Tag Archives: social

Време е да притопляме шамарите

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/vreme-za-shamari/

Време е да притопляме шамарите

2021. Годината започва с поне три нови издания (и два нови превода) на български език на „1984“ и „Фермата“ на Оруел. Засега. Знам, че се подготвят още две издания на „1984“ до края на годината. Странно, нали? Когато споделих с приятел, че това изглежда абсурдно на фона на смешно малкия книжен пазар у нас, той ми припомни, че миналата година се навършиха 70 години от смъртта на автора и правата върху заглавията вече са свободни. „Некрасиво осребяване“ беше коментарът му.

От друга страна 2021 може и да бъде годината, в която ще надвием над безконтролното разпространение на вируса причинител на COVID-19, но със сигурност трябва да маркира и някаква по-осезаема съпротива срещу големите технологични корпорации. В този ред на мисли, четенето на антиутопии помага.

Интернет се централизира и деформира прекомерно. Съдържанието, генерирано от хората (шибаните корпорации ни наричат потребители) е засмукано от няколко т.нар. платформи. И те го събират не за да е по-лесно намираемо или полезно за останалите, а единствено за техните си алчни цели. От своя страна почти всички платформи, услуги и инструменти са подслонени в обятията на облаците на Amazon, Microsoft и Google. Много вероятно е дори да сте наели виртуален сървър от по-малък доставчик, той пак да разчита на инфраструктурата на трите големи, като само я преопакова и добавя някакви свои услуги.

Така уж децентрализираният Интернет е в ръцете на неколцина алчни копелдаци, които е крайно време да започнат да ядат шамари. Заради тях се пропукват фундаментални опори на обществата и демокрациите ни. Платформите отказват да носят отговорност за съдържанието, което разпространяват и усилват, но в същия момент задушават и поставят в зависимост медиите, които все още се опитват да изпълняват обществения си дълг. Новите бизнес-модели до един облагодетелстват платформите, без никакъв ангажимент да компенсират създаващите съдържание. Опитите на социалните мрежи да обозначават дезинформацията, политическите манипулации и фалшивите новини са едва отскоро, но реализацията на това е нелепа и много личи, че е направена под натиск и без нужното осъзнаване на проблема и отговорността.

Искрено се надявам, че скоро ще видим решителни и категорични мерки спрямо техноолигополите, включително разделяне на гигантите на по-малки компании. Но не съм наивен. Не е много вероятно, нито ще е лесно. Политиците в последно време са маркетингов продукт без идеологически фундамент. Нагласят се спрямо посоката на попътния вятър и следват популистките вълни на масата, вместо мотивирано да водят хората в една или друга посока.

Затова е важно простосмъртните да се съпротивляваме всячески.

  • Да избягваме платформите и масовите доставчици – с особено внимание към тези в юрисдикциите на Петте очи. Да ползваме услугите на по-малки и по възможност местни или европейски хостинг-компании и микро-облаци.
  • Да пускаме и поддържаме алтернативни решения за съхраняване на файлове и данни.
  • Да криптираме комуникацията и трафика си (и да внимаваме бюрократите да не направят това незаконно).
  • Да не трупаме съдържание по разни чужди платформи, а да имаме собствени малки сайтове, блогове и сървъри.
  • Да ползваме инструменти, които са извън контрола на алгоритмите за куриране на информация – например RSS или Mastodon.
  • Да не ползваме технологии, които обсебват трафик или се превръщат в гравитационен център – като AMP.
  • Да децентрализираме всичко, каквото можем в Интернет.
  • Да бойкотираме копелдаците.

Обмислям да подхвана серия от публикации, които да подсказват добри (според мен) идеи и решения за опазване на личната неприкосновеност в Интернет, за по-добра сигурност на устройствата и компютрите ни, за подсигуряване на фирмените и личните ни данни чрез инструменти и услуги, които са алтернатива на общоизвестните и ще се старая доколкото е възможно да пиша разбираемо и общодостъпно, макар и за някои по-технически теми това да е доста трудно.

От тази година ще започна да предлагам и внедряване на някои от решенията, за които пиша. Като услуга. Предвид ограниченото ми лично време и физически капацитет, поне на първо време услугите ми ще са предназначени основно за малки и средни бизнеси или организации, с които сме си взаимно симпатични. Така или иначе нямам никакъв мерак да помагам на големите 🙂

Заглавна снимка: @ev

За блогърстването и още нещо

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/za-blogarstvaneto/

За блогърстването и още нещо

Този текст е провокиран от публикация на Иван, който обзет от носталгия по доброто, старо блогърстване ме сръчка да споделя и аз някакви мисли по темата. А вероятно и да имам повод напиша нещо тук. Oт последният ми пост са минали три месеца. Вероятно до края на тази особена 2020 година няма да напиша друг, но пък бих използвал време от почивните дни около Коледа да реорганизирам сайта си и своето online присъствие. За пореден път. Иначе казано, щом виждам смисъл да го правя, значи не съм се отказал окончателно.

Макар и да съзнавам напълно, че няма как да е като преди.

Интересно съвпадение е, че някъде точно по това време миналата година убих най-накрая Facebook профила си. И не просто го замразих – изтрих го. С искрена и неприкрита ненавист към тази зловеща платформа.

Разбира се, това не значи, че съм се разписал повече тук.

Блогването имаше повече стойност, когато Google Reader беше жив и беше платформа за комуникация и диалог – кой какво чете, кой какво споделя от своите прочетени неща. Днес това все още е възможно – например в Inoreader. Но вече е много по-трудно да събереш всички на едно място с подобна цел (ако не си от hi-tech гигантите), а друга е темата дали това изобщо е добра идея. Един дистрибутиран RSS-четец с подобна функционалност ще е най-доброто възможно решение.

Уви, за щастие RSS е още жив, но натискът да бъде убит този чуден протокол за споделяне на съдържание е огромен. От една страна големият враг са всички, които искат да обвързват потребители, данни и съдържание със себе си, а от друга немарливостта на web-разработчиците и дигиталните маркетолози, които проповядват, че RSS е мъртъв и не си струва усилията. Днес все по-често сайтовете са с нарочно премахнат или спрян RSS.

Без такива неща, блоговете в момента са като мегафон, на който са извадени батериите – островчета, които продължават да носят смисъл и значение, но като в легендата за хан Кубрат – няма я силата на съчките събрани в сноп.

Всъщност вината ни е обща. Защото се подхлъзваме като малки деца на шаренко по всяка заигралка в мрежата, без да оценяваме плюсовете и минусите, още по-малко щетите, които би могла да нанесе. Интернет вече е платформа с по-голямо социално, отколкото технологично значение – оценка на въздействието би трябвало да бъде задължителна стъпка в тестването на всяка нова идея или проект в мрежата. И то не толкова от този, който я пуска, защото обикновено авторът е заслепен от мечти и жажда за слава (а често и неприкрита алчност), а от първите, че и последващите потребители.

Блогърите предадохме блогването, защото „глей к’во е яко да се пра’иш на интересен в 140 знака в твитър“ или „как ши стана мега-хипер-секси инфлуенцър с facebook и instagram в три куци стъпки“. Нищо, че социалките може и да те усилват (до едно време), но после само ти крадат трафика. И се превърщат в посредник със съмнителна добавена стойност, но пък взимащ задължително своето си.

Това всъщност беше само върхът на айсберга, защото от самото начало технооптимизмът беше в повече. В много посоки и отношения. И ако това в романтичните времена на съзиданието бе оправдано, и дори полезно – сега ни е нужен технореализъм и критично отношение за поправим счупеното.

Интернет днес не е това, което трябваше да бъде. Гравитацията на гигантите засмука всичко. И продължава. И ако не искаме да се озовем в черна дупка са нужни общи усилия за децентрализирането му. Това няма да е лесно, защото този път създателите няма да имат много съюзници от страна на бизнеса. Предстои трудна война с гигантите и влиянието им. Единственият могъщ съюзник сме си ние хората, ако успеем да си обясним помежду си защо е нужно да се съпротивляваме.

Засега не успяваме.

P.S. Т.е. псст, подхвърлям топката към Ясен и Мария.

Боклук

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/bokluk/

Вчера член на управляващата партия ГЕРБ нарече „боклук“ български журналист. Друг маскиран индивид отне, хвърли и счупи репортерски телефон. И това на национална конференция на най-голямата партия във властта. На същото събитие маскирани използват юмруците си срещу други хора.

Кои са боклуците е повече от ясно. Случилото се е пореден срам, който се пише по сметката на ГЕРБ, които не успяват да организират адекватно собственото си партийно мероприятие, а продължават с претенциите си да управляват държавата.

България е в криза, нищо че някои политолози били отричали. Страната е в невиждана от доста време политическа криза, предизвикана от дълго и системно отсъствие на здрав разум и компетентност в управлението. България от години се управлява от непочтени, отвратителни и елементарни хора, затлачили пътя към бъдещето на страната ни. Провалили поредното поколение българи.

