Tag Archives: София

От „на парче“ към ясни цели. Как общината да работи ефективно?

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ot-na-parche-kum-yasni-tseli-kak-obstinata-da-raboti-efektivno/

От „на парче“ към ясни цели. Как общината да работи ефективно?

Планирането и управлението на градовете, в които живеем, по-често се прави „на парче“, като следствие от конкретен проблем, отколкото с визия – особено пък надхвърляща един управленски мандат. Не че си нямаме проблеми, които спешно се нуждаят от разрешаване, даже напротив. Но има ли начин да излезем от шума на злободневните теми и да погледнем на градското управление „отвисоко“, така че да си представим как би изглеждал един добър за живеене град след 25 години? И как можем да положим усилия да го създадем?

В тази статия разглеждам Столичната община (СО) като пример. Ще разкажа какво представлява визията ѝ (да, има такава) и ще премина през целеполагането, изхождащо от тази визия. Ще стигна до изпълнението, за да се види какво е нужно, така че като резултат от визията да усетим в ежедневието си на граждани трайна и устойчива промяна към по-добро. Ще се позовавам на примера с общинско предприятие, в чийто екип съм била и съм участвала в организирането на неговата работа.

Визията като основа на целите и плана

София, наред с градове като Берлин, Бостън, Лондон, Бърно и Хелзинки, има своята дългосрочна визия, която задава посоката за цялостното развитие на града и общината чак до 2050 г. Тя е разработена от мултидисциплинарен екип от експерти (ядрото на който продължава работата си в Общинско предприятие „Софияплан“ и по-късно основава „Екипът на София“) съвместно с над 10 000 участници. Те са представители на администрацията, бизнеса, неправителствения сектор, изследователи от различни сфери и отделни граждани. 

Работата по Визия за София продължава две години. Приета е от Столичния общински съвет (СОС) през 2020 г. Стратегическият документ би следвало да служи за основа на всички останали планове, цели и стратегии на СО до 2050 г. Като следваща стъпка средносрочните цели на СО са зададени в Програмата за София, приета от СОС година след Визията. От нея би трябвало да зависят развитието на общината и нейните приоритети до 2027 г.

Би трябвало… а така ли е наистина? С уговорката, че целеполагането в СО не е изцяло публичен процес и е също въпрос на вътрешна организация на работата, да видим какво знаем по темата и какво споделя самата СО.

Целите – ясни или не съвсем?

Като част от „Екипът на София“ следя отблизо как Общината целеполага, как отчита дейността си и доколко е прозрачна в тези свои дейности. Ето и какво забелязвам през последните няколко години.

Целите на настоящото управление на СО бяха зададени в Управленската програма 2023–2027 (УП). В нея виждаме заявки за реформи и инициативи в четири основни области, определени от управлението като най-важни: здраве, възможности, ред и ефективна община. Някои от тях съответстват на документите, споменати по-горе, например стремежът СО да бъде максимално ефективна. Други, като фокуса върху реда, са по-скоро отговор на отдавна съществуващи проблеми.

Ако погледнем по-цялостно на Програмата, 

започвайки от стратегическата карта в началото ѝ и следвайки детайлно заложените цели, мерки и дейности обаче, връзката със стратегическите документи от по-високо ниво (Визия и Програма за София) не е очевидна. Това не е непременно повод за критика: ситуацията непрестанно се променя, особено в среда на множество заварени проблеми и продължаващи умишлени саботажи на работата на СО. Целеполагането следва да отразява текущата реалност и да се нагажда спрямо нея, когато е необходимо. 

При нужда от такива промени обаче добре би било УП, освен цели, мерки и дейности, да съдържа и кратка обосновка защо именно тези цели са в нейния фокус. Ако тя стъпва върху актуални данни за средата, би било идеално. Ала четейки я, оставаме с впечатлението, че не знаем на какво се основават целите и защо Общината е решила да се фокусира точно върху тези приоритети.

Също така, за да бъде една цел „добра“, важно е тя да е измерима и да сме дефинирали как разбираме, че сме я постигнали. 

И по този показател виждаме разнопосочност в поставените цели и мерки в УП. Някои, например „Единно мобилно приложение и уебсайт за гражданите и бизнеса за работа с услугите на общината“, са относително ясно дефинирани: или ще имаме разработен сайт и приложение до края на 2027 г., или не. Макар че в случая може да се поставят и цели за определен брой потребители, които да ползват даден брой услуги например, все пак тази цел е ясно дефинирана. Други обаче, като „Подобряване на електронните услуги, предоставяни от общината“, звучат като добри пожелания без конкретен измерител за успех. Какво точно означава „подобряване“? Как ще разберем дали сме подобрили услугите? И какво точно искаме да стане с електронните услуги, кога и как?

От цели към изпълнение… и отчетност

Доброто целеполагане е само част от картината. Не по-малко важно е и как изпълняваме целите, отчитаме прогреса по тях и използваме придобитото в този процес знание, за да подобрим начина, по който поставяме цели и ги осъществяваме.

Публичното отчитане на свършеното от СО се осъществява по два начина: формален и неформален. От началото на мандата си кметът Васил Терзиев започна да публикува цялостен отчет за работата си всяка година през ноември. Междувременно виждаме и множество съобщения за извършени дейности и постижения в сайта на СО и в профилите в социалните мрежи на кмета, заместник-кметовете и районните кметове – с различна честота и степен на подробност.

Отчетността на Общината такава, каквато е в момента, е стъпка в правилната посока: прозрачност и информираност. Ала ако разгледаме годишните отчети, ще забележим, че има теми от УП, които не са засегнати, и липсват разяснения защо това е така.

Нека вземем само един от няколкото примера с хоризонт края на 2024 г. 

В УП се прави заявка дотогава да се реорганизира разпределението на отговорности между централната и районните администрации, но тази тема отсъства от отчета за 2024 г. – в него се говори изрично само за финансова децентрализация, а в отчета за 2025 г. децентрализация вече не се споменава под никаква форма. Не става ясно дали има действия в посока разпределение на отговорности отвъд финансите, но авторите на отчета са преценили, че информацията за това не е достатъчно значима или интересна. Или пък нещо е наложило разместване в приоритетите и по тези задачи не е работено. Ако се е случило второто, какво е наложило темата да бъде заменена с други, които не намираме в програмата, но са отразени в отчета? 

Когато липсват отговори на тези въпроси, има риск читателят на отчета да остане с усещането, че е работено „на парче“, без ясна и последователна визия, дори и това да не е така и въпреки че видимо са постигнати успехи в сферите, които засяга отчетът.

„Добрите“ цели

Каква е добрата практика, която помага ясно и последователно да претворим визията в действия, да ги изпълним ефективно, да отчетем, да измерим ефекта от тях и – не на последно място – да получим осезаеми резултати?

За да преминем от визия към реалност, е нужно да поставим конкретни, измерими и изпълними цели в средносрочен и дългосрочен план. За да постигнем това, може да използваме множество готови рамки и модели. Една такава рамка е „Цели и ключови резултати“, по-известна с английското си наименование Objectives and Key Results, съкратено OKR. Тя идва от бизнеса, но е приложима и в публичния сектор. Прилагана е например в Националната агенция за превенция на корупцията в Украйна и община Сиракюз, Ню Йорк.

OKR е рамка за поставяне на цели, която помага на организациите да свържат целите (Objectives) с измерими резултати (Key Results). Целите са това, което искаме да постигнем, докато ключовите резултати са начините, по които измерваме дали сме ги постигнали. OKR работи, като зададем цели, за всяка от които определим от 3 до 5 конкретни, измерими и количествено определени ключови резултата, които целим да постигнем за определен период.


Цел 1

Измерим резултат

Измерим резултат

Измерим резултат

Измерим резултат

Цел 2

Измерим резултат

Измерим резултат

Измерим резултат


След като дефинираме целите, определяме как и кога ще ги изпълним и какви ресурси ще ни бъдат нужни. После идва ред на годишното планиране на дейностите и бюджета. След това е време за действие, но и за периодична проверка на изпълненото, както и за промени в действията при необходимост – минимум на тримесечие, ако планът ни обхваща една година.

Когато говорим за публична институция, каквато е общината, от значение е целият процес да се осъществява прозрачно и достъпно за гражданите. 

Пълната информация за целите и плановете за тяхното изпълнение трябва да се публикува и популяризира редовно. Същото важи и за отчетите. Важно е информацията да е на „човешки“ език – максимално проста и ясна. И без терминология, разбираема само за тесни специалисти. 

Качествените планове и отчети дават конкретни отговори на въпросите, които гражданите си задават за своя град и квартал: 

  • Какво предстои да стане, кога и как? 
  • Какви възможности имам да се включа в процеса по планиране, поставяне на цели и съставяне на бюджета? 
  • Кое от планираното се изпълнява и как върви работата по него? 
  • Кое се бави, защо и кога ще стане? 
  • Кои неща се налага да отпаднат от плана и защо? Какво ще стане с тях?

А можем ли и в София?

Тук може би някои читатели скептично повдигат вежди: „Публична администрация ли е, не може да е ефективна, нито да прилага съвременни методи на работа.“ Обаче не само може, а и подобна добра практика се прилага активно точно в общинско предприятие. Бях част от неговия екип в ключов момент от развитието му и ще ви разкажа от своя личен опит за добрите практики, които приложихме с екипа на предприятието, за да увеличим максимално ефективността на работата в тази организация.

„Софияплан“ е звеното за стратегическо и пространствено планиране на СО. Преди да поеме тази роля през 2020 г., предприятието работи по различни задачи, свързани с устройствено планиране, под името „Софпроект – ОГП“ (съкратено от „общ градоустройствен план“). Като част от подготовката за трансформацията в звено за цялостно стратегическо планиране още през 2019 г. в „Софияплан“ се въвеждат съвременни методи за планиране, изпълнение и отчитане на работата, които се доразвиват през 2020 и 2021 г.

Процесът започва с годишно планиране, съобразено с Визията за София и с нуждите на останалите звена на СО. Прогресът по проектите се проследява на ежеседмична, ежемесечна, тримесечна, шестмесечна и годишна база и планът се променя при необходимост. 

За управлението на работния процес се използва методът Kanban, който цели да оптимизира работата максимално. Той се използва за управление на проекти, като визуализира работния процес и помага за ограничаване на текущата работа, така че да се избегне претоварване на екипа и да се осигури фокус върху най-важните задачи. И тъй като „Софияплан“ е публична институция, предприятието редовно публикува отчети за своята работа.

Този начин на работа е съществен фактор „Софияплан“ да се превърне в едно от най-ефективните и продуктивни звена на СО, 

което с екип от само 26 души успява да разработи сложни проекти, като Програмата за София. Ефективност има и в направените разходи. За 2021 г. – годината, през която се разработва Програмата, целият бюджет на предприятието е 1 364 509 лв. С него се обезпечава работата по 32 проекта с различен мащаб, обхват и сложност, само един от които е Програмата за София. 

За сравнение, община Варна, която е с 28% от населението и 25% от площта на Столичната, бюджетира 606 000 лв. само за разработването на своя план за интегрирано развитие – еквивалента на Програмата за София, но за Варна. А бюджетът на община Велико Търново (със 7% от населението и 66% от площта на Столичната) за аналогичен план е 270 000 лв.


270 000 лв.

План за интегрирано развитие – еквивалент
на Програмата за София

Община Велико Търново
7% от населението и 66% от площта на Столичната община

606 000 лв.

План за интегрирано развитие – еквивалент
на Програмата за София

Община Варна
28% от населението и 25% от площта на Столичната община

1 364 509 лв.

Програмата за София + 31 други проекта





































„Софияплан“
с екип от 26 човека


Историята на „Софияплан“ е и пример за това, че ако цялата община не работи в синхрон, с общи цели и ефективни методи на изпълнение, дори едно нейно звено да се справя добре, цялостният ефект върху средата, в която живеем, се постига трудно. Да започнем от самата Визия за София: при нейното гласуване в СОС всъщност бяха приети само целите, но не и мерките и индикаторите към тях. Друг пример са стратегически документи и стандарти, като стратегията „София играе“ или Стандарта за настилките в пешеходните пространства. Те целят да осигурят единно и високо качество на градската среда, но така и не бяха приложени на практика. А „София играе“ дори не беше разгледана от СОС.

Както виждаме, начин да целеполагаме и да постигаме поставените цели успешно има и у нас – в общински контекст, с всичките му проблеми и предизвикателства. 

Да се премине от „гасене на пожари“ към визионерски режим на работа не е лесно, но резултатите си заслужават. Качественото целеполагане, със съгласуване между визия, стратегия, планове на дейностите и тяхното синхронизирано и координирано изпълнение от цялата община и всички нейни звена, е значим фактор за дълготраен, видим успех. И без да забравяме, че планирането и отчетността на една община, освен да имат ясна връзка помежду си, трябва да са прозрачни. 

Иначе си оставаме с усещането за лутане, като скачаме от пожар на пожар и предлагаме инициативи, които носят „бързи победи“, но невинаги е ясно как точно допринасят за стремежа на управлението на общината и на нейните граждани – всички заедно да живеем в по-добър град.

В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове. 

От „на парче“ към ясни цели. Как общината да работи ефективно?

Каква е собствеността на земята в България?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/landown/

Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.

С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър

Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.

Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.

Съдържание

  1. Условности и методология
  2. Източници на данни
  3. Техническо изпълнение
  4. Конкретни казуси
  5. Защо е важно и какво трябва да се случи?

