Tag Archives: Костадин Костадинов

Българската резистентност към антисемитизма

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/bulgarskata-rezistentnost-kum-antisemitizma/

Българската резистентност към антисемитизма

Има вещества, които, приемани редовно в определени дози, престават да действат на организма. За да продължават да имат ефект, повишаването на дозата в някои случаи не помага, дори напротив – може да навреди. Този феномен се нарича резистентност. По същия начин някои общества развиват резистентност към омразата, дискриминацията и насилието.

Увеличение на дозата антисемитизъм

Напоследък все повече хора в България, макар и съвсем не всички, започнаха да забелязват, че в страната има антисемитизъм. Повод за това станаха прояви, по един или друг начин свързани с „Възраждане“ – като се почне от надписа „Jude“ („евреи“), придружен с шестоъгълна звезда, на витрината на магазинче за бира и се стигне до кампанията, демонизираща основателя на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър Соломон Паси, който е евреин.

В група на „Възраждане“ в Telegram беше разпространен колаж, на който се вижда как хора в нацистки униформи дърпат човек с лицето на Паси, облечен в затворнически дрехи. Въпреки че от „Възраждане“ отрекоха отговорността за колажа да е тяхна и се заканиха да съдят всеки, който твърди обратното, на Facebook страниците на партията и на председателя ѝ Костадин Костадинов постовете срещу Соломон Паси ставаха все по-агресивни, а някои от коментарите под тях – буквално подсъдни.

Ето избрани откъси от коментарите под само един пост (оригиналният правопис е запазен):

–          „Еврейна е паразит,,всички до един в Аушвиц!“
–          „С.ПАСИ МАХНИ СЕ ОТ ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ, МНОГО ВИ МОЛЯ НА ЕВРЕИТЕ ЗА ДА НЯМА 2РИ ХОЛОКОСТ“
–          „На времето фюрера правеше сапуни от тях. Малко им е било!“
–          „става за полилеи“
–          „да от кожата му ще е идеален полилей“

Антисемитизмът в България не си е отивал

Дотук се стигна, защото в продължение на десетилетия българските институции и общество отказват да разпознаят системните прояви на антисемитизъм. А когато той все пак бъде посочен с пръст, срещу него не се предприемат адекватни мерки.

Един от последните случаи преди изстъпленията, вдъхновени от „Възраждане“, беше участието в столичния Панаир на книгата на издателство „Еделвайс“, публикуващо нацистка и антисемитска литература. След протестно писмо на еврейската организация „Шалом“ от Асоциация „Българска книга“ си измиха ръцете, внасяйки сигнал в прокуратурата, и… „Еделвайс“ си остана на Панаира.

Случаят с Панаира на книгата не е прецедент. В България откровено нацистка и антисемитска литература може да се намери и по книжарниците. Да не говорим за сувенирите с нацистка тематика (редом до тези със сърп и чук, Путин и Тодор Живков), които хвърлят западните туристи в шок, освен ако не са неонацисти. „Луковмарш“ пък, макар през последните години да е забранен на теория, все се провежда под някаква форма – ако не като шествие, то като бдение.

Да не забравяме и всекидневния антисемитски фонов шум, с който толкова сме свикнали, че рядко го забелязваме. Например демонизирането на „Отворено общество“ с аргумента, че основателят на организацията Джордж Сорос е евреин. Или казването на „Цукерберг“ по адрес на собственика на Facebook Марк Зукърбърг, за да се подчертае еврейският му произход. Или стереотипизиращи вицове за евреи, използване на изрази, наследени от по-стари поколения, като „какво се въртиш като обран евреин“, или обидни квалификации, като „чифут“…

Преди Костадинов беше Сидеров

Костадин Костадинов е политик, който добре знае какво прави, и внимателно премерва действията си. Той само „пуска фитила“ и оставя други да сеят антисемитизъм, отричайки собствената си отговорност или отговорността на партията си за последствията. Изглежда, Костадинов си е взел поука от безславния залез на Волен Сидеров, който си казваше в прав текст всичко, което му е на сърцето и в главата, и в резултат успя да се омаскари до пълното си маргинализиране.

Ала нека заради безславния залез на Сидеров не забравяме впечатляващия му възход на националистическата сцена. На втория тур на президентските избори през 2006 г. за него гласуваха близо една четвърт от отишлите до урните – 24,1%. На първия тур от изборите за президент през 2021 г. за Костадинов дават гласа си по-малко от 4% – 3,98.

В началото на новото хилядолетие, още преди да основе партия „Атака“, Волен Сидеров публикува две книги с откровено антисемитско съдържание: „Бумерангът на злото“ (2002 г.) и „Властта на мамона“ (2004 г.). Освен че в тях обяснява какво „зло“ са евреите, той прави внушения, че те се били договорили с Хитлер, и отрича Холокоста.

Заради антисемитските твърдения на Сидеров срещу него е подаден групов иск в Софийския районен съд по Закона за защита от дискриминация. Съдът разделя иска на осем отделни дела и постановява, че нито основателят на „Атака“ е проявил дискриминация, нито има доказателства, че думите му са повлияли негативно на евреите. Така се произнася и по-горната съдебна инстанция, а Върховният касационен съд дори не намира основания да се занимава с делото.

Две от участничките в колективния иск – Габриела Бехар и Катрин Гутман, завеждат дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 2021 г. печелят на първа инстанция.

Списъкът ми е по-безобиден от списъка ти

Наскоро в България нашумя украинският сайт „Миротворец“, в който се публикуват списъци с „врагове на Украйна“, включващи и имена на български журналисти и политици. Това доведе до среща на външната министърка Мария Габриел с посланичката на Украйна, както и до решение българските служби да проучат „Миротворец“. Съюзът на българските журналисти (СБЖ) публикува декларация, в която се казва, че сайтът „застрашава правата и сигурността на много хора, включително и европейски граждани“. Посолството на Украйна излезе с позиция, че сайтът е независим и не е свързан с държавните институции.

Същевременно в българоезичния интернет поне от 2004 г. циркулират варианти на списък с евреи – „врагове на народа“, и нито институциите, нито съсловни организации като СБЖ изглеждат притеснени от този факт, макар там да присъстват имената на много журналисти. По хигиенни съображения „Тоест“ не слага линкове към публикациите, съдържащи различни версии на списъка, но те лесно могат да бъдат намерени.

