Tag Archives: Навални

Максим Миронов: Свръхсилата на спецслужбите е силно преувеличена

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bellingcat-navalny-mironov.html

сряда 16 декември 2020


Не за пръв път, когато Навални публикува гръмко разследване (този път това е съвместното разследване с Bellingcat, CNN и The Insider) активно се лансират версиите, че това, разбира се, е било колаборация на службите. Защото нали уж не е по силите на група ентусиасти да съберат и проанализират такъв обем информация, необходими са специални навици, достъп до секретни данни и възможност за оперативна работа (проследяване/подслушване/видеонаблюдение и т.н.). Този път се появи версията, че всъщност германското разузнаване вече отдавна е знаело всичко.

В социалните мрежи горещо се коментира, че подобно разследване е невъзможно да се извърши по телефонни разпечатки. На практика западните разузнавания били направили разследването и го предоставили на Навални.

За обикновения човек тези версии изглеждат правдоподобни. Нали има спецслужби с много милиардни бюджети. Спецслужбите имат спецвъзможности. Те могат да наемат най-добрите от най-добрите, да внедряват агенти. И как така няколко души с бюджет в копейки редовно ги заобикалят?

Вероятно за някои това ще бъде изненада, но представата за мощта и аналитичните възможности на държавните служители е силно преувеличена, а за това какви данни сега са лесно достъпни за всеки човек е занижена.

Аз имам голям опит с анализа на различни изтекли бази данни. През 2005 г., когато на пазара се появи базата с трансфери на Централната банка, реших на тази основа да напиша дисертация (тогава бях докторант в Чикагския университет). Идентифицирах няколко десетки хиляди фирми-еднодневки и изчислих колко всяка компания в Русия (в това число “Газпром”, РЖД, РАО, ЕЭС) не плаща данъци и мами акционерите.

Когато за пръв път представих своите резултати, първият въпрос на научните ми ръководители беше: “Щом ти сам успя да направиш това за няколко месеца, при това в Чикаго, защо руската данъчна служба и Централната банка не могат?”. Аз нямах отговор на този въпрос. Когато резултатите от моята работа бяха публикувани в няколко руски медии, ме поканиха да се изкажа на държавна конференция за данъците. На среща ме покани и първият заместник-председател на Централната банка Андрей Козлов с идеята да му представя методиката си.

За съжаление, той бе убит месец преди нашата вероятна среща. Но фактът си е факт, за руската Централна банка най-малко от 1989 г. се трупат данни, които в реално време позволяват да се идентифицират всички фирми-еднодневки и да се изчисли размерът на отклоненията от данъците на всяка руска компания с точност до копейка. Руската държава не прави това, макар че в анализаторските отдели на банката, на финансовото министерство, в данъчната служба работят стотици служители на бюджетна издръжка.

След това изготвих още няколко научни проекти, като анализирах индивидуалните данни по “белите” работни заплати, шофьорските книжки, нарушенията на правилата за движение по пътищата, авариите, регистрациите, акционерите в компаниите и т.н. По тези данни може да се разкрият рушветите на губернаторите, на пътните полицаи, размерът на “черните” заплати и т.н. Някои от моите изследвания бяха публикувани във водещи световни научни списания.

Написах това не да се похваля колко съм як. Искам само да покажа, че дори човек с минимални ресурси (покупката на всички тези данни ми струваше 1 500 долара) може да направи дълбоко детайлно разследване. Например, от закупената от мен база данни през 2005 – 2008 г. аз знаех всичко за всеки московчанин – дата на раждане, регистрация, шофьорска книжка, автомобилите, които някога е притежавал, всички работни места, заплата по месеци, пътни нарушения, катастрофи, в които е участвал. Тези данни използвах за ето тази статия: (https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0304405X14000440)

Сега на пазара има далеч повече данни, отколкото когато аз започнах да се занимавам с моите изследвания. Поради това съм категоричен, че всяка аналитична работа, описана в разследването би могла да бъде извършена от един или няколко души за няколко хиляди долара. Притежавайки 15-годишен опит в анализа на различните държавни бази данни, аз не виждам нито един момент от разследването, който да не може да се направи самостоятелно или да опрат до помощта на спецслужбите. Нужни са просто креативност и аналитична мисъл.

