Post Syndicated from Ан Фам original https://www.toest.bg/siedmitsata-28-noiemvri-3-diekiemvri/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова.

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Post Syndicated from Ан Фам original https://www.toest.bg/siedmitsata-28-noiemvri-3-diekiemvri/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова.

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-7-12-nov-2022/

Измина още една седмица, в която сформирането на редовно правителство изглежда все така мираж в неопределеното бъдеще, а служебният кабинет взема решения, които може да имат дългосрочни последствия за България. Изневиделица се оказа, че Десислава Иванчева и Биляна Петрова са осъдени на последна инстанция и бяха вкарани моментално в затвора, без – по собствените им думи – дори да са успели да видят съдебното решение. По-голям скандал обаче се оказа фотосесия с певицата Рут Колева за модно списание, която разбуни патриотарски страсти, че поругала паметник в Перущица, който е построен по повод стогодишнината от Априлското въстание, но повече прославя тоталитарния режим. Въпреки че този паметник е запуснат от години, издраскан със слово на омразата и служи за тоалетна, в която се ползват и наркотици.

Междувременно Русия обяви, че се изтегля от Херсон (макар да продължава да го смята за своя територия след анексията в края на септември), и съответно Украйна навлезе в него. Става въпрос не само за самия град, а и за обширна област от западната част на Днепър, завладяна от руската армия. След изтеглянето ѝ цялата окупирана територия на Украйна ще бъде от източната част на реката, а снабдяването на Крим ще се затрудни допълнително.

На Русия е посветена и статията на Александър Нуцов „Войната – продължение на вътрешната политика с други средства“. В нея той представя хронология на единовластието на диктатора Владимир Путин от влизането му в политиката до наши дни, като използва израза на руския журналист и опозиционер Михаил Зигар за „колективния Путин“, който се съобразява с мнението и интересите на кръговете около президента. Идеята за „денацификация“ не е изобретение на самия Путин за оправдаване на войната срещу Украйна, а наричането на всичко прозападно „фашизъм“ и „нацизъм“ има далеч по-дълбоки корени в историята на Русия.

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство, казва Емилия Милчева в седмичния си политически коментар. Все повече погледи се насочват към третия мандат, фаворит за който е смятана партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“. Генерал Янев пък демонстрира готовност да се нагърби отново с поста на министър-председател, обратнопропорционална на последователността в политическите му възгледи. Той вече цитира не Путин, а Кенеди. Същевременно скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на правителството на Кирил Петков, са забележителни. А България върви към неформална президентска република.

На 6 октомври 82-годишната Ани Ерно стана лауреатка на Нобеловата награда за литература. Новата ни авторка Меглена Боденска ни представя портрет на френската писателка, която има повече от 20 романа, но на български език са преведени само два от тях. Отличаването ѝ става в контекста на движението #MeToo, което хвърля сянка и върху Шведската академия. Ерно приема наградата като отговорност да продължи борбата срещу несправедливостите, извършвани не само спрямо жените, а и спрямо „доминираните“, казано с думите на френския социолог Пиер Бурдийо.

Научните новини, които ни представя Михаил Ангелов тази седмица, са за биотехнологиите в медицината, които присъстват вече не само в научната фантастика, а и в клиничните лаборатории. За изучаването на болестта на Батен например вече се правят изследвания не само върху мишки, но и върху овце, защото измененията в техния мозък вследствие на заболяването повече приличат на тези в човешкия. Американска компания пък е започнала клинично изпитване на генна терапия за лечение на пациенти с ХИВ. Заедно с тези новини Михаил насочва нашия поглед и към звездите – последните снимки от телескопа „Джеймс Уеб“ ни дават по-ясна представа за процесите на възникване на нови космически тела, а изследването на повърхността на Марс ни разкрива нови тайни на пустинната планета.

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер ни препоръчва романа на Колсън Уайтхед „Момчетата от Никел“. Това е книга, просмукана от дълбок мрак, която се базира на истинската история на поправително училище във Флорида, функционирало цели 111 години въпреки данните за ужасяващо насилие от страна на надзирателите върху децата, включително стотина убийства. Момчета, предимно чернокожи, са „осъдени“ от обществото да се озоват в този интернат, независимо от способностите и житейските си амбиции. Романът, в който има много болка, но и надежда, носи на автора си втора награда „Пулицър“.

Нали си знаете, че няма да ви оставя без лични препоръки? Този път те са по повод падането на тоталитарния режим, което на 10 ноември навърши Христова възраст. Нямам конкретна препоръка, по-скоро ми идват наум доста филми, които по един или друг начин критикуват периода преди 1989 г. Ако ви се гледат сериозни или трагични филми – „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Да обичаш на инат“, „Една жена на 33“, „Понеделник сутрин“… Ако предпочитате комедии – „Преброяване на дивите зайци“ и „Кит“… Това е само малка част от многото филми, които разкриват фалша и двойните стандарти на онези времена.

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/editorial-7-12-nov-2022/

Измина още една седмица, в която сформирането на редовно правителство изглежда все така мираж в неопределеното бъдеще, а служебният кабинет взема решения, които може да имат дългосрочни последствия за България. Изневиделица се оказа, че Десислава Иванчева и Биляна Петрова са осъдени на последна инстанция и бяха вкарани моментално в затвора, без – по собствените им думи – дори да са успели да видят съдебното решение. По-голям скандал обаче се оказа фотосесия с певицата Рут Колева за модно списание, която разбуни патриотарски страсти, че поругала паметник в Перущица, който е построен по повод стогодишнината от Априлското въстание, но повече прославя тоталитарния режим. Въпреки че този паметник е запуснат от години, издраскан със слово на омразата и служи за тоалетна, в която се ползват и наркотици.

Междувременно Русия обяви, че се изтегля от Херсон (макар да продължава да го смята за своя територия след анексията в края на септември), и съответно Украйна навлезе в него. Става въпрос не само за самия град, а и за обширна област от западната част на Днепър, завладяна от руската армия. След изтеглянето ѝ цялата окупирана територия на Украйна ще бъде от източната част на реката, а снабдяването на Крим ще се затрудни допълнително.

На Русия е посветена и статията на Александър Нуцов „Войната – продължение на вътрешната политика с други средства“. В нея той представя хронология на единовластието на диктатора Владимир Путин от влизането му в политиката до наши дни, като използва израза на руския журналист и опозиционер Михаил Зигар за „колективния Путин“, който се съобразява с мнението и интересите на кръговете около президента. Идеята за „денацификация“ не е изобретение на самия Путин за оправдаване на войната срещу Украйна, а наричането на всичко прозападно „фашизъм“ и „нацизъм“ има далеч по-дълбоки корени в историята на Русия.

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство, казва Емилия Милчева в седмичния си политически коментар. Все повече погледи се насочват към третия мандат, фаворит за който е смятана партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“. Генерал Янев пък демонстрира готовност да се нагърби отново с поста на министър-председател, обратнопропорционална на последователността в политическите му възгледи. Той вече цитира не Путин, а Кенеди. Същевременно скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на правителството на Кирил Петков, са забележителни. А България върви към неформална президентска република.

На 6 октомври 82-годишната Ани Ерно стана лауреатка на Нобеловата награда за литература. Новата ни авторка Меглена Боденска ни представя портрет на френската писателка, която има повече от 20 романа, но на български език са преведени само два от тях. Отличаването ѝ става в контекста на движението #MeToo, което хвърля сянка и върху Шведската академия. Ерно приема наградата като отговорност да продължи борбата срещу несправедливостите, извършвани не само спрямо жените, а и спрямо „доминираните“, казано с думите на френския социолог Пиер Бурдийо.

Научните новини, които ни представя Михаил Ангелов тази седмица, са за биотехнологиите в медицината, които присъстват вече не само в научната фантастика, а и в клиничните лаборатории. За изучаването на болестта на Батен например вече се правят изследвания не само върху мишки, но и върху овце, защото измененията в техния мозък вследствие на заболяването повече приличат на тези в човешкия. Американска компания пък е започнала клинично изпитване на генна терапия за лечение на пациенти с ХИВ. Заедно с тези новини Михаил насочва нашия поглед и към звездите – последните снимки от телескопа „Джеймс Уеб“ ни дават по-ясна представа за процесите на възникване на нови космически тела, а изследването на повърхността на Марс ни разкрива нови тайни на пустинната планета.

