Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/putin-krivonogih-proekt-media.html

В Санкт Петербург живее тайнствената мултимилионерка Светлана Кривоногих. Тя получава шикарни подаръци от приятелите на Владимир Путин, а дъщеря й изключително много прилича на държавния глава. Тази история разкрива на кого реално принадлежи банката “Россия”.

Каменният остров е не особено популярна за туристите точка на картата на Санкт Петербург. Но местните знаят, че няма да по-елитно място за живот в града. Наоколо е вода, поддържан парк, не много дореволюционни къщи, познати от съветските филми за Шерлок Холмс, и държавни резиденции със загадъчните названия от типа “К-2”.

В началото на 2000-е години двадесетина петербургци са изпълнили мечтата на много граждани, като се заселват на каменния остров. Това са хора не от числото на обикновените жители на втората столица, това са основно хора от близкия кръг на ранния президент Владимир Путин. Те стават собственици на апартаменти в жилищния комплекс на Брезова алея-2. Комплексът, построен в стила на петербургските къщи от 19 век, е затворен както физически – с ограда и ров с вода, така и символично: да отидеш просто така в офиса на строителя и да се сдобиеш с апартамент е било невъзможно. Тези апартаменти са се предлагали само сред познати.
Впоследствие на Брезова алея се заселват спаринг-партньорите на Путин по джудо Василий Шестаков и Аркадий Ротенберг, приятелите на президента по вилния кооператив “Озеро” Юрий Ковалчук, Сергей Фурсенко, Виктор Мячин и Николай Шамалов, и още редица хора, свързани с руския управник по един или друг начин.

Вероятно най-незабележимият участник в това приятелство се оказва жена, името и фамилията на която нищо не говорят на широката публика. Дори двама от съседите й на Каменния остров махват с ръка в отговор на въпроса на “Проект”: чували сме фамилията й, но никога не сме я виждали и не искаме да знаем.

Непознатата се казва Светлана Кривоногих.

Сегашната обитателка на Каменния остров в детството си е живяла в комуналка (квартира, в която живее повече от едно семейство) на ул. “Гороховая”. А наоколо – типичният “бандитски Петербург”. Съседът по стълбищна площадка и брат на една от приятелките й е бил свързан с криминалната престъпност, а в съседния двор е щаб-квартирата на охранителната компания “Балтик Ескорт”. Тя е създадена в трескавите 90-е години от героя на предишния ни материал Роман Цепов, тясно свързан с петербургския криминален свят. Едва ли Цепов е идвал в тази комуналка, но както ще покаже по-нататък разказът, той не би могъл да не знае коя е Светлана Кривоногих.

Както обикновено в комуналката бившето величие на дореволюционната фасада е съпътствано от мизерния бит на обитателите. Старинната, но износена врата на квартирата, в която е живяла Кривоногих, и досега е украсена с пет стари звънеца – според броя на семействата, които някога са си поделяли кухнята, тоалетната и банята. Родителите на Кривоногих са пристигнали в Ленинград от провинцията – майката от Ярославска област, бащата от Саратовска. До раждането на дъщеря им през 1975 г. те са живели в друг район, но после получават разрешение да се заселят на “Гороховая” или, както тогава се е казвала улицата “Дзержински”. Майката е работела като бояджийка в бригада за ремонти на жилища. За бащата на Светлана един съсед помни само, че е бил пияница и доволно рано е умрял.

“Тя беше много обикновена”, спомня си за Кривоногих приятелка от детството. Пари в семейството не е имало. В началото на 90-е Светлана е зрелостничка и започва работа като чистачка в магазин наблизо. После записва международни икономически отношения в университета по икономика и финанси. Но при молба да разкажат за нея, състудентите й само вдигат рамене. “Не помня тя да е идвала на лекции, не я помня и при връчването на дипломите”, казва един от тях.

