Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-29-may-3-yuni/

Измина седмица, в която станаха толкова много неща и в същото време не се случи нищо ново. Изумително е как в България успяваме всекидневно и с лекота да докажем това, което учените се опитват да докажат с години – че времето е произволна човешка конструкция и въобще не е задължително да се движи така, както ние си го представяме. Наскоро дори излезе информация за проучване, според което в един момент времето буквално ще спре.

Е, тук то е спряло отдавна. Или е останало едно късче от него, в което сме принудени да се въртим като добитък в егрек и да преживяваме едно и също отново и отново. Избори, неадекватни главни прокурори, безкрайни служебни правителства, президенти с голям глад за власт и желание за партийни проекти, руско влияние, русофилски партии, протести, опити да се влезе в Шенген и еврозоната, показни убийства на знакови имена от подземния свят, записи, снимки – на пачки, на къщи, на любовници, бой в парламента…

Да, дори боят в парламента се повтаря всяка година по същото време. И тази година на 1 юни депутатите се плюха и се блъскаха, и миналата година на 1 юни пак беше същото. Тогава дори имаше деца в пленарната зала, на които тържествено им честитиха празника, преди да им покажат как възрастни мъже са успели да запазят „детското“ в себе си.

В една от новинарските емисии на 1 юни (вече не си спомням коя, защото, както казах, всичко ми се слива) развълнуваната репортерка определи случващото се в парламента като „безпрецедентно“. Но всъщност няма нищо „небивало“ в това, което става в нашето Народно събрание. То си е така по фабрични настройки още от 90-те години, когато като дете обожавах да гледам по телевизията и „Парламентарен контрол“, защото се биеха и раздърпваха от време на време и беше много вълнуващо, и „Милион и едно желания“, защото даваха детското „Мариан Първата“, в което също се биеха, стреляха и преследваха, само че в контекста на Френската революция, а не на посткомунистически преход (ех, какви филмчета имаше едно време!).

Единственото ново, което видях и прочетох тази седмица, беше броят на „Тоест“. Той започна с анализа на Емилия Милчева (вместо традиционно да завърши с него). „Този юмрук на Радев харесваме ли го?“ се появи в резултат на безпрецедентното (ето тук думата си е намясто) връчване на мандата на ПП–ДБ, когато президентът дори не се ръкува с представителите на коалицията и им съобщи на всеослушание с каква неохота им дава тази папка. Със същия успех можеше просто да им я метне на масата и да излезе от залата.

„Тоест“ продължи с текста на Светла Енчева „Моето „Времеубежище“, в който тя споделя своя личен прочит на романа на Георги Господинов и обяснява защо тази книга се намира на „най-горния рафт“ в библиотеката на душата ѝ. Покрай „Времеубежище“ се случи още нещо „безпрецедентно“ – имаше огромна опашка на Панаира на книгата за среща с автора и автограф от него.

Новото в „Тоест“ е и поредицата за важни и все още непреведени на български език книги от различни национални литератури. В първата и втората ѝ част се говореше за нидерландски и норвежки книги, а в третата Йоанна Елми ни води към Украйна с трима съвременни украински автори, докато следим пътя по картата на общата ни културна и историческа памет.

Още едно приятно пътуване гарантира тазседмичният „Тоест“. Правим го с безкрайно вкусния текст на Атанас Шиников за кухнята на средновековните араби, в която се прескачат вкусове, аромати и цветове, но се говори и за местата за хранене като жест на културен избор и социален статус. Не е препоръчително да четете този текст гладни, защото има опасност на по-чувствителните да им се изостри апетитът и да няма откъде да си набавят агнешка главичка или свинска шунка с ароматни треви (да, свинска шунка и в арабския свят!). Затова подложете нещо и четете текста за вдъхновение.

Нови всеки път са и малките парчета наука, които подбира Михаил Ангелов. Тази седмица той обяснява защо се трансплантират митохондрии, за какво ще ни помогнат генетичните редакции в селското стопанство и как така може да се улавя ДНК от въздуха.

Завършвам бюлетина не със състава на новото правителство, защото вероятно вече всички са наясно с него, а с един кратък епизод от сутрешния блок на bTV в петък. След прекъсване на програмата за включване на Николай Денков от парламента водещият казва: „Сега се връщаме на Централните софийски гробища, за да видим променила ли се е там ситуацията.“ Сега, на вас може и да не ви се струва, че ситуацията на едни гробища може да е особено динамична, но – хей – нека не прибързваме с изводите. Оказва се, че точно преди Черешова задушница се започват ремонтни дейности, за да не е гробищният парк в кал и локви. Той не че е в кал и локви от вчера, просто наесен има местни избори и всички избиратели са ни важни. И ако сме буквалисти, особено важни са ни „мъртвите души“ и тежко неактуализираните избирателни списъци.

Но в един по-философски прочит на това „връщане“ към гробищата щяхме да си дадем сметка, че всички рано или късно свършваме там. И няма да е лошо да си го припомняме всекидневно, както и да назначим по един специален придружител към президенти, премиери и министри, който да им шепне Memento mori. Последното не е ново. Ново ще е, ако паралелно с това сменим надписа на Народното събрание, защото „Съединението прави силата“ изглежда като твърде голяма хапка за нашата уста. Моето предложение е епитафията на гроба на Казандзакис: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм.“ Може би децата ни ще го сложат този надпис. Ако изобщо дотогава намират смисъл да им се занимава. Впрочем наша работа е да им осигурим смисъла. Само казвам, не се заяждам.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-15-20-mai-2023/

Ех, че седмица…

В политически (и международен) контекст тя започна още в неделя с предварителните данни от изборите в съседна Турция. Опозицията на Ердоган не успя да го свали от управлението на страната, което е в ръцете му вече две десетилетия. Новият президент ще бъде определен след балотаж на 28 май, но преднината на Ердоган изглежда сериозна, а коалицията Народен алианс, съставена от неговата Партия на справедливостта и развитието с неколцина партньори, запази мнозинство в турския парламент.

Важен за отбелязване факт е, че на тези избори 121 от новите 600 депутати са жени, което е исторически рекорд.

Междувременно неотдавна Европейският парламент ратифицира Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. У нас е известна повече като Истанбулска конвенция и със съпротивата срещу нейното приемане, след като общественият дебат беше отровен и превзет от неадекватен наратив. Светла Енчева разказва какво променя фактът, че Конвенцията вече е в сила на ниво Европейски съюз.

Ако от Турция отместим поглед още малко на югоизток, към Сирия, ще забележим, че в петък на срещата на лидерите на страните от Арабската лига за първи път от началото на войната в Сирия бе поканен отново и Башар Асад. Тече ли процес по реабилитиране на сирийския режим? На този въпрос отговаря Александър Нуцов в своя материал „Втори дубъл: Асад отново излиза на международната сцена“.

Много рядко публикуваме текстове, които не са създадени специално за „Тоест“, но през седмицата ви предложихме едно интервю, което смятаме за важно да излезе на български език. Благодарим на Здравка Петрова за спешния превод от руски и за позволението на „Свободна Европа“ (RFE/RL) да го публикуваме. Няма да крия, че докато четях, почувствах нотка претенция и дистанция, която ме подразни, но въпреки това руската поетеса Мария Степанова е сред онези гласове на разума, които трябва да бъдат чувани и четени в това време, което преживяваме заедно. Не пропускайте интервюто, озаглавено „Влакът на историята отново навлиза в тъмен тунел“. И си отделете достатъчно време за размисъл.

Но да се върнем в България, където от предходната седмица беше ясно, че има нещо да се случва, след всички симптоми, че омертата между прокуратурата и политическия ѝ гръб е пропукана, когато кандидат-премиерката Мария Габриел посочи за свой приоритет отстраняването на главния прокурор. Това, което последва, разбира се, бе шумно и театрално, но най-любопитно от всичко е, че самите участници във водевила директно потвърдиха зависимостите си и опитвайки се да се спасяват поединично, всъщност само доказаха нагледно необходимостта от спешни реформи в прокуратурата. Нещо, което реформаторските сили в обществото и политиката повтарят от години. Във връзка с това не пропускайте едно различно интервю на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов пред „Дневник“, което съдържа прагматични политически рационализации за развръзка на кризата. Трудни до невъзможност. Особено в този парламент.

Иначе и Емилия Милчева се опитва да направи невъзможното, а именно да обобщи най-важното от тази седмица в един политически обзор. Прочетете „Борисов vs. Гешев. Cui bono?“. А тя, развръзката… тепърва предстои. Дано сте си приготвили достатъчно пуканки за „шоуто“.

Макар да не е ясно дали ще се намери подкрепа за редовен кабинет, или ни очакват нови извънредни парламентарни избори, при всички случаи тази есен предстоят редовни избори за местна власт. Според Анета Василева именно те може да са ключът за трайно решение на политическата криза. Ако партиите ангажират гражданите без популизъм и кухи лозунги и започнат да адресират реалните проблеми на ежедневието. И ако гражданите се осъзнаят като съучастници в решенията, а не като апатични потребители. Защото проблемите на градската среда са проблеми на всички ни. И решенията им ни засягат пряко.

Вероятно ще забележите, че все по-често обръщаме внимание на микропластмасата, защото тя става част от живота ни по особено буквален начин – прониквайки в телата ни чрез дрехите, храната и козметиката. Молекулярната биоложка Анастасия Орманджиева разказва откъде се взе микропластмасата и защо спешно трябва да се отървем от нея, в новия си материал за „Тоест“, озаглавен „Пластмасов живот. Микропластмасата в нашите тела“.

Дойде време и за поредния текст в етимологичната ни рубрика „От дума на дума“. Този път в най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова преследва корените на думата „книга“. И макар да не успява да стигне до категорични отговори, по пътя на търсенето ще научите много други интересни неща, обещаваме ви. Не пропускайте да прочетете „Между редовете, между листата в Лайпциг“!

