„Не само правосъдният министър да не предлага кандидатура, а ГЕРБ изключват от законопроекта си Президента да подписва указ за назначаването на новия независим главен прокурор.“
Адвокат Велислав Величков е член на Софийската адвокатска колегия и експерт по Конституционно право. Той е дългогодишен председател на НГИ “Правосъдие за всеки”. Организацията изповядва принципите на свободно и демократично общество с работеща и справедлива Съдебна система, върховенство на закона, без политически зависимости, корупционни обвързаности и олигархичен контрол. “Правосъдие за всеки” е за реформа в съдебната система и срещу действащото Статукво в страната и Модела #КОЙ. Организацията е в основата на масовите граждански протести и искания за оставка на Правителството и Главния прокурор Иван Гешев.
– Адвокат Величков, обявихте, че Инициатива „Правосъдие за всеки“ ще изпрати своята позиция до ЕК и Венецианската комисия във връзка със законодателните акробатики на ГЕРБ, касаещи всевластието на главния прокурор. Кажете ни повече за фигурата на предполагаемия „независим“ нов прокурор, който уж трябва да разследва главния прокурор.
Велислав Величков: Предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) са в противоречие с дългогодишните препоръки на Венецианската комисия и Европейската комисия. Венецианската комисия е категорична и във връзка с резултатите от делото „Колеви срещу България“, както и с докладите и мониторингите на правосъдната ни система, че главният прокурор трябва да бъде разследван от независим прокурор, който да има собствени служители, разследващи полицаи и органи. Този нов независим прокурор не трябва да е в йерархията и в системата на прокуратурата, тоест по никакъв начин – кариерно и дисциплинарно, да не е зависим от главния прокурор, както и да подлежи на контрол единствено от Висшия съдебен съвет или на парламентарен контрол.
Това, което предлагат в момента от ГЕРБ и най-вероятно е писано и продиктувано от прокуратурата, е независимият прокурор да се предлага от шестима члена на прокурорската колегия, а те са общо 11, както и да се избира с обикновено, а не квалифицирано мнозинство, тоест с 13 от 25 члена на ВСС. Това е лесно постижимо, когато имаме 11 души прокурорска колегия и още двамата от парламентарната квота. Достатъчни са, примерно, председателстващия ВСС Магдалинчев, който е член на Съдийската колегия и още един член от парламентарната квота на същата колегия и мнозинството е готово. Също така обвинителните актове, ако въобще има такива срещу действащ главен прокурор, ще се внасят в специализираните съдилища, които са под изключителното влияние на Главна прокуратура. А с предложението да се премахне касационната инстанция при две еднакви присъди, означава изцяло специализираните съдилища да решават тези дела.
В прокурорската колегия на ВСС главният прокурор има абсолютно влияние и това на практика означава, че не само главният прокурор ще определя този, който да го разследва, а и че независимият прокурор, който трябва да има най-голямата мощ, за да разследва главния прокурор, ще бъде назначавам по много по-лесен начин дори от самия главен прокурор. Главният прокурор се предлага от трима души на прокурорската колегия и се избира с квалифицирано, а не с обикновено мнозинство.
– Прави силно впечатление в законопроекта на ГЕРБ, че там е изключена фигурата на министъра на правосъдието като опция да предлага кандидатура за независим прокурор, който да разследва главния прокурор. Може ли да се приеме, че отсега ГЕРБ се застрахова при загуба на предстоящите парламентарни избори?
В.В.: Не само правосъдният министър да не предлага кандидатура, а изключват от законопроекта Президента да подписва указ за назначаването на новия независим главен прокурор. Тоест – искат всичко да започва и да завършва като процедура единствено във Висшия съдебен съвет, в който прокурорската колегия командва, а политическата квота в Пленума на ВСС решава. И на практика всичко отново се затваря в прокуратурата. В ГЕРБ има някакъв страх, че евентуално някой бъдещ независим прокурор може да реши да се обърне срещу главния прокурор, а това означава да се обърне и срещу тях. Падне ли едноличната власт на главния прокурор, пада и мафиотската схема, построена около сегашното управление. Затова им е изключително важно Гешев да избере следващия „каскет“
– Кога ще изпратите своята позиция до Венецианската комисия и Европейската комисия относно законопроекта на ГЕРБ и новия прокурор, който уж трябва да разследва главния прокурор?
В.В.: Ние ще изчакаме становището на ЕК и Съвета на министрите, а до Венецианската комисия ще пишем, че предложенията на ГЕРБ са гавра с техните препоръки. И смятам, че Венецианската комисия няма да приеме това, с което нашите управляващи искат да ги заблудят.
– Възможно ли е в такъв случай да започне замразяване на еврофондовете за България, както се очаква те да бъдат обвързани с върховенството на закона в страните-членки на ЕС?
В.В.: На 10-11.12.2020 г. Съветът на министрите ще обсъжда въпроса за върховенството на правото в страните-членки. Лидерите в ЕС са абсолютно решени да обвържат еврофондовете с върховенството на закона. Това ще бъде шанс за България и за превръщането и в правова и демократична държава.
„Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов и викат „Ама те не стават!“. Ми, що не ги направихте вие, като не стават? Що не ги направихте, а сега критикувате?
Метрото! Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Това е положението!
И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим.“
На пръв поглед нищо притеснително, невиждано или скандално. Подобни приказки човек може да чуе във всяка квартална кръчма или от всеки свой приятел, с когото си пие ракията, докато гледа новини. Когато обаче подобни слова излизат от устата на председателя на Народното събрание на държава, имаща претенциите да е демократична, европейска, древна, велика и т.н., си заслужава да им обърнем малко внимание. Не, че можем да кажем нещо ново, но все пак…
Госпожо ПКП, с изказванията си напоследък не само засенчихте безапелационно ексминистър Барни, но уверено скъсявате и дистанцията до самия Пожарникар-слънце. Няма да се учудя, ако в скоро време заслужите повишение по псевдоним и станете ПНП, където „Н“ означава „национална“.
Къде ви се привиждат магистрали на Борисов? Вие май живеете в Средновековието, когато народът си има поставен от Бога цар и той е персонификация на всичко в държавата. Съмнявам се, че премиерът може да сглоби замък от лего, да не говорим за маса от ИКЕА. Какви магистрали, какви пет (милиарда) лева? Вие, той, всички политици, сте служители на народа и е крайно време да проумеете значението на думата „служител“.
Всичко, което е направил Борисов, е да вземе наши пари, да „усвои“ сериозна част от тях, а останалите да раздаде на определени фирми чрез предварително уредени обществени поръчки. И да, срещу тези наши пари въпросните фирми изграждат нещо, което поради липсата на друга дума наричаме „магистрала“, а то започва да се руши няколко месеца по-късно. Затова хората казват, че не стават. Защото не стават, а те са си платили данъците и винетките, тоест, осигурили са пари на премиера като техен служител, за да осигури изграждането на качествени пътища. И той очевидно не се е справил.
В случая обаче това не е важно. Важното е, че няма никакви магистрали на Борисов. Магистралите са на България, платени са на неприлично високи цени от народа ѝ и са изпълнени некачествено от фирми, избрани от премиера ѝ. За което в нормална страна той е заплашен да понесе съдебна отговорност, а не да бъде възвеличаван.
И притеснителните неща в тази малка част от изказването ви, която сме цитирали в началото, не свършват до магистралите, госпожо ПКП. За ваше съжаление и наше огромно щастие и метрото не е на Бойко. Изграждането му е започнато далеч преди той да огрее столичани от кметското кресло, а после да се изправи в същинския си блясък пред целокупния български народ от премиерския пост. Да, по негово време метро се строи, но парите отново са на българския и европейския данъкоплатец, а не на премиера. Неговите заслуги се заключават в няколко първи копки, още толкова прерязани лентички и безброй самохвални изказвания по медиите.
Какво да кажем за призива към протестиращите срещу самодържеца, пък после прибиращи се с неговото метро вкъщи? Ходи пеша, бе! Ясно, ПКП не схваща, че не Борисов е владетел на магистрали и метро, но чак пък да не разбира, че това е обществена услуга, която можеш да използваш спокойно, стига да си платиш билета или картата… Дори управляващите все още не са се сетили да вкарат в Народното събрание проектозакон, според който метрото е само за гербаджии. Да, ходенето пеша определено е полезно за здравето. Но това важи и за служителите на народа, които чудно защо не ходят пеша, а са си накупували с негови пари лъскави служебни автомобили и влизат в метрото само с пропагандна цел.
Последното послание, което май изпълнява и функциите на заключение, лично според мен е най-покъртително. Защото ПКП закрива темата с гаднярите, критикуващи, но ползващи магистралите и метрото на Борисов, по съвсем неочакван за непредубедения слушател начин.
ГЕРБ нямало да подават оставка тъкмо затова. Защото са отговорни ПО това, което правят.
По тази логика всички правителства на света трябва да са пожизнени, защото никой политик няма да признае, че не е отговорен към това, което прави, колкото и народът му да му показва по всякакви възможни начини, че не го ще, защото е некадърен, корумпиран и отдавна се е самозабравил.
А дано подобни изказвания на хората, заемащи най-важните постове в държавата, да са продиктувани просто от желание да се манипулира общественото мнение и да се закрепи още някой и друг месец правото на Бойко Борисов да упражнява фиктивно функцията на премиер, запазвайки правата си да тегли нови и нови заеми, да се разкарва с Жипката надлъж и нашир и да става жертва на много прекрасни госпожи, които снимат несметните богатства на спалнята му. Но, едва ли…
Защото управляващите отдавна са забравили кой е суверенът, какво е разделение на властите и колко е допустимо да си отварят устите. За тях не само магистралите и метрото са лична собственост на силния на деня. Цялата държава е феодално владение, в което или слушкаш и мълчиш, или ходиш пеша, дишайки праха на някоя Жипка. И искрено вярват в това, не само на думи.
Нали обективността изисква да се анализират всички гледни точки, та седя и си мисля. Ами, ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав? Кой пък казва, че западните медии са неподкупни? Някой е извадил едни пачки от тайно нощно шкафче, занесъл ги е на „Шпигел“, „Политико“ и цялата там плеяда прехвалени и уважавани вестници и воала! Те ти, брате, цела кампания срещу ГЕРБ! Яростна, безочлива, безцеремонна и неблагодарна.
Та нима Бойко и компания не осигуриха на доскорошните ни европейски партньори евтина и в голямата си част доста образована работна ръка във фертилна възраст? При това повече от милион човека атакуваха трудовия пазар в Западна Европа само по време на неговите управления. И сега точно от запад да го погнат с критики… Бива ли така, питам се аз и в главата ми все повече избуява червейчето на съмнението.
Как така пък почти никоя родна медия не видя нищо нередно в управлението на ГЕРБ, а тия изнежени от стабилност, охолен живот, върховенство на закона и липса на корупция западни журналисти се врат, където не им е работа и разриват помийни ями, в които ние имаме негласен национален консенсус да не ръчкаме? Кой изобщо им го позволява? Толкова ли са цъфнали, вързали и останали без никакви проблеми родните им държави, за да се бъркат в чужди работи? Нима някоя родна медия си е позволила да вади документи и да повдига обвинения срещу който и да е западен политически или икономически лидер? Но, така е, когато си възпитан, дисциплиниран и знаеш кое ти е позволено и кое – не. На запад явно журналистите не знаят граници и си пъхат носовете, където им скимне.
Продължавам да анализирам и неусетно се нахъсвам все повече. На въпроса дали може да даде повече конкретика кой е платил, на коя медия, за коя публикация, Тома Биков се прояви като истински мъж на място и рече, че няма да влиза в никакви подробности, защото няма доказателства. Подозирам, че просто си замълча, за да не се налага да споделя източниците си и да ги поставя под угрозата международната медийна мафия, която явно се е мобилизирала срещу ГЕРБ, да им отмъсти.