Университетската си диплома Кривоногих получава през 2000 г., но явно в този период нещо фундаментално се е променило в живота й. Заедно с майка си тя напуска комуналката на “Гороховая” и става собственичка на най-елитното жилище, за каквото петербуржец може само да мечтае, а сега по данни на “Проект” семейството на Кривоногих притежава жилищни имоти в Петербург, Москва и Сочи на стойност почти 1, 1 млрд. рубли. В отговор на въпрос за източниците на неочакваното богатство на Кривоногих двама съседи от “Гороховая” си спомнят, че през 90-те при Светлана се появява заможен мъж. Един от тях казва, че той е бил “чиновник от управата на Петербург”, а другият обидно го нарича “татенце”.

Россиянката

В публичните документи отговор на въпроса за мъжа до Светлана Кривоногих, естествено, няма. Но в тях могат да се намерят източниците на внезапно стоварилото се върху нея богатство. В началото на 2000-е г. довчерашната студентка влиза в капитала на няколко компании, сред които изпъква бързо развиващата се петербургска банка “Россия”.

Тя започва работа в самата банка поне през 2001 г., а после става и акционер в нея. През 2001 г. Кривоногих регистрира в Петербург фирма с игривото название “Релакс”, на която впоследствие се записва делът й в банката. Кога точно “Релакс” се сдобива с част от “Россия”, не става ясно от публичните документи – за пръв път информация за такъв акционер с дял от 3, 6% се появява в банковите документи през 2007 г. Но в началото на 2019 г. Кривоногих е притежавала доста по-малко – около 2, 8%, или близо 800 млн. рубли, според пазарната стойност на банката.

“Россия” е банка, литнала при президента Путин и благодарение на него. Създадена от ленинградски партийни функционери в края на перестройката, до 2000-а г. тя работи предимно в Северо-Запада и открива офис в столицата едва след избора на Путин за президент. След това банката започва да прелива от активи, доставяни от държавната компания “Газпром”.

В началото е фактическата приватизация на застрахователната група “Согаз”, която владее газовия монопол. След президентските избори през 2004 г. За “Согаз” е прието окончателно решение – да се потвърди продажбата на групата на стратегически инвеститор. Путин казва “Банка “Россия” и това е”, спомня си бившият зам.-министър на енергетиката Владимир Милов в интервю за Forbes. Вече 2, 5 г. след покупката “Согаз” донася на акционерите в “Россия” 7, 5 млрд. чиста печалба. “Согаз” е последвана от компанията “Лидер”, чрез която “Россия” става съсобственик на още два от активите на “Газпром” – Газпромбанк и пенсионния фонд “Газфонд”.

Ексклузивният достъп до държавните активи де факто гарантира този ръст, благодарение на който “Россия” влиза в 20-те най-големи банки в страната. През 2014 г., веднага след присъединяването на Крим, банката попада под санкции заради близостта си с Путин. Но президентът мигом я подкрепя с обещанието, че ще си открие сметка в нея и там ще съхранява заплатата си. “Още повече, че според мен, банката има такова звучно и символично име. Тя така и се казва – Русия”, каза той тогава.

“Россия” не случайно излетя в путинска Русия – сред акционерите й няма случайни хора, почти всички са свързани с президента. Основният собственик на банката, според документите, е съседът на Путин в “Озеро” Юрий Ковалчук, който притежава близо 40% от акциите. Но историята на Светлана Кривоногих ще покаже кой е истинският притежател на “Россия”.

Стопанката на планината

В края на януари 2011 г. в планинския ски-курорт “Игора” в северната част на Ленинградска област временно е закрито едно от трасетата. Сред пързалящите се бързо се разнася слухът, че Путин е в планината. Към онзи момент той е министър-председател и като истински вожд по време на спусканията е придружаван от трима охранители, един от които едва не се е претрепал от престараване. Путин наистина обича “Игора”, разположен на 40 км от вилния кооператив “Озеро” – той е пристигнал за откриването на комплекса в началото на 2006 г., там през 2013 г. е отпразнувана сватбата на дъщеря му Катерина и сина на приятеля му Кирил Шамалов.

Този любим на президента курорт принадлежи на същата тази Светлана Кривоногих. Сега тя държи 75% в компанията “Озон”, която управлява “Игора”, владее земята и търговската марка. Юрий Ковалчук и съпругата му притежават едва 25%, макар, че именно собствената му банка бе ключов инвеститор в курорта, печалбата на който през 2019 г. надхвърли половин милиард рубли.

