Tag Archives: раждаемост

Забелязва се спад в раждаемостта след пандемията и може би не засяга България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/spad-rajdaemost/

Вчера, когато привършвах текста ми за картата на Евростат, се замислих над още нещо. Защо забелязваме спад в тоталния индекс на плодовитостта сред повечето европейски държави в последните две години? Поне това на пръв поглед се виждаше взирайки се в данните им. Реших да се задълбая повече и излязоха няколко интересни наблюдения. Ще се опитам да дам свое обяснение за тях, макар несъмнено за всяка държава те и други имат различна тежест.

Каква е динамиката?

Тъй като говорим за доста числа и държави, реших да разгледам две конкретни години – 2019 и последната известна 2023-та. С други думи – преди и след пандемията. Защо избрах тях и защо не трябва да избързваме с изводите ще обясня по-нататък, но ето първо графиката. Тук сравнявам 24 държави включени в данните на Евростат. При 18 има спад от над 9% за пет години, което е сериозно. При Унгария, Хърватия и Португалия практически няма промяна, а при Сърбия и Македония има съответно увеличение от 6.6% и 18%. Тях ще разгледаме след малко. Най-голям спад има при Турция от 20%, както и при Полша, Швеция, Грузия, Естония, Латвия и Литва от между 15% и 21%.

Интересното е, че сред държавите от ЕС една от трите без намаление е България. При това е с най-голямо увеличение от 1.12%. Както коментирах в предишната статия, плодовитостта не трябва да се разглежда в изолация или дори кратък период, макар в определени случаи да е неизбежно. В случая дори да сравним 2023-та със средната стойност за същите държави между 2017 и 2019-та, картината не се променя. България дори скача с 3.82%. Тук важна бележка е, че изключвам държави като Кипър и Люксембург заради малкото население.

Държавите, където няма намаление за този период, са България, Сърбия, Македония, Унгария, Хърватия, Португалия и Кипър. Кривите им за последните десет години са добро начало, за да разберем условностите им, което да ни даде и идея за тези с голямо намаление.

Виждаме голяма вариация и в зависимост коя година вземем, получаваме различен ръст. При България, например, практически липсва промяна след 2018-та, след като до тогава има постоянно подобрение на плодовитостта. Въпреки това, се виждат леки пикове през 2019-там, 2021 и 2023-та, което прави сравнението горе подходящо. При Сърбия и Македония се отчита значително повишение след кризата. При Унгария и Хърватия виждаме първоначален скок от 1-2 години, след което рязък спад. При Португалия виждаме пък спад и после възстановяване, а при Кипър ситуацията в по-скоро като България. С други думи, при всички изброени с изключение на Сърбия и Македония виждаме по-скоро еднократни ефекти. Вижда се ясно обаче, че България има значително по-висока плодовитост от останалите дори с положителна тенденция и това е силен сигнал, който не трябва да се пренебрегва.

Възможни обяснения

Още в началото на пандемията, когато се разбра, че няма да свърши за няколко месеца, имаше твърдения, че тя ще доведе до сериозно увеличение на раждаемостта, а от там и плодовитостта. В това имаше някаква логика. От една страна, историята показва, че след кризи и войни има скок в раждаемостта като форма на компенсиране. От друга, много хора бяха затворени вкъщи продължително без много какво да правят.

Тези твърдения обаче се базират на повърхностно разбиране на поведението на хората, още повече в днешното общество. Голямата несигурност и смърт всъщност намалява шансовете двойки да се решат на деца. Видяхме го през 90-те в България. Това е още по-вярно във време, когато поне някаква част от населението има някаква здравна и сексуална култура и възможност да се предпазят от бременност. В тази връзка, не се забеляза увеличение на абортите нито според данните на НЗОК, нито според оценките на организации занимаващи се с темата. Има дори постоянно намаление – както в абсолютен брой, така и спрямо брой жени и брой раждания.

