Tag Archives: демократи

Гласовете на Америка – брой 20

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-20/

Гласовете на Америка – брой 20
* „Горна и Долна Каролина“ е игра на думи от гей жаргонa за top и bottom, кой е отгоре и кой отдолу

Гласовете на Америка – брой 20

Това са само част от коментарите в социалните мрежи след историческата синя вълна, която заля САЩ на междинните избори във вторник, 3 ноември 2026 г. Както често се случва, никой не успя да предскаже голямата история – дори силно положителните прогнози в полза на демократите не се приближиха до реалността. Американските медии говорят не за вълна, а за цунами. Последвалото цунами от анализи, мнения и прогнози е не по-малко мощно.

Затова ето обобщение за междинните избори в САЩ накратко в десет точки. 

Всяка основна демография в САЩ се е преместила към демократите. 

Независимо дали разглеждаме населението по пол, раса, възраст или образование, Америка прави рязък завой към Демократическата партия. При мъжете под 30 години преместването вляво е с 38 пункта, при белите американци под 30-годишна възраст е с 30 пункта, а най-голям обратен завой са направили мъжете от латиноамерикански произход под 30 години – 47 пункта по-голяма подкрепа за демократите. Дори белите гласуващи без висше образование, които традиционно подкрепят Тръмп, са се преместили 14 пункта вляво. 

Гласовете на Америка – брой 20

Това е най-голямата политическа изборна победа след скандала „Уотъргейт“, заради който през 1974 и 1976 г. републиканците понасят тежко поражение. 

Демократите обръщат някогашни бастиони на републиканизма, като Канзас, който не е имал сини представители в Сената и долната камара от почти сто години насам. За последния половин век нито една партия не е вземала повече от две места, спечелени в предишни избори от опозицията с повече от 10 точки преднина. Демократите със сигурност печелят между пет и седем такива места – в Айова, Канзас, Охайо, Южна Каролина, Тексас, като Аляска и Мисури са почти преброени и сигурно също ще се обърнат в синьо. 

Гласовете на Америка – брой 20
Компилация от реакциите на политическия журналист и анализатор Стив Корнацки, превърнал се в интернет звезда. Корнацки е сред най-добрите в отразяването на изборите на живо и бе гледан от рекорден брой зрители – 29 млн. души.

Седем щата решиха изборите и ще бъдат сред ключовите за президентската кампания след две години. 

Канзас избира демократ за последен път през 1932 г. – три години след началото на Голямата депресия, когато Демократическата партия е много различна. Тексас не е бил син от 1988 г. и бе толкова сигурно републикански, че Илон Мъск се премести там, за да избяга от демократите в Калифорния.

Южна Каролина не е променяла цвета си от 2002 г. насам, Айова и Северна Каролина последно гласуват за Обама през 2008 г. Охайо беше традиционно смятан за колебаещ се щат, но оставаше непоколебимо червен през последните шест години. Това обаче може би отново ще се промени. Мейн също е колебаещ се щат с необичайно висока подкрепа за независими кандидати – този път спечелиха демократите. 

Успехът на демократите се дължи колкото на неуспеха на политиките на Тръмп – републиканците държаха президентството, долната и горната камара и имат мнозинство от консервативни съдии във Върховния съд, толкова и на смелата стратегия на Демократическата партия, която най-накрая, изглежда, осъзнава грешките си. 

Гласовете на Америка – брой 19

Америка отива на междинни избори със скъп живот, републиканци с пълни каси и демократи, които още се чудят каква партия искат да имат. В новия брой на бюлетина ни за САЩ Йоанна Елми гледа отвъд изборната аритметика – към залозите за следващите две години.

Така или иначе, без много за губене демократите инвестираха сериозни средства в кампании, насочени към места, които Тръмп бе спечелил с огромна преднина през 2024 г. На това се дължат изненадите в Канзас, Южна Каролина и Тексас. Те вероятно нямаше да бъдат толкова големи, ако войната на Тръмп в Иран не бе вдигнала цените на горивата, а хаотичните мита не бяха причината за допълнително поскъпване на живота и стоките. Блокадата на Ормузкия проток доведе не само до трусове в световната енергетика, но и смути доставките на торове, което директно се отрази на земеделците в тези щати.

Реалността надделя над театъра на сенките на идеологическите войни. 

Сред причините резултатите от тези избори да са толкова неочаквани е политическото втвърдяване, за което сме говорили и друг път – силното поляризиране на избирателите в две идеологически крайности, от които се излиза трудно. Президентът Тръмп стана емблемата на този феномен: независимо колко скандали, корупция и проблеми породи неговата фигура през годините, изглеждаше, че той има имунитет, защото въплъщаваше идеологическата визия и искания на своя електорат и привличаше и независими избиратели към себе си. 

Речта на преизбрания за сенатор на Джорджия Джон Ософ, сочен като един от фаворитите за кандидат-президент след две години. Пълния превод може да прочетете тук. 

Избирателите обаче посочиха високите цени, войната с Иран, липсата на достъп до добро здравеопазване и корупцията по високите етажи на властта като основни проблеми. И въпреки че вместо да признаят грешките си, през цялата кампания републиканците отново заложиха на културни войни, говорейки за трансджендъри, страшни мигранти и комунизъм, реалността просто се оказа по-силна.

