Tag Archives: отворени данни

Нов миш-маш с данните за избирателите оповестени от ЦИК

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/voters-mish-mash.html

сряда 6 ноември 2019


Централната избирателна комисия обясни с “техническа грешка” липсата на цели 100 000 избиратели в списъците в София, изчезнали между първи и втори тур на местните избори.

Това стана след като Биволъ публикува в социалната мрежа Facebook наблюдения за официално обявените от ЦИК данни за избирателите в София и в Плевен . За разлика от София, където над 100 000 избиратели изчезнаха, в Плевен на втори тур в списъците се бяха появили 20 000 нови избиратели.

След корекцията на “техническата грешка” разликата в София между първи и втори тур стана само 67 души. На първи тур в избирателните списъци е имало 1 064 705 души, а на втори тур 1 064 772, твърди вече ЦИК.

Корекции има и в данните за Плевен където на първи тур е имало 115 324 избиратели в списъците, а на втори тур те са намалели с 20 души.

Данните били прогнозни. А бюлетините?

От обърканите обяснения на ЦИК стана ясно, че данните за хората с право на глас били подадени като “прогнозни” от областните управители, но меродавни били данните на ОИК.

За да се изпълни “прогнозата” на държавата за нейните граждани с право на глас тя би трябвало да осигури на всички възможност да гласуват и да отпечата съответния брой бюлетини.

Въпросът е какво е станало с отпечатаните над 100 000 бюлетини за София за първия тур на изборите, които са се оказали излишни.

ЦИК все още не е публикувала отворените данни за местните избори. От предишно проучване на Биволъ за данните от европейските избори от тази година стана ясно, че машинният вот и преференциите не са били отчетени на много места.

За да се справи с проблема ЦИК взе решение по сталински и отмени машинния вот за местните избори – “няма машинно гласуване, няма проблем”.

Проблемите обаче остават и без омразното на ЦИК и на партиите машинно гласуване.

Оказва се, че ако се сумират данните от протоколите, публикувани от ЦИК, излизат съвсем други данни за броя на избирателите с право на глас, спрямо обявените. 

Според тях в София на първи тур са можели да гласуват 1 057 270 избиратели или 7435 по-малко от обявеното, а на втори тур 1 062 823 избиратели или 1949 по-малко от обявеното. Разлика от около 1000 души има и в Плевен, а и в други областни градове, където имаше балотажи.

Също така в София има цели 674 секции с разлика в броя на избирателите между първи и втори тур. В 50 секции разликата е повече от 10 избиратели. В 25 секции разликата е повече от 100 избиратели в списъците между двата тура. 

Шокиращи разлики и разминавания между обявените данни от ЦИК и протокола от ОИК за избори на общински съветници има и в Стара Загора. За това сигнализира във Facebook IT експертът Петко Петков. Според ЦИК гласувалите са 58 931, а според ОИК 58 609.

Данни от IT-специалиста Петко Петков https://www.facebook.com/fakedob

Не излизат и сметките на ОИК и за избирателите от основния и допълнителния списък. Незнайно как сумата от 133 727 избиратели в основния списък и 21 в допълнителния е станала 135 412.

В следната таблица може да се видят данните за София извлечени от протоколите за гласуване за кмет на общината. ЦИК дължи отговори дали става дума отново за “технически грешки” и как е възможно те да са толкова масови и системни.

idСекцияИзбиратели на 1 турИзбиратели на 2 турРазликаЛинк към протокола от 1 турЛинк към протокола от 2 тур
1224619046231835-604224619046224619046
2224613056238776-538224613056224613056
3224612004360847-487224612004224612004
4224611028720283437224611028224611028
5224602025319754-435224602025224602025
6224611005284708-424224611005224611005
7224605028305698-393224605028224605028
8224606033296689-393224606033224606033
9224618013283672-389224618013224618013
10224612006607245362224612006224612006
11224614072235591-356224614072224614072
12224609077264598-334224609077224609077
13224609014320634-314224609014224609014
14224601008264573-309224601008224601008
15224610061267568-301224610061224610061
16224610070289571-282224610070224610070
17224621026365634-269224621026224621026
18224615094263531-268224615094224615094
19224609047271537-266224609047224609047
20224610092464205259224610092224610092
21224623016307566-259224623016224623016
22224610007224482-258224610007224610007
23224619084500724-224224619084224619084
24224615092868689179224615092224615092
25224603012350495-145224603012224603012
26224608026779879-100224608026224608026
27224601032711809-98224601032224601032
2822461010532102-70224610105224610105
2922460908025619660224609080224609080
3022460801844238359224608018224608018
3122460600493388449224606004224606004
32224610099611447224610099224610099
3322461509164560045224615091224615091
34224610102905139224610102224610102
3522462003893789839224620038224620038
3622460305582679234224603055224603055
37224604060841-33224604060224604060
38224607078200233-33224607078224607078
3922461800771568332224618007224618007
40224605007655686-31224605007224605007
41224608035421824224608035224608035
42224610100371423224610100224610100
43224611073361422224611073224611073
4422461010938936920224610109224610109
45224613059767786-19224613059224613059
4622460503514713116224605035224605035
4722461008240338716224610082224610082
4822461705924322716224617059224617059
49224611068564115224611068224611068
50224615126433112224615126224615126
51224610101322210224610101224610101
5222462401564568224624015224624015
5322460104328208224601043224601043
542246050658896-8224605065224605065
552246100864944868224610086224610086
562246150745805728224615074224615074
5722460104421147224601044224601044
582246080362633-7224608036224608036
59224612025698705-7224612025224612025
602246151117627557224615111224615111
612246040594354296224604059224604059
622246060217907846224606021224606021
63224607008681687-6224607008224607008
642246100396316256224610039224610039
6522461804550446224618045224618045
662246180535295236224618053224618053
672246190085705646224619008224619008
6822462401621165224624016224624016
692246020578118065224602057224602057
702246020951015-5224602095224602095
712246070167467415224607016224607016
72224609019505510-5224609019224609019
73224609032546551-5224609032224609032
742246090334354305224609033224609033
752246090486356305224609048224609048
762246100976836785224610097224610097
7722461010617125224610106224610106
782246101082631-5224610108224610108
7922461011422175224610114224610114
802246110535355305224611053224611053
812246110629109055224611062224611062
822246120317667615224612031224612031
832246140686386335224614068224614068
842246140758518465224614075224614075
852246160333763715224616033224616033
862246160373483435224616037224616037
872246180116936885224618011224618011
882246191028868815224619102224619102
892246191277107055224619127224619127
902246200025895845224620002224620002
912246220214394354224622021224622021
92224602014713717-4224602014224602014
932246020748598554224602074224602074
942246050146986944224605014224605014
952246050523833794224605052224605052
96224607034587591-4224607034224607034
972246150196346304224615019224615019
982246150257667624224615025224615025
992246190238078034224619023224619023
1002246190698688644224619069224619069
1012246020728068033224602072224602072
10222460209317143224602093224602093
10322460209475723224602094224602094
104224604020402405-3224604020224604020
1052246040492612583224604049224604049
1062246050633437-3224605063224605063
10722460506624213224605066224605066
108224606076844847-3224606076224606076
1092246070506866833224607050224607050
1102246070757807773224607075224607075
1112246090395565533224609039224609039
112224613012893896-3224613012224613012
113224615042704707-3224615042224615042
114224615101793796-3224615101224615101
1152246151085555523224615108224615108
116224616005444447-3224616005224616005
1172246170574134103224617057224617057
118224618015614617-3224618015224618015
119224618041666669-3224618041224618041
1202246180705505473224618070224618070
1212246190096646613224619009224619009
1222246190388908873224619038224619038
123224619065865868-3224619065224619065
1242246220156336303224622015224622015
12522462401716142224624017224624017
126224601018642644-2224601018224601018
1272246010306066042224601030224601030
1282246010426396372224601042224601042
1292246020097937912224602009224602009
1302246020467507482224602046224602046
1312246020507767742224602050224602050
1322246020637967942224602063224602063
133224602067771773-2224602067224602067
1342246020778017992224602077224602077
1352246020847677652224602084224602084
136224602089752754-2224602089224602089
137224603006462464-2224603006224603006
1382246030565915892224603056224603056
139224604021400402-2224604021224604021
140224604031331333-2224604031224604031
1412246050277167142224605027224605027
1422246050459149122224605045224605045
1432246050497027002224605049224605049
1442246050588268242224605058224605058
145224605060901903-2224605060224605060
146224605061914916-2224605061224605061
1472246050642931-2224605064224605064
1482246060027727702224606002224606002
149224606051690692-2224606051224606051
1502246060648058032224606064224606064
151224606079666668-2224606079224606079
152224607009701703-2224607009224607009
1532246070106666642224607010224607010
1542246070467827802224607046224607046
155224607048837839-2224607048224607048
1562246070675315292224607067224607067
1572246070809199172224607080224607080
158224608001612614-2224608001224608001
1592246080208138112224608020224608020
160224608021800802-2224608021224608021
161224608029898900-2224608029224608029
1622246080328988962224608032224608032
1632246080338248222224608033224608033
1642246100245635612224610024224610024
165224610029453455-2224610029224610029
166224610051949951-2224610051224610051
1672246100538268242224610053224610053
16822461011723212224610117224610117
1692246110167287262224611016224611016
170224611018864866-2224611018224611018
1712246110426346322224611042224611042
172224611050507509-2224611050224611050
173224611057885887-2224611057224611057
174224611060906908-2224611060224611060
175224611064898900-2224611064224611064
1762246110695915892224611069224611069
1772246130178598572224613017224613017
1782246130388648622224613038224613038
1792246130508708682224613050224613050
180224613057790792-2224613057224613057
1812246140199409382224614019224614019
1822246140277887862224614027224614027
1832246140286366342224614028224614028
1842246140307107082224614030224614030
1852246150066996972224615006224615006
1862246150268198172224615026224615026
1872246150275255232224615027224615027
1882246150458218192224615045224615045
189224615049690692-2224615049224615049
1902246150837907882224615083224615083
191224615110682684-2224615110224615110
19222461512713112224615127224615127
193224616028449451-2224616028224616028
1942246160543263242224616054224616054
1952246170208298272224617020224617020
196224617024762764-2224617024224617024
1972246170296476452224617029224617029
1982246170558098072224617055224617055
1992246180047197172224618004224618004
2002246180087317292224618008224618008
2012246180126976952224618012224618012
2022246180187257232224618018224618018
203224618026686688-2224618026224618026
204224618048616618-2224618048224618048
2052246180715865842224618071224618071
206224619007683685-2224619007224619007
207224619036690692-2224619036224619036
208224619041642644-2224619041224619041
209224619050702704-2224619050224619050
210224619053769771-2224619053224619053
2112246190817527502224619081224619081
2122246190909599572224619090224619090
2132246230256236212224623025224623025
2142246230156726702224623015224623015
2152246230076056032224623007224623007
216224624001762763-1224624001224624001
2172246240039339321224624003224624003
218224624014425426-1224624014224624014
2192246220205555541224622020224622020
2202246220225515501224622022224622022
221224621008843844-1224621008224621008
222224621009869870-1224621009224621009
223224621010743744-1224621010224621010
2242246210158038021224621015224621015
2252246210206626611224621020224621020
226224621021613614-1224621021224621021
2272246010046526511224601004224601004
228224601006627628-1224601006224601006
2292246010097957941224601009224601009
2302246010117097081224601011224601011
231224601015503504-1224601015224601015
232224601024614615-1224601024224601024
2332246010275635621224601027224601027
2342246010285965951224601028224601028
235224601034597598-1224601034224601034
2362246010377937921224601037224601037
2372246010461415-1224601046224601046
2382246020017137121224602001224602001
2392246020028028011224602002224602002
2402246020046086071224602004224602004
2412246020056766751224602005224602005
2422246020107137121224602010224602010
243224602017698699-1224602017224602017
2442246020208488471224602020224602020
245224602023809810-1224602023224602023
2462246020298918901224602029224602029
247224602030884885-1224602030224602030
248224602032868869-1224602032224602032
2492246020347767751224602034224602034
2502246020387477461224602038224602038
251224602040756757-1224602040224602040
2522246020477187171224602047224602047
253224602048779780-1224602048224602048
254224602049843844-1224602049224602049
255224602058764765-1224602058224602058
2562246020607657641224602060224602060
257224602061769770-1224602061224602061
2582246020647937921224602064224602064
2592246020698318301224602069224602069
260224602070727728-1224602070224602070
261224602073890891-1224602073224602073
262224602075815816-1224602075224602075
263224602078654655-1224602078224602078
264224602080883884-1224602080224602080
265224602081792793-1224602081224602081
2662246020837627611224602083224602083
2672246020876646631224602087224602087
2682246030214914901224603021224603021
269224603025870871-1224603025224603025
2702246030266496481224603026224603026
271224603041572573-1224603041224603041
272224603048868869-1224603048224603048
2732246030526846831224603052224603052
274224603053777778-1224603053224603053
275224603062611612-1224603062224603062
2762246040014174161224604001224604001
277224604003401402-1224604003224604003
2782246040053953941224604005224604005
279224604006403404-1224604006224604006
2802246040074814801224604007224604007
2812246040104814801224604010224604010
2822246040136636621224604013224604013
2832246040166796781224604016224604016
2842246040183433421224604018224604018
285224604027733734-1224604027224604027
2862246040305725711224604030224604030
287224604033707708-1224604033224604033
288224604038423424-1224604038224604038
289224604040435436-1224604040224604040
2902246040424794781224604042224604042
2912246040454874861224604045224604045
292224604046615616-1224604046224604046
293224604053671672-1224604053224604053
294224604057719720-1224604057224604057
295224605001408409-1224605001224605001
296224605002514515-1224605002224605002
2972246050065085071224605006224605006
298224605015604605-1224605015224605015
2992246050235195181224605023224605023
300224605026467468-1224605026224605026
301224605030725726-1224605030224605030
302224605031543544-1224605031224605031
3032246050325205191224605032224605032
3042246050346356341224605034224605034
3052246050404994981224605040224605040
306224605044776777-1224605044224605044
307224605047545546-1224605047224605047
308224605050708709-1224605050224605050
3092246050548518501224605054224605054
310224606015695696-1224606015224606015
311224606018810811-1224606018224606018
312224606025818819-1224606025224606025
313224606032740741-1224606032224606032
3142246060377187171224606037224606037
315224606039761762-1224606039224606039
316224606040914915-1224606040224606040
317224606042813814-1224606042224606042
318224606050807808-1224606050224606050
319224606053773774-1224606053224606053
3202246060547697681224606054224606054
3212246060557637621224606055224606055
322224606056754755-1224606056224606056
323224606058855856-1224606058224606058
3242246060627877861224606062224606062
325224606063794795-1224606063224606063
3262246060678128111224606067224606067
3272246060748708691224606074224606074
328224606077786787-1224606077224606077
3292246060806706691224606080224606080
330224606082738739-1224606082224606082
3312246060836436421224606083224606083
332224607002391392-1224607002224607002
3332246070046666651224607004224607004
3342246070058688671224607005224607005
335224607007875876-1224607007224607007
3362246070147227211224607014224607014
337224607021836837-1224607021224607021
338224607023569570-1224607023224607023
3392246070257817801224607025224607025
340224607030531532-1224607030224607030
3412246070314754741224607031224607031
342224607032648649-1224607032224607032
3432246070335795781224607033224607033
344224607041598599-1224607041224607041
3452246070428938921224607042224607042
346224607043911912-1224607043224607043
3472246070457597581224607045224607045
3482246070544824811224607054224607054
3492246070558608591224607055224607055
3502246070608688671224607060224607060
351224607064461462-1224607064224607064
3522246070666096081224607066224607066
353224607071828829-1224607071224607071
354224607072510511-1224607072224607072
355224607073875876-1224607073224607073
3562246070825495481224607082224607082
357224607083587588-1224607083224607083
3582246080045375361224608004224608004
359224608007630631-1224608007224608007
3602246080088228211224608008224608008
3612246080117967951224608011224608011
3622246080127987971224608012224608012
3632246080197867851224608019224608019
364224608022817818-1224608022224608022
365224608023576577-1224608023224608023
3662246080247477461224608024224608024
3672246080257737721224608025224608025
368224608028813814-1224608028224608028
3692246080319449431224608031224608031
3702246090096886871224609009224609009
3712246090106256241224609010224609010
372224609015537538-1224609015224609015
3732246090276486471224609027224609027
3742246090296576561224609029224609029
3752246090425325311224609042224609042
376224609045694695-1224609045224609045
3772246090467006991224609046224609046
3782246090506296281224609050224609050
3792246090516196181224609051224609051
3802246090536386371224609053224609053
3812246090546736721224609054224609054
382224609055575576-1224609055224609055
3832246090574834821224609057224609057
3842246090585625611224609058224609058
3852246090605085071224609060224609060
3862246090665205191224609066224609066
387224609072610611-1224609072224609072
3882246090793413401224609079224609079
3892246100035865851224610003224610003
3902246100044124111224610004224610004
3912246100123483471224610012224610012
3922246100174394381224610017224610017
3932246100185585571224610018224610018
3942246100235725711224610023224610023
3952246100368148131224610036224610036
396224610038717718-1224610038224610038
3972246100408778761224610040224610040
3982246100416746731224610041224610041
399224610043730731-1224610043224610043
400224610045823824-1224610045224610045
401224610050518519-1224610050224610050
402224610052795796-1224610052224610052
4032246100555535521224610055224610055
404224610058507508-1224610058224610058
4052246100638578561224610063224610063
4062246100716796781224610071224610071
4072246100748508491224610074224610074
408224610078524525-1224610078224610078
4092246100805645631224610080224610080
410224610085610611-1224610085224610085
4112246110016036021224611001224611001
4122246110036336321224611003224611003
413224611009699700-1224611009224611009
4142246110107977961224611010224611010
4152246110177277261224611017224611017
4162246110197247231224611019224611019
4172246110217017001224611021224611021
418224611025621622-1224611025224611025
419224611029512513-1224611029224611029
420224611032662663-1224611032224611032
4212246110357097081224611035224611035
4222246110366236221224611036224611036
4232246110415085071224611041224611041
424224611043592593-1224611043224611043
4252246110445275261224611044224611044
426224611047653654-1224611047224611047
4272246110494784771224611049224611049
428224611052534535-1224611052224611052
429224611065827828-1224611065224611065
430224611067827828-1224611067224611067
4312246110718858841224611071224611071
432224611076476477-1224611076224611076
4332246120019579561224612001224612001
4342246120028728711224612002224612002
4352246120057607591224612005224612005
4362246120077487471224612007224612007
437224612010612613-1224612010224612010
438224612012426427-1224612012224612012
439224612013773774-1224612013224612013
4402246120146276261224612014224612014
441224612015689690-1224612015224612015
442224612020654655-1224612020224612020
4432246120216586571224612021224612021
444224612023891892-1224612023224612023
445224612024678679-1224612024224612024
446224612027817818-1224612027224612027
4472246120287677661224612028224612028
4482246120337397381224612033224612033
4492246120346046031224612034224612034
4502246120375425411224612037224612037
4512246120386436421224612038224612038
452224612039727728-1224612039224612039
4532246130058628611224613005224613005
4542246130077937921224613007224613007
4552246130086926911224613008224613008
4562246130098808791224613009224613009
457224613011936937-1224613011224613011
458224613013922923-1224613013224613013
459224613016906907-1224613016224613016
460224613020901902-1224613020224613020
4612246130239039021224613023224613023
462224613027823824-1224613027224613027
463224613028871872-1224613028224613028
464224613029865866-1224613029224613029
4652246130308508491224613030224613030
4662246130348558541224613034224613034
4672246130368748731224613036224613036
468224613042835836-1224613042224613042
4692246130458438421224613045224613045
4702246130467447431224613046224613046
471224613053806807-1224613053224613053
4722246130548298281224613054224613054
4732246130607967951224613060224613060
4742246130627207191224613062224613062
4752246130638728711224613063224613063
4762246130687677661224613068224613068
477224613070574575-1224613070224613070
478224613071608609-1224613071224613071
479224614006790791-1224614006224614006
480224614011652653-1224614011224614011
4812246140127737721224614012224614012
482224614017706707-1224614017224614017
4832246140187077061224614018224614018
4842246140357177161224614035224614035
4852246140377497481224614037224614037
4862246140396786771224614039224614039
4872246140428388371224614042224614042
4882246140446896881224614044224614044
4892246140457067051224614045224614045
490224614046705706-1224614046224614046
491224614050788789-1224614050224614050
492224614054681682-1224614054224614054
493224614073781782-1224614073224614073
4942246150037307291224615003224615003
4952246150047077061224615004224615004
4962246150074604591224615007224615007
497224615008786787-1224615008224615008
4982246150117657641224615011224615011
499224615012727728-1224615012224615012
5002246150218208191224615021224615021
501224615023804805-1224615023224615023
5022246150297207191224615029224615029
5032246150326336321224615032224615032
504224615037737738-1224615037224615037
5052246150418038021224615041224615041
5062246150436906891224615043224615043
507224615048777778-1224615048224615048
5082246150517737721224615051224615051
5092246150568378361224615056224615056
5102246150626506491224615062224615062
5112246150656766751224615065224615065
5122246150666646631224615066224615066
513224615067745746-1224615067224615067
514224615072785786-1224615072224615072
5152246150796646631224615079224615079
516224615087715716-1224615087224615087
517224615093650651-1224615093224615093
518224615096590591-1224615096224615096
519224615099747748-1224615099224615099
520224615100843844-1224615100224615100
5212246151046526511224615104224615104
522224615106658659-1224615106224615106
523224615109620621-1224615109224615109
524224615115741742-1224615115224615115
5252246151186005991224615118224615118
5262246151197367351224615119224615119
527224615121733734-1224615121224615121
528224615122927928-1224615122224615122
5292246151247157141224615124224615124
5302246151281011-1224615128224615128
5312246160062822811224616006224616006
5322246160135145131224616013224616013
5332246160144304291224616014224616014
5342246160174644631224616017224616017
535224616023652653-1224616023224616023
536224616027572573-1224616027224616027
5372246160304494481224616030224616030
5382246170018048031224617001224617001
5392246170078618601224617007224617007
5402246170087837821224617008224617008
5412246170216736721224617021224617021
5422246170226606591224617022224617022
5432246170235195181224617023224617023
544224617027877878-1224617027224617027
545224617030822823-1224617030224617030
5462246170365635621224617036224617036
5472246170386306291224617038224617038
548224617040815816-1224617040224617040
5492246170417797781224617041224617041
5502246170457297281224617045224617045
551224617046801802-1224617046224617046
552224617047687688-1224617047224617047
553224617048966967-1224617048224617048
5542246170498858841224617049224617049
5552246170518618601224617051224617051
5562246170527507491224617052224617052
5572246170539459441224617053224617053
558224617058618619-1224617058224617058
559224617062817818-1224617062224617062
5602246170737327311224617073224617073
561224618002767768-1224618002224618002
562224618017650651-1224618017224618017
5632246180227947931224618022224618022
5642246180255065051224618025224618025
565224618031590591-1224618031224618031
566224618032723724-1224618032224618032
567224618034757758-1224618034224618034
5682246180405695681224618040224618040
5692246180426536521224618042224618042
5702246180436486471224618043224618043
5712246180475125111224618047224618047
5722246180498458441224618049224618049
5732246180506606591224618050224618050
5742246180547437421224618054224618054
575224618060520521-1224618060224618060
576224618066615616-1224618066224618066
5772246180675465451224618067224618067
578224619012301302-1224619012224619012
579224619014659660-1224619014224619014
580224619020612613-1224619020224619020
581224619021561562-1224619021224619021
582224619022697698-1224619022224619022
5832246190247987971224619024224619024
5842246190286996981224619028224619028
585224619029770771-1224619029224619029
586224619031738739-1224619031224619031
587224619033759760-1224619033224619033
5882246190375775761224619037224619037
5892246190425505491224619042224619042
5902246190436236221224619043224619043
5912246190446426411224619044224619044
592224619052779780-1224619052224619052
5932246190567807791224619056224619056
5942246190587417401224619058224619058
5952246190607477461224619060224619060
5962246190626216201224619062224619062
5972246190637037021224619063224619063
5982246190647147131224619064224619064
5992246190666456441224619066224619066
600224619068831832-1224619068224619068
6012246190738748731224619073224619073
6022246190758988971224619075224619075
603224619077701702-1224619077224619077
604224619087667668-1224619087224619087
6052246190886716701224619088224619088
6062246190918378361224619091224619091
607224619092620621-1224619092224619092
608224619097816817-1224619097224619097
609224619098895896-1224619098224619098
610224619099933934-1224619099224619099
6112246191019099081224619101224619101
612224619103882883-1224619103224619103
613224619104867868-1224619104224619104
6142246191059719701224619105224619105
615224619106830831-1224619106224619106
6162246191098528511224619109224619109
617224619110893894-1224619110224619110
6182246191166186171224619116224619116
6192246191177597581224619117224619117
6202246191185835821224619118224619118
6212246191229169151224619122224619122
622224619125601602-1224619125224619125
6232246191286876861224619128224619128
624224619130858859-1224619130224619130
6252246191326616601224619132224619132
6262246200076486471224620007224620007
6272246200126986971224620012224620012
6282246200148568551224620014224620014
6292246200156716701224620015224620015
6302246200168068051224620016224620016
6312246200197687671224620019224620019
6322246200257037021224620025224620025
6332246200266366351224620026224620026
634224620029682683-1224620029224620029
6352246200317797781224620031224620031
636224620034613614-1224620034224620034
6372246200446396381224620044224620044
6382246200455975961224620045224620045
6392246200483443431224620048224620048
640224620054225226-1224620054224620054
6412246200555155141224620055224620055
6422246200565825811224620056224620056
6432246220017997981224622001224622001
644224622003602603-1224622003224622003
6452246220056396381224622005224622005
6462246220066746731224622006224622006
647224622008788789-1224622008224622008
648224622011855856-1224622011224622011
6492246220129189171224622012224622012
650224622017609610-1224622017224622017
6512246220189189171224622018224622018
6522246210055585571224621005224621005
6532246230289149131224623028224623028
6542246140777107091224614077224614077
6552246170178038021224617017224617017
656224617018728729-1224617018224617018
6572246170196396381224617019224617019
6582246210024474461224621002224621002
6592246220274814801224622027224622027
6602246220243953941224622024224622024
661224624011734735-1224624011224624011
662224623003827828-1224623003224623003
663224623022622623-1224623022224623022
6642246230016576561224623001224623001
6652246230024934921224623002224623002
6662246230145955941224623014224623014
667224621006649650-1224621006224621006
668224621007569570-1224621007224621007
6692246200528728711224620052224620052
6702246170145865851224617014224617014
671224623019751752-1224623019224623019
672224621030645646-1224621030224621030
6732246210335004991224621033224621033
6742246210345325311224621034224621034

