Tag Archives: bulgaria

Вредни и опасни

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/harmful-and-dangerous/

Вредни и опасни

И трите правителства на Бойко Борисов са виновни за изключително много неща. Като започнем от вече трайното усещане, че живеем затлачено, до съмненията доколко можем да разчитаме на полицията, на общината, на другите държавни служби – които уж съществуват за да ни служат. За незавидното ни място в задния двор на Европа и ниското доверие към страната ни. За оплитането на държавата в нечистоплътни взаимоотношения с едрогабаритни бизнес кръгове (Пеевски не е единствен). За подчиняването на медиите в същите зависимости. За пълната липса на адекватност при планирането, разясняването и управлението на мерките против коронавируса у нас.

За пълната липса на адекватност въобще, заради което в момента доверието в държавните институции е толкова ниско, че държавата не разполага с най-базов авторитет да наложи дори смислени решения. Всички се съмняват във всичко и подозират подмолни намерения и цели.

И ако преди някоя калинка се приемаше с насмешка или пък някой местен кмет, неспособен да формулира завършена мисъл (в Пловдив!), то нещата стигнаха до там, че калинките и безхаберието превзеха всичко. Те са новата нормалност.

И вече заради тях умират хора! Вярно е, че умират навсякъде по света, но можеше ли част от тези, които си отидоха у нас от коронавируса (и уви, част от тези, които ще си отидат в следващите седмици и месеци) да са останат живи? Без съмнение! Ако имахме друго управление с ясно планиране, изговаряне и убеждаване на хората в смисъла от една или друга мярка, както и с навременни и релевантни компенсации за пострадалите от мерките. Ако организацията около ваксинирането и поръчките на ваксини бяха направени с повече планиране и разум. Ако по-рано се бяхме разделили с безполезната (освен за личното им облагодетелстване) и безсрамна коалиция на ГЕРБ и „патриотите“ от ВМРО, НФСБ и Атака, крепена четири години от беззъбието (и интересите) на ДПС, БСП и Воля. Всички те са виновни за днешното дередже на държавността в България и мястото ни в света. И никой от тях не може да бъде решение на проблема. Те са вредни и опасни за здравето и бъдещето ни!

В неделя идва видовден! Те са на изпит, а ние трябва да ги скъсаме, защото са безхаберници! Разпорете им шортите от гласуване!

P.S. Аз ще отбележа номер 11 в бюлетината.

Снимка: Mirah Curzer

Боклук

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/bokluk/

Вчера член на управляващата партия ГЕРБ нарече „боклук“ български журналист. Друг маскиран индивид отне, хвърли и счупи репортерски телефон. И това на национална конференция на най-голямата партия във властта. На същото събитие маскирани използват юмруците си срещу други хора.

Кои са боклуците е повече от ясно. Случилото се е пореден срам, който се пише по сметката на ГЕРБ, които не успяват да организират адекватно собственото си партийно мероприятие, а продължават с претенциите си да управляват държавата.

България е в криза, нищо че някои политолози били отричали. Страната е в невиждана от доста време политическа криза, предизвикана от дълго и системно отсъствие на здрав разум и компетентност в управлението. България от години се управлява от непочтени, отвратителни и елементарни хора, затлачили пътя към бъдещето на страната ни. Провалили поредното поколение българи.

Бойко Борисов и ГЕРБ не са единствените виновни, но днес са олицетворението на този провал. Популисти, чиято демагогия и липса на визия и кураж за реформи доведе страната до последното място в класациите за медийна свобода в ЕС, а инвеститори и предприемачи започват да отбягват България заради лош бизнес климат, корупция и съмнения във възможността да се разчита на институциите и за въздаването на справедливост.

Страната ни е затънала и в технологична посредственост, във време, когато именно от новите технологии и иновации ще зависи бъдещето и мястото на всеки в задаващия се различен свят. И няма как да бъде другояче, когато безполезни, но верни „калинки“ са напълзяли навсякъде, където иначе вместо тях трябва да има визионери, куражлии и грамотни хора с опит и мечти.

Донякъде е удовлетворяващо, че арогантната алчност и преяждането с власт на Бойко Борисов и ГЕРБ ще ги свлече към мрачните страници на най-новата ни история. Агонията скоро ще свърши. Но дали ще си докараме нова или най-накрая ще изтикаме големия камък, задръстил светлината на входа на пещерата в която са ни завряли, зависи единствено от нас.

Ще стане, ако започнем да ценим образованието и интелекта повече от зрелостта. Ако досегашните прецакани поколения се вслушат в мечтите на младите и този път ги подкрепят. Като им спестят скептицизма си. Ако престанем да търсим поредния бащица, а вместо това започнем да ценим и градим институции, които работят по правила, еднакви за всички, а не само в полза на властта и новобогаташите.

И най-важното – ако не заспиваме, очаквайки някой друг да ни нареди живота. А бдим непрекъснато и ежедневно да не ни пречат да го направим такъв, какъвто искаме да бъде.

#оставка

ПП „Атака“ санкционирана за злоупотреба с личните ми данни

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/yovko-vs-ataka/

Миналата година по това време установих чрез проверка в сайта на ЦИК, че без мое съгласие ПП „Атака“ ме е вписала в списъците си за подкрепа на тяхното участие в изборите за Европарламент. В тази връзка подадох жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Историята публикувах и тук в своя блог.

Днес съм щастлив да споделя, че КЗЛД се произнесе с решение в моя полза и санкционира партия „Атака“ с 2000 лева за нарушение на чл.6, §1 от Общия регламент за защита на личните данни 2016/679 (ЕС), станал популярен с английската си абревиатура като GDPR.

Скрийншот от решението на КЗЛД

Важно е да споделя и как се стигна до тук, защото детайлите са интересни.

След подаване на моята жалба, която Комисията приема за редовна, тя е информирала партия „Атака“, че образува административно производство, и им дава възможност да изразят писмено свое становище. Те го правят, като претендират за неоснователност на жалбата ми, защото били обработили моите данни законосъобразно и при наличието на изричното ми съгласие.

Този юридически блъф явно разчита на вероятността аз да се откажа да се занимавам при следващите стъпки на производството.

В тази връзка КЗЛД е изискала от ЦИК копие на страница 200 от списъка на избирателите, подкрепящи „Атака“ за участие в изборите, и установява, че на ред 1994 наистина се съдържат моите три имена, ЕГН и подпис. От мен пък беше поискан сравнителен материал за почеркова експертиза с мой подпис, положен пред нотариус и заверен от него. За тази цел трябваше да отделя половин час, за да се разходя до най-близкия до офиса ми Нотариус и да се разделя с 6 лева. И всъщност това и първоначалното подаване на жалбата ми с препоръчано писмо от кварталната пощенска станция бяха единствените някакви особени усилия от моя страна.

Комисията е препратила изпратения от мен сравнителен материал до Националния институт по криминалистика, който изготвя и връща графическа експертиза със заключение, че подписът – обект на експертизата (т.е. този в списъците на партия „Атака“), не е положен от мен.

