Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ne-sme-bezgreshni-no-sme-koledni/

Сложихте ли вече коледната украса? Планирахте ли къде ще пътувате и изобщо какво ще правите през ваканцията? Добре, а подготвени ли сте езиково да посрещнете предстоящите коледно-новогодишни празници? Моля, не реагирайте с учудване, защото е възможно да сбъркате правописа на най-различни думи и пожелания, които стават актуални точно в този календарен период.

Никулден, имените дни и рибата

Да започнем по-отдалече, а именно от Никулден, още повече че свети Николай Чудотворец се смята за първообраз на Дядо Коледа, който е наричан Санта Клаус в западните страни (от нидерландското съкратено име Sinterklaas < Sint Nicolaas). На този ден празнуват Николовци и Николаевци, Нини и Николини – всички те са именици, въпреки че аутокоректът го подчертава. За разлика от тях, именниците представляват текстове или списъци с имена, най-известен от които е може би Именникът на българските ханове.

Ако досега не сте знаели за това важно разграничение¹, запомнете го, защото ще ви потрябва и на Игнажден, Рождество Христово, Стефановден, Васильовден, Йордановден, Ивановден… С две думи, ще ви трябва и по-нататък през годината, когато ще поискате да напишете на някой именик „Честит имен ден!“. Да, само първата буква е главна, понеже именият ден, а също и рожденият ден са, така да се каже, индивидуални празници за конкретния човек и не са дорасли до главната буква.

В духа на специфичното трапезно разбиране на християнството от немалко българи ще обърнем внимание на традиционните рибни ястия, с които се свързва Никулден. Названието на шарана няма как да го сгрешите, но ако споделяте рецепта за пъстърва или толстолоб, не пишете пастърва или толостолоб. Девесилът пък е подходящ за рибена чорба, а названието на тази подправка съм го срещала поне в четири варианта, в които е-тата се заменят произволно с и-та в най-различни комбинации. Аз бих написала лющян, както си го знам от малка, но казват, че не било книжовно…

Предколедни вълнения

След Никулден времето рязко се свива и не стига нито за купуването на подаръци, нито за цялата работа на света, която трябва да се свърши до 23 декември на всяка цена, нито за украсяването на дома, затова е добре да сложим елхата, лампичките, имитациите на борови клонки (екологията преди всичко!) и гирляндите по-рано. Обикновено всички тези неща с изключение на елхата, разбира се, са повечко на брой, и надали ще употребите названията в единствено число, но имайте предвид, че гирляндата е от женски род, а не от мъжки. Заели сме думата от италианския език (ghirlanda ‘венец’) заедно с рода ѝ, макар да сме променили нейното значение. Впрочем скоро разбрах, че е модерно играчките за елхата вече да се наричат орнаменти.

С въпросните играчки/орнаменти и с най-различни нещица, носещи коледния дух, може да се сдобиете от празничните базари и тук е моментът да поставим и изясним няколко проблема. Първо, всички коледни работи се пишат поначало с малка буква. Празникът е Коледа – с главна буква, обаче прилагателното коледен, образувано от въпросното съществително собствено име, е с малка: коледни празници, коледни песни, коледни сладки, коледна ваканция, коледен романтичен филм, коледно парти… Изключение се прави, ако прилагателното е първа дума в съставно собствено име (състоящо се от две или повече думи), например Коледният базар във Варна².

Второ, да ми простят онези, които посещават базарите основно заради греяното вино, че поставям толкова съществен проблем на второ място, но така се получи. Апелирам към колегите от Института за български език да включат в БЕРОН особеното прилагателно име греян, защото, ето, пие си човек ароматното вино на базара, стопля си тялото и душицата и в приповдигнато настроение иска да сподели това значимо събитие в социалните мрежи. В един момент обаче се замисля как аджеба се пише тая дума, търси я в БЕРОН и не я намира! Не е редно ентусиазмът да секва точно в този момент, колеги, а освен това греяното вино и греяната ракия имат по-широко приложение – народната медицина например ги препоръчва при настинка и ред заболявания и неразположения на горния дихателен тракт. Чудеса правели тези напитки!

Трето, преди да е настъпил Бъдни вечер, трябва да купим и надпишем коледните картички – в случай че искаме да уважим тази традиция. Напоследък предпочитаме да отправяме пожеланията си виртуално, но все едно дали ще изберем хартията, чата, или някоя от социалните мрежи, ще придадем писмен вид на своите поздравления. Как да честитим правилно? Ето така например:

Весела Коледа и честита Нова година!
Честито Рождество Христово!

Логиката и съответно правилата в българския правопис се различават от логиката и правилата в английския, затова ви моля: не пишете Весела Коледа и Честита Нова Година! С главна буква се пише само първата дума в съставно собствено име и ако то съдържа и друго име, което поначало се пише с главна буква, тя се запазва, естествено. Рождество Христово се пише с начална главна буква, тъй като е название на християнски празник, а Христов (от Христос) се пише с главна буква и извън това собствено име, защото е притежателно прилагателно както Иванов (от Иван), да речем. При Нова година и Бъдни вечер положението е различно, тъй като думите година и вечер се пишат поначало с малка буква – те не са собствени имена сами по себе си.

И за да е още по-сложно, Нова година се пише с начална главна буква само когато имаме предвид празника, тоест деня 1 януари, в който честваме началото на годината. Ако става въпрос за всички предстоящи 365 дни, тогава началната буква е малка (но и първата дума обикновено е членувана и това помага да се ориентираме):

Нека новата година ти донесе много радост и незабравими мигове!

