Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-yanuari-4-fevruari/

„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)

И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!

С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.

Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.

Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.

И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.

Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?

Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.

За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.

За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.

Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.

Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-5-godini/

На 1 февруари 2018 г. „група мечтатели“, както се нарекохме тогава, дадохме старт на „Тоест“. Пет години по-късно още много мечтатели се присъединиха към нашата група. Тази медия нямаше да съществува до днес без своите автори и редактори, дарители и поддръжници и най-вече без вас – нашата критична и вярна публика. „Тоест“ е общ на всички ни. Да ни е честит!

През тези години не сме изневерили на нито едно от обещанията си към вас: да не „гоним“ новините и да не се стремим да сме „винаги първи“ в съобщаването на това „какво е станало“, а да се опитваме задълбочено да обясним „какво следва от това, което е станало“; да подбираме внимателно темите, авторите и събеседниците си, да проверяваме фактите и да полагаме много грижи за редактирането на всеки материал; да публикуваме само авторско съдържание, а не препечатки на Facebook статуси, чужди статии и готови прессъобщения; да не разсейваме четенето ви с рекламни банери и изскачащи съобщения.

Така ще бъде и занапред.

Както обещахме преди паузата за основен ремонт, ще отбележим петата годишнина на „Тоест“ със свеж рестарт и много хубави изненади:

Нов сайт

Вероятно вече сте забелязали, че „Тоест“ се нанесе в нов дом. Много се надяваме той да ви харесва и да ви служи добре. Новият ни сайт е много по-бърз и по-гъвкав (особено за читателите в чужбина), дизайнът му е лек, съвременен и удобен за четене от всякакви устройства, а търсачката намира статии, автори и рубрики по зададените ключови думи в реално време. Има автоматична интеграция с платежната система Stripe и възможности за определяне на нива на финансова подкрепа от читателите и различни подаръци към тях (но за това ще ви разкажем малко по-късно). Отделно има допълнителни функционалности, които значително улесняват работата на редакторите и авторите.

Нови редактори, автори и теми

Много сме радостни, че към редакторския ни екип се присъединиха Боряна Телбис и Надежда Радулова. Боряна ще отговаря за политическите анализи и коментари, Надя – за културните статии и рубрики, а двете заедно ще си поделят всички останали обществени теми, които засягаме в „Тоест“ – граждански права и права на малцинствата, дезинформация и пропаганда, образование, здравеопазване, правосъдие, икономика и др.

Кръгът от автори на „Тоест“ също се разширява, а с това – и темите ни. Профилите на новите автори са разнообразни – сред тях имаме политолог, молекулярен биолог, художествен преводач, студенти по журналистика. Предстои да ви представим и две нови месечни рубрики.

Повече присъствие и комуникация с публиката

За тази дейност ще разчитаме на Йоанна Елми, която познавате добре като постоянна авторка на „Тоест“. През 2023 г. очаквайте в профилите ни в социалните мрежи повече визуално съдържание, сторита, кратки видеа, анкети и дискусии. А ако сте наши дарители, в най-скоро време ще бъдете поканени в специалния ни форум, където ще можете да комуникирате директно с авторите и редакторите на „Тоест“, да предлагате теми, да давате обратна връзка и да участвате пряко в процеса на подобряване на медията.

Нови форми на подкрепа

Постоянно търсим нови начини на финансиране. През идните месеци очакваме резултатите от първото ни кандидатстване по програма за подпомагане на медии. Заедно с това ще търсим подкрепа и от бизнеси, които имат ясното разбиране, че почтената и справедлива среда за предприемачество няма как да съществува в условия на корумпирана власт, неработещо правосъдие и зависими медии.

Преди всичко обаче ще продължаваме да разчитаме на подкрепата на всеки от вас. Изберете някой от дарителските пакети, които сме ви подготвили – в тях има и специални подаръци от нас и нашите партньори.

И за десерт – най-сладката новина

Ще има шоколад на „Тоест“ с марката на „Гайо“! Той ще бъде част от постоянния асортимент на семейната фабрика за занаятчийски шоколади, а 1 лв. от цената на всяко блокче ще подкрепя усилията на медията ни да създава качествена журналистика. Нямаме търпение в най-скоро време да споделим с вас как ще се казва, как ще изглежда и какъв ще е неговият вкус, специално създаден за „Тоест“.

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г. 

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание. 

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на [email protected].

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г.

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание.

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на [email protected].

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г.

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание.

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на editors[@]toest.bg.

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Post Syndicated from Ан Фам original https://toest.bg/editorial-28-nov-3-dec-2022/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова. 

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Ан Фам original https://www.toest.bg/siedmitsata-28-noiemvri-3-diekiemvri/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова.

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Post Syndicated from Ан Фам original https://www.toest.bg/siedmitsata-28-noiemvri-3-diekiemvri/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова.

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-7-12-nov-2022/

Измина още една седмица, в която сформирането на редовно правителство изглежда все така мираж в неопределеното бъдеще, а служебният кабинет взема решения, които може да имат дългосрочни последствия за България. Изневиделица се оказа, че Десислава Иванчева и Биляна Петрова са осъдени на последна инстанция и бяха вкарани моментално в затвора, без – по собствените им думи – дори да са успели да видят съдебното решение. По-голям скандал обаче се оказа фотосесия с певицата Рут Колева за модно списание, която разбуни патриотарски страсти, че поругала паметник в Перущица, който е построен по повод стогодишнината от Априлското въстание, но повече прославя тоталитарния режим. Въпреки че този паметник е запуснат от години, издраскан със слово на омразата и служи за тоалетна, в която се ползват и наркотици.

Междувременно Русия обяви, че се изтегля от Херсон (макар да продължава да го смята за своя територия след анексията в края на септември), и съответно Украйна навлезе в него. Става въпрос не само за самия град, а и за обширна област от западната част на Днепър, завладяна от руската армия. След изтеглянето ѝ цялата окупирана територия на Украйна ще бъде от източната част на реката, а снабдяването на Крим ще се затрудни допълнително.