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер ни препоръчва романа на Колсън Уайтхед „Момчетата от Никел“. Това е книга, просмукана от дълбок мрак, която се базира на истинската история на поправително училище във Флорида, функционирало цели 111 години въпреки данните за ужасяващо насилие от страна на надзирателите върху децата, включително стотина убийства. Момчета, предимно чернокожи, са „осъдени“ от обществото да се озоват в този интернат, независимо от способностите и житейските си амбиции. Романът, в който има много болка, но и надежда, носи на автора си втора награда „Пулицър“.

Нали си знаете, че няма да ви оставя без лични препоръки? Този път те са по повод падането на тоталитарния режим, което на 10 ноември навърши Христова възраст. Нямам конкретна препоръка, по-скоро ми идват наум доста филми, които по един или друг начин критикуват периода преди 1989 г. Ако ви се гледат сериозни или трагични филми – „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Да обичаш на инат“, „Една жена на 33“, „Понеделник сутрин“… Ако предпочитате комедии – „Преброяване на дивите зайци“ и „Кит“… Това е само малка част от многото филми, които разкриват фалша и двойните стандарти на онези времена.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-28-oct-5-nov-2022/

Гласуването с хартиени бюлетини се завърна. Поне на първо четене. Но изминалата седмица най-сетне ни зарадва и с една добра политическа новина – парламентът гласува с голямо мнозинство предоставяне на военна помощ за Украйна. В последния момент от „Български възход“ промениха позицията си и гласуваха „за“, така че против останаха само от „Възраждане“ и БСП. Този ход на партията на Стефан Янев е повече от интересен, като се има предвид, че председателят ѝ беше отстранен от поста министър на отбраната в редовното правителство на Кирил Петков, защото възпроизвеждаше опорките на кремълската пропаганда, отказвайки да нарече руската агресия в Украйна война. Но кой знае, може би желанието му да участва във властта, каквато и да е тя, е по-силно от привързаността му към Русия на Путин.

Служебният военен министър Димитър Стоянов от своя страна даде ясен знак, че ще се опита да попречи на предоставянето на реална военна помощ, заявявайки, че предложението на правителството по този въпрос ще бъде „крайно консервативно“. Като имаме предвид, че редовно правителство не се очертава скоро, нищо чудно парламентът и президентът Румен Радев (посредством назначените от него служебни кабинети) да си прехвърлят топката до края на войната.

На този фон служебният премиер Гълъб Донев демонстрира две положителни качества – чувство за хумор и способност за самоирония. Той повтори вица за себе си, разказан през лятото от Бойко Борисов: „Как Гълъб Донев прави бюджет? Перо по перо.“

„На терена на постполитиката президентът е цар“, твърди Емилия Милчева в тазседмичния си политически коментар. Признаци на постполитиката са деидеологизация, тоест отказване от идеите за ляво и дясно, популистки мерки, стихийно появяващи се и закърняващи политически формации. Във времената на постполитиката печели онзи, който е не-политик по закон – президентът, а безконтролната власт, опакована като „служба на Отечеството“, се услажда. Единственото, което в тази ситуация вгорчава битието на Радев, е, че парламентът изненадващо заработи.

Политиката в Израел може да ни изглежда далечна тема, но всъщност ни е изненадващо близка. На 1 ноември в страната се проведоха поредните „последни избори“ – петите от 2019 г. насам, а това доста напомня ситуацията у нас. Дни преди изборите в Израел в обзорната си статия Мирослав Зафиров открои и други паралели с България. Обща между двете страни е и надеждата, че най-сетне ще се сформира стабилно правителство, въпреки че изгледите това да стане в Израел са повече, отколкото в България.

Юлия Георгиева от Центъра за хуманни политики, който управлява дневния център за хора със зависимости „Розовата къща“, е била герой на няколко публикации в „Тоест“. Радваме се, че тя вече е и наш автор с кратка справка от първа ръка за зависимостите в България. В нея Юлия споделя личен професионален опит и представя в исторически контекст употребата на психоактивни вещества в страната ни, борбата срещу нея, както и формите за подкрепа на хора със зависимости. Изводите за ролята на държавата в това отношение никак не са оптимистични.

Медиите като част от дезинформационния поток – това е темата на статията на Константина Василева в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. В нея се описват едни от основните механизми за дезинформация. Такъв механизъм например е представянето на факти без контекст – нещо, което не е чуждо дори на БТА. Друг фактор е „медийната легитимност назаем“ – подправени скрийншотове на статии, които се представят като публикации на реномирани издания. Според авторката социалните мрежи са най-прекият път до дезинформацията, а подкопаването на доверието в медиите е основна тактика за неутрализиране на проверката на факти.

Минаваме на по-приятна вълна – културната. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни препоръчва две стихосбирки и един роман. Стихотворенията в „Пристанището на часовника“ на Мария Липискова се обитават от жена, чиито белези на принадлежност към определена част на обществото са повехнали или изтръгнати. Във „Време за суинг“ от Зейди Смит (в превод на Невена Дишлиева-Кръстева) темите за принадлежността – раса, класа, пол – отекват ритмично, като тракане на обувки за степ. А в поетичната книга „Светът на думите“ от Роман Кисьов несъвпадението със себе си не е мъчителен парадокс, а състояние, което носи радост, усещане за богатство и свобода.

Тазгодишното осмо издание на „Пловдив Джаз Фест“ започна вчера, а закриването му е на 7 ноември. На тази дата в пловдивския Културен дом „Борис Христов“ концерт ще изнесе една от най-прочутите съвременни джаз певици – Гретчен Парлато. По молба на „Тоест“ българската ѝ колежка Мирослава Кацарова, която е и организатор на фестивала, направи блицинтервю с Парлато за силата на деликатния музикален изказ. Докато го четете, може да се насладите и на няколко музикални изпълнения на певицата.

Щом сме на музикална вълна, и този път няма да ви оставя без лична препоръка. Нина Хаген, известна като германската „кръстница на пънка“, има нов албум – 11 години след последния си. Той ще бъде пуснат в продажба на 9 декември, а междувременно се завъртя една песен от него – 16 Tons. Песента всъщност е кавър – оригиналът от 1946 г., посветен на тежкия живот на миньорите, е на Мърл Травис, но парчето става популярно едва след кавър версията на Тенеси Ърни Форд от 1955 г. и европейския вариант на Франки Лейн от следващата година.

В клипа към версията на Нина Хаген вместо нея участват други, гримирани в неин стил. Но гласът си е нейният, колкото и да не прилича на женски. Просто „кръстницата на пънка“ може не само да стига височини на оперно сопрано, а да пее и така:

Приятно четене и слушане!

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-17-22-october-2022/

Седмицата премина в парламентарен абсурдизъм и странна диалогичност на главния прокурор Иван Гешев на фона на непрестанните удари, които Русия нанася върху гражданската инфраструктура и цивилното население на Украйна. Преди изборите се чудехме дали новият парламент ще успее да излъчи правителство, но въображението ни е било бедно, както впрочем и на авторите на Конституцията на България. Народното събрание се спъна още в първата си задача – да избере свой председател, а такъв казус не е предвиден в основния ни закон. През това време пък Бойко Борисов, председател на партията, спечелила най-много гласове на изборите, риташе мачле.

Парламентарната демокрация, която, по думите на Ива Митева от ИТН, „като че се изхаби“, изглежда все по-абсурдистки. В този контекст фактът, че накрая за председател на парламента беше избран неадекватно ръководещият тридневното първо заседание Вежди Рашидов, носител на мутренския приз „главен мултак на републиката“, си изглежда намясто. По-намясто би било само да се избере бездомното куче пред парламента, прочуло се в деня на откриването на 48-мото Народно събрание. А и кучето буквално беше пред-седател, тоест седеше отпред.

Абсурдността обаче не е на самата демокрация, а на политическата ситуация у нас. Затова е добре да не забравяме сериозния принос на ИТН за настоящото положение. Тъкмо партията на Слави Трифонов направи всичко по силите си, тъй щото трите предишни парламента да имат толкова кратък живот, тъканта на политическото да се разпадне в максимална степен и демокрацията да изглежда „изхабена“.

Краят на парламента започна още с началото му, констатира Емилия Милчева в политическия си коментар, очаквано посветен на основната вътрешнополитическа тема тази седмица. В него се проследява първият работен ден на 48-мото Народно събрание и се анализират различните мнозинства в него, които правят работата му още по-трудна. Едни са лагерите „за“ и „против“ подкрепа на Украйна, други са по отношение на корупцията и безконтролната власт на главния прокурор. А последното обяснява необичайната диалогичност на Гешев, която според Емилия издава страх.

