Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2331

Тази статия започна като коментар под друг запис тук. Читатели ме помолиха да го преработя на отделна статия. Добавих още полезна информация. Стана дълго, въпреки че пропуснах много подробности и примери – поднасям извинения.

Информацията е събирана вече над 5 години. Източниците са стотици. Медии или „един канал в YouTube / група във Facebook, дето знаят истината за света“ сред тях няма. Някои са мои лични наблюдения. Някои са мои контакти. Някои са официални документи на разузнавания и други институции, за които смятам, че нямат изгода да фалшифицират истината в съответния документ по съответния въпрос. Някои изобщо не мога да посоча, тъй като бих изложил на риск определени хора. Има всякакви други, за които съм преценил, че са достоверни; повечето не бих могъл да си спомня в момента. Затова не привеждам точен списък. Където не съм могъл да намеря надеждна информация, го посочвам изрично.

Преценете сами дали при това положение ще вярвате на този запис. Примерно по дали описва каквото реално виждате наоколо. Или дали се оказват верни тези неща в нея, които решите да проверите.

—-

Доктрината „Решетников“

Така бива наричана неофициално доктрината, от която се ръководи към момента външната политика на Русия. Базата ѝ вероятно са доктрини на КГБ, НКВД и в крайна сметка на руската царска „охранка“. Пряко или непряко черпи методи и вдъхновение и от много други източници – вероятно всеки читател би разпознал в нея поне няколко.

Един от нейните постулати е, че войната никога не спира – само променя средствата си. Във военно време те са оръжия, бомби и т.н. В мирно са други видове натиск и причиняване на поражения. Войната никога не престава – спреш ли да воюваш срещу врага, той те побеждава. Русия не го прави нарочно, и дори не желае да го прави. Тя е принудена от това, че другите държави правят, или биха правили срещу нея същото. Съответно тя е длъжна да се защищава, включително превантивно срещу тези, които не воюват срещу нея. Спре ли дори за миг, или пропусне ли някого, ще бъде победена и смазана.

Друг неин постулат е, че Русия няма приятели – има само врагове. Част от тях могат да бъдат излъгани, че са ѝ приятели и тя е техен приятел. Така се подсигурява помощта им срещу тези, които не могат да бъдат излъгани. След като вторите бъдат елиминирани, идва ред на първите – разделяй и владей. Нищо лично, просто Русия е империя по волята на съдбата, и ѝ се налага да води адекватна на положението си политика.

Трети постулат е, че войната трябва да бъде водена по асиметрични начини и с асиметрични средства. Ще рече такива, които биха причинили на враговете на Русия по-тежки поражения, отколкото на Русия, заради разлики между нея и тях. Например омотаване на населението с подходящи лъжи би причинило тежки поражения на държави, където гласът на гражданите има реална тежест, но не и на Русия, където гласът на гражданите тежи само когато исканията им са мъдри и патриотични.

Като следствие от тези постулати, Русия непрекъснато действа по програма, чиято цел е да нанася поражения на „врага“ – всички други страни. Пораженията са всевъзможни – отслабване, увреждане, разединяване… Това е война – всяко взаимодействие на Русия с други държави е сражение. Съответно, всяко пропускане на възможност да се нанесат поражения на „врага“ е военно предателство и измяна на Родината, и е недопустимо. Същото важи за всяко пропускане на възможност слабости, противоречия, заблуди и т.н. на „врага“ да бъдат подсилвани, задълбочавани и използвани срещу него.

Част от тази програма е насочена към използване срещу тези страни на собственото им население, чрез подвеждането му то да изпълнява цели, изгодни на Русия. Повечето от нея се изпълнява от т.нар. „руски тролове“.

Не само руското разузнаване има такъв клон и изпълнява подобни програми. С доста сигурност се знае, че Китай и Иран имат подобни програми, макар и по-малки като мащаби и по-ограничени като насоченост. Предполага се с прилична вероятност, че САЩ, Франция и Израел също имат сходни програми. Съществуват подобни предположения и за други страни. Вероятно над 90% от този тип операции в световен мащаб обаче се извършват от Русия. Нейният апарат за работа в тази насока превишава като ресурси вероятно апаратите на целия останал свят заедно, и тя разполага с най-добре разработените технологии в тази сфера, далеч пред тези на другите държави. Пак тя охотно използва крайни средства с много висок процент странични поражения, които повечето други разузнавания гледат да избягват.

Институциите

Руски институт за стратегически изследвания

Доктрината, част от която е тази програма, е дело на т.нар. Руски институт за стратегически изследвания. Създаден е като част от руското цивилно разузнаване (ФСР). Към момента е „повишен“ на пряко подчинение на президентската администрация – реално на едно ниво с ФСР и ГРУ. Официално той е място, където разузнавачи да си дослужват спокойно стажа за пенсия. Всъщност разработва стратегията и тактиката, които ръководят действията на Русия в чужбина. Централата му е в Москва; има регионални офиси в десетина други руски градове.

Ръководството му се назначава от канцеларията на руския президент. Дълго време институтът се ръководи от ген. Леонид Решетников. Наричаната на негово име доктрина е разработена предимно през този период. След провала на проруския преврат в Черна гора през 2016 г. той е сменен, и от 4 януари 2017 г. директор на института е Михаил Фрадков, бивш директор на ФСР (2007-2016) и на два пъти министър-председател на Русия. Няма индикации това му назначение да е вид наказание – друг белег, че Русия смята института за изключително важен.

(Любопитна подробност: ген. Решетников говори отлично български език. По непотвърдена информация не го е знаел, когато е постъпвал на работа в разузнаването. Няма известни негови български връзки извън работата му – най-вероятно го е научил така добре в нейните рамки. Какви нейни задачи са наложили това не ми е известно.)

Анализът и разработката на средствата за прилагането на „доктрината Решетников“ и на програмата за подриване на други държави, напр. на подходящите асиметрични военни средства, също са създадени от този институт. Стратегията, която следва Русия в Източна Украйна, Крим, Южна Осетия и Абхазия, Приднестровието и други де факто окупирани области от съседни държави – също.

Програма за използване срещу демократични страни на собственото им население

Основната ѝ цел е да използва срещу „врага“ ресурсите на собственото му население, като го убеди да приеме идеи, които вредят на страната му. Някои от тях са:

– Да няма доверие на своята държава, правителство и органи за защита на страната (армия, разузнаване, полиция…).
– Да отрича ценностите и възможностите на своята обществена система.
– Да не вярва на съюзите, в които държавата му участва, и на техните ценности.
– Да не вярва на кадърните и полезни свои видни хора (напр. държавници), а да вярва на некадърните и рушителни.
– Да е разединено и неспособно да се обедини при заплаха
– Да е неспособно да оценява адекватно реалността, и чрез това да си вреди.
– Да вярва на заблуди, по възможност на контролирани от Русия.
– Да вижда действията на своите политици като лоши и вредни, а на руските – като добри и полезни.

Изпълнители на тази програма

Координация

Всички ангажирани в тази програма провеждат нейните мероприятия в отличен синхрон и координация помежду си – до степен, която не е реалистична без централно командване. Кой точно ги командва не ми е известно. В някои случаи спецификата на координацията говори, че това е поделение 74455 на ГРУ. В много случаи обаче е забележима намесата на орган, който стои над него, вероятно дори над ГРУ като цяло – тоест, канцеларията на руския президент. Струва ми се най-вероятно „ежедневното“ командване да се върши от поделение 74455, а канцеларията на президента да се намесва в по-важни случаи.

Точната специализация на поделение 74455 не ми е известна със сигурност. Вероятно то отговаря за активните операции на ГРУ в чужбина – тоест, е наследникът на „отдел Д“ на КГБ.

Поделението е отговорно (освен за много други неща) за пресяването, подбора и последващото разпространяване на открадната, модифицирана или изфабрикувана информация. Често използва за тази цел персони – например Guccifer 2.0, DCLeaks и други персони, свързани с тях, се управляват от него. Пак то контролира персоните Fancy Bears / Cozy Bears, „руските Анонимни“ и други, които са „лице“ на действията на други свързани с него организации. Предполага се (към момента нямам сигурни доказателства), че има като минимум „процентно участие“ чрез свои агенти в QAnon и персоните Q и Q+, и контролира персони в 4chan и 8chan. Пак то решава коя информация ще се подхвърли и къде – примерно негово е решението откраднатата през 2016 г. от Демократическата партия информация да бъде подхвърлена на Уикилийкс и на избрани пропагандисти, а откраднатата от Републиканската партия да не бъде оповестявана. То е, което възлага задачите на изпълнителите в тази стратегия („частни фирми“, официални медии, хакери и т.н., включително всички „руски тролове“), и контролира изпълнението им.