В „Пипалата на злото в България“ – дълго 136 стандартни страници писание с неизвестно авторство и хаотична структура, но с претенцията да е книга – имената на „враговете на българската нация“, както са определени евреите, обаче са сортирани с впечатляващ педантизъм. Започва се с комунистически активисти преди 1944 г. (разделени на множество видове), минава се през функционерите по времето на социализма, също с подвидове, за да се стигне до времето след 1989 г. Там вече диференциацията става съвсем детайлна – например при журналистите се уточнява в коя конкретна медия работят (bTV е определена като „еврейска телевизия“), има подробна информация за евреите във всякакви видове изкуства, в науката – дали са в БАН, университет и т.н., изброяват се евреи инженери и с всевъзможни други професии.

Детайлната структура обаче не означава фактологична вярност. „Вероятно са гледали в телефонния указател за имена, които могат да минат за еврейски“, каза пред „Тоест“ лице, чиято майка присъства в списъка. Въпросната жена не е еврейка, не е била активна в социално-политическия живот на България, нито в науката или изкуството, но е с чуждестранен произход и носи немски звучащо име. В списъка има и известни личности, на които се приписва еврейски произход, без те да имат такъв, включително и с български имена.

В по-късни варианти на списъка са включени и „самоопределящите се като евреи“, както и хора, за които се твърди, че имат близки евреи. Впрочем интересна е логиката, според която самоопределянето като евреин те прави такъв, а самоопределянето като македонец – не.

Списъкът продължава да се препубликува тук и там и след като някои от „героите“ в него, представени като зло в съвременна България, вече не са между живите. В блог пост от 2020 г. например за починалия през 2018 г. правозащитник Емил Коен се казва: „Смъртен враг на България!“

Неслучилото се покаяние

Твърде високият праг на поносимост към антисемитизма в България (както и към други форми на омраза) е свързан не на последно място с липсата на адекватни институционални реакции. По-дълбоката причина обаче, с която може да се обясни и въпросната липса, е, че българското общество така и никога не е осъзнало собствената си отговорност към съдбата на евреите в България.

Според официализирания исторически канон България е спасила своите евреи, а вината за съдбата на неспасените 11 343 евреи от т.нар. новоприсъединени български територии се хвърля върху независещи от България фактори. Изследвания като „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот“ на Румен Аврамов и Надя Данова, в които въпросът за отговорността излиза от реториката, а на него се отговаря с документални свидетелства, така и не получават обществения отзвук, който заслужават.

Друга книга на Румен Аврамов – „Спасение“ и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940–1944 г.“ – повдига сериозни въпроси за фактологическата вярност на тезата, че българският народ еднозначно е бил на страната на евреите, а единствено неколцина лоши политици са им създавали проблеми. От документите, които е проучил Аврамов, ясно се вижда как немалко българи са извличали лична изгода от антисемитското законодателство, например като са предавали съседите си евреи, за да могат да се настанят в имотите им, след като „враговете на народа“ са били изселени. Или пък са вземали за себе си вещи, конфискувани от еврейски домове.

В официалната българска историография народът е представен като неизменно невинен и страдащ, винаги обект на интервенции от страна на властта и великите личности, освен когато страданията му са толкова непоносими, че се вдигне на въстание. Както иронизира Георги Рупчев в стихотворението си „Спомен за репетиции“, „положението на народа е винаги тежко“.

При такъв доминиращ исторически разказ няма как да се развие чувствителност за отговорността на обществото и на конкретния човек. Виновен за антисемитизма преди 1944 г. ни е бил режимът на Хитлер. Антисемитските нагласи и политически послания по времето на социализма (които сами по себе си са сериозна тема) дори не сме ги забелязвали. А за посттоталитарния антисемитизъм са ни виновни я Сидеров, я Костадинов, я някой друг.

В степента, в която допускаме антисемитизма (както впрочем и всяка форма на омраза), той е и наш проблем. Личен. Няма как в България да се води ефективна борба с него, без да сме осъзнали това.

Манол Пейков и карнавалното въображение

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/manol-peikov-i-karnavalnoto-vuobrazhenie/

Манол Пейков и карнавалното въображение

Една не особено прилична реплика на Манол Пейков към Костадин Костадинов породи бурен творчески ентусиазъм. На 26 април депутатът от „Демократична България“ се обърна от парламентарната трибуна към председателя на „Възраждане“ с думите:

Господа, не е цивилизовано да си говорим по този начин. Господин Костадинов, Вие се опитвате да нормализирате език, който е неприемлив за публичното пространство. Вие разчитате на това, че ние се държим цивилизовано и уважително към Вас. Имайте предвид, че ние също имаме богато въображение. Аз винаги мога да Ви назова „Коцето Късопишков“ – имам предвид човек, който пише с къси букви. Въображението ми е безкрайно.

Как се стигна до думите на Пейков

Ако разглеждаме думите на издателя, граждански активист и депутат Манол Пейков изолирано от контекста, на преден план ще излезе фактът, че той е казал нещо неприлично. Репликата му обаче е реакция на систематично поведение на Костадинов, което до този момент беше останало безнаказано.

Конкретният повод за изказването е размяна на реплики между председателя на „Възраждане“ и депутата от коалицията ПП–ДБ Явор Божанков. Причината за тях е предложението на ПП–ДБ да има парламентарна комисия, в чиято работа да се включват въпросите на семейството. Костадинов заподозря, че това е начин коалицията „да угоди на поредното НПО, свързано със Сорос-Морос“. На това Явор Божанков реагира:

Аз не знам кога „Възраждане“ са против НПО-тата и кога ги дразнят. Когато жената на Копейката усвоява пари с НПО-та от лоши западни компании или по принцип не им харесват?

Реторичният въпрос на Божанков се отнася за информацията, че НПО-то, в управлението на което е Велина Костадинова, съпругата на Костадинов (наричан от свои критици „Костя Копейкин“), е получило финансиране от „Lidl България“ чрез Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). ФРГИ е неправителствена организация, разпределяща грантове от организации като „Отворено общество“ на Джордж Сорос и „Америка за България“, които председателят на „Възраждане“ редовно обругава. Освен това през август 2022 г. Костадинов поде кампания за изгонването на Lidl от България. Изглежда, това е станало по същото време, когато НПО-то на съпругата му е кандидатствало за финансиране от търговската верига.

