Post Syndicated from original https://www.toest.bg/8-promeni-v-obrazovenieto-koito-mogat-da-se-vuvedat-i-bez-chakanata-reforma/

От десетилетия вече се обсъжда така необходимата реформа на образователната система у нас. Спорадичните мерки, които се вземат, много често са чисто административни и не засягат основния потърпевш от неадекватността на системата – самия ученик. Учители и директори обаче упорито не използват свободата, давана от сравнително широката рамка, в която могат да се движат при изпълнение на задълженията си. И всичко, което не е „предписано“ изрично, бива заобикаляно старателно като нещо отровно, като натрапен свободноизбираем час.

Блокови часове

Два поредни часа математика. Няма наредба, която да забранява това. Единственото изискване е да има почивка след всеки учебен час.

40-минутните часове са абсолютно недостатъчни, ако трябва да съберем в един от тях преподаване на нов урок и затвърждаването на новия материал. Оставането по-дълго в една тема (което препълнените учебни планове правят и бездруго невъзможно) е гаранция за по-голям успех. Учудващо, това се практикува в множество частни училища, които показват нагледно колко е ползотворно, но общинските и държавните училища упорито отказват да променят заучената формула за 7 различни учебни часа на ден. 

Член 2 от Наредба 10 от 19.06.2014 гласи:

Седмичните учебни разписания трябва да осигуряват условия за най-добро усвояване на учебното съдържание при най-малка степен на умора и опазване здравето на учениците.

А член 3, алинея 2 от същата наредба казва:

Учебните предмети в дневното разписание се подреждат в последователност, осигуряваща оптимална работоспособност.

Най-доброто усвояване и по-добрата работоспособност биха били една идея по-възможни, ако не трябва на по-малко от астрономически час децата да превключват в коренно различни сфери на знание. 

Трябва да признаем, че макар и минимални, все пак тук-там намираме взаимовръзките между отделните предмети в рамките на една учебна година. Дали не е време някой да се престраши и да въведе дни на хуманитарните науки и дни на естествените науки например? Само да не вземе да му хрумне да събира и учителите по тези предмети заедно, това вече би надскочило най-големите ни мечти. Но няма страшно, със сигурност някоя наредба го прави толкова трудно, че никой не си го е и помислял.

Подредба в стаята

Все повече училища успяват да осъвременят класните стаи и да приютят учениците в нови, по-леки и по-удобни учебни пространства. Рядко се прави обаче с мисълта дали новите мебели ще са от полза за работа в групи, дали ще са достатъчно мобилни, за да може да се разместват лесно, а още по-рядко зад избора им стои мисълта дали ще допринесат за учебния процес. Вече споменаваната плачевна учебна среда всъщност без усилия и без погазването на указанията в безбройните наредби може да бъде използвана за подобряване на работната атмосфера, за разнообразяване на видовете дейности и за радост на учениците. 

Реалността обаче показва, че учителите обичат все още да стоят пред класа, а не да са в центъра му. Разместването пък обикновено е само при проблеми с дисциплината. 

Нека учителите не се притесняват да бъдат смели и да разместят мебелите в стаята. Така и те самите ще могат да я погледнат с нови очи.

Носене на учебници

Учебникът е само ръководство, в което се съдържа рамката. Как точно ще преподадем един урок, е въпрос на желание и способности. Почти всички учители държат всяко дете да носи своя личен учебник, въпреки че това по никакъв начин не допринася за по-доброто научаване на материала. 

Вариантите тук са много и никой от тях не е забранен:

• организиране на комплект учебници, които да стоят в кабинета по дадения предмет;
• ползване на един учебник на чин – това е сериозно облекчение, ако се има предвид колко тежки са раниците на децата;
• разрешаване (поне от време на време) на използването на електронен учебник по време на час;
• изнасяне на урок без учебник – напълно е възможно учебникът понякога да остане неизползван.

Домашни от миналия век

Да научиш наизуст „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ в шести клас не е геройство, нито означава, че си разбрал стихотворението. Да не говорим за оценяването тип „до трети куплет за четворка“, което малко прилича на „550 грама Иван Вазов за 4 лева“. Децата могат да бъдат разходени по текста, може той да се свърже със съвремието – нещо, което е все по-нужно. А ако стихотворението толкова ги е впечатлило, те може и сами да пожелаят да го научат. 

