Tag Archives: Politics

All you need to know about the Digital Services Act

Post Syndicated from Petra Arts http://blog.cloudflare.com/author/petra/ original https://blog.cloudflare.com/digital-services-act


February 17th, 2024 marked the entry into force of a landmark piece of European Union (EU) legislation, affecting European users who create and disseminate online content as well as tech companies who act as “intermediaries” on the Internet. I am talking of course about the EU Digital Services Act, or DSA for short. The DSA was first proposed in December 2020, and is meant to update a 20-year-old law called the EU e-commerce Directive, which provides important safeguards and legal certainty for all businesses operating online. The principles of that legal framework, most notably the introduction of EU-wide rules on intermediary liability, are still of major importance today. The DSA is a landmark piece of European legislation because it also sets out, for the first time, enhanced regulatory requirements for (large) digital platforms, thus affecting the entire Internet ecosystem.

At Cloudflare, we are supportive of the longstanding legal frameworks both in Europe and other parts of the world that protect Internet companies from liability for the content that is uploaded or sent through their networks by their users, subscribers or customers. These frameworks are indispensable for the growth of online services, and have been essential in the growth of online applications, marketplaces and social networks.

What’s the Digital Services Act all about?

The EU Digital Services Act consists of two main parts: First, the DSA maintains the strong liability protections for intermediary services that have existed in Europe for over 20 years, and modernizes them, including by giving explicit recognition of supporting Internet services. Services which perform important roles in the functioning of the Internet, such as CDNs, reverse proxies and technical services at the DNS level were not explicitly mentioned in the EU e-commerce Directive at the time. The DSA, in recital 28, recognises that those services, along with many others, are part of the fundamental fabric of the Internet and deserve protection against liability for any illegal or infringing content. This marks an important clarification milestone in EU law.

Secondly, the DSA establishes varying degrees of due diligence and transparency obligations for intermediary services that offer services in the EU. The DSA follows a ‘staggered’ or ‘cumulative’ approach to those obligations and the different services it applies to. This ranges from a number of detailed obligations for the largest platforms (so-called “Very Large Online Platforms” or VLOPs, such as the Apple App Store, Facebook, TikTok, and YouTube), down to less extensive but still impactful rules for smaller platforms, hosting services and Internet intermediaries. What is really important to note with regard to the different service providers that are impacted is that the DSA clearly distinguishes between (technical) intermediary services, “mere” hosting services, and “online platforms”, with the latter category having a number of additional obligations under the new law. Online platform services are considered as hosting services which store information at the request of the recipients of the service, with the important additional role of also disseminating that information to the public.

This proportionate approach is in line with Cloudflare’s view of the Internet stack and the idea that infrastructure services are distinct from social media and search services that are designed to curate and recommend Internet content. This principle of a targeted, proportionate response to the matter is also embedded in the DSA itself. Recital 27 states that “(…) any requests or orders for [such] involvement should, as a general rule, be directed to the specific provider that has the technical and operational ability to act against specific items of illegal content, so as to prevent and minimise (sic) any possible negative effects on the availability and accessibility of information that is not illegal content”. This is an important provision, as principles of proportionality, freedom of speech, and access to information should be safeguarded at all times when it relates to online content.

What do the new rules mean for Cloudflare?

As a provider of intermediary services, Cloudflare has engaged with European policymakers on the topic of intermediary liability for a number of years. From the start of the legislative process on the proposed DSA in 2020 we have contributed extensively to public consultations, and have shared our views on the proposed DSA with lawmakers in Brussels.

In many ways, the final version of the law reflects our existing practices. We have long taken the position, for example, that our intermediary services should have different rules than our hosting services, as is anticipated under the DSA. We have taken a few additional measures to ensure compliance with DSA requirements. For instance, we’ve announced a new legal representative in the EU and point of contact for the purposes of the DSA.

Cloudflare has strongly believed in transparency reporting for a long time, and we have issued transparency reports twice a year since 2013. We recognize that the DSA includes some new requirements around transparency reporting, some of which match with our current reports and processes, and others that do not. We will be revising our transparency reporting, to reflect the DSA’s requirements, beyond our existing documentation. We have also taken steps to confirm that our limited hosting services comply with DSA requirements.

The EU Digital Services Act, because of its enhanced regulatory requirements for (large) digital platforms, represents a significant change to the Internet ecosystem. Cloudflare feels nonetheless well-prepared to address the different requirements that came into force on February 17, 2024, and we look forward to having positive and constructive conversations with relevant European regulators as they start to work on the enforcement of the new law.

A Developer Running For Parliament

Post Syndicated from Bozho original https://techblog.bozho.net/a-developer-running-for-parliament/

That won’t be a typical publication you’d see on a developer’s blog. But yes, I’m running for parliament (in my country, Bulgaria, an EU member). And judging by the current polls for the party I’m with, I’ll make it.

But why? Well, I’ll refer to four previous posts in this blog to illustrate my decision.

First, I used to be a government advisor 4 years ago. So the “ship of public service” has sailed. What I didn’t realize back then was that in order to drive sustainable change in the digital realm of the public sector, you need to have a political debate about the importance and goals of those changes, not merely “ghost-writing” them.

A great strategy and a great law and even a great IT system is useless without the mental uptake by a sufficient amount of people. So, that’s the reason one has to be on the forefront of political debate in order to make sure digital transformation is done right. And this forefront is parliament. I’m happy to have supported my party as an expert for the past four years and that expertise is valued. That’s the biggest argument here – you need people like me, with deep technical knowledge and experience in many IT projects, to get things done right on every level. That’s certainly not a one-man task, though.

Second, it’s a challenge. I once wrong “What is challenging for developers” and the last point is “open ended problems”. Digitally transforming an entire country is certainly a challenge in the last category – “open ended problems”. There is no recipe, no manual for that.

Third, lawmaking is quite like programming (except it doesn’t regulate computer behavior, it regulates public life, which is far more complex and important). I already have a decent lawmaking experience and writing better, more precise and more “digital-friendly” laws is something that I like doing and something that I see as important.

Fourth, ethics has been important for me as a developer and it’s much more important for a politician.

For this blog it means I will be writing a bit more high-level stuff than day-to-day tips and advice. I hope I’ll still be able to (and sometimes have to) write some code in order to solve problems, but that won’t be enough material for blogposts. But I’ll surely share thoughts on cybersecurity, quality of public sector projects and system integration.

Software engineering and politics require very different skills. I think I am a good engineer (and I hope to remain so), and I have been a manager and a founder in the last couple of years as well. I’ve slowly, over time, developed my communication skills. National politics, even in a small country, is a tough feat, though. But as engineers we are constantly expanding our knowledge and skills, so I’ll try to transfer that mindset into a new realm.

The post A Developer Running For Parliament appeared first on Bozho's tech blog.

Stallman isn’t great, but not the devil

Post Syndicated from arp242.net original https://www.arp242.net/rms.html

So Richard Stallman is back at the FSF, on the board of directors this time
rather than as President. I’m not sure how significant this position is in the
day-to-day operations, but I’m not sure if that’s really important.

How anyone could have thought this was a good idea is beyond me. I’ve long
considered Stallman to be a poor representative of the community, and quite
frankly it baffles me that people do. I’m not sure what the politics were that
lead up to this decision; I had hoped that after Stallman’s departure the FSF
would move forward and shed off some of the Stallmanisms. It seems this hasn’t
happened.

To quickly recap why Stallman is a poor representative:

  • Actively turned many people off because he’s such a twat; on of the better
    examples I know of is from Keith Packard, explaining why X didn’t use the
    GPL in spite of Packard already having used it for some of his projects
    before:

    Richard Stallman, the author of the GPL and quite an interesting individual
    lived at 5405 DEC square, he lived up on the sixth floor I think? Had an
    office up there; he did not have an apartment. And we knew him extremely
    well. He was a challenging individual to get along with. He would regularly
    come down to our offices and ask us, or kind of rail at us, for not using
    the GPL.

    This did not make a positive impression on me; this was my first
    interactions with Richard directly and I remember thinking at the time,
    “this guy is a little, you know, I’m not interesting in talking to him
    because he’s so challenging to work with.”

    And so, we should have listened to him then but we did not because, we know
    him too well, I guess, and met him as well.

    He really was right, we need to remember that!

  • His behaviour against women in particular is creepy. This is not a crime (he
    has, as far as I know, never forced himself on anyone) but not a good quality
    in a community spokesperson, to put it mildly.

  • His personal behaviour in general is … odd, to put it mildly. Now, you can
    be as odd as you’d like as far as I’m concerned, but I also don’t think
    someone like that is a good choice to represent an entire community.

  • Caused a major and entirely avoidable fracture of the community with the Open
    Source
    movement; it’s pretty clear that Stallman, him specifically as a
    person, was a major reason for the OSI people to start their own organisation.
    Stallman still seems to harbour sour grapes over this more than 20 years
    later.

  • Sidetracking of pointless issues (“GNU/Linux”, “you should not be using hacker
    but cracker”, “Open Source misses the point”, etc.), as well as stubbornly
    insisting on the term “Free Software” which is confusing and stands in the way
    if communicating the ideals to the wider world. Everyone will think that an
    article with “Free Software” in the title will be about software free of
    charge. There is a general lack of priorities or pragmatism in almost
    anything Stallman does.

  • Stallman’s views in general on computing are stuck somewhere about 1990.
    Possibly earlier. The “GNU Operating System” (which does not exist, has never
    existed, and most likely will never exist[1]) is not how to advance Free
    Software in modern times. Most people don’t give a rat’s arse which OS they’re
    using to access GitHub, Gmail, Slack, Spotify, Netflix, AirBnB, etc. The world
    has changed and the strategy needs to change – but Stallman is still stuck in
    1990.

  • Insisting on absolute freedom to the detriment of more freedom compared to
    the status quo. No, people don’t want to run a “completely free GNU/Linux
    operating system” if their Bluetooth and webcam doesn’t work and if they can’t
    watch Netflix. That’s just how it is. Deal with it.

    His views are quite frankly ridiculous:

    If [an install fest] upholds the ideals of freedom, by installing only free
    software from 100%-free distros, partly-secret machines won’t become
    entirely functional and the users that bring them will go away disappointed.
    However, if the install fest installs nonfree distros and nonfree software
    which make machines entirely function, it will fail to teach users to say no
    for freedom’s sake. They may learn to like GNU/Linux, but they won’t learn
    what the free software movement stands for.

    [..]

    My new idea is that the install fest could allow the devil to hang around,
    off in a corner of the hall, or the next room. (Actually, a human being
    wearing sign saying “The Devil,” and maybe a toy mask or horns.) The devil
    would offer to install nonfree drivers in the user’s machine to make more
    parts of the computer function, explaining to the user that the cost of this
    is using a nonfree (unjust) program.

    Aside from the huge cringe factor of having someone dressed up as a devil to
    install a driver, the entire premise is profoundly wrong; people can
    appreciate freedom while also not having absolute/maximum freedom. Almost the
    entire community does this, with only a handful of purist exceptions. This
    will accomplish nothing except turn people off.

  • Crippling software out of paranoia; for example Stallman refused to make gcc
    print the AST
    – useful for the Emacs completion and other tooling –
    because he was afraid someone might “abuse” it. He comes off as a gigantic
    twat in that entire thread (e.g. this).

    How do you get people to use Free Software? By making great software people
    want to use
    . Not by offering some shitty crippled product where you can’t do
    some common things you can already do in the propetariy alternatives.


Luckily, the backlash against this has been significant, including an An open
letter to remove Richard M. Stallman from all leadership positions
. Good.
There are many things in the letter I can agree with. If there are parliamentary
hearings surrounding some Free Software law then you would you want Stallman to
represent you? Would you want Stallman to be left alone in a room with some
female lawmaker (especially an attractive one)? I sure wouldn’t; I’d be fearful
he’d leave a poor impression, or outright disgrace the entire community.

But there are also a few things that bother me, as are there in the general
conversation surrounding this topic. Quoting a few things from that letter:

[Stallman] has been a dangerous force in the free software community for a
long time. He has shown himself to be misogynist, ableist, and transphobic,
among other serious accusations of impropriety.

[..]

him and his hurtful and dangerous ideology

[..]

RMS and his brand of intolerance

Yikes! That sounds horrible. But closer examinations of the claims don’t really
bear out these strong claims.

The transphobic claim seems to hinge entirely on his eclectic opinion regarding
gender-neutral pronouns; he prefers some peculiar set of neologisms (“per”
and “pers”) instead of the singular “they”. You can think about his pronoun
suggestion what you will – I feel it’s rather silly and pointless at best – but
a disagreement on how to best change the common use of language to be more
inclusive does not strike me as transphobic. Indeed, it strikes me as the exact
opposite
: he’s willing to spend time and effort to make language more
inclusive
. That he doesn’t do it in the generally accepted way is not
transphobia, a “harmful ideology”, or “dangerous”. It’s really not.

Stallman is well known for his excessive pedantry surrounding language;
he’s not singularly focused on the issue of pronouns and has consistently
posted in favour of trans rights
.

Stallman’s penchant to make people feel unconformable has long been known; and
should hardly come as a surprise to anyone. Many who met him in person did not
leave with an especially good impression of him for one reason or the other. His
behaviour towards women in particular is pretty bad; many anecdotes have been
published and they’re pretty 😬

But … I don’t have the impression that Stallman dislikes or distrusts women,
or sees them as subservient to men. Basically, he’s just creepy. That’s not
good, but is it misogyny? His lack of social skills seem to be broad and not
uniquely directed towards women. He’s just a socially awkward guy in general. I
mean, this is a guy who will, when giving a presentation, will take off his
shoes and socks – which is already a rather weird thing to do – will then
proceed to rub his bare foot – even weirder – only to proceed to appear to
eat something from his foot – wtf wtf wtf?!

If he can’t understand that this is just … wtf, then how can you expect him to
understand that some comment towards a woman is wtf?

Does all of this excuse bad behaviour? No. But it shines a rather different
light on things than phrases such as “misogynist”, “hurtful and dangerous
ideology”, and “his brand of intolerance” do. He hasn’t forced himself on
anyone, as far as I know, and most complaints are about him being creepy.

I don’t think it’s especially controversial to claim that Stallman would have
been diagnosed with some form of autism if he had been born several decades
later. This is not intended as an insult or some such, just to establish him as
a neurodivergent[2] individual. Someone like that is absolutely a poor choice
for a leadership position, but at the same time doesn’t diversity also mean
diversity of neurodivergent people, or at the very least some empathy and
understanding when people’s exhibit a lack of social skills and behaviour
considered creepy?

At what point is there a limit if someone’s neurodiversity drives people away? I
don’t know; there isn’t an easy answer to his. Stallman is clearly unsuitable
for a leadership role; but “misogynist”? I’m not really seeing it in Stallman.