Бива подпомагано от друго поделение на ГРУ – 26165. Това е батальон, специализиран в електронно проникване – тоест, хакерите на ГРУ. Не зная дали е на пряко подчинение на поделение 74455, или само изпълнява негови задачи. Хакерската група, известна под псевдонимите Fancy Bears, Cozy Bears и т.н., е маска на този батальон. Пак той е изпълнителят зад маската на „руските Анонимни“, твърдящи, че са неофициална спонтанна група про-руски хакери-патриоти. В рамките на стратегията за вредене на чужбина той е отговорен например за хакването на кампаниите на Демократическата и Републиканската партии в САЩ по време на изборите от 2016 г. Пак той е натоварен със задачата по хакване на уебсайтове, социални мрежи, акаунти и т.н. Твърди се, че подпомага установяването на пропагандни или манипулативни ресурси – уебсайтове, групи или канали в социални мрежи, и т.н. Технологичните „тролове“ (например Туитър ботове) се управляват технически от него (но задачите им се спускат от поделение 74455). Вероятно участва в координацията на използването от ГРУ на Интернет ресурси, създадени и управлявани от киберпрестъпници (напр. ботмрежи).

(Сдобиването с киберпрестъпни ресурси се управлява пак от поделение 74455, заедно с други, неизвестни ми организации. Извършва се основно чрез предоставяне на протекции на киберпрестъпници, срещу това те да споделят с него разработени от тях ресурси и събрана от тях лична или друга информация. Протекциите са различни, според полезността и нуждите на киберпрестъпниците – възможност за препиране на пари, убежище от преследване, промяна на самоличност и т.н. Търсената информация е за слабости на „врага“ – от обществена, военна или друга, до лична – пристрастия и слабости на хора, които евентуално могат да се използват срещу тях. Събира се както чрез таргетирано хакване на „оперативно интересни“ личности и организации, така и чрез масово нетаргетирано събиране на лична информация чрез вируси, хакване на социални мрежи и други институции, които събират лична информация, и т.н. Предполага се, че руските служби купуват на практика всеки пакет лична информация, предлаган на пазара за нелегална търговия с такава. Предполага се също, че купуват лични данни „за маркетингови цели“ от големите социални мрежи и други технологични компании, прикрити зад вериги западни и офшорни фирми.)

Официални руски СМИ, насочени към чужбина

Всички официални руски СМИ, насочени към чужбина, са ангажирани в тази стратегия – включително тези, които се водят независими от държавата. Непълен списък:

– Russia Today
– Russia Segodnya
– Russian Federation Today
– Voice of Russia
– Новинарска агенция „Спутник“
– РИА Новости
– Фондация за стратегическа култура

Целта им е да пропагандират пред потребителите си тези, които Русия иска те да знаят и вярват. Юридически те принадлежат на Русия, така че тя бива считана за отговорна за представяното по тях, дори ако официално не се меси в редакционната им политика. Това поставя пречки пред разпространяването чрез тях на особено вредни и безогледни лъжи, използването на агресивно социално инженерство и т.н. Най-често те публикуват реални факти, извадени от контекст (или, ако това не е достатъчно, поставени в подбран контекст) и събрани заедно, за да представят изкривена картина на реалността. По-малка част от съдържанието е коментари, които да допълнят създаваната картина. Когато се предполага, че дадена полезна лъжа би избягнала разобличаване, или може да бъде сметната като добросъвестна самозаблуда, тя също се разпространява чрез тях.

Към програмата за вредене на другите страни се включват и други официални информационни източници, регистрирани извън Русия, но притежавани и/или контролирани от руски „активи“. Броят им е голям – само в България са над десет. Честотата и степента на ангажиране към програмата на предоставяните от тях информации зависят от необходимостта към конкретния момент и ситуация.

При овладяване на страна от руската агентура, информационните средства са сред първите ѝ цели. Чест начин на работа е те да бъдат прехвърляни в собственост (най-често със силова помощ) на един или няколко тясно свързани с тази агентура хора, които налагат в тях строги правила за „отразяване“ на света и събитията. В достатъчно овладени от руските агенти страни, е възможно да се стигне дотам да няма медии извън Интернет, които да не са под неин контрол. Тъй като овладените медии всъщност биват контролирани централизирано от руското разузнаване, налаганите в тях тези са в пълен синхрон (ако и представяни по различни начини пред различни таргети) и могат да оставят населението на страната без никакъв друг официален източник на информация. В такива условия промиването на мозъците е лесно, силно и дълбоко – само за няколко години над 90% от хората могат да бъдат докарани до състояние на „полезни идиоти“. Обратният път е труден – от опита с нацистка Германия, дори след катастрофална военна загуба, последвана от пълно разрушаване на това влияние, най-често се сменят поколения, преди преобладаващият процент от населението да се върне към реалността по темите, за които мозъците им са били промивани.

Немалко други държави също използват активно пропаганда, разпространявана чрез официални медии. Известно е например, че „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и „Свобода“ са свързани с правителството на САЩ. Повечето такива западни медии обаче най-често не крият особено връзката си с едно или друго правителство. Също, те рядко се ангажират с целите му извън това да пишат статии, подкрепящи го в едно или друго отношение и най-често некоординирани между различните медии. Съвпаденията на внушения в тях и в предположително независими кампании в Интернет като правило са в рамките на статистическата вероятност. Свързаните с Русия официални медии демонстрират отлична координация на подкрепяните тези помежду си и с предположително независими кампании в Интернет. Постигането на такава координация в реалния свят обикновено изисква координатор, способен да налага военно ниво на дисциплина и подчинение – при други страни това се наблюдава (в по-слаба степен) единствено при Иран и Китай, и много рядко при Израел.

Неофициални информационни органи

Така представената информация обикновено не е достатъчна, за да накара мнозинството хора в чужбина да мислят каквото Русия би искала. Това би изисквало агресивно социално инженерство, чийто похвати биха били в официална медия твърде очевидни и навеждащи на изводи. Затова тези похвати биват разпространявани чрез „неофициални“ органи, за които Русия отрича, че са свързани с нея.

Повечето такива институции са регистрирани като частни фирми, принадлежащи на свързани с руските власти хора или техни подставени лица. Финансирането им се извършва най-често чрез притежаване от „собствениците“ им на други, печеливши фирми, или чрез изгодни сделки с фирми, контролирани от руското разузнаване.

Една от линиите на действие, по които работят тази категория институции, е пропагандата на тезите на Русия в Интернет чрез платени пропагандисти или чрез фиктивни онлайн персони. Платените пропагандисти и операторите, които управляват персоните, биват наричани популярно руски тролове. Пропагандата се върши основно в социални мрежи, и в по-малка степен в специализирани или в създадени от троловете за тази цел сайтове. Координацията ѝ се извършва от поделение 74455 на ГРУ.

Малък брой руски тролове служат в това поделение – предимно „рекрутъри“, които наемат платени пропагандисти и/или хора за свързани с тази стратегия роли в чужбина (или наемат други рекрутъри като подизпълнители). Като правило така наетите хора не са агенти и не знаят за кого работят – просто им се плаща, за да свършат нещо, или биват финансирани, за да постигнат свои цели (ако Русия смята тези цели за вредни за страната им). По-високопоставените от тях често подозират за кого всъщност работят. По-нископоставените – най-често не.

Основната част от „руските тролове“ работят за „частни фирми“. Това дава на руските власти максимална свобода в отричането на връзка с тях.

Агенция за Интернет проучвания

Най-известната от ангажираните в тази програма „частни фирми“ се нарича „Агенция за Интернет проучвания“. Води се собственост на олигарха Евгений Пригожин, известен с близките си връзки с руския президент.

Една от ролите на Пригожин в руските структури на властта е осигуряване на възможност изпълнители на обществено или политически неприемливи правителствени задачи да се водят официално частни фирми, за да може руското правителство да отрича връзка с тях. Например той е собственик и на т.нар. група „Вагнер“, която изпълнява руски военни задачи в чужбина. Тази роля му дава статута на олигарх и възможността да притежава и управлява доходоносни бизнеси в Русия, чрез доходите от които се финансират АИП, отчасти групата „Вагнер“ и други сродни „частни фирми“.

В разговорния руски език АИП е популярна като „троловете от Олгино“, по името на квартала в Санкт-Петербург, където се намираше доскоро централата ѝ. (Към момента става популярен изразът „троловете от Лахта“, по името на новото ѝ място; този израз често бива използван също за т.нар. „Руски уеб-бригади“ – по техни думи неформална група про-руски онлайн активисти, реално маска на АИП.) Нейни клонове има и в десетина други руски градове. Ръководството ѝ се назначава от Пригожин и вероятно е от кадри на ГРУ.