Бойко Борисов и ГЕРБ не са единствените виновни, но днес са олицетворението на този провал. Популисти, чиято демагогия и липса на визия и кураж за реформи доведе страната до последното място в класациите за медийна свобода в ЕС, а инвеститори и предприемачи започват да отбягват България заради лош бизнес климат, корупция и съмнения във възможността да се разчита на институциите и за въздаването на справедливост.

Страната ни е затънала и в технологична посредственост, във време, когато именно от новите технологии и иновации ще зависи бъдещето и мястото на всеки в задаващия се различен свят. И няма как да бъде другояче, когато безполезни, но верни „калинки“ са напълзяли навсякъде, където иначе вместо тях трябва да има визионери, куражлии и грамотни хора с опит и мечти.

Донякъде е удовлетворяващо, че арогантната алчност и преяждането с власт на Бойко Борисов и ГЕРБ ще ги свлече към мрачните страници на най-новата ни история. Агонията скоро ще свърши. Но дали ще си докараме нова или най-накрая ще изтикаме големия камък, задръстил светлината на входа на пещерата в която са ни завряли, зависи единствено от нас.

Ще стане, ако започнем да ценим образованието и интелекта повече от зрелостта. Ако досегашните прецакани поколения се вслушат в мечтите на младите и този път ги подкрепят. Като им спестят скептицизма си. Ако престанем да търсим поредния бащица, а вместо това започнем да ценим и градим институции, които работят по правила, еднакви за всички, а не само в полза на властта и новобогаташите.

И най-важното – ако не заспиваме, очаквайки някой друг да ни нареди живота. А бдим непрекъснато и ежедневно да не ни пречат да го направим такъв, какъвто искаме да бъде.

#оставка

Приложенията за проследяване на контакти са лоша идея

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/contact-tracing-apps-bad-idea/

Напоследък свикнахме, че едва ли не за всеки проблем около нас може да бъде намерено „високотехнологично“ софтуерно решение. Не искам да влизам в непродуктивни дискусии дали ИТ бизнесът прекрачва границите на почтеността, промотирайки се като всемогъщ. Но е факт, че малцина са тези, които признават глупостите, сътворени от същата тази иначе перспективна индустрия. Няма да крия, че като insider, личното ми мнение е, че отдавна са преминати доста граници.

Поредната много опасна идея със съмнителни ползи, но пък безспорни рискове, е проследяването на контактите между хората чрез приложения на „умните“ им телефони. Още по-опасно е, че зад нея застанаха и двете гигантски компании Apple и Google, които в момента притежават 99,5% от пазара на мобилни операционни системи.

Идеята дойде в отговор на очакванията (а не е изключен и политически натиск), че с помощта на технологично проследяване на контактите между хората може да се контролира по-бързо или по-ефективно разпространението на новия коронавирус сред тях. На първо четене една изключително хуманна идея. Проблемът е, че технооптимистите обикновено създават и тестват идеите си в контролирана лабораторна среда. Но когато се окаже, че пусната в реалния живот, същата идея носи повече вреди, отколкото ползи, те свиват рамене и отказват да носят отговорност. Пикльото Зукърбърг е класически пример.

Ползвателите на Android са си по презумпция прецакани, защото благодарение на телефоните си така или иначе отдавна са се превърнали в донори на данни за Google. Ползвателите на iOS досега имаха някакви основания да допускат, че може би водят една идея по-защитено съществуване на уютния остров на Apple. Но след няколко дни (когато излезе iOS 13.5) и те ще трябва да се разделят с тази илюзия. При това „ябълковата“ компания ще го направи по най-свинския възможен начин – забавяйки критична поправка в сигурността, за да я комбинира с новото API за проследяване на контактите в едно обновление. Иначе казано, Apple оставя потребителите си без особен избор, без чиста корекция на пробитата версия 13.4.1.

Какво възнамеряват да направят Apple и Google, при това заедно и съгласувано?

Всъщност те няма да пускат приложения за проследяване на контактите, както масово неправилно се твърди. Това, което ще добавят към операционните си системи, е т.нар. приложен програмен интерфейс (API), който ще може да бъде използван от разработчиците за създаване на приложения. Програмните интерфейси обслужват различни цели – чрез тях програмистите могат да реализират едни или други функционалности в своите приложения, използвайки възможностите на телефона, операционната система или външни услуги. Например могат да „питат“ GPS-а на телефона за географската му локация, да я покажат на картата, да я добавят към снимка, която камерата прави, и други такива неща.

Новият програмен интерфейс е замислен да прави следното: Нали сте обръщали внимание как когато пуснете bluetooth-а на своя телефон (за да закачите слушалките си например), обикновено виждате една купчина други устройства, които са близо до вас в момента? Обикновено bluetooth работи едва до няколко метра. Напоследък той използва пренебрежимо малко енергия от батерията и за удобство е пуснат по подразбиране на повечето съвременни телефони. Е, това стои в основата на идеята да проследяваме разпространението на вируса, причиняващ COVID-19.

Докато се разхождаме с телефоните си, те ще „подслушват“ кои други телефони около нас са в достатъчна близост за достатъчно дълго време и ще си обменят анонимни (или анонимизирани) идентификатори. Тук има две важни думички – едната е анонимни, другата е идентификатори. Чувствате ли иронията в словосъчетанието анонимни идентификатори? Но нека засега останем хладнокръвни и добронамерени към тази идея за спасяване на човечеството с апове.

Та, значи, вие си ходите по улицата или на работа, или другаде, срещате се с някакви хора, и когато вашето телефонче „чуе“ наблизо bluetooth-а на друг телефон, той си записва този факт. Важно е да уточним, че ни обещават, че няма да се записва локацията, телефонния номер или „айфона на Пешо Михайлов“, а вместо това ще запамети само някакво (да кажем) число, което има за цел да съответства на въпросния телефон, и така едновременно имаме следа, но сме анонимизирали притежателя. Телефоните на всички останали около нас, също си водят бележки, че сме се срещали.

Наричаме тези „числа“ анонимизирани идентификатори, защото ако ги погледнем разписани, няма как да разберем кое на чий телефон съответства. Списъците с такива числа се пазят само в телефона, който ги е събрал. Не се изпращат никъде (засега). Това поредно обещание е важен елемент от идеята, което има за цел да ни успокои, че всъщност са взети мерки цялото това нещо да не изглежда толкова страшно, колкото в действителност е. Или поне да не изглежда твърде лесно да се стигне до извода, че Мишо се е срещнал с Мими посреднощ миналата сряда и… нали…

Всъщност Apple и Google „водиха битка“ с нагласите на няколко правителства (вкл. европейски), които искаха тези данни да се изпращат централизирано към някакви национални сървъри и да се споделят (уж само) със здравните служби, но евентуално и с полицията, ако се налага да се издирват хора. Дори само последното е безумно потвърждение по колко тънък лед се движим с напъните да се реализират такива идеи.

Но как използваме това, че телефоните ни знаят с кои други телефони сме били наблизо?

Те ще пазят списъка от идентификатори, с които сме се срещали за някакъв период от време (две седмици). Ако междувременно някой от хората, с които сме били в близост, се разболее или си направи тест, който се окаже положителен, той/тя може да отбележи това чрез своето приложение, а неговият телефонен идентификатор (т.е. онова число) ще бъде обявено за обвързано със заразен човек и разпространено до всички устройства в системата. Така ако останалите телефони открият такъв идентификатор в своя локален списък от последните две седмици, ще алармират притежателите си, че са били в близък контакт с болен или заразен, и ще им препоръчат да си направят тест. Без да им казват кой точно е този контакт, защото не знаят това.

Всичко изглежда като умно и работещо решение, което пък може би наистина би помогнало за по-ефективно и бързо проследяване на пътя на заразата и евентуалното ѝ контролиране, без твърде много да заплашва личната неприкосновеност на хората. И щеше да е така при следните условия:

  • ако наистина всичко се случва точно по този начин, както ни го обещават и си го представяме;
  • ако можехме да вярваме, че Apple и Google наистина реализират този алгоритъм добронамерено, без никакви неволни или нарочни грешки в реализацията, или скрити функционалности за други цели;
  • ако bluetooth технологията нямаше несъвършенства, част от които ще разгледаме след малко;
  • ако всички ползватели са добронамерени и коректни, не подават грешна информация или не спестяват такава;
  • ако можеше да се вярва на правителствата, че няма да притискат гражданите си да използват системата против тяхното желание… или че няма да притиснат Google и Apple да променят реализацията си в бъдеще;
  • ако не съществуваха рискове събирането на други данни (напр. от телекомите) да се комбинира по начин, който да разкрива самоличността на хората;
  • ако знаехме повече за механизма на заразяване, който все още е обвит в мъгла от допускания;
  • ако…

Разбира се, че е съблазняваща идеята да използваме модерните технологии, за да намерим изход от ситуацията, в която попаднахме. Евентуално да спасим човешки животи и по-бързо да се започне с възстановяване на икономиката на целия свят.