Условности и методология

За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.

Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.

Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.

Източници на данни

Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.

Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.

Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.

За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.

На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.

След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.

Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.

Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.

Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.

Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.

Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.

Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.

Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.

Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.

Техническо изпълнение

Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.

В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.

Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.

Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.

Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.

При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.

При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.

Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.

При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.

Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.

Конкретни казуси

Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.

Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.

Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.

На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.

На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901

Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.

Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.

Защо е важно и какво трябва да се случи?

Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.

Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.

Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.

Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.

Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.

Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.

The post Каква е собствеността на земята в България? first appeared on Блогът на Юруков.

Между струните на правилата. Уличните музиканти в София

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/mezhdu-strunite-na-pravilata-ulichnite-muzikanti-v-sofiya/

Между струните на правилата. Уличните музиканти в София

Ако сте ходили из центъра на София, малко вероятно е да не сте ги забелязвали. По „Витошка“, „Графа“, на стълбите и в подлезите на метростанции – уличните музиканти си търсят място там, където минават много хора. Едни излъчват самоувереност, други се притесняват. Някои свирят и пеят добре, други компенсират липсата на умения и талант било с децибели, било с призиви за помощ. 

Как се регулира дейността им? На какви условия трябва да отговарят, за да имат право да свирят на улицата?

Малко предистория и личен опит

През пролетта на 2014 г. написах новина, че на Янко Бреков – Бръснаря, фронтмен на групите „Артерия“ и The Pomorians, не му позволяват да свири на бул. „Витоша“. През онези години беше обичайна практика на уличните музиканти да се казва, че трябва да са с увреждане, за да получат разрешение да упражняват дейността си, макар да нямаше подобно изискване. Новината предизвика медиен интерес; в началото на следващата година темата още не беше заглъхнала. За уличните музиканти обаче нищо не се промени – повечето от тях си останаха все така нарушители.

Тук трябва да призная, че сред тези нарушители съм била и аз – свирила съм веднъж-два пъти с Янко Бръснаря на „Витошка“ (и малко повече в Поморие). Най-ценното от краткия ми опит на това поприще беше общуването с минувачите, които спираха да поприказват, а някои се оказваха музиканти и директно се включваха. Така отнякъде се появи (днес покойният) Явор Захариев от Gravity Co и запя. Дойде и акордеонистът Исус Ангелов с баща си – барабанист, и засвири Smoke on the Water на Deep Purple. От „Витошка“ не са ме гонили, но от крайбрежната алея на Поморие – да.

2025 г.: правила за уличните музиканти в София

Единайсет години по-късно на какви условия трябва да отговарят музикантите, които искат да свирят по софийските улици? Частичен отговор на този въпрос се намира в актуалната Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община. Чл. 13 от Наредбата постановява:

Ползването на общински имоти и/или имущество, предназначени за общо ползване, за артистична изява се осъществява без използване на озвучителни уредби след издадено разрешение от кмета на района или оправомощено от него длъжностно лице на места определени със заповед от кмета на района. Ползвателят е длъжен да уреди всички отношения, свързани с артистичната изява, за своя сметка.

Обърнах се към общинския съветник от „Спаси София“ Христо Копаранов с молба да разтълкува тези изисквания – освен че е адвокат, има и опит като правозащитник. 

Той уточнява, че последната промяна в наредбата, отнасяща се до музикантите, е добавянето на изречението за уреждането на отношенията, което всъщност се отнася до авторските права. С това изискване, предполагам, Общината си поставя за цел да снеме отговорността за нарушаването на авторското право от себе си. Но представата, че улични артисти ще тръгнат да плащат на големи звукозаписни компании правата за изпълняваните от тях произведения, граничи с абсурда.

По впечатления на Копаранов (а и на всеки, виждал улични музиканти в София), забраната за използване на озвучителни уредби „не се спазва особено“.

Как обаче да се спазва ограничение, което в някои случаи е неприложимо?

Ако някой свири на инструмент, който не е акустичен, без озвучаващо устройство или нищо няма да се чуе (например при MIDI клавиатурите), или звукът ще е далеч от това, което трябва да бъде (например при електрическа китара или бас китара), особено ако се използват ефекти. От друга страна, някои акустични инструменти (например барабани), а и човешки гласове могат да издават по-мощен звук от един портативен усилвател. Вместо да въведе изискване за максимално допустими децибели обаче, Столичният общински съвет просто забранява озвучителите.

Още един практически неизпълним текст от наредбата е чл. 14. Преведен на човешки език, той означава, че е забранено на обществени места да се събират пари, освен от Червения кръст, организации, регистрирани в обществена полза, и вероизповедания. Ако видите уличен музикант, който не събира пари, а свири в студ и пек само за да радва хората с изкуството си, моля да ми кажете – искам да се запозная с този човек.

Според наредбата кметът на Столичната община определя със заповед „реда и условията за издаване на разрешение за изява на улични музиканти, певци и други артисти“.

Тъй като заповедта не може да се намери онлайн, отправям питане в общинската платформа за сигнали има ли такава и ако да, какво съдържа тя. От получения отговор става ясно, че Васил Терзиев е издал въпросната заповед на 31.05.2025 г. В нея се посочва какви точно данни да предоставят изпълнителите на районния кмет, за да им се издаде разрешение, което е със срок между половин и една година. То може да включва различни места за изява, но пък изпълнителите нямат право да се изявяват на едно и също място повече от два часа.

Уличните музиканти – отвъд наредбите и заповедите

Защо има музиканти, които свирят и пеят на улицата, и какво е тяхното отношение към регулацията на дейността им? В рамките на една разходка из центъра на София срещам различни типажи. Някои дори не свирят, а са пуснали силно музика, върху която пеят. Има такива, които са застанали на стълбите на метростанцията, разчитайки не толкова на уменията си, колкото на това, че са (физически) незаобиколим фактор. На „Графа“ жена свири не особено изкусно народна музика на акордеон, но впечатлението, че го прави от нужда, се подсилва от призивите ѝ: „Моля, помогнете!“

Забелязвам и музикантка, за която знам, че работи в операта на областен град. Виждала съм я да свири по софийските улици от двайсетина години. Преди имах впечатлението, че го прави по неволя. Днес обаче изпълнява класически произведения с видимо удоволствие – усмихва се, танцува и увлича хората около себе си.

Сядам да поговоря с един китарист.

Питам го има ли разрешително. Няма. Гонили ли са го полицаите? Да, случвало се е. Няколко пъти е опитвал да си извади разрешително, но не е успял да се дореди:

В началото на всяка година в общината се нарежда една дълга опашка с музиканти, които чакат за разрешение. Местата се запълват, преди да дойде моят ред.

От думите му може да се направи изводът, че съществува нещо като квота за уличните музиканти в района, макар да няма официално обявена информация какъв е максималният им брой. Казва ми, че най-строг е режимът за музикантите в метростанциите – на тях им трябвало не едно разрешително, а две и нямало как да ги пуснат да свирят без тях. Добавя, че стане ли 10 часа вечерта, трябва да престанеш да свириш, дори да имаш разрешително.

На „Витошка“ се запознавам с Никола. Той свири рок на китара, която е свързал с едно портативно усилвателче. От Варна е, живее в София от две години. Питам го защо свири на улицата.

Между струните на правилата. Уличните музиканти в София
Снимка © Светла Енчева

Искам да си вадя хляба с нещо, което обичам. От 15 години свиря на китара. Много исках да отида в музикалното училище, но майка ми беше против.

Натъквам се и на Исус Ангелов.

Той ме помни след запознанството ни преди 11 години на същото място и ме пита още ли свиря на бас. Не, отговарям, обаче съм се върнала към темата за уличните музиканти и искам да взема интервю от него. Исус ме поздравява за идеята и казва, че ще е на мое разположение след половин час на любимото си място – до статуята на Алеко.

Между струните на правилата. Уличните музиканти в София
Снимка © Светла Енчева

Трийсетина минути по-късно се виждаме на уреченото място. Научавам, че Исус има разрешително. Интересувам се какъв е бил редът да си го извади. 

Отивам в общината и свиря пред една комисия, която преценява колко съм добър.

Художествена комисия ли, питам. Отговаря утвърдително. Интересно – нито в наредбата, нито в кметската заповед има информация за художествена комисия.

Разбираемо е, че такава комисия ще даде зелена светлина на Исус – той е може би най-известният музикант в София, ако не и в България, който свири преди всичко на улицата (за разлика от него, Янко Бръснаря става известен с групите си и доста след това започва да свири по софийските и поморийските улици). Участвал е в много концерти, свирил е и в зала 1 на НДК и е единственият самоук музикант, носител на наградата за млади таланти на Фондация „Стоян Камбарев“, която получава през 2025 г.

Исус няма усилвател, защото не му трябва – акордеонът е акустичен инструмент. „Знаеш ли, че човек няма право да свири повече от два часа на едно място?“, обръща ми внимание той, и отбелязва: 

Ако всички спазваха правилата, щеше да е много по-добре!

Решава, че иска да го снимам на видео: „Ще ти изсвиря „Усещане за жена“!“

Изряден уличен музикант – възможно ли е това?

Да обобщим. Един уличен музикант в София трябва, освен да си извади разрешително, да няма усилвател, да се мести на всеки два часа и да не събира никакви пари. Не спазва ли някое от тези изисквания, плюс още куп правила, за някои от които няма лесен начин да научи, от гледна точка на Общината той е просто нарушител на обществения ред.

Дори всички останали условия да са изпълнени, упражняването на попрището без пари изглежда невероятно, дори да си Исус. Шапката или калъфът на музикалния инструмент, където се събират монети, е неразделна част от представата за уличните музиканти. Защото уличното музикантство е труд, а трудът се възнаграждава. Не че е изключено някой да излезе да посвири на хората просто за удоволствие или за да покаже уменията си, но е малко вероятно да го върши безвъзмездно за дълъг период.

Уличните музиканти обаче не са просто нарушители.

Сред тях има такива, които обогатяват градската среда с изкуството си. Освен Исус Ангелов, който става знаменитост, от улицата започва музикалната кариера и на Никола Симеонов – вокалист на популярната група Cool Den. През 2023 г. той организира първия в София фестивал за улична музика.

От улиците на Кьолн започва кариерата и на една от най-известните съвременни германски групи – AnnenMayKantereit. За няколко години тя събира толкова почитатели, че концертите ѝ пълнят стадиони.

Както казва Янко Бръснаря, „улицата е най-трудната сцена“. Единайсет години след като полицаите го гонеха от „Витошка“, свиренето на улицата все още не е съвсем уредено, макар да има известен напредък. Например на музикантите вече не се казва масово, че трябва да са с увреждане, за да получат разрешение. А предложението на Янко за „музикална полиция“ е в известен смисъл осъществено – под формата на художествената комисия, за която споменава Исус.

Уличната музика си прилича с графитите по това, че е трудно да бъде изцяло легална. Както графитите често биват свеждани до вандализъм, така и някои смятат уличните музиканти за нарушители на обществения ред, а песните им – за дразнещ шум. Такава е съдбата на уличното изкуство. Без него обаче градовете биха загубили част от духа си.

След репортажа на БНТ за презастрояването

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/bnt-novinite/

Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.

Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявамк милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.

Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.

Имаше и твърдения за спряни проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чехмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.

Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е станно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.

Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:

The post След репортажа на БНТ за презастрояването first appeared on Блогът на Юруков.

Добрият градски бюджет – не само числа, а и цели

Post Syndicated from Елена Гечева original https://www.toest.bg/dobriyat-gradski-byudzhet-ne-samo-chisla-a-i-tseli/

Добрият градски бюджет – не само числа, а и цели

Свикнали сме всяка предизборна кампания да ни залива с обещания – повече зелени площи, по-чист въздух, нови места в детските градини. Всичко звучи като рецепта за по-добър живот. Но щом мандатът започне, реалността обикновено е по-различна от очакваното – животът на гражданите не се променя с обещаната скорост, а големите визии често потъват в дребните ежедневни проблеми на управлението.

Къде се губи нишката и защо толкова често обещанията от кампанията остават само списък с красиви послания и идеи? Като изключим случаите на умишлен саботаж, било от страна на политици, институции или мрежи от икономически и задкулисни интереси, има и една проста причина – дори най-амбициозната програма, колкото и вдъхновяваща да изглежда, сама по себе си не върши много. Ако зад нея няма ясни цели и подреден бюджет, тя остава просто една хартия в архива. За да се избегне това, управлението трябва да направи трудния, но необходим преход – от намерения към конкретни задачи, за които има осигурени ресурси и срокове, а после и отчет какво от обещаното е постигнато. Именно тук идва силата на доброто целеполагане и отговорното бюджетиране: те превръщат идеите в реални резултати, които хората могат да усетят в ежедневието си.

Общинският бюджет: как идеите често (не) стават реалност

Когато говорим за бюджета на един град, повечето хора го асоциират със сухи и сложни таблици, но всъщност в него се решава как живеем всеки ден. Дали ще има нова детска градина в нашия квартал, дали автобусът ще идва по-често, или дали най-после ще се ремонтира улицата пред блока ни – всички тези примери зависят пряко от дейностите, които общината бюджетира, и от изпълнението на заложения план.

Общинският бюджет е инструмент, който показва не само какви са намеренията на управлението, но и доколко те ще се превърнат в реални резултати. В София именно тук често възникват трудностите. През последните години столичният бюджет е изправен пред някои хронични предизвикателства – забавени проекти, които се прехвърлят от година на година; силна финансова зависимост от държавните трансфери; усещането, че гражданите рядко виждат навреме изпълнението на обещаното. Съществуват множество стратегически документи за рамката за дългосрочно развитие на града, но те често не намират реално отражение в бюджета, което пречи визията да се превърне в изпълнение и готов резултат.