Служителите ѝ на изпълнителски позиции са предимно частни лица. Броят им не е известен със сигурност; предполага се, че са общо между 1000 и 3000. При постъпване на работа в нея те подписват договори за неразгласяване на „фирмените тайни“ на АИП – какво върши тя, конкретни детайли за нейни мероприятия, и т.н. Немалко от кандидатите биват отхвърляни въпреки отличен за такава работа профил – вероятно за пресяването им се използват информационни ресурси на ГРУ или/и други руски тайни служби, и недостатъчно благонадеждните получават отказ. Почти всичко за нейната работа е известно именно от нейни бивши служители, най-често анонимни. Ако идентичността на проговорилия бъде разкрита, той често се сблъсква с проблеми, които говорят за намеса на руските тайни служби.

АИП охотно наема подизпълнители, на които може да разчита да спазват „фирмена тайна“ – например основно по нейни поръчки работят поне две български „фирми за Интернет влияние“, близки до бивши ДС кадри. Подизпълнителите на свой ред могат да наемат като подизпълнители частни лица или фирми, също опитвайки се да скрият причастността си. (Например в България тези две фирми наемат хора с ниски доходи, най-често безработни и пенсионери, живеещи в дълбоката провинция, като им осигуряват Интернет достъп, компютър и скромен доход.) Видимото координиране на кампании говори, че АИП вероятно е върховният работодател и координатор, пряко или непряко, на всички частни фирми, ангажирани в стратегията за вредене на други страни чрез населението им.

АИП стои и зад други Интернет активности в полза на Русия, които официално не са свързани с нея. При необходимост бива ангажирана за пропаганда и вътре в Русия, например след убийството на Борис Немцов. По непотвърдена информация, пак тя пропагандира онлайн свързани с руските каузи идеологии от типа на тази на Александър Дугин.

Други институции

Към изпълнението на програмата за причиняване на вреди на други държави са ангажирани и институции, които не са информационни – професионални форуми, фондации, вероизповедания и други организации, свързани с Русия. Те действат по начини, свързани с тяхната специфика, и често подпомагат информационните кампании. Координацията им с информационните институции е отлична, реално непостижима без единно командване и военна дисциплина. Ако Русия толерира дейността на такава организация на нейна територия, и особено ако в нея са ангажирали официални руски лица, с прилична вероятност тя е ангажирана за тази цел. Те съответно пък често получават помощ – реклама и т.н. – от информационните ресурси на тази програма.

Опитите тази дейност на Русия да бъде разкривана обикновено получават отпор с всички средства на руските тайни служби. Журналисти, които са правили такива опити, биват заплашвани, преследвани, срещу тях понякога има опити за покушения, включително ако са извън Русия – напр. финландската журналистка Джесика Аро. Изпълнителите в чужбина са най-често местни крайнодесни групи, контролирани от руски агенти. В Русия почеркът на „изпълнителството“ говори за пряко ангажиране на тайните служби.

Не е изключено тази статия също да предизвика такъв отпор.

Троловете – начин на работа

Типичният модус операнди на троловете е изпълнение на „кампании“. Каузите, таргетите и опорните точки на тези кампании се спускат от „ръководството на фирмата“, и в крайна сметка от ГРУ. Има предположения, че част от работата по подбора на таргети и дефинирането на конкретни опорни точки се извършва в АИП, която ги използва и спуска на подизпълнителите си; нямам информация дали това е истина. Най-често една кампания е специализирана за една определена кауза. Някои от тези каузи са стратегически и дългосрочни, други покриват актуални необходимости. Намесата в управлението на системата от орган над нивото на ГРУ съм забелязал почти само при втория вид.

Типичната кампания се провежда през определен брой, най-често няколко десетки канала за онлайн влияние. По-важни за Русия кампании могат да ангажират повече канали, особено при спешна нужда. Такива канали могат да бъдат Facebook групи, YouTube канали, Twitter акаунти, информационни или организационни уебсайтове, предавания в определени медии, и т.н. Посланията на една кампания най-често постъпват приблизително едновременно по всички нейни активни канали. Канали често биват споделяни между кампании или прехвърляни от една кампания на друга.

Основната част от използваните канали се създават от троловете, понякога с помощта на други организации, ангажирани в тази програма. Често като канали за влияние се използват бона фиде ресурси – уебсайтове и т.н. – които имат форуми, или други места, където може да се води пропаганда.

Най-често каналът е специализиран към определен таргет и налага сред него различни спуснати отгоре каузи. При по-малки целеви популации един канал може да обслужва повече различни таргети. Например в САЩ каналите като правило са специализирани, докато в България една група от трийсетина уебсайта покрива всички спуснати каузи и привлечени таргети. Към половината от използваните българоезични Facebook групи и YouTube канали също обслужват почти всички каузи и по значителен брой таргети, другата половина са по-специализирани.

Като таргети биват подбирани групи хора, които могат лесно да бъдат манипулирани. Това най-често (но не само) са:

– акцентуирани личности
– запалени поклонници на някаква кауза, идея, религия и т.н.
– психично лабилни в някаква степен (хаотично вярващи, депресирани, болни от мъчителни болести, силно притиснати от обстоятелства, луди с кауза…).
– разочаровани от ситуацията си (например неполучили от официални институции помощта, която им се полага, или те се надяват на нея)
– хора със симпатии към Русия, включително неполитически (изкуство, технологии, природа, лични контакти…)

Нерядко руски агенти правят опити да довеждат групи хора до уязвимост, например като ги поставят в трудни и неприятни обстоятелства чрез влиянието си. Успеят ли да го постигнат, като правило съответни изпълнители започват кампания, която таргетира тази група. Често средство е стимулиране и протектиране на корупцията в съответната страна – наред с другите вреди, което нанася, то и разочарова и обезнадеждава значителни маси хора.

Каналите се създават като правило като насочени към подкрепяне на таргета си. Те могат да са богати информационно-организационни ресурси за поклонниците на идеи и каузи, полезни ресурси за помощ на психично неустойчивите или разочарованите, и т.н. Проектират се и се реализират от специалисти по социално инженерство и експерти в съответната област, така че обикновено са привлекателни и качествени. Те бързо изместват и елиминират аналогичните официални или спонтанно създадени от таргета ресурси. Например групите на поклонници на оръжието предлагат тонове реално полезни съвети за решаване на всякакви инженерни, юридически и други проблеми с оръжие, написани от наети добри специалисти. (Ресурсът най-често приписва това съдържание на няколко персони-„информирани любители“ – това дава на персоните авторитет и влияние сред таргета.) Алтернативните църкви проявяват реална загриженост за поклонниците си и се стремят да са им реално полезни и подкрепящи, много повече от аналогичната официална църква (която пък руските агенти се опитват да направят максимално безполезна и компрометирана). И т.н.

Докато така създадените ресурси не надконкурират и елиминират другите аналогични ресурси, те като правило не прокарват руски каузи сред таргета си – посветени са изцяло на набирането и фиксирането му. То обикновено отнема няколко месеца. (Например сайтът Blacktivist.org, насочен към активисти на каузите в подкрепа на чернокожите в САЩ, елиминира почти напълно конкуренцията си в САЩ за по-малко от година.) През това време политически теми (извън темата на сайта, ако тя е политическа) като правило биват избягвани; често ресурсите дори имат правила, които изрично забраняват политиканстването. Това им помага да отричат политическа ангажираност, и особено такава с Русия. Едва когато се отчете, че ресурсът е привлякъл и закрепил таргета си в достатъчна степен, той постепенно бива превърнат в канал за влияние – започва прокарването през него на каузи от кампании.

Представянето на кауза в даден канал задължително е специфично към таргета му, по привидно неполитически начин. Например каузата за обезкръвяване и ликвидиране на местната армия бива прокарвана пред фискални консерватори чрез обсъждания колко скъпо е да се издържа „прекалено голяма за днешния мирен свят“ армия. Пред група на ангажирани майки същата кауза се прокарва чрез обсъждания на нещастните случаи и случаите на смърт на техни деца в армията. Пред еколози се използват обсъждания на замърсяването и унищожаването на природата, които предизвикват военните учения, потенциалните военни действия и производството на военна техника и консумативи. Пред религиозни – обсъждания какво посегателство към Бог и заповедите му е убиването и насилието към хора, което вършат военните. Пред социално ангажирани и подражаващи (напр. леви активисти) – информации за антивоенни и анти-армейски протести другаде… В повечето случаи въпросът за коя армия става дума изобщо не се засяга – естествено е хората да се настроят срещу собствената им, тя ги засяга най-тясно и само на нея могат да пречат ефективно. Пред по-интелигентни таргети дори се прибягва към „национална безпристрастност“ – наред с лошите примери за местната армия се дават лоши и за други, понякога дори за руската (като правило представени като случайни инциденти). Често е нужен внимателен анализ, за да се забележи общата тема зад различните представяния пред различни таргети; нужно е да се преценява не какво твърдят изрично представяните тези, а на какви изводи се опитват да наведат таргета си.