На Русия е посветена и статията на Александър Нуцов „Войната – продължение на вътрешната политика с други средства“. В нея той представя хронология на единовластието на диктатора Владимир Путин от влизането му в политиката до наши дни, като използва израза на руския журналист и опозиционер Михаил Зигар за „колективния Путин“, който се съобразява с мнението и интересите на кръговете около президента. Идеята за „денацификация“ не е изобретение на самия Путин за оправдаване на войната срещу Украйна, а наричането на всичко прозападно „фашизъм“ и „нацизъм“ има далеч по-дълбоки корени в историята на Русия.

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство, казва Емилия Милчева в седмичния си политически коментар. Все повече погледи се насочват към третия мандат, фаворит за който е смятана партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“. Генерал Янев пък демонстрира готовност да се нагърби отново с поста на министър-председател, обратнопропорционална на последователността в политическите му възгледи. Той вече цитира не Путин, а Кенеди. Същевременно скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на правителството на Кирил Петков, са забележителни. А България върви към неформална президентска република.

На 6 октомври 82-годишната Ани Ерно стана лауреатка на Нобеловата награда за литература. Новата ни авторка Меглена Боденска ни представя портрет на френската писателка, която има повече от 20 романа, но на български език са преведени само два от тях. Отличаването ѝ става в контекста на движението #MeToo, което хвърля сянка и върху Шведската академия. Ерно приема наградата като отговорност да продължи борбата срещу несправедливостите, извършвани не само спрямо жените, а и спрямо „доминираните“, казано с думите на френския социолог Пиер Бурдийо.

Научните новини, които ни представя Михаил Ангелов тази седмица, са за биотехнологиите в медицината, които присъстват вече не само в научната фантастика, а и в клиничните лаборатории. За изучаването на болестта на Батен например вече се правят изследвания не само върху мишки, но и върху овце, защото измененията в техния мозък вследствие на заболяването повече приличат на тези в човешкия. Американска компания пък е започнала клинично изпитване на генна терапия за лечение на пациенти с ХИВ. Заедно с тези новини Михаил насочва нашия поглед и към звездите – последните снимки от телескопа „Джеймс Уеб“ ни дават по-ясна представа за процесите на възникване на нови космически тела, а изследването на повърхността на Марс ни разкрива нови тайни на пустинната планета.

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер ни препоръчва романа на Колсън Уайтхед „Момчетата от Никел“. Това е книга, просмукана от дълбок мрак, която се базира на истинската история на поправително училище във Флорида, функционирало цели 111 години въпреки данните за ужасяващо насилие от страна на надзирателите върху децата, включително стотина убийства. Момчета, предимно чернокожи, са „осъдени“ от обществото да се озоват в този интернат, независимо от способностите и житейските си амбиции. Романът, в който има много болка, но и надежда, носи на автора си втора награда „Пулицър“.

Нали си знаете, че няма да ви оставя без лични препоръки? Този път те са по повод падането на тоталитарния режим, което на 10 ноември навърши Христова възраст. Нямам конкретна препоръка, по-скоро ми идват наум доста филми, които по един или друг начин критикуват периода преди 1989 г. Ако ви се гледат сериозни или трагични филми – „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Да обичаш на инат“, „Една жена на 33“, „Понеделник сутрин“… Ако предпочитате комедии – „Преброяване на дивите зайци“ и „Кит“… Това е само малка част от многото филми, които разкриват фалша и двойните стандарти на онези времена.

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/editorial-7-12-nov-2022/

Измина още една седмица, в която сформирането на редовно правителство изглежда все така мираж в неопределеното бъдеще, а служебният кабинет взема решения, които може да имат дългосрочни последствия за България. Изневиделица се оказа, че Десислава Иванчева и Биляна Петрова са осъдени на последна инстанция и бяха вкарани моментално в затвора, без – по собствените им думи – дори да са успели да видят съдебното решение. По-голям скандал обаче се оказа фотосесия с певицата Рут Колева за модно списание, която разбуни патриотарски страсти, че поругала паметник в Перущица, който е построен по повод стогодишнината от Априлското въстание, но повече прославя тоталитарния режим. Въпреки че този паметник е запуснат от години, издраскан със слово на омразата и служи за тоалетна, в която се ползват и наркотици.

Междувременно Русия обяви, че се изтегля от Херсон (макар да продължава да го смята за своя територия след анексията в края на септември), и съответно Украйна навлезе в него. Става въпрос не само за самия град, а и за обширна област от западната част на Днепър, завладяна от руската армия. След изтеглянето ѝ цялата окупирана територия на Украйна ще бъде от източната част на реката, а снабдяването на Крим ще се затрудни допълнително.

На Русия е посветена и статията на Александър Нуцов „Войната – продължение на вътрешната политика с други средства“. В нея той представя хронология на единовластието на диктатора Владимир Путин от влизането му в политиката до наши дни, като използва израза на руския журналист и опозиционер Михаил Зигар за „колективния Путин“, който се съобразява с мнението и интересите на кръговете около президента. Идеята за „денацификация“ не е изобретение на самия Путин за оправдаване на войната срещу Украйна, а наричането на всичко прозападно „фашизъм“ и „нацизъм“ има далеч по-дълбоки корени в историята на Русия.

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство, казва Емилия Милчева в седмичния си политически коментар. Все повече погледи се насочват към третия мандат, фаворит за който е смятана партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“. Генерал Янев пък демонстрира готовност да се нагърби отново с поста на министър-председател, обратнопропорционална на последователността в политическите му възгледи. Той вече цитира не Путин, а Кенеди. Същевременно скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на правителството на Кирил Петков, са забележителни. А България върви към неформална президентска република.