Статия, написана съвместно от двама бивши председатели на Съюза на съдиите в България, не се появява всеки ден. Мирослава Тодорова, наказателен съдия в Софийския градски съд, и Калин Калпакчиев, съдия в Софийския апелативен съд, приеха поканата да разяснят за читателите на „Тоест“ що е то възстановително правосъдие, какви са принципите му, защо го има и защо е необходимо да се прилага по-често в травматизирано общество като българското. То е преди всичко „способ да видиш другия като пълноценно човешко същество“. Защото и от двете страни на съдебния процес стоят хора.

В петия епизод на подкаста на Николета Атанасова „Украйна не е загубена: Кризи“ следим две истории. Първата е на украинката Алла – тя идва у нас заедно с дъщеря си, бягайки от бомбардировките в Киев, но четири месеца след началото на войната се завръща в Украйна, за да бъде до мъжа си. Втората история е на Юри, украинец от Мариупол, който изненадващо заминава от България за Москва, оставяйки приятелката си тук. Заплетената лична история на две почти деца, избягали в България от Русия, повдига много въпроси, които надхвърлят частното пространство на героите в нея.

Без важничене Стефан Русинов интервюира Йордан Д. Радичков, чийто последен сборник с разкази „Навалица! Или за 25 часа в град София“ беше отразен преди месец от Зорница Христова в рубриката „По буквите“. Под привидната фриволност на разговора между двамата се крият сериозни теми – за суетата, за това, че „хем сме сами, хем непрекъснато сме заедно“, за „сложнотията на ежедневието, което всеки ден ни удря по муцуните и настоява да се борим с него“. За това, че думите винаги са важни, дори да са просто „дрънкане“.

И отново Йордан Радичков, но не събеседникът на Стефан Русинов, а неговият дядо и автор на „Ние, врабчетата“. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни припомня друга негова книга – „Малки жабешки истории“. Той препоръчва четенето на Радичков в пристъпи на сезонна тъга, а даже и на моментна радост. Както често се случва при детските книги, писателят е вдъхновен от внучката си. Ако има задълбочено академично изследване на флората и фауната в творчеството на Радичков, в него непременно трябва да присъства и глава за жабата, смята Стефан.

Личната ми препоръка този път е кратка, но ми се вижда нужна в настоящата турбулентна ситуация: без паника. И тъй като това беше цитат от Дъглас Адамс, да добавя и – когато тръгвате нанякъде, не си забравяйте хавлията.

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-10-15-october-2022/

И тази седмица отмина под знака на скорошните избори. И на два фактора, поради които задачата за съставяне на ново правителство изглежда нерешима като квадратурата на кръга – Русия и корупцията. Русия бомбардира цялата територия на Украйна, в резултат на което изпадна в още по-голяма изолация – вече има само четири държави в ООН, които я подкрепят. България уж отрече камионът, в който по твърденията на Русия е бил натоварен взривът за Кримския мост, да е минал през страната ни. Уж без връзка с това обаче на магистрала „Тракия“ беше организирана спецакция за проверка на коли и най-вече на камиони. Последно, руската посланичка Елеонора Митрофанова няма да бъде поканена на откриването на 48-мото Народно събрание, както ѝ колегата ѝ от Беларус.

Проведе се протест за оставка на кметицата на София Йорданка Фандъкова, провокиран от поредния нескопосан ремонт – този път пренареждането на жълтите павета. В същото време общински съветник от „Атака“, преминал духом към „Възраждане“, се опита да свали украинското знаме от балкона на Столичната община и публикува своя снимка от тоалетната на сградата с маска като обирджия на банка. Иронията е, че същият е председател на Комисията по обществен ред в Столичния общински съвет.

Главният прокурор Иван Гешев пък подкрепи протест на ромите от кв. „Факултета“ срещу държавата, най-властната фигура в която е самият той. Никой обаче не попита самите роми защо смъртта на таксиметров шофьор се оказа капката, при която границата им на поносимост беше прехвърлена и те излязоха на протест.

Изборите едва отминаха, а Емилия Милчева съзира знаците на нова предизборна кампания. За да я водят, на българските партии им трябват тези три неща – враг, страх и кречетала. А такива винаги ще се намерят. Ако партиите не успеят да съставят правителство, следващата кампания ще се води в атмосфера на още по-голямо омерзение от политическото, насред зима и в условията на несекващи руски хибридни операции и дезинформационни вълни, смята Емилия. Тя очертава целите на партиите за следващата кампания – да си осигурят алиби за невиновност, извинение за дефицита на лидерство и бягство от отговорност, и прогнозира как всяка от партиите ще подходи към постигането им.

Как един клип на Световния икономически форум с участието на (тогава все още) принц Чарлз, призоваващ към уважително отношение към природата, става повод за разгръщането на поредната всеобхватна конспиративна теория? Как тази теория на свой ред води до задълбочаване на пандемията, включително и в България? Как става така, че толкова хора проявяват нулево критично мислене? На тези въпроси отговаря Петър Георгиев в статията си „Великото затъпяване“, част от съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“.

Началото на октомври винаги е вълнуващо за научните среди, защото тогава се връчват Нобеловите награди. А те не само са най-големите постижения за учените, на които се присъждат, а и позволяват на широката публика да се запознае с работата им. На тазгодишните награди е посветена втората статия от рубриката „Научни новини“ на Михаил Ангелов, от която може да научите кои са новите Нобелови лауреати в областите физика, химия и физиология/медицина и за какво са отличени.

Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя две книги, посветени на тревожността. Авторът на едната е българският психоаналитик Огнян Димов, а на другата – американският психиатър и невролог Джъдсън Бруър. Периодът, в който живеем, предполага тревоги, но психологията и терапията работят с онези от тях, за които няма реален повод. Според д-р Бруър е възможно да се отървем от тревожността, като следваме алгоритъм, а какви сме и защо сме тревожни, не е от значение. Подходът на д-р Димов е противоположен. При него няма универсални рецепти, а отделни казуси, които терапевтът разплита като детектив. И според двамата обаче тревожността е не само страдание, а носи дълбочина и възможност за растеж.

И този път няма да ви оставя без лична препоръка. На 8 октомври започна излъчването на четвъртия сезон на немския сериал „Берлински Вавилон“ (първите два бяха пуснати навремето по БНТ под заглавието „Вавилон Берлин“), придобил световна популярност – първоначално по Sky, а от 9 октомври – и по HBO Max. Ако и вие се вълнувате какво се случва с комисар Рат и Шарлоте Ритер в шантавия контекст на залязващите златни години и възхода на нацизма, не пропускайте. А ако не сте гледали сериала, може би сега е моментът да му дадете шанс?

И през този сезон има нова песен. И даже две нейни зрелищни изпълнения. Тук ще споделя второто от тях (ако сте любопитни, ето и първото).

И все пак смятам, че онази песен от първия сезон остава ненадмината.

Приятно четене, гледане и слушане!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-3-8-october-2022/

Изборите отминаха. И очаквано, не само не донесоха решение на кризата в управлението на страната, но и поставиха някои нови въпроси, чиито отговори съвсем не са очевидни. Но преди всичко…

През седмицата лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов сътвори шумен скандал, опитвайки се да изгони от пресконференция неудобни нему журналисти. Това само по себе си не е новина. Помним и други политици, които обичаха да размахват пръст на медиите. Помним и такива, които, съзнавайки своята посредственост, градят кариера със слалом от един на друг скандал, за да поддържат вниманието към себе си. Но те успяват именно защото винаги има рояк от други журналисти, готови да припкат наоколо и безкритично да препредават тезите им. Вместо да ги удавят в тишина в името на професионалната чест и достойнството на цялото общество. Гръбнак е нужен и в политиката, но много повече в журналистиката.

Но да се върнем към изборите. Звучи екстравагантно, но до неотдавна всички участници в изборите все търсеха (че и намираха!) някакви доводи да твърдят, че именно те са спечелили. Интересно е, че след гласуването в неделя никой много-много не иска да се припознае като победител. Така че въпросът „Кой всъщност спечели изборите?“ изобщо не е неоснователен. В материала може да прочетете мнението на Светла Енчева по темата.

След резултатите от гласуването в неделя коалициите изглеждат от трудни до невъзможни. Идеята ГЕРБ да пенсионира Борисов, за да се отвори някаква перспектива пред България, остава в сферата на невероятното. А прекрачването на установените червени линии от останалите ще е равносилно на политическо самоубийство. Затова и коментарът на Емилия Милчева тази седмица е с поглед малко по-напред във времето в опит да се предположи откъде би могла да дойде някаква развръзка. И уви, изглежда, че няма как да минем без някои „малки убийства“ след 2 октомври.