Само че идеята на Google и Apple крие много подводни камъни и рискове, които неутрализират повечето ползи

Основният проблем е свързан с това, че още не знаем колко точно време един заразен човек може да заразява други здрави хора. Нито сме сигурни за началния или крайния момент на този период. Което прави трудно преценяването доколко е вероятно да сме пипнали вируса, ако сме били в непосредствена близост с човек, който се е оказал заразен няколко дни след нашата среща. Учените още не са напълно сигурни и дали заразата се предава чрез повърхности и предмети или само по въздушно-капков път. Предполага се, че трябва да се позастоим около заразен човек, но не знаем колко точно е това време. Също логично е и да е по-вероятно да се заразим в затворено помещение, отколкото на открито, но… все още и за това няма категорично потвърждение.

И на фона на тези неясноти нека добавим несъвършенствата на bluetooth технологията. Можем да правим обосновани допускания за разстоянието между две устройства, които се „чуват“ по bluetooth, съдейки по затихването на сигнала, понеже силата му намалява пропорционално на разстоянието между тях. Само че сигналът затихва различно, ако телефонът е в ръката, в джоба, в дамска чанта или между двете устройства има стена или някаква друга преграда. Това прави опитът да преценим колко близо са две такива устройства в безбройните възможни делнични ситуации доста условен.

В добавка към това, различните устройства ползват различни като качество чипове – т.е. някои ще си общуват по-добре от други. Някои от по-евтините модели понякога пък трудно се „разбират“ със себеподобни. Отново в зависимост от несъвършенствата на конкретни модели някои остават „свързани“ далеч след като това отдавна не е така. Други пък имат нужда от много дълго време да „открият“, че са във връзка.

Всичко това би изкривило изключително много преценката колко точно време и в каква реална близост сме били с телефона на един или друг човек. И не на последно място – няма как чрез bluetooth да преценим дали сме на закрито и открито. А на опашка на открито при спазване на изискваната дистанция от 1,5-2 метра е много вероятно телефоните ви да решат, че сте достатъчно дълго време и достатъчно близо един до друг.

Нека към това да добавим човешкия фактор. Това, че нашият телефон е регистрирал близост с друг, не означава по никакъв начин, че настина самите хора са били наблизо. Простички ситуации, които са напълно реални:

  • Домът ви или офисът ви са в непосредствена близост до оживен тротоар или още по-зле – до друг офис или магазин. Почти сигурно е, че телефонът ви, оставен на бюрото или на прозореца, ще регистрира множество други устройства на хора, преминаващи по улицата, пазаруващи в магазина или работещи през една стена от вас в съседния офис, с които обаче вие реално може никога да не сте имали никакъв контакт. Дори да филтрираме твърде краткотрайните взаимодействия (преминаващите по тротоара например), пак остават достатъчно поводи да получите фалшиви предупреждения, че сте били в контакт със заразен. Хайде сега си представете, че живеете в съседство на чакалня пред лекарски кабинет, на баничарница или на местната данъчна служба.
  • Имаме и обратната възможна ситуация – куриер ви носи пратка на петия етаж, но си е оставил телефона в буса долу на улицата. Реално имате контакт, особено ако допуснем, че зараза чрез предмети е възможна, но телефоните ви ще пропуснат да регистрират този факт.

Към това нека добавим човешката злонамереност. Какво, мислите, ще възпрепятства някакъв кретен да се разхожда активно насам-натам и да се отбележи след няколко дни като заразен, без това да е вярно? Нищо, разбира се. Само веднъж да го направи, ще провокира фалшива тревожност и ще засили мнозина към самоизолация или тестващи центрове, където не е изключена вероятността да се заразят наистина при евентуална среща с други заразени (или да последва вторична вълна от предупреждения след срещата с техните телефони, които също са били наблизо).

Представяте ли си изживяването, когато един ден се събуждате и на телефона ви изгрява съобщението: „Предупреждаваме ви, че през последните дни сте били в непосредствена близост с човек, който е потвърдил, че е заразен/болен от COVID-19. Съветваме ви да се самоизолирате и/или да се тествате.“ Пожелавам ви спокойни няколко следващи дни… и нощи!

А сега си представете, че това започне да ви се случва през 2-3 дни. Не е изключено – например ако работите на гише в банка, а телефонът ви е бил до вас зад преградата и е насъбрал… „контакти“. Колко пъти ще излезете в неплатен отпуск за самоизолация или ще се тествате? И след колко случая ще започнете да пренебрегвате предупрежденията? А ако точно някое от следващите предупреждения е вярно?

Всъщност при евентуално неблагоприятно развихряне на заразата такава система може да ви подлуди с фалшиви тревоги (окей, може и с истински).

И отново имаме обратния проблем – при непрецизна реализация (а всичко по-горе е изписано, за да обясни, че не е лесно да бъде прецизна) по-опасно от фалшивите тревоги може да е фалшивото спокойствие. Нека не забравяме, че не всички хора ще участват в тази платформа – и не за всички въпросът дали да го направят е свързан единствено с тяхното желание. Някои може и да нямат възможност.

Миналата година излязоха доста оптимистични резултати от проучване, според което 97% от българите имат мобилен телефон, а 74% от тях пък ползват смартфон (доколко го ползват наистина като смартфон, е друга тема). Има един закон на Metcalfe, с който се оценява т.нар. „мрежови ефект“ на една комуникационна мрежа – той гласи, че този ефект е пропорционален на квадрата на броя на свързаните устройства. В резюме от него следва, че дори всички, които имат смартфони, да си инсталират приложението и то да работи перфектно, не можем да достигнем дори до 50-60% от събитията, при които е възможно да е прескочила зараза.

Човешката злонамереност е проблем, но да не забравяме и човешката немарливост. Каква би била мотивацията на някого да признае пред някакво приложение, че е заразен или болен от COVID-19? Грижата за другите? А ако това е свързано с притеснения за стигматизиране или реална заплаха да загуби прехраната си? А ако просто е твърде уплашен и изобщо не му е до другите, или се престраши да рапортува чак 5-6 или 10 дни след теста си, а междувременно данните за близостта с неговия телефон в голяма част от телефоните на останалите вече са заличени, защото е изминало критично време?

Вирусът е коварен – няма две мнения. Но колкото и да изглежда страшно, че коефицентът му на препредаване е висок, все пак засега изглежда, че един болен не заразява средно повече от двама-трима други и при отсъствие на мерки за дистанциране (това всъщност е адски много, но и за реалния коефициент също не сме напълно сигурни, понеже данните, с които се борави към момента, не са прецизни). Има анализи, които твърдят, че среднодневните контакти на средностатистически човек са около 12. Т.е. е много вероятно да срещнем заразен в ежедневието си, но далеч по-малко вероятно е наистина да се заразим при тази среща. Иначе казано, системата за проследяване е предварително дефинирана като такава, която с цел превенция ще прекалява с фалшивите предупреждения.

Вероятните злоупотреби с тази технология никак не са малко. Първо на Apple, а особено на Google няма никаква причина да се има каквото и да било доверие. Те обещават, че ще забраняват на разработчиците, които ползват тази технология, да я комбинират с други, съчетанието между които би могло да разкрие самоличността на хората, но… и това е заобиколимо. Простичък и относително лесно осъществим подход е да монтираме на оживено място, примерно до касата на един магазин два телефона – единият е в анти-COVID-19 системата и събира „контакти“, а другият е с пусната камера и прави снимки или записва видео.

Колко е трудно да се съпоставят лицата на хората пред касата със събраните идентификатори от другия телефон на база на времето, в което са били там? Ами елементарно е. Ако пък са ползвали карта за лоялност и отстъпка, даже имената, адресът и мобилният им телефон ще са в базата на магазина. Да, да… знам че това би било нарушение на закона и злоупотреба с GDPR, но идете го доказвайте, ако ви се случи. На мен ми отне цяла година за институционално признание, че някой очевидно е фалшифицирал мой подпис.

Ако се върнем към възможните злоупотреби, може и да поразсъждваме колко лесно е да се създаде чрез манипулация на системата „огнище на зараза“ в заведението или магазина на конкурент?

Apple и Google обещават, че всеки ще може да активира или деактивира тази функционалност. Проблемът е, че в една от предварителните бета-версии на следващото обновление на iOS бе забелязано, че това е включено по подразбиране. Макар и да е нужно допълнително оторизирано приложение, за да се събират данни, това задава лош наклон на пързалката. (Точно преди малко Apple коригираха това и сега е изключено по подразбиране.) Никой не би могъл да гарантира, че тази технология няма да „остане“ в телефоните и след края на кризата с новия коронавирус. Или че няма да се измисли друго нейно приложение с още по-неприятни ефекти върху личната неприкосновеност. Със сигурност никой не следва да бъде принуждаван да го ползва.