Тактиката с всяване на страх се превръща в сатира, защото все повече хора виждат, че не отговаря на реалността. Не помогна и това, че президентът до последно беше съсредоточен да убеждава хората, че е най-успешният лидер на САЩ в историята. Както и че собствената му партия така и не успя да му противостои – отчасти защото втвърденият ѝ електорат не позволи, а когато вече бе възможно, политиците просто не реагираха навреме и с достатъчно натиск. 

В САЩ десният популизъм не доведе до мащабна промяна, а до корупция, задълбочаване на неравенствата и морален упадък. 

След края на Студената война и двете партии претърпяват промени, които отразяват разклащането на обществото: след разочарованието от ерата на Буш-младши и нахлуването в Ирак расте недоверието към институциите и медиите, което кулминира в победата на Обама – първия чернокож президент, през 2008 г.; това пък хвърля в истерия дясното и медийния му балон (добре известна е историята на Роджър Ейлс и Fox News, превърната и в популярен сериал).

По времето на Обама по-екстремните крила на републиканците бавно превземат партията, а Тръмп се появява като последен симптом на болното си време и срутва окончателно умерените фронтове вдясно. След 2000 г. неравенствата в САЩ се задълбочават, финансовата криза и войните в Близкия изток белязват обществото, животът става все по-скъп, средната класа живее все по-трудно, медийният пейзаж се фрагментира, а парите навлизат все по-безочливо в политиката. 

Клипът, с който Джош Турек обявява кандидатурата си за Сената в Айова. В него бившият баскетболист, печелил злато за страната си, разказва за заболяването си – вродена спина бифида, причината за която е излагането на баща му на хербицида „Агент Ориндж“, използван от САЩ по време на войната във Виетнам. 

Импулсът, който докарва Тръмп на власт, е популистки – той се обявява срещу институциите, системата, обещава да „изчисти блатото“ във Вашингтон. Без повече войни в Близкия изток, по-евтин живот, справедливост. Тези обещания резонират с очакванията на избирателите през 2016 г., въпреки че тогава губи популярния вот.

За завръщането му през 2024 г. пък помага тоталната немощ на демократите да изберат обединяващ кандидат, който да бъде ново лице на партията и да внесе качествени промени – вместо това на власт след пандемията бе Джо Байдън, чийто когнитивен упадък бе отричан системно от партията, преди да стане твърде очевиден. От обещанията на Тръмп обаче минаха десет години, властта никога не е била по-явно корумпирана, а всяко едно от въпросните обещания бе нарушено – не на последно място защото е невъзможно например да осъществиш масови депортации, когато икономиката на държавата ти зависи от мигрантски труд.

Може би това са първите избори, в които виждаме новото лице на демократите след тоталното им омаломощаване в годините след Обама. 

Нито Хилари Клинтън, нито Джоузеф Байдън можеха да бъдат лицето на промяната, от която има нужда страната – напротив, в очите на американците те са част от същата политическа класа, неуспяла да се справи с проблемите в зародиш. Част от привилегията на Тръмп бе именно да бъде възприеман като аутсайдер. Днес демократи като Абдул Ел-Сайeд от Мичиган също използват популистки език, само че с лява насоченост, като в една от предизборните си реклами споменава и факта, че е трябвало да се пребори със собствената си партия, за да бъде издигнат. 

Предизборна реклама на Абдул Ел-Сайед, в която се появяват баба му и дядо му. „Откъде е Абдул Ел-Сайед“, започва рекламата, имитирайки апокалиптичната и плашеща естетика, характерна за републиканския ксенофобски наратив. „Оттук, ние го отгледахме, а той ни носи покупки всяка седмица и знае кое колко струва“, разказват те. 

Макар и все още да нямаме данни за средната възраст на избраните за Камарата на представителите и Сената, със сигурност се отдалечаваме от геронтокрацията на последното десетилетие. През по-голямата част от кампанията на междинните избори прожекторите бяха върху нови лица, които често побеждаваха по-опитни членове на партията в предварителните избори, привличаха огромни публики и обещаха да променят приоритетите на демократите, щом стигнат до Вашингтон. 

Превръщат ли се САЩ в геронтокрация?

Превръща ли се лека-полека Чичо Сам в Дядо Сам и как изглежда това в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ? Йоанна Елми продължава поредицата си за американския вот с текст за остаряването на политическата класа в САЩ.

Сред най-разпознаваемите примери са: 37-годишният Джеймс Таларико, който спечели сенаторското място в Тексас; 47-годишният Джошуа Турек от Айова; Адам Хамилтън, на 62, който обърна Канзас; 46-годишната сенаторка д-р Ани Андрюс от Южна Каролина, която победи сестрата на починалия сенатор Линдзи Греъм. Ръководството на партията положи неимоверни усилия да открие хора, които резонират с избирателите във всяка една област. А после им даде път напред, вместо да ги саботира, както ставаше през последните години.

Предизборна реклама на д-р Ани Андрюс, в която участва и баща ѝ – републиканец, гласувал за някогашната ѝ опонентка Линдзи Греъм. Д-р Андрюс набляга върху разочарованието от двете страни на политическия спектър, а баща ѝ казва, че дъщеря му със сигурност не е „луда социалистка“. 