The ableist claim seems to mostly boil down to a comment he posted on his
website regarding abortion of fetuses with Down’s syndrome:

A new noninvasive test for Down’s syndrome will eliminate the small risk of
the current test.

This mind lead more women to get tested, and abort fetuses that have Down’s
syndrome. Let’s hope so!

If you’d like to love and care for a pet that doesn’t have normal human mental
capacity, don’t create a handicapped human being to be your pet. Get a dog or
a parrot. It will appreciate your love, and it will never feel bad for being
less capable than normal humans.

It was later edited to its current version:

A noninvasive test for Down’s syndrome eliminates the small risk of the old
test. This might lead more women to get tested, and abort fetuses that have
Down’s syndrome.

According to Wikipedia, Down’s syndrome is a combination of many kinds of
medical misfortune. Thus, when carrying a fetus that is likely to have Down’s
syndrome, I think the right course of action for the woman is to terminate the
pregnancy.

That choice does right by the potential children that would otherwise likely
be born with grave medical problems and disabilities. As humans, they are
entitled to the capacity that is normal for human beings. I don’t advocate
making rules about the matter, but I think that doing right by your children
includes not intentionally starting them out with less than that.

When children with Down’s syndrome are born, that’s a different situation.
They are human beings and I think they deserve the best possible care.

He also made a few other comments to the effect of “you should abort if you’re
pregnant with a fetus who has Down’s syndrome”.

That last paragraph of the original version was … not great, but the new
version seems okay to me. It is a women’s right to choose to have an abortion,
for any reason, including not wanting to raise a child with Down’s syndrome.
This is already commonplace in practice, with many women choosing to do so.

Labelling an entire person as ableist based only on this – and this is really
the only citation of ableism I’ve been able to find – seems like a stretch, at
best. It was a shitty comment, but he did correct it which is saying a lot in
Stallman ters, as I haven’t seen him do that very often.


Phrases like “a dangerous force”, “dangerous ideology”, and “brand of
intolerance” make it sound like he’s crusading on these kind of issues. Most of
these are just short notes on his personal site which few people seem to read.

Most of the issues surrounding Stallman seem to be about him thinking out loud,
not realizing when it is or is not appropriate to do so, being excessively
pedantic over minor details, or just severally lacking in social skills. This can
be inappropriate, offensive, or creepy – depending on the scenario – but that’s
just something different than being actively transphobic or dangerous. If
someone had read only this letter without any prior knowledge of Stallman they
would be left with the impression that Stallman is some sort of alt-right troll
writing for Breitbart or the like. This is hardly the case.

I think Stallman should resign of newly appointed post, and from GNU as well,
over his personal behaviour in particular. Stallman isn’t some random programmer
working on GNU jizamabob making the occasional awkward comment, he’s the face of
the entire movement. Appointing “a challenging individual to get along with” –
to quote Packard – is not the right person for the job. I feel the rest of the
FSF board has shown spectacular poor judgement in allowing Stallman to come
back.[3]

But I can not, in good conscience, sign the letter as phrased currently. It
vastly exaggerates things to such a degree that I feel it does a gross injustice
to Stallman. It’s grasping at straws to portray Stallman as the most horrible
human being possible, and I don’t think he is that. He seems clueless on some
topics and social interactions, and find him a bit of a twat in general, but
that doesn’t make you a horrible and dangerous person. I find the letter lacking
in empathy and deeply unkind.


In short, I feel Stallman’s aptitudes do not apply well for any sort of
leadership position and I would rather not have him represent the community I’m
a part of, even if he did start it and made many valuable contributions to it.
Just starting something does not give you perpetual ownership over it, and in
spite of all his hard work I feel he’s been very detrimental to the movement and
has been a net-negative contributor for a while. A wiser version of Stallman
would have realized his shortcomings and stepped down some time in the late 80s
to let someone else be the public face.

Overall I feel he’s not exactly a shining example of the human species, but then
again I’m probably not either. He is not the devil and the horrible person that
the letter makes him out to be. None of these exaggerations are even needed to
make the case that he should be removed, which makes it even worse.

It’s a shame, because instead of moving forward with Free Software we’re
debating this. Arguably I should just let this go as Stallman isn’t really
worth defending IMO, but on the other hand being unfair is being unfair, no
matter who the target may be.

Footnotes

  1. A set of commandline utilities, libc, and a compiler are not an
    operating system. Linux (the kernel) is not the “last missing piece of
    the GNU operating system”. 

  2. Neurodivergency is, in a nutshell, the idea that “normal” is a wide
    range, and that not everyone who doesn’t fits with the majority should be
    labelled as “there is something wrong with them” such as autism. While
    some some people take this a bit too far (not every autist is
    high-functioning; for some it really is debilitating) I think there’s
    something to this. 

  3. I guess this shouldn’t come as that much of a surprise, as the only people
    willing and able to hang around Stallman’s FSF were probably similar-ish
    people. It’s probably time to just give up on the FSF and move forward
    with some new initiative (OSI is crap too, for different reasons). I swear
    we’ve got to be the most dysfunctional community ever. 

За руските Интернет тролове

Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2331

Тази статия започна като коментар под друг запис тук. Читатели ме помолиха да го преработя на отделна статия. Добавих още полезна информация. Стана дълго, въпреки че пропуснах много подробности и примери – поднасям извинения.

Информацията е събирана вече над 5 години. Източниците са стотици. Медии или „един канал в YouTube / група във Facebook, дето знаят истината за света“ сред тях няма. Някои са мои лични наблюдения. Някои са мои контакти. Някои са официални документи на разузнавания и други институции, за които смятам, че нямат изгода да фалшифицират истината в съответния документ по съответния въпрос. Някои изобщо не мога да посоча, тъй като бих изложил на риск определени хора. Има всякакви други, за които съм преценил, че са достоверни; повечето не бих могъл да си спомня в момента. Затова не привеждам точен списък. Където не съм могъл да намеря надеждна информация, го посочвам изрично.

Преценете сами дали при това положение ще вярвате на този запис. Примерно по дали описва каквото реално виждате наоколо. Или дали се оказват верни тези неща в нея, които решите да проверите.

—-

Доктрината „Решетников“

Така бива наричана неофициално доктрината, от която се ръководи към момента външната политика на Русия. Базата ѝ вероятно са доктрини на КГБ, НКВД и в крайна сметка на руската царска „охранка“. Пряко или непряко черпи методи и вдъхновение и от много други източници – вероятно всеки читател би разпознал в нея поне няколко.

Един от нейните постулати е, че войната никога не спира – само променя средствата си. Във военно време те са оръжия, бомби и т.н. В мирно са други видове натиск и причиняване на поражения. Войната никога не престава – спреш ли да воюваш срещу врага, той те побеждава. Русия не го прави нарочно, и дори не желае да го прави. Тя е принудена от това, че другите държави правят, или биха правили срещу нея същото. Съответно тя е длъжна да се защищава, включително превантивно срещу тези, които не воюват срещу нея. Спре ли дори за миг, или пропусне ли някого, ще бъде победена и смазана.

Друг неин постулат е, че Русия няма приятели – има само врагове. Част от тях могат да бъдат излъгани, че са ѝ приятели и тя е техен приятел. Така се подсигурява помощта им срещу тези, които не могат да бъдат излъгани. След като вторите бъдат елиминирани, идва ред на първите – разделяй и владей. Нищо лично, просто Русия е империя по волята на съдбата, и ѝ се налага да води адекватна на положението си политика.

Трети постулат е, че войната трябва да бъде водена по асиметрични начини и с асиметрични средства. Ще рече такива, които биха причинили на враговете на Русия по-тежки поражения, отколкото на Русия, заради разлики между нея и тях. Например омотаване на населението с подходящи лъжи би причинило тежки поражения на държави, където гласът на гражданите има реална тежест, но не и на Русия, където гласът на гражданите тежи само когато исканията им са мъдри и патриотични.

Като следствие от тези постулати, Русия непрекъснато действа по програма, чиято цел е да нанася поражения на „врага“ – всички други страни. Пораженията са всевъзможни – отслабване, увреждане, разединяване… Това е война – всяко взаимодействие на Русия с други държави е сражение. Съответно, всяко пропускане на възможност да се нанесат поражения на „врага“ е военно предателство и измяна на Родината, и е недопустимо. Същото важи за всяко пропускане на възможност слабости, противоречия, заблуди и т.н. на „врага“ да бъдат подсилвани, задълбочавани и използвани срещу него.

Част от тази програма е насочена към използване срещу тези страни на собственото им население, чрез подвеждането му то да изпълнява цели, изгодни на Русия. Повечето от нея се изпълнява от т.нар. „руски тролове“.

Не само руското разузнаване има такъв клон и изпълнява подобни програми. С доста сигурност се знае, че Китай и Иран имат подобни програми, макар и по-малки като мащаби и по-ограничени като насоченост. Предполага се с прилична вероятност, че САЩ, Франция и Израел също имат сходни програми. Съществуват подобни предположения и за други страни. Вероятно над 90% от този тип операции в световен мащаб обаче се извършват от Русия. Нейният апарат за работа в тази насока превишава като ресурси вероятно апаратите на целия останал свят заедно, и тя разполага с най-добре разработените технологии в тази сфера, далеч пред тези на другите държави. Пак тя охотно използва крайни средства с много висок процент странични поражения, които повечето други разузнавания гледат да избягват.

Институциите

Руски институт за стратегически изследвания

Доктрината, част от която е тази програма, е дело на т.нар. Руски институт за стратегически изследвания. Създаден е като част от руското цивилно разузнаване (ФСР). Към момента е „повишен“ на пряко подчинение на президентската администрация – реално на едно ниво с ФСР и ГРУ. Официално той е място, където разузнавачи да си дослужват спокойно стажа за пенсия. Всъщност разработва стратегията и тактиката, които ръководят действията на Русия в чужбина. Централата му е в Москва; има регионални офиси в десетина други руски градове.

Ръководството му се назначава от канцеларията на руския президент. Дълго време институтът се ръководи от ген. Леонид Решетников. Наричаната на негово име доктрина е разработена предимно през този период. След провала на проруския преврат в Черна гора през 2016 г. той е сменен, и от 4 януари 2017 г. директор на института е Михаил Фрадков, бивш директор на ФСР (2007-2016) и на два пъти министър-председател на Русия. Няма индикации това му назначение да е вид наказание – друг белег, че Русия смята института за изключително важен.

(Любопитна подробност: ген. Решетников говори отлично български език. По непотвърдена информация не го е знаел, когато е постъпвал на работа в разузнаването. Няма известни негови български връзки извън работата му – най-вероятно го е научил така добре в нейните рамки. Какви нейни задачи са наложили това не ми е известно.)

Анализът и разработката на средствата за прилагането на „доктрината Решетников“ и на програмата за подриване на други държави, напр. на подходящите асиметрични военни средства, също са създадени от този институт. Стратегията, която следва Русия в Източна Украйна, Крим, Южна Осетия и Абхазия, Приднестровието и други де факто окупирани области от съседни държави – също.

Програма за използване срещу демократични страни на собственото им население

Основната ѝ цел е да използва срещу „врага“ ресурсите на собственото му население, като го убеди да приеме идеи, които вредят на страната му. Някои от тях са:

– Да няма доверие на своята държава, правителство и органи за защита на страната (армия, разузнаване, полиция…).
– Да отрича ценностите и възможностите на своята обществена система.
– Да не вярва на съюзите, в които държавата му участва, и на техните ценности.
– Да не вярва на кадърните и полезни свои видни хора (напр. държавници), а да вярва на некадърните и рушителни.
– Да е разединено и неспособно да се обедини при заплаха
– Да е неспособно да оценява адекватно реалността, и чрез това да си вреди.
– Да вярва на заблуди, по възможност на контролирани от Русия.
– Да вижда действията на своите политици като лоши и вредни, а на руските – като добри и полезни.

Изпълнители на тази програма

Координация

Всички ангажирани в тази програма провеждат нейните мероприятия в отличен синхрон и координация помежду си – до степен, която не е реалистична без централно командване. Кой точно ги командва не ми е известно. В някои случаи спецификата на координацията говори, че това е поделение 74455 на ГРУ. В много случаи обаче е забележима намесата на орган, който стои над него, вероятно дори над ГРУ като цяло – тоест, канцеларията на руския президент. Струва ми се най-вероятно „ежедневното“ командване да се върши от поделение 74455, а канцеларията на президента да се намесва в по-важни случаи.

Точната специализация на поделение 74455 не ми е известна със сигурност. Вероятно то отговаря за активните операции на ГРУ в чужбина – тоест, е наследникът на „отдел Д“ на КГБ.

Поделението е отговорно (освен за много други неща) за пресяването, подбора и последващото разпространяване на открадната, модифицирана или изфабрикувана информация. Често използва за тази цел персони – например Guccifer 2.0, DCLeaks и други персони, свързани с тях, се управляват от него. Пак то контролира персоните Fancy Bears / Cozy Bears, „руските Анонимни“ и други, които са „лице“ на действията на други свързани с него организации. Предполага се (към момента нямам сигурни доказателства), че има като минимум „процентно участие“ чрез свои агенти в QAnon и персоните Q и Q+, и контролира персони в 4chan и 8chan. Пак то решава коя информация ще се подхвърли и къде – примерно негово е решението откраднатата през 2016 г. от Демократическата партия информация да бъде подхвърлена на Уикилийкс и на избрани пропагандисти, а откраднатата от Републиканската партия да не бъде оповестявана. То е, което възлага задачите на изпълнителите в тази стратегия („частни фирми“, официални медии, хакери и т.н., включително всички „руски тролове“), и контролира изпълнението им.

Бива подпомагано от друго поделение на ГРУ – 26165. Това е батальон, специализиран в електронно проникване – тоест, хакерите на ГРУ. Не зная дали е на пряко подчинение на поделение 74455, или само изпълнява негови задачи. Хакерската група, известна под псевдонимите Fancy Bears, Cozy Bears и т.н., е маска на този батальон. Пак той е изпълнителят зад маската на „руските Анонимни“, твърдящи, че са неофициална спонтанна група про-руски хакери-патриоти. В рамките на стратегията за вредене на чужбина той е отговорен например за хакването на кампаниите на Демократическата и Републиканската партии в САЩ по време на изборите от 2016 г. Пак той е натоварен със задачата по хакване на уебсайтове, социални мрежи, акаунти и т.н. Твърди се, че подпомага установяването на пропагандни или манипулативни ресурси – уебсайтове, групи или канали в социални мрежи, и т.н. Технологичните „тролове“ (например Туитър ботове) се управляват технически от него (но задачите им се спускат от поделение 74455). Вероятно участва в координацията на използването от ГРУ на Интернет ресурси, създадени и управлявани от киберпрестъпници (напр. ботмрежи).

