Tag Archives: Спецслужби

Максим Миронов: Свръхсилата на спецслужбите е силно преувеличена

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bellingcat-navalny-mironov.html

сряда 16 декември 2020


Не за пръв път, когато Навални публикува гръмко разследване (този път това е съвместното разследване с Bellingcat, CNN и The Insider) активно се лансират версиите, че това, разбира се, е било колаборация на службите. Защото нали уж не е по силите на група ентусиасти да съберат и проанализират такъв обем информация, необходими са специални навици, достъп до секретни данни и възможност за оперативна работа (проследяване/подслушване/видеонаблюдение и т.н.). Този път се появи версията, че всъщност германското разузнаване вече отдавна е знаело всичко.

В социалните мрежи горещо се коментира, че подобно разследване е невъзможно да се извърши по телефонни разпечатки. На практика западните разузнавания били направили разследването и го предоставили на Навални.

За обикновения човек тези версии изглеждат правдоподобни. Нали има спецслужби с много милиардни бюджети. Спецслужбите имат спецвъзможности. Те могат да наемат най-добрите от най-добрите, да внедряват агенти. И как така няколко души с бюджет в копейки редовно ги заобикалят?

Вероятно за някои това ще бъде изненада, но представата за мощта и аналитичните възможности на държавните служители е силно преувеличена, а за това какви данни сега са лесно достъпни за всеки човек е занижена.

Аз имам голям опит с анализа на различни изтекли бази данни. През 2005 г., когато на пазара се появи базата с трансфери на Централната банка, реших на тази основа да напиша дисертация (тогава бях докторант в Чикагския университет). Идентифицирах няколко десетки хиляди фирми-еднодневки и изчислих колко всяка компания в Русия (в това число “Газпром”, РЖД, РАО, ЕЭС) не плаща данъци и мами акционерите.

Когато за пръв път представих своите резултати, първият въпрос на научните ми ръководители беше: “Щом ти сам успя да направиш това за няколко месеца, при това в Чикаго, защо руската данъчна служба и Централната банка не могат?”. Аз нямах отговор на този въпрос. Когато резултатите от моята работа бяха публикувани в няколко руски медии, ме поканиха да се изкажа на държавна конференция за данъците. На среща ме покани и първият заместник-председател на Централната банка Андрей Козлов с идеята да му представя методиката си.

За съжаление, той бе убит месец преди нашата вероятна среща. Но фактът си е факт, за руската Централна банка най-малко от 1989 г. се трупат данни, които в реално време позволяват да се идентифицират всички фирми-еднодневки и да се изчисли размерът на отклоненията от данъците на всяка руска компания с точност до копейка. Руската държава не прави това, макар че в анализаторските отдели на банката, на финансовото министерство, в данъчната служба работят стотици служители на бюджетна издръжка.

След това изготвих още няколко научни проекти, като анализирах индивидуалните данни по “белите” работни заплати, шофьорските книжки, нарушенията на правилата за движение по пътищата, авариите, регистрациите, акционерите в компаниите и т.н. По тези данни може да се разкрият рушветите на губернаторите, на пътните полицаи, размерът на “черните” заплати и т.н. Някои от моите изследвания бяха публикувани във водещи световни научни списания.

Написах това не да се похваля колко съм як. Искам само да покажа, че дори човек с минимални ресурси (покупката на всички тези данни ми струваше 1 500 долара) може да направи дълбоко детайлно разследване. Например, от закупената от мен база данни през 2005 – 2008 г. аз знаех всичко за всеки московчанин – дата на раждане, регистрация, шофьорска книжка, автомобилите, които някога е притежавал, всички работни места, заплата по месеци, пътни нарушения, катастрофи, в които е участвал. Тези данни използвах за ето тази статия: (https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0304405X14000440)

Сега на пазара има далеч повече данни, отколкото когато аз започнах да се занимавам с моите изследвания. Поради това съм категоричен, че всяка аналитична работа, описана в разследването би могла да бъде извършена от един или няколко души за няколко хиляди долара. Притежавайки 15-годишен опит в анализа на различните държавни бази данни, аз не виждам нито един момент от разследването, който да не може да се направи самостоятелно или да опрат до помощта на спецслужбите. Нужни са просто креативност и аналитична мисъл.

Ние отдавна влязохме в епохата, когато човешките мозъци играят много по-важна роля, отколкото бюджетите и административният ресурс. Навални и колегите му във Фонда за борба с корупцията притежават изключителни мозъци. Bellingkat и The Insider също.

А при наличието на качествени мозъци в руските и чуждестранните спецслужби нещата стоят твърде зле. Те могат само да пускат мътни намеци, че всъщност отдавна са разследвали и са били наясно, но нали разбирате, че това е била секретна информация.

***
Статията на руски е публикувана в блога на Максим Миронов – икономист и професор по финанси. Роден е през 1980 г. в Новосибирск, където завършва Висшия колеж по информатика при държавния университет. После завършва икономика, следват две магистратури по финанси и икономика. През 2008 г. получава докторска степен в Чикагския университет. След завръщането си в Русия работи като директор по инвестициите в голяма компания, влиза в директорските бордове на водещи медии като “Аргументи и факти”, “Труд”, “Екстра-М”, “Медиа-Преса” и т.н. От 2009 г. преподава финанси в бизнес-училището при Институто де Емпреса в Мадрид. Миронов бе част от експертния съвет на кандидата за президент на Русия Алексей Навални.

Превод: Биволъ

Снимка: Христо Грозев (главният разследващ на Bellingcat, Юлия и Алексей Навални. Източник: Фейсбук профил на Навални)