Печели умереният, рационален, многообразен вот; въпрос на време е да разберем дали умереният, рационален, многообразен популизъм съществува и е приложим вляво. 

В кампанията на демократите осезаемо липсваха някои от по-крайните проявления на социалната политика, които им костваха избиратели през последните десет години. Д-р Андрюс например се съсредоточи върху критика към здравния министър Робърт Кенеди-младши и обвини администрацията на Тръмп за епидемията от морбили в щата си.

В своята предизборна агитация Адам Хамилтън заложи на това, че Канзас е щат в центъра на страната и се намира далеч от крайностите и поляризацията във Вашингтон. В началото на годината Хамилтън е регистриран републиканец, променя партийната си принадлежност и води кампания, основна на вярата му – Хамилтън е пастор в най-голямото методистко паство в страната. Таларико от Тексас също залага на вярата си, връщайки християнството вляво. 

Както в Камарата на представителите, така и в Сената мнозинството на демократите ще бъде многообразно – от по-левите представители, като Ел-Сайед и Трой Джаксън в Мейн, до новоизбраните демократи от традиционно консервативни щати, които могат да бъдат добър баланс или обратното – да не могат да се разбират взаимно.

Важно е да се отбележи, че мнозинството от избраните демократи са подчертано умерени и центристи. Групата по интереси на демократите Blue Dog Coalition, които поддържат центристки възгледи, обяви, че 14 нейни членове са избрани в Камарата. Други центристки групи, като New Democrats и Problem Solvers, също са увеличили представителството си.

Предизборна реклама на Джеймс Таларико, концентрирана върху достъпни цени и политически диалог за работа в името на хората

Предстоят решаващи години за републиканците. 

За повечето рационални хора беше ясно, че ерата „Тръмп“ ще има печален край, въпросът беше колко и на каква цена – както за САЩ, така и за света. Онези, които все пак понякога допускаха, че обратното е възможно, по-скоро се надяваха, че грешат за доброто на всички. В тази рубрика и преди сме си задавали въпроса какво ще се случи с партията, която избра да се идентифицира с един-единствен човек, след като неизбежните му човешки и политически провали доведат до отлив на избиратели.

В часовете след загубата Джей Ди Ванс показа една възможна посока, като дипломатично се дистанцира от президента, същевременно успя да го цитира и да поеме някаква отговорност за загубата. Много виждат в бившия сенатор от Охайо новото лице – досега на тръмпизма, но оттук нататък може би на републиканизма. 

Ванс обвини войната в Иран за загубата. Но в щаба на президента от месеци е било ясно, че прогнозите не са добри – и нито президентът, нито партията са сменили курса, за да чуят проблемите на избирателя; напротив – само преди седмици президентът Тръмп каза, че няма проблем да се плащат по-високи цени за горива, ако петролните компании са на печалба. Арогантността, безпринципността и отявлената корупция са не по-малко решаващи за загубата на партията, която от десетилетие разчита на пропаганда, черен пиар и негативна кампания, за да прави политика. Вероятно ще отнеме повече от две години на републиканците да се разделят с този бранд. 

Въпросът не е кой печели и кой губи, а дали наболели и сложни проблеми ще бъдат решени или дали поне ще бъдат направени конструктивни опити в тази посока. Рискът при нов провал е тотално обезверяване и още по-радикални режими. 

Икономиката, състоянието на демокрацията, имиграцията, здравеопазването, външната политика и престъпността са сред приоритетите на избирателите, гласували на тези избори. Мнозинството от тях казват, че Тръмп е влошил икономическата обстановка. 38% заявяват, че са гневни относно състоянието на държавата, а 37% са недоволни. На 8 от 10 гласуващи инфлацията е причинила тежки или умерени проблеми. 74% от запитаните казват, че войната в Иран е била сред основните фактори за кого ще гласуват; 63% смятат, че е било грешка САЩ да атакуват. 

Гласовете на Америка – брой 20

Според проучване на „Галъп“ разпределението на благата и концентрацията на капитал също са сериозен проблем за избирателите. Войната на Израел в Палестина също е посочена като фактор, а вече ви разказахме за безогледните строежи на центрове за данни, които са обединяващ фактор на недоволство в идеологическия спектър. Разделенията кой какво смята за важно, са очевидни между демократи и републиканци и не на последно място са резултат от медийните балони; консервативният е доказано наситен с дезинформация, но множество крайнолеви източници също разпространяват дезинформация и/или са податливи на манипулации. 

Гласовете на Америка – брой 17

Америка сменя меката сила с тестостерон, война и показна грубост. Между кризата на мъжествеността, страха от майчинството и възхода на Китай може да се проследи как разпадът на една култура започва да пренарежда света, превръщайки крайностите в „ново нормално“ пред очите ни. От Йоанна Елми.