(Сдобиването с киберпрестъпни ресурси се управлява пак от поделение 74455, заедно с други, неизвестни ми организации. Извършва се основно чрез предоставяне на протекции на киберпрестъпници, срещу това те да споделят с него разработени от тях ресурси и събрана от тях лична или друга информация. Протекциите са различни, според полезността и нуждите на киберпрестъпниците – възможност за препиране на пари, убежище от преследване, промяна на самоличност и т.н. Търсената информация е за слабости на „врага“ – от обществена, военна или друга, до лична – пристрастия и слабости на хора, които евентуално могат да се използват срещу тях. Събира се както чрез таргетирано хакване на „оперативно интересни“ личности и организации, така и чрез масово нетаргетирано събиране на лична информация чрез вируси, хакване на социални мрежи и други институции, които събират лична информация, и т.н. Предполага се, че руските служби купуват на практика всеки пакет лична информация, предлаган на пазара за нелегална търговия с такава. Предполага се също, че купуват лични данни „за маркетингови цели“ от големите социални мрежи и други технологични компании, прикрити зад вериги западни и офшорни фирми.)

Официални руски СМИ, насочени към чужбина

Всички официални руски СМИ, насочени към чужбина, са ангажирани в тази стратегия – включително тези, които се водят независими от държавата. Непълен списък:

– Russia Today
– Russia Segodnya
– Russian Federation Today
– Voice of Russia
– Новинарска агенция „Спутник“
– РИА Новости
– Фондация за стратегическа култура

Целта им е да пропагандират пред потребителите си тези, които Русия иска те да знаят и вярват. Юридически те принадлежат на Русия, така че тя бива считана за отговорна за представяното по тях, дори ако официално не се меси в редакционната им политика. Това поставя пречки пред разпространяването чрез тях на особено вредни и безогледни лъжи, използването на агресивно социално инженерство и т.н. Най-често те публикуват реални факти, извадени от контекст (или, ако това не е достатъчно, поставени в подбран контекст) и събрани заедно, за да представят изкривена картина на реалността. По-малка част от съдържанието е коментари, които да допълнят създаваната картина. Когато се предполага, че дадена полезна лъжа би избягнала разобличаване, или може да бъде сметната като добросъвестна самозаблуда, тя също се разпространява чрез тях.

Към програмата за вредене на другите страни се включват и други официални информационни източници, регистрирани извън Русия, но притежавани и/или контролирани от руски „активи“. Броят им е голям – само в България са над десет. Честотата и степента на ангажиране към програмата на предоставяните от тях информации зависят от необходимостта към конкретния момент и ситуация.

При овладяване на страна от руската агентура, информационните средства са сред първите ѝ цели. Чест начин на работа е те да бъдат прехвърляни в собственост (най-често със силова помощ) на един или няколко тясно свързани с тази агентура хора, които налагат в тях строги правила за „отразяване“ на света и събитията. В достатъчно овладени от руските агенти страни, е възможно да се стигне дотам да няма медии извън Интернет, които да не са под неин контрол. Тъй като овладените медии всъщност биват контролирани централизирано от руското разузнаване, налаганите в тях тези са в пълен синхрон (ако и представяни по различни начини пред различни таргети) и могат да оставят населението на страната без никакъв друг официален източник на информация. В такива условия промиването на мозъците е лесно, силно и дълбоко – само за няколко години над 90% от хората могат да бъдат докарани до състояние на „полезни идиоти“. Обратният път е труден – от опита с нацистка Германия, дори след катастрофална военна загуба, последвана от пълно разрушаване на това влияние, най-често се сменят поколения, преди преобладаващият процент от населението да се върне към реалността по темите, за които мозъците им са били промивани.

Немалко други държави също използват активно пропаганда, разпространявана чрез официални медии. Известно е например, че „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и „Свобода“ са свързани с правителството на САЩ. Повечето такива западни медии обаче най-често не крият особено връзката си с едно или друго правителство. Също, те рядко се ангажират с целите му извън това да пишат статии, подкрепящи го в едно или друго отношение и най-често некоординирани между различните медии. Съвпаденията на внушения в тях и в предположително независими кампании в Интернет като правило са в рамките на статистическата вероятност. Свързаните с Русия официални медии демонстрират отлична координация на подкрепяните тези помежду си и с предположително независими кампании в Интернет. Постигането на такава координация в реалния свят обикновено изисква координатор, способен да налага военно ниво на дисциплина и подчинение – при други страни това се наблюдава (в по-слаба степен) единствено при Иран и Китай, и много рядко при Израел.

Неофициални информационни органи

Така представената информация обикновено не е достатъчна, за да накара мнозинството хора в чужбина да мислят каквото Русия би искала. Това би изисквало агресивно социално инженерство, чийто похвати биха били в официална медия твърде очевидни и навеждащи на изводи. Затова тези похвати биват разпространявани чрез „неофициални“ органи, за които Русия отрича, че са свързани с нея.

Повечето такива институции са регистрирани като частни фирми, принадлежащи на свързани с руските власти хора или техни подставени лица. Финансирането им се извършва най-често чрез притежаване от „собствениците“ им на други, печеливши фирми, или чрез изгодни сделки с фирми, контролирани от руското разузнаване.

Една от линиите на действие, по които работят тази категория институции, е пропагандата на тезите на Русия в Интернет чрез платени пропагандисти или чрез фиктивни онлайн персони. Платените пропагандисти и операторите, които управляват персоните, биват наричани популярно руски тролове. Пропагандата се върши основно в социални мрежи, и в по-малка степен в специализирани или в създадени от троловете за тази цел сайтове. Координацията ѝ се извършва от поделение 74455 на ГРУ.

Малък брой руски тролове служат в това поделение – предимно „рекрутъри“, които наемат платени пропагандисти и/или хора за свързани с тази стратегия роли в чужбина (или наемат други рекрутъри като подизпълнители). Като правило така наетите хора не са агенти и не знаят за кого работят – просто им се плаща, за да свършат нещо, или биват финансирани, за да постигнат свои цели (ако Русия смята тези цели за вредни за страната им). По-високопоставените от тях често подозират за кого всъщност работят. По-нископоставените – най-често не.

Основната част от „руските тролове“ работят за „частни фирми“. Това дава на руските власти максимална свобода в отричането на връзка с тях.

Агенция за Интернет проучвания

Най-известната от ангажираните в тази програма „частни фирми“ се нарича „Агенция за Интернет проучвания“. Води се собственост на олигарха Евгений Пригожин, известен с близките си връзки с руския президент.

Една от ролите на Пригожин в руските структури на властта е осигуряване на възможност изпълнители на обществено или политически неприемливи правителствени задачи да се водят официално частни фирми, за да може руското правителство да отрича връзка с тях. Например той е собственик и на т.нар. група „Вагнер“, която изпълнява руски военни задачи в чужбина. Тази роля му дава статута на олигарх и възможността да притежава и управлява доходоносни бизнеси в Русия, чрез доходите от които се финансират АИП, отчасти групата „Вагнер“ и други сродни „частни фирми“.

В разговорния руски език АИП е популярна като „троловете от Олгино“, по името на квартала в Санкт-Петербург, където се намираше доскоро централата ѝ. (Към момента става популярен изразът „троловете от Лахта“, по името на новото ѝ място; този израз често бива използван също за т.нар. „Руски уеб-бригади“ – по техни думи неформална група про-руски онлайн активисти, реално маска на АИП.) Нейни клонове има и в десетина други руски градове. Ръководството ѝ се назначава от Пригожин и вероятно е от кадри на ГРУ.

Служителите ѝ на изпълнителски позиции са предимно частни лица. Броят им не е известен със сигурност; предполага се, че са общо между 1000 и 3000. При постъпване на работа в нея те подписват договори за неразгласяване на „фирмените тайни“ на АИП – какво върши тя, конкретни детайли за нейни мероприятия, и т.н. Немалко от кандидатите биват отхвърляни въпреки отличен за такава работа профил – вероятно за пресяването им се използват информационни ресурси на ГРУ или/и други руски тайни служби, и недостатъчно благонадеждните получават отказ. Почти всичко за нейната работа е известно именно от нейни бивши служители, най-често анонимни. Ако идентичността на проговорилия бъде разкрита, той често се сблъсква с проблеми, които говорят за намеса на руските тайни служби.

АИП охотно наема подизпълнители, на които може да разчита да спазват „фирмена тайна“ – например основно по нейни поръчки работят поне две български „фирми за Интернет влияние“, близки до бивши ДС кадри. Подизпълнителите на свой ред могат да наемат като подизпълнители частни лица или фирми, също опитвайки се да скрият причастността си. (Например в България тези две фирми наемат хора с ниски доходи, най-често безработни и пенсионери, живеещи в дълбоката провинция, като им осигуряват Интернет достъп, компютър и скромен доход.) Видимото координиране на кампании говори, че АИП вероятно е върховният работодател и координатор, пряко или непряко, на всички частни фирми, ангажирани в стратегията за вредене на други страни чрез населението им.

АИП стои и зад други Интернет активности в полза на Русия, които официално не са свързани с нея. При необходимост бива ангажирана за пропаганда и вътре в Русия, например след убийството на Борис Немцов. По непотвърдена информация, пак тя пропагандира онлайн свързани с руските каузи идеологии от типа на тази на Александър Дугин.

Други институции

Към изпълнението на програмата за причиняване на вреди на други държави са ангажирани и институции, които не са информационни – професионални форуми, фондации, вероизповедания и други организации, свързани с Русия. Те действат по начини, свързани с тяхната специфика, и често подпомагат информационните кампании. Координацията им с информационните институции е отлична, реално непостижима без единно командване и военна дисциплина. Ако Русия толерира дейността на такава организация на нейна територия, и особено ако в нея са ангажирали официални руски лица, с прилична вероятност тя е ангажирана за тази цел. Те съответно пък често получават помощ – реклама и т.н. – от информационните ресурси на тази програма.

Опитите тази дейност на Русия да бъде разкривана обикновено получават отпор с всички средства на руските тайни служби. Журналисти, които са правили такива опити, биват заплашвани, преследвани, срещу тях понякога има опити за покушения, включително ако са извън Русия – напр. финландската журналистка Джесика Аро. Изпълнителите в чужбина са най-често местни крайнодесни групи, контролирани от руски агенти. В Русия почеркът на „изпълнителството“ говори за пряко ангажиране на тайните служби.

Не е изключено тази статия също да предизвика такъв отпор.

Троловете – начин на работа

Типичният модус операнди на троловете е изпълнение на „кампании“. Каузите, таргетите и опорните точки на тези кампании се спускат от „ръководството на фирмата“, и в крайна сметка от ГРУ. Има предположения, че част от работата по подбора на таргети и дефинирането на конкретни опорни точки се извършва в АИП, която ги използва и спуска на подизпълнителите си; нямам информация дали това е истина. Най-често една кампания е специализирана за една определена кауза. Някои от тези каузи са стратегически и дългосрочни, други покриват актуални необходимости. Намесата в управлението на системата от орган над нивото на ГРУ съм забелязал почти само при втория вид.

Типичната кампания се провежда през определен брой, най-често няколко десетки канала за онлайн влияние. По-важни за Русия кампании могат да ангажират повече канали, особено при спешна нужда. Такива канали могат да бъдат Facebook групи, YouTube канали, Twitter акаунти, информационни или организационни уебсайтове, предавания в определени медии, и т.н. Посланията на една кампания най-често постъпват приблизително едновременно по всички нейни активни канали. Канали често биват споделяни между кампании или прехвърляни от една кампания на друга.

Основната част от използваните канали се създават от троловете, понякога с помощта на други организации, ангажирани в тази програма. Често като канали за влияние се използват бона фиде ресурси – уебсайтове и т.н. – които имат форуми, или други места, където може да се води пропаганда.

Най-често каналът е специализиран към определен таргет и налага сред него различни спуснати отгоре каузи. При по-малки целеви популации един канал може да обслужва повече различни таргети. Например в САЩ каналите като правило са специализирани, докато в България една група от трийсетина уебсайта покрива всички спуснати каузи и привлечени таргети. Към половината от използваните българоезични Facebook групи и YouTube канали също обслужват почти всички каузи и по значителен брой таргети, другата половина са по-специализирани.

Като таргети биват подбирани групи хора, които могат лесно да бъдат манипулирани. Това най-често (но не само) са:

– акцентуирани личности
– запалени поклонници на някаква кауза, идея, религия и т.н.
– психично лабилни в някаква степен (хаотично вярващи, депресирани, болни от мъчителни болести, силно притиснати от обстоятелства, луди с кауза…).
– разочаровани от ситуацията си (например неполучили от официални институции помощта, която им се полага, или те се надяват на нея)
– хора със симпатии към Русия, включително неполитически (изкуство, технологии, природа, лични контакти…)

Нерядко руски агенти правят опити да довеждат групи хора до уязвимост, например като ги поставят в трудни и неприятни обстоятелства чрез влиянието си. Успеят ли да го постигнат, като правило съответни изпълнители започват кампания, която таргетира тази група. Често средство е стимулиране и протектиране на корупцията в съответната страна – наред с другите вреди, което нанася, то и разочарова и обезнадеждава значителни маси хора.

Каналите се създават като правило като насочени към подкрепяне на таргета си. Те могат да са богати информационно-организационни ресурси за поклонниците на идеи и каузи, полезни ресурси за помощ на психично неустойчивите или разочарованите, и т.н. Проектират се и се реализират от специалисти по социално инженерство и експерти в съответната област, така че обикновено са привлекателни и качествени. Те бързо изместват и елиминират аналогичните официални или спонтанно създадени от таргета ресурси. Например групите на поклонници на оръжието предлагат тонове реално полезни съвети за решаване на всякакви инженерни, юридически и други проблеми с оръжие, написани от наети добри специалисти. (Ресурсът най-често приписва това съдържание на няколко персони-„информирани любители“ – това дава на персоните авторитет и влияние сред таргета.) Алтернативните църкви проявяват реална загриженост за поклонниците си и се стремят да са им реално полезни и подкрепящи, много повече от аналогичната официална църква (която пък руските агенти се опитват да направят максимално безполезна и компрометирана). И т.н.

Докато така създадените ресурси не надконкурират и елиминират другите аналогични ресурси, те като правило не прокарват руски каузи сред таргета си – посветени са изцяло на набирането и фиксирането му. То обикновено отнема няколко месеца. (Например сайтът Blacktivist.org, насочен към активисти на каузите в подкрепа на чернокожите в САЩ, елиминира почти напълно конкуренцията си в САЩ за по-малко от година.) През това време политически теми (извън темата на сайта, ако тя е политическа) като правило биват избягвани; често ресурсите дори имат правила, които изрично забраняват политиканстването. Това им помага да отричат политическа ангажираност, и особено такава с Русия. Едва когато се отчете, че ресурсът е привлякъл и закрепил таргета си в достатъчна степен, той постепенно бива превърнат в канал за влияние – започва прокарването през него на каузи от кампании.

