В началото на август 2018 г. евродепутатът Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), заедно с оръжейния бос Николайчо Гигов и Димитър Борисов от сметопочистващата фирма “Титан””, е летял до Триполи с предложение до държавната либийска компания GNMTC – консултантски договор с близка до Радев кантора за 4,5 милиона евро, срещу съдействие за освобождаване на арестувания в България либийски танкер БАДР.

Биволъ разполага с визовата апликация на Радев и Гигов, които са изпратили заедно с нея и копия от паспортите си до Министерството на транспорта на Либия, за да получат визи. По информация на Биволъ те са летяли до либийската столица от Истанбул. Подробности за тяхното посещение бяха дадени в телефонен разговор с Мохамед Елахреш, който е официален преговарящ на GNMTC по казуса с танкера.

Визовата апликация на Радев и Гигов до либийското Министерство на транспорта от 18 юли 2018 г.

“Да, мога да потвърдя, че той беше в Либия и се срещах с него, между 3 и 6 август 2018 г. – казва Елахреш. “Г-н Радев беше с лица на име г-н Гигов и г-н Борисов и един български гражданин, живеещ в Либия (името му е арабско и не се разбира от записа). Имахме впечатлението, че с нас се свързват за дипломатическа интервенция, защото, очевидно, г-н Радев е персона с дипломатически статут, доколкото разбирам, той е член на Европейския парламент, и ние вярвахме, че това е официална инициатива от българската държава, за да се реши проблема. За съжаление случаят не беше такъв, защото когато се видяхме ние говорихме за нарушенията от българската администрация, които се гледат в съда в България и бяхме учудени, че те говорят за уреждане на въпроса.”

В редакцията се пази пълния запис от разговора с Елахреш, който е на позиция claim manager в компанията.

Консултация, с мирис на рекет

Уреждането е трябвало да мине през консултантски договор с кантора, близка до Радев, като сумата за консултациите е впечатляваща – 4.5 милиона евро, от които 1,5 милиона предварително плащане, неподлежащо на връщане какъвто и да е резултатът от посредничеството.

“Те предложиха, през Мая Андреева, консултантско споразумение, според което GNMTC трябва да плати 4,5 милиона евро, за да се освободи кораба. Една част от сумата – 1,5 милиона, щяха да бъдат невъзвръщаеми при всякакви обстоятелства, независимо дали е успешен или е провал, а другата част от плащането се предполагаше да бъдат платени след освобождаването на кораба. Разбира се, такъв консултантски договор за 1,5 милиона е безумен, нереален, и ние отхвърлихме изцяло предложението и веднага уведомихме Мая Андреева с официален имейл. Тя е лицето, което работи тясно с г-н Радев, мисля, че е негов съдружник. Доколкото разбирам тя е тясно свързана и с българското правителство в областта на транспорта.”

Попитан отново дали става дума за Димитър Борисов, един от собствениците на сметопочистващата фирма “Титан” и съсобственик на сдружението Булгаргеомин ДЗЗД, което има претенции към кораба, Елахреш потвърди:

“Димитър Борисов е човекът, който организира цялата тази схема. Той седеше срещу нас заедно с Гигов и Радев като гаранция, че освобождаването ще се случи.”

Либийците обаче били категорични, че няма да се поддадат на никаква форма на откуп или рекет, за да си върнат незаконно отнетата собственост и ще водят дела до дупка. Либийската компания  наистина е много активна пред български съдилища и международни институции, особено след като танкерът беше практически отвлечен в български териториални води.

Радев: Фактологията не е вярна, но няма проблем да съм консултант

Потърсен по имейл с въпроси относно събитието и действията му, както и евентуален конфликт с функциите му на европейски депутат, Емил Радев отговори следното:

“Твърдяната от Вас фактология не отговаря на истината. Уведомявам Ви, че повече от 20 години упражнявам адвокатска професия. Консултантската дейност на адвокатите е разрешена да се практикува, както от членовете на българския парламент, така и от членовете на Европейския парламент и не представлява конфликт на интереси с извършваната парламентарна дейност.”

Копие от паспорта на Радев придружава искането за виза, което е съвместно с Николайчо Гигов.