Думи с двойно дъно

На питането на Божанков Костадинов реагира така, както обикновено прави – игнорирайки естеството на въпроса и с аргументи ad hominem, тъй щото да се отвлече вниманието на избирателите му и на учениците, наблюдаващи заседанието в парламентарната зала. Без да се обръща директно към говорещия преди него, той заяви по негов адрес:

Заради младите хора, които са горе, не трябва да допускаме тази трибуна да става място за изява на сбъркани хора с нетрадиционна ориентация. Като под „нетрадиционна“ имам предвид такива, които преминават от лява в дясна партия в рамките на само една седмица без абсолютно никакво замисляне и без никакъв проблем с вземането на 90-градусовия завой. Не позволявайте на сбъркани хора с нетрадиционна ориентация да превръщат това място тук в клоака, в позорище, което да служи за присмех и подигравка.

Председателят на „Възраждане“ не пропуска да отправи обидна квалификация и към коалицията ПП–ДБ:

Аз мога да говоря за коалиция „Сорос–Донос“ от днес до края на света и смятам, че има много неща да си кажем. Не бива да позволявате по никакъв начин такива пропаднали субекти да определят начина, по който Народното събрание функционира.

Освен че напада политическия си противник, за да избегне неудобния факт, Костадинов изрича и невярно твърдение. По-точно, с един удар „застрелва“ няколко неверни „заека“. Явор Божанков беше изключен на 9 декември 2022 г. от парламентарната група на БСП заради позицията си против руската агресия срещу Украйна и до разпускането на 48-мото НС остана независим депутат. Стана ясно, че ще се кандидатира за депутат от коалицията ПП–ДБ, повече от два месеца след изключването – на 16 февруари т.г. Освен това никога не е бил член нито на БСП, нито на някоя от партиите в ПП–ДБ, така че не е преминал от лява в дясна партия. Друг е въпросът, че не всички партии в тази коалиция се идентифицират като десни.

Изричайки по адрес на Божанков два пъти „сбъркани хора с нетрадиционна ориентация“, Костадинов директно се опитва да го обиди, намеквайки предполагаема хомосексуална ориентация на опонента си. Същевременно дава да се разбере, че това за „нетрадиционната ориентация“ го е казал в образен смисъл, имайки предвид преминаването на Божанков в друга парламентарна група.

Що се отнася до квалификацията „Сорос–Донос“, председателят на „Възраждане“ редовно нарича „Демократична България“ „Доносническа България“ и това остава без последствия дори когато се случва пред президента Румен Радев.

Костадин Костадинов извън зоната си на комфорт

Това, което издателят Манол Пейков, станал особено популярен с успешните си благотворителни кампании, направи с репликата си, е да демонстрира какво е, когато към Костадинов се прилагат същите двусмислени (и не непременно фактологически верни) аргументи ad hominem, каквито той използва срещу политическите си противници. Както „нетрадиционната ориентация“ на Божанков се отнася към смяната на парламентарната му група, така и „Късопишков“ може да означава „човек, който пише с къси букви“, нали така?

Другото, което направи Пейков с репликата си, е да покаже, че обидните квалификации по адрес на ДБ, отправяни публично и особено пред президента, няма да останат без последствия:

И запомнете, че за всеки следващ път, когато в присъствието на президента използвате подобни думи, ние ще намерим начин да използваме същите срещу Вас. Просто не го правете. По този начин диалогът – цивилизованият диалог – отива на кино и нещата минават на съвсем друго, махленско ниво. Така политика не се прави.

След изказването на Пейков Костадинов изглеждаше така, както не сме свикнали да го виждаме. За разлика от политическия си предшественик Волен Сидеров, председателят на „Възраждане“ обикновено е изключително овладян и премерен. Той не е склонен към спонтанност – при него обидите и словото на омразата са добре премислени и с калкулиран електорален ефект. По този начин успява да увеличава популярността си методично, година след година, докато „Възраждане“ се превърна от маргинална партия в трета политическа сила в парламента (с тенденция да увеличава още подкрепата си).

И изведнъж в парламентарната зала видяхме един Костадин Костадинов, който не може да се овладее. Той избълва куп обвинения и обиди – „утайка“ (няколко пъти), „просташки тон“ и за пореден път – „Доносническа България“ (въпреки че е интересно какъв е „доносът“ в наричането на някого „Късопишков“). И си позволи нещо като заплаха, ако не стане на неговото:

Господин Председател, направете необходимото да изхвърлите тази утайка от парламента, защото иначе ще изхвърлим утайката ние.

Но си остана в губеща позиция.

Кутията на Пандора и безграничното въображение

Макар от институционална гледна точка сблъсъкът между Пейков и Костадинов да завърши 1:1 (и двамата получиха забележка), това, което последва, е огромна победа за издателя и също толкова огромен дискомфорт за председателя на „Възраждане“. Социалните мрежи буквално преляха от всевъзможни колажи, карикатури и мемета, заиграващи се с „Късопишков“ и „късите букви“. Да се чуди човек как занапред Костадинов ще си поръчва кафе – и късо да го поиска, и дълго, все може да му се смеят.

Самият Пейков публикува на профила си във Facebook някои от произведенията на знайни и незнайни творци (междувременно те станаха още повече), като в коментара си написа:

Истината е, че когато в края на изказването си го предупредих, че въображението ни е безгранично, сам не си давах сметка каква Кутия на Пандора съм открехнал пред смаяния му [на Костадинов, б.р.] поглед. Колективното „ни“ поде моята идея, вдигна я на крилете си и изпрати на бабаита стотици недвусмислени съобщения, под формата на забавни и саркастични мемета – някои от които дълго ще го навестяват в съня му.

Полетът на въображението, неволно тласнат от Манол Пейков, успя да надхвърли рамките на индивидуалните инициативи и вдъхнови реклама на верига ресторанти за бургери. Тя публикува в социалните мрежи постер, в който се рекламират „къси картофки“, и го придружи с обяснителен текст: „С това късо копи искаме да ви кажем, че днес в Skapto можете да си купите евтино К.К. – нашите нови къси картофки. Същите, нарязани на ръка, двойно изпържени, оваляни в домашната ни подправка пържени картофки, но много по-къси. И се продават за евро. 1,49 евро по-точно. В кеш. Рестото ще ви върнем в стабилен лев.“

Закачката тук е не само с името на Костадинов и „късите“ работи, а и с непоследователността и двойните стандарти на „Възраждане“. Конкретно с факта, че партията организира референдум против еврото, а в рамките на кампанията за същия референдум събира дарения в евро. Вместо това партията би могла да използва някоя от платформите, позволяващи финансиране чрез дарения в националната валута на България, за чието „спасяване“ уж се бори – и на България, и на валутата ѝ. Но очевидно не го прави.

