Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sedmoto-prishestvie-na-syshtite/

Изглежда, че в българските избиратели още се крие жилав като плевел оптимизъм, щом реденето на листите за седмите за три години парламентарни избори предизвиква интерес – макар изборите да не са важни за гражданите, ако се съди по активността за гласуване. Вместо натиск върху политиците да не шикалкавят, а да дадат честни отговори за коалиране, вървят гадания като на хвърлен боб кой е в немилост и кой – фаворит, като че ли подредбата има значение за някой друг освен за самите кандидат-депутати и за вождовете, поставили ги там. 

Колко е представителна демокрацията

В крайна сметка, колкото и да влязат в парламента, ще имат по-силна връзка с партийната централа, отколкото с избирателния си район. Защо ли не ги наричат партийни вместо народни представители? В крайна сметка партията ги спуска или отстранява, поради което връзката между депутата и района, който представлява, в повечето случаи е прекъсната. Нововъведението на ГЕРБ – да издига за водачи успешни кметове с по 4–5 мандата, които след това ще се оттеглят в общините си и ще оставят следващите в листите, е мюре за електората и недотам честно. 

В българската политика е практика и политиците да водят по две листи, както и да сменят избирателните си райони за всеки вот. А именно свързаността на депутата с избирателния му район е важен елемент от функционирането на представителната демокрация. Личната ангажираност винаги дава по-силна мотивация за решаване на проблемите.

Ако депутатът има силна връзка с избирателния си район, той е по-добре запознат с местните проблеми, нужди и приоритети. Когато е в редовен контакт с хората от региона, е подложен на по-пряк контрол, тъй като се създава механизъм за обратна връзка. Избирателите мога да държат отговорен „своя“ депутат дали и как изпълнява обещанията си. Народният представител също ще е по-полезен на общността, като насочва ресурси и участва в създаването на закони, които отговарят на реалните ѝ нужди. 

Ако тези механизми работят, избирателите знаят, че гласът им е чут и техните проблеми са взети под внимание, което е от съществено значение за поддържането на легитимността на демократичните институции. В началото на българския Преход, когато дори не функционираха демократични институции, депутатите имаха много по-здрави връзки с избирателните си райони и избягваха да пропускат приемните си дни.

Впоследствие тези контакти изтъняха, а платформи като Facebook и YouTube станаха основни канали за комуникация между избраници и избиращи, което прави връзките по-малко лични и много по-масови, едностранчиви и по-скоро имиджови, отколкото ефективни.

С изключение на Ахмед Доган и Делян Пеевски, всички лидери на парламентарно представените партии се скупчиха в трите избирателни района в София, осигуряващи общо 46 мандата. Тази софиоцентричност, която се проявява не само в най-голямото население, най-голямата икономическа активност и най-високите средни заплати, взема връх и в парламентарната конкуренция. 

ГЕРБ заложи на фундамента си

Монополист в местната власт, ГЕРБ заложи на няколко кметове за водачи – от една страна, символно, от друга – практично в стремежа да постигне целта от 80 депутати в 51-вия парламент. За разлика от изпълнителната власт, където редовни и служебни правителства се редуват за по 6–7 месеца, местната стои стабилно и харчи милионите, одобрени с бюджета за 2024 г. Инвестиционната програма на общините за периода 2024–2026 г., гласувана от парламента към бюджета, е за 6,2 млрд. лв. Само за 2024 г. средствата са 4,5 млрд. лв. Така, докато е в ход дестабилизацията на парламентарната република, доминираната от ГЕРБ и от доскоро единното ДПС местна власт е осигурена, а значи и свързаните с нея бизнеси.

За кметове като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), изкарали по няколко мандата, преутвърждаването им като регионални лидери няма да е проблем. За кмета на Смолян Николай Мелемов, който трудно спечели своя четвърти пореден мандат, ще е изпитание. В Пловдив-град кметът Костадин Димитров е втори след лидера Бойко Борисов, който и заяви, че се разчита „да привлече гласове и да бъде част от витрината за постиженията на партията“.

В София бившата кметица Йорданка Фандъкова е водач на листата в 24-ти МИР на фона на остра кампания срещу настоящия кмет Васил Терзиев (ПП–ДБ–„Спаси София“) и неуспехите му да се справи с наследството на ГЕРБ – над 20-те милиона задължения на столичния градски транспорт, конфликта с местни общности заради проекта на ул. „Опълченска“, лошата комуникационна политика и др.

ПП–ДБ залага на София

Значението, което в коалицията отдават на София, където печелят най-много гласове и депутатски места, особено силно проличава при настоящото разпределение на листите без значими промени. Целта обаче е да си върнат поне 100 000 избиратели, след като изгубиха три пъти повече на вота на 9 юни.

В ПП–ДБ така и не успяха да се споразумеят по искането на „Да, България“ за нови критерии и механизми за номинации, при които да имат тежест свършената работа, отварянето към гражданското общество и разпознаваемостта. Предимството отново е на страната на „Продължаваме промяната“, която има водачи в двайсет многомандатни избирателни района, „Да, България“ – в пет, а партньорът ѝ в „Демократична България“ (ДБ) – ДСБ, получава три челни места. 

В ДБ залагат на изпитаната тактика на гласуване с преференции, която обикновено пренарежда листите. В Пловдив-град например издателят Манол Пейков е четвърти в листата на ПП–ДБ, но е лидер по преференции досега. Първи в пловдивската листа е съпредседателят на ПП Асен Василев, втори е председателят на Правната комисия Стою Стоев, също от ПП, трета е Катя Панева от ДБ. Във Варна начело отново е Даниел Лорер от ПП, но на предишните избори Стела Николова от ДБ, тогава четвърта, пренареди листата със своите 3280 гласа подкрепа, или 16% от всички гласове за ПП–ДБ.

Политици, знакови за ДБ, няма да водят листи – Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са в софийските листи, но не на първите позиции, докато Атанас Атанасов е втори в една от тях, а Антоанета Цонева е трета в Бургас, което почти сигурно я оставя и извън парламента. Цонева, която беше водач в Разград на предишния вот, бе изместена с преференции от Джипо Джипов, а сега той е водач. Синът на Никола Джипов Николов, председател на Икономическата комисия по времето на Иван Костов, е предприемач в региона и трети мандат общински съветник в Разград.

ДПС се бори със себе си

Разцепеното Движение за права и свободи ще води битка със… себе си. ДПС – Ново начало и Алиансът за права и свободи ще сблъскат местни активисти и кметове, преминали в единия или в другия лагер. В най-силния за ДПС район – Кърджали, осигуряващ пет мандата, трима кметове, верни на Делян Пеевски – на Кърджали, Черноочене и Джебел, се изправят срещу депесарите на Доган, силни в другите четири общини – Ардино, Момчилград, Крумовград и Кирково. 

Конфликтът в района, където е най-голямата организация на ДПС, ще е особено остър предвид факта, че центърът Кърджали премина към олигарха, партийна креатура на почетния председател Ахмед Доган. Самият Доган води листата в Кърджали, а срещу него е кметът първи мандат Ерол Мюмюн, когото „изпитваше“ миналия септември в Сараите заедно с Хасан Азис. Ходът да се изправи Мюмюн е доста символен – той се опитва да убеди избирателите, че именно с него се слага ново начало за Кърджали с ремонтите на улици и разчистването на дълговете от Азис.

В Бургас листата на ДПС – Ново начало води бившият кмет на община Руен – Исмаил Осман. От тази община са и повечето гласове за ДПС в района. След него е бившият вътрешен министър Калин Стоянов, който обаче е и водач на листата на ДПС – Ново начало в София-област – обещание, дадено му по-рано от самия Пеевски.

Иначе нищо ново в кампанията на двете ДПС-та. Доган пак напомня за Възродителния процес, Пеевски обещава възмездие за същото и двамата горещо уверяват, че ще работят за хората. Но всеки опит на Доган да омаловажи ролята си в създаването на феномена „Пеевски“ е комичен, както е комичен и опитът да дистанцира ДПС от зависимостите в съдебната система. Контролът на това задкулисие обаче засега остава в ръцете на Пеевски, доказателство за което са акциите на прокуратурата и Антикорупционната комисия срещу кметове, останали верни на Доган и свитата му.

Един от проблемите за лагера на Доган е, че старите „автентични“ лица на ДПС досега оставяха изборите в ръцете на Пеевски и кръга му, а сега ще им се наложи да правят кампания. 

Разцеплението в ДПС обаче намали значително конкуренцията за второто място, оспорвано още от предишните избори. Тогава ДПС, ръководено от Делян Пеевски, се класира второ. Сега битката ще е между ПП–ДБ и „Възраждане“. Националпопулистите обаче ще бъдат отслабени заради „Величие“ и МЕЧ, които се борят да прескочат 4-процентовата бариера и са на терена за един и същи електорат. За парченце от него ще се борят, доколкото им е по силите със заявените ретролисти, и БСП и трудно скрепената коалиция. 

Всички те се надяват на участие в едно бъдещо управление, където им се привиждат властови позиции и порции. По-далечни стратегии засега няма, само опити да е още от същото.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mudniyat-asansyor-na-vlastta-v-bulgaria/

Много имена в кандидатдепутатските листи за изборите на 27 октомври ще предизвикат у избирателите досада, отвращение и апатия. И за това си има основателна причина (освен втръсналата честота на изборите): асансьорът на властта в България е заседнал между 1989 г. и началото на XXI век. Тогава се формираха зависимостите, чадърите, обръчите – и първите милиони, преразпределяха се държавните активи. Макар тези процеси да са приключили, а геополитическата ориентация на България да е променена, политиците, които са ги покровителствали, не бързат да напуснат сцената. Някои го направиха, но партийни апаратчици все така блокират асансьора на последния етаж. 

Социалната мобилност и ротацията, благодарение на които една политическа сила се обновява, отсъстват в системните български партии. Отсъства и вътрешнопартийната демокрация. Антисистемните също заимстват тези практики. Трудно е нови хора с идеи да се изкачат на върха, а от него да слязат други, ако тези механизми са блокирани. Затова и обновлението е толкова мъчително и ако се случи, то е с шут от върха – както наблюдаваме в БСП и в ДПС, но също и в ГЕРБ. По-рядко е с подаване на оставка, както направи съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заради слабите изборни резултати на ПП–ДБ. Сега на партията му „Да, България“ предстои избор на нов лидер. 

Още по-рано обаче, през май 2013 г., когато коалицията между „Демократи за силна България“ и „Български демократичен форум“ не мина 4-процентната бариера на изборите, лидерът на ДСБ Иван Костов подаде оставка заедно с националното ръководство на партията и се оттегли от активната политика. Тогава Петър Москов каза:

С оттеглянето на Костов последният голям лидер напуска политиката.

И президентът Георги Първанов се оттегли в края на 2016 г. от лидерския пост в АБВ – партията, която създаде, след като Националният съвет на БСП го изключи заедно с още няколко функционери през 2014 г. „Правим крачка назад, за да дадем път на младите“, каза той тогава. АБВ обаче не се подмлади особено.

Причините за съпротивата у политическата върхушка в България да освободи позиции могат да се обобщят така: концентрация на власт и влияние, преплитане на неформални мрежи и зависимости, липса на вътрешнопартийна демокрация, спад на общественото доверие и апатия. Към това се прибавят неразвитата демократична култура и наследството на политическата инерция от тоталитаризма, когато лидерите заедно с велможите си оставаха на власт десетилетия.

Старите елити сключват и пакт за ненападение помежду си, един по-комплициран вариант на „гарван гарвану око не вади“. Разбира се, примирието се крепи не на джентълменско споразумение, а на държани „на трупчета“ дела от прокуратурата – застраховка срещу „борбата с корупцията“.

Концентрация на власт и неформални мрежи

В старите политически елити са концентрирани власт, влияние и ресурси. Вижте БСП и ДПС. Тази власт включва не само политически постове, но и икономически връзки, медийна подкрепа и обществени контакти. Така те успяват да съхранят позициите си и да попречат на влизането на нови и несвързани с тях лица, които биха могли да се противопоставят на установения модел. Ако подобни хора все пак биват допуснати, те са лични номинации на лидера, поради което на практика промяна няма как да се осъществи. Например кариерата си в БСП Иван Ченчев, Калоян Методиев и Крум Дончев дължат на личното покровителство на Нинова, както и впрочем някои от организаторите на вътрешния преврат, като Ангел Зафиров, временно и.ф. председател. Той и доскорошната ѝ партийна свита постъпиха с Нинова така, както тя с опозиционерите си. 

Но и социалистите си позволяват волности. Софийската организация на БСП например е номинирала за кандидат-депутати от гражданската квота доцентката по конституционно право Наталия Киселова и известния с прозвището „Лорд“ Евгени Минчев – пиар, светска персона и защитник на поправката в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща ЛГБТ пропагандата в училище.