Ако искаме това да се промени, е нужно бюджетът да се трансформира от формално упражнение в реален инструмент за промяна. Това означава целите от стратегическите документи да се пренасят в конкретни бюджетни решения, а изпълнението им да се следи и отчита публично. Само тогава идеите ще имат шанс да излязат от хартията и да се превърнат в резултати, които хората могат да усетят в ежедневието си.

Бюджет на сметките или бюджет на целите?

Бюджетът на Столичната община (СО) нараства с всяка година и неизменно става тема на оживени обществени и политически дебати. Дискусиите обикновено се концентрират върху това колко средства да се отделят за бюджетните пера и какви суми да се заложат за конкретни обекти в капиталовата програма. От гледна точка на широката общественост обаче размерът на средствата – дали една програма струва 1, или 2 милиона лева – има второстепенно значение. За гражданите ключовият въпрос е как тези пари ще се отразят на ежедневието им: ще има ли нова детска градина, ще се подобри ли градският транспорт, ще се поддържат ли зелените площи в техния квартал. Именно тази връзка между разходите и реалния ефект е показателна за качеството на целеполагането и е индикатор доколко бюджетът служи като инструмент за подобряване на градската среда.

Ако средствата се разпределят според ясни цели, работи се последователно за реализирането им и изпълнението се проследява и отчита, резултатът се усеща пряко – по-кратко време за пътуване, по-чист въздух, повече места за децата ни. Ако обаче липсва добро целеполагане, проектите се бавят, средствата се размиват, а обещанията остават само на хартия. Именно тук се крие разликата между „бюджет на сметките“ и „бюджет на целите“ – първият просто инертно покрива текущите разходи, а вторият показва посока и изгражда доверие у гражданите, защото свързва ресурсите с конкретни резултати.

План за действие

Сега нека обърнем внимание на възможния план за действие, чрез който общинският бюджет би могъл да се основе на добрите практики в целеполагането и управлението на публични ресурси.

Стъпка 1. Голямата картина

Как искаме да изглежда София след пет години? А след още десет? Именно оттук следва да започва целеполагането, свързано с бюджета на общината. Първата стъпка е да се поставят стратегическите цели в дългосрочен план, които следва да са амбициозни, иновативни и съобразени с европейските стандарти за устойчиво и модерно градско развитие. 

СО предприе важни стъпки в посока очертаването на дългосрочната стратегия за развитие на града чрез документи като „Визия за София“ (2019 г.) и Плана за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021–2027 г., които поставиха основата за стратегическо планиране и интегриране на различни секторни политики. За да има обаче реален ефект от тях, тези документи следва да се превърнат в управленски инструмент, който определя приоритетите на бюджетното планиране и гарантира последователност между дългосрочните цели и реалното разпределение на ресурсите. 

Не трябва да забравяме и че „голямата картина“ никога не е статична – тя следва да се променя, когато и София се променя. Затова и тези документи не бива да се възприемат като еднократни усилия, а като жива рамка, която да се актуализира периодично спрямо реалното развитие на града, динамиката на икономическите процеси и технологичния напредък. 

Стъпка 2. Поставяне на конкретни и измерими цели

Визията следва да се превърне в план с конкретни цели, а именно – какво искаме да постигнем, кога ще го направим и по какъв начин ще измерим успеха при изпълнението на поставената цел. В бюджета на София за 2025 г. добър пример в това отношение е заложеното изграждане на 26 нови детски градини и 11 училища – конкретна, измерима и значима цел, която отговаря на реална обществена нужда. В същия документ обаче има цели като „повече средства за текущ ремонт“ или „качествена поддръжка на зелените площи“, които остават твърде общи и не показват как ще се измери напредъкът. Подобни приоритети могат да се формулират по-конкретно – например чрез посочване на брой ремонтирани улици или процент увеличени зелени площи. Това би спомогнало да избегнем абстрактното и да превърнем целта в конкретен ангажимент, който да се планира в бюджета и след това да се отчете пред гражданите.

Стъпка 3. Избор на приоритети

Общината винаги има повече желания, отколкото пари. Затова доброто целеполагане помага да се каже кое е най-важно в настоящия момент, защото ресурсите никога не стигат за всичко. 

  • Някои проблеми изискват незабавни действия – например ремонти на опасни сгради или ремонти на ключови булеварди. Те дават сравнително бързи резултати и са важни за поддържане на общественото доверие. 
  • Средносрочните приоритети включват подобрения, които изискват цялостно планиране и координация – като модернизацията на кварталната инфраструктура или обособяването на нови зелени коридори. С такива инициативи не се решават спешни проблеми, но се променя качеството на живот и устойчивостта на града в рамките на три до пет години. 
  • Стратегическите приоритети имат по-дългосрочна перспектива и изискват последователност, която преминава през няколко бюджетни периода и дори през няколко управленски екипа. Такъв тип приоритети са дигитализацията на общинските услуги, разширяването на метрото, инвестициите в енергийна ефективност и зелени иновации. 

В крайна сметка е важно да осъзнаем, че приоритетите не са просто един списък със задачи – когато се приоритизира правилно и ефективно, това дава възможност да се действа не реактивно, а далновидно, с ясно разбиране за посоката и ефекта от всяко решение.

Стъпка 4. Участието на гражданите в процеса

Дори и най-добре подготвеният бюджет няма как да е успешен, ако остане само в рамките на администрацията. За да има реална стойност, процесът трябва да включва и жителите на града. Участието на гражданите дава на бюджета легитимност, осигурява по-добра информираност за местните нужди и създава доверие, че парите се харчат прозрачно и справедливо. През последната година инициативата „Решава София“ стана формална част от бюджета и изпълнява именно тази функция – дава възможност на гражданите да предложат своите идеи и да гласуват за тази, която искат да се осъществи. 

Гражданският бюджет несъмнено е важен инструмент за общинските финанси на София, защото дава възможност на хората да участват пряко в определянето на приоритетите за развитието на града. Въпреки това инициативата все още се нуждае от съществени подобрения, особено по отношение на проследимостта и отчетността при изпълнението на одобрените проекти. В същото време сумата за гражданските проекти остава сравнително ниска – през 2025 г. възлиза на около 0,08% от общия бюджет на СО. В сравнение с европейските практики този дял е значително по-нисък. В Полша например държавното законодателство задължава всички големи градове да отделят не по-малко от 0,5% от общинския си бюджет за граждански инициативи, което осигурява по-видим ефект и реално участие на местните общности в процеса на вземане на решения.

Стъпка 5. Проследяване и отчитане на резултатите

Прозрачността е условие за доверие, а именно то е ключът към успешния бюджет. Когато гражданите знаят какво е свършено, какво се бави и защо, те могат да оценят реалния напредък. Редовното отчитане на резултатите не е само формалност или задължение по закон, а начин да се покаже, че от всяка похарчена сума има конкретен ефект. 

В София частична стъпка в тази посока вече е направена – СО публикува информация за извършените месечни плащания, както и тримесечен отчет за усвояването на заложения бюджет в инвестиционната програма. Въпреки това липсват както цялостна система, която да позволява на гражданите в реално време да проследяват напредъка на проектите, така и визуални индикатори за степента на изпълнение. Въвеждането на публично достъпна платформа за прогреса по всяка заложена цел и всеки планиран обект би повишило значително гражданския интерес и участие в общинската дейност. По този начин бюджетът престава да бъде само документ с числа и се превръща в инструмент за обща отговорност и диалог между администрацията и гражданите.

От целеполагане към резултати: уроците за София

Доколко може да определим дали един бюджет е ефективен или успешен, не зависи от размера на средствата в него. Единственият истински измерител на стойността на общинския бюджет е доколко той успява да промени живота на хората, за които е предназначен.

За София уроците са ясни: необходимо е не просто да се генерират нови средства в бюджета, а и да се въведе различна култура на управление на ресурсите, в която целите са измерими, решенията са обосновани, а гражданите са активен участник, а не пасивен наблюдател. Доброто бюджетиране и целеполагане се крие не в сложните формули и големите числа, а в способността да се гледа отвъд рамките на текущата календарна година и настоящия мандат. Само тогава бюджетът може да бъде не просто инструмент за разпределяне на средства, а реален механизъм за промяна и развитие.

В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове. 

Добрият градски бюджет – не само числа, а и цели

Що е то презастрояване и има ли почва у нас?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/prezastroqvane/

На 28-ми март 2025 бях поканен от тогавашния и.д. главен архитект Аспарухов в Направление градоустройство и архитектура в община София да обсъдим как може да се подобри прозрачността и комуникацията на отдела. Срещата се оказа със съвсем друга цел, но в рамките ѝ докато обосновавах работата си по темата използвах на няколко пъти думата „презастрояване“. Бях контриран, че такъв термин няма, което ме подтикна да изложа пред пълната зала какво всъщност носи като значение.

Наистина, термин „презастрояване“ в градоустройството няма. Това не значи, че е лишен от смисъл. Аналогично, в медицината няма термин „оздравял“. Както повтарям неспирно в статии и интервюта, а и многократно ми беше изтъквано на срещата, аз не съм архитект, строителен инженер или какъвто и да е специалист в сферата. Аз съм жител на града и като такъв се интересувам какво се случва с него. В ежедневието си, обикновените граждани използваме думи, които обобщават позиции, настроения, усещания и желания. За целта може да заемем термини от някоя професионална сфера, може да използваме такива погрешно изменяйки смисъла им или да си измислим нова дума. В лингвистиката тези се наричат неологизми.

„Презастрояване“ е такава дума. В нея не се събират конкретни параметри на отстояние, височина, кинт и озеленяване, а усещането на живеещите в един град за уплътняване на пространството със сгради, бетониране на до скоро зелени и понякога диви площи, концентрацията на по-голямо население и трафик в определени части на града, липса на инфраструктура и като цяло влошаване на градската среда. Доколкото говорим за усещане, то неизменно е субективно, особено ще се отнася до елементи като височина и озеленяване. Практически всички обаче са единни в това, че липсва контрол и описаните процеси влошават условията за живот въпреки всички подобрения и инвестиции.

В този смисъл говорим за презастрояване не само като уплътняване на междублоковите пространства с нови жилищни сгради, не само като стената от почти залепени една до друга сдания по Черни връх, не само за кулите, които никнат със спорна и понякога откровено корупционна история на разрешение. Говорим за това как това строителство в иначе частни имоти се отразява на всички околни. Говорим за това, че над две десетилетия общината не е защитавала обществения интерес както изисква законът и да изземе част от частни парцели за пътища, училища и градини в кварталите в полите на Витоша. Затова сега рекламирани като „луксозни“ сгради тънат в кал по виещи се улици сякаш извадени от роман на Дикенс описващ мрачна чумава алея.

Това усещане не носи със себе конкретни параметри. Колкото има спор дали сегашните кули в София може да се квалифицират като небостъргачи, така няма единно мнение дали помагат или пречат на градската среда. Истината е, че могат да бъдат полезни, но разговорът спира само с етажност и кинт – може би защото те чакат подпис от общината. Биха били полезни, ако цялата останала площ не е изпълнена с шикозни бит-пазари или бутафорна зеленина, а са истински обществени площи като паркове. Ако са наистина достъпни и потребни на околните, а не просто красива фасада криеща дефекти и/или каквото някой е успял да изпере като пари. В противен случай независимо от височината, сградата единствено затормозява по всички важни критерии районна и е нормално засегнатите да търсят ограничаване.

Може би най-важното тук е, че това усещане за града се изменя през времето. Това става както с развитието на инфраструктурата и икономиката, така и на демографията и възможностите. Доста сякаш още очакват всички останали да им осигуряват безплатно паркоместо точно пред входа. Все повече обаче осъзнават, че да си купиш кола в голям град значи вече да имаш гараж. Аналогично хората свикнаха да карат децата си по-далеч на училище и градина и имат по-високи очаквания от градския транспорт. Промени в разпределението на живущите между кварталите, възрастовата структура, възможностите за работа от вкъщи и прочие също влияят на тази динамика и усещане. Следва да е така и трябва да говорим за това.

Тези разговори са важни и е разбираемо защо архитекти и инвеститори не ги харесват. Първите, защото боравят с точни термини и параметри, но най-вече разбират колко трудно е да се кодифицират изисквания, които да отговарят на описаното усещане на живущите за града им. Вторите, защото се опитват всякак да спрат опити за ограничаване. Всъщност, точно Националната асоциация на строителните предприемачи настояваше, че такова нещо като презастрояване няма, че през социализма е било позволено нереалистично голямо пространство между блоковете, което сега може съвсем спокойно да се уплътни.

Всъщност критика към мен, че „такъв термин презастрояване няма“, беше отправена първо именно от архитекти притежаващи или работещи в такива инвеститорски фирми. Някои настояваха, че картата ми с 3D застрояването била манипулативна и София никога нямала да изглежда така. Те бяха причината да опиша в статия 20-те най-чести критики към проекта. В онази среща в НАГ Аспарухов във временната длъжност главен архитект изказа като свои дословно позициите на тези инвеститори, които следва да регулира. Намерих го за странно, но не учудващо.

