All posts by Yovko Lambrev

Подсигурете паролите си

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/security-keys/

Подсигурете паролите си

Този текст е своеобразно продължение на предишния и затова в някаква степен предполага, че вече ползвате някакъв мениджър на пароли и искате да надграждате. Макар и това да не е непременно задължително. Иначе още преди две години и половина писах в „Тоест“, че паролите вече не са достатъчни, за да опазят достъпа ни до различни системи.

Все повече и повече нарастват случаите, когато някой бива хакнат, защото някой друг е налучкал или се е домогнал до паролата му. Дори когато паролите са сложни и дълги, пак не сме защитени от пробив. Можем да направим нещо допълнително, така че да минимизираме възможността някой да открадне и използва паролите ни.

Може би сте ползвали банков сейф, или най-малкото сте виждали по филмите как в помещението заедно със собственика на сейфа влиза служител, който носи втори ключ. И сейфът се отваря само когато собственикът превърти своя ключ в едната ключалка, а служителят – неговия в другата. Ако един от двата ключа не е наличен, съдържанието на сейфа остава недостъпно.

Същата практика може да се приложи и към паролите – ако приемем, че те са единият ключ, който е нужен, за да достъпим акаунта си, нека добавим още един, така че само когато са налични и двата, да получаваме достъп до сайт или система. Идеята е, че ако някой е успял да открадне парола, тя да не е достатъчна, а да е нужно още нещо, за да се получи достъп.

Така най-семпло може да се обясни концепцията за двуфакторна или многофакторна автентикация. Този втори ключ най-често е някакъв код, който:

  • може да е зададен предварително;
  • да се генерира от самата система, в която искате да влезете, и тя да ви го изпрати като SMS до телефона ви (който предварително сте задали в профила си);
  • да се генерира от някакво трето приложение, което имате инсталирано на смартфона си;
  • да се генерира от специално хардуерно устройство за такава цел.

Вероятно по някакъв повод вече ви се е налагало да използвате поне нещо от гореизброеното. Много е вероятно банката ви да ви изпраща кодове в SMS-и, за да потвърдите плащане с карта например. Спорно е дали това е „втори“ фактор, но поне процесът е познат.

По възможност трябва да спрете да използвате предварително зададени статични кодове (това не е сериозно!) или такива, които получавате като SMS. Те създават илюзорно усещане, че сте положили някакви допълнителни усилия да се защитите, но реално са силно уязвими. Атаките към SS7 (Signalling System No. 7) са любимо занимание на разни кракери, защото SS7 е колекция от протоколи на вече повече от половин век. В момента се използват и в контекст, в който никога не е бил замислян, когато са били създавани.

Това всъщност е сигнализация, чрез която телефонните централи си обменят служебни съобщения, най-общо казано. После на някое алчно копеле му e хрумнало, че може да прави луди пари от нищото, като продава на потребителите възможността да си изпращат кратки съобщения (SMS) по SS7. Проблемът е, че не е много трудно тези съобщения да стигат и до не когото трябва. SIM-карти се клонират и подменят (и без знанието на собственика).

Напоследък картите стават виртуални (eSIM), което дори улеснява техния porting и swaping, включително чрез социално инженерство (заблуда на служители на оператора), които преиздават „загубени“ или „повредени“ карти. Има случаи, когато кракери успяват да пренесат номерата на жертвите си в друг оператор, за да се сдобият с нови SIM-карти за съответните номера.

Уви, много доставчици на важни услуги настояват да им оставите мобилните си номера, които те да ползват за възстановяване на достъпа до акаунта ви, ако забравите или загубите паролата си. Само че това е нож с две остриета. Ако кракер иска да получи достъп до ваш акаунт, едно от първите неща, които ще опита, е процедурата за забравена парола. И ако се е погрижил преди това да има достъп до SMS-ите ви (с клониран или заменен SIM той ще ги получава директно), то тогава контролът върху вашия акаунт отива в неговите ръце.

Ако официално попитате телеком дали някой друг има достъп до вашите SMS-и, те най-вероятно ще ви отговорят, че за някакво време по закон се пази следа за това кой на кого е изпращал SMS, но не и съдържанието. Само че това не е пълната истина. Технически персонал на телекома с определени права би могъл да има достъп до съдържанието на SMS-ите на клиентите.

В някои случаи съобщенията могат и да се пазят за някакво време назад. Да не забравяме и че лицензите на телекомите ги принуждават да предоставят интерфейси за достъп на службите за сигурност, в родната конкретика – на МВР, а как МВР контролира достъпа до тези системи и доколко спазва правилата… оставям на вашата далновидност да прецени.

Особено опасно е, ако пробият основния ви имейл акаунт, където пристигат съобщения за забравени пароли, за банкови сметки и транзакции и т.н. – само въпрос на още малко усилия и време е кракерът да превземе цялата ви дигитална самоличност.

Затова вместо еднократни кодове по SMS има два други много по-добри подхода. Разбира се, че и те не са идеални, но със сигурност са за предпочитане.

Приложения, които генерират еднократни кодове за достъп

Това е лесен, евтин и доста приличен начин да добавите втори фактор към удостоверяването си поне пред по-важните сайтове, които ползвате. А това са електронната поща, интернет банкирането, услуги, чрез които съхранявате важни файлове, и други подобни. Силно препоръчително е, разбира се, да активирате двуфакторна автентикация навсякъде, където е възможно. Уви, все още има сайтове, които не я предлагат на клиентите си – избягвайте да ползвате такива, ако е възможно.

Между другото, търсете активирането на многофакторното удостоверяване някъде из настройките на сигурността на профила ви – най-често тя се отбелязва със съкращения като 2FA (2-factor authentication), MFA (multi-factor authentication) или TOTP (time-based one-time passwords). Тези неща се различават в детайли, но доста често се ползват в сходен контекст.

Идеята накратко е да конфигурирате приложение, което се грижи да изчислява кодове с кратка валидност (TOTP), които стават задължителен втори ключ освен паролата ви за достъп. Това приложение обикновено е най-удобно да работи на смартфона ви, защото се предполага, че той винаги е с вас.

И напук на това, което биха ви подсказали познати или други статии из интернет, силно не препоръчвам да ползвате популярните Google Authenticator и Microsoft Authenticator. Вместо тях за предпочитане е Authy. Заради много неща, но поддръжката на повече устройства, и то от различни платформи (iOS, Android, MacOS и Windows), е на първо място. Това ще ви улесни, ако някой ден решите да смените устройствата си с такива от друг лагер, както и ако случайно загубите или ви откраднат телефона, защото конфигурациите ви се пазят в криптиран бекъп и се синхронизират между устройствата, които сте регистрирали.

Обзалагам се, че ще намерите колеги, които ще подхванат спор, че това удобство носи рискове. Така е, но първо, ако ви тресе тази параноя – това е опция, която можете да изключите или да не ползвате, и второ, аз лично считам този риск за съвсем приемлив на фона на неудобството от загуба на единственото ви устройство, което пази вторите ключове към най-важните ви акаунти.

Реално това със загубата на устройство е голям проблем, затова винаги при активиране на двуфакторна автентикация генерирайте резервни ключове, които пазете на сигурно място (или поне различно от обичайното). Така ще можете да върнете достъпа си при инцидент с телефона, на който работи приложението, генериращо еднократните кодове. Повечето сайтове ще ви накарат задължително да генерирате резервни (backup) кодове така или иначе.

Добра практика е да имате два различни инструмента за втори фактор. С уговорката, че ако единият от тях е да получите код в SMS, вие пак сте уязвими към въпросните атаки. Та пак да кажа – където можете, премахвайте тази опция.

И тук идваме до следващото възможно, или по-точно едно от най-добрите възможни решения…

Специализирано устройство

Те са много и понякога различни. Част от тях могат да генерират еднократни пароли подобно на приложенията, които обсъждахме по-горе. Други в добавка поддържат оторизация и криптография с публичен ключ, U2F и/или FIDO2, някои дори могат да съхраняват и данни (криптирани). Някои се закачат към компютри и телефони по USB или айфонския lightning port, други работят безжично, като ги доближите до телефон с NFC. Има дори и такива с Bluetooth. А някои можете да ползвате и като портфейли за криптовалути.

Те са много добро решение за втори фактор, ако успеете да възпитате у себе си навика да носите такова устройство със себе си. Има много малки такива, които можете да „забравите“ в някой от USB-портовете на компютъра си, но това е една доста рискована идея. Аз харесвам тези, които могат да се носят заедно с връзка ключове. А и те са един вид ключове. 🙂

Считат се за по-сигурни от генераторите на TOTP, защото са базирани на криптография с публичен ключ и няма „споделена тайна“ между сайта и нашето устройство, която може евентуално да бъде прихваната. Не са уязвими на фишинг. Не трябва да въвеждате кодове. Обикновено устройството не работи, ако не сте до него и не го активирате с бутонче или докосване – т.е. приема се, че няма как да бъде излъгано да работи автономно. Частните ключове не напускат устройствата. Дори някой да успее да го клонира, вътре има едни броячи на успешни оторизации и в момента, в който този брояч започне да не излиза, оторизацията не минава. (Това последното зависи от протокола, но е налично – б.а.)

И сега лошата новина… Дотук можехте да минете безплатно. Освен ако не плащате вече за мениджър на пароли като Bitwarden, 1Password, LastPass или друг. Но тези хардуерни устройства за двуфакторна автентикация са скъпички. Не всички: има и по-достъпни, и по-скъпи, но при всички случаи струват нещичко – общо взето в интервала от 20 до 100 долара. И това е цена, която при всички случаи ви съветвам да платите, макар да ви съчувствам, че не стига, че се опитвам да ви усложнявам живота с някакви засукани втори ключове, ами това ще ви струва и пари.