Как ще се държи един своенравен, нарцистичен президент през идните две години, в които ще бъде принуден да се подчинява на волята на народа отново чрез демократични механизми? Ще успеят ли демократите да действат достатъчно бързо и ефективно, за да има осезаема промяна и да не изгубят инерцията? Ще се радикализират ли последователите на Тръмп, или ще се оттеглят от него? Каква посока ще изберат републиканците? Какъв обрат ще търси външната пропаганда, която цели да задълбочи и изостри вътрешнополитическото напрежение в САЩ, за да ги отслаби на световната сцена? Ще успеят ли демократите да прекратят подкрепата за Израел в Газа? Каква ще е позицията спрямо Украйна? 

Отговорите на някои от тези въпроси ще се опитаме да дадем в следващите бюлетини. За останалото – ще покаже само времето. 

Гласовете на Америка – брой 19

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-19/

Гласовете на Америка – брой 19

Ако руски олигарх плати за сватбата ти, а после баща ти каже, че си обещал да върнеш парите, сюжетът може да мине за балкански. Ако олигархът е начело на Международната асоциация по бокс (International Boxing Association, IBA) – организация в центъра на множество скандали, финансирана от руския енергиен гигант „Газпром“, а плащанията идват през свързана дубайска фирма, балканският сюжет е част от съвременния капитализъм. Ако обаче дни по-късно самият президент на Съединените американски щати казва, че ще върнеш парите, то ти сигурно си Доналд Тръмп-младши, а сюжетът е по-скоро бележка под линия в изобилното откъм скандали президентство на баща ти. 

Ако само няколко седмици по-късно пък същият президент Доналд Тръмп свали санкциите върху износа на руски дизел (в опит да осигури поевтиняване на горивата у дома преди междинните избори в контекста на продължаващата война с Иран и растящите цени) и обяви спиране на огъня по енергийната инфраструктура между Русия и Украйна, то няма кой да отрече, че в XXI век финансовият интерес отдавна е изместил националния и какво значат там някакви си ценности. Тъй като корелацията между вярата в конспиративни твърдения и склонността да се подкрепя президентът Тръмп е добре известна, може би просто не са останали конспиратори, които да се поинтересуват от близките връзки на президента с руската олигархия; или може би просто конспирацията престава да бъде интересна, когато е твърде близо до истината.

Корупция и недоверие

Една трета от гласувалите за президента Тръмп през 2024 г. не одобряват как той изпълнява задълженията си. Мащабно проучване на Pew Research около месец преди междинните избори, които са на 3 ноември, показва, че едва трима от десет американци оценяват положително мандата на Тръмп дотук, а 69% не смятат, че президентът полага особени усилия да разделя бизнес интересите си от управлението на държавата. 

Независимата американска медия Tangle следи всяка история, свързана с администрацията на Тръмп и корупция или конфликт на интереси. Там се обобщават фактите само от последните три седмици: завоите на Тръмп около войната с Иран подозрително съвпадат със залози за спад в цените на горивата; донори за новата бална зала, която Тръмп строи в Белия дом, са се възползвали от регулаторни решения в тяхна полза, от правителствени договори и дори от помилване на роднина на един от донорите; компании, които са пожънали ползи от отмяната на различни федерални законови действия, са обещали 210,5 млн. долара в дарения за републикански „комитети за независими разходи“, които набират и изразходват неограничени суми от физически лица, корпорации, синдикати и други организации и могат да ги харчат в подкрепа или срещу кандидати, стига разходите да не са координирани с кандидатите или с кампаниите им. 

Има и още: имотният магнат и специален пратеник на президента ​​Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър все още се мъчат да прекратят войната в Украйна чрез сделки с Путин, които биха били от полза на две близкоизточни групи, работещи с Къшнър, Уиткоф и финансовия поддръжник на Тръмп Тод Боели. Хубавото на подобни схеми е, че са твърде сложни за разбиране и са скучни за широката публика. Пълния списък (десет описани случая само за последните няколко седмици) може да намерите тук. 

The corruption is still the story.

I spent five months tracking every Trump corruption story. Here’s what I found.

Вярата в президента остава най-силна сред твърдия му електорат, но доверието в администрацията относно икономиката, външната политика и имиграцията спада дори сред републиканците. С твърдението, че президентът взема добри решения относно имиграцията, са съгласни 77% от републиканците, с 11 пункта по-малко от началото на мандата. Ако през ноември 2024 г. 92% от републиканците са смятали, че президентът взема адекватни решения за икономиката, то към октомври 2026 г. съгласните с това твърдение са 67%. 

Гласовете на Америка – брой 19

Тенденциите са подобни и при оценката на външната политика. Оценката на демократите по трите параграфа е традиционно ниска, но дори там се наблюдава спад. 

Какво ще стане на междинните избори? 

Рейтингът на одобрение на президента Тръмп е нисък – 37%. На този етап в предходния му мандат беше 43%, а на Джо Байдън – 40%. Понастоящем републиканците имат много слабо мнозинство в Камарата на представителите – долната камара на американския парламент – с 218 представители, точно толкова, колкото трябват, за да се приема законодателство, плюс един независим депутат, който често гласува с републиканското мнозинство. 

Около 81 от местата, които трябва да се запълнят след тези избори, са т.нар. toss-up, или с равен шанс да бъдат заети и от едната, и от другата партия. Според прогнозите 34 от тях сигурно ще отидат за демократите, за 17 е трудно да се правят прогнози, а 30 вероятно ще бъдат заети от републиканците. От 17-те в „сивата зона“ 12 в момента са заети от републиканци а 5 – от демократи. Но дори демократите да не спечелят нито едно от тях, те пак ще имат мнозинство в Камарата на представителите, ако спечелят всичките 34, които се прогнозират като най-вероятни. 

