Post Syndicated from Веселин Златков original https://www.toest.bg/zalezut-na-varnenskiya-populizum/
Докато все още осъзнаваме резултатите от най-новите избори, можем с облекчение да отбележим едно: „варненската“ партия в следващия парламент ще е само една. Защо в кавички? Първо, „Възраждане“ отдавна е надраснала регионалния си произход. И второ, явлението „варненски политик“ надхвърля чисто географския си смисъл, защото предизвиква реакция едва когато се превърне в национален проблем.
Факт е, че за две десетилетия Варна даде на българския политически живот уникати като Веселин Марешки, Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов.
Има нещо гнило и този път не е в Дания. Но какво е то?
Провокации с думи и действия, съзнателно търсене на скандала в пленарната зала или на живо в телевизионното студио, вграден проруски уклон, завидно самочувствие и демонстративен манталитет – това са нещата, които дразнят най-много у „варненските“ народни избраници, особено у споменатите по-горе лидери.
„Как все такива ги избирате, бе?!“ Тази реплика съм я чувал стотици пъти от хора, които не са от Варна. Истината е, че не ги избираме ние. И „Воля“, и „Възраждане“, и „Величие“ са постигнали резултатите си, които ги правят по някакъв начин важни, далеч от родния си град. А „Величие“ – далеч от родната си област.
Веселин Златков
Варненските местни политици, не без доза самохвалство, обичат да казват, че варненският Общински съвет е нещо като лаборатория – каквото стане в него, скоро ще се повтори и в други градове, както и в държавата като цяло. В това може и да има някаква доза истина, но дори и да е така, изобщо не е повод за гордост.
Като дългогодишен общински репортер лично мога да потвърдя, че именно в местния парламент се формира дразнещото поведение на „варненските“ политици. В него повечето съветници са представители не само на политическите си сили, а и на самите себе си – като част от неформални кръгове, браншове, съсловия, клубове, фамилии, ако щете и приятелски компании, често с голямо обществено влияние.
И тъй като Варна не е толкова голям град, колкото ни се иска, винаги сред общинските съветници се пораждат лични конфликти. Понякога и с големи последствия. Марешки сигурно щеше още да е на политическата ни сцена, ако не беше ударил онзи прословут шамар на Костадин Костадинов, който в крайна сметка търкулна политическата му кариера по нанадолнището, за да се стигне до присъдата му за изнудване. Миналата година тя беше окончателно отменена от ВКС, като бизнесменът междувременно заяви, че е изгубил интерес към кандидатури и избори.
За Веселин Марешки политиката винаги е била застраховка за бизнеса му
Самият той е казвал, че законите, свързани с аптеките, са променяни поне пет пъти, за да се спре разрастването на веригата му. Влизайки в политиката, той получи възможност да заяви, че атаките срещу бизнеса му са заради това, че е критик на властта. И обратно – когато е атакуван политически, да каже, че това е опит разни сили да се намесят в бизнеса му.
След като усети, че тази формула за постоянни оправдания работи, Марешки започна да прави каквото си иска, вдигна скандалния си „фитнес“ на плажа, построи си вила в Морската градина, купи от приватизираната БТК историческата Централна поща във Варна и я „украси“ с грамаден свой портрет. Фукаше се със скъпи коли и други причудливи превозни средства, започна да се държи арогантно с журналистите. Провокациите му (като да се появи в защитно облекло в Народното събрание в пика на ковид кризата) все по-често изглеждаха забавни единствено за него, но не и за избирателите му, привлечени основно с намаления в аптеките и бензиностанциите му.
А при Костадин Костадинов нещата са съвсем различни
Още във ВМРО той показа талант на професионален политик, както и умение да бъде достатъчно гъвкав в отношенията с конкурентите си, стига да има полза от това. Големият му пробив на местно ниво дойде на изборите през 2011 г., когато се оказа кандидат-кмет на много шарената коалиция „Варна утре“, съставена от ВМРО, „Новото време“, „Гергьовден“ и БНД, като последната тогава беше събрала най-популярните варненски фигури на разпадащото се НДСВ.
Силната фигура зад коалицията беше Красен Кралев – бъдещ депутат от ГЕРБ и бъдещ спортен министър в две от правителствата на Бойко Борисов. В много любопитно интервю за „Дарик“ той обяснява, че вижда в Костадинов потенциален обединител на десницата във Варна.
„Костадинов е всичко това, което останалите участници в кметската надпревара не са. Млад, суперинтелигентен, непокварен от изпълнителната власт, твърда и решима личност. Патриот!“, заявява Кралев.
Днес и той, и Костадинов не обичат да говорят за това свое сътрудничество, реализирано във варненската политическа „лаборатория“.
Бъдещият лидер на „Възраждане“ бързо показа, че обединител на десницата от него няма да излезе. Вместо това обидите и демонстрациите му срещу всяко възможно малцинство зачестиха и в крайна сметка се оказаха бързата писта към държавната политика, която той търсеше.
Яна Хашъмова
Между другото, трябва винаги да се напомня откъде произлиза името на партията на Костадинов. Партия „Възраждане“ се появи на основата на инициативния комитет „Възраждане“, наречен на едноименния варненски жилищен квартал. Този комитет беше създаден заради проекта за изграждане на социален блок там.