Биволъ изпрати конкретни уточняващи въпроси: кое точно не е вярно във фактологията, от кого е финансирано пътуването до Либия, получил ли е Радев хонорар и ако не е получил, какво го е мотивирало да се включи в тази посредническа операция с Гигов и Борисов. До редакционното приключване на статията отговор не се получи.

Факт е, че евродепутатът съвместява работата си като политик с адвокатска практика към Адвокатска колегия – Варна. Специалист е в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право – пише в неговата страница в Wikipedia, която го представя в позитивна светлина и с хвалебствени квалификации. Емил Радев е декларирал пред Европейския парламент доходи от адвокатска дейност, както  и от фирмата “Инвест консултинг 2002” АД, в която управители са негови роднини.

Адвокатстването за извличане на облага от една откровено престъпна схема обаче трудно се вписва във високите морални и етични стандарти, които следва да спазват членовете на Европейския парламент. Още повече, че са замесени и други лица на държавни позиции като Мая Андреева.  Публичната репутация на другия посредник Николайчо Гигов и “титана” Димитър Борисов пък е по-скоро в нюансите на мафиотското сиво, отколкото на белия бизнес.

Преференциалният евродепутат

На последните избори за Европейски парламент,  Емил Радев от ГЕРБ беше преизбран трудно, въпреки че цели села далеч от родната му Варна гласуваха за него преференциално, както показва анализът на изборните резултати. Този феномен беше обяснен от свидетел пред онлайн изданието “Офнюз” с наказуемата практика да се купуват гласове.  “Аз купих гласовете за Радев” – твърди в прав текст свидетелят пред репортерите.

Това обаче не беше достатъчно и Радев не набра нужния брой преференции, за да се пререди в листата. Но вътрешните рокади на ГЕРБ с Мария Габриел и Лиляна Павлова, които се отказаха от местата си, все пак го изтикаха на избираема позиция.

Веднъж в Европейския парламент, Радев успя да заеме важния пост на заместник-председател в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). В предишния си мандат Радев беше член на Комисията по правни въпроси.

Емил Радев е служил в същото секретно поделение “Тихина” като двамата шефове на групировката ТИМ – Иво Каменов и Марин Митев. Този факт от неговата биография е отбелязан и от покойният немски разследващ журналист Юрген Рот в публикация, в която той задава въпроси дали именно Радев не е топлата връзка на Борисов със скандалната варненска групировка.

Емил Радев беше вносителят на законодателните промени, които закриха свободния достъп до фирмената история в Търговския регистър след като Биволъ публикува документи, доказващи връзката на премиера Борисов с нелегална фабрика за цигари в Крайморие, разкрита и атакувана от антимафиотите през 1995 г. Впоследствие делото е смачкано, а Борисов и неговия съдружник Румен Николов – Пашата, продават фирмата “Тео Интернационал”, собственик на фабриката, на Иво Каменов от ТИМ.

Договор с протеже на Радев. Посредник с ДС-връзки, приятел на Борисов

Името на Мая Андреева, която според либийската страна е изпратила писмената оферта, дискутирана на срещата, изплува преди години в скандал свързан с Радев. През 2011 г. тя беше назначена за член на ЦИК от квотата на ГЕРБ. Тогава стана ясно, че Андреева дели един офис с депутата от ГЕРБ, но Радев отрече да има нещо общо с нея.

Трудоустройването на Андреева от властта продължи през 2017 г., когато тя стана член на борда на директорите на държавното предприятие “Летище София” ЕАД, където тя е и до момента. Принципал на Летище София е Министерството на транспорта, а назначението на Андреева се случи при министър Ивайло Московски.

Биволъ изпрати до пресслужбата на “Летище София” въпроси до Мая Андреева, на които до редакционното приключване на статията не се получи отговор.

Копие от паспорта на Гигов придружава искането за виза, което е съвместно с това на Радев.

Името на оръжейния бос Николайчо Гигов е спрягано многократно в скандали свързани с властта. Може би най-гръмкият от тях беше аферата за “Топлофикация София”, когато той беше издирван от прокуратурата да обяснява посредническата си роля при заплахите отправени от Румен Овчаров към директора на НСлС Ангел Александров. В оръжейната  фирма на Гигов “Делта – Г” е работил и бившият високопоставен фицер от ДС Параскев Параскевов, баща на адвоката на Пеевски – Сашо Ангелов.