Само преди дни негов млад колега депутат, отново от котилото на Борисов, сравни вземането на отношение от страна на ЕС по въпросите на корупцията, липсата на разделение на властите и редица други неуредици в България с онова време, когато чакахме знак от Кремъл, за да знаем правилно ли градим комунизЪма или не чак толкова. И, като се замисли човек, си е точно така.
Откъде накъде ще ни се бъркат тия във вътрешните дела? И политици, и журналисти. Кой ви е питал какво мислите за България? Или се възползвате от призивите на ония протестъри, дето се възмущаваха, че си затваряте очите за случващото се с всички власти у нас? Каквото и да е, ние сме суверенна държава и не трябва да позволяваме разни медии и брюкселски зелки да мътят водата на премиера и главния прокурор! Каквито са такива са, ама са си наши!
С какво ЦВИК, медиите на Пеевски, Домусчиев и компания и работещите в тях мисирки са по-лоши от прехвалените западни сайтове, вестници, телевизии и журналисти? Обективната действителност е измишльотина. Всеки е свободен да представя събитията както прецени. Или както му платят. А виждаме, че Тома Биков знае на кого плащат и къде наистина се прави качествена журналистика, съвсем незаслужено поставена на 111-о място по свобода.
Напротив, нашите медии са си свободни и затова си пишат каквото им душа (джоб) сака, а не разни материалчета, базиращи се върху документи и факти. Та нима документите и фактите не ограничават свободата, полета на мисълта? А за друго замисляли ли сте се? Ако в България решиш да се изказваш по медиите за злоупотреби на властта, моментално те уволняват и преставаш да си журналист. На кого помагаш с това? На свободата на словото ли или на поредния мисир, чакащ за мястото ти? Не е ли най-висша форма на свобода да се примириш със ситуацията, в която живееш, да се пригодиш към нея и да си караш кефа, вместо да заравяш перото си в дълбоки плаващи пясъци, както правят западните подкупни медии?
Не знам кой им плаща, но след като Тома Биков казва, че им се плаща, значи е така. На него ли да вярваме или на някакви си очевидни истини, за които дори и в крепостта на фрау Меркел вече не си затварят очите? Ако направим второто, не е нито патриотично, нито православно. Изобщо, като цяло, неудобните въпроси и ваденето на показ на разни уличаващи документи не са нито патриотични, нито православни. Те са гнусно достижение на чужди, предимно протестантски народи. Ето още една логическа връзка – протестанти, протестъри. Да не мислите, че е случайно?
Шок! Ужас! Сензация! Протестъри плащат на протестанти, за да резилят премиера Борисов и прокурора Гешев в поръчкови западни медии!
Не, че нещо, просто давам идея на праволинейните родни журналисти за тема, която могат да развият с голям успех. А през това време аз ще продължавам да изсмуквам от пръстите си нови и нови доказателства за правотата на Тома Биков да разобличава подкупността на западните драскачи.
Във възрожденския Котел е изградена своеобразна икономическа тъкан по кръвна и партийна линия. Роднини на кмета Коста Каранашев и общинари на ГЕРБ са в стройна система за усвояване на евросубсидии през свързани и подставени лица. Това е установено и от проверки на ДФЗ, стигнали до прокуратурата.
Самият Каранашев отхвърля съмненията за злоупотреби и изтъква приноса си за развитието на общината през годините: “Аз съм човекът, който изтръгна тази община от най-грозните форми на управление за последните 30-40 години и с кръвта си я правя тази община.” -- казва той.
Коста Каранашев е баща на децата на земеделския министър Десислава Танева (двамата са на заглавната снимка). Така излиза, че тя има и личен мотив да не се хвали пред Брюксел “какви измамници сме”, както откровено заяви земеделския ни министър във видео, с което се прослави у нас и в Европа.
“Коста Каранашев е баща на двете ми дъщери, родени през 2017 година. Нееднократно съм декларирала обстоятелството, че се намирам във фактическо съжителство с Коста Каранашев, като не сме сключвали граждански брак, което е публично известно и може да бъде видяно в декларацията ми в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Фамилия Каранашеви се занимава от дълго време с животновъдство и земеделие като са регистрирани от 2006 година. Няма причина те, подобно на всички останали български стопани, да не кандидатстват за подпомагане.” -- това заяви Танева в позиция до медиите изпратена от пресцентъра на ДФЗ.
Разследването на Биволъ обаче разкрива много по-детайлни кръвни и партийни връзки на кмета на Котел. Връзки нагоре към властта, разпределяща еврофондове за земеделие, и връзки надолу към бенефициарите на субсидиите в управляваната от него община -- кръвни и партийни.
ДФЗ открива измама с еврофондове, свързана с Каранашев
През вече далечната 2013 година. Регионалния технически инспекторат на ОД ДФЗ – Ямбол проверява 4 субекта -- Мирослав Тодоров Дончев с УРН 535866, Димитър Костов Каранашев с УРН 263482, Зоя Димитрова Каранашева с УРН 567326 и КЛАК ООД с УРН 182585. Всички те, без Мирослав Тодоров Дончев, вече са познати на читателите на Биволъ от предходни разследвания.
Биволъ се запозна с резултатите проверката, в хода на която служителите на ДФЗ установяват, че на телефоните за контакт на земеделските производители отговаря едно и също лице – Коста Каранашев, настоящ кмет на Котел. Той присъствал лично както при документалната част от проверката на кандидатите, така и при проверките на място на всички кандидати, включително и при инспекцията на масивите на Мирослав Дончев. Коста Каранашев предоставял документи на експертите по всяко заявление за подпомагане, доказващи основание за ползване на заявените площи.
В услуга на друго лице
Първоначално Мирослав Дончев не бил открит от служителите на ДФЗ. По-късно в разговори с тях той им обяснил, че подал своето заявление за подпомагане като услуга към Коста Каранашев. Впоследствие, след допълнителен разговор по телефона, с други служители на фонда, Дончев се отметнал и обяснил, че лицето, на което е направил услуга е всъщност Коста Къчев от гр. Котел, който бил роднина на Коста Каранашев. В писмените си обяснения мъжът декларира, че няма документ, доказващ основанието за ползване на земята заявена от него, като и че е имал устна договорка с Къчев той да почисти парцела. Къчев обаче го бил излъгал, че ще поддържа земята в добро земеделско и екологично състояние. Дончев не обяснява защо именно Каранашев се е явил при проверката на заявените от него площи,
Експертите на стигат до заключение, че относно всички проверявани заявления за подпомагане може да се направи обосновано предположение за действия, съставляващи престъпления. Мирослав Тодоров Дончев е кандидатствал със заявление за подпомагане за площи, които реално не обработва и които е заявил на свое име в услуга на друго лице.
Според доклада, Димитър Костов Каранашев, Зоя Димитрова Каранашева и „КЛАК“ ООД са кандидатствали със заявления за подпомагане за площи, които не са изцяло обработени. Експертите подават сигнал до прокуратурата, в който отбелязват, че съществува голяма вероятност едно и също лице – Коста Каранашев да стои зад подадените заявления са подпомагане.
Сигналът на фонда стига до Окръжната прокуратура в Сливен. В отговор на наше запитване от държавното обвинение отговориха, че по случая е било образувано следствено дело за престъпление по чл. 248 а ал. 2 от НК. Въпросният текст в гласи, че онзи, който представи неверни сведения, за да бъдат получени средства от еврофондове, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
От Окръжната прокуратура в Сливен съобщават, че след приключване на разследването делото е внесено в Сливенския Окръжен съд с постановление от 19.12. 2013 г. Съдът обаче е освободил обвиняемия Дончев от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание -- глоба в размер на 1000 лв. Така Мирослав Тодоров Дончев получава минимална санкция за своята услужливост и запазва чисто съдебното си минало.
Услуга за услуга
„Услугата“, с която Мирослав Дончев се е ангажирал е доста любопитна. Според данните изтекли в НАПЛийкс, към 2010 г. Дончев е бил осигуряван от „Напоителни системи“, в качеството на техен служител. Коста Каранашев пък на два пъти е управител на „Напоителни системи“ – Сливен. Първия път в периода от 2009-та до 2013 г. и после за кратко през 2015 г.
Така във времето, когато Мирослав Дончев е служител на „Напоителни системи“, а Каранашев управлява дружеството, Дончев се оказва особено услужлив. Отделна тема е за размисъл е фактът, че Каранашев е богослов по образование, но това не му пречи да ръководи подобно предприятие. Преди да заеме поста, той наследява Десислава Танева в съвета на директорите на “Мел инвест – холдинг” АД, когато тя става депутат през 2009 г.
След като Дончев се сдобива с присъда, той започва работа в Община Котел. По една случайност това става след като Каранашев става кмет. Дали това е насрещна престация от Каранашев за услугата, направена от Дончев през 2013 г.? Запознати твърдят, че много от пастирите на Караншеви са осигурявани от общината, но Биволъ не разполага с доказателства в тази посока.
Пасища за роднини -- формални и емоционални
Местни земеделци обвиняват Каранашев, че като кмет на Котел разпределя ливадите и пасбищата на община между фирми, които са свързани с него или с членове на общинското ръководство. Зад част от фирмите местните животновъди подозират, че Каранашев стои лично, а документалните собственици били просто негови проксита. Съществува и съмнение, че част от юридическите лица са декларирали животни, каквито не притежават. Така констатираната през 2013 г. от ДФЗ схема продължавала да работи и към днешна дата.
Репортер на Биволъ се срещна с животновъдите Кирчо и Иван Илиеви, когато поредната проверка срещу тях тъкмо е приключила. Наложена им е корекция по „обвързаната подкрепа“ за 30 декара картофени насаждения. Проверяващите открили разминавания от около 3 декара и спрели финансирането. Илиеви разказват, че техните проблеми с община Котел започнали през 2014-2015 г. Те се коренели св това, че кметът Каранашев им е взел пасищата, които според тях им се полагат.
Впоследствие тези пасища били разпределени на фирми, които били формална собственост на подставени лица или роднини на кмета, но зад тях на практика стоял Каранашев.
Иван Илиев уточнява, че те притежават собствени поземлени имоти, но не всичко е пасища „а те ни смятат частните земи, които са си наши, като процент от полагаеми пасища“. Според Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, за животинска единица всеки правоимащ животновъд трябва да разполага с до 15 декара. Семейство Илиеви със своите 350 овце би трябвало да имат около 1200 декара при нормални условия. Животновъдите са загубили през 2017 г. ползването на два масива, един от над 500 и друг от над 200 декара. „Този, който е от 500 декара, реално ми пашува там стадото и то го почиства. И в момента, но други вземат субсидиите!„ възмущава се Кирчо Илиев.
На въпрос кои са другите, които вземат субсидиите той отговори, че става дума за „служители на община Котел, приближени на кмета, с роднински връзки, любовни връзки всевъзможни… фирми “Геобат”, “Бийф еко”, Мелиса“ заявява Иван Илиев.
“От морална гледна точка не беше добре” -- коментира кмета Коста Каранашев, но според него Илиеви пропуснали сроковете за подаване на документи. Той опитал да реши проблемът им, но те не го потърсили, защото му били обидени.
Той посочи, че 222 декара са отдадени на Ресмие Алиева – земеделски производител от село Остра могила. Проверка на Биволъ показа, че тя наистина е земеделски производител повече от 15 години, с реални животни. И също така сред основните поддръжници на ГЕРБ в района.
Освен нея, Караншев посочи Велимира Цонкова, Атанас Манчев. Румяна Пармакова, собственик на “Бийф еко”, фирмите “Клак” и “Геобат”. Това съвпада и с данните от регистъра на ДФЗ. До 2017 г. парцел 51398-395-027 се ползва изцяло от Кирчо Добрев Илиев, в качеството му на земеделски производител. През 2018 г. парцелът е поделен между добре известната фирма “Клак” на Димитър Каранашев -- баща на Коста и земеделските производители Ивайло Йорданов Цонков, Велимира Димитрова Цонкова и Анастас Матеев Манчев. През 2019 г. фирмата “Геобат” заменя “Клак”, но останалите лица си запазват ползването на имота.