След този резултат Комисията дава срок за нови доказателства или становища от двете страни, и след като такива не са депозирани, на свое заседание на 21 януари 2020 г. решава, че моята жалба и твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни са основателни, след като подписът на стр. 200, ред 1994, не е положен от мен, което оборва и тезата на „Атака“, че били имали моето съгласие.

Извадка от решението на КЗЛД

Важно е също, че Комисията взима за утежняващо обстоятелство, че нарушението не е първо, а поредно за ПП „Атака“, която е била санкционирана за идентично нарушение и през 2016 година, а поведението им при обработване на лични данни в изборния процес е било санкционирано и през 2015 година.

Извадка от решението на КЗЛД

Затова проверявайте и реагирайте, ако забележите злоупотреба със своите лични данни. Особено когато тези, които имат претенции да управляват и определят правилата, ги газят с калните си обувки. Не струва кой знае какви усилия. Най-досадното за мен беше, че с Комисията си общувахме с препоръчани хартиени писма.

P.S. И за да не побърза да си помисли някой, че съм забогатял с тези 2000 лева – не, парите не са за мен. Държавата, олицетворена от Комисията, глобява нарушителя. Много или малко е тази сума за случая, също не бих спекулирал. Но пък удоволствието от развръзката си е изцяло мое.

Иначе, ако зависеше от мен, щях да накажа ПП „Атака“ да преведe глобата си по сметка на някоя организация, защитаваща правата на малцинствата или бежанците у нас.

НОЩ

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/nosht/

НОЩ е възможно най-удачната абревиатура за т.нар. национален оперативен щаб, дето се е захванал да ни спасява от новия коронавирус. Тъмата си е направо пълен мрак. Понеже много ключови въпроси – вече цял месец след началото на “извънредното” положение – си висят със страшна сила и без ясен отговор. Като започнем от най-простичките: Как точно щаба го бори този вирус (като оставим настрана счетоводните сводки за жертвите и ранените)? Има ли някакъв разписан план и стратегия? Краткосрочен, средносрочен и дългосрочен? И така плавно достигнем до по-сложните… Компетентен ли е състава на щаба за задачите си? Кой и къде е дефинирал рамките на отговорностите и правомощията им? Къде са разписани и публикувани? На каква база (данни и анализи) се правят препоръки и се взимат решенията? На какво основание правителството се е скрило зад паравана на щаба и се прави, че от някой друг зависи управлението на държавата? Понеже щабът никой не го е избирал да управлява, а вечната тънка сметка друг да понесе отговорността, ако нещата се осерат напълно, е сякаш твърде прозрачна.

Иначе поредният генерал е в главната роля на дневния ред на обществото. И поредното доказателство, че у нас униформата дава добри шансове. Изненади и изненадани няма. На тази територия винаги е имало ферментиращ излишък от фенове на управление с твърда ръка. Оказва се, дори либерално настроените се кротват бързичко. Стига да им се инжектира малко страх от неизвестността. И да се подклажда регулярно.

Методите за управление на кризата са типично казармени – нахокване и наказания. Рационални послания, обяснения и аргументи за една или друга мярка в повечето случаи отсъстват. Мерките се затягат или отпускат хаотично и през ден-два, което няма разумна връзка с факта, че ефектът им може да се наблюдава в период от една-две седмции. Особено перверзна е неспособността и на щаба, и на държавата да вразуми църквата. Като за сметка на това ще бъде наказана полицията (без възможност за отпуск по празниците и с риск за здравето им), както и всички останали със затегнати мерки, отново без ясна аргументация. И това си е съвсем по казарменому – само един тъпанар може да е сгафил, но наказанието отнася цялата рота. Щото така.

Да оставим встрани вторичните ефекти на посланието към останалия свят, като защо е нужно в свободна европейска демокрация кризата да управлява униформен генерал. Който дори не е епидемиолог или вирусолог. Нито пулмолог.

Намеците за ограничаване на свободата на словото и други права от политически джуджета като Данчо Ментата, Дани Кирилов или Владислав Горанов съвсем не са за пренебрегване. На такива хора демокрацията им пречи по подразбиране. Те живеят с нея като болен от COVID-19. Не знаят точно как да я преборят, но се надяват някак да отмине. И биха се възползвали от всяка липса на реакция от обществото.

И за да не бъда разбран погрешно – аз и семейството ми спазваме всички мерки. И приемам необходимостта от (част от) тях. Тези, които не разбирам също спазвам. Но нямам усещането, че тези мерки са добре обмислени и обосновани.

Като общество не може и не бива да приемаме такава липса на адекватност в ситуация на сериозна медицинска криза и свързаната с нея сериозна икономическа. Не бива да се отказваме да настояваме за разум, за комуникация, за повече данни и информация, за обсъждане на планове за излизане от кризата, за възможните и за невъзможните опции, вкл. за стратегия как да съществуваме в условия на криза. Не бива да спираме нито за секунда да изискваме прозрачност в действията и намеренията на властите от всички нива. И отчетност. Още по-строга от преди!

Снишаването докато отмине бурята не е достатъчно, защото може и да не отмине скоро. Разговорът за икономиката също не може да бъде отлаган за… после.

Разбира се, че човешкият живот е висша ценност, но не може да избираме между него и това да жертваме оцеляването, човешките права и личната неприкосновеност. Такъв избор не може да има. Цената му е много по-висока, от това да си постоим малко вкъщи. Или сме забравили защо предците ни са се клели с думите „Свобода или смърт“? Не само в България, впрочем.

Политическите метафори, че водим война с вируса (независимо дали са изречени от Борисов или от Макрон, са си все така съвършени глупости) са политическа манипулация, ползвана като инструмент за контрол, чрез стрес и страх. Копелдаците от всички правителства по света винаги ще се стремят към повече контрол върху хората и безконтролна власт за тях самите. Ситуацията им предоставя удобни извинения – за следене, за наблюдение, за ограничения. Технологии за това също има в излишък и все по-добри. Колко наивно е да вярваме, че когато бурята отмине, те доброволно ще се откажат от установен удобен инструментариум?

Решение на медицинска криза може да се намери само с медицински средства и от компетентни хора. Няма как да я решим с униформи или мобилни приложения, нито с празни приказки по телевизора. Всички такива лекарства могат да бъдат по-лоши и от болестта.

Още през 1755 година Бенджамин Франклин казва:

Тези, които биха се отказали от базисна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Повтаря го отново, двадесет години по-късно – през 1775.

Ако през 2020 година трябва да си припомняме значимостта на тези неща, значи отдавна сме загубили всички важни войни.