Ние отдавна влязохме в епохата, когато човешките мозъци играят много по-важна роля, отколкото бюджетите и административният ресурс. Навални и колегите му във Фонда за борба с корупцията притежават изключителни мозъци. Bellingkat и The Insider също.

А при наличието на качествени мозъци в руските и чуждестранните спецслужби нещата стоят твърде зле. Те могат само да пускат мътни намеци, че всъщност отдавна са разследвали и са били наясно, но нали разбирате, че това е била секретна информация.

***
Статията на руски е публикувана в блога на Максим Миронов – икономист и професор по финанси. Роден е през 1980 г. в Новосибирск, където завършва Висшия колеж по информатика при държавния университет. После завършва икономика, следват две магистратури по финанси и икономика. През 2008 г. получава докторска степен в Чикагския университет. След завръщането си в Русия работи като директор по инвестициите в голяма компания, влиза в директорските бордове на водещи медии като “Аргументи и факти”, “Труд”, “Екстра-М”, “Медиа-Преса” и т.н. От 2009 г. преподава финанси в бизнес-училището при Институто де Емпреса в Мадрид. Миронов бе част от експертния съвет на кандидата за президент на Русия Алексей Навални.

Превод: Биволъ

Снимка: Христо Грозев (главният разследващ на Bellingcat, Юлия и Алексей Навални. Източник: Фейсбук профил на Навални)

Пътят на „Новичок“: къде беше отровен Алексей Навални

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/navalny-novichok-proekt.html

петък 18 септември 2020


Алексей Навални е тръгнал от хотела към летището вече отровен. Това изключва най-обсъжданата версия за токсикацията на летището или на борда на самолета.

На 4 септември германското издание Der Spiegel съобщи, че следи от „Новичок“ са открити по гърлото на бутилката, от която Навални е пил вода, както и в пробите от кръвта, урината и кожата на политика. Неговите близки са запазили бутилката и са я предали на медиците в Берлин. Германските журналисти я определиха като ключова улика, която позволи на химиците да определят типа отровно вещество /по-късно заключението за „Новичок“ е потвърдено и от експерти от Франция и Швеция/ – следите от „Новичок“ практически са изчезнали вследствие на метаболизма, но по бутилката са останали.

Отговорът на въпроса къде именно Навални е пил от това шише веднага би минимизирал вариантите за това кога и при какви обстоятелства е бил отровен политикът.
Ние разговаряхме с пасажерите от полета на Навални, със служители от авиокомпанията S7, на борда на самолета на която политикът се е почувствал зле, със служителите в хотела, където той е нощувал, както и с активисти от Фонда за борба с корупцията /ФБК/.
Сега ние можем да възстановим събитията, случили се в хотела след отравянето на Навални, за да отговорим на изключително важния въпрос – как се появи тази загадъчна бутилка със следи от „Новичок“.

Какво се е случило сутринта в хотела

Екипът на ФБК се е настанил хотел Xander в Томск. Заедно с него към летището тръгват прессекретарят Кира Ярмиш и заместникът му Иля Пахомов. В града остават 4-има – юристът Владлен Лось, операторът Павел Зеленски, Георгий Албуров и Мария Певчих, които садвама от главните разследващи от фонда. Останалите е трябвало да приключат работата по филма за местните единороси /активисти на партията на Путин Единна Русия/ – например, да се направят снимки с дрон. Това разказва пред Проект медия Албуров.

Интериорът на стаята в хотела. Снимка: Проект медия

Около 10 ч. сутринта томско време самолетът с изпадналия в безсъзнание Навални се приземява в Омск, а новината за това мигом стига до колегите му в Томск. Останалите в хотела в този момент закусват на първия етаж в ресторант Velvet. Случилото се предизвиква хората от ФБК веднага да приберат всичко, което може да има отношение към отравянето. „Защото в Русия точно това няма бъде разследвано. Направихме всичко, за да спасим уликите“, обяснява Албуров от томския щаб.

