Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-20/

Това са само част от коментарите в социалните мрежи след историческата синя вълна, която заля САЩ на междинните избори във вторник, 3 ноември 2026 г. Както често се случва, никой не успя да предскаже голямата история – дори силно положителните прогнози в полза на демократите не се приближиха до реалността. Американските медии говорят не за вълна, а за цунами. Последвалото цунами от анализи, мнения и прогнози е не по-малко мощно.

Затова ето обобщение за междинните избори в САЩ накратко в десет точки. 

Всяка основна демография в САЩ се е преместила към демократите. 

Независимо дали разглеждаме населението по пол, раса, възраст или образование, Америка прави рязък завой към Демократическата партия. При мъжете под 30 години преместването вляво е с 38 пункта, при белите американци под 30-годишна възраст е с 30 пункта, а най-голям обратен завой са направили мъжете от латиноамерикански произход под 30 години – 47 пункта по-голяма подкрепа за демократите. Дори белите гласуващи без висше образование, които традиционно подкрепят Тръмп, са се преместили 14 пункта вляво. 

Това е най-голямата политическа изборна победа след скандала „Уотъргейт“, заради който през 1974 и 1976 г. републиканците понасят тежко поражение. 

Демократите обръщат някогашни бастиони на републиканизма, като Канзас, който не е имал сини представители в Сената и долната камара от почти сто години насам. За последния половин век нито една партия не е вземала повече от две места, спечелени в предишни избори от опозицията с повече от 10 точки преднина. Демократите със сигурност печелят между пет и седем такива места – в Айова, Канзас, Охайо, Южна Каролина, Тексас, като Аляска и Мисури са почти преброени и сигурно също ще се обърнат в синьо. 

Седем щата решиха изборите и ще бъдат сред ключовите за президентската кампания след две години. 

Канзас избира демократ за последен път през 1932 г. – три години след началото на Голямата депресия, когато Демократическата партия е много различна. Тексас не е бил син от 1988 г. и бе толкова сигурно републикански, че Илон Мъск се премести там, за да избяга от демократите в Калифорния.

Южна Каролина не е променяла цвета си от 2002 г. насам, Айова и Северна Каролина последно гласуват за Обама през 2008 г. Охайо беше традиционно смятан за колебаещ се щат, но оставаше непоколебимо червен през последните шест години. Това обаче може би отново ще се промени. Мейн също е колебаещ се щат с необичайно висока подкрепа за независими кандидати – този път спечелиха демократите. 

Успехът на демократите се дължи колкото на неуспеха на политиките на Тръмп – републиканците държаха президентството, долната и горната камара и имат мнозинство от консервативни съдии във Върховния съд, толкова и на смелата стратегия на Демократическата партия, която най-накрая, изглежда, осъзнава грешките си. 

Така или иначе, без много за губене демократите инвестираха сериозни средства в кампании, насочени към места, които Тръмп бе спечелил с огромна преднина през 2024 г. На това се дължат изненадите в Канзас, Южна Каролина и Тексас. Те вероятно нямаше да бъдат толкова големи, ако войната на Тръмп в Иран не бе вдигнала цените на горивата, а хаотичните мита не бяха причината за допълнително поскъпване на живота и стоките. Блокадата на Ормузкия проток доведе не само до трусове в световната енергетика, но и смути доставките на торове, което директно се отрази на земеделците в тези щати.

Реалността надделя над театъра на сенките на идеологическите войни. 

Сред причините резултатите от тези избори да са толкова неочаквани е политическото втвърдяване, за което сме говорили и друг път – силното поляризиране на избирателите в две идеологически крайности, от които се излиза трудно. Президентът Тръмп стана емблемата на този феномен: независимо колко скандали, корупция и проблеми породи неговата фигура през годините, изглеждаше, че той има имунитет, защото въплъщаваше идеологическата визия и искания на своя електорат и привличаше и независими избиратели към себе си. 

Избирателите обаче посочиха високите цени, войната с Иран, липсата на достъп до добро здравеопазване и корупцията по високите етажи на властта като основни проблеми. И въпреки че вместо да признаят грешките си, през цялата кампания републиканците отново заложиха на културни войни, говорейки за трансджендъри, страшни мигранти и комунизъм, реалността просто се оказа по-силна.