Думите са виртуозният инструмент и на Зорница Христова, която отново сладкодумно разказва за три нови книги в редовната ни рубрика „По буквите“. Едната е „Крадецът на самота“ от Раймондо Варсано, чийто език Зорница определя като плашещ със силата на думите си. Втората е „Едно възможно начало“ от Тодора Радева, чийто стил пък е фин и внимателен, както е редно да се докосват… рани. А третата книга е новото издание на популярните истории на „Макс и Мориц“ в съвременен вариант на големия преводач на немска литература Любомир Илиев.

И накрая – нещо важно. Новината, че в тазгодишната класация на „Репортери без граници“ за медийна свобода България се изкачва с 21 места, изглежда добра… докато не прочетем уговорката, че методологията, по която се съставя класацията, е нова и сравненията с предходни години не са релевантни. Състоянието на свободата на медиите у нас е оценено като проблематично. А в доклада пише:

Няколко предприемачи притежават голяма част от медиите в България и определят редакционната линия в тясно сътрудничество с водещи политици. В много случаи посреднически дружества не позволяват да се изясни собствеността. Правителството купува лоялни репортажи чрез държавни субсидии, финансирани основно от фондовете на ЕС. Поради това разследванията по чувствителни въпроси като корупцията са рядкост. Независимите медии са подложени на съдебен тормоз, като например данъчни производства, искове за клевета или ужасяващи глоби; критично настроените служители в медиите са подложени на тормоз чрез клеветнически кампании и насилие. Журналистите, които пишат за медиите, живеят в особена опасност.

В същото време британският вестник „Гардиън“ разказва за фалита на Vice, за гибелта на BuzzFeed и съкращенията в големи световни медии; за бизнес моделите, базирани на реклама, които вече не работят, защото твърде нищожна част остава за самите медии; за принудата медийните проекти да се занимават с какво ли не извън журналистиката, за да оцелеят и да правят журналистика.

Цари глобално неразбиране защо една медия (дори голяма) не успява да живее от реклама. Всъщност е просто – рекламата (особено онлайн) е ужасно евтина, а са нужни сериозни разходи и усилия, за да се продава и управлява адекватно. Тези разходи изяждат съществен дял от приходите. За малка медия това е до степен да обезсмисли цялото упражнение.

„Тоест“ не публикува реклами не заради някакъв инат, а просто защото няма смисъл и полза от това. Затова разчитаме на подкрепата на читателите си. Оказва се, че и големите медии вече не могат без това. Ако искаме жизнена демокрация (а свободната преса е необходимо условие, за да имаме каквато и да е демокрация), ще се наложи да приемем, че се налага да подпомагаме финансово медиите, за да бъдем качествено информирани.

Благодарим на всичките си дарители за подкрепата! Без вас „Тоест“ нямаше да го има. Но бихме искали да призовем за още едно малко усилие. Вярваме, че най-новият облик и формат на toest.bg ви харесва – с разнообразието си от теми, с различните автори, с балансирания си стил и премерен изказ, с езиковата си стилистика.

Разкажете на още някого за нас – защо ни харесвате и защо за вас е важно да продължим.

Със свои думи и аргументи. Споделете, че ни подкрепяте, и го помолете да направи същото – чрез някой от нашите дарителски пакети, в които сме включили много сладки (и в буквалния смисъл) подаръци.

Ако всеки от вас, нашите настоящи дарители, убеди по още двама да ни подкрепят, бъдещето пред „Тоест“ ще бъде доста по-обнадеждаващо. Междувременно ние не спираме да търсим и други източници на финансиране – по програми на български и международни организации, чрез партньорства с бизнеса, чрез продажби на шоколад (за който допълнително ще пишем съвсем скоро). Защото, както се казва в цитираната статия на „Гардиън“:

Истината е, че няма едно-единствено решение – и това изобщо не е изненадващо в този ранен етап на дигиталната революция. „Разнообразни приходи“ е най-добрият отговор за един устойчив бизнес модел за бъдещето на журналистиката.

Благодарим ви! И приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-8-13-mai/

Седмицата започна с почивен ден, защото в неделя се падна Денят на храбростта и на Българската армия. Замисляли ли сте се защо в България е официален празник 6 май, но не и Денят на Европа, който се отбелязва два дни по-късно? В настоящия контекст този въпрос е особено актуален. Уж храброст, а президентът и главнокомандващ на армията Румен Радев упорито демонстрира заучена безпомощност, твърдейки, че изпращането на оръжие за Украйна е равносилно на въвличане във война. Уж армията ни е част от НАТО, а България – от ЕС, а страната ни все заема такива позиции, които са от полза по-скоро на Русия. От скорошните опити на България да блокира вноса на селскостопанска продукция от Украйна, та до Истанбулската конвенция (която впрочем тази седмица беше ратифицирана от Европейския парламент).

„Войната по пътищата“ е клише, прикриващо институционалното и общественото безхаберие. Седмицата отмина под знака на поредната нелепа трагедия – двойка влюбени младежи загубиха живота си, пометени от кола, карана от едва-що взело книжка 18-годишно момче. В петък пък 84-годишен мъж беше блъснат от превозно средство на спирка, докато се е опитвал да се качи в автобуса. Преди да се въвеждат по-строги наказания за шофьорите и да се назначават повече пътни полицаи, ще е добре съществуващите санкции да не остават само на хартия и униформените на пътя да престанат да се правят на ударени, освен когато провеждат показни акции. А улиците да се правят с мисъл, че градовете са за хората.

Като стана дума за акции, пловдивската полиция накара около 400 посетители на нощен клуб да се съблекат голи и ги държа затворени в него с часове, защото… можело някой посетител да има наркотици. Според органите на реда всичко е точно. Според правозащитници унижаващото отношение и произволното отнемане на свободата са нарушение на конституционни права, а полицаите са превишили правомощията си.

Като стана дума за превишени правомощия, за кого се сещате? Разбира се, за главния прокурор. Изглежда, че „Инструментът на Господ“, както Иван Гешев сам се нарича, като един Христос е предаден от своите. На тази тема е и седмичният коментар на Емилия Милчева „Добрите“, „лошите“ и главният прокурор“. Тя задава въпроса дали става дума за отстрел на обвинител №1, или за алиби на ГЕРБ и ДПС, чрез което да мотивират пред обществото едно съвместно управление. Независимо дали шапката на Гешев вече е скроена, ако няма читав механизъм за контрол над институцията главен прокурор, просто една удобна на ГЕРБ и ДПС личност ще бъде сменена с друга.

От големите политически теми прескачаме на микроравнище. Дебютната статия на новата ни авторка Мария П. Василева е за микродозирането и някои макротеми, свързани с него. Станалото модерно на Запад микродозиране е нова пресечна точка между наркопазара и лъскавия свят на уелнес индустрията. Става дума за използване на халюциногенни вещества, но в малки количества, от които човек не може съвсем да се надруса, но му става хубаво и поне малко се отдалечава от твърдата почва на реалността. Акцентира се върху терапевтичния потенциал на микродозирането за лечението на депресия, тревожност, посттравматичен стрес, зависимости и пр., както и върху връзката му с креативността. Клиничните изследвания обаче не са еднозначни, макар и известните рискове да не са много. Засега микродозирането е на ръба на закона.

Оставаме на микровълни и с новата порция научни новини, сведени до знанието ни от Михаил Ангелов. Знаете ли, че според едно изследване всяка седмица изяждаме пластмаса с обема на една банкова карта? Това е така, защото пластмасата, която изхвърляме, се усвоява от организмите, които пък после ние консумираме. Вирусите също са микроскопични, а повече от 100 години учените не могат да решат дали да ги класифицират като живи организми. И все пак те са ключов фактор в еволюцията и развитието на биосистемите, както и в бъдещето на екологичните процеси, протичащи на фона на глобалните климатични промени.

Излизаме от микровълните, но оставаме на вълната на природата. Севда Семер задава пет въпроса по повод първата ферма за октоподи, която предстои да бъде открита в Испания. Досега тези морски животни, известни с развития си интелект, са улавяни само в дивата природа, но скоро много от тях ще бъдат отглеждани само за да бъдат убивани и изяждани от хората. Севда цитира Светлана Алексиевич, според която е човешко право да се учиш да не убиваш, и предлага да преосмислим отношението си към консумирането на животни – над 80 милиарда от тях годишно умират, защото ние така сме решили.

В рубриката „На второ четене“ пък Севда ни обръща внимание върху книгата „Барнабо от планината“ от Дино Будзати, преведена от италиански от Нева Мичева. (И вие като мен ли смятате, че е крайно време Нева да отговори на още някое читателско писмо в авторската си рубрика?) Романът е разположен в миналото, но е написан в сегашно време, защото в планината е винаги сега. Всичко се случва пред очите ни, но вече е било. Още първите страници на книгата носят поезия, но не в смисъла на нещо отнесено, а като чувствително и съсредоточено наблюдение на случващото се. Авторът впрочем разбира от планини, защото е бил и алпинист.

Както винаги използвам случая, че съм дежурна по бюлетин, за да споделя някои лични препоръки. Първата е: моля ви, внимавайте, като пресичате. Както и когато управлявате автомобил. Дори да спазвате всички правила, това не бива да ви успокоява, защото на пътя все има някой, който не ги спазва и не му пука.

Краткият и не съвсем успешен полет на ракетата Starship на компанията на Илон Мъск SpaceX беше преди няколко седмици – на 20 април. Но понеже оттогава не съм писала бюлетин, не мога да се стърпя да не споделя с вас каква асоциация предизвика у мен събитието. Сетих се за клипа на песента Space Song на Dubioza Kolektiv. SpaceX е сериозна компания – не като пародийната Босненска космическа агенция, която превръща стара лада в ракета и я зарежда с ябълкова ракия. Резултатът обаче е същият.

Приятно четене, гледане и слушане!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-1-6-mai/

В I Don’t Like Mondays Боб Гелдоф от The Boomtown Rats пее:

The silicon chip inside her head
Gets switched to overload
And nobody's gonna go to school today
She's gonna make them stay at home

Според мълвата Гелдоф се вдъхновява за написването на това парче от масовата стрелба в едно училище в Сан Диего. Тогава 16-годишната Бренда Спенсър убива с пушката на баща си директора и един пазач в училището, ранява 8 деца и един полицай. Когато я попитали защо го е направила, Бренда вдигнала кротко рамене и казала: „Не обичам понеделниците.“ 29 януари 1979 г., когато става стрелбата, е понеделник.