Както виждаме горе, забелязва се спад в раждаемостта в много държави. Средното за целия Европейски съюз (без Великобритания) е 9.8% надолу между 2019 и 2023-та. Една причина за това може да е продължаващата политическа и икономическа несигурност. Водещ фактор си остава застаряващото население, повишаващата се средна възраст на раждане и променящата се възрастова структура на жените в детеродна възраст. По време на пандемията пък навярно изолацията е имала ефект – когато не излизаш продължително време или общо страниш от групи, не срещаш нови хора, не заформяш връзки и семейства и от тях – деца. Това е феномен наблюдаван от много време в Япония и е основен проблем в демографията им, но по културни причини.

В държави крайно зависещи от имиграция за закрепване на демографското си положение като Италия, Германия и Франция пандемията доведе до намаляване на този поток. Като допълним затварянето на границите, паника подтикната от нативистични и националистически настроения, засилването на радикалните партии и общите негативни настроения срещу чужденците, разбираемо е защо притокът на деца и млади семейства, които да раждат такива би намалял, а тези вече на място биха отложили такова решение.

В България може би е имало отчасти положителен ефект от този процес. Шовинизма, расизма и сегрегацията са все още твърде сериозно заложени в обществото ни и работната среда и в комбинация с корупция и мудна бюрокрация никога не сме успявали да привлечем значително количество външни работници. Така временен спад не би се отразил толкова, но означава и че дългосрочно сами ограничаваме възможностите си като общество и икономика. От друга страна, имаше от рано сигнали подкрепени от последвали данни, че доста българи се върнаха в рамките на пандемията и останаха в България. Някои от тях навярно вече имат деца и са помогнали за наблюдаваното леко увеличение на плодовитостта. Аз съм сред тях, макар връщането ми в България да беше планирано доста преди самата пандемия.

Да не бързаме с изводите

Не трябва обаче да се взираме прекалено в тези отделни числа, защото те се влияят твърде силно от много фактори. В Унгария, например, широко тиражираните мерки за стимулиране на раждаемостта и брака сред семействата имаха еднократен и скромен успех. Причината за това е липсата на разбиране за мотивацията на хората и същността на проблемите, но и също, че бяха диктувани от религиозни, националистически и консервативни догми.

В други страни локализирани проблеми, кризи и несигурност имат голямо влияние върху числата. Пример за прибалтийските републики и заплахата от агресия от страна на Русия. Дори неща като инфлацията, която видяхме в Европа и освен всичко подпомогна изкачването на анти-системни партии, може да е фактор.

Но основен фактор според мен е вътрешната демографска динамика в самите държави, която съвсем очаквано не върви в синхрон. Често предупреждавам да не се сравнява така механично метрики между държавите, особено такива в конкретен момент във времето. Всяка метрика има своя смисъл, обяснение и приложение, но имаме склонност да ги изкарваме от контекст без особено разбиране. За тоталният коефициент на плодовитост навярно това важи в най-голяма степен.

В различните държави в детеродна възраст влизат и излизат различен брой жени. У нас в последните години влизат доста заради повишената раждаемост преди 15 години. Също така, различни социални фактори като възраст на завършване на училищата, практики за започване на университет, социална и трудова защита, достъпност до помощ и финансиране за подпомагане на репродуктивното здраве и промени в тези мерки и възможност в последните години могат да имат еднократен ефект, който за се види като сигнал в тези данни. Понякога дори продължителна липса на медикамент важен за хора с трудности в зачеването може да създаде ефект съизмерим с онези, които виждаме горе.

Не на последно място, данните за някои от изброените държави са предварителни и подлежат на корекция. Докато повечето деца родени през 2023-та са били заченати в условията на пандемията и още в началото на войната в Украйна, когато се смяташе, че ще свърши бързо, не може да знаем колко тази несигурност им се е отразила. Трябва да изчакаме окончателните данни за 2024-та и дори 2025-та, за да видим дали обсъжданото е имало по-сериозен ефект и какъв.