В миналото “Геобат” е била собственост на Зоя Каранашева -- сестра на Коста Каранашев и зълва на Десислава Танева и на Велимира Цонкова -- родственик на Ивайло Цонков. Сега фирмата е собственост на Захари Стоянов – общински съветник от ГЕРБ, управител на общинския футболен клуб в Котел и на местния Природонаучен музей.
За Ивайло Йорданов Цонков в Котел и региона се говори, че е дясната ръка на Коста Каранашев. Той се ползва и с репутацията на един от тенис партньорите на Десислава Танева, защото в младите си години е бил обещаващ млад талант на кортовете. В периода 2010 -- 2013 г. Цонков е зам. директор на Коста Каранашев в “Напоителни системи” клон „Средна Тунджа“. След това става много успешен земеделец. От ДФЗ отговориха на наше запитване, че за 2013 г., Цонков е получил над 64 000 лв. под формата на субсидии. За 2014 г. сумата е над 65000. За 2015 г. Цонков е субсидиран с впечатляващите над 113 000 лв. през 2016 г. приходите му намаляват до около 51 000 лв. Следващата година са над 48 000 лв. 2018 г. сумата е над 47 000 лв., за 2019 г. сумата отново е над 47 000 лв.
По неофициални данни Цонков оперира с около 15 фирми, зад които стоял кмета. Иван Илиев разказва как по случайност видял Цветков да тегли пари от банкомат. „Този Ивайло, за когото ви говорех, засякохме се на банкомата по случайност. Той борави с точно 15 карти – това са 15 сметки. Той с друго не се занимава, освен със земеделие. Просто изпразни банкомата.“
Велимира Цонкова, пък е получила 34 994,06 лв. за 2018 г. и 42 438,13 лв. за следващата 2019 г. или общо 77 432, 19 лв. Роднинската връзка с Ивайло не е съвсем изяснена. Факт е, че според имотния регистър Ивайло, Велимира и Александър Йорданов Цонков са сънаследницитна имот в Шумен. Те живеят или поне са регистрирани в една жилищна сграда в Сливен, на ул. “Й. Щросмаер”. Велимира Цонкова, живее на един адрес с Александър, а Ивайло е в съседен апартамент.
Попитан за тези връзки и зависимости Каранашев каза, че с Цонков са били в “Напоителни системи”, но това е било много отдавна.
Случаят на Анастас Матеев Манчев е по-специфичен. Когато Кирчо Илиев говори за „любовни причини“, вероятно визира дъщеря му Пламена, която упорито е спрягана като емоционално свързана с кмета Каранашев. Тя е била управител на почивната база на „Напоителни системи“ на язовир Жребчево. Кадрувана е там, докато Каранашев управлява предприятието. Атанас Манчев е усвоил субсидии в размер на малко над 26 000 за 2018 и над 31 000 за 2019 г.
Стотици хиляди субсидии и обществени поръчки за общинари на ГЕРБ
До тук обаче съвсем не се изчерпва „обръча от фирми“ в община Котел. Стамен Баджаков също е сочен за подставено лице на Караншев. Той заема различни позиции във ВиК -- Котел. Работи основно като домакин. Според източници на Биволъ през 1995 или 1996 г. е бил домакин във РПК ”Г. Ст. Раковски” Котел откъдето е уволнен за злоупотреби и е получил забрана да заема държавна длъжност за срок от 10 години.
Стамен Баджаков. Снимка -- публичен личен профил във Facebook
Баджаков е активист на ГЕРБ. От специалист по ВиК, през 2015 г. той решава да разшири дейността си и се регистрира, като земеделски производител. През 2017 е регистриран с 12 говеда. През 2018 Баджаков усвоява над 19 000 лв., а за 2019 г. над 23 000 лв. Съпругата му Валя Баджакова е директор на Дирекция „Местни приходи” в община Котел.
Стамен Баджаков е представляващ на сдружението “Еко Проект – Котел”, активен член на Местната инициативна група. В регистъра на Биволъ има данни, че сдружението с нестопанска цел е бенефициент по ПРСР с проект за 363 550 лв. Името на проекта е „Оборудване на комплекс за провеждане на културни събития и фестивали на територията на гр. Котел“
В сдружението влизат още Борислав Боянов Антонов и Мелиха Христова Кирова. Борислав Антонов е кадър на ГЕРБ и кандидат за общински съветник през вече далечната 2007 г. През 2018 и 2019 Антонов усвоява по около 50 000 лв. на година от субсидии. Още през 2010 той е регистриран, като растениевъд и… звукорежисьор. Може би това обяснява защо сдружението кандидатства за оборудване на за провеждане на културни събития, а не за земеделска техника например.
Мелиха Христова Кирова пък е дъщеря на Христо Киров – кмет на Котел пред Каранашев. Киров е излъчен от ДПС. Еко Проект – Котел е прекрасна илюстрация на максимата, че когато става въпрос за усвояване на европейски средства, ГЕРБ и ДПС колаборират успешно.
Николай Недялков. Снимка -- публичен личен профил във Фейсбук
За друга брънка във веригата е сочен Николай Тодоров Недялков – домакин в община Котел към 2016 г. Според запознати, освен известен в Котел познавач на шаха, Недялков е „момчето“, което върши черната работа на Каранашев в сферата на земеделието. За кратко той също е в управителния орган на сдружението “Еко Проект”. Недялков е изявен кадър на ГЕРБ. През 2015 г. е регистриран, като земеделски производител и е заявил, че отглежда 18-19 животни. За последните 2 години Недялков е прибрал почти 50 000 лв. от субсидии.
Особено екзотичен е случаят на Елена Костова Янкова. Освен земеделски производител, тя се явява секретарка на кмета Каранашев и съпруга на Янко Янков – изпълнител на обществени поръчки в Котел. Елена Янкова е бивш собственик на “Елени-86”, която към днешна дата е прехвърлена на Янула Апостолова Янкова -- вероятно нейна свекърва. Фирмата е специализирана в дърводобив, дървопреработване и търговия с дървен материал – дейности, с които сега се занимава нейния съпруг. Елена Янкова е земеделски производител от 2013 г. Но в нейния случай субсидиите от малко над 34000 за 2018 и 2019 г съвсем не са най-смущаващата подробност.
Елена Янкова. Снимка -- публичен Facebook профил
Съпругът на Елена -- Янко Янков, е сочен за човек от близкото обкръжение на Карабашев. Неговата фирма “Рая 077” се оказва приоритетен контрагент на Община Котел. Фирмата е спечелила 2 последователни години обществени поръчки за добив доставка на дърва с приблизителна обща стойност от 250 000 лв. Самият факт, че мъжът на секретарката на кмета печели обществени поръки, възлагани от общината, е меко казано смущаващ, макар че институциите едва ли биха открили конфликт на интереси дори и в подобна ситуация.
“Не знам какъв конфликт на интереси може да има в такава ситуация”, каза кметът Каранашев, когото потърсихме за коментар по телефона. “Да, Елена ми е секретарка, но не виждам къде е проблема в това. Аз наистина не знам дали е негова фирма или на брат му”.
По думите му “в магазина да вляза да си купя хляб, пак ще го купя от роднина на мой подчинен”, защото общината била крупен работодател, а населението на града едва 5 000 души.
Освен това “Рая 077” била единствен кандидат, когато спечелила обществените поръчки. Тази година пък дървата били доставени от фирмата на бившия кмет Христо Киров, която отново била единствен кандидат за позицията. Предните две години Киров не участвал в конкурсната процедура, защото разделял фирмата с брат си. Делбата се превърнала в скандал.
Самият факт обаче, че поне 3 поредни години доставката на дърва за болниците и детските градини в община Котел се печели от единственият кандидат, който се е явил с оферта, също е много смущаващ. Подобна ситуация поражда съмнения за някакъв местен картел и непрозрачно изразходване на публични средства. Вероятно такава е ситуацията в много от по-малките общини у нас, но от това тя не изглежда по-малко порочна.
Пасища има, а има ли животни?
Според семейство Илиеви повечето от фирмите, които са ги „наследили“, като ползватели на пасищата и въобще фирмите свързвани с Каранашев не извършват реални земеделски дейности.
„По мои сведения и животни нямат, но получават пасища, защото са хора на властта“ -- обяснява Кирчо Илиев от Нейково.
Синът му допълва, че в селото тези фирми ползват около 3000 декара земя. „Реално трябва да имат 900 животни, ако са овце. Аз поне не съм виждал в село нито животновъдни обекти, нито животни. Идват хора от различни места, наемат земя, например хора от Сливен. Всяко лято си докарват животните тук и наистина пасат. А в този случай ние не сме виждали, а сме всеки ден тук. Нито животни, нито животновъдни обекти, даже временни. Няма електро пастири, нищо няма.“
Дали това е вярно може да установи проверка на ДФЗ. Припомняме, че през 2013 г. експерти на фонда установяват как Мирослав Дончев, бивш служител на Каранашев, е кандидатствал за подпомагане за площи, които реално не е обработва и които е заявил на свое име в услуга на друго лице. Седем години и няколко милиона евросубсидии по-късно отново са налице данни за услуги, свързани лица и роднински обръчи в Котел.
Полицията е задържала двама души за агресията срещу граждани и журналисти на конференцията на ГЕРБ от сряда (5 август 2020) съобщи бТВ. Проверка на Биволъ показа, че става дума за 20 годишния Денислав Атанасов Станоев от Елин Пелин и 22 годишния Симеон Стоянов Стойчев, който работи в охранителната фирма “Джи Пи Секюрити”, свръзвана с Валентин Златев и Христофор Амантанидис – Таки.
Сред събралите се на партийното мероприятие 4000 души имаше група маскирани яки момчета с черни тениски, сред които Станоев и Стойчев. Някои от тях бяха заснети да нанасят удари и ритници на няколко протестиращи, посочени лично от пиара на партия ГЕРБ Никола Николов.
На видео заснето от Свободна Европа се вижда как Денислав Станоев, който е с каскет и маска, грубо изтръгва и захвърля телефона на журналистката Полина Паунова секунди след като тя задава въпрос на Симеон Стойчев. Самият Стойчев не отговаря и не реагира грубо, като остава със скръстени ръце.
В Софийска районна прокуратура е образувано досъдебно производство за хулиганство. Двамата задържани обяснили, че им е било поръчано да предизвикат безредици, съобщава бТВ.
Как беше идентифициран Стойчев
Информацията за самоличността на Стойчев беше публикувана в социалната мрежа Facebook от главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов. Малко по-късно той изтри профила си там.
Симеон Стойчев се афишира като състезател по кикбокс в СК “Армеец”.
Стойчев е лесно разпознаваем като лицето от видеото въпреки, че носи маска. Той има характерни лицеви белези и татуировка на дясната си ръка.
На колажа вляво е снимка на Стойчев от личния му FB профил, която. На нея той кара кола и е сниман отдясно.
Стойчев сниман в кола. На дясната му ръка личи татуировка.
Маскираният от събранието на ГЕРБ има характерна татуировка на дясната ръка. Снимка: стопкадър от видео на Свободна Европа
От СК “Армеец”, свръзван с варненската групировка ТИМ, излязоха с официално опровержение, че Стойчев не работи в клуба. Те обаче признаха, че е тренирал там.
“От повече от година и половина Симеон не тренира и не се състезава за СК „Армеец“. Разграничаваме се от всякакви опити предполагаеми действия на бивш състезател да бъдат приписани на клуба и работещите и трениращите в него, които ежедневно влагаме усилия за развитието на добрите практики в спорта в България. “Неверни са и твърденията, че работи или е работил за клуба” – пише в становището на “Армеец” до медиите.
Охранител от “Джи Пи Секюрити”
Проверка на Биволъ в НОИ показа, че Симеон Стойчев е на трудов договор във фирмата “Джи Пи Секюрити”.
Стойчев е започнал работа там на 30 януари т.г. с основно трудово възнаграждение (декларирано от работодателя) 1353,13 лв. От 4 март 2020 той е на постоянен договор във фирмата.
