Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.
Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.
Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.
Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.
Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.
Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.
Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.
В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.
Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.
За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им
Твърде много хора ми препратиха статията на Христо и Марин Генчеви в Гласове, за да се накарам да я прочета въпреки къде е публикувана.
Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:
Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.
Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен факта, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес е страничен резултат от именно това.
Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.
Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.
Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.
Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.
Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.
Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество винаги съпровождат застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Всъщност, готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.
Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно отношение, но ей на – обърнах му някакво.
Писал съм доста за демографията, колко фалшиви новини и неразбиране има по аспектите от нея. Докато преди ражданията и емиграцията да беше фокусът на дискусиите, покрай пандемията именно смъртността зае централно място. Следим внимателно числата за умиранията и се опитваме да ги поставим в контекст на предходни години. Често пропускаме обаче, че нещата са несравними колкото по-назад отиваме във времето, а и когато гледаме различни държави.
Именно това се опитах да опиша и обясня преди време сравнявайки смъртността през 2000 и 2014-та година. Година по-късно показах подобно сравнение между България, Румъния и Германия и разясних принципа на възрастово-стандартизираната смъртност. Тук ще се опитам да направя това по-добре за България разглеждайки данните от 1947-ма до сега.
В следващите графики ще покажа стъпка по стъпка данните от последните 74 години в различни аспекти. Във всяка стъпка ще махам някакъв фактор от цялостната картина като размер на населението и възрастова структура. За да може да съпоставим и разберем различни периоди от времето, трябва да имаме обща база за сравнение. Тук се опитвам да дам отговор на въпроса каква би била смъртността през последните седем десетилетия, ако населението на България изглеждаше така, както в края на 2020-та година.
Брой умирания и смъртност
Нека започнем със смъртните случаи. Това е броят хора, които умира в рамките на една календарна година. Виждаме ясно намаление през 40-те и 50-те и след това рязко увеличение до края на 90-те. След това има спад докато миналата година заради повишена смъртност само в рамките на два месеца достигнахме рекорд в умирания през поне последните 73 години.
Тук съвсем правилно ще посочите, че горе говорим за абсолютен брой смъртни случаи. Населението се е променяло значително за тези 70-тина години и не е сравнимо. Затова нека разгледаме брой починали на всеки 100 хиляди души население. Това е всъщност смъртността.
В допълнение съм показал отделно смъртността по полове. В синьо ще видите тази на мъжете, а в червено – тази на жените. Виждаме подобна картина на горната, но смъртността за последните 25 години е по-скоро непроменена. Изключение прави 2020-та, когато виждаме отново сериозно увеличение. Всъщност подобрение в смъртността след 60-те практически няма. Преди това въвеждането на антибиотици, ваксини, хигиенни навици и някаква форма на достъпно здравеопазване всъщност е това, което намалява смъртността.
Ако се вглеждаме, виждаме тук разлика в половете – увеличението в смъртността при мъжете е било значително по-голямо между 60-те и 90-те от жените. Женското здраве обаче най-много страда през 90-те и продължава да расте в следващите 20 години. Както добре знаем, през 2020-та смъртността сред мъжете от коронавирус пък беше по-голяма.
Ето същата графика погледаната по друг начин. Показва колко е отклонението от общата смъртност спрямо средната между 2010 и 2019-та. Виждаме над 20% увеличение през 2020-та и почти наполовина по-малко в началото на 60-те
Важен детайл, който не виждаме тук обаче е възрастовото разпределение на починалите. Ако наблюдавате цяла година две еднакво големи групи от хора – една учеща в университет и друга – живеещо в старчески дом, съвсем очаквано ще видите значително повече смъртни случаи сред втората. Аналогично със застаряващото население има повече смъртни случаи. Всъщност, именно така се обяснява почти цялото увеличение на случаите на рак в България.
Стандартизирана смъртност
Възрастовата структура на населението се е променила значително за няколко поколения. Важен фактор за това е както намаляващата раждаемост, голямата емиграция основно сред младите, но и увеличаващата се продължителност на живота. Все повече възрастни хора доживяват преклонна възраст. Не е за пренебрегване и че бумът на раждаемостта през 50-те и 60-те е довела една „вълна“ в населението, която сега е именно в пенсионна възраст.