Затова е важно да четем с разбиране, да поставяме нещата под въпрос и в контекст, да сме запознати с методологията и ограниченията на данните и да не търсим гръмки твърдения и още по-малко – обяснения на ефект, който ни се ще да видим. Най-големият проблем на които да е данни е не в тях самите, а в презумпциите, с които подхождаме.

The post Забелязва се спад в раждаемостта след пандемията и може би не засяга България first appeared on Блогът на Юруков.

Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/eurostat-data/

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.

Джендърът и раждаемостта – фалшивата връзка

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/dzendurut-i-razhdaemostta-falshivata-vruzka/

Джендърът и раждаемостта – фалшивата връзка

Един от популярните аргументи срещу приемането на ЛГБТ общността е за ниската раждаемост. При скорошното гласуване на поправките в Закона за училищното и предучилищното образование, включващи забрана на пропагандата на нетрадиционна сексуалност в училищата, сред доводите в подкрепа намери място влошаващата се демографска картина в страната. Преди известно време адвокат Владимир Шейтанов във връзка с подписка срещу „джендър идеологията“ посочи, че една от причините да е против въпросната идеология е демографската картина в страната. 

И в други държави се чуват подобни тези – че намаляването на раждаемостта, което се наблюдава в глобален план през последните десетилетия, особено в западния свят, се дължи на увеличаващите се права на жените и на представителите на ЛГБТ общността. Заради тях все по-малко хора имат деца. По този начин коефициентът на плодовитост (средният брой деца, родени от една жена) пада до под 2,1 промила – числото, смятано за необходимо, ако се търси поне неутрален прираст на населението. Тази теза отеква с особена сила в България, считана за страна с бързо намаляващо население. 

Дали наистина причините са в повечето права на жените и ЛГБТ хората?

На пръв поглед този аргумент звучи убедително. В страни с прекалено висок прираст се отправят препоръки за въвеждане на образование за момичетата като начин да се ограничи раждаемостта. Също така е факт, че след бейбибума през 50-те години на миналия век раждаемостта в западните държави започва да спада след бурното десетилетие на 60-те, когато традиционната култура бива поставена под въпрос и започват процеси за сексуално освобождаване, включващо и повече права за хората с различна ориентация или полова идентичност. 

Отношението към гей хората, което остава недобро дори след разгрома на нацистка Германия в края на Втората световна война, започва да се променя, макар и бавно. Тепърва на общността предстоят тежки изпитания, като пандемията от СПИН в края на 80-те, когато администрацията на президента Рейгън в САЩ се отнася с присмех към ставащото. 

При все това тезата, която се извежда, е, че промяната на отношението към секса е подействала така, че хората да правят любов само за удоволствие, забравяйки дълга си към обществото – да създават деца и така да подсигурят бъдещето на социалните системи в държавите, които обитават.

От етическа гледна точка този аргумент е, меко казано, спорен. Ако бъде изведен до своята крайност, хората, които го изтъкват, възприемат човешките същества като добитък за разплод, чиято задача е да осигурява нови бурмички за системата. Те игнорират желанието на много хомосексуални хора да имат свои деца чрез осиновяване или сурогатно майчинство, като същевременно заклеймяват това и настояват ЛГБТ хората да влязат в хетеросексуален брак, в който да се възпроизведат физически, дори с цената на психичното си здраве и личното си нещастие. 

Учудващо е, че през последните години такава гледна точка се възприема като дясна, тъй като тя е дълбоко колективистична. Освен това подобна теза жертва правата на индивида в името на общността, на чиито интереси той трябва да бъде изцяло подчинен. Такова мислене е по-характерно за тоталитарните режими от миналото и затова не е учудващо, че както нацизмът, така и сталинският комунизъм недолюбват хомосексуалността въпреки първоначалната разкрепостеност на болшевиките под ръководството на Ленин.

