Post Syndicated from Дилян Ценов original https://toest.bg/trilogiyata-becoming-kogato-tantsut-sreshta-kinoto/
„Танцовото кино добива все повече популярност в България, но може би е още непознато за широката публика.“ Така Стефани Ханджийска коментира мястото на танцовото кино в съвременната културна среда у нас. Стефани е танцов артист, хореограф и артистичен директор на Фондация „Човек с шапка“, чиято мисия е да подкрепя, развива, продуцира и разпространява български проекти в областта на съвременния танц и танцовото кино. За да изпълни тази мисия, Стефани обединява усилия с още двама артисти – хореографа и режисьор Коста Каракашян и документалистката Силвия Чернева, и тримата основават програмата „Фокус Кино Танц“.
Първият им съвместен проект е трилогията от късометражни филми BECOMING. Филмите третират темата за идентичността на съвременния човек през призмата на три концепции – за женствеността, за мъжествеността и за юношеството. Трилогията обединява тези различни гледни точки и чрез танца провокира сетивата на зрителя, позволявайки му да намери свой собствен акцент в един концептуален наратив. Дилян Ценов потърси за разговор Стефани Ханджийска, Коста Каракашян и Силвия Чернева, за да разкажат повече за процеса по създаване на BECOMING и за взаимодействието между танца и киното.
INNER BLOOM
В основата на филма на Стефани Ханджийска, режисиран от Коста Каракашян, е „Алиса в страната на чудесата“. Вдъхновена от литературната класика, хореографката поставя героинята си в една тропическа фантазия с наситени топли цветове, без начало и край. Жената на Стефани попада в тази вселена и открива собствената си сила, тяло и сексуалност. „Проследяваме героинята във филма от юношеството, когато тя е във фантасмагорична „тропическа гора“, скача, играе и без да подозира, се появява тази сексуалност, която е първо детска увличаща игра, но после героинята се стряска“, разказва хореографката.
Почти е невъзможно да гледаме филма, без да го пренасяме към реалността и към ролята и позицията на жената в съвременния свят. „Женското тяло продължава да е обект на огромен обществен контрол през 2022 г. За мен „вътрешното разцъфване“ във филма е моментът, в който героинята изцяло приема женското си тяло, неговия сексуален инстинкт, големите промени в различните етапи от живота на една жена. За мен като жени ние разцъфваме не във връзка с другите, а тогава, когато напълно приемем себе си и тялото си“, допълва Стефани.
Богат на символика, INNER BLOOM предоставя редица възможности за интерпретация на една и съща тема, без да се загуби фокусът от основното му послание. Чрез своя танц, в който откриваме множество деликатни препратки и към йогата (чиято мисия също е достигането на баланс между духа и тялото), Стефани Ханджийска рисува една пъстра и хармонична вселена, чийто единствен господар е жената.
SURRENDER
Вторият филм от трилогията BECOMING ни запознава с темата за мъжествеността, представена чрез историите на четирима български танцьори. Продукцията е дело на Коста Каракашян, който заедно с творческия съветник на филма Александър Цеков сглобява пъзел от различни характери. Четиримата герои на Коста се развиват в радикално различни жанрове: брейк, хип-хоп, класически танц и танци на токчета. Кое тогава ги обединява?
„Събирателната точка, на първо място, беше харизмата и пълното сливане с танца, което наблюдаваме и при четиримата танцьори – Кръстьо Методиев (брейк), Реми Тоин (хип-хоп), Никола Хаджитанев (класически танц) и Светослав Серопян (танци на токчета)“, споделя Коста. Режисьорът разказва как първоначалната концепция за филма се е променила: „Отправната точка беше мъжествеността и как самите танцьори дефинират идентичността си, но в разговорите тръгнахме и в други посоки, говорейки за връзката с публиката, за първите спомени от сцената, за професионалните им цели и за все още непокорените върхове в кариерата. От тези идеи видяхме, че съкровеният контакт с публиката е онова, което излиза на преден план и при четиримата.“
В хода на процеса се появява и още един похват, който невинаги присъства в танцовото изкуство – текстът. Тук той идва, за да обогати визуалния разказ и да остави героите сами да говорят за себе си, докато танцуват. „Една от целите на филма е да се запознае публиката по-интимно с четиримата ни завладяващи герои. Искахме да ги оставим да разкажат своите истории. За мен като танцов артист също е важно представянето на професионалните танцьори по един триизмерен начин, за да може публиката да разбере колко сложен, но и удовлетворяващ е нашият вид изкуство“, допълва Коста.
