Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gnevni-li-ste/

Какво очаква председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, призовавайки за окупация на парламента на 25 ноември, когато ще се обсъжда бюджетът за 2026-та? 

Да окупираме парламента идния вторник, когато се приема бюджетът и да не позволим на прасетата да го приемат. Защото после трудно ще е връщането назад.

Окупацията няма да попречи на ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало да гласуват бюджета. Освен ако в нея не се включат синдикати, бизнес – изобщо всички недоволни от този бюджет, и не щурмуват парламента. Тоест да се повтори 10 януари 1997 г. 

Но това няма да се случи и Асен Василев е наясно. А той готов ли е да поведе щурм? Едно е да поставиш фигура на розово прасе касичка пред Народното събрание, съвсем друго да предвождаш разгневени хора. 

Но подобни призиви не са прецедент и показват, че демократични партии адаптират методи, типични за радикалния популизъм, за да постигнат своите цели. Гневът вече не е монопол на екстремистите или националистите, а се превръща в инструмент за мобилизация и натиск.

10 януари няма да се повтори

В действителност Асен Василев не призовава към 10 януари, просто дава сигнал. Политически жест – комуникационен, не революционен, който вдига адреналина на симпатизанти и избиратели, но без реален риск да запали улицата.

Общественият гняв днес е „разреден“ – хората скандират „Свобода!“ и са недоволни, но не са в онзи стадий на екзистенциален страх и отчаяние от 1996–1997 г., когато икономическата катастрофа засегна почти всички. Да, храните поскъпват, бюджетът е силно популистки, но няма хиперинфлация, празни магазини, фалирали банки и масова безизходица. След 40 дни България ще е в еврозоната. Стандартът на живот все още изостава от средните нива за ЕС, но се е подобрил. 

Тоест няма маса от десетки хиляди хора, готови да протестират с риск от сблъсък с полицията или арест. През зимата на 1997 г. блокади и протести имаше в цяла България и всички, излезли на улицата, искаха едно: правителството на Жан Виденов и БСП да падне от власт.

За третото тримесечие на 2025 г. индексът на обществено напрежение, който измерва Центърът за анализ и кризисни комуникации заедно със Социологическа агенция „Мяра“, е 6,09 по скалата от 0 до 10. Тази стойност се формира от 21 показателя, сред които държавност и среда, където са всички показатели за политическата ситуация и външните катаклизми, благосъстояниe, публичност и др. Според социолозите 6,09 е в зоната „високо напрежение, трудно контролируем риск“ – или една стъпка дели обществото от „почти неуправляема ситуация“. 

При това в края на септември дори не беше внесен спорният бюджет за 2026 г. и все още имаше шанс мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев да бъде променена в по-лека – от задържане под стража в домашен арест.

Разнопосочни недоволства

Въпреки че данните показват висок индекс на обществено напрежение, липсва колективен фокус. За сериозна окупация са необходими общ враг и общ мотив, а в момента има само разнопосочни недоволства. Едни са гневни заради несправедливото правосъдие и институциите бухалки. Няколко хиляди души в София, Варна и Пловдив се отзоваха на призива на ПП–ДБ за протести в защита на варненския кмет Благомир Коцев, който е 130 дни в ареста. Шествието под наслов „Свобода за политическите затворници“ стигна и до централата на ДПС на ул. „Врабча“. 

Тази седмица делото срещу Коцев взе нов обрат. Върховният касационен съд се произнесе по спора кой съд е компетентен да го гледа – Софийският градски или Окръжният във Варна, и го прати на местния съд.

Петимата обвиняеми са от Варна, както и 25 от 28 свидетели, твърди се, че престъпленията са извършени във Варна – значи процесът трябва да се разглежда там.

Включването на неизвестно лице, за което е налице единствено твърдение, че разполага с имунитет, което твърдение не може да бъде проверено по съответния процесуален ред, не е достатъчно, за да обуслови наличието на специална подсъдност […].

Партиите не искат ескалация, затова и не се чуват отчетливи призиви за оставка. Дори симпатизантите на протестните формации са предпазливи към „революционни“ жестове, които могат да бъдат използвани срещу тях. А без политическа коалиция няма критична маса на улицата – правило, доказано от всички протести в най-новата история. 

Бизнесът е недоволен заради вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта, което е над 10%, и заради данък дивидент, но настоява за преговори, не за барикади. Нито една работодателска организация няма да подкрепи окупация, за да си остави врата за преговори – макар че от години не е имало такъв разрив между управляващите и организациите на предприемачите заради разходите на държавата. Асоциацията на индустриалния капитал в България определи бюджета като „безнадеждно неадекватен“, а Българската работодателска асоциация иновативни технологии предупреди за ефект от забавяне на растежа и отлагане на инвестиции.

В БСП зрее недоволство заради „безгръбначното поведение на ръководството пред Борисов и Пеевски“. ИТН са раздразнени от растящото влияние на Пеевски. Синдикатите пък, в началото гневни заради минималната работна заплата, впоследствие се разбраха с управляващите – както винаги впрочем.

Но пък стотици софиянци са ядосани заради обявената от Столичната община „реформа“, която разширява синята и зелената зона и удвоява цените на платеното почасово паркиране. Кметът Васил Терзиев намери няколко аргумента, за да оправдае действията – корекции на цените не са правени повече от 10 години, мерките ще внесат повече ред, а получените приходи ще се реинвестират в районите. Липсват обаче разчети за прогнозните приходи, какви проекти са подготвени срещу тях, а и как ще се договаря с Центъра за градска мобилност каква част да отива за районните кметства, защото средствата постъпват най-напред в него.

Гневът не преминава в действие

За да стане гневът действие, са необходими ясна цел, усещане, че промяна на системата е възможна – значи има алтернатива, лидерство и готовност да се поеме колективен риск. В момента никоя от парламентарно представените партии не се осмелява да се заяви като алтернатива. Рисковете са прекалено големи – несигурността на пазара на горива, предстоящата смяна на валутата, натискът върху публичните разходи. Затова и предпочитат по-скоро да поддържат огъня, отколкото да вадят кестени от него.

А когато гневът не води до решаване на проблема или преодоляване на препятствието, постепенно се трансформира във фрустрация – усещане за безсилие, разочарование, вътрешно напрежение.

Така че буревестници още няма. Политиците се надвикват, но никой не води. 

Истинският въпрос не е „Гневни ли сте?“. Истинският въпрос е кой е способен да превърне гнева в действие, не в динамит.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/a-ti-gotov-li-si-da-se-biesh-za-demokratsiyata/

Демокрацията в България става фронтова линия. Но в държавата живеят 1,5 милиона души, готови да я защитят. Наистина ли има такова ядро на гражданска устойчивост срещу авторитарни тенденции, както установява проучване на Институт „Отворено общество“… 

Защото тази седмица с гласовете на 111 народни представители българският парламент създаде временна комисия за разследване на дейността на филантропа Джордж Сорос и Александър Сорос и на техните фондации на територията на България. Предложи го олигархо-политикът Делян Пеевски, а инициативата подкрепиха неговите депутати от ДПС – Ново начало, „Възраждане“, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“, МЕЧ, „Величие“ и независимите депутати. Липсващите в залата 17 народни представители от ПП–ДБ и ГЕРБ го „позволиха“ (петима от ГЕРБ, девет от „Продължаваме промяната“, трима от „Демократична България“). 

Останалите от ГЕРБ, от ПП–ДБ и от групата на Ахмед Доган, които се възпротивиха на предложението, не успяха да надделеят. Макар да беше известно какво предстои в дневния ред, случайно или не от залата отсъстваха знакови имена, като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, на ПП – Асен Василев и още петима от Изпълнителната комисия на партията. 

Но във временната комисия ГЕРБ ще подкрепи Сорос. Гарантирано от Борисов, който в зала не се осмели да гласува срещу предложението на Пеевски.

Аз самият се познавам лично със Сорос, срещал съм се с него и ще продължа да го подкрепям, защото много неща в демокрацията, които прави, аз ги одобрявам, харесвам и заедно сме ги правили.

Бойко Борисов не е конкретизирал каква демокрация е строил заедно със Сорос. За няколкото тухли, които е вложил в българската, сигурно му е възложено с инхаус процедура. За Сорос е известно какво е правил – за повече от три десетилетия създадената от него Open Society Foundations е вложила 24,2 млрд. долара в своите програми. 

Временната комисия ще разследва какво е правила организацията в България. Същата тази организация, в чиито управителни съвети са били български интелектуалци като Блага Димитрова, Борис Христов, проф. Богдан Богданов, Йордан Радичков и др. А парадоксалното е, че Пеевски, който ръководи партия с гласоподаватели от етническите малцинства, организира тази кампания.

Парадоксално е, че партията на Делян Пеевски, която е в парламента благодарение в най-голяма степен на гласовете на хора от малцинствата повежда мракобесна кампания на лов за вещици срещу големия филантроп Джордж Сорос и неговите партньори в България. Важни инициативи в подкрепа на културата и образованието на бесарабските българи бяха осъществени със средства на Сорос. По време на голямата икономическа криза в България през първата половина на 1997 г. Сорос отдели 10 млн. долара за благотворителни цели.

Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Желев

Но изглежда, че санкционираният от Вашингтон по Глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски иска да покаже, че следва презокеанските повели. Американският президент Тръмп заплашва с репресии либерални неправителствени организации и групи, противопоставящи се на неговия дневен ред. За целта администрацията му планира да използва американския апарат за борба с тероризма, включително ФБР, Министерството на вътрешната сигурност и Министерството на правосъдието, както и Службата за вътрешни приходи (IRS) и Министерството на финансите срещу определени леви групи, които обвинява, че финансират и организират политическо насилие.

Агенция „Ройтерс“ разговаря с трима представители на Белия дом, четирима служители от Министерството на вътрешната сигурност и един представител на Министерството на правосъдието, за да изготви първия цялостен отчет за това как се вземат решенията, как се разполагат силите и как се координират операциите в рамките на тази кампания за репресии.

Познато. По подобен начин в България са използвани прокуратурата, службите и Комисията за противодействие на корупцията за смазване на вътрешни опоненти. По същия начин действа в Унгария и близкият до Тръмп Орбан.

Това е само началото

Ами ако предложението не беше за създаване на тази смехотворна комисия, в която има пропаганда, но не и смисъл? Ами ако тази антиевропейска и проруска клика в 51-вия парламент, част от която е в управляващата коалиция, а друга е номинална опозиция, предлагаше всички либерално мислещи хора да бъдат сегрегирани и водени на специален отчет от службите? Абсурд, ще възразят някои, това е манипулативен въпрос. Но Народното събрание прие достатъчно абсурди, като изучаване на религия в светските училища с бонус „добродетели“, също и забрана на онова, което забраняващите определят с пропагандния неологизъм „джендър пропаганда“. 

Този термин не описва реална социална практика, но пък служи за идеологическа и главно морална мобилизация срещу либерални ценности, граждански права, Запада. В българския контекст беше внедрен след дебатите около Истанбулската конвенция през 2018 г. и се превърна в символен маркер на антиевропейски и антидемократични наративи. Изглежда като лошо преписано копие на закона срещу гей пропагандата в Русия, приет през 2013 г.

Така че онези, които биха защитили демокрацията, със сигурност са европейци по дух, либерали по убеждения и граждани по съвест. 

Когато една власт става все по-авторитарна и мракобесна, тя атакува най-напред гражданските организации, образованието, медиите. После идва редът на всички останали и накрая… помним онези стихове на Мартин Нимьолер:

Когато дойдоха за мен –
вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.

„Когато нацистите дойдоха за мен“, превод Борис Борисов и Александър Ножаров

Онези, които протестират

Данните за обществените нагласи към демокрацията в България през 2025 г. дават известен оптимизъм за състоянието на българското общество – всеки трети българин (33%) е готов да рискува личната си сигурност в защита на демокрацията, а всеки пети (20%) би се записал като доброволец при война.

33% от анкетираните заявяват, че биха защитили демокрацията с цената на личната си сигурност, а 28% биха го направили дори ако станат обект на очерняща кампания. 

Тези дялове означават, че приблизително един милион и 500 хиляди български граждани на декларативно ниво са готови да поемат лични рискове, за да защитят демократичния ред в страната.

Доклад „Обществени нагласи към демокрацията в България 2025“ на „Отворено общество“ 

Това са хора, които биха се записали като доброволци, които няма да избягат, ако автократизмът се засили, нито пък ще изберат конформизма и амнезията. 

На фона на политическата фрагментация, разочарованието от институциите и спада в доверието към парламентарната демокрация, тези данни са особено ценни. България има ядро от активни хора, макар и малцинство, с висока степен на гражданска осъзнатост. Тези хора няма да предадат каузите, дори да се разочароват от лидерите си.

Изследването показва, че те са представители на две възрастови групи – по-стари и по-млади. Хората между 45 и 59 години са най-активните защитници на демокрацията – 41% от тях заявяват подобна готовност при 33% средно за страната. Те са основните носители на демократична култура. Тази възрастова група и най-младите, на възраст 18–29 години, по-често от останалите заявяват готовност да станат доброволци в случай на война.

Поколението между 45 и 59 години знае какво е живот без демокрация, има спомени от тоталитарния режим преди 1989 г., преживяло е Прехода и първите покълнали надежди за демокрация и днес усеща реалната заплаха от връщане назад. Точно това поколение знае, че демокрацията не е даденост, а нещо, което се губи постепенно – чрез институционално овладяване, цензура и натиск над гражданското общество. По БНР изпълнителният директор на „Отворено общество“ Георги Стойчев го обяснява така:

Те имат много ярък спомен за това какво е да се живее в недемократично общество, и са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в рамките на една изграждаща се демокрация. Фактът, че те могат да сравнят живота в демокрация и извън демокрация, според мен е едно от логичните обяснения за готовността на това поколение в по-голяма степен да защитава демокрацията.