Ангелов е собственик на ключовите офшорки, свързвани с Делян Пеевски, а баща му Параскев е шеф в адвокатската кантора, която защитава Пеевски в САЩ срещу обвиненията на Цветан Василев по закона “Магнитски” – доказа разследване на Биволъ, базирано на Паманските документи.

Гигов и Борисов на тенис.

В секретните дипломатически доклади на САЩ, изтекли в Wikileaks, Гигов е обрисуван по следния начин от дипломата Алекс Караянис.

¶5. (Секретно//не за чужденци): …Смята се, че е нарушавал оръжейното югоембарго и може да има роля в текущ трафик на амфетамини. Има семейни връзки в Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от персонални връзки и либерални политически дарения, Гигов смята за „близки лични приятели“ много от най-влиятелните фигури, вкл. Президента Първанов, вътрешния министър Петков и софийския кмет Бойко Борисов. Неотдавна той използва тези връзки като местен агент на EADS, помагащ на европейския консорциум в конкурса на Министерството на отбраната за доставка за българските военни на хеликоптери от Еврокоптер…

Докладът е с най-високо ниво на класификация сред изтеклите дипломатически грами.

Биволъ изпрати на електронната поща на “Делта – Г” въпроси до Николайчо Гигов относно визитата му в Либия, заедно с Емил Радев и Димитър Борисов, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи.

Димитър Борисов на митинг пред Народното събрание срещу оставката на правителството на Бойко Борисов. Снимка Webcafe

Съсобственикът на “Титан” и на “Булгаргеомин” Димитър Борисов, с прякор “Гърнето”, афишира публично подкрепата си за ГЕРБ и Борисов на митинг през 2013 г. срещу оставката на кабинета  “Борисов 1”. По това време той беше и собственик на футболния клуб ЦСКА, а неговите фирми печелеха серийно обществени поръчки за сметопочистване в градове, управлявани от ГЕРБ. Общо фирмите свързани с Борисов имат договори за обществени поръчки за над 106 млн. лв. Извън този успешен бизнес с подкрепа от властта, Борисов често грее в криминалната хроника за хулигански прояви и юмручни разправи с лица, свързани с ъндърграунда.

Евродепутат посредничи в пиратско-криминална сага с ДС-връзки

На 22 декември 2018 г. танкерът БАДР беше буквално превзет от въоръжени гардове на охранителна фирма без лизенз, сред които е имало и действащи полицаи облечени с униформите на “Башев Секюрити”. От разследване на Биволъ стана ясно, че сред мутрите на борда е бил и действащия полицай от специалните сили на МВР-София Александър Лонгочев. МВР дълго увърта и прави проверки, но най-накрая уволни Лонгочев.

След раздухването на скандала, новият украински екипаж дори се опита да избяга с танкера от български води, но беше върнат насила и до момента стои закотвен в бургаския залив. Панамският му флаг, регистриран от “Булгаргеомин” беше отнет, както и сертификатите за плаване.

Пиратската акция доведе до международен скандал заради остра дипломатическа реакция на Либия. Танкерът стана сюжет и на преговори на най-високо ниво, водени от премиера Борисов с либийския му колега. Либийската страна е завела пред български съдилища дела, за да си върне танкера, които засега успешно печели.

Претендент за собствеността на танкера е сдружението “Булгаргеомин” ДЗЗД, което се представя за наследник на едноименната държавна фирма, но всъщност няма нищо общо с нея. Съсобственици на сдружението са фирми свързани с Димитър Борисов от “Титан” и агентът на ДС Цветан Цанев – швейцарски гражданин и адвокат свързан с множество тъмни афери, включително бизнес с диаманти с Коза Ностра и изнасянето през “Инвестбанк” на милиони от режима на Мадуро. За последното сигнализира не кой да е, а посланикът на САЩ в София на специална среща с българските власти.