Представянето на кауза в даден канал задължително е специфично към таргета му, по привидно неполитически начин. Например каузата за обезкръвяване и ликвидиране на местната армия бива прокарвана пред фискални консерватори чрез обсъждания колко скъпо е да се издържа „прекалено голяма за днешния мирен свят“ армия. Пред група на ангажирани майки същата кауза се прокарва чрез обсъждания на нещастните случаи и случаите на смърт на техни деца в армията. Пред еколози се използват обсъждания на замърсяването и унищожаването на природата, които предизвикват военните учения, потенциалните военни действия и производството на военна техника и консумативи. Пред религиозни – обсъждания какво посегателство към Бог и заповедите му е убиването и насилието към хора, което вършат военните. Пред социално ангажирани и подражаващи (напр. леви активисти) – информации за антивоенни и анти-армейски протести другаде… В повечето случаи въпросът за коя армия става дума изобщо не се засяга – естествено е хората да се настроят срещу собствената им, тя ги засяга най-тясно и само на нея могат да пречат ефективно. Пред по-интелигентни таргети дори се прибягва към „национална безпристрастност“ – наред с лошите примери за местната армия се дават лоши и за други, понякога дори за руската (като правило представени като случайни инциденти). Често е нужен внимателен анализ, за да се забележи общата тема зад различните представяния пред различни таргети; нужно е да се преценява не какво твърдят изрично представяните тези, а на какви изводи се опитват да наведат таргета си.

Каналът съществува докато е полезен. Това може да продължава с години. Ако е юридически самостоятелен (примерно уебсайт) – докато бъде разкрит и изобличен по начин, който да го лиши от таргета му (което е рядко). Ако е на територията на социална мрежа – докато тя не го идентифицира като разузнавателно активно мероприятие и не го закрие.

Каналите имат администратори, които контролират положението в тях, поддържат насочеността им, изхвърлят нежеланите участници, и т.н. Понякога това са реални лица – наети на място хора, или доброволци, привлечени от полезния ресурс и неподозиращи кой стои зад него, или „полезни идиоти“ със съвместими с ролята на канала възгледи. Най-често обаче това са фиктивни персони, контролирани от персонала на организацията, управляваща ресурса – обикновено АИП или техни подизпълнители.

Персоните като правило се представят за членове на таргета. Почти винаги са специфични за канал; рядко персона участва в повече от един, и обикновено се появява в допълнителните рядко и само за подкрепа, напр. при разработване на нов ресурс, насочен към стар таргет или съвместим с него. Обикновено са отработени добре от гледна точка на достоверност – имат снимки, семейства, домове, местоработи, публикуват информация за лични събития и т.н. Конкретно идентифицираща и/или локираща ги информация най-често или не е публикувана „от съображения за лична тайна“, или е такава, че на практика да е трудно да бъде проверена (примерно завършил училище, което вече е закрито; живее някъде в определен щат, но не казва точно къде; пейзажите, сред които се снима, са много разпространени…). Имат своите пристрастия, характерни изрази, дребни недостатъци, навици. Установяването с тях на синхронна комуникация (напр. чат) понякога не е възможно; понякога е, но на практика се получава почти само при достатъчно ранно предупреждение. Гласови разговори и видеоконферентни връзки засега най-често не са опция, поради различни „оправдателни причини“; личните срещи с тях, естествено, са невъзможни. Очаквам, че с времето това ще бъде наваксано чрез наемане на местни актьори.

За разлика от тях, с реалните лица – наети хора, доброволци, „полезни идиоти“ – лесно се установява синхронен контакт, могат да участват в гласови или видеоконференции, или дори в лични срещи. Когато дават информация за себе си, тя най-често е конкретна и добре проверима. Ако пускат снимки или видеота, сред тях има такива, чието място лесно се идентифицира, напр. популярни забележителности. Нерядко участват активно в повече от един канал. Има и други белези, по които могат да бъдат различени.

Персоната се контролира от екип – най-често 5 до 10 души. Един екип обикновено контролира няколко десетки персони, често ангажирани в различни канали или дори различни кампании. Екипът работи на смени – обикновено денонощно има наличен негов член, понякога повече от един. (Персоната обаче рядко е активна денонощно – обикновено има „дневен режим“, най-често съвпадащ в някаква степен с часовия пояс на таргета, „седмичен режим“ и т.н.) Всяка персона има описание на нейните особености, което позволява да бъде поддържана консистентна от различните членове на екипа, или дори ако бъде предадена за управление от един екип на друг.

Всички „изказвания“ на персоната – постове, коментари и т.н. – се коректират преди публикуване от специалист по съответния език, заедно с член на екипа, който я управлява. Когато е нужно персоната да участва в синхронна комуникация, напр. чат, двамата работят заедно. Специалистът по езика най-често не е част от управляващ персони екип, а от екип по съответния език към съответния офис, също работещ на смени. Подобно е положението със специалистите по съответна тема (оръжия, мотоциклети, оцеляване при гражданска война, съответна религия…) – те най-често са членове на екипи към централния офис на АИП, или са наети от него външни изпълнители.

Персони, които публикуват постове, коментират и т.н., като правило имат норматив за количество публикации. Ако обаче необходимата минимална честота на публикуване не се постига, това често води до наказания за екипа, управляващ персоната.

Част от не-администраторското присъствие в създадените ресурси също са тролове. То може да бъде фиктивни персони, наети хора, „полезни идиоти“ и т.н. Често тези персони имат „различия“ помежду си по едни или други въпроси, понякога дори по промотираната кауза – ако тя има полза да има „врагове“ в ресурса. Повтарянето на една кауза от много персони, особено от такива с „различни възгледи“, подсилва достоверността ѝ в очите на таргета и създава peer pressure. Социалните взаимодействия между тях пък създават чувство за общност и принадлежност, особено ценно при десоциализирани и/или страдащи от усещане за заплаха таргети. В периоди на създаване и разработване на ресурс те са ангажирани с подкрепа и добро приемане на новоприсъединилите се.

Когато технологията го позволява, персони могат да бъдат управлявани чрез технологични средства – например Туитър ботове, чиято роля е да ретуитват пуснатото от дадени персони или реални лица. С навлизането на ИИ в практиката вероятно ще се правят опити те да бъдат използвани за управление на персони, където то може да е убедително.

Фиктивни персони, частни лица и „полезни идиоти“ често се използват и в ресурси, които не са създадени от руските тролове – например реално независими форуми, сайтове, групи в социални мрежи и т.н. Там освен пропагандирането на спуснатата кауза и споменаването на алтернативните тролски ресурси те обикновено имат още една задача – правенето на мястото отблъскващо, за да прогонят таргета оттам към тролските ресурси. Това се преследва чрез държане по отблъскващ начин – грубиянщина, заплахи, отблъскващ език, създаващи дискомфорт изказвания и т.н. Често тези действия биват поверявани на персони, които са в опозиция на налаганата кауза, за да компрометират противопоставянето ѝ. Понякога те се използват на „микрониво“ – например биват често и групово употребявани срещу участници, които ефективно разобличават лъжите на троловете. Целта е да асоциира таргетът разобличителите с неприятни неща. Когато е възможно, се правят опити такива разобличители да бъдат елиминирани от ресурса чрез клевети, масово докладване на администратори за отстраняване, и т.н.

Когато бъдат контрирани с обективни факти, троловете като правило не влизат в обективен спор. Вместо това те се опитват да обругаят привелия фактите, самите факти и/или да поставят под съмнение източника им, по специфични за съответния таргет начини. Пред дясно насочени форуми например той бива изкарван левичар, пред либерални – консерватор, пред религиозни – сатанист или атеист, и т.н. (Затова крайните възгледи са полезни за тролските кампании – те по-лесно вярват на такъв похват. Той често се подпомага и от „полезни идиоти“, пристрастени към комфорта на ехозалата си.) Ако е вероятно похватът да не успее лесно, в него могат да бъдат ангажирани повече персони, за създаване на peer pressure. Ако фактите са твърде неоспорими и има риск чрез спора да стигнат до значителна част от таргета, тролската персона изчезва за известно време, след което отново се появява и повтаря твърдението, с надеждата аудиторията да е подновена в някаква степен. Търси се ефектът „хиляда пъти повторената лъжа започва да изглежда истина“, и покриване с лъжата на максимално голям процент от таргета.

Каузи и тези на кампаниите

Каузите, които биват налагани от кампаниите, се спускат от централното командване. То преценява какво е полезно „действие срещу врага“ в съответната ситуация и момент.

Използваните тези са каквото би подкрепило съответната кауза пред таргета, пред който тя бива представяна: те са по-специфични към таргет, отколкото към кауза. Разнообразието на атакувани таргети, и съответно на използвани тези е голямо – трудно е да се открие човек, на който да не биха импонирали поне една-две от тезите на руските тролове. (Можете да тествате това със себе си, като четете списъка им по-долу.)

Някои от тезите се съчиняват от централното командване. Повечето обаче са дело на нивата под него – аналитици на АИП, или дори на екипи тролове. Немалко са възникнали спонтанно извън тези органи, били са оценени като ефективни от тях и са взети на въоръжение. Например тезата, че влиятелни американски политици участват в педофилско-сатанистки кръг, е взета в руската програма от пропагандата на американски крайнодесен онлайн кръг, т.нар. QAnon. (Който на свой ред я е взел от средновековните тези за еврейска конспирация, която служи на Сатаната и отвлича християнски деца, за да му ги принася в жертва, да прави секс с тях, да им пие кръвта и т.н.)

Дори ако са формулирани като сухи факти, тезите като правило атакуват силни емоции на таргета – така разумът му се заобикаля най-ефективно. Най-често атакуваната емоция е страхът – страх от заробване, разболяване, открадване на децата и т.н. Ако над 90% от тезите в даден информационен ресурс атакуват силни емоции на неговия таргет, с много голяма вероятност зад този ресурс стои манипулативна организация с ресурсите да има добър екип приложни психолози и социални инженери – тоест, той да е канал за влияние. Такива организации като правило са клоновете за активни операции в чужбина на разузнавания.

Някои най-чести каузи са:

– Подкрепа и организиране на крайни възгледи

Подкрепя всякакви крайни възгледи и разпространителите им – десни, леви, либерални, консервативни, религиозни… Единственото, което засега не съм виждал да подкрепя, е анти-руски възгледи.

Ролята на тази кауза е двойна. Първо, тя засилва разделението в обществото и така го прави по-малко способно да се обедини срещу заплахи. Второ, привлечените към по-крайни възгледи хора са способни да повярват на по-големи лъжи, представени като подкрепа за съответната крайност. (В крайните групи често започва спонтанно съревнование „кой е най-краен“, което допълнително засилва крайността в тях.) Също, крайните групи като правило са вредни за обществото си – опитват се да му наложат възгледите си без съобразяване с интересите на масовия човек, които като правило са различни.

Например когато се подготвяше приемането на Западна Германия в НАТО през 1958 г, местни неонацисти там вандализираха еврейски гробища и синагоги под ръководството на агенти на КГБ, по идея на ген. Агаянц. Съветските медии координирано вдигнаха шум за „надигане на неонацизма в Западна Германия“, общественото мнение на Запад се уплаши и приемането на Западна Германия в НАТО се отложи с две години. Западните разузнавания бързо идентифицираха съветската роля в случката, но нямаше как да не се съобразят с общественото мнение в страните си.

– Промотиране на омраза към „различните“

Демократичните държави дават възможност на хората да проявяват различията си – по националност, сексуалност, политически възгледи, населено място на произход/живеене, спортни предпочитания и т.н. и т.н. Тези различия обогатяват и правят по-продуктивна демократичната система, точно както примерно различните професии и умения обогатяват и правят по-продуктивна икономиката.

Руските тролове съответно промотират трибализъм, недоверие и омраза между различните групи. Това засилва разделението в обществото на тези страни и ги прави по-уязвими и слаби. При постигане на твърде силен антагонизъм таргетите могат да бъдат провокирани към директен сблъсък. Например през 2016 г. в Хюстън руски тролове, установили контрол върху общности на мюсюлмани и на антимюсюлмани, ги свикаха на митинг на едно и също място, по едно и също време, с предупреждение, че „другите“ могат да ги атакуват – да се готвят за силов отпор. (Полицията се оказа предупредена от неизвестен източник и ги раздели. А участниците бяха много учудени защо организаторите ги няма…) Ако бяха успели, подходящо представяне на инцидента пред различните общности и дораздухване можеха да доведат до сериозни размирици с дълготрайни ефекти. Има десетки подобни случаи – например в момента се правят опити да бъдат провокирани сблъсъци между привърженици и противници на Доналд Тръмп.

Както крайните възгледи, така и трибализмът са естествени проблеми в свят с популярни социални мрежи – случват се и без руските тролове. Те обаче ги използват и подсилват за своите каузи.

– Промотиране на страх от бъдещето и усещане за нестабилност

Изплашените и изгубили опора хора лесно се присъединяват към лесно контролируеми таргети. Също така, те са по-податливи на вяра в неадекватни идеи и са по-склонни да игнорират доказателствата, че съответната идея е измислица или нечие мероприятие. Затова руските тролове често промотират тези, които плашат техния таргет, дори ако от това не се очаква пряка вреда за съответната страна. Такива са например слуховете за катастрофа с планетата Нибиру и други астрологични бедствия, очаквани нашествия от извънземни и т.н.

Тази кауза е по-скоро подготовка на терена за други.

– Пропагандиране на приемливостта на „алтернативност“ на фактите и представите за реалността

Налага мнението, че фактите има как да са различни за различните хора, че противоречащи си представи за реалността могат да са еднакво валидни и верни, и че истината няма как да бъде определена обективно. Тя се използва основно сред таргети, които са принципно способни да разбират фактите, но и имат емоционални слабости, които могат да ги отклонят към лъжливи тези. Ако бъдат атакувани с лъжлива теза по рационален път, би имало сериозен риск да я отхвърлят. Затова първоначалното налагане на приемане, че различни тези могат да са еднакво верни, отваря терен за приемане на лъжи. Пак то се използва, за да защитава „правото“ на троловете да лъжат.

Последващата стъпка произтича от факта, че по всеки въпрос може да има максимум една истина, но безброй лъжи. Руските тролове използват това, за да давят истината в море разнопосочни лъжи. Всяка от тях импонира повече от истината на емоциите на твърде малък процент от хората. Достатъчно голям брой различни лъжи обаче сумарно успяват да отклонят от истината (и от подкрепата за произтичащи от нея неща) значителен процент.