В Европа кризите също нямат очевидни решения, а редица външни фактори и събития никак не улесняват нещата. „Трусовете в Източното Средиземноморие чертаят криза и за ЕС“, твърди в свой анализ за „Тоест“ нашият близкоизточен анализатор Мирослав Зафиров. От една страна, добрата новина е, че Израел и Ливан може би най-сетне са съвсем близо до споразумение за морската граница помежду си. От друга, темата е свързана със сериозни енергийни интереси и с надеждите на ЕС да задоволи част от енергийните си нужди именно с ресурсите от този регион.

Седмица преди България, предсрочни парламентарни избори се проведоха и в Италия. Част от партньорите в спечелилата коалиция не крият симпатиите си към Путинова Русия, а други, като медийния магнат Берлускони, са директни проводници на руските пропагандни послания – както лично, така и чрез свои медии. Ангел Петров проследява детайлите по темата в обзорен материал за съвместната ни рубрика с АЕЖ „Хроники на инфодемията“. Не пропускайте текста му „Червеят на съмнението. Повлия ли Русия на италианските избори?“

Нека завършим с интересна книга. В рубриката ни „На второ четене“ този път Севда Семер е избрала да привлече читателския ни интерес към сборника с разкази „Американският любовник“ на Роуз Тримейн. Случайно или не, Севда завършва така своята препоръка:

Няма как да не се зачудиш какво щеше да е, ако всеки от нас осиновеше любимото си място за разходка и го поддържаше чисто. Сетих се за Смити и неговата отдаденост, когато излязоха резултатите от последната избирателна активност. В крайна сметка това сякаш е най-добрата препоръка за сборник с разкази – че героите остават да ти правят компания и след като си приключил с четенето.

Хубав уикенд и приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-26-september-1-october-2022/

Най-важното събитие от седмицата, разбира се, са изборите утре. А резултатите от тях ще бъдат тема на анализи и съпоставки през следващите дни и седмици. За жалост, този директен инструмент на демокрацията бива подценяван от мнозина. Причините за това са видими, а някои – и основателни. Но въпреки това отказът да упражним правото си на глас не помага никому. Не наказваме никого, освен себе си и бъдещето на страната си и децата си. Всъщност ниската избирателна активност помага точно на далавераджиите, на онези, които търгуват с гласове и влияние.

Затова нека започнем тазседмичния ни обзор със статията на Александър Нуцов „Забравените символи на българската демокрация“. Според него продължителната липса на исторически спомени за реална демокрация у нас допринася за днешното недоверие към инструментите на демокрацията и нескончаемия преход към нея. Както и приемането и привикването със злоупотребите, корупцията и недъзите – дотолкова, че да бъдат нормализирани. А всъщност всички носим отговорност това да се промени – както гражданите, така и управляващите, пише Александър.

Иначе един от сериозните проблеми в избирателната ни система е именно представителността на резултатите. Най-вече заради разминаването на данните в регистрите на ГРАО и очакваните резултати от последното преброяване на населението. Това влияе пряко върху разпределението на имащите право на глас, тежестта на всеки мандат и в крайна сметка – върху легитимността на избраните след провежданите избори. Прочетете повече в статията на Светла Енчева „Защо резултатите от изборите ще са служебни“.

В международен план от края на февруари насам ключовата тема може да бъде само една и затова е трудно да не присъства ежеседмично и при нас.

Според историка Николай Карамихов прогнозите за бърза развръзка на войната в Украйна са наивно преувеличени. Особено оптимистичните. Европа ще трябва да се подготви за продължителен конфликт, а в България има спешна нужда от отрезвяване на нагласите и възприятията по темата. Това може да стане, като се намали силата на звука на руската пропаганда и се проведе истинска дискусия за нашите приоритети и виждания за бъдещето. Прочетете повече в анализа, озаглавен „Ужасен край за Русия или ужас без край за Украйна?“.

От тази седмица стартираме нова поредица в „Тоест“, която би трябвало да допадне на най-любознателните ни читатели. Поне веднъж в месеца Михаил Ангелов ще следи и обобщава накратко интересни новини от различни сфери на науката и ще се стреми да ги обясни на възможно най-популярен език, съзнавайки цялата невъзможност на това упражнение. Рубриката неизненадващо се нарича „Научни новини“, а в първия обзор от поредицата ще можете да прочетете за новости около COVID-19, инструмента CRISPR за редактиране на генома, развитието на изкуствения интелект в услуга на медицината, а също и малко космически новини.

Преди да потънете в размисли за кого да гласувате утре, нека ви обърна внимание на най-новите препоръки за интересни четива, които Зорница Христова споделя с всички нас в рубриката „По буквите“. Този път това са новият брой на сп. „Съвременник“ и книгата „Вдън прогледния мрак“ на Виктор Самуилов.

И накрая още няколко думи за изборите. Понеже днес е ден за размисъл…

Сякаш удобно забравяме, че политиците са хора като всички нас – имат някои силни страни, както и множество слаби. Понякога успяват добре да скрият слабостите си и да изтъкнат преимуществата си, но невинаги и определено не задълго. Нека обаче си припомним, че е наивно да очакваме появата на съвършения политик, за да отидем да гласуваме. Просто защото няма да го дочакаме. Защото не съществува. Няма да се появи. Никога. Затова рационално и без емоции се опитайте да изберете тази партия, която е най-близо да вашите разбирания за живота и бъдещето, или този кандидат, който ви изглежда най-кадърен да свърши работа, без да шикалкави твърде много. Би трябвало онези, които, освен че шикалкавят, ни завличат и към блатото, вече да ги разпознаваме добре, нали?

Гласувайте и имайте нормални очаквания. Допуснете, че е напълно възможно да сгрешите, да се подведете или човекът, когото сте избрали, да се издъни и провали. Но въпреки това гласувайте. А следващия път избирайте по-внимателно. Междувременно ходете на протести, подкрепяйте важни каузи и изразявайте мнението си, вслушвайки се и в другите. И пак гласувайте. Защото безразличието има много по-страшна цена от разочарованието.

Приятно четене! И гласувайте в неделя!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-19-24-september-2022/

Макар до финала на предизборната кампания да остана само седмица, ако не прекарвате повечко време във Facebook, може съвсем успешно и да я пропуснете. Стойностен политически дебат между опоненти на практика няма. Партийните дейци говорят основно пред своя си електорат. И сякаш всички се държат като заек на магистрала, заслепен от светлините на прииждащите автомобили. Иначе, като споменаваме Facebook, струва си да обърнете внимание на поредицата статии на Йоан Запрянов в „Капитал“, които разследват как ГЕРБ и „Възраждане“ се възползват от социалната мрежа за влияние върху гласоподавателите. В този контекст прави впечатление подходът на „Продължаваме промяната“ с кратките им видеопослания по наболели теми.

Във връзка именно с партиите и използването на дигиталните канали за комуникация по време на предизборната кампания е интервюто на Лора Филева от „Дневник“ с Горан Георгиев, експерт в програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията. Сред тревожните изводи от последните анализи на ЦИД е, че от осемте партии, за които се прогнозира, че ще влязат в следващия парламент, „Възраждане“ има категорично доминантно присъствие в социалните мрежи – 61% от близо 7 млн. интеракции през последните 12 месеца. Както и че в България има активни агенти на влияние, финансирани от Кремъл, които през последните десет години правят каквото си искат без никаква реакция от държавата.

В този ред на мисли е интересно какво се случва около БСП, от която отново се очаква да бъде евентуална патерица в управлението. Кампания след кампания около Столетницата не само не се ражда нищо ново, но неоплевените бурени на „автентично лявата“ задушават цялото лявоцентристко политическо пространство. Според Емилия Милчева „Позитано“ 20 е толкова далеч от корените и проблемите на електората си, че опортюнизмът е единствената идеология, която ръководството на партията е в състояние да припознае и прегърне. Прочетете коментара ѝ, озаглавен „Лозето на социалистите не ще Станишев, а мотика“.

В Близкия изток никога не е спокойно. През седмицата протестите в Иран се ожесточиха до преки стълкновения със силите на реда. Многохилядните демонстрации започнаха на 16 септември, след като 22-годишната кюрдистанка Махса Амини, задържана от полицията за неправилно носене на хиджаб, почина в ареста. Има десетки загинали, но хората продължават повече от седмица да са по улиците в защита на базовите си права. Особено смели са иранските жени, които протестират срещу религиозните догми, захвърляйки хиджабите си и режейки косите си. Властите в Иран спряха достъпа до интернет в опит да заглушат социалните мрежи, в които протестиращите организират съпротивата си.