Липсата на реална вътрешнопартийна демокрация скъсява кадровата скамейка на партиите. Там седят любимците на лидера, макар и изхабени от употреба, като Йорданка Фандъкова от ГЕРБ например, най-дълго управлявалият кмет на София – от есента на 2009-та до октомври 2023-та. Или завърналата се като депутат в 50-тия парламент Цвета Караянчева, шест пъти избирана с листата на ГЕРБ за народна представителка.

Вървят спекулации, че този път лидерът Борисов ще остави на заден план бившите министри и хора като Любен Дилов, чиято добавена стойност е в смешките от трибуната. Водачи на листи ще са успешни кметове на ГЕРБ, като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), които се харесват много повече от партийните бюрократи. Дали после ще се върнат на кметските си постове, или ще останат в парламента, ще реши отново Бойко Борисов. Целта, която той обяви, е минимум 70, максимум 80 депутати в 51-вия парламент. В настоящия коалираната със СДС партия има 68. 

Петнайсета година Борисов управлява ГЕРБ, концентрирайки в ръцете си огромно влияние и ресурси и въпреки че ГЕРБ са машина за избори и рядко са губили първото място, зависимостите на лидера вече тежат на партията. Обвързаностите му с олигарха Делян Пеевски, чието име е нарицателно за задкулисие, са сред причините ПП–ДБ да се въздържат от коалиция с ГЕРБ, освен ако тези връзки не бъдат прекратени. 

Политиката в България е силно свързана с неформални мрежи от бизнесмени, обществени фигури и дори престъпни групировки. В системата от зависимости, която те с общи усилия създават, е много трудно да се утвърдят нови и независими кандидати, защото не могат да разчитат на същите връзки и подкрепа, а още не са изградили свои. 

Силно привързани към властта

Ние, ДСБ, не сме публика. Не приемаме политиката за сцена. ДСБ предлагаме на обществото силни идеи и принципи, ясни цели и критерий, по който да оценява своето управление. 

Тези думи са от реч на Иван Костов година преди да се оттегли от реалната политика. 

Затова пък на настоящия председател на ДСБ и съпредседател на „Демократична България“ Атанас Атанасов и през ум не му минава да си тръгне. Заявката, че няма да подаде оставка след изборите на 9 юни, когато ПП–ДБ изгубиха половината си избиратели, а спадът започна от по-рано, той мотивира със запазения брой депутати на ДСБ. Тази бройка обаче се дължи на ловкост и договорки с ПП при подреждането на листите, а не на активността и енергията на „Демократи за силна България“. 

В БСП пък разбират асансьора на властта като рециклиране на стари другари на челни места в листите. Мая Манолова от „Изправи се, БГ“ и Румен Петков от АБВ декларираха отказ, но не и Костадин Паскалев, Татяна Дончева, Кирил Добрев, също и бившият председател на БСП Сергей Станишев, който при всяка медийна изява – а те зачестиха напоследък, напомня, че не би отказал да оглави листа. (Решението за водачите ще вземе Националният съвет на БСП до дни.)

Станишев приключи с лидерството на Партията на европейските социалисти, също и с Европарламента, и се бори да се завърне в политиката (в България), което може да му осигури депутатско място в 51-вото НС. За осми пореден път там по всяка вероятност ще бъде и бизнесменът Петър Кънев, отново от листата в Бургас, заедно с друга червена номенклатура като Кристиян Вигенин, Зафиров, Борислав Гуцанов… 

Всички те се ослушват дали няма да ги огрее възможността отново да се включат във властта, след като Борисов посочи БСП и „Има такъв народ“ като възможни партньори за коалиционно управление, наред с известните от сглобката ПП–ДБ и ДПС (без да поясни кое ДПС). Зависимостите на Станишев от Пеевски не са тайна не само заради „Ако не изберем Пеевски, правителството пада“ – възходът на Пеевски започна именно при кабинета на Тройната коалиция, оглавяван от Станишев. С ГЕРБ, но и с Пеевски прекрасно си колаборира и друга бивша номенклатура на „Позитано“ 20 – Кирил Добрев. 

Скоро всички листи ще са готови за изборите на 27 октомври. 

Дали тези хора знаят накъде да поведат България…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-iskat-kak-shte-go-napraviat-koi-shte-go-svurshi/

Някакъв патоген мори българските партии и до изборите наесен, към които се е отправил недостойният 50-ти парламент, не всички от тях ще го преболедуват. 

В разпад са и системни, и антисистемни партии и дори онези, които на пръв поглед изглеждат относително стабилни, ще бъдат засегнати от катастрофата. 

Проказата

Политическата криза, заради която България отива на седми парламентарни избори за по-малко от четири години, е като проказа за партиите. Тяхната безпомощност, некомпетентност и нежелание да излязат извън тяснопартийните си сметки, за да извършат дълбоката трансформация на държавата, повече не могат да бъдат маскирани зад декларативни хипотези с висока степен на убеденост или отбягване на диалог. 

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира, че политическите сили не успяват да се обърнат към избирателите и да намерят верния тон:

Политическата класа се е самоизолирала и това е част от наблюдаваната криза. Партиите са в дълг към избирателите си.

А ги очаква неблагодарна и належаща работа – да възстановят доверието на гражданите в политическата система, която е пред делегитимация, и да активират обществена подкрепа за радикални реформи в съдебната и други системи. Ако българските политици не са в състояние да осмислят предизвикателствата, няма как да намерят устойчиви решения за тях – следователно са непригодни за тази дейност. 

Процесите на вътрешнопартийна конверсия не се изчерпват със смяна на лидерите, нито (само) с промяна на посланията, а с ново политическо съдържание. Именно за това говори евродепутатът Радан Кънев (ПП–ДБ, ЕНП) пред „24 часа“:

Виждам тенденция неуспехите да се отдават на комуникационни проблеми и лош пиар. Това е малката беля. Преди публичните послания идва въпросът за политическото съдържание. Тоест какво се предлага и дали то се одобрява от достатъчен брой граждани. 

Така че за предстоящите наесен избори, макар и още ненасрочени, основните въпроси са три: 

• Какво искат партиите? 
• Как ще го направят? 
• Кой ще го свърши?

Отговорите им избирателите държат да научат от партиите, за които искат или обмислят да гласуват. Така че политическите сили следва да ги подготвят без шикалкавене и уклончиви отговори като „Нeка видим резултатите“. Каквито и да са резултатите, границите на политическите съюзи трябва да са предварително ясни, също и целите и кадрите.

ГЕРБ не е титан

Лесно е да си великан в царството на джуджетата. Партия ГЕРБ изглежда непоклатима, но какво от това. Макар и първа политическа сила, сама не може да направи правителство, а повече не може да си го позволи – има толкова гърла да храни. Честите избори уронват и репутацията на партията, и тази на лидера ѝ Бойко Борисов – единственият политик в най-новата ни история, изкарал три премиерски мандата.

Сега Борисов запазва самообладание в очакване на изхода от битката в ДПС, който ще предопредели и съдбата на неговия дългогодишен непубличен сподвижник и все-още-съпредседател на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Дистанцирането му от Пеевски обаче ще е трудно поради установените зависимости. Въпросът е: дори и Пеевски да бъде „изрязан“ от ДПС, ще посмее ли Бойко Борисов да остави регулаторите и съдебната власт без квоти на Пеевски.

Само месец след като назначи хора от ДПС, избрали сега лагера на Доган, на високи позиции в областните управи (които са отговорни за изборите), служебният премиер Димитър Главчев ги замени с кадри на ГЕРБ. Тимур Халилов от „автентичното ДПС“ го упрекна, че открито се е включил в битката в Движението:

Тези действия на Главчев оставят дълбоко съмнение в обществото доколко независим е служебният кабинет и кой диктува какви рокади да се правят. 

Къде ще се класира ДПС

Който и да победи във войната, разразила се между Делян Пеевски и почетния председател Ахмед Доган, и да получи законовата възможност да състави листите, няма да направи така, че ДПС да повтори успеха си от 9 юни, когато стана втора политическа сила, и Движението дълго ще се възстановява от последиците.

Пукнатината, която се отваря в ДПС, може да е изход за българите мюсюлмани да потърсят друго политическо представителство – стига партиите да са готови да ги приемат. 

Темата за „феодализираните избиратели на ДПС“ е всъщност и шамар към цялата политическа система, която третира българските турци и роми като втора категория хора – не по-различно от тоталитарния режим. Затова и експертът по малцинствени въпроси и съветник на президента Желю Желев – Михаил Иванов – казва пред „Дневник“, че ключът срещу модела „Пеевски“ е в другите партии:

И турците, и помаците в България се нуждаеха от закрила от националистите. Тази закрила те не видяха в останалите партии, видяха я в ДПС. Опитвал съм се да посреднича на мои познати турци и помаци с политически качества да се свържат с ръководствата на ДБ и ПП, но удрях на камък.

Изглежда, че ако успее да отхвърли (само) Пеевски, Движението за права и свободи ще стане по-приемлив партньор за „Продължаваме промяната–Демократична България“. Имиджово, защото същностна промяна в ДПС не се очаква да настъпи – който и да оглави ДПС, той ще е продукт на някой от кръговете. 

ПП–ДБ тренират за коалиция

За ПП–ДБ ключовите въпроси са поне три: колко самостойни искат да бъдат в коалиционния си съюз и какъв механизъм за изработване на общи решения да приемат; какво да предложат на избирателите; какво да е основното послание в предизборната кампания.

Новината за договаряне на споразумение между двете части на коалицията бе обявена тази седмица, но детайли по документа не бяха разкрити. Различията в позициите на ПП и ДБ по ключови въпроси станаха публично видими, което извади на преден план необходимостта от координация и единни позиции. Въпреки че за четвърти път се явяват като коалиция на избори (обявиха съюза си на изборите на 2 октомври 2022 г.), досега така и не бяха изработили регламент за партньорството си. 

Основното послание на предстоящата им кампания също ще е от значение, тъй като досега обединена кампания липсваше. Пеевски вече не може да е основна мишена, още по-малко Борисов – като бивш, но и потенциален партньор (онези плакати с изображението на двамата и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер“ трябва да получат „Златни малинки“ за неефективен пиар). Преди да е започнала същинската предизборна кампания обаче, Делян Пеевски вече се позиционира като противник и „разобличител“ на корупцията на ПП–ДБ и внесе в прокуратурата сигнал срещу тях. Санкционираният за корупция политик от ДПС поиска от държавното обвинение, ДАНС и МВР да проверят автентичността на записите, в които се чуват реплики като „неофициален кеш“ и „кеш в торби“.  

В това време ГЕРБ и ПП–ДБ вече тестват едно ново мнозинство чрез общата си позиция за ускоряване на приемането на еврото. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие законопроекта за въвеждане на еврото, който ще влезе в пленарна зала за първо четене. А наред с това, по предложение на Мартин Димитров и Асен Василев от ПП–ДБ, Министерство на финансите ще бъде задължено да поиска членство на България в еврозоната от 1 юли 2025 г., ако тази година България покрие изискването за инфлация.

В двуседмичен срок след постигането на този критерий българското правителство се задължава да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и от Европейската комисия, които да удостоверят, че критериите за членство в еврозоната са покрити. Ако това се случи, успехът ще се запише на сметките на следващото редовно правителство, което ще влезе в историята.

Предстоящият вот ще покаже дали стъпките, които предприемат ПП–ДБ, ще повишат рязко намалялото им сега парламентарно представителство, или ще го увеличат. Едно е сигурно обаче – ще трябва да оставят моралното превъзходство в предизборния арсенал на „Възраждане“, които, поради факта, че не са управлявали, могат да претендират за него. 

„Възраждане“ и нейните посестрими

Чистотата си е чистота, но „Възраждане“ се тресе от страх какво ще се случи с посестримата ѝ „Величие“, а и с други като нея, които чакат на опашка на входа на парламента още от предишните избори. Макар и с разпаднала се парламентарна група, „Величие“ няма намерение да се оттегля от политиката, след като проби на вота на 9 юни. Нейният т.нар. идеолог и създател на атракциона „Исторически парк“ Ивелин Михайлов ще кани и други „войводи“ – например от ВМРО – за общо явяване, за да направят България земен рай. А формирането на безпрецедентната временна комисия в парламента за разследване на схемите около „Исторически парк“, която беше оглавена от депутатката от „Възраждане“ Цвета Рангелова, само ще превърне Михайлов в симпатична жертва на статуквото, срещу което той твърди, че се бори.

В това време Костадинов се опитва да съживи рейтинга си с вече познатите на гражданите референдуми – срещу еврото, срещу НАТО – и… с проект на нов български компютърен шрифт „Руница“.

Решихме да възродим това българско наследство, като направим шрифт, с който да можете да превръщате кирилицата в руница и руницата в кирилица.