Сигурността не е безплатна – нужна е самодисциплина, дискомфорт, а много често и доста пари. Но всъщност далеч по-малко от тези, които би се наложило да похарчите, ако някой кракер ви създаде грижи. Дето се вика, нищо не е задължително – можете да ползвате и прости пароли като „123123“ или да ходите с гол задник по площада. Само не се сърдете на никого за последствията.

И ако сте истински отговорни към сигурността си, всъщност трябва да купите не едно, а две такива устройства и да ги регистрирате поне в най-важните си акаунти. Едното ви е нужно, за да го разнасяте със себе си непрекъснато, а другото е резервно, в случай че загубите първото. Не е нужно да са напълно идентични. Може резервното да е по-евтино, а може и да е софтуерно приложение за генериране на еднократни кодове. Само не даунгрейдвайте до SMS-и. 🙂

Многофакторната автентикация всъщност е комбинацията от различни такива методи.

Преди да си изберете джаджа, прочетете внимателно коя какво предлага и поддържа. Ако се загубите в неясни термини и съкращения, потърсете съвет от познат, който е грамотен по темата. Но в общия случай базовите или средната хубост модели са универсалният избор – като трябва да съобразите какви USB портове има компютърът и телефонът ви.

Ако не търсите безжични екстри и сте начинаещ в тези води, разумно е първо да си купите по-евтин модел като HyperFIDO Mini или някой от моделите на Solo. Solokeys ще се харесат и на феновете на софтуера с отворен код, както и Nitrokey. Много богат избор и с добра поддържка за голямо многообразие платформи са джаджите на Yubico, наричани Yubikeys. Те имат и чудесни съветници на сайта си, които да ви ориентират какво ви е нужно.

И накрая – още нещо важно. Ако ползвате мениджър на пароли и сте се изкушили да генерирате TOTP с него вместо с друго приложение или хардуерно устройство, по-добре недейте. Зная, че е адски удобно. Особено за автоматично попълване в разните login екрани, но това е като да държите заедно двата ключа за отваряне на сейфа ви в банката. Не е разумно. Идеята на втория фактор е да е именно… втори, различен от първия.

P.S. В текста използвам понятието автентикация като директна заемка от английски, доколкото нямаме подходяща българска дума. В най-общ смисъл под автентикация се разбира удостоверяване на автентичност или истинност. Понятието идентификация обикновено се ползва в контекста на удостоверена самоличност и има близък, но не идентичен смисъл с автентикацията.

Мениджъри на пароли

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/password-managers/

Мениджъри на пароли

Още помня първата си парола, която използвах в Интернет някъде преди около 25 години. Разбира се, че по онова време бях немарлив и съм я ползвал на повече от едно място, и не съм я сменял дълго време. А много от сайтовете тогава не можеха да се похвалят със сигурността си. За съжаление и до днес има такива. А когато кракери пробият сигурността на някой уебсайт, се случва и да откраднат паролите на всички регистрирани в него. Принципно сайтовете не трябва да пазят пароли, но нямате идея колко го правят. Има и продажни администратори, които нарочно събират пароли на потребителите си, за да могат да пробват дали същия потребител, чийто имейл им е известен не използва същата парола и потребителско име и някъде другаде в Интернет. Такива пакети с откраднати пароли се продават (и купуват) в тъмната мрежа безгрижно.

Въпросната парола отдавна не ползвам за нищо, но през тези 25 години тя бе разкрита и открадната при злонамерени пробиви в сигурността на цели 11 сайта, където съм я ползвал някога. Аз съм проследил и знам за толкова. Вероятно са повече.

За съжаление много хора не подозират, че паролите им отдавна са пробити и публично известни. Дори и да не е по тяхна вина. Дори да са ползвали дълги и сложни пароли. И ако продължават да ползват една парола за повече от един сайт – проблемът е налице.

Затова е най-добре да имате различна парола за всеки сайт, тя да бъде дълга и сложна и да я сменяте поне от време на време. Всичко това не е възможно без някакъв инструмент, защото в наши дни по-активните потребители на мрежата ползват стотици различни регистрации. Някои хора си измислят някакви свои системи за помнене на пароли, но в общия случай те не са ефективни. Иначе казано, днес е немислимо да оцелеете без мениджър на пароли.

Неотдавна Wired метафорично нарече тези инструменти зеленчуците на Интернет, защото е всеизвестно, че са полезни за здравето, но мнозина още залитат по нездравословното.

Password manager-а е софтуер, който съхранява пароли за различни сайтове и системи. Разбира се, криптирано. Като достъпът до тях се отключва с някаква главна (master) парола, която трябва да се помни много добре, защото е ключ към останалите. С две думи казано password manager е нещо като сейф за пароли.

В добавка различните такива могат да предлагат цяла купчина допълнителни екстри. Например:

  • генератори на различни по дължина и сложност пароли
  • анализатори и индикатори на трудността на отгатване на паролите
  • лесно въвеждане на паролите чрез различни плъгини за браузъри
  • двуфакторна оторизация чрез TOTP (базирани на времето еднократни пароли), макар че по-добре да се ползва друго приложение за тази цел
  • уведомления дали някоя от паролите ви не е била компрометирана след атака спрямо даден сайт (т.е. дали някъде вече не продават паролата ви)
  • споделяне на някои пароли със семейството или колегите
  • напомняния за пароли, които не сте сменяли отдавна и др.

Разбира се, че някои неща изглеждат и като нож с две остриета. Има рискове и евентуални проблеми. Например, ако забравите master паролата си, ще останете без достъп до всичките ви пароли в мениджъра и ще трябва сайт по сайт да възстановявате достъпа си. А този процес ще отнеме дни и седмици. Чудите се, можете ли да доверите всичките си пароли на някакъв софтуер… и дали уязвимост в него не ви компрометира изцяло. И това са съвсем резонни тревоги.

Но повечето популярни мениджъри на пароли се стараят да ползват сигурни криптографски алгоритми, кодът им се проверява и одитира, и в общия случай удобството и възможността да имате различна парола за всеки сайт или система е трудно постижимо по друг начин. В добавка, рискът да бъде компрометиран мениджъра ви за пароли със сигурност е далеч по-малък от това да ползвате сходни или еднакви пароли на много места.

Можете да подсигурите допълнително master паролата си с многофакторна оторизация, но за това някой друг път.

В добавка има мениджъри на пароли, които се синхронизират през Интернет с множество устройства. Така можете да ползвате приложения или плъгини за различните си браузъри на всички компютри, таблети и телефони, които притежавате. И това е адски удобно.

Разбира се, това означава, че макар и криптирано – хранилището с вашите пароли се дистрибутира през мрежата (облака). Ако тази идея не ви харесва имате два подхода – единият е да държите само локално копие на вашето хранилище за пароли на основния си компютър и да се лишите от удобството да разполагате с паролите си и на други устройства. Втората опция е да имате собствен сървър, който да пази паролите ви за да не се налага да ползвате синхронизация през нечий чужд или публичен облак, която синхронизация в общия случай струва и пари. Достъпът и комуникацията до този сървър също задължително трябва да бъде криптирана. Има много смисъл да го направите за фирмата и служителите/колегите си.

Това последното, разбира се, не е съвсем тривиално, но можете да наемете някой да ви направи такъв сървър. Ако нямате към кого да се обърнете, аз мога да свърша това за вас срещу заплащане.

Иначе многообразието от мениджъри на пароли е голямо. Важно да е изберете това приложение, което ви предлага максимално удобство и тези функции, които са важни за вас. Както и да поддържа и операционните системи, които ползвате. Има безплатни и платени версии, както и такива с отворен код или не. Има и такива, които имат базови безплатни версии, но се плаща за някои от екстрите.

Някои от най-популярните са 1Password, LastPass, DashLine, Bitwarden, KeePassXC, NordPass. Аз години наред ползвах 1Password за лични, семейни и служебни цели, но напоследък ползвам, предпочитам и препоръчвам Bitwarden, който има и безплатна версия и е с отворен код.

И преди да ви оставя да си търсите и избирате password manager, да подшушна нещо като евентуална предпазна мярка срещу едно подхлъзване. Много от тези инструменти ще ви предложат да се грижат и за двуфакторната ви оторизация, чрез базирани на времето еднократни кодове (на англ. TOTP). Ако не знаете какво е това, изчакайте малко – скоро ще пиша и по тази тема. Сега само бързам да кажа, че много добре знам колко адски удобно е да се подлъжете да ползвате мениджъра си за пароли и за това, особено като опитате колко лесно се ползва при логване насам-натам, но… уви, това не е добра идея. Идеята на втория фактор е именно да е… втори. Не слагайте всички яйца в една кошница. Препоръчително е да оставите тази работа на друго, отделно приложение.

Заглавна снимка: Franck

Време е да притопляме шамарите

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

Време е да притопляме шамарите

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. И те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено за техните си алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft и Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър от по-малък доставчик, той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и добавя някакви свои услуги.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

  • Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
  • Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
  • Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
  • Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
  • Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
  • Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
  • Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
  • Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

За блогърстването и още нещо

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/

За блогърстването и още нещо

Този текст е провокиран от публикация на Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.

Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.

Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.

Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.

Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.

Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.

Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.

Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.

Блогърите предадохме блогването, защото „глей к’во е яко да се пра’иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.

Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за поправим счупеното.

Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.

Засега не успяваме.

P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.