“Джи Пи Секюрити” е създадена през 2017 г. от Огнян Кирилов Гроздев, който е едноличен собственик и мениджър. Фирмата е регистрирана на адреса на Джи Пи Груп бул. Черни Връх 59 в София.
Биволъ се свърза с централата на “Джи Пи Груп”, откъдето посочиха номер за връзка с “Джи Пи Секюрити”, но на него не отговаряше никой. Репортерите ни продължават да се опитват да вземат коментар от фирмата.
“Джи Пи Груп” беше обект на серия разследвания на Биволъ, базирани на изтекли документи, които показват как са подкупвани държавни чиновници, кметове и зам.-министри. Разследването извади наяве свързани с фирмата консултантски компании, уреждащи обществени поръчки и европейски грантове за стотици милиони чрез манипулиране на търгове и комисионни за властимащите. Детайлно беше разкрита и връзката на компанията с олигарха Валентин Златев, бивш изпълнителен директор на “Лукойл България”.
След скандала премиерът Борисов прати в отпуск споменатите в разследването лица, а прокуратурата образува досъдебно производство и запорира 14 милиона евро на собственика на “Джи Пи Груп” Георги Василев, който беше обвинен за пране на пари. Той живее в Дубай и е баджанак на известния наркобос Христофор Амантанидис – Таки. Делото срещу Василев обаче все още не е започнало и не е ясно дали изобщо прокуратурата е изготвила обвинителен акт.
Паралелно с това тече разследване в ОЛАФ, който беше сезиран от журналистите на Биволъ. Те предадоха на европейската агенция над 70 гигабайта документи в потвърждение на данните от разследването.
Валентин Златев и Бойко Борисов са изключително близки още от времето, когато Борисов е шеф на охранителната фирма “Ипон”. В американските дипломатически грами пише, че Борисов поддържа с него “тесни финансови и политически връзки”
“Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов” – смята през 2006 г. посланик Джон Байърли.
Официално “Джи Пи Секюрити” не е охранявала мероприятието на ГЕРБ, а от партията заявиха, че лицата проявили агресия към граждани и журналисти са провокатори.
Все-още-премиерът на България Бойко Борисов ни поднесе поредния си пошъл спектакъл и си осигури аплодисментите на партийния елит. Защото други няма – месец вече страната клокочи от протести, а недоволните скандират името му, гарнирано с, меко казано, пълно отрицание. Но лошата актьорска игра не печели ръкопляскания, само „неговата“ партия му ги дарява. Друг е въпросът кой му я основа и после с отвращение се махна.
А Борисов патологично се нуждае от хорската любов и одобрение, за да погали личното си гърмящо его. Знаете: „аз дадох толкова милиони“, „аз построих магистрали, метро и заводи“, „аз и моите партньори в коалицията“… И неговите хора му я засвидетелстваха под жаркото слънце на Тех-парка, които той събра „нарочно в обедната почивка“, защото имали много работа за вършене. Нищо, че близо 4 000 души от цялата страна си зарязаха пасиансите на служебните компютри и пропътуваха стотици километри, за да се потопят в харизмата му. За нея с изумителен патос и плам говори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен, забравил предишния си тотем, когато беше депутат от ДПС. Да прибира разни видове партийни номади и да ги прави свои „остриета“ е типично за стила на ГЕРБ и лидера им. Излишно е да се припомнят идеологическите трансформации на Тома Биков, Антон Тодоров, огризките от СДС и подобните им, както и изконното БКП-начало на другия пълнеж. И нещата изглеждат като онези думи на покойния вече поет „Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“.
Но защо изобщо беше този извънреден форум?
От Борисов се очакваше все пак изрече нещо смислено, да пусне инструктажа, така да се каже. Краткото му слово предъвка онези вече втръснали на всички хвалби за магистралите, супер-компютрите и стабилността, истината за които всички, или поне незаслепените от харизмата му, знаем. А публиката му изтръпнала следеше мисълта му – ще дава ли оставка или не. Защото от това зависи оцеляването й по канцелариите тук и там. Заради това оставане на хранилката бяха и бурните възгласи „Бойко, Бойко!“ и „Неее!“ при словесното му упражнение на тема оставка. Това обаче е правото на личен избор на всекиго и никой няма правото да го оспорва и отрича, независимо от естетическите си норми. Борисов това искаше чуе. Партийният елит и партньорите му да потвърдят заклинателно, че незаменимият, безалтернативният, най-успешният и кадърният е той. Че без него държавата ще се счупи. А в това се съдържа и целият смисъл на служебната разходка от провинциите до столицата. В нищоговоренето си той прочете от листове какво не може да прави служебното правителство при неработещ парламент и подчерта, че не го е страх от такъв вариант. Сплашването с възможен апокалипсис в „идващите много тежки месеци заради пандемията“ без ГЕРБ на върха на държавата е вече дежурен рефрен, който ни се „набива с 200“ от всичките му говорители. И отново се наложи да чуем, че партията му е най-успешната и няма никаква друга алтернатива за страната, освен ГЕРБ да управлява. Нещо, с което протестите не се примиряват, а и според социологически проучвания подкрепата за тях е 60%.
Стана ясно, че нищо не е ясно
Единственото, което стана ясно е, че не е ясно какво точно смята да прави Борисов. Не, че не каза, че може винаги да се оттегли от премиерския пост и да си стяга партията за изборите. То е като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“. Борисов няма да се оттегли от властта. Той не може да изостави ласкателната си среда и подчинението в погледите на онези, които си е назначил не да мислят, а да го слушат безусловно и да не могат да вземат никакви самостоятелни решения. Той не диша без аплодисментите на озарените от неговата харизма. Нарцисизмът е вид личностно разстройство и е в други компетенции и експертност да поразсъждават върху това.
Дори и формално да се оттегли от премиерстването, /което би поставило патриотите-партньори в кататонен ступор/, Борисов ще дърпа конците на корупцията от партийната централа и ще разпорежда раздаването на милионите оттам. А сламеният човек на мястото му, когото пак той ще посочи и мнозинството в парламента ще подкрепи, независимо дали ще е Деница Сачева или Томислав Дончев, ще се подчинява така, както и преди. Всичките, по навик и от душа.
Да се състави експертен кабинет е химера. Ако в „широката си кадрова скамейка“ ГЕРБ разполагаше с необходимите експерти, нямаше да сме свидетели и потърпевши от управлението му, а световният печат да ни нарича „държава като кочина“, „прогнила от корупция“, „най-бедната в ЕС“. Да си ги внесе, както някога Кобургготски ни дари с юпитата? – помним какво направиха в онзи мандат в компанията на ДПС и БСП, и как си отидоха. Дори Борисов да не е премиер и да остави Обединените патриоти и ГЕРБ да сформират новото правителство, то пак ще е зависимо от парламентарното мнозинство в работещия парламент. Което не е никаква промяна. Той пак ще дирижира всички решения и ще се уж консултира с явния си коалиционен партньор. Но повече с неофициалния – да не забравяме, че ключови „постижения“ на Народното събрание бяха покорени с подкрепата на депутатите от ДПС, където основен фактор е не лидерът Мустафа Карадайъ, а вечно липсващият Делян Пеевски и знаете още кой от Сараите. Мераците за пряко и явно участие на партията на Ахмед Доган във властта заедно с ГЕРБ не са новина, а и Йордан Цонев, известен като Ментата, ги дефинира отчетливо и публично.
Борисов обаче се врече, че коалиция с ДПС никога нямало да направи. Колко може да се вярва на държавник, който сутрин, обед и вечер си сменя позициите, е много сложен въпрос. И отново на личен избор. Факт е, че той няма намерение да чуе гласа на недоволните от палатките и площадите. Той чува само аплодисментите и шума на пачките в чекмеджето. За последните няма прокуратура. Вместо това разполагаме с един човек с каскет, който броди из територията и громи битовата престъпност, не, че не е приоритет, но в България криминални приоритети да искаш и то във властта.
А помните ли аферата с танкера „Бадр“? Е, вчера премиерът косвено ни я припомни, като се обърна към евродепутата Емил Радев, пряко замесен в нея, според публикация на Биволъ. Прокуратура и тук няма, има инструмент, който удря селективно.
А чували ли сте позиция от ДПС?
Няма и да се чуе. Снишили са се така, както навремето Тодор Живков призова и после неговите хора го свалиха от пиедестала. Видяхме отбраната, мобилизирана в защита на почетния председател Ахмед Доган на Росенец. Защита от кого? И в ДПС, както и в ГЕРБ, явно им се привиждат вампири и канибали у всекиго, който не е с тях и е скочил срещу светините им. Едно време, когато още имаше писателски десанти из страната, а Живков беше още много жив, сатирикът Генчо Узунов възкликна: „Тоа па кога го канонизираха за светец!“. В едно от помещенията на светата обител, /девически манастир с игуменка бивша комсомолска лидерка от Пловдив тогава/ висеше портрет в рамка на Тодор Живков редом до иконите на Св. Николай Мирликийски /бях там, видях и чух/. Та така е и в тези партии, имат си по една икона и си я бранят с нокти и зъби, сякаш друга религиозна деноминация настъпва в териториите им. Нищо, че копират стария модел на култа към личността. Защото иначе животът им губи смисъл, те и не могат друго да сътворят. Обаче не е нищо.
Не е нищо благодарственото стълпотворение около лидера, който и сред своите се движи с пет души охрана.Не е нищо и преклонението пред един почетен, каквото и да значи това, председател на етническа партия, обитаващ сараи, за каквито поклонниците му не са и мечтали, и не могат да имат. Може би е някакъв вид позиция или по-скоро намек за такава на ДПС това, което ден преди партийното парти на ГЕРБ лидерът Мустафа Карадайъ възкреси в статус във Фейсбук: „д-р Ахмед Доган – 08.06.2009г. За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката! “ … моята молба е към целия български народ, към медиите специално, за мен тези субекти се създадоха от медиите. Вие така, изживявайки се като субекти на историята, в правенето на историята, се състезавате с нас и създавате продукти по неясни проекти и после се чудите, абе как стана така. Ами става така, вие ги създадохте. Сега обяснете на българския народ за какво става въпрос.” Е, ами стана така, че знаем кой и защо създаде ДПС от „неясен проект“ и кой как се възползва от него. И хайде „сега обяснете на целия български народ за какво става въпрос“, къде сте и с кого сте. Защото дължите много отговори. И за къщите за тъщи също, а да беше само това.
Агресията спрямо журналисти
Тя не е само в позорните сцени от вчера с колегата от „Свободна Европа“ Полина Паунова и с другите, блъскани, поваляни на земята и ритани журналисти и протестиращи, с изтръгвани и захвърляни с насилие телефони, изобщо не е. Щях да добавя личен опит с пиян до козирката полицай по време на работа, но няма.
Въпреки, че от ГЕРБ побързаха да се застраховат, че нямат нищо общо с въпросните биячи, оборудвани със стикери на ГЕРБ, няма кой да повярва на очистителната им декларация. Онези препарати за очистване на стомашно-чревния тракт знаете какво предизвикват. Същото е. И до какво водят овчето търпение на дивана и подчинението също знаете.
ГЕРБ и ДПС ненавиждат журналистите не само, когато задават въпроси, но и изобщо. За тях те са зловредна прослойка или „мисирки“. Затова са избягвани като проказа някаква, или се допускат само удобните, а те са много и са си техни. Кога Борисов е заставал очи в очи с медиите? Неотдавна на извънреден брифинг след онези снимки с пачките евро. Кога Карадайъ е отговарял на въпроси? Преди година с колега от Париж със скандал преодоляхме бронята на новия партиен пиар на ДПС, който с крясък ни препоръча да четем…сайта на ДПС и да си мълчим. Не позна.
Арогантното зачеркване на диалога с обществото, медиатор на което са именно независимите медии, означава само едно – обществото не ни е нужно, важен е твърдият електорат, когото омагьосваме с кухи обещания. А за много питащите – бой и после мъгляви оправдания.
Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.
Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.
