Tag Archives: Величие

Властта се люлее, „Величие“ зрее

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vlastta-se-lyulee-velichie-zree/

Властта се люлее, „Величие“ зрее

В 51-вия парламент влиза девети политически субект, със 121 депутати мнозинството става особено чупливо, а антиевропейските сили – по-мощни. Конституционният съд (КС) най-сетне се произнесе – на петия месец от образуването на делото за нарушенията на изборите на 27 октомври 2024 г., които бившият служебен премиер Димитър Главчев определи като „честни“ и като добре свършена работа. 

Въпреки това КС не касира изборите като цяло. А и нито една от петте политически сили, оспорили резултатите от вота миналата есен – „Величие“, БСП, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и ДПС на Ахмед Доган, не повдигна темата за нови избори заради безобразията, констатирани от вещите лица на съда.

След проверката на 2204 секции – 17,06% от всички 12 920 в страната – бяха открити разминавания между действителните и записаните в протоколите гласове в близо половината от проверените – 982. Освен това се оказа, че 780 бюлетини „са изчезнали“. ДПС – Ново начало на санкционирания за корупция олигарх Делян Пеевски загуби най-много гласове след повторното преброяване от експертите на КС – 1110 гласа, следвана от ГЕРБ с 452, „Възраждане“ – 108, и БСП – Обединена левица – 42. При останалите формации разликите са в плюс – „Има такъв народ“ имат 31 гласа повече, МЕЧ – 28, ПП–ДБ – 11 гласа, а Алиансът за права и свободи на Доган – 1.

Партията на Ивелин Михайлов „Величие“ получава 10 депутати. Тя се озова вътре „благодарение“ на липсващи 780 бюлетини от 7 секции, след като на 27 октомври преброителите установиха, че не ѝ достигат 21 гласа. За първи път в най-новата история на България беше преизчислена 4-процентовата бариера, вече на база по-малко действителни гласове – тя е 97 390,44, а след новото преброяване „Величие“ получава 97 497, тоест с 59 гласа над нея. Това е записано в решението на КС, а на Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да съобщи за преразпределянето на мандатите.

По БНТ Ивелин Михайлов коментира, че по-всяка вероятност няма да се бърза, и го обясни с договорки между политическите сили.

Ще има едно бавене, докато се приеме бюджетът. 

Но ЦИК го опроверга, защото два часа по-късно обяви имената на новите народни представители, в това число и на депутатите от партията му.

А с решението си КС обяви за незаконен избора на 16 депутати. Трима са от ГЕРБ – Александър Ненков, Павлин Йотов и Теменужка Петкова, на чието място, след като стана министър, влезе Никола Джамбазов; трима са от ИТН – Емил Трифонов, Иван Кючуков и Александър Марков; двама от ДПС – Ново начало – Станислав Анастасов и Метин Качан; както и Ешереф Ешереф от АПС, Ивайло Митковски от ПП–ДБ и Андрей Вълчев от БСП.

Решението на КС беше предшествано от скандал и парламентарен трибунал за експертите на КС, членовете на ЦИК и представителите на „Информационно обслужване“. Законодателите, създали калпавия Изборен кодекс, нападаха и обиждаха, без да поемат отговорност за определените от тях секционни избирателни комисии, допуснали нарушенията и заверили ги с подпис. От ГЕРБ, ДПС и БСП не се покаяха, че обезсмислиха гласуването с машини (превърнати на практика в принтери), връщайки хартиените бюлетини, които са сред причините за нарушенията, наред с некомпетентните и неефективни СИК. Атаката бе насочена към КС, а резултатът – напълно безсмислена декларация с призив за прозрачност, внесена от самата председателка на парламента Наталия Киселова (БСП–ОЛ) и подкрепена от ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС – Ново начало.

Констатираните от КС нарушения потвърдиха онова, с което обществото е наясно, но никоя власт не признава – изборите в демократична България са една голяма мръсна работа. А институции като прокуратурата и МВР я охраняват.

Омърсената демокрация

КС изброи доста безобразия, извършени при гласуването на 27 октомври и констатирани в проверените секции. Гласове за една партия са вписани като гласове за друга. Други пък изобщо липсват в протоколите. Действителни гласове са записвани като „не подкрепям никого“, а белязани бюлетини са били броени като действителни. 

Графичната експертиза, възложена от КС, е установила, че в три от изборните райони множество бюлетини са де факто пуснати от един и същи човек, защото са направени по калъп. Но онова, което излезе наяве, надгради известните изборни свинщини – от чувалите с изборни книжа, които секционните избирателни комисии предават на общинските администрации, за да ги пазят в запечатани помещения до следващите избори, липсват бюлетини. В чувалите обаче са поставени канцеларски материали, което показва, че този, който е извадил и унищожил бюлетините, е искал да замаскира престъплението. Експертите на КС са вписали 0 в графите при повторното преброяване – няма бюлетина, няма гласуване, все едно какво показва видеонаблюдението.