Бъдещето ни е общо

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/shared-future/

… историята не прави отстъпки. Ако решението за бъдещето на човечеството бъде взето във ваше отсъствие, тъй като сте прекалено заети с това децата ви да са нахранени и облечени – и вие, и те, ще бъдете засегнати от последиците. – Ювал Ноа Харари

Бъдещето ни е общо

Отново се задават избори. От тези, които хората възприемат като най-маловажни. А те са изключително важни. Защото бъдещето ни е общо. Свързани сме – технологично, икономически и политически. Въпреки всички забележки и резерви, които един или друг може да има за Европейския съюз, той е такъв, какъвто европейците искат.

Имаме огромен късмет да сме част от всичко това (заслужен или не, е съвсем отделна тема). И макар наистина инструментите за влияние на обикновените хора върху съюза да не са много, то най-ефективният е този, който е в ръцете ни в неделя – изборът кой да ни представлява в Европейския парламент. Мястото, където се дебатира и обсъжда всяка крачка, която правим или не правим заедно.

Изглежда далечно и чуждо, но не е. Или би могло да не бъде – ако избираме модерни, интелигентни хора, с поглед напред, отворени да слушат и разговарят с избирателите си по темите, които ни се струват важни. И след това да защитават интересите ни в Европарламента. Да знаят как функционират институциите в ЕС, за да могат да ги ангажират ефективно.

Не гласувайте за празноглави или отсъстващи хора. Нито за популисти, които ви пързалят да гледате назад, към миналото, защото инак те няма да имат бъдеще. Не им позволявайте да плашат с измислени врагове, да ви бранят от несъществуващи заплахи и да ви пробутват тесногръди традиции от средновековието.

Провалихме няколко поколения, страхувайки се. И докато се страхуваме, бъдещето ще ни подмине.

Подкрепете хора, които сближават, а не разделят. Които говорят спокойно, без крясъци. И… защо не попитате поотрасналите си деца какво бъдеще искат за себе си? То ще е пълно с огромни предизвикателства – нови технологии, изкуствен интелект, нови професии, нови икономически и обществени отношения помежду ни. Да заравяме глави в пясъка е глупаво, защото всичко това няма да ни се размине. И по-добре е да сме готови да управляваме промените, отколкото да се опитваме да ги избегнем.

Подкрепете бъдещето, не миналото! От всички нас зависи в какъв Европейски съюз ще живеем. И нека опазим това, което толкова много европейци постигнахме заедно – мир, свобода, развитие и научно-технически прогрес, солидарност между хората и държавите членки, свободно пътуване без визи и граници, съхраняване на богатото културно и езиково многообразие на всички ни. Аз не съм готов да загубя нищо от това.

Моят избор тази неделя е ясен – ще отбележа номер 13 в бюлетината.

ПП „Атака“ злоупотребява с лични данни

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/ataka-zloupotreba-lichni-danni/

Тази сутрин предпразнично реших да погледна дали в ЦИК правилно е отразен подписа ми в подкрепа на регистрацията на „Демократична България“.

И това беше така, но… за моя огромна изненада открих, че мой „подпис“ е внесен и от ПП „Атака“ в тяхна подкрепа, без някога да съм се подписвал изобщо за тях. Разбира се, би ми било любопитно да науча откъде са се сдобили с личните ми данни, за да се разправям и с тези, които са им ги предоставили (без мое позволение), но едва ли ще имам шанс да разбера това.

Но пък жалбата ми до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е вече написана и подписана.

Проверете и вие в ЦИК дали някоя партия или коалиция не е злоупотребила с личните ви данни и да е внесла ваш „подпис“ в своя подкрепа без да подозирате. Лесно е. Ако пък ви се наложи да пишете жалба до КЗЛД – този линк ще ви е от полза.

P.S. На 11.09.2019 получих от КЗЛД решение, че жалбата ми е приета за допустима и ми беше поискано да предоставя материал за почеркова експертиза. Направих го.

Насрочено е открито заседание през януари 2020 година.

Преди предварителните избори

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/priedi-priedvaritielnitie-izbori/

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди предварителните избори

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея след всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да звучи добре единствено в главите на тези, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредно поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Време е да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 4 февруари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

Заглавна снимка: „Да, България!“

Тихо

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/silence/

Тихо

Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната през 1989-та, бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите, беше и вопълът за свободна преса. Помня еуфорията, с която в началото на 1990-та бе посрещнат първият брой на вестник "Демокрация". Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП, за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава, не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията… сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.

Срещнах се с Лили Маринкова броени дни преди старта на Тоест. Не я познавах, свързахме се чрез общи контакти. Поводът за срещата и това за какво си говорихме нямат значение днес, но никога няма да забравя тъгата, която сякаш бе попила в нея. Не сме общували след това.

Но без значение дали споделям или не нейните гледни точки за едно или друго, аз бих ги чул с интерес. Тя е журналист – крайъгълен камък в тази професия. Такива камъни вече почти няма. Не останаха.

Затова е и тихо.

Тихо е и защото не се чуват нито освирквания, нито тъпани, или друга някаква шумотевица пред Националното радио, която да стресне удобните безгръбначни в администрацията му. Не се виждат тълпи от други журналисти пред сградата. Вярно, някои поне разказаха историята.

Тихо е вероятно и защото колегите ѝ са на море, разнасят деца от балет на английски или са заети да си плащат ипотеката. И забравят, че утре ще е някой от тях. Следващият.

Тихо е, защото ги няма и останалите, които отглеждат деца и плащат ипотеки. Вече не им е тревожно за свободната преса, защото имат Фейсбук. Не се припознават в проблемите на малкия бизнес, защото работят в голям офис. Не са техни грижите на музикантите от БНР, защото слушат Spotify. Няма значение какво се случва по Черноморието, защото те плажуват в Гърция. Не припознават грижите на съседа, защото и той не се вълнува от техните. И между балета, пианото и английския удобно забравяме, че за децата на България (а и за нас, възрастните) е най-важно да не живеем в общество с така разкъсана тъкан.

С почти 20% за последните 10 години е спаднало разбирането, че благополучието на останалите и загрижеността за тях е ключово за едно общество. Индивидуализмът може да ни помогне да оцелеем в криза, да избягаме, да се спасим поединично, но алтруизмът и емпатията са това, което ни държи заедно като общество. Не произходът, нито историите за велико минало или светло бъдеще. Загрижеността за останалите от групата е това, което създава усещането за човечност. Заради чиято липса бягаме другаде или се затваряме в себе си. Но алтруизъм и емпатия не поникват в парка. Те се възпитават. А ние правим обратното.

Унижението в БНР от тази седмица не е за Лили Маринкова – за цялата гилдия е, и за всеки свободен българин. Това е демонстрация как могат да те умножат по нула. Опит за внушение, че справедливостта е недостижима, а стремежът да докажеш правотата – безполезен. Тишината работи точно за това.

И докато не започне да ни пука за останалите… ще става все по-тихо. А тишината ще ражда чудовища.

Директивата за авторското право: компромисен проект на Българското председателство, април 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/14/copyrigt_dir_bg_pres_compr/

Актуални новини за  хода на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар – и участието на Българското председателство в процеса на постигане на съгласие по текстовете.

