Tag Archives: промени

8 промени в образованието, които могат да се въведат и без чаканата реформа

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/8-promeni-v-obrazovenieto-koito-mogat-da-se-vuvedat-i-bez-chakanata-reforma/

8 промени в образованието, които могат да се въведат и без чаканата реформа

От десетилетия вече се обсъжда така необходимата реформа на образователната система у нас. Спорадичните мерки, които се вземат, много често са чисто административни и не засягат основния потърпевш от неадекватността на системата – самия ученик. Учители и директори обаче упорито не използват свободата, давана от сравнително широката рамка, в която могат да се движат при изпълнение на задълженията си. И всичко, което не е „предписано“ изрично, бива заобикаляно старателно като нещо отровно, като натрапен свободноизбираем час.

Блокови часове

Два поредни часа математика. Няма наредба, която да забранява това. Единственото изискване е да има почивка след всеки учебен час.

40-минутните часове са абсолютно недостатъчни, ако трябва да съберем в един от тях преподаване на нов урок и затвърждаването на новия материал. Оставането по-дълго в една тема (което препълнените учебни планове правят и бездруго невъзможно) е гаранция за по-голям успех. Учудващо, това се практикува в множество частни училища, които показват нагледно колко е ползотворно, но общинските и държавните училища упорито отказват да променят заучената формула за 7 различни учебни часа на ден. 

Член 2 от Наредба 10 от 19.06.2014 гласи:

Седмичните учебни разписания трябва да осигуряват условия за най-добро усвояване на учебното съдържание при най-малка степен на умора и опазване здравето на учениците.

А член 3, алинея 2 от същата наредба казва:

Учебните предмети в дневното разписание се подреждат в последователност, осигуряваща оптимална работоспособност.

Най-доброто усвояване и по-добрата работоспособност биха били една идея по-възможни, ако не трябва на по-малко от астрономически час децата да превключват в коренно различни сфери на знание. 

Трябва да признаем, че макар и минимални, все пак тук-там намираме взаимовръзките между отделните предмети в рамките на една учебна година. Дали не е време някой да се престраши и да въведе дни на хуманитарните науки и дни на естествените науки например? Само да не вземе да му хрумне да събира и учителите по тези предмети заедно, това вече би надскочило най-големите ни мечти. Но няма страшно, със сигурност някоя наредба го прави толкова трудно, че никой не си го е и помислял.

Подредба в стаята

Все повече училища успяват да осъвременят класните стаи и да приютят учениците в нови, по-леки и по-удобни учебни пространства. Рядко се прави обаче с мисълта дали новите мебели ще са от полза за работа в групи, дали ще са достатъчно мобилни, за да може да се разместват лесно, а още по-рядко зад избора им стои мисълта дали ще допринесат за учебния процес. Вече споменаваната плачевна учебна среда всъщност без усилия и без погазването на указанията в безбройните наредби може да бъде използвана за подобряване на работната атмосфера, за разнообразяване на видовете дейности и за радост на учениците. 

Реалността обаче показва, че учителите обичат все още да стоят пред класа, а не да са в центъра му. Разместването пък обикновено е само при проблеми с дисциплината. 

Нека учителите не се притесняват да бъдат смели и да разместят мебелите в стаята. Така и те самите ще могат да я погледнат с нови очи.

Носене на учебници

Учебникът е само ръководство, в което се съдържа рамката. Как точно ще преподадем един урок, е въпрос на желание и способности. Почти всички учители държат всяко дете да носи своя личен учебник, въпреки че това по никакъв начин не допринася за по-доброто научаване на материала. 

Вариантите тук са много и никой от тях не е забранен:

  • организиране на комплект учебници, които да стоят в кабинета по дадения предмет;
  • ползване на един учебник на чин – това е сериозно облекчение, ако се има предвид колко тежки са раниците на децата;
  • разрешаване (поне от време на време) на използването на електронен учебник по време на час;
  • изнасяне на урок без учебник – напълно е възможно учебникът понякога да остане неизползван.