Отворено законодателство [лекция]

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2996

Преди година написах, че макар гражданите да са длъжни да знаят законите, държавата не им помага по никакъв начин за това — законите се публикуват само като изменения в държавен вестник (чиято електронна форма е PDF), а за нормален човек това не е четимо и полезно но никакъв начин. Това ни прави почти последни в Европа по достъпност на законодателството. Причините за това са много, свързани и с авторски права, и с неспособността на държавата да върши качествено И тази работа, но в крайна сметка гражданите ползваме lex.bg и се надяваме версията там да е актуална.

Това обаче е недостатъчно и поради това реших да направя лекция за „Отворено законодателство“ на OpenFest, на която да разкажа както за текущия законодателен процес и проблемите, свързани с него, така и да предложа технически решения. В рамките на лекцията предложих създаване на проект OpenLex, чрез който законодателството да стане по-достъпно.

Видео от лекцията може да видите тук:

А слайдовете са тук:

Три седмици след OpenFest, все още не съм намерил време да инициирам координационна среща по проекта с хората изявили желание, което е сериозен пропуск от моя страна, но ще се опитам да го коригирам скоро.

А ако проектът бъде реализиран, ще имаме не просто по-удобно и достъпно законодателство (каквото lex.bg до известна степен дава), но и реализирани компоненти и взети технически решения, чрез които държавата (в лицето или на Народното събрание, или на Министерския съвет) да поддържа законодателството в електронен, машинно-четим вид. А самият законодателен процес да не минава през разпечатване, сканиране и разпращане на doc файлове с 10 цвята в допълнение на track changes, а да бъде структуриран и да позволява съвместна работа на много участници. Това би предполагало технически грамотни депутати, разбира се. Ама и до там ще стигнем все някой ден.

Надявам се и лекцията ми да е полезна за всеки, който в даден бъдещ момент ще иска да оптимизира законодателния процес и достъпа до законодателство.

Господа министри, мерете си данните

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2965

Когато някой „по телевизора“ изкаже някакво твърдение, никога не е ясно откъде са му данните. Разпространяват се доста митове, основани на гледане в тавана. Но в тези случаи има поне частично обяснение – хората може би просто няма откъде да вземат данните, за да ги анализират.

Не така стоят нещата с министрите, обаче. Министрите (и председателите на агенции) разполагат с администрация, която може да им даде данни. Прави впечатление обаче фриволното боравене с метарията, и разпространяване на данни, които просто са грешни. Боян Юруков вече е писал за председателя на агенцията за българите в чужбина, който напълно необосновано обяви, че има 6-7 милиона българи в чужбина.

Аз ще се спра на министъра на околната среда, Нено Димов, който през седмицата е обявил, че „през 2016 г. в столицата е имало едва две минимални превишения на показателите за замърсяване с фини прахови частици“. Това ми звучеше доста малко вероятно, предвид, че данните за 2015-та, които съм разглеждал, показваха 60 дни над нормата (при допустими 35). За 1 година такъв напредък, въпреки позитивния тренд, изглеждаше невероятен.

За съжаление ИАОС не публикува суровите данни във формата, в който бях взел тези до 2015 (с искане за обществена информация), но благодарение на инициативата за отворени данни все пак всеки ден качват данни от бюлетина за качеството на въздуха, където пише коя станция е превишила дадена норма. На база на тези данни не мога да направя същите графики като в предишния анализ, но мога да проверя твърдението на министъра.

И то, разбира се, се оказа грешно. Ето броя дни, в които нормата е превишена:

Превишена стойност в поне 1 станция: 74 дни
Превишена стойност в поне 2 станции: 48 дни
Превишена стойност в поне 3 станции: 43 дни
Превишена стойност в поне 4 станции: 36 дни
Превишена стойност в поне 5 станции: 15 дни

По спомен, станциите са 6, но последната е на Копитото и там винаги е чисто. С наличните данни (които са качени за 340, а не за 365 дни) не мога да кажа за средната стойност за града, но когато 4 от 5 станции имат превишение 36 дни (1 над европейската норма), министърът просто изнася грешни данни. Или „е имал предвид друго“, в който случай – нека обясни.

Пак подчертавам, че трендът наистина изглежда позитивен. Също така приветствам вземането на мерки срещу замърсяването от страна на министерството – именно национална политика по въпроса е начинът за решаване на проблема. Но не е редно да имаш цялата администрация на МОСВ и ИАОС под себе си и да кажеш, че само 2 дни била превишена нормата. Надявам се мерките, които се подготвят, да са основание на по-верни данни.

Всъщност, трендът може би изглежда възходящ заради факта, че от няколко години измервателната станция на Орлов мост е премахната. Там, разбира се, фините прахови частици са в най-големи количества. Вероятно има разумно обяснение за премахването (наистина Орлов мост е граничен случай), но трябва да го имаме предвид.

И в това всъщност е част от проблема – в София има доста малко измервателни станции, за да придобием пълна картина. Най-близката станция до мен е на километри. За щастие има проекта airbg.info, чрез който всеки може да си постави измервателна станция и да докладва данните. Така се създава доста по-пълна картина на замърсяването. В съботната сутрин, без мъгли и без нужда от сериозно отопление, картата на София изглежда добре.

Но да се върнем на министрите и данните. Политиката за отворени данни има за цел както повече прозрачност, така и по-информирани решения в управлението. Второто засега не изглежда да е постигнато, решения продължават често да се вземат „по интуиция“, а официални лица продължават да разпространяват неосновани на данни твърдения. Но поне данните ги има, та гражданите можем да посочим грешките.

Какво трябва да се случи с електронното управление според пътната карта?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2887

„Пътна карта за развитие на стратегията за електронно управление“ звучи като тежко бюрократичен документ. Когато го писахме дори си позволих да иронизирам стратегическите документи.

Но всъщност такива документи са необходими, за да се знаят както посоката и целите, така и конкретните проекти и интервенции, които трябва да се случат. Пътната карта обхваща разбирането на авторите ѝ (и техните ръководители) за това какво трябва да се случи в следващите няколко години.

Медиите спорадично се сещат за пътната карта – като например при приемането ѝ генерираха мини-скандал как така държавата ще прави електронна поща за 25 милиона, което беше напълно грешен опит за тълкуване на един абзац от документ. Наскоро пътната карта беше преоткрита, в частта за изцяло нов адресен регистър и ново ГРАО, този път с по-позитивна конотация. Но отново цялостния и лесно разбираем поглед липсва.