3 май 2023 г., когато един седмокласник уби 8 ученици и един охранител в Белград, не беше понеделник. Беше сряда. Денят е различен, годината е друга, но резултатът е един и същ – чипът в главата на 13-годишното момче се е претоварил и системата е дала накъсо. Твърди се, че това е вследствие на системен тормоз и подигравки в училище. Ден по-късно, пак в Сърбия, още 8 души загиват, а 13 са ранени от изстрелите на 21-годишен мъж. До редакционното приключване на този текст не е ясно какви са причините за масовата стрелба. Знае се само, че бащата на мъжа е военен и в дома му е открит цял оръжеен арсенал. Президентът Вучич призова за тотално разоръжаване на страната и сериозно затягане на правилата за притежание на оръжие.

Не мога да се отърся от предчувствието, че това полека-лека лази насам. Усеща се с косъмчетата на тила. Невидима опасност, която ще се материализира внезапно и от пострадали при битов инцидент (да се чете „застреляни от съседа си“) ще прерасне в масова стрелба в училище. Пак ще се чудим откъде ни е дошло и защо на нас. Нищо че неправителствените организации алармират, че всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до навършването на 18 години, а всяко трето е тормозено в училище (по информация на УНИЦЕФ). И сякаш като доказателство за това идва поредната новина за тийнейджъри, пребили друг тийнейджър в Западния парк в София, защото говорел „с глас на обратен“.

На този фон политиците направо живот си живеят. Докато се разберат ще има ли правителство, или няма да има, с чий мандат ще е и кои ще са лицата в този кабинет, ние бавно и методично ще се избием, за да не им създаваме проблеми. И без това повечето политици дават всичко от себе си да се мразим един друг възможно най-непреодолимо, за да държат здрави електоралните си ядра.

(Между другото, имам чувството, че никъде другаде в Европа не е толкова важно точно КОЙ ще е министър на еди-си-какво-си. Това е просто пост в услуга на народа. Да не забравяме – ако изобщо сме го знаели, разбира се, – че „министър“ идва от латински, където означава няколко неща, предимно въртящи се около „слуга“.) Емилия Милчева проследява сагата с преговорите за кабинет в статията си „Бездната се взира в политиците. ГЕРБ & Ко.“.

Забавленията в парламента пък проследява Светла Енчева в текста си „Манол Пейков и карнавалното въображение“, в който представя вълната от мемета, шеги и колажи, отключена след няколко разменени реплики между Манол Пейков (ПП–ДБ) и Костадин Костадинов („Възраждане“) от трибуната на Народното събрание. Не че не сме виждали Facebook да избухва и друг път в осмиване на политици (спомнете си „кампанията“ с Каракачанов и торбичките Billa), но за първи път видяхме Костадинов да излиза извън кожата си. С други думи, една „къса“ реплика (’щото сърце не ми дава да кажа „кратка“) го изкара извън равновесие. Къс му е фитилът явно…

По отношение на фитилите и конфликтите положението в Африка, и по-специално в Судан, изобщо не е подходящо за шеги. Страната е на ръба на гражданска война, няма електричество и вода, няма хранителни продукти и медицински материали. Има едни поне 800 000 души, които по всяка вероятност скоро ще се опитат да избягат оттам. Как се стигна дотук, обяснява Александър Нуцов в статията си „Статукво на ръба“.

Тази седмица в „Тоест“ продължаваме да гледаме извън България, но с интервюто на Мирослав Зафиров се пренасяме в съседна Турция, за да разберем задава ли се краят на епохата „Ердоган“ и какви са различните варианти за управление на страната след предстоящите избори. За всичко това Мирослав разговаря с Емре Чалъшкан, специалист по международни отношения, журналист и анализатор. Изключително съдържателно интервю, от което става ясно и какви са перспективите за България при евентуален нов курс на Турция.

При публикуването на този текст стана ясно и друго: че дори фамилията ти да е Телбис и никога никой да не я улучва от първия път („Делвис“, „Пелвис“, „Мелвис“, „Елвис“?!), не си застрахован от това ти да сгрешиш нечия друга фамилия така, както постоянно бъркат твоята. При пускането на текста фамилията на Емре беше написана „Калискан“ вместо „Чалъшкан“, което е изцяло редакторска грешка и много се извиняваме за нея (специално аз). Но както каза главната редакторка на „Тоест“ Ан Фам, сигурно човекът е свикнал и не иска да затормозява останалите с редакции по собственото си име. Тя знае от личен опит.

Личният опит е особено важен за споделяне, когато сме правили нещо, но и когато не сме го направили. Ето, например много от нас като български читатели могат да се „похвалят“ с това, че не са чели достатъчно скандинавска литература, която да не е в така нашумелия жанр nordic noir. Стела Джелепова е тук, за да ни каже какво пропускаме, и горещо да препоръча три творби от Норвегия, които би било страхотно да видим преведени на български.

А иначе днес е 6 май – Денят на храбростта. Ако сте в София, минете да видите гениалния графит на Bozko на ул. „Триадица“ 6. Той изобразява свети Георги, гледащ към змея. Героят е възрастен, стар и прегърбен. Злото е могъщо, красиво и пълно със сили. Битката между доброто и злото се води всеки ден. Затова свети Георги е старец, както казва самият Bozko. Героят няма нужда да е красив, няма нужда от кон, няма нужда от копие, щит, меч. Героят има нужда да е смел. Но не смел в смисъла на „ще хвана пушката на татко и ще застрелям целия клас“, а тъкмо в обратния – „няма да я хвана тази пушка и няма да ви мразя, и няма да ме е страх“.

Само смелостта краси човека. За съжаление, повечето хора са грозни.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-24-29-april/

След изборните драми, Пасха, Страстната седмица, Светлата седмица и Рамазан се приземяваме рязко в обичайното ежедневие само за да осъзнаем още по-ясно как изобщо не сме го напускали.

Двете най-големи политически формирования в най-новия парламент продължиха да водят особен диалог, някаква част от който съвсем нарочно е публичен, а на моменти дори театрален. По-интересни, разбира се, остават нюансите, които едва прозират под повърхността. Политическият танц е сложен и както в онази приказка за русалката, всяка стъпка се усеща като ходене върху кинжали. Според Емилия Милчева редовното правителство, което евентуално се задава, прилича на котката на Шрьодингер – едновременно възможно и невъзможно. За българските парадокси и декодирането на бъдещето четете в седмичния ѝ политически обзор.

На фона на гъстата политическа мъгла служебното правителство хвърли още една сериозна димка, като предложи бюджет с 6,4% дефицит. Много по-голям от допустимия, за да е изобщо възможно да таим някакви мечти за еврозоната. Казано по друг начин, със служебните министри на Радев даже не е особено нужно „Възраждане“ да се напъва с референдуми срещу еврото. Но за песимистичния бюджет има и реални причини, свързани с политическата криза и забавянето в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки тях обаче консервативен бюджет с до 3% дефицит продължава да е възможна опция.

БНБ също реши, че е време да позатегне примката около кредитната активност на търговските банки у нас, изтегляйки от обращение около 3 млрд. лв. от ликвидните им пари. Очакванията са, че това ще позабави кредитирането и вероятно ще повиши лихвите по заемите. Но дори и след тази мярка свръхликвидността в банковата система, изглежда, ще продължи да е внушителна.

Знаете ли, че решението за организиране на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив, което да даде възможност на прохождащата индустрия и на селското стопанство да се сдобият с повече клиенти и партньори от Европа, е взето от правителството на Стефан Стамболов през 1891 г.? През следващата 1892-ра първото българско изложение е открито с военен парад и в присъствието на княза. През 30-те години на ХХ век Пловдивският панаир става постоянен и е обявен за международен. И до днес, макар и далеч от предишната си слава и осезаемо западнал покрай управлението на своите собственици и техните протежета, Панаирът е един от символите на град Пловдив и кореняците пловдивчани го носят в сърцата си. Тази 130-годишна история е на път да приключи след поредица от събития през последните две десетилетия, с които държавата бавно, но последователно се отказа от собствеността си и буквално натика Панаира в ръцете на Георги Гергов.

Всичко започна през 2006 г. от правителството на Тройната коалиция, което подари без търг първите 49% на смесено дружество между Община Пловдив и Гергов. И завърши тази седмица, когато последният доби пълен контрол върху Панаира. С любезното бездействие на кмета Здравко Димитров и администрацията му в Община Пловдив, както и с това на общинските съветници от ГЕРБ и БСП. Сега 350 декара на брега на река Марица са в ръцете на един бизнесмен, който може да прави с тях каквото реши. Мрачните прогнози са, че скоро в центъра на града ще се появи ж.к. „Панаира“. И те не са без основания, защото градът помни подобни развръзки с други от своите символи. Едно от тепетата отдавна го няма, а името му от няколко години се носи от… мол.

Тази седмица Светла Енчева обръща внимание на тема, която е встрани и от следизборния шум, и от дневния ред на политиците, но е изцяло свързана с редица политики, които следва да имаме на национално ниво – екологични и социални. Без тях новината за появата на автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове продължава да е стъпка в правилната посока, но липсата на национална депозитна система свежда полезността на машините до чисто символична.

В новата си статия Анастасия Орманджиева този път обяснява сложната система от човешки левкоцитни антигени и каква е ролята ѝ както за предпазване от инфекции, така и за успеха на трансплантациите и разгадаването на автоимунните заболявания. А как във всичко това може да се намеси котаракът от „Том и Джери“, който опитва да открадне пай, оставен на прозореца, може да разберете само ако прочетете „Прозорецът към вътрешния свят на клетката“.

В рубриката ни „По буквите“ Зорница Христова е подбрала толкова интересни заглавия, че едва се сдържах да не си ги поръчам, преди да дочета докрай препоръките ѝ. Новите книги, за които може да прочетете в колонката ѝ, са романът „Вулкан“ от Елена Алексиева, „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт и новата стихосбирка на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“.