В Twitter се разпространяват два документа, публикувани на сайта на Австрийския парламент.

Компромисът на Българското председателство, който ще се обсъжда в понеделник, 16 април:

https://platform.twitter.com/widgets.js

И заедно с това уточнения и предложения по спорните разпоредби, вкл. чл.11 и чл.13 – отново предложение на Българското председателство:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Big Birthday Weekend 2018: find a Jam near you!

Post Syndicated from Ben Nuttall original https://www.raspberrypi.org/blog/big-birthday-weekend-2018-find-a-jam-near-you/

We’re just over three weeks away from the Raspberry Jam Big Birthday Weekend 2018, our community celebration of Raspberry Pi’s sixth birthday. Instead of an event in Cambridge, as we’ve held in the past, we’re coordinating Raspberry Jam events to take place around the world on 3–4 March, so that as many people as possible can join in. Well over 100 Jams have been confirmed so far.

Raspberry Pi Big Birthday Weekend Jam

Find a Jam near you

There are Jams planned in Argentina, Australia, Bolivia, Brazil, Bulgaria, Cameroon, Canada, Colombia, Dominican Republic, France, Germany, Greece, Hungary, India, Iran, Ireland, Italy, Japan, Kenya, Malaysia, Malta, Mexico, Netherlands, Norway, Papua New Guinea, Peru, Philippines, Poland, South Africa, Spain, Taiwan, Turkey, United Kingdom, United States, and Zimbabwe.

Take a look at the events map and the full list (including those who haven’t added their event to the map quite yet).

Raspberry Jam Big Birthday Weekend 2018 event map

We will have Raspberry Jams in 35 countries across six continents

Birthday kits

We had some special swag made especially for the birthday, including these T-shirts, which we’ve sent to Jam organisers:

Raspberry Jam Big Birthday Weekend 2018 T-shirt

There is also a poster with a list of participating Jams, which you can download:

Raspberry Jam Big Birthday Weekend 2018 list

Raspberry Jam photo booth

I created a Raspberry Jam photo booth that overlays photos with the Big Birthday Weekend logo and then tweets the picture from your Jam’s account — you’ll be seeing plenty of those if you follow the #PiParty hashtag on 3–4 March.

Check out the project on GitHub, and feel free to set up your own booth, or modify it to your own requirements. We’ve included text annotations in several languages, and more contributions are very welcome.

There’s still time…

If you can’t find a Jam near you, there’s still time to organise one for the Big Birthday Weekend. All you need to do is find a venue — a room in a school or library will do — and think about what you’d like to do at the event. Some Jams have Raspberry Pis set up for workshops and practical activities, some arrange tech talks, some put on show-and-tell — it’s up to you. To help you along, there’s the Raspberry Jam Guidebook full of advice and tips from Jam organisers.

Raspberry Pi on Twitter

The packed. And they packed. And they packed some more. Who’s expecting one of these #rjam kits for the Raspberry Jam Big Birthday Weekend?

Download the Raspberry Jam branding pack, and the special birthday branding pack, where you’ll find logos, graphical assets, flyer templates, worksheets, and more. When you’re ready to announce your event, create a webpage for it — you can use a site like Eventbrite or Meetup — and submit your Jam to us so it will appear on the Jam map!

We are six

We’re really looking forward to celebrating our birthday with thousands of people around the world. Over 48 hours, people of all ages will come together at more than 100 events to learn, share ideas, meet people, and make things during our Big Birthday Weekend.

Raspberry Jam Manchester
Raspberry Jam Manchester
Raspberry Jam Manchester

Since we released the first Raspberry Pi in 2012, we’ve sold 17 million of them. We’re also reaching almost 200000 children in 130 countries around the world through Code Club and CoderDojo, we’ve trained over 1500 Raspberry Pi Certified Educators, and we’ve sent code written by more than 6800 children into space. Our magazines are read by a quarter of a million people, and millions more use our free online learning resources. There’s plenty to celebrate and even more still to do: we really hope you’ll join us from a Jam near you on 3–4 March.

The post Big Birthday Weekend 2018: find a Jam near you! appeared first on Raspberry Pi.

Мария Габриел в София: #AVMSD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/02/avmsd-16/

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

  • актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
  • обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и празмерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси:

  • Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
  • Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
  • Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

  • индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
  • гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
  • регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

  • създаване на работна група на високо равнище и доклад в тримесечен срок;
  • Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
  • Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

  • Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
  • Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории лъжа – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
  • Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Но точно това се случва, неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: давму, fake

Make your own game with CoderDojo’s new book

Post Syndicated from Nuala McHale original https://www.raspberrypi.org/blog/coderdojo-nano/

The first official CoderDojo book, CoderDojo Nano: Build Your Own Website, was a resounding success: thousands of copies have been bought by aspiring CoderDojo Ninjas, and it‘s available in ten languages, including Bulgarian, Czech, Dutch, Lithuanian, Latvian, Portuguese, Spanish, and Slovakian. Now we are delighted to announce the release of the second book in our Create with Code trilogy, titled CoderDojo Nano: Make Your Own Game.

Cover of CoderDojo Nano Make your own game

The paperback book will be available in English from Thursday 7 September (with English flexibound and Dutch versions scheduled to follow in the coming months), enabling young people and adults to learn creative and fun coding skills!

What will you learn?

The new book explains the fundamentals of the JavaScript language in a clear, logical way while supporting you to create your very own computer game.

Pixel image of laptop displaying a jump-and-run game

You will learn how to animate characters, create a world for your game, and use the physics of movement within it. The book is full of clear step-by-step instructions and illustrated screenshots to make reviewing your code easy. Additionally, challenges and open-ended prompts at the end of each section will encourage you to get creative while making your game.

This book is the perfect first step towards understanding game development, particularly for those of you who do not (yet) have a local Dojo. Regardless of where you live, using our books you too can learn to ‘Create with Code’!

Tried and tested

As always, CoderDojo Ninjas from all around the world tested our book, and their reactions have been hugely positive. Here is a selection of their thoughts:

“The book is brilliant. The [game] is simple yet innovative. I personally love it, and want to get stuck in making it right away!”

“What I really like is that, unlike most books on coding, this one properly explains what’s happening, and what each piece of code does and where it comes from.”

“I found the book most enjoyable. The layout is great, with lots of colour, and I found the information very easy to follow. The Ninja Tips are a great help in case you get a bit stuck. I liked that the book represents a mix of boy and girl Ninjas — it really makes coding fun for all.”

“The book is a great guide for both beginners and people who want to do something creative with their knowledge of code. Even people who cannot go to a CoderDojo can learn code using this book!”

Writer Jurie Horneman

Author of CoderDojo Nano: Make Your Own Game Jurie Horneman has been working in the game development industry for more than 15 years.

stuffed toy rabbit wearing glasses

Jurie would get on well with Babbage, I think.