Също както INNER BLOOM, и SURRENDER съдържа в себе си социален елемент, този път от мъжка гледна точка, и показва как възприятията за мъжественост се разширяват. „Смятам, че има нещо леко бунтарско в танца и в начина, по който той ни позволява да експериментираме с различни роли чрез тялото си. Мъжествеността, която виждаме по света, вече е по-рафинирана, мъжете си позволяват да са по-емоционални, по-уязвими и искрени, без да се крият зад проявите на сила или превъзходство. Четиримата мъже във филма са точно такива – искрени, смирени, артистични, готови да изразяват себе си пред една широка публика“, коментира режисьорът.
Онова, което Коста Каракашян извежда на преден план в своя филм, е как, независимо от вида танц и индивидуалността на героите, всеки от тях попада в съвременна концепция за мъжественост. Четиримата споделят едно общо мъжко начало, което с всяко свое разклонение се обогатява, става по-интересно, понякога по-объркващо, но и несъмнено по-богато, чупейки устоите на онова, което допреди няколко години се приемаше като норма в мъжкия свят.
BREAKOFF
Финалното парче от трилогията BECOMING е филмът BREAKOFF, режисиран от Силвия Чернева. Разликата между него и първите два филма е в това, че танцът тук не се изразява в движенията на тялото, а е показан чрез труда на човека и работата на машините. За да създаде своята творба, Силвия отива в каменоделното училище в село Кунино, където заснема едно от момчетата, работещи в близката каменна кариера. Неговата история е в сърцевината на темата за връзката на човека с природата и за това как той намира себе си в грижата за нея.
„Филмът разказва документална история, но в изразните си средства набляга на ритъма и движението – своеобразния „танц“ на труда и машините, ритъма в монтажа и звуците на мястото. Танцовото кино е жанр, който дава възможност да подходим креативно към това къде и как намираме танца, под какви форми той може да съществува, стига да останем верни на движението като основен носител на историята“, споделя режисьорката.
Изборът на темата за юношеството естествено отвежда Силвия към първоизточника – училищата. „Работата с камък възпитава търпение, решителност, целенасоченост – качества, които на пръв поглед не свързваме с „юношество“. Това напрежение ни развълнува и усетихме потребност да го разработим“, допълва тя.
Онова, което най-силно остава в съзнанието на зрителя, след като гледа филма, е именно контактът на човека с природата, ръчният труд, при който човекът черпи от природата така, че чрез нея да остави нещо след себе си.
„В случая на каменоделството контактът с природата е буквален – с чука си удряш камъка и или той, или дръжката на чука ти се пука. Като някаква борба за надмощие, в която човеците започват да опитомяват същността на земята, нейната плът. Майсторите, които срещнахме и в училището, и в кариерата близо до него, имат страхотен усет за това как и кога можеш да работиш с един камък и с всичките природни фактори, свързани с него – времето, влажността, почвата. Защото камъкът е и крехък и ако не подходиш по правилния начин, може да го раздробиш и съсипеш“, разказва Силвия Чернева.
Макар и различен като стилистика от останалите два филма, BREAKOFF стои намясто в трилогията. И тук движението на тялото е двигател на събитията. А от запаметяването му на лента се ражда нов жанр, който съхранява нещо ефимерно и му помага да заживее собствен живот и да достигне до много по-широка аудитория.