Това насилие вчера достойно отбеляза и друго – на 5 август 1998 г. почина Тодор Живков, партийният и държавен ръководител на онази, другата България. Която днешните млади от протестите не познават, но се страхуват от реставрацията й. Съвпадение с извънредния форум на бившия му охранител? Не, бе, в никакъв случай. Няма изтръгване от началната закваска. И когато точно Борисов говори за демокрация, ослушвайте се, тя е в опасност.
Вилата на правителствения пиар Севделина Арнаудова в Бистрица се оказа с 577 кв.м. разгъната застроена площ за 540 000 евро. При 935 евро на кв.м. става дума за твърде изгодна…
20 годишният Венцислав Манчовски от мездренското село Горна Кремена е поискал акциите на ФК Левски, които Васил Божков – Черепа джироса на премиера Бойко Борисов, съобщи бТВ. В писмо, изпратено до медиите той обещал да дава на клуба 80% от годишните приходи на фирмата си Жи-Пи-Груп.
Ако това не е някаква шега с близката до властта фирма Джи Пи Груп, става дума за напълно несъстоятелно предложение. Жи-Пи-Груп е регистрирана през януари т.г. и има 10 лв. капитал. Преди това Манчовски е работил като управител във фирмата Алфа Тех България, която показва скромни приходи от търговска дейност за 2018 г. – 68 хиляди лв.
Манчовски не е от заможно семейство. Родителите му живеят в с. Горна Кремена и имат запори върху няколко скромни семейни имота от НАП, което говори достатъчно за финансовите им възможности.
Будният младеж твърди в своята Facebook страница, че е учил в Софийски университет, работил е като Заместник – председател сектор Телекумоникация (изписването е в оригинала) и контактно обслужване в Камара на работодателите в Република България. Посочил е и работа във фирмата Лет Директ Строй АД, която обаче не се открива в Търговския регистър.
Политическите симпатии на Манчовски обаче са ясно дефинирани. Той е фен на ПП ГЕРБ и агитира за партията във фейсбук профила си, както се вижда от многобройните снимки, сред които и такива с Лиляна Павлова и Мария Габриел.
„Какъв чудесен ден! Човек не знае чай ли да пие или да се обеси!“. Перифразата е на диалог от пиесата на Антон Чехов „Вуйчо Ваня“, написана през 1898 г. През 2020 и далеч преди това всеки ден възкликваме почти така, но с две-три къси думи и съдържание доста по-люто от горното добродушие, признайте си.
И като тръгна цяла седмица така от 4 февруари насам – да се чудиш две ракии ли да удариш, докато в тих ужас слушаш изявленията на президента, на Гешев, на Горанов или Менда, или да си сипеш трета, импулсиран от брифинга на премиера /за мисирките/, щото още ти държи влага. Дилемата е побългарена и няма общо със суицидните внушения на Чехов. То и нарочените за „мисирки“ няма да им мрем на тия.
Помните, че този път знаковият 4 февруари започна не с върнат мандат или оставка на правителството, а с със земетръсните послания на посланика на САЩ Херо Мустафа. Първо, в интервю пред Нова тв тя каза, че много скоро ще бъде обявен първият българин, на когото ще бъде наложена забрана за влизане в Америка – заради корупция. И още – че Щатите са готови да санкционират и други „корумпирани български държавни лица“. Още на следващия ден името на спецсъдията Андон Миталов прегря ефира, а дори снимка на въпросния не бе възможно да се намери.
Седмица по-късно, на 11 февруари, тя повтори същото: „Името, което беше съобщено миналата седмица, беше първото, не последното. Надявам се хората да видят това като първата стъпка. Стъпка по стъпка, малка по малка. Нищо не може да се прави на тъмно“, посочи дипломатът. Снимка на Миталов вече имаше. А кой да обясни какво в САЩ е специализираният съд/съдия – не. Пък беше важно, поне заради факта, че там той е над президента дори, а тук тази пост, освен неизвестен, е и тотално неглижиран от по традиция правно невежествения българин, да не кажа от всичките власти накуп. Ако беше иначе, Миталов за нищо на света не би пуснал задържания за шпионаж Николай Малинов да се прегръща с Владимир Путин в Кремъл и да гушне наградата си за същото.
Херо Мустафа даде да се разбере, че ако у нас наистина сме убедени, че всичко се прави на тъмно и въпреки това търпим, то за чуждите служби греем като църковен полюлей най-малко и те ни дърпат ушите. Но пък осветяването на неизвестния съдия ненадейно обедини нацията – в масово неудовлетворение от „черния печат“ за някакъв си с тога и семейството му, вместо „да подкарат ония горе и изметат парламента“. Ние такива малки стъпки не щем, дайте ни освобождение сега и веднага, от всичко и завинаги, и ни го сервирайте, докато сме на дивана…
Кои са останалите български държавни лица, потенциални обекти на ограниченията, публиката тръпне в очаквания и залозите тръгнаха. Потенциалните са изтръпнали и вече имат резервации за полети до разни райски бягства, или зареждат частните си самолети, но в „Аерофлот“ не ги търсете. Ще вземем да си останем без олигарси и без български държавни лица, макар и корумпирани.
А как хубаво го каза Херо Мустафа, че освен „и други лица“, Вашингтон ще разгледа целесъобразността да приложи глобалния закон „Магнитски” и други твърди мерки. „Ние не се отнасяме към този въпрос повърхностно“, увери тя.
То не, че всички в България са наясно какъв е този закон и кого може да удари, но повърхностно, интуитивно, с уважение и надежда при споменаването му обръщаме фокуса към Делян Пеевски. „Наречен от списание “Шпигел” “Айсберг на корупцията” в България, Делян Пеевски продължава да разширява своята бизнес-империя и политическо влияние през годините, независимо от конюнктурната ситуация. Менторите, които стоят зад него, осигуряват зелена светлина за налагане на политико-обществения модел, станал нарицателен с прозвището #КОЙ. Тази ситуация създава трайно усещане в свободомислещото общество, че не конкретният министър-председател, а именно #КОЙ реално управлява и контролира живота в страната“, писа Бивол през януари 2019 г.
Да сте чували някой от министрите или депутатите, или прокуратурата и КПКОНПИ да са надниквали експертно в това корпулентно битие и възвишение? И аз не съм. Той и премиерът Борисов не е. И с Делян Пеевски се разбират идилично добре, или поне не личи някакво взаимно неразположение. Ама те с всички са в безусловна хармония и никой не смее да им гъкне – ни законодател, ни изпълнителна власт, ни съдебна. Сега да помечтаем – само единият ли ще бъде привлечен под отговорност по „Магнитски“, или и двамата? Да не забравяме дипломатическите грами на един по-предишен американски посланик у нас, изтекли в Уикилийкс, а и досието „Буда“, огласено от Биволъ в началото на 2013 г. Френският „Фигаро“ реагира мигновено тогава и публикува анализ под заглавие „Агент Буда“, който стана премиер“, и цитира дипломати от Вашингтон, които без колебания го описват като „гангстер, облечен в Армани“. С ефекта на шут между веждите беше заключението в анализа за „най-накрая доказателство за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България уникален случай в Европа“. По този показател сме твърдо стабилни.
А да питаш главния прокурор за главната роля на Пеевски в сгромолясването на КТБ, или какво не е ясно за контрабандата на български цигари, е все едно да чакаш разкази за първата му брачна нощ, толкова неприлично му звучат такива въпроси.
Отговори няма и затова тези дни гледаме към флага на улица „Козяк“ в София, за да разберем какво сме си причинили при урните. В тази сграда взе да става доста оживено, пристигат важни работни гости и сякаш след паузата има повече Америка в България.
Забележително множество пък се е вторачило в посолството на Русия – 73% изпитват трайни горещи чувства към Москва и 62% лично към Путин, според проучването на Pew Research Center /цитирано от БГНЕС/ отпреди няколко дни. Стъписващата заблуда, че в Кремъл е истината, не е новина за нашите ширини. Тя и прокремълската опозиция в парламента не е. Извънпарламентарната на Костя Копейкин, известен още като Костадин Костадинов и лидер на „Възраждане“, пробва да произведе революция онзи ден в София, но не му се получи. Не може обаче да му се отрече чутовната дързост в онзи момент, когато пожела лично да смени премиера Борисов. Не е ясно и дали нашите служби са наясно с финансирането на тази смела проява, и доколко изобщо ги интересува кой клати стабилността, тази на премиера.
Нали помните кога се стовариха в центъра на столицата протестиращите „възрожденци“ на Костадинов – на третия ден след смразяващото изявление на президента Радев, с което той свали доверието си от правителството и пожела да стане симпатичен на народа. „Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас“, зарече се той тогава. „Редом с вас“, ама не отиде на протеста да скандира срещу порочната, както я нарече и за каквато и ние я мислим, власт.
Държавен глава не може да излезе там и да крещи в мегафона „Оставка!“, това е обяснимо. Няма обяснение за изгърмяната декларация с особено невнимателния подбор на думите и посланията, които не предлагат решения, а са само слабо ехо на обществени нагласи. Иначе, президентът Росен Плевнелиев, тази ярка и спорна личност в демократичната ни история, грабна микрофона и спечели народната любов на протеста в София на 24 февруари 2013 г. и краткото му извикано слово бе изпратено с характерното „Българи, юнаци!“ /помните серийните масовки от ерата на #ДАНСwithme/.
Пък и моментът, в който Румен Радев отправи обръщението си към нацията, извика подозрението за самозащита – главният прокурор Иван Гешев вече беше пуснал онези скандални СРС-та, вотът на недоверие към правителството, внесен от БСП, претърпя очаквано фиаско. Остана усещането за гузност. И за заявка за втори мандат.
И като стана дума по-горе за онова, което си причиняваме до урните, догодина сме в челен сблъсък с два избора – за парламент и президент. Румен Радев е безспорният фаворит на БСП, а левицата не би свалила доверието от собственото си нестандартно попадение за кандидат-президент. По последните за декември м.г. данни на /сурогатната/ агенция Галъп Интернешънъл Радев приключи 2019-а с доверие от 56% и 30% неодобрение. Кабинетът Борисов-3 се оказа лош за 62% /точно колкото обожават Путин/, парламентът също за близо 70 на сто, но това е така от 90-те години още. Че кой може да обича българския парламент в настоящата му битност и съдържание? Какво ли щеше да е, ако можехме да гласуваме за главен и окръжен прокурор?
Разбира се, че ако премиерът Борисов реши да се кандидатира за президент, армиите му из страната богоговейно ще пуснат бюлетината за него. На брифинга си в знаменателния 4 февруари т.г. /този с междуметията от курника/ обаче българският премиер се закле, че никога не е казвал, че ще се кандидатира за президент. Хубаво е, но не е вярно.
Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.
Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.
В началото на юни 2011 г. той се скара на „мисирките“ и обяви, че ще изкара един мандат и половината от следващия, и тогава ще влезе в надпреварата за държавен глава. Не ни ощастливи с това и посочи с пръст по челото Росен Плевнелиев, който спечели след балотаж. На 1 септември 2016 г. в студиото на бТВ Борисов повтори намерението си да се кандидатира „заради играта“. И пак не се – тогава пусна Цецка Цачева, която спечели мнозинството от гласовете само от урните в Турция, благодарение на кампанията на новата партия на Местан, не и на ГЕРБ у нас.
Така пилотът Радев свали униформата и зелените чорапи, и облече костюм, а сега Иван Гешев го бие заради съпругата му Десислава, а по последни данни – заради разследване на фирма, доставчик на армията. Но сякаш самият Радев опитва да му импонира, а може да има мерак и да се колаборира – поне в битката с олигарсите, корупцията и организираната битова престъпност, двамата са единодушни в нетърпимостта си към тях. Някой наистина трябва да я поведе, но едва ли точно тази нереформирана прокуратура, напоена с толкова съветски челен опит, ще успее. А и само с президентски вопли няма как да се случи. Липсата на съдебна реформа е най-големият ни мазол пред лицето на Европа. А колко още мазоли имаме. Ами ако Гешев ги настъпи? С неговата свръхамбиция, разгоряла се след визитата в САЩ, да не реши да блесне с още политически арести и да възвести началото на върховенството на правото? Най-после да се харесаме на ЕС, но едва ли. Устремът на Гешев е повече за политическото му конституиране като държавен лидер, отколкото за професионална кариера на прокурор. В последната той направи, каквото можа – 20 споразумения и нито един внесен обвинителен акт.