Младите хора (18–29 г.), израснали в българската почтидемокрация, не са така убедени и няма само една причина за тази неготовност. Те не притежават личен исторически опит, а гражданското образование в училищата е твърде слабо. Развили са цинизъм към политиката и незаинтересованост, присъща на възрастните – „всички са еднакви“, „нищо не зависи от мен“. Освен това техните източници на информация са предимно социалните мрежи, а там властелини са емоционалните и конспиративните наративи.

Разривът между поколенията е видим. По-опасното е, че той е сигнал за рискове пред устойчивостта на демократичната култура в бъдеще.

Мисия „Лондон“

Докато за едни българи демокрацията е лична отговорност, за други е политическа фасада. Не е лесна за поддържане, особено когато всичките ти коалиционни партньори са подкрепили временната комисия срещу Сорос заедно с прононсираните проруски и евроскептични партии.

Борисов има богат строителен опит – не с демокрацията, а с нейното подкопаване.

Тази седмица той призна, или по-скоро информира (като че се разбира от само себе си), че лично е лобирал пред високопоставени представители на Великобритания за отпадане на санкциите срещу Делян Пеевски, наложени му заради значима корупция. Тоест докато едни българи са готови да рискуват личната си сигурност, за да защитят демокрацията, други, които се кълнат в нея, са готови да рискуват репутацията на държавата, за да защитят корупцията. Бойко Борисов не вярва, че Пеевски е продавал паспорти, и още през 2021 г., когато Вашингтон наложи санкциите по „Магнитски“, лидерът на ГЕРБ заяви, че „той е силен, сериозен човек, в живота си е доказал и неслучайно ДПС си го върнаха“.

Всячески искат да сложат Пеевски при мен, а те [ПП–ДБ, б.а.] да се отърсят от това си минало. Не ми пука. Докато има стабилно мнозинство чрез него и в правителството, и в държавата, аз ще го правя.

Бойко Борисов, 6 ноември 2025 г.

По същия начин, по който величае Пеевски, допреди години Борисов ласкаеше Доган. 

2008 г.:
Ахмед Доган е най-великият български политик. 

2011 г.:
Доган е най-сериозният депутат. 

2014 г.:
Г-н Доган е най-високият пост в държавата. Той действително разпределя всичко.[…] Когато за 24 години г-н Доган поне 5 пъти е управлявал държавата, не мога да не му призная резултата. Почетен председател, не подписва нищо, не ходи в парламента.

След 2020 г. лидерът на ГЕРБ вече пое нов курс. 

Преди две години изхвърли Владислав Горанов от ГЕРБ, след като беше санкциониран по „Магнитски“, и дори се разграничи от него. 

По-късно Горанов вече стана „най-добрият ни финансов експерт“, а се разбра и че Борисов активно съдейства той и Пеевски да бъдат освободени от тежестта на санкциите. Не само се оказа, че не е по силите му, но беше наказано и самохвалството му. След като лидерът на ГЕРБ публично заяви, че в лична среща с бившия външен министър Дейвид Камерън е преговарял за сваляне на санкциите, Посолството на Великобритания го „зашлеви“ с позиция:

Всички режими за санкции, въведени от Обединеното кралство, имат конкретни цели, определени в съответното законодателство. Целта на режима за глобални санкции срещу корупцията е да предотвратява и противодейства на сериозни случаи на корупция. Санкциите остават в сила.

Санкционираните по „Магнитски“ публично се опитваха да омаловажат санкциите, обяснявайки как те не действат в Европа и пр. В действителност обаче те са белязани и шампионът по управление Борисов с всеки изминал ден печели не стабилност, а ерозия от подкрепата им. Тези хора знаят как да защитават корупцията, не и демокрацията. Демокрацията стана фронтова линия и има милион и петстотин хиляди защитници. Не стигат.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/a-vie-shte-tantsuvate-li-s-prezidenta/

Решението на президента Румен Радев да пътува с личен автомобил „Шкода Октавия“ звучи като неплатена реклама, макар че някои се умилиха на училищната пиеска. Един от близките на Радев бизнесмени, свързал биографията си с „Мултигруп“ като негов вицепрезидент – Николай Вълканов, можеше да му отстъпи за временно ползване някоя лимузина. Все пак Вълканов беше дарен, макар и някак срамливо, с орден „Стара планина“ от самия Радев и служебното му правителство с премиер Гълъб Донев. 

Лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов получи два автомобила – „Макларън“ и „Ферари“, от един от едрите зърнопроизводители – Светослав Илчовски, за партийна дейност, за да показва „лицето на българската мафия“. Нали за това са спонсорите! През 2021 г. Илчовски беше доведен в парламента от Мая Манолова, по онова време депутатка от „Изправи се! Мутри вън!“ и председателка на временната комисия по ревизия на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, за да разкаже как е бил изнудван. 

А междувременно подкастът „Свободен глас“, един от комуникационните канали на „Величие“, изрази подкрепа за държавния глава и излезе с призив:

Да застанем зад президента, който служи на народа, а не на мафията! Отсега нататък той ще се охранява от будните самоинициативни българи, които няма да позволят повече прасетата да се гаврят с държавността!

Комичното в цялата ситуация с колите за президентската институция е, че Националната служба за охрана (НСО) така или иначе ще ескортира Радев – длъжна е да го прави. В действителност с атаката срещу колите на НСО, които сътрудниците на президента ползват, и с отнемането на това им право предводителят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски се оказа в доста жалко положение в опита си да унижи Радев. Вместо да го принизи, го качи на бял кон. 

Първо, президентът се солидаризира с екипа си и също отказа да ползва автомобилите на държавните гардове. Точка за него. Второ, самият Радев призова депутатите да слязат от служебните автомобили, а един от съветниците му разкри, че в деня, в който са отнели 7 автомобила на Президентството, парламентът си е купил 70 нови. Още една точка. Трето, ДПС – Ново начало се обърна към министъра на финансите да отпусне средства за служебни коли на президентската институция. Пак точка – и признак за поражение. Четвърто, накрая и Бойко Борисов „разпореди“ всички коли и шофьори, използвани от президента, с постановление да бъдат прехвърлени на Президентството.

Румен Радев се възползва от ситуацията, за да засегне и двамата:

Аз не идвам от улични банди, нито от политическа епруветка. Аз съм се оформил като ценностна система именно сред тези хора – хората със сини пагони, където понятията „дълг“, „отговорност“ и „солидарност“ не са празни понятия.

Човек би помислил, че Борисов и Пеевски работят за имиджа на държавния глава. 

В действителност същественото е невидимо. 

Важният въпрос

Когато на политическата сцена се готви да излезе нов играч, комуто звезди и анализатори предричат успех, въпросът е как ще реагират основните играчи – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и националистическите формации. Няма да се посместят, за да му направят място.

За проекта, който може да задържи Радев в активната политика, се мисли като за фактор, способен да пренареди баланса на силите – макар електоралният му потенциал засега да остава неясен. Ако се окаже мощен, ще блесне като свръхнова. Ако не прояви такава енергия, ще се нареди на опашката на борците за второ-трето място редом с ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и „Възраждане“.

Настоящата политическа констелация се характеризира с изострено съперничество – ГЕРБ се бори да оцелее на върха, докато лидерът ѝ демонстрира как е НАЙ.

ДПС – Ново начало с тарана Делян Пеевски действа брутално и прагматично в преследване на интересите и на враговете си. 

ПП–ДБ се стреми да остане видима, да се представя като алтернатива, търсейки по-убедителна идентичност.

„Възраждане“ се опитва да се маскира като ПП–ДБ, като борец срещу корупцията и като „Има такъв народ“, но изглежда като в костюм за Хелоуин.

ГЕРБ е всеяден

ГЕРБ–СДС вероятно ще възприемат проекта на Радев като пряка заплаха, особено ако президентът се опита да обедини антисистемния вот и разочарованите от статуквото избиратели. За ГЕРБ ще бъде ключово да представят Радев като фактор на нестабилност и популизъм, а в онази реч Борисов дори го определи като „проруска алтернатива“.

Дилема за ПП–ДБ

ПП–ДБ ще бъдат изправени пред дилема – от една страна, влизали са в конфликт с президента по теми като съдебната реформа и позицията към Русия, но от друга, част от техния електорат споделя антисистемните настроения, на които Радев разчита. 

В 51-вия парламент те нямат истински съюзници, освен че им се налага да формират плаващи мнозинства по вотове на недоверие с руските мажоретки националисти. 

В последните месеци Румен Радев обаче се държи като един от тях, изостави реториката за Русия, еврото и Брюксел, охлади антиевропейските нотки и започна да говори на езика на институционалната отговорност и „европейския прагматизъм“. Изглежда, си е избрал политическия център, където стои все по-уверено.

Умерено патриотичен

Националистическите партии може да видят в Радев естествен съюзник по теми като суверенитет, миграция и дистанция от Запада. Ако проектът му заеме умерено патриотична линия, той може да отнеме от техния електорат, но и да създаде основа за бъдещи коалиции, които да обединят патриотични, проевропейски и центристки сили.

Но Румен Радев има и друга политическа биография, включваща онова, за което днес избягва да говори – неподкрепените от него санкции срещу Русия, станали още по-тежки, заиграването му с различни бизнес кръгове, опитите за влияние във външната и вътрешната политика чрез служебните му правителства, които се опитва да омаловажи и представи като спасение на отечеството. Тази част от биографията му напомня, че настоящото му поведение е по-скоро тактически инструмент, а не вътрешно убеждение.

А въпросът кои от партиите ще танцуват в политиката с Румен Радев, си стои.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tursi-se-chistokruven-polupartiets/

За президентските избори догодина партиите са в търсене на някакво митично същество – получовек, полупартиец или в краен случай партийно лоялен. Да е европеец на думи и патриот по сърце, да говори на езика на Брюксел, но да разбира и диалектите в провинцията. 

Фигурите на кандидатите за президент и вицепрезидент са изпитание не само за ПП–ДБ и силите от демократичната общност, но и за ГЕРБ. Докато ГЕРБ търси кандидата, който да надскочи партийния апарат, ПП–ДБ стои пред задачата да издигне фигура, която да мобилизира градския и реформаторския електорат.

Наглед ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са в изключително затруднена ситуация. Росен Плевнелиев беше първият им и единствен (успешен) президент, но след това формацията не успя да наложи нова фигура с подобна легитимност и даже „надпартийност“. Всъщност Борисов не поиска това: през 2016 г. издигна неизбираемата Цецка Цачева и така изобщо не затрудни военния летец Румен Радев да кацне на „Дондуков“ 2. 

Надпартията

Сега задачата пред лидера на ГЕРБ е неимоверно усложнена. В България президентските избори се оформиха като терен за хора с „надпартийна“ стойност. Нужен е кандидат с харизма, който да надскочи партията, а кадровият ресурс на ГЕРБ е в администрацията и местното управление, и при това съвсем изхабен от властта. За Борисов и дума не може да става.

Един добре приет кандидат е в състояние да мобилизира структурите и електората преди или ведно с предсрочни парламентарни избори. Загуба или липса на убедителна кандидатура вече е слабост и отваря път за брожения в редиците и смаляване на партията, особено ако на терена се появи политическият проект на Румен Радев. Без лице, подходящо за президентската институция, ГЕРБ е партия на апаратчиците без визия и с бремето на корупционните практики. 

СДС и по-малки десни формации нямат особена електорална тежест, за да помогнат на ГЕРБ в президентските избори, където избирателната активност традиционно е по-висока. През 2011 г. ГЕРБ наложи Плевнелиев, който се оказа по-голям евроатлантик от Борисов, също и критик на Москва, балансирайки по този начин Борисовите възгледи за геополитика – „руски газ, американски изтребители“. Сега лидерът на ГЕРБ няма как да извади втори Плевнелиев – направи ли го, не би спечелил президентските избори. На партиен форум в Кюстендил през септември Борисов прогнозира победа на лявопопулистки кандидат. 

Дали отново не се кани да направи подарък на кръговете зад подобна номинация?

Проевропейски или пронароден?

„Магнетичните“ лица за общонационален вот следва да са внимателно балансирани между политическа легитимност и емоционално въздействие. ГЕРБ е пред дилемата дали да издигне проевропейски кандидат, който да е и геополитически надежден, или пронароден, тоест популист, който да мобилизира хората.

Проевропейският кандидат е добре дошъл за имиджа на ГЕРБ и има шанс да привлече десни и центристки избиратели, ориентирани към институционална стабилност. Рискът е обаче да изглежда по-отдалечен от традиционния електорат на партията. Обратно, кандидат с характеристиките на Борисов може да събуди активността на широка избирателна база, но е необходимо да покаже недвусмислена европейска принадлежност. Особено в контекста на приемането на еврото от 1 януари догодина и засилването на напрежението между Русия и НАТО.

Сценарии

Балансите са от особено значение, ако ГЕРБ се стреми към победа на президентските избори. Ако националпопулистите от „Възраждане“ влязат в играта за кандидат-президент, те могат да изтеглят част от твърдия електорат на ГЕРБ, особено в провинцията, сред по-консервативните гласоподаватели. Така стратегията за комуникация с периферните групи придобива особено значение. 

Кой ще привлече обаче по-умерените и колебаещите се? Активният и мотивиран електорат на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ в градските центрове очаква кандидатпрезидентската двойка на демократичната общност. 