А то, както се оказа, не само че не дисциплинира, а на места и го няма – например в район, където доминира ДПС – Ново начало – в селата Огняново, Гърмен и Белица. Министърът на електронното управление Валентин Мундров вече призова за законодателна промяна, която да позволи видеозаснемането от изборните секции да се използва като доказателство в съда, ако се разследват нарушения при броенето. Дали е чут, ще стане ясно при разглеждане на предложенията за Изборния кодекс.

За изчезналите бюлетини публично съобщи още в началото на годината вещото лице проф. Красимир Костадинов, но прокуратурата предпочете да не се самосезира въпреки неговите интервюта. Което не ѝ попречи да се опита да блокира работата на КС, след като изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ АД Ивайло Филипов я сезира за липсващите бюлетини. (Той е един от петимата акционери – физически лица и членове на Съвета на директорите, останалите 99,95% от капитала са на Министерството на електронното управление.) Натискът върху Конституционния съд при неприключило производство стана повод председателката му Павлина Панова, която кара своя втори мандат като ръководител на КС, да направи за първи път публично изявление.

Считам за необходимо изрично да подчертая, че единствено компетентният съгласно Конституцията на Република България орган, който може да извърши преценка на законността на изборите за народни представители, е Конституционният съд. Всички държавни органи са длъжни да му оказват пълно съдействие, а не да възпрепятстват дейността му. Недопустимо е дейността на Конституционния съд да бъде поставена в зависимост от действия или бездействия на други държавни органи.

В разстояние на три дни президентът Румен Радев на два пъти коментира скандала: единия път – за да каже, че се върви отвъд демокрацията и има „опит на задкулисието да погълне държавата“, а втория – че се застъпва за машинното гласуване.

Ние сме свидетели на неграмотност на членове на секционни избирателни комисии, така че този въпрос с начина на гласуване, с неговото отчитане трябва кардинално да се промени. И наистина машинното гласуване сто процента е един от начините да се справим с този проблем и да се върне доверието в изборите.

А на протеста, организиран от „Правосъдие за всеки“, срещу натиска върху КС говори и адвокат Иван Демерджиев, бивш вътрешен министър и бивш министър на правосъдието в два служебни кабинета на президента и свързан с „Дондуков“ 2.

Застрашава ли „Величие“ властта?

В 50-тия парламент „Величие“ влезе с 13 депутати и се разпадна на 16-тия ден. Сега обаче идеологът на партията Ивелин Михайлов, добре известен на гражданството, за разлика от формалния председател Албена Пекова, ще е народен представител. Това може да закрепи единството на групата за известно време, но едва ли задълго.

„Величие“ се е заявила като опозиция. Но с девет политически сили парламентът става твърде фрагментиран, а мнозинството, което е на санитарния минимум от 121 депутати, ще трябва да търси подкрепа от други партии при отсъствие на някой от „неговите“ народни представители. 

Изглежда, че подкрепа има в аванс, още преди да е поискана. Пеевски вече обяви, че е на разположение и ще крепи правителството, защото така трябва и заради благото на народа. Дали от благодарност, или от друго, но парламентарната Бюджетна комисия с председател Делян Добрев (ГЕРБ) одобри законопроекта му за държавна верига магазини, която ще продава храни с надценка до 10%, управлявана от търговско дружество със 100% държавно участие и принципал Министерството на земеделието и храните. Популистката идея няма устойчива икономическа логика, но е предвиден бюджет от 10 млн. лв.

Партията на Ивелин Михайлов влиза в парламента в момент, в който започва наддаването за членове на регулатори и контролни органи, и неминуемо ще се включи в пазарлъците. Това ще затрудни постигането на разбирателство, което и без това е трудно, и ще качи цената на по-малките партньори на ГЕРБ в управлението. След като бяха открити процедурите, вече се върви към изслушвания на кандидатите за Комисията за защита на конкуренцията, за омбудсман, Конституционен съд, шеф на НЗОК…

Също като „Възраждане“, и „Величие“ е срещу еврото и против помощ за Украйна под каквато и да е форма. Аргументът за първото е досущ като по-ранните на „Възраждане“ – България не е готова, а за Украйна – бедни сме да помагаме. Но Еврогрупата не смята така, след като насърчи България да продължи по пътя си към единната европейска валута.

България бележи напредък в плана си да въведе еврото през 2026 г. и поиска от Европейската комисия и Европейската централна банка да изготвят оценка за нейната конвергенция с еврозоната. 