Гласовете на Америка – брой 19

Както казахме и миналия месец, междинните избори често са наказание за управляващата партия и изпълняват ролята на коректив и баланс на властите. Ако демократите успеят да вземат мнозинство и в Сената – горната камара на парламента, това ще е особено сериозна оценка на избирателите за политиката на републиканците от последните години. 

Гласовете на Америка. Междинните избори – брой 18

Междинните избори наближават, а американците са все по-недоволни от икономиката, изкуствения интелект, естествения интелект (на политиците) и въобще… Какво може да размести силите през ноември и къде партийните разделения отстъпват пред общите проблеми – в месечния бюлетин за САЩ на Йоанна Елми.

Сред 14-те места в Сената, които са във фокуса на надпреварата, 7 са с практически равни шансове за двете партии. Ако искат мнозинство, демократите ще трябва да спечелят четири от тях плюс четирите, за които се прогнозира, че е по-вероятно да отидат при тях. Това са места в Аляска, Айова, Канзас, Мейн, Мичиган, Охайо и Тексас. 

Гласовете на Америка – брой 19

Някои от изброените щати са традиционно червени и преминаването им към демократите би било сериозно събитие. През 2024 г. Тръмп спечели особено убедително в Аляска, Айова и Охайо. Затова дори републиканците да запазят тези щати, резултатите ще покажат дали подкрепата за партията се задържа на сходни нива, или преднината ѝ се свива и част от избирателите се отдръпват от нея.

Социологическите проучвания дават шанс на кандидати като Джеймс Таларико в Тексас, който може да е първият сенатор демократ от щата от 1988 г. насам. 

В крайна сметка става въпрос за пари 

През 2024 г. Тръмп обеща да сложи край на инфлацията и да направи Америка финансово достъпна отново. В началото на 2026 г. президентът обаче започна война с Иран, чиито последствия се усетиха особено силно от потребителите. Горивата стигнаха до средни стойности от 4 долара за галон (1 галон = 3,785 л), което е съществено увеличение спрямо началото на годината и надвишава средните цени от последните няколко години. 

Американците се тревожат също за достъпа до здравеопазване и високите му цени, както и за цялостното поскъпване на живота. Това обаче не означава задължително, че гласуващите за републиканците ще се отметнат от избора си. 

И ако някъде няма пари, то за политическите кампании нещата не стоят така. Към средата на октомври републиканците са събрали средства в размер на 320 млн. долара, а демократите – „едва“ 230 млн. Към тази сума се прибавят и 160 млн. от групата MAGA Inc, която извършва фондонабиране в рамките на движението „Да направим Америка велика отново“ (Make America Great Again – MAGA) на президента Тръмп. Финансовото предимство се използва основно за купуване на реклами; 

реклами за над един милиард долара са излъчени в САЩ до септември. 

Ако въпреки тези средства републиканците все пак изгубят надпреварата, това също ще е сериозна индикация – включително за донорите, които „инвестират“ в своите политически представители. 

За какво се бори опозицията, а не срещу какво 

Минат ли междинните избори, започва разговорът за президентските. И на тези междинни избори можем да се ориентираме не само срещу какво стоят демократите, но и за какво ще се борят оттук нататък. Поне засега президентът Тръмп не може да се кандидатира за трети мандат (засега, защото самият той нееднократно се е заканвал, че ще го направи, което защитниците му определят като невинна шегичка, а критиците му – като заплаха за демократичния ред). През последните години Демократическата партия е слаба, разкъсвана от вътрешни противоречия и в търсене на идентичността си – между демократичния социализъм на политици като Александрия Окасио-Кортес и по-традиционните крила на партията. 

Може би кандидати като Сам Форстаг са бъдещето. Роденият през 1994 г. Форстаг е бил начело на синдикат и е работил като пожарникар към горската служба. Във видео за кампанията си, публикувано в социалните мрежи, той разказва, че когато Илон Мъск и инициативата му за масови съкращения DOGE орязват работните места на него и на колегите му, решава да заеме работното място на политиците, които подкрепят подобни съкращения. Така става кандидат за Камарата на представителите от първи окръг в щата Монтана.

Кампанията му се фокусира върху защитата на държавните земи, както и върху икономически въпроси, като достъпа до жилища и здравеопазване. Форстаг е „човек от народа“, работил, за да плати образованието си в университета, и е част от общността, за която иска да се грижи. Освен това е млад. Ако подобни кандидати станат мнозинство, лицето на партията може да се обнови, както стана с Републиканската партия след популистката вълна през последното десетилетие.

Светът със сигурност има нужда от положителен популизъм – идеи и вяра в бъдещето вместо катастрофални прогнози; закърпване на институциите вместо използване на пукнатините в тях за финалното им изцеждане; доза идеализъм и наивност вместо цинизъм; баланс и алтернатива на властта вместо лобизъм и шуробаджанащина. Ако междинните избори покажат, че Америка тръгва в тази посока, може би има шанс и за всички останали. Предстои да разберем. 