Карнавална радост сред дългите политически пости

Репликата на Манол Пейков катализира толкова бурно въображение, защото много хора, които не харесват Костадинов, „Възраждане“ и изобщо националпопулизма, я възприеха като отдушник. От 2017 до 2021 г. ГЕРБ управлява съвместно с националистически партии, чиято идентичност се крепи на омраза към другия, който и да е той. След кратко отдъхване „Възраждане“ влезе в парламента и всеки следващ път получава все повече гласове на парламентарните избори.

Костадинов системно си позволява език на омразата и неверни твърдения по адрес на една или друга социална група, както и на демократичните си политически опоненти. А те в общия случай реагират просто с чакане „и това да мине“ – да не би случайно да им пострада рейтингът, който обаче страда и без реакция от тяхна страна. Това става в контекста на постепенното изместване на ориентацията на България от Европейския съюз към недемократични режими.

В тази ситуация изказването на Манол Пейков имаше спонтанен ефект на психологическо освобождение. Така както средновековните карнавали в католическите страни и области служат за разпускане преди поредните пости. При всички опити карнавалите да бъдат сложени под контрол, те включват различни форми на пародиране на съществуващия социален ред. И правене на неща, които в нормална ситуация не биха останали без последствия.

На някои места (например в Кьолн) в наши дни карнавалът включва и форми на остра политическа критика към силните на деня. В Германия обаче дехуманизиращи квалификации, каквито използва Костадин Костадинов, като „подчовеци“ (нацистка дума, в оригинал Untermenschen), „нечовешка сган“, „паразити“, „сбъркани хора с нетрадиционна ориентация“, „пропаднали субекти“, „утайка“ и пр., не биха останали без сериозни политически (че и юридически) последствия. Защото след Втората световна война страната си е „научила урока“ по трудния начин. В българската институционална среда обаче прагът на непоносимост към тъпченето на човешкото достойнство и дехуманизацията е толкова висок, че понякога комай помага само принципът „с твоите камъни по твоята глава“.

А след спонтанния карнавал?

Както стана дума, след карнавала идват постите. По тази логика може да очакваме, че масовият изблик на въображение, породен от репликата на Манол Пейков към Костадин Костадинов, ще утихне така, както се е появил. И ще се върнем в безрадостното всекидневие, в което възпитано ще търпим все по-големи и по-големи прояви на дехуманизация. Или ще реагираме по начини, от които няма да има особен ефект.

Може обаче да се окаже, че Пейков е поставил началото на края на „Възраждане“. Защото, ако веднъж си видял царя гол, трудно ще забравиш тази гледка в колкото и царствени одежди да го гледаш после. Може пък да е дошло време за възраждане. Но не националпопулистко, а като ренесанс. Ала за да се случи то, не може да се разчита само на единия Манол Пейков.

Радев е Борисов и половина

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/radev-e-borisov-i-polovina/

Радев е Борисов и половина

На втората година от втория мандат на президента Румен Радев няма съмнение, че приликите с управлявалия три премиерски мандата Борисов са повече от отликите. Бившият военен летец е властник със също такова его и уклон към авторитаризъм, както и бившият пожарникар и собственик на охранителна фирма.

Но поради естеството на властта, която консумира, и неспособността на парламентите да излъчат редовно правителство Румен Радев надмина Борисов.

Той управлява „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, както и областните администрации. Решава и за дипломатическите назначения, съобразявайки се отново единствено със себе си и съветническия си кръг, тъй като по закон те се съгласуват между правителството и президента, който издава указа за назначаването им. А правителството, управляващо от 2 август м.г., отново е назначено от него. Така се стигна до серия назначения в дипломацията, които коалиционното правителство на Кирил Петков спираше, и до оформяне на дипломатически ариергард на Радев и силите зад него.

Президентът определя и насоките на външната политика, представлявайки като държавен лидер България на заседанията на Европейския съвет в Брюксел, където неговите проруски позиции по най-съществения глобален проблем – войната в Украйна, са ясно изразени. И макар одобрението му да отчита спад, президентът продължава да е политическата фигура, която се ползва с най-високо доверие в обществото.

Ако позициите на лидера на ГЕРБ все пак имаха своите корективи и спирачки в лицето на германските партньори в ЕНП и в Европейската комисия, Радев е неудържим, защото няма какво да го сдържа.

Външна политика

Независимо от решението на народното събрание на парламентарна по конституция република да бъде оказана военна помощ на Украйна, президентската власт отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Така страната ни липсва от безпрецедентното решение на ЕС, определено като „историческо“ от върховния представител по сигурността Жозеп Борел.

На международната конференция „Антикорупция и национална сигурност“ на 21 март т.г. президентът обяви, че България няма да предоставя на нападнатата от Русия Украйна нито изтребители, нито зенитноракетни комплекси, нито танкове и бронетранспортьори. Наред с това Румен Радев отново излезе с шлагерния си призив за миротворците и войнолюбците – партиите, които се канят да управляват след изборите, да кажат „дали ще бъдат част от усилията за възстановяване на мира, или за удължаване на войната“.

На заседанието на Европейския съвет в Брюксел тази седмица Радев повтори отново позицията си за неучастие на България и дори я „надгради“ с намерението да се изисква от крайния потребител на военна продукция от българската оръжейна промишленост къде ще я изнася после: „Той (купувачът – б.а.) е длъжен да ни уведоми за какво ги иска като енд юзър (краен получател – б.а.) тези снаряди. Разбира се, че ще поставим условия.“ Известно е, че досега българските фирми продаваха на крайни купувачи от САЩ, Полша, Словакия и др., които ги доставяха на Украйна. За 2022 г. България е изнесла оръжие за поне 1 млрд. евро за Украйна, разкри наскоро Euractiv.bg.

Едва ли някой се заблуждава, че президентът е толкова настойчив, защото е адепт на индийската философия и принципа за ненасилие, а не поради кремълска детерминираност. Ударното въоръжаване на Украйна е част от колективния натиск за по-бързо приключване на войната, възстановяване на териториалната ѝ цялост от 1991 г. и справедливи наказания за агресорите. Мирни преговори не може да се водят, докато руските войски окупират части от Украйна – тази позиция на Киев, подкрепена и от Запада, е недвусмислена.