Авторитаризъм, репресии и логически грешки

В днешно време картината не е по-различна, като един от най-сигурните белези за наличието на авторитарен или диктаторски режим е репресията на различните. В момента най-известният пример е режимът на Владимир Путин в Русия, който превърна хомофобията в свое кредо по начин, напомнящ антисемитизма на нацистите. Но подобни са и политиките на Си Дзинпин, забранил появата на „женствени мъже“ в китайските филми и сериали, на Реджеп Тайип Ердоган, гордеещ се, че сред избирателите на неговата „Партия за справедливост и развитие“ няма ЛГБТ хора (бомбастично и съмнително твърдение, в интерес на истината), на печално известния Виктор Орбан, който се бори с „ЛГБТК офанзивата“ на Европейския съюз, на севернокорейските комунисти, смятащи, че еднополовите отношения „обиждат“ лидера им Ким Чен Ун, на различните ислямистки режими, директно отнемащи живота на хората, имали нещастието да се покорят на хомосексуалната природа, с която са родени.

Целта на този материал обаче не е да разобличава моралната несъстоятелност на тезата, че хомосексуалните трябва да подчинят живота си на необходимостта от биологично възпроизводство чрез лицемерен брак с лице от срещуположния пол. (Между другото, сексуалната ориентация, доказано от учени и лекари, не е волева.) Самата аргументация, че увеличението на правата на ЛГБТ хората води до намаляване на раждаемостта, е крайно съмнителна и не издържа проверката на фактите. Тук се прави честата логическа грешка да се открива каузалност там, където се наблюдава просто корелация. И това всъщност лесно може да се провери, стига човек да е честен и да изхожда от върховния научен принцип, че твърдение се прави чак след като са проверени фактите, а не се намират доказателства за предварително зададена теза – капан както на религиозното, така и на конспиративното мислене, които неслучайно често са свързани с хомофобни тропи. 

Илюстрация на тази логическа грешка е популярният виц за човека, който се разболял от цироза и обвинил леда, тъй като пиел най-различни питиета – уиски, водка, вино – но винаги с лед. По същия начин хората, които твърдят, че повечето права на ЛГБТ общността водят до спад на раждаемостта, цитират демографската картина в западните държави, където тези права са установени и наложени, но игнорират останалите и по този начин получават съвсем изкривена картина на реалната ситуация.

Картината

В действителност, ако се гледа картината в рамките на Европейския съюз, страните с по-ниска раждаемост са в Източна Европа, където ЛГБТ правата като цяло не са на почит, докато държавите от Западна и Северна Европа се радват на повече деца в едно семейство. Коефициентът на плодовитост в България възлиза на 1,5 промила. В Унгария, смятана за бастион на християнството – 1,6. В Полша, където доскоро имаше зони, свободни от ЛГБТ – 1,3. В Руската федерация, където е сърцето на традиционните ценности – 1,5. В Украйна, където преди войната хората също се отнасяха със скептицизъм към исканията за повече права на ЛГБТ общността – 1,2.

За сравнение, във Франция, където президентът Оланд регистрира еднополовите бракове, раждаемостта възлиза на 1,9, а в Швеция, също известна с толерантността си – 1,6. В Норвегия – 1,5. Тези числа са около или над средното ниво, но и в останалите държави, където има толерантност, стойностите са сравними с тези на „традиционалистите“ източноевропейци – 1,6 за Великобритания, 1,8 за САЩ, 1,6 за Нидерландия, 1,5 за Швейцария. Числата за силно толерантната Испания са особено ниски – 1,3, но същото важи и за не особено приемащата Италия – 1,2. 

Пъстрата картина показва, че не може да се установи дори корелация между ЛГБТ правата и ниската раждаемост, камо ли да се твърди, че едното е следствие от другото.