На 6 октомври 82-годишната Ани Ерно стана лауреатка на Нобеловата награда за литература. Новата ни авторка Меглена Боденска ни представя портрет на френската писателка, която има повече от 20 романа, но на български език са преведени само два от тях. Отличаването ѝ става в контекста на движението #MeToo, което хвърля сянка и върху Шведската академия. Ерно приема наградата като отговорност да продължи борбата срещу несправедливостите, извършвани не само спрямо жените, а и спрямо „доминираните“, казано с думите на френския социолог Пиер Бурдийо.

Научните новини, които ни представя Михаил Ангелов тази седмица, са за биотехнологиите в медицината, които присъстват вече не само в научната фантастика, а и в клиничните лаборатории. За изучаването на болестта на Батен например вече се правят изследвания не само върху мишки, но и върху овце, защото измененията в техния мозък вследствие на заболяването повече приличат на тези в човешкия. Американска компания пък е започнала клинично изпитване на генна терапия за лечение на пациенти с ХИВ. Заедно с тези новини Михаил насочва нашия поглед и към звездите – последните снимки от телескопа „Джеймс Уеб“ ни дават по-ясна представа за процесите на възникване на нови космически тела, а изследването на повърхността на Марс ни разкрива нови тайни на пустинната планета.

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер ни препоръчва романа на Колсън Уайтхед „Момчетата от Никел“. Това е книга, просмукана от дълбок мрак, която се базира на истинската история на поправително училище във Флорида, функционирало цели 111 години въпреки данните за ужасяващо насилие от страна на надзирателите върху децата, включително стотина убийства. Момчета, предимно чернокожи, са „осъдени“ от обществото да се озоват в този интернат, независимо от способностите и житейските си амбиции. Романът, в който има много болка, но и надежда, носи на автора си втора награда „Пулицър“.

Нали си знаете, че няма да ви оставя без лични препоръки? Този път те са по повод падането на тоталитарния режим, което на 10 ноември навърши Христова възраст. Нямам конкретна препоръка, по-скоро ми идват наум доста филми, които по един или друг начин критикуват периода преди 1989 г. Ако ви се гледат сериозни или трагични филми – „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Да обичаш на инат“, „Една жена на 33“, „Понеделник сутрин“… Ако предпочитате комедии – „Преброяване на дивите зайци“ и „Кит“… Това е само малка част от многото филми, които разкриват фалша и двойните стандарти на онези времена.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-28-oct-5-nov-2022/

Гласуването с хартиени бюлетини се завърна. Поне на първо четене. Но изминалата седмица най-сетне ни зарадва и с една добра политическа новина – парламентът гласува с голямо мнозинство предоставяне на военна помощ за Украйна. В последния момент от „Български възход“ промениха позицията си и гласуваха „за“, така че против останаха само от „Възраждане“ и БСП. Този ход на партията на Стефан Янев е повече от интересен, като се има предвид, че председателят ѝ беше отстранен от поста министър на отбраната в редовното правителство на Кирил Петков, защото възпроизвеждаше опорките на кремълската пропаганда, отказвайки да нарече руската агресия в Украйна война. Но кой знае, може би желанието му да участва във властта, каквато и да е тя, е по-силно от привързаността му към Русия на Путин.

Служебният военен министър Димитър Стоянов от своя страна даде ясен знак, че ще се опита да попречи на предоставянето на реална военна помощ, заявявайки, че предложението на правителството по този въпрос ще бъде „крайно консервативно“. Като имаме предвид, че редовно правителство не се очертава скоро, нищо чудно парламентът и президентът Румен Радев (посредством назначените от него служебни кабинети) да си прехвърлят топката до края на войната.

На този фон служебният премиер Гълъб Донев демонстрира две положителни качества – чувство за хумор и способност за самоирония. Той повтори вица за себе си, разказан през лятото от Бойко Борисов: „Как Гълъб Донев прави бюджет? Перо по перо.“

„На терена на постполитиката президентът е цар“, твърди Емилия Милчева в тазседмичния си политически коментар. Признаци на постполитиката са деидеологизация, тоест отказване от идеите за ляво и дясно, популистки мерки, стихийно появяващи се и закърняващи политически формации. Във времената на постполитиката печели онзи, който е не-политик по закон – президентът, а безконтролната власт, опакована като „служба на Отечеството“, се услажда. Единственото, което в тази ситуация вгорчава битието на Радев, е, че парламентът изненадващо заработи.

Политиката в Израел може да ни изглежда далечна тема, но всъщност ни е изненадващо близка. На 1 ноември в страната се проведоха поредните „последни избори“ – петите от 2019 г. насам, а това доста напомня ситуацията у нас. Дни преди изборите в Израел в обзорната си статия Мирослав Зафиров открои и други паралели с България. Обща между двете страни е и надеждата, че най-сетне ще се сформира стабилно правителство, въпреки че изгледите това да стане в Израел са повече, отколкото в България.

Юлия Георгиева от Центъра за хуманни политики, който управлява дневния център за хора със зависимости „Розовата къща“, е била герой на няколко публикации в „Тоест“. Радваме се, че тя вече е и наш автор с кратка справка от първа ръка за зависимостите в България. В нея Юлия споделя личен професионален опит и представя в исторически контекст употребата на психоактивни вещества в страната ни, борбата срещу нея, както и формите за подкрепа на хора със зависимости. Изводите за ролята на държавата в това отношение никак не са оптимистични.

Медиите като част от дезинформационния поток – това е темата на статията на Константина Василева в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. В нея се описват едни от основните механизми за дезинформация. Такъв механизъм например е представянето на факти без контекст – нещо, което не е чуждо дори на БТА. Друг фактор е „медийната легитимност назаем“ – подправени скрийншотове на статии, които се представят като публикации на реномирани издания. Според авторката социалните мрежи са най-прекият път до дезинформацията, а подкопаването на доверието в медиите е основна тактика за неутрализиране на проверката на факти.