Затова хайде по-внимателно с технооптимизма! Проследяването на контактите по класическия начин може да е бавно и да изглежда неефективно, но е прецизно, докато аутсорсването на този ангажимент по неудачен начин на някаква си технология, която по замисъл има съвсем друго предназначение, води до купчина нови проблеми. При това застрашаващи човешки права, личната неприкосновеност на хората и е с повишен риск за тези от малцинствени, стигматизирани или маргинализирани групи. Още повече че тази идея пропълзя от страни като Израел, Южна Корея и Сингапур, никоя от които не може да се посочи за пример по отношение на човешките права.

Технологични идеи и ресурси в момента са нужни на учените, които търсят ваксина и лечение. Има нужда от софтуерни решения за здравните системи по света. У нас например още няма електронни здравни картони, нито електронни рецепти. Те ще са полезни и след пандемията. Технозаигравките с инструменти за проследяване на контактите между хората са опасни по презумпция, съмнително е, че изобщо ще свършат някаква работа и заслужават всяка съпротива срещу тях.


Допълнено на 8 май 2020:

Вчера, сякаш в подкрепа на написаното по-горе беше публикуван кода на приложенията за iOS и Android, които ще се ползват във Великобритания. И какво се вижда на първо четене (via Aral Balkan):

  • Публикуван е изходния код само на мобилните приложения, без този на сървъра, а всъщност е далеч по-важно да се знае какво се случва там. Иначе казано това изглежда като хитър PR ход, който дава възможност на недоклатени бюрократчета да твърдят, че „кодът е публикуван“ и да заблуждават народонаселението, че всичко е прозрачно, а то не е.
  • Всъщност, без допълнителен независим одит не може да се потвърди, че приложенията, които ще бъдат разпространени за използване от хората, наистина ще бъдат компилирани от точно този публикуван код. Може да се публикува едно, а в действителност да се използва друго.
  • От публикувания код личи, че приложенията събират марката, модела и UUID идентификаторите на телефоните, което отваря врати за деанонимизиране на потребителя.
  • Приложенията използват база-данни Firebase на Google в облака. Честито! Данните отиват точно където трябва и където най-лесно могат да бъдат съпоставени с други, деанонимизирани, анализирани, профилирани и т.н.
  • И понеже това не стига, приложенията ползват и Microsoft Analytics, за да може и още един tech-гигант да се отърка. Още веднъж честито! И наздраве!

Допълнено на 13 юни 2020: Ами… не работело добре, споделят британците.

Иначе казано, продължавайте да се предоверявате на технооптимистите и на шибаните правителства!

ПП „Атака“ санкционирана за злоупотреба с личните ми данни

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/yovko-vs-ataka/

Миналата година по това време установих чрез проверка в сайта на ЦИК, че без мое съгласие ПП „Атака“ ме е вписала в списъците си за подкрепа на тяхното участие в изборите за Европарламент. В тази връзка подадох жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Историята публикувах и тук в своя блог.

Днес съм щастлив да споделя, че КЗЛД се произнесе с решение в моя полза и санкционира партия „Атака“ с 2000 лева за нарушение на чл.6, §1 от Общия регламент за защита на личните данни 2016/679 (ЕС), станал популярен с английската си абревиатура като GDPR.

Скрийншот от решението на КЗЛД

Важно е да споделя и как се стигна до тук, защото детайлите са интересни.

След подаване на моята жалба, която Комисията приема за редовна, тя е информирала партия „Атака“, че образува административно производство, и им дава възможност да изразят писмено свое становище. Те го правят, като претендират за неоснователност на жалбата ми, защото били обработили моите данни законосъобразно и при наличието на изричното ми съгласие.

Този юридически блъф явно разчита на вероятността аз да се откажа да се занимавам при следващите стъпки на производството.

В тази връзка КЗЛД е изискала от ЦИК копие на страница 200 от списъка на избирателите, подкрепящи „Атака“ за участие в изборите, и установява, че на ред 1994 наистина се съдържат моите три имена, ЕГН и подпис. От мен пък беше поискан сравнителен материал за почеркова експертиза с мой подпис, положен пред нотариус и заверен от него. За тази цел трябваше да отделя половин час, за да се разходя до най-близкия до офиса ми Нотариус и да се разделя с 6 лева. И всъщност това и първоначалното подаване на жалбата ми с препоръчано писмо от кварталната пощенска станция бяха единствените някакви особени усилия от моя страна.

Комисията е препратила изпратения от мен сравнителен материал до Националния институт по криминалистика, който изготвя и връща графическа експертиза със заключение, че подписът – обект на експертизата (т.е. този в списъците на партия „Атака“), не е положен от мен.

След този резултат Комисията дава срок за нови доказателства или становища от двете страни, и след като такива не са депозирани, на свое заседание на 21 януари 2020 г. решава, че моята жалба и твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни са основателни, след като подписът на стр. 200, ред 1994, не е положен от мен, което оборва и тезата на „Атака“, че били имали моето съгласие.

Извадка от решението на КЗЛД

Важно е също, че Комисията взима за утежняващо обстоятелство, че нарушението не е първо, а поредно за ПП „Атака“, която е била санкционирана за идентично нарушение и през 2016 година, а поведението им при обработване на лични данни в изборния процес е било санкционирано и през 2015 година.

Извадка от решението на КЗЛД

Затова проверявайте и реагирайте, ако забележите злоупотреба със своите лични данни. Особено когато тези, които имат претенции да управляват и определят правилата, ги газят с калните си обувки. Не струва кой знае какви усилия. Най-досадното за мен беше, че с Комисията си общувахме с препоръчани хартиени писма.

P.S. И за да не побърза да си помисли някой, че съм забогатял с тези 2000 лева – не, парите не са за мен. Държавата, олицетворена от Комисията, глобява нарушителя. Много или малко е тази сума за случая, също не бих спекулирал. Но пък удоволствието от развръзката си е изцяло мое.

Иначе, ако зависеше от мен, щях да накажа ПП „Атака“ да преведe глобата си по сметка на някоя организация, защитаваща правата на малцинствата или бежанците у нас.

НОЩ

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/nosht/

НОЩ е възможно най-удачната абревиатура за т.нар. национален оперативен щаб, дето се е захванал да ни спасява от новия коронавирус. Тъмата си е направо пълен мрак. Понеже много ключови въпроси – вече цял месец след началото на “извънредното” положение – си висят със страшна сила и без ясен отговор. Като започнем от най-простичките: Как точно щаба го бори този вирус (като оставим настрана счетоводните сводки за жертвите и ранените)? Има ли някакъв разписан план и стратегия? Краткосрочен, средносрочен и дългосрочен? И така плавно достигнем до по-сложните… Компетентен ли е състава на щаба за задачите си? Кой и къде е дефинирал рамките на отговорностите и правомощията им? Къде са разписани и публикувани? На каква база (данни и анализи) се правят препоръки и се взимат решенията? На какво основание правителството се е скрило зад паравана на щаба и се прави, че от някой друг зависи управлението на държавата? Понеже щабът никой не го е избирал да управлява, а вечната тънка сметка друг да понесе отговорността, ако нещата се осерат напълно, е сякаш твърде прозрачна.

Иначе поредният генерал е в главната роля на дневния ред на обществото. И поредното доказателство, че у нас униформата дава добри шансове. Изненади и изненадани няма. На тази територия винаги е имало ферментиращ излишък от фенове на управление с твърда ръка. Оказва се, дори либерално настроените се кротват бързичко. Стига да им се инжектира малко страх от неизвестността. И да се подклажда регулярно.

Методите за управление на кризата са типично казармени – нахокване и наказания. Рационални послания, обяснения и аргументи за една или друга мярка в повечето случаи отсъстват. Мерките се затягат или отпускат хаотично и през ден-два, което няма разумна връзка с факта, че ефектът им може да се наблюдава в период от една-две седмции. Особено перверзна е неспособността и на щаба, и на държавата да вразуми църквата. Като за сметка на това ще бъде наказана полицията (без възможност за отпуск по празниците и с риск за здравето им), както и всички останали със затегнати мерки, отново без ясна аргументация. И това си е съвсем по казарменому – само един тъпанар може да е сгафил, но наказанието отнася цялата рота. Щото така.

Да оставим встрани вторичните ефекти на посланието към останалия свят, като защо е нужно в свободна европейска демокрация кризата да управлява униформен генерал. Който дори не е епидемиолог или вирусолог. Нито пулмолог.

Намеците за ограничаване на свободата на словото и други права от политически джуджета като Данчо Ментата, Дани Кирилов или Владислав Горанов съвсем не са за пренебрегване. На такива хора демокрацията им пречи по подразбиране. Те живеят с нея като болен от COVID-19. Не знаят точно как да я преборят, но се надяват някак да отмине. И биха се възползвали от всяка липса на реакция от обществото.