Разбира се, срещу това защитниците на тезата, че равните права на ЛГБТ хората понижават раждаемостта, биха предложили няколко контрааргумента. Единият би бил, че страните в Източна Европа вече са заразени от „бацила на либерализма“ и това води до спад на раждаемостта. Всъщност негативните демографски процеси у нас и в други страни от бившия социалистически блок започват много по-рано, още по времето на комунизма. Освен това в такъв случай колкото по-напреднали са държавите в посока равноправие, толкова по-ниска раждаемост би трябвало да имат, а такова нещо не се наблюдава. Напротив, в България раждаемостта е по-ниска от по-либералната Франция, но практически идентична с тази в по-консервативната Русия.

Вторият контрааргумент е, че раждаемостта в страни като Швеция и Франция се изкривява от мигрантите, които са социално консервативни. Тази теза звучи по-издържано, тъй като действително и в двете държави се наблюдават капсуловани общности, където властват порядките на консервативния ислям. Всъщност една от дилемите пред борците за човешки права днес е спорът дали колективните права на една общност да живее според традициите си имат преимущество пред правата на индивидите в тази общност, които може да не са съгласни с такъв начин на живот. 

Все пак обаче трябва да се отбележи, че и в страните от Източна Европа има представители на малцинствени групи (например ромите у нас), така че това не е запазена марка само на западните общества. Следва да се имат предвид и процесите в самите мюсюлмански държави, защото те всъщност поставят най-сериозно под въпрос твърденията, че ЛГБТ правата идват за сметка на положителния прираст на населението.

Кралство Саудитска Арабия е държава, в която хомосексуалните хора нямат права – там различната сексуална ориентация се наказва със смърт. Коефициентът на плодовитост в държавата е почти идентичен с това, което се наблюдава в западния свят – 1,8. И все пак посоката е право надолу, като се има предвид, че през 1960 г. едно саудитско семейство е имало средно над 7 деца. Абсурдно е да се смята, че джендър идеологията е виновна за такъв спад, тъй като в Саудитска Арабия дори жените имат изключително ограничени граждански права.

Катар, където хомосексуалността се наказва със затвор, коефициентът на плодовитост е 1,9 – под необходимото за запазване на положителния прираст, а в Обединените арабски емирства – 1,6, малко по-висок от коефициента в България. Ислямска република Иран, която екзекутира гей гражданите си, е с коефициент 1,9 при близо 6 деца средно на семейство през 60-те, което показва, че след радикалноконсервативната революция на аятолах Хомейни, обезправила жени и хомосексуални, плодовитостта всъщност е спаднала.

Най-ниска е стойността на коефициента в Далечния изток: 1,1 за Южна Корея, където приемането на ЛГБТ хората е слабо; 1,5 за Китай, където лансирането на нетрадиционни сексуални отношения в медиите се възпира от управляващите; 1,4 за Япония, където хората все пак са малко по-толерантни. Дори консервативна Малайзия не блести с коефициента си 1,7, малко под Северна Корея (1,8). Мюсюлманска Индонезия, където в някои щати бият гей хората с бастуни, е под ръба – с 1,9. Индия, където сексът между хора от един и същи пол доскоро беше забранен, е с 2,03.

Във всички тези страни посоката в коефициента на фертилност спрямо 60-те години е право надолу – независимо дали подкрепят ЛГБТ правата, или не. Това сочи, че причините за спада на раждаемостта не се крият в степента на приемане на различните и свързването на двете неща е форма на логическа манипулация. Манипулация, която заинтересовани от разделение страни, изглежда, правят съзнателно. 

„Значи е урбанизацията!“

Преди няколко години, в разгара на пандемията от COVID-19, присъствах на семинар, където стана дума за правата на ЛГБТ хората. Колега магистрант, за когото по-късно научих, че симпатизира на една от партиите в патриотичния спектър у нас, изказа тезата, че не можем да си позволим да насърчаваме ЛГБТ правата предвид ниската раждаемост у нас. Веднага направих упражнение, в което проверихме със сходни на цитираните по-горе данни от Световната банка, намиращи се лесно с Google, като акцентирах на примерите с Иран и Саудитска Арабия. Човекът веднага се изпусна:

Значи е урбанизацията!