Събирайки тези фактори откриваме, че сравнението в общата смъртност през 2020-та и 1950-та всъщност не е коректно. Трябва да стандартизираме разпределението на населението. Така ще може да отговорим на следния въпрос: Каква би била смъртността през 1950-та година, ако имаше толкова млади и толкова възрастни, колкото през 2020-та. Именно това правя тук.
Виждате как коренно се променя картината. Така виждаме много по-ясно сравнение във вероятността някой в България да почине независимо от това каква възраст е. Сравнението между половете тук е по-трудно, но се забелязва нещо интересно – ако изключим възрастовата структура като фактор, преди 90-те вероятността една жена да почине е била по-голяма от тази при мъжете. Също, след средата на 60-те същата тази вероятност при мъжете се повишава продължително чак до края на 90-те.
Тук е важно да се разбере, че макар във всяка една от годините жените да имат по-ниска смъртност от мъжете, разликите в повъзрастовата смъртност и възрастовото разпределение през годините създава съвсем различна картина. Да вземем 1947-ма и 2020-та – виждаме, че преди 70 години жените са имали значително по-голяма смъртност след 64-тата си година от мъжете. В наши дни това се случва едва след 76-тата година. Отделно смъртността между 30-те и 60-те е била значително по-близка от сега. Това комбинирано с различната възрастова структура в наши дни води до резултатът, който виждаме горе.
Разбира се, това е само оценка за риска за смърт независимо от възрастта. Тази оценка ще се промени, ако вземем друга година за база за „стандартно възрастово разпределение“. Тук съм взел края на 2020, за да може по-лесно да си представим каква смъртност бихме очаквали, ако бяхме в сегашната ситуация преди 30, 50 или 70 г. Отново следващата графика показва същата оценка, но в проценти промяна.
Интересно тук за мен лично е, че вероятността един мъж да умре независимо от каква възраст е сега, е същата, както през 1964-та. Това далеч не означава, че продължителността на живота тогава не е била много по-ниска, а общото здраве – по-лошо. Означава обаче, че е имало кратък период на малко епидемии, липса на конфликти и други физически причини за смърт.
При жените обаче ситуацията е друга. След подобрение до средата на 60-те, в общи линии вероятността да умрат остава еднаква като махнем фактора възраст от уравнението. Започва да намалява рязко след 1997-ма и през последните 10 години е на най-ниските си нива навярно през цялата ни история.
Друго важно за последните 10 години е, че почти няма подобрение в смъртността. Най-вече в рамките на 8-те години между 2012 и 2019 тенденцията на намаление от предходните 15 години изчезва докато не беше обърната по време на пандемията. През последните няколко години има повишение на катастрофите, но това обяснява малка част от тези данни. Причините трябва да търсим по-скоро във лошото състояние на спешната помощ, недостига на лекари извън големите градове, общия недостиг на специалисти, както и цялостните проблеми в здравната система и достъпността до доболнична помощ и превенция.
Отделни възрастови групи
До тук разглеждахме общата смъртност взимайки стандартизирана възрастова структура. Интересни неща виждаме, когато разгледаме и конкретни възрастови групи. Тук например виждаме сравнение в смъртността на българите до 25 г. възраст сега спрямо средното за 2010-2019. Виждаме, че между 1947 и 1977 да умрат млади хора или деца е било между 2.5 и 25 пъти по-вероятно отколкото сега. За 30 години тази вероятност е паднала 10 пъти.
В следващите години също така намалява. Следва забавяне през 90-те и отново подобрение в последните 20 години. Всъщност, през 2020-та вероятността някой под 25 г. да умре е едва 2/3 от средното за последните 10 години. Причината за това е както намалените инциденти и практическата липса на грипна епидемия заради ограниченията покрай пандемията, както и че коронавируса почти не засегна тази възрастова група
В следващата възрастова група – 25 до 45 г. – виждаме, че има влошаване на ситуацията при мъжете между 1965 и 1994. При жените рязкото подобрение в средата на века е последвано от 40 години застой. Практически няма подобрение в женската смъртност между 1965 и 2000. След това нещата се подобряват, макар и малко до към 2012-та. Отново има застой в последните 8 години.