Тактиката с всяване на страх се превръща в сатира, защото все повече хора виждат, че не отговаря на реалността. Не помогна и това, че президентът до последно беше съсредоточен да убеждава хората, че е най-успешният лидер на САЩ в историята. Както и че собствената му партия така и не успя да му противостои – отчасти защото втвърденият ѝ електорат не позволи, а когато вече бе възможно, политиците просто не реагираха навреме и с достатъчно натиск. 

В САЩ десният популизъм не доведе до мащабна промяна, а до корупция, задълбочаване на неравенствата и морален упадък. 

След края на Студената война и двете партии претърпяват промени, които отразяват разклащането на обществото: след разочарованието от ерата на Буш-младши и нахлуването в Ирак расте недоверието към институциите и медиите, което кулминира в победата на Обама – първия чернокож президент, през 2008 г.; това пък хвърля в истерия дясното и медийния му балон (добре известна е историята на Роджър Ейлс и Fox News, превърната и в популярен сериал).

По времето на Обама по-екстремните крила на републиканците бавно превземат партията, а Тръмп се появява като последен симптом на болното си време и срутва окончателно умерените фронтове вдясно. След 2000 г. неравенствата в САЩ се задълбочават, финансовата криза и войните в Близкия изток белязват обществото, животът става все по-скъп, средната класа живее все по-трудно, медийният пейзаж се фрагментира, а парите навлизат все по-безочливо в политиката. 

Импулсът, който докарва Тръмп на власт, е популистки – той се обявява срещу институциите, системата, обещава да „изчисти блатото“ във Вашингтон. Без повече войни в Близкия изток, по-евтин живот, справедливост. Тези обещания резонират с очакванията на избирателите през 2016 г., въпреки че тогава губи популярния вот.

За завръщането му през 2024 г. пък помага тоталната немощ на демократите да изберат обединяващ кандидат, който да бъде ново лице на партията и да внесе качествени промени – вместо това на власт след пандемията бе Джо Байдън, чийто когнитивен упадък бе отричан системно от партията, преди да стане твърде очевиден. От обещанията на Тръмп обаче минаха десет години, властта никога не е била по-явно корумпирана, а всяко едно от въпросните обещания бе нарушено – не на последно място защото е невъзможно например да осъществиш масови депортации, когато икономиката на държавата ти зависи от мигрантски труд.

Може би това са първите избори, в които виждаме новото лице на демократите след тоталното им омаломощаване в годините след Обама. 

Нито Хилари Клинтън, нито Джоузеф Байдън можеха да бъдат лицето на промяната, от която има нужда страната – напротив, в очите на американците те са част от същата политическа класа, неуспяла да се справи с проблемите в зародиш. Част от привилегията на Тръмп бе именно да бъде възприеман като аутсайдер. Днес демократи като Абдул Ел-Сайeд от Мичиган също използват популистки език, само че с лява насоченост, като в една от предизборните си реклами споменава и факта, че е трябвало да се пребори със собствената си партия, за да бъде издигнат. 

Макар и все още да нямаме данни за средната възраст на избраните за Камарата на представителите и Сената, със сигурност се отдалечаваме от геронтокрацията на последното десетилетие. През по-голямата част от кампанията на междинните избори прожекторите бяха върху нови лица, които често побеждаваха по-опитни членове на партията в предварителните избори, привличаха огромни публики и обещаха да променят приоритетите на демократите, щом стигнат до Вашингтон. 

Сред най-разпознаваемите примери са: 37-годишният Джеймс Таларико, който спечели сенаторското място в Тексас; 47-годишният Джошуа Турек от Айова; Адам Хамилтън, на 62, който обърна Канзас; 46-годишната сенаторка д-р Ани Андрюс от Южна Каролина, която победи сестрата на починалия сенатор Линдзи Греъм. Ръководството на партията положи неимоверни усилия да открие хора, които резонират с избирателите във всяка една област. А после им даде път напред, вместо да ги саботира, както ставаше през последните години.

Печели умереният, рационален, многообразен вот; въпрос на време е да разберем дали умереният, рационален, многообразен популизъм съществува и е приложим вляво. 

В кампанията на демократите осезаемо липсваха някои от по-крайните проявления на социалната политика, които им костваха избиратели през последните десет години. Д-р Андрюс например се съсредоточи върху критика към здравния министър Робърт Кенеди-младши и обвини администрацията на Тръмп за епидемията от морбили в щата си.

В своята предизборна агитация Адам Хамилтън заложи на това, че Канзас е щат в центъра на страната и се намира далеч от крайностите и поляризацията във Вашингтон. В началото на годината Хамилтън е регистриран републиканец, променя партийната си принадлежност и води кампания, основна на вярата му – Хамилтън е пастор в най-голямото методистко паство в страната. Таларико от Тексас също залага на вярата си, връщайки християнството вляво. 