Времето за това е подходящо – стаята на Навални още не е предоставена на нови гости, а почистването в хотела започва след 10-11 ч. На помощ на останалите от ФБК в хотела пристигат активисти от местния щаб на фонда, а в стая 239, където е нощувал Навални, е организирано дежурство. Оттам прибират няколко предмета, които евентуално политикът е ползвал във въпросната сутрин. Сред тях е празна бутилка вода от марката „Святой източник“ /свещен извор, бел.ред./.

Защо точно тази бутилка

Версията на много руски и чуждестранни медии за това, че бутилката със следите от „Новичок“ е предадена в Германия от борда на самолета, в който е летял Навални, не е вярна. Според погрешната версия, от това шише са дали вода на изпадналия в безсъзнание политик и именно нея колегите му са предали на лекарите.

Но от пресслужбата на авиокомпанията съобщиха на Проект медия, че дори ако стюардесите са дали вода на опозиционера, когато му е прилошало, то според документите до кацането в Москва на борда са останали толкова бутилки, колкото са били натоварени в Томск /част от тях са били празни/. В Омск, където самолетът кацна принудително по спешност, допълнителни напитки и храна не са товарени. Запитани от Проект медиа пасажери не помнят на Навални да е давана вода.

Служителите от ФБК не коментират как точно са предали уликата в ръцете на германските власти. Но възможност за това е имало. От хотела в Берлин тя може да е изнесена от Мария Певчих. За разлика от колегите във фонда, тя е известна само на тесен кръг служители и близки до ФБК журналисти. Тя не обича публичността, макар именно тя да е автор на много истории, публикувани под бранда „Разследвания на Навални“. Тя е учила в Москва и в Лондон, сега постоянно живее във Великобритания.

Мария Певчих. Източник: Инстаграм профил на Георги Албуров, публикувана от Проект Медия

За Германия Певчих потегля на 22 август, твърдят от сибирското управление на транспортната полиция, водещо все още неуспешна и безрезултатна проверка за отравянето на Навални. В началото на септември Певчих стана основен обект на нападки от страна на свързаните с руските власти медии и телеграм-канали – обвиняваха я в интимна връзка с Навални и в това, че именно тя би могла да го отрови.

След проясняване на ситуацията с бутилката тази атака вече е лесно да бъде обяснена – всъщност, именно бързият път на Певчих през границите е помогнал да се докаже, че Навални е отровен с „Новичок“. Тя самата потвърди това пред Проект медиа.

Какво бутилката помогна да се разбере

Така от хотела Навални тръгва към летището вече отровен. В самата вода обаче токсичното вещество по-скоро не се е съдържало – един от създателите на „Новичок“ Владимир Угльов по-рано бе казал пред Проект медиа, че ако отровата бе попаднала в организма на опозиционера перорално, то само след няколко минути той би поел към оня свят.

След анализ на симптомите на отравянето и динамиката на влошаване на състоянието на Алексей, Угльов предполага, че политикът е получил доза приблизително 20% от смъртоносната, а веществото е попаднало в организма му след контакта на кожата с токсичната повърхност.

Кога и къде се е случил този контакт? Сутринта, когато Навални се е обличал, или още вечерта? Самият политик не помни кога точно е пил вода от това шише, разказва един от служителите във ФБК.

Целия предпоследен ден в Томск Навални е прекарал в града – първоначално на снимките на филма-разследване, после на среща с активисти от местния щаб на ФБК. Привечер отишъл да се къпе в река Томи до село Кафтанчиково, а после се върнал в хотел Xander.

В хотела Навални е нощувал три пъти и през цялото време е бил в една и съща стая. Угльов допуска, че отровителят би могъл да обработи с „Новичок“ дрехите на Алексей – или като попадне в стаята, или, примерно, да капне токсина в пакета с дрехите от пералнята. Един от екипа на ФБК разказа, че в Xander политикът е дал за пране замърсени дрехи, а пакетът с чистите е бил окачен на бравата на стаята. Но това е било още първия ден, като някои от дрехите Навални после е обличал. Това прави тази версия малко вероятна.