Минаваме на по-приятна вълна – културната. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни препоръчва две стихосбирки и един роман. Стихотворенията в „Пристанището на часовника“ на Мария Липискова се обитават от жена, чиито белези на принадлежност към определена част на обществото са повехнали или изтръгнати. Във „Време за суинг“ от Зейди Смит (в превод на Невена Дишлиева-Кръстева) темите за принадлежността – раса, класа, пол – отекват ритмично, като тракане на обувки за степ. А в поетичната книга „Светът на думите“ от Роман Кисьов несъвпадението със себе си не е мъчителен парадокс, а състояние, което носи радост, усещане за богатство и свобода.

Тазгодишното осмо издание на „Пловдив Джаз Фест“ започна вчера, а закриването му е на 7 ноември. На тази дата в пловдивския Културен дом „Борис Христов“ концерт ще изнесе една от най-прочутите съвременни джаз певици – Гретчен Парлато. По молба на „Тоест“ българската ѝ колежка Мирослава Кацарова, която е и организатор на фестивала, направи блицинтервю с Парлато за силата на деликатния музикален изказ. Докато го четете, може да се насладите и на няколко музикални изпълнения на певицата.

Щом сме на музикална вълна, и този път няма да ви оставя без лична препоръка. Нина Хаген, известна като германската „кръстница на пънка“, има нов албум – 11 години след последния си. Той ще бъде пуснат в продажба на 9 декември, а междувременно се завъртя една песен от него – 16 Tons. Песента всъщност е кавър – оригиналът от 1946 г., посветен на тежкия живот на миньорите, е на Мърл Травис, но парчето става популярно едва след кавър версията на Тенеси Ърни Форд от 1955 г. и европейския вариант на Франки Лейн от следващата година.

В клипа към версията на Нина Хаген вместо нея участват други, гримирани в неин стил. Но гласът си е нейният, колкото и да не прилича на женски. Просто „кръстницата на пънка“ може не само да стига височини на оперно сопрано, а да пее и така:

Приятно четене и слушане!

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-17-22-october-2022/

Седмицата премина в парламентарен абсурдизъм и странна диалогичност на главния прокурор Иван Гешев на фона на непрестанните удари, които Русия нанася върху гражданската инфраструктура и цивилното население на Украйна. Преди изборите се чудехме дали новият парламент ще успее да излъчи правителство, но въображението ни е било бедно, както впрочем и на авторите на Конституцията на България. Народното събрание се спъна още в първата си задача – да избере свой председател, а такъв казус не е предвиден в основния ни закон. През това време пък Бойко Борисов, председател на партията, спечелила най-много гласове на изборите, риташе мачле.

Парламентарната демокрация, която, по думите на Ива Митева от ИТН, „като че се изхаби“, изглежда все по-абсурдистки. В този контекст фактът, че накрая за председател на парламента беше избран неадекватно ръководещият тридневното първо заседание Вежди Рашидов, носител на мутренския приз „главен мултак на републиката“, си изглежда намясто. По-намясто би било само да се избере бездомното куче пред парламента, прочуло се в деня на откриването на 48-мото Народно събрание. А и кучето буквално беше пред-седател, тоест седеше отпред.

Абсурдността обаче не е на самата демокрация, а на политическата ситуация у нас. Затова е добре да не забравяме сериозния принос на ИТН за настоящото положение. Тъкмо партията на Слави Трифонов направи всичко по силите си, тъй щото трите предишни парламента да имат толкова кратък живот, тъканта на политическото да се разпадне в максимална степен и демокрацията да изглежда „изхабена“.

Краят на парламента започна още с началото му, констатира Емилия Милчева в политическия си коментар, очаквано посветен на основната вътрешнополитическа тема тази седмица. В него се проследява първият работен ден на 48-мото Народно събрание и се анализират различните мнозинства в него, които правят работата му още по-трудна. Едни са лагерите „за“ и „против“ подкрепа на Украйна, други са по отношение на корупцията и безконтролната власт на главния прокурор. А последното обяснява необичайната диалогичност на Гешев, която според Емилия издава страх.

Статия, написана съвместно от двама бивши председатели на Съюза на съдиите в България, не се появява всеки ден. Мирослава Тодорова, наказателен съдия в Софийския градски съд, и Калин Калпакчиев, съдия в Софийския апелативен съд, приеха поканата да разяснят за читателите на „Тоест“ що е то възстановително правосъдие, какви са принципите му, защо го има и защо е необходимо да се прилага по-често в травматизирано общество като българското. То е преди всичко „способ да видиш другия като пълноценно човешко същество“. Защото и от двете страни на съдебния процес стоят хора.

В петия епизод на подкаста на Николета Атанасова „Украйна не е загубена: Кризи“ следим две истории. Първата е на украинката Алла – тя идва у нас заедно с дъщеря си, бягайки от бомбардировките в Киев, но четири месеца след началото на войната се завръща в Украйна, за да бъде до мъжа си. Втората история е на Юри, украинец от Мариупол, който изненадващо заминава от България за Москва, оставяйки приятелката си тук. Заплетената лична история на две почти деца, избягали в България от Русия, повдига много въпроси, които надхвърлят частното пространство на героите в нея.

Без важничене Стефан Русинов интервюира Йордан Д. Радичков, чийто последен сборник с разкази „Навалица! Или за 25 часа в град София“ беше отразен преди месец от Зорница Христова в рубриката „По буквите“. Под привидната фриволност на разговора между двамата се крият сериозни теми – за суетата, за това, че „хем сме сами, хем непрекъснато сме заедно“, за „сложнотията на ежедневието, което всеки ден ни удря по муцуните и настоява да се борим с него“. За това, че думите винаги са важни, дори да са просто „дрънкане“.