Важното тук е, че доколкото наистина няма такъв професионален термин „презастояване“, той съществува като неологизъм обобщаващ масовото обществено недоволство от влошаването на градската среда породено от привидно безразборното, изпълнено с корупция и липса на контрол, планирано на парче и без инфраструктура, а понякога обективно опасно за жителите строителство. Като такова да, презастрояване в България има и то е повсеместно. На дона на демографската криза е и също абсурдно и спекулативно.

The post Що е то презастрояване и има ли почва у нас? first appeared on Блогът на Юруков.

Очакваните наводнения, неочакваното планиране и непланираните жертви

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/ochakvanite-navodneniq/

Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Всъщност се случва всяка година и ще се случва повече. Спомням си за едно подобно в Добрич преди години, а чета се случва идентично в момента пак там.

Ако живеете в София, може би се чудите дали има вероятност да видите същото по улиците си освен, разбира се, вече традиционното наводняване на мазета. На тази снимка виждате наложена площта на Елените върху съвсем случайна река в София подготвена за застрояване. Просто за да разберете какви са мащабите на случилото се там спрямо какво се готви в столицата.

На втората снимка виждате 100-метровата зона около реките на София, която би трябвало да е минимумът за защита. Данните са на Софияплан и Столична община. Доста ще намерят жилищата си върху самите реки, много от които са активно унищожени от досегашни главни архитекти и кметове, а земята на още доста е все още частна и на места има приети отдавна ПУП-ове и документи за (пре-)застрояване. Третата снимка показва всички реки на София според стария ОУП.

Последната снимка е на над 21 хиляди разрешения за строеж от последните 20 години. Почти гарантирано е, че цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която са задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни до сега са е нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще.

На следващите снимки съм наложил 3D картата на очакваното застрояване с реките и 100-метровата зона около тях. Направил съм галерия със снимки на 13 места, които ми направиха впечатление. Добавил съм описание къде се намират. Може да контролирате галерията със стрелките да спрете автоматичното прехвърляне с бутона горе вдясно.

  • Манастирски ливади между бул. Черни връх и България
  • Кв. Витоша между Черни връх и Симеоновско шосе
  • Симеоновско шосе при Г.М. Димитров и зоопарка
  • Новият квартал до Горубляне
  • Дианабад под зеления ринг
  • Черни връх между мол Парадайс и зоопарка
  • Младост при Южната дъга и новия Бизнес парк
  • Централна част при кулите на Т.Александров и бул. Иван Иванов
  • Горната част на кв. Княжево
  • По протежението на бул. Цар Борис
  • Овча купел по бул. През. Линкълн
  • Кв. Симеоново, Витоша и Малинова долина
  • Северната част на Западен парк

Тук от голяма полза са анализи като тези на института GATE, Университетски център за геопространствени изследвания и технологии и други. В пост последните пуснаха анализ, който са направили, който моделира точно какво се случи в Елените и доказва думите ми, че е лесно предвидимо и добре известно, че такова бедствие е неизбежно. Подобни анализи са задължителни за всички населени места в България и следва да бъдат взети предвид при инфраструктурни проекти и каквото и да е строителство. За съжаление, доста от тези анализи и планове изглежда не са готови и това не е било сметнато за причина да се откаже разрешение. Всъщност, дори там, където ги има, видимо са пренебрегнати и затова сме свидетели на такива бедствия и смъртни случаи.

Повече за тези планове ще намерите на страниците на басейновите дирекции: Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Ще забележите, че немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по тези европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват по други причини. Има доста документи за срещи, подготовка, усвоени средства, конференции и прочие, но е много трудно да се намери къде всъщност има риск от наводнения. Анализът на Черноморската басейнова дирекция пък ясно показва, че при Елените има добре документиран и отдавна установен риск. Въпреки това, той не е взет предвид при разрешенията за строеж.

За Дунавския район, включително София, картата липсва. Не се намира също процесът, в който се консултира или одобрява строителство в тези зони. Десетилетия запечатване на повърхностния слой, неспазване на изискванията за озеленяване и безразборно строителство ще имат своите последствия, но доста след като едни инвеститори са прибрали парите, а други са си ги изпрали.

Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Естествено последствие е от корупция, пране на пари и хора наместени на постове, за да обслужват, а не защото са отговорни професионалисти. Ако си мислите още, че неработещата прокуратура и съд не водят до смърт, ще изчакаме следващата язовирна стена да падне.

The post Очакваните наводнения, неочакваното планиране и непланираните жертви first appeared on Блогът на Юруков.

Кого конкретно обслужва законопроектът на ИТН в останалата част на София?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/itn-zakonoproekt2/

Миналата седмица писах за законопроект на ИТН, който цели да вдигне възможната височина на строителство в София на места на 125 метра. Законопроектът е едно изречение и въвежда много странно изключение (на изключението) за имоти по Цариградско шосе. Всъщност, става дума за доста конкретни имоти и така формулирано предложението ме накара да се зачудя кои са те. Именно тях показах в предишната си статия. Както обещах, разгледах и останалите из София, макар там височината да се вдига „само“ с 25%.

За подробно описание какво предлага предложението на тримата депутати ще намерите в предишната ми статия. Най-общо обаче текстът, който искат да променят сега позволява 100 метра височина в Смф зоните (в сиво) на 400 метра от метростанции (в зелено) изключвайки централната част и четири района (в червено). Тук съм добавил бъдещите метростанции и съм махнал тези изцяло в изключените райони. Те вдигат 100 на 125 и добавят няколко имота в Младост по Цариградско. Ако ви изглежда крайно специфично, това е защото е. Практическата липса на аргументация, това че тримата депутати нямат нищо общо със София и как е формулиран законопроектът ме накара да се разровя.

Първо, ще добавя двете карти, които направих. Те са по подобие на другите ми за държавните имоти за продажба от списъка на Желязков и 3D картата на застрояването на София. Те показват имотите отговарящи на горните критерии, които открих. Изключих общинските и държавните имоти, въпреки че, както се разбра, може да бъдат продадени без много шум. Изключих най-малките под 500 кв. макар би могло да се обединят с други по-големи, за да се застоят високо. Махнах метростанциите, около които няма Смф или не намерих имоти. Остават тези на картата. Възможно е да съм пропуснал някои предвид, че данните за собствеността в КАИС и iSofMap не са непременно актуални все още. Ако натиснете върху парцелите ще намерите последните данни за вид и предназначение според КАИС.

Тази карта показва същите данни, но само с парцелите в обемен вид. В някои от откритите парцели вече има построени сгради и повечето надали ще бъдат съборени, за да се възползва някой от новата височина. Тук виждате състоянието на застрояването до преди две години, тъй като тогава последно е 3D заснемането, което използва. Повече за това тук.

Отделно, размерът на имота и съседните има значение, защото има редица други изисквания като отстояние и разгърната площ. Те могат да се преценят при предложен проект, какъвто сега няма или нямам достъп за всеки от тези имоти. Затова маркирам само онези, които са засегнати по този един параметър обсъждан във внесеното предложение.

Може да отворите двете карти на цял екран тук и тук.

Засегнати райони из цяла София

Първо, в близост до горната част на Цариградско виждаме голям участък, който попада в хипотезата на този законопроект. Тези имоти се намират точно на границата на район Младост. Този най-вляво промени проекта си поне веднъж, а преди месец беше на комисия в НАГ с други предложения. Вдясно виждаме доста отделни сгради и към настоящия момент някои от празните парцели вече са запълнени. Получих дост сигнали за озеленяването там и колко е бутафорно.

Друг интересен парцел е този до районната община в Слатина. Той също попада в описаните критерии и е още на виза за проектиране. Има проект до 75 метра. Над това, както и при другите такива, трябва гласуване в СОС. Спорно е обаче колко има желание да се спират такива проекти, както и дали няма гласуване за подобни сгради да бъде из търгувано за подкрепа за други проекти, в парламента или просто за асансьори. Виждали сме и от трите. Не бих могъл да твърдя такова нещо за конкретния парцел. Давам просто пример за такава възможност след промените. Докато за 8 етажа повече може би не биха се занимавали, за 16 или 50 метра отгоре – биха.

Следващите имоти са малки, но показателни. Един от тях се вижда вече застроен – NV Tower. При нея имаше един интересен казус преди години – осветяваше целия квартал като дискотека нощем. После се оказа, че според отговор на ДНСК артистичното осветление беше незаконно и спряха. Съседният парцел е изцяло жилищна сграда в Смф (уж смесен) имот. Питайте Здравков защо. До тях се виждат няколко частни имота, които са отредени към този момент за многоетажен гараж. Попадат в хипотезата за 125 метра небостъргачи и предвид местоположението изглежда отстоянията им ще достатъчни.

На това кръстовище се вижда метростанцията Г.М. Димитров и това показва ключов проблем с този законопроект. Интересен факт тук е, че сградата отсреща на обсъжданите парцели е построена от инвеститорска компания с едноименна поправка предшестваща и наподобяваща обсъждания законопроект. Живущи в сградата на горни етажи се оплакват отдавна от неприятни вибрации и клатене когато минава метрото. При това говорим са само 50 метрова сграда. Този ефект ще е значително по-голям при по-високо строителство. От това следва, че би трябвало да се намалява етажността, а не да се уличава. Имало е, разбира се, ограничения за т.н. „вибрационна зона“ около метрото, както и изисквания за луфтове и конкретни елементи. За съжаление, според архитекти, доста от тези са отпаднали незнайно как в голяма част от града. Резултатът е видим, както казваше един партиен лозунг.

Продължаваме на юг с незастроени парцели до Студентски парк и Симеоновско шосе. Отново – на границата на районите с ограничения. Някои от тях са застроени, а други се подготвят за това и нямат започната процедура. Тук е полезно да се отбележи скандалната кула, която ще бъде забучена по очертанията на парцела на автокъщата в Студентски парк. Изискванията по ЗУТ и ЗУЗСО са специфично направени, за да са възможни такива опасни неща. А са опасни, защото тази отсечка от пътя е навярно най-опасната в Студентски град. Затова ще бъде отрязано още от парка, за да се направи нов булевард – специално за тази 60 метрова сграда. Очакваме същото за други подобни засегнати от този законопроект, независимо, че вносителите настояват, че промените им не пречат и не засягат никого и няма да има допълнителна тежест или разходи за общината.

Доколкото Черни връх е изключен от списъка, там има други проблеми, включително 215 метровата кула и стената от сгради по горната част от булеварда, някои от които според главния архитект незаконно са настроили етажи, но това е било прието от Здравков и ДНСК. Има обаче няколко парцела от другата страна, където сега има складове и един магазин Фантастико. Някой ден някой може да реши да инвестира там и тази промяна ги засяга.

На запад из Овча купел има няколко парцела, но ще обърна внимание на тези по булевард Цар Борис. Някои са застроени, а други – не. Това ще стане възможно с планираните спирки на метрото стигащи Южната дъга.

В северната част на София има доста имоти, особено до Надежда в индустриалните части. Правят впечатление обаче имотите до и зад гарата. Особени тези от северната част на линията. Там вече има застроени масивни комплекси, но ще има още много. Отстоянията няма да са им проблем и отново ще могат да стигнат 125 метра с малко машинации в СОС.

Новото метро донася този проблем този проблем и в квартал Левски. Някои от отбелязаните парцели са вече застроени, други не са и дори нямат виза за проектиране.

Какво следва?

Утре, 17-ти септември ще има обсъждане на законопроектът в комисия в парламента. Един от вносителите в заместник председател на ИТН в тази комисия. С липсата на аргументи на този проект не виждам как може да мине. В сегашната политическа среда и изтъргуване на лобистки поправки срещу подкрепа за други гласувания – като вето на недоверие – не изключвам да мине през гласуването доста бързо и необезпокоявано.

Ще следим какво ще се случи на комисията утре. Би трябвало да се излъчва на живо и ще разберем дали ще бъдат изнесени някакви аргументи и обяснена липсата на такива към законопроекта или ще бъде задушена всякаква дискусия и критика по темата.

The post Кого конкретно обслужва законопроектът на ИТН в останалата част на София? first appeared on Блогът на Юруков.

Кого конкретно обслужва законопроектът на ИТН за повече небостъргачи в София?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/itn-zakonoproekt/

На 7-ми септември в. Сега писа за законопроект на трима депутати от ИТН, с което се вдига ограничението на височина на застрояване на конкретни части в София. Предложението е внесено на 5-ти септември от Венцислав Асенов, Христинка Иванова и Танер Тюркоглу. Първият се бори активно в последно време с „меренето на средната скорост“ видимо като част от лобизма срещу мярката. Втората стана известна със скандали и изтекли записи показващи разцепването на партията. Третият се споменава с това, че има спорни бизнес връзки с други в партията и дъщеря му има задължения към НАП. Тримата искат да се изключат от ограниченията за височина урегулираните поземлени имоти с лице към Цариградско шосе и позволената височина да се вдигне на 125 метра. Законопроектът е едно изречение, но с голям ефект.

Сегашното положение на ЗУЗСО посочва в точка 5.3 на приложението към чл. 3, ал. 2, че в урегулирани поземлени имоти в СМФ зони с лице към голяма улица и които са на 400 м. от метроспирка може да се застрояват до 100 метра. Има обаче изключение изрично за райони Триадица, Лозенец, Младост и Изгрев, където ограничението е както във всички други СМФ зони – 75 метра. Затова кулите на Артекс, тази на 4-ти км. на Булфарма със огромния билборд със спорна законност, както и останалите в Младост, по булевардите Симеоновско, Черни връх и България са до 75 метра. Визуализация на тези зони и колко високо стигат над сегашните сгради може да видите на картата с ПУП-овете на Столична община. Натиснете бутонът с картата вляво, за да смените изгледа.