Домашни от миналия век

Да научиш наизуст „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ в шести клас не е геройство, нито означава, че си разбрал стихотворението. Да не говорим за оценяването тип „до трети куплет за четворка“, което малко прилича на „550 грама Иван Вазов за 4 лева“. Децата могат да бъдат разходени по текста, може той да се свърже със съвремието – нещо, което е все по-нужно. А ако стихотворението толкова ги е впечатлило, те може и сами да пожелаят да го научат. 

Писането на думи по три реда като домашно по който и да е чужд език не води задължително до научаването им. Безплатни приложения като Quizlet например, където думите могат да бъдат вкарани във виртуални карти, със сигурност ще подтикнат учениците да заобичат по-силно и учителя, и чуждия език. На преподавателя ще му коства около 10 минути на урок, но пък ще може впоследствие да използва картите всяка година. В същото време децата ще са усвоили страхотна и доказана техника на учене, създадена през миналия век в Германия – Karteikarten.

Повече диалог, не само цифри

Оценката е цифра и тя е еднаква за всички, които са я получили. Получателите обаче са различни. Не бива цифрите да говорят вместо учителите. Би било добре преподавателите да се опитват да разберат какво друго има зад конкретното представяне на ученика. Може детето да не е научило, защото е уморено (защо?), защото е претоварено (защо?), защото нарочно не е научило (защо?). Не бива да се диагностицира моментното състояние, а това, което е довело до него. 

Полезни умения в часа на класа

Чудесен час, в който може да се изгражда истинска връзка между децата от класа и учителя. И това е час, който зависи само от вас – преподавателя. Може да се канят интересни гости, да се провеждат дискусии, да се покаже, че освен класен ръководител, учителят е просто човек като всички. Може дори децата да се водят на разходка. Нищо от посоченото не е забранено. 

В учебната година има 36 седмици, тоест 36 часа на разположение. Дори безумното разпределение за задължителните теми, които са почти идентични с тези от предходни години (тук посочвам темите за 7. клас), могат да излязат от калъпа на скучните монолози.

  • Патриотично възпитание и изграждане на национално самочувствиe – 4 часа. Класните ръководители имат 4 часа да разкажат и покажат какво обичат в България и защо, при положение че са свободни хора и са избрали да са тук. Може да бъде поканен гост в час – някой, завърнал в България след години в чужбина. 
  • Толерантност и интеркултурен диалог – 2 часа. Гостът от предишната точка може да разкаже как е живял в чуждата културна среда. Може да бъде поканен издател или преводач – едни от най-добрите културни посланици.
  • Безопасност и движение по пътищата – 5 часа. Децата и класният застават заедно на кръстовище и търсят правилно/грешно. Ще има голямо разнообразие.
  • Защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи; оказване на първа помощ – 5 часа. Чудесно време за първия истински курс по оказване на първа помощ. Има чудесни организации, които провеждат обучения по изключително интересен и достъпен начин.
  • Превенция на насилието, справяне с гнева и с агресията; мирно решаване на конфликти – 2 часа. Може да бъде поканен психологът на училището или медиатор – нека разкажат за работата си. Може да се разучат техники за справяне с гнева, които учителят да предаде на децата.
  • Превенция на тероризма и поведение при терористична заплаха; киберзащита – 2 часа. Варианти: гледане на филм, посещение с децата в полицията и разговор с полицаите.
  • Превенция и противодействие на корупцията – 1 час. Лесно може да се покаже на живо какво е корупция, дори без да се политизира разговорът, защото, за съжаление, корупцията е навсякъде. Децата могат да бъдат провокирани да помислят как биха постъпили, ако: а) могат да променят законите; б) могат да дадат подкуп; в) ги хванат, че подкупват; и още, и още.
  • Електронно управление и медийна грамотност – 1 час. Варианти за провеждане на часа: как работи електронният подпис или приложението е-здраве.
  • Кариерно ориентиране – 1 час. Тук може да се отдели повече време, защото със сигурност има много остатъчни часове. Може да се проведе като посещение в различни производства или офиси, за да проследят децата процесите на практика и да наблюдават, макар и за малко, реалния професионален живот.

Изнесени уроци

Като говорим за разходки, няма час, който да не може да бъде проведен навън. Или с гости. „Уроците“ могат да бъдат поканени в класната стая или класът да бъде заведен при живия урок. Учителят има пълното право на това и никой не би трябвало да го спре.