Ето, и Костадинов е подходил исторически. Михайлов се хвали със стрелба с лък и възраждане на други прабългарски традиции, а лидерът на „Възраждане“ възражда древната писменост на прабългарите. Така че за октомврийските избори Костадинов и сие ще си бранят ловните полета. Същото ще прави и „Има такъв народ“.

Търси се лидер за БСП

Наесен БСП ще избира свой лидер, като все още не е ясно дали ще го направи по правилата, наложени от председателката в оставка Корнелия Нинова, тоест чрез пряк избор от членовете на партията, или ще ги промени, за да избира конгресът. Онова, което се вижда с просто око, е, че постепенно, също като при Пеевски, Нинова е напускана от свои верни съратници и „Позитано“ 20 вече сменя курса, наложен от нея, в посока към президента, демонстрирайки желание за диалог и разбирателство. 

След като бяха проведени срещи с „Левицата!“, „Изправи се, България“, „Българска социалдемокрация – Евролевица“ и ПД „Социалдемократи“, новото ръководство на БСП излезе с призив всички напуснали партията да се върнат в нея. Дали това ще помогне на постепенно изчезващата БСП да подобри резултата си? Едва ли. Нито една от тези политически сили не регистрира значим резултат на избори. 

За едно Корнелия Нинова е права – че напусналите БСП са стари лица, а проблемът е, че няма нови идеи. Но такива нямаше и по време на нейното управление, при което БСП придоби характеристиките на национал-популистка формация и се маргинализира. 

Наближаващите избори ще разпердушинят някои партии, други ще посвият перки, но никоя няма да се отърве без сътресения. Ако искат да ги боли по-малко, българските политици да покажат малко честност. Също и чест.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/demokratsiya-v-upaduk-pravitelstvo-naesen/

Тъжно за политиците, жалко за държавата – България с бясна скорост се носи към седми поред предсрочни парламентарни избори, най-вероятно през октомври. Упадъкът на демокрацията продължава, партиите крепят фасадата ѝ. Провалът на първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ–СДС потопи и следващите два, тъй като е невъзможно да съберат необходимото за подкрепа мнозинство. 

Кабинетът с министър-председател Росен Желязков, предложен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, получи подкрепа единствено от 68-те депутати на ГЕРБ–СДС и 30 от ДПС, определени като евроатлантици от съпредседателя Делян Пеевски. 

Други 14 народни представители от ДПС обаче бяха против, както призова почетният председател на ДПС Ахмед Доган, а Джейхан Ибрямов, един от зам.-председателите на ДПС, се въздържа, но изпрати позиция до медиите, че всъщност е гласувал против и вотът му не е отчетен правилно. Между другото, наскоро беше съобщено, че неговата съпруга Биршен Ибрямова, която е била дългогодишна лична секретарка на Доган, е освободена от централата на партията. Сред гласувалите против в ДПС е и съпредседателят на Движението Джевдет Чакъров. 

Въздържал се имаше в групата на ПП–ДБ, останалите 38 бяха против. Срещу редовен кабинет гласуваха всички 38 депутати от „Възраждане“, 16-те от „Има такъв народ“, както и всички 13 избраници на „Величие“. 17-те присъстващи депутати от „БСП за България“ бяха против, също и изключеният от БСП Калоян Методиев.

Така сметката от близо 810 млн. лв. за всички избори от 2021 г. насам, в т.ч. президентски, местни и европейски, ще се увеличи с още стотина милиона, когато бъде насрочен новият вот. При това без особени надежди да се подобри качеството на българската представителна демокрация. 

Каквито и да са резултатите на следващи избори, те ще потвърдят силната фрагментация, характерна от няколко години за българските парламенти и предопределяща коалиционно управление, тъй като всички са твърде малки, за да управляват сами. На фона на ниската избирателна активност победители и категорични мнозинства отдавна няма. Има само политически сили, спечелили малко повече от другите. За сравнение, на парламентарните избори на 4 април 2021 г. са гласували 50,61% от избирателите, три години по-късно активността се е сринала до 34,41%. 

Спектакълът на ГЕРБ

ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов направиха всичко възможно да убедят обществото и главно избирателите си, че повече от всичко искат да има правителство, готови са да носят политическата отговорност и искат да получат „осъзната политическа подкрепа“. Но действията им говореха за обратното. 

Отново пуснаха в ход преговорен екип, който не постигна особени резултати, но излъчи имиджови сигнали за „добра воля“. При връчването на мандата ГЕРБ се яви със състав на бъдещо правителство, без да даде възможност за разговори по номинациите с останалите политически сили. В състава на проектоправителството бяха ярки политически лица, някои вече управлявали в кабинети на ГЕРБ, въпреки че в по-ранни изявления БСП, ИТН, „Възраждане“ и „Величие“ обявиха, че биха подкрепили правителство от експерти. Освен от ГЕРБ, в проектокабинета присъстваха и министри от последните две правителства – служебно и редовно. 

С този ход Бойко Борисов успя да се измъкне от пакетирането с ДПС и със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, което щеше да е в ущърб на ГЕРБ – и имиджово, и при споделянето на властта. 

Самият Борисов на няколко пъти обясни публично, че само с ДПС няма да прави кабинет. Така парира и атаки за зависимости от страна на доскорошните партньори в „сглобката“ ПП–ДБ, които превърнаха съдружието Пеевски–Борисов в централна тема на опозиционния си наратив. Имаха своето основание – ГЕРБ развали т.нар. сглобка след меморандума на ПП–ДБ, в който имаше предложение за подялба на регулаторите 50:50, изключващо ДПС.  

Фразата на Борисов, че кабинетът може и да мине с някой „трик“, насочи подозренията към най-малката парламентарна група – на „Величие“, и към възможното ѝ разцепване предвид скандалите между двете лица на партията Николай Марков и Ивелин Михайлов. Но в деня на гласуването групата се показа единна, най-вероятно проумели, че никой не търси подкрепата им. А ГЕРБ едва ли са петимни за съдействие от партия с бутафорен изглед и неясна идеология, чиято единствената сигурна характеристика е, че е националистическа и популистка. Лидерът на ГЕРБ е бил в такива съюзи в години, когато партньори „патриоти“ с прокремълски уклон все още можеха да бъдат преглътнати. Вече не.  

За Борисов изходът беше предопределен още преди гласуването, отхвърлило предложеното от ГЕРБ правителство.

Извиняваме се, молим за прошка българските граждани, ще се явим пак пред тях. С уважение се отнасям, не обиждам никого, да си пожелаем да се видим след изборите, защото не вярвам и с третия мандат да стане нещо. Да прекратим гласуването, да благодарим на служебния кабинет и да отиваме да агитираме, да молим за прошка. 

ДПС се пропуква

Трусовете в ДПС обаче не са факторът, който попречи на кабинета на Росен Желязков да бъде приет. Дори и групата на ДПС да беше единна, заедно с ГЕРБ не стигаха мнозинство от 121 гласа. Пропукването в една от най-монолитните партии на статуквото обаче е симптом за тектонични сблъсъци под повърхността. Безпрецедентно по рода си, тъй като за първи път е сериозно застрашено единството на ДПС. 

Причината е, че е оспорено лидерството на пожизнения владетел на партията Ахмед Доган от посочения от самия него за лидер и феномен Делян Пеевски – олигарх, създаден с помощта на същите кръгове от дълбоката държава, сътворили Доган.

Никой досега не го е правил така агресивно, въпреки че през годините мнозина са се опълчвали на човека, наричан от своите Сокола, или просто са губили доверието му – Яшар Шабан, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Мустафа Карадайъ… Всички те, по един или друг начин, са били изхвърляни от ДПС, но това не застраши целокупността на партията и нейното единоначалие. Само създадената от Местан партия ДОСТ успя да спечели 100 479 гласа на изборите през март 2017 г., но не мина прага от 4%, за да влезе в парламента. 

В предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ наскоро Гюнер Тахир съобщи, че именно Пеевски, по онова време депутат в 43-тото НС, е разпоредил да бъде свалена охраната на Местан след показното му отстраняване като лидер на ДПС заради пронатовски позиции. (А днес Пеевски е вече евроатлантик, който се гневи, че подаряваме България на Путин, след като не е избрано евроатлантическото правителство.)

Тахир заяви още, че по неофициална информация сега е била свалена и охраната на Доган. Новината мина и замина, но в контекста на развилите се събития може да бъде разгледана и като опит за сплашване на почетния председател, изолирал се от активната политика, а от известно време и със сериозни финансови затруднения заради признатия от съда дълг от над 37 млн. лв. на ТЕЦ „Варна“ към „Булгаргаз“. 

Пеевски стартира акция за подмяна на ръководни кадри на ДПС по места и в парламентарната група. Действията му са опаковани като „ново начало“ и са под егидата на евроатлантизма – без да се церемони, така както е действал в медиите си и при различни поръчки. Консолидира около себе си кметовете на ДПС от помашките райони и някои местни структури. Междувременно овладеният от него пресцентър започна да го представя като председател на ДПС и лидер, въпреки че и той, и Джевдет Чакъров са съпредседатели на партията. Първите, на които посегна в ДПС, бяха знакови лица – Филиз Хюсменова, Рамадан Аталай, споменатата Биршен Ибрямова, Айсел Руфад, вече бивша зам.-председателка на парламентарната група на ДПС.  

Огромните му амбиции за тотален контрол над ДПС обаче срещнаха отпор. По bTV Рамадан Аталай съобщи публично за разпореждане на Доган да не се подкрепя правителството, тъй като не е имало преговори нито по състава, нито по политиките му. Пеевски потвърди, но и заяви, че той е лидерът и ще изпълни „волята на хората“.

Аз ще изпълня волята на хората. Хората в цялата страна съм ги видял – искат правителство. България трябва да има правителство. Ние трябва да се грижим за хората. Аз като лидер на ДПС съм отговорен само пред хората на ДПС. Това е спазване на устава на ДПС. ДПС се управлява от своя председател.

През това време във Facebook групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ се появиха писма от двете най-големи структури на ДПС – организациите в Кърджали и Разград, заедно с други, които призовават Доган да излезе с изявление за случващото се. Но той мълчи, а ръководните органи на партията са като парализирани – и Централното оперативно бюро, част от което са някои от изключените, и Централният съвет.

Напрежението обаче расте и изявление на Доган е наложително – предстоят избори и партийният апарат трябва да действа както досега. Мълчанието на почетния председател ще означава, че неговите зависимости го възпират да се намеси и да въведе ред в партията, на която е съосновател. Пеевски ще използва тази слабост, за да опита да завземе нови позиции – но въпреки това си остава чуждо тяло за ДПС.

Съпредседателят Чакъров, мълчал досега, вече публично призна, че има напрежение – блокирани са колективните органи на партията – но се надява разумът да надделее. И двата враждуващи лагера си дават сметка, че едно отслабено ДПС не е от полза за никого. Въпросът е как ще се справят с разкола – чрез мирно споразумение за ненападение, което не изглежда възможно, или чрез валяка на грубата сила и подчинение, каквито са методите на Пеевски. Резултатът ще се чете по резултатите на ДПС през октомври.

ПП–ДБ нямат време

Предстоящото разпускане на парламента и нови избори наесен не са от полза на ПП–ДБ, които са опозиция в 50-тото НС. Това им поведение се нуждае от време, за да бъде утвърдено пред избирателите, в т.ч. и пред изгубените 300 хиляди, огорчени и фрустрирани от съюза с ГЕРБ и ДПС. Оставката на лидера на „Да, България“ и съпредседател на ДБ Христо Иванов, поел отговорност за изборните резултати, е предизвикателство за реорганизация на коалицията и обновление на лидерството, но е и загуба за обединението, което още търси общ бранд и платформа за съвместно бъдеще. Иванов заяви:

Ние сбъркахме по начина, по който го прилагахме [компромиса – б.а.], не успяхме да го защитим и да получим подкрепа и аз поемам тази отговорност.

В ситуация на предстоящи избори и неяснота как ще бъде надградена коалицията ПП–ДБ, съчетаваща либерали и десни, бързият избор на нов лидер на „Да, България“ е належащ. Насрочено заседание за целта все още няма. Мястото на Христо Иванов в парламента, редом до другите лидери от ПП–ДБ – Атанас Атанасов, Кирил Петков и Николай Денков, зае депутатът Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление, събрал най-много преференции на вота на 9 юни (7496). От „Продължаваме промяната“ не обявиха оставки.

По време на дебатите в пленарната зала по повод проектокабинета на ГЕРБ най-острите пререкания бяха  между ПП и депутати от партията на Борисов, без да бъде намесвано ДПС. Съпредседателят на ПП Кирил Петков се обърна към избирателите с извинение, че още в първия месец (от управлението на кабинета „Денков“) не са поставили  като приоритет реформите в службите и в правосъдната система.