Каналът съществува докато е полезен. Това може да продължава с години. Ако е юридически самостоятелен (примерно уебсайт) – докато бъде разкрит и изобличен по начин, който да го лиши от таргета му (което е рядко). Ако е на територията на социална мрежа – докато тя не го идентифицира като разузнавателно активно мероприятие и не го закрие.

Каналите имат администратори, които контролират положението в тях, поддържат насочеността им, изхвърлят нежеланите участници, и т.н. Понякога това са реални лица – наети на място хора, или доброволци, привлечени от полезния ресурс и неподозиращи кой стои зад него, или „полезни идиоти“ със съвместими с ролята на канала възгледи. Най-често обаче това са фиктивни персони, контролирани от персонала на организацията, управляваща ресурса – обикновено АИП или техни подизпълнители.

Персоните като правило се представят за членове на таргета. Почти винаги са специфични за канал; рядко персона участва в повече от един, и обикновено се появява в допълнителните рядко и само за подкрепа, напр. при разработване на нов ресурс, насочен към стар таргет или съвместим с него. Обикновено са отработени добре от гледна точка на достоверност – имат снимки, семейства, домове, местоработи, публикуват информация за лични събития и т.н. Конкретно идентифицираща и/или локираща ги информация най-често или не е публикувана „от съображения за лична тайна“, или е такава, че на практика да е трудно да бъде проверена (примерно завършил училище, което вече е закрито; живее някъде в определен щат, но не казва точно къде; пейзажите, сред които се снима, са много разпространени…). Имат своите пристрастия, характерни изрази, дребни недостатъци, навици. Установяването с тях на синхронна комуникация (напр. чат) понякога не е възможно; понякога е, но на практика се получава почти само при достатъчно ранно предупреждение. Гласови разговори и видеоконферентни връзки засега най-често не са опция, поради различни „оправдателни причини“; личните срещи с тях, естествено, са невъзможни. Очаквам, че с времето това ще бъде наваксано чрез наемане на местни актьори.

За разлика от тях, с реалните лица – наети хора, доброволци, „полезни идиоти“ – лесно се установява синхронен контакт, могат да участват в гласови или видеоконференции, или дори в лични срещи. Когато дават информация за себе си, тя най-често е конкретна и добре проверима. Ако пускат снимки или видеота, сред тях има такива, чието място лесно се идентифицира, напр. популярни забележителности. Нерядко участват активно в повече от един канал. Има и други белези, по които могат да бъдат различени.

Персоната се контролира от екип – най-често 5 до 10 души. Един екип обикновено контролира няколко десетки персони, често ангажирани в различни канали или дори различни кампании. Екипът работи на смени – обикновено денонощно има наличен негов член, понякога повече от един. (Персоната обаче рядко е активна денонощно – обикновено има „дневен режим“, най-често съвпадащ в някаква степен с часовия пояс на таргета, „седмичен режим“ и т.н.) Всяка персона има описание на нейните особености, което позволява да бъде поддържана консистентна от различните членове на екипа, или дори ако бъде предадена за управление от един екип на друг.

Всички „изказвания“ на персоната – постове, коментари и т.н. – се коректират преди публикуване от специалист по съответния език, заедно с член на екипа, който я управлява. Когато е нужно персоната да участва в синхронна комуникация, напр. чат, двамата работят заедно. Специалистът по езика най-често не е част от управляващ персони екип, а от екип по съответния език към съответния офис, също работещ на смени. Подобно е положението със специалистите по съответна тема (оръжия, мотоциклети, оцеляване при гражданска война, съответна религия…) – те най-често са членове на екипи към централния офис на АИП, или са наети от него външни изпълнители.

Персони, които публикуват постове, коментират и т.н., като правило имат норматив за количество публикации. Ако обаче необходимата минимална честота на публикуване не се постига, това често води до наказания за екипа, управляващ персоната.

Част от не-администраторското присъствие в създадените ресурси също са тролове. То може да бъде фиктивни персони, наети хора, „полезни идиоти“ и т.н. Често тези персони имат „различия“ помежду си по едни или други въпроси, понякога дори по промотираната кауза – ако тя има полза да има „врагове“ в ресурса. Повтарянето на една кауза от много персони, особено от такива с „различни възгледи“, подсилва достоверността ѝ в очите на таргета и създава peer pressure. Социалните взаимодействия между тях пък създават чувство за общност и принадлежност, особено ценно при десоциализирани и/или страдащи от усещане за заплаха таргети. В периоди на създаване и разработване на ресурс те са ангажирани с подкрепа и добро приемане на новоприсъединилите се.

Когато технологията го позволява, персони могат да бъдат управлявани чрез технологични средства – например Туитър ботове, чиято роля е да ретуитват пуснатото от дадени персони или реални лица. С навлизането на ИИ в практиката вероятно ще се правят опити те да бъдат използвани за управление на персони, където то може да е убедително.

Фиктивни персони, частни лица и „полезни идиоти“ често се използват и в ресурси, които не са създадени от руските тролове – например реално независими форуми, сайтове, групи в социални мрежи и т.н. Там освен пропагандирането на спуснатата кауза и споменаването на алтернативните тролски ресурси те обикновено имат още една задача – правенето на мястото отблъскващо, за да прогонят таргета оттам към тролските ресурси. Това се преследва чрез държане по отблъскващ начин – грубиянщина, заплахи, отблъскващ език, създаващи дискомфорт изказвания и т.н. Често тези действия биват поверявани на персони, които са в опозиция на налаганата кауза, за да компрометират противопоставянето ѝ. Понякога те се използват на „микрониво“ – например биват често и групово употребявани срещу участници, които ефективно разобличават лъжите на троловете. Целта е да асоциира таргетът разобличителите с неприятни неща. Когато е възможно, се правят опити такива разобличители да бъдат елиминирани от ресурса чрез клевети, масово докладване на администратори за отстраняване, и т.н.

Когато бъдат контрирани с обективни факти, троловете като правило не влизат в обективен спор. Вместо това те се опитват да обругаят привелия фактите, самите факти и/или да поставят под съмнение източника им, по специфични за съответния таргет начини. Пред дясно насочени форуми например той бива изкарван левичар, пред либерални – консерватор, пред религиозни – сатанист или атеист, и т.н. (Затова крайните възгледи са полезни за тролските кампании – те по-лесно вярват на такъв похват. Той често се подпомага и от „полезни идиоти“, пристрастени към комфорта на ехозалата си.) Ако е вероятно похватът да не успее лесно, в него могат да бъдат ангажирани повече персони, за създаване на peer pressure. Ако фактите са твърде неоспорими и има риск чрез спора да стигнат до значителна част от таргета, тролската персона изчезва за известно време, след което отново се появява и повтаря твърдението, с надеждата аудиторията да е подновена в някаква степен. Търси се ефектът „хиляда пъти повторената лъжа започва да изглежда истина“, и покриване с лъжата на максимално голям процент от таргета.

Каузи и тези на кампаниите

Каузите, които биват налагани от кампаниите, се спускат от централното командване. То преценява какво е полезно „действие срещу врага“ в съответната ситуация и момент.

Използваните тези са каквото би подкрепило съответната кауза пред таргета, пред който тя бива представяна: те са по-специфични към таргет, отколкото към кауза. Разнообразието на атакувани таргети, и съответно на използвани тези е голямо – трудно е да се открие човек, на който да не биха импонирали поне една-две от тезите на руските тролове. (Можете да тествате това със себе си, като четете списъка им по-долу.)

Някои от тезите се съчиняват от централното командване. Повечето обаче са дело на нивата под него – аналитици на АИП, или дори на екипи тролове. Немалко са възникнали спонтанно извън тези органи, били са оценени като ефективни от тях и са взети на въоръжение. Например тезата, че влиятелни американски политици участват в педофилско-сатанистки кръг, е взета в руската програма от пропагандата на американски крайнодесен онлайн кръг, т.нар. QAnon. (Който на свой ред я е взел от средновековните тези за еврейска конспирация, която служи на Сатаната и отвлича християнски деца, за да му ги принася в жертва, да прави секс с тях, да им пие кръвта и т.н.)

Дори ако са формулирани като сухи факти, тезите като правило атакуват силни емоции на таргета – така разумът му се заобикаля най-ефективно. Най-често атакуваната емоция е страхът – страх от заробване, разболяване, открадване на децата и т.н. Ако над 90% от тезите в даден информационен ресурс атакуват силни емоции на неговия таргет, с много голяма вероятност зад този ресурс стои манипулативна организация с ресурсите да има добър екип приложни психолози и социални инженери – тоест, той да е канал за влияние. Такива организации като правило са клоновете за активни операции в чужбина на разузнавания.