Varta Portable PowerBank Slim

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/varta-portable-powerbank-slim/

Като човек, който използва много технологични джаджи, непрекъснато имам нужда и от преносима батерия, от която да мога да заредя телефон или таблет, в случай че съм в движение, навън, работя извън офис или просто съм забравил да заредя някое устройство. Най-критичното нещо е смартфонът ми, понеже навън го използвам и като Wi-Fi access point, който осигурява интернета за компютъра или таблета ми. Избягвам всякакви публични Wi-Fi мрежи. Този режим на работа доста бързо хаби батерията на телефона и възможността да презаредя в движение ми е важна. Дори да не ми се наложи да я ползвам, присъствието на преносима батерия наблизо успокоява духа и чакрите ми. 🙂

През последните 6-7 години използвах китайска „куча марка“ литиево-йонна (Li-ion) акумулаторна батерия с 12000mAh капацитет и до днес съм доволен от нея. Тя все още работи прилично, макар и позагубила част от капацитета си, което е напълно нормално. И макар че все още с нея мога безгрижно да заредя два пъти телефона си или поне веднъж донякъде iPad-а си, 6-7 години са много време за една литиево-йонна батерия, затова напоследък започнах да се оглеждам за нова. Към причините да искам да я сменя трябва да добавя теглото ѝ, което в никакъв случай не е пренебрежимо, както и факта, че изходите ѝ са само USB, което допреди няколко години беше окей, но напоследък имам все повече нужда от USB-C без допълнителни кабели или преходници. И най-голямата грижа със старата ми батерия беше, че максималният ѝ изходен ток е едва 2A, което прави едновременното зареждане на две устройства твърде бавно, а често и неефективно, ако едното от тях е таблетът ми, който сам изисква толкова.

И докато умувах над това каква по-нова батерия да си взема, Varta България ми предложиха да тествам тяхната Varta Portable PowerBank Slim и то точно модела от 12000mAh. Няма да крия, че веднага се съгласих.

Varta PowerBank Slim 12000mAh and MacBook Air Space Gray

Както личи от снимката, цветът ѝ е почти напълно идентичен с този на моя MacBook (Space Gray), с една идея по-тъмен нюанс. Това, което ме накара да проявя интерес обаче, бяха няколко други неща. На първо място приличният капацитет от 12000mAh (44Wh), металният корпус (старата ми батерия беше пластмасова и много внимавах да не я ударя или счупя, а това никак не е добре да се случва на литиево-йонни акумулатори) и на този фон съвсем разумното тегло от 390 грама.

Всъщност Varta Portable PowerBank е литиево-полимерна батерия и вероятно всеки е чувал, че това е по-нова технология от литиево-йонните акумулатори, но всъщност от значение са няколко разлики. Електролитът при литиево-полимерните батерии е сухо или гелообразно вещество, което намалява риска от изтичането му при някаква авария с батерията. Отделно, самите литиево-полимерни акумулатори са по-гъвкави и здрави, като в същото време могат да бъдат много тънки. Не е случайно, че Varta са решили да проектират своя тънка (slim) батерия именно с литиево-полимерна технология.

Класическите литиево-йонни батерии не понасят добре удари или прегряване, стареят с времето, крият по-голям риск от тях да изтече електролит, да се подуят или дори да се самозапалят. Това последното е много рядък случай и се дължи предимно на икономии при производството, а не толкова на технологията. Но затова е важно да си купувате батерии от реномиран производител, дори когато са малко по-скъпи.

Иначе въпросната Varta PowerBank Slim въпреки приличния си капацитет от 12000mAh е наистина тънка – малко повече от сантиметър. За сметка на това е по-широкичка. Ако се търси нещо, което да е по-близо до размерите на телефон или лесно да се побира в джоба на дънките, е по-разумно да се избере по-малкия модел от 6000mAh, стига този капацитет да е достатъчен (за iPad не е).

Varta PowerBank Slim 12000mAh size

С 12000mAh модел Varta твърдят, че може да се зареди пет пъти телефон или два пъти таблет. Вярно е, стига батерията на телефона да не е по-голяма от 2200-2300mAh или тази на таблета – по-голяма от 6000mAh. Батерията на моя iPhone е 2700mAh, а тази на iPad-а ми почти 9000mAh, съответно със заредена догоре Varta PowerBank Slim 12000mAh мога да презаредя изцяло четири пъти телефона си или пък веднъж него и веднъж iPad-а си. Пробвано е вече, така се получи.

Това, което ме прави двойно по-щастлив, е, че максималният изходен ток на моята Varta PowerBank Slim е 3A, достатъчно да зареждам едновременно телефона и таблета си. Портативната батерия има два изхода, които осигуряват 5V напрежение – единият е класическо USB с максимален ток до 2,4A, а другият USB-C с 3A ток. Този последният порт може да се ползва и за презареждане на самата Varta PowerBank Slim, което всъщност е по-бързият начин да се направи това с прилично зарядно и USB-C кабел. Иначе батерията има и MicroUSB порт, предназначен само за зареждане. В окомплектовката на батерията идва нужният за целта USB-to-MicroUSB кабел.

Varta PowerBank Slim 12000mAh ports

Батерията няма свое зарядно. Предполага се, че всеки има такова вече. Добре е да се ползва някое по-мощно, спестява време. Varta твърдят, че с 1500mA през MicroUSB порта батерията се презарежда за около осем часа и половина. Не съм засичал с хронометър, но мога да потвърдя, че батерията се зарежда за около 8 часа (една нощ) с такова зарядно и могат да се спестят 2-3 часа от тях, ползвайки хубаво USB-C зарядно (това от новите MacBook-ци също става).

Какво ми липсва ли? Май нищо. Изкушавам се да измрънкам за PD/IQ (за да мога да дозареждам и компютъра си), но нито капацитетът ще ми е достатъчен, нито е справедливо да мрънкам за такова нещо, при положение че крайната цена на дребно на Varta Portable PowerBank 12000mAh Slim е само 80 лева – за това чудесно, а и стилно устройство, което успешно ме спасява от липсата на електрически контакти около мен. 🙂

Хей

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/hey/

Идната година електронната поща ще навърши половин век. И до днес тя е от фундаменталните мрежови услуги, без които комуникацията в Интернет нямаше да бъде същата.

През последните 25 години, през които аз лично използвам електронна поща, се нагледах на какви ли не „революционни“ идеи за развитие на имейла. Куцо и сакато се напъваше да поправя технологията. Какви ли не маркетингови и други усилия се потрошиха да обясняват на света колко счупена и неадекватна била електронната поща и как именно поредното ново изобретение щяло да бъде убиецът на имейла.

Таратанци! Имейлът си е жив и здрав. И продължава да надживява мимолетните изпръцквания на всичките му конкуренти дотук.

Факт… имейлът не е съвършен. На този свят живеят твърде много амбициозни човечета, чийто интелект не стига за много повече от това да се пънат да злоупотребяват с всевъзможни неща. Част от тях пълнят пощенските ни кутии със СПАМ (и виртуалните, и физическите ни пощи). Други едни гадинки прекаляват с маркетинговите си стремежи да ни дебнат и профилират и ни пускат писъмца с „невидими“ вградени пиксели и всевъзможни подобни подслушвачки, за да знаят дали и кога сме отворили безценните им скучни и шаблонни бюлетини и дали са ни прилъгали да щракнем някъде из тях преди да ги запратим в кошчето. Трети тип досадници често са скъпите ни колеги, които копират половината фирма за щяло или не щяло. Уви, много често така е наредил шефът или го изисква корпоративната „култура“.

Да, четенето (и отговарянето) на имейли се е превърнало в тегоба заради твърде много спам, маркетинг и глупости, които циркулират насам-натам (много често за всеки случай). И защото почти никой не полага усилия да спазва някакъв имейл етикет.

Аз съм абсолютен фен на имейла, в есенциалния му вид. Не споделям идеята, че той е счупен или неудобен. Ако човек положи някакви усилия да организира входящата си поща с малко филтри и поддиректории и си създаде навик да чете поща не повече от един-два пъти дневно, животът става малко по-светъл. И да – спрял съм всички автоматични уведомления за нови писма по смартфони, декстопи, таблети и др. Електронната поща е за асинхронна комуникация, а именно да чета и пиша, когато мога и искам. Това не е чат!

Затова изцвилих от удоволствие, когато научих, че Basecamp работят по своя email услуга, с идеята да се преборят с част от досадните неща около имейла. И веднага се записах на опашката за желаещи да я пробват. Вече два месеца я използвам активно и смея да твърдя, че за първи път е постигнато нещо смислено по темата да направим имейла по-добър. Нещото се казва Hey.com и е платена персонална услуга за личен email. Планира се в бъдеще да се предлага и бизнес опция със собствен домейн, но засега може да се получи само личен адрес от типа [email protected]

Няма да скрия, че някои неща в началото не ми се понравиха съвсем. И най-вече това, че няма как да се ползва стандартен клиент за поща като Thunderbird или Apple Mail, защото услугата е недостъпна по IMAPS/SMTPS. Но смисълът да се ползват само и единствено специалните клиенти на Hey е в напълно различния подход към електронната поща и специфичните за услугата функционалности, които няма как да се ползват през стандартен mail клиент. Така че цената на този компромис си струва.

Hey не прилича на нищо друго, което досега съм ползвал за поща. Има нужда от малко свикване, но само след ден или два аз лично не искам да виждам и чувам за никаква друга пощенска услуга или mail клиент.

hey.com - Imbox

Философията е следната – аз имам пълен контрол върху това каква поща искам да получвам. Всичката входяща поща минава първоначално през едно нещо, наречено screener, който спира всяко писмо, което пристига за първи път от адрес, който досега не ми е писал. Ако там попадне писмо от някой досадник или спамър аз просто отбелязвам, че не желая да чувам за него и… край. Никога повече няма да чуя и видя писмо от него. Е, освен ако не реши да ми пише от друг адрес, но така пак ще попадне в скрийнъра и пак мога да го маркирам като нежелан кореспондент.