Отношение

Ако учителите се отнасят с уважение към учениците си, ще получават същото от децата. Не бива да ги подценяваме или унижаваме. Нека всеки от нас се опита да си спомни какви сме били на тяхната възраст. А понякога не е лошо дори да им го разказваме. Да, може учителите да разкажат за себе си, когато са били на мястото на учениците, да ги спечелят за каузите си и да им покажат, че и те са хора и не са перфектни. Никой не е. Особено когато се учи. 

Наказанията рядко водят до добри резултати. Обикновено водят до страх и омраза. Викането в час от страна на учителите все още е широко разпространено явление, а директорите, които са наясно с тези членове на екипите им, най-често ги оправдават като силно емоционални или просто „с такъв тембър“.

Редовните контроли, които се провеждат вътрешно в училище или от външни експерти, често водят до това учителите да впрегнат цялото си въображение, да използват мултимедийната техника в клас, която никога не са докосвали, да направят интересен и полезен за учениците час, да са в добро настроение и да не повишават тон. 

В следващия учебен час обаче, когато няма проверяващи, всичко се връща постарому. 

Така учениците нагледно получават „най-важните“ уроци. Единият е, че всичко е привидно, за парлама. А другият – че не е нужно да се прави нищо извън задължителното, нищо по лична инициатива. А това възпитава ново поколение от непредприемчиви и незаинтересовани бъдещи учители, служители и членове на обществото, повечето от които няма да знаят, че е възможно да излязат извън строго задължителното. 

Каквото и да си говорим, колкото и чудесни програми да има, колкото и неизброими да са всички възможности, незабранени от наредби и закони, на първо място в инструментариума са самите учители. 

Когато оставят за малко учебника настрани и покажат ангажираност, когато се опитат да излязат дори със сантиметър извън задължителния минимум и въведат нов похват, когато просто се усмихват или простят чуждата грешка без назидание, тогава вече са спечелили класа си и са на прав път. И децата първи ще им го покажат.

Какво ще се (или няма да се) промени след изборите в САЩ

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/kakvo-shte-se-ili-niama-da-se-promeni-sled-izborite-v-usa/

Какво ще се (или няма да се) промени след изборите в САЩ

Ето едно парадоксално изречение: инфлацията в САЩ е спаднала от 9,1% през юни 2022 г. на 2,5% през август 2024 г., но цените за потребителите остават рекордно високи и вероятно ще се задържат на това ниво. Оставяме на икономистите да спорят защо е така, на какво се дължи и за кого е добре. Важното е, че за повечето американци увеличението на цените на стоките от първа необходимост, както и на цените на жилищата остава основно притеснение месец преди изборите. 

Вече говорихме за икономиката, както и кои са другите основни приоритети пред американския избирател на приближаващите избори, може би най-важните в съвременната история на САЩ. Визиите на двамата кандидати за бъдещето са коренно противоположни, поне на хартия. 

Доналд Тръмп предлага завръщане в славното минало с орязване на данъците и социалните услуги, силно влияние на консервативно-християнското лоби в страната, продължаваща безусловна подкрепа за Израел в Близкия изток, антиимигрантска и ксенофобски ориентирана политика и изолационизъм на САЩ с основен фокус върху конкуренцията с Китай. 

Камала Харис обещава засилване на социалните политики, облагане на най-богатите с данъци, дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия в Палестина, защита на човешките права и утвърждаване на разделението между религия и държава. Макар и силно втвърдена, позицията на демократите спрямо имиграцията остава по-отворена и по-скоро базирана на факти (както и повечето им политики). 

Въпреки силната поляризация и привидния сблъсък на непреодолими различия, реалността в САЩ все още остава споделена. Отвъд гръмките заглавия демократите заемат позиции, които бихме очаквали да бъдат подкрепяни от републиканците… и обратното.

Президентът Джо Байдън например остави в сила т.нар. Разпоредба 42, която разрешава на САЩ да експулсират мигранти по бърза процедура, включително и хора, които търсят убежище. От март 2020 г. до януари 2021 г., когато Тръмп напусна Белия дом, експулсираните по тази процедура са 400 000. По времето на Байдън броят на върнатите нараства до 2 млн. души за периода януари 2021 г. – 11 май 2023 г., когато изтече извънредното положение, въведено заради COVID-19.