И да, изглежда, че реалната причина за демографския спад по света се корени в преместването на населението от селата към големите градски центрове, където чисто пространствено е предизвикателно да имаш многолюдна челяд. Доказателство за това е, че единствените страни с много висок прираст се намират в Африка, Централна Америка и някои части на Азия, където голяма част от населението все още живее на село. 

Всичко това води до извода, че ако България действително мисли да намери решение на демографския си проблем, политиките трябва да се насочат към насърчаването на виртуални офиси, позволяващи на хората да работят от дома си и да се местят в по-малки населени места; към преференциални данъчни ставки за бизнеси, откриващи работни места в села и по-малки градове; към гарантиране на свободно време, което да позволи на младите хора да водят пълноценен романтичен и сексуален живот с партньорите си; а също и към повече приемане на различните и разкриване на възможности те да създават свои семейства тук, в България, а не в Западна Европа, където много от тях емигрират, за да получат достоен живот. 

Разбира се, много по-лесно е да се намерят врагове като „джендърите“ и „геите“, който да бъдат нарочени за виновни и да се мачкат – за това не се изисква нито особена изобретателност, нито кой знае какъв интелект. Само че след, да кажем, десет години ще видим, че просто сме изгонили едни хора от България, раждаемостта се е влошила допълнително, а проблемът с обезлюдяването се е обострил. 

Тогава може би политтехнолозите на омразата ще изпитат хлад в стомаха, осъзнавайки какво са направили – загубили са жизненоважно време, което страната е трябвало да употреби за реформи и създаване на условия за по-добър живот за всички свои граждани.

А може би просто няма да им пука и ще си харчат някъде копейките със здраве. В крайна сметка още Христо Ботев го е написал:

Патриот е – душа дава […]
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.

Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/ima-li-skok-v-rajdamostta/

Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че някои от наблюденията ми се базират на данни от преди няколко години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук. Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и изборът на жените родили в рамките на една календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно след по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично спадът в намаляването на населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

The post Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията? first appeared on Блогът на Юруков.

За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/demografiq-v-dve-chisla/

Твърде много хора ми препратиха статията на Христо и Марин Генчеви в Гласове, за да се накарам да я прочета въпреки къде е публикувана.

Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:

Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.

Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен факта, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес е страничен резултат от именно това.

Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.

Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.

Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.

Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.

Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.

Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество винаги съпровождат застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Всъщност, готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.

Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно отношение, но ей на – обърнах му някакво.

The post За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа first appeared on Блогът на Юруков.

Възрастово разпределение на родилките в България – 2021

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/vazrastovo-razpredelenie-rodilki-2021/

Преди 6 години подтикнат от дискусия в Twitter изкарах статистика с анимирани графики за ключов аспект от демографската криза – все по-късната възраст, в която двойките решават да имат деца. По този показател въобще не сме на челните места в Европа. Всъщност, дори погледнато средно сме сред държавите с най-ниска средна възраст на родилките. Все пак отлагането на децата допринася значително за „разреждането“ на поколенията и намаляването на общата раждаемост.

В тази и предишната ми статия отново се съсредоточваме върху жените, най-вече защото за тях има най-точни данни. Този фокус обаче е в немалка степен погрешен. От една страна, жените в детеродна възраст изнасят на раменете си един изключително тежък процес докато в същото време се очаква да отговорят на всички останали обществени очаквания в икономически и социален смисъл. От друга, почти изцяло се пропуска ролята на мъжа в репродуктивното здраве, както и в процесите, които описвам по-долу.

Първото нещо попада в по-широкия дебат за равноправното участие в грижата за децата, бащинството, дискриминацията на работното място, достъпа до ясли и градини, социалната мрежа и сигурност в началото на кариерата и прочие. Тези теми засягат в огромна степен и решението за отлагане на децата и дават обяснение, защо все по-малко се решават на тази стъпка в началото на 20-те си години. Тук следва да включим и все още битуващата стигма и очакване за определена отговорност на жените и то в определена възраст. Решението е лично на всяка двойка и за такова винаги има разнообразни и лични причини. Следвайки общата статистика може само да наблюдаваме резултатите. В никакъв случай обаче не може да определяме конкретен тип решения или аспект от работната или социалната среда като първопричина. Може да се работи в посока стимули и решение на споменатите проблеми. Никой от тях обаче няма да помогне взет самостоятелно.