В схемата се включва и частният съдебен изпълнител Тотко Колев, който действа като камикадзе, погазвайки един куп правила и съдебни решения, за да прехвърли собствеността на танкера на “Булгаргеомин” чрез публична продан. За тези си неправомерни действия той беше лишен от права за 2 години от Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители. Колев обжалва мярката пред ВАС, но загуби окончателно. В свое решение номер 118, което е съвсем актуално, от 18.07.2019 година, Върховният административен съд описва подробно хронологията и нарушенията, довели до пиратското превземане на чужда собственост.

В решението на ВАС обаче не се споменава нещо още по-фрапантно – всички действия на “Булгаргеомин” ДЗЗД, пред българските съдилища и ЧСИ, за да получи танкера БАДР, се основават на един доказано фалшифициран документ – ипотека с реквизитите на гръцкия нотариус Йоана Андреадаки от 2017 г. След като разбира, че този документ е използван в България, Андреадаки се обръща към атинската прокуратура, която започва разследване.

След раздухването на скандала до международен, държавните институции изразиха негласна подкрепа за пиратите, дистанцирайки се от случая и обявявайки престъпната схема за “частно-правен” спор и приемайки за валидна ипотеката, която е доказано фалшива.

За фалшивата ипотека е знаела и българската прокуратура, която е започнала още в началото на 2018 г. разследване по сигнал на либийската страна. Този факт обаче стана публично достояние чак след като гръцката полиция арестува посредника Георгиос Лапас, който е водил представителя на Булгаргеомин Асен Кавдански при нотариуса в Атина.

Така излиза, че вместо да прекрати една очевидно криминална история, прокуратурата е пасувала, а евродепутатът Радев, оръжейника Гигов са се опитвали да извлекат изгода от ситуацията чрез консултантски услуги.

Въпреки, че съдебната сага с танкера продължава, вече има съвсем отчетлив резултат от престъпните действия на групата, чийто консултант е Емил Радев. Той се изразява в уронване на международния престиж на България, а държавата ни дори попадна в доклад на Службата за военноморското разузнаване на Военноморския флот на САЩ като страна, в която има опасност от пиратство.

Атанас Чобанов, Асен Йорданов

Данни за фалшифициране на Кадастъра и незаконно строителство върху общински път излизат от проверка на къщите за гости “Лещенски рай” в с. Лещен, живописно разположено на южните склонове на Западните Родопи с гледка към Пирин. Къщите са построени с европейски средства и се водят на фирма “Ники тур-99” ЕООД, която е на роднини на бившия депутат от ГЕРБ Димитър Гамишев. Фактите са видими от ортофотоснимки, съпоставени с официалната Кадастрална карта. От община Гърмен не отговориха на въпроси на медията ни как е възможно това.

Гамишев подаде оставка като депутат след като Биволъ разкри, че през 2016 г. е прехвърлил фирмата “Гамишев-НКБ” ЕООД с 200 000 лв.. дългове към хазната на професионален “сламен човек”. Той се прости и с поста си на шеф на общинската структура на ГЕРБ в Гоце Делчев. Срещу него започнаха проверки на НАП и Прокуратурата. Независимо от този случай, бившият депутат беше осъден на две инстанции на 2 години затвор условно за причиняване на смърт при ПТП, като делото в момента е във ВКС.

Милион за къщи за гости

Справка в базата данни с къщи за гости финансирани по европроекти показва, че бащата, съпругата и снахата на на Гамишев са  бенефициари на евросредства за къщи за гости. 1 024 312 лв. субсидии за три проекта са влезли в семейството, като то е инвестирало в къщите общо 1,6 милиона лева. Става дума за следните проекти по ПРСР:

•  “Лещенски рай” в с. Лещен, Община Гърмен, на фирма “Ники тур 99” ЕООД. Ники е Николай, бащата на Димитър Гамишев, но в момента фирмата се води на майката Катерина Костадинова Гамишева. Субсидията за Лещенски рай е 344 159 лв. при потвърдени разходи по договор 491 660 лв.
• “Лещенски перли” пак в с. Лещен на фирма “Гамихолидей”, която се води на снахата на Димитър и Боянка Гамишеви – Ангелина Кирилова Гамишева. Субсидията е 290 352 лв., а разходите 417 074 лв.
• Къща за гости в с. Гайтаниново, община Хаджидимово, на фирма “Боянка Гамишев – ЕТ” е получила 389 801 лв. субсидия при 635 424 лв. инвестиция.

