем у нас.
Мисли критично или друг решава вместо теб
Реакцията на журналистите не трябва да ни учудва. Не очаквам водещите на неделния сутришен блок на НоваТВ да се поправят в ефир. Ако въобще ми отговорят, ще се оправдаят както другите, че „експертите“ са спуснали това число и те само цитират. Ще добавят „какво толкова“ и ще затворят темата. Липсата на критична мисъл и елементарна проверка е пословична в журналистиката ни, още повече, че експертите, които канят, са често събрани от кол и въже.
Сензациите, грешните статистики и апокалиптичните прогнози в демографията са показателни за по-голям общ проблем. Преди време покрай подобна комуникация с една уж сериозна българска медия ми предложиха да ме вземат като консултат – да проверявам за тях новините конкретно за раждаемостта и смъртността. Отказах по няколко причини, основната от които бе, че видимо пропускат същността на критиката ми към тях. Не се ядосвам, че едните са объркали в пъти броя на малолетните родилки в страната и други твърдят, че българите ще изчезнем след 50-тина години, а че системно се правят такива грешки във всички сфери.
Писал съм неведнъж за това. При демографията просто е по-лесно да ги оборя. Енергетика, екология, финанси, информационни технологии. Пишат се глупости без елементарни познания или проверка на източниците. Тези глупости влияят на общественото мнение, политически настроения и имат съвсем осезаем ефект върху икономиката, държавната политика, хилавите така или иначе реформи и дори нивото на емиграция. Много такива материали са поръчкови в жълти и кафяви медии, но мнозинството са от некадърност, липса на обща култура и безсрамно гонене на сензации. Добър пример за това е отразяването на законопроекта за електронната идентификация и обществената поръчка на МВР.
Лесно е да се плюят „колегите“ от прас-прес и медийните бухалки, но те поне осъзнават много добре какво правят. Какво правят останалите?


Лаещите домашни любимци на Пловдив

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ju1oLe5kYOM/

Когато говоря за достъп до обществена информация, повечето хора се сещат за големи обществени поръчки, корупция, уредени съдебни дела, агенти на ДС и прочие. Свързваме достъпа до данните на държавата с тайни, които се крият от нас и се надяваме, че осветляването им ще ни помогне да разберем и подобрим ситуацията. Дали и как това става е трудна и дълга тема.
Сега обаче искам да покажа, че изброеното е само един аспект от отворените данни. Има много информация както в централната и местната власт, така и в частни компании, която може да бъде полезна за ежедневието ни или просто да разкрива интересни факти от него. Такъв пример са данните за демографията, за които пиша доста напоследък. Още един пример са домашните любимци.
Както навярно знаете, всички кучета трябва да се регистрират в общината. Пловдив има публичен регистър, в който може да се намерят доста подробности за всяко куче, включително име, адрес, пол, дали е кастрирано, дали има чип и прочие. Данните от регистъра не са достъпни за сваляне, но с малко познания по javascript може да се получат лесно. Накрая на статията съм пуснал линк към кода и процеса на отваряне.
Къде какви кучета има в града?
Когато поставим на картата всички адреси и категории може да покажем доста неща. Тази карта, например, илюстрира как се е увеличавал регистъра през времето.
Интересно наблюдение е, че всяка година има голям пик в регистрациите през март. Докато през останалите месеци са регистрирани средно по 300 кучета през последните години, 820 кучета са регистрирани през март. Най-малко има през декември – 150. Не знам каква е причината за това, но навярно доста малки кученца се подаряват около Коледа и Нова година и през март вече са около възрастта за регистрация – 4 месеца.

Аналогично може да покажем и разпределението по полове. От пръв поглед се забелязва, че в кв. Прослав има доста повече мъжки кучета. Всъщност, в целия град са регистрирани с 26% повече мъжки, отколкото женски. Изглежда са предпочитани. Вижда се и че има доста малко кучета в Тракия, което е странно предвид по-голямата концентрация на хора там.