Барометър

Кандидатът за президент служи като своеобразен барометър за електоралното здраве на партиите: той измерва жизнеността на партийните структури, но и потенциала извън твърдите ядра.

За ГЕРБ това означава, че президентът може да бъде инструмент за възстановяване на централната роля на партията, ако излезе от рамките на чисто „апаратната“ логика и успее да ангажира умерените гласоподаватели и периферните райони. За ПП–ДБ, от друга страна, президентският кандидат е възможност да докаже, че коалицията има способността да формира стабилна алтернатива, която не само критикува статуквото, но и мобилизира градския и реформаторския електорат.

Уравнението

Ако настоящият президент Румен Радев се включи със свой проект в предсрочни парламентарни избори, харизматичен кандидат-президент ще осигури подкрепа за политическата сила, която го номинира. Засега от партийните лагери имена не се чуват и вероятно ще бъдат обявени няколко месеца преди изборите следващата есен. Но този път се очаква битката за президентската институция да е оспорвана, тъй като и ГЕРБ – като първа политическа сила в момента, и ПП–ДБ, а и „Възраждане“ ще бъдат застрашени от евентуален президентски проект, който потенциално може да обере гласоподаватели и от трите формации. Разбира се, в хипотезата на предсрочни парламентарни избори. Президентската кампания може да презареди партиите, омаломощени от безплодните парламентарни дебати, като влее нова енергия, включително и за активиране на периферията от избиратели. 

Тенденцията от 2020-та насам показа, че протестните вълни изваждат на сцената нови политически актьори, които обират електорат. Така се родиха „Български възход“, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ“, „Продължаваме промяната“, „Величие“, някои от които и бързо залязоха. В случай че Румен Радев избере да се появи като претендент за изпълнителната власт и го направи в момент, в който избухне гражданско недоволство, вълната ще се прелее към него. Това е сериозна конкуренция – за Борисов, който се тупа в гърдите като първи, както и за лидерите на ПП–ДБ, тъй като и президентът се позиционира като антикорупционер и противник на Пеевски.

Червените линии

В декларация, прочетена от парламентарната трибуна, от ПП–ДБ предупредиха, че е в ход проруска кампания за оказване на влияние върху предстоящите президентски и евентуални предсрочни парламентарни избори. Целта – „инсталиране на зависимо, марионетно правителство и проруски президент“.

В настоящия момент България е една от главните цели на руските специални служби поради присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. и предстоящите президентски избори. Целта им е засилване на антиевропейските настроения в страната, подкопаване на подкрепата за Украйна, директна намеса в политическите процеси, предизвикване на дестабилизация, дискредитиране и отслабване на демократичните институции, засилване на разделението в обществото, печелене на симпатиите на големи социални групи въз основа на исторически сантимент, фамилни връзки или антиевропейска реторика. 

Опасността, за която предупреждават от ПП–ДБ, е съвсем реална и това повишава отговорността на партиите, които претендират да защитават европейските ценности и са представителки на политически семейства като ЕНП и „Обнови Европа“. Те са длъжни да издигнат кандидати за президентските избори, способни да се противопоставят на такива заплахи.

По Нова телевизия наскоро Николай Денков (ПП) коментира, че като възможни номинации на ПП–ДБ си заслужава да бъдат обсъдени кметовете на Варна и на София Благомир Коцев (в момента в ареста) и Васил Терзиев, но също и граждански активисти, които могат да бъдат издигнати.

Не сме обсъждали Благомир Коцев да е кандидат за президент. Чуваме я тази идея. Аз и друг път съм казвал, че сега е периодът, в който да се обсъждат различни имена, които и да се сложат заедно, и да се гледа кой ще бъде най-подходящ. Благомир Коцев е една такава възможност със сигурност. Това си заслужава да се обсъди.

В „Денят с Веселин Дремджиев“ лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък повтори идеята си за предварителни избори за кандидата за президент на демократичната общност.

За президентските избори опозицията трябва да обедини усилия. Трябва да вдигнем избирателната активност и да привлечем свободните граждани. Кандидатът трябва да се избере на предварителни избори. Според мен кандидатът трябва да е широкоспектърна личност, която не е чист партиец. 

Такъв рядък политически хибрид трудно се открива. А и какво значи нечистокръвен партиец – това е нещо като лов на еднорог. Наличието на известен процент партийност е гаранция за лоялността му, но от президента се изискват други качества – визионерство, характер, способност да бъде обединител. Партиите не са добри градинари за такива личности.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/d-anatomiya-na-vlastta/

Ако българите допуснат Делян Пеевски да им гради държава с главно Д, значи са слуги, не граждани. Още не е късно да се попречи на „строителя“ и отговорността да го направят пада върху двете политически сили, които го легитимираха и утвърдиха: „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП–ДБ) и ГЕРБ. На първите не им достигат сили, на вторите – смелост. Но ако ГЕРБ не се осмели, лидерът Бойко Борисов ще бъде тотално обезличен, също и политическите му заслуги. 

Как иска Борисов да слезе от сцената?

Досега ГЕРБ успяваше да погълне като боа партньорите си във властта. Не и Пеевски. Олигархолидерът на ДПС – Ново начало къса живо месо от всяка партия, която му падне, включително и от ГЕРБ. С просто око се вижда, че на лидера на ГЕРБ никак не му е лесно, принуден да изпълнява ежедневни поръчения от крепителя на управлението, и при всеки сгоден случай признава, че е в тази коалиция не по своя воля, а заради „стабилността“.

Само преди 7–8 месеца, след осмия поред избор, всички се чудехме как да направим правителство. Аз буквално дадох под наем на това управление партията. Не станах премиер. В ГЕРБ не сме свикнали лидерът ѝ да не е премиер. Трудно ни е, но за да има някаква стабилност, го направихме.

Почти четвърт век във властта прави Борисов най-дълголетния политик, при това в почти непрекъснат възход, и сега рискува силната зависимост от Пеевски да се превърне в епилог на кариерата му. Защото този финал наближава и при три премиерски мандата и поредица от спечелени избори няма его, което да понесе срама, че генералът се е превърнал в пешка.

От друга страна, предизвика ли предсрочни избори, може да пострада от компроматни атаки, затова вероятно ще изчака удобен момент за такъв вот. Председателят на партията, с чийто мандат правителството управлява, обаче не се яви да гласува на петия вот на недоверие – знаково отсъствие, макар че мнозинството се запази със 133 гласа.

Едни протести биха дали основание на Борисов да направи заявка за вот на доверие чрез предсрочни избори или с мотива, че след като ГЕРБ е изпълнил обещанието си да вкара България в еврозоната, гражданите отново трябва да имат думата. 

Докато реши как точно да се измъкне от мечешката прегръдка на Пеевски, Борисов ще трябва да изпълнява разпорежданията му и да търпи ироничните забележки на депутати от опозицията, като Ивайло Мирчев например:

Бойко Борисов се е превърнал в рекламен агент на ортака си Главното Д. Колеги от ГЕРБ, усетихте ли как от мандатоносител се превърнахте в компаньонка на Главното Д? Вие сте обикновени пионки на Главното Д, то превзема вашата партия. 

Протестните акции на ПП–ДБ

Като политическа акция петият вот на недоверие, внесен от ПП–ДБ с подкрепата на МЕЧ и Алианса за права и свободи (АПС), показа най-странното обединение на опозицията, която е про- и антиевропейска в този парламент. Заедно с вносителите гласуваха и евроскептиците с руски уклон от „Възраждане“ и „Величие“. Като инструмент за влияние обаче вотът се провали. Не бе предаван пряко по БНТ и БНР и остана невидим за гражданите, макар да е за „провала в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, задълбочаващ проблема със завладяната държава“.

Слабост на този и на предишните вотове на недоверие е тяхната констативност – всичко казано е добре известно. Истинската роля на опозицията е да разкрие слабите звена, също така да покаже компетентност и готовност да управлява, предлагайки решения и алтернативи. 

В деня на гласуване на вота обаче протестна акция на „Продължаваме промяната“ блокира служебния паркинг – „входовете, през които, без да слизат от колите на НСО, Борисов и Пеевски се озовават в пленарна зала и служебни входове на парламента“ (Лена Бориславова). В тениски с надписи „Свобода за Благо!“ депутати от ПП заедно с подалия оставка като съпредседател и като депутат Кирил Петков препречиха пътя заради задържаните техни кметове. Петков обясни и целта на протеста: 

Целта ни е да кажем, че през 2025 г. не може да имаме политически затворници в България. Не е нормално четирима души без осъдителна присъда да стоят вече втори месец в ареста с право по един час на ден на слънчева светлина и са хапани от дървеници сигурно по 20 пъти на вечер.

Политическите акции често са пакетирани като зрелище – за да продават емоции и да въздействат. А ПП са заложили на радикалния дизайн. Заради акцията се наложи Пеевски да стигне пеша до работното си място, обграден от гардове, и да избълва куп простащини към лидера на ПП Асен Василев. Но те започнаха преди това, когато Кирил Петков изкрещя: 

Ей, дебело прасе!

В екстатично състояние пред входа на парламента лидерът на ДПС крещеше как ще направи държава с главно Д.

А Д-то бе разчетено като монограм. 

Един човек не може да направи държава, но един човек с контрол върху правителство, медии и съдебна система може да създаде автокрация. Основите ѝ вече се наливат в България, но не Пеевски ще седне в премиерското кресло, независимо от амбициите му. Разгащеният му език и поведение на „нацепен батка“ може да вдигне адреналина на собствения му електорат, но в същото време показва деградацията на политическия език и култура. Когато един олигарх се държи като мутра, това не е случайност, това е послание – че грубата сила и безнаказаността са върховният закон.

Кой е с г-н Радев?

Към лагера на опозицията неформално се е присъединил още един политик, който няма партия, но има рейтинг. С такъв капитал разполагаше и Борисов преди създаването на ГЕРБ. Дали одобрението на президента Румен Радев е достатъчно да зариби поне 200–300 000 избиратели, които да захранят с гласове партиен проект? Тестът са избори. А за да се стигне до тях, както предупреди и самият Радев, са необходими протести. 

Дотогава обаче управляващото мнозинство ще е окастрило доста от правомощията на президента – процес, започнал още с конституционните промени на сглобката (ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС), част от които Конституционният съд запази. Държавният глава вече не може да избира служебното правителство, освен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана и неговия заместник, шефа на Сметната палата и неговите заместници.

Сега, заради отказа на президента да подпише указа за назначаване на временно изпълняващия функцията председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев за постоянно на поста, управляващото мнозинство ще отнеме законодателно правото му да одобрява назначенията на шефове на службите. Впрочем те бяха сменени още при първия служебен кабинет на президента през 2021 г. с негови кадри. 

Тази седмица на извънредно заседание на парламентарната Комисия по вътрешен ред и обществена сигурност депутатите приеха промени в трите закона за спецслужбите – за контраразузнаването, за разузнаването и за специалните разузнавателни средства. Така ще бъде предложено да се отнемат правомощията на президента да назначава шефове на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО).

Законодателни промени заради една персона никога не са водили до нищо добро. Схватката за службите, особено за ДАНС, винаги е била ожесточена заради информационните масиви и възможността да се използват за всякакви цели. Понякога и за националната сигурност. 

Парадоксалното е, че през 2013 г. законовата възможност назначението на шефа на ДАНС да става с президентски указ бе премахната, за да бъде избран Делян Пеевски за шеф на ДАНС, който беше принуден да се оттегли след протестите #ДАНСwithme. А след година падна и кабинетът, който го предложи. През 2015 г., благодарение на ГЕРБ, президентското одобрение бе възстановено, за да бъде предложено отново да отпадне сега. 

Управляващото мнозинство в лицето на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ е на път да остави администрацията на президента и без транспорт от Националната служба за охрана (НСО), която е подчинена на президента. Промените, приети на първо четене, бяха предложени от депутата на Пеевски и бивш вътрешен министър Калин Стоянов:

Не съм съгласен тези достойни служители – военизирани, с ранг, с чин, да отварят вратите на множеството хора, незнайно колко, от администрацията на президента или да им пренасят бурканите и зимнината от родните места до София, примерно. […] Не става въпрос за противопоставяне, а за един пропуск, който години наред дава възможност на множество лица да се възползват от привилегии, предвидени за друг кръг от хора. Не виждам какъв е проблемът те да се приравнят на всички останали.

Без право на служебен кабинет и без право да подписва указите за шефовете на службите, на президента ще му останат назначенията на посланици и на членове в няколко ключови регулатора. Партиите систематично ограничават инструментите на държавния глава, който след една година няма да се нарича Румен Радев. Дори детайли като транспорта от НСО се превръщат в политически знак: администрацията на президента е третиранa като второстепенна, лишавана от ресурси и авторитет.

Това не е просто технически дебат, а съзнателно маргинализиране на институцията.

Най-важният извод обаче е, че системата на „взаимни спирачки“ между властите, фундамент на демокрацията, се разпада. Президентът остава със сведени до минимум функции, докато парламентът и управляващата коалиция концентрират все повече контрол върху изпълнителната власт, службите и дори върху символичните механизми на държавността.

Вместо разделение на властите България върви към сгъстяване на властта в един център, което отваря вратата не към стабилност, а към автократичен модел на управление.

Опитите промените да се покажат като принципни позиции само потвърждават, че политическите сили са в схватка за контрола на информацията. Отнемането на екстра като луксозния транспорт, който е за сметка на данъкоплатците, е за назидание.