С подкрепата на “Россия” Кривоногих става собственик на още един обект – “Ленинград центр” в Таврическия парк в Петербург. През съветското време “Ленинград” бе кино-театър с панорамен екран, но в началото на 2000-е г. е закрит. По-късно сградата е купена от Ковалчук и започва дълга реконструкция – в началото там намерението е било да се изгради спортен център с трасе за картинг, после кабаре по френски маниер, но впоследствие към 2014 г. се получава културно пространство, в което вървят изложби, спектакли и където награждават местните журналисти със “Златно перо”.

Към онзи момент основен собственик на “Ленинград центр” става Кривоногих с дял от 75%. Четвъртинка, както и в случая с “Игора”, остава за Ковалчук. Впрочем, от идеята за кабарето до края не са се отказали – например, през ноември 2020 г. Там е представен спектакълът “Love Sick”, позициониран като “най-предизвикателното и откровено шоу”.

В залата има маси, сервитьори разнасят безплатно шампанско, цената на билета започва от 25 000 рубли. На сцената – еротично шоу с елементи на акробатика, танци на полугол сатир и девойки в пеньоари на кревата. “Всяка част е като оголен нерв, изградена на контрасти, където имат място сексът и рокендролът”, се посочва в описанието на шоуто. Годишната печалба от секса, рокендрола и изложбите на съвременно изкуство възлиза на малко над 100 млн. рубли.

По принцип, ако вестниците пишат за тези активи, те споменават Кривоногих без акцент, само като лице, приближено до Юрий Ковалчук. Но “Проект” разкри, че Светлана би могла да бъде далеч по-близка до президента, отколкото дори самият Ковалчук.

Приятелката

Вечерта на 4 януари 1999 г. от Пулково към Москва излита поредният самолет. На местата 5а и 5б седят тогавашният директор на ФСБ Владимир Путин и неговият познат служебно от Смолни Виктор Золотов. Пред тях на 1б се е разположила Светлана Кривоногих. Съвпадение или не, но тя е купила билета си 7-8 минути преди Золотов и Путин.

Кривоногих изобщо често е можело да бъде видяна по самолетите, летящи между Петербург и Москва. Нейна постоянна спътничка е девойка с името Дина Цилевич. Не става дума за случайни съвпадения – те явно са си били приятелки, купували си билетите заедно и са сядали една до друга. Най-малко два пъти ги е придружавал Золотов.

При кого и защо са летели двете дружки? За героинята от първата част на това разследване Цилевич е известно, че в края на 90-те и в началото на 2000-е тя е била близка със Золотов. Това е бил интересен период от живота на настоящия ръководител на Росгвардията. Първоначално той вероятно е работил в онази фирма “Балтик Ескорт” при Роман Цепов, а още когато Путин става държавен глава, Золотов отива в Москва и оглавява президентската охрана. Именно в този момент животът на Кривоногих и Цилевич става почти огледален – те заедно летят до Москва и обратно, заедно стават собственички на бизнеси, почти едновременно стават майки. Цилевич потвърди пред “Проект”, че отдавна се познава с Кривоногих.

Двама души, които са наясно с приятелките, посочиха причината за полета на Кривоногих – тя е била близка с президента Путин. Познанството им е започнало още през 90-те, преди избирането на Путин за президент и е продължило в началото на 2000-е. Към края на миналото десетилетие тези отношения, по данните на “Проект”, по-скоро са приключили. Двама познати на Путин от 90-те на въпрос за Кривоногих реагираха многозначително – не отрекоха, че знаят за кого става дума, но категорично отказаха да говорят за нея: “Може и да съм чувал, но няма да говоря” и “По тази тема аз няма да говоря”.

Причината за тази тайнственост може да се състои в това, че Кривоногих има дъщеря, родена през 2003 г., в периода, когато Путин започва подготовката за първото в кариерата си преизбиране. В копията на документите, с които се запозна “Проект”, бащата на Елизавета Кривоногих не е посочен, известно е само презимето й – Владимировна.