Отговор на някои въпроси би могла да даде експертиза на дрехите, в които Навални е бил в самолета. Но тези дрехи са останали в Омск, по данните на Проект медиа. Съпругата на Навални Юлия е взела със себе си куфара му в Германия и буквално отвоюван с бой в Омск, където служителите на правоохранителните органи са искали да го приберат.

Още по-голяма роля в разследването трябва да имат записите от системата за видеонаблюдение в хотела – всичко, което е ставало в стаята на Навални, е фиксирано на момента от две камери. Проект медиа знае, че записите са иззети.

На 27 август управлението на транспортната полиция в сибирския федерален окръг съобщи, че данните от системата за видеонаблюдение „са проучени“. Многобройните опити да се уточни дали са обследвани записите само от утрото на 20 август или полицията е прегледала всичко, което е ставало в стаята му предната вечер, се оказаха неуспешни. На Проект медиа е известно, че силоваците изцяло за иззели всички сървъри на системата за видеонаблюдение в хотела и техниката, осигуряваща достъп до нея, поради което сега фактически в хотела не се правят видеозаписи. Това разказа близък до един от управителите на хотела.

В такъв случай правоохранителите имат възможност да възстановят по детайли какво е ставало в стаята на Навални в онзи ден, вечерта и сутринта. Разбира се, ако е налице подобно желание.

Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин, Проект медия
Превод: Биволъ

Иля Лозовский, OCCRP  Как Алексей Навални показа корупцията в Русия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/navalny-fbk-occrp.html

неделя 23 август 2020


Алексей Навални, ожесточен опонент на руския президент Владимир Путин и най-видната опозиционна фигура в страната, лежа в кома в сибирска болница след явно отравяне. Той вече е транспортиран в болница „Шарите“ в Берлин благодарение на усилията на германска неправителствена организация, която изпрати медицински самолет и екип реаниматори.

Докато светът бе шокиран от новината за това, което изглежда като опит за посегателство върху живота на Навални, има една страна на кариерата му, която рискува да бъде пренебрегната. Въпреки, че е най-известен извън Русия като опозиционен политик, най-трайното му наследство може да бъде определено като продукция на неортодоксална, но високо ефективна марка разследваща журналистика.

Никой не би твърдял, че Навални е политически безпристрастен. Той е този, който изрече определението “мошеници и крадци”, за да опише партията на Путин „Единна Русия“. Самият той има дълга кариера в руската политика: работил е с либералната опозиционна партия “Яблоко”, съосновател на сегашното дясно движение “Народ”, проведе силна, но в крайна сметка неуспешна кампания за кмет на Москва и се опита да предизвика Путин за президентския пост през 2018 г.

Но неговите президентски амбиции завършиха с политическа дисквалификация и стана ясно, че внимателно управляваната система на Путин, която използва капаните на демокрацията като смокинов лист за силовия авторитаризъм, никога няма да му позволи да пробие чрез политиката на търговия на дребно.

При тези обстоятелства Навални превърна антикорупционния активизъм в ключов и успешен план за политическата му работа.

По този начин той се превърна в един от най-добрите раследващи в страната, като използва внимателно документирани доказателства и произведе видео-филми, които да разкрият корупцията в сърцето на режима на Путин. Независимо дали Навални някога ще заеме публична длъжност, именно това излагане на гнилите основи на Русия може да се окаже най-трайният му принос в страната.

Неговите видео-разследвания са пример за жанра с интелигентното използване на кадри от дрон, висококачествени анимации и горчив хумор, за да направят сложните схеми ясни и разбираеми за обикновените хора.

Най-добрите продукции на Навални също успяват да превърнат разследващия процес в непоклатими истории. Може би най-известният пример, разследването му за богатството на бившия премиер Дмитрий Медведев започва, като обяснява как една покупка на чифт скъпи маратонки “Найки”, съвпадащи с публично достъпна снимка, доведе неговите изследователи на адрес, който, в крайна сметка, разкрива империята от недвижими имоти.