Технически погледнато, отказът на България няма да се отрази на западната помощ за Украйна, тъй като нашият принос щеше да е незначителен дял, а военните заводи така и така изнасят оръжие и боеприпаси за Киев. Ще видим дали това ще продължи да е така след изказаното вчера намерение на Радев за поставяне на условия на купувачите. В такъв сюжет Борисов едва ли щеше да направи любимия си номер с „приклякването“, защото ситуацията не търпи половинчати отговори и строителят на тръбата, изградена, за да може руският газ да заобикаля Украйна, щеше да се прислони до гърба на Запада.

Радев прави обратното – раздалечава България от съюзите, на които страната е пълноправен член и на които разчита за трансформация на икономиката и защита на територията си. Обезличава я, изтласквайки я в периферията им (за което впоследствие биват обвинявани партньорите в тези съюзи), а България все по-рядко проявява солидарност в ключови моменти.

Войната в Украйна най-вероятно ще приключи преди 2027 г., когато е краят на втория и последен мандат на Румен Радев. Сметката за пропутинските позиции на президента ще я плати България.

Вътрешна политика

Дълго време анализаторите се чудеха чия е партията на Румен Радев, приписвайки му родство първоначално с „Продължаваме промяната“, по-късно – с „Български възход“. Макар и без ДНК експертиза обаче, една политическа сила изглежда най-сродна нему – „Възраждане“. И Борисов се разбираше с националистите и даже управляваше заедно с тях – в твърди или плаващи мнозинства, но не говореше като тях. Радев го прави в относително мек вариант, докато Костадинов по фюрерски втвърдява тона, добавяйки щипки страх в интервю по БНТ:

„Възраждане“ ще спре подготвяната кражба на спестяванията на хората чрез девалвацията на лева… А в Брюксел ще се научат да свикват с мисълта, че България може да казва и „не“.

В кривите огледала на пропагандата разкъсването на връзките между България и европейската и евроатлантическа общност, към която принадлежи, се вижда като „свобода“ и „българска независимост“.

Президентът заявява, че решението България да не предоставя оръжия на Украйна е знак към ЕС за суверенитета при вземането на решения. „Крайно време е да се вземем в ръце и да започнем да се управляваме сами“, казва по-рано лидерът на „Възраждане“.

Относно еврото на среща с „Възраждане“ Радев посочва, че „не изпълняваме критериите за финансова стабилност и за инфлацията“, приканва да не се бърза и да не се допусне жизненият стандарт да бъде понижен, а в публичните си изяви говори за ползите от единната европейска валута и я определя като национална стратегическа цел. Официално партията на Костадин Костадинов също твърди, че не е изобщо против въвеждането на еврото, а само дотогава, докато България не постигне 90% от средния за ЕС жизнен стандарт. Според последните данни на Евростат България е с най-ниски нива на БВП на глава от населението, изразено в паритет на покупателната способност през 2021 г. – с 43% под средното равнище в ЕС. По показателя действително индивидуално потребление България отново е последна – 35% под средното за ЕС.

Така че докато „Възраждане“ са представени в парламента, президентът ще има „своя“ парламентарна група там, за да го играят меката и твърдата сила на кремълската пропаганда. Радев наистина е Борисов и половина.

Как МВР си отглежда антидържавна агресия

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kak-mvr-si-otglezhda-antidurzhavna-agresiya/

Помните ли пожара в софийската джамия преди 11 години? През март 2011 г. „Атака“ започна протест пред сградата на БНТ против новините на турски език. Активисти на партията окупираха пространството от ул. „Сан Стефано“ №29 до подлеза на метрото на Орлов мост и раздаваха листовки на минувачите. Месец по-късно бяха още там. Тогава написах отворено писмо до кметицата Йорданка Фандъкова с въпрос докога Столичната община ще толерира акцията на „Атака“, призоваваща обществената телевизия да не спазва закона и да ограничи правата на част от българските граждани да имат новини на своя език. След известно прехвърляне на топката в Общината стана ясно, че партията на Волен Сидеров има разрешение за протеста си до края на юни. И че има право да върши това, защото е политическа партия.

Още един месец по-късно превърналият се вече в традиция протест на „Атака“ отиде пред софийската джамия „Баня Башъ“, за да протестира срещу звука от високоговорителите – отново с разрешение на Общината. По време на петъчната молитва активисти на партията нападнаха молещите се мюсюлмани със словесна агресия, яйца, камъни, прътове и тръби и подпалиха няколко от молитвените им килимчета. Присъстващите на мястото полицаи се намесиха чак когато агресията излезе от контрол. Пострадаха петима мюсюлмани, петима полицаи и брадичката на депутатката от „Атака“ Деница Гаджева. Поради липсата на адекватна реакция на институциите по отношение на нападението и разследването му България е осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Подобни актове на агресия, засега в по-малки мащаби, се извършват напоследък под безучастния поглед на институциите.

Този път потърпевшите не са мюсюлмани, защото точката на конфликт е друга – подкрепящи Русия срещу подкрепящи Украйна. Друга разлика спрямо 2011 г. е, че сега отговорността на МВР е по-голяма от тази на местната власт. Защото привържениците на режима на Путин дори нямат нужда от официално разрешение, за да постигат с помощта на органите на реда това, което искат.

За комфорта на малобройния си протест пред Народното събрание подкрепящите „мира“, тоест инвазията на Русия в Украйна, имат картбланш от Столичната община. Не така стоеше въпросът обаче с планираното събитие за опаковане на Паметника на Съветската армия на 4 май. То беше организирано от гражданската инициатива за демонтиране на паметника и надлежно съгласувано с Общината и Столичната дирекция на вътрешните работи. Преди началото му пред паметника пристигнаха представители на партия „Възраждане“.

Въпреки че от партията на Костадинов нямаха право да присъстват на мястото на съгласувано събитие, органите на реда не ги отпратиха. Нещо повече, те ги подпомогнаха в постигането на целта им – да провалят опаковането на паметника, позволявайки им да замерят с различни предмети легитимните участници и да откраднат едно от украинските им знамена. Накрая полицията изтласка законния протест, оставяйки на площада хората от партията на Костадинов. А между представители на двете групи се стигна до бой в подлеза на Софийския университет.

Иронично, и Столичната община стана жертва на омразата, която от дълги години допуска.