Писането на думи по три реда като домашно по който и да е чужд език не води задължително до научаването им. Безплатни приложения като Quizlet например, където думите могат да бъдат вкарани във виртуални карти, със сигурност ще подтикнат учениците да заобичат по-силно и учителя, и чуждия език. На преподавателя ще му коства около 10 минути на урок, но пък ще може впоследствие да използва картите всяка година. В същото време децата ще са усвоили страхотна и доказана техника на учене, създадена през миналия век в Германия – Karteikarten.

Повече диалог, не само цифри

Оценката е цифра и тя е еднаква за всички, които са я получили. Получателите обаче са различни. Не бива цифрите да говорят вместо учителите. Би било добре преподавателите да се опитват да разберат какво друго има зад конкретното представяне на ученика. Може детето да не е научило, защото е уморено (защо?), защото е претоварено (защо?), защото нарочно не е научило (защо?). Не бива да се диагностицира моментното състояние, а това, което е довело до него. 

Полезни умения в часа на класа

Чудесен час, в който може да се изгражда истинска връзка между децата от класа и учителя. И това е час, който зависи само от вас – преподавателя. Може да се канят интересни гости, да се провеждат дискусии, да се покаже, че освен класен ръководител, учителят е просто човек като всички. Може дори децата да се водят на разходка. Нищо от посоченото не е забранено. 

В учебната година има 36 седмици, тоест 36 часа на разположение. Дори безумното разпределение за задължителните теми, които са почти идентични с тези от предходни години (тук посочвам темите за 7. клас), могат да излязат от калъпа на скучните монолози.

• Патриотично възпитание и изграждане на национално самочувствиe – 4 часа. Класните ръководители имат 4 часа да разкажат и покажат какво обичат в България и защо, при положение че са свободни хора и са избрали да са тук. Може да бъде поканен гост в час – някой, завърнал в България след години в чужбина. 
• Толерантност и интеркултурен диалог – 2 часа. Гостът от предишната точка може да разкаже как е живял в чуждата културна среда. Може да бъде поканен издател или преводач – едни от най-добрите културни посланици.
• Безопасност и движение по пътищата – 5 часа. Децата и класният застават заедно на кръстовище и търсят правилно/грешно. Ще има голямо разнообразие.
• Защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи; оказване на първа помощ – 5 часа. Чудесно време за първия истински курс по оказване на първа помощ. Има чудесни организации, които провеждат обучения по изключително интересен и достъпен начин.
• Превенция на насилието, справяне с гнева и с агресията; мирно решаване на конфликти – 2 часа. Може да бъде поканен психологът на училището или медиатор – нека разкажат за работата си. Може да се разучат техники за справяне с гнева, които учителят да предаде на децата.
• Превенция на тероризма и поведение при терористична заплаха; киберзащита – 2 часа. Варианти: гледане на филм, посещение с децата в полицията и разговор с полицаите.
• Превенция и противодействие на корупцията – 1 час. Лесно може да се покаже на живо какво е корупция, дори без да се политизира разговорът, защото, за съжаление, корупцията е навсякъде. Децата могат да бъдат провокирани да помислят как биха постъпили, ако: а) могат да променят законите; б) могат да дадат подкуп; в) ги хванат, че подкупват; и още, и още.
• Електронно управление и медийна грамотност – 1 час. Варианти за провеждане на часа: как работи електронният подпис или приложението е-здраве.
• Кариерно ориентиране – 1 час. Тук може да се отдели повече време, защото със сигурност има много остатъчни часове. Може да се проведе като посещение в различни производства или офиси, за да проследят децата процесите на практика и да наблюдават, макар и за малко, реалния професионален живот.

Изнесени уроци

Като говорим за разходки, няма час, който да не може да бъде проведен навън. Или с гости. „Уроците“ могат да бъдат поканени в класната стая или класът да бъде заведен при живия урок. Учителят има пълното право на това и никой не би трябвало да го спре.