Признавам си, че макар да беше доста харесана от хора извън администрацията (напр. бизнеса), пътната карта все пак е голям документ с много текст, който не непременно е интересен за четене. Затова година и половина след приемането ѝ, но преди който и да било от проектите вътре да се е случил, ще опитам да я разясня – по няколко изречения на проект. В самата пътна карта има малко повече информация (което всъщност не е стандартно за пътни карти – обикновено те включват доста общи и разтегливи мерки. Ние решихме да бъдат конкретни проекти с реални цели и резултати). Може някои от тях да са скучни или прекалено „вътрешни“, но електронизацията на цяла държава е дълъг и сложен процес пълен с много детайли. „Прости“ решения няма и малко неща са „wow, това е яко“. Но ето по няколко думи за проектите:

  • Електронно гласуване – започвам с този проект, макар да е в края на таблицата, защото е популярен в момента – Мая Манолова е „вдигнала“ темата след писмо, което е получила. Проектът беше вкаран като приоритетен в пътната карта през есента (няколко месеца след като бяха приети измененията в изборния кодекс). Оттогава досега мина доста време, но проектът най-накрая е в някаква видима фаза. Първата стъпка е да се проучат добрите практики по света и на база на това да се подготви техническо задание за системата. Това може да се разгледа като известно изоставане от първоначалния график, но така или иначе другия ключов за електронното гласуван проект – този за електронната идентификация – също е назад. Все пак срокът „май 2019-та“ не е непостижим, особено ако се използва някое от готовите решения на пазара, вместо да се изгражда нещо от нулата. ЦИК и Държавната агнеция за е-управление засега изглежда да имат намерения да изпълнят проекта. Има ли риск да стане както с машините, с които ЦИК не беше готова навреме? Има, но според мен това няма да е фатално – 6 месеца или 1 година по-късно, електронното гласуване ще е факт, а по-добре малко закъснение, отколкото прибързано въвеждане на нещо с такова голямо значение. Защото объркаме ли го, втори шанс няма да има скоро. (Защо системата се казва „пилотна“ – защото първо ще има пилотно внедряване. След това обаче няма да се прави нова система, а просто пилотната ще бъде въведена в продукционен режим)
  • Одит на информационната и комуникационната инфраструктура (на администрацията и в сектор „правосъдие“). Проблемът в момента е че никой в държавата не знае какви компютри, какви мрежи, какви лицензи, какъв софтуер, какви и колко стари компютри има по администрациите. Идеята е тази информация да се събере еднократно и след това да бъде поддържана в актуален вид чрез изграден за целта регистър. Нормативното задължение го създадохме с наредба, сега остава да бъде изпълнен и проекта. Защо това е нужно изобщо? За да се планира каквото и да било в мащаб, е нужна информация. За да се правят изгодни сделки за лицензи, например, е нужно да се знае какво има налично. На практика най-вероятно ще се окаже, че държавата е купила два пъти повече лицензи за бази данни, отколкото реално ползва. Отделно, тази информация ще позволи да се консолидират част от тези ресурси в облачна инфраструктура. Но за да може да се планира каквото и да било, трябва информацията да е налична. Документацията за проекта е налична на сайта на Държавна агенция „Електронно управление“
  • Държавен хибриден частен облак, или серия от дейта-центрове, в които държавата да си консолидира хардуерния ресурс. В момента „сървъри“ биват наричани всевъзможни настолни компютри, стоящи в краката на някой системен администратор или секретарка, или в добрия случай – в килера на чистачките. Това няма да е първият опит за държавен дейта-център, но целта е най-накрая да се направи както трябва. Не просто да бъдат изсипани железа, а реално да предлага „инфраструктура като услуга“ – администрация Х казва „трябва ми толкова RAM и толкова дисково пространство“ през потребителски интерфейс…и го получава веднага, автоматично. И не се грижи за поддръжката му, защото тя е осигурена централно, в т.ч. резервни копия, защита от атаки, резервираност и т.н.
  • Развитие на пилотната система за електронна идентификация – това е един от най-важните проекти, който се основава на цял закон – целта е да има софтуерна инфраструктура за идентифициране на гражданите в електронна среда. Това на практика значи, че всеки ще може да получи електронна идентичност на избран от него носител (лична карта, друга карта, „флашка“ с електронния му подпис, мобилен телефон) и с нея ще има достъп до всички електронни услуги в държавата. И не само в нашата държава, а във всички европейски държави, защото електронната идентификация ще има трансгранично признаване. Този проект е най-напреднал, и е на етап набиране на оферти. Всички други проекти имат предвидена интеграция с него, така че е важно, че се движи пред останалите (макар и всички да изостават от планираните срокове). (Защо пилотна система – защото има такава, дадени са пари за нея, и трябва да се ползва като отправна точка)
  • Реализиране на система за мониторинг на индикаторите за изпълнение на всички оперативни програми – сравнително скучен от гледна точка на цялостната картина вътрешен проект, който просто е необходим за мониторинга на евросредствата. Има още два проекта за НСИ, които са „вътрешни“ и са свързани с покриване на задължителни изисквания, идващи от ЕС.
  • Публични регистри за бюджетен и проектен контрол и информационни ресурси на електронното управление – със Закона за електронното управление беше създадена държавна агенция с доста правомощия за контрол. Причината е, че нещата в държавата се случват некоординирано, „както дойде“ и „на парче“ и за да имаме накаква устойчивост, трябва това да спре. За целта агенцията трябва да осъществява контрол на всички проекти и дейности и на всички бюджети за информационни технологии. А не всеки да си „маже“ технически задания, които изпълнителите могат да тълкуват както им е удобно, или пък да харчи пари за лицензи и компютри, каквито си е купил само една година преди това и реално не му трябват. В момента агенцията започва да осъществява този контрол без такива регистри (използвайки интернет страницата си вместо това), но тези регистри ще позволят по-плавното му и по-прозрачното му осъществяване.
  • Реализира не на ЦАИС „Съдебен статус“ – това е прословутото „свидетелство за съдимост“. В момента съществува система за това, на база на което е реализирано електронното свидетелство за съдимост, но тя е децентрализирана и остаряла, изисква много ръчно въвеждане на данни, и няма да може да обслужи достатъчно нарастващ брой автоматизирани заявки. За това трябва да се изгради изцяло нова такава, централизирана, така че на едно място да има съдебния статус на всички граждани, и със съответния контрол на досдтъпа тази информация да се предоставя на администрациите (и на гражданите, ако например искат да представят свидетелството в чужбина).
  • Реализиране на универсална ЦАИС „Анализ на корупционния риск“ – каквото и антикорупционно звено да бъде направено, то трябва да има аналитичен капацитет, за да може да установява конфликти на интереси и корупционни практики. Това „на ръка“ не че няма как да стане, но е много несигурно, бавно и подлежащо на „външни влияния“. Целта на системата за анализ на корупционния риск е да събира на едно място информация за лица, заемащи публични длъжности от множество източници и да търси в тях потенциални конфликти на интерерси. Да сравнява декларации пред сметната палата с данни от НАП, да сравнява обществени поръчки с фирми, регистрирани от свързани лица, и т.н. В един момент бях предложил дори данните от системата да бъдат частично публични – т.е. всеки месец системата да публикува колко потенциални проблеми е открила системата, и по колко от тях са образувани проверки. Така неща по-трудно ще се замитат под килима. Вероятно този проект ще трябва да изчака създаването на поредния антикорупционен орган.
  • Реализиране на ЦАИС „Единна входна точка“ за подаване годишни финансови отчети – всеки, който има бизнес, сигурно е „псувал“ защо държавата му иска едни и същи данни по няколко пъти – НАП, Търговския регистър, НСИ. Отговорът е – защото никой не се е бил сетил да ги обедини, а и да се е бил сетил, е нямало техническа И нормативна възможност. Реално в момента законите не позволяват това да се случи, защото Законът за счетоводството изисква печат на счетоводител преди да бъде качен документа, с което се губи машинната му четимост. Т.е. освен проекта ще трябват и нормативни изменения, но идеята е като дойде време за отчитане пред държавата, счетоводителят да извади един файл от счетоводната си система, да го прати на управителя, който да го качи в единната система (подписано с електронен подпис)… и това е. Без декларации и отчети към няколко институции – системата сама ще преценя коя част от данните на коя институция да изпрати. Реализирането на този проект трябва да стартира всеки момент (ако вече не е).
  • Надграждане на Тъговския регистър – Търговският регистър е едно от най-хубавите неща за електронното ни управление по принцип. На практика има много неща, които могат да бъдат подобрени. На първо място – потребителският интерфейс. В рамките на проекта той трябва да стане по-съвременен (най-накрая), но и много други неща – обмен на данни с европейските търговски регистри, както и с имотния регистър. Също така регистърът на особените залози (който е на 20 години и „плаче“ за пълно подновяване) и регистъра на юридическите с нестопанска цел минават към агенция по вписванията, та съответните промени в Търговския регистър трябва да бъдат реализирани. Това може би звучи скучно, но всъщност е ключово, тъй като в Агенцията по вписванията е съсредоточен доста материален интерес – фирми, имоти, особени залози, и системите трябва да са в добро състояние, за да няма злоупотреби.
  • Надграждане на имотния регистър – имотният регистър в момента предоставя малка част от услугите, които реално може, а процесът по закупуване на имот включват доста „хартиени“ стъпки, които от своя страна отварят вратички за имотни измами. Тези дупки трябва да бъдат затворени, а административните услуги на имотния регистър трябва да се електронизират, за да се спестят опашки.
  • Базов регистър на субекти, обекти и събития – в държавата се водят хиляди регистри и регистърчета. Голяма част са на хартия, друга голяма част с в екселски таблици или (не се бъзикам) в Doc файлове. За много от тях би било прекалено скъпа и излишна инвестиция да бъдат изграждани отделни информационни системи – те съдържат малко данни, обновяват се рядко. Но минусите на хартията и екселските таблици (на които не се правят резервни копия) са много. Затова целта на този проект е да има централизирана държавна система за „регистър като услуга“ – някой от съответната администрация (включително общинска) влиза, натиска „създай регистър“, дефинира какви полета има в него, кой има достъп до него, и готово – вече имаме електронен регистър, с резервни копия, отворени данни, контрол на достъпа, защита от атаки и какво ли още не. Това, разбира се, няма да е приложимо на големите и важни регистри като Търговския, имотния, ГРАО, защото там вписванията минават през сложни процеси, но мнозинството от регистрите могат да бъдат електронизирани много лесно чрез такава система. Идеята за проекта тръгна от т.нар. „професионално-квалифицирани лица“, тъй като в секторите „Здравеопазване“ и „Правосъдие“ има множество регистри, в които се водят различни лица – лекари, сестри, санитари, фармацевти, съответно вещи лица, заклети преводачи, оценители, синдици и т.н. Но от „регистър за хора“ решихме, че стъпката до „регистър за всичко“ е лесна и дава много повече ползи.
  • Реализиране на ЦАИС „Гражданска регистрация“ и ЦАИС „Адресен регистър“ – може би най-важните бази данни в държавата – тези на физическите лица (и адресите). Реално това са два проекта, обединени в един, тъй като са към едни и същи институции – ГРАО и ДАЕУ. В момента ГРАО е децентрализирано, писано е на архаична технология, за която поддръжка е много трудно да се намери, не е ясно дали ще издръжи на хиляди заявки в реално време (каквато е целта на електронното управление). Изцяло нова, централизирана система, с уеб-услуги, отворени данни (при защита на личните данни) ще „отключи“ електронното управление. Адресен регистър обаче досега няма. Има номенклатура с адреси на физически лица, има кадастър, но и двете не са достатъчни – съответно съществуват отделни бази данни с адреси в ГРАО, в пощите, в кадастъра и вероятно по частните компании. Целта е всеки адрес да има единен идентификатор, който не се променя никога (за разлика от тези в кадстъра), и по който да може да бъде рефериран и намерен всеки адрес. Т.е. вместо в базата данни да се записва целия адрес, ще се записва само един идентификатор, а реалния адрес ще се извлича от адресния регистър. Плюсовете са много, но един пример е – преименуване на улица. Ако една улица се преименува, всички бази данни, в които са записани адреси, ще имат грешни адреси. Ако използват референция към адресния регистър, това няма да е проблем (а в регистъра ще се вижда кога и защо е преименувана дадената улица).
  • Регистър на годишните технически прегледи и на проведените изпити за водачи – общо взето регистри на ИААА (известна като ДАИ). Няма нужда от много пояснения, но съществуващите системи (част от които са децентрализирани и/или разчитат на хартиен обмен на документи) трябва да се приведат в модерен вид. Защо? Защото в момента се допускат много грешки, данните са неконсистентни и системите не си говорят помежду си.
  • Централизиран регистър на МПС – в момента има регистър, който обаче е децентрализиран, стар, неинтегриран с европейската платформа EUCaris и на който му липсва доста важна функционалност. Най-вече новият регистър ще позволи по-бързото и лесно регистриране на автомобили, тъй като процесите по регистрация ще са част от регистъра и ще бъдат оптимизирани.
  • Регистър на пълномощните – в момента нотариусите имат нещо като регистър на пълномощните, но той е толкова „нефелен“, че реално не върши работа – когато отидеш с пълномощно някъде (напр. в банка), оттам звънят на нотариуса да го питат за пълномощното, защото не всички пълномощни се въвеждат, ако се – не веднага, а и се въвеждат в свободен текст, в който се допускат грешки. Например веднъж в мое пълномощно беше сбъркано ЕГН-то ми, което установих в банката. Ако пълномощното беше вписано, тази проверка щеше да „изгърми“ още при нотариуса. Но това е само на повърхността – от регистъра ще могат да се избират типови пълномощни, пълномощни да се преглеждат и оттеглят от граждани по електронен път.
  • Регистър на запорите – освен нотариусите, и съдебните изпълнители (частни и държавни) имат нужда от централизирана система. Освен чисто административното улеснение, такава система ще намали и злоупотребите на някои ЧСИ-та, които се случват в момента
  • Административно-наказателна дейност. в момента всеки държавен орган с право да „наказва“, си вписва актовете както му дойде – къса ги от кочан най-често. Целта е цялата административно-наказателна дейност в държавата да се вписва в централизиран регистър. Така ще може да се следи кой какви актове съставя, на какви основания, каква част от тях биват платени, в какви срокове. Ще могат да се идентифицират законови текстове, които се нарушават твърде често (или с които администрацията злоупотребява твърде често, налагайки „сплашващи“ глоби), както и законови текстове, които са напрактика глухи – има ги, ама никой не следи за тях. Това от своя страна ще позволи намаляване на административната тежест на база на реалността, а не на база на „тука ни хрумна, че можем да оправим нещо“. Проследимостта на вземанията също е важна, тъй като администрациите рядко знаят дали НАП е събрала глобите, които са наложили.
  • Реализиране на „ЦАИС“ Обществени поръчкитемата беше популярна преди месец-два във връзка с Auxionize. За съжаление държавната централизирана платформа за изцяло електронни обществени поръчки още не е факт, основно заради обжалвания и решения на КЗК. Но целта е ясна – всички обществени поръчки задължително да са изцяло електронни, през централна система, която да е сигурна и прозрачна (т.е. да публикува автоматично отворени данни за всички поръчки, а не както сега това да става ръчно).
  • Реализиране на национална здравна информационна система – това е огромен проект, с няколко етапа, като първите неща (които трябваше да са се случили преди 2 години, но вместо тях получихме пръстови отпечатъци) са – електронна рецепта, електронно направление, електронен здравен запис. На база на това ще се изграждат още доста системи, чрез които лекарите да не са залети с бюрокрация, пациентите да не разнасят хартии напред-назад и да са по-добре информирани. Централизирана (и вярна) здравна статистика ще позволи реална политика в здравеопазването, а не гледане в тавана.
  • Надграждане на основните системи на НАП – НАП е най-електронната администрация (заедно с Агенция по вписванията), но и там има доста кусури. Не всички системи предоставят възможност за интеграция, когато такава има, тя е по архаичен начин с копиране на файлове, а потребителските интерфейси често са ужасни. Тези и други проблеми трябва да бъдат адресирани с този проект. Аналогичен проект за Агенция митници, на който няма да се спирам, и чиято цел е подобряване на вътрешните системи на агенцията. Все пак би трябвало в рамките на проекта най-накрая да направят човешко електронно получаване на EORI номер, че това, което има в момента, е обидно.
  • Национален портал за пространствени данни – има европейска директива INSPIRE, според която трбва да имаме национален портал с отворени пространствени данни. Има няколко опити за такива, всичките са катастрофа (колкото и в администрацията да твърдят иначе), съответно сме на практика в нарушение на директивата и подлежим на санкции. Порталът ще бъде интегриран с портала за отворени данни и ще включва географски данни от страната – пътища, административни единици, водоизточници и др. Като цяло директивата не се изпълнява и от доста други страни, а наличните данни са с кофти качество, така че личното ми мнение е, че не е особено смислена предвид резултатите, но да видим.
  • Портал за споделени ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление – нещо като „Бг-мама“ за електронно управление. В момента разработчиците на системи за държавата откриват топлата вода всеки път – всеки си пише компоненти за интеграция, аплети за електронни подписи, интеграции с деловодни системи и какво ли още не – идеята е всички да споделят както код, така и знание чрез обща система, така че да не губим време в откриване на топлата вода.
  • Цифровизиране на кадастрални карти – далеч не цялата кадастрална информация е електронизирана, а трябва. Всъщност към момента само за 20% от страната има цифрови кадастрални карти. А електронни услуги на кадастъра всъщност съществуват, но са с ужасен потребителски интерфейс и много малко хора реално знаят за тях и могат да ги ползват. Това трябва да се промени.
  • Регистър на недвижимите културни ценности – помните като изгоряха тютюневите складове в Пловдив. Или като събориха поредната къща-паметник на културата. Ами, това, че те са паметник на културата всъщност е трудно установимо, тъй като няма централизиран регистър, няма и публично достъпна систематизирана информация. Е, целта на този проект е да има такава.
  • Единна информационна точка – общо взето целта е да има информация за подземна инфраструктура (тръби, кабели), така че някой като копае някъде, да не вземе да скъса нещо. И да е ясно, къдет вече има прокопано, така че да не се копае излишно. По-сложно е, разбира се, и произтича от европейска директива, но накратко е това.

Ако сте оцелели дотук – супер. Но всичките тези детайли вероятно не интересуват много хора. Което е и единият от проблемите на електронното управление – нито печелят избори, нито някой забелязва, когато нещо се случи (например последният проект и да стане, много малко хора ще разберат, но от друга страна ще бъдта спестени доста пари и доста главоболия на бизнеса; или пък това, че ще има ново ГРАО едва ли ще бъде усетено директно, но това ключово за развитието на … всичко).

И се надявам да е видимо, че нещата са „мислени“. Дали ще бъдат реализирани както са замислени е друга тема – засега виждаме само забавяне (по редица причини, някои от които обективни, други – свързани със смяната на властта, трети – с мудност на част от администрацията). Пътната карта има и втора част със следващи проекти, но там съвсем ще ви отегча, та ще я оставя за момента, в който сме по-близо до нея – например след 2 години.

А дотогава всички проекти по-горе трябва да са се случили, трябва да са с отворен код, за да можем да следим дали се случват както трябва, да предоставят отворени данни, за да следим дали оперират както трябва след като бъдат внедрени, и изобщо – да „станат както трябва, а не както обикновено“. И като казвам „трябва“ – имам предвид, че го пише в закон и наредба. Дали ще се спазват – ще видим.