He shares how he got into coding, and what he has learnt while creating this awesome book:

“I’ve been designing and programming games since 1991, starting with ancient home computers, and now I’m working with PCs and consoles. As a game designer, it’s my job to teach players the rules of the game in a fun and playful manner — that gave me some useful experience for writing the book.

I believe that, if you want to understand something properly, you have to teach it to others. Therefore, writing this book was very educational for me, as I hope reading it will be for learners.”

Asked what his favorite thing about the book is, Jurie said he loves the incredible pixel art design: “The artist (Gary J Lucken, Army of Trolls) did a great job to help explain some of the abstract concepts in the book.”

Pixel image of a landscape with an East Asian temple on a lonely mountain

Gary’s art is also just gorgeous.

How can you get your copy?

You can pre-order CoderDojo Nano: Make Your Own Game here. Its initial pricing is £9.99 (around €11), and discounted copies with free international delivery are available here.

The post Make your own game with CoderDojo’s new book appeared first on Raspberry Pi.

We Are Not Having a Productive Debate About Women in Tech

Post Syndicated from Bozho original https://techblog.bozho.net/not-productive-debate-women-tech/

Yes, it’s about the “anti-diversity memo”. But I won’t go into particular details of the memo, the firing, who’s right and wrong, who’s liberal and who’s conservative. Actually, I don’t need to repeat this post, which states almost exactly what I think about the particular issue. Just in case, and before someone decided to label me as “sexist white male” that knows nothing, I guess should clearly state that I acknowledge that biases against women are real and that I strongly support equal opportunity, and I think there must be more women in technology. I also have to state that I think the author of “the memo” was well-meaning, had some well argued, research-backed points and should not be ostracized.

But I want to “rant” about the quality of the debate. On one side we have conservatives who are throwing themselves in defense of the fired googler, insisting that liberals are banning conservative points of view, that it is normal to have so few woman in tech and that everything is actually okay, or even that women are inferior. On the other side we have triggered liberals that are ready to shout “discrimination” and “harassment” at anything that resembles an attempt to claim anything different than total and absolute equality, in many cases using a classical “strawman” argument (e.g. “he’s saying women should not work in tech, he’s obviously wrong”).

Everyone seems to be too eager to take side and issue a verdict on who’s right and who’s wrong, to blame the other side for all related and unrelated woes and while doing that, exhibit a huge amount of biases. If the debate is about that, we’d better shut it down as soon as possible, as it’s not going to lead anywhere. No matter how much conservatives want “a debate”, and no matter how much liberals want to advance equality. Oh, and by the way – this “conservatives” vs “liberals” is a false dichotomy. Most people hold a somewhat sensible stance in between. But let’s get to the actual issue:

Women are underrepresented in STEM (Science, technology, engineering, mathematics). That is a fact everyone agrees on and is blatantly obvious when you walk in any software company office.

Why is that the case? The whole debate revolved around biological and social differences, some of which are probably even true – that women value job flexibility more than being promoted or getting higher salary, that they are more neurotic (on average), that they are less confident, that they are more empathic and so on. These difference have been studied and documented, and as much as I have my reservations about psychology studies (so much so, that even meta-analysis are shown by meta-meta-analysis to be flawed) and social science in general, there seems to be a consensus there (by the way, it’s a shame that Gizmodo removed all the scientific references when they first published “the memo”). But that is not the issue. As it has been pointed out, there’s equal applicability of male and female “inherent” traits when working with technology.

Why are we talking about “techonology”, and why not “mining and construction”, as many will point out. Let’s cut that argument once and for all – mining and construction are blue collar jobs that have a high chance of being automated in the near future and are in decline. The problem that we’re trying to solve is – how to make the dominant profession of the future – information technology – one of equal opportunity. Yes, it’s a a bold claim, but software is going to be everywhere and the industry will grow. This is why it’s so important to discuss it, not because we are developers and we are somewhat affected by that.

So, there has been extended research on the matter, and the reasons are – surprise – complex and intertwined and there is no simple issue that, once resolved, will unlock the path of women to tech jobs.

What would diversity give us and why should we care? Let’s assume for a moment we don’t care about equal opportunity and we are right-leaning, conservative people. Well, imagine you have a growing business and you need to hire developers. What would you prefer – having fewer or more people of whom to choose from? Having fewer or more diverse skills (technical and social) on the job market? The answer is obvious. The more people, regardless of their gender, race, whatever, are on the job market, the better for businesses.

So I guess we’ve agreed on the two points so far – that women are underrepresented, and that it’s better for everyone if there are more people with technical skills on the job market, which includes more women.

The “final” questions is – how?

And this questions seems to not be anywhere in the discussion. Instead, we are going in circles with irrelevant arguments trying to either show that we’ve read more scientific papers than others, that we are more liberal than others or that we are more pro free speech.

Back to “how” – in Bulgaria we have a social meme: “I don’t know what is the right way, but the way you are doing it is NOT the right way”. And much of the underlying sentiment of “the memo” is similar – that google should stop doing some of the stuff it is doing about diversity, or do them differently (but doesn’t tell us how exactly). Hiring biases, internal programs, whatever, seem to bother him. But this is just talking about the surface of the problem. These programs are correcting something that remains hidden in “the memo”.

Google, on their diversity page, say that 20% of their tech employees are women. At the same time, in another diversity section, they claim “18% of CS graduates are women”. So, I guess, job done – they’ve reached the maximum possible diversity. They’ve hired as many women in tech as CS graduates there are. Anything more than that, even if it doesn’t mean they’ll hire worse developers, will leave the rest of the industry with less women. So, sure, 50/50 in Google would sound cool, but the industry average will still be bad.

And that’s the actual, underlying reason that we should have already arrived at, and we should’ve started discussing the “how”. Girls do not see STEM as a thing for them. Our biases are projected on younger girls which culminate at a “this is not for girls” mantra. No matter how diverse hiring policies we have, if we don’t address the issue at a way earlier stage, we aren’t getting anywhere.

In schools and even kindergartens we need to have an inclusive environment where “this is not for girls” is frowned upon. We should not discourage girls from liking math, or making math sound uncool and “hard for girls” (in my biased world I actually know more women mathematicians than men). This comic seems like on a different topic (gender-specific toys), but it’s actually not about toys – it’s about what is considered (stereo)typical of a girl to do. And most of these biases are unconscious, and come from all around us (school, TV, outdoor ads, people on the street, relatives, etc.), and it takes effort to confront them.

To do that, we need policy decisions. We need lobbying education departments / ministries to encourage girls more in the STEM direction (and don’t worry, they’ll be good at it). By the way, guess what – Google’s diversity program is not just about hiring more women, it actually includes education policies with stuff like “influencing perception about computer science”, “getting more girls to code” and scholarships.

Let’s discuss the education policies, the path to getting 40-50% of CS graduates to be female, and before that – more girls in schools with technical focus, and ultimately – how to get society to not perceive technology and science as “not for girls”. Let each girl decide on her own. All the other debates are short-sighted and not to the point at all. Will biological differences matter then? They probably will – but not significantly to justify a high gender imbalance.