Пример: Когато беше разкрито, че Сергей и Юлия Скрипал са отровени в Солзбъри от руски агенти, руските тролове пропагандираха голям брой различни лъжи по въпроса – че Скрипал всъщност не са отровени (британците лъжат), че са отровени всъщност от британските служби за да набедят Русия, че са отровени от случайно изпуснати британски военни отрови, че са отровени от американците за да изложат Великобритания, че са отровени от германците или французите като игра за власт в ЕС, че са се отровили сами по случайност, че са се отровили сами поради лични неудачи, че са отровени от местни кримки, на които дължали пари, и т.н., и т.н. Целта беше да се създаде значителна популация, която вярва в нещо различно от истината (че Русия е отровила хора на британска почва), и така да се отслаби реакцията срещу тази руска акция.

Често „алтернативността“ бива използвана в съчетание с подкрепата на крайни възгледи. Например „алт-десните“, „алт-левите“, поддръжниците на „алтернативна медицина“, „алтернативна наука“ и т.н. в съответната страна като правило получават подкрепа от руските тролски кампании.

– Пропагандиране на търпимост към измамите, лъжите, разделението, омразата и т.н.

Тази кауза налага тезата, че свободата на лъжите, на речта на омразата, на клеветите и т.н. е свобода на словото, и трябва да бъде опазвана на всяка цена. (Епистемиологията доказва, че е обратното – свободата на лъжата означава смърт на свободата на словото, чрез удавянето на истината в лъжи и оттам елиминирането на смисъла на словото като средство за комуникация. Подобно е положението със свободата на речта на омразата, клеветите и т.н.: разделеното общество по-трудно приема истината.) Повярвалите ѝ са ценни „полезни идиоти“, които защитават руските тролове от противодействие на лъжите, клеветите и обидите им.

Свързано с тази кауза е и представянето на руски агенти, вредители на държавата и обществото, терористи и подобни като „герои“ и „борци за свобода“, които „злата държава“ се опитва да унищожи. Друга връзка с нея е представянето на престъпници (терористи и т.н.), които спадат към определена група, за представителни за тази група, като част от промотирането на омраза между различните групи хора и подкрепата за крайни възгледи. Особено се набляга на случаите, когато демократични държави обявяват реално полезен човек за „враг“ и го преследват (напр. Едуард Сноудън, Джулиан Асанж, Челси Манинг…). Във всички случаи пред едни таргети представянето е в едната посока, пред други – в другата, за да се разпалва враждебност между тях. Набляга се обаче основно на посоката, която вреди повече на съответната страна.

– Подкопаване на авторитета на местната икономическа система

Руската икономическа система е по същество неофеодална. Върхушката на тайните служби е нейните благородници, които получават в ленно владение феоди (фирми, административни единици, високопоставени длъжности в корумпирани институции…), в които да се радват на власт и от които да печелят. (Де юре ги получават в собственост, официално назначение или сходен еквивалент, но ако сеньорът реши, че за съответния феод ще се грижи по-добре някой друг, васалът-„собственик“ го предава на другия срещу „неоповестена сума“, или просто изчезва.) Свободата и типът на икономическите отношения са реално сходни с тези при ленния феодализъм през Средновековието в някои европейски страни. (Подобно е положението и в страни, достатъчно овладени от руската агентура – тя налага там същата система, като „феодалите“ са руски агенти и местни корупционери, васални в крайна сметка на руското разузнаване. Руските агенти в медиите и руските тролове прикриват някои от тях и представят други за агенти на „врага“, раздухвайки омраза срещу него сред повярвалите им.) Най-честата тролска кауза твърди, че това е добър вид капитализъм (напр. „суверенен капитализъм“), а че западният капитализъм е вид израждане, слободия, дезорганизация, робство на потребителството и т.н. Както и при комунизма, руската система бива представяна като свободна, а западната – като вид подтисничество и израждане.

За да прикрие очевидността на тази лъжа, каузата се опитва да представи реалността като привидност. Поддържането на толкова всеобхватна и убедителна привидност би изисквала актьор от световен мащаб, затова теориите за световни конспирации са чест елемент в пропагандата на тази кауза. Те включват различни конспирации – еврейска, масонска, билдербергска, илюминатска, глобалистко-либерастка, и т.н., според каквото импонира на конкретния таргет. (Важен елемент: никога представящи като злодей Русия, дори пред таргети, които биха го приели – разпространението на конспиративните теории не е напълно контролируемо чрез средствата на троловете, така че не поемат риска.) Чести герои в тях са могъщи зли кукловоди – Ротшилд, Сорос, Бил Гейтс, Иван Костов и други хора, чиито убеждения или действия пречат някак на Русия. (Никога Путин или други руски дейци – поне аз не съм видял такъв случай. Което е добър индикатор кой е авторът на преобладаващия процент конспиративни теории – а също и доколко противници на Русия използват такива теории като оръжие.) Често в тях се използват елементи от показали се в миналото като успешни конспиративни теории, най-често от средновековната теория за световната еврейска конспирация – отвличане на деца, пиене на кръвта им, сатанизъм, педофилия и т.н. Добавят се и нови елементи, според таргета – облъчване с 5G, чипиране с ваксини, тровене с кемтрейлсове, разболяване с ГМО, заробване с предпазни маски…

Основата на тази кауза по същество е приписване на демократичната икономическа система на недостатъците, от които реално страда руският неофеодализъм. Например където руската агентура е наложила неофеодализъм, който тя нарича капитализъм, недостатъците му се представят като типични за капитализма и идващи от „капиталистическите държави“. Съгласно нея, демократичната икономическа система не създава благоденствие за хората – може да създаде привидност за него, но то всъщност е робство на потребителството, или на нещо друго или някой друг. В нея са властелини злодеи и техни конспирации, които заробват хората, манипулират ги и им промиват мозъците. Там е невъзможно да се успее, ако не си агент на системата (което всъщност е вярно в неофеодализма, и опитите на тази вярност да проникне през лъжите биват използвани за подкрепата им).

Герои според тази кауза са тези, които се опитват да „освободят хората“, като разрушат демократичната икономическа система. Такива са например злокачествените политически популисти, които са готови да се докопат до властта и да я задържат на цената на икономическо разхитителство. Такива са също корупционерите, които отнемат бизнеси от собствениците им и ги прехвърлят на свои по-некадърни последователи, и/или фалират успешни обществени бизнеси, за да ги „приватизират“. Такива са също икономически некомпетентните (например налагащи по идеологически причини грешни теории и практики), които влошават икономическата атмосфера и т.н. Такива са монополистите, които унищожават конкуренцията с всякакви средства (те реално разрушават системата, ликвидирайки пазарния ѝ елемент). Такива са и кандидат-диктаторите, които търсят установяване на диктатура чрез икономически средства.

(Забележка: Тезата на повечето западни икономисти, че диктатурите винаги са икономически по-неуспешни от демокрациите, е донякъде спорна – например нацистка Германия е икономически много успешна. Руското ръководство обаче е свикнало да мисли, че западната мисъл е по дефиниция истина, а каквото ѝ противоречи, примерно руската пропаганда – по дефиниция лъжа. Съответно руските служби смятат, че превръщането на една демокрация в диктатура задължително я съсипва като икономика, и затова те подкрепят кандидат-диктатори в рамките и на тази кауза, в добавка към други.)

– Подкопаване на авторитета на местната политическа система

Тази кауза се прилага срещу демократични страни. Руската политическа система, точно както и икономическата, е всъщност неофеодализъм. Демократичният капитализъм е по-производителна и оптимална система, и с това е заплаха за руската неофеодална върхушка, точно както беше за съветската (реално също неофеодална и базирана на ленно владеене на феоди). Затова подкопаването му е задача с много висок приоритет за Русия. (По същата причина кампаниите, които насаждат разделение между либерали и консерватори, подкрепят консерватизма много повече от либерализма – при сравнение между демократичен капитализъм и неофеодализъм, демократичният капитализъм се оказва по-либералната, а неофеодализмът – по-консервативната, в смисъл на назадничава, система. За разлика от времената на СССР, реалната цел на тази теза е скрита не зад крайно лява лъжа (комунизъм), а зад крайно дясна (феодализъм). Тази разлика често се пропуска и е трудна за приемане от много искрени консерватори.)

Една от тезите ѝ отрича възможността „простият“ народ да избере качествени ръководители. Тя възхвалява „стабилността“ на феодалната система (обикновено наричана с по-примамливо име, например монархия) и я противопоставя на промените в политиката, предизвиквани от смените на властта при избори. Поддържа становището, че де факто феодализмът издига качествени управници, които се грижат съвестно за народа. Че организираността на феодалната система превъзхожда постижимата от демокрацията (политически вариант на тезата, че плановата икономика е по-добра от пазарната). Че „монархизмът“ (или зад какъвто друг термин крият неофеодализма) е съвместим с пазарна икономическа система (не е – неофеодалите заграбват най-напред и най-пълно икономически успешните инициативи, превръщайки ги в свои „феоди“, и унищожават възможността на „простолюдието“ да прогресира икономически). Използва се предимно пред консервативни и/или наплашени с промени таргети.

Друга теза преувеличава объркванията и съмненията около типичния изборен процес. (Точно както съветската пропаганда описваше пазарната икономика като хаос, много по-долен от порядъка в плановата.) Лъжите за фалшификации в процеса биват преповтаряни и допълвани, а опровергаванията им биват премълчавани или обругавани. Случайните грешки биват представяни като умишлени фалшификации (от предположителна зла конспирация – виж предишната точка). Като правило те биват групирани по таргети – всеки политически таргет получава тези, които го представят като жертва. Освен че това засилва разделението, в рамките на тази кауза постоянното му експониране води до подсъзнателно отвращение у таргета към политиката и демократичните ѝ елементи.

Трета теза твърди, че всъщност демократичната система не е това, за което се представя. Тя ѝ приписва всевъзможни недостатъци (най-често реални недостатъци на руския неофеодализъм, доказали вредността си). Често използва за целите си конспиративни теории.

Четвърта теза промотира като алтернативи на демократичния капитализъм реално нежизнеспособни форми на управление, например анархистично или либертарианско. Целта е не толкова реалното им налагане, колкото създаването на значителен пул хора, които са противници на наличната политическа система. При нужда Русия може да се представи за приятел на каузата им, който „поощрява политическото разнообразие“, „подкрепя борбата за свобода“, и т.н., и така може да бъде обединителен фактор между тях с цел събарянето на политическата демокрация.

– Подкопаване на авторитета на политици, които пречат на целите на Русия (например са полезни за страната си)

Същността ѝ е представяне на политика за „враг“ на колкото се може повече таргети. Като правило се върши чрез клевети, подбрани да изглеждат вероятни и да са трудно проверими на практика. Подбират се спрямо таргета. Пред религиозни таргети политикът може да бъде набеден в атеизъм, сатанизъм, скрита принадлежност към някоя особено плашеща ги и/или омразна им религия. Пред таргети със силни политически пристрастия му се приписва явна или тайна принадлежност към „врага“ им. Пред таргети с етнически или сходни неприемливости – принадлежност (най-често скрита) към етнос, който те не понасят. Пред бедни хора – като поддръжник на богаташите; пред богати – като левичар, комунист и подобни. Пред много таргети могат да бъдат използвани елементи от личен живот (педофилия, развратност, домашно насилие…). Пред таргети с непоносимост към корупция – корумпираност (като правило трудно проверима, например проявена примерно в друга страна) и т.н. Пред таргети, които вярват в някоя зла конспирация – принадлежност към нея (оттам ползата от такива таргети – както и от всякакви други, които възприемат някого като „враг“). Често пред различни таргети му се приписват взаимно изключващи се неща – ехозалираните таргети не чуват мнението на други, особено твърде различни таргети, така че рискът някой да се замисли или да възприеме даден му аргумент по въпроса е близък до нулата.

Понякога клеветите касаят принципно проверими неща, които обаче хората обикновено не си дават труда да проверят – такива често изглеждат по-достоверни. (Ако някой ги провери и съобщи за невярността им, се правят опити за заглушаването компрометирането и/или сплашването му.) Понякога се използват клевети срещу близки на политика хора, с цел компрометирането му по асоциация.

Охотно се използва компрометираща информация, получена чрез електронно или физическо шпиониране или събиране на данни. Където такава липсва, често бива фалшифицирана. Всякакви лични качества, които е възможно да бъдат представени с достатъчно изкривяване за неприемливи пред някой таргет, също се използват.

Таргети, които са склонни към насилие, могат да бъдат подтикнати към физическа разправа с по-опасни за Русия политици, разобличители на руски лъжи и т.н. – включително до убийството им.

– Подкрепяне на политици, които работят за Русия или подпомагат полезни за нея каузи, или пък каузи, които вредят на местната страна.

Това обикновено са политици, които налагат остро разделение в страната си, дълбоко корумпирани са, финансово некадърни или опропастителни, слаби държавници, поддръжници на полезни за Русия или противници на вредни за нея каузи и тези. Далеч не всички от тях са руски агенти, или пък желаят доброто на Русия – вредни ли са за своята страна, ще получат подкрепа. Пак тук спадат и политици, за които Русия разполага с компрометираща информация и може да я използва за изнудването им. (Където е възможно, руски агенти правят опити за събиране на такава информация или скланяне на политици към компрометиращи действия, които да бъдат документирани и използвани.)

Основната форма на подкрепа е борба за опровергаване на фактите, които биват изнасяни срещу тях, и ангажиране на контролирани таргети в негова защита. Част от тази борба е представянето на политика за „свой“ за всички възможни таргети – това увеличава подкрепата на таргетите за него. Друга част е представянето на противниците му за „врагове“, по аналогична схема.

Политици-властомани често биват представяни като борци срещу „злата система“. Тази система бива описвана като конспирация, целяща да пороби народа на съответната страна. Като нейни членове биват представяни органите за защита на страната (разузнаване, контраразузнаване, армия, полиция…) и политици, които пречат на целите на Русия. Често ѝ биват приписвани стандартни и/или доказали влиянието си зли неща – сатанизъм, педофилия, пиене на кръв на деца, черна магия, нацизъм, чуждопоклонничество, каквото работи пред съответния таргет… Опитите на властомана да се сдобие с повече власт биват представяни като борба срещу командни звена на тази конспирация. Подходящи таргети често биват подтиквани да са готови да го подкрепят със сила, и/или да упражняват насилие срещу негови противници.

„Полезни психопати“, които нямат политически амбиции, но имат психопрофила да са силно рушителни за страната си, могат да бъдат подтикнати от руски агенти да се пробват в политиката. Бъдат ли убедени да опитат, им се оказва всестранна подкрепа – като правило не само информационна.