Как да не се запиташ в тези прекрасни дни да се напиеш ли, или да се гръмнеш в коляното. Едното е като упойка, другото – отчаян акт с фатални последици. Нито безкрайният преход ще приключи, нито демокрацията с неизменното върховенство на правото ще се разлисти, а позициите ни в разните класации ще са все същите и ще гледаме дъното отдолу нагоре. Така ще е, докато се бунтуваме само на клавиатурата във Фейсбука и чакаме друг да ни светне лампата, та ние с тежки стъпки да мръднем до хладилника. Но и това не е новина, нито решение.
Обещанията на правителството, че водопроводът за Перник от Мало Бучино ще се строи 24 часа в денонощието, се оказаха преувеличени. Репортер на Биволъ установи, че по канала за алтернативно водоснабдяване на Перник се работи не повече от 8 часа на ден. За жителите на с. Горно Бучино има и неочаквана екстра – те са отрязани от директни пътни комуникации към Перник, където повечето от тях работят.
Само преди няколко дни ято репортери от проправителствени медии посрещна премиера Борисов на строежа на водопровода. “Как па сини тръби ги намерихме д@@ба” – коментира той и се закани да “тури отгоре една червена пътека“, след което нарече журналистите “мисирки” и имитира звука на въпросните домашни птици.
Докато Борисов дефилираше пред медиите на обекта кипеше усилен труд. След разотиването на “мисирките” и техните камери, нещата се върнаха към нормалността. А тя е следната: не се строи 24 часа в денонощие, а в рамките на нормалния работен ден. Освен това хората от Голямо Бучино трябва да преживяват някак с транспортните проблеми създадени от аварийния устрем на властта.
Жителите на Голямо Бучино предупреждават, че ще блокират Автомагистрала Струма, ако правителството и областната управа ги оставят да бедстват, отрязани от Перник. Диана Петрова, която е организатор на протеста огласи жалбите на местните хора – те трябва да пътуват почти до София – до отбивката на Мало Бучино, за да излязат на магистралата и оттам да стигнат до Перник. За целта трябва да си платят и винетки.
Без да предупредят местните хора, властите дошли и „затапили“ пътя към Перник, където работят повечето от над 600-те жители на селото. В областния град са детските градини и училищата на децата, както и личните им лекари – в квартал Изток. За да достигнат до работните си места или да заведат децата си на училище, бучинци пътуват по 60 километра дневно, а Голямо Бучино е само на 4 км. от Перник. Дияна Петрова подчертава, че и те са потърпевши от водната криза също като перничани и не заслужават да бъдат наказвани допълнително.
Първоначално е обявено, че по обекта ще се работи денонощно, но това не се случва.
„Така се твърдеше от господин Бойко Борисов, но тук се работи по-малко от 8 часа на ден“ възмущава се Петрова. Репортерът на Биволъ видя също, че техниката престоява на обекта и работници там няма.
Никой не информира населението до кога ще продължи всичко това. Първоначално е било обявено, че строителните работи ще продължат месец, но забавянето вече е очевидно и вероятно престоят на строителната техника ще се проточи.
„До кога ще бъде затворен входа и изхода за Перник? Ние сме в неведение. В страницата на селото във Facebook гадаем как ще отидем сутринта на работа.“
Жители на Голямо Бучино протестират срещу затварянето на достъпа им до Перник. Снимка: Биволъ
След протеста от 9 февруари от областната администрация са склонили да пропускат жителите на Голямо Бучино по пътя от и за Перник. Това ще се случва във времето, в което не се работи. И е поредното доказателство, че обещанието на правителството и лично на Бойко Борисов за денонощни усилия за решаването на водната криза, не се сбъдват.
Драмата с недостига на вода в Перник продължи с протест за оставката на областния управител Ирена Соколова и нейното разкритие на специална пресконференция, че от важен водоизточник за язовир “Студена” се отклоняват огромни количества вода чрез незаконен бент. Соколова дори се закани да сезира прокуратурата.
От изявленията на институциите не стана ясно кой и как точи водата за Перник, но от публично налични данни Биволъ успя да установи какво точно се е случило през последните месеци и къде е отишла водата. А тя е отишла в Радомир.
“Незаконният бент” е до пещерата “Врелото”, от която излизат част от водите на река Струма. Те потъват няколко километра по-нагоре в карста на южните склонове на Витоша в местността “Джераница” и през система от подземни галерии излизат на “Врелото”.
Дори при силно маловодие дебитът на “Врелото” не спада под 100 литра на секунда. Точно тази скъпоценна вода обаче не пълни постоянно язовир “Студена”, а чрез незаконнопостроен (по думите на Соколова) бент се насочва по тръба към помпена станция “Крапец”, която се намира на пътя за с. Боснек (на водещата снимка).
Врелото и помпената станция. Трасето на канала е схематично. Снимка: Google Maps
Водохващането и помпената станция не са частна инициатива, а се стопанисват от ВИК дружество. То е съсобственост на държавата в лицето на МРРБ и общините на Перник, Радомир и Земен. От ПС “Крапец” водата се изтласква по водопровод със стоманени тръби към Радомир.
Алтернативен водопровод
Радомир се захранва с вода основно от водоизточник в близост до с. Стефаново, наречен “Сиреняците”. Но градът има и алтернатива да ползва вода от “Врелото”, гарантирана с разрешително 003594/21.03.2005г. Именно помпената станция “Крапец” е аварийна връзка, която трябва да се задейства само при съществено намаляване на дебита на извор “Сиреняците” за района на гр. Радомир.
Според графика на МОСВ за водоползването за октомври, ноември и декември, тази аварийна връзка трябва да осигури 250 000 кубически метра вода за Радомир. Това се равнява на целия дебит на “Врелото” при маловодие или около 100 литра в секунда.
Разрешените количества не се влияят от очевидно критичната ситуация с язовир “Студена”, в който водата спада застрашително с по 2 милиона кубически метра на месец и с този темп ще пресъхне съвсем в началото на следващата година.
Основната връзка от “Сиреняците” и алтернативната водоснабдяваща връзка от ПС “Крапец” към Радомир
Всичко това не са журналистически интерпретации, а информацията се потвърди и в официално становище на министър Нено Димов, чието министерство разрешава и контролира използването на водни обеми от “Врелото” за Радомир, от “Студена” за Перник и навсякъде из страната.
В същия отговор на депутатски въпрос от септември Нено Димов уверяваше, че до края на 2019 г. “питейно-битовото водоснабдяване от яз. „Студена” ще бъде гарантирано в пълен размер”. Прогнозата му се оказа грешна.
Постоянно авариен режим за Радомир
Изглежда обаче, че аварийната връзка от “Врелото” за Радомир се е задействала мистериозно за постоянно. Това се вижда от данните за дебита на водата, постъпваща в язовир “Студена” през последните два месеца. Притокът през октомври и ноември варира от 30 до 50 литра в секунда, а обемът на язовира намалява застрашително.
Но на 29 ноември ситуацията се променя съществено и дебитът на притока към язовир “Студена” нараства до 400 и повече литра в секунда. Десетократното увеличение не е резултат от магия, а е реакция след проверките, установили незаконния бент на “Врелото”, който насочва цялата вода към ПС “Крапец”.
Единственото логично обяснение на този феномен е, че след установяването на незаконния бент, ПС “Крапец” е спряла да изпомпва водата за Перник към Радомир. Това може да се установи категорично при една проверка, каквато прокуратурата ще трябва да направи по сигнала на областния управител.
Засега няма никакво официално обяснение защо изпомпването на водата към Радомир е продължило толкова дълго в “авариен режим”.
5000 срещу 122 000
От документ на ВИК от 2011 г. се вижда, че “Врелото” би трябвало да гарантира вода за високата зона на Радомир за 5143 човека и 1 028,60 кубика за 24 часа. Това прави дебит от 12 л/с, което е значително по-малко отколкото дебита на извора. Оттогава нуждите на високия Радомир може да са нарастнали, но не толкова съществено.
Същевременно МОСВ позволява на тези 5000 от Радомир да ползват 250 000 кубически метра на месец или близо 100 литра в секунда от язовир “Студена”. За сравнение, целият Благоевград с неговите 183 000 жители ползва в момента 160 литра в секунда заедно със загубите по ВИК-мрежата.
Какво е обяснението? Има конспиративна теория, че Радомир както преди, така и сега се управлява от ГЕРБ, а Перник – от БСП. 120 000 жители на Перник се сдобиха с воден режим доста преди Радомир, където тази битова “радост” предстои.
По-реалистична е обаче хипотезата за некадърен, а най-вероятно и не дотам законен мениджмънт на водите, вследствие на който е станало възможно Струма да се изпомпва към Радомир, вместо да пълни язовир “Студена”. И това изпомпване е било факт буквално до преди няколко дни.
Спирането на аварийната вода за “герберския” Радомир няма да напълни тутакси язовира и да реши проблемите на “червения” Перник. Стои обаче въпросът дали язовир “Студена” щеше да се изпразни така критично, ако в него постъпваха редовно тези 100-200 литра в секунда (минимум) от извор “Врелото”, вместо да заминават по стоманените тръби към Радомир с благословията на Нено.
Нужно е и някакво обяснения за незаконния строеж на бент във вододайната зона, който праща към ПС “Крапец” цялата вода от “Врелото” Това обяснение трябва да бъде дадено от компетентните органи и отново от Нено Димов, който засега остава незасегнат от скандала, а прогнозата му за гарантирано питейно-битово водоснабдяване оттече в канала с последните струйки вода от пернишките душове.
Държавното обвинение няколко пъти е сезирано за съмнителна сделка в Русе от 2014 г., при която общинска поликлиника е продедена на активист на ГЕРБ на цена под данъчната оценка. През 2018 г. Цацаров възлага проверка на Гешев, който отговаря с бланкетно писмо без мотиви, че престъпление няма. Сдружението „Обществен съвет за правосъдие” (ОСП) сега се обръща с искане за проверка към новия кмет на Русе от квотата на БСП, който обаче също е гласувал за сделката като общински съветник.
Позицията на ОСП и неговия председател Бойко Никифоров е, че щетата за Община Русе е между 4 и 16 млн. лв. Става дума за продажбата на бившата поликлиника в Русе на фирма на бившия общински съветник от ГЕРБ в града д-р Кирил Панайотов Панайотов. Той е собственик на веригата от здравни заведения “Медика”, сред които е и ДКЦ2 – Русе. От 2006 общината отдава под наем част от сградата, а през 2014 продава дяловете си на МБАЛ “Медика – Русе” за 2 136 993.30 лв. В активите влиза сградата и терена, оценени от данъчните на 4,6 млн. лв. Така излиза, че е налице имотна сделка, изповядана
Под данъчна оценка
а също така и под цените, определени с решение на Общинския съвет за минимални при разпореждане с общински имоти. Според гражданското сдружение става дума за непозволена държавна помощ и грубо нарушение на Закона за общинската собственост. С тези аргументи те се обръщат към новия кмет.
„Имотът включва сграда 10 000 кв.м. на четири етажа и медицинско оборудване. За покупката има вписване в агенцията. Имаме писмо от общината, каква е данъчната оценка. Има решението на Общински съвет за минимални цени за разпореждане с общински имоти”, разказа Борис Никифоров.
Д-р Кирил Панайотов Снимка “24 часа”
„Днес поискахме от Пенчо Милков да поиска разваляне на сделката за продажба на ДКЦ2, защото цялата поликлиника е продадена с милион и половина под данъчната оценка само на сградата, което пък си е непозволена държавна помощ по Европейското законодателство и е забранено от Закона за общинска собственост”, гласи позицията на ОСП.
Новият градоначалник от квотата на БСП Пенчо Милков не отговори на обажданията ни.