Друг пример е бившата първа дама Мелания Тръмп: въпреки че републиканците използват подчертано хомофобска реторика, това не е попречило на г-жа Тръмп да приеме над четвърт милион долара хонорар, за да говори пред консервативна ЛГБТИ+ група. 

Културните войни 

Независимо дали на изборите ще победи Тръмп, или Харис, културните войни в САЩ – а и по света – ще продължат, докато продължават и несигурните времена, в които живеем. Копнежът по пасторално минало, което никога не е съществувало, както и по традиции, които никой не може да дефинира ясно, е характерен феномен за години на криза. Подходящи примери са феминизмът и дебатът за мястото на жената в обществото, особено след отмяната на правото на аборт от Върховния съд през 2022 г. Според демографските проучвания е по-вероятно за Републиканската партия да гласуват американските мъже, отколкото жените. Тези разлики са особено осезаеми при по-младите избиратели.

Еманципацията на жените и новите дефиниции на социалните роли (какво се очаква от мъжа или жената) водят до реакционерство, което се проявява по най-различни начини – например с призиви да се отнеме правото на жените да работят и да бъдат ограничени само в домашната сфера. Отправят ги определени американски християнски организации, близки до кандидат-вицепрезидента Джей Ди Ванс. Самият Джей Ди Ванс не подкрепя подобни радикални позиции открито, а по-скоро завоалирано – например защо една жена би искала да се върне на работа 6 седмици след като е родила. 

Регулация на корпоративния капитализъм 

Това, което Джей Ди Ванс представя едва ли не като желание на жените и прехвърля като вина върху тях – а именно, че трябва да се върнат на работа бързо след раждането, – демократите разглеждат като проблем на нерегулирания корпоративен капитализъм. САЩ е единствената държава в развития свят, която не предлага някаква форма на платено майчинство – дали жената ще има такова, или не, зависи от работодателя. Кандидат-президентката на демократите Камала Харис обеща неколкократно по време на кампанията си, че американците ще получат помощ „в грижата за близките си, независимо дали става въпрос за нов член на семейството, или грижа за болен близък“. Дискусии за подобно законодателство се водят от 80-те години насам.

82% от американците смятат, че трябва да има платено майчинство и платен болничен отпуск. Независимо от партийните пристрастия, подкрепящите платеното отсъствие от работа смятат, че разходите трябва да се поемат от работодателя. Кой обаче да задължи работодателя, ако голяма част от същите американци считат, че държавният контрол по-скоро вреди, отколкото помага на бизнеса? 

Този парадокс е стар, колкото и държавата, но е особено актуален през последните 40 години, в които консервативната партия заема агресивна позиция спрямо федералното правителство, агитирайки едва ли не за неговото пълно обезоръжаване и премахване. „Антирегулаторната“ позиция обаче рухва в момента, в който започнем да задаваме конкретни въпроси: допустимо ли е например да няма регулация на качеството на храните и безопасността на околната среда? Повечето анкетирани променят позицията си, когато се говори конкретно.

Шест от десет американци казват, че държавната регулация на бизнеса е нужна, за да се защити общественият интерес. Значителна част обаче мислят, че държавната намеса по-скоро вреди, отколкото помага. Същевременно бедността и неравенствата се задълбочават. Все повече млади хора не могат да си позволят собствен дом и семейство – в САЩ няма безплатни детски градини до петгодишна възраст, а цените на платените грижи растат главоломно. В същото време минималната работна заплата е на едни и същи нива от години, докато заплатите на корпоративните изпълнителни директори са нараснали с 1085% от 1978 г. насам. За същия период обикновените работници са получили увеличение от 24%. 

Институционално недоверие 

Сама по себе си консервативната пробизнес и антидържавна реторика не би могла да урони престижа на държавата до такава степен, още повече ако приемем, че изначалният идеологически дебат в САЩ е колко „държава“ всъщност трябва, за да живее едно общество добре (с две думи: федералистите казват – повече, а антифедералистите – по-малко). Такова уронване на доверието трябва да бъде подпомогнато и от самата държава. Корупцията е точно толкова американска, колкото и кънтри музиката или идеята за личната свобода на индивида като необходимост за пълноценно съществуване.