И отново Йордан Радичков, но не събеседникът на Стефан Русинов, а неговият дядо и автор на „Ние, врабчетата“. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни припомня друга негова книга – „Малки жабешки истории“. Той препоръчва четенето на Радичков в пристъпи на сезонна тъга, а даже и на моментна радост. Както често се случва при детските книги, писателят е вдъхновен от внучката си. Ако има задълбочено академично изследване на флората и фауната в творчеството на Радичков, в него непременно трябва да присъства и глава за жабата, смята Стефан.

Личната ми препоръка този път е кратка, но ми се вижда нужна в настоящата турбулентна ситуация: без паника. И тъй като това беше цитат от Дъглас Адамс, да добавя и – когато тръгвате нанякъде, не си забравяйте хавлията.

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-10-15-october-2022/

И тази седмица отмина под знака на скорошните избори. И на два фактора, поради които задачата за съставяне на ново правителство изглежда нерешима като квадратурата на кръга – Русия и корупцията. Русия бомбардира цялата територия на Украйна, в резултат на което изпадна в още по-голяма изолация – вече има само четири държави в ООН, които я подкрепят. България уж отрече камионът, в който по твърденията на Русия е бил натоварен взривът за Кримския мост, да е минал през страната ни. Уж без връзка с това обаче на магистрала „Тракия“ беше организирана спецакция за проверка на коли и най-вече на камиони. Последно, руската посланичка Елеонора Митрофанова няма да бъде поканена на откриването на 48-мото Народно събрание, както ѝ колегата ѝ от Беларус.

Проведе се протест за оставка на кметицата на София Йорданка Фандъкова, провокиран от поредния нескопосан ремонт – този път пренареждането на жълтите павета. В същото време общински съветник от „Атака“, преминал духом към „Възраждане“, се опита да свали украинското знаме от балкона на Столичната община и публикува своя снимка от тоалетната на сградата с маска като обирджия на банка. Иронията е, че същият е председател на Комисията по обществен ред в Столичния общински съвет.

Главният прокурор Иван Гешев пък подкрепи протест на ромите от кв. „Факултета“ срещу държавата, най-властната фигура в която е самият той. Никой обаче не попита самите роми защо смъртта на таксиметров шофьор се оказа капката, при която границата им на поносимост беше прехвърлена и те излязоха на протест.

Изборите едва отминаха, а Емилия Милчева съзира знаците на нова предизборна кампания. За да я водят, на българските партии им трябват тези три неща – враг, страх и кречетала. А такива винаги ще се намерят. Ако партиите не успеят да съставят правителство, следващата кампания ще се води в атмосфера на още по-голямо омерзение от политическото, насред зима и в условията на несекващи руски хибридни операции и дезинформационни вълни, смята Емилия. Тя очертава целите на партиите за следващата кампания – да си осигурят алиби за невиновност, извинение за дефицита на лидерство и бягство от отговорност, и прогнозира как всяка от партиите ще подходи към постигането им.

Как един клип на Световния икономически форум с участието на (тогава все още) принц Чарлз, призоваващ към уважително отношение към природата, става повод за разгръщането на поредната всеобхватна конспиративна теория? Как тази теория на свой ред води до задълбочаване на пандемията, включително и в България? Как става така, че толкова хора проявяват нулево критично мислене? На тези въпроси отговаря Петър Георгиев в статията си „Великото затъпяване“, част от съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“.

Началото на октомври винаги е вълнуващо за научните среди, защото тогава се връчват Нобеловите награди. А те не само са най-големите постижения за учените, на които се присъждат, а и позволяват на широката публика да се запознае с работата им. На тазгодишните награди е посветена втората статия от рубриката „Научни новини“ на Михаил Ангелов, от която може да научите кои са новите Нобелови лауреати в областите физика, химия и физиология/медицина и за какво са отличени.

Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя две книги, посветени на тревожността. Авторът на едната е българският психоаналитик Огнян Димов, а на другата – американският психиатър и невролог Джъдсън Бруър. Периодът, в който живеем, предполага тревоги, но психологията и терапията работят с онези от тях, за които няма реален повод. Според д-р Бруър е възможно да се отървем от тревожността, като следваме алгоритъм, а какви сме и защо сме тревожни, не е от значение. Подходът на д-р Димов е противоположен. При него няма универсални рецепти, а отделни казуси, които терапевтът разплита като детектив. И според двамата обаче тревожността е не само страдание, а носи дълбочина и възможност за растеж.

И този път няма да ви оставя без лична препоръка. На 8 октомври започна излъчването на четвъртия сезон на немския сериал „Берлински Вавилон“ (първите два бяха пуснати навремето по БНТ под заглавието „Вавилон Берлин“), придобил световна популярност – първоначално по Sky, а от 9 октомври – и по HBO Max. Ако и вие се вълнувате какво се случва с комисар Рат и Шарлоте Ритер в шантавия контекст на залязващите златни години и възхода на нацизма, не пропускайте. А ако не сте гледали сериала, може би сега е моментът да му дадете шанс?

И през този сезон има нова песен. И даже две нейни зрелищни изпълнения. Тук ще споделя второто от тях (ако сте любопитни, ето и първото).

И все пак смятам, че онази песен от първия сезон остава ненадмината.

Приятно четене, гледане и слушане!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-3-8-october-2022/

Изборите отминаха. И очаквано, не само не донесоха решение на кризата в управлението на страната, но и поставиха някои нови въпроси, чиито отговори съвсем не са очевидни. Но преди всичко…

През седмицата лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов сътвори шумен скандал, опитвайки се да изгони от пресконференция неудобни нему журналисти. Това само по себе си не е новина. Помним и други политици, които обичаха да размахват пръст на медиите. Помним и такива, които, съзнавайки своята посредственост, градят кариера със слалом от един на друг скандал, за да поддържат вниманието към себе си. Но те успяват именно защото винаги има рояк от други журналисти, готови да припкат наоколо и безкритично да препредават тезите им. Вместо да ги удавят в тишина в името на професионалната чест и достойнството на цялото общество. Гръбнак е нужен и в политиката, но много повече в журналистиката.