И за да не бъда разбран погрешно – аз и семейството ми спазваме всички мерки. И приемам необходимостта от (част от) тях. Тези, които не разбирам също спазвам. Но нямам усещането, че тези мерки са добре обмислени и обосновани.

Като общество не може и не бива да приемаме такава липса на адекватност в ситуация на сериозна медицинска криза и свързаната с нея сериозна икономическа. Не бива да се отказваме да настояваме за разум, за комуникация, за повече данни и информация, за обсъждане на планове за излизане от кризата, за възможните и за невъзможните опции, вкл. за стратегия как да съществуваме в условия на криза. Не бива да спираме нито за секунда да изискваме прозрачност в действията и намеренията на властите от всички нива. И отчетност. Още по-строга от преди!

Снишаването докато отмине бурята не е достатъчно, защото може и да не отмине скоро. Разговорът за икономиката също не може да бъде отлаган за… после.

Разбира се, че човешкият живот е висша ценност, но не може да избираме между него и това да жертваме оцеляването, човешките права и личната неприкосновеност. Такъв избор не може да има. Цената му е много по-висока, от това да си постоим малко вкъщи. Или сме забравили защо предците ни са се клели с думите „Свобода или смърт“? Не само в България, впрочем.

Политическите метафори, че водим война с вируса (независимо дали са изречени от Борисов или от Макрон, са си все така съвършени глупости) са политическа манипулация, ползвана като инструмент за контрол, чрез стрес и страх. Копелдаците от всички правителства по света винаги ще се стремят към повече контрол върху хората и безконтролна власт за тях самите. Ситуацията им предоставя удобни извинения – за следене, за наблюдение, за ограничения. Технологии за това също има в излишък и все по-добри. Колко наивно е да вярваме, че когато бурята отмине, те доброволно ще се откажат от установен удобен инструментариум?

Решение на медицинска криза може да се намери само с медицински средства и от компетентни хора. Няма как да я решим с униформи или мобилни приложения, нито с празни приказки по телевизора. Всички такива лекарства могат да бъдат по-лоши и от болестта.

Още през 1755 година Бенджамин Франклин казва:

Тези, които биха се отказали от базисна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Повтаря го отново, двадесет години по-късно – през 1775.

Ако през 2020 година трябва да си припомняме значимостта на тези неща, значи отдавна сме загубили всички важни войни.

ПП „Атака“ злоупотребява с лични данни

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/ataka-zloupotreba-lichni-danni/

Тази сутрин предпразнично реших да погледна дали в ЦИК правилно е отразен подписа ми в подкрепа на регистрацията на „Демократична България“.

И това беше така, но… за моя огромна изненада открих, че мой „подпис“ е внесен и от ПП „Атака“ в тяхна подкрепа, без някога да съм се подписвал изобщо за тях. Разбира се, би ми било любопитно да науча откъде са се сдобили с личните ми данни, за да се разправям и с тези, които са им ги предоставили (без мое позволение), но едва ли ще имам шанс да разбера това.

Но пък жалбата ми до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е вече написана и подписана.

Проверете и вие в ЦИК дали някоя партия или коалиция не е злоупотребила с личните ви данни и да е внесла ваш „подпис“ в своя подкрепа без да подозирате. Лесно е. Ако пък ви се наложи да пишете жалба до КЗЛД – този линк ще ви е от полза.

P.S. На 11.09.2019 получих от КЗЛД решение, че жалбата ми е приета за допустима и ми беше поискано да предоставя материал за почеркова експертиза. Направих го.

Насрочено е открито заседание през януари 2020 година.

Преди предварителните избори

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/priedi-priedvaritielnitie-izbori/

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди предварителните избори

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея след всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да звучи добре единствено в главите на тези, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредно поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Време е да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 4 февруари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

Заглавна снимка: „Да, България!“

2018

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/2018-2/

2018

Тази равносметка ще е кратка.

Със зрелостта осъзнавам, че по-ценни са ми равносметките с поглед напред. Погледът назад се обезценява напълно във време, което се надбягва със себе си. Единственият проблем е усещането, че времето напоследък се движи назад. Но не за хубаво.

От 2018 ще оставя в спомените си само две смислени неща. Едното е Тоест. Другото е, че (най-накрая) приключих взаимоотношенията си с Openintegra. И двете са от списъка с мечтите, но второто остава завинаги в графата с несбъднатите. Уж по „взаимно съгласие“.

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Интернет и ерозията на демокрацията

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл

Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването ѝ. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление

Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока

Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато

След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценяват хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. *

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните

Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите

Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията

Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

* Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Bona diada, Catalunya!

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/bona-diada-catalunya/

Bona diada, Catalunya!

"Хиляди протестираха в Барселона срещу каталунския сепаратизъм", пише вчера привечер "Дневник". Факт е, че това е една от малкото ключови медии у нас, които изобщо следят отблизо темата. Но уви, често пропускат важни детайли.

А важен детайл за всички про-юнионистки демонстрации в Барселона от миналата есен насам е техният екскурзионен характер. Вчерашната също не направи изключение. С което не искам да кажа, че няма каталунци, които подкрепят идеята за единство с Испания, но е добре да е ясно, че юнионистите си осигуряват площадна подкрепа с влакове и автобуси. Дали защото не са убедени в подкрепата на място в каталунската столица, или защото юнионистките демонстрации отблъскват много хора заради хулиганските прояви и фашизоидните изпълнения, с които неизменно са изпъстрени техните прояви… Но за това – малко по-късно.

Първо, нека малко да се вторачим във въпросните хиляди. Полицията твърди, че са били две хиляди, а организаторите се поизхвърлиха с четиристотин хиляди. Една местна медия си направи труда да преброи хората на площада човече по човече от снимка с висока резолюция, направена на сборния пункт малко преди началото на шествието. Преброили са малко под 8000 души. Ето въпросната снимка:

Тревожни са обаче едни други снимки. А най-опасното е, че медиите здраво стискат очи за тях. Например тази:

Или пък тази (като е добре да се забележи не само татуираната свастика на ръката на единия индивид, а и пръстенът на неговата дружка):

Можем, разбира се, да спорим дали точно това е лицето на испанския юнионизъм (или пък задникът – понеже има подходяща снимка, ей тук долу). Но по-наблюдателните ще забележат любопитни гербове, знамена, татуировки, включително сърпочукове и петолъчки. Гмежта е необятна.

Факт е, че организаторите на тези демонстрации не могат (или не искат) да озаптят и да се разграничат от крайнодесните и фашистки елементи, които са неразделна част от техните прояви:

В Италия, в Германия, Франция, Великобритания, Япония и навсякъде ги наричат фашисти. В Испания (и в българските медии) са противници на каталунския сепаратизъм.

Всички тези неща се случват под прикритието на псевдолиберални партии като Гражданите/ALDE (които най-често са съорганизатори на юнионистките манифестации в Каталуния), мълчанието на иначе гръмогласния лидер на Алианса на либералите и демократите в Европа Guy Verhofstadt (има нужда от гласовете на Гражданите в Европарламента човекът и си мълчи, та се късa) и разбира се, широко затворените очи на Европа.

Та не се чудете, че четете за смехотворни манифестацийки, но почти не се споменава, че в Испания, скоро ще стане година, без съд и присъда лежат политически затворници. А други са в изгнание зад граница. Защото са проявили характер и са организирали референдум, на който хората да изразят свободната си воля.

Многохилядна демонстрация в Барселона наистина ще има, но утре, на 11 септември – националния празник на Каталуния. Досега прояви на омраза, сблъсъци и инциденти на тази дата никога не е имало, въпреки участието на наистина стотици хиляди души. И тази година демонстрантите ще са много. Ще бъдат толкова много, че безсилието на испанското централно правителство стигна до там да затвори въздушното пространство над Барселона утре, за да не се види колко много каталунци ще поискат свобода за политическите си затворници.

Bona diada, Catalunya!

Тихо

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/silence/

Тихо

Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната през 1989-та, бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите, беше и вопълът за свободна преса. Помня еуфорията, с която в началото на 1990-та бе посрещнат първият брой на вестник "Демокрация". Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП, за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава, не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията… сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.

Срещнах се с Лили Маринкова броени дни преди старта на Тоест. Не я познавах, свързахме се чрез общи контакти. Поводът за срещата и това за какво си говорихме нямат значение днес, но никога няма да забравя тъгата, която сякаш бе попила в нея. Не сме общували след това.

Но без значение дали споделям или не нейните гледни точки за едно или друго, аз бих ги чул с интерес. Тя е журналист – крайъгълен камък в тази професия. Такива камъни вече почти няма. Не останаха.

Затова е и тихо.

Тихо е и защото не се чуват нито освирквания, нито тъпани, или друга някаква шумотевица пред Националното радио, която да стресне удобните безгръбначни в администрацията му. Не се виждат тълпи от други журналисти пред сградата. Вярно, някои поне разказаха историята.