Засега хоризонтът на властта е до края на годината, както предрече по-рано и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Демокрацията продължава да се дави в мръсната вода на изборите.

Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kushta-ot-karti-shte-se-skusa-li-kosumut-na-velichie/

Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Лидерът на „Възраждане Костадин Костадинов сигурно сънува кошмари с главно действащо лице Ивелин Михайлов, негов пряк конкурент и най-известното лице на „Величие“. Косъмът, който държи извън парламента партията, родена от схемата „Исторически парк“, е на път да се скъса и тя да стане девета политическа сила в 51-вото Народно събрание. 

Причината е, че Конституционният съд (КС) разпореди на Централната избирателна комисия (ЦИК) да преизчисли резултатите от изборите на 27 октомври 2024 г. КС провери как е отчетен вотът в 2204 от общо 12 920 изборни секции, и установи, че в 46,75% от тези секции има „промяна в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи, като отделно от това е налице промяна и в останалите съпоставяни данни“. Разминаване има и в броя на недействителните бюлетини – в 35,78% от 436 избирателни секции. 

ЦИК възлага преизчисляването на държавната фирма „Информационно обслужване“, която извършва компютърната обработка на резултатите от изборите. Новите данни се очакват в първите седмици на март, когато ще стане ясно дали ще има пренареждане на мандатите. 

Бурята не е изненадваща. Още когато изборните резултати бяха обжалвани миналата есен, всяка от парламентарно представените политически сили пресметна колко мандата ще загуби, ако „Величие“ прескочи 4-процентовата бариера и получи 10–12 депутати. Сметките им не станаха публични, но едно е сигурно – управляващото мнозинство, което сега разполага със 126 депутати, става малцинство или в най-добрия случай се озовава на ръба. 

Сеизмична заплаха

Управленската конструкция, която бездруго се клати като къща от карти от самото начало, е застрашена от рухване – не заради неудовлетворени амбиции за властови позиции, а поради трудността да наложи елементарни решения, ако изгуби мнозинството. При това не в неопределено бъдеще, а още през март, когато бюджетът за 2025 г. няма да е окончателно приет, нито ще е приключил процесът по обновяване на регулаторите и контролните органи. А за избор на нови членове на ВСС и Инспектората, където е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа, не може и да се мисли. 

Процесът по попълване на стотината позиции в „перманентната власт“ обаче върви с пълна сила. Управляващото мнозинство – ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС – се зае най-напред с овладяването ѝ, въпреки че близо месец и половина след клетвата на правителството са назначени едва осем заместник-министри. Най-вероятно до средата на март Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще бъдат с нови членове и ръководство, ще бъде попълнено и мястото на съдия в КС. Но депутатите няма да успеят с всички 15 процедури, открити до момента. Преговорите по номинациите не спират и ако за НЗОК има един-единствен кандидат, излъчен от ГЕРБ, за други позиции конкуриращите се партии ще търсят свои мнозинства. Например за конституционен съдия партията на Бойко Борисов номинира университетския преподавател доц. Орлин Колев, а професионалната общност и ПП–ДБ издигнаха Йонко Грозев, който до миналата година беше българският съдия в Европейския съд по правата на човека.

За някои персони, като предложения от БСП за шеф на КЗК Росен Карадимов, се влиза в сериозни схватки, особено след припомняне на зависимостите му от санкционирания за корупция лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. В защита на Карадимов излезе председателят на парламентарната група на БСП–ОЛ Драгомир Стойнев, самият той уличаван като човек на олигарха. 

Ако ДПС на Ахмед Доган не подкрепи Росен Карадимов за председател на КЗК, това ще провали избора на всички ръководители на регулаторни органи.

Но ДПС–ДПС не скланя – или по-скоро не е удовлетворено от офертите за други постове и бавещите се назначения на техни заместник-министри. От формацията дори поискаха смяна на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), председател на Съвета за съвместно управление, тъй като този орган не функционира, както е предвидено в споразумението. 

БСП от своя страна е привлякла ИТН и ДПС на Пеевски в търсене на подкрепа за поста на енергиен комисар в КЕВР за кандидата си Таско Ерменков, срещу когото ПП–ДБ са издигнали Меглена Русенова, председателка на Българската фотоволтаична асоциация. Голямата въпросителна е кого ще подкрепят в пленарната зала ГЕРБ–СДС. Ерменков, чиято принадлежност към ДС е известна като бивш офицер от военното разузнаване, както са известни и проруските му симпатии, е дългогодишен депутат от БСП. ИТН и „Ново начало“ пък атакуваха Русенова, че е имала общи дружества с издателя Иво Прокопиев и ще прокарва корпоративни интереси. Председателското място в КЕВР, изглежда, е „запазено“ за кандидата на ГЕРБ Пламен Младеновски.