“Очакваме г-н Милков да се прояви като грижовен стопанин на Община Русе и разчитаме на неговите юридически умения. Ще забравим, че той лично е гласувал продажбата, в качеството си на общински съветник”, споделиха оттам.
Пред „Биволъ” лидерът на правозащитното НПО твърди още, че „собственикът на „Медика” е същият, който „източи болниците в Ловеч и още няколко града с фирмата си „Медика-кор”.
Сградата на ДКЦ2 в русе с РЗП 2100 кв.м. на терен от 6 декара е с данъчна оценка 4,6 млн. лв.,, но е продадена за повече от двойно по-малка сума.
Д-р Кирил Панайотов отказа на „Биволъ” коментар по същество. „Не знам за какво говорите, не знам каква е тази поликлиника и каква е тази компания „Медика” – просто няма такова нещо”, заяви той. Под предлог, че не чувал добре, бившият общински съветник затвори телефона.
Гешев прикрил кмет – “цар на имотните далаверите”?
Оценката по сравнителни пазарни цени, направена от обществениците сочи, че пазарната стойност на поликлиниката би трябвало да е между 16 млн. лв. и 19 млн. лв. За занижените цени, от които са се облагодетелствали негови съпартийци, сдружението вини бившия кмет на Русе от ГЕРБ.
Пламен Стоилов, бивш кмет на Русе (ГЕРБ) Снимка: Капитал
„Той е звездата в далаверите с имоти! Кметът на Русе трябваше да бъде в затвора, но прокуратурата крие всичко. Има преписка по сигнал за цената, търкаля се по всички инстанции, но никой не се произнесе за нея”, казва още председателят на ОСП.
Според Бойко Никифоров, на строителната площадка, където някогашната държавна поликлиника ударно се превръща в частна болница, също са налице редица нарушения: „Няма табела за строителна площадка. Паркингът, който общината им даде да правят, още не са го започнали”.
След редица писмени сигнали до прокуратурите в Русе и други градове, през 2018 г. сдружението пише директно до главния прокурор Сотир Цацаров. Той разпорежда на Иван Гешев в качеството му тогава на зам.-главен прокурор и ръководител на Специализираната прокуратура да извърши проверки по сигнала.
Проверката приключва бързо с бланкетен отговор от Гешев. Според тогавашния зам.-гл. прокурор постановленията на Върховна касационна прокуратура (ВКП) по сигналите по случая от 2013 , 2014 и 2016 г. са „правилни, обосновани, законосъобразни и не се налага тяхната отмяна или изменение”.
„Поисках служебна проверка от Цацаров, той е разпредели на Гешев, който лично извърши проверка на преписката и каза, че няма нарушения. Падаш като четеш постановленията. Крият престъпление за над 8 млн. лв. по-ниска цена от определената норма на кв. м. от Общински съвет и с около 17 млн. лв. по ниска от пазарната цена”, обяснява Никифоров.
Бланкетният отговор на сигнала от Иван Гешев.
„Сигналът Ви оставям без уважение, изисканите и постъпили материали да бъдат върнати на съответните прокуратури по компетентност”, пише Иван Гешев в писмо, с което „Биволъ” също разполага.
Но лидерът на правозащитната организация не остава доволен от отговора.
„Не е открил нарушения, въпреки, че е продадена с няколко милиона под данъчната оценка и това въобще не се коментира от прокуратурата”.
Затова след още година, през септември 2019 г. – Бойко Никифоров внася официално писмо вече във Висшия съдебен съвет (ВСС). Той решава да алармира ВСС преди приключването на процедурата за избиране на Иван Гешев за главен прокурор.
„Уважаеми госпожи, господа членове на Висшия съдебен съвет, „Обществен съвет за правосъдие” сме против избирането на Иван Стоименов Гешев за главен прокурор на Република България, изразяваме мнение, че същият не притежава необходимите качества, а стилът му на работа, е недопустим за въвеждане като модел на работа в българската прокуратура”, пише в позицията на ОСП.
„Сочим като пример от неговата служебна дейност, извършена лично от него служебна проверка по пр. Вх. No. 3365 / 2015 г. по описа на Отдел 01 „Специализиран” на ВКП по приватизация на лечебно заведение в Гр. Русе ДКЦ2 (популярно като „Трета поликлиника). При извършване на проверката, същият не е открил пропуски, допуснати от прокурорите, чиято дейност е проверявал”, гласи писмото на сдружението до ВСС, очевидно оставено без внимание.
„Нанесените на Общината щети от продажбата са над 4 млн. лв. Цената съгласно минималните цени, определени с Решение No. 1141 на Общински съвет – Русе трябваше да бъде над 6 000 000 лв., а продажбата е извършена на цена около 2,9 млн. лв. Сравнена с цените на аналогични имоти, в сделки за продажба или покупка на имоти от Община Русе, цената трябваше да бъде около 19 млн. лв!”, гласи още сигналът на ОСП.
Сигналът включва не само ГЕРБ. Според сигналите на Бойко Никифоров, кметът на Русе Пламен Стоилов, управлявал града по време на превземането на ДКЦ2 от Кирил Панайотов, е „съучастник”. От казуса се интересували и в столичното управление на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Председателят на русенското НПО смята, че корупционните схеми на Община Русе са в пъти повече и достигат над €30 млн.
„Бях разпитан в ДАНС – София, където дадох данни за извършени престъпления от общинска администрация и с участието на кмета Пламен Стоилов в тях, за над 60 млн. лв. Един от сочените в преписката случаи е горната продажба на ДКЦ2”, пише Бойко Никифоров в писмото си сигнал до Сотир Цацаров.
Пламен Стоилов: Търси се под вола, теле
Бившият кмет на Русе Пламен Стоилов (ГЕРБ) увери „Биволъ”, че през 2013 – 2014 г. са спазени всички закони и правила при приватизирането на бившата поликлиника. „Търси се под вола теле сега, защото сума ти проверки на тази сделка са направени от страна на прокуратурата през годините”, казва бившият градоначалник. Той призна, че по негово предложение Общинският съвет – Русе е стартирал процедурата за приватизация на бившата ДКЦ.
Според Пламен Стоилов общинската сграда е била в окаяно състояние, като идеята е била по-голямата част да бъде отдавана под наем. „Но по-голямата ѝ част на практика беше неизползваема, трябва да се види как изглеждаше сградата тогава, не как изглежда сега”, твърди той. По думите на Стоилов бившата поликлиника е натрупала над 400 хил. лв. дългове: „Тенденцията беше да нарасне още поне 3- 4 пъти”.
Стоилов е на мнение, че няма от какво да се притеснява. „Ако господин Бойко Никифоров смята, че сделката е била незаконна, нека компетентните органи пак да извършат съответните проверки”, предложи бившият кмет на Русе.
Засега липсва реален ефект от дейността на правозащитниците от Русе във връзка с въпросната поликлиника и ощетяването на общината. Прокурорските проверки сочат липса на основания за „производство”, а проверилият ги лично Иван Гешев беше назначен за обвинител No,1 съвсем наскоро. Същевременно мащабният строеж в централаната част на Русе, при който поликлиниката се превръща в частна болница, продължава с бързи темпове.
Големци от ГЕРБ и ДПС, които са най-многобройни сред облажилите се с къщи за гости с европейски пари, няма да връщат субсидията на ДФЗ – това става ясно от списък със санцкионирани проекти публикуван от ДФЗ след журналистическо запитване на Биволъ, на което първоначално получихме отказ.
Оказа се, че обект на проверка са били само къщите, за които не е изтекъл петгодишния мониторингов период след сключването на договора. Това решение на ДФЗ да ограничи обхвата на проверките противоречи на нареждането на премиера Борисов от 30.04.2019. Тогава на правителственото заседание той разпореди на Румен Порожанов да се проверят всички къщи за гости и ако има виновни да се дават на прокуратурата.
Министър Порожанов бодро рапортува, че от 746 къщи вече са проверени 110 и 32 от тях са санкционирани с 10 млн. лева. Няколко дни по-късно, след разкритие на Биволъ за недекларирани имоти на съпругата му, Порожанов подаде оставка.
Към днешна дата ДФЗ е проверил само 288 проекта, като се е ограничил единствено до проектите, за които не е изтекъл мониторинговия период от 5 години. Това значи, че те са сключили договори за субсидията след юни 2014 г., когато започнаха проверките.
Останалите 458 къщи, които са сключили договори по-рано, не са посетени и проверени, въпреки премиерските клетви, че ще бъдат инспектирани всички къщи за гости без изключение.
От 288 проекта 253 са с нередности и са образувани производства за пълна или частична санкция. Това прави близо 90% от проектите, при допустимост от 6% с нередности. Цели 158 проекта са с наложена пълна санкция от 100% за общо 43,1 млн. лв. С частична санкция са 95 проекта за общо 3,3 млн. лева. Още 12 инвестиции са в процес на обработка и за тях няма произнасяне. Само 23 са проектите, на които не е наложена санкция.
ДФЗ обаче не публикува списък с проектите с частична санкция а само тези, които ще връщат 100% от субсидията, а те са 158 на брой.
Частичната проверка – удар по данъкоплатеца и прикриване на големци от ГЕРБ и ДПС
При такъв огромен процент злоупотреби е очевидно, че е компрометирана цялата европейска програма. По правилата на ЕК следва да бъде наложена 100% санкция и България ще трябва да връща над 300 милиона лева. Брюксел ще си прибере парите от българския данъкоплатец.
Единственият начин тези пари да се върнат в хазната е като се глобят бенефициентите на проектите с нередности. Но явно държавата е решила да опрости напълно евентуалните грехове на цели 458 къщи за гости!
Няма основателна причина да не бъдат проверени всички проекти за къщи за гости, които само допреди 3-4 години също са били в мониторингов период. Всъщност мониторинговият период се отнася за спонтанните проверки на ДФЗ дали се изпълнява бизнес плана, но при създалата се ситуация трябва щателна проверка на всички проекти. Това се предвижда и в договорите с бенефициентите, които са длъжни да пазят цялата документация свързана с проекта минимум 10 години.
Сред тях е и прочутата “къща на тъщата” на бившия шеф в ДФЗ Янаки Червеняков – лична вила в село Лиляново на терен, който Червеняков продал на фирма на тъща си, а тя вдигнала градеж с европари. Както показа проверка на Биволъ още през 2016 г., къщата никога не е функционирала като семеен хотел. Тъщата обаче няма да върне нито лев в хазната, защото не е била проверена.
Ограничаването на проверките до мониторинговия период също така прикрива скандалните проекти на лица, свързани с управляващите от ГЕРБ и ДПС, разкрити в разследвания на Биволъ. Ето кои от тях се спасяват от глоби ако сегашното положение се запази и няма допълнителни проверки:
На дъщерята на кмета на Долна Баня Владимир Джамбазов от ГЕРБ;
На бившия общинския съветник от ГЕРБ Джамал Асанов, бивш кмет на Борино;
На кмета на Луковит Иван Грънчаров от ГЕРБ;
На първи братовчед на съпругата на областния управител на Смолян и бивш депутат Недялко Славов от ГЕРБ;
На първия братовчед на кмета на Горна Оряховица Добромир Добрев от ГЕРБ;
На лидера на ГЕРБ в с. Сърница Мустафа Аликанов;
На съпругата на хотелиера Димитър Катранджиев, близък приятел на Костадин Коев, кмета на Велинград от ГЕРБ;
Два проекта на роднини на бившия депутат от ГЕРБ Димитър Гамишев;
На депутата Йордан Апостолов от НФСБ;
На роднините на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, които имат цели пет проекта за къщи за гости в родното му с. Борино – нито един не е санкциониран;
На съпругата на кмета на Юндола Мехмед Мустафа Местан от ДПС;
На дъщерята на общинския съветник от ДПС в Харманли Сезгин Мустафа.
Освен тях отървават санкциите и няколко лица свързани с т.нар. опозиция:
На дъщерята на кмета на Хаджидимово Людмил Терзиев (преди подкрепен от БСП, сега НДСВ);
На свекъра на Елена Йончева от БСП;
На сина на депутата от БСП Васил Миланов Антонов;
На сина на общинския съветник от ЗНС Александър Даскалов;
На бившия съветник от БСП и син на бившия първи секретар на БКП Костадин Шулев.