Аналогична картина виждаме и между 45 и 55 годишните. При мъжете смъртността сега е доста по-висока от тази преди 60 г. Някой обясняват това с по-застоял начин на живот, по-малко физически труд и по-лоша грижа за здравето на сегашните мъже, отколкото техните дядовци. При жените е една идея по-добра, но се виждат същите проблеми както тези над 25 г.
Преминем ли във възрастта около пенсия виждаме сериозно подобрение при жените в последните десетилетия и липса на промяна при мъжете. Вече се забелязва по-сериозното отражение на пандемията при жените. При мъжете то достига рекордните нива от 1997-ма и 1947-ма. При жените връзща смъртността 10 години назад.
Над 75 г. възраст смъртността сега е най-ниската от последните поне 70 г. Особено при жените се вижда голямо подобрение и дори пандемията не връща прогреса толкова назад. При мъжете обаче се вижда огромният скок. Надвишава дори нивата от 40-те до края на 60-те.
По-подробна разбивка на смъртността по 5 годишни възрастови групи ще намерите на следната графика. Обединил съм ги на едно място за по-лесно сравнение. Може да я отворите на нов прозорец, за по-лесно разглеждане.
Уроците от миналото
Тези числа дават добра база да обмислим как се е променило здравето на хората и оцелеваемостта след животозастрашаващи състояния. За съжаление, нямаме разбивка по прицини за толкова дълъг период от време, а и категоризацията и диагностиката са се променили значително. Все пак някои от тях биха могли да се разгледат като пътните катастрофи, смъртността при раждане и бременност, случаите на рак и честотата на абортите. Особено в последното нямаме добри данни, но малкото, което виждаме, показва значително намаление. Данните за рака пък показват номинално повишение на диагностицираните, което се обяснява почти изцяло със застаряващото население, но в същото време много по-ранна диагностика и оцелеваемост. За сметка на това има увеличение на смъртните случаи по пътищата, влошено сърдечно здраве, доболнична помощ, спорт и прочие фактори, които влошават общото здраве на населението.
Особено данните от последните 8 години поставени в контекста на предходните 20 дават ясна представа за застоя в общественото здраве и здравеопазването като цяло. Липсва подобрение в практически всяка възрастова група и аспект. Където се забелязва динамика, тя е заради грипни епидемии с различна тежест. Докато между 2000 до 2012-та се виждаше двуцифрено подобрение във всички възрасти и достигаше двойно намаление при най-малките, в следващите 8 години тази индерция беше загубена и се стигна до продължителен застой.
Всичко това може да ни помогне да разберем причините за повишаващата се смъртност и как ще се променя в близките десетилетия. Следва и да ни покаже как се е променял бита, здравеопазването и здравето през поколенията. В най-добрия случай подобни анализи следва да насочат здравните институции и местната власт към отдавна поставените от специалисти съвети за политики в доболничната помощ и градска среда предразполагаща към по-здравословен начин на живот. Уповаването на данни обаче не е по-принцип сред силните черти на взимашите такива решения.
Във връзка с разнопосочните съобщения за бейби бум в някои родилни и очакваното общо намаление на раждаемостта в развития свят като ефект от несигурността покрай тази криза, искам само да припомня, че всяко твърдение в една или друга посока е просто спекулация.
Колкото и да е странно, нямаме надеждна система за следене на ражданията и който и да е източник на данни в рамките на годината е ненадежден. В това число включвам справките на НЦОЗА от НЗОК и злощастния регистър за ражданията. Единствено може да разчитаме на статистиката на НСИ, която ще получим през април. До тогава всичко са мисловни упражнения и сензационни заглавия.
Отделно, ако разчитаме на мисловни упражнения и познания по биология, следва да предвидим, че какъвто и да е ефект от кризата ще се види едва през през първата половина на 2021, когато изтичат 9 месеца от ограничителните мерки и сериозните последствия за голяма част от бизнеса.
Ако гледаме исторически, през октомври и ноември всъщност има спад в ражданията преди пик през декември. Това виждаме следейки средните стойности за последните 20 години. Отбелязал съм и границите на минималните и максималните стойности. Съдейки по няколко отделения и дори един месец е много подвеждащо. Най-малкото ситуацията с болниците сега предполага, че случаи се пренасочват между болници и недостига на медицински персонал води до концентрация на такива.
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