Някои най-чести каузи са:

– Подкрепа и организиране на крайни възгледи

Подкрепя всякакви крайни възгледи и разпространителите им – десни, леви, либерални, консервативни, религиозни… Единственото, което засега не съм виждал да подкрепя, е анти-руски възгледи.

Ролята на тази кауза е двойна. Първо, тя засилва разделението в обществото и така го прави по-малко способно да се обедини срещу заплахи. Второ, привлечените към по-крайни възгледи хора са способни да повярват на по-големи лъжи, представени като подкрепа за съответната крайност. (В крайните групи често започва спонтанно съревнование „кой е най-краен“, което допълнително засилва крайността в тях.) Също, крайните групи като правило са вредни за обществото си – опитват се да му наложат възгледите си без съобразяване с интересите на масовия човек, които като правило са различни.

Например когато се подготвяше приемането на Западна Германия в НАТО през 1958 г, местни неонацисти там вандализираха еврейски гробища и синагоги под ръководството на агенти на КГБ, по идея на ген. Агаянц. Съветските медии координирано вдигнаха шум за „надигане на неонацизма в Западна Германия“, общественото мнение на Запад се уплаши и приемането на Западна Германия в НАТО се отложи с две години. Западните разузнавания бързо идентифицираха съветската роля в случката, но нямаше как да не се съобразят с общественото мнение в страните си.

– Промотиране на омраза към „различните“

Демократичните държави дават възможност на хората да проявяват различията си – по националност, сексуалност, политически възгледи, населено място на произход/живеене, спортни предпочитания и т.н. и т.н. Тези различия обогатяват и правят по-продуктивна демократичната система, точно както примерно различните професии и умения обогатяват и правят по-продуктивна икономиката.

Руските тролове съответно промотират трибализъм, недоверие и омраза между различните групи. Това засилва разделението в обществото на тези страни и ги прави по-уязвими и слаби. При постигане на твърде силен антагонизъм таргетите могат да бъдат провокирани към директен сблъсък. Например през 2016 г. в Хюстън руски тролове, установили контрол върху общности на мюсюлмани и на антимюсюлмани, ги свикаха на митинг на едно и също място, по едно и също време, с предупреждение, че „другите“ могат да ги атакуват – да се готвят за силов отпор. (Полицията се оказа предупредена от неизвестен източник и ги раздели. А участниците бяха много учудени защо организаторите ги няма…) Ако бяха успели, подходящо представяне на инцидента пред различните общности и дораздухване можеха да доведат до сериозни размирици с дълготрайни ефекти. Има десетки подобни случаи – например в момента се правят опити да бъдат провокирани сблъсъци между привърженици и противници на Доналд Тръмп.

Както крайните възгледи, така и трибализмът са естествени проблеми в свят с популярни социални мрежи – случват се и без руските тролове. Те обаче ги използват и подсилват за своите каузи.

– Промотиране на страх от бъдещето и усещане за нестабилност

Изплашените и изгубили опора хора лесно се присъединяват към лесно контролируеми таргети. Също така, те са по-податливи на вяра в неадекватни идеи и са по-склонни да игнорират доказателствата, че съответната идея е измислица или нечие мероприятие. Затова руските тролове често промотират тези, които плашат техния таргет, дори ако от това не се очаква пряка вреда за съответната страна. Такива са например слуховете за катастрофа с планетата Нибиру и други астрологични бедствия, очаквани нашествия от извънземни и т.н.

Тази кауза е по-скоро подготовка на терена за други.

– Пропагандиране на приемливостта на „алтернативност“ на фактите и представите за реалността

Налага мнението, че фактите има как да са различни за различните хора, че противоречащи си представи за реалността могат да са еднакво валидни и верни, и че истината няма как да бъде определена обективно. Тя се използва основно сред таргети, които са принципно способни да разбират фактите, но и имат емоционални слабости, които могат да ги отклонят към лъжливи тези. Ако бъдат атакувани с лъжлива теза по рационален път, би имало сериозен риск да я отхвърлят. Затова първоначалното налагане на приемане, че различни тези могат да са еднакво верни, отваря терен за приемане на лъжи. Пак то се използва, за да защитава „правото“ на троловете да лъжат.

Последващата стъпка произтича от факта, че по всеки въпрос може да има максимум една истина, но безброй лъжи. Руските тролове използват това, за да давят истината в море разнопосочни лъжи. Всяка от тях импонира повече от истината на емоциите на твърде малък процент от хората. Достатъчно голям брой различни лъжи обаче сумарно успяват да отклонят от истината (и от подкрепата за произтичащи от нея неща) значителен процент.

Пример: Когато беше разкрито, че Сергей и Юлия Скрипал са отровени в Солзбъри от руски агенти, руските тролове пропагандираха голям брой различни лъжи по въпроса – че Скрипал всъщност не са отровени (британците лъжат), че са отровени всъщност от британските служби за да набедят Русия, че са отровени от случайно изпуснати британски военни отрови, че са отровени от американците за да изложат Великобритания, че са отровени от германците или французите като игра за власт в ЕС, че са се отровили сами по случайност, че са се отровили сами поради лични неудачи, че са отровени от местни кримки, на които дължали пари, и т.н., и т.н. Целта беше да се създаде значителна популация, която вярва в нещо различно от истината (че Русия е отровила хора на британска почва), и така да се отслаби реакцията срещу тази руска акция.

Често „алтернативността“ бива използвана в съчетание с подкрепата на крайни възгледи. Например „алт-десните“, „алт-левите“, поддръжниците на „алтернативна медицина“, „алтернативна наука“ и т.н. в съответната страна като правило получават подкрепа от руските тролски кампании.

– Пропагандиране на търпимост към измамите, лъжите, разделението, омразата и т.н.

Тази кауза налага тезата, че свободата на лъжите, на речта на омразата, на клеветите и т.н. е свобода на словото, и трябва да бъде опазвана на всяка цена. (Епистемиологията доказва, че е обратното – свободата на лъжата означава смърт на свободата на словото, чрез удавянето на истината в лъжи и оттам елиминирането на смисъла на словото като средство за комуникация. Подобно е положението със свободата на речта на омразата, клеветите и т.н.: разделеното общество по-трудно приема истината.) Повярвалите ѝ са ценни „полезни идиоти“, които защитават руските тролове от противодействие на лъжите, клеветите и обидите им.

Свързано с тази кауза е и представянето на руски агенти, вредители на държавата и обществото, терористи и подобни като „герои“ и „борци за свобода“, които „злата държава“ се опитва да унищожи. Друга връзка с нея е представянето на престъпници (терористи и т.н.), които спадат към определена група, за представителни за тази група, като част от промотирането на омраза между различните групи хора и подкрепата за крайни възгледи. Особено се набляга на случаите, когато демократични държави обявяват реално полезен човек за „враг“ и го преследват (напр. Едуард Сноудън, Джулиан Асанж, Челси Манинг…). Във всички случаи пред едни таргети представянето е в едната посока, пред други – в другата, за да се разпалва враждебност между тях. Набляга се обаче основно на посоката, която вреди повече на съответната страна.

– Подкопаване на авторитета на местната икономическа система

Руската икономическа система е по същество неофеодална. Върхушката на тайните служби е нейните благородници, които получават в ленно владение феоди (фирми, административни единици, високопоставени длъжности в корумпирани институции…), в които да се радват на власт и от които да печелят. (Де юре ги получават в собственост, официално назначение или сходен еквивалент, но ако сеньорът реши, че за съответния феод ще се грижи по-добре някой друг, васалът-„собственик“ го предава на другия срещу „неоповестена сума“, или просто изчезва.) Свободата и типът на икономическите отношения са реално сходни с тези при ленния феодализъм през Средновековието в някои европейски страни. (Подобно е положението и в страни, достатъчно овладени от руската агентура – тя налага там същата система, като „феодалите“ са руски агенти и местни корупционери, васални в крайна сметка на руското разузнаване. Руските агенти в медиите и руските тролове прикриват някои от тях и представят други за агенти на „врага“, раздухвайки омраза срещу него сред повярвалите им.) Най-честата тролска кауза твърди, че това е добър вид капитализъм (напр. „суверенен капитализъм“), а че западният капитализъм е вид израждане, слободия, дезорганизация, робство на потребителството и т.н. Както и при комунизма, руската система бива представяна като свободна, а западната – като вид подтисничество и израждане.