Видеото на Навални с маратонките на премиера Дмитрий Медведев съвпада с изтекла квитанция за покупката, която съдържа важен адрес.

Не е изненадващо, че 5-те най-добри разследващи истории на Навални са натрупали над 82 милиона гледания в YouTube.
За специалистите и тези, които искат да се съсредоточат по-дълбоко, филмите са придружени от дълги текстове с много части, които старателно обясняват основната документация. Освен простото излагане на фактите, текстовете са написани на обяснителен език, който подчертава как незаслуженото богатство е в основата на корупционната система, която Путин е изградил.

Основните разследвания на Навални

„Не го наричайте Димон“ /“Он вам не Димон“/
В едно водещо разследване, което е събрало над 35 милиона гледания, Навални показа на руснаците, че техният тогавашен премиер Дмитрий Медведев, известен с любовта си към високотехнологичните джаджи , е всъщност един от най-богатите хора в страната. Чрез мрежа от благотворителни фондации, контролирани от близки сътрудници, Медевев притежава огромни парцели земя, планински курорти, апартаменти в предреволюционни имения, яхти и други луксозни комплекси.

„Чайка“
В разследване от 2015 г. Фондът за борба с корупцията на Навални се фокусира върху семейството на тогавашния главен прокурор на Русия Юри Чайка. Филмът и придружаващият го текст обвиняват двамата синове на Чайка, че използват връзките на баща си за незаконно обогатяване. Описва се поредица от корупционни схеми, които включват връзки с банда гангстери, незаконни приватизации и сенчести държавни строителни търгове. Печалбите от тези схеми, разкрити във филмите, са били вложени в чуждестранни инвестиции, в това число ултра-луксозен хотел в Гърция и вила в Швейцария.

„Синът на Песков: От английския затвор – в руския елит“
В това разследване през 2017 г. екипът на Навални разкри бляскавия начин на живот, на който се радва Николай Чълс, син на говорителя на Путин Дмитрий Песков. Чълз, който само спорадично е работил и е служил в затвора, според данните се е радвал на живот, изпълнен със скъпи коли и имоти, яхти, частни джетове и състезания за скачане на коне. Неговият успех, казва Навални, е “пример за това как в Русия, където живеят 20 милиона души под линията на бедността и 70% само могат да мечтаят за заплата от 45 000 рубли, че е възможно да има прекрасен живот. На най-високо ниво. Без да правиш нищо.

„Секретната дача на Путин“
Навални започва това видео от 2017 г. с вик на разочарование: “Аз съм ядосан и разстроен, и тъжен. Аз си скубя косата“. Причината? Неговият екип е изхвърлен заедно с този на независимия канал „Дождь ТВ“, когато разкриват разкошната вила, собственост на президента Путин извън град Виборг. Останалата част от видеото показва “какво не е имал Дождь ТВ”, като предоставя на зрителите обиколка на имота, заснет с дрон, и обяснява структурата на собствеността му.

Роман Анин, член на мрежата на OCCRP и редактор на един от най-новите руски разследващи сайтове IStories, не подлага на съмнение въздействието на Навални.

“Разбира се, разследващите на Навални не следват журналистическите стандарти и никога не се опитват да изслушат другата страна, което им спестява време и прави историите им по-лесни за разбиране. Но все още вярвам, че ние в Русия (журналистите) губим от тях по отношение на ефективността“, казва той.

“Той е създал вероятно най-ефективната разследваща медиа в страната. Броят на историите, които публикуват, креативният път, по който намират историите и ги предават на публиката, е нещо, от което трябва да се учим“, допълва Анин.

Стоп-кадър от разследването на империята на премиера Дмитрий Медведев. Навални обяснява структурата на собствеността на една разкошна дача.

Персоналът на Навални не претендира да бъде безпристрастен. В интервю за „Медуза“ неговата говорителка Кира Ярмиш беше ясна: “Ние не сме журналисти. Ако не харесваме нещо и считаме един човек за мошеник, можем да го наречем крадец директно“, казва тя.