Друг интересен момент е колко хора декларират, че кучетата им са осиновени от приют. За Пловдив те са 111 или само 2.64% от всички регистрирани. Според бившия директор на Зооветеринарния комплекс, интересът към осиновяването се увеличава. Преди година посочва, че през 2013 и 2014-та са осиновени над 210 кучета. Това означава, че или много от тях не се регистрират, или че заминават за други общини. Най-вероятно става въпрос за и двете.
Ако желаете да осиновите или да помогнете на куче, може да погледнете на страницата на фондация „Шарко“, този списък на Събина или да станете доброволец към инициативата в TimeHeroes.
Ето разпределението на осиновените кучета в града:

Според промените в закона приети преди дни, всички регистрирани кучета трябва да имат чип. В Пловдив до сега 73% от кучетата вече са с такъв.

За сметка на това само 668 или 16% от кучетата са кастрирани. Женските кастрирани са повече от два пъти повече от мъжките. Така 24% от всички женски и едва 9.3% от мъжките са кастрирани. За сравнение, над 80% от всички кучета, които постъпват с кучкарници в щатите вече са били кастрирани от предишните им собственици.

В регистъра има и други категории. 6% от всички кучета са регистрирани като ловни. Има превес с 25% на мъжките ловни кучета пред женските, но това е синхон с повечето регистрирани мъжки кучета. 16.5% или почти 700 кучета са регистрирани като помощници на инвалиди. Това е доста повече, отколкото очаквах. Забелязват се и 10 служебни кучета.

Сред имената, най-разпространени са Сава, Макс, Рекс, Ричи, Чарли, Тара и Рони. Има обаче и имена като „Bright Light of Moscow Victory Day“, „black pearl“, „Limited Edition Anelia“, „Император бул Дио“, „Принцеса Шуши“ и навярно най-любимото ми – „Gaprillis Glenmorangie“.
Отваряне на данните
Поставянето на адресите на картата беше по-лесно, отколкото очаквах. Използвах стандартен скрипт, които написах за другите си проекти. Всички скриптове и стъпки ще намерите в Github. Част от адресите и датите в регистъра бяха очевидно грешни, така че се наложи да махна някои от тях за картите. Като цяло обаче свалянето и изчистването отне около 45 мин.
Нещо, което буди притеснение в този регистър е именно точният адрес. Повечето съдържат етаж и апартамент. Както споменах по-горе, има около 250 ловни кучета регистрирани в града. Може да се направи добро предположение, че в тези апартаменти ще има и огнестрелно оръжие. Това навярно не е информация, която човек би искал да е публично достъпна. Затова е добре да се преосмисли каква част от регистъра е добре да остане публична и каква – не. Аналогично на случая със сайта на Центъра за асистирана репродукция, това може да създаде проблем за отделни хора.
Полезно ли е всичко това?
Навярно не. Тук няма да намерите схема за източване на пари или пикантерия от политическия ни живот. Всъщност, тези данни не покриват дори всички кучета в града, а само регистрираните. Не намерих оценки колко още нерегистрирани има. Също така не, е ясно дали данните се попълват просто от собствениците или има някаква форма на проверка дали са точни (дали кучето е с чип или дали наистина е на инвалид, например). Забелязват се не една или две грешки в тях.
Въпреки това, показват интересен аспект от града, която може да е полезен на бизнесите свързани с домашни любимци. Географският анализ на тези данни може да покаже дефицит на паркове за разхождане или да помогне в планирането на подобрени кошчета с еднократни торбички за изпражненията на кучетата. Такива има в доста паркове и улици в Европа и помагат много за чистотата.
Тази справка ни показва и колко малко от кучетата са осиновени от приюти. Докато подготвях тази статия потърсих сайт или списък с линкове, където човек би могъл да намери приют, ако иска да осинови куче. Такъв, за жалост, няма. По-горе дадох няколко полезни линка. Ако знаете още, споделете ги в кометнарите. Ще се радвам да ги изброя под статията.


Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Tq3x0KI4cGs/

Днес в сутрешния блок на БНТ отново гостува проф. Иванов. Писал съм доста преди за грешните данни и анализи, които разпространява в медиите. Канят го с охота, защото евтината жълта сензация се продава лесно, особено когато предвещава апокалиптични последствия. Преди точно година разговарях доста с отговорния редактор на въпросния сутрешен блок. Обясних ѝ защо тогава буквално са излъгали зрителите си в търсене на сензация. За жалост, не последва извинение в ефир, а сега виждаме, че подобни практики продължават.
Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.
Хайде пак…
15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.
Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.
Смъртност през 2014-та
Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.
Смъртност при мъжете спрямо тази на жените
Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.
Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.
Намаление в смъртността по възрастови групи.
Стъкмистика, maybe?
Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.
Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.
Смъртност по възрастови групи и пол
Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.
Промяната в населението по възрастови групи и пол
Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.
Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.
Контекстът, Санчо!
Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.
В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.
Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.


Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/XXwfqt4Fqt4/

Демографията е доста сложна за разбиране материя. Дали заради това, дали заради гонене на сензации се правят доста прибързани изводи. Писал съм доста за това в този блог. Фокусираме се сякаш изцяло върху броя родени деца и намаляващия прираст. Това в никакъв случай не ни помага да разберем причините и същността на проблема.
Тук ще се опитам да разгледам един аспект от него – възрастовата структура на родилките. Вече писах за това, но след онази статия обсъждаща само последните 14 години останах с чувството, че изпускам нещо. Затова се зарових в дигиталната библиотека на НСИ и на ръка извадих данните от 68-ма насам. По-стари доклади просто не са налични на сайта им. Всички данни и източници ще изброя в края на статията.
Брой жени в детеродна възраст
Първото, което ни трябва е колко са били жените в дадената година. Още в предишната ми статия отбелязах, че има странен срив в бройката през 2011-та. Наблюдава се и през 1992 и 2001, когато също е имало преброявания. Тезата ми е, че НСИ следи смъртността и раждаемостта и на тази база пресмята населението. При преброяване обаче получават реалните стойности. Разликата идва от емиграцията, която е трудно да се отчете по друг начин, освен с преброяване. Тази теза се подкрепя от факта, че не се забелязва подобен скок при преброяванията преди 1989-та.
Нормализация на статистиката за населениетоЗатова нормализирах данните за населението между преброяванията. Разликата може да видите тук. В синьо са данните на НСИ. Така промяната в населението е по-плавна и най-вероятно много по-близка до реалната.

Брой жени по възрастови групи през годинитеС тези данни може да погледнем как са е променяла бройката по възрастови групи. Забелязва се намаляване в последните години на момичетата до 20 г. Дължи на резкия спад на раждаемостта в началото на 90-те. Това е индикация за сериозен проблем в следващите 10 години, когато тези момичета навлязат в най-активната възраст на раждане – между 20 и 30 г.

Наблюдаваният спад на жените над 50 в периодите преди 1975, както и между 1986 и 1998 се дължат на Първата и Втората световна война.
Същото може да видите и на следната интерактивна графика. Забелязват се „вълните“ на намалена раждаемост, когато бъдещи майки са били родени.
Може да контролирате скоростта и вида на тази и следващите подобни графики. Натиснете „?“ горе вдясно за инструкции как.

Брой живородени бебета
Реших да използвам броя живородени, а не всички раждания. Това има минуси, защото не отчита подобренията в медицината и здравните грижи. Плюсът обаче е, че показва колко реално се е увеличило населението. На следната графика ще видите динамиката на броя бебета според възрастта на майката. Тя не ни показва нещо ново – има рязък спад през 90-те, който се изравнява след 2000-та.

Промяна в ражданията на жени под 20 г.Интересно е обаче да се погледнат ражданията на жени под 20-годишна възраст. Тази графика сравнява живородените спрямо показателите за 1989. След кратък пик в началото на 90-те се забелязва сериозно намаление на ражданията от непълнолетни. Макар нивата през 70-те при малолетните да са били по-ниски от сега, скокът всъщност е бил през 80-те. След кулминацията си през 92-ра, той спада и сега сме под нивата от преди 30 години.
Има три детайла тук, които трябва да спомена. Процентът мъртвородени при непълнолетните и малолетните не се различава много от този на останалите възрасти. Също така не знаем колко непълнолетни са забременявали и са решавали да си направят аборт. Абортите през комунизма са надвишавали като брой ражданията и са били невъобразимо повече от сега. Не на последно място, има съмнения, че в средата на миналия век много от бременностите на момичета под 18 г. не са били регистрирани или бебетата са писани за деца на техните баби. Това е възможно да занижава стойностите от 70-те.