Трапезата на Бъдни вечер

Отново стигнахме до кулинарните традиции, а те повеляват на този ден да се сервират само постни ястия, понеже 24 декември е последният ден от постите за Рождество Христово. Тук има вероятност да напишете посни вместо постни, тъй като при по-небрежен изговор съгласната т не се произнася в групата -стн-. При колебание може да направите бърза проверка и без речник. Как? Като търсите форма на думата или друга дума със същия корен, в която след съмнителната съгласна (има ли тук т, или няма?) стои гласна – постен, пости: аха, има т, значи и постни се пише с т.

Въпреки че ястията не бива да съдържат животински продукти, разнообразието е голямо: зелеви или лозови сарми, печен боб, пълнени чушки, варено жито, ошав, питка, тиквеник; на масата се слагат също туршия, плодове, ядки… Грешки ви дебнат най-вече при сармите, ошава и туршията, все думи, които сме заели от турския език или с негово посредничество.

Думите сарма и сърма бяха дублети в кулинарията, но през 2002 г. сърма отпадна – вероятно за да се избегне омонимията със сърма. Макар да минаха вече 22 години, публикацията за тези думи в „Как се пише?“ се радва на голям интерес преди Бъдни вечер, което означава, че някои дублети са твърде жилави и устояват на кодификаторските решения.

За ошава, колкото и да мисля, не мога да намеря разумна причина да се пише с в. Хем на турски е hoşaf, хем като го произнасяме, крайната съгласна, дори и да е в, се обеззвучава. Погледнах обаче в Речника на българския език (1895–1904) от Найден Геров и там си е ошавъ, та даже има и ошавець. В по-късни правописни речници продължавам да откривам само ошав, което ме навежда на мисълта, че никой не е намерил достатъчно основания да ревизира това отдавнашно решение.

За туршията Геров е разколебан и дава и варианта трушия, който, мисля, е широко разпространен в Източна България, включително и в моя роден говор. Така или иначе, сега е правилна само формата туршия, която следва турската дума turşu.

Един от обредите (а не обрядите) на Бъдни вечер е коледуването – младежи, водени от по-възрастен женен мъж, обикалят къщите и пеят песни, с които пожелават здраве и берекет (а не берекед) на стопаните. Ако описвате този обичай, внимавайте и при колачетата, дарявани на коледарите. Думата е производна от колак ‘кравай’, а тя пък – от забравената вече коло, вместо която днес употребяваме колело. Да, колачетата са кравайчета и имат формата на колело, затова и се пишат с о, а не с у, а кулачетата (кулаче < кулак) вече ще ни отведат по други етимологични пътеки, които е по-добре да оставим на Екатерина Петрова.

От Коледа до Василица

Сигурно сте били послушни и през нощта след Бъдни вечер Дядо Коледа ще ви остави подарък под елхата, който с удоволствие ще разопаковате сутринта още по пижама. Обидно би било да напомням, че името на добрия старец се пише с две главни букви, но ще посоча правилото, на което се подчинява неговият правопис, а също така и на Баба Марта, Кума Лиса, та дори и на Братя Грим, Майка Тереза и Патриарх Евтимий. Първата дума, макар да е съществително нарицателно, е станала неразделна част от собственото име на тези персонажи и личности и затова се пише с главна буква.

На Рождество Христово се слага край на постите, но след като започнах това изречение, се чудя как да го продължа, защото дори много от хората, които се смятат за православни, постят само на Бъдни вечер. Неслучайно се говори за ВиК християни – мнозина се сещат за съществуването на Бога само на двата най-големи църковни празника. На Коледа вече е напълно разрешено да се блажи и влизаме в така наречения от мен сезон на пържолите. Също както те могат да се приготвят по най-различни начини, и думата може да приеме различни облици: правилния пържола, но и пръжола, пражола и паржола. Въпреки че вероятно има чужд произход, в крайна сметка ние сме я осмислили като резултат от пържене, а не от пражене (диалектна дума), което обяснява буквата ъ³.

Ваканцията бързо се изнизва и идва Нова година със звън на кристални чаши, бенгалски огън, пиратки и фойерверки. Проблемната дума е заета от немски и в общи линии следва транскрипцията на оригиналната Feuerwerk. Предпоставките за грешки са много, затова и тук трябва да внимавате правописно и не само – действайте умно и предпазливо с „огнените изделия“.

Още в новогодишната нощ може да ви сурвакат близки деца – обичай, който вече е ограничен в рамките семейството и познатите, но все пак виждам по столичните улици да се продават сурвакници, така че да преговорим правописа и на тези думи. Макар най-вероятно прилагателното сурва (Сурва, сурва година…) да е диалектен вариант на сурова, точно той стои в основата и на сурвакам, и на сурвакница, затова не пишете суровакам, суровакница.

Вече стигнахме до финала – Васильовден, който всъщност съвпада календарно с Нова година. Празникът е наричан също Василица или Васильовица и е известен сред ромската общност като Банго Васил, но се отбелязва по-късно – на 14 януари. Тук трябва просто да не залитате към Василевица и Василевден.

Празничното ни правописно пътешествие може да продължи с Богоявление (Йордановден) и Ивановден, когато имен ден празнува кажи-речи половината от българския народ, но е време да сложим точка, понеже време всъщност нямаме. Вече е 6 декември, Никулден, навлизаме в друго измерение и трябва да свършим всичката работа във Вселената. О, и да изнамерим най-хубавите подаръци за хората, които обичаме – не непременно материални.

Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.