I am no expert in education policies and I don’t know what will work and what won’t. There is research on the matter that we should look at, and maybe argue about it. Everything else is wasted keystrokes.

The post We Are Not Having a Productive Debate About Women in Tech appeared first on Bozho's tech blog.

Approved Reseller programme launch PLUS more Pi Zero resellers

Post Syndicated from Mike Buffham original https://www.raspberrypi.org/blog/approved-reseller/

Ever since the launch of the first Raspberry Pi back in 2012, one thing that has been critical to us is to make our products easy to buy in as many countries as possible.

Buying a Raspberry Pi is certainly much simpler nowadays than it was when we were just starting out. Nevertheless, we want to go even further, and so today we are introducing an Approved Reseller programme. With this programme, we aim to recognise those resellers that represent Raspberry Pi products well, and make purchasing them easy for their customers.

The Raspberry Pi Approved Reseller programme

We’re launching the programme in eleven countries today: the UK, Ireland, France, Spain, Portugal, Italy, the Netherlands, Belgium, Luxembourg, Greece and South Africa. Over the next few weeks, you will see us expand it to at least 50 countries.

We will link to the Approved Resellers’ websites directly from our Products page via the “Buy now” button. For customers who want to buy for business applications we have also added a “Buy for business” button. After clicking it, you will be able to select your country from a drop down menu. Doing so will link you directly to the local websites of our two licensed partners, Premier Farnell and Electrocomponents.

Our newest Raspberry Pi Zero resellers

On top of this we are also adding 6 new Raspberry Pi Zero resellers, giving 13 countries direct access to the Raspberry Pi Zero for the first time. We are particularly excited that these countries include Brazil and India, since they both have proved difficult to supply in the past.

The full list of new resellers is:

Hong Kong and China

Brazil

Raspberry Pi Brazil

India

Raspberry Pi India

Czech Republic and Slovakia

Raspberry Pi Czech Republic and Slovakia

Slovenia, Croatia, Serbia and Bosnia-Herzegovina

Raspberry Pi Slovenia, Croatia, Serbia and Bosnia

Romania, Bulgaria and Hungary

Raspberry Pi Romania, Bulgaria and Hungary

Mexico

Raspberry Pi Mexico

The post Approved Reseller programme launch PLUS more Pi Zero resellers appeared first on Raspberry Pi.

За религиозността на няколко хиляди в социалките и защо повечето такива изследвания са счупени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/religia-i-schupeni-anketi/

Постоянно сме облъчвани от анкети и социологически проучвания. Особено когато става дума за избори, политика и мнения по актуални за деня въпроси. През май излезе едно такова изследване на Pew Research засягащо отношението на религията в източна Европа. То, както и няколко често споделяни мемета в социалните мрежи, ме накараха да направя свой експеримент преди месец. Пуснах анкета за „религиозността на българите“.

Преди да задълбая в резултатите, има няколко важни детайла, които трябва да обсъдим. Първият е, че анкетата ми в никакъв случай не претендира за представителност. Не съм започвал анкетата с тази идея и нямам илюзии, че може да е. Причините за това е важно да се разберат, ако искаме да разпознаваме лошата „статистика“ и ще ги обсъдя подробно по-долу.

Въпреки това, интересно и до голяма степен неочаквано е, че беше попълнена от 3120 души, 2400 от които в първите 24 часа. Това само по себе си показва, че темата за религията занимава много хора от всички страни на дебата и определено е нещо, за което трябва да говорим повече. В този смисъл, самата дискусия и активност около анкетата може да е дори по-показателна от самите данни.

Също така, някои обърнаха внимание на някои странни въпроси като този за църковния данък. Целта му, както и подборът на отговорите на повечето въпроси, беше да илюстрирам същността на критиката ми към изследването на Pew Research. Тезата ми не е, че умишлено са подправили данните, а че липсата на разбиране за културните различния ги обезсмисля.

Не на последно място, дори взимайки предвид всички условности, резултатите от тези няколко хиляди отговора си остават интересни и с доста уговорки може да ни покажат позициите и самоопределянето ако не на друго, то поне на балона от познати и техни приятели, които има около мен в социалките.

Самоопределяне, политика и изучаване на религия

След като отметнахме всичко това, мисля да започна отзад напред. Не заради друго, а просто защото отговорите са интересни.

В следващите няколко графики съм обединил всички самоопределящи се към някоя религия в една група и всички, които не се самоопределят – в друга. Знам, че това ще раздразни някои, но за по-кратко ще ги наричам „религиозни“ и „нерелигиозни“. Разпределението впрочем е съответно 51.4% „религиозни“ срещу 44.7% с още 3.9% отговорили „друго“. Разбивка на отговорите им ще видите вдясно, а вляво е средното за всички анкетирани. Скрил съм колебаещите се. В червено са отворите „вярно“, а в лилаво – „невярно“.

При първия въпрос няма изненади – 91% от „нерелигиозните“ са отговорили, че религията не е важна за тях. Интересно е, че 20% от „религиозните“ са отговорили по същия начин. Значително повече хора и от двете групи отговарят обаче, че религията е (предимно) важна част от българската идентичност – 71% и 26%. 50% от всички отговорили са дали този отговор срещу 30% отговорили с „не“. Това съвпада с изводите на Pew.

Разминаване идва обаче при следващите въпроси. Едва 17% от отговорилите са казали, че религията влияе на религиозните им убеждения, а 19% – че трябва да играе роля в политическия живот. Дори сред отговорилите, че религията е определено важна за тях, едва половината казват, че тя им влияе политически. В България някак този въпрос е естествен – „вържи попа … да ти е мирно селото“, както се казваше в приказката. В доста държави обаче не е така и щатите определено са сред тях. В анализите на Pew се опитват да направят връзка между религиозността на източна Европа и мнението за Русия. Внушават също, че увеличаване на религиозността би имала някакъв осезаем ефект във външнополитическите ни взаимоотношенията с тях. Макар за отделни маргинални групи това да е вярно, то определено не е сериозен фактор в политиката ни, най-малкото заради мястото на официалната църква.

Следващият въпрос също не изненадва – почти половината от самоопределящите се с някоя религия смятат, че религиозният канон трябва да се изучава в училище, докато 90% от „нерелигиозните“ не са съгласни. Интересно е обаче единодушието по последния въпрос – да се изучава историята на всички религии в час. Над 60% от анкетираните отговарят така и само 24% са против.

Религиозни, религиозни, колкото да сме религиозни

Така, нека да обясня. Чест проблем при съставянето на анкетите е приемането, че всички ще възприемат концепциите по един и същ начин. Мона Чалаби от The Guardian дава един интересен пример с нашумяло изследване за мнението на мюсюлманите във Великобритания за джихада. Мнозинството са отговорили, че го подкрепят и точно тези няколко думи обикалят световните медии. Не става ясно обаче, че повечето анкетирани също отговарят, че възприемат дефиницията за „джихад“ като „мирна вътрешна борба за лично израстване“.