Какво точно се променя и къде?

Първо, предложението на ИТН е объркано – искат да променят точка 5.1 от приложението, а там не се споменава Младост. Т.е. в този си вид дори да се приеме няма да може да се приложи. Ако се споразумеят с НН ГЕРБ/ДПС да мине в зала, лесно може да го коригират като техническа грешка. Първо ще влиза в комисия с председател от ГЕРБ и където Асенов сам е зам. председател. Не изглежда да е бил обсъждан на заседанието на 10-ти септември.

По-важното обаче е, че освен да вдига от 100 на 125 метра ограничението за тези СМФ зони около метро спирки, маха от изключението конкретни имоти с лице към Цариградско шосе. С други думи, в цяла Младост ще може до 75 метра, но за определени имоти ще може до 125. Стана ми интересно кои са те и кой ги държи. Открих 46 имоти, които са частни, в регулация, с лице към Цариградско, в Младост (в зелено), на 400 метра от метроспирка (в синьо) и в СМФ зона. Отбелязал съм ги в червено. Има един в светло червено, който е собственост на БАН. Не е в списъка с имотите на Желязков за продаване, но от опита с паркове и градини на други места в София може да съдим, че институтът борави с държавната собственост повече като строителна компания, отколкото като средище за науката.

Тук виждате същата карта, но със сателитна снимка. Около метро спирката на арена София от страната на Младост има само държавни и общински имоти.

Кои са облагодетелстваните?

Фокусирайки се върху конкретните имоти виждаме, че повечето са малки или вече имат построени сгради. На спирка ИЕЦ/Цариградско се виждат няколко парцела, които с малко въображение и овладяване на СОС може да се прокарат изключения за разгърната площ и да се стигнат 125 метра. Това обаче е малко вероятно. Единствено първият вляво има по-голям шанс и е подал документи за ОВОС за собствен водоизточник описвайки сграда с подземни гаражи. Разбира се, имотът където се намира Метро има най-голям потенциал за комплекс с множество сгради от 125 метра. Макар да не стигат така височината на Скай Форд, ще уплътнят значително пейзажа с подобни на Капитал Форт. Няма индикации за такова желание към този момент, но промяната ще го направи напълно възможна.

Сред имотите до новата спирка след 4-ти километър попада The Mall и офис сградите около него, Бриколаж и складовете наоколо. Не се забелязват планове за по-сериозни строежи там, с изключение на една кула до паркинга на мола.

Тук попадаме на най-големия печеливш от тази схема – новият жилищен и търговски комплекс на мястото на ИПК Родина. Той беше от първите, които добавих на картата ми със застрояването още когато беше в пилотна фаза преди почти две години. Повече за него и историята му свързана с Пеевски, източването на КТБ и прочие може да прочетете в Капитал, които споделят визуализацията ми. Виждате го отново на втората снимка с височината му до 75 метра – колкото и другия проект на собствениците Булфарма отсреща на булеварда. Доколкото не може да твърдим, че има връзка между тях и законопроектът на ИТН, безспорно от всички имоти, които видях, те се облагодетелстват най-много в краткосрочен план. Достатъчно е само да изчакат да излезе в Държавен вестник и да внесат промени по проекта, които НАГ няма да може да откаже поради волята на законодателя. По принцип по каналния ред не могат да увеличат застроената площ от вече прекомерната заложената още през 2017, но дори само вдигането на височината увеличава печалбата на кв.м. драстично.

В горните снимки се фокусирам върху имотите около Цариградско шосе, защото в едното изречение на законопроекта личи, че там се целят. Тази промяна ще вдигне максималната височина и за строителство в Люлин, Надежда, Левски, Овча купел, Дружба, около летището и дори на отделни места в Слатина. В СМФ зоните там обаче вече е разрешено до 100 метра и промяната не е толкова драстична като обсъжданите горе. Все пак, ще се опитам да разглеждам и другите райони дали ще изскочи нещо.

Защо се прави това и какво да направим?

Законопроектът на тримата от ИТН е без реална аргументация. Според тях не влияе на околните, не предвижда „разходи за държавата и гражданите“ или административна тежест. Разбира се, не споменават тежестта на община София за инфраструктура и драстичното сваляне на цената на околните имоти. Доколкото естетиката е въпрос на лично мнение, в комбинация с останалата част от нормативната уредба ще доведе до влошаване на градската среда.

Всъщност, опитват се да изтъкнат, че бъдещите сгради щели да бъдат естествена преграда за шумовото и праховото замърсяване на Цариградско. Това не е подкрепено с каквито и да е източници. Най-малкото логиката говори за точно обратното – ако иска някой преграда, трябва да има ниски и дълги сгради, които да създават стена по продължението на булеварда. Също както виждаме в момента да се случва по Черни връх, където се позволиха долепена поредица от сгради с надвишени параметри благодарение на решения на Фандъкова, ГЕРБ в СОС и тогавашния главен архитект Здравков сега наместен в софийската РДНСК да контролира собствените си заповеди и да одобрява проектите, които е уредил. Има сведения обаче, че шумово и прахово замърсяване се намалява със зелени площи и особено гъста дървесна растителност. В проекта си обаче ИТН не увеличава тези изисквания за много конкретно подбраните имоти. Така или иначе контролирането на изпълнението и поддържането на задължителното озеленяване страда сериозно.

В аргументите им многократно се обяснява, че нечестно се ограничавали „възможностите“ на тези имоти. На база думите им, съмнения изтъкнати в медиите години наред за търговия с постове и влияние на партията им и така типичната за нас българите циничност, лесно може да се направи извод за реалните цели на предложението. Със сигурност един конкретен инвеститор ще спечели и от това определено няма да се намали замърсяването на булеварда. Предвид сигналите, че не е изпълнил дори задължителното озеленяване на другата си кула отсреща, надали може да разчитаме на нещо различно и тук.

Ако искате да спрете тази откровена злоупотреба, свържете се с депутатът, за който сте гласували във вашия район. Свържете се най-вече с депутатите от ИТН, чиито колети са пуснали този проект, да ги питате как е позволено това. Обърнете внимание и на темата с продажбата на държавни имоти – тя също ще се гласува скоро в парламента и ще има значение и в този контекст.

The post Кого конкретно обслужва законопроектът на ИТН за повече небостъргачи в София? first appeared on Блогът на Юруков.

Къде отиваш, София? Към нови избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kude-otivash-sofia-kum-novi-izbori/

Къде отиваш, София? Към нови избори

Накъде отива София заедно с една трета България в нея? В политически план това е въпрос на живот и смърт за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, чието разрешаване ще повлияе и на разпределението на силите в българската политика. Защото който загуби София, губи не само най-големия електорат, а и легитимност като алтернатива. А когато „промяната“ започне да губи в собствения си двор, другите вече се подреждат край масата, на първо време – за да предизвикат нови кметски избори в София. 

Тон даде излизането на Борис Бонев и „Спаси София“ (СС) от коалицията зад кмета Васил Терзиев, което наруши крехката стабилност. (По съдебен път кметският пост също се атакува – с делото за касиране на изборите през 2023 г. заради допуснати нарушения. Наскоро то бе отменено от Върховния административен съд (ВАС) и върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – София-град.)

Със своя позиция заради случващото се вече излязоха общинските съветници от „Синя България“, които подкрепят ГЕРБ–СДС, но отдавна търсят път и към ДБ (без ПП).

Предлагаме обединение за дясно управление на Столична община не около някого, а в името на съгласие за провеждане на комплекс от десни политики в интерес на софиянци. Общинският съвет трябва да прояви волята си и да наложи посока за развитие на общината като алтернатива на хаотичното управление на администрацията на кмета и разпада и скандалите между партиите в Общинския съвет. 

Управлението на столицата от Терзиев, подкрепата за когото намаля с излизането на СС от издигналата го коалиция, е от значение за ръста или спада на избирателите на ПП–ДБ. В средата на мандата бездруго липсващото мнозинство зад него в Столичния общински съвет (СОС) отъня до 14 души, след като осемте общински съветници на СС се отделиха в самостоятелна група. Бонев свали доверието си от коалицията с ПП–ДБ и я напусна. 

Според Терзиев – започнали са предизборна кампания. Според Бонев – защото в Столичната община (СО) действа втори властови център, „паралелна община“ от мрежа от съветници и консултанти на кмета“, които вземат важните решения. Още в началото на април той постави пет маркера, по които ще преценят дали да продължат да поддържат кмета: конкурса за главен архитект; ревизия на управлението на ГЕРБ; новите договори за почистване; бюджета на София за 2025 г.; новата структура на СО, която още не е приета, макар да беше обещана преди повече от година.

За управление с гръб са необходими 31 съветници от 61-членния СОС, каквито и преди ПП–ДБ–СС нямаха – затова и не държат икономическата власт в СО. ГЕРБ взеха ключовите пет от общо 14 комисии в СОС, сред които бюджетната, антикорупционната и тази по сигурността, докато ПП–ДБ получиха само две – за младежта и спорта и за международно сътрудничество и европейски проекти.

Който държи СОС, той управлява

ГЕРБ – партията, управлявалата София дълги години, си осигури монопол върху решенията на СОС още в началото на управлението на Терзиев, групирайки се заедно с БСП и формирайки гръбнака на „икономическото мнозинство“ (както го нарекоха ПП–ДБ): ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и отцепниците от „Възраждане“ (заедно с Карлос Контрера от ВМРО). Това обезсили кмета и реализирането на определени промени спрямо неговите виждания, но също се оказа удобно – бяха продължени и реализирани проекти, заложени от управлението на ГЕРБ, защото… ами няма как.

Васил Терзиев не се и опита да потърси тематични мнозинства, както правят в 51-вия парламент. Сега обаче ще му се наложи, ако иска да прокара и най-обикновено предложение. А предстоят съществени решения – бюджетът на столицата за 2025 г. с разходи, доближаващи 3 млрд. лв., тепърва ще влезе в СОС. Още по-значимо заради силните икономически интереси в него е сметосъбирането, за което са заложени над 1 млрд. лв. за следващите четири години (само за 2025 г. сумата надхвърля 302 млн. лв.). 

Договорите с фирмите, чистили София години наред, изтичат (а значи и един от сигурните бизнеси на Румен Гайтански – Вълка). Екипът на Терзиев наскоро освети схема за източване на пари от събирането на боклук. Амбициите на СО са да избере нови фирми, но предвид загубата на подкрепа не е сигурно дали ще осъществи намерението си.

„Благодарение“ на мнозинството в СОС, вместо постепенно да бъде разграждан обраслият с корупционни зависимости предишен модел, той продължи безпроблемното си съществуване. Затова и критиките към СС и към нейния лидер Борис Бонев, че от напускането им печели ГЕРБ, изглеждат повече като политически послания. 

През юли 2024 г. „икономическото мнозинство“ успя да наложи без конкурси свои избраници в управлението на шест ключови общински дружества в София: „Топлофикация София“, Центъра за градска мобилност, „Столичен автотранспорт“, „Столичен електротранспорт“, „Метрополитен“ и „Софинвест“. Тогава Стоян Братоев беше запазен като директор на „Метрополитен“ благодарение на политическа сделка – за да подкрепи Ваня Григорова (БСП) рокадите в общинските дружества. Борис Бонев обяви, че постигнатото е победа за „икономическото мнозинство“, но каза и още нещо:

Това е войната за преразпределяне на влиянието в общинските фирми между Орлин Алексиев (бивш общински съветник от ГЕРБ, 12 години шеф на бюджетната комисия в СОС, със славата на разпределител на обществени поръчки в СО – б.а.) и Красьо Черния (Красимир Георгиев, известен брокер в съдебната система със своето прословуто тефтерче – б.а.). Сега се наместват хората на втория.

Терзиев се опита да върне доклада за избора на ръководство на дружествата, но областната управа отмени изцяло акта му, обявявайки го за нищожен. Сега отново са вдигнали мерника на Братоев, а Терзиев се опитва да го спаси от отстраняване, в основата на което стои обществена поръчка за 8 метровлака за над 140 млн. лв. без ДДС, прекратена заради това, че имаше един участник.

Епилогът за софийското метро беше тази седмица, когато Съветът на директорите на „Метрополитен“ все пак отстрани Братоев, чиито заслуги при строителството на подземната железница са безспорни, но той остава като член на борда. Мотивите за свалянето му бяха „влошено здравословно състояние“. СС се опитаха да осуетят избора на нов директор, но неуспешно.

Изпълняват се проекти от Фандъкова

Новият столичен кмет така и не ревизира наследството на ГЕРБ и управлявалата няколко мандата Йорданка Фандъкова, макар да критикува централизирания модел, фаворизирането на определени фирми, както и липсата на прозрачност в управлението на София.

Нещо повече – като временен главен архитект Богдана Панайотова (вече избрана за титуляр на поста) продължи проблемни строителни проекти, наследени от ГЕРБ. Такава е бъдещата 6-етажна офис сграда с подземен гараж на две нива до ресторант „Синия лъв“. Нейният устройствен план и планът за застрояване са одобрени от арх. Панайотова на 5 декември 2024 г. Тя беше дала и разрешение за строеж на мястото на стара къща на ул. „Стара планина“ 9, в която е живял Кемал Ататюрк, докато е пребивавал в България. След обществен натиск разрешението беше отменено, но още не е сигурно дали къщата е спасена. Нова 60-метрова кула ще се вдигне при кръстовището на бул. „Филип Кутев“ и „Симеоновско шосе“ благодарение на издаденото разрешение за строеж. На път е да бъде разрешено още високо строителство.