Добре дошли в реалността

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/dobre-doshli-v-realnostta/

Добре дошли в реалността

Доналд Тръмп е 47-мият президент на САЩ. Въпреки неписаното правило много журналисти и анализатори си позволиха да прекарат последните седмици в прогнози кой ще победи – и предсказанието обикновено завършваше с победа за кандидата на демократите Камала Харис. Можем да си кажем само: добре дошли в реалността. И да се опитаме да отговорим на въпроса, който всички вероятно си задават след нощта на 5 ноември: 

Как е възможно? 

Победата на Тръмп не е просто победа – той става първият републикански кандидат-президент, спечелил популярния вот от 20 години насам. Освен това се очертава т.нар. червена вълна – Камарата на представителите, както и Сенатът ще бъдат под контрола на Републиканската партия. Тръмп отбелязва преднина почти навсякъде в САЩ – както в традиционно демократични анклави, така и в провинцията. Тръмп получава по-голяма подкрепа и от кандидатите на републиканците по населени места, т.е. повече хора са подкрепили него като кандидат-президент на републиканците, отколкото кандидатите на същата партия за сенатори и представители. 

Тръмп отбелязва преднина сред всички демографски групи, с изключение на хората над 65 години и белите образовани жени. Екзитполовете показват много вероятни причини за това извън традиционната – че при влошена икономическа ситуация в страната избирателите обикновено наказват партията, която е на власт; че във времена на кризи, войни и несигурност хората винаги предпочитат авторитарни лидери. 

Една от причините е силното недоволство относно „посоката, в която върви САЩ“. 43% от запитаните в екзитпол на CNN казват, че не са доволни, а 29% са гневни. Едва 19% са доволни, а смешните 7% са „ентусиазирани“. В този контекст изборът на Тръмп не е просто подкрепа за републиканска идеология или икономическа доктрина (както казахме, Тръмп се представя по-добре от партийните представители по места). Изборът на Тръмп е нещо повече: определен неприличен жест, който американският избирател показва на цялата система. 

Руската рулетка на съвременната демокрация 

Писали сме по темата достатъчно, за да няма нужда да го повтаряме: американската демокрация е в криза и причината не е Доналд Тръмп. Става въпрос за криза на доверието в институциите, на вярата в американския идеал и на възможността „американската мечта“ да бъде реализирана, както и на конфронтация с нейните исторически противоречия. Тази криза се разиграва в контекста на световна криза и възход на авторитаризма поради потребност от силни, харизматични лидери – приказка, стара като историята. Понякога кризите имат късмета да попаднат на лидери като Рузвелт. Друг път… Друг път – не.

Kраят на XX и началото на XXI в. може да се разглежда като бавен разпад на идентичността, с която САЩ съществува в света след Втората световна война. Униженията, грешките и лицемерието на войните във Виетнам, Афганистан, Ирак, Сирия; финансовата криза и спасяването на спекулантите за сметка на обществото – модел, който след това се повтаря и с опиоидната криза, за която има отговорни, но няма последствия; разпадът на СССР и изчезването на идеологическия враг, спрямо когото Америка разглежда себе си като „лидер на свободния свят“ и добър герой; разрастването на медийни таблоидни империи като тази на Роджър Ейлс и Рупърт Мърдок (които не просто промениха информационния поток на новото време, а го съчетаха с изпипани пропагандни техники от миналото) в комбинация с възхода на технологиите и комуникационната революция – всичко това гние и ерозира почвата на (неолибералната) демокрация много преди Доналд Тръмп да се появи на сцената. 

В подобни моменти, в които става ясно, че цялостната система буксува, е въпрос на време коя от „традиционните“ партии ще изчезне първа. Подобни политически турбуленции има и в късния XIX век в Европа, преди появата на т.нар. масови партии, от които се зараждат съвременните леви и десни движения. Индустриализацията, както и революцията в комуникациите и транспорта водят до зараждането на нови идеологии и до потребността от нови политически сили, които да представляват работниците и интересите на бизнеса – съответно леви (като лейбъристите във Великобритания, чието име буквално идва от глагола за работа и труд) и десни. 

В епохата на технологична революция сме свидетели на подобни процеси: във Франция първо се сринаха левите партии, след това през 2017 г. центристкото движение на Макрон издърпа електорат и отляво, и отдясно, а на последните избори дясното срина границата между център и крайнодясно. Какво ще запълни вакуума, предстои да разберем. Първите знаци за този процес в САЩ са към 2010 г. в консервативната партия, в която се появяват наченки на реакционерски движения. През 2024 г. партията е много по-различна идеологически и много по-близо до тази политика на реакцията, отколкото преди десетина години – именно поради посочените процеси. 

Сега е ред на демократите. В почти всеки от ключовите райони Харис не успява да подобри постигнатото от Байдън и дори губи гласоподаватели, обратно на Тръмп. Подобни мащабни тенденции не могат да бъдат редуцирани до проблеми с кандидатите или кампанията, защото кампанията на Харис беше на много високо ниво и усърдно се избягваха по-противоречиви похвати, като например да се залага на политиката на идентичностите.