Като кафкианския „К.“, анонимен и с незавършена история, България също заслужава да бъде обозначена с една-единствена буква – „Д“. Без ясна същност, просто опит за съществуване.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nyakoy-chu-li-ivan-kostov/

Бившият премиер и реформатор Иван Костов каза нещо съществено по bTV, което политиците се направиха, че не са чули. Той смята, че може да се намери такъв кандидат за президент, който да бъде подкрепен и от ГЕРБ, и от ПП–ДБ, ако това ще предотврати „румънски сценарий“ в България. 

Има кандидати, които според мен могат да бъдат подкрепени и от ГЕРБ, и от ПП, и от ДБ. Друг е въпросът дали може да се постигне съгласие. Но има такива хора. И не мисля, че това трябва да се изключва като възможност. Коалицията ПП–ДБ трябва да изчислява и този сценарий. Какво ще стане, ако ГЕРБ им предложи кандидатура? Какво ще направят? Защото рискът да се повтори румънският сценарий – всички да стоят на тръни и на нокти, да очакват изборите и да се провалят – е много по-голям в България, отколкото беше в Румъния. Защото България е по-силно поразена от хибридната агресия на Руската федерация.

Казаното от Костов поставя геополитическата ориентация и интереси над вътрешнопартийните вражди. Бившият премиер не призовава към „голяма коалиция“, а към минимален консенсус: ако в предстоящите президентски избори се яви кандидат, който носи риск за демократичния прозападен курс на страната, ГЕРБ и ПП–ДБ трябва да загърбят омразата и да подкрепят приемлива фигура. Не партийна, а именно общоприемлива, за да запазят посоката на България като евроатлантическа демокрация, в която президентът не работи срещу парламента, правителството и националните интереси.

Разбира се, тук има сериозни препятствия – цялата платформа на ПП–ДБ се гради върху антикорупционния наратив и превзетите институции, а Борисов и ГЕРБ са символ на този модел. А и вече зависимостите са ясно дефинирани по оста Борисов–Пеевски, от която лидерът на партията с най-голямо електорално влияние не може да се откъсне. Поне не и безболезнено. Корупцията продължава да е фокус за обществото. Изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че 49% от запитаните биха гласували за „нова партия, която е истински борец срещу корупцията“.

ПП–ДБ вече бяха в управленска конфигурация с Борисов и олигарха и лидер на ДПС – Ново начало Пеевски в името на конституционната реформа. Това им коства значителен брой избиратели. Ако решат да издигнат кандидат за президент, без да търсят подкрепа от ГЕРБ, той трябва да е достатъчно ярка фигура, която да събира широко обществено одобрение извън теснопартийния спектър и да стигне до балотаж. 

В кампанията за първия си президентски мандат (2017–2022) Румен Радев беше критичен към управлението на ГЕРБ, за да покаже, че прокламираната стабилност е фалшива. Беше твърд, без да е агресивен, умело се позиционира между национално отговорен и антисистемен кандидат. И още преди да се е заклел, даде първите убедителни доказателства за лоялност към Москва. В интервю за френския канал France 24, озаглавено Radev: It Is Positive That Trump Is No Slave to Political Prejudices, се противопостави на санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.

… Крим е украински; той е на картата на Украйна. Де факто обаче е руски; не можем да пренебрегнем реалността, че над Крим има руски флаг. Бъдещето на Крим трябва да бъде решено от хората. Те трябва да бъдат запитани дали искат да се върнат към Украйна.

От 2017 г. насам геополитическото напрежение се е повишило значително – войната на Русия в Украйна позиционира държавите в ясни лагери, а тече и усилено превъоръжаване „до зъби“, както го определиха някои анализатори. За каквито и да е избори догодина в България – били те президентски и/или предсрочни парламентарни, партиите ще трябва да отчитат и къде и как да се позиционират предвид въвеждането на еврото и ефектите от новата валута. Една по-висока инфлация ще бъде използвана като аргумент от националпопулистите и евроскептиците, не са изключени и организирани протести. Предвид съпротивата и недоверието в част от българското общество, която съвсем не е незначителна, това ще повлияе на резултатите от вота. 

Бъдещият кандидат за президент на „демократичната общност“ ще води кампания в трудна среда. 

С ГЕРБ или без ГЕРБ?

Хамлетовски, изглежда, е въпросът могат ли ПП–ДБ да включат ГЕРБ в „демократичната общност“, поставила си за цел да излъчи кандидат, за когото липсва единение дори между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Макар никой досега да не се е наел да дефинира ясно границите на тази общност – кой има място в нея и кой е неприемлив, – включването на ГЕРБ би означавало преместване на червени линии. Дори въпросът да стане актуален при балотаж, отговорът трябва да е обмислен отрано.

А този отговор ще е изпитание не само за стратегическата зрялост на ПП–ДБ, но и за способността им да балансират между моралната си легитимност и геополитическата необходимост. Още повече че вече го направиха при сглобката, като „прегрешиха“ с ГЕРБ и Пеевски. 

Преди месец Бойко Борисов потвърди, че би преговарял с двете политически сили за общ кандидат:

Разбира се, че бих участвал.

Има поне двама политици в държавата, които ще направят всичко по силите си подобно обединение зад обща кандидатура да не се осъществи – Делян Пеевски и Румен Радев.

Първият иска ГЕРБ за себе си, вторият иска да остане главен фактор в българската политика и след края на мандата си – и защо да не го направи чрез структуриране на нова коалиционна ос около антисистемен вот (както спечели втория си мандат)? Президентът разполага с 14 месеца до края на втория си и последен мандат и кръговете зад него нямат интерес от държавен глава, който може да гарантира прозападна последователност – защото би бил коректив на наследството на Радев, а не негов продължител. 

Пеевски отдавна не се крие и действа през натиск, зависимости и интриги. Първият удар през Комисията за противодействие на корупцията и през прокуратурата дойде седмица след старта на инициативата на ПП–ДБ за общ кандидат-президент и удари върху Столичната община и фигури, свързани с „Промяната“.

Радев използва антисистемен език и говори за „надпартийност“, за да си осигури подкрепа отвъд традиционния спектър, който обитава с образа си на консервативен евроскептик с проруски симпатии. Последните – вече умело прикрити, да не бият на очи на първи план.

Кого ще донесе вълната?

Призивът на Иван Костов следва да се разбира като предупреждение за стратегически риск пред България, който включването в еврозоната от 1 януари 2026 г. намалява, но не елиминира. „Румънски сценарий“ е напълно реална опция, при която от вълната от антиелитарни, конспиративни и проруски настроения може да изплува кандидат, който с подходяща емоционална реторика и подкрепа от радикализираните периферии да обедини протестния вот и да спечели. 

Страховете и напрежението, нагнетявани от правителството с мерките му срещу повишаването на инфлацията, само помагат за изпълнението на такъв сценарий. Един безспорно исторически момент за България, какъвто е приемането на еврото, е зареден в аванс с негативизъм (срив на стандарта на живот и обедняване), който се превръща в идеална платформа за фалшив спасител.

В български условия това би бил кандидат с хибриден профил между Радостин Василев, Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов – популист, способен да канализира общественото недоволство в посока, опасна за евроатлантическата ориентация на страната. При това румънският сценарий в България изключва здрави институции, които да се намесят, както направи Конституционният съд в Румъния. Така че всъщност сценарият ще си е 100% български. 

„Бухалките“ върху кмета на Варна Благомир Коцев съживиха обществената енергия, също и ПП–ДБ. Ето че коалицията води разговори за общ вот на недоверие с МЕЧ на Радостин Василев. МЕЧ предлага да е за провал на правителството в сферата на обществения ред и сигурност, а от ПП–ДБ – да се разшири със „завладените институции“. Аргументът, представен от съпредседателя на ДБ Божидар Божанов, е, че това правителство е смокинов лист на процесите по завладяване на държавата от Пеевски:

Вотът на недоверие трябва да е изключително сериозен и да удари в сърцето на управляващата коалиция на Пеевски, затова предложихме темата да бъде разширена до „завладените институции“.

Изглежда, че темата за кандидат-президента на демократичната общност е оставена за наесен или когато ѝ дойде времето. 

И въпросът остава: някой чу ли Иван Костов? 

Защото, ако „демократичната общност“ не може дори да се дефинира, камо ли да действа като политически субект със смелост и отговорност, тогава няма да е страна в предстоящата битка, а наблюдател. Кандидатът трябва да бъде издигнат навреме, за да поведе. Иначе ще е принуден да се бие на терена на популизма.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/za-mozhachite-nemozhachite-i-dobriya-pozharnikar/

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов наистина е добър пожарникар. В политическия смисъл на думата. 

Борисов използва един пожар в контролирана среда (6-дневната стачка на градския транспорт), дима и пяната за потушаването му за демонстрация на „можачите“ и „неможачите“ в местната власт. Едва ли има български гражданин, който да не е разбрал, че ГЕРБ иска да си върне София, която изгуби през 2023 г., след като я управлява от 2005 г. (най-напред самият Борисов, а после и създадената с Цветан Цветанов ГЕРБ). 

Защо не и Варна…

Неприятелска среда

Атаките започнаха след окончателното разваляне на сглобката – кабинета с премиер Николай Денков, подкрепян от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, и с идването на служебното правителство на Димитър Главчев, представител на кастата гербократи в държавната администрация. Миналото лято вече известното икономическо мнозинство в Столичния общински съвет (СОС) придоби ясни очертания – ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН плюс двама отцепници от „Възраждане“ и един от ВМРО, обединили се за смени без конкурси на бордовете на шест ключови общински фирми: „Топлофикация София“, „Софинвест“, „Метрополитен“, „Център за градска мобилност“ (ЦГМ), „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“. Не че предишните бордове, сменени през 2021 г., при това с конкурси, не бяха на ГЕРБ (и по някой и друг за БСП и СДС). Новите съюзи обаче изискват и нови персони.

Създаденото няколко месеца по-късно правителство утвърди този модел, към който се притури и ДПС – Ново начало с Делян Пеевски. 

Така четиримата кметове, които ПП–ДБ успя да спечели на последните местни избори (освен в София и Варна, в Благоевград и Пазарджик) управляват в неприятелска среда, утежнена за кмета на столицата от проблемите на единствения български мегаполис. 

Дали правителството и кметът са в един и същ партиен лагер, е фактор, който винаги е имал значение в България. За щастие на учителката Йорданка Фандъкова, изпълнителната власт беше изцяло в ръцете на ГЕРБ, докато тя управляваше София четири мандата, а главните прокурори… Знае се кой ги избираше.

През годините изпълнителната власт често се е държала като мащеха към кметове от противниковия политически лагер и това до голяма степен се дължи и на децентрализацията, която все не се случва. За реализация на различни инфраструктурни проекти във ВиК сектора или в транспорта кметовете разчитат на правителството. Дори София, която допринася за 43% от брутния вътрешен продукт, разчита на европейските средства за строителството на метрото, за модернизацията на градския транспорт, за ВиК проекти, за завода за преработка на отпадъци, за облагородяването на столичния център и др.

Това е и едно от обясненията за „приобщаването“ на кметове на общини към формулираната от Делян Пеевски „Стратегия за ново начало за развитие на регионите“. Санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция държи вече 40 кметове и крепи правителството, без да носи отговорност, но на определена цена.

Към некомфортната за кметовете на ПП–ДБ среда се прибавя и липсата на мнозинства в общинските съвети. Това улеснява затягането на примката около кметовете. Целта е не просто да се предизвикат оставките им, а да се покаже, че избраните с номера на ПП–ДБ местни управници не се справят. „Неможач“, както Борисов нарече кмета на София. А тази седмица направо му каза да подаде оставка, ако не намери мнозинство:

Ако кметът на София Васил Терзиев не може да си намери мнозинство и за всяко нещо си търси оправдание, да си подаде оставката и да се направят избори…

Един кмет няма много полезни ходове, когато работи без мнозинство в общинския съвет. Трябва да търси тематични мнозинства по отделни приоритети. В противен случай не може да реализира никакви политики. 

Най-тежко е в София, където гърбът зад Терзиев съвсем се смали, след като остана със съюзник по-малко. Партия „Спаси София“ сне доверието си от него, а общинските ѝ съветници се отделиха в група и напуснаха коалицията с ПП–ДБ. Кметският екип така и не излезе с предложения за реформи въпреки заявеното в предизборната кампания, че идва с решенията и с хората, които да ги реализират. Управленската програма бе сведена до екстракт от предизборни обещания без срок и конкретика, с едни 19 приоритета. 

Политически играч?

В края на 17-тия месец управление Васил Терзиев и екипът му не са произвели значим пробив, който да покаже капацитет за управление в трудна среда и предложения за реформи, а не просто оцеляване в институционален капан. Кметът избра за главен архитект в спорен конкурс спорна фигура като Богдана Панайотова, след като до юли миналата година запази на поста Здравко Здравков от времето на ГЕРБ. 

В оставащия му малко повече от половин мандат изходът за Терзиев е да се активизира като политически играч, макар това да е роля, в която не се чувства удобно. В пресата, в която е приклещен, той трябва или да се бие като политик (защото, ако изгуби, по-значима ще е загубата за ПП–ДБ), или да преговаря за мнозинства. А това значи да се договаря лично с Бойко Борисов. Склонен ли е?

До настъпването на транспортната криза, когато за броени дни даде интервюта в трите големи телевизии, той рядко се появяваше публично, а екипът му капсулираше и режисираше еднопосочно комуникацията чрез постове в социалните мрежи. След като кризата временно се разреши с отпуснатите 15 млн. лв. от правителството, Васил Терзиев отново се завърна във Facebook, където обяви, че „София не е сделка, София е кауза“, и уведоми, че детските градини в столицата ще работят и през лятото. 