Всъщност такова писмо не се връща обратно, изпращачът му не получава никаква обратна връзка какво се случва, но аз просто никога няма да го видя. Кеф! 🙂 Перфектно оръжие срещу досадници!

hey.com - The Screener

На теория това работи и срещу спамъри, но обикновено голяма част от спама се филтрира предварително и дори не достига до скрийнъра, макар че от време на време се случва. Случва се също и някое полезно писмо да се маркира като SPAM, но доста рядко. В крайна сметка, никой антиспам филтър не е съвършен, особено когато някои писма наистина приличат на СПАМ заради платформата, през която са изпратени, или поради немарливостта на изпращача им.

Иначе казано, поне еднократно, аз трябва да позволя на всеки, който би искал да ми пише, да може да го прави. И това се случва при първото получено от него писмо. Демек нямате втори шанс да направите първоначално добро впечатление. 🙂

С времето мога да размисля и да заглуша такива, които съм допуснал да ми пишат, или обратно – да позволя на такива, които съм бил заглушил.

Писмата, които съм се съгласил да получвам, се разпределят най-общо в три категории – едната се нарича Paper Trail и обикновено е за писма, които са за някакви чисто информативни цели, без да изискват отговор. Най-често потвърждения за платени сметки, за сменени пароли и други такива неща. Другата е наречена The Feed и е предназначена за бюлетини, маркетингови послания, неща за четене, когато имам време за тях. И третата, която всъщност е основната, се нарича Imbox (от important box), където са всички тези писма, които не са спам, не са само за информация, не са маркетингови или други читанки. Тези писма обикновено изискват внимание, а най-често и отговор. Те са истинската ми поща и важните неща. Та, цялата идея е в Imbox-а ми да достигат само такива писма.

За всеки кореспондент мога да определям дали писмата му да остават в Imbox, или да ходят в The Feed или Paper Trail. На всеки email мога да реша да отговоря веднага или да си отбележа някои от тях за по-късно (reply later). Да маркирам някаква важна информация в тях (clip) или да ги заделя настрани (aside) по някаква своя причина. Разбира се, мога и да си създавам свои етикети и да си отбелязвам различни писма с тях по някакви лични критерии и съображения.

Идеята за inbox zero тук я няма. Няма го и безполезното архивиране, което реално е преместване на писма. Важната ви поща си се трупа в Imbox – етикетирана или не (по ваше желание). Всичко, което ви е нужно, е една добра търсачка. Е, имате я. Както и пространство от цели 100GB.

Има и други глезотии, които могат да се прегледат тук. А може и да се направи тестов акаунт за вкусване на услугата и интерфейса ѝ. Всичко може да се използва директно през браузър, но има приложения за мобилни телефони, както и за десктоп операционни системи.

И още нещо, което просто не мога да не отбележа, защото ме спечели окончателно и ми доставя перверзно удоволствие. Всички вградени в писмата пиксели за проследяване, парчета код, маркетингови шитни и въобще всякакви такива номера биват обезвреждани автоматично, а писмата – маркирани, че са съдържали такива гадинки. Няма не искам, няма недей! Kill ’em all! Плачете, маркетинг гурута! Ронете кървави сълзи! Не работят вашите hubspot буби, salesforce бози, facebook пиксели, mailchimp вендузи и прочие маркетингови кърлежи. Сега в hey.com, а скоро и по други интернет ширини! 🙂

С две думи казано, Hey е за всички, които ценят времето си. За тези, за които е важно имейлът да е полезен инструмент, а не пиявица на ценно време. Hey ще се хареса на всички, които ползват интензивно електронна поща като основна комуникация, защото ще внесе спокойствие в преживяването им с личния им имейл. Такова, че понякога се чудя дали наистина нямам нова поща и дали нещо не се е счупило.

Hey не е за тези, които търсят к’ва да е ефтинка пощичка в abv.bg, gmail.com и прочие. Цената е $99 на година. Няма отстъпки, по-базови или по-премиални планове, нито някакви сложни опции. Услугата е само една и толкова. Струва си обаче всеки цент. А адресът, който сте си взели, си остава завинаги ваш (пренасочва се), дори да се откажете след време.

P.S. Хей! Нямам никакви взаимоотношения с Basecamp или екипа им. Просто съм фен на продуктите, но и на философията им за бизнеса и живота. Платил съм за услугата с лични средства и по собствено желание.

Боклук

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/bokluk/

Вчера член на управляващата партия ГЕРБ нарече „боклук“ български журналист. Друг маскиран индивид отне, хвърли и счупи репортерски телефон. И това на национална конференция на най-голямата партия във властта. На същото събитие маскирани използват юмруците си срещу други хора.

Кои са боклуците е повече от ясно. Случилото се е пореден срам, който се пише по сметката на ГЕРБ, които не успяват да организират адекватно собственото си партийно мероприятие, а продължават с претенциите си да управляват държавата.

България е в криза, нищо че някои политолози били отричали. Страната е в невиждана от доста време политическа криза, предизвикана от дълго и системно отсъствие на здрав разум и компетентност в управлението. България от години се управлява от непочтени, отвратителни и елементарни хора, затлачили пътя към бъдещето на страната ни. Провалили поредното поколение българи.

Бойко Борисов и ГЕРБ не са единствените виновни, но днес са олицетворението на този провал. Популисти, чиято демагогия и липса на визия и кураж за реформи доведе страната до последното място в класациите за медийна свобода в ЕС, а инвеститори и предприемачи започват да отбягват България заради лош бизнес климат, корупция и съмнения във възможността да се разчита на институциите и за въздаването на справедливост.

Страната ни е затънала и в технологична посредственост, във време, когато именно от новите технологии и иновации ще зависи бъдещето и мястото на всеки в задаващия се различен свят. И няма как да бъде другояче, когато безполезни, но верни „калинки“ са напълзяли навсякъде, където иначе вместо тях трябва да има визионери, куражлии и грамотни хора с опит и мечти.

Донякъде е удовлетворяващо, че арогантната алчност и преяждането с власт на Бойко Борисов и ГЕРБ ще ги свлече към мрачните страници на най-новата ни история. Агонията скоро ще свърши. Но дали ще си докараме нова или най-накрая ще изтикаме големия камък, задръстил светлината на входа на пещерата в която са ни завряли, зависи единствено от нас.

Ще стане, ако започнем да ценим образованието и интелекта повече от зрелостта. Ако досегашните прецакани поколения се вслушат в мечтите на младите и този път ги подкрепят. Като им спестят скептицизма си. Ако престанем да търсим поредния бащица, а вместо това започнем да ценим и градим институции, които работят по правила, еднакви за всички, а не само в полза на властта и новобогаташите.

И най-важното – ако не заспиваме, очаквайки някой друг да ни нареди живота. А бдим непрекъснато и ежедневно да не ни пречат да го направим такъв, какъвто искаме да бъде.

#оставка

Приложенията за проследяване на контакти са лоша идея

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/contact-tracing-apps-bad-idea/

Напоследък свикнахме, че едва ли не за всеки проблем около нас може да бъде намерено „високотехнологично“ софтуерно решение. Не искам да влизам в непродуктивни дискусии дали ИТ бизнесът прекрачва границите на почтеността, промотирайки се като всемогъщ. Но е факт, че малцина са тези, които признават глупостите, сътворени от същата тази иначе перспективна индустрия. Няма да крия, че като insider, личното ми мнение е, че отдавна са преминати доста граници.

Поредната много опасна идея със съмнителни ползи, но пък безспорни рискове, е проследяването на контактите между хората чрез приложения на „умните“ им телефони. Още по-опасно е, че зад нея застанаха и двете гигантски компании Apple и Google, които в момента притежават 99,5% от пазара на мобилни операционни системи.

Идеята дойде в отговор на очакванията (а не е изключен и политически натиск), че с помощта на технологично проследяване на контактите между хората може да се контролира по-бързо или по-ефективно разпространението на новия коронавирус сред тях. На първо четене една изключително хуманна идея. Проблемът е, че технооптимистите обикновено създават и тестват идеите си в контролирана лабораторна среда. Но когато се окаже, че пусната в реалния живот, същата идея носи повече вреди, отколкото ползи, те свиват рамене и отказват да носят отговорност. Пикльото Зукърбърг е класически пример.

Ползвателите на Android са си по презумпция прецакани, защото благодарение на телефоните си така или иначе отдавна са се превърнали в донори на данни за Google. Ползвателите на iOS досега имаха някакви основания да допускат, че може би водят една идея по-защитено съществуване на уютния остров на Apple. Но след няколко дни (когато излезе iOS 13.5) и те ще трябва да се разделят с тази илюзия. При това „ябълковата“ компания ще го направи по най-свинския възможен начин – забавяйки критична поправка в сигурността, за да я комбинира с новото API за проследяване на контактите в едно обновление. Иначе казано, Apple оставя потребителите си без особен избор, без чиста корекция на пробитата версия 13.4.1.

Какво възнамеряват да направят Apple и Google, при това заедно и съгласувано?

Всъщност те няма да пускат приложения за проследяване на контактите, както масово неправилно се твърди. Това, което ще добавят към операционните си системи, е т.нар. приложен програмен интерфейс (API), който ще може да бъде използван от разработчиците за създаване на приложения. Програмните интерфейси обслужват различни цели – чрез тях програмистите могат да реализират едни или други функционалности в своите приложения, използвайки възможностите на телефона, операционната система или външни услуги. Например могат да „питат“ GPS-а на телефона за географската му локация, да я покажат на картата, да я добавят към снимка, която камерата прави, и други такива неща.