Тази седмица може да завършим само по един начин. В петък нашият непрежалим Марин Бодаков трябваше да навърши 52 години. По този повод нека си спомним за него и за поезията му чрез словото на Яна Букова, произнесено по време на представянето на сборника „Галерията на сърцето“ в театър „Сфумато“ на 24 септември 2022 г.

Негово е и стихотворението на месеца, което избрахме за вас.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-3-8-april/

В „Тоест“ харесваме статии, които остаряват красиво. Ще ни се написаното в тях да бъде валидно и след години. Същевременно се стараем и да бъдем актуални. Трудно е да коментираме и анализираме последните парламентарни избори от 2 април обаче, без думите ни да остареят бързо, безславно и неестетично. Защото след петите избори за последните две години отново нищо не е ясно – нито дали ще има редовно правителство, а още по-малко, ако такова се сформира, какво ще бъде то и кой ще участва в него.

Първата статия в „Тоест“ след изборите по график се падна на мен, а спонтанната ми реакция на резултатите от тях беше „Пак ли, бе?“. Не мисля, че тази публикация ще остарее изящно, макар в нея да се опитах да откроя и някои трайни проблеми, например неспособността на демократичните и реформистките партии да отправят послания към избирателите, които са извън твърдия им електорат. А за да имаш послание, трябва да познаваш и разбираш тези хора.

За да бъде максимално актуална, Емилия Милчева изчака пресконференцията на коалицията ПП–ДБ на 7 април. „Заровете за правителство още се търкалят“, казва тя, но предполага, че по-голяма е вероятността да се стигне до шести поредни парламентарни избори. Защото Бойко Борисов иска първо да се прави коалиция, а после да се говори за политики, пък от ПП–ДБ настояват на обратното – политиките са важни, ако за тях има консенсус, правителство може да има и без коалиция.

Ако след вота нещо се очертава като устойчива тенденция, това е ръстът в подкрепата за „Възраждане“. Една от предпоставките за него е безкритичното отношение на мейнстрийм медиите както към крайнодясната идеология на партията на Костадин Костадинов, към системно тиражираните фалшиви новини и език на омразата, така и към агресията спрямо журналисти. Само в рамките на предизборната кампания от „Възраждане“ проявиха подобна агресия поне два пъти.

Активисти на партията не позволиха на Емилия Милчева да снима за свой материал в „Дойче Веле“ публично събитие – събиране на подписи за референдума против еврото. В последния ден от кампанията пък журналистката от БНТ Цвета (Флора) Стратиева беше изгонена с обиди и заплахи от пресконференция на партията. БНТ коментира случая едва след изборите.

„Възраждане“ увеличава популярността си и сред българите в чужбина. В статията си „Електоралната енигма – защо българите в чужбина гласуват за „Възраждане“ Марина Лякова отговаря на какво се дължи тази популярност. Тя описва типажите, които харесват партията на Костадинов, техните проблеми и мотиви, трудностите им да се впишат в приемащите общества. Според нея в подкрепата за „Възраждане“ всъщност няма нищо енигматично. Ала българите в чужбина, които гласуват за националистическа и антиевропейска партия, все едно режат клона, на който седят, вярвайки, че ще полетят в облаците.

Както в политиката, така и в частния живот неспособността да се води спокоен разговор е причина за много проблеми. Но ако в българската политика нямаме независим медиатор, на когото да се доверим, при определени частни спорове и конфликти имаме тази възможност. Във втората си статия по темата, озаглавена „Медиацията на практика“, съдия Владимир Вълков ни разказва как всъщност се постига извънсъдебно споразумение посредством медиация. Тази процедура е доброволна, а целта е да се стигне до решение, приемливо и за двете страни.

Продължаваме с друга статия на съдия – на Калин Калпакчиев, която може да се разглежда като логично свързана с темата за медиацията – „Как възстановителният подход може да се съчетае с традиционното правосъдие“. Защото възстановителното правосъдие не е възможно, ако двете страни не са постигнали съгласие помежду си и не са намерили приемливо за тях решение. Съдия Калпакчиев ни разказва истинска история за двама изпаднали младежи, които пребили и ограбили възрастен мъж, но благодарение на възстановителното правосъдие получили възможност да поправят стореното, да допринесат за живота в селото си и изобщо – получили шанс за нов живот.

При религиозния фундаментализъм обаче спокойният разговор е невъзможен, особено когато религията се използва за политически цели. В продължението на статията си „Изображенията на Пророка Мохамед: Случаят в „Хамлин“ Атанас Шиников разсъждава какво се случва, когато изображение на Пророка Мохамед (когото, знаем, ислямът забранява да бъде изобразяван) се появи не като умишлена провокация, какъвто беше случаят с „Шарли Ебдо“, а присъства като артефакт в самата ислямска традиция. Всъщност ислямът е много по-шарен, отколкото изглежда както на мюсюлманските фундаменталисти, така и на ислямофобите.

За разлика от добрите статии, които остаряват красиво, добрата литература изобщо не остарява. В България ковчежето на нидерландската литература е неоткрехнато, твърди преводачката Мария Енчева. Тя ни показва три съкровища от това ковчеже, които се надява някога да преведе. Първото е романът „Никога вече сън“ от Вилем Фредерик Херманс, който е едно от най-превежданите произведения в нидерландската литература, а само в родната си страна има 39 издания. Вторият роман е озаглавен „Всичко отдавна отминало“ и е на младата хомосексуална авторка Хана Берфутс. Третото съкровище не е книга, а автор – Ремко Кемперт. Той пише поезия, романи и новели. Няколко месеца преди смъртта му през 2022 г. „Тоест“ помести на стената си във Facebook откъс от стихотворението му „Съпротива“.

Знаете си, че няма да ви оставя без лична препоръка, нали? Започнах с изборите, но ще завърша със… секс.

Като говорим за красиво остаряване – британската актриса Ема Томпсън определено остарява красиво. Може да се уверим в това, ако видим ролята ѝ във филма „Успех, Лио Гранд“ (Good Luck to You, Leo Grande, 2022 г.). Ако го гледате, при последната сцена ще си спомните за красивото остаряване. Томпсън влиза в ролята на пенсионирана учителка по религия, която след смъртта на мъжа си решава да се опита да разбере какво толкова намират хората в секса. За тази цел наема млад секс работник (очарователно изигран от ирландския актьор Дарил Маккормак). За да постигне сексуално удоволствие обаче, тя трябва да се пребори със собствените си бариери, да се научи да приема и желанията си, и тялото си.

Филмът е с брилянтни диалози, смешно-сериозен и… много секси. Той повдига една пренебрегвана тема – когато една жена мине 60-годишна възраст, това не означава, че сексуалните ѝ потребности изчезват. Ала докато комбинацията между възрастен мъж и млада жена е класика, тази между възрастна жена и млад мъж се смята за неприемлива (спомнете си какво се изговори за Брижит Макрон, съпругата на френския президент Еманюел Макрон).

А танцът на Томпсън и Маккормак се нарежда сред любимите ми филмови танци, наред с този на Кристина Ричи под звуците на King Crimson в „Бъфало 66“ (но в „Бъфало 66“, трябва да призная, ролята на жената е… проблематична):

https://www.youtube.com/watch?v=Piws-ROqJF0

Да, „Успех, Лио Гранд“ среща справедливи критики, че не представя толкова позицията на секс работника, колкото на клиентката му. Човек, за когото най-голямото щастие е да доставя удоволствие на другите, е идеалният секс работник, нали? Реалните обаче имат и други приоритети (и проблеми), освен да задоволяват клиентите си. Но – без да пренебрегваме секс работниците – темата във филма е потребността на жените над 60 от сексуално удоволствие. Нека поне веднъж сексуалността на възрастните жени да е на първо място, а?

Тази седмица се събра доста за четене, но пък следващата „Тоест“ излиза в кратка ваканция. Очаквайте нови статии след Великден. Приятно четене и (ако съм събудила интереса ви) гледане! И весели празници!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-mart-1-april/

Има нещо особено във факта, че денят за размисъл и Денят на шегата съвпадат. „Особено“ е, защото не е много сигурно дали е смешно, или трагично. Не е сигурно дали има кой да се засмее на тази „шега“ вече. Не е сигурно и дали има кой да се разплаче. Общо взето, положението е като нивото на река Дунав в сантиметри – соншонжмон. След четири поредни избори и на прага на пети на хората им е „без изменение“, с други думи – все тая.

Емилия Милчева обаче смята, че е крайно време да се разгневим, защото политиците имат нужда от много сериозно отрезвяване. А то обикновено преминава през един здравословен, демократичен, публично изразен гняв, какъвто в момента се вижда във Франция например, какъвто видяхме в Грузия наскоро, какъвто сме гледали и тук, но май за последно през 1997 г. Всъщност текстът на Емилия призовава не толкова към гняв, а по-скоро към размисъл какъв е стратегическият избор, който трябва да направи всеки един от нас.

Гняв със сигурност предизвика и скорошното разследване на Валя Ахчиева „Търговия със смърт?“. В него журналистката тръгва по следите на лекарства за онкоболни хора, с които уж те са лекувани, но се оказва, че един и същи флакон е поставян на различни хора, а накрая се озовава в Нидерландия например – цял и непокътнат. Да, изглежда, някой е успял да измисли как да влива на онкоболни хора захар и вода, докато продава на черно истинските им лекарства. Човек би възкликнал: „Къде живеем, по дяволите?!“, ако не му беше „соншонжмон“.

На 1500 км оттук в източна посока също се е натрупал гняв, само че той шества по улиците вече седмици наред. Израел е в разгара на мащабна вътрешнополитическа криза, която е задвижена от спорна съдебна реформа, предложена от правителството на Нетаняху. Стачките и протестите не спират дори след заявка за отлагане на приемането на законопроекта. На този фон процесът за мир между Израел и палестинците е в най-ниската си точка, без особени перспективи за намиране на компромис. Трийсет години след Споразуменията от Осло сме свидетели на „пълзяща интифада“, както казват експертите. Какво става на Западния бряг на река Йордан и колко дълбока е кризата в близкоизточния мирен процес – разказва Мирослав Зафиров.