Тест: разбирате ли от електронно управление?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2834

Преди време си бях нахвърлял въпроси за евентуално интервю в бъдещата (тогава) държавна агенция за електронно управление. Тъй като до това не се стигна (а и няма много наплив за служители), превърнах тези въпроси в тест, който би трябвало повечето сравнително грамотни хора да могат да решат. Ето го и него:

За всеки тест трябва да има подготвителни материали, та ето колекция от почти всичко, което съм писал по темата е-управление:

Обобщения/отчети:
Отчет за две години работа
Отчет за една година работа
Презентация за свършеното (на английски)
Слайдове от презентации
Следващи стъпки

Електронна идентификация:
Разяснения на Закона за електронната идентификация
Мотиви към ЗЕИ
Разликата между електронната идентификация и електронния подпис
Лекция (сравнително техническа)
Разяснения относно бъдещия чип в личните карти

Електронно управление, Закон за електронното управление (ЗЕУ):
Пътна карта за е-управление
Разяснения на ЗЕУ
Мотивите към ЗИД на ЗЕУ
Наредба към ЗЕУ (+мотиви)
Разяснения за отворения код
Презентация за отворения код и отворените данни
Лекция за отворения код
Архитектура
Защита на личните данни
Връчване на електронни документи на граждани
Ползваемост и User Experience

Отворени данни:
Обобщение на конференцията Данни Канят
За достъпа до обществена информация и отворени данни

Електронно гласуване:
Кратка презентация в Народното събрание
По-техническа лекция
Обобщение

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/10-mita-za-zamarsqwaneto/

В последния месец се случи нещо прекрасно. Най-накрая започнахме да говорим по този наболял въпрос и има изгледи общественият натиск да накара отговорните лица да се размърдат. Както с всеки проблем в България обаче, и този бързо се превърна в евтина дъвка. Виждат се все повече карти в червено и сензационни сравнения. Описват се апокалиптични картини с насоки как да избягваме излизането навън и да опазим децата си. Макар продължителното излагане на замърсяване наистина да е здравен проблем, сеенето на паника за лична изгода не помага с нищо.

Събрах 10 мита, които срещаме все по-често в мрежата и медиите напоследък. Развенчаването им далеч не изчерпателно. Ще допълвам с илюстрации и линкове в коментарите. Целта ми тук е да покажа, че темата не е толкова проста и праволинейна, колкото изглежда.

1. Замърсяването е нов проблем

Това го срещнах няколко пъти из мрежата. Беше и мимолетно споменато в сутришен блок. Въпреки сериозното прахово замърсяване, която наблюдаваме сега, качеството на въздуха се е подобрило рязко не само спрямо социализма, но дори и в последните 10 години. Причините са във филтриращите инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности. В сравнение с 90-те пък има много по-малко запустяла и ерозираща почва около градовете.

2. Заводи и ТЕЦ-ове замърсяват градовете

Това може да е важало до преди 10-тина години, но вече не. Във визуализацията ми за индустриалното замърсяване се вижда, че то е намаляло драстично в последно време по всички показатели. Има единични инциденти на обгазяване в някои градове. Праховото замърсяване от тях обаче е пренебрежимо.

3. Като е толкова замърсено навън, ще стоя на затворено

Макар вече да говорим значително повече за качеството на въздуха в градовете, все още не става въобще дума за замърсяването на закрито. То е особен проблем особено в стари сгради с лошо проветрение, стара боя и отопление на дърва или въглища. В новите офис сгради има климатични системи, които пречистват въздуха, но и те не винаги работят оптимално. Дори в средностатистическия дом нерядко замърсяването с финни прахови частици може да е също толкова високо, колкото и стойностите в София, които ни стряскат сега.

4. Държавата ни трови

Не точно. Правилното е да се каже, че държавата не си върши работата да ни опази да се изтровим един друг. За сравнение, ако се возим в една кола и един запали цигара, наша си е вината, ако не му кажем да спре. На ниво град и община тази роля е вменена на институциите. Държавата е въвела редица регулации, които трябва да се съблюдават за тази цел.

Една от тях е контролните прегледи на колите. Не трябва да се пускат коли превишаващи лимитите, както и такива без катализатор и филтър за твърди частици (при дизеловите). Това обаче се прави масово и дори услуги за махането на филтрите се рекламират открито. Обществото не протестира, защото това ще засегне пряко джоба ни, нищо, че всъщност това замърсяване ни вреди пряко.

5. Общините бездействат

Нещо се прави. Има стратегии, комисии, срещи и проекти. Там спира почти всичко. Има отделни инициативи, но не постигат много. Изпълнителната агенция по околната среда споделя данните от измервателните станции, а само 3 общини споделят данните с гражданите си. Решението наистина започва с анализ на източниците и кои са най-ефективните решения. Такива анализи има, но са остарели и неадекватни. Не се прави достатъчно също за измерване на замърсяването.

Основният проблем не е, че общините не правят нищо, а че не правят това, което трябва – да се въвеждат забрани за движение на коли и отоплението с твърдо гориво, да се увеличава градския транспорт и да се прави по-чист, да се увеличи санирането, да се озеленят площите. Освен, че струват скъпо обаче, голяма част от мерките са изключително непопулярни.

6. Укриват се измеренията на проблема

Обичаме да казваме, че нещо се крие от нас. Така сякаш вината за проблема се прехвърля на онези, които „крият“. Истината е, че информация за това има отдавна. От години се пише и говори за това, но едва наскоро темата привлече внимание. Причината не е в повишеното замърсяване, защото миналата зима не беше по-ниско. Данни за превишенията се публикуват от Агенцията по околна среда и общината.

Определено има какво да се иска като прозрачност – липсват отворени данни в реално време, станциите са недостатъчни и информацията е недостъпна за широката публика. В никакъв случай обаче не може да се каже, че проблемът се укрива. Просто обществеността не обръщаше внимание на предупрежденията на експертите до сега.

7. Отоплението на дърва зимно време замърсява въздуха

Това наистина е един от основните замърсители, но далеч не е единствения. Всъщност, нямаме точна представа какво е реалното разпределение на замърсителите географски и като дял. Някои експерти казват, че основна роля има прахта донасяна от Африка, други посочват замърсяването на колите, трети – климатични особености. Истината е някъде по средата. Затова която и графика да видите по тази тема, ще е малко или много грешна. Причината е, че всеки град е различен и тежестта на замърсителите в различните части на деня е различна.

Лесно е обяснението, че отоплението с дърва и въглища замърсява най-много с финни прахови частици, защото отоплителният сезон съвпада с пиковете в замърсяването. Такива пикове обаче има и в горещото лято. През зимата в София и Пловдив пък се задържа много по-често мъгла, която лесно се превръща в смог. Това означава, че прахта генерирана от транспорта би се разсейвала много по-малко, отколкото през лятото, например.

8. Въздухът в България е по-мръсен дори от Китай

Това го забелязах днес като сравнение. Основава се на индексите в сайтове за качество на въздуха като AQICN. Първото, което трябва да се разбере за такива сайтове е, че показват индекс на замърсяване, а не конкретната концентрация на прахови частици. Някои станции може да измерват само няколко параметъра и индексът им да не е пълен. Тези в Китай, например, публикуват замърсяването от PM2.5 – ултра финни частици, които са още по-опасни от измерваните в България. Всъщност, у нас също се измерва концентрацията на PM2.5, но информацията въобще не се публикува никъде. Връзката между индексите и концентрацията на замърсителите не е линейна и има различни методологии за изчислението им. Затова като видите индекс 300 в AQICN, моля не пишете, че замърсяването е 6 пъти над нормата, защото не е – лимитът е за концентрация, а не за индекса.

Вторият проблем е, че се сравняват две станции в даден момент. В София през зимата по-често може да срещнете замърсяване под нормата, отколкото над нормата, още по-малко в пъти. Аналогично в Китай все може да се намери станция с ниски стойности в даден момент. Трябва да се гледа средното за града през продължителен период. Тези данни показват, че сме далеч от замърсяването в Китай, а и по-голямата част от Азия. София остава обаче един от най-замърсените градове в Европа с финни прахови частици. Замърсяването с азотни и серни оксиди не е такъв проблем, но като причини е свързан с това с прах.

И не, това че сте видели някакви карти и индекси в мрежата не означава, че замърсяването в един или друг град е превишено. Има различни модели, които интерполират измервания в Европа и смятат как ще се пренася прахта от ветровете. Един такъв модел е прогнозата на БАН за следващите 72 часа. Той обаче не означава, че замърсяването в даден квартал или дори град ще е над нормата, а че има вероятност замърсяване от други градове да повлияе.

9. Въздухът е отровно мръсен

Има няколко доклада свързващи замърсяването на въздуха със здравословни проблеми. Този материал доста добре ги обобщава. Един на СЗО посочва, че има хиляди жертви от него в България и стотици хиляди в Европа на година. Тук е важно да се разбере, че всъщност никой няма представа и че оценката всъщност се базира на общата смъртност. Тъй като смъртността в България сега е висока, причините за което разясних вече няколко пъти, твърдението за жертвите се получава високо.

ФПЧ наистина вредят на здравето, но косвено. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, асма, а според някои – рак на белите дробове и кръвоносната система. Това обаче не прави въздуха токсичен. Не означава, че трябва да се затваряме вкъщи или да носим маски – поне не при нивата в нашите градове. Състоянието на градовете ни е тревожно, но от паника и сензационни заглавия никой няма полза… освен жълтите медии и сутришните блокове, разбира се.

10. Държавата трябва да изчисти въздуха, аз нищо не мога да направя

Държавата може да наложи ограничения и да съблюдава регулациите, които целят намаление на замърсителите. Санирането, въпреки всичките скандали, е всъщност добра добра мярка за намаление на емисиите от големите блокове. Истинските решения обаче може да се наложат точно от общините, които отговарят за транспорта, енергийните помощи и местните решения.

Тези мерки обаче, както споменах по-рано, са крайно непопулярни. Преди малко видях, че Фандъкова е казала, че „обществото е узряло“ за решение на проблема. Това може да си го преведете като „ако направя каквото и да е от нужното, няма да ми отсекат главата веднага“. Това изглежда наистина е така, но не променя факта, че толкова години нито тя, нито предшествениците ѝ нямаха смелостта да вземат каквото и да е адекватни мерки. Погледът беше и е само към следващите избори. Това важи както за София, така и за другите градове с голямо замърсяване. Единственият начин това да се промени, е достатъчно хора да поставят това като условие за изборите и да изискат ограниченията за съседите си и за себе си.

Нямам илюзия, че който и да е от нас ще смени методът на отопление или ще спре старата си кола само защото замърсява. Това е свързано с разходи и когато повечето от останалите не го правят, личното действие изглежда като безсмислена капка в морето. Затова трябва да има забрана на общинско ниво и по-важното – да се спазва. Паралелно с това трябва да има много по-голям контрол над строежите и колко замърсяват улиците около себе си, на индустриалните инсталации, на горенето на сметища и стърнища и ред други неща, които и сега зависят от държавните органи, но не се случват адекватно.

Бонус: Ще се изнеса на село в планината на чисто

Както не всеки град в България има проблем със замърсяването на въздуха, така и не всяко село е с чист такъв. Това, че няма измервания и се виждат звездите не означава, че едно средно голямо село разположено в котловина, в което повечето се греят на дърва, не образува смог. Още повече, че отоплението със старите печки замърсява доста въздуха в самата къща. Така че колкото и да е приятна топлината, в една зимна вчера в къща в планината може да дишате по-мръсен въздух отколкото на Орлов мост.

Едни (не)отворени данни за пушенето в заведенията

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/spravki-za-pusheneto-v-zavedenia/

Не, няма да критикувам прозрачността на институциите или да показвам с данни каква е ситуацията. Този път ще е точно обратното. През януари 2016-та изпратих заявление по ЗДОИ до всяко РЗИ в страната със следните въпроси:

  1. Справка за получените сигнали за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделени по обществена сграда или заведение за обществено хранене и брой за всяко от тези места по месеци
  2. Справка за всички проверки за спазване на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. по обществена сграда или заведение за обществено хранене, дата на проверката и дали е установено нарушение
  3. Справка за наложените санкции за нарушения на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделена по обществена сграда или заведение за обществено хранене

3843008

Всички РЗИ-та отговориха в срок и предоставиха малко или много информацията, която исках. Заради разминаването във форматите, точността и вида на данните, унифицирането ѝ беше проблем. Някои ми изпратиха електронни таблици с разбивка по вид фирми. Други просто снимки на таблици с общо числа по години. Бях седнал да ги обобщавам, но така и не довърших цялостната таблица.

Бях напълно забравил за тези данни до преди няколко дни, когато статус във Facebook ме подсети. Глупаво е, че не съм ги използвал цяла година. Явно щом не съм ги обобщил до сега, няма да го направя скоро. Затова ги пускам свободно под CC0 лиценз както съм получил справките. Свалете ги и ги използвайте както намерите за добре. Ще се радвам, ако пуснете в коментарите линк към статиите, графиките или изводите си. Надявам се да са ви полезни.

Ако искате да изпратите заявление за сигналите и проверките през 2016-та, ето таблица с мейлите на РЗИ-тата. Припомням, че заявленията по ЗДОИ няма нужда да се подписват електронно и имате право да изискате цялата комуникация да е през мейла. Отговаряли са ми вежливо и в срок на всички запитвания до сега, така че нямам критика към прозрачността им в това отношение.

За мъглявата прозрачност във Фонда за лечение на деца

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/cfld-maglqva-prozrachnost/

В средата на септември Фондът за лечение на деца обяви, е няма да обновява вече публичния регистър. Идеята била да го заменят с нова система, която „да позволи безпрецедентна прозрачност“. Днес вече виждаме дали това е така. В новия формат на сайта на Фонда отсъства публичен регистър. Той е заменен с формуляр позволяващ проверка на отделни заявления, но не и следене на всички едновременно. Mediapool писа вчера за това. Пред тях проф. Пилософ е казал по този повод:

Естествено, че информацията трябва да е достъпна само за родителите. По Закона за личните данни ние трябва да изключваме всякаква възможност външни лица освен родителите да получават информация за децата. Защо ви е на вас да проверявате… Защо трябва медиите да гледат движението на преписките? По-прозрачно от това какво искате?

Отношението му е показателно за много институции у нас. Преди четири години писах за фалшивата прозрачност и нуждата от отворени данни. От тогава насам смея да твърдя, че има сериозен напредък в администрацията. Този напредък обаче далеч не е равномерен или еднопосочен. Преди две дадох пример с ЦИК и как дори малки пробиви в чиновническата глупост ни дават поглед на реалното състояние на нещата. Действията на проф. Пилософ са огромна стъпка назад в прозрачността на фонда и несъмнено целят скриване на реалната ситуация в него.

Опитите да се скрие информацията обаче не означава, че не може да я получим. Поне за хора като мен, които знаят как да търсят.

Какво има в новия регистър?

Твърдението на Пилософ е, че новият затворен регистър защитава личните данни на децата и родителите им. Всъщност, това беше така и в стария регистър, където нямаше нито имена, нито адреси, нито друг начин да се идентифицира пациента. Имаше обаче информация за заболяването, колко пари, за какво и в коя държава са дадени. Така можеше да разберем колко деца са насочени в клиники в страната и колко – в чужбина.

Тази информация е заличена. Има друга полезна информация като дати на становища на експерти, повторно разглеждане и прочие. Тези също присъстваха преди, но като свободен текст. В унифициран и структуриран формат са много по-лесни за разчитане. Сега обаче изцяло липсва информация колко пари са дадени и за какво.

Аргументът за защитата на личните данни се разпада съвсем предвид това, че всеки може да провери заявленията. Номерата и датите им се публикуват всяка седмица в PDF-и на страницата на Фонда. Нищо повече не е нужно, за да се провери отделно заявление. Тъй като номерата са поредни, не е въобще трудно да се открият всички нови и неразгледани. Не на последно място, сайтът на Фонда не използва криптирана връзка, което излага на риск въвеждането на данни чрез новия им формуляр. Абсолютно същите проблеми открих и в сайта на Центъра за асистирана репродукция преди година.

fond6

Сайтът очевидно е все още търпи промени съдейки по скритите файлове и линкове, които открих. Именно така попаднах на множество вариации на формулярите, както и на експерименти с таблица с данните от регистъра. Изглежда в един момент са обмисляли да публикуват списък позволяващ някаква прозрачност, макар и доста орязана. Не видях обаче индикации да имат намерение да го пускат за широката публика. Затова и няма да слагам линк тук, макар да не е трудно да се открие.

Състоянието на Фонда според новите данни

Всички тези техни пропуски и публичната информация скрита из сайта ми позволи да съставя нов анализ. В началото на октомври публикувах такъв базиран на стария публичен регистър. От него стана ясно, че се трупат много случаи, доста стари залежават, а практиката за експедитивно одобрение на финансиране за медицински изделия от спешна нужда е била прекратена.

В новия регистър липсва информация за стотици стари случаи без ясна съдба. Съдържа само 380 заявления, по които изглежда се работи. 114 от тях са вече одобрени, но или парите не са предоставени или има други нужни действия. При 7 има отказ. Останалите 259 или очакват обработка, или чакат за събиране на информация и решение.

Приемайки уверенията на министъра в оставка Москов и проф. Пилософ, че администрацията на Фонда работи коректно и информацията се въвежда може да направим доста важни изводи. След сериозен спад в активността между юни и август, има леко подобрение през септември и октомври. Дори тогава обаче броят на одобрените и обработените заявления е двойно и тройно по-нисък от средното между 2013 и началото на тази година. На следната графика виждате също, че няма заявления, които да са обработени веднага, а дялът на онези, които се обработват до 10 дни е намалял 5 пъти. Това е индикация за значително забавяне по веригата спрямо в началото на годината.

fond2

Докато предишната графика показваше работата по заявленията според датата им на подаване, тази тук показва работата в рамките на всеки един месец. Затова в някои месеци в миналото е имало повече обработени заявления от подадените. Виждаме, че има леко намаление на заявленията след смяната на ръководството. Сега те са около 100 на месец. За ноември навярно не всички са въведени още. Вижда се обаче, че стигналите до отказ или одобрение са много по-малко от преди.

fond3

Това, разбира се, не означава, че администрацията на фонда не работи по тези заявления. В новият затворен регистър значително по-лесно се вижда датите, на които експерти са дали становища, липсващи документи са искани. Понякога родителите са връщани, само защото копието на акта за раждане не е бил надписан с „вярно с оригинала“. Данните обаче показват, че времето от подаване на заявлението до момента на окончателно решение се е увеличило значително. Това е ясна индикация, че ефективността на фонда и работата му с останалите институции се е върнала на нивата от преди 10 години, когато децата умираха, за да може тогавашният директор да отчете спестени пари от бюджета.

