Tag Archives: нси

Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/eurostat-data/

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.

Числото, което ще чуете днес, е грешно

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/greshno-chislo/

В следващите дни ще срещнете едно число често из медиите – 48754. Толкова раждания е имало в България през 2024-та г. поне според сайта clinica.bg. С това число има много проблеми, но се цитира редовно по това време в последните години заради острата липса на други данни – също толкова грешни или изцяло подправени, но подходящи за генериране на сензация.

Писал съм много по темата в последните 15 години и накрая ще сложа изчерпателен списък с текстовете ми разглеждащи различни аспекти на данните за раждаемостта, както и хронологията на проблемите със съобщаването им. Тук ще се опитам сравнително кратко да обясня защо горното число е грешно, от къде е взето и защо спрях отдавна да следя данните, които въпросния сайт съобщава.

Още на 3-ти януари предупредих в социалките, че това число ще излезе около тази дата. Дадох за пример разминаването миналата година с няколко хиляди деца на тогавашното число изнесено от clinica.bg и данните на НСИ. Проблемът на данните им е първо източникът, второ времето на справката и трето какво всъщност показва и какви твърдения правят с него.

Първо, те твърдят, че се базира на данните на НЗОК за заплатени раждания в страната. Таблицата, която показват, дава разбивка за брой секцио, недоносени, усложнения и прочие. Тази справка не е от НЗОК, а по-специално от регистъра за ражданията. Това е един злополучен регистър, за който ще четете доста в списъка със статии долу, но за сега трябва да знаете, че болниците следва да подават данни за всяко раждане и детайлите по него отделно от клиничните пътеки. Знам, че са взели данните от там, защото през 2018-та получих идентична разбивка по болници и публикувах статистика от нея. Колкото и да беше интересна, заради описаните по-долу проблеми с качеството на данните спрях да я следя, защото се обезсмисля.

Макар болниците да имат задължение до три дни да публикуват данни за ражданията, много малко го правят. Някои въвеждат със забавяне от 3 до 6 месеца, някои не въвеждат правилно. Контрол и санкции до сега не е известно да е упражняван. Това значи, че данните за някои раждания през 2024-та може да се въведат чак април или май. Това установих след няколко години автоматично следене и анализ на публичната част от регистъра. След анализа ми и предупрежденията, че се използва само за фалшиви новини, въпросната публична част беше спряна. Частта за болниците и задължението им обаче остана. Няма индикации за промяна в липсата на контрол над качеството, което ги прави също толкова ненадеждни сега, колкото бяха преди десет години. Това важи и за разбивката по усложнения и начин на израждане.

Друго сведение, че не са използвали данните на НЗОК за плащания, а регистъра за ражданията е разминаването им с данните на НЦОЗА. Критика към техните данни имам премного и отново ще я намерите в списъка долу. Те също публикуват данни за раждаемостта и използват плащанията на НЗОК по пътеки за източник, но гледат не ражданията, а брой родени. Числото се разминава, но с около 2000 на година – толкова са многоплодните раждания. Дори така не може да се обясни разликата в числата им – за 2023-та НЦОЗА съобщава с доклад на 1-ви февруари, че е имало 49795 живородени, а clinica на 14-ти февруари – за 49610 раждания. Разлика от 185 деца. За 2024-та НЦОЗА казва на 4-ти февруари, че са 49556 живородените, а clinica – на 11-ти февруари, че ражданията са 48754. Разлика от 802. Впрочем, според НСИ за 2023-та ражданията са били 57478 или 7868 повече, т.е. грешка от 13.7%.