Новият програмен интерфейс е замислен да прави следното: Нали сте обръщали внимание как когато пуснете bluetooth-а на своя телефон (за да закачите слушалките си например), обикновено виждате една купчина други устройства, които са близо до вас в момента? Обикновено bluetooth работи едва до няколко метра. Напоследък той използва пренебрежимо малко енергия от батерията и за удобство е пуснат по подразбиране на повечето съвременни телефони. Е, това стои в основата на идеята да проследяваме разпространението на вируса, причиняващ COVID-19.

Докато се разхождаме с телефоните си, те ще „подслушват“ кои други телефони около нас са в достатъчна близост за достатъчно дълго време и ще си обменят анонимни (или анонимизирани) идентификатори. Тук има две важни думички – едната е анонимни, другата е идентификатори. Чувствате ли иронията в словосъчетанието анонимни идентификатори? Но нека засега останем хладнокръвни и добронамерени към тази идея за спасяване на човечеството с апове.

Та, значи, вие си ходите по улицата или на работа, или другаде, срещате се с някакви хора, и когато вашето телефонче „чуе“ наблизо bluetooth-а на друг телефон, той си записва този факт. Важно е да уточним, че ни обещават, че няма да се записва локацията, телефонния номер или „айфона на Пешо Михайлов“, а вместо това ще запамети само някакво (да кажем) число, което има за цел да съответства на въпросния телефон, и така едновременно имаме следа, но сме анонимизирали притежателя. Телефоните на всички останали около нас, също си водят бележки, че сме се срещали.

Наричаме тези „числа“ анонимизирани идентификатори, защото ако ги погледнем разписани, няма как да разберем кое на чий телефон съответства. Списъците с такива числа се пазят само в телефона, който ги е събрал. Не се изпращат никъде (засега). Това поредно обещание е важен елемент от идеята, което има за цел да ни успокои, че всъщност са взети мерки цялото това нещо да не изглежда толкова страшно, колкото в действителност е. Или поне да не изглежда твърде лесно да се стигне до извода, че Мишо се е срещнал с Мими посреднощ миналата сряда и… нали…

Всъщност Apple и Google „водиха битка“ с нагласите на няколко правителства (вкл. европейски), които искаха тези данни да се изпращат централизирано към някакви национални сървъри и да се споделят (уж само) със здравните служби, но евентуално и с полицията, ако се налага да се издирват хора. Дори само последното е безумно потвърждение по колко тънък лед се движим с напъните да се реализират такива идеи.

Но как използваме това, че телефоните ни знаят с кои други телефони сме били наблизо?

Те ще пазят списъка от идентификатори, с които сме се срещали за някакъв период от време (две седмици). Ако междувременно някой от хората, с които сме били в близост, се разболее или си направи тест, който се окаже положителен, той/тя може да отбележи това чрез своето приложение, а неговият телефонен идентификатор (т.е. онова число) ще бъде обявено за обвързано със заразен човек и разпространено до всички устройства в системата. Така ако останалите телефони открият такъв идентификатор в своя локален списък от последните две седмици, ще алармират притежателите си, че са били в близък контакт с болен или заразен, и ще им препоръчат да си направят тест. Без да им казват кой точно е този контакт, защото не знаят това.

Всичко изглежда като умно и работещо решение, което пък може би наистина би помогнало за по-ефективно и бързо проследяване на пътя на заразата и евентуалното ѝ контролиране, без твърде много да заплашва личната неприкосновеност на хората. И щеше да е така при следните условия:

  • ако наистина всичко се случва точно по този начин, както ни го обещават и си го представяме;
  • ако можехме да вярваме, че Apple и Google наистина реализират този алгоритъм добронамерено, без никакви неволни или нарочни грешки в реализацията, или скрити функционалности за други цели;
  • ако bluetooth технологията нямаше несъвършенства, част от които ще разгледаме след малко;
  • ако всички ползватели са добронамерени и коректни, не подават грешна информация или не спестяват такава;
  • ако можеше да се вярва на правителствата, че няма да притискат гражданите си да използват системата против тяхното желание… или че няма да притиснат Google и Apple да променят реализацията си в бъдеще;
  • ако не съществуваха рискове събирането на други данни (напр. от телекомите) да се комбинира по начин, който да разкрива самоличността на хората;
  • ако знаехме повече за механизма на заразяване, който все още е обвит в мъгла от допускания;
  • ако…

Разбира се, че е съблазняваща идеята да използваме модерните технологии, за да намерим изход от ситуацията, в която попаднахме. Евентуално да спасим човешки животи и по-бързо да се започне с възстановяване на икономиката на целия свят.

Само че идеята на Google и Apple крие много подводни камъни и рискове, които неутрализират повечето ползи

Основният проблем е свързан с това, че още не знаем колко точно време един заразен човек може да заразява други здрави хора. Нито сме сигурни за началния или крайния момент на този период. Което прави трудно преценяването доколко е вероятно да сме пипнали вируса, ако сме били в непосредствена близост с човек, който се е оказал заразен няколко дни след нашата среща. Учените още не са напълно сигурни и дали заразата се предава чрез повърхности и предмети или само по въздушно-капков път. Предполага се, че трябва да се позастоим около заразен човек, но не знаем колко точно е това време. Също логично е и да е по-вероятно да се заразим в затворено помещение, отколкото на открито, но… все още и за това няма категорично потвърждение.

И на фона на тези неясноти нека добавим несъвършенствата на bluetooth технологията. Можем да правим обосновани допускания за разстоянието между две устройства, които се „чуват“ по bluetooth, съдейки по затихването на сигнала, понеже силата му намалява пропорционално на разстоянието между тях. Само че сигналът затихва различно, ако телефонът е в ръката, в джоба, в дамска чанта или между двете устройства има стена или някаква друга преграда. Това прави опитът да преценим колко близо са две такива устройства в безбройните възможни делнични ситуации доста условен.

В добавка към това, различните устройства ползват различни като качество чипове – т.е. някои ще си общуват по-добре от други. Някои от по-евтините модели понякога пък трудно се „разбират“ със себеподобни. Отново в зависимост от несъвършенствата на конкретни модели някои остават „свързани“ далеч след като това отдавна не е така. Други пък имат нужда от много дълго време да „открият“, че са във връзка.

Всичко това би изкривило изключително много преценката колко точно време и в каква реална близост сме били с телефона на един или друг човек. И не на последно място – няма как чрез bluetooth да преценим дали сме на закрито и открито. А на опашка на открито при спазване на изискваната дистанция от 1,5-2 метра е много вероятно телефоните ви да решат, че сте достатъчно дълго време и достатъчно близо един до друг.

Нека към това да добавим човешкия фактор. Това, че нашият телефон е регистрирал близост с друг, не означава по никакъв начин, че настина самите хора са били наблизо. Простички ситуации, които са напълно реални:

  • Домът ви или офисът ви са в непосредствена близост до оживен тротоар или още по-зле – до друг офис или магазин. Почти сигурно е, че телефонът ви, оставен на бюрото или на прозореца, ще регистрира множество други устройства на хора, преминаващи по улицата, пазаруващи в магазина или работещи през една стена от вас в съседния офис, с които обаче вие реално може никога да не сте имали никакъв контакт. Дори да филтрираме твърде краткотрайните взаимодействия (преминаващите по тротоара например), пак остават достатъчно поводи да получите фалшиви предупреждения, че сте били в контакт със заразен. Хайде сега си представете, че живеете в съседство на чакалня пред лекарски кабинет, на баничарница или на местната данъчна служба.
  • Имаме и обратната възможна ситуация – куриер ви носи пратка на петия етаж, но си е оставил телефона в буса долу на улицата. Реално имате контакт, особено ако допуснем, че зараза чрез предмети е възможна, но телефоните ви ще пропуснат да регистрират този факт.

Към това нека добавим човешката злонамереност. Какво, мислите, ще възпрепятства някакъв кретен да се разхожда активно насам-натам и да се отбележи след няколко дни като заразен, без това да е вярно? Нищо, разбира се. Само веднъж да го направи, ще провокира фалшива тревожност и ще засили мнозина към самоизолация или тестващи центрове, където не е изключена вероятността да се заразят наистина при евентуална среща с други заразени (или да последва вторична вълна от предупреждения след срещата с техните телефони, които също са били наблизо).

Представяте ли си изживяването, когато един ден се събуждате и на телефона ви изгрява съобщението: „Предупреждаваме ви, че през последните дни сте били в непосредствена близост с човек, който е потвърдил, че е заразен/болен от COVID-19. Съветваме ви да се самоизолирате и/или да се тествате.“ Пожелавам ви спокойни няколко следващи дни… и нощи!

А сега си представете, че това започне да ви се случва през 2-3 дни. Не е изключено – например ако работите на гише в банка, а телефонът ви е бил до вас зад преградата и е насъбрал… „контакти“. Колко пъти ще излезете в неплатен отпуск за самоизолация или ще се тествате? И след колко случая ще започнете да пренебрегвате предупрежденията? А ако точно някое от следващите предупреждения е вярно?

Всъщност при евентуално неблагоприятно развихряне на заразата такава система може да ви подлуди с фалшиви тревоги (окей, може и с истински).