Труден баланс

До обявяване на решението влиза ли „Величие“ в парламента, или не, новите състави ще са избрани. Но остават други и формацията, чието лице е създателят на схемата „Исторически парк“ Ивелин Михайлов, може да участва в договорките за приемане/отхвърляне на един или друг кандидат. 

Къде би се наредила „Величие“ – в опозиционния лагер, предвид реториката на Михайлов, който обяви наскоро, че партията му започва кампания за президентските избори, макар и да няма обявен кандидат (!), за да не стигне Борисов на балотаж на изборите за държавен глава през есента на 2026 г. 

Докато чакат решението на КС, недоволни от забавянето му, Михайлов и екипът му обикалят България, издигайки лозунги срещу Борисов и Пеевски и с желание „Величие“ да се обедини „с опозиционните партии“ в парламента, тъй като се саморекламират като активни борци срещу мафията. Тази реторика е различна от радикализма на Костадинов и „Възраждане“, макар че и лидерът на националпопулистите отскоро е взел Бойко Борисов на прицел. Освен това Михайлов се противопоставя значително по-меко на еврото и неговият патриотизъм излъчва повече позитивизъм, за разлика от драматичния Костадинов, който надига глас как ще се принесат в жертва, но България няма да е в еврозоната. 

С величавата си осанка и небрежния си спортен аутфит Михайлов ще затъмни и другия политик антимафиот – лидера на МЕЧ Радостин Василев. Някогашният адвокат на ЦСКА, откъдето датира познанството му с Васил Божков, преминал през няколко партии, папагалства и тези на Пеевски, макар публично да казва, че чака „Величие“ в парламента за битка срещу Борисов и Пеевски. Например и той, също като Пеевски, е за одържавяване на бургаската рафинерия „Лукойл“, но отрича да са в синхрон и даже твърди, че олигархът плагиатствал тяхното предложение.

Ако „Величие“ влезе в 51-вия парламент, за лидера на ГЕРБ ще е още по-трудно да запази крехкия баланс в управляващото мнозинство, върху което оказва натиск и олигархът. Напрежението е повишено заради задкулисните преговори за попълване на регулаторите, а при евентуална трансформация на мнозинството в малцинство безпринципните договорки за подкрепа ще се увеличат. (С изключение на Висшия съдебен съвет и Инспектората, останалите членове на регулатори се избират с обикновено мнозинство от половината плюс един от присъстващите в залата депутати.)

Тази седмица лидерът на ГЕРБ даде две възможни опции, ако мандатите в 51-вото Народно събрание бъдат преразпределени – правителството да продължи работа като кабинет на малцинството и нови преговори с „Демократична България“ (ДБ). Той повтори, че хоризонтът на управление е до 1 януари 2026 г., когато България ще влезе в еврозоната, затова ще търси подкрепа: 

Ако няма мнозинство в Народното събрание – всички, които искат до 1 януари 2026 г. да има редовно правителство по пътя за еврозоната.

Партньорът на ДБ – „Продължаваме промяната“, вече обяви, че няма да участва в такива преговори, а ДБ – че такава покана към тях не е отправяна. Предишните преговори за съставяне на правителство, които водеха ГЕРБ и ДБ, се провалиха, след като партията на Борисов еднолично обяви прекратяването им. При вече съставено правителство едва ли ДБ биха приели, но не е изключена подкрепа за отделни политики и кандидати.

Въпреки заплахата да се трансформира в малцинство, управляващата коалиция ще даде мило и драго да се задържи до края на годината. Не защото присъединяването към еврозоната е стратегическа цел, а за да участва в разпределението на предстоящите назначения. Сигналите, които идват от четирите политически сили, са именно в тази посока, а Кирил Добрев (БСП) беше пределно ясен:

БСП няма да предизвика избори, дори мнозинството, участващо в управлението, да стане малцинство.

Допускането на „Величие“, на която трийсетина гласа попречиха да премине летвата за парламента, не просто ще компрометира изборния процес – доверието в него ще падне под санитарния минимум. 

Изборни експерти като проф. Красимир Калинов, статистик, участвал като вещо лице в проверката на бюлетините, възложена от КС, обаче не смята, че ще има преразпределение на мандатите. По БНР той обясни, че трагедиите ще са вътре в партиите, на личностна основа.

Могат да се завъртят депутатите вътре в самите партии – от един избирателен район да излезе депутат, а на негово място да влезе народен представител от друг район, но от същата партия.

Развръзката наближава. Но дори и „Величие“ да остане отвън, едва ли някой в България вярва, че изборите са честни. Затова властта се отплаща с високи заплати на МВР – все така да ги пази.