Проблемът е другаде – вероятно в посланията и в призивите на демократите за връщане на уважението и умереността спрямо статукво, което вече не работи в полза на средната класа и на средностатистическия гласуващ: той не вижда успешната икономика, справедливите институции и прекрасните плодове на демокрацията, независимо колко го убеждават в тях политиците, експертите и медиите. Това се дължи отчасти на факта, че в САЩ политиците, експертите и журналистите все повече съществуват в изолирани балони или са част от икономически и културни елити, което налива масло в огъня на отровния популизъм. 

Победата на Тръмп също е пирова, защото е слабо вероятно той да е спасителят, на когото избирателите се надяват. Идеолозите на Тръмп се опитват да го превърнат в нещо повече от протестен вот или идол на определена демография, но политическите му реформи не станаха реалност по време на първия мандат и е слабо вероятно да доведат до мир и просперитет по време на втория. Специалисти по икономика сочат, че дефицитът и бюджетът ще се раздуят по различни начини от демократите и републиканците, но със сигурност нито ще се свият, нито е възможно завръщане към икономиката на миналото в света на настоящето. 

Външнополитически Тръмп се очертава като бедствие във време на зараждащи се световни конфликти. Въпросът е коя партия ще бъде реформирана из основи първа и как – дали демократите ще бъдат достатъчно смели действително да се изправят срещу дефицитите в системата, преди републиканците да я доизкривят в своя полза, и колко ще продължи агонията на идеологиите на миналото и на опита да се прилагат в бъдещето. Не е ясно и как е възможно да се постигне относително изравняване в общество с все по-големи неравенства без тежки кризи и катаклизми. 

Какво е Америка? 

Американският вътрешен срив има своите външни еквиваленти най-вече за световния ред, който след 1945 г. разчита на САЩ като хегемон и водач на свободния свят. САЩ триумфират във Втората световна война и помагат за възстановяването на Европа. Така пишат героичната история, която днес все още се разказва с патос и се е превърнала в основен символ за западните ни общества, носейки със себе си определен набор от ценности и клишета. 

Този патос обаче пречи както на САЩ, така и на Европа да поставят под въпрос идеята за абсолютен героизъм и доброта у държава, която например изпраща свои несвободни чернокожи (формално) граждани на фронтовете без десегрегация, след което им отказва помощите и привилегиите на ветераните, прибрали се у дома като герои. Забравена е и историята, че преди японците да атакуват Пърл Харбър, американците са изключително разделени относно участието на САЩ в световния конфликт. Традиционният за страната изолационизъм се проявява в анкетите от онова време: към януари 1940 г. 88% от американците считат, че Америка изобщо не трябва да се намесва в европейския конфликт и да застава срещу Хитлер. През юни 1940 г. само 35% смятат, че американците трябва да рискуват живота си, за да помогнат на британците. Нацизмът има множество последователи в САЩ по онова време (и така до днес). 

В навечерието на Втората световна война в САЩ действа законът за имиграционните квоти, който е наложен преди Голямата депресия и допълнен след нея. През 1939 г. квотата за имигранти от Германия е 27 370 души. Над 300 000 германски граждани, повечето от еврейски произход, подават документи за емиграция година по-рано. Одобрени са малко над 20 000. Освен това САЩ отказват визи на емигранти, които могат да бъдат в тежест на социалната система. Това се оказва проблемно за евреите, чието имущество е отнето от нацистите, тоест често остават без всякакъв финансов ресурс. Когато Франсис Пъркинс, секретар на труда в кабинета на Рузвелт, предлага президентът да издаде указ, за да се улесни влизането на бежанци, които са преследвани поради расови или религиозни причини, кабинетът се противопоставя, за да не създаде напрежение в отношенията между САЩ и Германия, както и да не предизвика гнева на безработните американци.

Можем да разкажем всичко това и още много не с цел да представим нещата в черно-бяла светлина, а именно за да избягаме от черно-белите митове на Студената война, които умират грозно пред очите ни. Защото Америка е била герой. Но е била и злодей – същият злодей, в когото сега не можем да повярваме. 

САЩ са изградени от противоречия, които никога не са си отивали. От една страна, имаме красотата на демокрацията, възможностите, свободата, равенството. От друга – жестокостта, която прави тази красота възможна: колониализмът, геноцидът, робството, окупацията и войната. Докато това противоречие не се осмисли и разреши, то ще се връща, а държавата – както и светът – ще бъдат гонени от призрака на първородния грях, който е създал тази държава и все още е част от нея,

написа в профила си във Facebook американо-виетнамският писател Виет Тан Нгуен. И за САЩ, както и за света, е крайно време да се раздели с мита за американската изключителност. В истинския свят митовете, съвършените герои и линейното движение на сюжетa към неминуем прогрес и щастлив край не съществуват. В истинския свят битката за човещина винаги е актуална, поколение след поколение, и никой не е имунизиран нито срещу чуждата жестокост, нито срещу своята собствена. 

И сега? 

Демократката Сара Макбрайд беше избрана и е първата трансджендър представителка в долната камара. Анди Ким пък е първият американец от корейски произход в долната камара. В референдум (в САЩ по време на изборите може да се гласува по отделни въпроси, предложени на щатско ниво) червеният щат Мисури отхвърли тоталната забрана на абортите и ще узакони правото на прекратяване на бременността. Другото предложение в Мисури, което също бе прието, е увеличаване на минималната работна заплата на 15 долара на час – и двете са мерки и политики на демократите и това, че се приемат в традиционно червени щати, със сигурност е добър знак. 