„Тоест“ остава на територията на древните близкоизточни земи и с текста на Атанас Шиников „Изображенията на Пророка Мохамед: Случаят в „Хамлин“. Това е първата публикация от новата рубрика „Ориент кафе“, в която ще четем за историята и културата на Близкия изток. Този път Атанас Шиников разказва за един прелюбопитен случай в американски университет: преподавателка е уволнена, защото по време на онлайн лекция за ислямското изкуство е показала няколко исторически изображения на Пророка Мохамед. Кой е обиден, защо е обиден и какво следва от всичко това – в текста на Атанас.

По принцип всеки може да се чувства обиден от каквото си поиска. Това важи с пълна сила, откакто има социални мрежи. Там постоянно някой е дълбоко обиден и възмутен. Често по няколко пъти на ден за различни неща. Но ако излезем от хулиганската култура на социалните мрежи, която ни научи да запрятаме онлайн ръкави и да се саморазправяме с останалите посредством гръмки коментари и подигравателни гифове, повечето от нас ще се окажат тотално емоционално неподготвени за разрешаване на реални конфликти. Обикновено се съдим за щяло и нещяло, оплаквайки се колко скъпо, бавно и трудно е да си търсиш правата по съдебен път. Има алтернатива и тя се нарича медиация. Каква е силата на медиацията и кога би ни свършила страхотна работа – разказва съдия Владимир Вълков.

С облекчение се вдигаме високо, високо над обидите и обидените, яхваме телескопа „Джеймс Уеб“ и тръгваме накъдето ни видят очите – или по-точно неговите. А те гледат в дълбокия Космос и в минало и настояще едновременно. Адски е объркващо и също толкова впечатляващо как е възможно да гледаш снимки на нещо, случило се преди 13 млн. години в реално време. Тази седмица Михаил Ангелов е включил в подбора на научните новини няколко интересни факта за космически свръхгиганти, за астероиди и звезден прах и за звездата WR 124, която е 30 пъти по-масивна от Слънцето и е изключително фотогенична. Освен в Космоса Михаил ни праща и на полето, за да видим заедно как се отглеждат земеделски култури под фотоволтаици. Накрая ни отваря вратата към сериозни философски и етически размисли с новината, че е „картографиран“ мозъкът на ларвата на плодовата мушица и той удивително напомня на човешкия: две полукълба, структура, наподобяваща мозъчния ствол, и издатък, аналогичен на гръбначния мозък, който контролира мускулите на насекомото.

С възхита от природата и от всичко, намиращо се далече от града (досущ като нас на моменти), е и главният герой в книгата, за която пише тази седмица Севда Семер в рубриката „На второ четене“. „Марковалдо, или сезоните на града“ от Итало Калвино разказва историята на един особен човек, общ работник в голяма фирма, който не разбира хората, но разбира кога едно дръвче има нужда да бъде дръпнато от ъгъла, за да тръгне животът му по-добре.

За финал ви пожелавам винаги да можете да се дръпнете на слънце, за да върви животът ви по-добре. Както щете ме разбирайте. Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-13-18-mart/

Миналият уикенд беше необичайно натоварен с очаквания какво ще последва след новината за изпадналата в несъстоятелност Silicon Valley Bank. Събитието дръпна надолу акциите на много компании не само от финансовия сектор. И то не само в САЩ. Въпреки спешните публични декларации за устойчивостта на банковата система, редица ключови индекси потънаха. Седмица по-късно бурята сякаш е овладяна, но изглежда, че ще повлияе на стратегията за повишаване на основните лихви като инструмент за борба с инфлацията. Със сигурност дава и поводи за затягане на регулациите за банков контрол в САЩ.

Тревогата на пазарите не подмина и Европа, още повече след като в сряда трябваше да се търси спешна подкрепа и за швейцарската Credit Suisse, която преминава през поредица от трудни периоди и обвинения за пране на пари. Въпреки това Европейската централна банка не се отказа от предварителните си намерения да повиши основната депозитна лихва, която в четвъртък стана 3% – най-високото ниво от 2008 г. насам. Важен нюанс е, че заедно с това нямаше декларации за следващи увеличения.

И на целия този фон, в разгара на предизборната кампания, от българското Министерство на финансите изтече вътрешен документ, който разглежда хипотеза за сериозен дефицит в бюджета за тази година (което от своя страна възпрепятства приемането на еврото за неопределено време), промяна на валутния борд и дори заем от Международния валутен фонд. Едни определени медии веднага поеха топката и излязоха с бомбастични заглавия за финансов апокалипсис, а последвалата извънредна пресконференция на служебната финансова министърка Росица Велкова само наля масло в огъня.

Дали това прилича на случайна некадърност? Определено не. Нищо че дори БНБ определи твърденията за промяна на курса на лева спрямо еврото като „некомпетентни и безотговорни“. Колеги на Велкова споделят, че съвсем не е некомпетентна. А и ден по-късно тя заяви:

Държавата не е фалирала и няма риск. Няма риск и за валутния борд.

„Няма опасност от птеродактили!!! Е, то няма и птеродактили, но вече се говори за опасност. Елементарен инструмент. Отрича се нещо, което така или иначе не съществува, но самото непрекъснато говорене по темата натяга напрежението и вкарва „застрашаващи“ думи в обращение“, коментира в личния си Facebook профил комуникационният експерт Любомир Аламанов.

„Положителното от цялата работа е, че много хора ще разберат, че левът е вързан към еврото. Във валутния резерв на БНБ има евро. Валутният борд е стабилен и дори финансовият министър не може със своите приказки да го помръдне“, коментира пък икономистът Георги Ангелов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“.

Няма отговор обаче къде блее прокуратурата и защо Росица Велкова още е министър…

Това за прокуратурата е реторичен въпрос, разбира се. Понеже очевидно и тя бе заета да се включи в предизборната кампания със собствено шоу. В четвъртък пред медиите беше сервиран един екстатичен пърформанс с разхвърлени флашки, пачки, твърдения за планирани убийства и купчина имена и прякори без рационализирани връзки между тях. Толкова не се получи, че на придворните медии им отне половин ден, преди да успеят да съчинят някакъв преразказ на този злополучен самодеен театър. В петък министърът на вътрешните работи нарече мероприятието „мелодрама“ и се дистанцира от „сериала на Гешев“.

Помните, че миналата седмица „Лев Инс“ заведе иск срещу Mediapool за 1 млн. лв. заради цитат от стенограма на заседание на Министерския съвет, в който се споменава името на компанията. Тази седмица Асоциацията на европейските журналисти в България обяви кампания за набиране на средства, за да може медията да покрие разноските по съдебния процес. Добрата новина е, че нужната сума беше събрана за три дни. Поводът обаче доказва необходимостта и занапред да има фонд за юридическа защита на журналисти и малки медии от подобни „дела шамари“. Още повече че буквално по същото време имаше нов случай на натиск срещу колега журналист. Този път от МВР.

Извън злободневието на обществения дневен ред, в новия си материал за „Тоест“ Анастасия Орманджиева реши да разкаже за научните усилия около разчитането на човешкия геном. От популярните научни статии знаем, че това е станало още в началото на века, но всъщност последните 8% бяха дешифрирани едва преди година. Какво означава това и какви врати отваря пред науката занапред – разберете от статията „Да прочетеш непрочетимото – как разчетоха човешкия геном“.

Междувременно Зорница Христова се завърна от Международния панаир на детската книга в Болоня. В своя материал тя съпоставя сегашните си впечатления и препоръки с гледната си точка отпреди 8 години, когато също е писала статия за това събитие. Ролята ѝ на действащ издател, специализиран в детските книги, добавя важната тежест на опита извън страничния поглед на любопитен посетител.

В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов е решил да ни припомни книгата „Да бъдеш мъж и баща“ на датския семеен терапевт Йеспер Юл. Според Стефан прочитът на това заглавие е особено належащ днес и тук – заради прекомерното втвърдяване на традиционни и консервативни ценности, които системно ескалират до катастрофа. А родителството, за да е здравословно, трябва да почива на диалог и взаимодействие.

Седмицата донесе и една огромна новина за родната съвременна литература. Георги Господинов стана първият български писател, номиниран за престижната литературна награда „Букър“ с романа си „Времеубежище“. Ден по-късно книгата беше номинирана и в литературния конкурс на Европейската банка за внедряване и развитие.

Във връзка с това да не пропуснем и Оскарите. Както винаги, когато има замесено българско име, обществените реакции изпълват целия емоционален спектър. Дали разпъват няма да е даже по-подходящият глагол? Но докато сме на филмова вълна, така се случи, че гледах филма „Жена“ на Ян Артюс-Бертран и Анастасия Микова в същия ден, в който прочетох тазседмичната статия на Светла Енчева „Женска приказка за стълбата към стъкления таван“. Силно препоръчвам да направите и двете, дори да не е в един и същи ден.

Нека завършим с текст, вдъхновен от друго филмово заглавие – „Баншите от Инишерин“ (което, ако не сте гледали, е наистина огромен пропуск). В рубриката ни „От дума на дума“ Екатерина Петрова се впуска в любопитно изследване на етимологията на думата „банши“ и нямате дори идея докъде успява да стигне тя.

Приятно четене и гледане! И хубав уикенд!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-mart/

„Лев инс“. Споменаването на името на тази застрахователна компания е знак, че „Тоест“ се числи към българските медии, които не ги е страх да отстояват свободата на словото. Може би вече сте разбрали, че заради цитат от стенограма на заседание на Министерския съвет, в който се споменава името на компанията, „Лев инс“ е завела иск срещу Mediapool за 1 млн. лв. За това се разбра на 8 март, тъкмо ден след огласяването на доклад на Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, според който т.нар. SLAPP дела („дела шамари“, целящи оказване на натиск върху журналисти и медии) са типични за България.