Никога повече няма да се изненадате от нас – ще бъдем конструктивни. Ако някой си мисли, че ще сме коалиционен партньор без тези реформи, вие дълбоко се лъжете. Няма да правим никога повече компромис.

Това ли ще са общите послания към избирателите, които ПП–ДБ ще излъчи за почти сигурните нови избори, още не е ясно. Предвид повратната точка, в която се намира съюзът, този път не могат да залагат на принципа „всеки сам за себе си“.

Предстоящите избори няма да повлияят съществено на останалите партии. В зависимост от това кога ще бъдат насрочени, БСП може да е с нов лидер, а може все още да е с временно изпълняващия функциите Атанас Зафиров, избран след оставката на Корнелия Нинова. Според хронограмата, предложена от Изпълнителното бюро, до 10 ноември трябва да се проведе пряк избор на председател. Но това едва ли ще е спирачка за нов спад – социалистите спечелиха едва 151 560 гласа на последните избори. 

Заради скандалите с „Величие“, придобили характер на стендъп комедия, „Възраждане“, прицелена в същия тип избиратели, може да увеличи резултата си. Към момента само националистите на Костадин Костадинов имат реални, макар и неголеми шансове да го направят.

Достатъчно гъвкав и реактивен, лидерът на „Възраждане“ бързо смени тона и вместо напористия и нападателен Костадинов, вече отправя едни значително по-балансирани послания. На фона на междуличностните нападки и напрежение между останалите политически сили те изглеждат някак по-разумно и подсказват, че „Възраждане“ се подготвя да бъде ухажвана за партньор във властта. Въпреки че опцията за пореден сурогат от типа на „Величие“ не е изключена, партията на Костадинов може да върне част от избирателите си, които подкрепиха „Величие“, и да се амбицира да стане втора политическа сила. 

На поредните – седми за последните четири години – парламентарни избори въпросът вече не е дали ще бъде сформирано редовно правителство в България – неизбежно ще го има, а как ще бъде запазен демократичният ред.

Светът се преобръща. Крайната десница на Льо Пен спечели първия тур на изборите във Франция. Макар проучванията да показват, че няма да постигне мнозинство от 289 мандата, пробивът е значим и последиците тепърва ще се изпитват. Крайнодясната партия „Да реформираме Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж се очертава като втора политическа сила във Великобритания на предстоящите избори. В Нидерландия вече управлява правителство, в което участва крайнодясната „Партия на свободата“. След неубедителното представяне на Джо Байдън на първия дебат с Доналд Тръмп за президентския пост в САЩ победата на Тръмп за Белия дом изглежда все по-възможна. 

Възходът на крайнодесните и популистите не подминава България. Големият въпрос е как и колко ще ѝ навреди и къде са здравите сили, които могат да противостоят.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ne-vuzmozhnite-kompromisi-sled-9-yuni/

Политиката, също и животът извън политиката се определят от намирането или отхвърлянето на компромисите. Бъдещето на 50-тия парламент ще се определи от това доколко страните в даден процес разрешават конфликти чрез споразумения, които частично реализират интересите им, или отхвърлят всякакви взаимни отстъпки.

В България стремежът към компромис в името на жизнеспособно управление не се разбира като съвещателната демокрация на Юрген Хабермас – повече публичност и широка обществена дискусия, – а по-скоро като консолидация на властта в ръцете на няколко лидери, договарящи се при закрити врати. Каквито и решения да се вземат обаче за формиране на мнозинства след изборите на 9 юни, те не могат да бъдат основани на негласни споразумения като 9-месечната „сглобка“ – съюз между ПП–ДБ и ГЕРБ и съучастие на ДПС. В противен случай отвращението от политическото и политиците може да достигне разрушителни размери за бездруго нездравата българска демокрация. 

Политическите сили са предпазливи в заявките за обвързване или необвързване преди този вот. А гражданите са свикнали с фалша на нападките, които отправят помежду си – наясно са, че в следизборните седмици започва договарянето и нищо друго няма значение.

Последните социологически проучвания в навечерието на предстоящите след ден избори за национален и европейски парламент не изненадват. Единственото сигурно в тях е, че ГЕРБ ще е първа политическа сила предвид дистанцията от над 9%, което всички измерват между партията на Бойко Борисов и втората формация. Но втората, третата и четвъртата са неизвестни заради незначителните разлики помежду им. Така че за ПП–ДБ, „Възраждане“ и ДПС окончателното подреждане ще е ясно след 20:00 часа на 9 юни. Никой не оспорва петата и шестата позиция съответно на БСП и „Има такъв народ“. Втората въпросителна обаче е коя от по-малките формации ще успее да прескочи 4-процентовата бариера – дясната „Синя България“ или лявата „Солидарна България“.

Какво е известно за (не)възможните компромиси 48 часа преди изборния ден?

ГЕРБ изключва БСП и „Възраждане“

„След изборите няма да преговаряме с БСП и „Възраждане“, обяви по Нова телевизия кандидат-депутатката от ГЕРБ Рая Назарян. Това означава, че ДПС, ПП–ДБ и ИТН остават потенциални партньори – заедно или част от тях.  

След като цяла кампания нахъсваше избирателите, че може да оглави четвърто правителство, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че изобщо не се гласи за такъв. 

Христо [Христо Иванов, б.а.] вика: „Борисов се гласи за премиер.“ Христо, приятелю мой, изобщо не се глася, изобщо не се глася. Не си позволих веднъж да ви обидя.

През цялата кампания Борисов редуваше критики към ПП–ДБ с намеци за бъдещо управление на принципа „премиерът е от нас, но може и някой министър от вас“.

ПП–ДБ изключва коалиция с ГЕРБ и ДПС

След изборите „Продължаваме Промяната – Демократична България“ няма да участва в процес, който се води от ГЕРБ и ДПС. Това пък заяви пак по Нова телевизия бившият премиер и кандидат за депутат от ПП–ДБ Николай Денков, убеден, че коалицията ще е „твърдо“ на второ място. По bTV съпредседателят на ПП и бивш министър на финансите Асен Василев беше още по-категоричен – че коалиция с ГЕРБ и ДПС няма да има в 50-тото НС. „Няма да сме в коалиция с Пеевски и Борисов“, написа във Facebook след предизборна среща в Хасково и другият съпредседател на ПП Кирил Петков.

От ДБ обаче не посочват ГЕРБ като недопустим партньор, а единствено ДПС. През май съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви пред журналисти, че каузата им е да не допуснат Пеевски на власт. 

Категорично казвам, че следващо управление с Пеевски няма да има. Всички лъжи ще излязат наяве. Тази кална кампания, която виждате, е смъртният писък на Пеевски.

Готова ли е ПП–ДБ да остане в опозиция предвид зачестилите прокоби, че наесен може да има нови парламентарни избори? Дори и да е така, двете коалиции трябва да изяснят помежду си границите на допустимите партньорства, защото сега проличават известни несходства.

ДПС не изключва коалиция с никого

Макар публично и по всеки удобен повод да напада Христо Иванов, Кирил Петков или Асен Василев, лидерът на ДПС Делян Пеевски не прокарва нито една червена линия за бъдещо управление. В тази предизборна кампания той наприказва различни работи за всеки от тях – как Иванов и Кирил Петков искали да пенсионират Борисов, как Христо Иванов му доверил, че иска да става президент, и поискал подкрепата на ДПС, а също така и да е единствен лидер на дясното. 

Въпреки всички тези персонални атаки Пеевски не прави стратегически изявления за допустими или недопустими съюзници. Известно е, че ДПС не прокарва червени линии – а как ще се пласира след 9 юни, зависи от непосилната лекота на компромисите.

„Възраждане“ изключва само ДПС

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов вече на няколко пъти заявява, че са готови да разговарят с други партии за участие във властта, но само при техните пет условия. Те, разбира се, са неизпълними за която и да е от останалите парламентарно представени сили с изключение на БСП. От „Възраждане“ настояват за референдуми за еврото и членството в НАТО, прекратяване на военната помощ за Украйна и на санкциите срещу Русия, предоговаряне на условията за членството на България в ЕС. 

От кръга на формациите, с които биха преговаряли, една все пак (формално) е изключена.

Но има една партия, с която мога да кажа със сигурност, че разговори няма да водим, и това е ДПС.

През ноември миналата година Костадинов прогнозира, че сглобката няма да издържи дълго и че очаква парламентарни избори през април или най-късно през юни, заедно с вота за Европейски парламент. 

Позна, но не заради интуицията си. 

БСП изключва ГЕРБ

Както неизменно уверява от години председателката на БСП Корнелия Нинова, ГЕРБ са червената линия за социалистите. 

Неслучайно сме посветили последните 10 години на борба с модела ГЕРБ – и сме неговата единствена алтернатива.

Макар за кратко, Нинова вече управлява заедно с ПП, ДБ и ИТН – и едва ли би се съпротивлявала на втори кабинет, стига да я поканят. Малко вероятно е да се случи, а наесен недоволните във и извън БСП, които стават все повече, се готвят да я свалят от лидерския пост. През октомври партията ще избира нов лидер и тогава ще се реши и дали ще промени устава си, който сега предвижда ограничение от два мандата за председател на партията.

ИТН изключва „Продължаваме промяната“ 

Партията на Слави Трифонов е готова на експертно правителство с ГЕРБ, ДПС, но и с ДБ, „когато не страдат от левичарството на ПП“, също и с БСП и „Възраждане“. Тази готовност обяви заместник-председателят Ивайло Вълчев. 

Няма как да не разделяме ПП–ДБ, при положение че ДБ са влезли в политическия живот, декларирайки десни принципи, а ПП показват абсолютно обратното… Много неща са ни доближавали до различни партии, имали сме допирни точки и с БСП, и с „Възраждане“. Не ни интересува от кого идва една идея, ако е добра.

Политиците от ИТН обаче повтарят най-често имената на ГЕРБ и ДПС като евентуални партньори въпреки декларациите им за широкия кръг формации, с които са готови да водят преговори.  

Следизборното напасване на политическите сили ще е трудно. Новият модел на власт засега изглежда невъзможен. Но следизборните компромиси често нямат нищо общо с предизборните. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakuv-iskate-da-bude-vashiyat-premier/

Предизборно скандалът с билбордовете с ликовете на Николай Денков (ПП–ДБ), Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС) и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер?“ може да се окаже по-ефективен от самите билбордове. По-всяка вероятност винилът с изображенията ще си стои до изборите на 9 юни, тъй като „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ обжалват решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за свалянето им. Върховният административен съд ще реши дали да ги има. 

ЦИК се произнесе по жалбата на ГЕРБ, откъдето се позоваха на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

Забранява се използването на агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите, частната, общинската и държавната собственост и безопасността на движението, както и на материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В агитационните материали се забранява използването на герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.

В жалбата си от ПП–ДБ пък казват, че няма как въпросът за премиера да се окачестви като нарушение на добрите нрави, тъй като и Борисов, и Пеевски са заявявали, че са подходящи за поста. Спорът влезе в дневния ред на медиите, а Денков направи видеообръщение, в което призова Борисов на публичен дебат.

Разбрах, че Борисов се е разсърдил за един плакат. Защо? Не знам. За да няма сърдити, каня го на публичен дебат по някоя от обществените телевизии. И двамата сме били премиери, и двамата сега сме кандидати… Нека хората да видят и сами да преценят.

Елементарно, Уотсън!

Но в кого всъщност е прицелен този билборд? Избирателите на ПП–ДБ и преди не са гласували за Борисов, респективно ГЕРБ, нито за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. Нещо повече – протестирали са срещу тях, „мафията“ и „завладяната държава“ и бяха обявили, че никога няма да се коалират с ГЕРБ. За ДПС дори и дума не ставаше. Но все пак ги получиха пакетно, сглобени като евроатлантическо и конституционно мнозинство, с куп закони и някои кадрови попълнения на регулатори като Българската народна банка например.

Така че подобни визуализации са и обидни за избирателите на ПП–ДБ – високообразовани, предимно градски хора, както показват данни от екзитполовете на последните избори. 

Негласуващите също няма да се възпламенят от билбордовете, за да подкрепят политическата сила, която издигна акад. Николай Денков за премиер. Впрочем казва ли тази политическа сила, че Денков ще бъде отново нейната номинация за министър-председател? До момента няма такъв сигнал. За негласуващите и апатичните ще са нужни много повече усилия от един билборд с плашила. 

На теория за лидера на ГЕРБ съществуват опции да стане премиер за четвърти път, тъй като се очертава партията му да е първа политическа сила. Практиката обаче показва, че партийните лидери вече не се котират за министър-председатели поради трудните коалиции. Съпредседателят на ДПС Пеевски няма никакви шансове – не само заради санкциите за корупция, но и заради незаличимата си кариера на олигарх. А министерски пост би бил твърде незначителен за този български могул. Също като един от своите ментори – почетния председател на ДПС Ахмед Доган, той предпочита ролята на кукловод. 