Не-информационни видове подкрепа се дават и на професионални политици, които са рушителни за страната си. Например те често биват и финансирани прикрито от Русия. Примери: кампанията на Матео Салвини беше финансирана чрез сделки с руски нефт; Марин ле Пен получи за своята изгодно предложение за заем от Внешекономбанк; пропагандата на Брексит беше финансирана чрез огромно дарение от британски бизнесмен, сключил сделки с печалба от същия порядък с верига от фирми, свърваща с контролирани от руски агенти… В други случаи тези политици или техни помощници и персонал биват обучавани от руски агенти как да постигат целите си. Като правило обучението включва и недемократични или дори незаконни средства, с цел политикът да се изкуши да ги използва явно или прикрито, и така да засили разделението в страната си и/или да стане уязвим за руските тайни служби. На преценени като податливи политици се предлагат и други начини на съдействие от Русия, според който каквото е вероятно да приеме. Дали ще го получи е спорно, но приеме ли идеята, вече може да бъде шантажиран с това.

Много други държави също финансират политици и организации в чужбина, изповядващи сходни с техните ценности, но най-често го правят открито. Русия задължително работи по начини, които да ѝ позволят официално да отрече ролята си, за да може да си позволи използване на по-недопустими средства – и много често си го позволява. Това поставя действията ѝ в категория отвъд тези на повечето други държави.

– Подкопаване на авторитета и влиянието на местното разузнаване / контраразузнаване, армия и/или полиция

Заради ролята си, органите за защита на страната като правило са обект на атака. Атаките целят унищожаването на авторитета им, тяхното обезкръвяване и обезсилване. Типични в това отношение са кампании за рязко намаляване на военни бюджети (в ситуации, в които няма рязко намаляване на военната опасност за съответната страна), кампании за дефундване на полицията (вместо за борба срещу недостатъците ѝ), тези, че разузнаването и контраразузнаването са всъщност центрове на опасна конспирация, и т.н.

Друг подход е представянето на тези органи пред различни таргети в противоположна светлина. Например местната полиция може да бъде представяна пред жертви на униформено насилие като брутална и насилническа, докато пред поддръжници на реда бъде изкарвана мекошава и бездейна. Освен че засилва противоречията между двата таргета, това поставя полицията пред нужда да удовлетворява противоположни изисквания, което намалява ефективността ѝ.

– Оплюване и очерняне на неща, които правят местното общество силно и способно на единство (имиграция от потенциално полезни хора, търпимост към малцинства, доверие към наука, здравеопазване, образование, честен бизнес и т.н.)

Всяко демократично общество съдържа хора и групи, които се противопоставят и на полезни неща, поради свои тесни интереси и/или предразсъдъци и заблуди. Тезите в служба на тази кауза ги подпомагат, като пропагандират възгледите им. Например потенциално полезните имигранти биват представяни като опасност; предлагат се нереалистични и непостижими критерии за полезността им. Малцинствата биват представяни като противоречащи на някакви традиционни ценности, според в каквито вярва съответният таргет. Науката бива представяна като фалшификации, създадени с цел обогатяване – особено в области, които идентифицират опасности и предупреждават за тях. Здравеопазването бива представяно като неефективно, корумпирано и негодно. Образованието – като неефективно пред някои таргети, като агресивно промиващо и зомбиращо пред други, като финансово разхитително пред трети, като кодифициращо неравенството пред четвърти… Всяко нещо, което прави местното общество силно и единно, бива представяно в превратна светлина чрез таргет-специфични тези.

В хода на това често биват представяни като положителни неща, които реално съсипват обществото. Например в канали, където имигрантите биват представяни като опасност, обиращи и имигранти престъпници биват представяни като герои, които пазят страната от тази опасност. Агресията срещу малцинствата бива представяна като самозащита на мнозинството от предположително агресивни малцинства. Науката бива отричана и ѝ се противопоставя „алтернативна наука“, която всъщност промотира измами. На здравеопазването биват противопоставяни видове „алтернативна медицина“, които като правило също са измами. И т.н.

– Насаждане на настроения срещу участие на страната в организации, които биха могли да я предпазят от Русия в някакво отношение

Въпросните организации – най-често икономически и военни съюзи – биват представяни като експлоататорски, заробващи, налагащи неприемливи за таргета ценности и т.н. Например, ако в страната е въведен от руските агенти неофеодализъм, недостатъците и вредите му често биват представяни като наложени на страната от съответните организации. („Те ви наложиха този мръсен капитализъм!“) Опитите на съюза да коригира проблеми на страната чрез политически натиск и/или стимули, за да подсили слабото си звено, пък биват предоставяни като диктат, заробване, вредителство, милитаризъм и т.н.

Пред възприемчиви таргети те биват контрастирани с образ на Русия като алтруистична сила, която носи свобода от недостатъците на „гнилия западен капитализъм“ и опазва „истинските“, „национални“, „естествени“ ценности.

– Пропагандиране на организации, които са „алтернативни“ на разпространените, и са контролирани от служители на ГРУ

Пример за такава задача е пропагандиранета на „религиозни“ организации, напр. алтернативни вероизповедания, в страни където местната църква е в сериозна криза на доверието пред хората, силно корумпирана е и т.н. (Често тя е такава благодарение на дейността на руски агенти.) Както и с типичните канали за въздействие, тези центрове отначало обикновено се занимават с подпомагане, привличане и закрепване на определени таргети. След като алтернативата им бъде на практика елиминирана, те започват да въвеждат спусканите им каузи и тези. Честа кауза при тях е установяването на Русия, руски източници, институции и персони като авторитети сред съответния таргет. Сред него се търсят хора, податливи на религиозен екстремизъм, които да бъдат доразработвани и използвани за „ангажиращи“ задачи (напр. физически атаки срещу лица, организации или обекти, обявени пред тях за „безбожни“ или „сатанински“).

Друга кауза от тази група е пропагандирането на местни „патриотични“ организации, алтернативни на официалните (ако има такива). Официално те съществуват за защита на съответната страна, носят имената на нейни патриоти, активно рекрутират патриотично настроени хора, провеждат обучения и т.н. Тяхната насоченост обаче като правило е основно срещу „врагове“, които към съответния момент реално са съюзници на страната. В техните рамки се разпространяват исторически лъжи, които представят Русия като приятел на страната, и нейни исторически или съвременни личности като авторитети и образци за подражание. Често каузи, които вредят на страната и/или разделят населението ѝ, биват представяни на членовете на тези организации като „патриотични“, и те се използват като изпълнители в тях. Като „предатели на Родината“, „безродници“, „агенти на глобализма“ и т.н. пред тях биват представяни и личности, които са по един или друг начин пречка за руското влияние, и се поощрява агресия срещу тях. Те се използват за изпълнение и подкрепа на задачи, които биха компрометирали страната в чужбина и/или пред части от собственото ѝ население. Както в „религиозните“ организации, и тук се търсят хора, податливи на екстремизъм.

Създаването на тези организации обикновено се върши от други клонове на отдела за активни мероприятия в чужбина на ГРУ. Най-често те са инициирани, организирани и ръководени от руски агенти, местни или командировани от Русия. По-рядко те биват създадени от местни активисти и впоследствие „превзети“ от руските агенти. Пропагандата и рекламирането им обаче най-често се извършва чрез ресурсите на руските тролове. Пак те създават онлайн центрове, които служат за обединяване и промиване на членовете на тези организации.

Като правило тези „алтернативни“ организации таргетират и набират хора, които са вътрешно уязвими и дестабилизирани. (По същество техният модел е този на сектите, и черпи доста ноу-хау от тях.) Затова „връщането към реалността“ на членовете им е изключително трудно. Подсъзнателната им емоционална връзка с организацията е силна и дълбока, те са ѝ на практика роби, често заради нея биха скъсали връзки със семейството си, близките си приятели и т.н. Често са способни да не приемат дори очевадни и доказани извън всякакво съмнение факти за истинската ѝ същност. Тя е техният хероин – при прекъсване на връзката „синдромът на отнемане“ е тежък, до риск от самоубийство при някои. По тази причина те много лесно и често си търсят и намират други подобни организации, нерядко също контролирани от руското разузнаване или от злокачествени измамници и манипулатори.

Важно е да се разбира, че тези хора имат здравословен проблем, който има нужда от психотерапевтична, а понякога и от лекарствена помощ. Той не е лудост, не е тяхна грешка, не е срамен и не бива да се третира като такъв и да бъдат обвинявани за него. Но ако не получат помощ за него, могат да бъдат вредни за себе си, а понякога и за обществото. Съответно е важно да се разбира, че наличието на такива хора в обществото, оставени без нужната им помощ, прави това общество уязвимо – за руски атаки, за други атаки, за спонтанно възникнали вредни мемове… Това е доказателство, че здравеопазването всъщност не е личен проблем – силното обществено здравеопазване е елемент от инфраструктурата на едно общество, точно така необходим, както е например армията или съдебната система.

– Пропагандиране на идеи, които вредят на съответната страна по неспецифични начини

Тук спадат всякакви идеи, като правило нереални, които вредят на страната, населението ѝ, боеспособността ѝ, технологичния ѝ напредък и т.н., и/или набират „полезни идиоти“, които могат да бъдат прехвърлени към по-полезни за ГРУ цели. Местни руски агенти в тези групи често подпомагат тази дейност, но сравнително рядко са техни ръководители – обикновено поемат ролята на незабележими и скромни, но полезни организатори. Когато е подходящо, в кампании в тяхна подкрепа участват и официални руски медии.

Повечето от тези идеи не са измислени от ГРУ или АИП – съществували са дълго преди създаването на доктрината „Решетников“ и най-често са се появили спонтанно, като психиатрична „продукция“ на луди, краен идеологизъм или опити за мръсна игра от местни политици. Програмата, която е описана тук, ги стимулира, тъй като оценява полезността им (в други страни) за Русия. Тя също така следи за новопоявили се такива идеи, и ако прецени някоя от тях като полезна, започва да я подкрепя.

Малка част от тези идеи са съчинени в рамките на тази доктрина. Повечето от тях не са успешни (не са преминали през интензивния еволюционен процес, който отсява недостатъчно убедителните глупости). Успешни са предимно тези, които са продукт на качествено социално инженерство; създаването на такава не е лесно. Понякога техни аналози се изпробват в Русия или близки ѝ страни, с цел усъвършенстване на социално-инженерните технологии. (Предполага се, че „Синият кит“ е било такова изпитание; сигурни доказателства за това засега нямам.)

Някои такива идеи са:

Анти-медицина (напр. антиваксерство, анти-антибиотици, вяра в „алтернативна медицина“, отричане на реалността на здравословни проблеми, например епидемични инфекции, борба срещу мерките срещу тях): вреди на здравето на населението на „врага“ и така натоварва финансово здравеопазването и икономиката му. Потенциално подяжда боеспособността на армията му. Създава пулове от хора, страдащи от мъчителни заболявания (виж по-горе). Повишава податливостта на приписване на държавата и политиците зли намерения спрямо народа. В някои случаи може да подобри поразяването на населението от определени биологични оръжия.

Анти-технологии (напр. анти-5G, анти-мобилни телефони, анти-квантови компютри, анти-ИИ): пречи на технологичния напредък на „врага“. Поддържа части от населението му в технологична изостаналост. Повишава податливостта на приписване на държавата и политиците зли намерения спрямо народа.

„Алтернативни“ (в смисъл на измами) технологии, лечения, науки и научни открития и т.н. Примери: хапче, което превръща големи количества вода в гориво; безопасни ядрени реактори с практично малък размер; астрология, магия и друга мистика; уринотерапия, енерготерапия и подобни „лечения“; „научни“ открития (лъчи на Тесла, биологична енергия, антибактериални вибрации…), слънцехранене, космически свръхразум и т.н. В повечето случаи те се свързват с два наратива. В единия съответното нещо е открито от местен или съюзнически гений и алтруист, но е било смачкано и отречено от злата или некомпетентна официална власт, често по задача на зли световни конспирации. В другия наратив то е разработвано от мъдри и знаещи руски учени (или тибетски йоги, африкански хилядолетници, мексикански шамани, южноамерикански индианци, каквото би изглеждало най-убедително на съответния таргет). Те се опитват да го разпространят за полза на човечеството, а злата или некомпетентна местна власт им пречи, често по задача на зли световни конспирации. (В този вариант често дори на пазара се предлагат „апарати“, „проби от лекарство“ и прочее. Най-често зад тях стои кампания на ГРУ за набиране на средства. Нерядко покупката се регистрира, реално за идентифициране на потенциални „полезни идиоти“.)

Фантастични неща (нормални явления – кемтрейлсове, двойни дъги и т.н.; конспирации – рептили, илюминати и т.н.; посегателства – отвличане на деца за осиновяване от черни норвежки гейове и т.н.; обща суеверност и фатализъм): откъсва хора от реалността, и така обременява страната и пречи на единството на населението ѝ. Ефектът на една отделна теза рядко достига значителен процент, но натрупването на много такива тези елиминира значителен брой потенциални войници или служители на „врага“.

Склонността към вярване в нереални идеи почти винаги показва дефицит на здрав разум. Затова склонните към вярване в едни нереални идеи най-често са склонни към вярване и в други (проблемът е в човека, не в идеята). Съответно набраните около такива идеи таргети лесно могат да бъдат прехвърлени към други, по-опасни за страната – напр. политически, религиозен или националистически екстремизъм. Често те биват постепенно „разработвани“ и скланяни към „русофилия“ (всъщност про-руски фанатизъм).

Полезни четива

Повечето просто дават някаква представа за нещата. Надеждността им е най-различна. Единствените, които съм използвал като източник на информация (в много ограничен размер) са докладът на Мълър и разследванията на Белингкат; почти всичко, което съм взел оттам, обаче се потвърждава и от други, несвързани с тях източници. Някои други от източниците ми е възможно да са използвани като източници и на статии от изброените – не съм ги проверил за съвпадение.

– Уикипедия (на английски език; статиите съдържат линкове към другоезични версии, където ги има, към източниците си и към още информация): Руски институт за стратегически изследвания, Агенция за Интернет проучвания, Руски уеб-бригади, Евгений Пригожин, Леонид Решетников, Михаил Фрадков, Александър Дугин, рапорт на Мълър, Джесика Аро.
Официалният доклад на Робърт С. Мълър за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. (Части от него са цензурирани по различни съображения.)
Рапорт на американската разузнавателна общност за руската намеса в изборите през 2016 г.
PNAS – оценка на влиянието на АИП върху политическите възгледи на американски потребители на Туитър, към края на 2017 г..
Проучване на намесата на руски тролове в диспута срещу ваксинирането в САЩ.
Анализ на QAnon от дизайнер на игри (съдържа и други полезни линкове)
Статия в Deutsche Welle за руската пропаганда, свързана с коронавируса.
Статия в Deutsche Welle, която съдържа малко информация за поделение 26165.
Сайтът за гражданска журналистика Bellingcat
Сайт на популярния американски алт-десен карикатурист Бен Гарисон, с изобразени някои от типичните руски пропагандни тези.