Тихо е вероятно и защото колегите ѝ са на море, разнасят деца от балет на английски или са заети да си плащат ипотеката. И забравят, че утре ще е някой от тях. Следващият.

Тихо е, защото ги няма и останалите, които отглеждат деца и плащат ипотеки. Вече не им е тревожно за свободната преса, защото имат Фейсбук. Не се припознават в проблемите на малкия бизнес, защото работят в голям офис. Не са техни грижите на музикантите от БНР, защото слушат Spotify. Няма значение какво се случва по Черноморието, защото те плажуват в Гърция. Не припознават грижите на съседа, защото и той не се вълнува от техните. И между балета, пианото и английския удобно забравяме, че за децата на България (а и за нас, възрастните) е най-важно да не живеем в общество с така разкъсана тъкан.

С почти 20% за последните 10 години е спаднало разбирането, че благополучието на останалите и загрижеността за тях е ключово за едно общество. Индивидуализмът може да ни помогне да оцелеем в криза, да избягаме, да се спасим поединично, но алтруизмът и емпатията са това, което ни държи заедно като общество. Не произходът, нито историите за велико минало или светло бъдеще. Загрижеността за останалите от групата е това, което създава усещането за човечност. Заради чиято липса бягаме другаде или се затваряме в себе си. Но алтруизъм и емпатия не поникват в парка. Те се възпитават. А ние правим обратното.

Унижението в БНР от тази седмица не е за Лили Маринкова – за цялата гилдия е, и за всеки свободен българин. Това е демонстрация как могат да те умножат по нула. Опит за внушение, че справедливостта е недостижима, а стремежът да докажеш правотата – безполезен. Тишината работи точно за това.

И докато не започне да ни пука за останалите… ще става все по-тихо. А тишината ще ражда чудовища.

Storing Encrypted Credentials In Git

Post Syndicated from Bozho original https://techblog.bozho.net/storing-encrypted-credentials-in-git/

We all know that we should not commit any passwords or keys to the repo with our code (no matter if public or private). Yet, thousands of production passwords can be found on GitHub (and probably thousands more in internal company repositories). Some have tried to fix that by removing the passwords (once they learned it’s not a good idea to store them publicly), but passwords have remained in the git history.

Knowing what not to do is the first and very important step. But how do we store production credentials. Database credentials, system secrets (e.g. for HMACs), access keys for 3rd party services like payment providers or social networks. There doesn’t seem to be an agreed upon solution.

I’ve previously argued with the 12-factor app recommendation to use environment variables – if you have a few that might be okay, but when the number of variables grow (as in any real application), it becomes impractical. And you can set environment variables via a bash script, but you’d have to store it somewhere. And in fact, even separate environment variables should be stored somewhere.

This somewhere could be a local directory (risky), a shared storage, e.g. FTP or S3 bucket with limited access, or a separate git repository. I think I prefer the git repository as it allows versioning (Note: S3 also does, but is provider-specific). So you can store all your environment-specific properties files with all their credentials and environment-specific configurations in a git repo with limited access (only Ops people). And that’s not bad, as long as it’s not the same repo as the source code.

Such a repo would look like this:

project
└─── production
|   |   application.properites
|   |   keystore.jks
└─── staging
|   |   application.properites
|   |   keystore.jks
└─── on-premise-client1
|   |   application.properites
|   |   keystore.jks
└─── on-premise-client2
|   |   application.properites
|   |   keystore.jks

Since many companies are using GitHub or BitBucket for their repositories, storing production credentials on a public provider may still be risky. That’s why it’s a good idea to encrypt the files in the repository. A good way to do it is via git-crypt. It is “transparent” encryption because it supports diff and encryption and decryption on the fly. Once you set it up, you continue working with the repo as if it’s not encrypted. There’s even a fork that works on Windows.

You simply run git-crypt init (after you’ve put the git-crypt binary on your OS Path), which generates a key. Then you specify your .gitattributes, e.g. like that:

secretfile filter=git-crypt diff=git-crypt
*.key filter=git-crypt diff=git-crypt
*.properties filter=git-crypt diff=git-crypt
*.jks filter=git-crypt diff=git-crypt

And you’re done. Well, almost. If this is a fresh repo, everything is good. If it is an existing repo, you’d have to clean up your history which contains the unencrypted files. Following these steps will get you there, with one addition – before calling git commit, you should call git-crypt status -f so that the existing files are actually encrypted.

You’re almost done. We should somehow share and backup the keys. For the sharing part, it’s not a big issue to have a team of 2-3 Ops people share the same key, but you could also use the GPG option of git-crypt (as documented in the README). What’s left is to backup your secret key (that’s generated in the .git/git-crypt directory). You can store it (password-protected) in some other storage, be it a company shared folder, Dropbox/Google Drive, or even your email. Just make sure your computer is not the only place where it’s present and that it’s protected. I don’t think key rotation is necessary, but you can devise some rotation procedure.

git-crypt authors claim to shine when it comes to encrypting just a few files in an otherwise public repo. And recommend looking at git-remote-gcrypt. But as often there are non-sensitive parts of environment-specific configurations, you may not want to encrypt everything. And I think it’s perfectly fine to use git-crypt even in a separate repo scenario. And even though encryption is an okay approach to protect credentials in your source code repo, it’s still not necessarily a good idea to have the environment configurations in the same repo. Especially given that different people/teams manage these credentials. Even in small companies, maybe not all members have production access.

The outstanding questions in this case is – how do you sync the properties with code changes. Sometimes the code adds new properties that should be reflected in the environment configurations. There are two scenarios here – first, properties that could vary across environments, but can have default values (e.g. scheduled job periods), and second, properties that require explicit configuration (e.g. database credentials). The former can have the default values bundled in the code repo and therefore in the release artifact, allowing external files to override them. The latter should be announced to the people who do the deployment so that they can set the proper values.

The whole process of having versioned environment-speific configurations is actually quite simple and logical, even with the encryption added to the picture. And I think it’s a good security practice we should try to follow.

The post Storing Encrypted Credentials In Git appeared first on Bozho's tech blog.

Working with the Scout Association on digital skills for life

Post Syndicated from Philip Colligan original https://www.raspberrypi.org/blog/working-with-scout-association-digital-skills-for-life/

Today we’re launching a new partnership between the Scouts and the Raspberry Pi Foundation that will help tens of thousands of young people learn crucial digital skills for life. In this blog post, I want to explain what we’ve got planned, why it matters, and how you can get involved.

This is personal

First, let me tell you why this partnership matters to me. As a child growing up in North Wales in the 1980s, Scouting changed my life. My time with 2nd Rhyl provided me with countless opportunities to grow and develop new skills. It taught me about teamwork and community in ways that continue to shape my decisions today.

As my own kids (now seven and ten) have joined Scouting, I’ve seen the same opportunities opening up for them, and like so many parents, I’ve come back to the movement as a volunteer to support their local section. So this is deeply personal for me, and the same is true for many of my colleagues at the Raspberry Pi Foundation who in different ways have been part of the Scouting movement.

That shouldn’t come as a surprise. Scouting and Raspberry Pi share many of the same values. We are both community-led movements that aim to help young people develop the skills they need for life. We are both powered by an amazing army of volunteers who give their time to support that mission. We both care about inclusiveness, and pride ourselves on combining fun with learning by doing.

Raspberry Pi

Raspberry Pi started life in 2008 as a response to the problem that too many young people were growing up without the skills to create with technology. Our goal is that everyone should be able to harness the power of computing and digital technologies, for work, to solve problems that matter to them, and to express themselves creatively.

In 2012 we launched our first product, the world’s first $35 computer. Just six years on, we have sold over 20 million Raspberry Pi computers and helped kickstart a global movement for digital skills.

The Raspberry Pi Foundation now runs the world’s largest network of volunteer-led computing clubs (Code Clubs and CoderDojos), and creates free educational resources that are used by millions of young people all over the world to learn how to create with digital technologies. And lots of what we are able to achieve is because of partnerships with fantastic organisations that share our goals. For example, through our partnership with the European Space Agency, thousands of young people have written code that has run on two Raspberry Pi computers that Tim Peake took to the International Space Station as part of his Mission Principia.

Digital makers

Today we’re launching the new Digital Maker Staged Activity Badge to help tens of thousands of young people learn how to create with technology through Scouting. Over the past few months, we’ve been working with the Scouts all over the UK to develop and test the new badge requirements, along with guidance, project ideas, and resources that really make them work for Scouting. We know that we need to get two things right: relevance and accessibility.

Relevance is all about making sure that the activities and resources we provide are a really good fit for Scouting and Scouting’s mission to equip young people with skills for life. From the digital compass to nature cameras and the reinvented wide game, we’ve had a lot of fun thinking about ways we can bring to life the crucial role that digital technologies can play in the outdoors and adventure.

Compass Coding with Raspberry Pi

We are beyond excited to be launching a new partnership with the Raspberry Pi Foundation, which will help tens of thousands of young people learn digital skills for life.