Отношение

Ако учителите се отнасят с уважение към учениците си, ще получават същото от децата. Не бива да ги подценяваме или унижаваме. Нека всеки от нас се опита да си спомни какви сме били на тяхната възраст. А понякога не е лошо дори да им го разказваме. Да, може учителите да разкажат за себе си, когато са били на мястото на учениците, да ги спечелят за каузите си и да им покажат, че и те са хора и не са перфектни. Никой не е. Особено когато се учи. 

Наказанията рядко водят до добри резултати. Обикновено водят до страх и омраза. Викането в час от страна на учителите все още е широко разпространено явление, а директорите, които са наясно с тези членове на екипите им, най-често ги оправдават като силно емоционални или просто „с такъв тембър“.

Редовните контроли, които се провеждат вътрешно в училище или от външни експерти, често водят до това учителите да впрегнат цялото си въображение, да използват мултимедийната техника в клас, която никога не са докосвали, да направят интересен и полезен за учениците час, да са в добро настроение и да не повишават тон. 

В следващия учебен час обаче, когато няма проверяващи, всичко се връща постарому. 

Така учениците нагледно получават „най-важните“ уроци. Единият е, че всичко е привидно, за парлама. А другият – че не е нужно да се прави нищо извън задължителното, нищо по лична инициатива. А това възпитава ново поколение от непредприемчиви и незаинтересовани бъдещи учители, служители и членове на обществото, повечето от които няма да знаят, че е възможно да излязат извън строго задължителното. 

Каквото и да си говорим, колкото и чудесни програми да има, колкото и неизброими да са всички възможности, незабранени от наредби и закони, на първо място в инструментариума са самите учители. 

Когато оставят за малко учебника настрани и покажат ангажираност, когато се опитат да излязат дори със сантиметър извън задължителния минимум и въведат нов похват, когато просто се усмихват или простят чуждата грешка без назидание, тогава вече са спечелили класа си и са на прав път. И децата първи ще им го покажат.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/mila-vakantsia-kude-si-kogato-nay-mi-tryabvash/

Ежедневието ни като възрастни най-често ни идва късо. Не остава време за почивка, освен за неизбежния сън, нямаме достатъчно време за семейството си и за нещата, които ни занимават извън служебните и ежедневните задължения. Да не говорим за време за себе си. 

За децата не е много по-различно: надпреварите в училище са безкрайни, а натоварването през учебната година – неимоверно. Часове, домашни, курсове и уроци, тренировки, състезания – от септември до юни. За някои ученици и след това. 

Къде е времето за приятелства, за хармония, за семеен живот с най-важното общо между нас – емоционалното, което ни свързва отвъд роднинството? Кога и как в тази въртележка можем да създаваме общи спомени, които да искаме един ден да предадем и нататък?

В България имаме дълга, дори прекалено дълга лятна ваканция, с която добиваме известна популярност. Тазгодишният доклад, който сравнява продължителността на ваканциите в страните от Европейския съюз, онагледява точно това – България е една от малкото страни, в които учебната година започва толкова късно, но за сметка на това пък е в групата на страните с най-непропорционално разпределение на ваканциите през учебната година. 

От години вече се говори усилено за реформа на образователната система. Уви, конкретни стъпки се предприемат на парче и без дългосрочен план. Вместо да откриваме топлата вода с опипване, бихме могли да почерпим идеи от положителния опит на други държави при разделяне на учебното време, разпределяне на материала за изучаване, въвеждане на микроетапи в учебната година. Това би я направило много по-компактна и регламентирана както за децата, така и за учителите.

Колко е важно да има ваканция?

Ежедневно по 6, 7, дори 8 учебни часа. Писане на купища домашни – за училище, за курсовете, за уроците. В събота и неделя може би по час-два повече сън, но и подготовка за поредната контролна работа. Всичко това води до стрес и претоварване. Ваканция не е просто весела дума от детска песничка и представа за морски вълни, тя е задължителното време за рестарт, от което се нуждаем всички. Особено децата.

Тялото ни не е създадено да издържа на постоянен висок стрес. Продължителното физическо и психическо натоварване води до физически и психосоматични оплаквания, най-честите от които са нарушения на съня, раздразнимост, стомашни неразположения, болки в гърба. 