На 5 май двама депутати от „Възраждане“ се качиха на вишка до балкона на сградата на Общината на ул. „Московска“ и свалиха оттам знамето на Украйна, поставено след решение на Общинския съвет. Това стана пред погледа на бездействащи полицаи. Аргументът им да не се намесят е, че депутатите са се позовали на своя имунитет. По тази логика всеки политик с имунитет има право да взема от чужди имоти всичко, което му харесва. Или по-скоро – което не му харесва. Вярно е, че общинската администрация е публична, но „Възраждане“ нямат нито свои представители в нея, нито каквито и да е правомощия да се месят в решенията ѝ или да се разпореждат с имуществото ѝ.

На 9 май пред Руското посолство полицията отново допусна протестиращи путинофили, въпреки че мястото беше крайна точка на съгласуваното с Общината и СДВР шествие в подкрепа на Украйна. Десетина души, охранявани от няколко пъти повече полицаи, на спокойствие пускаха съветска и руска патриотична музика, децибелите на която огласяваха квартал „Изгрев“ чак до „Дианабад“. А на хилядите участници в законното шествие органите на реда не разрешиха да оставят изцапани с червена боя играчки – символ на децата, загинали във войната на Русия срещу Украйна.

Закономерно, вече и самото МВР се превръща в обект на агресията, която допуска.

На 11 май протестът на „Възраждане“ против подкрепата за Украйна, започнал пред парламента, се отклони към сградата на Столичната община. Там активисти на партията се опитаха да свалят и новото украинско знаме, поставено от общинската администрация след открадването на старото. Този път органите на реда не им разрешиха, в резултат на което гневът на събралите се националисти русофили се обърна срещу тях. Протестиращите се опитаха дори да преместят микробус на жандармерията, бутайки го перпендикулярно на оста му на движение. По този начин може би се опитваха да го доближат до балкона със знамето. Ала законите на физиката надделяха над устрема на „възрожденците“, които не постигнаха нищо друго, освен клатене на превозното средство на органите на реда.

Фрустрацията на „Възраждане“ е обяснима – в последно време МВР демонстрира подкрепа на привържениците на Русия за сметка на тези на Украйна и изобщо всячески им създава комфорт. Ако например първите протестират пред парламента, а вторите – зад него, пространството зад Народното събрание е оградено почти отвсякъде. И демонстриращите солидарност с Украйна трябва дълго да обикалят, докато намерят откъде да влязат. Независимо че са многократно повече на брой от представителите на другата група.

Вътрешният министър Бойко Рашков най-сетне наруши мълчанието си относно действията на МВР на изслушване в парламента.

„Ние в МВР сме критични и към едната, и към другата страна. В подлеза [на Софийския университет – б.р.] е имало полицаи, но там побоят бе нанесен на един гражданин. Имаме основание да не сме доволни от нашите служители, най-малкото защото можеше да не се стигне до разбиването на главата на този гражданин, независимо дали обича, или мрази“, заяви Рашков, а недопускането на законното събитие за опаковането на ПСА аргументира така: „Едни пазят Паметника на съветската армия, други искат да го разрушат. Ние сме поели ангажимент към Руското посолство и други мисии в нашата страна да се грижим за тези паметници и го правим.“

С тези си думи Рашков демонстрира политически пристрастия и доста фриволно тълкуване на функциите на ръководеното от него министерство. Като част от изпълнителната власт то има мисията да осигурява обществения ред, съблюдавайки действащото законодателство и правата на различните групи и хора. Работата на МВР не е да проявява отношение (критичност или безкритичност), а още по-малко – да поема ангажименти към посолства по отношение на паметници, които не са тяхна собственост. Нито да интерпретира символни артистични акции като разрушаване. Интересно впрочем, ако се вземе легитимно решение за демонтирането на ПСА, дали тогава вътрешният министър ще попречи да се изпълни то, защото има ангажимент към Посолството на Русия?

Междувременно реториката на „Възраждане“ отдавна е прекрачила и най-разтегливите представи за национална сигурност.

Депутатката от партията Елена Гунчева например на 18 март заплаши във Facebook какво може да се случи, ако България изпрати военна помощ на Украйна: „Не се отчайвайте, има някаква надежда – Русия има високоточкови оръжия, така че точно може да улучи Министерски съвет“. И предложи цел на руска атака да стане и американската посланичка у нас: „Може да им пратим и линк с координатите на Мустафата.“ Че Русия няма излишни високоточни (а не високоточкови, както казва Гунчева) ракети, които да изстрелва към София, си личи от обстоятелството, че праща към Украйна все повече от не толкова точните, които попадат в жилищни райони. Призивът към чужда държава да нападне български институции и дипломатически мисии у нас обаче минава всякакви граници.

Не звучи по-миролюбиво и председателят на партията Костадин Костадинов, който, парадоксално, обвинява правителството, че „обслужва чужди интереси“. В началото на май той заяви от парламентарната трибуна: „Това правителство иска война. Щом правителството иска тази война, то ще я получи. Ние, българите, ще му я дадем.“ Костадинов призовава и към гражданско неподчинение.

На Русия в момента изобщо не ѝ е до това да напада България –

тя си има достатъчно проблеми в Украйна, където надеждите за дори символична победа на „специалната военна операция“ се топят с всеки изминал ден. Призивите за нападение, насилие и промяна на конституционно установения ред у нас обаче никак не са безобидни. МВР, изглежда, не си е научило урока, че вербалната агресия има свойството да прераства във физическа, ако не бъде спряна навреме.

„Възраждане“ действа методично, разширявайки заедно с пределите на екстремисткото си говорене и електоралната си подкрепа. Бойко Рашков е по-лоялен към политическите си корени в БСП, отколкото към политиката на правителството, чийто министър е. Самото правителство пък си има достатъчно проблеми, за да се занимава и с вкарването на Рашков в правия път. Всичко това е ясно. Но когато това крехко равновесие престане да може да бъде удържано, нека не се чудим откъде ни е дошло.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на „Дневник“ на предишното изслушване на министър Рашков пред парламента на 13 април 2022 г. 

Източник

COVID-19 за политическа употреба

Post Syndicated from Зорница Латева original https://toest.bg/covid-19-za-politicheska-upotreba/

Използването на темата за COVID-19 за извличане на политически дивиденти не е български патент. В последните месеци обаче една по същество националистическа крайнодясна партия превърна говоренето за вируса и мерките срещу разпространението му в свое основно предизборно оръжие. На вота на 14 ноември предвожданата от Костадин Костадинов партия „Възраждане“ успя да събере над 127 500 гласа – с близо 50 000 повече спрямо изборите през април. Това ѝ осигури 13 места в 47-мото Народно събрание.