Тук идваме към втория проблем – кога са взели данните. Твърдят, че източникът им е един и същ – НЗОК, но справките им са с около 10 дни разлика. Разминаването не би трябвало да има значение, тъй като 2024-та е привършила отдавна, но видимо значение има. Реалният източник е различен и през времето изникват нови записи. Интересно тук е също как въобще са взели данните от регистъра на ражданията. Както споменах, публичната част е спряна, а справките по болници никога не е била част от нея. През 2018-та получих справката от човек работещ в министерството със служебен достъп. После същата справка ми беше отказана по ЗДОИ, но точно тогава нямах време и нерви да ги съдя. Обсъжданият сайт е свързан с бивши служители на министерството, които обаче отдавна не са част от системата. Изниква въпросът дали все още нямат случайно служебен достъп до ресурси, до които не би трябвало да имат. Ако пък са искали справката по ЗДОИ, защо те я получават, а на други се отказва.

Третият проблем е какво твърдят и какво намекват в текста си. Изрично посочват, че числата не включват раждания непокрити от НЗОК „с страната или извън нея“, навярно в отговор на критиката, че изкарват крайно занижени данни спрямо тези на НСИ. С това обаче намекват, че в официалните данни се включват родените в чужбина българчета. Това категорично не е вярно. Първо, методологията на НСИ показва, че те броят по подадени от съобщения за раждане, също както всички актове за гражданско състояние. Такива се издават само на родени на територията на страната. На родените в чужбина се вади ЕГН директно в ГРАО с молба и чуждестранен акт за раждане голяма част от тях се регистрират месеци и години след раждането по различни причини.

По случайност получих справка за родените в чужбина и получили българско ЕГН именно на 11-ти февруари, когато излезе и статията на clinica.bg. Ще пусна отделна статия с подробна информация за последните 35 години, но накратко – за българчетата родени в чужбина, на които родителите им са извадили български паспорт скоро след раждане през 2024-та (т.е. подали молба до края на януари 2025-та) са 8029. Тези родени през 2023-та вече са 15031, защото родителите им са имало повече време да се приберат и извадят паспорт. През последните години общия брой се върти около 20 хиляди деца родени зад граница. Така сметката видимо не излиза, а методологията и отговорите на НСИ оборват намеците на clinica.bg.

Обяснението не се получи кратко, а не съм засегнал доста аспекти от темата. Стигнахте до тук, така че може да ви е интересно да прочетете и за тях. Вярвам, че търпеливо ще изчакате и окончателните данни на НСИ през април, когато отново ще си говорим по темата. Пускам списък със статиите ми до тук, но вместо заглавията им слагам отговор на какъв въпрос отговарят. Не са в някакъв определен ред:

  1. Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?
  2. Какво казват данните за ражданията по болници през 2018-та?
  3. Отговор на твърденията на Костадинов, че се крият данните за ражданията след като регистърът спря
  4. Регистърът на ражданията спря да работи през 2018-та – как тръгна отново и какво научих?
  5. Как журналистите използваха регистъра за фалшиви новини?
  6. Първи анализ на регистъра през 2016-та и как не се изражда през почивните дни
  7. Какви бяха проблемите със свалянето на данни от регистъра?
  8. Колко българчета са водени в чужбина между 1990 и 2019?
  9. Карта на българчетата родени в чужбина между 2005 и 2015
  10. Дилемата на журналистите за нов източник на бързо число за ражданията след спиране на регистъра
  11. Анализ за проблемите на регистъра на ражданията и сравнение с падналия Търговски регистър
  12. Още примери за фалшиви новини покрай ражданията
  13. Подробен анализ на забавеното въвеждане на данни в регистъра на ражданията и защо е ненадежден за анализи
  14. Колко са непълнолетните родилки всъщност?
  15. На каква възраст раждат жените и вярно ли е, че раждат по-малко от майките си? от 2015
  16. На каква възраст раждат жените у нас? – обновена от 2021-ва
  17. Знаем ли колко са абортите в България и какво ни казват единствените налични числа?
  18. Другият проблемен регистър на НЗОК – този на бившия фонд за лечение на деца и как показа колко зле се справя касата
  19. Защо не може да се разчита на справките на НЦОЗА?
  20. Справка за мъртвородените в Сливен след нашумял случай там и последвалите спекулации
  21. Белег за сериозно намаление на абортите дори взимайки предвид всички други фактори
  22. Как беше затрит раковия регистър и до какво доведе това?
  23. Защо трябва се съмняване в сензационни данни и изследвания?
  24. Защо твърденията за рекордно ниска раждаемост са изопачени и често неверни?
  25. Защо сравнението на смъртността по държави и спрямо предишни години е грешно?
  26. Различни аспекти от динамиката на раждаемостта от 1968-ма до 2015-та
  27. Защо е измислица, че в чужбина работят повече българи, отколкото в страната и как повярвахме на това?