Проектът, представен още през 2013 г., беше за осигуряване на жилища за хора с увреждания, пригодени специално за тях. В блока се предвиждаше да има и апартаменти за социално слаби лица. Костадинов и последователите му буквално насъскаха хората от квартала и ги наплашиха, че „ще им докарат цигани“. И жителите на „Възраждане“ се вдигнаха на протести, а Общината се отказа от проекта и обеща да намери друго място за социалния блок. Но и другите квартали се вдигнаха по същата схема, а хората с увреждания така и не си получиха жилищата.
Две години по-късно, през 2015-та, Общината се опита да рестартира проекта. Този път, вече организирана като партия, а не като гражданска структура, „Възраждане“ даде много по-шумен отпор на идеята.
След последните парламентарни избори Костадинов се представи като закрилник на страдащите и отритнатите и заяви, че левите избиратели могат да разчитат на „Възраждане“ като свой представител в парламента. Всеки да разбира това, както си иска.
Ивелин Михайлов и „Величие” са другият ярък пример за „варненска политика“, който често се изтъква
Това не е много справедливо, защото техният произход не е от община Варна, а от община Ветрино, но аналогията е ясна – варненския елемент в това серийно електорално чудо определено го има.
В някои отношения политиката на Ивелин Михайлов прилича доста на тази на Веселин Марешки. Тя е функция за защита на бизнеса – ако някой го подлага на съмнение и проверки, се казва, че това е заради недоволството и критиките към властта; ако атаката е политическа, вади се обяснението, че е заради бизнес интереси.
Емилия Милчева
„Величие“ обаче е съвсем различен феномен, при това не само заради факта, че е първият успешен пример за TikTok популизъм у нас. Проектът разчита на конкретна група хора, които търсят по-добър и по-смислен живот на село, обръщайки съзнателно гръб на града. А такива във Варненска област има много. Статистиката сочи, че към края на 2024 г. населението на град Варна се запазва и дори леко намалява, но пък жителите на областта се увеличават с над 3000 души.
По-далеч от морето, но все пак близо, сред зеленина и спокойствие, с истинска храна от градината, но и с добра интернет връзка, без стреса на града и с много независимост, която не можеш да имаш в „мравуняка“ – тази идилична картина изкушава немалко варненци, които са запазили връзката си с региона. И като добавим и един „Исторически парк“, имаме си всичко.
Ивелин Михайлов показа истинския си потенциал да е лидер на подобна общност в битката си с ветрогенераторите. По същия начин, по който Костадинов и „Възраждане“ не позволиха изграждането на социален блок и всеки варненски квартал, където се споменеше за проекта, се вдигаше на протест, така и „Величие“ настрои поредица от общини във Варненско срещу ветрогенераторите. За Михайлов стана ясно, че има основа за издигане на ново ниво, а ситуацията с недостигащите 21 гласа и всичко, което произлезе от това, придаде на партията му особен ореол в очите, отворени широко за всякакъв тип конспирации. Дали оставането извън парламента ще срине „Величие“, както стана с „Воля“ – това е въпрос на преценка на лидера. Но няма да се учудя „Величие“ да се възроди.
И все пак защо всички тези явления идват от Варна?
Обясненията са няколко и във всяко от тях има основание. Първото е, че варненци са просто наивни хора. В този случай обикновено се споменава рухването на финансовите пирамиди през 90-те, при което Варна се оказа най-сериозно засегната. Това промени много съдби и размести пластове в общността. Повечето хора, затънали в пирамидите, по детски вярваха, че ще се измъкнат преди рухването на измамните схеми. Мнозина бяха наясно в какво се забъркват, но решиха да пробват могат ли да измамят измамниците.
Тарикатлъкът буквално беше завладял града като масова психоза, измествайки прагматичния скептицизъм, който сега доминира в мисленето на повечето варненци. Но урокът беше научен по трудния начин. А може би вече е забравен, кой знае?
Зорница Латева
Второто обяснение пак хвърля вината върху варненци. Те винаги се имат за нещо по-специално и повече, тресе ги местен шовинизъм и гласуват за „своите“. Освен мита за „лабораторията“ в местната политика във Варна има и друг – трябва да сме град държава. Специалният статус на „Морската столица“ – прозвище, което самите варненци вече използват само иронично, дълго време беше неизменна тема за кандидати за общински съветници и кметове.
За кандидатите за депутати има друг мит – той е за „варненското лоби“, в което представители на враждуващи политически партии ще се обединят, за да защитят стратегическите интереси на града си. Което не се е случвало нито веднъж.
Третото обяснение е малко по-различно.
Варненци са като всички останали българи, но малко по-разочаровани.
Годините на неадекватна или липсваща държавна политика в двете сфери, които определят съществуването на града – туризмът и морската индустрия, – изградиха огромно недоверие в централната власт. А оттам – в националните политици и партии. Често във Варна се виждат толкова неадекватни кандидатски листи от уж сериозни партии, че мнозина предпочитат да гласуват просто за други политици. „Варненски“, пък били те и очевидни популисти. Наивност, тарикатлък, разочарование – всеки сам да си избере обяснението. Важното е да има „критично мислене“, както каза големият нов победител.