Сред другите важни събития през седмицата е историческото решение на Столичния общински съвет Паметникът на Съветската армия да бъде преместен. „Историческо“ не за друго, а защото вече се е случвало в историята – преди 30 години. И ако за три десетилетия то не е изпълнено, не е особено вероятно това да стане в скоро време. Поне докато няма сериозна преоценка на миналото, символизирано от този паметник. Същевременно събитията в Грузия, в която за малко щеше да бъде приет закон за „чуждестранните агенти“, подобен на руския, показват какви може да бъдат последствията, ако тази преоценка продължава да липсва.

Като стана дума за преоценки, в България се честват 80 години от спасяването на българските евреи. Официалната историография услужливо „забравя“ за онези 11 343 евреи от новоприсъединените територии, които България е изпратила на смърт. Срещу това възразяват не само някои „неканонични“ историци и хуманитаристи, а и личности с еврейски произход, като Еми Барух. Тя написа в отворено писмо до президента Румен Радев:

Няма никакъв морал в зловещата аритметика, според която животът на 50 000 е „платен“ с живота на 11 343.

Да, и тази година в Деня на жената се проведе шествие против насилието над жени под наслов „Нито една повече“. В него се включиха и някои политици. Както българската история обаче, така и настоящето на жените в България е залог в политическа пропагандна кампания, заради която все не се приема адекватен закон срещу насилието над жени.

На 8 март нашата нова авторка Мартина Новакова дебютира със статия за домашното насилие и дискриминацията, които стават видими с помощта на социалния театър. Пет години след като движението #MeToo се масовизира, на него в България продължава да се гледа като на нещо противоречиво и далечно, сякаш у нас това просто не се случва. Грижата за преживелите домашно и сексуално насилие е оставена на неправителствения сектор, а вниманието към темата все се измества с измислени заплахи за половата осъзнатост на децата и младежите. У нас дори няма речник, с който да назоваваме определени феномени. В тази ситуация театърът понякога е място на съпротива, включително и в България.

Без да сме се наговаряли, с Мартина Новакова сме обяснили един и същи термин в тазседмичните си статии – „интерсекционалност“, въпреки че на пръв поглед темата на моя текст е съвсем различна – за социалната подкрепа, която получават в Германия „най-безнадеждните“ хора. Такива, които едновременно са със зависимост, друго психично заболяване, бездомни са и са били в затвора. Темата всъщност не е толкова различна, защото и в двата случая става дума за степента на хуманизъм в едно общество, кои свои членове то смята за достойни за подкрепа и кои – не.

България и Унгария са съюзниците на Путин в ЕС и НАТО, смята Александър Нуцов. Впрочем като се замислим, тъкмо това е общото между споменатите по-горе проблеми с медийната свобода, Паметника на Съветската армия, историческата памет за евреите и насилието над жените. Към тях авторът добавя и корупцията – едно от най-опасните оръжия, които Русия използва срещу Запада. За да се поставят в услуга на Русия, обвинявана в тероризъм, геноцид и престъпления срещу човечеството, режимите на Орбан и Радев комбинират вътрешна диктатура, конфликти с ЕС и НАТО, както и открита защита на руските интереси. Към това се добавят енергийните зависимости и фалшивият „неутралитет“. Така България и Унгария отново се оказват от грешната страна на историята.

Какво по-хубаво от лошото време, реторично пита Александър Нуцов с намигване към заглавието на романа на Богомил Райнов (и едноименния филм) „Няма нищо по-хубаво от лошото време“. В статията му обаче се говори не за шпионски истории, а за вятърна енергия. Къде в Европа времето е най-лошо? Разбира се, на север. Тъкмо там са и надеждите за постигане на климатична неутралност, която е особено важна не само от екологична гледна точка, а и с оглед на енергийната независимост от Русия. Най-активни в тази област са Великобритания и страните от т.нар. Северноморско енергийно сътрудничество – Германия, Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Швеция.

Може ли културното наследство освен проблем да бъде и възможност? Този въпрос задава Анета Василева в статията си „Благо или бреме“. Статутът „културно наследство“ не е гаранция за една сграда, че ще бъде спасена от саморазрушаване (или подпалване от някой „клошар“). Анета ни запознава с английския архитект Дейвид Чипърфийлд, който на 7 март става носител на престижната архитектурна награда „Прицкер“. Той реставрира и консервира сгради, но с уважение към контекста и без имитации на автентичност. В същото време русенското летище, което е сред най-автентично запазените примери за следвоенен архитектурен модернизъм у нас, е с неясно бъдеще и може да падне жертва на инвестиционни апетити, както сме виждали многократно досега.

„Урок по грузински“ дава на читателите на „Тоест“ Игор Ебаноидзе (в превод на Нева Мичева). Той представя контекста на събитията, довели до драматичните протести в Грузия – страна, която може да крие десетки хиляди бежанци от руската агресия в Украйна (и украинци, и руснаци), но не може да скрие себе си от актуалните глобални противоречия. Затова е и под прицела на Русия, която иска да я задържи в своята орбита. И макар правителството да твърди, че новият законопроект за чуждестранните агенти няма нищо общо с руския, на всички е ясно кой закон служи за образец за изготвянето му. При всичките си проблеми обаче Грузия не само се учи на демокрация, а и учи на демокрация страни като Русия, ако изобщо е възможно страната на Путин да бъде научена на това.

Отдавна не бях писала бюлетин и направо се разкъсвам какво да ви препоръчам от всичко, което ми се щеше да споделя с вас през тези месеци. Но последният клип на Иги Поп подмолно успява да пребори конкуренцията. Остарял, но жилав и гол, както винаги, той пее за собствената си наркотична зависимост в миналото. Старостта му прилича. Кой да предполага, че от съквартирантите в легендарния берлински апартамент, обитаван в края на 70-те и началото на 80-те години от него, Дейвид Боуи (който го е замъкнал в Берлин, за да се чистят от дрогата, и така му е спасил живота) и понякога Лу Рийд, накрая само Иги ще остане?

Докато сме на вълна Иги Поп, по повод 8 март завършвам със спомен за знаменитата му фотосесия в рокля и не по-малко знаменитите му думи:

Не се срамувам да се обличам „като жена“, защото не мисля, че е срамно да си жена.

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-fevruari-4-mart/

Ето ни в седмицата, в която с изненада установихме, че небето над милата ни татковина не е непременно от коприна. Каза ни го Европейската прокуратура в контекста на мащабно разследване на сериозни измами с парникови квоти в тецове. Загубите са за милиони евро – и за ЕС, и за България. И в милиони фини прахови частици на сметката на нашите бели дробове.

Един от тецовете, за които се смята, че не са декларирали коректно емисиите на парниковите си газове, е „Брикел“, свързван от кого ли не с Христо Ковачки. В „Тоест“ вече ви разказахме за ТЕЦ „Брикел“, който трябваше да затвори още през 2010 г. Припомнете си двете части на материала, за да разберете как е възможно да се действа с такъв размах и наглост, като се подменя една реалност, в която всички виждаме, че тецът пуши, дими и замърсява, с друга, в която по документи той бълва от комините си едва ли не свежи пролетни цветя.

Докато ги чакаме да цъфнат не само от комините на Ковачки, по стара традиция някои се закичихме с мартеници, а други – със заповеди за уволнение заради „уронване престижа на директора“. Няма значение кой е директорът – важното е, че престижът му е уронен, а това, уважаеми читатели на „Тоест“, е абсолютно не-до-пус-ти-мо.

Разбира се, че става дума за особеното представление „КОЙ работи в Народния театър“, разиграващо се на сцената на общественото (не)внимание от края на октомври м.г. до днес. Е, вече нито Велислава Кръстева, нито Александър Морфов работят в Народния театър. На Кръстева ѝ е за първи път, на Морфов – далеч не. Той е свикнал да бъде „отлъчван“ и уволняван от първата ни сцена. Разказахме ви за това през 2018 г. в краткия филм на Владислав Севов. Вижте го тук, за да затвърдите знанието си, че няма нищо ново под слънцето. Или поне под това „слънце“, което нас ни пече.

Ново би било, ако започне да се действа активно в посока създаване на Закон за театъра (или за сценичните изкуства като цяло), в който да се уредят всички въпроси, засягащи труда на хората, работещи във, над, около, зад и за сцената (и трупата, и сценичните работници, и административния състав).

В този кратък бюлетин няма да оправим въпросите на културата, затова бодро минаваме към политиката, където нещата изглеждат все така комплицирано, да не кажа закучено. В тазседмичния си текст Емилия Милчева задава въпроса на въпросите: какво бъдеще ни предлагат тези, от чиито партийни листи ще избираме на 2 април? Отговорът не е съвсем ясен, а и изглежда, няма много желаещи да го дадат. Поне Емилия е ясна и безкомпромисна в анализа си, както обикновено.

Не е много ясно и какво иска да ни каже Върховният касационен съд с решението си да отмени възможността за юридическа смяна на пола. Това практически предопределя изхода от десетки дела, чакащи решение. Не че не можем да ги водим тези дела, просто никога няма да ги спечелим. „Оправяйте се“, казват от ВКС почти в транс. Какво още – четете в изключително подробния и аргументиран текст по темата на Светла Енчева.

За щастие, в полето на науката всичко е ясно. Или е ясно поне за онези, които разбират от нея. На наша страна си имаме Михаил Ангелов, който ни я превежда на човешки език и ни избира някои особено любопитни научни факти. Тази седмица той ни разказва за хидрогеловете, от които „поникват“ синтетични кожи, нови мозъчни клетки и даже органоиден интелект, който сяда и играе на компютърни игри. Това, последното, е изкуствен интелект, само че естествен – със съвсем реални живи клетки. Объркахте ли се? Вижте текста на Михаил, за да ви се изясни.

Ясно като бял ден в град с тец на Ковачки е положението на центровете в България, предлагащи услуги за зависими хора. Реално тези места са толкова малко, че е цяло чудо, че съществуват. За едно такова „чудо“ ни разказва Юлия Георгиева – председател на Управителния съвет на Фондация „Център за хуманни политики“. Фондацията е двигателят зад Розовата къща – единствения засега у нас нископрагов център за хора със зависимости. Как мечтата да има такова място се превръща в реалност, какво коства всичко това и какво правим после – Юлия разказва от първо лице в „Позитивно за Розовата къща“.