The post Числото, което ще чуете днес, е грешно first appeared on Блогът на Юруков.

Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/ima-li-skok-v-rajdamostta/

Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че някои от наблюденията ми се базират на данни от преди няколко години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук. Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и изборът на жените родили в рамките на една календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно след по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично спадът в намаляването на населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

The post Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията? first appeared on Блогът на Юруков.

Инфлацията – CPI (consumer price index) или на български ИПЦ (индекс на потребителските цени)

Post Syndicated from VassilKendov original https://kendov.com/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-cpi-consumer-price-index-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BF/

Инфлацията – CPI (consumer price index) или на български ИПЦ (индекс на потребителските цени)

Много се радвам когато някой използва инфлацията и качи в нета снимка на билетче за градския транспорт от 6 стотинки, колкото беше по Бай-Тошово време. А сега видиш ли е 1.60 лв.
Всичко е наред по принцип, но тогава се возихме в Чавдари и Икаруси, а днес дори имаме и електрически автобуси. Ако няма климатик, това е повод за скандал. На времето също се правиха скандали, но не за климатика, а когато прозореца не можеше да се отвори.
Но не е само това. Тогава голяма част от петрола идваше без пари от Русия и ние го изнасяхме по второ направление – (износ срещу валута), а цената на билета беше една и съща в цялата държава.

В този ред на мисли, няма как да се сравняват цените от онова време и сегашните цени. Преди цените бяха планови, а днес са „уж“ пазарни. Казвам „уж“ защото сме се засилили с големи крачки към порядките от едно време.

Като пример мога да дам цените на електричеството. Ползваме го всички, но не по пазарни цена. Дори когато България въведе системата за свободен пазар за крайния потребител, пак няма да са пазарни, защото сме отговорили на изискванията на ЕК, където веригата за доставка на ток е прекалено дълга – производители на електричество, задължителен пазарен микс включващ ВЕИ, електропреносни дружества, електроразпределителни… всеки по веригата си иска неговото, а самия той не е пазарен, понеже е създаден административно със закон.

Но нека се върнем на Инфлацията – CPI (ИПЦ)

Ето и нейната формула

Това, което трябва да знаете за инфлацията е, че и тя като БВП (GDP) си има много проявления, което я прави трудна за използване от неспециалисти. Давам пример веднага.
Ето какво пише Европейската Централна Банка (ЕЦБ) за измерването на инфлацията:

„За да поддържаме цените стабилни, ни е необходим надежден измерител на инфлацията, който показва как се променят цените в икономиката. Мярката, която използваме в момента – хармонизираният индекс на потребителските цени – остава най-подходяща за целта. Доколкото е възможно обаче, тя би трябвало да отразява по-добре усещането на хората за покачване на цените.

Затова Управителният съвет подкрепя включването на разходите за собствено жилище в измерителя. Но за да бъде приложено това, ще трябва време. Дотогава ще използваме и други измерители на инфлацията, които включват разходите за собствено жилище, така че да подобрим представата си как се променят цените в икономиката.“

Тоест ЕЦБ приема за измерител на инфлацията „Хармонизирания индекс на
потребителските цени“.