Empathy is required for democracy

Post Syndicated from arp242.net original https://www.arp242.net/empathy.html

As humans, we’re fundamentally “selfish”, for lack of a better term, as our own
feelings and experiences are our baseline. We’re also fundamentally empathic,
which is why most of us aren’t assholes.

It’s fairly easy to be empathic with people close to you: your family, friends,
coworkers, and other people you directly interact with. You’re aware of their
feelings, and much of the time you adjust your views and behaviour accordingly.
In my observation a lot of conflicts that happen – fights with your spouse,
coworker, etc. – are a failure of empathy: you don’t fully understand the other
person’s feelings and perspective. Some people have a structural failure of
empathy and we call those people assholes.

Empathy gets harder the further you go away from your immediate circle. To be
empathic towards people you’ve never met or whose lifestyle is radically
different from you requires some amount of effort; you need to be aware of their
circumstances and feelings to emphasize with them. This is one reason why
fiction is quite important: it trains empathy.

The current political situation seems to be spiralling out of control in the
United States; but it’s hardly just the US where this is happening, I see it in
all other countries where I’m reasonably familiar with the politics as well: the
Netherlands, Belgium, and the UK. It’s just more extreme in the US, which is
mostly due to how the political system works.

There is a lot that can be said about all of this this, but one of the most
important core reasons is a structural failure of empathy. This is something
I’ve seen on all sides of the political spectrum, it just takes different forms.

Empathy comes in two forms: you can have emotional empathy, “I understand why
you feel like this”
, and intellectual empathy, “I understand why you could
hold such a viewpoint (even though I don’t agree)”
. Both are important; people
don’t feel angry for no reason, and they don’t vote a certain way without
reasons either. For a democracy to function there needs to be some form of
genuine understanding – or empathy – across the population.


On the right you see things such as “BLM is just a terror organisation”. Framing
it like this “inoculates” people against developing empathy. I mean, would you
care to listen to Osama Bin Laden to develop empathy for him? Probably not.

On the left, anyone who is opposed to BLM or affirmative action is a racist.
It’s a massive failure of empathy to frame things like that, and just as most
people wouldn’t pay much attention to what a terrorist has to say, most people
also wouldn’t pay much attention to what a racist has to say.

There are plenty of stories of former neo-Nazis apologizing with tears in their
eyes for their past actions. Some people really are just bad, and some people
are just good. Most of us? Somewhere in between and a complex mix of both. Our
environment matters a lot. European, Chinese, or Indian people are not
fundamentally different from Americans as human beings, yet their attitudes,
behaviour and societies are. I’ve lived in a bunch of different countries over
the past few years, and the differences are quite striking, even within
neighbouring countries in Europe.

Germany went from being a democracy to Nazi Germany and back to being a
democracy all in the span of just 15 years. This is a particularly striking
example and entire books have been written about the sequence of events that
made this happen, but it’s an important lesson to not underestimate external
influences on people’s actions.

There are a few factors that come in to play here: the rise of partisan
mainstream media is an important part. This is definitely something where things
are worse on the right with stuff like Fox News, The Daily Mail, spurious claims
of “liberal bias”, “fake news CNN”, and so forth. This also exists on the left,
but less so.

While Vox seems concerned about how Chapo Trap House will hurt Sanders’
chances
, and relativities the content as “mockery”, “insults”, and
“conventional punditry and political analysis leavened by a heavy dose of
irony”. But if you look at the actual content then that seems like a
rather curious take on things. Does “haha, that was only ironic” sound familiar
to you? And this isn’t some obscure podcast no one heard of, it’s one of the
biggest ones out there.

I got permanently banned from /r/FuckTheAltRight a few years ago for pointing
out that a “punch Trump” protest was misguided and pointless
under rule 1:
“No Alt-Right/Nazis”.

Overall, I feel things are in pretty bad shape. It’s pointless to argue which
side is worse or who started it. It’s really bad everywhere, and because “the
other side is worse” is an absolute piss-poor defence for tolerating – or even
doing – the same thing on your side. People love to throw “false equivalence”
around as some sort of defence, and that’s just missing the bigger picture.


How did we get here? I think there are a few reasons for this. When a large
group of people do something very clearly wrong then there is almost always
something more going on than just “there is a problem with those people on an
individual level”, because the baseline of “bad people”, so to speak, just isn’t
that large.

Some of the reasons include:

  • The media landscape changed significantly, and people get stuck in “echo
    chambers”.

    I don’t really like the term “echo chamber” as it’s misused so often. There is
    nothing wrong with engaging on a Donald Trump community or a socialist
    community. It’s normal and natural to want to talk to like-minded people
    without having to explain and defend your views every other comment. However,
    if all you do is engage with like-minded people and never hear anything
    else … yeah, then there’s a problem. The increasing partisan nature of
    media, as well as social media, are a big factor in this. I’ll expand on this
    in another post later this week.

  • Certain actors encourage a lack of empathy for personal gain; Donald Trump is
    an obvious example of this, as are his stooges in the form of Tucker Carlson
    and the like. Tucker Carlson is not an idiot, I have every reason to believe
    that he knows exactly what he is doing: adding more drops to the empathy
    inoculation for personal gain, because if you make sure people distrust – even
    hate – the other side then they’ll remain loyal to you.

    No one wants to be seen as a racist or sexist, so calling people you don’t
    like racist is a simple way to “win” an argument, shut people up, and get an
    audience with some outrage-driven piece. “Standing against racism” is a noble
    cause, but just because you have the appearance of doing so doesn’t mean
    you’re actually doing it.

  • A lot of regular people feel let down and forgotten; I don’t think it’s a
    coincidence that in 2008 Obama – generally seen as a bit of an “outsider”
    candidate – got elected on a campaign of “Change”, and that Trump – another
    outsider – got elected in 2016 on a campaign of “Make America Great Again”.
    These seem like the same message to me, just phrased differently. I see the
    same pattern in other countries, where people vote on similar-ish candidates
    and parties (it’s largely due to the differences in political systems that
    makes the US situation so extreme).

    I don’t think there is anything wrong with the basic idea of capitalism, but
    in its current incarnation it’s letting a lot of people down. Almost any good
    idea driven to its extremes is stupid, and capitalism is no exception. Yet
    over the past few decades the moderations to file off capitalism’s sharp edges
    have slowly eroded. This, again, is more extreme in the US, but it’s happened
    everywhere.

I’m not sure how to get out of this mess, since a lot of the problems are
complicated without easy solutions. Essentially, a lot has to do with the
breakdown of out democratic and economic institutions. These are not simple
problems.

But an active effort to understand and empathize with people needs to happen
first, instead of treating everyone you don’t exactly agree with as an enemy. A
democracy only works if everyone acknowledges everyone’s legitimacy, otherwise
it just becomes bickering over small issues.

За шофьорите и завоите

Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2334

Днес присъствах на разговор, който ми се запечати в ума. Безспорно тезата ми импонира, пристрастен съм към нея. Никога обаче не бях подозирал, че ще я видя толкова ясно и точно описана. Съдете ме…

За всеки случай съм сменил имената на описаните.

—-

Докато бързах към едни клиенти, ме привикаха за нещичко други, които ми бяха на път. Проблемът беше спешен, така че се отбих. За щастие се оказа само леко изваден от рутера кабел за Интернет. Докато го рестартирах за всеки случай, огледах познатата ми ситуация.

Типична българска фирмичка. Уморен шеф, който върши и всичката друга мъжка работа в офиса – в момента разтоварва автомобила отвън. Няколко момичета, които се гърбят здравата, че да изкарат хляба. И тихичко водят тревожни разговори дали няма да стегнат още локдауна и да им затворят фирмата – знаят, че шефът и да иска, няма пари да им плаща заплати, ако не работят. Една си е довела към осем-девет годишното момченце, от работата ще го води някъде. Друга, докато мери нещо по нещо, пустосва коронавируса и целия свят. Трета обяснява, че те политиците са виновни. Всички се съгласяват с нея, за да избухне само след миг спор кои политици и с какво точно, без работата да прекъсне и за миг. Не участва единствено майката – опитва се да изчисти от ръкава на хлапака си боята, която той е успял да събере неизвестно откъде.

– Миме бе, ти какво ще кажеш? Левите политици ли са прави, или десните? – сръчква я въпрос откъм съседното бюро. Тя вдига глава от ръкава на якенцето. Четири чифта очи се надяват мнението ѝ да наклони везните в някоя посока.

– Ми… Гошко, ти с какъв шофьор искаш да пътуваш? Такъв дето прави само леви завои, или такъв дето прави само десни?

Детето я изглежда с големи и недоумяващи очи. След това заявява:

– Мамо, ама то шофьор, дето прави само леви завои, доникъде няма да стигне! И само десни също!

– Кажи де, кажи.

– Ама те защо правят само едните завои? Заяло им е кормилото ли?

– Не, не им е заяло. Така смятат за правилно.

– Ама ако ще завиват само на едната страна, ще се въртят все на едно място! И наляво да е, и надясно! Няма значение на кое!

– Така е.

– … … … Значи тогава са малоумници!

– Гошо, не се говори така! Засрами се!

– Ама мамо, наистина са малоумници! Да кажа, че не са, значи да излъжа! Нали казваш, че не е хубаво да лъжа?

Майката извърта очи към тавана. Останалите момичета се подхилват.

– Не, не са малоумници. Просто… си имат съображения.

– Тогава аз трябва да съм малоумник, за да се кача да ме возят! Ако ще да е с беемве! – За момент в погледа на момченцето преминава мечта.

– А при какъв шофьор ще се качиш да те вози?

– Ами дето завива… ами… ами накъдето трябва! – Момченцето я изглежда тържествуващо.

Майката кимва и отново съсредоточава усилията си върху изцапания ръкав. Другите девойки обаче изглежда не са доволни.

– Абе Миме бе, няма ли да кажеш левите политици ли са прави, или десните?

Майката въздъхва и продължава да чисти ръкава.

Избори, кандидати, поддръжници…

Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2330

Преди няколко дни минаха президентските избори в САЩ. Прогнозите са, че ги е спечелил Джо Байдън, но официални крайни резултати още няма.

Из социалните мрежи обаче кипят словесни сражения. Про-тръмписти срещу про-байдънисти. Някои от тях хич не са красиви – както и трябва да се очаква в среда от българи. Нещо друго обаче ми направи силно впечатление.

Из всяка социална мрежа могат да се намерят луди. Вярващи, че кемтрейлсовете ни ръсят с отрови, 5G ни облъчва, ваксините ни чипират, Земята е плоска, съществува световна конспирация (еврейска, банкерска, корпоративна, либерална, глобалистка, рептилска, попълнете каквото ви плаши, ненужното да се зачеркне), и прочее. Списъкът е твърде дълъг, за да може да бъде побран в един скромен запис в блог.

Прави ми впечатление, че към 95% от лудите са поддръжници на Тръмп. Има и поддръжници на Байдън, но са редки. И предостатъчно поддръжници на Тръмп не са луди – но лудите ги притегля той, в съотношение двайсет към едно.

Безспорно Тръмп има заигравки с конспироманите, антиковидистите и някои други видове луди. Но забелязвам, че почти в същото съотношение го поддържат и луди по теми, по които той никога не е вземал отношение – кемтрейлсовете, рептилите, плоската Земя. Предполагам, че по повечето от тези теми той би бил категоричен опонент на съответните луди… Каквото влиза в определението „алтернативно адекватен“, с към 95% вероятност се оказва поддръжник на Тръмп, буквално независимо от темата на лудостта си.

Още по-странно ми е нещо друго. Почти всички поддръжници на Тръмп – включително тези, които категорично ми изглеждат нормални, го подкрепят заради неща, които поне на мен ми изглеждат маловажни или даже вредни. (А някои и просто не са верни.) Заради агресивното му противопоставяне на „леви“ или „либерални“ политики. Заради фанатичната му омраза към мюсюлманите. Заради експлозивния икономически растеж при него. Заради негативното му отношение към екологията. Заради колко повече нелегални мигранти е депортирал от Обама… Един-двама души видях да го подкрепят заради по-категоричната политика срещу Китай – той заслужава признание, че я въведе, въпреки подаръка му към Китай на ден първи от президентството му. Не видях да го подкрепят заради изпълнената съдебна реформа – Америка има крещяща нужда от нея вече 20 години, именно той успя да я наложи. Нито заради опита му (за съжаление неуспешен) да намали цените на лекарствата и медицинските услуги. Нито заради дерегулацията на много бизнес-моменти, които бяха неоправдано свръхрегулирани. Но много се съдират да го хвалят заради премахването на регулации, които са обективно нужни…

(Не че противниците му си нямат залитанията. Вече не броя колко негови противници видях да го плюят заради прическата му, килограмите му и т.н. Но поне откровено лудите са малко. Шепичка го смятат за руски агент – това е най-близкото до вярващата в кемтрейлсове и нефилими маса луди, които го подкрепят.)

Възможно ли е да забелязвам лудостите предимно сред про-тръмпистите, понеже смятам Байдън за по-приемливия от двамата? Това беше първото ми предположение. Малко статистика обаче го отхвърли. Преброих 200 налудни изказвания към двамата кандидати – само 11 бяха в подкрепа на Байдън или срещу Тръмп, останалите бяха в обратната посока. А критериите ми за налудност бяха едни и същи, подбрани преди да започна броенето.

Възможно ли е просто извадката, която ми е попаднала, да е тежко изкривена? Напълно. Не съм правил строго научно проучване, просто отбелязвам какво съм забелязал.

Възможно ли е да има някаква неочаквана (за мен) причина, поради която лудите подкрепят Тръмп? Разбира се. Да приличам на гений, способен да разнищи всеки проблем?

Затова и реших да се допитам до околните, за предположения.

Алексей Навални, отравянето и… любовта

Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2323

След време, когато вече няма да си спомняме, може би някой ще прочете този запис. Или може би аз ще го препрочета, търсейки среща със себе си отпреди… Затова разказвам обстоятелствата:

Руският дисидент Алексей Навални преди няколко седмици беше отровен с „Новичок“ – химическо оръжие, същото, с което бяха отровени в Солсбъри от агенти на ГРУ Сергей и Юлия Скрипал. Благодарение на навременното му прехвърляне в Берлинската университетска болница „Шарите“ той оцеля и в момента се връща към живота. По-решителен отвсякога да се върне в Русия и в политиката ѝ… Но не за това пиша сега.

