Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/nosht/
НОЩ е възможно най-удачната абревиатура за т.нар. национален оперативен щаб, дето се е захванал да ни спасява от новия коронавирус. Тъмата си е направо пълен мрак. Понеже много ключови въпроси – вече цял месец след началото на “извънредното” положение – си висят със страшна сила и без ясен отговор. Като започнем от най-простичките: Как точно щаба го бори този вирус (като оставим настрана счетоводните сводки за жертвите и ранените)? Има ли някакъв разписан план и стратегия? Краткосрочен, средносрочен и дългосрочен? И така плавно достигнем до по-сложните… Компетентен ли е състава на щаба за задачите си? Кой и къде е дефинирал рамките на отговорностите и правомощията им? Къде са разписани и публикувани? На каква база (данни и анализи) се правят препоръки и се взимат решенията? На какво основание правителството се е скрило зад паравана на щаба и се прави, че от някой друг зависи управлението на държавата? Понеже щабът никой не го е избирал да управлява, а вечната тънка сметка друг да понесе отговорността, ако нещата се осерат напълно, е сякаш твърде прозрачна.
Иначе поредният генерал е в главната роля на дневния ред на обществото. И поредното доказателство, че у нас униформата дава добри шансове. Изненади и изненадани няма. На тази територия винаги е имало ферментиращ излишък от фенове на управление с твърда ръка. Оказва се, дори либерално настроените се кротват бързичко. Стига да им се инжектира малко страх от неизвестността. И да се подклажда регулярно.
Методите за управление на кризата са типично казармени – нахокване и наказания. Рационални послания, обяснения и аргументи за една или друга мярка в повечето случаи отсъстват. Мерките се затягат или отпускат хаотично и през ден-два, което няма разумна връзка с факта, че ефектът им може да се наблюдава в период от една-две седмции. Особено перверзна е неспособността и на щаба, и на държавата да вразуми църквата. Като за сметка на това ще бъде наказана полицията (без възможност за отпуск по празниците и с риск за здравето им), както и всички останали със затегнати мерки, отново без ясна аргументация. И това си е съвсем по казарменому – само един тъпанар може да е сгафил, но наказанието отнася цялата рота. Щото така.
Да оставим встрани вторичните ефекти на посланието към останалия свят, като защо е нужно в свободна европейска демокрация кризата да управлява униформен генерал. Който дори не е епидемиолог или вирусолог. Нито пулмолог.
Намеците за ограничаване на свободата на словото и други права от политически джуджета като Данчо Ментата, Дани Кирилов или Владислав Горанов съвсем не са за пренебрегване. На такива хора демокрацията им пречи по подразбиране. Те живеят с нея като болен от COVID-19. Не знаят точно как да я преборят, но се надяват някак да отмине. И биха се възползвали от всяка липса на реакция от обществото.
И за да не бъда разбран погрешно – аз и семейството ми спазваме всички мерки. И приемам необходимостта от (част от) тях. Тези, които не разбирам също спазвам. Но нямам усещането, че тези мерки са добре обмислени и обосновани.
Като общество не може и не бива да приемаме такава липса на адекватност в ситуация на сериозна медицинска криза и свързаната с нея сериозна икономическа. Не бива да се отказваме да настояваме за разум, за комуникация, за повече данни и информация, за обсъждане на планове за излизане от кризата, за възможните и за невъзможните опции, вкл. за стратегия как да съществуваме в условия на криза. Не бива да спираме нито за секунда да изискваме прозрачност в действията и намеренията на властите от всички нива. И отчетност. Още по-строга от преди!
Снишаването докато отмине бурята не е достатъчно, защото може и да не отмине скоро. Разговорът за икономиката също не може да бъде отлаган за… после.
Разбира се, че човешкият живот е висша ценност, но не може да избираме между него и това да жертваме оцеляването, човешките права и личната неприкосновеност. Такъв избор не може да има. Цената му е много по-висока, от това да си постоим малко вкъщи. Или сме забравили защо предците ни са се клели с думите „Свобода или смърт“? Не само в България, впрочем.
Политическите метафори, че водим война с вируса (независимо дали са изречени от Борисов или от Макрон, са си все така съвършени глупости) са политическа манипулация, ползвана като инструмент за контрол, чрез стрес и страх. Копелдаците от всички правителства по света винаги ще се стремят към повече контрол върху хората и безконтролна власт за тях самите. Ситуацията им предоставя удобни извинения – за следене, за наблюдение, за ограничения. Технологии за това също има в излишък и все по-добри. Колко наивно е да вярваме, че когато бурята отмине, те доброволно ще се откажат от установен удобен инструментариум?
Решение на медицинска криза може да се намери само с медицински средства и от компетентни хора. Няма как да я решим с униформи или мобилни приложения, нито с празни приказки по телевизора. Всички такива лекарства могат да бъдат по-лоши и от болестта.
Още през 1755 година Бенджамин Франклин казва:
Тези, които биха се отказали от базисна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.
Повтаря го отново, двадесет години по-късно – през 1775.
Ако през 2020 година трябва да си припомняме значимостта на тези неща, значи отдавна сме загубили всички важни войни.