Същият се изчислява и от Националния Статистически Институт (НСИ), но вижте какво пишат за него:
„1.2. Разлики между ХИПЦ и националния индекс на потребителските цени (ИПЦ)

Изчисляваният ХИПЦ се различава от националния ИПЦ. Основната причина за разликата между двата индекса е различния обхват на ХИПЦ и на националния ИПЦ по отношение на третирането на потреблението на нерезидентите на територията на страната. Това потребление е обхванато при изчисляването на ХИПЦ, докато при националния ИПЦ е извън обхвата.“

С две думи – изключително важно е когато сравняваме инфлация,
1. тя да бъде изчислена по една и съща методология
2. Да включва в себе си едни и същи продукти.
3. Да използва един и същ базов период

Горните 3 предпоставки могат да изкривят реалната инфлация в която си решат посока. Могат както да я увеличат, така и да я намалят, според поставените от правителството задачи.
Веднага давам примери и обяснявам как се прави

Спомням си в младежките години, когато се ровихме на доста ниско ниво в начините за изчисление на инфлацията, бях много изненадан, че в наблюдаваните стоки влизаха галоши, обувки тип 501 и пиано. Колко често се купува пиано, аз не можех да кажа, но цената на пианото и на обувките тип 501 определяха инфлацията в България.
тези неща вече не влизат в потребителската кошница на българина, но влизат други подобни.

Освен това всяка стока влиза с определено тегло в потребителската кошница (всички стоки и услуги, на базата на които се изчислява инфлацията). Тоест сменяме теглото на сиренето и сметката за инфлацията се попроменя значително. Включваме телевизор, който се купува веднъж на 10 години и инфлацията пада рязко, защото той си е и скъпичък. Както виждате ЕЦБ би желала в инфлацията да се включи и цената на жилищата.

Може би тук е момена да кажем, че всеки НСИ изчислява и цени по групи стоки и сектори. Примерно в България се изчислява индекс на „Действителни наемни цени.“ Ето ги

Има индекси също за транспорт, за цени на имотите, за обзавеждане… Има индекси за всичко.

Най-важна е базата която взимате за изчисляването на инфлацията. Вижте каква разлика има когато за база вземеш осреднения CPI за миналата година или съответно същия месец на предходната година.


Виждате как когато говорите за инфлация, ако не споменете базата тя става 9.5% или съответно 4.7%. Това масово се пропуска, когато се прави пропаганда.

Как се събира обаче информацията за ИПЦ?

Има подбрани средностатистически семейства. Подбрани са така, че да копират структурата на нашето население. Плаща им се за да записват всеки свой разход в рамките на годината. Да, досадно е, но им се плаща (поне когато бях студент). А тази информация е доста точна.
Същото се прави и с фирмите. НСИ им се обажда и им заявява, че са средностатистическа фирма и са длъжни да пращат всеки месец отчети с покупки и разходи, но на тях не им се заплаща.

С две думи информацията, която се събира от НСИ е доста точна, но при нейното интерпретиране и систематизиране има доста възможности за „магии“. Едно обаче е сигурно – както при БВП, така и при инфлацията трябва да се внимава какви периоди се сравняват и изобщо каква информация. Примерно НСИ са публикували калкулатор, ако някой желае да си смята личната инфлация (Има и такъв термин). Ето линк https://www.nsi.bg/nsipic/

Моето лично мнение е, че с въвеждането на CBDC (дигиталните валути на централните банки) всичко за инфлацията ще се знае за части от скундата с точност до стотинка. CBDC  на базата на блокчейн технологията и във всяка продажба ще е закодирана цената, продавача, купувача… Но за това в друга статия.
Днес е важно да запомним, че както при БВП, инфлацията за прекалено дълги периоди е практически несравнима, а използваните индекси имат своите методологии, които позволяват по един или друг начин да се варира в изчисленията спрямо целите на управляващите.
Има също така лична инфлация, както и инфлация по групи стоки и браншове. В Австрия и Германия например, не можеш да вдигаш цената на наема с едномесечно предизвестие. Можеш само с размера на инфлацията на наемите, изчислена от тяхните НСИ-та. Има закон, има ред.