Децата да чакат, ако могат

Фактът, че старите заявления не присъстват в новия скрит регистър, а стария е заличен, не ни дава възможност да разберем какво се е случило с над 390 случая. Толкова бяха маркирани като „очакват решение“ преди началото на октомври. Сега фонда твърди, че работи по търсене на решение за 259 заявления. На следната графика съм отбелязал това разминаване. От началото на ноември съм показал само данните от новия регистър.

fond4

Вижда се, че натрупването е по-голямо дори от това в началото на годината. Тогава имаше тенденция за справяне с наплива от заявления и дори намаляване на натрупаните такива. Сега се вижда двойно увеличение и на случаите, в които децата се налага да чакат повече от два месеца за някакво решение на фонда. Това е и причината напоследък да виждаме все повече молби за дарения в медиите и социалните мрежи.

Следната графика е същата като горната, но фокусирана върху 2016-та. В червено съм отбелязал натрупването на случаи, за които не знаем какъв е статуса. Най-старият е от края на 2015-та. След май 2016-та е голяма част от увеличението. Това не означава, че те не са били решени или дори получили вече финансиране и лечение. Означава, че заради неподдържане на стария регистър с месеци и последвалото му заличаване, липсва всякаква публична информация за тях.

fond5

Мъглава прозрачност

Както се казва в едно известно интернет меме, проф. Пилософ използва често думата прозрачност, но не мисля, че знае какво означава. Той се чуди защо трябва журналисти и НПО-та да гледат резултатите от дейността на форда. Отговорът се вижда пределно ясно в изложеното до тук. Не включих графика колко от одобрените заявления са за медицински изделия и колко струват, защото вече не знаем. Не знаем също колко родители са заявили лечение в чужбина, но са били пренасочени към болници в България; колко одобрени финансирания са за лечение в болници свързани с експертите дали становище или със самия фонд; колко пари са дадени за лечение в чужбина и какво от разходите е покрито.

Данните за тези и доста други въпроси вече не са публични. Съвсем скоро дори информацията, която намерих скрита на сайта, ще бъде премахната. Всичко това говори за умишлено заличаване на прозрачността на фонда и невъзможността обществото да наблюдава дали има далавери или не.

Данните, които анализирам тук не показват цялата истина за фонда. Не е възможно със сухи данни да се обхване толкова сложна материя и толкова разнородни рискове за живота на стотици деца. Общото между тях обаче е, че имат шанс за живот и дори пълно възстановяване. Ако не за всички, то поне за повечето. Данните ни позволяват да видим само колко ефективно се работи, за да е достъпен този шанс.

Чухме становищата на членовете на Обществения съвет към Фонда, доста от които вече се оттеглиха. Те говорят как се фокусът се измества от здравето на децата към схеми за облагодетелстване. Не мога нито да потвърдя, нито да отхвърля тези твърдения с данните, с които разполагам. Мога да кажа обаче, че видях толкова молби за дарения за болни деца в последните месеци, колкото не бях виждал за няколко години. Ако не друго, то това трябва да покаже, че има сериозен проблем. Мисля, че го виждаме всички дори със заличената публичност на фонда.

Да дишаме ли в София днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-dishame-li-v-sofia/

Забелязах, че пак се повдигна темата за замърсяването на въздуха в София и реших да видя какво показват данните, които тегля от сайта на общината. Скриптът, който направих преди почти година, разглежда графиките и извежда директно от тях стойностите по часове. Оригиналните данни от ИАОС липсват, защото от агенцията изглежда се притеснявали с тях да не се “злоупотребява”. Все пак публикуват бюлетин с превишенията и подават средни стойности на Европейската комисия.

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите следните статии за повече подробности:

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изглежда. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша всички данни преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсителят, който най-много обсъждаме, са фините прахови частици до 10 микрона. Т.н. PM10. С тях има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

pic3

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

pic2

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, в замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 поредни часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

pic1

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

pic4

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът “ви убива”, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

Жорж Ганчев безуспешно опита да скрие миналото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/ganchev-krie-ds-minaloto-si/

Преди три седмици получих мейл от Google заради един от сайтовете ми – opendata.yurukov.net. Уведомиха ме, че някой е поискал при търсене на името му да бъде скрит един конкретен резултат – отворените данни за сътрудниците на Държавна сигурност. Макар да не съм ги обновявал от няколко години, те съдържат всички данни за около 5000 агента и информатори осветени от Комисията по досиетата.

Мейлът от Google е във връзка с т.н. механизъм “Правото да бъдеш забравен”. Той дава възможност на всеки гражданин на ЕС да иска от търсачките да не показват определени детайли за него или нея. Пример за това биха били неприятни снимки споделени от познати или новинарски статии показващи имената и лицата на жертви на насилие. В България имаме достатъчно примери на журналистически своеволия, които си просят да бъдат блокирани от потърпевшите. Пейо писа по-подробно за този механизъм преди две години.

Агентурни номера

Проблемът е, че този механизъм се експлоатира за не толкова чисти цели. В моя случай говорим за данни, които са публични със специален закон и ясната цел обществото да узнае кои са сътрудниците на ДС. Преди време отворих данните именно, за да е по-лесно търсенето. По-пълен списък с имената, но с по-малко данни, ще намерите отскоро на портала за отворени данни на правителството. Опитът на някого да скрие името си по такъв странен начин прави още по-интересно кой е той или тя.

g

Макар да не се споменава в мейла от кого идва искането, оказва се, че все пак може да разберем. В списъка има 4671 уникални осветени имена и още над 3000 имена на агенти и вербовчици. Започнах с имената на сътрудниците. Написах скрипт, който да ги търси в Google и да проверява дали отворените ми данни са сред резултатите. Търсачката има ограничение от 100 безплатни търсения на ден, така че отне време докато обработи значителен дял от имената.

И печелившият е…

Днес получих резултат. Оказа се, че с голяма вероятност човекът зад искането към Google да е Жорж Ганчев. Ако не сте забелязали, той е кандидат за президент с номер 5 бюлетината. При търсене на каквато и да е комбинация на старото или новото му име (преди се е казвал Георги Ганчев Петрушев) не излиза нищо от списъка ми със сътрудници. По принципа на изключване това означава, че именно той се е опитал да скрие миналото си на сътрудник. Странното е, че все пак откриваме сред резултатите страницата на самата Комисия. Причината най-вероятно е, че Google са му отказали да премахнат онзи резултат.

gg

Решението на Комисията по досиетата ще намерите на сайта им. Жорж Ганчев е бил сътрудник към Второ главно управление на ДС между 1970 и 1990 г. с псевдоним “Жорж”, който изглежда е възприел като лично име след това. Вербуван е от Михаил Михайлов, който е също осветлен от Комисията в качеството му на началник отдел в МВР до 1990-та.

Не може да сме на 100% сигурни в този резултат обаче, защото Google няма право да потвърди. Няма друго обяснение имената на Ганчев да не излизат при търсене. Ако друг беше подал точно това конкретно заявление, щях да съм получил подобен мейл и за Ганчев по-рано. Така при липса на по-просто обяснение, остава единствено отговорът, че той и предизборният му щаб си мислят, че може да скрият миналото му.

Важен механизъм за жертви

Според данните на Google от 2014-та до сега от българи са постъпили запитвания за премахване на почти 8000 адреса от търсачката. Това включва единствено частни лица като Ганчев, които са искали да скрият нещо за себе си. Под 1/4 от обработените са били наистина премахнати.

Важно е да се разбере, че механизмът на “Правото да бъдеш забравен” е важен за жертви на насилие, експлоатация или тормоз. В наше време информацията е всичко и безпринципното разбиване на личното пространство води до необратими последствия за често невинни хора. Затова не може в никакъв начин да кажем, че голяма част от тези 8000 заявки са нямали легитимни причини за премахване. Всеки може да подаде такова заявление, ако смята, че има право.

От друга страна, ако имате сайт и искате да получавате такива и други известия от Google, трябва да се регистрирате в Webmaster инструмента им. Там освен такива сигнали има доста информация какви проблеми има сайта ви при търсене и как може да е оптимизира.

Нека да им припомним

За да защитим този механизъм обаче, трябва да покажем недостатъците му. В този случай Жорж Ганчев с голяма степен на сигурност се е опитал да скрие миналото си от избирателите в качеството си на кандидат за президент. Изглежда иска да забрави.

Аз предлагам да му припомним. Призовавам всички да му пишем с текст “Спомняте ли си, че 20 години сте били в ДС?” Мейли, съобщения и постове във Facebook, SMS-и, ако му имате телефоните, въпроси по време на интервюта в рамките на предизборната кампания.

Всъщност, защо да се ограничаваме до него? Има още трима участници в надпреварата, които навярно също си мислят, че ще забравим миналото им на сътрудници на ДС. Нека припомним на всички тях, че си спомняме.

Попитайте лекаря си дали тази прозрачност е подходяща за вас

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prozrachnost-lekari/

Публичната сфера често и с право отнася критика, че е раздута, тромава и неефективна. Иновациите в администрацията обикновено изостават с години от тези, които използваме в ежедневието или работата си – електронно банкиране, планиране на бизнес процеси, управление на човешки ресурси, комуникацията и откритостта пред обществото. Всичко това е до такава степен различимо, че се е превърнало в аксиома.

Ще разберете тогава интереса ми към случаи, които по-скоро показват обратното. Особено когато става въпрос за данни. Може би сте подминали тази новина:

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) публикува данни за финансовите взаимоотношения на индустрията с лекари.

В асоциацията членуват 22 от най-големите световни фармацевтични компании разработващи нови лекарства и в рамките на европейска инициатива са решили да повишат прозрачността в сферата. Към тях догодина ще се включат онези произвеждащи генерични лекарства, сред които има доста български. 60% от българските лекари получили някаква форма на финансиране са дали разрешение да се осветят плащанията към тях. Справките включват кога, колко пари и за какво са дадени – научни трудове, лекции, участия в семинари и прочие.

Докторите и “big pharma”

Първо трябва да разберем защо всичко това е важно. Топлата връзка между лекарското съсловие и фармацевтичната индустрия е обвита в скандали и съмнения. У нас темата остава встрани от новините окупирани с поредната здравна реформа, положителни лекарствени списъци и някоя друга скандална болница. Темата въобще не е нова в други държави. John Oliver в Last Week Tonight направи интересен сегмент за ситуацията в щатите. В него описва как компании и посредници буквално подкупват лекари да предписват определени лекарства повече от други. В някои случаи лекарствата дори не са били нужни. Дори когато са подходящи за диагнозата, разкритията поставят под съмнение преценката на тези лекари. Честа практика е кабинетите да получават безплатен обяд, а някои специалисти – хонорари за несъществуващи лекции.

medicine-thermometer-tablets-pills

В Германия това също е проблем. Личният ми лекар, например, членува в организация казваща се буквално “Плащам сам обяда си“. Всички в нея декларират, че ще отказват всякакъв контакт с представители на фармацевтичната индустрия. В Германия обаче здравната система и предписването на лекарства е принципно различно от това в България. Фармацевтите и здравните каси са най-често обекти на “ухажване” от компаниите. Нерядко се случва да получиш някаква разновидност на лекарството предписаното в рецептата не защото само него имат в аптеката, а защото някой по веригата решава така. Макар активното вещество да е същото, ефективността и страничните ефекти често са различни, а понякога не ти оставят дори избор.

Всичко това съвсем разбираемо хвърля сянка върху медицинската професия. Често компаниите имат нужда от медицински специалисти работещи с пациенти за научната си дейност. Има много легитимни причини лекар да получави пари, апаратура и дори безплатни лекарства. Понякога тези неща са дори регламентирани нормативно. Изброените взаимоотношения не предполагат непременно корупция, но определено са съмнителни. Именно затова усилията към някаква прозрачност са толкова важни. Всеки трябва да може да провери дали лекарят му е приемал подаръци или хонорари от фармацевтични компании и да прецени сам.

Именно това виждаме в щатите, където т.н. ObamaCare въвежда нормативно изискване да се осветлят плащания от компании към лекари. В Европа индустрията явно е решила да се саморегулира и от тази година публикува данните без законово задължение за това. Това е изключително похвално и фактът, че България е част от инициативата ще ни даде възможност да надникнем в тези взаимоотношения.

Прочетете внимателно листовката

До тук добре. Какво обаче виждам като проблем? В този блог доста говоря за отворени данни и нуждата информацията да е достъпна във вид лесен за обработка и анализ. Веднага след като излезе новината, писах на PR-ите на асоциацията и попитах в какъв формат ще бъдат публикувани справките, може ли да ги свалим наедно и да ги съпоставим с други данни. След известно увещаване признаха, че макар да има препоръчан формат в кодекса им, всяка компания решава как да ги публикува. Повечето са в PDF формат и са пръснати по сайтовете на членките. Ето три примера от компании синонимни на big pharma.

m3

m2

m1

Веднага се сетих за финансовите отчети на общините, които Министерството на финансите отказа да ми даде. “Гонете си ги по сайтовете им”, ми отговориха. Сетих се и за старите PDF справки за гласовете на депутатите в пленарна зала. Сетих се и за “регистъра” за изкупена ВЕИ енергия, който макар в Excel формат, напомня силно на докладите на компаниите като използваемост. С други думи, прозрачността обявена тези дни от фармацевтичната индустрия е на нивото, което администрацията ни вече беше преди 5-6 години. От тогава насам много от регистрите и справките в публичната сфера бяха отворени. Вече година те се публикуват в правителствения портал за отворени данни и сферата на информацията се разширява постоянно.

Ако тези и други компании искат да бъдат прозрачни, трябва да вземат пример от държавните институции. Осъзнавам колко абсурдно звучи това като изречение, но е факт. Публично достъпната информация помага както за засичане на неефективности и корупция в системата, така и за откриване на нови възможности за бизнес и сътрудничество. Публичната сфера има един вид “монопол” над отворените данни и е крайно време принципът да се “приватизира”. Компаниите имат много данни, които са ключови за бизнеса им и представляват търговска тайна. Има обаче и такива, публикуването на които не само няма да им навреди, но и ще помогне на бизнес екосистемата около тях.

Гледай, но не пипай

Публикуването обаче далеч не е достатъчно. Важен аспект от отворените данни е това да може да ги използваме. Независимо колко съм се борил с държавни регистри, никой не ми е казвал, че не мога да отварям данните. В конкретния случаи, бях изрично предупреден от асоциацията, че нямам право да обработвам извадките за плащанията към лекари. Тоест нямам право да обобщавам данните и да ви показвам доста интересната статистика по градове и специалности. Данните са собственост на съответните компании и не може да се използват промерно в мобилен APP за улеснение на пациентите. Всеки от нас поотделно трябва да прерови сайтовете на фармацевтичните компании, да отвори документа и да търси конкретен лекар. Сами разбирате защо имам проблем с това. В щатите, където тази прозрачност е наложена от закон, има портал с всички данни във възможно най-достъпен и свободен за използване формат. Затова има толкова статии, анализи и подробни разследвания. У нас си оставаме с няколко препечатани новини и жълти парцали овикващи света, че лекарите взимали пари от big pharma.

Тази прозрачност е изцяло за ПР цели и когато е фалшива постига обратен ефект. Често държавата заставя бизнеса да е прозрачен с финансовите си отчети, собствеността и други аспекти от работата си. Дори тогава някои компании правят всичко възможно справките да са трудни за намиране и използване. Аналогично, когато говорим за социална отговорност се сещаме за детски площадки и обучение на безработни от малцинствата. Компаниите наричащи се “социално отговорни” налагат тази дефиниция, защото е евтина и има малък ефект. Истинската социална отговорност е отвореността към обществото. В 21 век това означава прозрачност, отворени процеси и данни както за публичната, така и за частната сфера.

И все пак… алтернативните

Критиката ми може да изглежда дребнава, но е важна, ако искаме някаква прозрачност. Въпреки това, не мога да не призная, че направеното е стъпка напред. Надявам се повече лекари и фармацевтични компании да се включат. Тези справки ще открехнат вратата към взаимоотношенията с лекарското съсловие и навярно ще създадат конструктивен дебат. Ако не, то поне някой с рецепта в ръка може да се сети да попита лекаря си “Абе, тия тук давали ли са ти пари?”

Това, което няма да видите обаче е подобна прозрачност в сферата на т.н. “алтернативна медицина” – хомеопатия, натурални добавки, билкови таблетки и прочие. Преди няколко месеца започнах разговор с около 60 дипломирани фармацевта. След като първите отказваха всякакъв коментар, започнах да се представям за “организатор на семинари по алтернативна медицина”. Почти никой сред фармацевтите не отказа да бъде изпратен на семинар в Банско или Шварцвалд с всички платени разходи, дори когато уточних, че “очакваме” да зареждат от “хомеопатията ни” и да я препоръчват. Трима все още ми пишат мейли “какво стана със семинара”. Ще публикувам резултатите когато събера всички отговори.

хомеопатия измама

В това няма нищо незаконно, а навярно дори и принципно лошо – заплатите са ниски, почивката е безплатна и никой не може да ги задължи да продават точно въпросния мехлем. Когато обаче влезете в аптека или посетите лекаря си, не бихте ли желали да знаете дали някой не го праща всяка година на почивка, преди да ви препоръча “ей тука едни много работещи захарни топчета”? Лекари и фармацевти, с които говорих вече в лично качество, признаха, че практиката е масова. Често аптеките зареждат и пробутват на клиентите си определени билкови хапчета, тинктури и хомеопатия точно защото при определени резултати очакват пак да бъдат “поканени”. Публикуваните от ARPharM данни показват също, че повечето лекари са взимали от тях до 300-400 лв. за посещение на семинар, например. Тридневна екскурзия до курорт в Германия и Гърция излиза доста повече.