Дял на живородените от майки под 20 г. от всички ражданияВсе пак, против общото мнение налагано през медиите, броят деца родени от деца, както е изрази един политик, е много нисък. Следната графика показва тези раждания като процент от всички за съответната година. Отново съм разделил по възрасти. Спадът от 90-те насам не се дължи на намалената обща раждаемост, защото тук говорим за дял от ражданията, а не абсолютна бройка.
Вижда се, че ражданията на 15 и 16 годишни са паднали от 5% до 2.5%, а тези от малолетни са по 250-300 на година. Това опровергава тезата, че „всички циганки започват да раждат на по 14…“. В действителност няма никакви доказателства, че малолетните родилки са от ромски произход, но дори всички до една да бяха, става дума за по-малко от процент такива случаи сред майките от това малцинство. Нещо повече – плавното увеличение на етническите роми в България не се е отразило на увеличение при ражданията на непълнолетни и малолетни. Точно обратното. Това показва, че стереотипът базиран на единични изолирани случаи е повече от погрешен.
Би било интересно да се погледнат данните за регионалното разпределение на малолетните и непълнолетните родилки. За жалост, НСИ не ги публикува. В докладите им обаче се вижда, че са разделени поравно между градове и села. От своя страна, относителното намаление при непълнолетните показва подобрена сексуална култура и образование.
Доколко жените се решават да раждат?
За да разберем как решителността на жените да имат деца се е променяла, трябва да видим колко деца са се раждани на всеки 1000 жени. Тази интерактивна графика показва тези промени по възрастови групи:

Ще забележите, че няма особена разлика с графиката за броя живородени. Разлика всъщност има, но при толкова голям мащаб на спада през 90-те, тя изчезва. Както видяхме по-горе, броят жени в детеродна възраст не се е променял толкова драстично, защото почти всички са били родени преди въпросния спад. Едва сега виждаме ефектите от него сред броят на непълнолетните. Тази демографска вълна ще влияе в близките десетилетия, както споменах вече.

Живородени на 1000 жениИнтересно наблюдение тук е, че почти целият спад през 90-те се дължи на 18-25 годишните. Става въпрос за около 3 пъти по-малко раждания. Някои от тях се решават да имат деца 5-10 години по-късно, което обяснява двойния скок в раждания на 25-35 годишните след 2000-та година. 2004-та е разделната година, след която жените над 25 раждат повече от тези под 25.
Разликата в абсолютния брой раждания обаче илюстрира широко известен факт – емиграцията е основният проблем. По-специално емиграцията сред българите до 25 години. Много от тях са заминали да учат и не са се върнали. Други са напуснали да работят. При останалите възрастови групи се вижда неколкократен скок, но той не е достатъчен да компенсира. От тук идва и изместването на средната възраст на родилките, за което говорих в предишната ми статия.
На тази графика съм показал какъв процент от бебетата се раждат от майки във всяка възрастова група. Вижда се още по-ясно колко важна е 2004-та. Преди това почти половината бебета са се раждали от майки между 20 и 25. След това за само няколко години сме преминали към структура близка до тази на Западна Европа.