Всички тези къщи за гости функционират като места за настаняване – семейни хотели и в тях може да се направи резервация.

В Имотния регистър има информация, че всички тези строежи са финансирани със скромните 200 000 лв, отпуснати като ипотечен заем от Токуда Банк на злополучната фирма на Димитър Гамишев “Гамишев-НКБ” ЕООД. Самият Гамишев и съпругата му Боянка се явяват солидарни длъжници по ипотеката. Остава неизяснен произходът на още 1,4 милиона лева, декларирани пред ДФЗ като разходи за построяването на обектите.

Строеж върху общински път

Според официалната Кадастрална карта, къщите за гости “Лещенски рай” на фирмата “Ники тур 99” са построени изцяло в имот, собственост на “Ники тур 99”, който е урбанизиран и с виза за строителство. Сравнението със сателитните снимки на Google Earth обаче показва, че нанесеното в кадастралната карта не отговаря на фактическото положение на нещата.

Вижда се, че в Кадастъра със заповед РД-18-303/13.05.2019 г. са нанесени само две къщи за гости и то не на реалните им места. Освен тях в хотелския комплекс са изградени още една къща, плюс две барбекюта и механа, като всичките те са обозначени с имената си и местоположението си върху кадастралната карта, но без скица. Скица има единствено за две постройки и те не се намират там, където са.

Кадастралната карта с къщите за гости на Гамишев показва само две къщи разположени по диагонал под общинския път.

Реалните постройки и тяхното точно местоположение се виждат в Google Earth.

Причината за тази дискретност очевидно е във факта, че строежите на Гамишеви се разпростират както върху общинския път – имот 012117, който е публична общинска собственост, така и върху още един имот северно от пътя с номер 012003. Този имот има статут на земеделска земя и също е собственост на “Ники тур 99”, но върху него не би трябвало да е възможно да се строи, според актуалното състояние на кадастралната информация. Вижда се и басейн, който не е обозначен в Кадастъра.

Подложката с аерофотоснимка ясно показва къде се намират реалните сгради и как нанесените сгради не са там, където са.

Сравнение на имотите в Google Earth и системата на Кадастъра.

От историята на Google Earth се вижда кога са изникнали постройките – началото на строителните работи е през лятото на 2012 г. Година по-късно трите къщи са покрити. Между 2013 и 2016 г. се появяват басейна и двете барбекюта, а година по-късно и механата.

Опитите ни да получим обяснение от Община Гърмен за застрояването на общинския път не се увенчаха с успех до момента на публикацията.

Снахата на кмета на Долна баня от ГЕРБ, двете деца на кмета на Минерални бани – Хасково, лидер на ДПС от Харманли, бизнесмен от Велинград, близък до кмета и Цветан Цветанов, както и ортак на Евелин Банев – Брендо, са сред бенефициентите на европейски средства за къщи за гости. Случаите, които проучи Биволъ разкриват различни нива на конфликт на интереси, злоупотреба с власт и престъпления срещу финансовите интереси на Европейския съюз, които премиерът Борисов разпореди да бъдат разследвани.

Схемата с къщите за гости по европейска програма, които се оказват къщи и хотели на деца, тъщи, свекъри, снахи и други роднини на овластени лица беше подета от Биволъ още през 2016 г., когато разкрихме къщата на тъщата на високопоставен служител в ДФЗ – Янаки Червеняков. След публикацията ни Червеняков беше уволнен, а в ДФЗ влезе ДАНС. От това не произлезе абсолютно нищо, а Червеняков не се сдоби с обвинение, а беше дори възстановен на работа във Фонда, но за кратко. Той излезе в дълъг отпуск по нареждане на премиера Борисов след появата на името му в скандала “Джи Пи Гейт”.

Механизмите и врътките, с които политическите лица стигат до заветното еврофинансиране са относително ясни. Кандидати за субсидията са подставени лица, които регистрират еднолични фирми, изготвят бизнес план и подават документи в ДФЗ, за да развиват селски туризъм чрез изграждане на къща за гости. Максималната сума, на която могат да се надяват е 200 000 евро, което не е никак малко за България. Практика е също цените на строително-монтажните работи да се раздуват, за да се усвои пълната сума на субсидията.