Влиянието на Иран в региона е значително и няма как да не присъства и в разговора, посветен на Ирак, между нашия близкоизточен анализатор Мирослав Зафиров и д-р Инна Рудолф, която е старши научен сътрудник в Международния център за изследване на радикализацията (ICSR) и дългогодишен наблюдател на проблемите в Ирак. Да прочетете на български такова експертно интервю е изключително рядка възможност у нас, затова не пропускайте този материал.

Иначе, разбира се, че международната тема номер едно е войната в Украйна.

Това, което е станало в Изюм, не е никаква „втора Буча“. Това е втори сталинизъм или второ Гестапо. Само на тези места са извършвани изтезанията, приложени към украинските цивилни в Изюм в наши дни.

Така започва статията „Сталин и изтезанията. Как Изюм върна историята 70 години назад“ на Татяна Ваксберг, която разказва за мъченията, извършвани от руснаците в окупираните от тях територии от Украйна. Не пропускайте и другата статия на Ваксберг в „Свободна Европа“ – във връзка с обявената от Кремъл „частична“ мобилизация.

На този фон от събития и новини е напълно нормално да имаме потребност от учебник по човещина. Такъв според Стефан Иванов може да бъде романът „Живи“ от китайския писател Ю Хуа, преведен на български от Стефан Русинов. „Отдавна не бях чел такава съвременна проза. Едновременно сурова и брутална, но пропита със съчувствие, красота и любов. И пронизана от изкупление“, пише Стефан Иванов в новата си препоръка от рубриката ни „ На второ четене“, която рецензия сама по себе си е много емоционална, по човешки топла и много докосваща.

Наскоро приключи юбилейното издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ и Зорница Христова ни предлага кратък обзор на посетените от нея пиеси в рамките на фестивала. Кукленият театър може да използва каквито си иска изразни средства, да се играе в зала или на улицата, с „петрушки“, марионетки, предмети от ежедневието, сенки и дори… без кукли. И в този смисъл е едно от изкуствата с най-висок потенциал да изненадва ума, смята Зорница.

Накрая някак не ми се иска да пропуснете един филм, който – да, разбира се, че е обвързан с предизборната кампания на „Продължаваме промяната“, но всъщност общественият интерес към този скандал би следвало да е с размери далеч извън рамките на която и да е кампания. Затова е задължително да го гледате, независимо на коя политическа партия симпатизирате.

Приятно четене и гледане!

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-12-17-september-2022/

В средата на месеца и на предизборната кампания сме. Затова не е учудващо, че всичко възможно се експлоатира с политическа цел, а което не пасва, се премълчава. За съжаление, макар и неизненадващо, мейнстрийм медиите също скрито заемат страна в кампанията и по този начин влияят върху преценката на избирателите. На трите водещи телевизии например им трябваха няколко дни, за да забележат контранастъплението на украинската армия и сериозните загуби, претърпени от Русия. Вместо това по няколко материала от новинарските емисии бяха посветени на безобидната тема за промените в британската монархия.

Но пък водеща тема през последните дни стана протестът на щедро субсидираните от държавата зърнопроизводители срещу… украинското зърно. От начина на отразяване у обществото остава впечатлението, че лошата Украйна трови българите с некачествено зърно и съсипва родните земеделски производители. Темата впрочем стана актуална скоро след като Русия обвини Украйна, че изнася зърното си за богатия ЕС вместо за бедните страни. От украинска страна отрекоха обвиненията. От „Капитал“ направиха проверка и установиха, че Украйна е внасяла в България най-вече слънчоглед, и то по времето, когато корабите ѝ бяха блокирани. От юли насам, когато вече имаше коридори за износ, почти не се внася слънчоглед в България. Едно от следствията от руската агресия, помните, беше скокът на цената на олиото. Но връзка с претенциите на зърнопроизводителите за монопол и инфлацията (също редовна тема в новините) не се прави.

На предизборната кампания е посветен тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева. Какво е ГЕРБ минус Бойко Борисов и „Продължаваме промяната“ минус Кирил Петков и Асен Василев (или дори без единия от тях)? Същото важи и за ИТН без Слави Трифонов, а Христо Иванов в голяма степен задава облика на коалицията „Демократична България“. В старите демокрации партийното дълголетие се основава на правила и процедури, докато в България на първо място стои личността на политическия лидер. Дори партии като БСП, които по принцип не са лидерски, имат свойството да се смаляват до размера на своя председател.

Друга водеща тема са наводнените карловски села. По този повод разговарях с пловдивския фотограф Анастас Търпанов, който е заминал там веднага след като е научил за бедствието, за да снима. Той разказа за хората, които доброволстват, и за недостатъчната и зле организирана помощ от страна на институциите, а също така предостави богат снимков материал. Извън „прожекторите“ остава пострадалата ромска махала в село Слатина. Желаещи да помогнат на жителите ѝ се намират чак след като Търпанов публикува снимки на ситуацията там. Според него хората в наводнените села имат нужда не само от материална, а и от психологическа подкрепа.

„Горещите“ социални теми имат свойството да отшумяват с времето. Така е и с казуса за Централната минерална баня в София, която все не става баня. Към темата ни връща Анета Василева, която ни предлага да продължим да следим историята, за да не се окажем за пореден път изненадани постфактум. Тя проследява хронологията на сагата за съдбата на софийската баня и допълва с коментари от професионалисти и организации, които са отделили повече от година от живота си, за да създават процедури, проекти и доклади с надеждата Централната баня в София да бъде върната към нов живот по смислен начин.

Статията на Зорница Христова „И какво като изтеглим „Винету“?“ е отговор на моята от миналата седмица „Че какво му е на Винету?“. Според Зорница изтеглянето на една книга от пазара, още повече комерсиално „продължение“ на оригинала, не решава нищо и даже вреди. Правилната позиция на издателството би била вместо това да публикува повече произведения на индиански автори и да им осигури видимост в медиите. Истинският либерализъм, истинската грижа за литературата, истинската грижа за представянето на всички гласове не е в забраняването, изтеглянето и заглушаването на книги, смята Зорница.

Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница препоръчва едно преводно и две български заглавия. Книгата „Всички са свободни“ на Михаил Зигар предизвиква почуда как много аспекти на руската политика изглеждат абсурдни, но са факт, и колко страшна е всъщност нормализацията на разказа за тях. „Американски деликатеси“ на Катерина Стойкова съдържа поезия, която поразява с последователно отстоявания си избор да говори за чудовищното и за болезнения разпад на човешките отношения деликатно, без гняв. Сборникът с разкази „Навалица! Или 25 часа в град София“ доставя истинско удоволствие със стила и безспорния талант на автора си Йордан Д. Радичков.

Накрая – две препоръки от мен.

За днес, 17 септември, в Белград е планирано шествие в рамките на Европрайд 2022, но то беше забранено от сръбското Министерство на вътрешните работи след твърдение на пропутинския президент Александър Вучич, че не може да осигури охраната му. Ситуацията тревожно напомня събитията около прайда в Белград през 2010 г., вдъхновили филма „Парад“ на Сърджан Драгоевич. А това е повод да си припомним тази прекрасна кинотворба.

Точно след една седмица, на 24 септември, е премиерата на книгата на Марин Бодаков „Галерията на сърцето“. Стихосбирката е съвместно дело на издателствата „Точица“ и „ДА“. Редакторка и авторка на послеслова е Надежда Радулова, а художник на корицата – Кирил Златков. Мястото е театър „Сфумато“, часът е 19:00. Междувременно можем да отделим точно 10 секунди, за да видим и чуем стихотворението на Марин „Простодушно небе“, прочетено от актрисата Светлана Янчева и заснето от фотографката Яна Лозева.

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-5-10-september-2022/

Вече не съжалявам
за ненаписаните стихотворения
заради писането за другите.

Марин Бодаков („Битката за теб“, 2016)

На 8 септември м.г. ни напусна Марин. Няма друга тема, с която да можем да започнем първия си редакционен материал след лятната пауза. Тази една година беше трудна за „Тоест“ и по много други причини, но липсата на Марин беше сред ключовите от тях. Въпреки всичко продължаваме…

Предизборните кампании напоследък и бездруго не блестяха с особена оригиналност, но след като зачестиха от миналата година насам, съвсем не успяват да привлекат общественото внимание. А и у нас по традиция, която не носи никаква полза, хората започват да се чудят за кого биха гласували, едва в последните дни и часове преди вота. Емилия Милчева коментира с критичен поглед началото на новата предизборна кампания в България. Текстът ѝ носи заглавието „Елегия за пасти и избиратели“.