В историята на държавата се редуват периоди на силно институционално недоверие с такива на доверие, като в годините след Втората световна война доверието нараства около кризи като 11 септември и в момента е с рекордно ниски стойности (с лек възход в периода около началото на пандемията, но и с точно толкова бърз спад). 

Много американци смятат – и то не от вчера, – че политическите донори и лобистите имат твърде голямо влияние върху политиката, а обикновените граждани – твърде малко. Това мнение преобладава както сред демократите, така и сред републиканците, като по въпроса се наблюдава рядък и изключително широк консенсус. Голям брой американци подкрепят и ограничения в размерите на даренията за политици и техните кампании: въпрос, по който нито един от кандидатите за президент няма силна кампанийна позиция. Причините вероятно са обясними. 

Недоверието не е ограничено само до изпълнителната или до законодателната власт. Доверието във Върховния съд на САЩ достига исторически ниски стойности: половината от запитаните американци имат по-скоро негативно отношение. Тук картината е по-различна по партийна линия – тъй като настоящият съд е консервативен, републиканците имат по-високо доверие към съда, отколкото демократите – въпреки безпрецедентните корупционни скандали. Такъв се вихри около върховния съдия Кларънс Томас, който се оказва лесна мишена за търговия с влияние посредством луксозни подаръци, почивки и дори плащане на такса за университета на роднина на Томас от бизнесмен, чиито дела се гледат от съда. 

Порочните кръгове 

Независимо кой от настоящите проблеми на САЩ изберем – регулацията на оръжията, климатичните промени, правото на аборт и свобода на избор за жените или дори демографската криза, – следният порочен кръг може да бъде приложен. Първо, проблемът е част от културните войни – буквалисткото тълкуване на Втората поправка за наличието на добре въоръжена милиция, отричането на човешкото влияние върху климатичните промени, религиозните аргументи срещу абортите и обвиняването на феминизма, имиграцията и други фактори за ниската раждаемост. 

Второ, всеки проблем има свое лоби. Според лобистката база данни на Open Secrets само през 2024 г. оръжейното лоби е похарчило 6,4 млн. долара за своите цели. Всяка година в периода от 1998-ма до 2022-ра средствата за лобизъм срещу регулацията на оръжията надхвърлят многократно сумите, похарчени от поддържащите ограничаването на достъпа до оръжия. Производителите на горива, които допринасят за парниковия ефект, са похарчили 71,9 млн. долара за лобизъм през 2024 г. Примерите са твърде много, за да бъдат изброени. 

Трето, институциите не могат да работят ефективно, когато пропагандата, търгуването с влияние и подкупите са инструменти за упражняване на власт. И двамата кандидати дават заявки за справяне с различни аспекти на определени проблеми – въпросът е доколко е възможно в рамките на системата, която произвежда тези проблеми. Необходими са реформи, които биха ограничили и самите политици – за подобни промени съществуват прецеденти в историята, но обикновено се правят след големи кризи. Такъв е примерът за регулаторното и социалното законодателство от 20-те и 30-те години на миналия век, както и периодът от края на Втората световна война до 80-те (иронично, точно нататък са се запътили поддръжниците на Тръмп, които обаче отхвърлят голяма част от същите политики, довели до следвоенния просперитет на страната). 

В своя книга, посветена на бедността в САЩ, пастор д-р Уилям Джей Барбер Трети пише за социалните движения в историята на страната, които обединяват всякакви хора – консерватори, демократи, бели и черни – в името на обща кауза. Днес обществото в САЩ е особено разделено по всякакви линии на идентичността, включително пол, сексуална принадлежност и религия. Но основните проблеми, както и техните решения често получават подкрепа от мнозинството – това потвърждават и данните. 