Вече няколко години Елизавета живее под друга фамилия и акаунтите й в социалните мрежи са с измислени имена. Съдейки по портретните й снимки, с които “Проект” разполага, тя феноменално прилича на руския президент. До този извод стигна професор Хассан Угайл, директор на центъра за визуален анализ при университета Брадфорд, Великобритания. Извършеният от него компютърен анализ показа, че приликите на Путин и Кривоногих-младша са 70, 44%, като сходството над 75% означава, че на снимките е един и същи човек. “От това може да се направи изводът за възможно роднинство между тях”, се посочва в заключението на анализа, направен по поръчка на редакцията.

“Проект” не публикува портрета на непълнолетната дъщеря на Кривоногих по етични съображения. След като Светлана Кривоногих получи въпросите на редакцията, дъщеря й изтри от акаунта си повече от снимките, на които лицето й може да бъде разгледано.

Потокът от активи и собствености, продължаващ да се излива към семейството на Кривоногих, само потвърждава версията, че тези хора са много важни за президента.

Всеобщата любимка

Кривоногих е закупила огромното си жилище на Каменния остров през 2004 г. от компания, която, естествено, е била свързана с банка “Россия”.

Семейство Кривоногих е подпомогнато с друго жилище от Владимир Литвиненко – несменяемият ректор на Планинския университет (Горный университет с насоченост към устойчивото развитие на минерално-суровинния сектор на икономиката, бел.ред.), под ръководството на когото Путин е защитил дисертация. В структурата на университета влизат няколко общежития на Васильовския остров, включително и на улицата с необичайното име Шкиперский проток. В сградата в стил “сталински ампир” живеят не само студенти. В началото на 2000-е г. свързаната с този университет компания става собственик на редица помещения, а после ги продава като апартаменти. Част от тях са предоставени на преподаватели, а друга – на разни “не обикновени” граждани, като семейството на Роман Цепов или майката на Светлана Кривоногих.

Малко по-късно се появява още един благодетел, сега вече покойник, собственикът на “Балтийска медийна група” Олег Руднов. Някога той бе директор на петербургския “Пети канал”, където се сближава с Путин по времето на изборната кампания на Анатолий Собчак през 1996 г. Семейство Руднови е изпълнявало и изпълнява деликатни поръчки в интерес на президента: Руднов облагородява гроба на дядото на Путин в Подмосковието и купува родния дом на президента в Тверска област, а синът на Руднов притежава къща до Виборг, където вероятно е отдъхвал президентът.

През 2006 г. Руднов-старши купува 200 квадрата жилище и нежилищно помещение в най-известния район на Петербург – в самото начало на Болшая Морская улица, редом с изхода към Дворцовия площад. Двата обекта към 2008 г. са придобити от Кривоногих, като в нежилищното помещение тя после открива ресторант “Холст масло”.

На Светлана Кривоногих е помагал и друг приятел на Путин – виолончелистът, кръстник на дъщеря му Мария и миноритарен акционер в банка “Россия” Сергей Ролдугин. От “Панамските досиета” е известно, че през 2011 г. свързаната с виолончелиста фирма от Британските Вирджински острови е превела на управляващата “Игора” компания два заема на стойност около 200 млн. рубли с годишна супер-лихва от 1%. Към онзи момент собственикът на основния дял в “Игора” е бил укрит в анонимна кипърска офшорка, но по-скоро той е имал отношение към Кривоногих. Въпросът е в това, че чрез тази офшорка Светлана става собственик на 37-метровата яхта Al’doga, която поне веднъж е засичана да е акостирала в яхт-клуба “Лагуна” на Юрий Ковалчук на Ладожкото езеро. Сега такава яхта струва около 5, 4 млн. долара.

Всичкото имущество и бизнес-активите на семейство Кривоногих, открито от “Проект”, може да бъде оценено на 7, 7 млрд. рубли или около 100 млн. долара.
Когато кореспондентът на “Проект” позвъни на Кривоногих, тя каза, че не може да говори, като се оправда, че пътува с влак. После обеща да върне обаждане по-късно, но повече не вдигна слушалката и не отговаряше на съобщенията. Прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков заяви, че за пръв път чува името на Светлана Кривоногих.