За да прикрие очевидността на тази лъжа, каузата се опитва да представи реалността като привидност. Поддържането на толкова всеобхватна и убедителна привидност би изисквала актьор от световен мащаб, затова теориите за световни конспирации са чест елемент в пропагандата на тази кауза. Те включват различни конспирации – еврейска, масонска, билдербергска, илюминатска, глобалистко-либерастка, и т.н., според каквото импонира на конкретния таргет. (Важен елемент: никога представящи като злодей Русия, дори пред таргети, които биха го приели – разпространението на конспиративните теории не е напълно контролируемо чрез средствата на троловете, така че не поемат риска.) Чести герои в тях са могъщи зли кукловоди – Ротшилд, Сорос, Бил Гейтс, Иван Костов и други хора, чиито убеждения или действия пречат някак на Русия. (Никога Путин или други руски дейци – поне аз не съм видял такъв случай. Което е добър индикатор кой е авторът на преобладаващия процент конспиративни теории – а също и доколко противници на Русия използват такива теории като оръжие.) Често в тях се използват елементи от показали се в миналото като успешни конспиративни теории, най-често от средновековната теория за световната еврейска конспирация – отвличане на деца, пиене на кръвта им, сатанизъм, педофилия и т.н. Добавят се и нови елементи, според таргета – облъчване с 5G, чипиране с ваксини, тровене с кемтрейлсове, разболяване с ГМО, заробване с предпазни маски…

Основата на тази кауза по същество е приписване на демократичната икономическа система на недостатъците, от които реално страда руският неофеодализъм. Например където руската агентура е наложила неофеодализъм, който тя нарича капитализъм, недостатъците му се представят като типични за капитализма и идващи от „капиталистическите държави“. Съгласно нея, демократичната икономическа система не създава благоденствие за хората – може да създаде привидност за него, но то всъщност е робство на потребителството, или на нещо друго или някой друг. В нея са властелини злодеи и техни конспирации, които заробват хората, манипулират ги и им промиват мозъците. Там е невъзможно да се успее, ако не си агент на системата (което всъщност е вярно в неофеодализма, и опитите на тази вярност да проникне през лъжите биват използвани за подкрепата им).

Герои според тази кауза са тези, които се опитват да „освободят хората“, като разрушат демократичната икономическа система. Такива са например злокачествените политически популисти, които са готови да се докопат до властта и да я задържат на цената на икономическо разхитителство. Такива са също корупционерите, които отнемат бизнеси от собствениците им и ги прехвърлят на свои по-некадърни последователи, и/или фалират успешни обществени бизнеси, за да ги „приватизират“. Такива са също икономически некомпетентните (например налагащи по идеологически причини грешни теории и практики), които влошават икономическата атмосфера и т.н. Такива са монополистите, които унищожават конкуренцията с всякакви средства (те реално разрушават системата, ликвидирайки пазарния ѝ елемент). Такива са и кандидат-диктаторите, които търсят установяване на диктатура чрез икономически средства.

(Забележка: Тезата на повечето западни икономисти, че диктатурите винаги са икономически по-неуспешни от демокрациите, е донякъде спорна – например нацистка Германия е икономически много успешна. Руското ръководство обаче е свикнало да мисли, че западната мисъл е по дефиниция истина, а каквото ѝ противоречи, примерно руската пропаганда – по дефиниция лъжа. Съответно руските служби смятат, че превръщането на една демокрация в диктатура задължително я съсипва като икономика, и затова те подкрепят кандидат-диктатори в рамките и на тази кауза, в добавка към други.)

– Подкопаване на авторитета на местната политическа система

Тази кауза се прилага срещу демократични страни. Руската политическа система, точно както и икономическата, е всъщност неофеодализъм. Демократичният капитализъм е по-производителна и оптимална система, и с това е заплаха за руската неофеодална върхушка, точно както беше за съветската (реално също неофеодална и базирана на ленно владеене на феоди). Затова подкопаването му е задача с много висок приоритет за Русия. (По същата причина кампаниите, които насаждат разделение между либерали и консерватори, подкрепят консерватизма много повече от либерализма – при сравнение между демократичен капитализъм и неофеодализъм, демократичният капитализъм се оказва по-либералната, а неофеодализмът – по-консервативната, в смисъл на назадничава, система. За разлика от времената на СССР, реалната цел на тази теза е скрита не зад крайно лява лъжа (комунизъм), а зад крайно дясна (феодализъм). Тази разлика често се пропуска и е трудна за приемане от много искрени консерватори.)

Една от тезите ѝ отрича възможността „простият“ народ да избере качествени ръководители. Тя възхвалява „стабилността“ на феодалната система (обикновено наричана с по-примамливо име, например монархия) и я противопоставя на промените в политиката, предизвиквани от смените на властта при избори. Поддържа становището, че де факто феодализмът издига качествени управници, които се грижат съвестно за народа. Че организираността на феодалната система превъзхожда постижимата от демокрацията (политически вариант на тезата, че плановата икономика е по-добра от пазарната). Че „монархизмът“ (или зад какъвто друг термин крият неофеодализма) е съвместим с пазарна икономическа система (не е – неофеодалите заграбват най-напред и най-пълно икономически успешните инициативи, превръщайки ги в свои „феоди“, и унищожават възможността на „простолюдието“ да прогресира икономически). Използва се предимно пред консервативни и/или наплашени с промени таргети.

Друга теза преувеличава объркванията и съмненията около типичния изборен процес. (Точно както съветската пропаганда описваше пазарната икономика като хаос, много по-долен от порядъка в плановата.) Лъжите за фалшификации в процеса биват преповтаряни и допълвани, а опровергаванията им биват премълчавани или обругавани. Случайните грешки биват представяни като умишлени фалшификации (от предположителна зла конспирация – виж предишната точка). Като правило те биват групирани по таргети – всеки политически таргет получава тези, които го представят като жертва. Освен че това засилва разделението, в рамките на тази кауза постоянното му експониране води до подсъзнателно отвращение у таргета към политиката и демократичните ѝ елементи.

Трета теза твърди, че всъщност демократичната система не е това, за което се представя. Тя ѝ приписва всевъзможни недостатъци (най-често реални недостатъци на руския неофеодализъм, доказали вредността си). Често използва за целите си конспиративни теории.

Четвърта теза промотира като алтернативи на демократичния капитализъм реално нежизнеспособни форми на управление, например анархистично или либертарианско. Целта е не толкова реалното им налагане, колкото създаването на значителен пул хора, които са противници на наличната политическа система. При нужда Русия може да се представи за приятел на каузата им, който „поощрява политическото разнообразие“, „подкрепя борбата за свобода“, и т.н., и така може да бъде обединителен фактор между тях с цел събарянето на политическата демокрация.

– Подкопаване на авторитета на политици, които пречат на целите на Русия (например са полезни за страната си)

Същността ѝ е представяне на политика за „враг“ на колкото се може повече таргети. Като правило се върши чрез клевети, подбрани да изглеждат вероятни и да са трудно проверими на практика. Подбират се спрямо таргета. Пред религиозни таргети политикът може да бъде набеден в атеизъм, сатанизъм, скрита принадлежност към някоя особено плашеща ги и/или омразна им религия. Пред таргети със силни политически пристрастия му се приписва явна или тайна принадлежност към „врага“ им. Пред таргети с етнически или сходни неприемливости – принадлежност (най-често скрита) към етнос, който те не понасят. Пред бедни хора – като поддръжник на богаташите; пред богати – като левичар, комунист и подобни. Пред много таргети могат да бъдат използвани елементи от личен живот (педофилия, развратност, домашно насилие…). Пред таргети с непоносимост към корупция – корумпираност (като правило трудно проверима, например проявена примерно в друга страна) и т.н. Пред таргети, които вярват в някоя зла конспирация – принадлежност към нея (оттам ползата от такива таргети – както и от всякакви други, които възприемат някого като „враг“). Често пред различни таргети му се приписват взаимно изключващи се неща – ехозалираните таргети не чуват мнението на други, особено твърде различни таргети, така че рискът някой да се замисли или да възприеме даден му аргумент по въпроса е близък до нулата.

Понякога клеветите касаят принципно проверими неща, които обаче хората обикновено не си дават труда да проверят – такива често изглеждат по-достоверни. (Ако някой ги провери и съобщи за невярността им, се правят опити за заглушаването компрометирането и/или сплашването му.) Понякога се използват клевети срещу близки на политика хора, с цел компрометирането му по асоциация.

Охотно се използва компрометираща информация, получена чрез електронно или физическо шпиониране или събиране на данни. Където такава липсва, често бива фалшифицирана. Всякакви лични качества, които е възможно да бъдат представени с достатъчно изкривяване за неприемливи пред някой таргет, също се използват.