В същия момент обществото ни е изправено пред важен избор. Неясно е дали ще го направим на тези, или на други избори, но все по-сериозно натежава въпросът да препотвърдим геополитическата си ориентация и принадлежността си към развития и богат свят. Никога от началото на Прехода до днес не е било толкова второстепенно значението на класическите политически координатни оси – като ляво и дясно или дори либерално и консервативно – на фона на цивилизационния избор между Европа и Русия. И трудното пред днешния политически елит е как да обясни на повече българи, че досегашната ни посока е правилна и само трябва да ускорим крачката и да държим изкъсо каишката на управляващите ни. Които и да са те.

Продължаваме с нов епизод от поредицата „Украйна не е загубена“, която е част от подкаста ни „Мястото“ с Николета Атанасова. Четири месеца след началото на войната главната ни героиня Алла се върна в родината си и разказва оттам за разрушените градове, за погубените човешки съдби и за тревожното бъдеще пред украинците. В епизода се включва и 19-годишният Юри от Мариупол, който преди войната живее и учи в Москва, но бяга оттам още в първите дни след нахлуването на руските войски в Украйна. Юри разказва как режимът на Путин потиска всеки опит за протест, използвайки скрити из цяла Москва камери, военизирани отряди и „автобуси затвори“ за арестуване на граждани.

През лятото една тема, която иначе има потенциал да възпали определени кръгове от обществото, някак бе посрещната с… „мижав интерес“. Светла Енчева обаче реши да върне вниманието върху нея с аргумента, че дори класически образи от литературата (и от изкуството като цяло) търпят развитие по отношение на оценките за тях от перспективата на съвремието. Защото дори те да са такива, каквито са от десетилетия, тяхната публика се е променила заедно с гледните си точки. Затова, ако ви е любопитно какво е общото между Винету, Мелиса от Херне и Мартин от Стара Загора, прочетете материала на Светла, озаглавен „Че какво му е на Винету?“.

В рубриката ни за позабравени интересни книги „На второ четене“ Севда Семер този път избра да ни представи епистоларния роман „Черният кабинет“ на Макс Жакоб. Книгата му е интересен поглед към френското общество, написана сякаш от наблюдател от първия ред, макар в действителност Жакоб да е маргинализиран аутсайдер, бидейки хомосексуален французин от еврейски произход, който впоследствие умира в лагер през Втората световна война. „Четенето на тези писма е особен поглед към миналото – към голямата история, движена от индивидуалните човешки истории, както вълната е съставена от капки“, споделя Севда в своята рецензия.

Иначе сред другите по-важни теми напоследък е обратното отвоюване на територии от Въоръжените сили на Украйна, които атакуваха руските нашественици и ги принуждават да отстъпват. Междувременно Европейската централна банка очаквано, но доста рязко, повиши основните лихвени проценти в опит за овладяване на инфлацията в ЕС. Икономистите очакват още няколко такива стъпки в близко бъдеще. И докато ключова тема за Европа е как да се подсигури енергийно преди зимата, у нас служебният кабинет на Румен Радев с премиер Гълъб Донев се държи неадекватно и по тази, и по други важни теми. С което дава основание инструментът за управление чрез служебни правителства да бъде дълбоко преосмислен.

Междувременно в рамките на само една седмица Великобритания осъмна с нов премиер и нов крал.

Приятно четене и слушане!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-25-30-july-2022/

Наближава краят на месец юли, което означава, че четете последното резюме на седмицата, преди „Тоест“ да излезе в обичайната лятна ваканция. Факт: предстои поредното горещо политическо лято в България, но това ще са така или иначе поредните предсрочни избори и особени изненади от родния политически елит през август сякаш не се очакват.

Иначе си струва да изпратим правителството на Кирил Петков с някоя добра дума, защото то бе трудно родено и с болезнени компромиси за всички в невъзможната коалиция, която застана зад него. Не разполагаше с никакъв гратисен период, нито с доза комфорт, за да се окопити. От първите си дни трябваше да се справя с комбинация от кризи от локален и глобален произход. И с фронтални и подмолни атаки. Очаквано, оцеля само няколко месеца.

Все пак трябва да се признаят усилията на този кабинет, ефектите от които тепърва ще се усещат и ще носят полза. Например свършеното от новосформираното Министерство на електронното управление начело с Божидар Божанов. Правителството прекъсна далаверите с фитосанитарния контрол на плодовете и зеленчуците на ГКПП Капитан Андреево и опитите за износ на зърно в критичен момент. Имаше куража да се противопостави на игричките на „Газпром“ и да устои на натиска от страна на Русия. Довърши интерконектора с Гърция. Върна Българската банка за развитие към ролята, която има по замисъл – да подкрепя малкия бизнес. Еманципира се от токсичната гравитация на президента Радев. По време на това управление се намери приемливо решение за казуса със Северна Македония. И най-важното – олигархичният модел в България не беше демонтиран, но беше сериозно разклатен.

Разбира се, личеше неопитност. Някои грешки бяха твърде груби, но… едва ли напоследък сме имали друго правителство с толкова енергия и неразгърнат потенциал, въпреки съшитата с бели конци коалиция.

И като казахме „грешки“, не би било справедливо те да се премълчат. В обзорния си анализ „Мементото на Промяната“ Емилия Милчева разглежда списъка от добри идеи, намерения и обещания, които останаха нереализирани. За част от тях беше категорично ясно, че няма как да се осъществят при разпределението на силите в този парламент. Но все пак – с какво ще бъде запомнено 47-мото Народно събрание? И с какво предстои да се справя служебното правителство (четвъртото поред на президента Радев) за двата месеца до новите избори?

„История, която трябваше да свърши през 2010 г.“ e заглавието на първата част от обзорен материал за ТЕЦ „Брикел“, подготвен от екип на „Тоест“. Важно е темата да бъде проследена хронологично, защото е образец на порочен модел – как с нарочно бездействие институциите отлагат решения на болезнени проблеми в полза на забогатяването на малцина и в ущърб на всички ни. Модел, който се повтаря в една или друга степен и е симптом на тежкото заболяване „институционална корупция“ в държавата ни.

Ако и вие сте сред тези, които се чудят какво пък толкова има в „Брикел“, този материал е за вас. В четвъртък публикувахме първата му част, а днес излезе и втората под заглавие „Пушекът на всеобщата безотговорност“.

В последната част на поредицата за манипулативното съдържание Йоанна Елми разказва за механизмите на работа на мрежите за манипулация, в които съдържанието се адаптира от към следващата тема, а често се смесва и един тип съдържание с друго. В материала си Йоанна прецизира и критерии за преценка кое е пропаганда и кое – не, и стига до извода, че целта на всички тези механизми е злоупотреба с всички възможни кризи, без да се предлагат решения, за да се руши системно доверието в институциите. Прочетете „Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание?“.

Станислав Додов взе интервю от уличните клоуни Котън и Моп, след като те бяха арестувани и задържани почти цяло денонощие от столичната полиция. Със сигурност ви е настигнала тази новина, която колегите от други медии преобладаващо представиха като любопитно и весело недоразумение. Текстът на Станислав провокира да се замислим дали темата не е далеч по-дълбока и сериозна. Не подминавайте статията му „Клоуните Котън и Моп за радостта и силата да разобличаваш гадостите в света“.

И накрая една препоръка от мен – ако сте в Пловдив през август и обичате джаз. За първи път Plovdiv Jazz Fest ще има свое лятно издание. Даже в две части.

Приятно четене, хубава музика и весело лято!

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-18-22-july-2022/

Измина още една седмица на политическа несигурност – и в международен, и във вътрешен план. Италианското правителство окончателно се разпадна по „примера“ на българското – заради непредвидими коалиционни партньори, а Европейският съюз прави планове за ограничаване на потреблението на газ. За Украйна най-сетне има и добри новини – с получените западни оръжия украинската армия постепенно започва да обезсилва руските окупатори.

Междувременно у нас статуквото направи някои успешни опити да си отвоюва обратно загубени позиции. Шансовете за правителство с мандата на БСП рязко намаляха. Но пък е трудно да се каже кое е по-малкото зло – привидно закърпване на нестабилното мнозинство и смекчаване на твърдата позиция към Русия, поне на декларативно ниво, или проруско служебно правителство и нови избори, резултатите от които едва ли ще гарантират стабилност.

На шансовете за ново правителство с мандата на БСП е посветен и не особено оптимистичният анализ на Емилия Милчева „Валс с мандата. (Не)поправимата коалиция“. „Счупеното носи щастие“ е фраза за лексикон и кръчма, но не върви за провалена коалиция, в която всички се наричаха всякак, гледаха в различни посоки, а лидерите им нито един път не се появиха заедно за тези 7 месеца“, смята Емилия. Дори да се загърбят ударите под кръста и да се преглътнат обидите, не може да се игнорира проруският уклон на БСП. Ако Корнелия Нинова успее да сглоби правителство, ще се окичи с лаври, но конструкцията няма как да е трайна.