Понякога семейство Кривоногих плават с яхтата и по Нева. Но до дома им на Каменния остров яхтата не може да стигне заради задръстването по марината, макар там да има собствен пристан за неголемите плавателни съдове. Да попаднат на този пристан имат само избраните – пътят към сушата е преграден от портичка с верига и катинар. “Входът е затворен”, пише на портата, оставен е телефон за контакт с охранителната компания, свързана с банка “Россия”.

Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин – “Проект Медиа”
Превод: Биволъ

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/navalny-novichok-proekt.html

Алексей Навални е тръгнал от хотела към летището вече отровен. Това изключва най-обсъжданата версия за токсикацията на летището или на борда на самолета.

На 4 септември германското издание Der Spiegel съобщи, че следи от „Новичок“ са открити по гърлото на бутилката, от която Навални е пил вода, както и в пробите от кръвта, урината и кожата на политика. Неговите близки са запазили бутилката и са я предали на медиците в Берлин. Германските журналисти я определиха като ключова улика, която позволи на химиците да определят типа отровно вещество /по-късно заключението за „Новичок“ е потвърдено и от експерти от Франция и Швеция/ – следите от „Новичок“ практически са изчезнали вследствие на метаболизма, но по бутилката са останали.

Отговорът на въпроса къде именно Навални е пил от това шише веднага би минимизирал вариантите за това кога и при какви обстоятелства е бил отровен политикът.
Ние разговаряхме с пасажерите от полета на Навални, със служители от авиокомпанията S7, на борда на самолета на която политикът се е почувствал зле, със служителите в хотела, където той е нощувал, както и с активисти от Фонда за борба с корупцията /ФБК/.
Сега ние можем да възстановим събитията, случили се в хотела след отравянето на Навални, за да отговорим на изключително важния въпрос – как се появи тази загадъчна бутилка със следи от „Новичок“.

Какво се е случило сутринта в хотела

Екипът на ФБК се е настанил хотел Xander в Томск. Заедно с него към летището тръгват прессекретарят Кира Ярмиш и заместникът му Иля Пахомов. В града остават 4-има – юристът Владлен Лось, операторът Павел Зеленски, Георгий Албуров и Мария Певчих, които садвама от главните разследващи от фонда. Останалите е трябвало да приключат работата по филма за местните единороси /активисти на партията на Путин Единна Русия/ – например, да се направят снимки с дрон. Това разказва пред Проект медия Албуров.

Около 10 ч. сутринта томско време самолетът с изпадналия в безсъзнание Навални се приземява в Омск, а новината за това мигом стига до колегите му в Томск. Останалите в хотела в този момент закусват на първия етаж в ресторант Velvet. Случилото се предизвиква хората от ФБК веднага да приберат всичко, което може да има отношение към отравянето. „Защото в Русия точно това няма бъде разследвано. Направихме всичко, за да спасим уликите“, обяснява Албуров от томския щаб.

Времето за това е подходящо – стаята на Навални още не е предоставена на нови гости, а почистването в хотела започва след 10-11 ч. На помощ на останалите от ФБК в хотела пристигат активисти от местния щаб на фонда, а в стая 239, където е нощувал Навални, е организирано дежурство. Оттам прибират няколко предмета, които евентуално политикът е ползвал във въпросната сутрин. Сред тях е празна бутилка вода от марката „Святой източник“ /свещен извор, бел.ред./.

Защо точно тази бутилка

Версията на много руски и чуждестранни медии за това, че бутилката със следите от „Новичок“ е предадена в Германия от борда на самолета, в който е летял Навални, не е вярна. Според погрешната версия, от това шише са дали вода на изпадналия в безсъзнание политик и именно нея колегите му са предали на лекарите.

Но от пресслужбата на авиокомпанията съобщиха на Проект медия, че дори ако стюардесите са дали вода на опозиционера, когато му е прилошало, то според документите до кацането в Москва на борда са останали толкова бутилки, колкото са били натоварени в Томск /част от тях са били празни/. В Омск, където самолетът кацна принудително по спешност, допълнителни напитки и храна не са товарени. Запитани от Проект медиа пасажери не помнят на Навални да е давана вода.