В опит да завърша позитивно, колкото и да ми е трудно в тази мъглива във всяко отношение седмица, ще ви препоръчам да минете едно второ четене със Севда Семер на книгата „Един ден в музея“ (изд. „Точица“ 2021). Това е гид за най-известните музеи в София под формата на комикс с текст от Зорница Христова и илюстрации от Сияна Захариева. Книгата е като карта със съкровища, която превръща музейното пространство в площадка за игра, като разчита на най-великото детско оръжие, пробиващо всеки мрак – любопитството.

Намерете си го това любопитство, в случай че сте го изгубили през годините, и си го ползвайте при нужда, защото може и да е вярно, че е убило котката, но също толкова вярно е, че без него сме едни органоидни интелекти, бързо приближаващи срока си на годност. И спирам да пиша, защото изречения като горното могат да ви откажат да четете. А не бива. „Тоест“ е за четене – приятно да ви е.

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-20-25-fevruari/

В своите „Марсиански хроники“ (1950) Рей Бредбъри описва следния възможен свят: между 1999 и 2026 г. Марс е колонизиран, а на Земята се разразява световна война, която завършва с ядрен апокалипсис.

Изминаващата седмица във вече достигналия гореспоменатата възраст свят, засега разминал се и с Марс, и с апокалипсиса, ни върна

няколко крачки назад.

По-близо до времето на Бредбъри, бих казала. Без това да ни отдалечава ни най-малко от възможността за апокалипсис.

До голяма степен очаквано, в двучасовата си реч, произнесена на 21 февруари, Владимир Путин се отметна от Договора със САЩ за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия и обясни, че възнамерява да осигури готовност за изпитания на ядрени оръжия.

У нас пък, недотам очаквано, но безобразно скандално, ВКС гласува (с 28:21) край на съществувалата десетилетия наред възможност за юридическа смяна на пола. С нелепи аргументи, според които нашият пол е единствено биологичен и нищичко не може да го поклати, докато смъртта ни раздели от него, амин.

Макар и без пряка връзка, двете събития влизат в особено мрачна синергия помежду си и навяват екстремни мисли. За Марс най-вече. (Преди такива като Путин и почитаемите 28 съдии да ни пратят вкупом „на Сатурн“).

Извън кондензацията на мрак, която двете събития сами по себе си извършват, те се случват в знакова седмица –

седмица, която отбелязва зловеща годишнина.

Съвсем логично настоящият брой на „Тоест“ отразява реалностите на войната, която Русия води срещу Украйна и срещу целия демократичен свят. Война, разгръщаща се не само на бойното поле, но и на идеологически миниран терен, където се сблъскват два противоположни цивилизационни избора, две несводими визии за съвременния човек и неговата ситуация.

Посветен на тази военна годишнина е разтърсващият шести епизод „Отложен живот“ от подкаста на Николета Атанасова „Украйна не е загубена“. През тембъра на пет преплитащи се гласа журналистката връща на забързан кадър последните 365 дни и ни потапя в три военновременни контекста – на Украйна, на Русия и на България.

Вторият текст в броя, свързан с годишнината – „Как Радев постави България на картата“ на Емилия Милчева – се занимава със срамните вътрешни и международни изяви на президента, който си играе на самодържец, продължава да подрива парламентарната демокрация и еднолично да представлява позицията на България по темата за войната в Украйна, формулирайки руските интереси като национални.

Съдбата на друг един самодържец, но не пишман като нашия, а доказал се с годините, също е тема в броя. За евентуалния провал на Ердоган на предстоящите президентски и парламентарни избори и за положителните последствия от него четете в (хипо)тезисния текст на Александър Нуцов – „Турция – външна политика по Рихтер“.

На пръв поглед далеч от високата политика и дипломация ни отвежда разказът по преживяно на Йовко Ламбрев „Съжители по неволя“. Как да реагираме, ако изведнъж се окажем „окупирани“ в собствения си дом от нежелани съквартиранти, които, макар и невидими, ни стоварват „мръсните си ризи“ и тежкия си биографичен и кредитен багаж. За разлика от окупацията на годината, от тази има лесен изход и Йовко Ламбрев го описва стъпка по стъпка.

В обзорната си рубрика „По буквите“ Зорница Христова този път се обръща изцяло към поезията и ни разказва за три книги. И трите поетически – „Възхвала на тъмнината“ на Борхес в превод на Рада Панчовска, „Зрящият е хляб“ на Биньо Иванов в съставителството на Яна Букова и „Въображаеми градини“ на Галина Николова.

Стихотворенията на Борхес са сравнени от Зорница с танго, при което се носим в ритъма на образите, за да се връщаме стъпка назад към онези от тях, врязали се в паметта ни. Антологията „Зрящият е хляб“ ни изправя пред „сблъсъците в езика“ (Я. Букова), характерни за късния Биньо Иванов, които Зорница асоциира с поезията на Дилън Томас и Къмингс. Третата стихосбирка – на Галина Николова – е представена като „терапевтична“ и „саморефлексивна“, книга, която ни учи да слушаме вътрешния си език и да разговаряме със себе си – безценни умения в днешната акустична среда на врява и безумство.

Завършваме тази седмица с

нова рубрика – „Стихотворение на месеца“.

Откриваме я с „Тихо ще вали“ на не особено известната у нас американска поетеса Сара Тисдейл в превод на Димитър Кенаров. Стихотворението е публикувано към края на Първата световна война и в началото на грипната пандемия от 1918 г. Добива голяма популярност, когато Рей Бредбъри го включва в едноименния си разказ „Ще паднат тихи дъждове“ (превод Никола Милев), всъщност предпоследния разказ в „Марсиански хроники“. На фона на една „умна къща“, полуоцеляла от ядрения апокалипсис през 2026 г., която зациклено продължава да пече филии, да бълва палачинки и да пълни вечерната вана, гласът на домашния „робот“ рецитира любимото стихотворение на вече несъществуващата стопанка на дома:

… и нито птиците, ни дърветата ще заплачат,
ако човекът напълно изчезне в здрача;
и самата Пролет, щом се събуди в зори,
едва ли и тя ще узнае, че някога сме били.

Една година след началото на войната в Украйна, когато думите ни вече не стигат да опишат ужаса на случващото се и цивилизационния срив, пред който сме изправени, публикуваме това стихотворение в нов превод. В знак на съпротива. И с убедеността, че независимо от смутните времена, в които живеем, доброто стихотворение винаги е добра новина за човека, за човешкото.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-13-18-fevruari/

За да премине всичко гладко, трябва
внезапното отпращане на принца
да се представи като мярка.
Отчаяните болести церят се
с отчаяни лекарства. Или никак.

Из „Хамлет“ от Уилям Шекспир (прев. Валери Петров, 1985)

Според политическия ни сеизмограф седмицата премина под общия знаменател на вторичните трусове, предизвикани от новата порция санкционирани за мегакорупция български граждани. Този път шамарите, освен откъм САЩ по т.нар. закон „Магнитски“, дойдоха и от Великобритания.

С други думи казано, българската институционална корупция вече е глобален проблем. А това ще остави неприятни белези и последици. Преки за санкционираните, но и косвени за всички нас, които живеем, работим, правим някакъв бизнес тук или с партньори отвъд границите на страната ни. И това ще продължи, докато не започнем да гласуваме така, че институциите ни да бъдат принудени да се върнат към отредените им роли. Скоро ще имаме нова възможност – въпреки че голяма част от институциите правят всичко нужно безтегловността да продължи. Активирани са и всички скелети от миналото, за да разводняват дебатите и да разсейват гласоподавателите с каквото могат.

Добрата новина е, че въпреки всичко такива порции политически шамари провокират размествания. А в недрата на българския обществен живот отдавна са се натрупали геологически напрежения, които чакат своя момент да се срутят и да пренаредят пластовете. За разлика от действителните земетресения, в политически контекст това наистина ще е по-скоро добра новина – въпреки съпътстващите щети и рискове. Емилия Милчева разглежда детайлите по темата в анализа си „Невинни по Гешев, корумпирани по „Магнитски“. Чудесен текст, не го пропускайте!

И понеже предизборната кампания тепърва предстои, а ошамарените дружинки още са в ступор, тази седмица в „Тоест“ силно акцентираме върху науката с цели два много интересни материала. Единият е новият обзор в рубриката ни „Научни новини“. Михаил Ангелов разказва за открития нов рецептор, за който има надежди, че ще помогне в борбата с COVID-19, а заедно с това научаваме и актуална информация за разпространението на птичия грип. Другите любопитни теми в обзора са свързани със SpaceX и едно вълнуващо откритие за образуването на пръстените около планетите.

Дебют в „Тоест“ тази седмица прави и новата ни авторка Анастасия Орманджиева, която е молекулярен биолог и докторант по имунология. Първият ѝ текст при нас е посветен на темата за пълната регенерация на органи. И макар при бозайниците, каквито се явяваме и ние, това засега да изглежда далеч от реалността, съвременните технологични инструменти и научни наблюдения правят възможни някои нови терапии в регенеративната медицина при хората. Прочетете повече в статията „Регенерацията на органи – на една (регенерирана) ръка разстояние“.

Още с първият си текст в „Тоест“ Екатерина Петрова предизвика доста сериозен интерес и си спечели вярна публика. Тази седмица ви предлагаме нова нейна статия, в която ще научим що е то балаклава и защо има повече общо с рибата (или риболова), отколкото с баклавата. Както и много други взаимосвързани детайли, за които не сте и подозирали.

Нека завършим с хубава книга. В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов реши да ни припомни за „Светът от вчера“ – последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според нашия колега, въпреки заглавието си, книгата е значима именно с това, че съобщава важни неща за утре. Вместо ревю той прилага петнайсет аргумента защо е важно да я прочетем отново. Най-малко за да си спестим някой ден срама, за който пише Цвайг:

Против волята си станах свидетел на най-ужасното поражение на разума и на най-дивашкия за цялата писана история триумф на бруталността; никога – отбелязвам това съвсем не с гордост, a със срам – нито едно поколение не е претърпявало такова морално падение от такива духовни висоти както нашето.