Затова и чашата преля, когато за главен архитект на София беше избрана Панайотова, участвала в изготвянето на правилата за провеждане на самия конкурс. Дори ПП изрази загриженост от решението на Терзиев заради „досегашната ѝ професионална история, която не дава достатъчно основания за доверие“:

София има нужда от управление, което поставя публичния интерес над всичко. Ние ще продължим да настояваме именно за такъв подход.

За капак Борис Бонев съобщи по bTV, че като временно изпълняваща длъжността Панайотова се е срещала нерегламентирано с инвеститорите на 215-метровия небостъргач на бул. „Черни връх“, чието строителство е замразено от 7 години, и обвини ръководството на СО в нерегламентирани срещи с Пеевски и Христофор Аманатидис – Таки. Срещата на Панайотова е документирана със снимки, предадени на столичния кмет Васил Терзиев, който пък в коментар по темата обяви, че я е пратил на полиграф. Строежът на небостъргача до мол „Парадайс“ е уреден с решение на СОС през 2017 г., с което се прокарва това изключение от Общия устройствен план на София.

Тестът с полиграф не е убедително доказателство за честност и почтеност, особено в контекста на досегашните спорни решения на арх. Панайотова. Но за да бъдат предотвратени още репутационни щети, тя отказа да издаде разрешение за строежа на 215-метровия небостъргач, който щеше да е най-високата сграда в България. Според съобщение на СО експерти проверяват законосъобразно ли е било решението на СОС от 2017 г., с което се изменя устройственият план на мястото. Вероятно спорът ще се разреши по съдебен път.

Само преди месец столичният кмет заяви по БНТ, че „Столична община няма законови механизми да спре небостъргача“ и че строителството му е едва ли не предопределено. Сега се оказва, че някакви механизми все пак има.

Последиците

Трусът с напускането на СС ще се отрази и на местното управление в София, и на националното. Партията има силна гражданска база, особено сред младите, активни и критично мислещи избиратели. Тяхното отдръпване изпраща сигнал, че Терзиев (а и ПП–ДБ) не изпълнява собствените си обещания. Това ще рефлектира на следващи (парламентарни) избори, които ще се проведат преди местните през 2027 г. Но кой знае…

Васил Терзиев, който се намира в пресата между изпълнителната власт и „икономическото мнозинство“ в СОС, ще бъде ежедневно блокиран в работата си, докато ГЕРБ кресливо ще го обвиняват в застой.

Дошъл като символ на новото, на промяната за София, в средата на мандата си бившият предприемач е по-скоро безличен. Той избягва директните срещи – и с граждани, и с журналисти (телевизионните интервюта не се броят) – и трудно може да бъде наречен лидер, камо ли да продължи в голямата политика, както му предричаха. Кметският пост в столицата е добър трамплин – за Бойко Борисов се оказа даже катапулт, който го изстреля на премиерския пост. 

Терзиев е непартиен технократ и бизнесмен, продал компанията, на която е съосновател, за над 262 млн. долара. Той и екипът му предпочитат да вземат сами решенията си, включително и за назначения. Но ако те са лоши и неефективни, загуби калкулира именно ПП–ДБ. За обединението този ефект е допълнителна щета наред с критиките, които още търпи заради сглобката, в която участваше и Делян Пеевски. Освен това лидерът на СС разясни в социалните мрежи, че е имало одобрен механизъм за назначения в СО преди изборите. 

Имаше номинационна комисия с представители на партиите и кмета за избор на всички длъжности. Имаше предложения за всички позиции спрямо коалиционното споразумение, с които кметът не се съобрази.

„Решенията са мои – и добрите, и лошите – и до момента си заставам зад тях“, казва кметът на София. Ако беше чисто партийна кандидатура, политическата сила би могла да му повлияе за едно или за друго решение, както и за публичния му образ, но сега това е невъзможно.

Управлението на Васил Терзиев от възможност за еманципация на ПП–ДБ се превърна в бреме, което направи още по-прозрачна липсата на коалиционна спойка, лидерство и реална реформа. Ако София отиде на нови избори и Терзиев падне (предишната победа я спечели трудно, с преднина от 5000 гласа), той ще изгуби само поста си. Но ПП–ДБ рискуват много повече – не просто да загубят столицата, а и амбицията за алтернатива на национално ниво.

За хората със схемите и дъх на мръсни чорапи

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/hora-shemi-sauna/

Пролетна ваканция. Хотелче. Сауна. Жега. Опитваш се да абстрахираш от липсата на хигиенни навици у хората и шумните им разговори сякаш няма никой наоколо. Някои обаче правят трудно това абстрахиране – както от хигиената им, така и от разговорите.

Ония ден писах, че сауните в България са неприятно добър начин да научиш за хората със схемите и схемите на хората. В случая двама се оказаха архитекти и обсъждаха надълго и широко главните архитекти в различни градове около София. Кой до кога бил, кой нямало да си тръгне докато „ония къщи“ не са пуснати, кой къде отивал, за да довърши „поръчката“, кой на кого бил човек и след вота какви пари щял да направи на поста и прочие. Говориха си и за София и как цитирам „компроматите срещу кметството потекоха масово, така че ще стане работата“ и как определени хора „от техните“ неочаквано много помагат на въпросната „работа“. Говориха как едни си плащали, а други били пред фалит, но събирали депозити като за последно.

Такива разговори са глупави и на тяхна база трудно да разберем нещо конкретно. Още повече, че рядко има споменати имена, а и честно казано като правило не ни пука. Тук обърнах внимание, защото случайно темата ме занимава. Доколкото не може да се правят изводи на база подобни подхвърляния, случаи като този затвърждават впечатленията ми от години, че въпреки хората в системата, които се опитват да си свършат работата съвестно напук на критика, заплахи и тормоз от началници и съд, има една клика от най-вече архитекти, които диктуват какво ще се случи с градовете ни в ущърб на бъдещото през наместване на ключови позиции, влиятелни организации, регулатори и овладяване на формалния процес.

Показва и за пореден път, че хората със схема в България до толкова не се притесняват, че някой може да ги санкционира, че не се свенят да обсъждат където и да е и както и да е как ни прецакват всички, точат пари и им се разминава. Какво ще направите? Кой следва да го направи? Затова говоря, че работещите институции са това, което подобрява живота на хората. Не парадиране в студия, гръмки обещания и веене на идеалистични знамена, а скучни чиновници извън прожекторите, които работят за това законът да се спазва независимо кой си и чии си. Това работи само когато са защитени и спокойни да го правят извън политически турболенции и претенции. Затова едни толкова работеха да ги овладеят и цялата машина от компромати работи за задържане на това статукво.

Толкова сме свикнали с това поведение на ония със схеми, че в един момент се зачудих дали са ми по-досадни шумните им брътвежи или липсата им на хигиена и на другите преди тях карайки мястото да мирише на мръсни чорапи постоянно. Може би последното всъщност беше подходяща атмосфера за отношението към собствената им работа и обществото като цяло. Напомни ми за аналогична ситуация, която имах преди години, но с куп хора от АПИ. Тогава и за любовниците на шефовете си говориха.

Та ако търсите ранна индикация, че нещо се променя, че прокуратура и регулатори са започнали да вършат нещо, то изчезването на подобни разговори от публичното пространство е една такава – за схеми в строителството, еврофондове, поръчкови дела срещу конкуренция или просто покриване на проверки. Не задължително само от сауните – понякога придобива формата на крещене по „мобифона“ пред G класата пльосната върху пешеходна пътека или ехидни разговори в кафенетата около административните съдилища. Ако същите започнат да се оглеждат нервно и замислят, значи сме на прав път. Не го видях това онзи ден.

The post За хората със схемите и дъх на мръсни чорапи first appeared on Блогът на Юруков.

Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/20-kritiki/

Когато публикувах картата с предвиденото застрояване на София тя получи голямо внимание. В рамките на месец беше посетена от значителна част от населението на града и генерира както много реакции недоволство и действия от активни жители на града. Беше използвана като визуализация от множество медии, макар и националните да страняха от темата. Беше използвана включително за генериране на фалшиви новини конкретно от групи и акаунти свързани с ГЕРБ за атаки срещу сегашната администрация.

В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите на нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.

Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.

Картата е неразбираема

Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.

Картата не се зарежда въобще

Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.

Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.

Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.

Има сграда в червено, която вече се строи или е построена

Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.

Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано

Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.

На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено

Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.

Няма връзка към документите за въведена сграда с червено

За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта. Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.

Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда

Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .

Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи

Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.

Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.

Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.

Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.

Отстоянията не отговарят на изискванията или документите

Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.

Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени

На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.

Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.

Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура

Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.

Картата се фокусира върху височината на сградите

Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.

Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи

Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.

Картата показва само данни за София

Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.

В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.

Картата подвежда, че ще се застрои цялата София

Предвид опита на сега, изказванията на Съюза на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.

Картата създава излишна паника за бъдещето на София

Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.

В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата

Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори

Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.

Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.

Картата не помага на хората да разберат процесите

Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.

Картата няма практическа стойност за градоустройството

Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.

Картата е излишна

Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.

Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.

В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.

Повече по темата

Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:

The post Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях first appeared on Блогът на Юруков.

Нов бюлетин за строителството в София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/subscribe/

Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.

Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.

Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.

Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.

При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.

След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.

Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.

Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.

Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.

Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

The post Нов бюлетин за строителството в София first appeared on Блогът на Юруков.

Не се отдавайте на нихилизма

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/ne-na-nihilizma/

В градската среда, ако нещо ви се струва, че не наред, то почти сигурно не е и трябва да му се обърне внимание. Ето два примера.

Има една сграда с доста силно и … артистично осветление. Хора от квартала се оплакваха в групите, че им е направо дискотека в прозорците нощем. Поне един написа, че има дете с фоточувствителна епилепсия и им е проблем редовно. Пуснаха сигнали до общината и се установи, че цялото им външно осветление не е по проект и нямат отделно разрешение. Не го махнаха изцяло, но поне го намалиха и вече над година „дискотеката“ спря.

Една улица до нас наскоро разбрах, че е еднопосочна. Преди не беше, а сега има един леко скрит знак и липсват другите задължителни по кръстовищата. Има също една измислена пешеходна пътека, която привидно не е по изискванията. Далеч нерядко срещано, но ми се стори странно и питах. Оказа се, че един небезизвестен инвеститор без схема за движение решил да начертае улицата, да си бодне знак и да я направи еднопосочна, за да си паркират там от блока.

Та думата ми е да питате и настоявате. Не се отдавайте на нихилизма. Само така нещата се променят и усилията придобиват смисъл.

The post Не се отдавайте на нихилизма first appeared on Блогът на Юруков.

Борис Бонев в интервю за „Биволъ“: „България е поделена – страната е за Пеевски, София – за Борисов“

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/boris-bonev-peevski-borisov.html

петък 25 октомври 2024


България е поделена – страната е за Делян Пеевски, София е за Бойко Борисов. Това заяви общинският съветник в Столичния общински съвет (СОС) и лидер на партията „Спаси София“ Борис…

Триизмерна карта на бъдещото строителство в София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/sgradite-sofia/

През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.

От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.

Картата на общината с отбелязани места, където има промени по ПУП

Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.

Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.

Условностите на данните

Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.

Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.

Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.

Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.

Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.

Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.

Изглед към горната част на бул. Черни връх

Бъдещото строителство в София

В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.

От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.

Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.

Изглед към бул. Тодор Александров.

В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.

Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.

От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.

Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.

Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.

The post Триизмерна карта на бъдещото строителство в София first appeared on Блогът на Юруков.

Изгрява ли дъга над София и България?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/izgryava-li-duga-nad-sofia-i-bulgaria/

Изгрява ли дъга над София и България?

На 22 юни „София прайд“ ще се проведе за 17-та поредна година. Както винаги досега, най-голямото събитие в защита на правата на ЛГБТИ+ хората в България е съпроводено с дискусии „за“ и „против“. Отново има антипарад. Даже два, понеже в редиците на основното от години насам „антисъбитие“ настъпи разкол. В резултат т.нар. „Поход за семейството“ поосиротя и се проведе седмица преди прайда. В деня на „София прайд“ ще се състои „Шествие за семейството“, което се очаква да привлече повече участници и на което е обещала да пее бившата пънк икона Милена Славова.

Под семейство и „Походът“, и „Шествието“ разбират хетеросексуалното семейство от мъж, жена и техните деца. Според организаторите това е „традиционното семейство“, за което хомосексуалните връзки – и по-общо ЛГБТИ+ хората – са заплаха.

Тази година обаче публичната активност около прайда надхвърля обичайните безплодни спорове „за“ и „против“. Едно събитие в Столичния общински съвет (СОС) не се превърна във водеща новина, но е важен прецедент за ЛГБТИ+ хората. Този прецедент е станал възможен, защото почти незабелязано е настъпил друг, и то двоен прецедент. За какво става дума?

Две декларации. И рецепта за розови еднорози

„Рецепта за розови еднорози“ е песен на групата Cool Den. Няколко групи в СОС също забъркаха рецепта, увенчана с голям плюшен розов еднорог, настанил се на стола на един общински съветник.