Почивката е грижа. Тя ни кара да се чувстваме по-добре и е изключително важна за здравето ни. Също така важно е колко често почиваме, защото колкото по-уморени сме, толкова по-невъзможно става да си отпочинем. 

Едно от най-куриозните изследвания на тема почивки е на проф. Джонатан Ливав от Колумбийския университет. Заедно с колегите си той проучва каква е вероятността искането за пускане под гаранция да бъде одобрено от съдията. И стига до заключението, че ако сте сред първите трима, които биват обсъждани в началото на работния ден или след обедната почивка, то имате два до шест пъти по-голям шанс да бъдете пуснати под гаранция. 

Как почиват другите?

Германия

Член 25 от Споразумението между провинциите относно общата структура на училищното дело и отговорността на провинциите по образователните въпроси регулира продължителността на всички ваканции през учебната година. Ваканцията трябва да е 75 работни дни, с уточнението, че в Германия за работен ден се брои и събота, но тя не е учебен ден, затова тези 75 дни отговарят на 12,5 седмици. Поради големината на държавата и поради това, че с образованието се разпореждат провинциите, лятната ваканция може да се мести. Но не произволно, а стриктно по календар, какъвто има разписан до 2030 г. за всички провинции. 

Шестседмичната лятна ваканция е задължителна. В много училища за първите две и последните две от тези шест седмици има възможност срещу изключително достъпно заплащане децата в началния курс, чиито родители не могат да си позволят толкова дълга ваканция, да посещават лятно училище. Всяка година учениците имат и две седмици есенна ваканция, две седмици коледна ваканция, във все повече провинции има една седмица ски ваканция и една до две седмици великденска ваканция. Общо: около 13 седмици ваканция.

От Полша ни пише Николай Б., чиято дъщеря тази година е в VI клас:

Учебната година в Полша започва на 1 септември и трае до предпоследната седмица на юни. Това, което определено е различно от България, е междусрочната ваканция, т.нар. Ferie. Тази ваканция, която е скоро след зимната и е всъщност по-дълга, трае винаги две седмици и има четири различни начални дати в зависимост от областите в държавата. Иначе казано, между 15 януари и 25 февруари в няколко области учениците (и студентите) имат двуседмична ваканция. Предполагам, че това разделение е по чисто практически причини, защото сигурно ще си е главоболие, ако всички ученици и студенти в страната останат без занимание за две седмици. Особено за родителите на по-малките. Затова всичко е организирано по области и датите са зададени за години напред – има готов календар за тази ваканция до 2030 г. 

Иначе има няколко църковни празника, които са почивни: 6 януари – Тримата влъхви, 19 юни – Божието тяло. Светските почивни дни са: 11 ноември – Денят на независимостта, 1 май – Денят на труда, 3 май – Денят на конституцията. Често ако 1 и 3 май попаднат в една работна седмица, цялата седмица става почивна за децата.

Така в Полша лятната ваканция е 10 седмици, следвана от зимната, която е две седмици, след която идва междусрочната от две седмици, после великденска от една седмица. Общо приблизително: 14 седмици ваканция.

Приближаваме се още повече до България и сме в Румъния. 

Корина има дъщеря в гимназиална възраст и ми изпраща календара за предстоящата учебна година. Тя започва през втората седмица на септември и продължава до предпоследната седмица на юни. Разделена е на 5 модула както ги нарича, всеки от които завършва с едноседмична ваканция. Зимната ваканция е изключение – тя е двуседмична. Тази цикличност, която дава голяма сигурност и обозримост на учебния процес, включва и разделение на учебния материал на тези части. Сигурно е страхотно да развиеш още като ученик умението да планираш и да боравиш с времето си и с работата, определена за това време. 

Започваме да броим:

• 11 седмици лятна ваканция
• 5 седмици междумодулни ваканции

Общо: 16 седмици ваканция!

И се оказва, че дори не е трябвало да обикалям толкова далече, защото в България имаме може би най-чудесния и практичен (да не говорим за полезен) пример. Той е на Френския лицей в София, от чийто календар е видна следната учебна година:

На всеки 8 учебни седмици има две седмици ваканция. Лятната ваканция е два месеца (9 седмици). Общо: 17 седмици ваканция!