Не е най-добрият маркетинг

В бизнеса или в политиката умният маркетингов подход не е окалване на конкуренцията, а изтъкване на собствените силни страни. Концепцията за т.нар. положително позициониране препоръчва да се избягва директната критика на конкурентни продукти или услуги. Причината е, че това може да повлияе негативно на имиджа, понеже се тълкува като отчаян ход. В политическата история на Прехода влезе примерът с доклада, който през 2001 г. президентът Петър Стоянов извади срещу конкурента си Богомил Бонев – и в крайна сметка спечели Георги Първанов.

Нямаха особен ефект един сайт и клип от 2009 г., за чийто създател беше сочен тогавашният съветник на премиера Станишев Азер Меликов. „Ако подкрепиш Бойко, печели Костов!“ беше посланието и на клипа, и на сайта boykostov.org. Но отговорът дойде от само себе си – гласуваш ли за Станишев, получаваш и Доган, а същото лято ГЕРБ, явяваща се за първи път на парламентарни избори, победи с рекордните 1 678 641 гласа. Днес се бори за не повече от 700 000.

Така че печелившата тактика в тази кампания на разделение, насъскване и омраза би била да се подчертаят уникалните характеристики и предимства на едните пред другите.

Смятат ли лидерите на ПП–ДБ, че Борисов не е подходящ за министър-председател, след като печели почти всички избори от повече от десетилетие? Борисов червена линия ли е за коалиране? Ами Пеевски? Това са въпроси, чиито отговори не могат да чакат за-след-изборите, нито да бъдат оставени на досещане по подразбиране от феновете на билбордовете с „Какъв искате да бъде вашият премиер“. 

Тактика с билбордове

Някои казват, че билбордовете са демоде, но съвсем не са изживели времето си, стига да бъдат добре интегрирани в по-широка мултимедийна стратегия, поставени в зони с висок трафик и насочени към конкретни демографски групи.

Например през 2020 г. по време на президентската кампания на Байдън–Харис в различните щати в САЩ бяха поставяни билбордове с различни послания. В Питсбърг и Филаделфия в щата Пенсилвания те съдържаха съобщения за плановете на Байдън за здравеопазване и работни места, насочени към „сините якички“. В Детройт, щата Мичиган, акцентът беше върху възстановяването на автомобилната индустрия и подкрепата за профсъюзите, а в Милуоки, Уисконсин, бяха фокусирани върху расовата справедливост и реформата на полицията.

В българските кампании билбордовете по традиция показват политици в цял ръст или до кръста, често със скръстени ръце, предизборен слоган и номер на бюлетината (плюс преференция). Понякога, но само понякога, има любопитни заявки като онази на кандидата за президент на „Ред, законност, справедливост“ Атанас Семов през 2011 г. На неговия плакат стоеше надпис „Ще уволня Бойко Борисов“. Но Борисов изкара още два управленски мандата, а Семов стана конституционен съдия.

Какъв искаме да бъде следващият премиер ли? За начало – смел лидер и почтен човек. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izbori-2024-bitkata-za-vtoroto-myasto/

Всички битки са за победа, някои обаче са за второто място, а за трети се смята, че стратегически е по-добре да загубиш битката, но да спечелиш войната. 

На предсрочните избори за 50-ти парламент на 9 юни три политически сили се бият за мястото на втория – коалицията ПП–ДБ, управлявала десет месеца, насъщното за българската политика ДПС и „Възраждане“, което този път обещава референдум за излизане от НАТО.

Фотофиниши

Изследване на социолозите от агенция „Тренд“ отреди преднина от 10,7% на ГЕРБ, които със своите 26,1 на сто от заявилите, че ще гласуват, изглеждат трудни за догонване. Следват ПП–ДБ (15,4%), ДПС (14,9%) и „Възраждане“ (14,8%). Не за първи път от началото на предизборната кампания сондажите на общественото мнение показват, че второто, а и третото място ще са най-оспорвани поради минималните разлики между тези три формации. От това как ще се позиционират, зависи съставът на бъдещата коалиция, а значи и съответстващите ѝ политики, в това число и кадрови. 

По силата на Конституцията втората политическа сила също може да получи мандат за съставяне на правителство – ако първата не се справи. Евентуално изпадане на ПП–ДБ от второто място може да се окаже ключово за състава на следващото управление. 

„Възраждане“ може и да е достигнала тавана си, тъй като на същия терен – националпопулисти и евроскептици – се конкурират няколко по-дребни формации, които ще отклонят малко, но все пак някакви избиратели. При ниската избирателна активност, която се очертава към момента, всеки глас е ценен. 

ДПС – втора? 

Може ли ДПС да стане втора след ГЕРБ зависи от няколко фактора. Първият е мобилизацията на ДПС. Фанфарите, с които елитът на Движението за права и свободи посрещна (съ)председателя Делян Пеевски, не се чуват по низовите организации – независимо от дирижираната масовка с номинацията му. За първи път Пеевски не води листа в Пазарджик (обикновено държи районите с помашко население), а в Кърджали – място, отредено обикновено за лидера на партията, но си запазва и Благоевград. 

Миналата есен почетният председател на ДПС Ахмед Доган „оттегли“ петкратния кмет на Кърджали Хасан Азис от възможността да управлява общината за шести пореден път и постави банкера Ерол Мюмюн, който спечели кметския пост. Най-голямата организация на ДПС е кърджалийската, тя осигурява четирима депутати в парламентарната група, а с махането на Азис бе лишена от човек на позицията заместник-председател на партията. Но пък настоящият кмет Ерол Мюмюн е избран в Централното оперативно бюро на ДПС. 

Номинацията на Пеевски не се посреща с въодушевление, но в ДПС са известни с дисциплината и строевата подготовка по време на избори. Ако дотук така и не се справиха с поставената от Доган задача за 400 000 гласа, сега ще щурмуват второто място – и за да се докаже Пеевски. За ДПС обикновено гласуват 340–350 000.

Социологическите сондажи не вземат предвид гласовете на изселниците в Турция, а при анкетите трябва да се отчита и факторът „скрит вот“.

Вкопчени в твърдите ядра

Общото между формациите, на които социолозите отреждат сигурно представителство в бъдещия 50-ти парламент, е вкопчването в твърдите ядра – защото половината от избирателите са се дистанцирали от политическото. 

Посланията, доколкото ги има, се разпръсват в калния поток от компроматни записи, снимки, злополучни събития, омраза и раздори, а във всичко това няма и грам идеология. Кампанията наподобява сражение на враждуващи племена, не и дебати по политики. 

Наблюдаваме разграждането и разпада на партията, наследница на Партията по някогашния член 1. С малкото си останали верни привърженици в 50-тия парламент БСП ще е като частна гвардия на лидерката си.

ГЕРБ се опитват да разширят подкрепата си над тези 26–27%, извън които не могат да помръднат от 2021-ва насам. Eдва ли ще успеят и сега, въпреки че редуват нападките към ПП–ДБ с послания за можене и стабилност и дори представиха предизборна програма. Големи са, колкото да са първи, но не толкова, че да могат да диктуват условия, нито да дресират партньорите, с които (ще) управляват. Още повече ако единият се нарича ДПС. И със сигурност лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не би бил доволен Делян Пеевски да е основният му съдружник в управлението, независимо колко обществени поръчки са печелили свързани с Пеевски фирми в мандатите на ГЕРБ и Борисов като премиер и колко висши съдии и прокурори са си „споделяли“.

За близо десетилетие управление лидерът Борисов и партията му успяха да отгледат достатъчно силни клиентелистки кръгове, а непроменената власт в регулаторите, службите и прокуратурата продължава да охранява апетитите им. Опитът да бъде променено разпределението на силите в тях приключи с разпадане на управляващото мнозинство, което ще остане в историята на българската демокрация като „сглобка“ – нещо като коалиция, нещо като завера. 

ПП–ДБ – застрашени от компроматите

Миналия август за заварчик на „сглобката“ лидерът на ГЕРБ посочи Алексей Петров – съотборник от младите години, по-късно враг, бивша барета, съветник в ДАНС по времето на тройната коалиция, доцент от Пловдивския университет, бизнесмен с влияние и също така сочен като източник на записи, в които главен герой беше самият Борисов. 

Двамата бяха в конфликт от години, а шумната акция „Октопод“, заради която Петров лежа в ареста, приключи с пълно фиаско. Той беше оправдан след 11 години съдебна сага, а компанията му „Лев Инс“ осъди прокуратурата и МВР на първа инстанция за рекордните 48 млн. лв. (без лихвите). Когато беше посочен за главно главно действащо лице в политическата конструкция между ПП–ДБ и ГЕРБ, Алексей Петров вече беше мъртъв. От „Демократична България“ се смълчаха по темата – често следвана от тях политика в последните месеци. От „Продължаваме промяната“ не отрекоха срещата за съставяне на правителство, нито пък къде се е състояла тя – Самоковския девически манастир.

Петров беше убит от неизвестен килър, но телефонът му остава във владение на живите, също и масивът от данни – аудио- и видеозаписи, иззети при обиските в компании на Алексей Петров, които преди три месеца прокуратурата извърши по неотложност. Дали записите, които изтичат през сайта Афера.бг и нанасят репутационни щети на „Продължаваме промяната“, респективно и на коалиционния им партньор ДБ, са от този архив – това би могло да е само предположение с голяма степен на вероятност. Не за първи път от прокуратурата има теч на информация. Дали са манипулирани записите – „вероятно“ е отговорът, но от кого, е въпрос на изследването им. 

Това обаче е същият сайт, който първи публикува снимките от спалнята в резиденция Бояна със спящия премиер Борисов и пачките евро и кюлчетата в нощното шкафче, същият сайт, през който изтекоха и куп записи от скандални разговори с гласа на същия Борисов. А сега и тези записи – все още четири, – които неминуемо ще се отразят на резултата в урните на 9 юни.

„Коалицията ни е стабилна, защото имаме ясни каузи – да не допуснем г-н Пеевски да консумира повече власт“, беше единственият коментар относно записите на съпредседателя на ДБ Христо Иванов, без да коментира по същество. Но записите повдигат друг въпрос – откога лидерите на ПП са били в контакт с Петров, имало ли е срещи преди изборите на 2 април 2023 г. „Продължаваме промяната“ качи първия запис в страницата си във Facebook с коментар. 

Здравейте, приятели, пускаме ви запис, от който ще разберете, че на изборите през 2023 не успявахме да съберем пари, за да си финансираме кампанията. Сега положението е същото, затова и сме обявили дарителска кампания. Другият извод, който се налага, е че българските служби ни следят и подслушват. Това може да ви обясни и защо ГЕРБ и ДПС водиха такава люта битка, за да ги запазят в този вид. Подкрепете ни, за да има истинска промяна в България.

„Кеш“ – ключовата дума

Ако нещо прави впечатление в неясните записи, в които трудно се чуват гласовете, то е думата „кеш“. Очевидно изпращачите им са търсили подобно концептуално решение, защото и без фонограма тази дума е ясно различима. 

Из запис №1:

Ние неофициален кеш имаме… Бе така или иначе ще намерим.

Из запис №2:

Президентът Радев с кеша, който има, захване ги с кеш, почнат да купуват и полицията удря само на ГЕРБ купувачите, а неговите купувачи си стоят…

Из запис №3:

По отношение на Черепа банковите тегления той им ги е дал част от папката по колко са изтеглени. Имаме две писмени обяснения на двама свидетеля. Единият е шофьорът, който казва – аз карах Божков всеки две седмици… и той внасяше евро.

Из запис №4:

Корнела просто иска кеш поток.

Заплахата да претърпят още имиджови щети идва със следващи записи, каквито неминуемо ще има. Обещават им ги.

Борисов се измъкваше почти невредим от тези скандали, защото никой не е очаквал от него да бъде друг – на записаните разговори с непристоен език и на фона на чалга той е съвършено автентичен. Но противниците му се самоидентифицираха и на база уверенията, че са негова противоположност. Краят на мръсната кампания не е дошъл. 

Вече никой не се вълнува от политика.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pregrupirane-gerbodepesarshtina/

След седмица 49-тият парламент излиза в дълга предизборна ваканция. Край на комисиите за Нотариуса, за митниците, за „Боташ“ и „Турски поток“. Край на абсурдния вот на недоверие срещу служебен кабинет и на канонадите от парламентарната трибуна. 

В български условия да се оставя парламентът да работи при служебно правителство и насрочени избори е решение единствено от полза за кампаниите на партиите, не и за обществото, което плаща милиони за рекламното им време. Съгласно приетата през декември м.г. шеста поправка на Конституцията Народното събрание не се разпуска при предсрочни избори и служебно управление, а се оставя да работи до конституирането на ново след изборите. Така данъкоплатците продължават да издържат един неработещ парламент. 