Риториката на Костадинов на тема COVID-19, ваксини и зелени сертификати не е единствената причина за този електорален резултат. Но със сигурност има съществена роля за постигането му.

„Гласът на здравомислещите“

През последните години Костадинов се превърна от местен в национален фактор на политическата сцена. Неговият възход съвпадна със залеза на други националистически формации, като „Атака“, ВМРО и НФСБ. Костадинов създава „Възраждане“ през 2014 г., след като вече е минал през няколко партии със същия профил. По това време той е директор на Историческия музей в Добрич и общински съветник във Варна (от 2011 г. до влизането му като депутат в настоящото Народно събрание). На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. партията му става единствената извънпарламентарна формация със субсидия, след като печели 1,11% подкрепа. През 2019 г. стига до балотаж в надпреварата за кмет на Варна, но губи от Портних.

Костадинов беше и е сред противниците на Истанбулската конвенция и Стратегията за детето. Обявявал се е срещу промени в учебниците, издал е и собствен „учебник по родинознание“, който не е одобрен от МОН. Доскоро любимите му теми бяха против Европейския съюз, еврозоната, САЩ, „джендърите“. В официалната му страница във Facebook от септември насам те са изместени от тезите му срещу ваксинацията срещу COVID-19 и налагането на мерки срещу разпространението на коронавируса, като зелените сертификати, маските, пълното или частичното спиране на дейности от обществения живот. Откакто е в парламента, не пропуска тази тема, а на консултациите за съставяне на правителство при президента, на които отиде без маска, обяви, че първият приоритет на „Възраждане“ е връщането на нормалността с отпадането на мерките срещу вируса. Говорене, което би се харесало на всеки човек, който иска отново да живее спокойно и без ограничения.

Костадинов обаче удобно премълчава цената на връщането към нормалността – препълнени болници, срината здравна система и стотици починали всеки ден. Самият той се определя като глас на здравомислещите хора.

„Това е грип. Ваксините не са ефективни“

В публичните си изяви и постовете в социалните мрежи Костадинов нарича COVID-19 „грип“. Той не отрича, че има тежки случаи и починали, но смята, че информацията за това се преекспонира. Твърди, че болниците са препълнени именно заради страха на хората от усложнения и летален изход от заболяването. Костадинов не предлага мерки срещу COVID-19, а популистки пропагандира пълното отпадане на вече наложените. Неколкократно определя зеления сертификат като „античовешки“, а мерките, основани на него, като „концлагерни“.

Лидерът на „Възраждане“ заявява, че е „за“ ваксините, но не и за тези срещу коронавируса, които определя като „експериментални продукти“. Според него ваксините срещу коронавируса са разработени прекалено бързо, не са ефективни, а кампанията за масовото им прилагане е рекламна.

„Както всеки един човек знае, и без да има медицинско образование, ваксините предпазват на 100% от заболяване. Именно заради това ние от „Възраждане“ подкрепяме ваксинацията с утвърдените и доказани във времето ваксини срещу сериозните болести. […] Ваксините, които са доказали своята ефикасност, са разработвани десетилетия. Повече от 20 години е разработвана ваксината срещу детски паралич. Повече от 30 години е разработвана ваксината срещу малария. Ваксините срещу дифтерит, срещу коклюш и всички тези болести, които са били бичове за човешката цивилизация, са разработвани десетилетия от най-добрите учени на човечеството“, казва лидерът на „Възраждане“.

Той добавя, че ваксинацията срещу COVID-19 трябва да е доброволна и от нея не бива да произтичат ограничения или привилегии.

Това не е грип

Грипът и COVID-19 си приличат по начина на разпространение и по симптомите. Част от усложненията и при двете заболявания са подобни. Една от основните разлики между тях е, че при грип от години се прилагат ефективни противовирусни препарати, които могат да съкратят времето на протичане на болестта. До момента лекарство срещу коронавируса, което да се прилага масово, няма. Използват се медикаменти за други болести, и то основно в болнични условия.

Освен това смъртността от COVID-19 е по-висока от тази от грип. Колко точно по-висока, все още не е установено, но според публикация на Института „Джонс Хопкинс“ разликата може и да е над 10 пъти в полза на коронавируса. Според данните на Световната здравна организация годишно от свързани с грип усложнения умират между 290 000 и 650 000 души по целия свят. За последните две години от COVID-19 са починали над 5,34 млн. души. Дори ако се вземе предвид горната граница от смъртни случаи от грип – 650 000 на година, за две години починалите от усложнения, свързани с вируса на инфлуенцата, са около 1,3 млн. души, или над 4 пъти по-малко, отколкото при коронавируса.

Данните за България показват, че общата смъртност от 5 януари 2020 г. до момента е с 25% по-висока от очакваната смъртност на базата на данни от годините преди разпространението на коронавируса.

Колко ефективни са ваксините

Въпреки твърденията на Костадин Костадинов, че познатите и използвани от десетилетия ваксини са 100% ефективни, такива препарати почти не съществуват. В листовката на задължителната ваксина срещу полиомиелит (детски паралич) е записано, че тя е ефективна 99–100% (при прилагане на всички дози). Тази за дифтерия е с ефективност 97%. Ваксината срещу малария, която Костадинов споменава, действително се разработва от 30 години. Към момента обаче ефективността ѝ е 40%. Противогрипните ваксини, които Костадинов посочва като доказани, предпазват между 30 и 60% срещу различните щамове. Но и те, както и ваксините срещу COVID-19 намаляват риска от усложнения при евентуално заразяване.

Ефективността на антиковид ваксините продължава да се изследва, а данните се променят и според изменението на самия вирус. При Алфа варианта ефективността на иРНК ваксините се измерваше на над 90%. При Делта варианта, който доминира в момента, това число намалява, но се смята, че различните препарати (включително векторните) предпазват между 60 и 90% от заболяване.

В България няма точна статистика колко от всички установени случаи на COVID-19 до момента са при ваксинирани хора, както и колко от тях са стигнали до болница или са починали. Подобна статистика се дава на дневна база от последните няколко месеца. Информацията ден за ден показва, че обикновено над 80% от новозаразените не са били имунизирани. Делът на неваксинираните сред хоспитализираните с ковид е 85–90%, а сред починалите – 90–95%. И това на фона на новините за случаи с издаване на фалшиви сертификати за ваксинация.