Говорих с родител, чиито деца посещават Френския лицей, и не можех да скрия завистта си. Регулиран учебен процес, целодневен режим, но обозрим и ясен. С начало и край. Разбит на смилаеми времеви периоди, които завършват със заслужена почивка за цялото семейство. Защото каквото и да си говорим, учебното време е натоварващо не само за учениците, но и за всички покрай тях.

Как е тук?

При всички добри примери и научни доказателства колко е важно да редуваме натоварване и разтоварване, е истинска загадка защо в Министерството на образованието все още не са чували за това. И защо за поредна година календарът на ученическите ваканции изглежда, меко казано, нечовешки. Нека за финал разгледаме и него.

В края на юли тази година в МОН все още не бяха готови с календара за предстоящата учебна година – 2024/2025. Изключително демократично отвориха обществено обсъждане, което не доведе до много по-логично решение от първоначалното. 

Така крайният вариант е:

• начало на учебната година: 16 септември (след 11-,13- или 15-седмична лятна ваканция в зависимост от етапа на обучение);
• есенна „ваканция“ от два учебни дни – 31 октомври и 1 ноември;
• коледна ваканция от почти две седмици (но не цели, защото в онзи висящ първи петък на 2025 г. ще бъдат постигнати чудеса).
• междусрочна „ваканция“ в сряда;
• едноседмична пролетна ваканция в началото на април.

За учещите до 30 юни това са: 11 + 2 + 1 = 14 седмици ваканция

За учещите до 15 юни това са: 13 + 2 + 1 = 16 седмици ваканция

За учещите до 1 юни това са: 15 + 2 + 1 = 18 седмици ваканция

В цялото си проучване не намерих държава, която описва почивните събота и неделя като част от учебния календар. Говори се за работни/учебни/празнични/ваканционни дни. Министерството на образованието говори винаги за „ваканция“, пък била тя и само в сряда. Затова и спорадичните ден или два без учебен процес не съм ги преброила в горната извадка.

От изключителна важност за участниците в образователния процес се оказаха тези 36 (пример за горен курс) учебни седмици, от които се състои учебната година. Във всяка от тях има разпределен материал. Не дай боже да отпадне някой ден (или седмица!) – започва се едно препускане, наваксване, неусвояване. На гърба на учители и ученици. Защото цялата ваканция е натъпкана в лятото и не е оставена и минимална резерва.

Даже няма да започваме разговора как учениците са просто изложени на образователен процес, без да бъдат истинска страна в него. Без умения за планиране, без дори бегло усещане за преминаване от етап в етап. Защото ако във вторник сме получили срочната си оценка, в петък просто минаваме нататък.

А основната цел на образователния процес е продуктивността. Това е усещането, че сме свършили нещо – овладели сме ново умение, приложили сме ново знание. Когато обаче се движим напрегнато в постоянна въртележка от седмици без никакъв друг стимул освен заветната оценка, тогава не говорим за продуктивност. 

Fake work е термин от работния свят и означава дейност, която изглежда и се усеща като работа, но не води до напредък или постигане на цел. Да, може цял ден да четете и да пишете имейли, да стоите в срещи, да четете рапорти и документация, но всичко това да не води до реален резултат. 

Нещо такова е усещането и за учебната година в България. Бързане, струпване на много материал в малко време, натоварване от сутрин до вечер, често и през нощта, когато не можеш да спиш. Без усещане за завършеност и за преодоляване на препятствие. Защото всъщност се въртиш в колело като хамстер и просто ти се вие свят. И нямаш друг изход, освен да чакаш лятната ваканция.

---

Светът се променя с бясна скорост. Професиите, в които ще се развиват поколенията, започващи днес образователния си път, все още не са измислени. Подготвена ли е нашата образователна система, за да отговори на тези предизвикателства? Какво може и трябва да се промени? А как?

Веднъж месечно в рубриката „Възможното образование“ ще говорим за промяната – такава, каквато искаме да я видим, за добрите примери и за посоките, в които може би е добре да обърне поглед българската образователна система.