We also know that there are great opportunities for Scouts to use digital technologies to solve social problems in their communities, reflecting the movement’s commitment to social action. Today we’re launching the first set of project ideas and resources, with many more to follow over the coming weeks and months.

Accessibility is about providing every Scout leader with the confidence, support, and kit to enable them to offer the Digital Maker Staged Activity Badge to their young people. A lot of work and care has gone into designing activities that require very little equipment: for example, activities at Stages 1 and 2 can be completed with a laptop without access to the internet. For the activities that do require kit, we will be working with Scout Stores and districts to make low-cost kit available to buy or loan.

We’re producing accessible instructions, worksheets, and videos to help leaders run sessions with confidence, and we’ll also be planning training for leaders. We will work with our network of Code Clubs and CoderDojos to connect them with local sections to organise joint activities, bringing both kit and expertise along with them.




Get involved

Today’s launch is just the start. We’ll be developing our partnership over the next few years, and we can’t wait for you to join us in getting more young people making things with technology.

Take a look at the brand-new Raspberry Pi resources designed especially for Scouts, to get young people making and creating right away.

The post Working with the Scout Association on digital skills for life appeared first on Raspberry Pi.

Continued: the answers to your questions for Eben Upton

Post Syndicated from Alex Bate original https://www.raspberrypi.org/blog/eben-q-a-2/

Last week, we shared the first half of our Q&A with Raspberry Pi Trading CEO and Raspberry Pi creator Eben Upton. Today we follow up with all your other questions, including your expectations for a Raspberry Pi 4, Eben’s dream add-ons, and whether we really could go smaller than the Zero.

Live Q&A with Eben Upton, creator of the Raspberry Pi

Get your questions to us now using #AskRaspberryPi on Twitter

With internet security becoming more necessary, will there be automated versions of VPN on an SD card?

There are already third-party tools which turn your Raspberry Pi into a VPN endpoint. Would we do it ourselves? Like the power button, it’s one of those cases where there are a million things we could do and so it’s more efficient to let the community get on with it.

Just to give a counterexample, while we don’t generally invest in optimising for particular use cases, we did invest a bunch of money into optimising Kodi to run well on Raspberry Pi, because we found that very large numbers of people were using it. So, if we find that we get half a million people a year using a Raspberry Pi as a VPN endpoint, then we’ll probably invest money into optimising it and feature it on the website as we’ve done with Kodi. But I don’t think we’re there today.

Have you ever seen any Pis running and doing important jobs in the wild, and if so, how does it feel?

It’s amazing how often you see them driving displays, for example in radio and TV studios. Of course, it feels great. There’s something wonderful about the geographic spread as well. The Raspberry Pi desktop is quite distinctive, both in its previous incarnation with the grey background and logo, and the current one where we have Greg Annandale’s road picture.

The PIXEL desktop on Raspberry Pi

And so it’s funny when you see it in places. Somebody sent me a video of them teaching in a classroom in rural Pakistan and in the background was Greg’s picture.

Raspberry Pi 4!?!

There will be a Raspberry Pi 4, obviously. We get asked about it a lot. I’m sticking to the guidance that I gave people that they shouldn’t expect to see a Raspberry Pi 4 this year. To some extent, the opportunity to do the 3B+ was a surprise: we were surprised that we’ve been able to get 200MHz more clock speed, triple the wireless and wired throughput, and better thermals, and still stick to the $35 price point.

We’re up against the wall from a silicon perspective; we’re at the end of what you can do with the 40nm process. It’s not that you couldn’t clock the processor faster, or put a larger processor which can execute more instructions per clock in there, it’s simply about the energy consumption and the fact that you can’t dissipate the heat. So we’ve got to go to a smaller process node and that’s an order of magnitude more challenging from an engineering perspective. There’s more effort, more risk, more cost, and all of those things are challenging.

With 3B+ out of the way, we’re going to start looking at this now. For the first six months or so we’re going to be figuring out exactly what people want from a Raspberry Pi 4. We’re listening to people’s comments about what they’d like to see in a new Raspberry Pi, and I’m hoping by early autumn we should have an idea of what we want to put in it and a strategy for how we might achieve that.

Could you go smaller than the Zero?

The challenge with Zero as that we’re periphery-limited. If you run your hand around the unit, there is no edge of that board that doesn’t have something there. So the question is: “If you want to go smaller than Zero, what feature are you willing to throw out?”

It’s a single-sided board, so you could certainly halve the PCB area if you fold the circuitry and use both sides, though you’d have to lose something. You could give up some GPIO and go back to 26 pins like the first Raspberry Pi. You could give up the camera connector, you could go to micro HDMI from mini HDMI. You could remove the SD card and just do USB boot. I’m inventing a product live on air! But really, you could get down to two thirds and lose a bunch of GPIO – it’s hard to imagine you could get to half the size.

What’s the one feature that you wish you could outfit on the Raspberry Pi that isn’t cost effective at this time? Your dream feature.

Well, more memory. There are obviously technical reasons why we don’t have more memory on there, but there are also market reasons. People ask “why doesn’t the Raspberry Pi have more memory?”, and my response is typically “go and Google ‘DRAM price’”. We’re used to the price of memory going down. And currently, we’re going through a phase where this has turned around and memory is getting more expensive again.

Machine learning would be interesting. There are machine learning accelerators which would be interesting to put on a piece of hardware. But again, they are not going to be used by everyone, so according to our method of pricing what we might add to a board, machine learning gets treated like a $50 chip. But that would be lovely to do.

Which citizen science projects using the Pi have most caught your attention?

I like the wildlife camera projects. We live out in the countryside in a little village, and we’re conscious of being surrounded by nature but we don’t see a lot of it on a day-to-day basis. So I like the nature cam projects, though, to my everlasting shame, I haven’t set one up yet. There’s a range of them, from very professional products to people taking a Raspberry Pi and a camera and putting them in a plastic box. So those are good fun.

Raspberry Shake seismometer

The Raspberry Shake seismometer

And there’s Meteor Pi from the Cambridge Science Centre, that’s a lot of fun. And the seismometer Raspberry Shake – that sort of thing is really nice. We missed the recent South Wales earthquake; perhaps we should set one up at our Californian office.

How does it feel to go to bed every day knowing you’ve changed the world for the better in such a massive way?

What feels really good is that when we started this in 2006 nobody else was talking about it, but now we’re part of a very broad movement.

We were in a really bad way: we’d seen a collapse in the number of applicants applying to study Computer Science at Cambridge and elsewhere. In our view, this reflected a move away from seeing technology as ‘a thing you do’ to seeing it as a ‘thing that you have done to you’. It is problematic from the point of view of the economy, industry, and academia, but most importantly it damages the life prospects of individual children, particularly those from disadvantaged backgrounds. The great thing about STEM subjects is that you can’t fake being good at them. There are a lot of industries where your Dad can get you a job based on who he knows and then you can kind of muddle along. But if your dad gets you a job building bridges and you suck at it, after the first or second bridge falls down, then you probably aren’t going to be building bridges anymore. So access to STEM education can be a great driver of social mobility.

By the time we were launching the Raspberry Pi in 2012, there was this wonderful movement going on. Code Club, for example, and CoderDojo came along. Lots of different ways of trying to solve the same problem. What feels really, really good is that we’ve been able to do this as part of an enormous community. And some parts of that community became part of the Raspberry Pi Foundation – we merged with Code Club, we merged with CoderDojo, and we continue to work alongside a lot of these other organisations. So in the two seconds it takes me to fall asleep after my face hits the pillow, that’s what I think about.

We’re currently advertising a Programme Manager role in New Delhi, India. Did you ever think that Raspberry Pi would be advertising a role like this when you were bringing together the Foundation?

No, I didn’t.

But if you told me we were going to be hiring somewhere, India probably would have been top of my list because there’s a massive IT industry in India. When we think about our interaction with emerging markets, India, in a lot of ways, is the poster child for how we would like it to work. There have already been some wonderful deployments of Raspberry Pi, for example in Kerala, without our direct involvement. And we think we’ve got something that’s useful for the Indian market. We have a product, we have clubs, we have teacher training. And we have a body of experience in how to teach people, so we have a physical commercial product as well as a charitable offering that we think are a good fit.

It’s going to be massive.

What is your favourite BBC type-in listing?

There was a game called Codename: Druid. There is a famous game called Codename: Droid which was the sequel to Stryker’s Run, which was an awesome, awesome game. And there was a type-in game called Codename: Druid, which was at the bottom end of what you would consider a commercial game.

codename druid

And I remember typing that in. And what was really cool about it was that the next month, the guy who wrote it did another article that talks about the memory map and which operating system functions used which bits of memory. So if you weren’t going to do disc access, which bits of memory could you trample on and know the operating system would survive.

babbage versus bugs Raspberry Pi annual

See the full listing for Babbage versus Bugs in the Raspberry Pi 2018 Annual

I still like type-in listings. The Raspberry Pi 2018 Annual has a type-in listing that I wrote for a Babbage versus Bugs game. I will say that’s not the last type-in listing you will see from me in the next twelve months. And if you download the PDF, you could probably copy and paste it into your favourite text editor to save yourself some time.