Симулация на парламентаризъм

От януари насам народните представители симулират дейност и дори не направиха формално усилие да преодолеят напрежението в управляващото мнозинство, за да изпълнят ангажиментите, поети по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Става въпрос за закъснелите закони за личния фалит, за защитата на лицата, подаващи сигнали, за процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, за Пътната карта за климатична неутралност. Тази несвършена работа отлага за неопределено време втория транш от средствата по ПВУ – около 1,4 млрд. лв., ключови за България. С тях се отлагат и останалите два транша по Плана. 

Няма да бъдат приети и други два законопроекта, преминали през обществено обсъждане – за съдебната власт и за еврото. Депутатите запълват работното си време с парламентарен контрол и спорове пред полупразна зала. Отделиха повече време и енергия, за да поставят кадър на ГЕРБ начело на НЗОК, която разпределя над 8 млрд. лв. тази година. На сленга на ГЕРБ ситуацията може да се преведе и така: „В това белотче Бойко Борисов цака!“

Историята с управата на Здравната каса заслужава припомняне поради поуките, които носи. Преди близо пет месеца избраното малко преди това ръководство на НЗОК в лицето на номинирания от ПП–ДБ управител Станимир Михайлов и заместника му Момчил Мавров, издигнат от ГЕРБ, беше принудено от сглобката да подаде оставка. През всички тези пет месеца парламентът не намери време да оправи кашата, която забърка. Оставките „висяха“ в парламента, нови кандидатури нямаше. И ГЕРБ и ДПС се възползваха. „Техният“ човек Мавров оттегли оставката си ден преди точката за избор на управител на НЗОК да бъде включена в дневния ред, а впоследствие беше избран за шеф на Касата с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Михайлов също се опита да изтегли оставката си в деня на избора, но действията му бяха блокирани от парламентарни мушингии. И се стигна до гласуването ѝ. 

Така по-силната сглобка в сглобката – на ГЕРБ и ДПС – осъществи операцията по овладяване на НЗОК, от която зависи финансирането на близо 350-те болници в България.

Но депутатите игнорираха избора на омбудсман и негов заместник, макар че институцията застъпник на човешките права и пазител на обществения интерес е без ръководство. Настоящата омбудсманка Диана Ковачева ще смени Йонко Грозев като съдия в Европейския съд по правата на човека, а нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка, за да остане извън кръга на възможни номинации за служебен премиер.

Всичко е постарому

В държавата всичко е постарому, а значи по гербодепесарски – 110-те в регулаторите, контролните органи и съдебната система, които отдавна трябваше да бъдат сменени, останаха по местата си. „Играта продължава – прегрупираме се“, както казал миналата пролет Борислав Сарафов на началника си, тогавашния главен прокурор Иван Гешев. После първият „временно“ зае креслото на втория и вероятно ще остане необезпокояван в него още поне година като временно изпълняващ функциите главен прокурор. 

Извършените от кабинета на ПП–ДБ и Николай Денков назначения се заменят с кадри на ГЕРБ, ДПС и посочени от президентския кръг, защото президентът може да няма (още) партия, но има съветници, кабинет в сянка и политически амбиции XXXL размер. В настоящия служебен кабинет „негови“ са поне четирима министри: на иновациите – Росен Карадимов, който беше вкаран в държавната Българска банка за развитие от президентския служебен кабинет „Донев 1“, на туризма – Евтим Милошев, на културата – Найден Тодоров, на външните работи – Стефан Димитров.

Последният по всяка вероятност ще бъде изтеглен (за да поеме поста, той прекъсна мандата си на посланик в Черна гора, където го изпрати първото служебно правителство на Гълъб Донев). Димитров се провали още при първия си тест като външен министър, след като е бил неоткриваем по време на удара на Иран срещу Израел, а впоследствие се опитал да отклони среща с американския помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Джеймс О’Брайън. За да бъде запазен балансът, служебният премиер Главчев предлага смяна на министъра на земеделието Кирил Вътев с Георги Тахов, който оглавява Държавен фонд „Земеделие“ още от служебния кабинет на президента. 

Интригата обаче се заплита, тъй като номинираният за нов външен министър Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ, оттегли кандидатурата си, след като президентът Румен Радев отказал да я утвърди. Държавният глава настоял за нова номинация – изглежда, е подразнен не от партийната принадлежност на Митов, иначе трябваше да не одобри и други членове на кабинета, а от неговите недвусмислени прозападни позиции и подкрепа за Украйна. Така, въпреки изразените съмнения в способностите на настоящия външен министър да отстоява точно такива позиции, той засега запазва поста. Стефан Димитров е реплика на един друг първи дипломат, какъвто имаше България по време на коалиционното правителство на Кирил Петков – Теодора Генчовска. По това време България имаше две външни политики. 

Удобствата на не-коалициите

Докато се развива сюжетът с евентуалната смяна на външния министър, парламент и служебно управление започнаха да прехвърлят за пореден път горещи картофи на следващите управляващи – които и да са те. Депутатите отложиха с една година либерализацията на електроенергийния пазар и така реформата, която трябваше да се осъществи още преди десет години, отново е стопирана. Отварянето на пазара означаваше затваряне на въглищните централи, тъй като няма да има кой да купува скъпия им ток. В същото време бившият кабинет на ПП–ДБ и Народното събрание гарантираха, че централите ще работят до 2038 г. 

Но преди да го решат депутатите, правителството на Николай Денков също демонстрира нежелание да се заминава с либерализацията, като не гласува нито програмата за нея, нито наредбите. Вероятно са смятали да прехвърлят проблема към следващото правителство с премиер Мария Габриел от ГЕРБ, чийто ред така и не дойде. Отлагането на либерализацията отлага и изработването на механизъм за защита на енергийно бедните и уязвими потребители с една година – също тема, към която политиците не проявяват чувствителност, въпреки че в категорията „енергийно бедни“ вероятно попадат поне десет пъти повече хора от подпомаганите сега с енергийни помощи над 240 000.

А политиците продължават да се възползват от удобствата на не-коалицията. В развитите демокрации не се договарят властови конструкции като местните, при които не се подписва коалиционно споразумение, а партийните лидери се договарят на закрити врата и едва след като градежът се разтури, обществото научава кой чий е бил. Но тук са Балканите, това е България, а в България, както обичаме да казваме, „всичко е възможно“ – освен невъзможният прогрес. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kal-chistki-i-izbori/

Парламентът не работи, макар депутатите да ходят на работа, служебният кабинет започна с уволненията, а прокуратурата действа като повредена канализация. В ход е институционализиран погром над ПП–ДБ, комбиниран с удари по репутацията им, които се сипят от всички страни. 

След изборите на 9 юни, в зависимост от резултатите, политиците може да изпробват нова формула на властта – експертен кабинет с широка подкрепа, за каквато намекна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, или коалиция от няколко политически сили. 

Два месеца преди изборите, с уговорка за висока степен на неясност, излязоха първи социологически данни, за които „Галъп“ са интервюирали 805 души. ГЕРБ–СДС биха взели 27,4% от гласовете, ПП–ДБ – 17,9%, ДПС – 15,2%, „Възраждане“ – 14,9%, БСП – 10,5%, ИТН – 5,2%. 

Второ проучване – на „Маркет Линкс“, сред 1046 души дава сходни резултати. 25,5% от решилите да гласуват ще го направят за ГЕРБ–СДС, 17,1% – за ПП–ДБ. Следват ДПС с резултат от 11,8% и „Възраждане“ – с 10,3%, БСП събира 8,7%, а ИТН остава под 4-процентовия праг.

49-тият парламент произвежда комисии

В остатъка от съществуването си 49-тото НС също завъртя машинката за компрометиращи твърдения. Създадената наскоро временна парламентарна комисия „за разследване на корупционните практики в Агенция „Митници“ и евентуална роля на бившия финансов министър Асен Василев в тях“ с председател Тошко Йорданов (ИТН) вече има списък с лица, които да изслуша. Огънят, разпален от скандала с ареста на шефката на Агенцията – Петя Банкова, трябва да се поддържа с бензина на нови публични разкрития от прокуратурата, ДАНС, Антикорупционната комисия, бившето ръководство на митниците и т.н. Целта е да не замръкне образът на подскачащия сред пачки европудел. 

В същото време друга временна парламентарна комисия приключи с работата си по проучването на 13-годишната сделка на България с турската компания „Боташ“, сключена от служебното правителство на президента. (Споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ бе подписано в началото на 2023 г., когато на власт бе първият служебен кабинет на Гълъб Донев.) Решението е да изпрати договора на прокуратурата и ДАНС, но последната дума за това имат депутатите в пленарната зала. 

Следващата седмица те ще трябва да решат дали да задължат настоящия министър на енергетиката Владимир Малинов да предоговори сделката – същия Малинов, участвал в самата сделка. Председателят на временната комисия Радослав Рибарски (ПП–ДБ) съобщи известното от м.г.: че контрактът задължава „Булгаргаз“ да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г., независимо дали ползва резервирания капацитет от 1–1,5 млрд. куб.м газ. Засега само БСП поради противоборството си с президента подкрепя ПП–ДБ. Управлявалата доскоро коалиция пропусна да възложи на енергийния министър в кабинета „Денков“ да предоговори сделката, въпреки че премиерът на няколко пъти я определи като неизгодна за България.

Кадрови чистки

За последните три години в държавната администрация за кратко влязоха и излязоха (с големи бонуси) много нови хора, оставяйки след себе си хаос. Дори някои от тях да са притежавали качества да се развият като компетентни и почтени експерти, краткият им престой осуетява всякакво бъдещо развитие – а с него и възможността да се подобрят публичните услуги и държавното управление. 

Още във втория си ден на власт служебното правителство на Димитър Главчев уволни един от двамата заместник-директори на ДАНС – Петър Петров, предложение на „Продължаваме промяната“. Мандатът му е прекратен предсрочно по искане на шефа на ДАНС Пламен Тончев, оглавил контраразузнаването по решение на президентската власт. Остана другият – Деньо Денев, според BIRD.bg „лично назначение“ на съпредседателя на ДПС и санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. 

Освободени бяха и тримата представители на държавата в Надзорния съвет на НЗОК. И това е само началото. Служебният кабинет на дългогодишния партиен деятел на ГЕРБ (и председател на Сметната палата в отпуск) ще изчисти всяка следа от ПП–ДБ, останала след 9-месечното управление. За останалото, изглежда, ще се погрижат прокуратурата, ДАНС и МВР.

Партийните екосистеми

При смените на правителства коридорите на властта се изпълват с хора, попаднали там по симпатии, роднински, интимни или бизнес връзки, понякога и с професионалисти, посочени от Партията. Паднат ли правителствата, едните се разбягват и се връщат към професионалните си занятия, други сядат на скамейката вече като част от партийната екосистема в очакване да бъдат катапултирани на пост при ново въздигане. 

Професионалната държавна администрация в България е мит въпреки препоръките за ограничаване на политическото влияние, особено в МВР. Отбелязани са много пропуски в мониторинговите доклади на „Групата на държавите, борещи се срещу корупцията“ (GRECO) към Съвета на Европа, които оценяват напредъка на България в предотвратяването на корупцията и насърчаването на честността сред високопоставените държавни служители и правоприлагащите органи. Сред пропуските са формалните проверки на декларациите за имущество, които лицата на публични длъжности подават, неясните и непрозрачни критерии за избор, липсата на публичност за възнагражденията, в т.ч. и на политическите съветници.

Канал(изацията)

Пачки от купюри по 500 евро срещу пачки от по 50 и 100 евро. Едните – скрити в нощно шкафче заедно с кюлчета злато, другите – в кутия за обувки. Ако беше западен филм, щяха да са в сейф. Но е нискобюджетен български трилър, по балкански трагикомичен. В него щъка пудел, също и обвинен за контрабанда гражданин – по домашни чехли и вдигнал наздравица с главния секретар на МВР пред чинии с мезета. На спалнята до нощното шкафче пък спеше един премиер, оставил върху шкафчето и мехлем срещу гъбички – доказателство, че може да е тефлонов за скандалите, но не и за микозата. 

Снимките от спалнята изтекоха през 2020 г. от неизвестен до момента подател до медиите, а настоящите – от източник от разследването, пробил следствената тайна, за да ги разпрати по изпитани канали с няколко протокола от разпити на свидетели. През август м.г. Софийската градска прокуратура прекрати досъдебното производство за пачките и кюлчетата от спалнята в премиерската резиденция в Бояна, като след три години разследване формулира извода, че са подправени. Затова и Бойко Борисов казва днес, че ония снимки били фалшиви, обаче „сега тука е малко по-друго“. 