Днешното поколение имаме тежък дълг и отговорност да предотвратим това.

Приятно четене!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-fevruari/

Тази седмица спокойно можеше и да не се състои. Започна с опустошителното земетресение в Турция и Сирия, отнело живота на хиляди хора, и завърши с новината, че още един българин е бил убит от съседа си, защото мига шумно. Предишният случай беше от ноември миналата година, когато Константин Дамов (62 г.) след многобройни междусъседски разпри застреля 41-годишния баща на три деца Иво Андреев. Поводът, твърди се, е някаква врата. Може и да е онази същата, зад която упорито крием обществените си угризения, че допускаме да се случва всичко това.

Паралелно с трагедията на местно ниво, където, изглежда, всички сме съучастници, вървят и световните процеси, в които също се включваме посвоему. Тази седмица Александър Нуцов се опитва да опише как би изглеждал мирът след края на войната в Украйна и какво ще е състоянието на международната система. В текста „Устойчив мир или нова желязна завеса“ той обръща внимание и на реалните отношения между ЕС, НАТО и Русия. Древните са казали: „Ако искаш мир, готви се за война“, но не е лошо да се има предвид и обратният вариант: „Ако искаш война, готви се за мир.“ Александър обяснява защо.

Оставяме международното положение леко встрани, правим един пирует и се приземяваме не чак толкова елегантно в блатото на българския политически живот, където редиците се стягат за нови избори. Емилия Милчева повдига въпроса как се избират от партиите онези, които ще избираме после ние – с други думи, каква е механиката, с която ще се запълват новите партийни листи. Във „Вот 2023. „Мат’рял“ за листи или хора за избиране“ отново можем да си припомним къде живеем (в случай че ни се е удала възможност да забравим), като обърнем внимание на следното: няма демократични регламенти и добри практики за номинации на кандидати и всичко изглежда като кастинг, а не като реален политически процес.

Като казах „политически процес“, ми се прииска да направя очевидната констатация, че политиката в България е населявана от всякакви „политически животни“ (да ме прощава Аристотел) и това може би има известна очарователност, особено когато ги „изследваме“ през балоните в социалните си мрежи. Но когато политиците нападат с безпочвени обвинения журналисти, защото журналистите се осмеляват да си вършат работата, изглежда, че нещата леко излизат от коловозите на основополагащите принципи на демократичните общества, сред които са свободата на словото и независимостта на медиите.

Буквално преди дни Емилия Милчева беше атакувана от политическа партия „Възраждане“ за свой репортаж в „Дойче Веле“, който разглежда какви са хората, подписващи се против еврото, и какви са техните съображения. Емилия пита, записва отговорите и без да знае, се оказва нарушител на обществения ред. После, разбира се, има пресконференция на „Възраждане“, на която представители на партията „разобличават“ Емилия Милчева като лице, минало през много „българоезични американски медии в България“, пратено да провокира. Истината е, че тук вече всяко по-настоятелно задаване на въпроси се смята за лошо възпитание, както казва журналистката Миролюба Бенатова в едно свое интервю. Така че каквото и да се каже по този въпрос, все ще е провокация. Затова спирам, понеже основната цел на „Тоест“ е да ни провокира да мислим, а не да правим пресконференции.

Българското участие във Венецианското архитектурно биенале е тема, по която със сигурност тепърва ще се мисли и говори. България не се е представяла на този форум от 15 години. Повечето кандидати, явили се на конкурса за избор на наш участник, са показали съвсем адекватни предложения, както пише в текста си „Венеция, България и изоставените сгради“ арх. Анета Василева. Този избор не минава и без скандал или поне без опит за такъв. В крайна сметка е излъчен проектът на POV Architects „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“, поставящ фокус върху изоставените сгради на стари училища в България. Какъв е контекстът, в който ще се представи нашето предложение, какво представлява то и какви са възможностите за неговото по-добро реализиране, разказва арх. Василева.

От тъмнината към светлината със сигурност ни придвижват и книгите. Особено когато осветляват истории „от архивите“. Тази седмица тръгваме по буквите със Зорница Христова, която ни представя „Кой е Сава Попов? Отключването на един архив“ от Антон Стайков и Свобода Цекова, „Оловна тишина. Историята на един разстрел“ от Ивайла Александрова и „Световна литература. Космополитизъм. Изгнание“ от Галин Тиханов.

Първата книга разказва за писателя и журналист Сава Попов. Неговата история остава някак неглижирана, но сега се появява като резултат от изключително задълбочено изследване на архивите на писателя „с обаянието на автентичния материал, но и с осезаемо разказваческо умение“, както пише Зорница.

„Оловна тишина“ е още един изследователски труд, целящ да разкаже истинската история, а не кратката ѝ версия за пред знамето. Ивайла Александрова се заема да разгледа документите по делото на Никола Вапцаров и да ги предостави като контрааргумент срещу всички клишета за него. Добре е да се отбележи, че „Оловна тишина“ не е съд над Вапцаров. Особено пък като поет“, както казва Зорница Христова.

Тази седмица „По буквите“ завършва с представяне на „Световната литература. Космополитизъм. Изгнание“ на Галин Тиханов, в която участва и Марин Бодаков. Историята на идеите е сърцевината на книгата на проф. Тиханов, литературовед, член на Британската академия. Какво всъщност е космополитизмът, ако си представим понятието като персонаж, и къде се крие политическият потенциал на тази книга – прочетете в текста на Зорница Христова.

Приятно четене!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-yanuari-4-fevruari/

„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)

И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!

С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.

Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.

Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.

И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.

Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?

Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.

За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.

За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.

Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.

Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-yanuari-4-fevruari/

„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)

И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!

С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.

Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.

Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.

И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.

Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?

Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.

За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.

За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.

Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.

Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-5-godini/

На 1 февруари 2018 г. „група мечтатели“, както се нарекохме тогава, дадохме старт на „Тоест“. Пет години по-късно още много мечтатели се присъединиха към нашата група. Тази медия нямаше да съществува до днес без своите автори и редактори, дарители и поддръжници и най-вече без вас – нашата критична и вярна публика. „Тоест“ е общ на всички ни. Да ни е честит!

През тези години не сме изневерили на нито едно от обещанията си към вас: да не „гоним“ новините и да не се стремим да сме „винаги първи“ в съобщаването на това „какво е станало“, а да се опитваме задълбочено да обясним „какво следва от това, което е станало“; да подбираме внимателно темите, авторите и събеседниците си, да проверяваме фактите и да полагаме много грижи за редактирането на всеки материал; да публикуваме само авторско съдържание, а не препечатки на Facebook статуси, чужди статии и готови прессъобщения; да не разсейваме четенето ви с рекламни банери и изскачащи съобщения.

Така ще бъде и занапред.

Както обещахме преди паузата за основен ремонт, ще отбележим петата годишнина на „Тоест“ със свеж рестарт и много хубави изненади:

Нов сайт

Вероятно вече сте забелязали, че „Тоест“ се нанесе в нов дом. Много се надяваме той да ви харесва и да ви служи добре. Новият ни сайт е много по-бърз и по-гъвкав (особено за читателите в чужбина), дизайнът му е лек, съвременен и удобен за четене от всякакви устройства, а търсачката намира статии, автори и рубрики по зададените ключови думи в реално време. Има автоматична интеграция с платежната система Stripe и възможности за определяне на нива на финансова подкрепа от читателите и различни подаръци към тях (но за това ще ви разкажем малко по-късно). Отделно има допълнителни функционалности, които значително улесняват работата на редакторите и авторите.

Нови редактори, автори и теми

Много сме радостни, че към редакторския ни екип се присъединиха Боряна Телбис и Надежда Радулова. Боряна ще отговаря за политическите анализи и коментари, Надя – за културните статии и рубрики, а двете заедно ще си поделят всички останали обществени теми, които засягаме в „Тоест“ – граждански права и права на малцинствата, дезинформация и пропаганда, образование, здравеопазване, правосъдие, икономика и др.

Кръгът от автори на „Тоест“ също се разширява, а с това – и темите ни. Профилите на новите автори са разнообразни – сред тях имаме политолог, молекулярен биолог, художествен преводач, студенти по журналистика. Предстои да ви представим и две нови месечни рубрики.

Повече присъствие и комуникация с публиката

За тази дейност ще разчитаме на Йоанна Елми, която познавате добре като постоянна авторка на „Тоест“. През 2023 г. очаквайте в профилите ни в социалните мрежи повече визуално съдържание, сторита, кратки видеа, анкети и дискусии. А ако сте наши дарители, в най-скоро време ще бъдете поканени в специалния ни форум, където ще можете да комуникирате директно с авторите и редакторите на „Тоест“, да предлагате теми, да давате обратна връзка и да участвате пряко в процеса на подобряване на медията.

Нови форми на подкрепа

Постоянно търсим нови начини на финансиране. През идните месеци очакваме резултатите от първото ни кандидатстване по програма за подпомагане на медии. Заедно с това ще търсим подкрепа и от бизнеси, които имат ясното разбиране, че почтената и справедлива среда за предприемачество няма как да съществува в условия на корумпирана власт, неработещо правосъдие и зависими медии.

Преди всичко обаче ще продължаваме да разчитаме на подкрепата на всеки от вас. Изберете някой от дарителските пакети, които сме ви подготвили – в тях има и специални подаръци от нас и нашите партньори.

И за десерт – най-сладката новина

Ще има шоколад на „Тоест“ с марката на „Гайо“! Той ще бъде част от постоянния асортимент на семейната фабрика за занаятчийски шоколади, а 1 лв. от цената на всяко блокче ще подкрепя усилията на медията ни да създава качествена журналистика. Нямаме търпение в най-скоро време да споделим с вас как ще се казва, как ще изглежда и какъв ще е неговият вкус, специално създаден за „Тоест“.

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г. 

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание. 

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на [email protected].

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г.

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание.

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на [email protected].

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г.

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание.

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на editors[@]toest.bg.

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Post Syndicated from Ан Фам original https://toest.bg/editorial-28-nov-3-dec-2022/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова. 

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Източник