Но да се върнем към изборите. Звучи екстравагантно, но до неотдавна всички участници в изборите все търсеха (че и намираха!) някакви доводи да твърдят, че именно те са спечелили. Интересно е, че след гласуването в неделя никой много-много не иска да се припознае като победител. Така че въпросът „Кой всъщност спечели изборите?“ изобщо не е неоснователен. В материала може да прочетете мнението на Светла Енчева по темата.

След резултатите от гласуването в неделя коалициите изглеждат от трудни до невъзможни. Идеята ГЕРБ да пенсионира Борисов, за да се отвори някаква перспектива пред България, остава в сферата на невероятното. А прекрачването на установените червени линии от останалите ще е равносилно на политическо самоубийство. Затова и коментарът на Емилия Милчева тази седмица е с поглед малко по-напред във времето в опит да се предположи откъде би могла да дойде някаква развръзка. И уви, изглежда, че няма как да минем без някои „малки убийства“ след 2 октомври.

В Европа кризите също нямат очевидни решения, а редица външни фактори и събития никак не улесняват нещата. „Трусовете в Източното Средиземноморие чертаят криза и за ЕС“, твърди в свой анализ за „Тоест“ нашият близкоизточен анализатор Мирослав Зафиров. От една страна, добрата новина е, че Израел и Ливан може би най-сетне са съвсем близо до споразумение за морската граница помежду си. От друга, темата е свързана със сериозни енергийни интереси и с надеждите на ЕС да задоволи част от енергийните си нужди именно с ресурсите от този регион.

Седмица преди България, предсрочни парламентарни избори се проведоха и в Италия. Част от партньорите в спечелилата коалиция не крият симпатиите си към Путинова Русия, а други, като медийния магнат Берлускони, са директни проводници на руските пропагандни послания – както лично, така и чрез свои медии. Ангел Петров проследява детайлите по темата в обзорен материал за съвместната ни рубрика с АЕЖ „Хроники на инфодемията“. Не пропускайте текста му „Червеят на съмнението. Повлия ли Русия на италианските избори?“

Нека завършим с интересна книга. В рубриката ни „На второ четене“ този път Севда Семер е избрала да привлече читателския ни интерес към сборника с разкази „Американският любовник“ на Роуз Тримейн. Случайно или не, Севда завършва така своята препоръка:

Няма как да не се зачудиш какво щеше да е, ако всеки от нас осиновеше любимото си място за разходка и го поддържаше чисто. Сетих се за Смити и неговата отдаденост, когато излязоха резултатите от последната избирателна активност. В крайна сметка това сякаш е най-добрата препоръка за сборник с разкази – че героите остават да ти правят компания и след като си приключил с четенето.

Хубав уикенд и приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-26-september-1-october-2022/

Най-важното събитие от седмицата, разбира се, са изборите утре. А резултатите от тях ще бъдат тема на анализи и съпоставки през следващите дни и седмици. За жалост, този директен инструмент на демокрацията бива подценяван от мнозина. Причините за това са видими, а някои – и основателни. Но въпреки това отказът да упражним правото си на глас не помага никому. Не наказваме никого, освен себе си и бъдещето на страната си и децата си. Всъщност ниската избирателна активност помага точно на далавераджиите, на онези, които търгуват с гласове и влияние.

Затова нека започнем тазседмичния ни обзор със статията на Александър Нуцов „Забравените символи на българската демокрация“. Според него продължителната липса на исторически спомени за реална демокрация у нас допринася за днешното недоверие към инструментите на демокрацията и нескончаемия преход към нея. Както и приемането и привикването със злоупотребите, корупцията и недъзите – дотолкова, че да бъдат нормализирани. А всъщност всички носим отговорност това да се промени – както гражданите, така и управляващите, пише Александър.

Иначе един от сериозните проблеми в избирателната ни система е именно представителността на резултатите. Най-вече заради разминаването на данните в регистрите на ГРАО и очакваните резултати от последното преброяване на населението. Това влияе пряко върху разпределението на имащите право на глас, тежестта на всеки мандат и в крайна сметка – върху легитимността на избраните след провежданите избори. Прочетете повече в статията на Светла Енчева „Защо резултатите от изборите ще са служебни“.

В международен план от края на февруари насам ключовата тема може да бъде само една и затова е трудно да не присъства ежеседмично и при нас.

Според историка Николай Карамихов прогнозите за бърза развръзка на войната в Украйна са наивно преувеличени. Особено оптимистичните. Европа ще трябва да се подготви за продължителен конфликт, а в България има спешна нужда от отрезвяване на нагласите и възприятията по темата. Това може да стане, като се намали силата на звука на руската пропаганда и се проведе истинска дискусия за нашите приоритети и виждания за бъдещето. Прочетете повече в анализа, озаглавен „Ужасен край за Русия или ужас без край за Украйна?“.

От тази седмица стартираме нова поредица в „Тоест“, която би трябвало да допадне на най-любознателните ни читатели. Поне веднъж в месеца Михаил Ангелов ще следи и обобщава накратко интересни новини от различни сфери на науката и ще се стреми да ги обясни на възможно най-популярен език, съзнавайки цялата невъзможност на това упражнение. Рубриката неизненадващо се нарича „Научни новини“, а в първия обзор от поредицата ще можете да прочетете за новости около COVID-19, инструмента CRISPR за редактиране на генома, развитието на изкуствения интелект в услуга на медицината, а също и малко космически новини.

Преди да потънете в размисли за кого да гласувате утре, нека ви обърна внимание на най-новите препоръки за интересни четива, които Зорница Христова споделя с всички нас в рубриката „По буквите“. Този път това са новият брой на сп. „Съвременник“ и книгата „Вдън прогледния мрак“ на Виктор Самуилов.