И отново имаме обратния проблем – при непрецизна реализация (а всичко по-горе е изписано, за да обясни, че не е лесно да бъде прецизна) по-опасно от фалшивите тревоги може да е фалшивото спокойствие. Нека не забравяме, че не всички хора ще участват в тази платформа – и не за всички въпросът дали да го направят е свързан единствено с тяхното желание. Някои може и да нямат възможност.

Миналата година излязоха доста оптимистични резултати от проучване, според което 97% от българите имат мобилен телефон, а 74% от тях пък ползват смартфон (доколко го ползват наистина като смартфон, е друга тема). Има един закон на Metcalfe, с който се оценява т.нар. „мрежови ефект“ на една комуникационна мрежа – той гласи, че този ефект е пропорционален на квадрата на броя на свързаните устройства. В резюме от него следва, че дори всички, които имат смартфони, да си инсталират приложението и то да работи перфектно, не можем да достигнем дори до 50-60% от събитията, при които е възможно да е прескочила зараза.

Човешката злонамереност е проблем, но да не забравяме и човешката немарливост. Каква би била мотивацията на някого да признае пред някакво приложение, че е заразен или болен от COVID-19? Грижата за другите? А ако това е свързано с притеснения за стигматизиране или реална заплаха да загуби прехраната си? А ако просто е твърде уплашен и изобщо не му е до другите, или се престраши да рапортува чак 5-6 или 10 дни след теста си, а междувременно данните за близостта с неговия телефон в голяма част от телефоните на останалите вече са заличени, защото е изминало критично време?

Вирусът е коварен – няма две мнения. Но колкото и да изглежда страшно, че коефицентът му на препредаване е висок, все пак засега изглежда, че един болен не заразява средно повече от двама-трима други и при отсъствие на мерки за дистанциране (това всъщност е адски много, но и за реалния коефициент също не сме напълно сигурни, понеже данните, с които се борави към момента, не са прецизни). Има анализи, които твърдят, че среднодневните контакти на средностатистически човек са около 12. Т.е. е много вероятно да срещнем заразен в ежедневието си, но далеч по-малко вероятно е наистина да се заразим при тази среща. Иначе казано, системата за проследяване е предварително дефинирана като такава, която с цел превенция ще прекалява с фалшивите предупреждения.

Вероятните злоупотреби с тази технология никак не са малко. Първо на Apple, а особено на Google няма никаква причина да се има каквото и да било доверие. Те обещават, че ще забраняват на разработчиците, които ползват тази технология, да я комбинират с други, съчетанието между които би могло да разкрие самоличността на хората, но… и това е заобиколимо. Простичък и относително лесно осъществим подход е да монтираме на оживено място, примерно до касата на един магазин два телефона – единият е в анти-COVID-19 системата и събира „контакти“, а другият е с пусната камера и прави снимки или записва видео.

Колко е трудно да се съпоставят лицата на хората пред касата със събраните идентификатори от другия телефон на база на времето, в което са били там? Ами елементарно е. Ако пък са ползвали карта за лоялност и отстъпка, даже имената, адресът и мобилният им телефон ще са в базата на магазина. Да, да… знам че това би било нарушение на закона и злоупотреба с GDPR, но идете го доказвайте, ако ви се случи. На мен ми отне цяла година за институционално признание, че някой очевидно е фалшифицирал мой подпис.

Ако се върнем към възможните злоупотреби, може и да поразсъждваме колко лесно е да се създаде чрез манипулация на системата „огнище на зараза“ в заведението или магазина на конкурент?

Apple и Google обещават, че всеки ще може да активира или деактивира тази функционалност. Проблемът е, че в една от предварителните бета-версии на следващото обновление на iOS бе забелязано, че това е включено по подразбиране. Макар и да е нужно допълнително оторизирано приложение, за да се събират данни, това задава лош наклон на пързалката. (Точно преди малко Apple коригираха това и сега е изключено по подразбиране.) Никой не би могъл да гарантира, че тази технология няма да „остане“ в телефоните и след края на кризата с новия коронавирус. Или че няма да се измисли друго нейно приложение с още по-неприятни ефекти върху личната неприкосновеност. Със сигурност никой не следва да бъде принуждаван да го ползва.

Затова хайде по-внимателно с технооптимизма! Проследяването на контактите по класическия начин може да е бавно и да изглежда неефективно, но е прецизно, докато аутсорсването на този ангажимент по неудачен начин на някаква си технология, която по замисъл има съвсем друго предназначение, води до купчина нови проблеми. При това застрашаващи човешки права, личната неприкосновеност на хората и е с повишен риск за тези от малцинствени, стигматизирани или маргинализирани групи. Още повече че тази идея пропълзя от страни като Израел, Южна Корея и Сингапур, никоя от които не може да се посочи за пример по отношение на човешките права.

Технологични идеи и ресурси в момента са нужни на учените, които търсят ваксина и лечение. Има нужда от софтуерни решения за здравните системи по света. У нас например още няма електронни здравни картони, нито електронни рецепти. Те ще са полезни и след пандемията. Технозаигравките с инструменти за проследяване на контактите между хората са опасни по презумпция, съмнително е, че изобщо ще свършат някаква работа и заслужават всяка съпротива срещу тях.


Допълнено на 8 май 2020:

Вчера, сякаш в подкрепа на написаното по-горе беше публикуван кода на приложенията за iOS и Android, които ще се ползват във Великобритания. И какво се вижда на първо четене (via Aral Balkan):

  • Публикуван е изходния код само на мобилните приложения, без този на сървъра, а всъщност е далеч по-важно да се знае какво се случва там. Иначе казано това изглежда като хитър PR ход, който дава възможност на недоклатени бюрократчета да твърдят, че „кодът е публикуван“ и да заблуждават народонаселението, че всичко е прозрачно, а то не е.
  • Всъщност, без допълнителен независим одит не може да се потвърди, че приложенията, които ще бъдат разпространени за използване от хората, наистина ще бъдат компилирани от точно този публикуван код. Може да се публикува едно, а в действителност да се използва друго.
  • От публикувания код личи, че приложенията събират марката, модела и UUID идентификаторите на телефоните, което отваря врати за деанонимизиране на потребителя.
  • Приложенията използват база-данни Firebase на Google в облака. Честито! Данните отиват точно където трябва и където най-лесно могат да бъдат съпоставени с други, деанонимизирани, анализирани, профилирани и т.н.
  • И понеже това не стига, приложенията ползват и Microsoft Analytics, за да може и още един tech-гигант да се отърка. Още веднъж честито! И наздраве!

Допълнено на 13 юни 2020: Ами… не работело добре, споделят британците.

Иначе казано, продължавайте да се предоверявате на технооптимистите и на шибаните правителства!

ПП „Атака“ санкционирана за злоупотреба с личните ми данни

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/yovko-vs-ataka/

Миналата година по това време установих чрез проверка в сайта на ЦИК, че без мое съгласие ПП „Атака“ ме е вписала в списъците си за подкрепа на тяхното участие в изборите за Европарламент. В тази връзка подадох жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Историята публикувах и тук в своя блог.

Днес съм щастлив да споделя, че КЗЛД се произнесе с решение в моя полза и санкционира партия „Атака“ с 2000 лева за нарушение на чл.6, §1 от Общия регламент за защита на личните данни 2016/679 (ЕС), станал популярен с английската си абревиатура като GDPR.

Скрийншот от решението на КЗЛД

Важно е да споделя и как се стигна до тук, защото детайлите са интересни.

След подаване на моята жалба, която Комисията приема за редовна, тя е информирала партия „Атака“, че образува административно производство, и им дава възможност да изразят писмено свое становище. Те го правят, като претендират за неоснователност на жалбата ми, защото били обработили моите данни законосъобразно и при наличието на изричното ми съгласие.

Този юридически блъф явно разчита на вероятността аз да се откажа да се занимавам при следващите стъпки на производството.

В тази връзка КЗЛД е изискала от ЦИК копие на страница 200 от списъка на избирателите, подкрепящи „Атака“ за участие в изборите, и установява, че на ред 1994 наистина се съдържат моите три имена, ЕГН и подпис. От мен пък беше поискан сравнителен материал за почеркова експертиза с мой подпис, положен пред нотариус и заверен от него. За тази цел трябваше да отделя половин час, за да се разходя до най-близкия до офиса ми Нотариус и да се разделя с 6 лева. И всъщност това и първоначалното подаване на жалбата ми с препоръчано писмо от кварталната пощенска станция бяха единствените някакви особени усилия от моя страна.

Комисията е препратила изпратения от мен сравнителен материал до Националния институт по криминалистика, който изготвя и връща графическа експертиза със заключение, че подписът – обект на експертизата (т.е. този в списъците на партия „Атака“), не е положен от мен.

След този резултат Комисията дава срок за нови доказателства или становища от двете страни, и след като такива не са депозирани, на свое заседание на 21 януари 2020 г. решава, че моята жалба и твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни са основателни, след като подписът на стр. 200, ред 1994, не е положен от мен, което оборва и тезата на „Атака“, че били имали моето съгласие.

Извадка от решението на КЗЛД

Важно е също, че Комисията взима за утежняващо обстоятелство, че нарушението не е първо, а поредно за ПП „Атака“, която е била санкционирана за идентично нарушение и през 2016 година, а поведението им при обработване на лични данни в изборния процес е било санкционирано и през 2015 година.

Извадка от решението на КЗЛД

Затова проверявайте и реагирайте, ако забележите злоупотреба със своите лични данни. Особено когато тези, които имат претенции да управляват и определят правилата, ги газят с калните си обувки. Не струва кой знае какви усилия. Най-досадното за мен беше, че с Комисията си общувахме с препоръчани хартиени писма.