„Тука“ са снимките, на които е бившият вече главен секретар на МВР Живко Коцев с обвинен(и) за контрабанда, с пачки евро, скъп часовник и пудел. По-друго е. Коцев не е премиер, назначавал главни прокурори, няма зад гърба си партия, която да го брани, медии подръка и друг обслужващ персонал. Но гузното му смълчаване след случилото се на фона на бъбривостта като защитен свидетел, известна от контролираното изпускане на материали от следствието, не работи в негова полза. При единствената си публична изява, преди да се скрие в болнични, той беше видимо притеснен. 

„Който пачки вади, от пачки умира“, позасмя се тия дни Борисов пред микрофоните. И после му зададоха други въпросчета. 

Пудели или институции

Краят на сглобката удължава „живота“ на доминираната от ГЕРБ и ДПС съдебна власт, в т.ч. на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Поне до есента не изглежда възможно парламентът да се заеме с избора на нови членове от парламентарната квота за двата висши съдебни съвета, а и с останалите членове на регулатори и контролни органи с изтекли мандати.

Институционалната немощ в България е бреме за обществото, което плаща за липсата на справедливост, за раздутите щатове, за корупцията и ниското качество на публичните услуги. Освен всичко друго институционалната немощ отблъсква чуждестранните инвеститори. В своите три мандата ГЕРБ напълни министерства и агенции с кадри, чието първо, а често и единствено достойнство беше, че някой високопоставен „гербер“ е гарантирал за тях. 

Болестите на властта не подминаха и ПП–ДБ. Министърът на финансите (вече бивш) Асен Василев назначи тихомълком Петя Банкова, кадър от средния ешелон на ДАНС – шеф на отдел, да оглави митниците. Тя пък си довежда и заместник, също колега от ДАНС и също без опит в митниците. Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков назначи свой бизнес партньор в борда на „Автомагистрали“ – дружество, възлагащо обществени поръчки за стотици милиони, като смени и останалите от борда с други без експертност. Самият Цеков преди това беше зам.-министър на финансите, а още по-рано – високопоставен служител в групата на „Главболгарстрой“, любимата на ГЕРБ, но и на всички власти, строителна компания. 

„Всички са маскари“

Скандалът, при който шеф на митниците е обвинен за участие в организирана престъпна група заедно с един от недосегаемите контрабандисти, и последвалите компромати за бившия вече главен секретар на МВР отнемат от моралното превъзходство на „Промяната“. Това е поражение, по-сериозно и от разпада на сглобката, а служебният кабинет тепърва ще ревизира работата на кабинета „Денков“ с фокус върху Министерството на финансите. 

В подгряването на избирателите е и сюжетът „всички срещу ПП–ДБ“ в София. Освен ежедневните критики от ГЕРБ към кмета Васил Терзиев и екипа му, тази седмица беше блокирана и строителната програма на София за 2024 г. Причината е, че групите на ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН гласуваха „въздържал се“. 

След всичко това въпросът е отчуждените и отвратени от политиката граждани или вбесените от статуквото ще решат изхода от вота на 9 юни.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vsichko-e-izbori-drugoto-chaka/

В следващите два месеца всичко е избори – работата на парламента, действията на служебното правителство, комуникацията на президента Румен Радев и подновените му участия в заседанията на Европейския съвет в Брюксел, акциите на службите, МВР и антикорупционната комисия.

Единствено Конституционният съд (КС) не участва в тази какофония, но със сигурност ще допринесе, тъй като се очаква решението му по конституционните промени, оспорени от Радев и от две партии – „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Каквото и да е то, също ще влезе в предизборна употреба от едната или от другата страна. 

Дори и истини да чуем, ще имаме едно наум, че това все пак е рекламната пауза, 

коментира по БНР социологът Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

Каквито и истини да се чуят в следващите седмици, до една ще са закъснели. Партньорите в доскорошното управляващо мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, са разделени и изпокарани. А политолози пробват с хипотези за формулата на властта след юнските предсрочни парламентарни избори и европейския вот – ще преговарят ли отново трите формации за съвместно управление и изобщо кой ще преговаря, възможно ли е да има трети различен или дори четвърти… Тази седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че „в едно парламентарно мнозинство [в 50-тия парламент – б.а.] трябва да има по-широка палитра на подкрепа“.

Анализите и прогнозите оформят три опции:

• всичко ще е както преди; дори и да има промяна в числеността на парламентарните групи, ще е незначителна;
• нищо няма да е както преди, защото съотношението на силите ще е силно променено, което ще промени и договорките и разпределението на властта;
• няма време за нов силен играч на политическата сцена – да се разбира, че евентуалният президентски проект ще прескочи и този вот.

Едно наум за парламента

В 49-тия парламент, който ще работи още месец, се раждат единствено временни комисии, които депутатите ще използват в предизборната кампания. Тези формирования ще произведат единствено послания за предизборна агитация и пропаганда. Времето няма да им стигне, за да проучат задълбочено проблема, заради който е формирана съответната комисия, а депутатите получават допълнителни средства върху възнагражденията си. 

Народните представители дори не са приключили работата в създадени по-рано други шест временни комисии – за сигурността на машинното гласуване; за защита на правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират; за сделката между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“; за аферата „Нотариуса“, за дейността на Глеб Мишин, едно от главните действащи лица в престъпни схеми за придобиване на българско гражданство.

Единствената комисия, върху която са се съсредоточили управляващите, е за Нотариуса. При изслушването си тази седмица обаче вътрешният министър Калин Стоянов отново е отказал да съобщи/потвърди вече известния факт, че убитият дилър на правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е бил доверено лице и сътрудник на МВР. (Информацията обяви във Facebook журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, както и името на човека, вербувал го през 2005 г. – Виктор Младенов от Трето РПУ в София, „извършвал множество нерегламентирани справки в базите данни на МВР по отношение на лица, оперативно интересни за Нотариуса, включително за свидетели срещу него“.)

Да не забравяме и временната комисия, която разследваше полицейското насилие на протеста срещу БФС и чиято работа официално приключи в средата на март, но липсват заключенията. 

Сега тази бройка се попълва с нови три комисии, гласувани в полунощ на трети срещу четвърти април, всички със срок на действие от месец. Едната, предложена от ИТН, е за проучване на корупционни практики в Агенция „Митници“ и евентуалната роля на министъра на финансите Асен Василев в тях. Комисията ще бъде оглавена от Тошко Йорданов от ИТН. За другите две председатели така и не бяха избрани – преди всяко тяхно заседание председателят на парламента ще решава кой да ги ръководи. 

Най-много парламентарно време отнеха дискусиите и гласуването на предложена от ПП–ДБ комисия за изчезналата пътна карта за реализацията и преминаването на газопровода „Турски поток“ през България (разширение на газопреносната мрежа, под каквото име е известен проектът). Документът описва етапите на изпълнение на тръбопровода, който транзитира природен газ за Сърбия, Австрия и Унгария. Вероятно копие на пътната карта се появи в кореспонденция от хакнатата от украинци поща на Евгений Зобин, помощник на високопоставения руски политик Александър Бабаков. Бившата министърка на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ), подписала пътната карта през 2017 г. заедно с шефа на „Газпром“ Алексей Милер, отговори така на въпроса на ПП–ДБ къде е оригиналът: 

Пътната карта ви е предоставена по времето на управлението на Кирил Петков, от ДАНС ви е предоставено копие.

Третата комисия е за необходимостта от дерогацията на „Лукойл“ и ефекта върху потребителите и режима в Русия. 

Наред с комисиите обаче парламентът прие безпрецедентно решение, с което на практика забрани на финансовия министър в оставка Асен Василев да харчи пари от бюджета, освен за пенсии, заплати, неотложни социални плащания и падежиращи плащания по държавния дълг – до назначаване на служебно правителство. Предложението на ГЕРБ–СДС и ДПС e поредното, с което парламентът „трича“, по определението на ClubZ, Василев, когото ще задължи да изплати по 75 лв. за великденски добавки на над 500 000 пенсионери с пенсия до линията на бедност от 526 лв. Идеята е пак на ГЕРБ и ДПС. 

Приемайки друго предложение на ГЕРБ, депутатите задължиха Министерството на финансите да внесе до края на март 1 млрд. лв. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Решение, което правителството в оставка даде на КС с мотива, че плащането е трябвало да бъде записано в Закона за държавния бюджет. На КС е дадено и ограничението, наложено на финансовия министър, да прави разходи извън тези, които му разреши парламентът.

Ще бъде чудо, ако 49-тият парламент свърши и друга работа, освен предизборната агитация, в оставащия му не повече от месец. Например да приеме законопроекта за еврото, който мина обществено обсъждане и е важен в контекста на целта за присъединяване към еврозоната през 2025 г.

Пътната карта за „Турски поток“ vs. дерогацията за „Лукойл“

Дискусиите по създаването на комисиите се превърнаха в предизборен диспут. Нито една от двете политически сили не предложи създаването им, когато се „сглобяваха“. Сега Венко Сабрутев от ПП гръмовно пита от трибуната: „Кой и колко открадна от изграждането на „Турски поток“? Кой позволи българската енергетика да бъде поета на управление от Москва? Нямам търпение да ви видя физиономиите, когато пратиме [sic!] документа на прокуратурата“, предизвиквайки отговори в същия натюрел от ГЕРБ. 

На 6 март с колегите сме задали въпрос към енергийния министър дали пътната карта, показана на обществото и изкарана от хакнат имейл на сътрудник на руски депутат, е истинската пътна карта и е била в Енергийното министерство. Питали сме като народни представители къде е пътната карта, имаше и разследване на ДАНС. Отговорът на самото министерство е, че самото министерство не е убедено каква е пътната карта и откъде е,

каза депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев. От ГЕРБ–СДС не им останаха длъжни.

Разликата между на „Лукойл“ дерогацията и „Булгартрансгаз“ е една основна. Единият проект генерира печалба, генерира приходи. Другият проект – точно обратното, пълни гушата на така наречения „омразен режим“ на Путин,

заяви народният представител Александър Ненков.

Според бившата енергийна министърка Теменужка Петкова, настояща депутатка от ГЕРБ–СДС, има паметна записка за проекта в ДАНС и всеки журналист можел да я поиска. От предоставените на Mediapool.bg данни от „Булгартрансгаз“ става ясно, че от пускането в експлоатация на продължението на „Турски поток“ през българска територия приходите от резервирани капацитети и пренесени количества природен газ са 1,308 млрд. лв. Тоест съоръжението, построено, за да бъде заобиколена Украйна като основна страна за транзита на руски газ, е изплатило над половината от направената от „Булгартрансгаз“ инвестиция. (От 1 януари 2025 г. Киев спира транзита на руски газ през своя територия и „Турски поток“ през България е един от двата варианта за доставки на синьо гориво за Централна Европа заедно с „Ямал“ през Германия.)

Две наум, три наум

Какъвто и да е съставът на служебното правителство с премиер председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който излиза в неплатен отпуск, несъмнено ГЕРБ ще има влияние в него. Преди да бъде избран начело на държавните одитори, Главчев беше председател на Контролната комисия на ГЕРБ, депутат от ГЕРБ в няколко парламента и за кратко председател на Народното събрание. Своята кариера и съответстващата ѝ тежест в обществото той дължи на партията, направила толкова много за него. 

Макар да обеща на президента Радев неутрални и равно отдалечени експерти за министри, самият той не минава за такъв. Но въпреки че е невидима за обществото, комуникацията му с държавния глава, а защо не и с Бойко Борисов, със сигурност не престава, за да няма сътресения при указа за назначаване на служебния кабинет.

Служебният кабинет на Димитър Главчев, освен с наклон към ГЕРБ, се оказа и с реверанс към президента. Людмила Петкова – вицепремиер и министър на финансите, експерт с дълъг опит, свързват я с ДПС. Калин Стоянов – министър на вътрешните работи, най-спорното име в този кабинет, предизвикало остра реакция в ПП–ДБ. Виолета Коритарова – министър на регионалното развитие и благоустройството, оглавила Агенцията по геодезия, картография и кадастър в третия кабинет на ГЕРБ. 

Ивайло Иванов, който е избран за министър на труда и социалната политика, също е кадър на ГЕРБ. Министърът на отбраната Атанас Запрянов досега беше заместник-министър. Министърът на външните работи Ивайло Ценов е бил 15 години консул на България във Виена. За министър на правосъдието обаче е избран заместник на Борислав Сарафов – Мария Павлова.
Министър на образованието остава проф. Галин Цоков, един от хората, за които премиерът в оставка Николай Денков каза, че е бил номинация на ГЕРБ.

Министър на здравеопазването е Галя Кондева, изпълнителна директорка на болницата по хематология. За министър на културата Главчев връща министър от служебните кабинети на президента – Найден Тодоров. Министър на околната среда и водите става един от заместник-министрите – Петър Димитров. Министър на земеделието остава Кирил Вътев. Георги Гвоздейков също запазва поста си като министър на транспорта, заради което ще бъде изключен от ПП.