Като правило проверката за наличие на свързаности между кандидатите за субсидия и овластени лица е формална и не разкрива реалния бенефициент на проекта, дори когато това не е особено трудно. Съвсем лесно е да се провери дали земята, върху която ще се строи къщата, е била или остава собственост на рисково лице като политик или чиновник. Такъв беше случаят с вече обвиняемия зам.-министър Александър Манолев, който дал право на строеж на дъщерята на своята бавачка. Такъв е и случаят с Янаки Червеняков, който е придобил земята и после я продава на фирмата на тъщата си. В тези случаи самата документация уличава истинските бенефициенти, но някой в ДФЗ широко си е затворил очите, а Порожанов е сложил подписа си. Както става ясно по-долу, очите на експертите, началниците и шефа на Фонда Румен Порожанов са били затворени и за много други нередности по проектите.

Селски туризъм в спа-столици

Велинград, Долна Баня и Минерални бани до Хасково са сред известните ни балнео-курорти, където поминъкът не е проблем. Освен това се водят градове, а не селски райони. Според правилата на Програмата за развитие на селските райони там изобщо не би трябвало да се финансират проекти за къщи за гости, но ДФЗ изглежда не се е загрижило за това фрапиращо несъответствие с целите на програмата.

Реалността сега е, че и в трите спа-дестинации изобилстват хотели вдигнати с европейски пари, като терминът “къща за гости” е доста скромен, за да се опише мащабът на това строителство.

Димитър Катранджиев от Велинград е един от най-успешните бизнесмени в хотелиерския сектор. Негов е хотел “Аура”* във Велинград. Освен това той е собственик и на хотел “Елбрус” във Велинград. Твърди се, че има собственост и в хотел “Тане” в Банско.

Това обаче не е достатъчно на заможния бизнесмен, който по образование е ветеринар. При такива активи той би могъл да изтегли кредит от всяка банка, но защо да не усвои няколко милиона от европейските средства? С близо 500 000 европари по три проекта е захранена фирмата му “Елбрус Холидейс”, която държи хотела “Елбрус”. Сградата на този хотел е построена на свлачищен скат, върху който са изляти стотици тонове бетон за подземни гаражи. Гледката на надвисналата над пътя сграда е шокираща дори ако не сте експерт на “Геозащита”.

Друга фирма на Катранджиев – “Дикси-64” пък е усвоила над 800 000 лв. по Селската програма за Изграждане на модерен оранжериен комплекс за производство на биологични краставици и домати и още 300 000 лв. за къщи за гости.

Къщите на “Дикси-64” функционират по предназначение и приемат гости, установи проверка на Биволъ. За сметка на това къщата (или по-скоро конак), построена с 389 982 лв. европейски средства от фирма на Диана Зашкева, спътница в живота на Катранджиев, не приема гости и е глухо заключена. Размерът и мащабите на тази къща, която се намира близо до хотел “Арте”, са впечатляващи, както се вижда от снимковия материал. Тя не е обявена в сайтовете за места за настаняване, а фирмата на Зашкева няма осигурени работници. При посещение на място в разгара на Великденските празници, в къщата нямаше никой. Не се откриват надписи и контактни телефони, че това е място за настаняване. Не се вижда и задължителната табела за финансиране по европейски проект. Табела има, но е сложена вътре в двора, зад високия дувар и откриването ѝ не е лесно. Проверка в Имотния регистър показа, че имотът, върху който се намира импозантната постройка, е продаден на фирмата на Диана Зашкева от самия Катранджиев.

Димитър Катранджиев е спряган като особено приближен на Цветан Цветанов и не крие достлука си с кмета на Велинград Костадин Коев от ГЕРБ. Последният също е ветеринар по професия и в града се говори, че Коев е “назначение на Катранджиев”. Двамата са приятелство от детинство, твърди самият д-р Катранджиев по време на предизборната кампания за местна власт през 2014 г. “С Динко (Костадин б.ред) сме приятели от деца. Бяхме заедно и в училището, и в университета. През всичките тези години той си остана същият и затова запази всичките си приятелства. Той е много точен човек, на когото можеш да имаш пълно доверие.” – хвали го Катранджиев.