The post Continued: the answers to your questions for Eben Upton appeared first on Raspberry Pi.

Serverless Architectures with AWS Lambda: Overview and Best Practices

Post Syndicated from Andrew Baird original https://aws.amazon.com/blogs/architecture/serverless-architectures-with-aws-lambda-overview-and-best-practices/

For some organizations, the idea of “going serverless” can be daunting. But with an understanding of best practices – and the right tools — many serverless applications can be fully functional with only a few lines of code and little else.

Examples of fully-serverless-application use cases include:

  • Web or mobile backends – Create fully-serverless, mobile applications or websites by creating user-facing content in a native mobile application or static web content in an S3 bucket. Then have your front-end content integrate with Amazon API Gateway as a backend service API. Lambda functions will then execute the business logic you’ve written for each of the API Gateway methods in your backend API.
  • Chatbots and virtual assistants – Build new serverless ways to interact with your customers, like customer support assistants and bots ready to engage customers on your company-run social media pages. The Amazon Alexa Skills Kit (ASK) and Amazon Lex have the ability to apply natural-language understanding to user-voice and freeform-text input so that a Lambda function you write can intelligently respond and engage with them.
  • Internet of Things (IoT) backends – AWS IoT has direct-integration for device messages to be routed to and processed by Lambda functions. That means you can implement serverless backends for highly secure, scalable IoT applications for uses like connected consumer appliances and intelligent manufacturing facilities.

Using AWS Lambda as the logic layer of a serverless application can enable faster development speed and greater experimentation – and innovation — than in a traditional, server-based environment.

We recently published the “Serverless Architectures with AWS Lambda: Overview and Best Practices” whitepaper to provide the guidance and best practices you need to write better Lambda functions and build better serverless architectures.

Once you’ve finished reading the whitepaper, below are a couple additional resources I recommend as your next step:

  1. If you would like to better understand some of the architecture pattern possibilities for serverless applications: Thirty Serverless Architectures in 30 Minutes (re:Invent 2017 video)
  2. If you’re ready to get hands-on and build a sample serverless application: AWS Serverless Workshops (GitHub Repository)
  3. If you’ve already built a serverless application and you’d like to ensure your application has been Well Architected: The Serverless Application Lens: AWS Well Architected Framework (Whitepaper)

About the Author

 

Andrew Baird is a Sr. Solutions Architect for AWS. Prior to becoming a Solutions Architect, Andrew was a developer, including time as an SDE with Amazon.com. He has worked on large-scale distributed systems, public-facing APIs, and operations automation.

Invent new sounds with Google’s NSynth Super

Post Syndicated from Alex Bate original https://www.raspberrypi.org/blog/google-nsynth-super/

Discover new sounds and explore the role of machine learning in music production and sound research with the NSynth Super, an ongoing project from Google’s Magenta research team that you can build at home.

Google Open NSynth Super Testing

Uploaded by AB Open on 2018-04-17.

What is the NSynth Super?

Part of the ongoing Magenta research project within Google, NSynth Super explores the ways in which machine learning tools help artists and musicians be creative.

Google Nsynth Super Raspberry Pi

“Technology has always played a role in creating new types of sounds that inspire musicians — from the sounds of distortion to the electronic sounds of synths,” explains the team behind the NSynth Super. “Today, advances in machine learning and neural networks have opened up new possibilities for sound generation.”

Using TensorFlow, the Magenta team builds tools and interfaces that let  artists and musicians use machine learning in their work. The NSynth Super AI algorithm uses deep neural networking to investigate the character of sounds. It then builds new sounds based on these characteristics instead of simply mixing sounds together.

Using an autoencoder, it extracts 16 defining temporal features from each input. These features are then interpolated linearly to create new embeddings (mathematical representations of each sound). These new embeddings are then decoded into new sounds, which have the acoustic qualities of both inputs.

The team publishes all hardware designs and software that are part of their ongoing research under open-source licences, allowing you to build your own synth.

Build your own NSynth Super

Using these open-source tools, Andrew Black has produced his own NSynth Super, demoed in the video above. Andrew’s list of build materials includes a Raspberry Pi 3, potentiometers, rotary encoders, and the Adafruit 1.3″ OLED display. Magenta also provides Gerber files for you to fabricate your own PCB.

Google Nsynth Super Raspberry Pi

Once fabricated, the PCB includes a table of contents for adding components.

The build isn’t easy — it requires soldering skills or access to someone who can assemble PCBs. Take a look at Andrew’s blog post and the official NSynth GitHub repo to see whether you’re up to the challenge.

Google Nsynth Super Raspberry Pi
Google Nsynth Super Raspberry Pi
Google Nsynth Super Raspberry Pi

Music and Raspberry Pi

The Raspberry Pi has been widely used for music production and music builds. Be it retrofitting a boombox, distributing music atop Table Mountain, or coding tracks with Sonic Pi, the Pi offers endless opportunities for musicians and music lovers to expand their repertoire of builds and instruments.

If you’d like to try more music-based projects using the Raspberry Pi, you can check out our free resources. And if you’ve used a Raspberry Pi in your own musical project, please share it with us in the comments or via our social network accounts.

The post Invent new sounds with Google’s NSynth Super appeared first on Raspberry Pi.

AIY Projects 2: Google’s AIY Projects Kits get an upgrade

Post Syndicated from Alex Bate original https://www.raspberrypi.org/blog/google-aiy-projects-2/

After the outstanding success of their AIY Projects Voice and Vision Kits, Google has announced the release of upgraded kits, complete with Raspberry Pi Zero WH, Camera Module, and preloaded SD card.

Google AIY Projects Vision Kit 2 Raspberry Pi

Google’s AIY Projects Kits

Google launched the AIY Projects Voice Kit last year, first as a cover gift with The MagPi magazine and later as a standalone product.

Makers needed to provide their own Raspberry Pi for the original kit. The new kits include everything you need, from Pi to SD card.

Within a DIY cardboard box, makers were able to assemble their own voice-activated AI assistant akin to the Amazon Alexa, Apple’s Siri, and Google’s own Google Home Assistant. The Voice Kit was an instant hit that spurred no end of maker videos and tutorials, including our own free tutorial for controlling a robot using voice commands.

Later in the year, the team followed up the success of the Voice Kit with the AIY Projects Vision Kit — the same cardboard box hosting a camera perfect for some pretty nifty image recognition projects.

For more on the AIY Voice Kit, here’s our release video hosted by the rather delightful Rob Zwetsloot.

AIY Projects adds natural human interaction to your Raspberry Pi

Check out the exclusive Google AIY Projects Kit that comes free with The MagPi 57! Grab yourself a copy in stores or online now: http://magpi.cc/2pI6IiQ This first AIY Projects kit taps into the Google Assistant SDK and Cloud Speech API using the AIY Projects Voice HAT (Hardware Accessory on Top) board, stereo microphone, and speaker (included free with the magazine).

AIY Projects 2

So what’s new with version 2 of the AIY Projects Voice Kit? The kit now includes the recently released Raspberry Pi Zero WH, our Zero W with added pre-soldered header pins for instant digital making accessibility. Purchasers of the kits will also get a micro SD card with preloaded OS to help them get started without having to set the card up themselves.

Google AIY Projects Vision Kit 2 Raspberry Pi

Everything you need to build your own Raspberry Pi-powered Google voice assistant

In the newly upgraded AIY Projects Vision Kit v1.2, makers are also treated to an official Raspberry Pi Camera Module v2, the latest model of our add-on camera.

Google AIY Projects Vision Kit 2 Raspberry Pi

“Everything you need to get started is right there in the box,” explains Billy Rutledge, Google’s Director of AIY Projects. “We knew from our research that even though makers are interested in AI, many felt that adding it to their projects was too difficult or required expensive hardware.”

Google AIY Projects Vision Kit 2 Raspberry Pi
Google AIY Projects Vision Kit 2 Raspberry Pi
Google AIY Projects Vision Kit 2 Raspberry Pi

Google is also hard at work producing AIY Projects companion apps for Android, iOS, and Chrome. The Android app is available now to coincide with the launch of the upgraded kits, with the other two due for release soon. The app supports wireless setup of the AIY Kit, though avid coders will still be able to hack theirs to better suit their projects.

Google has also updated the AIY Projects website with an AIY Models section highlighting a range of neural network projects for the kits.

Get your kit

The updated Voice and Vision Kits were announced last night, and in the US they are available now from Target. UK-based makers should be able to get their hands on them this summer — keep an eye on our social channels for updates and links.

The post AIY Projects 2: Google’s AIY Projects Kits get an upgrade appeared first on Raspberry Pi.