Факт е, че той избягва конфликтните ситуации и впускането в политически атаки, затова за ПП–ДБ ще е трудно да изковат от него острие в „битката срещу мафията“. По време на транспортната стачка събралите се в негова подкрепа стотици граждани на „Московска“ 33, сред които и лидери на ПП–ДБ, показаха, че градската либерална общност бързо се обединява и срещу рекета на Борисов. 

Но не трябва да се забравя, че за Терзиев не беше лесно на балотажа. Победи синдикалистката Ваня Григорова (БСП) с 4786 гласа. Тя оспорва изборите, а неотдавна делото бе върнато на първа инстанция от Върховния административен съд. Стигне ли се до предсрочни местни избори в София, ГЕРБ няма да издигне отново бившия журналист Антон Хекимян, който не стигна и до балотаж и посрами най-голямата партия. Хекимяновата номинация от 2023 г. изглеждаше като издигането на неконкурентната и непопулярна Цецка Цачева срещу военния летец Румен Радев на президентските избори през 2016 г.

Трите „кита“ – транспорт, сметосъбиране, застрояване – са на път да се стоварят върху Терзиев. Ако държавата в лицето на правителството на Росен Желязков откаже, няма как Столичната община да реши и проблема с „Топлофикация“, чиито дългове към „Булгаргаз“ надхвърлят 2 млрд. лв. Самият Терзиев неотдавна заяви по БНР, че ще се търсят и законодателни промени, за да бъде оздравено дружеството:

Искаме да намерим решение, но трябва да работим с държавата, за да преструктурираме дълга и да се направят някои поправки, за да може да се предложи нещо разумно на един бъдещ инвеститор. Трябва да се възложат одити и да се прецени дали ще се върви в посока на концесия, или на някакви алтернативни форми на оздравяване.

Но кметът няма думата не само за общинските фирми, чийто принципал е СОС. Комисиите в СОС се управляват и контролират от икономическото мнозинство, което на 29 май може да блокира приемането на бюджета на столицата за 2025 г. за 2,84 млрд. лв. 

Какво означава това? Столичната община е натрупала над 100 млн. лв. задължения заради неприетия бюджет, в това число и към фирми, които почистват града. Те вече заплашиха, че ще спрат сметоизвозването в 8 от 24-те столични района, а кметът съобщи във Facebook, че след транспортната се подготвя втора криза – този път с боклука.

Скъпи софиянци, готвят ни следващата криза. По-голяма от тази с транспорта. Този път залогът е половин милиард лева, които трябва да бъдат похарчени прозрачно и отговорно през следващите 5 години!

Но най-напред подчинената на Финансовото министерство Агенция по обществени поръчки трябва да пусне обществените поръчки за сметосъбирането, а тя… не го прави. Терзиев даде три дни на Министерството на финансите, за да приключи процедурата, но оглавяваното от Теменужка Петкова ведомство е глухо за кметски ултиматуми.

За проблемите с обществените поръчки за сметосъбирането обаче гражданите на София научиха едва сега. А Терзиев и екипът му не се и опитаха да предизвикат дебат за състоянието на общинските транспортни фирми, от които само ЦГМ е на печалба. „Метрополитен“ и стачкуващият авто- и електротранспорт от години са на загуба. Депутатите на ПП–ДБ можеха да направят видимо безконтролното изливане на средства – за 2024 г. 505 млн. лв. плюс 89 млн. лв. държавна субсидия, да предизвикат проверки и изобщо да се получи една силна политическа акция, но столичният кмет не следва партийните нужди. Докато ГЕРБ управляваше, харченето на публичните средства беше на тъмно. Сметната палата провери ЦГМ през 2017 г. и установи редица нарушения. Агенция „Държавна финансова инспекция“ също констатира нарушения при свои еднократни проверки през септември 2023 г.

В половината от проверените обществени поръчки на Столична община за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г., за ремонт на централната градска зона, има съществени нарушения, както и установени индикатори за измама. Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София – Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание“, бул. „Цар Освободител“, част от бул. „Васил Левски“, пл. „Васил Левски“, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски“, пл. „Ал. Невски“, част от ул. „Париж“, част от ул. „Оборище“, градините около храм-паметника „Ал. Невски“, храм „Св. София“, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони „Средец“ и „Оборище“, Столична община…

Не последваха санкции. Прокуратурата, по условен рефлекс, не реагира.

Новият екип на Васил Терзиев в Столичната община не промени тази стабилна традиция. Кметът няма правото да предизвика, но от него се очакваше да разкрие (или да покаже упорити и настойчиви опити за това) наследството на ГЕРБ. Дори не опита.

Има и друго съображение: през 2023 г., когато бяха местните избори, вече работеше правителството на Николай Денков, тоест на ПП–ДБ и ГЕРБ, и нямаше как да се вадят кирливите ризи на управлението на София от коалиционните партньори.

Бойното поле

Във втората година след местните избори столицата се превръща в бойно поле. ГЕРБ и ПП–ДБ влизат в сблъсък за контрола над София: едните – за да си върнат кметския пост, другите – за да не го загубят (защото не могат да си го позволят).

Политическата офанзива мобилизира и двете страни. ГЕРБ действа в типичния си стил – помпа кръв в бицепсите и показва кой държи хляба, ножа и моркова. 

ПП–ДБ имат шанс да се заявят като реална опозиция, след като в парламента не подкрепят вотовете на недоверие заради очакваните на 4 юни конвергентни доклади за готовността на България за еврозоната. А и още търпят последствията от сглобяването с Борисов и Пеевски. София остава тяхната енергийна и избирателна база – имат 18 от 24 районни кметове, а трите избирателни района им осигуриха 14 от 36-те народни представители на парламентарните избори през октомври миналата година. Така че залогът за тях е много по-голям, отколкото за Васил Терзиев.

А какво ще прави самият Терзиев? Всички знаят, че постът на столичен кмет е повече от местна власт – това е трамплин в политиката. Румънецът Никушор Дан, управлявал Букурещ, стана президент. В Полша Рафал Тшасковски, бивш кмет на Варшава, води президентската надпревара след първия тур. Борисов също тръгна от „Московска“ 33.

Но дали икономистът, развил софтуерен бизнес за милиони, може да бъде политик? Отговорът на въпроса е свързан с бъдещето на ПП–ДБ. И с управлението на пожарите. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/marsh-na-skok-za-oshte-vlast-za-gerb/

ГЕРБ си гарантира доминация във властта и занапред, овладявайки ключови (ръководни) постове в първата серия промени в регулаторите. Само за седмица, с марш на скок, истинското мнозинство в 51-вия парламент подмени 11 от предвидените за обновление 96 позиции в контролните органи и съдебната власт. С тези темпове до началото на май отново ще са възпроизведени настоящите формули на зависимости, осигуряващи контрола на всички лостове в държавата. Доминирани от ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ и с благословията на олигарха и партиен лидер Пеевски, новите назначения затвърждават стария модел на властта. Персоналните промени са фасадата, истинските механизми остават същите. 

Кадрите са на ГЕРБ, БСП и ИТН, но погледнат ли се в огледалото, ще виждат Пеевски. ДПС – ДПС на Ахмед Доган не получи нито едно място, а унизителната ситуация даде повод на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов да отбележи от трибуната „превземането от Пеевски“:

Станахме свидетели на изхвърлянето на ДПС на Доган от коалицията за управление и влизането, вече официално, на ДПС на Пеевски в управлението, което, между другото, видяхме и с гласуванията тук. В тази ситуация би следвало да си задаваме въпроса вече не трябва ли официално да наричаме правителството „правителството на Пеевски“. 

Какъвто и да е хоризонтът на този кабинет, все едно дали БСП и ИТН ще успеят да влязат в 52-рия парламент, те са си осигурили асиметрично на реалната им политическа тежест представителство в структури, които би трябвало да осъществяват независим надзор над бизнес сектори и обществени отношения. Следователно бизнес кръговете им ще са доволни, също и тяснопартийният елит. Тези партии вече имат по двама представители в 5-членната Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Но истинската власт е в ръцете на ГЕРБ и несъмнено всички ще я споделят и с Пеевски, чиито депутати от ДПС – Ново начало подкрепиха „новата“ селекция.

Дотук резултатът показва, че партията на Бойко Борисов само печели. Нейни са председателите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на КЕВР Васил Големански и Пламен Младеновски. ГЕРБ затвърди монопола си в БНБ с преизбирането на Радослав Миленков за още един мандат като подуправител (нейна номинация е и гуверньорът Димитър Радев). Получи креслото на управител на НЗОК, чийто бюджет за 2025-та надхвърли 9 млрд. лв. и разпределението му ще бъде дирижирано от Петко Стефановски.

Бившият министър на финансите в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков бе уреден с председателския пост на Фискалния съвет, в чийто състав бяха избрани още двама души, номинирани от ГЕРБ – Любомир Дацов и Десислава Калчева, но също и Атанас Атанасов, номиниран от ИТН, и Богомил Манов, номиниран от БСП. Освен тези придобивки, с избора на Орлин Колев в 12-членния Конституционен съд ГЕРБ вече има двама конституционни съдии от общо четиримата парламентарна квота – заедно с избраната по-рано Десислава Атанасова, за която имаше спекулации, че е по-скоро Пеевска, отколкото Бойко-Борисова кандидатура. 

Следващата седмица предстои избор на омбудсман, за чийто пост има най-много желаещи – шестима. Избраникът не просто ще заеме длъжността на обществен защитник, но ще попълни и т.нар. домова книга с ръководители на институции, измежду които ще може да се избира служебен премиер.

Марш на скок

След приемането на бюджета смените в регулаторите се развиха стремглаво. Без оценка на досегашната им работа, без гаранции за интегритета на избраниците, чиито изслушвания минаха бързичко и формално през парламентарните комисии. 

В Правната обаче се състоя същински „народен съд“ над бившия съдия от Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев, издигнат от ПП–ДБ за Конституционния съд. Не бе пощадена и кандидатката на ПП–ДБ за КЕВР Меглена Русенова заради бизнес съдружията си с бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Затова пък за член на КЕВР бе избран предложеният от „Позитано“ 20 Таско Ерменков, чиято кариера започва от армията, минава през военното разузнаване, за което има слаба атестация и нито един привлечен сътрудник, и обучение в Москва и стига до депутат от БСП. През 2018 г. със статус във Facebook народният представител Ерменков вся паника с „новината“, че водата в София е отровна. Но сега 69-годишният Ерменков и избраницата на ИТН Александра Богословска с опит като служителка от „Напоителни системи“ стават комисари в КЕВР.

Номинациите показаха късата скамейка на партиите, а също и нежеланието им да се противопоставят на предрешени избори. Големански например беше единственият кандидат за председател на КФН. Позицията е с мандат 6 години и функцията ѝ е да надзирава пазар за милиарди – капиталовия, частните пенсионни фондове и застрахователите. Големански сменя на поста друг кадър на ГЕРБ – Бойко Атанасов, бивш шеф на НАП, получавайки подкрепа от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружества и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Новият председател на КЕВР Младеновски работи в регулатора от 2016 г., оглавяваше дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и веднъж вече беше предложен от ГЕРБ и оттеглен. Единствената кандидатура, която ДПС–ДПС на Доган подкрепи, бе неговата, при това като оттегли своя кандидат за член на КЕВР Ремзи Осман. 

Игнорирането на най-малкия съдружник в управляващата коалиция накара председателя на групата Джевдет Чакъров да съобщи публично, че на 1 април ще обявят дали оттеглят подкрепата си. Причината – новото неписано управленско мнозинство, което е овладял Пеевски. Партньорите им от ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН разчетоха заплахата като извиване на ръце за постове (каквито не получават). Но депесарски шут като през 1992 г. не е възможен, освен че значимостта на новия „стабилизатор“ на властта в лицето на Пеевски ще нарасне. Той безочливо се самопровъзгласи за стабилизатор, а управляващите безропотно понасят публичните му инструкции, както го правеше и сглобката.

И ако през юли 2024 г. по лицето на Борисов се изписа облекчение, когато ДПС се разцепи и предложеното от ГЕРБ правителство с премиер Росен Желязков не мина, то днес демонстрира стоицизъм. Пеевски му отнема ролята на стабилизатор, Желязков – на премиер, и какво остана от могъществото на лидера на най-голямата българска партия и трикратен министър-председател?! Унизително някак.

Разногледата опозиция

Управляващите са случили на разединена опозиция. Едната част от нея – „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ – иска вот на недоверие заради външната политика на правителството, провокиран от смъртта на български гражданин, служител на ООН, в ивицата Газа. Световната организация съобщи, че българинът е загинал при удар от израелски танков снаряд, което Израел отрича. Вотът е обречен, но ще даде трибуна за атаки срещу правителството и ще укрепи позициите на опозиционните партии сред антисистемните избиратели. И трите формации са евроскептични, срещу еврото и с открити или завоалирани симпатии към Москва. Лидерите им се обявяват за врагове на Борисов и Пеевски, а с тази реторика са досущ като друга част от опозицията ПП–ДБ, на които все им се напомня, че допреди известно време са били в колаборация със същия този Пеевски (заради злополучните конституционни промени). А неговото ДПС – Ново начало е номинална опозиция – защото подкрепя кабинета.

Президентът Румен Радев играе същата игра като парламентарната тройка с гръмки имена. Призова правителството за „ясна и проактивна позиция“ по случая със загиналия в Газа Марин Маринов, с което на практика подкрепя вота на недоверие:

[…] аз очаквам от правителството да има една достойна позиция и да изисква такава информация. Ние не можем, особено това – първата позиция на правителството – да разчитаме на информации само от една страна, и то страна, която е част от този конфликт.