Таргети, които са склонни към насилие, могат да бъдат подтикнати към физическа разправа с по-опасни за Русия политици, разобличители на руски лъжи и т.н. – включително до убийството им.

– Подкрепяне на политици, които работят за Русия или подпомагат полезни за нея каузи, или пък каузи, които вредят на местната страна.

Това обикновено са политици, които налагат остро разделение в страната си, дълбоко корумпирани са, финансово некадърни или опропастителни, слаби държавници, поддръжници на полезни за Русия или противници на вредни за нея каузи и тези. Далеч не всички от тях са руски агенти, или пък желаят доброто на Русия – вредни ли са за своята страна, ще получат подкрепа. Пак тук спадат и политици, за които Русия разполага с компрометираща информация и може да я използва за изнудването им. (Където е възможно, руски агенти правят опити за събиране на такава информация или скланяне на политици към компрометиращи действия, които да бъдат документирани и използвани.)

Основната форма на подкрепа е борба за опровергаване на фактите, които биват изнасяни срещу тях, и ангажиране на контролирани таргети в негова защита. Част от тази борба е представянето на политика за „свой“ за всички възможни таргети – това увеличава подкрепата на таргетите за него. Друга част е представянето на противниците му за „врагове“, по аналогична схема.

Политици-властомани често биват представяни като борци срещу „злата система“. Тази система бива описвана като конспирация, целяща да пороби народа на съответната страна. Като нейни членове биват представяни органите за защита на страната (разузнаване, контраразузнаване, армия, полиция…) и политици, които пречат на целите на Русия. Често ѝ биват приписвани стандартни и/или доказали влиянието си зли неща – сатанизъм, педофилия, пиене на кръв на деца, черна магия, нацизъм, чуждопоклонничество, каквото работи пред съответния таргет… Опитите на властомана да се сдобие с повече власт биват представяни като борба срещу командни звена на тази конспирация. Подходящи таргети често биват подтиквани да са готови да го подкрепят със сила, и/или да упражняват насилие срещу негови противници.

„Полезни психопати“, които нямат политически амбиции, но имат психопрофила да са силно рушителни за страната си, могат да бъдат подтикнати от руски агенти да се пробват в политиката. Бъдат ли убедени да опитат, им се оказва всестранна подкрепа – като правило не само информационна.

Не-информационни видове подкрепа се дават и на професионални политици, които са рушителни за страната си. Например те често биват и финансирани прикрито от Русия. Примери: кампанията на Матео Салвини беше финансирана чрез сделки с руски нефт; Марин ле Пен получи за своята изгодно предложение за заем от Внешекономбанк; пропагандата на Брексит беше финансирана чрез огромно дарение от британски бизнесмен, сключил сделки с печалба от същия порядък с верига от фирми, свърваща с контролирани от руски агенти… В други случаи тези политици или техни помощници и персонал биват обучавани от руски агенти как да постигат целите си. Като правило обучението включва и недемократични или дори незаконни средства, с цел политикът да се изкуши да ги използва явно или прикрито, и така да засили разделението в страната си и/или да стане уязвим за руските тайни служби. На преценени като податливи политици се предлагат и други начини на съдействие от Русия, според който каквото е вероятно да приеме. Дали ще го получи е спорно, но приеме ли идеята, вече може да бъде шантажиран с това.

Много други държави също финансират политици и организации в чужбина, изповядващи сходни с техните ценности, но най-често го правят открито. Русия задължително работи по начини, които да ѝ позволят официално да отрече ролята си, за да може да си позволи използване на по-недопустими средства – и много често си го позволява. Това поставя действията ѝ в категория отвъд тези на повечето други държави.

– Подкопаване на авторитета и влиянието на местното разузнаване / контраразузнаване, армия и/или полиция

Заради ролята си, органите за защита на страната като правило са обект на атака. Атаките целят унищожаването на авторитета им, тяхното обезкръвяване и обезсилване. Типични в това отношение са кампании за рязко намаляване на военни бюджети (в ситуации, в които няма рязко намаляване на военната опасност за съответната страна), кампании за дефундване на полицията (вместо за борба срещу недостатъците ѝ), тези, че разузнаването и контраразузнаването са всъщност центрове на опасна конспирация, и т.н.

Друг подход е представянето на тези органи пред различни таргети в противоположна светлина. Например местната полиция може да бъде представяна пред жертви на униформено насилие като брутална и насилническа, докато пред поддръжници на реда бъде изкарвана мекошава и бездейна. Освен че засилва противоречията между двата таргета, това поставя полицията пред нужда да удовлетворява противоположни изисквания, което намалява ефективността ѝ.

– Оплюване и очерняне на неща, които правят местното общество силно и способно на единство (имиграция от потенциално полезни хора, търпимост към малцинства, доверие към наука, здравеопазване, образование, честен бизнес и т.н.)

Всяко демократично общество съдържа хора и групи, които се противопоставят и на полезни неща, поради свои тесни интереси и/или предразсъдъци и заблуди. Тезите в служба на тази кауза ги подпомагат, като пропагандират възгледите им. Например потенциално полезните имигранти биват представяни като опасност; предлагат се нереалистични и непостижими критерии за полезността им. Малцинствата биват представяни като противоречащи на някакви традиционни ценности, според в каквито вярва съответният таргет. Науката бива представяна като фалшификации, създадени с цел обогатяване – особено в области, които идентифицират опасности и предупреждават за тях. Здравеопазването бива представяно като неефективно, корумпирано и негодно. Образованието – като неефективно пред някои таргети, като агресивно промиващо и зомбиращо пред други, като финансово разхитително пред трети, като кодифициращо неравенството пред четвърти… Всяко нещо, което прави местното общество силно и единно, бива представяно в превратна светлина чрез таргет-специфични тези.

В хода на това често биват представяни като положителни неща, които реално съсипват обществото. Например в канали, където имигрантите биват представяни като опасност, обиращи и имигранти престъпници биват представяни като герои, които пазят страната от тази опасност. Агресията срещу малцинствата бива представяна като самозащита на мнозинството от предположително агресивни малцинства. Науката бива отричана и ѝ се противопоставя „алтернативна наука“, която всъщност промотира измами. На здравеопазването биват противопоставяни видове „алтернативна медицина“, които като правило също са измами. И т.н.

– Насаждане на настроения срещу участие на страната в организации, които биха могли да я предпазят от Русия в някакво отношение

Въпросните организации – най-често икономически и военни съюзи – биват представяни като експлоататорски, заробващи, налагащи неприемливи за таргета ценности и т.н. Например, ако в страната е въведен от руските агенти неофеодализъм, недостатъците и вредите му често биват представяни като наложени на страната от съответните организации. („Те ви наложиха този мръсен капитализъм!“) Опитите на съюза да коригира проблеми на страната чрез политически натиск и/или стимули, за да подсили слабото си звено, пък биват предоставяни като диктат, заробване, вредителство, милитаризъм и т.н.

Пред възприемчиви таргети те биват контрастирани с образ на Русия като алтруистична сила, която носи свобода от недостатъците на „гнилия западен капитализъм“ и опазва „истинските“, „национални“, „естествени“ ценности.

– Пропагандиране на организации, които са „алтернативни“ на разпространените, и са контролирани от служители на ГРУ

Пример за такава задача е пропагандиранета на „религиозни“ организации, напр. алтернативни вероизповедания, в страни където местната църква е в сериозна криза на доверието пред хората, силно корумпирана е и т.н. (Често тя е такава благодарение на дейността на руски агенти.) Както и с типичните канали за въздействие, тези центрове отначало обикновено се занимават с подпомагане, привличане и закрепване на определени таргети. След като алтернативата им бъде на практика елиминирана, те започват да въвеждат спусканите им каузи и тези. Честа кауза при тях е установяването на Русия, руски източници, институции и персони като авторитети сред съответния таргет. Сред него се търсят хора, податливи на религиозен екстремизъм, които да бъдат доразработвани и използвани за „ангажиращи“ задачи (напр. физически атаки срещу лица, организации или обекти, обявени пред тях за „безбожни“ или „сатанински“).

Друга кауза от тази група е пропагандирането на местни „патриотични“ организации, алтернативни на официалните (ако има такива). Официално те съществуват за защита на съответната страна, носят имената на нейни патриоти, активно рекрутират патриотично настроени хора, провеждат обучения и т.н. Тяхната насоченост обаче като правило е основно срещу „врагове“, които към съответния момент реално са съюзници на страната. В техните рамки се разпространяват исторически лъжи, които представят Русия като приятел на страната, и нейни исторически или съвременни личности като авторитети и образци за подражание. Често каузи, които вредят на страната и/или разделят населението ѝ, биват представяни на членовете на тези организации като „патриотични“, и те се използват като изпълнители в тях. Като „предатели на Родината“, „безродници“, „агенти на глобализма“ и т.н. пред тях биват представяни и личности, които са по един или друг начин пречка за руското влияние, и се поощрява агресия срещу тях. Те се използват за изпълнение и подкрепа на задачи, които биха компрометирали страната в чужбина и/или пред части от собственото ѝ население. Както в „религиозните“ организации, и тук се търсят хора, податливи на екстремизъм.