Както в Камарата на представителите, така и в Сената мнозинството на демократите ще бъде многообразно – от по-левите представители, като Ел-Сайед и Трой Джаксън в Мейн, до новоизбраните демократи от традиционно консервативни щати, които могат да бъдат добър баланс или обратното – да не могат да се разбират взаимно.

Важно е да се отбележи, че мнозинството от избраните демократи са подчертано умерени и центристи. Групата по интереси на демократите Blue Dog Coalition, които поддържат центристки възгледи, обяви, че 14 нейни членове са избрани в Камарата. Други центристки групи, като New Democrats и Problem Solvers, също са увеличили представителството си.

Предстоят решаващи години за републиканците. 

За повечето рационални хора беше ясно, че ерата „Тръмп“ ще има печален край, въпросът беше колко и на каква цена – както за САЩ, така и за света. Онези, които все пак понякога допускаха, че обратното е възможно, по-скоро се надяваха, че грешат за доброто на всички. В тази рубрика и преди сме си задавали въпроса какво ще се случи с партията, която избра да се идентифицира с един-единствен човек, след като неизбежните му човешки и политически провали доведат до отлив на избиратели.

В часовете след загубата Джей Ди Ванс показа една възможна посока, като дипломатично се дистанцира от президента, същевременно успя да го цитира и да поеме някаква отговорност за загубата. Много виждат в бившия сенатор от Охайо новото лице – досега на тръмпизма, но оттук нататък може би на републиканизма. 

Ванс обвини войната в Иран за загубата. Но в щаба на президента от месеци е било ясно, че прогнозите не са добри – и нито президентът, нито партията са сменили курса, за да чуят проблемите на избирателя; напротив – само преди седмици президентът Тръмп каза, че няма проблем да се плащат по-високи цени за горива, ако петролните компании са на печалба. Арогантността, безпринципността и отявлената корупция са не по-малко решаващи за загубата на партията, която от десетилетие разчита на пропаганда, черен пиар и негативна кампания, за да прави политика. Вероятно ще отнеме повече от две години на републиканците да се разделят с този бранд. 

Въпросът не е кой печели и кой губи, а дали наболели и сложни проблеми ще бъдат решени или дали поне ще бъдат направени конструктивни опити в тази посока. Рискът при нов провал е тотално обезверяване и още по-радикални режими. 

Икономиката, състоянието на демокрацията, имиграцията, здравеопазването, външната политика и престъпността са сред приоритетите на избирателите, гласували на тези избори. Мнозинството от тях казват, че Тръмп е влошил икономическата обстановка. 38% заявяват, че са гневни относно състоянието на държавата, а 37% са недоволни. На 8 от 10 гласуващи инфлацията е причинила тежки или умерени проблеми. 74% от запитаните казват, че войната в Иран е била сред основните фактори за кого ще гласуват; 63% смятат, че е било грешка САЩ да атакуват. 

Според проучване на „Галъп“ разпределението на благата и концентрацията на капитал също са сериозен проблем за избирателите. Войната на Израел в Палестина също е посочена като фактор, а вече ви разказахме за безогледните строежи на центрове за данни, които са обединяващ фактор на недоволство в идеологическия спектър. Разделенията кой какво смята за важно, са очевидни между демократи и републиканци и не на последно място са резултат от медийните балони; консервативният е доказано наситен с дезинформация, но множество крайнолеви източници също разпространяват дезинформация и/или са податливи на манипулации. 

Как ще се държи един своенравен, нарцистичен президент през идните две години, в които ще бъде принуден да се подчинява на волята на народа отново чрез демократични механизми? Ще успеят ли демократите да действат достатъчно бързо и ефективно, за да има осезаема промяна и да не изгубят инерцията? Ще се радикализират ли последователите на Тръмп, или ще се оттеглят от него? Каква посока ще изберат републиканците? Какъв обрат ще търси външната пропаганда, която цели да задълбочи и изостри вътрешнополитическото напрежение в САЩ, за да ги отслаби на световната сцена? Ще успеят ли демократите да прекратят подкрепата за Израел в Газа? Каква ще е позицията спрямо Украйна? 

Отговорите на някои от тези въпроси ще се опитаме да дадем в следващите бюлетини. За останалото – ще покаже само времето.