На 7 май „Синя България“ разпространи декларация във Facebook в подкрепа на „Шествието за семейството“ и призова симпатизантите си да се включат в него. В декларацията се казва, че коалицията застава „зад каузата на семейството, вярата и борбата с демографската криза“, защото е „дясноконсервативна формация“. Също и че „няма по-голям проблем за България от демографската криза и борбата с нея трябва да бъде приоритет на всяко бъдещо управление“.

„Синя България“ е коалиция от седем партии, опитала се (безуспешно) да разшири на национално равнище успеха на „Синя София“, която е част от коалицията на местните избори. В СОС „Синя София“ е представена от трима общински съветници – Вили Лилков, Иван Сотиров и Ивайло Йонков. Декларацията е разпространена в последния предизборен ден, в който политическата агитация е разрешена.

На 13 юни групата общински съветници от „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ излезе със своя декларация по повод „Шествието за семейството“ и „София прайд“. Прочете я адв. Христо Копаранов, който заедно с Гергин Борисов (и двамата от „Спаси София“) е неин инициатор и вносител. Това е първият път, когато най-голямата група в СОС се обявява в подкрепа на „София прайд“ и по-общо – на правата на ЛГБТИ+ хората.

В декларацията противопоставянето на прайда и „Шествието за семейството“ се нарича „фалшива дилема“, защото „семейството не е математическа формула“ от майка, баща и техните деца – самотните родители и децата им, както партньорите без деца например също са семейства. И „всеки заслужава достоен живот“.

„Затова, когато години наред хиляди граждани излизат, за да ни кажат, че се чувстват онеправдани, че живеят в страх, че са лишени от права, ние сме длъжни да ги чуем“, се казва в декларацията и се споменават случаи на хомофобско насилие. В нея се подчертава и че прайдът не е само за ЛГБТИ+ хората, а за „утвърждаване правата и достойнството на всеки, който е различен от мнозинството – било то расово, етнически или по какъвто и да е друг признак“.

Всички семейства са ценни. Всички имаме семейства – някои сме родени в тях, други ги избираме, трети ги създаваме,

завършва декларацията.

Докато Копаранов чете от трибуната, от групата на БСП слагат на мястото му плюшен еднорог. Човек би могъл да възприеме този жест и като подигравка и да се обиди, но адвокатът предпочита да реагира позитивно. Той публикува селфи с еднорога, като благодари на колегите си „за милия подарък“. Копаранов го тълкува като знак, че „БСП най-накрая се позиционираха като европейска лява партия“ и че „резултатите им на последните избори са довели до катарзис“.

Двойният прецедент

Инициаторите на декларацията Христо Копаранов и Гергин Борисов са застъпници за правата на ЛГБТИ+ хората от години. Затова „Тоест“ разговаря с тях.

Копаранов е ядрото на изследователския екип, който през 2018 г. публикува юридически анализ на 70 закона. Според проучването българската държава лишава еднополовите двойки от около 300 права, защото не признава партньорството им. Неотдавна Борисов припомни свой пост от 2021 г., в който разказва измислена, но възможна и плашещо реалистична история на мъж, чийто партньор умира в болница, а той не може нито да получи информация за състоянието му, нито да продължи да живее в дома, който са градили двамата.

„Откакто пуснах онзи си пост с историята за болницата, хората, които ми казаха, че напускат [България], са поне 10. 10 човека за 3 години. Повечето бяха специалисти със заплати над 5000 лева месечно“, споделя Гергин Борисов и пресмята в духа на скорошното изследване на Института за пазарна икономика за икономическата цена на хомофобията: „1,8 милиона лева икономическа активност изчезна… защото е важно да се правят референдуми против джендър идеологията.“

„Жалко е, че подобна декларация трябва да бъде четена. Страшно е, че живеем във време, в което да кажеш, че всички семейства са важни и ценни може да бъде тема, по която не всички да са съгласни“, казва Борисов и допълва, че иска да живее в нормална държава и затова се опитва да я промени. 

Искам познатите ми, които се отказаха да чакат, да имат повод да се върнат – защото виждат, че става по-добро, по-толерантно и по-европейско място за живот.

„Отбягването на темата за правата на ЛГБТ хората от страна на много политици е естествена последица от токсичната среда в българската политика и сред избирателите“, смята Христо Копаранов. Според него е разбираемо, но „тази предпазливост води до това, че във всеки един момент „не е сега моментът“. И моментът да се заговори за темата никога не идва“. А същевременно хомофобските гласове стават все по-силни.

На въпроса защо продължава да говори по темата, след като вече е общински съветник, той отговаря, че връзката в питането всъщност трябва да е обратна: 

Влизането в Общинския съвет не трябва да е повод да престане да се говори по темата, а точно обратното – повод да се говори още повече. Като член на Общинския съвет един съветник трябва да формира насоките, в които да се развива неговият град, да създава визията за него. Затова […] искаме да създадем сигурен и приемащ град, в който всеки да може да бъде себе си с достойнство.

Според Гергин Борисов „Спаси София“ е партия, която „не мери теми по това какво е популярно, а по това кое е важно“. А е важно София да е „град за всички и това включва ЛГБТИ+ общността“. Борисов допълва: „Аз продължавам да говоря по темата, защото съм част от тази общност и стремежът за равноправие е и мой.“ На учудването, че човек на изборна публична длъжност в България може да каже това, отговаря с усмивка: 

„Аз съм открит от години и няма сила на планетата, която да ме набута обратно в килера“. 

„Откритото говорене без страх е много важно, но още по-важно е предприемането на реални мерки“, смята Христо Копаранов, на когото също като Борисов не му се налага да разкрива сексуалната си ориентация, понеже не я и крие. Той има опит с говоренето без страх, знае и каква е цената му. „Например след последните ми публикации и декларацията, прочетена в Общинския съвет, аз станах обект на сериозна хомофобска реакция, включително съм получавал заплахи за живота си.“

Конкретно тази заплаха той е изпратил на прокуратурата:

 

Изгрява ли дъга над София и България?

А в лични съобщения адвокатът получава и ето такива „пожелания“:

Изгрява ли дъга над София и България?

Копаранов си търси правата, но в същото време не престава да реагира с добродушна ирония на подигравките и слуховете по свой адрес. „Защото ако няма смели политици, които да говорят, и ако обществото проявява толерираща търпимост към ответната хомофобска реакция, мълчанието ще продължи завинаги.“

Знаейки, че жълто-кафявите медии разнасят клюки по негов адрес, той публикува във Facebook актуална снимка, на която е с мъж до себе си – „да си обновят архива, че ми писна да качват стари наши снимки, когато решат да правят интриги“.

Без да дават признаци, че осъзнават колко голям прецедент са, Христо Копаранов и Гергин Борисов са комай първите хора на изборна публична длъжност в България, които са открити за сексуалната си ориентация.

Веднъж на десетина години

В България се появява открито хомосексуален политик веднъж на десетина години. Малко артефакти са оцелели във виртуалното пространство от далечната 2004 година, когато 27-годишният тогава член на БСП Ивелин Йорданов разкрива сексуалната си ориентация пред медиите. Той е бил учредител на куиър организация и изглежда, е вярвал, че Столетницата може да стане лява партия от европейски тип.

Според активистите Моника Писанкънева и Станимир Панайотов, отразили случая тогава, с разкриването на младия социалист мълчанието по темата за ЛГБТИ+ хората е „веднъж завинаги разклатено“. Но БСП, изглежда, се опитва да заглуши случая, като не изпраща Йорданов на форум по темата. А партийният орган – вестник „Дума“ – му дава право на отговор, след което обявява „своята задача в обсъждането на сложния проблем на хомосексуалността за приключена“. И „веднъж завинаги разклатеното мълчание“ се завръща.

11 години по-късно – през 2015 г. – Виктор Лилов, който тогава беше кандидат за кмет от малката либерална партия ДЕОС – се разкри като хомосексуален в интервю на вече покойния Емил Коен за сайта „Маргиналия“. Татяна Ваксберг отбеляза, че в България за първи път се случва някой, който се кандидатира за изборен пост, да декларира нехетеросексуалната си ориентация.

Случаят имаше широк обществен отзвук, а в продължение на години сексуалността на Лилов беше почти единственото нещо, с което беше асоцииран. Тя беше и една от причините за настроенията срещу него в ДЕОС. Две години след разкриването на Лилов партията, чийто председател беше станал междувременно, го изключи по скалъпени обвинения. Малко по-късно ДЕОС се самозакри, оставайки куха регистрация, която евентуално да бъде използвана за целите на някой нов политически проект. А Виктор Лилов опита да влезе в политиката и чрез други формации – без успех.

Девет години по-късно, през 2024 г., Гергин Борисов и Христо Копаранов са избрани за членове на СОС. Без да се крият, но и без скандал. Като нещо най-нормално, каквото всъщност е. И също като нещо най-нормално, те се опитват да впрегнат своята група и целия Общински съвет в работа за равни права.

Чувал съм за много случаи, когато [депутати] са гласували по определен начин, защото еди-кой си разполага с касетка, снимка и т.н. След 1990 г. групичка хора определяха съдбата на България, но не знам дали сами решаваха, или ръководени от други съображения заради скритата си сексуална ориентация.

Тези думи са напълно актуални днес (само дето вече няма касетки, а флашки, социални мрежи, приложения и лични съобщения), но са изречени от Ивелин Йорданов при разкриването му през 2004 г. Не само за доста политици, а и за журналисти и други публични личности, разкриването на сексуалната им ориентация е равносилно на публичен линч. Макар ориентацията на някои от тях да е обществена тайна, те продължават да търпят натиск и унижения, без да са в състояние да си позволят да се разкрият.

Може би Христо Копаранов и Гергин Борисов, които разполагат с мандат от четири години да говорят от публична трибуна, най-сетне „веднъж завинаги“ ще катурнат мълчанието, за което говорят преди 20 години Моника Писанкънева и Станимир Панайотов. И ще спомогнат да изгрее дъгата, под която всеки може да бъде себе си. Възможно е обаче и стигмата да заглуши гласовете им. След още 20 години със сигурност ще знаем отговора.

Защо в България има проблем с общите пространства

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zashto-v-bulgariya-ima-problem-s-obshtite-prostranstva/

Защо в България има проблем с общите пространства

Реорганизация на движението по три улици в центъра на София стана повод за спорове и протести, които не стихват вече близо две седмици. На булевардите „Патриарх Евтимий“, „Фритьоф Нансен“ и „Витоша“ велосипедните алеи бяха свалени от тротоарите на пътното платно. По „Патриарх Евтимий“ се обособиха бус ленти и се намалиха местата за паркиране. „Фритьоф Нансен“ стана двупосочен и там пространството за спрели автомобили също намаля. По „Витоша“ паркоместата се увеличиха, но пък колите вече трябва да паркират диагонално и на заден ход.

Идеята и критиките

Промените, одобрени от кмета Васил Терзиев, бяха предложени от „Спаси София“. Според представителите ѝ те са крачка напред в превръщането на София в „град на хората“, както казва известният датски урбанист Ян Геел. В книгата си „Градове за хората“ Геел защитава тезата, че хората са по-щастливи в градове, изградени по човешка мяра, които радват окото и в които им е удобно да се придвижват пеша и с велосипеди. А многото автомобили нито радват окото, нито правят придвижването приятно.

През 2017 г. Столичната община възложи (и плати) на Геел да направи анализ какво може да се подобри в центъра на София. Ръководеният от урбаниста екип представи доклад от 100 страници, с чиито препоръки управлението на Йорданка Фандъкова изобщо не се съобрази. Нововъведенията от началото на май следват някои от тези препоръки, а именно:

  • по-привлекателна пешеходна среда;
  • свободни от препятствия улици, достъпни за всички;
  • изграждане на безопасна и гладка велосипедна мрежа;
  • по-добри условия за велосипедистите;
  • намаляване на трафика в центъра.

Промените обаче срещнаха остра съпротива както от страна на живеещи, така и на неживеещи в района шофьори. Те протестират срещу намалените места за паркиране и промяната на позициите им, което за някои от живеещите в района означава по-дълъг път от колата до дома им. Също и срещу стесняването на някои от пътните платна и новата система за паркиране по бул. „Витоша“ – промени, които според тях са предпоставки за повече задръствания. Причина за недоволството е и че промените са извършени без дебат с гражданите.

Журналист от „24 часа“ направи две експериментални обиколки по новите участъци: първата – по обяд, втората – в час пик, малко преди 18 часа. И двата пъти не попадна в задръстване и не се натъкна на сериозен проблем.

Защо в България има проблем с общите пространства
Снимки: „Спаси София“

Защо има толкова много автомобили

Към 2023 г. регистрираните автомобили в София са около 1 милион. Към тях се прибавят около 100 000 коли на ден, които са регистрирани в други населени места, но влизат в града. Същевременно паркоместата са крайно недостатъчни. Шофьорите паркират, където е възможно, поради което много тротоари в кварталните улички са практически непроходими.

Предпоставките за огромното количество автомобили са комплексни. По времето на социализма се чакаше доста години, за да си купи човек кола. Затова притежанието ѝ е сбъдната мечта. След падането на режима автомобилът става достъпен веднага за всеки, който може да си го позволи финансово. А коли втора ръка могат да се намерят за (почти) всеки джоб.

Същевременно развитието на обществения транспорт силно изостава от увеличаването на мобилността. София е милионен град и макар вече да има метро, придвижването от и до някои райони без автомобил е дълго и неудобно. Освен това много ученици не учат близо до домовете си (което пък е следствие от образователното неравенство и различното качество в училищата), а родителите не могат да смогнат хем да закарат децата си на училище с градски транспорт, хем после да отидат на работа.