И накрая още няколко думи за изборите. Понеже днес е ден за размисъл…

Сякаш удобно забравяме, че политиците са хора като всички нас – имат някои силни страни, както и множество слаби. Понякога успяват добре да скрият слабостите си и да изтъкнат преимуществата си, но невинаги и определено не задълго. Нека обаче си припомним, че е наивно да очакваме появата на съвършения политик, за да отидем да гласуваме. Просто защото няма да го дочакаме. Защото не съществува. Няма да се появи. Никога. Затова рационално и без емоции се опитайте да изберете тази партия, която е най-близо да вашите разбирания за живота и бъдещето, или този кандидат, който ви изглежда най-кадърен да свърши работа, без да шикалкави твърде много. Би трябвало онези, които, освен че шикалкавят, ни завличат и към блатото, вече да ги разпознаваме добре, нали?

Гласувайте и имайте нормални очаквания. Допуснете, че е напълно възможно да сгрешите, да се подведете или човекът, когото сте избрали, да се издъни и провали. Но въпреки това гласувайте. А следващия път избирайте по-внимателно. Междувременно ходете на протести, подкрепяйте важни каузи и изразявайте мнението си, вслушвайки се и в другите. И пак гласувайте. Защото безразличието има много по-страшна цена от разочарованието.

Приятно четене! И гласувайте в неделя!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/editorial-19-24-september-2022/

Макар до финала на предизборната кампания да остана само седмица, ако не прекарвате повечко време във Facebook, може съвсем успешно и да я пропуснете. Стойностен политически дебат между опоненти на практика няма. Партийните дейци говорят основно пред своя си електорат. И сякаш всички се държат като заек на магистрала, заслепен от светлините на прииждащите автомобили. Иначе, като споменаваме Facebook, струва си да обърнете внимание на поредицата статии на Йоан Запрянов в „Капитал“, които разследват как ГЕРБ и „Възраждане“ се възползват от социалната мрежа за влияние върху гласоподавателите. В този контекст прави впечатление подходът на „Продължаваме промяната“ с кратките им видеопослания по наболели теми.

Във връзка именно с партиите и използването на дигиталните канали за комуникация по време на предизборната кампания е интервюто на Лора Филева от „Дневник“ с Горан Георгиев, експерт в програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията. Сред тревожните изводи от последните анализи на ЦИД е, че от осемте партии, за които се прогнозира, че ще влязат в следващия парламент, „Възраждане“ има категорично доминантно присъствие в социалните мрежи – 61% от близо 7 млн. интеракции през последните 12 месеца. Както и че в България има активни агенти на влияние, финансирани от Кремъл, които през последните десет години правят каквото си искат без никаква реакция от държавата.

В този ред на мисли е интересно какво се случва около БСП, от която отново се очаква да бъде евентуална патерица в управлението. Кампания след кампания около Столетницата не само не се ражда нищо ново, но неоплевените бурени на „автентично лявата“ задушават цялото лявоцентристко политическо пространство. Според Емилия Милчева „Позитано“ 20 е толкова далеч от корените и проблемите на електората си, че опортюнизмът е единствената идеология, която ръководството на партията е в състояние да припознае и прегърне. Прочетете коментара ѝ, озаглавен „Лозето на социалистите не ще Станишев, а мотика“.

В Близкия изток никога не е спокойно. През седмицата протестите в Иран се ожесточиха до преки стълкновения със силите на реда. Многохилядните демонстрации започнаха на 16 септември, след като 22-годишната кюрдистанка Махса Амини, задържана от полицията за неправилно носене на хиджаб, почина в ареста. Има десетки загинали, но хората продължават повече от седмица да са по улиците в защита на базовите си права. Особено смели са иранските жени, които протестират срещу религиозните догми, захвърляйки хиджабите си и режейки косите си. Властите в Иран спряха достъпа до интернет в опит да заглушат социалните мрежи, в които протестиращите организират съпротивата си.

Влиянието на Иран в региона е значително и няма как да не присъства и в разговора, посветен на Ирак, между нашия близкоизточен анализатор Мирослав Зафиров и д-р Инна Рудолф, която е старши научен сътрудник в Международния център за изследване на радикализацията (ICSR) и дългогодишен наблюдател на проблемите в Ирак. Да прочетете на български такова експертно интервю е изключително рядка възможност у нас, затова не пропускайте този материал.

Иначе, разбира се, че международната тема номер едно е войната в Украйна.

Това, което е станало в Изюм, не е никаква „втора Буча“. Това е втори сталинизъм или второ Гестапо. Само на тези места са извършвани изтезанията, приложени към украинските цивилни в Изюм в наши дни.

Така започва статията „Сталин и изтезанията. Как Изюм върна историята 70 години назад“ на Татяна Ваксберг, която разказва за мъченията, извършвани от руснаците в окупираните от тях територии от Украйна. Не пропускайте и другата статия на Ваксберг в „Свободна Европа“ – във връзка с обявената от Кремъл „частична“ мобилизация.

На този фон от събития и новини е напълно нормално да имаме потребност от учебник по човещина. Такъв според Стефан Иванов може да бъде романът „Живи“ от китайския писател Ю Хуа, преведен на български от Стефан Русинов. „Отдавна не бях чел такава съвременна проза. Едновременно сурова и брутална, но пропита със съчувствие, красота и любов. И пронизана от изкупление“, пише Стефан Иванов в новата си препоръка от рубриката ни „ На второ четене“, която рецензия сама по себе си е много емоционална, по човешки топла и много докосваща.

Наскоро приключи юбилейното издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ и Зорница Христова ни предлага кратък обзор на посетените от нея пиеси в рамките на фестивала. Кукленият театър може да използва каквито си иска изразни средства, да се играе в зала или на улицата, с „петрушки“, марионетки, предмети от ежедневието, сенки и дори… без кукли. И в този смисъл е едно от изкуствата с най-висок потенциал да изненадва ума, смята Зорница.