Никита Кулаченков, един от следователите на Навални, подчертава същото. Това, което прави неговият екип, е “нещо между журналистиката и политиката”, посочва той. Но според него, работата във Фонда за борба с корупцията на Навални изглежда като малък нюзрум за разследваща журналистика.

Той и двама други основни изследователи работят с Навални, за да идентифицират теми, които са едновременно новинарски и са подходящи за предпочитания от групата формат на видео-презентацията.

“Понякога трябва да разследваме определени области или хора заради политическите събития. Сега има избори в няколко региона, затова се фокусираме върху това. Миналата година в Москва се проведоха избори, затова се концентрирахме върху Москва, проучвайки кандидати от „Единна Русия“, посочва Кулаченков.

Екипът внимателно мисли как да увеличи привлекателността на историите си, особено след като това зависи от даренията на зрителите, за да остане финансово независим.

“Не започнахме с YouTube от самото начало. Но през 2015 г. пуснахме филма /за главния прокурор Юрий/ Чайка — това беше първият ни разследващ филм. Беше изключително успешен по стандартите на YouTube по това време … и си помислихме, че трябва да преминем към тази платформа, тъй като се разпространява повече от всички статии“, разказва Кулаченков.

Той допълва, че като всички професионалисти – разследващи журналисти, Фондът за борба с корупцията също е загрижен за доверието: “Ние винаги публикуваме документите, които са основата за нашите заключения. Ние разбираме, че някои хора биха искали те да се проверят и прочетат“.

Обичайният официален отговор на разкритията на Навални за корупцията е тотално мълчание, казва Кулаченков. Той определя това като симптом на живота в недемократична страна, в която служителите на публичната администрация не чувстват отговорност пред избирателите. Но екипът също е изправен пред многократни съдебни дела. Той казва, че хората му са обект и на други задкулисни тактики. Един колега, който за разлика от него е останал в страната, понякога е следван от непознати мъже.

И подозира, че офисът на Фонда за борба с корупцията е подслушван: “Ние обсъждаме нещо по телефона, а седмица по-късно виждаме, че кипърските компании започват да сменят акционерните си структури… Не мисля, че много журналисти имат такава привилегия”, шегува се той.

Работата на Навални не е заместител на реалната, независимата разследваща журналистика, каквато в Русия има твърде малко. Но многократно разкривайки грозното лице на путинския режим пред съгражданите си, той е направил това, което малко журналисти биха могли.
“Знам няколко от неговите разследвания почти на наизуст. Дълго време той успява да поддържа перфектния баланс между хумора, добре обоснованата критика на официалните лица и един невероятен оптимизъм: че това не е така, че можем да бъдем различни”, казва Олеся Шмагун, репортер от OCCRP.

Нина Янковиц, автор и специалист по Източна Европа, припомня ярък пример от работата си като наблюдател на избори в малко снежно село извън град Толиати в Югозападна Русия. Навални е дисквалифициран от президентските избори през 2018 г., оставяйки само Путин, телевизионната журналистка Ксения Собчак и няколко второстепенни кандидати за поста.
Но в селото е имало поне един достатъчен гласоподавател. В малката пластмасова кабина за гласуването, с маркера за попълване на бюлетините по плоската повърхност е написано няколко пъти името на Навални.

*Авторът Иля Лозовский е един от редакторите в Международния консорциум на разследващите журналисти OCCRP, част от който е и сайтът Биволъ. Преди това той работи в известното вашингтонско списание Foreign Policy, където редактира и пише материали за един интернет-каналите на изданието – Democracy Lab. Работил е също като координатор на програма за Евразия в организацията Freedom House. Тук той се занимава с подкрепа за правозащитници и структури на гражданското общество в различните части на континента. Статиите на Иля Лозовский, засягащи главно проблемите на либералната демокрация по света, са публикувани в издания като Foreign Policy, The Washington Post, The Atlantic, Haaretz и мн.др.
Той е роден в Москва, емигрира в САЩ малко преди разпада на Съветския съюз.

Автор: Иля Лозовский, OCCRP

Превод: Биволъ