Иронията тук е, че производителите на тези “алтернативни лекарства” са също големи корпорации с многомилионна печалба. Докато само няколко процента от приходите им отиват за “разработка” на нови продукти, между 40 и 60% отиват за реклама, лобизъм и подобни “семинари”. Прозрачност в тази сфера няма да видим, защото е срамно за тях. Твърдението на “натуропатите” е, че лекарите са подкупвани от фармацевтичните компании да тровят хората. Публичността, за която говорих горе, ще осветли колко истина има в това. Фактите обаче са, че същите проблеми има и в “алтернативната медицина”. Аз лично бих искал да разбера дали и колко са получили професорите включили курсове по хомеопатия в медицинските ни университети. Най-вече ми е интересен фармацевтичният факултет в МУ Пловдив, чийто декан изглежда от 13 г. се занимава почти изцяло с хомеопатия.

Ако искаме прозрачност за едното, защо не и за другото? Ако очакваме отворени данни от управниците и администрацията, защо не и от ключови за живота ни организации и компании?

Дрогериите в България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/apteki-bg/

Благодарение на екипа на Румяна Бъчварова България е сред държавите с официален портал за отворени данни. На него вече има много масиви, които до сега са залежавали на компютрите на чиновници и агенции. Има план за отваряне на още доста такива, но много от тях все още остават недостъпни.

Освен че писах доста по темата за отворените данни, в последните години отворих доста публично достъпни масиви. Целта ми беше чрез визуализации да илюстрирам ползата от отворените данни. Някои от тях, като индустриалното замърсяване и загиналите в Балканските войни бяха сравнително лесни. Други, като актовете на съдебната система – далеч не толкова. Понякога обаче е възможно да се отвори един регистър с десетина реда код и няколко публични инструменти.

apteki

Има едно такова нещо като регистър на дрогериите в България. Горе виждате как изглежда. Всички имат адрес на седалището и на обекта, собственика и номер. По номерът на регистрация може да се прецени кога е регистрирана аптеката. Няма възможност да се свали списъка и все още регистърът не е качен на портала за отворени данни.

Доколкото знам, се предвижда да бъде отворен тази година, ако Министерството на здравеопазването съдейства. Реших обаче да не чакам за това точно. В края на статията ще намерите стъпките и данните. Тук виждате три бързи карти.

Къде са дрогериите в страната?

Тази карта показва регистрациите през времето. Първите са от август 2000, а последните – до преди дни. Тази карта не отчита закрити дрогерии, защото регистъра съдържа само такива, които работят в момента.

Следващите две карти показват концентрацията на дрогериите в София и Пловдив. От търсачката горе вдясно може да местите бързо картата на други градове.

В Тракия, Пловдив има учудващо малко дрогерии. Не знам дали е заради грешка в геокодирането ми или в адресите. Знаете ли за някоя, която не виждате тук? Може да се окаже, че не е регистрирана.

Отваряне на данните

Използвах вариация на Javascript кода, с който свалих регистъра на домашните кучета в Пловдив. Може да го вземете от Gist – пуска се направо в конзолата на Chrome като отворите страницата. Той изплюва един TSV файл, който вкарах в Google Calc. С малко формули изкарах датата от регистрационния номер, а с добавката Geocode изкарах координатите. Имаше 5-6, които трябваше да направя на ръка, но повечето от 900+ записа станаха автоматично.

След като имах датите и координатите, качих масива в CartoDB и с малко игра направих двата типа карти. Разбира се, не съм сигурен дали всички координати са точни – адресите в България са изключително трудни за поставяне на карта. Няколко агенции и частни компании имат почти всички адреси в базите си данни, но те не са публично достъпни. Всъщност, това е един от основните масиви от данни, които държавата трябва да пусне, за да е възможен добър анализ на голяма част от информацията.

Важно уточнение

Един добър пример защо данните трябва да са отворени и защо тези карти са полезни, е че хората може лесно да ти открият грешки в анализа. Така малко след като тази статия излезе, във фейса отбелязаха, че данните, които съм свалил са за дрогериите, а не за аптеките, което е нещо различно. Свалих вече тези за аптеките и довечера ще бъдат качени към картата. Ще обновя информацията тогава.

Идеи за анализ

Може да свалите данните свободно и да ги използвате. Включил съм координатите. Ето няколко идеи какви справки може да подготвите:

  • Кои села в страната нямат регистрирани дрогерии?
  • Карта на населението на страната и колко трябва да пътуват, за да стигнат до дрогерии
  • Концентрация на дрогерии по населени места спрямо населението им
  • Къде има повече вериги от дрогерии и къде има повече единични?

Ако някой направи някоя от тях, ще се радвам да споделите в коментарите.

Личните карти, електронната идентификация и немците

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/d0bkL3ifXQQ/

В сряда съвсем неочаквано и в последния възможен момент Цветан Цветанов вкара промени в законопроекта за електронната идентификация. Така той отряза ключова част от законопроекта предвиждаща добавянето на чипове в бъдещите лични карти. Аргументите му бяха, че не било разписано достатъчно добре какви трябва да са чиповете, че не трябвало да се променя така законa за документите, че добавянето на чипове оскъпявало всичко и че имало риск за информацията в тях. Всички тези аргументи са били оборени на място от Антон Герунов – шеф на кабинета на Бъчварова. Това не попречи предложението му да бъде прието и да повтори твърденията си няколко пъти в следващия ден.
Тази стъпка може да се разглежда отвън като приятелски огън в редиците на ГЕРБ. Когато погледнем по-внимателно как се стигна до тук, нещата съвсем не са толкова учудващи. Вижда се и колко абсурдни са аргументите на Цветанов предвид технологичното решение на кой се опитва да прокара.
Ключовата технологична неутралност
Първо трябва да разберем, че законът за електронна идентификация не е осакатен окончателно. Предстои да бъде гласуван на второ четене където мнението на комисията и Цветанов има тежест, но не означава, че ще бъде прието. Ако няма чип в личните карти, ще се обезсмисли цялата концепция на електронна идентификация. Тя не само, че е залегнала в редица изисквания на Европейската комисия, но и е в основата на електронното управление и електронното гласуване. Без тази функция в личните ни карти нищо от останалото няма да се случи.
Именно това прави атаките срещу електронната идентификация толкова странни, още повече от редиците на ГЕРБ. Тези критики не дойдоха по време на обществените обсъждания или при първото четене на закона и причината е проста – по това вече вече имаше обществена поръчка за новите лични карти. Сегашният договор изтича след месец и в новата поръчка вече е предвидено да бъде включен чип. Разковничето е, че след много интензивен лобизъм поръчката е била написана така, че една определена компания да отговаря на изискванията – немската Veridos GmbH.
В бъдещият закон за електронна идентификация обаче е заложен т.н. технологичен неутралитет. Това означава, че са описани принципи, а не конкретни технологии и патентовани софтуерни продукти. Ако бъде приет в този си вид, с развитието на технологиите и изискванията ще може да се реагира бързо. В същото време означава и че не може да се ограничават поръчките до един или двама изпълнители. Точно обратното се е случило с поръчката за личните карти – заложени са технологични изисквания подобни на немските лични карти, които Veridos GmbH прави (по-специално Deutschedruckerei, които са част от обединението).
Заради една спряна поръчка
Едно от тези изисквания е, че чиповете са безконтактни. Иронията е, че това всъщност наистина оскъпява много картите. Друга е идеята в екипа на Бъчварова, подкрепена от експерти по сигурността – да се заложи на контактни чипове като тези в банковите карти или тези с електронен подпис. Освен, че е по-евтино за производство и по-сигурно, има и друго предимство – в България вече има 250000 четци у бизнеса и гражданите. Те са купени за електронни подписи и ще може да се използват за новите документи. Това обаче не е заложено в закона, защото той е неутрален. Ще се реши след обсъждане на експертно ниво, където интересите на отделни компании много по-трудно биха пробили.
Критиката на Цветанов за цената и чиповете дойде именно когато въпросната нагласена обществена поръчка беше спряна от Борисов. Така единственият шанс Veridos да спечели служебно е да се спре този закон и да се преправи направо закона за личните документи според каквото е поръчано. Запознати коментират, че лобистът на Veridos е адвокатката Таня Бузева. Тя е лобирала и за Siеmens, които взеха предишната поръчка. Представлявала е и Цветанов, а сега го консултира за този закон. По мнение на хора присъствали на заседанието на комисията, най-вероятно конкретните аргументите изказани от Цветанов в последните минути са дошли от нея.
Нека не повтаряме грешката на немците
Нагласяването така на тази поръчка, не само ще струва много по-скъпо, но и поставя на карта цялата идея за електронното управление. Иронията е, че именно Veridos знаят много добре това. Както споменах, те са направили новите немски карти, които от 2010 имат безконтактни чипове, електронна идентификация и прочие. От тогава насам 35 милиона немци са си извадили лични карти с чип. Въвеждането им обаче може да се опише единствено като провал и голяма вина за това има точно Veridos.
В обширен материал от миналото лято немският Die Welt разглежда бавното въвеждане на електронната идентификация в Германия. Заглавието е буквално „Германия проспа революцията в електронните документи“. След множество проблеми с производството на картите от страна на Bundesdruckerei GmbH (част от обединението Veridos) се оказва, че не е достатъчно обучението на служителите в общините, откриват се софтуерни проблеми и проблеми със сигурността. Тъй като технологията на безконтактните чипове е по-сложна, много от четците не са сработвали и потребителите са се отказвали. След няколко години такива спънки общественото доверие в чипа спада драстично. Стига се до там, че все още самите служители издаващи документи нерядко съветват гражданите да не ги използват.
Министерството отказва да даде точни данни, но по тяхна преценка едва една трета от чиповете в немските личните карти са активирани. От тях едва 5% ги използват активно, за да се идентифицират в мрежата. Разпитах около двайсетина колеги немци и от тях едва трима бяха активирали картата си, но я използваха само, за да подават данъчни декларации през интернет. Повечето от останалите не си спомняха дори дали е активна.
Крадецът вика дръжте крадеца
Във Facebook вчера Цветанов отвърна на масовите критики за лобисткия си саботаж с разширена версия на „крадецът вика дръжте крадеца“. Обвини всички останали, че работят за „вносители на чипове“, „определени фирми“ и прочие. Всъщност, законът в този си вид е точно обратното – не гарантира безкрайна хранилка за една или друга компания, а неутралност, прозрачност и гъвкавост.
Поведението на Цветанов и още няколко атакуващи закона за електронна идентификация, за електронното гласуване и други свързани с отворени данни, отворен код, прозрачност и електронното правителство показва ясен модел. Особено съвпаденията, които виждаме във времето от общественото обсъждане на закона за ИЕ до сега. Всички изброени мерки премахват сфери на влияние, отварят капсулирани службички пазещи данни и процедури като бащиния, ограничават уредените конкурси за длъжности и поръчки, създават приемственост в софтуера, процесите и комуникацията както в самата администрация, така и с гражданите. Това е теорията, това е заложено в тези промени, но трябва да се действа на практика.
Опозицията срещу всичко това не започва и не свършва с Цветанов, но именно той е в позицията да удуши всичко още в зачатие. Той сам изтънка, че не е непременно срещу електронната идентификация. Действията му показват, че просто настоява поръчката да се вземе от който трябва независимо от цената – парична и като ефективност.
Отделно тези му действия не правя никакъв смисъл от гледна точка на изборното законодателство. Вчера депутатите приеха на първо четене гласуването през интернет и МИР Чужбина. Електронното гласуване обаче ще е невъзможно без електронната идентификация. От гледна точка на партията ГЕРБ това е нищо повече от саботаж, защото именно те биха спечелили най-много гласове с това улеснение за българите в чужбина. Анализът на изборните резултати до сега го показва еднозначно. От гледна точка на депутатът Цветанов обаче всичко това е заплаха за неговата релевантност.


Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/HXLxaMGnijM/

Мръсният въздух в големите градове се припознава като все по-голям здравен проблем в България. Наскоро математически модел на учени от Италия, Франция, Норвегия и Австрия предвиди, че до 2030 четири наши града ще са с изключително замърсен въздух, а още девет – с много замърсен. Такава е прогнозата за много градове из Европа като най-голяма концентрация ще има в Италия и Полша.
Някои градове като Париж вече взимат мерки ограничавайки още повече движението на коли в централните части. При други, като тези в България, план изглежда няма. Това, за което изследователите на проблема са единодушни е, че решението трябва да е индивидуално за всеки град предвид топологията, климата, динамиката на населението, колите по пътищата и градското планиране. Тези решения не трябва да се спускат от Брюксел или правителствата, а да дойдат от местната власт, жителите и организациите.
За да разберем обаче конкретните причини и предизвикателства, имаме нужда от надеждни данни от измервания и добър модел за предвиждане. Само така ще може да оценим ефекта на едно или друго решение, вместо да стреляме на сляпо. Актуалните данни за ситуацията в даден град помагат и за информираността на гражданите и упражняването на натиск върху местната власт да предприеме въобще някакви стъпки.
Евростандартите не ни върши работа
Това до тук бе теорията. На практика нещата са винаги по-сложни. В предишната ми статия описах как данните за замърсяването би следвало да се интерпретират. Най-общо казано, има 6-7 измервателни станции в София и още доста в страната следящи между 3 и 7 замърсителя плюс температура, налягане, вятър и слънчева радиация. Данните за всички тях се усредняват на всеки 1, 8 или 24 часа. Има зададени прагове, които не трябва да бъдат превишавани определен брой пъти. При фините прахови частици (PM10), например, не може повече от 35 дни в годината да се надвишава прага от 50 µg/m3. При азотния диоксид (NO2) – не може повече от 18 часа в годината да надвишават 200 µg/m3.
Важното, което трябва да разберем в тези ограничения на европейско ниво, е те са създадени от чиновници за чиновници. Целта е да позволи на регулаторния орган да оцени какво е общото замърсяване за по-голям период от време. Затова ограниченията за бензен, олово, прахта от 2.5 микрона и други е за средна стойност на годишна база. Логиката на тези норми е, че именно продължителното излагане на такова замърсяване е опасно, а не еднократно такова или няколко случайни пика. Никой от тези прагове обаче не може да ни помогне да разберем дали въздухът, който дишаме тук и сега, е опасно мръсен. Така, освен информираност за мащабите на проблема, бихме могли да избегнем акумулирането на въпросното продължително излагане.
Мерене за доклади и мерене в реално време
Както с данните за раждаемостта, изглежда е важно кой как мери. Конкретно за фините прахови частици може да видим лесно как се разминават оценките за замърсяването по тази графика с показателите за Дружба, София. В жълто виждате стойностите по часове. В синьо – усреднените стойности за 24 часови периоди както обясних в предишната статия. В червено виждате какво ИАОС ще съобщи на Европейската комисия.
Дружба
ИАОС смята средни стойности на база денонощия. Аз изравнявам данните взимайки предишните и следващите 12 часа на даден момент. Вижда се ясно разликата в детайлността. ИАОС няма да съобщи, че 22-ри януари, 1-ви или 10-ти февруари са били с високо замърсяване, защото средното за денонощията е малко под нормата. Преди 12 ч. обаче на тези дати не е било препоръчително да излизате навън с деца или ако имате дихателни проблеми.
Ето данните за Младост, Павлово, Красно село и Надежда. Измерванията на Копитото не са надвишавали нормите. Станцията в Младост беше изключена в определени периоди маркирани тук в сиво.
Младост Павлово
Красно селоНадежда
„Правилната“ методология
Няма правилна. Зависи какво пресмятате. Европейската комисия се интересува само колко е средното на година и колко дни са превишили нормите. Ако правите приложение като Plume, което предупреждава колко мръсен (ще) е въздуха навън, имате нужда от оценка в реално време и модел за предвиждане занапред. Трябва да има някакво усредняване на измерванията, защото както се вижда горе, те варират силно. Затова в медиите четем, че показателите за PM10 в София са били 9-10 пъти над нормата, но не се споменава, че е става дума за много кратко време, а средното за деня е било „само“ 5-6 пъти.
Затова имаме нужда от данните от измервателните станции в цялата страна в реално време. Тук говорим само за София и предимно за праховото замърсяване, който изглежда е най-големият проблем. Превишения се забелязват обаче и при серния диоксид, азотните оксиди и други. ИАОС публикува тези превишения за предишни периоди, което е добро начало. Предоставя данните в реално време обаче само на общините, а само три от тях имат работещи портали информиращи гражданите им. За доста от останалите има разработени такива, но или са добре скрити, или не работят отдавна.
Един от изтъкнатите неофициално аргументи за ограничението от страна на ИАОС е, че данните в реално време може да създадат грешна представа. Също така се случва измерванията да не са потвърдени или уредите са дефектни. Агенцията призовава да се следи само информацията изготвена за европейските институции, но очевидно това далеч не е достатъчно.
inf6
Нещо повече, ако разглеждаме „изгладените“ стойности чрез усредняване на 24 часови интервали и данните подадени на Европейската комисия, излиза, че за повечето станции в София ИАОС би съобщила за повече периоди с прекомерно замърсяване. На горната графика се вижда какъв процент от времето между 22-ри януари и 22-ри февруари станциите в София са регистрирали превишаване на нормите. Трите колони показват различните методологии на смятане.
В Дружба според ИАОС въздухът е бил прекомерно мръсен 53% от времето докато по другия метод излиза 48%. Разликата тук е сравнително малка, но при определени ситуации би била значително по-голяма. Тук не става дума кои измервания са по-удобни от медийна гледна точка, а кои носят повече и по-полезна информация за гражданите на даден град.
Освен съобщаване в реално време, отварянето на данните би помогнало за създаването на ето такива инфографики, които да покажат по-нагледно проблема. Показал съм отново усреднените показатели и тези на ИАОС.
infografic
Станцията на Копитото е в зелено, защото там няма превишавания. Станцията на Орлов мост е спряна. Доколкото знам е преместена в Младост.
Недостатъчно данни, недостатъчно станции
На тази карта виждате всички регистрирани станции за следене качеството на въздуха към октомври 2015-та. В повечето големи градове има по една или две. Дори в София, където има пет на нивото на улиците, се вижда, че не покриват сериозна част от града.