Вторият споменат аспект е много малко изследван и това не помага въобще на обсъждания проблем. Когато се говори за репродуктивни проблеми, всички обръщат внимание на жените и особено на късната възраст. Докато рисковете и трудностите несъмнено се повишават значително, почти изцяло се пропуска нашата роля на мъже в този процес. Репродуктивните проблеми при мъжете не са по-малко и имат също толкова негативни последствия. Отделно влошеното общо здраве, масовото пушене, липса на спорт и общо затлъстяване на не малка част от сънародниците ни задълбочава проблема. Битува обаче разбиране, че това няма значение и вината се прехвърля почти изцяло на жените. От там и съответно повечето данни и изследвания са с фокус именно върху последните.

С всичко това наум и ясно осъзнавайки, че ефективно продължавам този проблем, реших да обновя графиките с данните между 2000 и 2020 г. Повече подробности за графиките ще намерите в предишния ми текст. Тук ще гледам да мина през важните точки.

Първата графика показва кривата на възрастовото разпределение през годините. Малко трудно се чете и затова направих следващите графики. Вижда се обаче ясно изместване на кривите вдясно към по-големите възрасти. Вижда се също спиране и обръщане на намалението на родилките под 25 г., за което ще говорим после.

Тук се вижда промяната по възрастови групи спрямо 2000 г. Вижда се, че родилките над 30 години заемат много по-голям дял, нещо, което знаем. Децата родени от майки над 45 г. пък са се увеличили 10 пъти, като основното увеличение е било след 2014-та. Обяснението за последното са делата по онова време срещу фонда за асистирана репродукция относно дискриминативните им практики.

Следващата графика показва броя деца родени по възрастова група на майките. Забелязва се резкия спад на броя деца от жени под 25 г. и изместването към 30 и 35 годишните. За това разбираме и от средната възраст на майките като индикатор публикуван всяка година от НСИ. Тази анимация обаче показва динамиката на този процес.

Около 2010-та година нарастването на средната възраст се е дължало не на намалението на ражданията сред 20-годишните, а на увеличената раждаемост сред 35 годишните поради отлагане на деца в края на 90-те. 10 години по-късно обаче вече се вижда ясно изместване на общия профил на жените, а и двойките, които се решават на деца в посока на стандартното за Западна Европа.

Горната графика обаче показва броя деца в абсолютни стойности. В действителност възрастовият профил на жените в детеродна възраст се е променял значително през разглеждания период от 20 години. Повече за това по-нататък. Докато до тук разглеждахме раждания, следващата графика показва раждаемостта – т.е. брой деца на всеки 1000 жени.

Сега се вижда онова паралелно увеличение до 2010-та година при 35 годишните, за което говорих преди. След 2010-та обаче не се вижда вече изместване на профила на родилките. Т.е. жените през 2010-та под 25 г. са раждали почти толкова, колкото тези през 2020-та. Просто като общ брой са били по-малко. Вижда се дори увеличение при тези между 25 и 30 г.

Оказва се, че основната причина за повишаването на средната възраст на раждане не е до каква степен жените навлизащи в детеродна възраст и по-слабите им половинки са готови на деца, а решенията, които техните родители са взели през 90-те. Защото сегашните 20 до 30 годишни са именно тези родени между 1990 и 2000 г.

На следната графика виждаме в лилаво динамиката на броя жени от всяка възрастова група през годините между 2000 и 2020 г. Освен ниската и отложена раждаемост през 90-те, един голям фактор е емиграцията. Затова този път добавих приблизителна оценка какъв би бил броя им, ако изключим изцяло емиграцията. В оценката взимам населението през 60-те и прилагам същите индекси на раждаемост и смъртност, каквито са регистрирани през следващите 60 години.