От двамата кандидат-президенти Камала Харис, изглежда, разбира това, защото предлага на избирателите си не минало, а бъдеще. Доколко е възможно да го превърне в реалност, е много по-трудният въпрос, на който няма как да отговорим. Що се отнася до Доналд Тръмп, претенциите, че той ще се справи с ръждивите чаркове на т.нар. естаблишмънт, или традиционен политически елит, остават силно преувеличени, ако съдим по първия му мандат. Без „държава“, институции и поне малко бюрокрация една територия се превръща във феодален къс земя, подчинен на капризите на този или онзи избраник (ако избраникът въобще се занимава с избори). Парадоксът на антидържавността е очевиден при консервативни активисти като бизнесмена Илън Мъск, който разчита на държавни субсидии за всичките си бизнес начинания – 4,9 млрд. долара към 2015 г. и 2,8 млрд. долара само през 2022-ра. 

Какво ще се промени и какво няма да се промени след изборите в САЩ, ще разберем едва когато Белият дом приеме новия си обитател. А дотогава ни остава зрелището на демокрацията: не гаранция за утопия, а сложна система, която се самокоригира бавно, но – поне засега – без насилие и кръв. В един все по-нестабилен кървав свят на все по-арогантни диктатори това е немалко постижение.  

Може и да е по-лесно. Или как държавата да не пречи на бизнеса

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/mozhe-i-da-e-po-lesno-ili-kak-durzhavata-da-ne-prechi-na-biznesa/

Може и да е по-лесно. Или как държавата да не пречи на бизнеса

Всекидневно чуваме обещания от институции и политици, че ей сега ще решат проблемите на хората и в частност – на бизнеса. Но какво означава „бизнес“? Вероятно в съзнанието на много от нас и днес изплуват картини от 90-те – мастити бизнесмени с луксозни черни автомобили, нагло поведение, тесни връзки с властта, монополно положение и фактическа непреодолимост в „борбата“ за обществени поръчки. Днес, за щастие, няма да си говорим за тях, защото имаме смелостта да смятаме, че са в миналото. Но ни се иска да започнем да говорим малко повече за съвременния български бизнес – какво става с него и защо.

В серия от материали ще опитаме да очертаем предизвикателствата пред модерните бизнеси, които развиват иновативни продукти с висока добавена стойност, разчитайки на собствените си конкурентни предимства, интелект и усилия. Ще поговорим за трудностите, създавани от самата среда и свързани най-вече с архаичното законодателство, твърде консервативните регулации и завладените институции.

Материалите от поредицата ще разделим в три направления, които синтезират най-значителните въпроси за предприемачите: административните бариери и нуждата да се улесни правенето на бизнес, достъпа до капитал и достъпа до подготвени кадри.

Днес ще се опитаме да влезем малко по-дълбоко в дебрите на административния лабиринт, пред чийто вход застава всеки достатъчно смел да започне и да поддържа бизнес в България. За да разберем в дълбочина проблемите на модерните предприемачи, се допитахме до екипа на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. Нейна основна мисия е да повиши стандарта на живот в България, като трансформира икономическия модел към индустрии и иновации с висока добавена стойност и подобри предприемаческата среда и условията за правене на бизнес.

Според Недялко Дервенков, изпълнителен директор на асоциацията, въпросът, предхождащ проблемите на бизнеса, е свързан с това как реално се правят промените в България. И по-важно – защо стават толкова бавно? През призмата на дългогодишния си опит той може да посочи някои от недостатъците на държавната администрация: служителите не са добре платени, използват се за контролиран вот, администрацията се раздува като брой, вместо да се повиши качеството ѝ, а вътрешноведомствените назначения на старши експерти и директори, пряко въвлечени в практическото разработване на реформи, често са от политически характер. Това означава, че тяхната роля, функции и дневен ред са предопределени, което ги прави слепи за нуждите на предприемачите.

Царят дава, пъдарят не дава

От практиката си Дервенков съди, че хората на високо политическо ниво (например министри и депутати) са склонни да реагират на сигналите от бизнеса и да се ангажират с прокарването на конкретни политики за развитието на предприемаческата среда. Усложненията според него идват от увереността на съответните министри, че под тях се разработват реформи, без обаче да имат реален надзор над процесите и над директорите на дирекции и експертите, които трябва да ги осъществяват. Той описва тази разкъсаност като „голямата бездна на всяка една инициатива в България“.