НАП обаче не може да има пълно доверие на Катранджиев, защото въпреки големите му успехи в хотелиерството и усвояването на еврофондовете, той не винаги е изряден платец. Неговата фирма “Джей Ви Ди Пропъртис АД” има 65 000 лв. дълг към фиска, който към този момент не е изплатен. А фирмата “Елбрус Холидейс” има дългове към офшорка. Опитът ни да се свържем с Катранджиев за коментар не беше успешен и той не отговори на изпратените СМС-и на мобилния му телефон.

Проблемът с къщата на съпругата на Катранджиев е ясен – тя не работи, не приема гости и би трябвало да върне цялата субсидия от 389 982 лв, а мадам Зашкева да се окаже клиент на прокуратурата като човек злоупотребил с европейски средства, досущ като Манолев.

Хотел “две в едно” от къщи за гости

Спа-хотелът, който виждате на снимката, всъщност не е хотел, а по документи е две отделни къщи за гости наречени “Роксана” и “Аугуста”. Той се намира в хасковския курорт Минерални бани и е построен с два отделни проекта за еврофинансиране, но и двата са на децата на кмета на общината Мюмюн Али Искандер от ДПС. Искандер попадна на радара на разследващите журналисти и в аферата с евтиния апартамент на Делян Добрев, тъй като негов съдружник от Хасково се оказа строител на сградата.

Хотел Роксана – Аугуста на сина и дъщерята на Мюмюн Искандер, кмет на Минерални бани

Назмие Мюмюн Искендер получава 391 160 лв. за Семеен хотел за селски туризъм – “Роксана”, УПИ ІА, кв. 56, с. Минерални бани, област Хасково, а Али Мюмюн Али същата сума за Семеен хотел за селски туризъм”Олимпия”, УПИ I, кв.56 , с.Минерални бани, област Хасково. Както се вижда, разликата в двата проекта е една дума и една буква в УПИ-то, но те са минали и двата филтъра на Порожанов в ДФЗ и са получили финансиране, след което де факто функционират като един среден по размер хотел. Дали това отговаря на философията и целите на Селската програма, която трябва да подпомага малкия селски бизнес, предстои да се изясни след проверките.

От община Минерални бани не отговориха на запитването ни за коментар от кмета, чиито деца развиват толкова успешен бизнес в управляваната от него община. Факт е, че поне критериите за заетост на персонал и функциониращо място за настаняване тук са спазени. Но пък е факт, че други кандидати от по-малко облагодетелствани с минерални води селски райони са останали на сухо, за да могат кметските синове да си направят хотел.

Балнеобизнесът на снахата на кмета на Долна Баня

Още един балнеохотел свързан с властта и еврофондовете работи близо до София, в град Долна Баня. Става дума за хотел “Никол”, който се води на фирмата на Ивелина Джамбазова. Тя пък е снаха на местния кмет Владимир Джамбазов от ГЕРБ. Нейната фирма е получила 391 160 лв. за “Преустройство, реконструкция и пристройка на съществуваща триетажна сграда в семеен хотел с ресторант и реконструкция и преустройство на съществуващ трафопост и агрегатно помещение в конферентна зала с бар-бюфет в УПИ II-1444, кв.68а по плана на гр.Долна баня.”

Хотелът – къща за гости който е на децата на кмета на Долна Баня от ГЕРБ

Цялото това стопанство, заедно с трафопоста, е налично и работи по предназначение, установи проверка на Биволъ на място. Туристите се къпят в басейна, ресторантът предлага храни и напитки и фирмата на Ивелина Джамбазова осигурява 16 души. И тук обаче възниква въпросът дали тази инвестиция е за селски туризъм в изоставен район, или става дума за лесни пари за семейния бизнес на местен големец, при това от управляващата партия.

Запитан за това по телефона, кметът Джамбазов зададе дежурния контравъпрос –

“Децата ми да не работят ли? Защо да не се възползват? Елате и вижте, всичко е законно и работи” – каза той.