Накрая някак не ми се иска да пропуснете един филм, който – да, разбира се, че е обвързан с предизборната кампания на „Продължаваме промяната“, но всъщност общественият интерес към този скандал би следвало да е с размери далеч извън рамките на която и да е кампания. Затова е задължително да го гледате, независимо на коя политическа партия симпатизирате.

Приятно четене и гледане!

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-12-17-september-2022/

В средата на месеца и на предизборната кампания сме. Затова не е учудващо, че всичко възможно се експлоатира с политическа цел, а което не пасва, се премълчава. За съжаление, макар и неизненадващо, мейнстрийм медиите също скрито заемат страна в кампанията и по този начин влияят върху преценката на избирателите. На трите водещи телевизии например им трябваха няколко дни, за да забележат контранастъплението на украинската армия и сериозните загуби, претърпени от Русия. Вместо това по няколко материала от новинарските емисии бяха посветени на безобидната тема за промените в британската монархия.

Но пък водеща тема през последните дни стана протестът на щедро субсидираните от държавата зърнопроизводители срещу… украинското зърно. От начина на отразяване у обществото остава впечатлението, че лошата Украйна трови българите с некачествено зърно и съсипва родните земеделски производители. Темата впрочем стана актуална скоро след като Русия обвини Украйна, че изнася зърното си за богатия ЕС вместо за бедните страни. От украинска страна отрекоха обвиненията. От „Капитал“ направиха проверка и установиха, че Украйна е внасяла в България най-вече слънчоглед, и то по времето, когато корабите ѝ бяха блокирани. От юли насам, когато вече имаше коридори за износ, почти не се внася слънчоглед в България. Едно от следствията от руската агресия, помните, беше скокът на цената на олиото. Но връзка с претенциите на зърнопроизводителите за монопол и инфлацията (също редовна тема в новините) не се прави.

На предизборната кампания е посветен тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева. Какво е ГЕРБ минус Бойко Борисов и „Продължаваме промяната“ минус Кирил Петков и Асен Василев (или дори без единия от тях)? Същото важи и за ИТН без Слави Трифонов, а Христо Иванов в голяма степен задава облика на коалицията „Демократична България“. В старите демокрации партийното дълголетие се основава на правила и процедури, докато в България на първо място стои личността на политическия лидер. Дори партии като БСП, които по принцип не са лидерски, имат свойството да се смаляват до размера на своя председател.

Друга водеща тема са наводнените карловски села. По този повод разговарях с пловдивския фотограф Анастас Търпанов, който е заминал там веднага след като е научил за бедствието, за да снима. Той разказа за хората, които доброволстват, и за недостатъчната и зле организирана помощ от страна на институциите, а също така предостави богат снимков материал. Извън „прожекторите“ остава пострадалата ромска махала в село Слатина. Желаещи да помогнат на жителите ѝ се намират чак след като Търпанов публикува снимки на ситуацията там. Според него хората в наводнените села имат нужда не само от материална, а и от психологическа подкрепа.

„Горещите“ социални теми имат свойството да отшумяват с времето. Така е и с казуса за Централната минерална баня в София, която все не става баня. Към темата ни връща Анета Василева, която ни предлага да продължим да следим историята, за да не се окажем за пореден път изненадани постфактум. Тя проследява хронологията на сагата за съдбата на софийската баня и допълва с коментари от професионалисти и организации, които са отделили повече от година от живота си, за да създават процедури, проекти и доклади с надеждата Централната баня в София да бъде върната към нов живот по смислен начин.

Статията на Зорница Христова „И какво като изтеглим „Винету“?“ е отговор на моята от миналата седмица „Че какво му е на Винету?“. Според Зорница изтеглянето на една книга от пазара, още повече комерсиално „продължение“ на оригинала, не решава нищо и даже вреди. Правилната позиция на издателството би била вместо това да публикува повече произведения на индиански автори и да им осигури видимост в медиите. Истинският либерализъм, истинската грижа за литературата, истинската грижа за представянето на всички гласове не е в забраняването, изтеглянето и заглушаването на книги, смята Зорница.

Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница препоръчва едно преводно и две български заглавия. Книгата „Всички са свободни“ на Михаил Зигар предизвиква почуда как много аспекти на руската политика изглеждат абсурдни, но са факт, и колко страшна е всъщност нормализацията на разказа за тях. „Американски деликатеси“ на Катерина Стойкова съдържа поезия, която поразява с последователно отстоявания си избор да говори за чудовищното и за болезнения разпад на човешките отношения деликатно, без гняв. Сборникът с разкази „Навалица! Или 25 часа в град София“ доставя истинско удоволствие със стила и безспорния талант на автора си Йордан Д. Радичков.

Накрая – две препоръки от мен.

За днес, 17 септември, в Белград е планирано шествие в рамките на Европрайд 2022, но то беше забранено от сръбското Министерство на вътрешните работи след твърдение на пропутинския президент Александър Вучич, че не може да осигури охраната му. Ситуацията тревожно напомня събитията около прайда в Белград през 2010 г., вдъхновили филма „Парад“ на Сърджан Драгоевич. А това е повод да си припомним тази прекрасна кинотворба.

Точно след една седмица, на 24 септември, е премиерата на книгата на Марин Бодаков „Галерията на сърцето“. Стихосбирката е съвместно дело на издателствата „Точица“ и „ДА“. Редакторка и авторка на послеслова е Надежда Радулова, а художник на корицата – Кирил Златков. Мястото е театър „Сфумато“, часът е 19:00. Междувременно можем да отделим точно 10 секунди, за да видим и чуем стихотворението на Марин „Простодушно небе“, прочетено от актрисата Светлана Янчева и заснето от фотографката Яна Лозева.

Източник