Всички знаем, че администрацията не може да бъде съвършена. Въпреки това Недялко Дервенков вижда промяната в България като двупосочен процес – отвън навътре, когато гражданското общество и съвестните предприемачи и бизнеси изискват институциите да вършат качествено работата си, и отвътре навън – чрез преструктуриране на административния апарат. Едно от възможните решения е по-високи заплати за по-малко хора и дигитализация на оперативните процеси в администрацията.

Напоследък започнаха да се виждат промени, които биха могли да задвижат малко повече предприемаческото колело, и то не защото ще му дадат начална скорост, а защото ще премахнат част от препятствията по пътя, които му пречат да се засили. С други думи, истински конкурентоспособният бизнес няма нужда да го „бута“ държавата, а да не му пречи с цялата си административна тежест. Промените, които предстои да видим в действие съвсем скоро, са плод на дългогодишните усилия на бизнеса да насочи погледа на държавния апарат в правилната посока.

Какво се промени?

Под една или друга форма всички сме се сблъсквали с тромавата държавна администрация. Преди да стигнат до нея обаче, бизнесите срещат ограничения при самото си зачеване. Главната причина е, че двете най-разпространени юридически форми на сдружаване – ООД и АД, не отговарят на съвременните нужди на стартиращите предприемачи и техните служители в една изключително динамична и конкурентна среда, където качеството на кадрите е ключова ценност, а работодателите изпитват трудности да предложат достатъчно привлекателни стимули да ги задържат дългосрочно.

Освен по оста работодател – служител, трудности има и при договарянето на условия между съдружниците/акционерите, както и в отношенията между тях и инвеститорите. Например акционерното дружество много често е неприложимо за стартъпите поради изискването за минимален капитал от 50 000 лв., макар и да е по-удобно при дяловото разпределение. Дружеството с ограничена отговорност пък не позволява търгуването на финансови инструменти за набиране на средства и опции за стимулиране на служителите чрез предоставяне на дялове.

В опит да се справи с тези недостатъци през юли 2023 г. Народното събрание прие на второ четене една от най-дръзките промени в Търговския закон за последните десетилетия – създаването на чисто нова форма на сдружаване, наречена „дружество с променлив капитал“ (ДПК). Идеята зад ДПК е да улесни бизнесите в тяхната ранна форма на развитие, като съчетае положителните страни на ООД и АД.

Дружеството може да се регистрира дигитално, за отрицателно време и с капитал от няколко стотинки, който не трябва да бъде вписан в Търговския регистър. Откриването на първоначална набирателна сметка също няма да бъде необходимо. Същевременно ДПК предоставя много голяма гъвкавост на управление и свобода на договаряне между съдружниците, подобно на ООД, и лесно прехвърляне на дялове и боравене с финансови инструменти, подобно на АД.

Новото дружество улеснява издаването на опции/дялове на служителите – (например чрез сключване на вестинг договори¹), което до този момент не беше изрично регулирано от закона. Това е от значение за по-лесното и прозрачно стимулиране на ключови служители чрез предоставяне на дялове от компанията, в която работят. Идеята е да се чувстват пряко ангажирани с развитието на организацията и да припознават за свои целите и каузите ѝ, като се мотивират от факта, че успехът зависи от тях самите, а това ще им гарантира финансови стимули в бъдеще под формата на дялове или акции. С други думи, разпределянето на дялове към служителите ги кара да се абстрахират от мисълта да работят единствено за месечното си възнаграждение, което би могло да бъде предпоставка за некачествена работа и ниска производителност на труда.

Собствениците на компании и потенциалните инвеститори също са по-защитени чрез възможностите за сключване на конвертируем заем (кешово инвестиране с опция за изплащане на заема под формата на акции/дялове в бъдеще), tag-along – drag-along² клаузи, които регулират отношенията между мажоритарните и миноритарните собственици при продажба на дялове и т.н. (Повече подробности за ДПК ще откриете тук и тук.) Дали промените в Търговския закон ще се окажат успешни, предстои да разберем. Топката е в Агенцията по вписванията, която носи отговорност за надграждането на електронната система на Търговския регистър, за да позволи регистрацията на ДПК, което се очаква да стане най-рано през следващата година.