P.S. И за да не побърза да си помисли някой, че съм забогатял с тези 2000 лева – не, парите не са за мен. Държавата, олицетворена от Комисията, глобява нарушителя. Много или малко е тази сума за случая, също не бих спекулирал. Но пък удоволствието от развръзката си е изцяло мое.

Иначе, ако зависеше от мен, щях да накажа ПП „Атака“ да преведe глобата си по сметка на някоя организация, защитаваща правата на малцинствата или бежанците у нас.

НОЩ

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/nosht/

НОЩ е възможно най-удачната абревиатура за т.нар. национален оперативен щаб, дето се е захванал да ни спасява от новия коронавирус. Тъмата си е направо пълен мрак. Понеже много ключови въпроси – вече цял месец след началото на “извънредното” положение – си висят със страшна сила и без ясен отговор. Като започнем от най-простичките: Как точно щаба го бори този вирус (като оставим настрана счетоводните сводки за жертвите и ранените)? Има ли някакъв разписан план и стратегия? Краткосрочен, средносрочен и дългосрочен? И така плавно достигнем до по-сложните… Компетентен ли е състава на щаба за задачите си? Кой и къде е дефинирал рамките на отговорностите и правомощията им? Къде са разписани и публикувани? На каква база (данни и анализи) се правят препоръки и се взимат решенията? На какво основание правителството се е скрило зад паравана на щаба и се прави, че от някой друг зависи управлението на държавата? Понеже щабът никой не го е избирал да управлява, а вечната тънка сметка друг да понесе отговорността, ако нещата се осерат напълно, е сякаш твърде прозрачна.

Иначе поредният генерал е в главната роля на дневния ред на обществото. И поредното доказателство, че у нас униформата дава добри шансове. Изненади и изненадани няма. На тази територия винаги е имало ферментиращ излишък от фенове на управление с твърда ръка. Оказва се, дори либерално настроените се кротват бързичко. Стига да им се инжектира малко страх от неизвестността. И да се подклажда регулярно.

Методите за управление на кризата са типично казармени – нахокване и наказания. Рационални послания, обяснения и аргументи за една или друга мярка в повечето случаи отсъстват. Мерките се затягат или отпускат хаотично и през ден-два, което няма разумна връзка с факта, че ефектът им може да се наблюдава в период от една-две седмции. Особено перверзна е неспособността и на щаба, и на държавата да вразуми църквата. Като за сметка на това ще бъде наказана полицията (без възможност за отпуск по празниците и с риск за здравето им), както и всички останали със затегнати мерки, отново без ясна аргументация. И това си е съвсем по казарменому – само един тъпанар може да е сгафил, но наказанието отнася цялата рота. Щото така.

Да оставим встрани вторичните ефекти на посланието към останалия свят, като защо е нужно в свободна европейска демокрация кризата да управлява униформен генерал. Който дори не е епидемиолог или вирусолог. Нито пулмолог.

Намеците за ограничаване на свободата на словото и други права от политически джуджета като Данчо Ментата, Дани Кирилов или Владислав Горанов съвсем не са за пренебрегване. На такива хора демокрацията им пречи по подразбиране. Те живеят с нея като болен от COVID-19. Не знаят точно как да я преборят, но се надяват някак да отмине. И биха се възползвали от всяка липса на реакция от обществото.

И за да не бъда разбран погрешно – аз и семейството ми спазваме всички мерки. И приемам необходимостта от (част от) тях. Тези, които не разбирам също спазвам. Но нямам усещането, че тези мерки са добре обмислени и обосновани.

Като общество не може и не бива да приемаме такава липса на адекватност в ситуация на сериозна медицинска криза и свързаната с нея сериозна икономическа. Не бива да се отказваме да настояваме за разум, за комуникация, за повече данни и информация, за обсъждане на планове за излизане от кризата, за възможните и за невъзможните опции, вкл. за стратегия как да съществуваме в условия на криза. Не бива да спираме нито за секунда да изискваме прозрачност в действията и намеренията на властите от всички нива. И отчетност. Още по-строга от преди!

Снишаването докато отмине бурята не е достатъчно, защото може и да не отмине скоро. Разговорът за икономиката също не може да бъде отлаган за… после.

Разбира се, че човешкият живот е висша ценност, но не може да избираме между него и това да жертваме оцеляването, човешките права и личната неприкосновеност. Такъв избор не може да има. Цената му е много по-висока, от това да си постоим малко вкъщи. Или сме забравили защо предците ни са се клели с думите „Свобода или смърт“? Не само в България, впрочем.

Политическите метафори, че водим война с вируса (независимо дали са изречени от Борисов или от Макрон, са си все така съвършени глупости) са политическа манипулация, ползвана като инструмент за контрол, чрез стрес и страх. Копелдаците от всички правителства по света винаги ще се стремят към повече контрол върху хората и безконтролна власт за тях самите. Ситуацията им предоставя удобни извинения – за следене, за наблюдение, за ограничения. Технологии за това също има в излишък и все по-добри. Колко наивно е да вярваме, че когато бурята отмине, те доброволно ще се откажат от установен удобен инструментариум?

Решение на медицинска криза може да се намери само с медицински средства и от компетентни хора. Няма как да я решим с униформи или мобилни приложения, нито с празни приказки по телевизора. Всички такива лекарства могат да бъдат по-лоши и от болестта.

Още през 1755 година Бенджамин Франклин казва:

Тези, които биха се отказали от базисна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Повтаря го отново, двадесет години по-късно – през 1775.

Ако през 2020 година трябва да си припомняме значимостта на тези неща, значи отдавна сме загубили всички важни войни.

Breaking the silence

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/breaking-the-silence/

Не съм писал тук от почти една година. И не – причината не е, че съм бил зает, не съм намерил време или нещо друго по-важно ми е попречило. Основната причина е, че общественият диалог и като качество и като значимост отдавна отиде на майната си. Сякаш е по-здравословно във време, в което всеки се изживява като CNN в собствения си Facebook да не хабиш усилия да се надвикваш… с радиото.

Като споменах Facebook – най-накрая се отлепих от това блато на псевдоинформационна проказа и фалш. Направих го седмица или две преди Коледа и дори за секунда след това не съм почувствал абстиненция. Даже съжалявам, че не се реших години по-рано, а все си намирах поводи да прекспонирам мижавите ползи на шибаната платформа. А те – ползите – наистина са мижави и по-важното заменяеми. Докато без Facebook мисълта се прояснява, възприятията за света са далеч по-изчистени, дори въздухът сякаш е по-свеж.

Хората, които са ти важни пак имат стойност и значение. Заради тях самите, а не заради аватарите им в социалката. Тези, които не са – пак ти досаждат, защото все ще се намери някой да ти преразкаже контекст или някоя „медия“, която преписва статуси да държи особено много да те информира за нечие изпличкване. Но все пак… редукцията на влиянието на енергийните вампири е значителна. И отваря време и пространство за други неща.

Breaking the silence

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/breaking-the-silence/

Не съм писал тук от почти една година. И не – причината не е, че съм бил зает, не съм намерил време или нещо друго по-важно ми е попречило. Основната причина е, че общественият диалог и като качество и като значимост отдавна отиде на майната си. Сякаш е по-здравословно във време, в което всеки се изживява като CNN в собствения си Facebook да не хабиш усилия да се надвикваш… с радиото.

Като споменах Facebook – най-накрая се отлепих от това блато на псевдоинформационна проказа и фалш. Направих го седмица или две преди Коледа и дори за секунда след това не съм почувствал абстиненция. Даже съжалявам, че не се реших години по-рано, а все си намирах поводи да прекспонирам мижавите ползи на шибаната платформа. А те – ползите – наистина са мижави и по-важното заменяеми. Докато без Facebook мисълта се прояснява, възприятията за света са далеч по-изчистени, дори въздухът сякаш е по-свеж.

Хората, които са ти важни пак имат стойност и значение. Заради тях самите, а не заради аватарите им в социалката. Тези, които не са – пак ти досаждат, защото все ще се намери някой да ти преразкаже контекст или някоя „медия“, която преписва статуси да държи особено много да те информира за нечие изпличкване. Но все пак… редукцията на влиянието на енергийните вампири е значителна. И отваря време и пространство за други неща.

Бъдещето ни е общо

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/shared-future/

… историята не прави отстъпки. Ако решението за бъдещето на човечеството бъде взето във ваше отсъствие, тъй като сте прекалено заети с това децата ви да са нахранени и облечени – и вие, и те, ще бъдете засегнати от последиците. – Ювал Ноа Харари

Бъдещето ни е общо

Отново се задават избори. От тези, които хората възприемат като най-маловажни. А те са изключително важни. Защото бъдещето ни е общо. Свързани сме – технологично, икономически и политически. Въпреки всички забележки и резерви, които един или друг може да има за Европейския съюз, той е такъв, какъвто европейците искат.

Имаме огромен късмет да сме част от всичко това (заслужен или не, е съвсем отделна тема). И макар наистина инструментите за влияние на обикновените хора върху съюза да не са много, то най-ефективният е този, който е в ръцете ни в неделя – изборът кой да ни представлява в Европейския парламент. Мястото, където се дебатира и обсъжда всяка крачка, която правим или не правим заедно.

Изглежда далечно и чуждо, но не е. Или би могло да не бъде – ако избираме модерни, интелигентни хора, с поглед напред, отворени да слушат и разговарят с избирателите си по темите, които ни се струват важни. И след това да защитават интересите ни в Европарламента. Да знаят как функционират институциите в ЕС, за да могат да ги ангажират ефективно.