Доскоро го смятах за поредният политикан. Да, несравнимо по-полезен за Русия (а и за света) от Путин, но все пак просто малко по-смел авантюрист с политически амбиции… Вчера той пусна един текст, който промени мнението ми. Който ме накара да мисля, че той става за политик – и всъщност дори за президент на Русия.

(Може ли всичко това да е свръх-изобретателна измама на руските тайни служби, и Навални всъщност да е техен агент? Посветен на това да донесе „още от същото“? Че няма как да си достатъчно параноичен, за да си адекватен на тези служби, е факт. Но засега ще си опростя живота и ще смятам това за чиста параноя. Ще си променя мнението, ако се натрупат доказателства, че е вярно… А има и още нещо. Ако това е така, някой трябва да е съчинил този текст за Навални. И този някой сигурно ще бъде зад него и занапред – а той става за президент. Оттам нататък, дали е друг човек или самият Навални, е без значение.)

Ето и текста, безсъвестно изпиратстван от Фейсбук акаунта на Навални. Да го има в още едно копие в Интернет, ей така – струва си. В оригинал, и в мой превод на български:

—-

Пост про любовь ❤️.

У нас с Юлей 26 августа была годовщина – 20 лет свадьбы, но я даже рад, что пропустил и могу это написать сегодня, когда знаю о любви немного больше, чем месяц назад.

Вы, конечно, сто раз видели такое в фильмах и читали в книжках: один любящий человек лежит в коме, а другой своей любовью и беспрестанной заботой возвращает его к жизни. Мы, конечно, тоже так действовали. По канонам классических фильмов о любви и коме. Я спал, и спал, и спал. Юля @yulia_navalnaya приходила, говорила со мной, пела меня песенки, включала музыку. Врать не буду – ничего не помню.

Зато расскажу вам, что точно помню сам. Вернее, вряд ли это можно назвать «воспоминание», скорее, набор самых первых ощущений и эмоций. Однако он был для меня так важен, что навсегда отпечатался в голове. Я лежу. Меня уже вывели из комы, но я никого не узнаю, не понимаю, что происходит. Не говорю и не знаю, что такое говорить. И все мое времяпрепровождение заключается в том, что я жду, когда придёт Она. Кто она – неясно. Как она выглядит – тоже не знаю. Даже если мне удаётся разглядеть что-то расфокусированным взглядом, то я просто не в состоянии запомнить картинку. Но Она другая, мне это понятно, поэтому я все время лежу и ее жду. Она приходит и становится главной в палате. Она очень удобно поправляет мне подушку. У неё нет тихого сочувственного тона. Она говорит весело и смеётся. Она рассказывает мне что-то. Когда она рядом, идиотские галлюцинации отступают. С ней очень хорошо. Потом она уходит, мне становится грустно, и я снова начинаю ее ждать.

Ни одну секунду не сомневаюсь, что у этого есть научное объяснение. Ну, типа, я улавливал тембр голоса жены, мозг выделял дофамины, мне становилось легче. Каждый приход становился буквально лечебным, а эффект ожидания усиливал дофаминовое вознаграждение. Но как бы ни звучало классное научно-медицинское объяснение, теперь я точно знаю просто на своём опыте: любовь исцеляет и возвращает к жизни. Юля, ты меня спасла, и пусть это впишут в учебники по нейробиологии.

—-

Публикация за любовта ❤️.

Юля и аз имахме на 6 август 20-годишен юбилей, но дори се радвам, че го пропуснах и мога да напиша това днес, когато знам за любовта малко повече, отколкото преди месец.

Разбира се, вие сто пъти сте гледали такива неща във филми и сте ги чели в книги: един влюбен лежи в кома, а друг го връща към живота с любовта си и непрекъснатата си грижа. И ние, разбира се, действахме така. По каноните на класическите филми за любов и кома. Аз спях, и спях и спях. Юля @yulia_navalnaya идваше, говореше ми, пееше ми песнички, пускаше ми музика. Няма да лъжа – нищо не помня.

Но ще ви кажа какво определено помня. Всъщност то надали може да се нарече „спомен“, по-скоро е набор от най-първични чувства и емоции. Но беше толкова важно за мен, че се запечата в ума ми завинаги. Лежа. Вече са ме извадили от кома, но не разпознавам никого, не разбирам какво се случва. Не говоря и не знам какво значи да говориш. И през всичкото време чакам да дойде Тя. Коя е тя – не е ясно. Как изглежда – също не знам. Дори да успея да видя нещо с разфокусиран поглед, просто не мога да го запомня. Но Тя е различна, разбирам това, и затова все лежа и я чакам. Тя идва и става най-важната наоколо. Оправя ми възглавницата, много удобно. Тонът ѝ не е тих и съчувствен. Тя говори весело и се смее. Тя ми разказва нещо. Когато тя е наоколо, идиотските халюцинации отстъпват. С нея е много хубаво. После тя си тръгва, аз се натъжавам и отново започвам да я чакам.

Нито за секунда не се съмнявам, че това има научно обяснение. Примерно там разпознавам тембъра на гласа на жена ми, мозъкът отделя допамини, става ми по-леко. Всяко посещение става буквално лечебно, а ефектът на очакването усилва допаминовото възнаграждаване. Но както и да звучи стилното научно-медицинско обяснение, сега знам от собствен опит: любовта изцелява и връща живота. Юля, ти ме спаси, и нека това го впишат в учебниците по невробиология.

Приказка за Гамелн

Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2320

Имало едно време стар и уважаван град на име Гамелн. Мирно и спокойно се живеело в него, само един проблем имало – ужасно много плъхове. Крадели храната на хората, а и де що друго докопат, хапели децата им, тровели живота им. И жителите се чудели как да се справят с тях.

Дошъл един ден един непознат в странни дрехи, застанал пред съвета на старейшините и учтиво се поклонил:

– Уважаеми господа, аз мога да ви избавя от плъховете. Имам вълшебна свирка – ще засвиря с нея, те ще ме последват и ще ги заведа да се удавят.

Изгледали го старейшините, спогледали се се сшушукали:

– Това ще да е тоя, дето отведе преди години плъховете от съседите от Хамелн! Защо ли идва при нас?

– За да изкара някоя пара, като отведе и нашите плъхове? Много елементарна е тая! Нещо друго трябва да има!

– Прав си! Един баджанак от Хамелн знаеш ли какви неща разправя за тоя свирач, като пийне? Отвел децата, понеже бил педофил!

– И аз чух! Плъховете пазят града от мишки, хлебарки и змии! Ще да са ни завидели хамелнци, че си имаме плъхове, и са го пратили да ни ги отмъкне! Той е техен агент!

– А и плъховете са си наши, родни! С нашата храна сме си ги отгледали! Да му ги дадем ей така, без пари – как! Гледа да ни мине, измамникът!

– Само ще да е агент, и не само на Хамелн! Всички други градове ни завиждат за древната история и славата ни! И търсят да ни разсипят! За начало ни крадат плъховете, а после…

– По-добре наши си плъхове, отколкото другоградски агенти!…

Накрая си кимнали и се обърнали към непознатия:

– Абе ти да не си тоя, дето вместо да спасиш хамелнци от плъховете, им отмъкна децата?!

– С цялото ми уважение, спасих ги от плъховете. А децата им отведох, защото отказаха да си платят.

– Така ли?! Ние чуваме, че нито си ги спасил от плъховете, нито са отказвали да ти платят скандалната цена. Че просто си им отвлякъл децата!

– Да сте чули оттогава в Хамелн да има плъхове?

– Ами… Май не. Ходили сме оттогава там – пукнат плъх няма. А преди това беше като тук.

– Тогава изберете на ушите си ли да вярвате, или на очите си. А деца да сте видели там, като сте ходили?

– Да. Играят си спокойно по улиците, без да ги е страх от плъхове. Безсрамници такива, не уважават нас възрастните и страданията ни…

– Върнах им ги, след като си платиха. Това в кесията ми са хамелнски монети. Виждате ли ги? Пак изберете на ушите си ли да вярвате, или на очите си.

– Да, ама тия неща ни ги казаха много хора, и все авторитетни. Пък ти си един, и авторитетните казват, че си педофил! На кого да вярваме, а?

– Ох… Добре де, мога да спася и вас от плъховете. Ако искате. – Поядосал се бил вече Свирачът, ама от учтивост си премълчал. Засега.

– Искаме, разбира се! Ама… да не ни накараш и нас да плащаме? Че парите ни са изкарани с труд и пот, не обичаме да си ги даваме.

– Няма как да нямате плъхове, без да вложите в това труд, пот и пари. Инак няма да цените свободата си от плъховете, и пак ще ги завъдите.

– И ако ни спасиш, а пък не ти платим, ще отведеш децата ни, така ли?!

– За тяхно добро. Инак ще живеят не само сред хищни плъхове, а и сред алчни и глупави родители. Второто е много по-страшно от първото.

– Педофил! Крадец! Убиец! Измамник! Стража, хванете го и го пребийте! И го хвърлете в зандана!!! Над хиляда години ни има, понеже никога не сме търпели извратеняци и престъпници!…

Пребили Свирача и го напъхали в градския зандан. Държали го там, опитвали се да съчинят за какво да го осъдят – все не намирали из законите нещо, в което да е виновен. Накрая го пуснали тихомълком. Залепил той някак счупената си свирка, закърпил си скъсаните дрехи, наложил с компреси синините и отоците от последния бой, дето му хвърлили като го пускали, и си тръгнал. С решението да не стъпи никога повече в Гамелн – ама не само защото хората там не го искат.

А плъховете, които подслушвали този разговор от дупките си, обявили празник. Разбрали, че не ги застрашава нищо, и се намножили още повече. Изяждали храната на хората до троха, отмъквали им всичко ценно, нападали на стада и гризяли пръстите на децата им в люлките нощем… Разнесла се мълва сред плъхското племе надалеч – за града, където всичко ти се разминава, където рахатят ти е по-ценен за хората от здравето на децата им. И заприиждали натам и още плъхове отвсякъде. Дошли и мъничкото плъхове, заселили се тайно в Хамелн след като минал оттам Свирачът. Защо да седят в град, който ги чисти, когато има друг, в който ще са в безопасност?… И дружно се молели за здравето и акъла на домакините си.

А гамелнци търпели плъхската напаст. Особено старейшините. Тъй де, как да признаят, че са сбъркали?… Обяснявали на простичките жители как плъховете може да не са приятни, но ги пазят от мишките, хлебарките, змиите и караконджулите, а дойдат ли тези, жив гамелнец няма да оставят. И жителите им вярвали. Тъй де, на старейшините си ли да вярват, или на чуждоградци разни?

И така, докато на децата им не писнало да ги хапят плъхове и да им изгризват пръстите нощем. Пораснели ли, едно по едно си стягали багажа и изчезвали от Гамелн накъдето им видят очите. Кои към Хамелн, чули че там няма плъхове, кои към другаде…

Един ден минал през града им търговец от Хамелн. Гледал що гледал, чудил се, накрая попитал няколко души на пазара:

– Уважаеми, защо няма деца в града ви? Да не би да сте канили Свирача да ви отърве от плъховете, пък да не сте му платили после?

– Не! – отвърнали в един глас те. – С тоя педофил сделка не сме сключвали никога! И няма и да сключим! Да припари тук няма да го пуснем!

– А как тогава… Ох, сигурно сте прави – погледнал той гъмжилото от плъхове под краката си. – И при нас, като отведе децата ни, поне пеленачетата, дето не можеха да ходят, останаха. А при вас и тях ги няма. Къде са ви?

– Махнаха се децата, сами… не разбрахме защо. Пеленачетата младите им родители ги взеха със себе си. Останахме само старците. Не уважават нас възрастните и страданията ни…

Погледнал пак търговецът плъховете, кимнал и, без да каже нищо, си тръгнал. С решението никога повече да не стъпва в Гамелн – ама не само защото бил понахапан вече.

… Минало време и в Гамелн не останал нито човек. Старите измрели, а младите отдавна се били махнали. Поделили си землището му съседните градове – получил своята част и Хамелн. Почудили се дали да не поканят Свирача да почисти руините от плъховете, и после пак да го съградят. Все пак хилядолетна история имал… Но като видели колко много и нагли са плъховете, размислили. Докарали вместо това огнепръскачки и изгорили Гамелн доземи, пепел даже да не остане от него. Нито пък спомен за него, дори в книгите – изтрит бил отвсякъде. Но не от врагове, а от дошлите от Гамелн млади – да се забрави историята им по-бързо, да не берат срам всеки ден пред всекиго.

Та, ако не сте чували никога за Гамелн, и може би даже го бъркате с Хамелн – затова е. Имало го е някога, просто и спомен не е останал от него, нищо че над хиляда години е стоял. Където някога жителите му са крачели по площади и улици, сега другоградци сеят и жънат. Без и да подозират, че е имало на туй място някога град и негови граждани.

Само Свирачът още ги помни, но не обича да разказва за тях. Свирката му отдавна е поправена, дрехите също, от синините и раните и следа няма, даже споменът за тях се е стопил. Но застанат ли пред очите му нахапаните от плъхове деца, гърлото му се свива и той подирва друг, по-щастлив спомен.

Kyle Rittenhouse and the militia obligation

Post Syndicated from esr original http://esr.ibiblio.org/?p=8752

There’s an angle on the case of Kyle Rittenhouse that I haven’t seen even hinted at in the media.

Section 311 of US Code Title 10, entitled, “Militia: composition and classes” reads:

“(a) The militia of the United States consists of all able-bodied males at least 17 years of age and, except as provided in section 313 of title 32, under 45 years of age who are, or who have made a declaration of intention to become, citizens of the United States and of female citizens of the United States who are members of the National Guard.

(b) The classes of the militia are:

(1) the organized militia, which consists of the National Guard and the Naval Militia; and

(2) the unorganized militia, which consists of the members of the militia who are not members of the National Guard or the Naval Militia.”

That is, all males of military age who are or intend to become citizens of the United States are under federal statute the “unorganized militia”, and have the duty of the militia to defend the Constitution of the United States against enemies foreign and domestic (as both naturalizing citizens and members of the armed forces swear to do).

Kyle Rittenhouse is a 17-year-old male and thus a member of the unorganized militia under black-letter Federal law. When he armed up to defend a friend’s business during a breakdown in civil order, he was acting precisely as all members of the unorganized militia have a legal and Constitutional duty to act in like circumstances.

So let’s not here any more nonsense about a teenager having no business being in that situation. Kyle Rittenhouse recognized one of his core duties as an American citizen and performed it with exceptional skill and courage.