От мен на кратко за инфлацията – толкова
Васил Кендов – заклет макроикономист

Ако Ви е харесала статята, моля споделете я във ФБ и помогнете на блога да се развие

Моля използвайте приложената форма за записване на час за среща
[contact-form-7]

 

The post Инфлацията – CPI (consumer price index) или на български ИПЦ (индекс на потребителските цени) appeared first on Kendov.com.

Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/nsi-ethical-distribution/

След излизането на първите данни на НСИ имаше, разбира се, много възгласи колко се е стопила нацията за последните 10 години. Намаление наистина има и то за съжаление е закономерно с процесите започнали още в края на 70-те задълбочени през 90-те и чиито ефекти виждаме ясно днес. Променената възрастова структура на хората имащи деца, многото деца родени и предимно оставащи в чужбина и повишената смъртност през пандемията влошават това положение.

Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.

Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години

С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.

Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.

Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.

Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.

Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.

Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.

The post Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация first appeared on Блогът на Юруков.

Какви са проблемите на системата за преброяването?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3811

Проблемите на НСИ са сложни и многопластови и не могат да се обяснят просто с посочване на някого с пръст. Трябва, обаче, да търсят дългосрочни решения, а не оправдания.

Струва ми се, обаче, в ИТ общността си представя нещата малко по-просто, отколкото са. Това не е „един уебсайт“, на който просто трябва да сложиш достатъчно хардуер, за да работи. Ето няколко публично известни факта, които да помогнат интерпретацията:

  • НСИ е направил поръчка за готова система за преброяване, а не за разработка на такава. Като цяло разумно решение. Местният партньор на шведската фирма „производител“ е СкейлФокус, които е трябвало да направят инсталация, конфигурация и поддръжка. Много често компании предпочитат да имат местни партньори, при които отива процент от продажбата, т.нар. two tier (или понякога three tier) distribution model. Цената е за лиценз, инсталация и конфигурация и като цяло изглежда разумна. Функционалностите са доста повече от
    онлайн форми (на който му е интересно, техническото задание, предложението и договорът са на сайта на НСИ)
  • DDoS атаката е сериозна – ако наистина 250 гигабита в секунда са се „изсипали“ срещу системата, то на чисто софтуерно ниво няма какво да се направи – „тръбата“ се запушва, дори приложението да може да обработи данните. Засега няма причина да смятаме, че тази информация е грешна, най-много да е малко преувеличена, но дори да е наполовина, пак е значителна. Не съм съгласен, че „какво толкова сложно има да се защити една система“ – това не е софтуерен проблем, а мрежови. И няма прости и евтини решения.
  • НСИ не са били подготвени за такава атака, а е трябвало. Ползването на CloudFlare е недостатъчна мярка за критичността и репутационните щети. Обикновено проблемът с CloudFlare е не самият CloudFlare, а това, че по други данни (исторически и настоящи DNS записи и просто логическо мислене) може да се прескочи CloudFlare.
  • Тук обаче ще вдигна нещата едно ниво по-нагоре – това не е проект на НСИ, това е национален проект. НСИ просто е натоварен с неговото изпълнение. На ниво държава изгелжда липсва адекватна подготовка за защита от DDoS. Държавна агенция „Електронно управление“ и ресорните вицепремиери до момента е трябвало да осигурят такава не само на НСИ, но и за всички системи. Тя не е евтина, но работи (чрез т.нар. scrubbing центрове, които „почистват“ мръсния трафик преди да го изпратят към системите.) Кадровото осигуряване също е важна тема – колко ИТ експерти има НСИ и на какво заплащане и можем ли да очакваме да свършат всичко? Това също е системен проблем в държавата.
  • DDoS атаките рядко водят до изтичане на данни (сами по себе си – никога, но понякога се ползват за димна завеса, прикрирваща други действия; засега не изглежда да е такъв случаят).
  • съдейки по съобщенията за грешка, които излизаха в предните два дни, е имало и чисто интеграционни проблеми за проверката на въведените лични данни. За тези проблеми няма добро оправдание, а причината е липсата на координация между институциите и липсата на отговорен за процеса.