Джамбазов не видя проблем във факта, че хотел “Никол” и подобренията към него са построени върху парцел, който е негова собственост, но го е отдал под наем на фирмата на снаха си. Попитахме го също защо при това положение той лично не е собственик и на фирмата, построила хотела и усвоила евросубсидията. Отговорът отново звучи познато – “Всичко е законно”.

“Идеалната къща” на общинар от Харманли

Единственият обект проучен в тази статия, който отговаря на дефиницията на селска къща за гости, е къщата в село Остър камък близо до Харманли. Нейното финансиране е скромно – само 86 000 лв. за фирмата “Агро Тур – Ширин Мустафа”. “Идеалната къща”, както тя се рекламира в Мрежата, е единствената по рода си в селото, в което преобладават скромни и неизмазани домове типични за българския пасторален пеизаж. На място обаче не открихме табела за проект, финансиран с евросредства, както и телефон за резервации.

Къщата на общинаря от Харманли и местен лидер на ДПС Сезгин Мустафа

Все пак е факт, че къщата за гости има сайт и контактните телефони в него са на Сезгин Халил Мустафа – лидерът на местната структура на ДПС и общински съветник. Проектът на неговата дъщеря Ширин по Мярка 311 на ПРСР е за „Разнообразяване към неземеделски дейности” към Сдружение „Местна Инициативна Група Харманли“ и цели “да се постигне растеж в предприемачеството и интегрирания туризъм в селските райони”.

Местната инициативна група в Харманли е забележителна и с това, че в нея членува, заседава и решава кой проект да получи финансиране самият Сезгин Мустафа, както се вижда от протоколи, публикувани на сайта на Община Харманли. Още един пример, че за пребиваващите във властта не е никакъв проблем да постигнат растеж в предприемачеството в частния си бизнес, като използват европейските пари.

“Швейцарската къща” на ортак на Брендо с българско еврофинансиране

Отдалеченото от магистрали и клетки на мобилни оператори село Сакарци до Тополовград, родния град на Евелин Банев – Брендо, крие една от най-интересните къщи за гости, която изглежда по-скоро като среден по големина хотел на фона на завладяваща гледка към меките възвишения на Сакар планина.

Според местните хора хотелът бил “швейцарска инвестиция” и наистина във фирмата, която е спечелила европейския проект има лица, живеещи постоянно в Швейцария. Това само по себе си е проблем за Селската програма, защото европейските пари са предназначени преди всичко за местни хора, а не за швейцарци, които дори не са членове на ЕС.

Къщата на ортака на Брендо в Сакарци

Къщата няма информационна евротабела, изглежда празна, заключена е, ресторантът не работи и никой не се появи, за да ни обясни как да се настаним. Впечатляващата вила, в която могат да се настанят 20 души, се води на името на фирмата “Интервал – Инвест”, която е усвоила 319 680 лв. за “Интегриран туризъм за спорт, развлечение и информационни дейности – Изграждане на къща за гости”. След като изнамерихме телефона на управителя Николай Караманлиев, опитахме да направим резервация за 24 май, но неуспешно. Според него къщата е пълна за целия месец напред и не само. Този наплив не се връзва с пустата къща и затворения ресторант навръх великденските празници, когато местата за настаняване са дефицитни. Дали и колко е зает този обект за настаняване би трябвало да покажат подробните проверки на ДФЗ, НАП, МВР, които са в ход.

Сред собствениците на “Интервал-Инвест” обаче има едно изключително интересно лице – Георги Караманлиев. Той е брат на Николай Караманлиев и живее постоянно в Швейцария. През 2011 г. домът му е бил обискиран във връзка с италианското разследване срещу наркотрафиканта Евелин Банев – Брендо. Открити са ключови документи, благодарение на които Брендо е осъден. Близостта на Брендо и Караманлиев е още от спортната академия, където двамата учат борба. Така излиза, че в усвояването на евросредствата имат пръст и лица, близки до тежката организирана престъпност, а не само от политическата такава.

* В първоначалната версия допуснахме техническа грешка за собствеността на хотел “Арте”, която поправяме. Д-р Кантарджиев е собственик на хотел “Аура”, а не на хотел “Арте”. Ето заличения оригинален текст:

петзвездният хотел “Арте”, който според рекламите е избиран за “най-добър спа-хотел на Балканите”.