Аналогично, въпросът за самоопределянето с дадена религия може да има доста различен смисъл. Именно на база това направихме разбивка на данните до сега. В следващите въпроси се вижда, че дори „религиозните“ се възпротивяват срещу въвеждането на църковен данък. Едва 15% от „религиозните“ смятат, че трябва да се въведе, а 20% биха го плащали, ако се наложи. 74% от „религиозните“, които смятат, че трябва да се въведе, биха се регистрирали и плащали.

Изборът на точно тази сума не е случайна. Взимам за пример Германия, където такъв църковен данък има отдавна и е процент от заплатата. Този процент варира, но съпоставен със средните доходи там, би се равнявал на около 25 лв. месечно у нас. В Германия този данък се плаща единствено, ако се регистрираш като принадлежащ към някоя от църквите. Доста емигрирали българи правят грешката да се пишат просто „християни“ и още с първата си заплата осъзнават, че вече спонсорират деноминацията на църквата, към която конкретният данъчен служител принадлежи. Лесно е да се отрегистрираш и немалко немци го правят като станат на 18 години. Тогава обаче нямат право на църковна сватба, кръщене или погребение с поп. Общо взето или си в клуба и плащаш, или не си. Затова много немци плащат църковен данък и годишно той генерира около 17 млрд. евро разпределени най-вече между католическата и евангелистката църква.

Този принцип е толкова залегнал в разбирането им за религиозност, че ако зададеш въпрос на немец дали е религиозен, почти сигурно е да отговори с „не“, ако не плаща данъка. Онези, които плащат данъци пък са особено религиозни. Всъщност Германия въпреки либералния си облик е доста религиозна държава. Едва наскоро научих, че в петъка преди Великден всички клубове са затворени и партита забранени. Стига се до викане на полиция и глоби. Това идва изцяло от християнския канон. Все още общините са разделени по линиите католици/евангелисти и гледат да се придържат към общностите си. За празничните паради да не обяснявам. Не мислете и че думата „християн-“ в името на партията на Меркел е просто така – религията има сериозна роля в политиките и кампаниите им.

В същото време, поне съдейки по тези данни, ако в България бъде въведен такъв данък, 4/5 от идентифициращите се с някоя религия и 2/3 от отговорилите, че религията е важна за тях ще „окапят“. Причината да посочвам това, че различни мемета в мрежата показват колко по-религиозни сме от тях. Едно такова нарежда Германия сред атеистичните държави, които са и мирни и прави връзка между тези неща. Някои посочват като източник изследвания като това на Галъп, където наистина се твърди, че Германия има драстично повече атеисти. Ако и в България се налага да плащаш колкото месечна винетка за отговора „религиозен“, съвсем лесно ще ги задминем в атеизма.

В графиката горе ще забележите и че с 50% повече „нерелигиозни“ смятат, че трябва да се въведе данъка, в сравнение с „религиозните“. Причината може би е, че държавата отдели 4.5 млн. лв от бюджета за 2016-та за субсидии на вероизповеданията. През годините има тенденция на увеличаване и повечето пари отиват за ремонти. Няколко стотин хиляди са за подпомагане на български църкви зад граница. Ако се въведе данък и наистина онези 7.7% отговорили с твърдо „да“ се регистрират, то субсидията ще набъбне на поне 60 млн. Това би разтоварило останалите данъкоплатци с поне няколко милиона, с което си обяснявам отговорите на „нерелигиозните“. Разбира се, всичко това е условно, защото анкетата далеч не е представителна за всички работещи.

Социо-стъкмистика

Въпросът за представителността на анкетата беше засегнат още от самото ѝ пускане. Навсякъде коментирах, че целта въобще не е представителност и че нямам намерение да правя обобщения за „религиозността на нацията“. Изводите, които описах до тук, идват с много условности и уговорки. Похвално е, че толкова много хора ги забелязаха от рано и това ми дава надежда, че все пак критичното мислене не е залязло толкова, колкото си мислим.

Най-очевиднияt проблем с анкетата ми е, че се провежда в мрежата. Това само по себе си силно ограничава качеството, защото не покрива представителна извадка от населението. Отделно, анкетата беше разпространяване в социалките от човек на човек, което още повече предполага затвореност на кръга на хора, които я попълват. Най-ясно изразеният белег за това се вижда в активността и групирането на отговарящите през времето. Тази графика показва точно това – в синьо са попълнилите на час, а в червено – дялът самоопределящи се с някоя религия. Вижда се ясно, че в 9 до 11 сутринта е имало много попълващи „нерелигиозни“, докато тенденцията се обръща около 14 часа и вечерта. Това съвпада като време със споделянията на групи на тема атеизъм и религия.

Представителността е най-ключовото понятие, за което трябва да внимаваме. Белезите за „счупена“ представителност са много – анкети в интернет, само пред стационарен телефон или друго ограничено средство за комуникация, концентриране само върху градовете или дори центъра им и прочие. Най-ясен пример за такива дефекти се виждат в социологическите проучвания около изборите. Почти без изключение те са безсмислени като данни, но за сметка на това имат огромно влияние върху общественото мнение. Няма по-известен пример от провала на прогнозите за изборите през 2016-та в щатите. Сайтът FiveThirtyEight има доста добро обяснение защо се случи това. Сред основните причини е именно пропускането на цели демографски групи в допитванията.

Друг фактор в мащабът. Тук всъщност той говори в моя полза, тъй като дори големите социологически агенции боравят с няколко хиляди анкетирани. Ако се вгледате в доклада на Pew Research, техните изводи за България се основават на само 1619 души. Разбира се, броят няма значение, когато в извадката няма представителност. Те твърдят, че са използвали методи осигуряващи такава. Това обаче трябва да се докаже. Обикновено сред въпросите се поставя такъв, резултатите от които може да се сравнят с обективна статистика. Например – възрастовото разпределение на населението, броят женени или брой деца в домакинството. Ако средните стойности по възрастови групи или местоживеене не отговарят на средното за страната, то извадката не е представителна. Именно такъв сериозен дефект илюстрирах с едно друго нашумяло изследване разглеждащо отлагането на деца и брака сред младите в България. Pew още не са публикували данните си, за да сравним. 1600 души обаче не са много. Вчера Инфограф предупреди, че привидното повишаване на дяла бедни българи може да се дължи на увеличената извадка в анкетата на НСИ – от 7300 на 8600 домакинства. Това може да е индикация, че старата извадка е била твърде малка или недостатъчно представителна. Разликата между анкетираните от НСИ и Pew e 4.5 пъти.