Тъй като не навсякъде има обособени трасета за автобусите, тролеите и трамваите, а на някои места наличните бус ленти се „завземат“ от автомобили, става омагьосан кръг – хората се опитват да се справят със задръстванията от коли с… още повече коли.

Общественият транспорт не само в столицата, а и в цялата страна не е добре развит. Пътуването с влак се превръща във все по-голям риск, освен това до много населени места (включително морските курорти, като изключим големите градове – Бургас и Варна) няма влакови линии. Междуградските автобуси са с разнообразно качество, като обикновено нямат тоалетни и пътниците чакат с часове, докато шофьорът спре до някое крайпътно кръчме, където да се облекчат срещу заплащане. А до редица културни и исторически забележителности може да се стигне само с кола.

След 1989 г. инфраструктурните решения, когато изобщо има такива, по-скоро следват стихийните тенденции, отколкото са плод на осъзната политика за градско и регионално развитие. При управлението на ГЕРБ властването на автомобила се превръща във върховна политика. Затова се строят (колко бързо и качествено, е друг въпрос) магистрали, булеварди, кръгови кръстовища – все неща, които улесняват шофьорите.

Дълбоките предпоставки за недоволството от промените

Недоразвитият обществен транспорт в София и буквално занемареният междуградски са само едно от измеренията на пренебрежителното отношение към общите пространства в България.

По време на социализма общото (общественото, колективното, държавното) е издигнато на пиедестал, докато частният интерес е заклеймен като егоистичен. Ако човек каже, че не е колективист, а индивидуалист, може да си има сериозни неприятности. В същото време на всекидневно равнище обществената собственост масово се възприема като ничия. Да крадеш по мъничко от продукцията, която произвеждаш, си е почти в реда на нещата. Стига да не те хванат.

След падането на режима частният интерес вече е легитимиран. Но пък общият е детрониран. Така е и на всекидневно равнище, и на политическо. Пример за политика, фаворизираща частния интерес за сметка на общия, е реституцията „в реални граници“. Така много публични пространства, между които части от паркове, улици и т.н., изведнъж се оказаха частна собственост – проблем, който не е решен и до днес. Той е и една от причините за безразборното презастрояване.

Липсваше политика и за поддръжка на жилищните сгради. И още липсва, като изключим програмата за саниране на блокове, която не е безпроблемна и достъпът до която често е невъзможен. Затова хората и до днес масово си санират фасадите според личните си възможности и естетически разбирания. Същото важи и за ремонта на жилищата – балкона ще го „усвоим“, тези стени ще ги бутнем, ще преместим кухнята в разширената дневна, а освободеното помещение ще бъде детска стая. Независимо дали от толкова реконструкции не се компрометира структурата на цялата сграда.

За сравнение, в Германия например не може дори да си сложите дограма по свой вкус, независимо че сте собственици на апартамента, в който живеете. Защото по този начин бихте променили фасадата на цялата сграда. Да не говорим за бутане на стени и „усвояване“ на балкони. В Италия също фасадите се приемат за част от общественото пространство и всякакви своеволни промени в тях са забранени.

Културните специфики също са сред дълбоките предпоставки за недоволството от промените. Анализирайки концепцията на Ян Геел, архитектката Анета Василева отбелязва, че тя се реализира най-успешно в северноевропейските градове, докато хората в Южна Европа са доста по-привързани към колите си и трудно биха ги заменили за велосипед.

Законът на джунглата

Когато реалността е изградена на принципа „всеки се оправя сам“, печелят най-силните. А измежду участниците в движението най-силни са автомобилите. Сред автомобилите пък най-силни са мощните коли с водачи, които смятат, че правилата не важат за тях, защото многократно са ги нарушавали без последствия. Като Георги Семерджиев.

Най-незащитени са хората с увреждания, затова и в България не сме свикнали да ги виждаме често по тротоарите, придвижването по които и без помощни средства често си е приключение. Пешеходците и велосипедистите са в постоянен риск. Трудно да се изброят трагедиите в София със загинали хора, които са пресичали на пешеходна пътека или дори са били на тротоара. На 8 май например, когато недоволството срещу новата организация на движението беше във вихъра си, се навърши една година от смъртта на годениците Ани и Явор, които бяха блъснати на пешеходна пътека.

От протестите срещу допускането на подобни трагедии обаче не изкристализира масово осъзнаване на необходимостта от промяна на силите между участниците в движението. Искат се по-тежки наказания, камери за наблюдение, по-добра пътна маркировка. При тези мерки обаче се запазва доминантната позиция на автомобилите.

В среда, в която печелят най-силните, е трудно да се води дебат за въвеждането на непопулярни мерки, които са от полза на не толкова силните и не толкова гласовитите участници в движението. Това обаче не е оправдание за липсата на дискусии. Трудно може да се приеме една промяна, колкото и за добро да е тя, ако повечето хора не виждат смисъл в нея. Ако не се научим да си говорим, няма как да се научим и да се уважаваме, споделяйки общи публични пространства.

Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/sofia-deinost/

Все се говори за прозрачност и отчетност, но донякъде иронично остават доста мъгляви понятия. Писал съм за това доста през годините, например за фонда за лечение на деца, връзките на лекари с фарма компании и размислите на Радев дали е нужна прозрачност въобще. Тук опивам три малки примера какво се научава и какво можеш да направиш, ако имаш достъп, достъпност и поставени в контекст данни.

Това са все случаи с места в София, покрай които минавам редовно и затова съм се решил да се занимавам. Накрая ще добавя списък с ресурси, които може да ви помогнат да научите повече за средата около себе си. За съжаление, за София конкретно, тъй като във всички останали градове почти липсва информация.

В първия случай става въпрос за общински имот, на който има стар блок. Зад блока има паркинг. Преди няколко години живущите там са решили да преградят достъпа до имота усвоявайки го и създавайки частен паркинг. Слагат и автоматична врата с контролиран достъп. Преди 5 години някой подава сигнал, констатира се нарушение, установява се точно кой го е извършил, но заповедта се прехвърля между район Изгрев и дирекции в общината докато накрая потъва. Сега имат нов сигнал за същото и отговорът от район Изгрев е общо взето „тогава строителен контрол каза, че няма нарушение и оставихме случая“. Обаче, ако някой намери стария сигнал и прочете какво всъщност е написано, открива, че район Изгрев подвеждат и наистина са седели върху установен и документиран от институциите проблем с общинска земя години наред. Сега ДНСК е изискала нова проверка и действия по въпроса и ги чака.

Вторият случай пак е за общински имот. По-точно три, но ще се фокусираме върху най-големия. Този път инвеститор си е построил блок и е заградил съседните общински имоти. Известно време ги използва за строителни отпадъци, но после просто ги подготвя за строеж. На тези имоти незнайно как има одобрен градоустройствен план за жилищно строителство. Липсват документите за това на сайта на общината, но е добре известно, че става дума за общинска частна собственост. Явно е подготвено за продажба при „удобен общински съвет“. Това беше коментирано из групите на квартала и район Изгрев имат сигнал, на който отговориха вчера след двумесечно забавяне. Установили нарушението и нарушителя и му дали срок за доброволно премахване на оградата и освобождаване на имота. Не става ясно какъв е срокът и кога изтича. Малката подробност е, че аналогични сигнали от различни хора от квартала има 18 месеца по-рано. Тогава същите хора от район Изгрев по същия начин открили нарушение и е дали пак срок за същото. Отново не става ясно какъв, но година и половина по-късно не само няма предприети действия, но въпросният инвеститор си е насадил временни декоративни храстчета, които даже пораснаха, за да скрият какво се прави в имота. Има нов сигнал в общината за бездействието на района и непроследяването на собствените им актове.

Третият случай отново е за инвеститор, този път небезизвестен и с топли връзки с ключови хора в общината. В подготовка на нов техен проект, за да няма шанс някой да го оспорва, си осигуриха отделяне на парцел с широчина три метра по протежението на имота. Така се отделиха от „съседите“, които не бяха уведомени за последващите визи и разрешения, както е по закон. Класическа схема. Така си осигуриха разрешение за строителство само в големия парцел. Прекрасно – прецакаха системата. Последваха редица проблеми дори само със започването на строежа. За повечето бяха предупредени от район Изгрев и не бяха санкционирани. Нещо, което не успяха да скрият е, че са започнали строителни дейности и в малкия парцел, т.е. изкопаха основите и изляха стена на подземните гаражи видимо разширявайки ги в рамките на ония „юридически-санитарен“ имот и извън параметрите на проекта. Общината има сигнал, но единственото, което строителен контрол констатира е, че има разрешително за големия парцел. Премълчават дали се отнася до малкия и дали са направили проверка на място. Отново ДНСК ги чака за отговор. Ако ще се спазва буквата на закона, трябва да важи за всеки етап от строителството. Тук проблемът е, че ако не бъде отстранено това нарушение, на практика проектът не би следвало да получи акт 16, освен ако не прибегнат до нелегалните практики с които се свързва името им в медиите. Предвид как е предвиден проекта и какво се строи се очакват още проблеми най-вече свързани със задължителното озеленяване и дълбочина на почвен слой. Всичко това обаче се очаква да мине безпроблемно проверки също както аналогичните в други подобни проекти.

Всяко от тези неща изглежда дребно на пръв поглед, но са всъщност чести нарушения в София и други градове. Масово не се съблюдават изискванията, не се извършват реални проверки или когато е установено нарушение, не се санкционира или проследява отстраняването му от органите на общината. Понякога това заради чадър от ръководството, понякога е заради саботирани дела, но най-често е заради нехайство, липса на прозрачност и проследяване, а и откровена корупция по ниските нива. Това позволява особено на едри строители, за които иначе се предполага, че са им изрядни документите, да правят куп нарушения, включително с цел позволяване на строителство. Това включва подкупи за получаване на становище за пожарна безопасност, ток и вода, „услуги“ и скриване на процедурите по одобрение, както и уреждане на по-добри параметри за строеж и продажба на общинска земя директно от общинския съвет.

Лесно е да се каже, че в общината са некадърни и „не е виновен тоя дето яде баницата“. В действителност това е модел на поведение, който не се оправя с избори, а с ежедневни усилия, както всяко друго нещо в държавата ни. Означава и че действията на чиновници и техните ръководители също се диктува от това какво може да им се размине. Затова, ако искате да направите нещо отвъд гневните емоджита и писане по групи във фейса, ето няколко ресурса, от които да започнете без да ви отнема много време:

  • isofmap.bg – това е карта с повечето слоеве на градско планиране и застрояване, които самата община гледа. Там ще намерите информация за собственост на имоти, инфраструктура и прочие. От слоевете ще намерите и карта на планирано и съществуващо застрояване. Отчасти на данните в тази карта се базира 3D картата, която започнах
  • Регистрите на НАГ – тук има документи за всякакви фази и аспекти от строителството. Включително разрешения за поставяне и санкции.
  • Картата на НАГ – всеки документ от онзи регистър би трябвало да е на тази карта. Подобно на isofmap има доста слоеве, но като натиснете на имот и показва известни свързани документи. За съжаление, 30% от документите не са свързани с картата, но доста от новите са
  • call.sofia.bg – сигнали към общината за нередности и проблеми в градската среда.
  • Визуализацията към call.sofia – тъй като на портала на общината не се откриват стари сигнал и не е особено лесен за търсене по принцип, направих тази визуализация. С нея открих и стаите сигнали, за които говоря по-горе. Пак на база тези данни направих карта на сигналите за паднали клони в София тази зима.
  • Картата на GovAlert – тъй като регистрите и дори картата на НАГ не са особено лесни за търсене и ориентиране, направих тази карта, която се обновява в реално време. Има филтри за време и видове документи. Също се опитва да свърже документи, които не са включени в картата на НАГ като търси идентификатори на имоти. Повече ще прочетете в статията ми когато започнах проекта преди три години.
  • Twitter акаунта на @NAG_SO_public – тъй като не всички документи може да се сложат на карта, всичко се пуска допълнително и в този акаунт като новини. Добавени са също прес съобщения от НАГ, обявления за обществени обсъждания и прочие.
  • Сигурно електронно връчване – за всякаква комуникация с институции е полезно. Трябва само ПИК на НАП или електронен подпис в момента. Докато при сигналите към общината няма опция за отговор или ескалиране на проблем, тук може лесно да се препращат сигнали, добавя информация и оспорват резултати. Също да се изпраща запитвания по ЗДОИ. С този портал няма опция да не входират документ, защото всичко е проследимо и подписано електронно.

Ресурсите за градоустройство в София всъщност предоставят някаква прозрачност и данни, макар да е все още трудна за следене и преглеждане. В другите градове дори това липсва. Доколкото строителството там беше несравнимо по-малко дори спрямо населението и размерите на града, това се променя в последните години особено в Пловдив и Бургас. Затова добавих Пловдив и Благоевград и работя все още да добавя Бургас и Варна към картата и бюлетина на отделен twitter акаунт – @BGCityPlanning. Все пак, поради значително по-малкия поток от информация, може да следите протоколите и обявите на сайта на общината си докато нещо по-добро е налично.

The post Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори first appeared on Блогът на Юруков.

Шахтите на София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/shahtite-na-sofia/

Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.

В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.

Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.

За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.

Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.

Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.

The post Шахтите на София first appeared on Блогът на Юруков.