Процент от живородените родени от майки във всяка възрастова групаТук това разпределение е показано по различен начин. Забелязва се, че през 2010-та границата се е изместила още – повече бебета са родени от майки над 30, отколкото от такива под 25. Повече жени над 35 раждат, отколкото момичета под 20.
Впрочем интересно е сериозното увеличение на родилките над 40 и 45. Това отчасти се дължи на дългото отлагане през 80-те и 90-те. Показва обаче и повече смелост сред семействата. Част от тях може би се дължат и на работата на Фонда за асистирана репродукция. По моя информация само в София 4% от жените са прибегнали до фонда заради проблеми, които иначе не биха им позволили да имат деца.
Дискусия
Всичко това е причината да се прескочи едно цяло поколение. Докато намаляването на населението е процес започнал още през 70-те, трудните икономически години през 90-те накараха много млади да отложат първото си дете или да се откажат от второ. Сериозна част от тях са напуснали вече страната и имат деца в чужбина. Много от тези останали са се решили все пак с началото на новия век, но кризата през 2008-ма изравни тази тенденция. Едва миналата година видяхме отново покачване.
Тези фактори определят какво може да очакваме в следващите години. Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция и съзнателно отлагане през 90-те, то основната причина сега ще бъде на недостатъчния брой жени в детеродна възраст. Дори при сериозно увеличение на плодовитостта, няма да може да достигнем брой раждания дори приближаващ нивото от преди 30 години.
Добрата новина в случая е, че този спад е временен. При увеличената раждаемост след 2004-та може да очакваме известно възстановяване на тенденцията след около 10 години. Лошата новина е, че ако не се намали емиграцията и не се намали ранната смъртност, отрицателният прираст ще се влоши. Продължителността на живота в България се увеличава сериозно от социализма насам, но смъртността около 45-55 е все още висока. Това се дължи най-вече на лоши хранителни навици сред нас българите, липсата на спорт, пропускането на контролни прегледи, неспазването на предписанията на лекарите и чак на последно място – лошите здравни грижи. Превенцията е тази, която пази възрастните граждани на Западна Европа здрави, а това започва от личните навици.
Тези демографски процеси може да се илюстрират като слизане на по-ниско стъпало като брой. Икономическата несигурност и напускането на много българи слага спирачка на броя раждания, което създава един вид вълна във възрастовото разпределение на населението. Тази вълна ще бъде причината да има по-малко жени в детеродна възраст в следващите 40 години, като най-сериозен ефект ще се забележи в следващите 10. Увеличаващата се средна възраст на родилките е белег за това. По това, както и по плодовитостта се изравняваме с Европа, които вече са минали през нещо подобно. „Стъпалото“ се изразява в еднократно и рязко намаление, което ще остане невъзстановимо, освен ако няма значителна имиграция на чужденци. В миналото след войни и епидемии населението се е възстановявало бързо с раждането на повече деца – 6-7 на семейство. Сега това е немислимо.
Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително. Всъщност, има индикации, че дори да не беше резкия спад на раждаемостта и бързата емиграция през 90-те, пак щяхме да стигнем до тези нива гонейки модела на останалите членки на ЕС. Просто щеше да стане по-късно и щяхме да сме с 500-800 хиляди повече. Именно това ще разглеждам в бъдещите си статии по темата.
Какво може да направим?
Има много стимули, които държавата може да предложи на младите, за да се решат по-лесно и по-бързо на деца. Доста от тези, които се обсъждат сега биха имали минимален ефект в най-добрия случаи. Някои от алтернативите не са толкова интуитивни от икономическа гледна точка, като това да са безплатни детските градини и субсидиране на заплатите при наемане на млади майки на половин работен ден. Тези неща ще се изплатят многократно в бъдеще. Други са свързани с липсата на работеща съдебна система и регулаторни органи – в разрез на закона жените много често си губят работата още докато са бременни или докато са в майчинство. Градската среда, парковете и здравните грижи са също изключително важни и често имаме много по-директно влияние върху тях чрез местната власт.
Нищо от това няма да се случи със стратегии и изсипване на милиони лева в социални надбавки. Пробвали сме го, виждаме, че го правят в момента и просто не работи. Ще се случи когато осъзнаем къде е проблема, какво е реалистично като бъдеще и с какви проблеми се сблъскват младите.
Данните от графиките горе ще намерите в тази таблица. Справките са взети от годишните отчети в дигиталната библиотека на НСИ. Данните за броя жени и ражданията през 1972, 1980 и 1994 са интерполирани спрямо съседните години, тъй като отчетите на НСИ липсват. Същото важи и за родилките под 20 годишна възраст между 2003 и 2010-та, както и 2014. В съответните графики тези периоди са отбелязани с пунктирана линия или с по-светъл цвят.