… и също насочи огъня към тандема на неволята Борисов–Пеевски:

Стабилността на правителството зависи от архитектите на мнозинството. Това са г-н Борисов и г-н Пеевски, зависи от диалога между тях, от разбирателството между тях двамата, защото те са кадровиците на правителството, те са и хората, които решават накъде да върви.

При толкова гласовита и единна опозиция в лицето на „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, съвпадащи си и във вътрешно-, и във външнополитическите възгледи, за ПП–ДБ е трудно да изпъкнат като алтернатива. А те декларират цел, идентична с тази на управляващите – приемането на еврото. Освен това двете политически сили все по-често започват да се явяват поотделно за публични изявления, с различни позиции и предложения, в това число и по бюджета. ПП–ДБ са в изключително неизгодна политическа позиция, тъй като не могат да бъдат в един лагер нито с опозицията, макар да са опозиция, нито с управляващите въпреки общата цел. Ако не изградят ясен и убедителен политически разказ, който да надхвърли фокуса върху Пеевски, рискуват да се обезличат и да загубят влияние.

„Ставаш европрокурор и това е“

Докато се разпределят постовете в регулаторите, се разрази скандалът с българската европрокурорка Теодора Георгиева. Дали тя е пешка в обръча на зависимости, държан от търговците на правосъдие, като Пепи Еврото (в неизвестност) и Мартин Нотариуса (застрелян), или е жертва? А може би и двете. 

Макар и в неизвестност, обвиненият бивш следовател Петьо Петров (или някой от негово име) разпраща уличаващи видеа до медии. (Пред)последното, с дължина 4:20 минути от 13 януари 2020 г., е от офиса на Еврото в ресторант „Осемте джуджета“, на чието име е наречено разследването на Антикорупционния фонд. Във видеото жена, чийто глас е като на Теодора Георгиева, но се вижда в гръб, обяснява на Пепи Еврото процедурите за избор на европрокурор. Той пък се интересува как могат да се откажат другите две конкурентки (Светлана Шопова-Колева и Десислава Пиронева – б.а.) Накрая се чува гласът му:

Ставаш европрокурор и това е.

В своя защита Георгиева се оправда с натиск от Пеевски върху нея заради разследвания за злоупотреби на големи обществени поръчки в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и за разширението на депото в Чирен (от последното тя си е направила отвод). В скорошно интервю пред „Капитал“ Георгиева съобщи за корупционни схеми и за умишлен саботаж от МВР по разследвания, водени от Европрокуратурата. 

Това не е първият сигнал от „подземието“ срещу Георгиева. В другия се твърдеше, че Еврото ѝ е давал по 10 000 лв. всеки месец, за да оказва натиск по дела, наредени от него. Обещават се и още разкрития от неуловимия „отмъстител“.

А за първи път в историята си Европейската прокуратура започна проверка срещу свой – срещу българската европрокурорка, която е временно отстранена от поста ѝ. Според Георгиева проверката е заради отвода ѝ по делото „Чирен“, а не заради записите. Но записите също трябва да бъдат проверени. 

Колко такива още пази архивът на Еврото? Част от него е иззет и се съхранява нейде в прокуратурата, другата е неизвестно къде. Записите обаче може да се окажат върхът на айсберга, който заплашва не само кариерата на Георгиева, но и интегритета на Европейската прокуратура.

В лаконичните си публични изявления по скандала Георгиева не отговаря на най-съществения въпрос – тя ли е жената от записа и ако да, какво е правила в офиса на Еврото в „Осемте джуджета“. Обясненията с натиска от Пеевски и твърдението ѝ, че е искал 20 млн. лв. от изпълнителите на обществената поръчка за разширението на „Чирен“, както и че се чувства застрашена от него, не са достатъчни. От значение е какви доказателства ще представи. Самият Пеевски съобщи, че ще подаде сигнал до прокуратурата заради думите ѝ, и я обвини в тесни връзки с „Продължаваме промяната“.

Пред „Сега“ журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, разкрил аферата „Осемте джуджета“, потвърждава, че съдебната система се управлява оттам, а с изчезването на Пепи Еврото някой контролира архива му:

Всеки, който е ходил в „Осемте джуджета“, вече знае какво го чака, ако не слуша. Докато са в системата, всички хора, които са минали оттам, ще са зависими. Това е най-опасното нещо, което може да се случи на изключително сринатото като авторитет и ефективност правосъдие.

Проектът за разширение на единственото газохранилище в България „Чирен“ има за цел да увеличи капацитета му. Планира се активният обем на съхранявания газ да достигне 1 млрд. куб.м – почти една трета от годишната консумация на България, а дневните капацитети за нагнетяване и добив да се увеличат до 8–10 млн. куб.м. Сега максималният му капацитет е наполовина.

През юни 2022 г. „Булгартрансгаз“ подписа грантово споразумение с Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) за безвъзмездно финансиране на проекта в размер на 77,9 млн. евро по Механизма за свързване на Европа.

Трите обществени поръчки за проекта бяха спечелени от консорциуми, във всеки един от които водеща е известната строителна компания „Главболгарстрой“. Преди спирането на проекта заради съмнения за корупция авансово бяха изплатени над 178 млн. лв. без ДДС.

Докъде ще стигнат?

Поредният скандал се развива на фона на неясните намерения на мнозинството + Пеевски за назначенията – ще съумее ли да избере политическата квота във Висшия съдебен съвет (ВСС) и членовете на Инспектората, за които е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 депутатски гласа, или не. Пред новия състав на ВСС стои задачата да избере и нов главен прокурор.

Каква ще е процедурата този път? През февруари парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси прие правилата за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушването и избора на членове за съдийската и прокурорската колегия на ВСС. Но засега няма яснота кога ще започне същинският процес, за който анализаторът от Института по пазарна икономика Иван Брегов прогнозира, че пак ще е предизвестен:

Реалистично би било да кажем, че това са поредните процедури и избори без особен смисъл. Те пораждат следното – във ВСС да има твърдо малцинство, което полага усилия да изпълнява задълженията си, но твърдото политически и икономически зависимо мнозинство си назначава когото където поиска – от редови прокурори до главни, от удобни до откровено амбулантни председатели на съдилища.

Този предстоящ избор обаче има потенциала да разпадне управляващото мнозинство въпреки хватката на Делян Пеевски, който не позволява „дестабилизация“. Стига ГЕРБ да реши да напусне кораба. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vlastta-na-sebe-si-prilicha-ne-i-dps/

През 2025 г. не шутът на Доган, а корпуленцията на Пеевски вдъхва страх и затова съвместната пресконференция на управляващите – ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица и „Има такъв народ“, е просто епизод от политическото шоу. На нея те обявиха как присъдружният им партньор ДПС–ДПС на Ахмед Доган непрекъснато искал нови и нови постове и така дестабилизирал властта, за да предизвика предсрочни избори. 

Хибридната опозиция

Доганистите пък заявиха, че няма да бъдат „смокинов лист за задкулисните договорки с Пеевски“. Не казаха обаче, че ще разпаднат управлението – та нали само то държи главата им над водата, иначе санкционираният за корупция олигарх ще ги погълне и ще изплюе костите им, както направи с „Булгартабак“. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов ДПС–ДПС иска зам.-министър на труда и социалната политика, зам.-министър на външните работи и шест поста в регулаторите, но няма да получи нищо преди гласуването на бюджета за 2025 г. Изглежда, ще се раздава според заслугите при приемането му, а ДПС на Доган вече намали шансовете си, тъй като не го подкрепи на първо четене. Включи се обаче конкуренцията.

Има ли ново, скрито мнозинство, след като ДПС – Ново начало подкрепи предложения от управляващото мнозинство бюджет на първо четене? По тъмни доби, далече от светлината на деня, се сформира скрито мнозинство с тежката, задушаваща прегръдка на „момчето“ с корпулентни възможности, което отдавна реди и пренарежда зависимостите в държавата.

Севим Али, ДПС–ДПС

Двата лагера се обвиняват взаимно във връзки с Делян Пеевски. Тошко Йорданов (ИТН) дори обяви, че ДПС–ДПС непрекъснато вадели списъци с хора за назначаване, един от които дори се занимавал с разпространяване на детска порнография. В обществото обаче се появи странно привикване към Пеевски, след като всички политически сили по един или друг начин бяха във връзки с него. Публичността на Пеевски, скрит в сенките само допреди няколко години, вече е трудно да бъде игнорирана.

А през това време управляващите играят и с двете ДПС-та според конкретната си належаща нужда.

Те [ДПС–ДПС, б.а.] имат други цели – извън тези, свързани с държавата, включително и непрекъснато поставяне на теми, свързани с постове. Те имат за цел да дестабилизират и да отидат на избори. Единствената парламентарна група, която е заявила решение за избори, е групата на ДПС – Ново начало. Кой работи за интересите на ДПС – Ново начало, се налага като извод.

Деница Сачева, ГЕРБ-СДС

В действителност никоя от тези четири сили не иска да обърне лодката на властта. Не го иска и петата – „опозиционерът“ Пеевски, защото сега е най-удобният момент да затвърди влиянието си. Ето, лидерът на ГЕРБ отрича съществуването на такова влияние, защото няма как да бъде разграден модел, който е в опозиция, и твърди, че най-свързаният с Пеевски човек е Джевдет Чакъров.

Но ДПС – Ново начало е хибридна опозиция – самообяви се за такава, твърди, че няма да издига кандидати, нито ще участва в най-голямото превъоръжаване с власт, каквото са изборите на 96 нови членове на регулатори и в съдебната система. Но влиза в задкулисни договорки с управляващите. Така хем пази реномето на властта, хем атакува, критикува или саботира част от действията ѝ, но и я подкрепя във важни моменти. Последните два са ключови – подкрепи одобрението на бюджета за 2025 г. на първо четене и провали създаването на временна комисия, която да изясни кой и защо саботира работата на Европейската прокуратура в България. ДПС – Ново начало гласува заедно с ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ и ИТН и в двата случая, показвайки кой е асото в ръкава. Също демонстрира на ДПС–ДПС, че не са така насъщни.

МЕЧ внесе предложението за създаване на временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно системните случаи на саботаж, забавяне и противодействие от страна на български институции срещу разследвания на Европейската прокуратура от 2021 г. досега. За него гласуваха също ПП–ДБ и „Възраждане“, но и ДПС–ДПС. Защо депутатите поискаха такава комисия? Защото в интервю за „Капитал“ европейската прокурорка Теодора Георгиева огласи шокиращи данни как държавни институции възпрепятстват работата ѝ.

Мрежата – от прихванати хора без съвест

Освен собствена партия обаче, единствен Пеевски притежава и нерегламентирана „девета“ парламентарна група в 51-вото НС – това са депутати от различни политически сили, белязани от зависимостта си от олигарха и мрежите му. Тяхната „принадлежност“ към Пеевския клан се разчита по издигането и подкрепата за точно определени кандидати. Например Драгомир Стойнев и Кирил Добрев от БСП пламенно защитават кандидатурата на Росен Карадимов, понастоящем в управата на Българската банка за развитие (ББР), за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – и тримата публично отричат да са хора на Пеевски.

Как Пеевски се е сдобил с такава широка мрежа? Обяснението е на Божидар Божанов (ПП–ДБ) в личния му блог.

Сигурно пропускам нещо извън СРС-та, подкупи, компромати, бонуси, кариерно развитие, вкл. на роднини. Но всичко това се е случвало, с твърдяното активно участие на Пеевски, в последните 15–20 години. Всеки от тези механизми е прилаган спрямо все по-широк кръг хора – магистрати, служители в службите, политици, министри, държавни служители. И с всеки следващ „прихванат“ е ставало по-лесно този кръг да се разширява още и още.

Пеевски е брокер на реална власт, който чрез незаконни средства осигурява на всеки каквото му трябва, но при едно условие (като в „Приказка за стълбата“) – взема ти по нещо, най-вече съвестта. 

Спорната номинация на Росен Карадимов за малко възпря устрема на управляващите към бързо обновяване на регулаторните и контролните органи, някои от които пресрочили с повече от мандат времето си. Има големи шансове обаче ГЕРБ да го подкрепи, като Борисов призова БСП да излязат и да обяснят кандидатурата на Карадимов, а преди ден допусна и избора му. Междувременно бизнес организации и синдикати също се впуснаха в негова подкрепа, което, както казва Карадимов, го мотивирало да не се отказва.

Ако за КЗК влезе за гласуване в този вид, в който е предложена сега – ГЕРБ я гласуваме, ако не – ще останем с тези регулатори.

Бойко Борисов

Все още обаче не е постигнато пълно съгласие за подялбата на постовете в ключовите институции и договарянето на подкрепата. Затова и изборите им се бавят – въпреки приетите процедурни правила и кандидати, някои от които вече изслушани. 

Както стана ясно обаче, първо ще се приеме бюджетът, чието окончателно гласуване трябва да стане до 31 март. Феноменалният ръст на възнаграждения в него – между 50 и 75%, е за работещите в силовите структури, като МВР, ДАНС, ДАТО. Затова пък детските надбавки и майчинството за втората година са замразени на досегашните си нива. Наред с това властта се кани да излее 7 млрд. лв. в държавни фирми и предприятия в енергетиката, инфраструктурата, здравеопазването, ББР (заради санирането – любимата схема на ГЕРБ, която ще се осъществява с пари от бюджета).

Депесарският шут вече не е възможен

Въпреки че недоволства от разпределението на постове, ДПС–ДПС не може да срути правителството. „Депесарският шут“ – метафора от Прехода и символ на рисковете от партньорството с ДПС, днес е само спомен от времето, когато българската политика се въртеше от няколко големи играчи, а единното тогава ДПС беше в центъра на този процес. 