Виждаме ясно отдалечаване на двете криви колкото повече време минава. Тази разлика отразява не само хората напуснали страната, но и децата им, които тепърва ще влизат в детеродна възраст. През 2010-та година разликата е била около 342 хиляди жени между 15 и 55 години. През 2020-та вече е 415 хиляди. Това е липса изцяло базирана на емиграцията.

Разбира се, тази оценка е доста груба и в нея прозират няколко дефекта. Основният е, че предполага същата раждаемост и смъртност при условия на „затворени граници“. Най-малкото икономическите и социалните ефекти от подобна мярка биха влошили значително и двата показателя. Отделно, че в актуалните данни се отчитат двойки, които са родили деца и за заминали заедно и такива, които са били в чужбина, но са е върнали и са имали деца преди или след прибирането.

Динамиката на населението не е нещо, което може да се обрисува с толкова прост механизъм като описания. Целта тук обаче е да даде приблизителна представа за ефектът, който намалената раждаемост през 90-те има над раждаемостта сега, както и че дори без емиграцията такова намаление щеше да се наблюдава, макар и с известно закъснение.

Един положителен сигнал, който виждаме в данните от последните години, е лекото увеличение на жените навлизащи в детеродна възраст. Вижда се от увеличението на броя момичета под 20 години. Това, разбира се, е ефектът от повишената раждаемост, която видяхме в началото на графиките горе. В същото време е твърде слаб и все още кратък сигнал, за да може да си правим изводи. Вълната на ефекта от 90-те ще има нужда от 40 години да отмине, през което време ще виждаме намаляваща раждаемост. Т.н. демографски преход тепърва започва.

Има две неща, които могат да го обърнат. За първото ще си говорим друг път. Второто е имиграцията и включва както така бленуваното и обещаваното от всеки следващ провъзгласил се за спасител връщане на някаква част от българите от чужбина, така и миграция от трети страни като южна Азия, съседните балкански страни или такива, с които България е имала добри контакти и обмен на студенти в миналото. С досегашната политика, публично говорене, действия към правата на човека и бездействие по ред други теми, което и от двете е трудно да си представим да се случи в мащаби, които ще променят сигнала нагоре.

The post Възрастово разпределение на родилките в България – 2021 first appeared on Блогът на Юруков.

Бейби-бум или спад заради COVID19 – първи сигнали едва догодина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2020/rajdaniq2020/

Във връзка с разнопосочните съобщения за бейби бум в някои родилни и очакваното общо намаление на раждаемостта в развития свят като ефект от несигурността покрай тази криза, искам само да припомня, че всяко твърдение в една или друга посока е просто спекулация.

Колкото и да е странно, нямаме надеждна система за следене на ражданията и който и да е източник на данни в рамките на годината е ненадежден. В това число включвам справките на НЦОЗА от НЗОК и злощастния регистър за ражданията. Единствено може да разчитаме на статистиката на НСИ, която ще получим през април. До тогава всичко са мисловни упражнения и сензационни заглавия.

Отделно, ако разчитаме на мисловни упражнения и познания по биология, следва да предвидим, че какъвто и да е ефект от кризата ще се види едва през през първата половина на 2021, когато изтичат 9 месеца от ограничителните мерки и сериозните последствия за голяма част от бизнеса.

Ако гледаме исторически, през октомври и ноември всъщност има спад в ражданията преди пик през декември. Това виждаме следейки средните стойности за последните 20 години. Отбелязал съм и границите на минималните и максималните стойности. Съдейки по няколко отделения и дори един месец е много подвеждащо. Най-малкото ситуацията с болниците сега предполага, че случаи се пренасочват между болници и недостига на медицински персонал води до концентрация на такива.

The post Бейби-бум или спад заради COVID19 – първи сигнали едва догодина first appeared on Блогът на Юруков.