За министър на иновациите и растежа е избран дългогодишният председател на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов, а за министър на иновациите и растежа – Росен Карадимов, до момента председател на надзора на Българска банка за развитие. Карадимов е свързван с новото ляво, което се опитват да изградят отцепници от БСП. Шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов става министър на енергетиката, за министър на електронното управление е избран Валентин Мундров, който и по време на преговорите за ротация беше предложен от ГЕРБ за позицията, а сега е заместник-министър. За министър на туризма е предложен шоуменът и продуцент Евтим Милошев, а за министър на младежта и спорта – Георги Глушков, първият българин, играл в NBA.

Прегрупирането на политическата сцена между доскорошни яростни противници, които създават временни съюзи, вече не изненадва никого. Интересите на първо място.

ПП–ДБ пак се фокусират върху отколешния си политически враг – ДПС и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски, обявявайки, че съпредседателят на ДПС е в основата на дирижирана атака срещу тях, при която са задействани всички „бухалки“. (Все пак с ГЕРБ ще търсят обща платформа след изборите през юни.) Съпредседателят на ДБ Христо Иванов повтори, че разривът при ротацията е настъпил, тъй като Пеевски не е получил исканото. А премиерът в оставка Николай Денков определи посочения от Доган за лидер на ДПС така:

Делян Пеевски в момента е най-голямото зло, което се случва в България.

Четвърт век по-рано тогавашният премиер Иван Костов каза същото за Ахмед Доган: „Доган е проклятието на България.“

В антракта между две правителства

Шумната акция на ДАНС със 72-часовото задържане на назначената преди месец и половина шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова и заместника ѝ Людмил Маринов се състоя в антракта между две правителства – кабинета в оставка на Николай Денков и служебния с премиер Димитър Главчев. Банкова вече е с повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, действала от 2022 г. и занимавала се с търговия с влияние, подкупи и контрабанда. 

Публикуваната на сайта на Агенция „Митници“ нейна биография е постна – съдържа данни за образованието, но не и за конкретните длъжности и институции, в които е работила през годините, освен споменатата ДАНС, но без уточняване на периода. (Кадър на ДАНС – Плевен е и Маринов, когото тя е довела в агенцията.) Завършила е Академията на МВР, право в Югозападния университет и докторантура в УНИБИТ, т.нар. Библиотекарски институт – визитка, която повече подхожда за кадър на ГЕРБ или ДПС. Банкова няма опит в Агенция „Митници“, където Асен Василев я назначава първо за заместник-директор, а от края на февруари т.г. и за директор.

Медиите веднага припомниха, че нейният брат Стефан Банков оглавяваше „частната ДАТО“ на бившите вече главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев и беше началник на „Вътрешна сигурност“ на МВР. Разследващият сайт BIRD припомня, че той беше уволнен от вътрешния министър Бойко Рашков заради масовите подслушвания на протестите през 2020 г. Съдът обаче го върна, а въпреки че МВР обжалва, после „забрави“ да плати държавната такса от 70 лв. и така делото беше прекратено.

Сега Банков е прокурорски помощник на Сотир Цацаров, който след мандата си на главен прокурор и работата като председател на КПКОНПИ се върна във Върховната касационна прокуратура. В повечето публикации се споменава една и съща информация – че братът и сестрата не поддържат връзка помежду си, без източник за тези подробности.

Назначението на Банкова бе в момент, в който Асен Василев изненадващо обяви сливане на Агенция „Митници“ и НАП – инициатива, която не присъства в одобрената управленска програма на правителството до края на 2024 г. Стъпки в посока на реално сливане не бяха предприети, освен кадрови смени. 

Една версия срещу друга версия

Банкова е задържана заедно с други шестима, а версиите са различни. Управляващите и тя самата казват, че акцията е заради нейната добра работа срещу контрабандните канали, контактите с международни партньори и силно увеличените приходи (за последното не са предоставени данни, а и тя е на поста малко повече от месец). Изтъква се и заловена наскоро пратка от 180 кг кокаин в хладилен контейнер с банани на пристанище Бургас – по сигнал от австрийските служби. 

На тези твърдения се противопоставя разследването, което се води срещу организирана престъпна група за контрабанда, пране на пари, подкуп и длъжностни престъпления, започнато в условията на неотложност. В медии се появява контролирана информация от разследването, например че висш полицай е станал анонимен свидетел по делото срещу шефа на Агенция „Митници“, промъкват се и данни за контрабанда на цигари в големи количества. Все още обаче няма официални изявления от МВР, ДАНС и КПКОНПИ, за чиято първа жертва се обяви Банкова.

„Както знаете, в момента на ГКПП „Капитан Андреево“ има служители на САЩ и това е изцяло по моя инициатива и по тяхна партньорска инициатива“, заяви пред журналисти Петя Банкова преди задържането ѝ. В пост в социалните мрежи бивш заместник-министър на финансите с ресор митници – Георги Кадиев, заяви, че става въпрос за един-единствен служител на САЩ, изпратен на пристанище Бургас.

Цялата информация за акцията срещу Петя Банкова е оскъдна – къде е истината и дали става въпрос за реална битка срещу контрабанда, или за опит за овладяване от кръгове, чиито интереси са нарушени, обществото няма как да прецени. Фактът, че се прави точно сега, показва предизборни усилия. А поради липса на разбирателство в управлявалата доскоро сглобка ПП–ДБ пък не успяха да наложат искането си за смяна на шефовете на служби, назначени при служебното управление на президента. Според ГЕРБ и ДПС те работели чудесно.

Предизборната кампания започна и гражданите са облъчвани с истини, полуистини и откровени лъжи. На изпроводяк премиерът в оставка най-сетне каза и кои са министрите в правителството, предложени от ГЕРБ чрез Мария Габриел. Това са министърът на културата Кръстьо Кръстев, на образованието – Галин Цоков, на иновациите и растежа – Милена Стойчева и на туризма – Зарица Динкова. 

Изглежда, че вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното управление Александър Йоловски са се „обърнали“ на другата страна по време на 9-те месеца. А след като ПП–ДБ поискаха оставката на Стоянов, той е в открит конфликт с тях и дори обяви как съпредседателят на ПП Кирил Петков поискал от него да назначи Кирил Ценкин за шеф на предизборния щаб. (Служителят на НСО Ценкин стана зам.-министър на вътрешните работи по предложение на Петков.) 

Всичко е избори.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarski-politicheski-zhivotni/

На Аристотел принадлежи определението, че „човекът е политическо животно по природа“, тъй като може да достигне своя най-висок потенциал, като се занимава с нещата, касаещи полиса – тоест с политика. Колко висок е потенциалът на българските политически животни, повели обществото към шести парламентарни избори за последните три години?

Тестът за шестата поправка на Конституцията три месеца след гласуването ѝ дава шанс на президента Румен Радев да покаже онова лице, което нацията обича да вижда – национално отговорно и загрижено, макар и в рамките на стеснените му правомощия при назначаване на служебен кабинет. Такъв отново стана належащ, след като и третата политическа сила, на която държавният глава връчи мандат – „Има такъв народ“, най-малката партия в 49-тото НС, върна празна папка. 

Механиката на политическия процес

Медиите забълбукаха от въпроси има ли конституционна криза, кой може да е министър-председател измежду записаните в Конституцията десетина души и кого би избрал Румен Радев. Председателя на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ), който следва Бойко Борисов още от Столичната община? Гуверньора на БНБ Димитър Радев, издигнат още през 2015-та начело на централната банка от ГЕРБ? Или един от тримата подуправители – Андрей Гюров (ПП), Петър Чобанов (ДПС), Радослав Миленков, избран през 2019 г. от сглобката ГЕРБ–ДПС?

А може би председателя на Сметната палата Димитър Главчев (ГЕРБ), който беше депутат още от голямата победа на партията през лятото на 2009-та? Или някой от двамата му заместници – Горица Кожарева, издигната от „Патриотичния фронт“ за този пост през 2015 г., и Тошко Тодоров, също от ГЕРБ? Кожарева дори беше временен шеф на институцията с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Български възход“, след като през 2023 г. бързо бе отстранен Цветан Цветков от Реформаторския блок.

Като възможен кандидат отпадна омбудсманът Диана Ковачева, бивша правосъдна министърка в кабинет на ГЕРБ, отскоро съдийка в Европейския съд по правата на човека. А нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка тази седмица със следния мотив:

Заемането на политическа длъжност, каквато несъмнено е тази на министър-председател, е несъвместимо с упражняваните от мен функции като заместник-омбудсман.

Самоотстраниха се и централните банкери и Радев обясни защо:

Има етичен кодекс и правила на Европейската централна банка, които забраняват на управители и подуправители да заемат политически постове. Има колизия с националното законодателство, което е очевидно, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство. Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на Европейския съюз, протоколите към него, Устава на ЕЦБ, Устава на Европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Етичният кодекс изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес.

Изглежда, че бащите на промените в Конституцията не са били наясно с тези правила, вписвайки управителя на БНБ и подуправителите в селекцията за премиери. Така че кръгът изглежда широк само на пръв поглед, защото накъдето и да се обърне Румен Радев, взорът му попада на ГЕРБ. На когото и от този кръг да се спре, няма да избегне критиките за връзка с Борисов. Вследствие на продължилата повече от десетилетие доминация във властта на Бойко Борисов регулаторите и контролните органи са окупирани от кадри на ГЕРБ, а тук-там се мяркат и свързани с ДПС. 

Изгледи за конституционна криза няма, каквито опити за внушения има, въпреки че след промяната на Конституцията не са променени и съответстващите закони, не е подготвен и Закон за служебното правителство. Срокът е бил през юни и е практически невъзможно да се реализира в близките дни. 

Никой не е очаквал, че колегите от ГЕРБ ще свалят правителство и ще ни хвърлят на избори два месеца след приемането на промените в Конституцията,

каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов по bTV. 

Проблемът е, че изброените в Конституцията лица не могат да откажат, но законите на институциите, в които работят, не им позволяват да заемат други длъжности, защото влизат в хипотеза на несъвместимост. По всяка вероятност изход ще бъде намерен – с вариант за неплатен отпуск, след което следва завръщане на предишната позиция. 

Същността

Въпреки несъгласията си с конституционните промени, които атакува и в Конституционния съд, президентът обяви, че ще обсъди предварително с партиите намеренията си и кандидата за премиер. С така проявената добронамереност и разум сигурно очаква да му върнат жеста с предварително съгласуване на кандидатите за министри, за да няма скандал при подписване на указа за назначаването на правителството.

Тези служебни министри ще управляват заедно с 49-тия парламент, който ще работи до полагането на клетва от новите избраници, което означава до юни. Експериментът с още близо 3 месеца действащо Народно събрание може да бъде използван от политиците за полезна за обществото политическа работа. Например да приемат тези закони, чието негласуване бави отпускането на втория транш от 653 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, а предстоят и трети, и четвърти за общо над 1,2 млрд. евро. 

Такива закони са приетият на първо четене миналата есен Закон за личния фалит, по който обаче не е работено впоследствие; пътната карта за енергетиката; законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От ПП–ДБ смятат да внесат в парламента подготвения от Министерството на правосъдието проект на Закон за съдебната власт. Но дали ще получи коридор за обсъждане законът, трасиращ пътя към избори на Висш прокурорски съвет, Висш съдебен съвет, Инспекторат на съдебната власт и главен прокурор, предстои да се разбере.

Също така все още не е известно дали управлявалото доскоро мнозинство ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС ще се заеме с избора поне на тези 85 членове на регулатори и контролни органи, за които е необходимо обикновено мнозинство. Идеята не е чужда на някои политици от ГЕРБ и ПП–ДБ. Със сигурност ще се наложи парламентът да избере омбудсман и негов заместник, при това без да губи време, тъй като през април Ковачева ще смени досегашния български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. Продължават да са във висящо положение и управителят и подуправителят на НЗОК, които бяха първоначално избрани от парламента, а след скандал внесоха оставките си през декември 2023 г. Така Станимир Михайлов и Момчил Мавров тушираха възникналия тогава конфликт в сглобката, „помолила“ ги да подадат оставки. 

Тези и други назначения обаче трябва да намерят разрешение независимо от публично изразеното нежелание от съпредседателя на ПП Кирил Петков да се назначават хора преди избори, „когато е мътна водата“. Предложението за това беше отправено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който смята, че е по-добре двете формации да работят заедно, вместо да се противопоставят. Мандатите на мнозина в тези държавни органи са изтекли от години, а неизвестността как ще са разпределени силите в 50-тия парламент след изборите през юни прави атрактивна офертата на лидера на ГЕРБ. Освен че налива основи за бъдеща коалиция. Със сглобките вече е приключено.