Но днес не е такъв фактор. През 90-те години ДПС използваше силови методи, за да влияе върху играчите на политическата сцена. През 2025 г. ситуацията е много по-различна. Ядрото в ДПС, струпано около почетния председател, не само се топи, а и се раздира от вътрешни противоречия. Самият Доган беше показан за кратко в предизборната кампания, а после отново скрит, защото образът на Сокола вече не вълнува. Редките му появи пред избиратели в последните месеци не са били посрещани с голям ентусиазъм. 

Все повече млади избиратели се насочват към структурите на Пеевски като по-перспективни за кариерно израстване. Социологически агенции показват, че ДПС–ДПС изпада на все по-задна позиция, ако изборите са днес. Последното проучване на „Маркет Линкс“ му отрежда пето място с резултат от 6,6%.

Така че „депесарските шутове“ отдавна са извън политическия тренд – балансът на силите е различен, ДПС не прилича на себе си. Пеевски умело се притуря към управляващата коалиция, която не се противи да се възползва от гласовете на ДПС – Ново начало. Засега нищо не помрачава величието на задкулисието (му) на политическата сцена. Секнаха престрелките с президента Радев. Някой помни ли, че Пеевски се обръщаше към президента с „Мистър Кеш“, говореше за „Пътя на копринките“, правейки асоциации с близък до Радев съветник?! Приключи и този политически водевил, сега двамата са в лагера на консерваторите миротворци, все едно каква част от Украйна ще отреже мирът, и най-добре да е победа за Русия.

Гласуването за Карадимов в пленарната зала ще е първият тест – и какво ще направят ГЕРБ и Борисов. 

Но властта на себе си прилича.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kushta-ot-karti-shte-se-skusa-li-kosumut-na-velichie/

Лидерът на „Възраждане Костадин Костадинов сигурно сънува кошмари с главно действащо лице Ивелин Михайлов, негов пряк конкурент и най-известното лице на „Величие“. Косъмът, който държи извън парламента партията, родена от схемата „Исторически парк“, е на път да се скъса и тя да стане девета политическа сила в 51-вото Народно събрание. 

Причината е, че Конституционният съд (КС) разпореди на Централната избирателна комисия (ЦИК) да преизчисли резултатите от изборите на 27 октомври 2024 г. КС провери как е отчетен вотът в 2204 от общо 12 920 изборни секции, и установи, че в 46,75% от тези секции има „промяна в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи, като отделно от това е налице промяна и в останалите съпоставяни данни“. Разминаване има и в броя на недействителните бюлетини – в 35,78% от 436 избирателни секции. 

ЦИК възлага преизчисляването на държавната фирма „Информационно обслужване“, която извършва компютърната обработка на резултатите от изборите. Новите данни се очакват в първите седмици на март, когато ще стане ясно дали ще има пренареждане на мандатите. 

Бурята не е изненадваща. Още когато изборните резултати бяха обжалвани миналата есен, всяка от парламентарно представените политически сили пресметна колко мандата ще загуби, ако „Величие“ прескочи 4-процентовата бариера и получи 10–12 депутати. Сметките им не станаха публични, но едно е сигурно – управляващото мнозинство, което сега разполага със 126 депутати, става малцинство или в най-добрия случай се озовава на ръба. 

Сеизмична заплаха

Управленската конструкция, която бездруго се клати като къща от карти от самото начало, е застрашена от рухване – не заради неудовлетворени амбиции за властови позиции, а поради трудността да наложи елементарни решения, ако изгуби мнозинството. При това не в неопределено бъдеще, а още през март, когато бюджетът за 2025 г. няма да е окончателно приет, нито ще е приключил процесът по обновяване на регулаторите и контролните органи. А за избор на нови членове на ВСС и Инспектората, където е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа, не може и да се мисли. 

Процесът по попълване на стотината позиции в „перманентната власт“ обаче върви с пълна сила. Управляващото мнозинство – ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС – се зае най-напред с овладяването ѝ, въпреки че близо месец и половина след клетвата на правителството са назначени едва осем заместник-министри. Най-вероятно до средата на март Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще бъдат с нови членове и ръководство, ще бъде попълнено и мястото на съдия в КС. Но депутатите няма да успеят с всички 15 процедури, открити до момента. Преговорите по номинациите не спират и ако за НЗОК има един-единствен кандидат, излъчен от ГЕРБ, за други позиции конкуриращите се партии ще търсят свои мнозинства. Например за конституционен съдия партията на Бойко Борисов номинира университетския преподавател доц. Орлин Колев, а професионалната общност и ПП–ДБ издигнаха Йонко Грозев, който до миналата година беше българският съдия в Европейския съд по правата на човека.

За някои персони, като предложения от БСП за шеф на КЗК Росен Карадимов, се влиза в сериозни схватки, особено след припомняне на зависимостите му от санкционирания за корупция лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. В защита на Карадимов излезе председателят на парламентарната група на БСП–ОЛ Драгомир Стойнев, самият той уличаван като човек на олигарха. 

Ако ДПС на Ахмед Доган не подкрепи Росен Карадимов за председател на КЗК, това ще провали избора на всички ръководители на регулаторни органи.

Но ДПС–ДПС не скланя – или по-скоро не е удовлетворено от офертите за други постове и бавещите се назначения на техни заместник-министри. От формацията дори поискаха смяна на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), председател на Съвета за съвместно управление, тъй като този орган не функционира, както е предвидено в споразумението. 

БСП от своя страна е привлякла ИТН и ДПС на Пеевски в търсене на подкрепа за поста на енергиен комисар в КЕВР за кандидата си Таско Ерменков, срещу когото ПП–ДБ са издигнали Меглена Русенова, председателка на Българската фотоволтаична асоциация. Голямата въпросителна е кого ще подкрепят в пленарната зала ГЕРБ–СДС. Ерменков, чиято принадлежност към ДС е известна като бивш офицер от военното разузнаване, както са известни и проруските му симпатии, е дългогодишен депутат от БСП. ИТН и „Ново начало“ пък атакуваха Русенова, че е имала общи дружества с издателя Иво Прокопиев и ще прокарва корпоративни интереси. Председателското място в КЕВР, изглежда, е „запазено“ за кандидата на ГЕРБ Пламен Младеновски.

Труден баланс

До обявяване на решението влиза ли „Величие“ в парламента, или не, новите състави ще са избрани. Но остават други и формацията, чието лице е създателят на схемата „Исторически парк“ Ивелин Михайлов, може да участва в договорките за приемане/отхвърляне на един или друг кандидат. 

Къде би се наредила „Величие“ – в опозиционния лагер, предвид реториката на Михайлов, който обяви наскоро, че партията му започва кампания за президентските избори, макар и да няма обявен кандидат (!), за да не стигне Борисов на балотаж на изборите за държавен глава през есента на 2026 г. 

Докато чакат решението на КС, недоволни от забавянето му, Михайлов и екипът му обикалят България, издигайки лозунги срещу Борисов и Пеевски и с желание „Величие“ да се обедини „с опозиционните партии“ в парламента, тъй като се саморекламират като активни борци срещу мафията. Тази реторика е различна от радикализма на Костадинов и „Възраждане“, макар че и лидерът на националпопулистите отскоро е взел Бойко Борисов на прицел. Освен това Михайлов се противопоставя значително по-меко на еврото и неговият патриотизъм излъчва повече позитивизъм, за разлика от драматичния Костадинов, който надига глас как ще се принесат в жертва, но България няма да е в еврозоната. 

С величавата си осанка и небрежния си спортен аутфит Михайлов ще затъмни и другия политик антимафиот – лидера на МЕЧ Радостин Василев. Някогашният адвокат на ЦСКА, откъдето датира познанството му с Васил Божков, преминал през няколко партии, папагалства и тези на Пеевски, макар публично да казва, че чака „Величие“ в парламента за битка срещу Борисов и Пеевски. Например и той, също като Пеевски, е за одържавяване на бургаската рафинерия „Лукойл“, но отрича да са в синхрон и даже твърди, че олигархът плагиатствал тяхното предложение.

Ако „Величие“ влезе в 51-вия парламент, за лидера на ГЕРБ ще е още по-трудно да запази крехкия баланс в управляващото мнозинство, върху което оказва натиск и олигархът. Напрежението е повишено заради задкулисните преговори за попълване на регулаторите, а при евентуална трансформация на мнозинството в малцинство безпринципните договорки за подкрепа ще се увеличат. (С изключение на Висшия съдебен съвет и Инспектората, останалите членове на регулатори се избират с обикновено мнозинство от половината плюс един от присъстващите в залата депутати.)

Тази седмица лидерът на ГЕРБ даде две възможни опции, ако мандатите в 51-вото Народно събрание бъдат преразпределени – правителството да продължи работа като кабинет на малцинството и нови преговори с „Демократична България“ (ДБ). Той повтори, че хоризонтът на управление е до 1 януари 2026 г., когато България ще влезе в еврозоната, затова ще търси подкрепа: 

Ако няма мнозинство в Народното събрание – всички, които искат до 1 януари 2026 г. да има редовно правителство по пътя за еврозоната.

Партньорът на ДБ – „Продължаваме промяната“, вече обяви, че няма да участва в такива преговори, а ДБ – че такава покана към тях не е отправяна. Предишните преговори за съставяне на правителство, които водеха ГЕРБ и ДБ, се провалиха, след като партията на Борисов еднолично обяви прекратяването им. При вече съставено правителство едва ли ДБ биха приели, но не е изключена подкрепа за отделни политики и кандидати.

Въпреки заплахата да се трансформира в малцинство, управляващата коалиция ще даде мило и драго да се задържи до края на годината. Не защото присъединяването към еврозоната е стратегическа цел, а за да участва в разпределението на предстоящите назначения. Сигналите, които идват от четирите политически сили, са именно в тази посока, а Кирил Добрев (БСП) беше пределно ясен:

БСП няма да предизвика избори, дори мнозинството, участващо в управлението, да стане малцинство.

Допускането на „Величие“, на която трийсетина гласа попречиха да премине летвата за парламента, не просто ще компрометира изборния процес – доверието в него ще падне под санитарния минимум. 

Изборни експерти като проф. Красимир Калинов, статистик, участвал като вещо лице в проверката на бюлетините, възложена от КС, обаче не смята, че ще има преразпределение на мандатите. По БНР той обясни, че трагедиите ще са вътре в партиите, на личностна основа.

Могат да се завъртят депутатите вътре в самите партии – от един избирателен район да излезе депутат, а на негово място да влезе народен представител от друг район, но от същата партия.

Развръзката наближава. Но дори и „Величие“ да остане отвън, едва ли някой в България вярва, че изборите са честни. Затова властта се отплаща с високи заплати на МВР – все така да ги пази.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kabinetut-zhelyazkov-konservativniyat-udoben-brak/

Разни караконджули наплашиха хората, че ако няма редовно правителство, българите ще ги сполетят какви ли не злини. Гражданите се отвратиха от политиците, политиците се умориха и изхабиха от поредицата избори и ето че кабинетът е факт. След такова „бабуване“ обществото изглежда готово да преглътне почти всичко, което политиците му сервират – дори най-противоречивите съюзи.

Погледнато отвън, в България вече управлява коалиция с проруска партия в редиците си. С такова заглавие излезе The Financial Times предвид участието на БСП в управляващото мнозинство, формирано от ГЕРБ–СДС. В този съюз влизат още националпопулистите от „Има такъв народ“ (ИТН) и формалните либерали от ДПС – Демокрация за права и свободи (ДПС–ДПС). То предостави своите 19 гласа, за да гарантира с мнозинство от 126 народни представители избирането на кабинета с премиер Росен Желязков (ГЕРБ–СДС).

Вярва ли някой, че такива обиграни и особено прагматични политици, каквито са несъмнено в ДПС, ще подкрепят управляващо мнозинство с решаващи гласове, без да поискат нищо в замяна? Историята говори друго, а последните събития са показателни. 

През юли 2023 г. ДПС, тогава още оглавявано от олигарха Делян Пеевски, санкциониран по „Магнитски“, стана партньор в коалицията между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, по-известна като не-коалиция и сглобка. Макар да не бе обявено публично, беше известно, че срещу участие в мнозинство за конституционни промени на ДПС е гарантирано запазване на влиянието в регулаторите. Когато се разбра, че им отказват, сглобката се разпадна при ротацията след едва шест месеца управление. А отменените от Конституционния съд текстове от основния закон не само обезсмислиха съглашението, но и нанесоха трудно поправими репутационни щети на ПП–ДБ. 

Единственият приоритет със срок

Обновяването на най-значимите органи е сред първите приоритети на новото мнозинство, както се разбира от споразумението за управление. До 30 дни от подписването му, тоест до средата на февруари, трябва да е готова хронограмата за избор на контролни и регулаторни органи.

Всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение. 

Първите са Висшият съдебен съвет и неговият Инспекторат, омбудсманът, Антикорупционната комисия, Комисията за конфискация и Сметната палата. На фона на общите фрази и клишета, с които е пълно споразумението, като например „извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда“, тази конкретика е забележителна. И не само. В цялото споразумение от 11 страници всъщност има вписани само два срока – законодателна програма до месец, хронограма и избор на членове на регулатори и в съдебната власт – в рамките на година.

Но най-важните членове се избират с най-голямо мнозинство – от 160 депутати, така реши 50-тият парламент по предложение на сглобката. Затова и споразумението за кабинета „Желязков“ предвижда управляващите да обсъдят възможност за кандидати и на други формации. Някои започнаха да подсказват, че това би било шанс за ПП–ДБ, след като изгубиха възможността да участват в правителството. 