Дефект на всяка една подобна анкета е, че разчита на субективни фактори. В повечето случаи, като етническото и религиозното самоопределяне, това е неизбежно. Ако не сме внимателни обаче, това може да доведе до сериозни проблеми. Чалаби посочва, че онази анкета за мюсюлманите и джихада също е била през интернет и отговорилите са били доста малко предвид голямото мюсюлманско население на Великобритания. По-важното обаче е, че е нямало абсолютно никакъв начин да се потвърди, че някой не е попълвал анкетата без да е мюсюлманин просто така – за да изкриви резултата. Това съвсем не е за пренебрегване предвид медийният отзвук, който такива „изследвания“ привличат. Бихте се учудили колко от сензационните новини, които четем, всъщност се осланят именно на изследвания като цитираното от Чалаби и това, което аз направих. Разликата е, че там не говорят за условностите, а дори сериозни медии скачат на бомбастични изводи без да направят критична проверка.

Не по-малко важни са и предложените отговори. Вече обсъдихме как въпросите може да се разбират различно в различните държави и култури. Изборът на отговори също може да изкриви значително резултата. Нарочно добавих отговор „други религии“ и „други“ при въпроса за самоопределянето. Идеята какво е религия доста се разминава между хората. Аз, например се самоопределям като православен християнин, но в никакъв случай не бих се самоопределил с БПЦ. Също така вярванията ми са много по-близки до агностиците, отколкото до религиозните. Това разминаване между възприятие за религия, традиции, празници и спиритуалност трудно се вписва в която и да е от кутийките, които сам дадох като отговори. Съвсем естествено липсата на „атеист“ и различни степени от спектъра на вярващите раздразни някои хора. Отново обаче повтарям – целта ми не беше да изследвам религиозността, което е невъзможно предвид вложените дефекти описани тук. Основната ми цел е да илюстрирам тези дефекти.

Другите въпроси

В анкетата имаше още няколко точки, които добавих просто, защото бяха интересни и присъстваха в оригиналното изследване на Pew. Малко над 22% от отговорилите и около 41% от религиозните казват, че ходят поне веднъж месечно в храм. 57% от всички или посещават църкви, джамии и синагоги като туристи, или не ходят въобще. Интересно е, че едва 25% посещаващите храм всяка седмица, казват, че са съгласни с въвеждането на църковен данък. Ако се въведе, по-малко от половината от тях (45%) казват, че биха го плащали. Струва ми се, че това показва друг интересен аспект на връзката между религиозност и църква поне сред балона ни от познати в мрежата.

В следващите отговори се забелязва относително единодушие. Разделени сме дали възрастните са повече или по-малко религиозни от соца насам. За религиозността на младите има известно разминаване между двата лагера, но мнозинството не смята, че се е увеличила. Това се разминава и с резултатите на Pew. Над 60% от всички групи смятат, че религията има място само в семейни традиции и празници. Това пък потвърждава голямото мнозинство отговорили, че религията няма място в политиката. Все пак, също толкова смятат, че политиците се опитват и навярно успяват да я използват в кампаниите си.

Тук виждате разбивката по възрасти. Не се различава драстично от разпределението на населението на страната, но това не го прави приложимо към населението. Също така, 75% от попълнилите живеят в град на 100 хиляди души, а 10% са в чужбина. Това говори повече за социалния ми балон, отколкото за религиозността на българите като цяло.

Тук съм показал религиозността по възрасти. Вижда се ясна пропорционална корелация между възрастта и самоопределянието с някоя религия. Отрязал съм графиката на 50 години, защото попълнилите посочили над тази възраст са по 10-20, което не позволява да се правят изводи.

Всъщност, именно затова не направих сравнение на отговорите по възрастови групи. Тъй като анкетата е проведена в интернет, се вижда ясно практическата липса на отговорили над 65 години. Така не мога да сравнявам „млади“ и „стари“. Това не означава, че доста „изследвания“ го правят – взима се извадка от 1000 души, 10 от тях са в пенсионна възраст и на тяхна база се съди за всички 1.4 млн. българи в тази група.

Данни и препратки

Статиите на Pew Research заедно с въпросниците и целият доклад за религията в източна Европа ще намерите на страницата им. Данните от моята анкета ще може да свалите като Excel файл. Може да го използвате както намерите за добре, но ще се радвам, ако сложите обратна връзка.

Други подобни анализи са разяснението ми за смъртността и как не разбираме тази метрика, раждаемостта и как е пълно с фалшиви новини, броя на работещите българи в чужбина и как тази статистика е просто измислена и не на последно място – защо не разбираме данните за бедността.

GameTale

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2060

Are you a parent to a several years old?

Do you want to teach the little kid to like books, while all she or he wants is games?

There is now a way to have both!

Sure, there are a lot of gamebooks, but they are targeted to teenagers. I will tell now of one that was written for children between three and nine years.

It is the tale of Gremmy – the little gremlin who goes to a big adventure. Who will climb The Big Mountain, or maybe will travel down The Deep River. Will venture into The Enchanted Forest, unless you would go with it inside The Dark Cave. Who will meet magical creatures and will face ingenious choices…

It is a tale you can read to your kids. Lead them through a kingdom of magic and wonder, meet them with its inhabitants and have them make their choices and see their funny and witty results. Nurture their curiosity and imagination, while also teaching them wise and important things.

The author – Nikola Raykov – is the youngest writer ever to win the most prestigious award for children’s literature in Bulgaria. The number of copies in Bulgarian that have been sold is higher than the typical for a book by Stephen King or Paulo Coelho! Since some time, it has been published also in Russian, Italian and Latvian. And now you can have the English translation.

Most gamebooks will have few illustrations, typically black-and-white ones. GameTale is full of excellent true color ones, as a book for children must be. And it provides not only entertainment, but also value.

Don’t you believe it? Take a look yourself – the entire book is available freely on the author’s website, even before it is printed – to read and play it, to download and enjoy it. Like all of its translations and the Bulgarian original. Yes, all these sales were done while the book has been available to everybody. The ability of the readers to see what they are buying has been its best advertisement.

Here is what the writer says:

“I believe it would be cruel if children weren’t able to enjoy my books because their parents could not afford them, and children’s authors should not be cruel. They should be gentle, caring and loving. The values we write about should not be just words on paper. We should be the living and breathing examples of those values, because what we write HAS to be true. Every good author will tell you that you cannot lie to your readers (or little listeners). They will catch you in a second. When you read a book, you can actually feel if the author is being honest about his or her inner self.”

“I DO believe that people are inherently good. If you have poured your heart into something, if you have tried your best, people will feel that and give you their unconditional support. There is no need to hide your work: people are not thieves! If you share, they will care, they will follow you, they will nag you about when your next book comes out, and yes, they will gladly support you because they will know that their children’s favorite author actually believes in the values he’s writing about. The same things they believe in – friendship, love and freedom!”

Nikola started a campaign on Kickstarter. Its goal is to fund the printing of 1000 copies of the book in English. And you do get for your donations things your kid will love!

Years ago, when I read this book, I felt like a kid. And now envy you a little for the joy that you will get from it. 🙂 Do give it a try. There is nothing to lose, and a lot to win!

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.