Години работа

Ваксините срещу COVID-19 действително се появиха бързо. Масовото им прилагане започна в рамките на около година. Първи бяха иРНК препаратите. Този вид ваксини до момента не бяха прилагани по света, което допълнително предизвика съмнения и недоверие, но те всъщност се разработват от десетилетия. По данни на СЗО и национални здравни организации, като Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, иРНК ваксините са проучвани за превенция на грип, бяс, зика, цитомегаловирус. Очаква се, че този тип ваксини ще бъдат все по-разпространени, тъй като може да се произвеждат в големи количества за кратко време.

Нарушени ли са човешките права

По света от десетилетия се прилагат задължителни ваксини. България не прави изключение. А липсата на имунизации води до ограничения – децата, на които не са поставени всички препарати и дози, не могат да посещават ясли, детски градини и училище.

Според решение на Европейския съд за правата на човека от април т.г. задължителната ваксинация не нарушава човешките права. Съдът се произнесе по жалба на родители от Чехия, чиято имунизационна политика е доста сходна с българската. ЕСПЧ постанови, че задължителната ваксинация е необходима мярка в демократичните общества, и подчерта, че никой не бива принудително да се ваксинира, а се оспорват последиците от отказа от имунизация. В решението се казва, че наистина за децата това да не посещават детска градина е загуба на важна възможност да развият личността си и да започнат да придобиват важни социални и учебни умения. „Това обаче е пряка последица от избора на техните родителите да откажат да изпълнят законово задължение, чиято цел е опазването на здравето конкретно на децата в тази възрастова група“, пише в решението.

Освен това възможността деца, които не могат да бъдат ваксинирани по медицински причини, да посещават детска градина зависи от високия процент на ваксинация сред другите деца. „Съдът смята, че не може да се счита за непропорционално държавата да изисква от тези, за които ваксинацията представлява малък риск за здравето, да приемат тази универсално практикувана защитна мярка като законово задължение в името на социалната солидарност и на по-малкия брой уязвими деца, които не могат да се възползват от ваксинацията“, пише още в решението.

Някои страни задължиха определени групи, като медици, полицаи, пожарникари, да се ваксинират срещу ковид. В държави като Италия и Австрия са въведени и изисквания за наличие на здравен сертификат за всички работещи. ЕСПЧ вече отхвърли жалбите на френски пожарникари и на гръцки медици срещу задължителното изискване да се имунизират.

В България ваксината срещу COVID-19 не е задължителна за никого. Със зеления сертификат, който се издава и на ваксинирани, и на преболедували, и на хора с отрицателен тест за коронавирус или положителен за антитела, се налагат ограничения, като забрана за посещения на някои обществени места на закрито за тези, които не разполагат с документа. Въвеждането му доведе до съдебни жалби, за каквито призоваха и от „Възраждане“. До момента десетки са отхвърлени.

Зеленият сертификат вкара „Възраждане“ в парламента

„Говоренето срещу ваксините и зеленият сертификат вкараха „Възраждане“ в парламента“, коментира Първан Симеонов, политолог и изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“. Той допълва, че в предходните два вота за парламент партията леко е повишила резултата си и въпреки че предварителните социологически проучвания не ѝ отреждаха място в Народното събрание след 14 ноември, е направила „силен финален спринт“.

Според него говоренето на крайнодесния Костадин Костадинов срещу правилата, наложени заради COVID-19, е част от подобна тенденция и в Западна Европа. „Получава се парадокс – радикалната десница пропагандира за човешките права, а прогресивната левица, която не съществува у нас, пропагандира за спазване на правилата“, обясни Симеонов. По думите му, на местна почва посланията на Костадинов в предизборната кампания са се отличили толкова ярко, тъй като е липсвало „обратното говорене“ за налагане на ограничения и в полза на ваксините. „Никоя друга партия не зае твърда позиция“, коментира политологът.

Доколко антиковид говоренето е помогнало за изборния резултат на „Възраждане“, косвено се разглежда в доклада на Центъра за изследване на демокрацията отпреди изборите на тема „Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение“. Проучването обхваща информацията в публично достъпни Facebook страници и групи, които са били наблюдавани в периода между 14 октомври и 8 ноември 2021 г.

Изследването показва, че партия „Възраждане“ и нейният лидер са абсолютни шампиони по бързо увеличаване на броя на последователите в социалната мрежа. Костадинов е привлякъл най-много нови последователи от всички кандидат-президенти (над 22 000 само за 3 седмици) и като основна причина ярко се откроява въвеждането на задължителния зелен сертификат на 19 октомври. От петте изследвани националистически и проруски партии („Възраждане“, АБВ, ВМРО, „Атака“ и „Воля“) „Възраждане“ е привлякла най-много внимание на публиката във Facebook – с 95% от всички взаимодействия и 98% от всички нови последователи.

Анализ на страницата на Костадинов с инструмента BuzzSumo също показва, че ангажираността, която публикациите на страницата създават сред потребителите (харесвания, коментари, споделяния), нараства лавинообразно. През септември общата ангажираност с постовете е била над 401 000 реакции, през октомври, когато се въвежда и сертификатът, тя рязко нараства на близо 900 000 реакции, а през ноември вече е почти 1,2 млн. реакции. Най-активните публикации са именно тези с възгледите му за пандемията, зеления сертификат и ваксините. От септември до момента средната ангажираност на постовете на страницата на Костадинов се е увеличила от около 2500 на 7685 реакции средно на публикация.



Влизането на „Възраждане“ в парламента дава все по-голяма трибуна на Костадинов да пропагандира тезите си против антиковид ваксините и срещу мерките за ограничаването на разпространението на коронавируса. Като депутат неговите изказвания се появяват все по-често в националните медии и достигат до още повече хора. И със сигурност ще намерят благоприятна почва сред част от обществото, уморено от ограничения и страх от COVID-19. А това е опасно не само за съмишлениците на Костадинов, които не желаят да се ваксинират, да носят маски и да спазват ограничения, а и за останалите. Тъй като коронавирусът не избира приемниците си според това дали искат и спазват правилата, или не.

Увеличаващата се гласност на политици като Костадинов ще прави все по-трудно налагането на допълнителни ограничения във времена на поредната ковид вълна. И подкопава и без това не особено ефективните усилия на властите за увеличаване на дела на ваксинираните българи. А с това се отдалечава моментът за връщане към що-годе нормален живот, в който разпространението на вируса може да се контролира.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

Източник