На 5 януари, час след края на поредните разговори между ГЕРБ и „Демократична България“, от партията на Бойко Борисов съобщиха, че ги прекратяват заради нежеланието на ДБ да подкрепи Росен Желязков за премиер. Запазвайки тогава мълчание, ДБ проговориха едва сега, за да обявят, че не са били информирани предварително за решението на ГЕРБ и че мерките, които биха изолирали Пеевски от институционалното обновление, са останали извън споразумението. 

Затова пък другото ДПС не е в изолация. А и все едно кое ДПС. Движението винаги е било част от статуквото, също и от тъмните нелегитимни мрежи на влияние, функциониращи зад кулисите на институциите. Какво се е променило? Да не би ДПС да дава своя десятък в борбата за правова държава, отказвайки се от дял във властта, само и само врагът Пеевски начело на другия брат близнак да е в опозиция? Оглавяваната от Ахмед Доган партия ДПС – Демокрация за права и свободи, успешно изигра ролята на жертва на олигарха, но виктимизацията, свързана с натиск върху активисти и кметове и с антикорупционни и прокурорски „бухалки“, не пречи да бъде поставен въпросът с какво ценностно едното ДПС е по-различно от другото. В крайна сметка тяхното ДНК е не просто сходно, а идентично. 

Отделянето на Пеевски с част от някогашния елит на ДПС и със създаден от него нов не променя същността на формацията, разделила се на две. Едно е ясно – политическата аритметика може да изглежда различна, но правилата на играта в българската политика остават непроменени.

Засега обаче кръгът около Доган е наложил стратегическата фасада на политическа сила, която не иска нищо в замяна на подкрепата си. Същото направи и Пеевски в предходния парламент в опит да се препозиционира като конструктивен играч в процеса на изграждане на „правова държава“ и в предните редици на евроатлантиците. 

С въздишки на облекчение

Липсата на открити претенции за участие във властта може да е ход за намаляване на общественото недоволство, докато зад кулисите се дърпат конците. ДПС има черен колан в тази игра на влияние, а „изпуснатата“ в навечерието на връчването на мандата информация, че искат постове, но им е отказано, е просто игра. Така, от една страна, се демонстрира, че без тях не може, от друга – колко твърди и непреклонни са ГЕРБ. Обществото обаче едва ли вярва, че ДПС е обикновена подпора на правителството и мнозинството, а въпросът какво е поискало, скоро ще намери своя отговор в реализацията на приоритетите.

След гласуването на правителството, избрано повече от 80 дни след изборите, въздишките на облекчение са повече, независимо от реториката в пленарната зала. Партиите не искат нови избори. Дори и за някои от най-кресливите в опозиция, каквито са „Възраждане“ и МЕЧ, е по-изгодно да са част от работещ парламент, макар че конкуренцията в тази част на политическия спектър е огромна, а избирателите на Костадин Костадинов се умориха да чакат кога ще вземат властта. 

За ГЕРБ–СДС би било недопустимо отново да се провалят в опита да съставят правителство. А и във всеки момент могат да разтурят коалицията, в случай че започне да им пари под краката. Бойко Борисов не влиза в конфронтация с Пеевски. 

ГЕРБ има шанс да извлече позитиви след влизането на България в еврозоната, което е все по-вероятно да стане от 1 януари 2026 г. Така Борисов ще се похвали с пълен цикъл, след като в края на третото му правителство България беше приета в Европейския банков съюз и в т.нар. чакалня на еврозоната – механизма на валутните курсове ΕΡΜ II. 

В споразумението за съставяне на кабинета пътят към еврото е изчерпан с изречението: 

4.4. Продължаване на усилията за членство на България в еврозоната. 

Засега министрите на БСП, която открито се противопоставя на този процес, избягват коментари по темата. Те най-вероятно са заети да четат списъци за назначения, които в скоро време ще извършат. 

За еврозоната другият партньор във властта – ИТН, мисли като „Възраждане“: някой ден, но не сега. Нали двете политически сили заедно искаха да правят такъв референдум. По Нова телевизия в петък депутатът от ИТН Станислав Балабанов обясни позицията.

ИТН са „за“ България да влезе в еврозоната, но когато е готова – с тази дупка от 18 млрд. лева по-скоро не е готова.

За ПП–ДБ оставането в опозиция ще е изпитание и за лидерството им, и за вътрешнокоалиционните връзки – напрежението между двете формации е видимо, а фактът, че преговорите с ГЕРБ водеше само ДБ, намали шансовете за добър изход. В първите часове след гласуването на новия кабинет от „Продължаваме промяната“ обявиха, че пускат канал в ΥοuTube „Опозиция“, в който ежедневно ще представят позициите си. 

Борисов пък обвини лидерите на ПП в съглашателство с Пеевски и неговото ДПС – Ново начало, споменавайки за „погледите като на мартенски мачароци между Асен Василев и Данчо Цонев“.

Всички колеги много искахме „Да, България“ да влезе в правителството. Затова приехме всички компромиси за съдебната реформа. Затова и чакахме до последно. Ние положихме много усилия с ДБ. Но не стана. Затова преценихме, че по-добрият вариант е АПС. Защото няма нужда от празнодумни декларации, които повече от месец да ми ги веят. Когато вкарваш в правителството най-големия враг на Делян Пеевски – Ахмед Доган… Как по-ясно да го кажа?! Да ви кажа, че няма да работим с Пеевски?! Няма да работим с Пеевски.

Запазването на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор за още шест месеца не вещае добри новини за ръководството на ПП в лицето на Кирил Петков, Лена Бориславова и Асен Василев. На първите двама бяха поискани имунитетите, но Бориславова не се е отказала от своя, за разлика от Петков. Василев е застрашен от евентуални показания на сътрудника му Лъчезар Ставрев, арестуван за длъжностно престъпление и пране на пари и оставен за постоянно в ареста от Софийския апелативен съд. Много свидетелски показания изтекоха контролирано в медии, свързвани с Пеевски. 

Лика-прилика

А обединилите се в правителство политически сили повече си приличат, отколкото се различават. Консерватизмът им започна да личи още повече след избора на Доналд Тръмп за американски президент, също и проруските симпатии, изразени по-слабо или по-силно при всяка от тях. (Лидерът на ИТН Слави Трифонов беше поздравил Доналд Тръмп за избирането му като американски президент като част от общото консервативно семейство.) Коалиралите се в правителството партии могат да бъдат разграничени единствено по формални белези, като членство в европейското политическо семейство например. Макар че БСП е твърде далеч от европейските социалдемократи. 

Част от този консервативно-патриотичен блок е и президентът Румен Радев, без чието съдействие правителството не би било възможно. За първи път ГЕРБ ще управлява с министър-председател, който не се нарича Бойко Борисов. Това би могло да донесе само неприятности на Росен Желязков въпреки неговата маневреност и опит и в ГЕРБ, и в държавната администрация.

В парламента цялата отговорност за укрепване на мнозинството пада на гърба на Борисов. Лидерите на БСП са в правителството, групата лесно може да бъде „пробита“. ИТН са доказали, че не са от най-стабилните съюзници. Ако партия „Величие“ влезе в парламента, мнозинството става трудно за удържане и с цената на кой знае какви компромиси. 

Консервативният удобен брак ще издържи ли?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmite-izbori-poveche-otrova-ili-poveche-demokratsiya/

Още преди да бъдат преброени бюлетините от седмите парламентарни избори за последните три години в България, политолози вече предсказваха осмите. Защо да се боим от избори – изборите лекуват демокрацията! Но каква демокрация? В държава, в която политическата нестабилност и сътресения станаха неотменни спътници в последните четири години, гласуването – това върховно право на всеки гражданин на демократично общество, бе сериозно опорочено, доверието в институциите, политическите лидери и партиите – силно снижено, а политическата апатия – качена в небесата. Изборите имат все по-слаба връзка с бъдещи политики, а партиите печелят избиратели благодарение на страстите, които разпалват, с битки и ненавист.

Как едни осми избори биха излекували поне една от тия болести на българската демокрация? За да успеят, ще трябва да възстановят истинския демократичен процес, в който гласуването е не само акт на участие, но и реален механизъм за избор на бъдещи политики. В момента изглежда, че българските политици преследват далеч по-прагматични цели, а политиката не само че се поляризира до крайност, но и полюсите си имат лица.

Президентът и Kой/Кои

През последните години на политическа криза лидерската роля не просто на президента като институция, а на Румен Радев като личност укрепна. На „Дондуков“ 2 се е окопала една много силна фигура със симпатии към Кремъл, но и към унгарския лидер Орбан. От 2021 г. насам Радев влезе в сблъсъци с лидерите на най-големите политически сили. Започна от най-могъщия, какъвто безспорно е създателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, трикратен премиер. След поредица от взаимни нападки и ескалация на напрежение с протестите през лятото на 2021 г., с вдигнатия юмрук и нахлуването в Президентството, двамата днес са в студен мир, а понякога влизат и в тактически съдружия. 

Радев продължи с тези, на които осигури трамплин за политиката, като ги покани в служебното си правителство – създателите и съпредседатели на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев. Последваха сериозни схватки, а заради силата, която получи президентът с управлението на служебните си правителства, ПП и „Демократична България“ подеха инициативата за промяна на Конституцията, която да му отнеме тези правомощия. С новата конфигурация в Конституционния съд и внесената жалба срещу промените в Конституцията има шанс те да паднат, а Румен Радев – да си възвърне правомощията. Томахавките с ПП–ДБ сега са заровени, а заради общия враг – олигарха Делян Пеевски – Радев и коалицията са и (временно) в един лагер.

От началото на втория си мандат Радев влезе в конфликт с председателката на БСП Корнелия Нинова – един от хората, проправили му пътя в политиката. Но Нинова вече е изключена от БСП, а настоящото ръководство на социалистите се съобразява с Радев. В депутатските листи беше включена близката до него Наталия Киселова, която сега е предлагана и за председател на парламента от името на БСП – Обединена левица.

Пеевски се е позиционирал срещу Радев, когото нарича Мистър Кеш, подобно на противопоставянето с Борисов през 2021 г. заедно с тогавашния главен прокурор Иван Гешев. В действителност тази вражда легитимира и двамата като изтъкнати борци на сумо на политическия тепих.

Силата на Румен Радев не би била в политически проект – любима дъвка от поне две години, а във възстановяване на опцията за служебните кабинети. Дори инициаторите за конституционните промени ПП–ДБ вече са се отказали от публичната им защита и от аргумента, че не бива да се съсредоточава толкова власт в президентската институция. А с Румен Радев за президент всички евроскептични партии и формации с проруски и националпопулистки уклон, нароили се в последните години, утвърждават влиянието си сред обществото и формират един силен блок. Осмите избори ще са още един бонус за този тренд.

Какво се случва с партиите

Изявлението на вицепрезидентката Илияна Йотова, обявила 51-вия парламент за нелегитимен, както и жалбите за частично/пълно касиране на изборите хвърлят сянка върху служебното правителство на Димитър Главчев (а значи и върху ГЕРБ), което ги организира. От президентската институция не пропускат да изтъкнат при всеки удобен случай, че при техните служебни кабинети подобни безобразия не са се случвали. (Затова пък има други – като например 13-годишния договор за природен газ с турската държавна компания „Боташ“, получила достъп до българската газопреносна мрежа, а съответно и до европейската, срещу ниска такса. А „Булгаргаз“ поема задължение да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г.)

Но освен министъра на вътрешните работи Атанас Илков, към когото са насочени значителни критики, отговорност носи и излъченият от служебния кабинет координатор на изборите Росен Карадимов. Той беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а един от служебните кабинети на Гълъб Донев, т.е. на президента, го постави за председател на Надзорния съвет на държавната Българска банка за развитие. 

Все още не е ясно дали решението за касиране на изборите от Конституционния съд няма да дойде, след като парламентът вече ще е в отпуск за поредната предизборна кампания. Но тежките съмнения за честността на вота от 27 октомври изиграха своята роля. 

Едни бъдещи парламентарни избори през март 2025 г. обаче няма да повторят настоящото разпределение на силите в 51-вия парламент. МЕЧ може и да не постигнат същия резултат. ГЕРБ ще бъдат омаломощени, а раздалечаването в коалицията ПП–ДБ на двете ѝ съставни части ще продължи. БСП я очаква тежък конгрес в началото на 2025 г. ДПС никога вече няма да е каквото беше преди разцеплението, а вероятно и двете партии, появили се на мястото на единното Движение, ще имат по-слаби резултати. Въпреки плашилата, които размахва Пеевски. 

Най-важното обаче е, че в хипотезата на осми избори те ще се проведат след избора на нов главен прокурор в началото на януари. А политическата задача за повечето парламентарно представени сили (не и за ГЕРБ–СДС, нито за ДПС – Ново начало) е да бъде спрян изборът на единствения кандидат – изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Освен това политическите сили ще се опитат да изберат председател на парламента, който не е от партията, спечелила изборите – ГЕРБ. При поредни предсрочни избори той ще е бъдещият министър-председател и всички участвали в избора ще бъдат представени в евентуално служебно правителство.

Какво става със стратегическите задачи за България – еврозона, Шенген, обновяване на регулатори и политически представители в съдебната система, реформи и План за възстановяване и устойчивост? Сигналите, които идват от 51-вия парламент, са в регистъра на популизма, а гражданите трудно се ориентират в мъглявината от безплодна политическа реторика. Партиите не правят стратегии, само тактически ходове.