Аризона, Невада, Колорадо и Монтана също ще защитят правото на аборт след подобни инициативи, както Ню Йорк и Мериленд, където такива мерки са по-скоро очаквани. Във Флорида т.нар. Четвърта поправка имаше същата цел и получи по-голяма подкрепа – 57% в полза на узаконяването, но не беше преминат прагът от 60%, необходим за приемането на закон. Правото на аборт се очертава като втория най-наболял проблем за повечето американци след икономиката и това се отрази и на посланията. Голяма част от усилията на кампанията на Тръмп бяха насочени към убеждаване на жените, че той не им е враг – въпреки отвратителната реторика спрямо жените, която бъдещият президент и негови подчинени си позволяват. Самият Тръмп отхвърли федерална забрана на абортите – нещо, което евангелското и религиозното крило на Републиканската партия трудно ще преглътне. 

Защо думите вече нямат значение? Вероятно защото повечето хора не смятат, че са подкрепени с действия. Пред политиците, които обещават и не правят нищо (например демократите имаха десетилетия, за да защитят правото на аборт, тъй като беше ясно, че „Роу срещу Уейд“ не е достатъчно като решение), избирателите предпочетоха онези, които престъпват всякакви норми и не уважават традицията, но поне „казват нещата така, както са“ (аргумент на гласуващите за Тръмп). Изборът на Тръмп не е знак, че американците са неморални и отвратителни хора (както Хилари Клинтън нарече избирателите на Тръмп deplorables). Той е сигнал за бунт, революция и промяна, както знае всеки, който може да издържи да слуша революционния и патриотичен патос на алтернативните консервативни медии. 

За журналистите и медиите, които все още не смятат всеки републикански гласоподавател за deplorable, е ясно, че в живия живот повечето републиканци не са расисти, сексисти или ксенофоби, нито считат, че техните кандидати подкрепят това – точно обратното. Ако човек се задълбочи в аргументацията (независимо колко пробита е тя на моменти и колко си противоречи с реални действия и думи), ще чуе, че всъщност републиканците твърдят, че правят същото като демократите: грижат се за малкия човек, независимо от неговия пол, религия и вероизповедание, пазят свободата на словото и спасяват нацията си от демократите, които са фашисти и комунисти. 

Няма време за сълзи 

Добрата новина е и лошата новина – този когнитивен дисонанс и племенно мислене означават, че светът на миналото си отива. Историческото изключение на добрия победител във Втората световна война, на социалната държава на 60-те и на просперитета на Америка в сравнение с разрушената Европа и света приключва. Америка може би ще бъде велика отново, но никога вече така – най-малкото защото това е невъзможно и светът е друг. 

Важният въпрос е как ще си отиде миналото, какво и колко ще помете по пътя си. Ще предизвика ли Тръмп трета световна война, въпреки че е избран с празните обещания, че ще я прекрати? Надяваме се, че не. Ще се сбъднат ли най-страшните пророчества и ще се превърне ли САЩ в неофашистка автокрация? Надали. Но няма и нужда – капиталът и без това решава политиката в страната, в която Върховният съд отдавна взе решение парите да се третират като свобода на словото и съответно политиката да минава през неизбрани свръхбогаташи и корпорации, на които законите гледат като на лица с права или най-добре като на донори на луксозни ваканции и каравани (както е в случая с един от върховните съдии). И преди сме писали, че по линия на всички тези проблеми републиканците и демократите мислят еднакво. В най-добрия случай скоро ще го разберат. 

Едно от неофициалните обещания на Доналд Тръмп е да даде на Илън Мъск контрол над държавния апарат, който най-богатият човек в света (но иначе представящ се за антиелит и аутсайдер) да може да употреби за собствени цели. В идеите за по-малко или повече държава вече вярват само хора, които изпитват облекчение да водят спорове за миналото, защото реалността е непоносима. Държава ще има, и то много – въпросът е на кого и как ще служи, както и кой ще бъде подчинен и до каква степен. Това е колкото дистопично, толкова и вероятно, и точно толкова въпрос на формалност – със или без Тръмп, това е реалността, в която бавно се сваряваме, защото институциите буксуват както в САЩ, така и в ЕС и отвъд (само преди дни стартира нова журналистическа инициатива, която цели да изложи на показ корупцията и липсата на прозрачност в ЕС, където финансовите интереси също все по-често диктуват политиката). 

Независимо от резултата на 5 ноември, половината от една държава – а и от един свят – щеше да се събуди с усещането, че светът свършва. И това не е плод на един политик, една идеология и едни избори, а на средата и времената ни, на процеси, много по-големи от нас. В крайна сметка всеки диктатор е левиатан, направен от всички, които го подкрепят. Но светът все още е тук. Засега. И какво друго остава на всеки от нас, освен да се бори – достойно и по възможност човешки – за онова, в което вярва? Не слушайте мен, чуйте Джон Стюарт. И дишайте. Няма време за сълзи.