Служителите от ФБК не коментират как точно са предали уликата в ръцете на германските власти. Но възможност за това е имало. От хотела в Берлин тя може да е изнесена от Мария Певчих. За разлика от колегите във фонда, тя е известна само на тесен кръг служители и близки до ФБК журналисти. Тя не обича публичността, макар именно тя да е автор на много истории, публикувани под бранда „Разследвания на Навални“. Тя е учила в Москва и в Лондон, сега постоянно живее във Великобритания.

За Германия Певчих потегля на 22 август, твърдят от сибирското управление на транспортната полиция, водещо все още неуспешна и безрезултатна проверка за отравянето на Навални. В началото на септември Певчих стана основен обект на нападки от страна на свързаните с руските власти медии и телеграм-канали – обвиняваха я в интимна връзка с Навални и в това, че именно тя би могла да го отрови.

След проясняване на ситуацията с бутилката тази атака вече е лесно да бъде обяснена – всъщност, именно бързият път на Певчих през границите е помогнал да се докаже, че Навални е отровен с „Новичок“. Тя самата потвърди това пред Проект медиа.

Какво бутилката помогна да се разбере

Така от хотела Навални тръгва към летището вече отровен. В самата вода обаче токсичното вещество по-скоро не се е съдържало – един от създателите на „Новичок“ Владимир Угльов по-рано бе казал пред Проект медиа, че ако отровата бе попаднала в организма на опозиционера перорално, то само след няколко минути той би поел към оня свят.

След анализ на симптомите на отравянето и динамиката на влошаване на състоянието на Алексей, Угльов предполага, че политикът е получил доза приблизително 20% от смъртоносната, а веществото е попаднало в организма му след контакта на кожата с токсичната повърхност.

Кога и къде се е случил този контакт? Сутринта, когато Навални се е обличал, или още вечерта? Самият политик не помни кога точно е пил вода от това шише, разказва един от служителите във ФБК.

Целия предпоследен ден в Томск Навални е прекарал в града – първоначално на снимките на филма-разследване, после на среща с активисти от местния щаб на ФБК. Привечер отишъл да се къпе в река Томи до село Кафтанчиково, а после се върнал в хотел Xander.

В хотела Навални е нощувал три пъти и през цялото време е бил в една и съща стая. Угльов допуска, че отровителят би могъл да обработи с „Новичок“ дрехите на Алексей – или като попадне в стаята, или, примерно, да капне токсина в пакета с дрехите от пералнята. Един от екипа на ФБК разказа, че в Xander политикът е дал за пране замърсени дрехи, а пакетът с чистите е бил окачен на бравата на стаята. Но това е било още първия ден, като някои от дрехите Навални после е обличал. Това прави тази версия малко вероятна.

Отговор на някои въпроси би могла да даде експертиза на дрехите, в които Навални е бил в самолета. Но тези дрехи са останали в Омск, по данните на Проект медиа. Съпругата на Навални Юлия е взела със себе си куфара му в Германия и буквално отвоюван с бой в Омск, където служителите на правоохранителните органи са искали да го приберат.

Още по-голяма роля в разследването трябва да имат записите от системата за видеонаблюдение в хотела – всичко, което е ставало в стаята на Навални, е фиксирано на момента от две камери. Проект медиа знае, че записите са иззети.

На 27 август управлението на транспортната полиция в сибирския федерален окръг съобщи, че данните от системата за видеонаблюдение „са проучени“. Многобройните опити да се уточни дали са обследвани записите само от утрото на 20 август или полицията е прегледала всичко, което е ставало в стаята му предната вечер, се оказаха неуспешни. На Проект медиа е известно, че силоваците изцяло за иззели всички сървъри на системата за видеонаблюдение в хотела и техниката, осигуряваща достъп до нея, поради което сега фактически в хотела не се правят видеозаписи. Това разказа близък до един от управителите на хотела.

В такъв случай правоохранителите имат възможност да възстановят по детайли какво е ставало в стаята на Навални в онзи ден, вечерта и сутринта. Разбира се, ако е налице подобно желание.

Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин, Проект медия
Превод: Биволъ