Не гласувайте за празноглави или отсъстващи хора. Нито за популисти, които ви пързалят да гледате назад, към миналото, защото инак те няма да имат бъдеще. Не им позволявайте да плашат с измислени врагове, да ви бранят от несъществуващи заплахи и да ви пробутват тесногръди традиции от средновековието.

Провалихме няколко поколения, страхувайки се. И докато се страхуваме, бъдещето ще ни подмине.

Подкрепете хора, които сближават, а не разделят. Които говорят спокойно, без крясъци. И… защо не попитате поотрасналите си деца какво бъдеще искат за себе си? То ще е пълно с огромни предизвикателства – нови технологии, изкуствен интелект, нови професии, нови икономически и обществени отношения помежду ни. Да заравяме глави в пясъка е глупаво, защото всичко това няма да ни се размине. И по-добре е да сме готови да управляваме промените, отколкото да се опитваме да ги избегнем.

Подкрепете бъдещето, не миналото! От всички нас зависи в какъв Европейски съюз ще живеем. И нека опазим това, което толкова много европейци постигнахме заедно – мир, свобода, развитие и научно-технически прогрес, солидарност между хората и държавите членки, свободно пътуване без визи и граници, съхраняване на богатото културно и езиково многообразие на всички ни. Аз не съм готов да загубя нищо от това.

Моят избор тази неделя е ясен – ще отбележа номер 13 в бюлетината.

ПП „Атака“ злоупотребява с лични данни

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/ataka-zloupotreba-lichni-danni/

Тази сутрин предпразнично реших да погледна дали в ЦИК правилно е отразен подписа ми в подкрепа на регистрацията на „Демократична България“.

И това беше така, но… за моя огромна изненада открих, че мой „подпис“ е внесен и от ПП „Атака“ в тяхна подкрепа, без някога да съм се подписвал изобщо за тях. Разбира се, би ми било любопитно да науча откъде са се сдобили с личните ми данни, за да се разправям и с тези, които са им ги предоставили (без мое позволение), но едва ли ще имам шанс да разбера това.

Но пък жалбата ми до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е вече написана и подписана.

Проверете и вие в ЦИК дали някоя партия или коалиция не е злоупотребила с личните ви данни и да е внесла ваш „подпис“ в своя подкрепа без да подозирате. Лесно е. Ако пък ви се наложи да пишете жалба до КЗЛД – този линк ще ви е от полза.

P.S. На 11.09.2019 получих от КЗЛД решение, че жалбата ми е приета за допустима и ми беше поискано да предоставя материал за почеркова експертиза. Направих го.

Насрочено е открито заседание през януари 2020 година.

Преди предварителните избори

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/priedi-priedvaritielnitie-izbori/

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди предварителните избори

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея след всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да звучи добре единствено в главите на тези, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредно поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Време е да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 4 февруари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

Заглавна снимка: „Да, България!“

2018

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/2018-2/

2018

Тази равносметка ще е кратка.

Със зрелостта осъзнавам, че по-ценни са ми равносметките с поглед напред. Погледът назад се обезценява напълно във време, което се надбягва със себе си. Единственият проблем е усещането, че времето напоследък се движи назад. Но не за хубаво.

От 2018 ще оставя в спомените си само две смислени неща. Едното е Тоест. Другото е, че (най-накрая) приключих взаимоотношенията си с Openintegra. И двете са от списъка с мечтите, но второто остава завинаги в графата с несбъднатите. Уж по „взаимно съгласие“.

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Интернет и ерозията на демокрацията

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл

Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването ѝ. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление

Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока

Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато

След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценяват хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. *

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните

Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите

Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията

Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

* Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Bona diada, Catalunya!

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/bona-diada-catalunya/

Bona diada, Catalunya!

"Хиляди протестираха в Барселона срещу каталунския сепаратизъм", пише вчера привечер "Дневник". Факт е, че това е една от малкото ключови медии у нас, които изобщо следят отблизо темата. Но уви, често пропускат важни детайли.

А важен детайл за всички про-юнионистки демонстрации в Барселона от миналата есен насам е техният екскурзионен характер. Вчерашната също не направи изключение. С което не искам да кажа, че няма каталунци, които подкрепят идеята за единство с Испания, но е добре да е ясно, че юнионистите си осигуряват площадна подкрепа с влакове и автобуси. Дали защото не са убедени в подкрепата на място в каталунската столица, или защото юнионистките демонстрации отблъскват много хора заради хулиганските прояви и фашизоидните изпълнения, с които неизменно са изпъстрени техните прояви… Но за това – малко по-късно.

Първо, нека малко да се вторачим във въпросните хиляди. Полицията твърди, че са били две хиляди, а организаторите се поизхвърлиха с четиристотин хиляди. Една местна медия си направи труда да преброи хората на площада човече по човече от снимка с висока резолюция, направена на сборния пункт малко преди началото на шествието. Преброили са малко под 8000 души. Ето въпросната снимка:

Тревожни са обаче едни други снимки. А най-опасното е, че медиите здраво стискат очи за тях. Например тази:

Или пък тази (като е добре да се забележи не само татуираната свастика на ръката на единия индивид, а и пръстенът на неговата дружка):

Можем, разбира се, да спорим дали точно това е лицето на испанския юнионизъм (или пък задникът – понеже има подходяща снимка, ей тук долу). Но по-наблюдателните ще забележат любопитни гербове, знамена, татуировки, включително сърпочукове и петолъчки. Гмежта е необятна.

Факт е, че организаторите на тези демонстрации не могат (или не искат) да озаптят и да се разграничат от крайнодесните и фашистки елементи, които са неразделна част от техните прояви:

В Италия, в Германия, Франция, Великобритания, Япония и навсякъде ги наричат фашисти. В Испания (и в българските медии) са противници на каталунския сепаратизъм.

Всички тези неща се случват под прикритието на псевдолиберални партии като Гражданите/ALDE (които най-често са съорганизатори на юнионистките манифестации в Каталуния), мълчанието на иначе гръмогласния лидер на Алианса на либералите и демократите в Европа Guy Verhofstadt (има нужда от гласовете на Гражданите в Европарламента човекът и си мълчи, та се късa) и разбира се, широко затворените очи на Европа.

Та не се чудете, че четете за смехотворни манифестацийки, но почти не се споменава, че в Испания, скоро ще стане година, без съд и присъда лежат политически затворници. А други са в изгнание зад граница. Защото са проявили характер и са организирали референдум, на който хората да изразят свободната си воля.

Многохилядна демонстрация в Барселона наистина ще има, но утре, на 11 септември – националния празник на Каталуния. Досега прояви на омраза, сблъсъци и инциденти на тази дата никога не е имало, въпреки участието на наистина стотици хиляди души. И тази година демонстрантите ще са много. Ще бъдат толкова много, че безсилието на испанското централно правителство стигна до там да затвори въздушното пространство над Барселона утре, за да не се види колко много каталунци ще поискат свобода за политическите си затворници.

Bona diada, Catalunya!

Тихо

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/silence/

Тихо

Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната през 1989-та, бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите, беше и вопълът за свободна преса. Помня еуфорията, с която в началото на 1990-та бе посрещнат първият брой на вестник "Демокрация". Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП, за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава, не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията… сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.

Срещнах се с Лили Маринкова броени дни преди старта на Тоест. Не я познавах, свързахме се чрез общи контакти. Поводът за срещата и това за какво си говорихме нямат значение днес, но никога няма да забравя тъгата, която сякаш бе попила в нея. Не сме общували след това.

Но без значение дали споделям или не нейните гледни точки за едно или друго, аз бих ги чул с интерес. Тя е журналист – крайъгълен камък в тази професия. Такива камъни вече почти няма. Не останаха.

Затова е и тихо.

Тихо е и защото не се чуват нито освирквания, нито тъпани, или друга някаква шумотевица пред Националното радио, която да стресне удобните безгръбначни в администрацията му. Не се виждат тълпи от други журналисти пред сградата. Вярно, някои поне разказаха историята.

Тихо е вероятно и защото колегите ѝ са на море, разнасят деца от балет на английски или са заети да си плащат ипотеката. И забравят, че утре ще е някой от тях. Следващият.

Тихо е, защото ги няма и останалите, които отглеждат деца и плащат ипотеки. Вече не им е тревожно за свободната преса, защото имат Фейсбук. Не се припознават в проблемите на малкия бизнес, защото работят в голям офис. Не са техни грижите на музикантите от БНР, защото слушат Spotify. Няма значение какво се случва по Черноморието, защото те плажуват в Гърция. Не припознават грижите на съседа, защото и той не се вълнува от техните. И между балета, пианото и английския удобно забравяме, че за децата на България (а и за нас, възрастните) е най-важно да не живеем в общество с така разкъсана тъкан.

С почти 20% за последните 10 години е спаднало разбирането, че благополучието на останалите и загрижеността за тях е ключово за едно общество. Индивидуализмът може да ни помогне да оцелеем в криза, да избягаме, да се спасим поединично, но алтруизмът и емпатията са това, което ни държи заедно като общество. Не произходът, нито историите за велико минало или светло бъдеще. Загрижеността за останалите от групата е това, което създава усещането за човечност. Заради чиято липса бягаме другаде или се затваряме в себе си. Но алтруизъм и емпатия не поникват в парка. Те се възпитават. А ние правим обратното.

Унижението в БНР от тази седмица не е за Лили Маринкова – за цялата гилдия е, и за всеки свободен българин. Това е демонстрация как могат да те умножат по нула. Опит за внушение, че справедливостта е недостижима, а стремежът да докажеш правотата – безполезен. Тишината работи точно за това.

И докато не започне да ни пука за останалите… ще става все по-тихо. А тишината ще ражда чудовища.