Създаването на тези организации обикновено се върши от други клонове на отдела за активни мероприятия в чужбина на ГРУ. Най-често те са инициирани, организирани и ръководени от руски агенти, местни или командировани от Русия. По-рядко те биват създадени от местни активисти и впоследствие „превзети“ от руските агенти. Пропагандата и рекламирането им обаче най-често се извършва чрез ресурсите на руските тролове. Пак те създават онлайн центрове, които служат за обединяване и промиване на членовете на тези организации.

Като правило тези „алтернативни“ организации таргетират и набират хора, които са вътрешно уязвими и дестабилизирани. (По същество техният модел е този на сектите, и черпи доста ноу-хау от тях.) Затова „връщането към реалността“ на членовете им е изключително трудно. Подсъзнателната им емоционална връзка с организацията е силна и дълбока, те са ѝ на практика роби, често заради нея биха скъсали връзки със семейството си, близките си приятели и т.н. Често са способни да не приемат дори очевадни и доказани извън всякакво съмнение факти за истинската ѝ същност. Тя е техният хероин – при прекъсване на връзката „синдромът на отнемане“ е тежък, до риск от самоубийство при някои. По тази причина те много лесно и често си търсят и намират други подобни организации, нерядко също контролирани от руското разузнаване или от злокачествени измамници и манипулатори.

Важно е да се разбира, че тези хора имат здравословен проблем, който има нужда от психотерапевтична, а понякога и от лекарствена помощ. Той не е лудост, не е тяхна грешка, не е срамен и не бива да се третира като такъв и да бъдат обвинявани за него. Но ако не получат помощ за него, могат да бъдат вредни за себе си, а понякога и за обществото. Съответно е важно да се разбира, че наличието на такива хора в обществото, оставени без нужната им помощ, прави това общество уязвимо – за руски атаки, за други атаки, за спонтанно възникнали вредни мемове… Това е доказателство, че здравеопазването всъщност не е личен проблем – силното обществено здравеопазване е елемент от инфраструктурата на едно общество, точно така необходим, както е например армията или съдебната система.

– Пропагандиране на идеи, които вредят на съответната страна по неспецифични начини

Тук спадат всякакви идеи, като правило нереални, които вредят на страната, населението ѝ, боеспособността ѝ, технологичния ѝ напредък и т.н., и/или набират „полезни идиоти“, които могат да бъдат прехвърлени към по-полезни за ГРУ цели. Местни руски агенти в тези групи често подпомагат тази дейност, но сравнително рядко са техни ръководители – обикновено поемат ролята на незабележими и скромни, но полезни организатори. Когато е подходящо, в кампании в тяхна подкрепа участват и официални руски медии.

Повечето от тези идеи не са измислени от ГРУ или АИП – съществували са дълго преди създаването на доктрината „Решетников“ и най-често са се появили спонтанно, като психиатрична „продукция“ на луди, краен идеологизъм или опити за мръсна игра от местни политици. Програмата, която е описана тук, ги стимулира, тъй като оценява полезността им (в други страни) за Русия. Тя също така следи за новопоявили се такива идеи, и ако прецени някоя от тях като полезна, започва да я подкрепя.

Малка част от тези идеи са съчинени в рамките на тази доктрина. Повечето от тях не са успешни (не са преминали през интензивния еволюционен процес, който отсява недостатъчно убедителните глупости). Успешни са предимно тези, които са продукт на качествено социално инженерство; създаването на такава не е лесно. Понякога техни аналози се изпробват в Русия или близки ѝ страни, с цел усъвършенстване на социално-инженерните технологии. (Предполага се, че „Синият кит“ е било такова изпитание; сигурни доказателства за това засега нямам.)

Някои такива идеи са:

Анти-медицина (напр. антиваксерство, анти-антибиотици, вяра в „алтернативна медицина“, отричане на реалността на здравословни проблеми, например епидемични инфекции, борба срещу мерките срещу тях): вреди на здравето на населението на „врага“ и така натоварва финансово здравеопазването и икономиката му. Потенциално подяжда боеспособността на армията му. Създава пулове от хора, страдащи от мъчителни заболявания (виж по-горе). Повишава податливостта на приписване на държавата и политиците зли намерения спрямо народа. В някои случаи може да подобри поразяването на населението от определени биологични оръжия.

Анти-технологии (напр. анти-5G, анти-мобилни телефони, анти-квантови компютри, анти-ИИ): пречи на технологичния напредък на „врага“. Поддържа части от населението му в технологична изостаналост. Повишава податливостта на приписване на държавата и политиците зли намерения спрямо народа.

„Алтернативни“ (в смисъл на измами) технологии, лечения, науки и научни открития и т.н. Примери: хапче, което превръща големи количества вода в гориво; безопасни ядрени реактори с практично малък размер; астрология, магия и друга мистика; уринотерапия, енерготерапия и подобни „лечения“; „научни“ открития (лъчи на Тесла, биологична енергия, антибактериални вибрации…), слънцехранене, космически свръхразум и т.н. В повечето случаи те се свързват с два наратива. В единия съответното нещо е открито от местен или съюзнически гений и алтруист, но е било смачкано и отречено от злата или некомпетентна официална власт, често по задача на зли световни конспирации. В другия наратив то е разработвано от мъдри и знаещи руски учени (или тибетски йоги, африкански хилядолетници, мексикански шамани, южноамерикански индианци, каквото би изглеждало най-убедително на съответния таргет). Те се опитват да го разпространят за полза на човечеството, а злата или некомпетентна местна власт им пречи, често по задача на зли световни конспирации. (В този вариант често дори на пазара се предлагат „апарати“, „проби от лекарство“ и прочее. Най-често зад тях стои кампания на ГРУ за набиране на средства. Нерядко покупката се регистрира, реално за идентифициране на потенциални „полезни идиоти“.)

Фантастични неща (нормални явления – кемтрейлсове, двойни дъги и т.н.; конспирации – рептили, илюминати и т.н.; посегателства – отвличане на деца за осиновяване от черни норвежки гейове и т.н.; обща суеверност и фатализъм): откъсва хора от реалността, и така обременява страната и пречи на единството на населението ѝ. Ефектът на една отделна теза рядко достига значителен процент, но натрупването на много такива тези елиминира значителен брой потенциални войници или служители на „врага“.

Склонността към вярване в нереални идеи почти винаги показва дефицит на здрав разум. Затова склонните към вярване в едни нереални идеи най-често са склонни към вярване и в други (проблемът е в човека, не в идеята). Съответно набраните около такива идеи таргети лесно могат да бъдат прехвърлени към други, по-опасни за страната – напр. политически, религиозен или националистически екстремизъм. Често те биват постепенно „разработвани“ и скланяни към „русофилия“ (всъщност про-руски фанатизъм).

Полезни четива

Повечето просто дават някаква представа за нещата. Надеждността им е най-различна. Единствените, които съм използвал като източник на информация (в много ограничен размер) са докладът на Мълър и разследванията на Белингкат; почти всичко, което съм взел оттам, обаче се потвърждава и от други, несвързани с тях източници. Някои други от източниците ми е възможно да са използвани като източници и на статии от изброените – не съм ги проверил за съвпадение.

– Уикипедия (на английски език; статиите съдържат линкове към другоезични версии, където ги има, към източниците си и към още информация): Руски институт за стратегически изследвания, Агенция за Интернет проучвания, Руски уеб-бригади, Евгений Пригожин, Леонид Решетников, Михаил Фрадков, Александър Дугин, рапорт на Мълър, Джесика Аро.
– Официалният доклад на Робърт С. Мълър за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. (Части от него са цензурирани по различни съображения.)
– Рапорт на американската разузнавателна общност за руската намеса в изборите през 2016 г.
– PNAS – оценка на влиянието на АИП върху политическите възгледи на американски потребители на Туитър, към края на 2017 г..
– Проучване на намесата на руски тролове в диспута срещу ваксинирането в САЩ.
– Анализ на QAnon от дизайнер на игри (съдържа и други полезни линкове)
– Статия в Deutsche Welle за руската пропаганда, свързана с коронавируса.
– Статия в Deutsche Welle, която съдържа малко информация за поделение 26165.
– Сайтът за гражданска журналистика Bellingcat
– Сайт на популярния американски алт-десен карикатурист Бен Гарисон, с изобразени някои от типичните руски пропагандни тези.