На следващото заседание на комисията по дигитализация в Народното събрание ще изясним всички тези въпроси. А следващото постоянно правителство трябва да ги реши системно.

Материалът Какви са проблемите на системата за преброяването? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Online преброяване 2021

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/online-census-2021/

От днес започва преброяването през интернет и ще продължи до 17-ти септември. След това преброители ще обикалят всяко жилище и адрес, за да преброяват лично всички. Ако сте сте преброили електронно, достатъчно е да им дадете кода, който ще получите по мейл. Това освен, че пести време, ще намали и контактът, което е важно в сегашните условия.

Преброяването става на тази страница. Регистрирате се с мейл, ЕГН и лична карта. Мейлът за потвърждаване на регистрацията може да се забави няколко минути, също както и този с кода накрая. Важно е в преброителната карта да въведете адреса, в който действително живеете, а не там, където сте регистрирани. Също така да преброите само хората, които наистина живеят там – не близки, които обичайно живеят в чужбина или в друго жилище. Според чл. 39 до 41 от Закона за преброяването всички данни събрани от тази анкетна карта или по друг начин за целите на преброяването са статистическа тайна, не могат да се използват за друго, няма да бъдат предоставяни на други органи и не могат да се използват като доказателства пред изпълнителната или съдебната власт.

Съветът ми е да проверявате внимателно данните въведени на всяка страница. Има възможност да се връщате и поправяте, но само преди да сте натиснали „Запазване“ на последната страница. За сметка на това доста от информацията се добавя автоматично – например дата на раждане или родствените връзки. Не забравяйте да си копирате и номера, който ще ви излезе накрая. Би трябвало да го получите по мейл, а може да влезете в портала и да го откриете в профила си – натискате на човечето горе вдясно и после „Профил“.

В рамките на предборяването ще допитване търсещо отговор на това както ни кара да останем или да напуснем България, както и дали, колко и кога искаме деца. То ще се проведе сред 44000 случайно избрани адреса и цели да даде представа какви са настроенията в страната.

Преброяването като цяло е изключително важно за редица аспекти от живота ни. Основа е на неща като планирането на бюджета, изследвания влияещи на инвестиции и изборния процес. Възможно е дори да доведе до преразпределение на мандатите в парламента. Най-вече обаче ни дава представа какво е положението в страната и помага да оборим заблуди. Преди 10 години показах графики за етническия състав на населението на база предишното преброяване. Данните от преброяването са в основата на анализите ми за раждаемостта от последните 50 години, детските надбавки и бедността и смъртността и как я сравняваме през годините. Помогна и при показване на данните за българчетата родени в чужбина.

Редовно има критики за това как се провежда преброяването, как се следи населението и дали въобще числата отговарят на истината. При последното преброяване наистина имаше корекция надолу в населението и тя беше с 1.82%. Това е в рамките на статистическата грешка и близко до корекцията, която се наблюдава в Германия, например, при тяхното преброяване. Описал съм вече проблемите на немците с броенето на диаспората ни. Особена критика имаше също към въпросите за самоопределянето – че всеки можел да пише каквото си иска. Това всъщност е идеята на „самоопределяне“. Не може преброителите да вървят по къщите и да пришиват етнос и определения на хората пред тях.

Заради пандемията, по-широкото навлизане на интернет услугите у нас и информационната кампания на НСИ се очаква този път значително повече хора да се преброят през интернет. Ще значителен успех и показателно за интернет грамотността ни, ако успеем да достигнем 50%. Доста обаче се съмняват в това. Ако имате възможност, може да помогнете и на близките си да се преброят, за да им спестите време и излишен контакт с преброителите.

The post Online преброяване 2021 first appeared on Блогът на Юруков.