Затова има нужда от още такива станции. Не е задължително те да са на държавната агенция, макар иначе няма да може да се включат в докладите към ЕК. Както писах във Facebook наскоро, всеки с малко повече технически знания може да сглоби станция за по-малко от 150 лв. След предишната ми статия с мен се свързаха няколко организации и отделни хора, които работят по такива или планират в скоро време. Аз също поръчах части и ще се опитам да сглобя прототип на детектор за PM10 базиран на Arduino. Разбира се, ще подава данни в реално време в мрежата. Когато е готов ще пусна кода и стъпките в мрежата.
В зависимост каква платформа и колко сензори се използват, цената може да падне и под 80 лева на станция. Отделно, тези детектори може да следят и въздуха в затворени пространства. Замърсяването на въздуха на затворено е дори по-голям проблем, за който изглежда въобще не говорим.
Има доста неправителствени организации, които имат ресурсите да изградят и поддържат мрежа от частни външни измервателни уреди в големите градове. Така бихме добавили много точки на горната карта. За целта трябва да се определи протокол за споделяне и формат за отваряне на данните, за да може всички да ги изследват и визуализират.
Не, не ни е виновна държавата
Това далеч не означава, че не трябва да искаме и получим данните на държавната агенция. Именно те имат експертния потенциал и точно от техните данни се реши дали да има процедура на Европейската комисия срещу България или не. Като граждани не трябва да чакаме това. Макар да плащаме с данъците си евентуална глоба, живущите в тези градове плащат много повече със здравето си и това на децата. Това се отразява осезаемо на смъртността и със сигурност на разходите за здравеопазване.
Тук не ни е виновна държавата и решението няма да дойде от нея. Решението трябва да дойде на местно ниво от кметове и общински съветници. Трябват трудни решения, които далеч няма да се харесат на всички. За да го направят, трябва натиск от гражданите, а това идва чрез информираност за проблема. Държавата може да помогне единствено за последното. До скоро май по-скоро пречеше.


Замърсеният въздух на София

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0VgfnzmblsM/

Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.
За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.
В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.
За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.
Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.
Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.


Местни избори във Франкфурт 2016

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/JJY720BR4oY/

Както на местния вот в България миналата година, и в Германия чужденците живеещи известно време в даден град имат право да гласуват за кмет и общински съвет. Във Франкфурт изборите са след месец и вече всички с право на глас получиха писма подканващи ги да гласуват. Това се прави на всички избори. Както писах през ноември покрай изборите за Съвета на чужденците, в писмото има описание какви са изборите, къде може да се гласува, както и примерни бюлетини. На онези избори впрочем, успяхме да вкараме за пръв път български представител в съвета – Даниела Спасова.
Бюлетините и този път са огромни. Показвам ги, за да видите, че тези в България въобще не са страшни. Първата снимка е за общинския съвет с изписани имената на всички кандидати. Втората е за нещо като представители на квартала. Двете бюлетини не са увеличени копия – това са реалните размери каквито ще бъдат попълвани в деня на вота.
IMG_20160207_121826
Може да си представите колко пари се харчат за печат на примерни бюлетини, информационни материали и пощенски разходи. Активността при това не е по-голяма от тази другаде в Европа.
Ще забележите, че нямат никакви защити или нещо по-специално. Големият надпис през тях указва, че бюлетината е примерна и не може да се използва за вота. На гърба им е отпечатано описание как се гласува. Всеки може да разпредели определен брой преференции като за един кандидат може да се дадат до три. Така определяш предпочитанията си по-добре, отколкото да гласуваш само за един преференциално или за една партия.
IMG_20160207_121025
Тук ще видите информацията, която дават за изборите и заявлението за гласуване по пощата. С него получаваш бюлетина по пощата, която попълваш и изпращаш обратно. Отново, защитите са минимални и практически всеки може да ти бръкне в пощата. По-големия проблем обаче е, че не малко хора не си получават бюлетините навреме или пък като ги изпратят, те не стигат изборните комисии в указания срок. Така хиляди гласова не са били отчетени на изборите за Бундестага. Скандал за нещо такова обаче нямаше. Доста немци дори не знаят, че въобще съществува такъв проблем.
IMG_20160207_120913 IMG_20160207_120939 IMG_20160207_120947
Други интересно е как се публикуват резултатите след вота. Ако сте чели този блог, навярно знаете, че родният ни ЦИК публикува данните като ZIP файл с нещо като CSV файлове. Макар да не са много удобни, все пак са голяма стъпка напред. След известна преработка позволяват анализ в инструменти като този, който създадох преди две години.
Общината във Франкфурт публикува данните в собствения си портал за отворени данни. У нас има такъв на държавно ниво, но качването на данните на ЦИК все още се бави. Публикували са и доста приятен инструмент за изследване на данните по кметства и квартали. Ще забележите и че докладът за изборите се различава доста от този на ЦИК.
Впрочем, писмото заедно с бюлетините за гласуване ги хвърлих разделно в контейнера за хартия. (Немците са маниаци на тази тема и разделят на 7 или 8 части боклука. Ако намерят писмо с твоето име или адрес в друг контейнер освен този за хартия, получаваш честитка от общината.) Иначе нямам намерение да гласувам на местните избори във Франкфурт – исках само да ви разкажа какъв е процесът и че целият дебат колко сложни и големи били бюлетините в България е просто димка за отклоняване на вниманието. Също както Костинброд, падането на сайтовете на ЦИК и МВР и прочие.


Дигитализирай ми институция

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ay-NSTrymnk/

digital-government-image
Обществена поръчка за нов софтуер за управление. След тези думи неизменно идва прозявка и патос. „Нормално“ е да се изхарчат едни пари от който трябва и да се достави нещо, което никой да не използва. Така е било и надали скоро ще има сериозна промяна. Има индикации обаче, че се натъкнахме на едно от малкото изключения от това правило.
Целта на тези поръчки е да се подобри работата в агенции и министерства, да се ускори комуникацията както между дирекциите, така и между институциите. Навярно най-големият проблем, който всяка администрация – частна или държавна – има, е управлението на информация. Това включва както бази данни със задачи и наличности, така и следене на процеси, резултати, разходи и сигурност. В много организации тези неща се правят предимно на хартия или в най-добрия случай на Excel таблици, което е малко подобрение, но създава съвсем други проблеми.
През март т.г. получих мейл от един екип. Споменаха, че правят такава система за управление, бяха видели работата ми с отворени данни и искаха да поговорим по темата. Идеята им беше да заложат този принцип в новата платформа. Обсъдихме плановете им, какви проблеми срещат в събирането на информация и дигитализирането на процесите. Не успях добавя почти нищо към идеите им – нещо, което не ми се е случвало до сега.
Преди два дни Агенция „Пътна инфраструктура“ представи официално платформата. Публичната част включва карта и мобилно приложение, с които може да следим в реално време ремонти, забрани и проблеми по пътищата. Доста медии съобщиха, че картата цели да покаже данните за трафика, които ще бъдат събирани от една друга система, която все още не е довършена. В действителност, тази карта показва като допълнителна опция трафика от Google. Целта ѝ обаче няма много общо с това.
Задача бе на ПР-ите на агенцията да обяснят всичко това и явно не им се е получило. Затова позволете ми го илюстрирам с няколко примера.
Тези неща не ги ли знаехме и преди?
api1
Горе виждате новините на АПИ за затворени пътища и ремонти. На сайта им ще намерите и бюлетина за пътната обстановка. По него всеки може да се ориентира къде какво се случва. На теория. Представен като прост текст, всеки шофьор трябва да следи постоянно бюлетина, да прецени къде е точно 172-рия км. след София и дали му пука от това. Така информацията не може да се подаде на навигация или друг алгоритъм. Публикуването на новините в машинно-четим формат с географски координати, категоризация и описание е единственото решение.
За да се подаде така информацията обаче не стига да се направи една карта, на която чиновниците да кликат. До сега всичко това е било аналогово, което означава, че липсва всякаква потребна дигитална информация къде точно са пътища, знаци, ограничения, настилка, ремонти и прочие. С други думи – липсва информационната инфраструктура за инфраструктурата ни. Освен да се промени формуляра, с който местните дирекции въвеждат в конкретния бюлетин, трябва да се хванат всички данни и процеси в агенцията и да се избутат в 21 век. Това е колкото технологично предизвикателство, толкова и организационно.
api2
Резултатът е, че всички съобщения ги виждаме прегледно на карта като тази. За да е възможно обаче, не стига да се направи просто един сайт, който всъщност е единственият видим за нас елемент. Ще ни се да мислим, че държавната администрация има всички данни, но ги крие като бащиния. В доста случаи това наистина е така. Както обаче казах пред TEDxBG преди година, прекалено често информацията просто я няма или е пръсната по папки из цялата страна. Като човек, който събира данни от институциите, мога да ви кажа, че това е масова практика и далеч не български патент.
Почти милион за един сайт и APP? Всъщност не
Основната критика към проекта е за цената и кой стои зад изпълнителя. По последното не мога да говоря, защото не съм наясно с фирмата и историята ѝ. Капитал писа вече за това и скоро може да очакваме още подробности. Мога да говоря само за свършеното и очаквания ефект от системата. В контекста на написаното до тук, надявам се да сте наясно, че далеч не става въпрос за един app. Всъщност вчера се чух отново с изпълнителите на проекта и ми разказаха какво са доставили. От други източници също научих, че направеното от тях далеч надхвърля поръчаното от АПИ. Дори се е наложило да налагат определени решения – като публични отворени данни – въпреки отпора на отделни чиновници.
Публичната част от платформата разчита на цялостна система за управление заместваща всички процеси и комуникация вътре в агенцията. Ако до сега са изпращали на хартия информация за ремонти и поръчки за нови знаци, сега това става електронно. Всъщност, примерът със знаците е показателен. Има няколко мобилни приложения, които са направени за вътрешно ползване и не са достъпни за всички нас. Един от тях позволява служителите им бързо да картографират всички знаци в България. В рамките на тестовете са поставени около 100 хиляди от тях на картата.
411548_gorod_noch_doroga_znak_1680x1050
Нали се сещате как постоянно виждаме нелогични знаци за намаляване на скоростта или за ремонти без да има нужда от тях? Надали някой би се учудил, че АПИ не знае за тях. Забравят ги заради недоглеждане на местните дирекции. Обяснението е, че просто нямат подходяща информационна система. Признаха за това неотдавна. В същото време десетки милиони се харчат на година за нови и нови знаци.
Е, сега такава система има и вече давала резултати. Всеки служител на всяко ниво може да провери къде има знак, има ли нужда от него, дали може да се махне и използва другаде. Това е нещо дребно на пръв поглед, но първо ще подобри безопасността по пътищата и второ ще спести пари. По предварителни преценки на АПИ, само от прибрани и повторно използвани пътни знаци държавата ще пести по милион лева на година. Това означава, че само от този компонент на платформата ще се изплати целият проект за около 9-10 месеца.
Google не знае всичко, той си го намира
Друг интересен коментар в мрежата беше, че Google също показва тези ремонти и има много по-добра навигация. Това обаче не е така поне за първото. Google работи с местни партньори, които подават каквато информация имат за трафика или инциденти по пътя. Заради липсата на надеждна официална услуга до сега, в България тази информация беше непълна и неточна. Дори данните за трафика са по-скоро предвиждане на база стари данни и клетки на мобилните оператори, отколкото актуално състояние. С новата платформа, дори услуги като картите на Google ще започнат да черпят актуална информация.
scr1
Една друга важна част от платформата е подаването на сигнали и обратната връзка. За последните два дни има доста такива и някои споделят, че вече получават отговор за запланувани ремонти. Дали това ще остане така и дали от системата ще има реален ефект за подобряване на пътищата ни, ще видим в рамките на следващата година. Дали сигналите водят до реални действия ще може да проследят както подалите сигнали, така и ние през картата.
За да се случат интеграцията и гражданския контрол обаче, имаме нужда от въпросните отворени данни и публични услуги, за които пиша толкова време. Документацията за тях не е все още публична, но имам уверение, че ще бъде добавена в правителствения портал за отворени данни през ноември. Така може да включим информацията подадена от АПИ във всякакви приложения и анализи.
Информацията е сила, когато я има и се използва
Макар картата и app-а да са полезни, с тях далеч не се изчерпват целите на събраните данни. Една идея е да се направи система за насочване на линейките. Всъщност, явно вече има принципно съгласие от Министерството на здравеопазването и може би ще го осъществят като проект. Плюсът е, че няма да има нужда от ново оборудване, а ще трябва само да се свържат системите с подходящ алгоритъм между тях.
В момента се взима еднократно решение къде да патрулират линейките в градове като София и Пловдив. Когато има обаждане до 112, най-близката линейка отива до сигнала и оставя региона си празен. Ако има друг сигнал в този регион, останалите линейки са далеч и отнема повече време. Понякога се случвало дори линейка да изоставя един сигнал за друг, ако има индикации, че първият е по-малко спешен. Мисля, че всички имаме примери за закъснели линейки. Одитът на спешната помощ посочва именно лошото планиране и липсата на свързаност между системите като основна причина за това.
slider2-csmp
Използвайки данните за състоянието на пътищата, ремонти и задръствания, сравнително прост алгоритъм би могъл да изчисли каква зона може да покрие дадена линейка. Тоест – от сегашното си положение колко далеч може да стигне в рамките на 10-15 мин. предвид обстановката по пътищата. Засичайки местоположението на всички линейки, този алгоритъм може да пресметне кои зони на града не са покрити и да пренасочи една или повече да патрулират на друго място, за да са по-близо до евентуален инцидент. Ако една бъде викната по спешност, останалите ще бъдат преместени, за да покрият по-добре региона. Така почти изчезва вероятността от сериозно закъснение, защото линейката е трябвало да дойде от другия край на града или е в задръстване/ремонт, за които шофьорът не е знаел.
Фактът, че екипът създал системата са предвидили и наложили на своя глава пускането на отворени данни, означава, че частни компании могат да разработят приложения и да предоставят същите услуги на охранителни фирми, таксита и доставчици. Данните за трафика и ремонтите ще позволи и адекватен анализ на новите инфраструктурни проекти – дали реално са намалили трафика и инцидентите, дали работата по тях не е създала повече проблеми и не са се наложили скъпи ремонти по-късно. До сега това също беше възможно, но изискваше цяла армия от хора да събира информация от бюлетини и папки от цялата страна, да ги въвежда в таблици и да се надява, че никой по веригата не е сгрешил някоя цифра. След около месец би трябвало да получаваме всичко това с един клик.
Тука едни пари…, но с резултат
Съвсем естествено е да има въпроси около поръчката, изпълнителя, свързаните лица и изпълнението. Добре е, че има журналисти, които се вглеждат в подобни поръчки и надали някой има съмнение, че повечето от тях са оваляни в корупция и некадърност. Също така, рядко ще чуете от мен да хваля една или друга софтуерна система в администрацията. Обикновено се правят като дипломна работа в български университет – колкото да мине комисия. След това не се поддържа, което на никой не му прави впечатление, защото не се и използва. Всъщност, който се е занимавал с въвеждането каквито и да е системи от този мащаб знае, че това се случва често дори и частния сектор.
От техническа гледна точка и съдейки по това, което видях и научих, мога да твърдя, че тази платформа ще е от голяма полза не само за АПИ, но и за всички нас чрез публичната си информация. Разбира се, възможно е да греша – не сме видели кода на системата тъй като поръчката е пусната преди изискването за отворен код на всички нови системи. Затова не може да знаем колко добре ще работи в бъдеще и дали съпътстващите проблеми няма да накарат служителите да се върнат към хартията, както се случва отново и отново държавната администрация. За това обаче ще разберем сравнително бързо и ще зависи до голяма степен от ръководните кадри в агенцията.
На този етап мога само да похваля изпълнителите и да се надявам скоро да видим данните и публичните услуги.