Докато Столичната община въведе нови видове билети за градския транспорт, от началото на юни в Германия масово се пътува за 9 евро на месец. В статията си по темата се опитвам да обобщя основните предимства и недостатъци на експерименталната система близо два месеца след въвеждането ѝ, както и идеите за устойчивото ѝ продължаване. И разказвам за провокативни пънкари на луксозен остров, кондуктори, които не знаят какво да правят, експреси в цветовете на дъгата, висящи трамваи, Пина Бауш и Вим Вендерс.

Публичният транспорт е – поне на теория – общо благо. Както и обществените бани. На тях е посветена статията на Слава Савова „Наследството на минералните бани – общо благо, но не съвсем“. Управлението на минералните води и свързаната с тях инфраструктура следва да е приоритетно за държавните и местните политики. В България обаче това богатство става все по-малко достъпно, а управлението му – без гражданско участие. В Румъния ситуацията е аналогична. Слава ни разказва за гражданска инициатива в северната ни съседка, която се опитва да промени това, и дава няколко добри примера от Европа, които бихме могли да следваме.

Тази седмица Зорница Христова си позволява „предваканционна волност“ с рубриката „По буквите“ – препоръчва ни пет чуждоезични детски книги, които (все още) нямат български издания. Вдъхновена е от приятелка, която е създателка на американската организация A Book a Day – всяко лято тя носи в България редки и ценни книги и ги раздава на хора, занимаващи се с детска книжнина у нас.

В знак на благодарност Зорница разказва за няколко от скорошните ѝ находки. Това са Book of Questions на Пабло Неруда, ново двуезично издание на испански и английски, още три издания, преведени на английски: датското Coffee, Rabbit, Snowdrop, Lost на Бетина Биркиер, френското Crocodile Tears на Андре Франсоа и латвийското The Kiosk на Анете Мелеке, а накрая – оригиналното френско издание Comment traîner ses parents au musée, или „Как да мъкнем родителите си по музеи“, на издателство Minus Éditions.

В заключение се очаква да препоръчам нещо умно и съдържателно, но и аз като Зорница съм изпаднала в предваканционна, само че не толкова интелектуална волност. Затова имам само две кратки препоръки: таратор и диня.

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-11-16-july-2022/

… ние сме обречени да поправяме къщата, в която живеем – по малко, постепенно и невинаги по най-добрия начин. 

Кристиан Таков, 22 март 2017 г.

През седмицата наблюдавахме интересен паралел. В Италия, много подобно на ситуацията у нас, възникна правителствена криза. Премиерът Марио Драги загуби коалиционното си мнозинство и съответно връчи оставката си на президента Серджо Матарела. Оставката обаче не бе приета, а вместо това президентът призова за политическо обсъждане на ситуацията в парламента, което да разясни причините да се стигне дотук. Нека си припомним реакциите на нашия президент, когато правителството на Кирил Петков загуби мнозинство. И да направим нужните сравнения и изводи.

У нас предстои да бъде връчен третият, последен проучвателен мандат за съставяне на кабинет. Дали ще бъде реализиран, предстои да разберем съвсем скоро, но шансовете за ново правителство в рамките на този парламент не са особено големи. Дилемата от днешна гледна точка е дали ще се постигне съгласие за някакво временно управление с прогнозиран живот от няколко месеца, или ще има предсрочни парламентарни избори през октомври. Според Емилия Милчева ключът се държи от „Продължаваме промяната“.

Иначе през седмицата бе направен опит за изпиране на публичния образ на бившия премиер Бойко Борисов. Предизборно. И както подозират не без основание от „Свободна Европа“, вероятно целта е и да се заглушат оценките за България в третия Доклад относно върховенството на закона в Европейския съюз. Схемата е простичка: намира се депутат от ЕНП, който да цитира в Европарламента пасаж от писмо на прокуратурата на Република България, в което се твърди, че съгласно направена експертиза кадрите с кюлчета злато и пачки с 500-еврови банкноти в нощното шкафче на бившия премиер са манипулирани. Медиите безкритично изпапагалстваха „горещата“ новина, гарнирана с твърдението на ГЕРБ за „петорна експертиза“, и така информационното пространство се оказа залято със заглавия, съдържащи изрази като „пълен обрат“ и внушаващи дори, че експертизата е на Европейския парламент.

Именно такива ситуации провокираха Светла Енчева да напише своя критичен материал, озаглавен „Отново за журналистическия мързел. И за обществения интерес“. Макар че конкретният повод за нейния текст е друго събитие, което зае централно място в новините миналата седмица – жестоката катастрофа на бул. „Черни връх“ в столицата, в която загинаха две млади жени. Събитие, което ще продължи да бъде следено и обсъждано включително заради осветлените подозрения за близки връзки между представители на органите на реда с престъпния свят. И именно заради значимостта на развръзката и паметта на загиналите е важно случилото се да не бъде превръщано в медийно шоу.

И съвсем естествено идва мястото и на третата част от поредицата на Йоанна Елми, посветена на манипулативното съдържание в медиите и социалните мрежи. След какво и къде е време да потърсим отговора и на въпроса кой разпространява манипулативното съдържание. А най-важният момент е да осъзнаем, че „потребителите, които консумират и разпространяват такъв тип съдържание, са едновременно жертви и съучастници“.

В рубриката ни „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов се е спрял на три книги вместо на една. Подбраните заглавия са дебютни стихосбирки на три български поетеси, всичките издадени през миналата година. Прочетете какво е решил да сподели Стефан под въздействието на стиховете на Ева Гочева, Калина Линкова и Камелия Панайотова.

Започнах тази редакционна статия с цитат от Кристиан Таков. В понеделник се навършиха пет години от смъртта му. Пет години, през които се питаме какви ли щяха да са коментарите му за всичко, случило се през това време. И друго – дали мъдростта, която носеше, щеше някак да натежи над действителността. Известният юрист, преподавател и общественик е бил и страстен любител фотограф. До 24 юли т.г. на Моста на влюбените до НДК може да разгледате изложбата „Моралът е доброто“ с 60 авторски фотографии на доц. Таков, придружени с негови размисли за правото, справедливостта и обществото.

Да завършим с друг цитат…

Няма покой, стъпил на лъжа, който да трае дълго без употребата на насилие – истината напира, светът напира, природата напира, реалността може да бъде огъната само донякъде и след това се връща като плесница за всички наблизо.

Това пише Нева Мичева в отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“. В есето, озаглавено „Плюс време“, тя размишлява за смирението, примирението и приемането. Всъщност… не съвсем и не само. Но с пожелание за хубаво лято ви изпраща покана за среща във вече празната си пощенска кутия: пишете ѝ, за да продължи да ви отговаря.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-27-june-2-july-2022/

Трета седмица живеем с последиците от политическата буря, започнала с разпада на управляващата коалиция и последвалия вот на недоверие, който събори 99-тото правителство на България. Но политическата истерия премина в кресчендо, когато премиерът Кирил Петков обяви, че сме посочили вратата на 70 души от състава на руските представителства у нас. А след закритото заседание на Народното събрание по темата депутатът Ивайло Мирчев заяви:

Българските служби са в тежка битка с предатели вътре в тях, които работят срещу България. Службите ни са тежко пробити и е нужна реформа за ограничаване влиянието на Путин върху тях.

Дали правителство №100 ще се роди в този парламент, или в кухнята на президента, предстои да видим. Но със сигурност може да се твърди, че на Радев цялата ситуация му носи преки и косвени ползи. Президентската институция у нас е конструирана в общия случай като власт с преобладаващо декоративна роля, но в ръцете на Румен Радев се сдоби с твърде голяма гравитация. При това – без да е имало законодателни промени в тази посока. България е парламентарна демокрация, в която президентът извлича директна изгода от слабия парламент. Емилия Милчева разглежда повече нюанси в анализа си „Кой, ако не президентът“.

В друга гореща тема от местния обществен дебат се превърнаха резултатите от националното външно оценяване на учениците. За пореден път. Светла Енчева резюмира случаите, привлекли най-много внимание тази година, но също така търси причините в дълбоко заровените базисни проблеми на образователната ни система, за които никоя власт не успява да намери полезни решения. „Да помечтаем за училищното образование“ е заглавието на нейния материал.