ДДС – данък добавен стрес

Друг дългогодишен проблем за малките предприятия и търговците е ниският праг за регистрация по ДДС. Той беше решен частично след вдигането му от 50 000 лв. на 100 000 лв. от началото на 2023 г. Макар че дава глътка въздух на малките предприятия, тази граница остава твърде ниска и продължава да затруднява засегнатите бизнеси.

От една страна, ниският праг създава административна тежест, свързана с нуждата от счетоводни услуги, издаване и съхранение на фактури, зависимост от институционални срокове и т.н. От друга, разходите за счетоводство и загубата на средства от разликата между внесеното и полученото обратно ДДС (в комбинация с регулярните фирмени разходи за наем, заплати, осигуровки и т.н.) често изяждат такава част от средната годишна печалба на компаниите с оборот около установения праг, че съществуването им губи икономически смисъл. Това пък логично ги принуждава да останат поне частично в сивия сектор, за да избегнат регистрация по ДДС, което означава и по-ниски нива на внесен данък печалба. Добро решение в случая би било вдигане на прага до максимално разрешения от Европейската комисия – 166 000 лв.

Една дума: ди-ги-та-ли-за-ци-я

Важен за облекчаване на тромавата администрация е и цялостният процес на дигитализация, в който България изостава значително от останалите европейски държави. Стъпка в тази насока беше направена в края на септември, когато депутатите приеха на второ четене промените в Кодекса на труда, с които хартиената трудова книжка остава в историята и се дигитализира под формата на единен електронен трудов запис към регистъра на НАП.

Промените гарантират правата на служителите, които изпитват трудности при пенсиониране заради изгубена или унищожена трудова книжка, и редуцират щетите при липса на подписи и печати. Други ползи включват улеснената обработка на данни, свързани с трудовия и осигурителния стаж на служители и работодатели, гарантиране на прозрачност и предпазване от злоупотреби. Работодателите са задължени да оформят и върнат трудовите книжки на своите служители до 1 юни 2026 г. Следваща голяма стъпка напред в тази посока би била дигитализацията на счетоводните архиви – проблем, с който всеки бизнес се сблъсква.

През май тази година пък правителството призна разработената от Evrotrust Technologies дигитална схема Evrotrust eID за национален електронен идентификатор. Тя стана валидна след одобрение от Европейската комисия съгласно съответния регламент, който задължава всяка държава членка да развие и информира Комисията за създаването на такава схема.

Ползите са и за гражданите, и за бизнеса, тъй като физически и юридически лица вече имат осигурен дигитален достъп до всякакъв вид обществени услуги в ЕС. Освен това българските предприемачи ще имат по-добра възможност да развият бизнеса си в чужбина, защото могат да предоставят на чуждестранните си клиенти електронни услуги, покриващи целия спектър на бизнес процесите, вкл. проверка на самоличност, сключване на договори и др.

Въпреки всичко процесите по дигитализация изостават, а много пречки пред бизнеса остават нерешени. За тях ще продължим да си говорим и в следващите материали.

От ключово значение за икономиката през идните години ще бъде скоростта, с която се провеждат реформите за подобряване на предприемаческата среда. А това в най-голяма степен зависи от преструктурирането на държавната администрация, нейното дигитализиране и компресиране – така че да заработи правилно и в полза на всички.

1 Вестинг договори – инструмент, чрез който служителите могат да придобият дял от компанията при изпълнение на определени условия след определен период (например ако се задържат на работа пет години и/или постигнат определени резултати). Идеята е работодателят да задържи и стимулира дългосрочно ключови служители, които да се чувстват лично въвлечени в развитието и успехите на фирмата.

2 Tag-along – защитава миноритарните акционери. Когато мажоритарният акционер реши да продаде своите дялове, миноритарният има право да се присъедини към сделката, включвайки своите дялове при същите условия по сделката. Drag-along – защитава мажоритарния акционер. Когато мажоритарният акционер реши да продава компанията, миноритарният е задължен да се присъедини към сделката със своите дялове при договорените по сделката условия. Tag-along правата дават опция на миноритарния акционер да продаде дяловете си, докато drag-along клаузите го задължават да го направи.