На пазар за кметове и общински съветници

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/-GA7GPGK56M/

Преди седмица кабинетът публикува справка за сменените адресни регистрации. Поместена беше в правителствения портал за отворени данни, от където всеки може да я свали и анализира. В последните дни излязоха няколко статии и карти по темата, които ще опиша по-долу. Повечето се фокусираха върху голямото увеличение на сменилите адреса си в определени общини спрямо предишни периоди.
В началото реших да не се занимавам с темата, тъй като видях, че достатъчно хора разглеждат данните и създават визуализации. Зачудих се обаче какъв би бил реалният ефект върху изборите, ако всички тези регистрации са наистина с цел изборна измама. В повечето населени места говорим за около стотина избиратели в повече и това не прави особено впечатление. С тези цифри всичко изглежда като буря в чаша вода.
Каква част от вота е предрешен?
Открих обаче нещо съвсем различно. По-долу описах цялата ми методология, но накратко казано, ако почти всички допълнителни регистрации наистина гласуват по нечия команда, то те могат да осигурят следното:

81 места в общинските съвети на 42 общини
Над 70% контрол над съветите в две общини
Поне 20% контрол в съветите на още пет общини
31 почти сигурни общински кметове и още 19 с голяма вероятност
196 почти сигурни селски кметове
33 населени места с риск за поне 20% подменен вот

Това са измеренията на проблема. Не осъзнаваме на колко места стигат 50-60 гласа за избор на общински съветник. На следните карти тези данни се виждат по-ясно.
Осигурени места в общинските съвети
Тази карта показва колко места в общинските съвети биха били спечелили, яко допълнително регистрираните гласуват по команда за една партия. Отличават се Грамада, Видин, Трекляно и Кюстендил с 8-9 места. В още 40 други биха се спечелили между едно и 3 места. Това не изглежда много, докато не отчетем факта, че в малките общини съветите са понякога по 10-11 члена. Така излиза, че да контролираш целия съвет в отделни общини, са достатъчни само няколко стотин души.
Отвори картата в пълен размер

Контрол над общинските съвети
Това е алтернативна карта на предишната, в която е отчетен споменатия размер на съветите. Отново се отчита висок процент при Трекляно и Грамада – над 70%. При други пет потенциалното влияние варира между 20 и 30%. Концентрацията им е предимно в северозападна България, но се забелязва активност и в крайморските общини.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на общински кметове
Тази карта показва къде допълнителните гласоподаватели биха наклонили решаващо везните, ако резултатът от кметската надпревара е близък до тази от предишните избори. С други думи, гледа се съотношението между съмнителните регистрации и разликата между водещите кандидати за кмет.
Отличава се Бобошево, Кюстендилско с 20 пъти. Следва Вълчи дол, Добричко със 7 пъти. Средец, Долна митрополия, Грамада, Якимово, Враца и Трекляно са с по 5 пъти. При всички тях има оспорвани избори и допълнителните гласове биха имали огромно влияние.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на селски кметове
Когато разгледаме селските кметове става по-интересно. Там броят на избирателите е много по-малък и възможността за манипулация – много по-лесна. Засякох 196 малки кметства в 111 общини като рискови. В тях има съмнителни регистрации на между 1 и 3 пъти повече хора, отколкото е било нужно, за да се обърне резултата на предишните избори. Тук съм показал само общата бройка кметства към всяка община. Отличават се Нова Загора, Димитров град с по 6, както и Марица, Тополовград, Перник и Бойчиновци с по 4.
Отвори картата в пълен размер

Места с висок риск на подмяна на вота
Тази карта показва общините с високорискови кметства. За такива се смятат тези, в които допълнителните регистрации надвишават 20% от гласувалите на предходните избори. Докато при горните карти показах как резултатът от вота би могъл да бъде подменен в желана посока с малко на брой хора, тук се вижда в абсолютни цифри къде има концентрация на съмнителни смени на настоящ адрес. Забелязва се, че са групирани в близки общини. Тук може да се спекулира, че това са региони, в които работят групи организиращи всичко на местно ниво.
Отвори картата в пълен размер

Методология и условности
В анализа си използвам няколко концепции и предположения, които носят със себе си различни условности. Най-напред е важно да се разбере, че дори сравнително голямо увеличение на сменилите настоящ адрес не означава непременно, че ще има някаква форма на измама. С горните карти показвам какво може да се постигне, ако описаните тук предположения са верни в една или друга степен.
За съмнителни регистрации считам онези, които надвишават значително нормалния брой регистрации за този период. За целта събрах регистрациите по настоящ адрес във всяко населено място между ноември 2014 и април 2015. От тази сума извадих средното за същите шест месеца през 2013 и 2014. Така получих разлика, която в някои случаи значително надвишаваше това, което аз приемам за нормална активност. Преценката тази бройка за разминава при различните анализи именно заради различни методи за преценка на нормалната активност.
Важно е да се отбележи, че тук, както и в други анализи публикувани тази седмица, само предполагаме, че новите регистрации са на пълнолетни българи с право на глас. За това няма индикации в публикуваната справка. Също така, за да имат влияние върху вота, тези хора трябва да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес до ЦИК, както и да гласуват там по определен начин. Не на последно място, в този анализ включвам извадка само последните 6 месеца. Подготовка за евентуални манипулации е възможно да е започнала постепенно много по-рано и да остава скрита в шума на данните.
Отново аналогично на други анализи, не се взимат под внимание отписванията по настоящ адрес, както и регистрациите и отписванията по постоянен. Не се взима и предвид динамиката на населението като смъртност, емиграция и младежи, които са навършили пълнолетие от последните избори насам. Всички тези фактори влияят на избирателните списъци, а от там и на вероятността дописаните избиратели да имат ефект. Почти всички населени места, които разгледахме горе, имат силно изразен отрицателен приръст и състаряващо население. Това означава, че изброените тук фактори биха само засилили ефектът от дописаните избиратели.
Гласовете нужни за осигуряване на място в общински съвет пресмятам като взимам данните от местния вот през 2011-та, събирам бюлетините на спечелилите места и разделям на броят съветници. За Сърница взех данните от местния вот от тази година. Така получих силно разминаващи се цифри – между няколко десетки и няколко хиляди гласа нужни за едно място. След това разделих съмнителните регистрации в населените места във всяка община на борят нужни гласове за място и получих броя съветници, които биха могли да осигурят.
Разбира се, тази оценка зависи силно от активността на гласоподавателите в местния вот, броя и подкрепата за отделни кандидати, коалиционни споразумения и скандали в изборната кампания. При толкова много променливи е изключително трудно да се прецени какво и в каква посока би повлияло на резултата. От друга страна обаче, изкуственото вкарване на не голям брой организирани гласоподаватели в процеса може да има сериозен ефект предвид традиционно ниската активност и силната фрагментираност на много места.
Има различни начини да се определи какво би повлияло на изборите за кмет. Единият вариант е да се сметне колко гласове са били нужни до сега. Друг би бил да се вземат 50% от гласоподавателите в населеното място. В тези случаи обаче бихме получили какво е нужно, за да подмени с абсолютна сигурност местния вот. В повечето случаи имаме двама или трима водещи кандидати, които събират около 70% от гласовете. Така разликите между тях варират силно от няколко гласа до няколко хиляди. Затова аз разглеждам какво е нужно, за да се обърне именно този баланс. С помощта на едва стотина гласа би било възможно да се промени коренно изхода.
За целта пресметнах каква е разликата между първия и втория кандидат за общински и селски кметове в двата тура. Изчислявам и колко от гласовете са дадени за останалите кандидати, за да изчистя случаите, в които става въпрос за няколко гласа разлика при значителен брой подадени бюлетини. Така получавам реалистичния брой гласоподаватели, които трябва да бъдат осигурени, за да бъде подменен кметския вот. Разделям спрямо допълнителните регистрации и получавам индекса, който виждате на втората и третата карта. При селските кметове показвам само местата, в които съмнителните регистрации са поне толкова, колкото хора са нужни за подмяната, докато при общинските индексът започва от 50%.
Съмненията ни свързани с допълнителните регистрации сочат към само един вид манипулация. Както е добре известно, купеният и контролиран вот постига значителни резултати използвайки гласоподаватели, които са вече на място. За целта обаче са нужни хора, които да са съгласни да продадат гласа си или такива в икономически и социални зависимости. Допълнителните регистрации са алтернатива, когато тези фактори не са налице. В доста от случаите те може да допълват други схеми за изборни измами, особено в случаите, когато представляват значителна част от избирателите.
В тази връзка търсих кметства, които са в риск от подмяна. Там допълнителните адресни регистрации представляват поне 20% от валидните бюлетини подадени на последния вот. Отново не взимам цялото население или големината на избирателните списъци, защото така не се отчита както на демографските процеси, така и на избирателната активност. Контролирайки значителен процент от активно гласуващите носи голям риск от манипулация, която не би била отчетена при други анализи.
Изводи
В този и други анализи говорим за възможност за изборни манипулации. Има различни процеси, които може да обяснят увеличеното местене на хора в дадено населено място. Когато обаче има толкова рязка промяна в точно определен период преди изборите и то разминаваща се с броят регистрирани по постоянен адрес, най-естественото обяснение е именно изборна схема. Ще забележите, че преценката за съмнителните регистрации варира много. Тя зависи силно от използваната методология. В моят анализ с условностите, които описах горе, те са малко на 23000.
Невъзможно е да кажем дали и как тези допълнителни избиратели биха били използвани. Почти невъзможно е да се прецени и как добавянето на 10 или 20% избиратели в списъците би повлияло на местната избирателна активност, кандидатите и изчисленията в крайният резултат. Това, което става пределно ясно от анализите е, че с малък брой контролирани и стратегически разпределени гласоподаватели, може едновременно да се избере желан селски кмет, да се вкарат няколко общински съветници и да се наклонят везните в борбата за общински кмет.
Склонни сме да подценяваме местния вот като просто подготовка за парламентарните избори. Истината е, че изключвайки пенсиите и социалните плащания, местната власт преразпределя дори повече ресурс, отколкото централната власт. Възможностите за скрити злоупотреби са не по-малки, както стана видно в Ракитово преди дни. Почти никой не следи работата на общинския съвет и кмета си, освен когато вече има сериозен проблем. Надали хората осъзнават, че общината им е била в практически фалит в даден момент дължащ се на лошо управление, злоупотреби с европроекти и други схеми.
Продължаваме напред
Промените в закона за гражданската регистрация са една стъпка за решаването на този проблем. Те няма да имат дългосрочен ефект обаче, ако липсва постоянен контрол на тези регистрации на местно ниво, както и редовни проверки дали последните спазват контрола. Именно това става ясно от проверките сега, но те не трябва да са кампанийни. Никоя промяна в който и да е закон не може да спре изборните измами. Такива има в цял свят в една или друга степен. Целта трябва да бъде да ги ограничим до ниво, при което не може да влияят на крайния резултат, а вероятността да се разкрие такава схема и наказанието да са толкова големи, че партиите и кандидатите да не смеят да рискуват.
Публикуването на отворени данни за смените на адресните регистрации е пример как може гражданите да помогнат. Доста пъти съм казвал, че отворените данни са само инструмент в ръцете на журналисти и организации. Информацията, която виждаме сега и която ще бъде добавяна в бъдеще на портала за отворени данни на правителството, няма да реши проблемите с изборите и управлението ни. Тя може само да ни помогне да засечен проблеми като обсъждания тук по-рано, за да настояваме за своевременни мерки.
Най-важното обаче е нещо, което всички трябва да сме наясно – най-ефективният начин да се противодейства на такива схеми е да се гласува. Трудно ми е да подчертая това повече. Изказвания „всички са маскари“ или „не ме интересува“ са ефект от същите тези схеми. Всеки даден глас преполовява смисъла на контролирания вот. Никоя мярка на държавата, полицията, наблюдаващи НПО-та или който и да е няма да има такъв ефект, както повишената избирателна активност.
Повече по темата ще намерите в ClubZ, които първи пуснаха анализ на данните. Институт за развитие на публичната среда публикува графики и разглежда отделни примери по места. Доста от тях ще намерите и на профила на Антоанета Цонева. Дневник и DW също пуснаха няколко статии по темата. Големите медии като цяло странят от темата. Един интересен разговор ще намерите в Нова.
Горният материал подлежи на същия лиценз, както всички статии в този блог, с единствената разлика, че за препечатването ѝ трябва да се иска изрично разрешение. Може да изпратите запитване през Facebook профила ми или с формата за контакт горе.


Българчетата родени в чужбина и новата ми най-любима карта

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/GpvuNlm2HdM/

bmap10
Картата, която виждате тук, показва за 60 секунди всички българчета родени в чужбина за последните 10 години – 96653 деца в целия свят. Тази карта е най-любимата ми до сега по няколко причини. Първата е, че показва данни, които не може да видим никъде в общественото пространство. Втората е, че реално не е истинска – поне не изцяло. Третата причина е най-важната – как точно я съставих. Не на последно място е и факта, че просто изглежда яко.
Защо я направих?
Преди 3 месеца с помощта на хора от Twitter взех данните за българчетата родени в чужбина. За да сме по-точни, справката показва по години и държави броят на децата родени между 2004 и 2013, на които е изваден български акт за раждане въз основа акт от друга държава. Това не са всички деца на българи зад граница, но за останалите няма как да знаем. Тогава само пуснах данните свободно в мрежата, но не направих карта. Проблемът беше, че държавите в справката на ГРАО бяха записани с нестандарни имена.

Първата карта с ражданията
Миналия петък седнах и попълних на ръка трибуквените ISO кодове на всички държави. Това ми позволи да направя тази карта, снимка на която виждате горе. Картата е доста обикновенна и показва в различни цветове държавите, където най-много българи са имали деца за тези 10 години. Все пак е интересна, защото дава възможност да се видят точната бройка за всяка страна. Нещо обаче липсва в нея. Макар цялата информация да е пред нас, картата си е чисто статистическа и малко суха.
Затова реших да заема подхода на Twitter. Те правят карти с tweet-ове покрай големи събития. Картите им показват точка всеки път когато някой някъде пише за избори, например. Така в рамките на няколко секунди може да видим как цели държави избухват в коментари по дадена тема. Исках да направя същото за ражданията – да покажа по една такава точка за всяко раждане в чужбина. Проблемът обаче е, че реално нямам точните места и дата на раждане на всяко бебе – само бройката. Тук стигаме до любимата ми част от проекта – как всъщност направих картата.

4 набора от данни в едно
Набор от данни (или dataset) е всяка таблица, справка, географски данни или каквото и да е, което може да участва в анализ. Първият, който използвах, е справката от ГРАО. Имах вече ражданията по години и можех по тях да интерполирам приблизително колко са ражданията във всеки ден от годината. Тук виждате извадката за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Знам обаче, че жените не раждат равномерно през годината – лятото обикновенно има пик. Вместо да търся статистика за всяка държава поотделно, се обърнах към българския регистър за ражданията. Отворих данните от него преди време и от тях извадих индекс за всеки месец от годината. Това е вторият набор от данни.
Натисни за по-голяма снимка
Горната графика всъщност не е коректна, защото не взима нула за отправна точка на вертикалната скала. Следващата е правилната и ни показва, че разликите в месеците не са чак толкова големи. За по-голяма точност обаче ги използвах във визуализацията си.
Натисни за по-голяма снимка
Прилагайки тези индекси, получих долните цифри за Испания по месеци. Можех, разбира се, да умножа по полинома, за да няма скок от декември към януари, а плавен преход, но прецених, че тези стойности са достатъчно добри, а и навярно ще позволят да се забележи рязка промяна в ражданията там, където я има.
Натисни за по-голяма снимка
След като имах месеците, просто избрах случаен ден за всяко раждане. При 10 години ускорени в 60 секунди точната дата няма значение. Преди малко се сетих, че трябваше да завъртя индексите за южното полукулбо заради обърнатите сезони, но често казано не ми се занимава повече.
Къде са българите по света?
Следващата стъпка беше по-трудна – как да избера коодинатите. Очевидният изход е да се вземат случайни точки на територията на дадена държава. Това е относително лесно: взимам третия ми dataset – границите на държавите в geojson формат, избирам случайна точка между най-североизточната и най-югозападната точка (правоъгълните очертания) и проверявам дали е в реалните граници. Повтарям докато имам достатъчно точки за визуализацията. За целта използвах javascript и този модул заедно с моя имплементация специално за geojson стандарта. Ето как би изглеждал този подход за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Както сами виждате, точките са пръснати по цялата карта. Доста от тях са далеч от населени места, където би могло да има родени българчета. В някои държави маркерите биха попаднали в пустини и планини. Трябва да изберем точки близо до българските диаспори. За жалост, не знаем къде са те, затова решението би било да се вземе карта на гъстотата на населението и да се работи с тези данни. Тази за Испания изглежда така:
Източник: Wikipedia. Натисни за по-голяма снимка
Да се търсят такива за всички държави обаче не е практично, а и не може да се автоматизира извеждането на маркерите. Затова направих нещо друго – взех данните от Glasuvam.org (четвъртият dataset). Това е един мой проект, в който българи в чужбина се абонират за новини около изборите. За целта дават града, в който живеят. Не записвам точните им координати, а случайна точка в града, за да мога после да им кажа коя е най-близката до тях секция. В събота пуснах карта показваща регистрациите в сайта през годините, на която се вижда как те се увеличават месец преди всеки вот. Взех тези данни като отправни точки. Ето тези в Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Новият алгоритъм избираше случайна точка на максимално 15 км. от регистрация в сайта за изборите. Отново проверявах дали са в границите, за да не се окаже някоя в морето. Така избрах колкото точки са ми нужни и получих много по-реалистично разпределение на ражданията.
Това е дори по-добър подход от този с гъстотата на населението, защото отчита къде реално има българи. За държавите, в които няма абонирали се, използвах предходния алгоритъм. Това не е проблем, тъй като почти всички останали са малки по размер и брой раждания. Ето резултата за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Написах три скрипта, които прилагат тези алгоритми, пуснах ги за всички държави и получих списък с дати и координати. Вкарах списъка в CartoDB и след няколко настройки получих новата карта на българчетата родени в чужбина.
Измислена, но не съвсем
Казват, че изкуството създава лъжа, за да покаже истината. Тази карта далеч не е изкуство, но аз я намирам за красива. Не ви лъжа като казвам, че това е карта на ражданията, защото най-малкото бройката е истинска. Датите и координатите са доста добро приближение. Дори да имахме истинските, надали можеше да ги публикуваме по този начин. Поне не с точните координати. В този смисъл, закръгляне на истинските координати и дати с цел опазване на анонимността на семействата би дало резултат, който е много близък до моята картата. В същото време, използването им по този начин не би добавило голяма стойност към визуализацията.
Харесвам тази карта, защото за разлика от цветната, с която започнах, тя привлича повече вниманието към конкретни събития – като едно раждане в централна Африка или остров насред океана. В другата те са просто сурови цифри, които избледняват пред мащатите на други държави.
Любима ми е най-вече, защото в изготвянето ѝ ми се наложи да реша реален проблем като използвам няколко привидно несвързани източника на данни. Най-често, когато искаме да покажем ползата от отворените данни смесвайки различни източници (т.н. mashup), се получава малко насила. Не осъзнаваме колко достъпните източници на информация ни помагат в ежедневието – app-ове, карти, справки. Затова не разпознаваме тези примери като успешни mashup-и. Налага се да се илюстрира нещо нарочно с етикет opendata, за да има онзи „аха“ момент. Тук свързването се получи естествено и мисля, че резултатът е добър.
Може да разгледате картата на цяла страница в CartoDb.
В Github ще намерите кода и входните данни, с които я изготвих.