Миналата седмица Върховният съд на Съединените щати, в чийто състав след назначенията на президента Доналд Тръмп преобладават съдии с консервативен уклон, отмени прецедента „Роу срещу Уейд“ от 1973 г. Така фактически заличи конституционното право на аборт и остави темата в ръцете на щатските законодателства. Новината безспорно е изключително неприятна и макар на първо четене да изглежда далеч от местния ни дневен ред, не бива да подценяваме влиянието на подобно събитие върху останалия свят, Европа и у нас. Повече по темата, заедно с допълнителен контекст и важни детайли, прочетете в анализа на Йоанна Елми „Тялото като държавна собственост“.

Изложбата „Тоталпроект“, открита в сряда в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София, се опитва да привлече вниманието ни върху тихите шедьоври на непознатата архитектурна модерност и по-конкретно върху няколко добри примера от българската следвоенна архитектура. Тези, с които толкова сме свикнали, че дори може би не забелязваме именно защото успешно и удобно са се вплели в ежедневието на градовете и хората. Прочетете емоционалния разказ на Зорница Христова за впечатленията и размишленията, които видяното на изложбата е провокирало у нея.

В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер този път ни препоръчва книгата „Може би Естер“ на родената в Киев писателка и журналистка Катя Петровская. Книга, чийто жанр е трудно да се определи еднозначно. Донякъде биография, донякъде исторически роман, със сигурност обаче е книга за хората и връзките между тях, за спомените и травмите, за войната и последиците. „Разбира се, особено трудно е да се четат истории за война и смърт по тези земи точно днес. Но е и особено важно“, пише Севда и добавя: „Да смятаме, че нямаме нищо общо, все така ми се струва едно от най-ужасните неща.“

Нека завършим с най-новото есе на Нева Мичева в отговор на читателско писмо, пристигнало в пощенската кутия на рубриката ни „Говори с Нева“. Този път темата е за кризите. За това как не сме съвсем сигурни дали живеем в периодите между една и друга криза, или цялата конструкция на живота ни е стъпила върху няколко „опорни“ кризи. Прочетете чудесния текст на Нева „Нагоре-надолу и пак, и пак“.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/editorial-20-25-june-2022/

Добре дошли в края на поредната бурна политическа седмица. Надявам се, че сте оцелели по пътя – да поспрем за секунда на това стъпало на спираловидната стълба на историята и да си кажем защо нищо не е същото въпреки всеобщото усещане, че всичко се повтаря отново.

Хронологията накратко: разбрахме за корупционните схеми на ГКПП Капитан Андреево, благодарение на които повече от 10 години няколко частни фирми държат монопола върху най-печелившите дейности на границата. „Договорите са дългогодишни, подписани на тъмно. Опитът на държавата да спре потока на пари доведе до реакция, която напомня на война“, пише Генка Шикерова в обстойния си текст за „Свободна Европа“. Междувременно, както се очакваше, „македонският въпрос“ се разду до пълна нелогичност в най-уязвимия за правителството момент, когато ИТН използваха Северна Македония като предлог за излизане от властта.

„Четирийсет и седмият парламент се записа в историята – не успя да преодолее политическото противопоставяне, но събра политическите противници, за да вдигнат ветото за Северна Македония“, пише Емилия Милчева в политическия си анализ тази седмица. Какво обаче следва? Всичко сочи, че България е изправена пред четвърти избори за година и половина. Възможно ли е да бъдат предотвратени от компромиси? Какво ще успее да свърши парламентът, преди да се разпусне след близо месец?

Северна Македония е напомняне, че вътрешнополитическите проблеми се намират в контекста на външнополитическите, най-сериозният от които остава руската инвазия в Украйна. Европейският съюз има сериозната задача да намали зависимостта си от руския газ и това е една от основните теми, разисквани при посещението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Израел и Египет.

В своя материал по темата дипломатът Мирослав Зафиров пише: „Процесът на постигане на нулева зависимост от руските енергийни източници вече е в ход, но неговото успешно приключване няма да е в мандата на настоящата Комисия, a пътя към тази независимост ЕС ще трябва да извърви заедно с партньорите си от Източното Средиземноморие. Един регион, който е доказал, че може да бъде крайно непредсказуем и зависещ често от обстоятелства, които нямат нищо общо с европейските приоритети и дневен ред.“

Непредсказуемостта пък на източноевропейския регион и в частност на България се дължи не само на вътрешно- и външнополитическите особености, но и на експлоатирането на важни теми от манипулативни медии и източници, които подкопават общественото доверие в институциите и размиват дебата. В „Тоест“ посветихме специална поредица за изследване на темата за манипулативното съдържание и тази седмица публикувахме втората част, в която проследяваме местата и механизмите на неговото разпространение.

Подобна сериозно експлоатирана тема е „София прайд“. Сега обаче ситуацията беше различна, разказва ни Светла Енчева. „В сравнение с предишните години едно отсъствие се набива на очи – тази година нямаше масирани анти-ЛГБТИ кампании в навечерието на събитието, телевизионните студиа не преливаха от „дискусии“ между хомофоби и ЛГБТИ активисти, нямаше разлепени хомофобски стикери по уличните стълбове и превозните средства на градския транспорт. Нямаше актове на насилие срещу събития, включени в културната програма на прайда. Нито медийно демонизиране на книги или филми от програмата“. Според Светла това се дължи на нажежената политическа обстановка в страната. „Когато няма дирижирана кампания, омразата рязко намалява“, коментира тя.

Между текста на Светла и първата препоръка на Зорница Христова в рубриката „По буквите“ има тематична връзка, защото става въпрос за романа „Самотен мъж“ на Кристофър Ишъруд (ключов писател за гей общността в англосферата), който според Зорница отказва да влезе в много от днешните рамки на дискусията: „Впрочем Ишъруд – ако вярваме на героя му Джордж – се интересува не толкова от разликата между расите, нито от сексуалната ориентация. Интересува го повече разликата между поколенията, и по-точно онова, което си представяме, когато мислим за по-старите или по-младите от нас.“

Другите ѝ две препоръки са албумът „Деца на въображението“ на художника Греди Асса и книгата „Раковски супергерой“ на Марин Бодаков, особено важна и актуална днес, когато много политици се представят за национални герои в общество, което сякаш не си е отговорило на въпроса какво всъщност означава да бъдеш герой.

За завършек на този бюлетин ми се иска да ви кажа нещо неформално, все едно разговаряме помежду си – вероятно защото именно в такива тежки лични разговори тази седмица усетих умора и отчаяние от ситуацията в страната, едно чувство на обречена повторяемост. В рамките на същата седмица властта в САЩ прие взаимно противоречащи си закони в отговор на зачестилите масови убийства с огнестрелни оръжия. Паралелно текат изслушвания, които доказват, че бившият президент Доналд Тръмп активно се е опитвал да използва системата, за да получи втори мандат неправомерно. А в петък решение на Върховния съд на САЩ елиминира конституционното право на аборт, което ще доведе до почти пълна забрана на абортите в приблизително половината щати. До редакционното приключване на този бюлетин девет щата – Алабама, Арканзас, Кентъки, Луизиана, Мисури, Оклахома, Южна Дакота, Юта и Уисконсин – вече въведоха незабавни закони, които криминализират абортите.

В същото време крайната десница във Франция спечели рекорден брой места в Парламента, което ще постави сериозно предизвикателство пред управлението на Еманюел Макрон, спечелил преди два месеца втория си президентски мандат. В този контекст политическата ситуация във Франция става все по-поляризирана. Това не са нови явления, а по-скоро хронични тенденции, които тормозят дадено общество и като лош рецидив се проявяват с вариации през годините.

Дори двете най-стари демокрации не са имунизирани срещу абсурда, жаждата за власт, корупцията. Най-важната характеристика на демократичната форма на управление – която я прави и най-ефективна за момента – не е липсата на препятствия, а свободата да ги преодоляваме заедно. Тази свобода е крехка и не може да бъде подарена – както показа и Украйна. Тя се отвоюва, понякога на висока цена.

България, за щастие, не е Украйна. С течение на годините страната ни се е присъединила към геополитически сфери, които не са съвършени, но всячески се стремят да гарантират именно свободата за отвоюване на свобода. С взаимно съгласие, без кръв. Затова и в демокрацията най-важни са не партиите и политиците, а гражданите. Ако някой отнеме гражданската роля, ако някой реши да упражнява гражданската власт вместо гражданите – тогава има проблем. Защото ако властта не е у гражданите, значи над тях се властва. Такава централна роля в политиката идва с много отговорност. Въпреки умората, въпреки привидните крачки назад.

За пръв път България е от правилната страна на историята. И това, скъпи читатели, не е никак малко. Заслужаваме още повече. И от нас зависи.

Източник