В интерес на истината, сред санкционираните има и свързани с ДПС. 100% санкция отнасят два проекта на сина и дъщерята на кмета на Минерални бани Мюмюн Али Искандер, както и на сестрата на Антоанета Асенова, девета в листата на ДПС за европейските избори. От приближените на ГЕРБ е санкционирана и секретарката на община Сливница Ани Иванова. Сред санкционираните е и прокурорката от Благоевград Анна Аврамова-Градева.
Пълният списък на проектите с установени нередности може да бъде видян в специализираната търсачка на Биволъ за “къщите за тъщи” тук. Списъкът с проектите със 100% санкция можете да видите тук.
Освен ДФЗ, проверки на къщите за гости започна и прокуратурата. Освен за изпълнението на бизнес плана и целите на проекта, които се инспектират от ДФЗ, тя трябва да проучва евентуални конфликти на интереси, произход на средствата и търговия с влияние. Вече няколко месеца няма информация какви са резултатите от тези проверки.
Засега единственият успех на прокурорите е обвинението срещу бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, за когото Биволъ разкри, че е построил с европейски пари луксозна вила с басейн с минерална вода. Той също ще трябва да връща цялата неправомерно получена субсидия от 200 000 евро.
В началото на август 2018 г. евродепутатът Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), заедно с оръжейния бос Николайчо Гигов и Димитър Борисов от сметопочистващата фирма “Титан””, е летял до Триполи с предложение до държавната либийска компания GNMTC – консултантски договор с близка до Радев кантора за 4,5 милиона евро, срещу съдействие за освобождаване на арестувания в България либийски танкер БАДР.
Биволъ разполага с визовата апликация на Радев и Гигов, които са изпратили заедно с нея и копия от паспортите си до Министерството на транспорта на Либия, за да получат визи. По информация на Биволъ те са летяли до либийската столица от Истанбул. Подробности за тяхното посещение бяха дадени в телефонен разговор с Мохамед Елахреш, който е официален преговарящ на GNMTC по казуса с танкера.
Визовата апликация на Радев и Гигов до либийското Министерство на транспорта от 18 юли 2018 г.
“Да, мога да потвърдя, че той беше в Либия и се срещах с него, между 3 и 6 август 2018 г. – казва Елахреш. “Г-н Радев беше с лица на име г-н Гигов и г-н Борисов и един български гражданин, живеещ в Либия (името му е арабско и не се разбира от записа). Имахме впечатлението, че с нас се свързват за дипломатическа интервенция, защото, очевидно, г-н Радев е персона с дипломатически статут, доколкото разбирам, той е член на Европейския парламент, и ние вярвахме, че това е официална инициатива от българската държава, за да се реши проблема. За съжаление случаят не беше такъв, защото когато се видяхме ние говорихме за нарушенията от българската администрация, които се гледат в съда в България и бяхме учудени, че те говорят за уреждане на въпроса.”
В редакцията се пази пълния запис от разговора с Елахреш, който е на позиция claim manager в компанията.
Консултация, с мирис на рекет
Уреждането е трябвало да мине през консултантски договор с кантора, близка до Радев, като сумата за консултациите е впечатляваща – 4.5 милиона евро, от които 1,5 милиона предварително плащане, неподлежащо на връщане какъвто и да е резултатът от посредничеството.
“Те предложиха, през Мая Андреева, консултантско споразумение, според което GNMTC трябва да плати 4,5 милиона евро, за да се освободи кораба. Една част от сумата – 1,5 милиона, щяха да бъдат невъзвръщаеми при всякакви обстоятелства, независимо дали е успешен или е провал, а другата част от плащането се предполагаше да бъдат платени след освобождаването на кораба. Разбира се, такъв консултантски договор за 1,5 милиона е безумен, нереален, и ние отхвърлихме изцяло предложението и веднага уведомихме Мая Андреева с официален имейл. Тя е лицето, което работи тясно с г-н Радев, мисля, че е негов съдружник. Доколкото разбирам тя е тясно свързана и с българското правителство в областта на транспорта.”
Попитан отново дали става дума за Димитър Борисов, един от собствениците на сметопочистващата фирма “Титан” и съсобственик на сдружението Булгаргеомин ДЗЗД, което има претенции към кораба, Елахреш потвърди:
“Димитър Борисов е човекът, който организира цялата тази схема. Той седеше срещу нас заедно с Гигов и Радев като гаранция, че освобождаването ще се случи.”
Либийците обаче били категорични, че няма да се поддадат на никаква форма на откуп или рекет, за да си върнат незаконно отнетата собственост и ще водят дела до дупка. Либийската компания наистина е много активна пред български съдилища и международни институции, особено след като танкерът беше практически отвлечен в български териториални води.
Радев: Фактологията не е вярна, но няма проблем да съм консултант
Потърсен по имейл с въпроси относно събитието и действията му, както и евентуален конфликт с функциите му на европейски депутат, Емил Радев отговори следното:
“Твърдяната от Вас фактология не отговаря на истината. Уведомявам Ви, че повече от 20 години упражнявам адвокатска професия. Консултантската дейност на адвокатите е разрешена да се практикува, както от членовете на българския парламент, така и от членовете на Европейския парламент и не представлява конфликт на интереси с извършваната парламентарна дейност.”
Копие от паспорта на Радев придружава искането за виза, което е съвместно с Николайчо Гигов.
Биволъ изпрати конкретни уточняващи въпроси: кое точно не е вярно във фактологията, от кого е финансирано пътуването до Либия, получил ли е Радев хонорар и ако не е получил, какво го е мотивирало да се включи в тази посредническа операция с Гигов и Борисов. До редакционното приключване на статията отговор не се получи.
Факт е, че евродепутатът съвместява работата си като политик с адвокатска практика към Адвокатска колегия – Варна. Специалист е в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право – пише в неговата страница в Wikipedia, която го представя в позитивна светлина и с хвалебствени квалификации. Емил Радев е декларирал пред Европейския парламент доходи от адвокатска дейност, както и от фирмата “Инвест консултинг 2002” АД, в която управители са негови роднини.
Адвокатстването за извличане на облага от една откровено престъпна схема обаче трудно се вписва във високите морални и етични стандарти, които следва да спазват членовете на Европейския парламент. Още повече, че са замесени и други лица на държавни позиции като Мая Андреева. Публичната репутация на другия посредник Николайчо Гигов и “титана” Димитър Борисов пък е по-скоро в нюансите на мафиотското сиво, отколкото на белия бизнес.
Преференциалният евродепутат
На последните избори за Европейски парламент, Емил Радев от ГЕРБ беше преизбран трудно, въпреки че цели села далеч от родната му Варна гласуваха за него преференциално, както показва анализът на изборните резултати. Този феномен беше обяснен от свидетел пред онлайн изданието “Офнюз” с наказуемата практика да се купуват гласове. “Аз купих гласовете за Радев” – твърди в прав текст свидетелят пред репортерите.
Това обаче не беше достатъчно и Радев не набра нужния брой преференции, за да се пререди в листата. Но вътрешните рокади на ГЕРБ с Мария Габриел и Лиляна Павлова, които се отказаха от местата си, все пак го изтикаха на избираема позиция.
Веднъж в Европейския парламент, Радев успя да заеме важния пост на заместник-председател в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). В предишния си мандат Радев беше член на Комисията по правни въпроси.
Емил Радев е служил в същото секретно поделение “Тихина” като двамата шефове на групировката ТИМ – Иво Каменов и Марин Митев. Този факт от неговата биография е отбелязан и от покойният немски разследващ журналист Юрген Рот в публикация, в която той задава въпроси дали именно Радев не е топлата връзка на Борисов със скандалната варненска групировка.
Емил Радев беше вносителят на законодателните промени, които закриха свободния достъп до фирмената история в Търговския регистър след като Биволъ публикува документи, доказващи връзката на премиера Борисов с нелегална фабрика за цигари в Крайморие, разкрита и атакувана от антимафиотите през 1995 г. Впоследствие делото е смачкано, а Борисов и неговия съдружник Румен Николов – Пашата, продават фирмата “Тео Интернационал”, собственик на фабриката, на Иво Каменов от ТИМ.
Договор с протеже на Радев. Посредник с ДС-връзки, приятел на Борисов
Името на Мая Андреева, която според либийската страна е изпратила писмената оферта, дискутирана на срещата, изплува преди години в скандал свързан с Радев. През 2011 г. тя беше назначена за член на ЦИК от квотата на ГЕРБ. Тогава стана ясно, че Андреева дели един офис с депутата от ГЕРБ, но Радев отрече да има нещо общо с нея.
Трудоустройването на Андреева от властта продължи през 2017 г., когато тя стана член на борда на директорите на държавното предприятие “Летище София” ЕАД, където тя е и до момента. Принципал на Летище София е Министерството на транспорта, а назначението на Андреева се случи при министър Ивайло Московски.
Биволъ изпрати до пресслужбата на “Летище София” въпроси до Мая Андреева, на които до редакционното приключване на статията не се получи отговор.
Копие от паспорта на Гигов придружава искането за виза, което е съвместно с това на Радев.
Името на оръжейния бос Николайчо Гигов е спрягано многократно в скандали свързани с властта. Може би най-гръмкият от тях беше аферата за “Топлофикация София”, когато той беше издирван от прокуратурата да обяснява посредническата си роля при заплахите отправени от Румен Овчаров към директора на НСлС Ангел Александров. В оръжейната фирма на Гигов “Делта – Г” е работил и бившият високопоставен фицер от ДС Параскев Параскевов, баща на адвоката на Пеевски – Сашо Ангелов.
Ангелов е собственик на ключовите офшорки, свързвани с Делян Пеевски, а баща му Параскев е шеф в адвокатската кантора, която защитава Пеевски в САЩ срещу обвиненията на Цветан Василев по закона “Магнитски” – доказа разследване на Биволъ, базирано на Паманските документи.
Гигов и Борисов на тенис.
В секретните дипломатически доклади на САЩ, изтекли в Wikileaks, Гигов е обрисуван по следния начин от дипломата Алекс Караянис.
¶5. (Секретно//не за чужденци): …Смята се, че е нарушавал оръжейното югоембарго и може да има роля в текущ трафик на амфетамини. Има семейни връзки в Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от персонални връзки и либерални политически дарения, Гигов смята за „близки лични приятели“ много от най-влиятелните фигури, вкл. Президента Първанов, вътрешния министър Петков и софийския кмет Бойко Борисов. Неотдавна той използва тези връзки като местен агент на EADS, помагащ на европейския консорциум в конкурса на Министерството на отбраната за доставка за българските военни на хеликоптери от Еврокоптер…
Докладът е с най-високо ниво на класификация сред изтеклите дипломатически грами.
Биволъ изпрати на електронната поща на “Делта – Г” въпроси до Николайчо Гигов относно визитата му в Либия, заедно с Емил Радев и Димитър Борисов, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи.
Димитър Борисов на митинг пред Народното събрание срещу оставката на правителството на Бойко Борисов. Снимка Webcafe
Съсобственикът на “Титан” и на “Булгаргеомин” Димитър Борисов, с прякор “Гърнето”, афишира публично подкрепата си за ГЕРБ и Борисов на митинг през 2013 г. срещу оставката на кабинета “Борисов 1”. По това време той беше и собственик на футболния клуб ЦСКА, а неговите фирми печелеха серийно обществени поръчки за сметопочистване в градове, управлявани от ГЕРБ. Общо фирмите свързани с Борисов имат договори за обществени поръчки за над 106 млн. лв. Извън този успешен бизнес с подкрепа от властта, Борисов често грее в криминалната хроника за хулигански прояви и юмручни разправи с лица, свързани с ъндърграунда.
Евродепутат посредничи в пиратско-криминална сага с ДС-връзки
На 22 декември 2018 г. танкерът БАДР беше буквално превзет от въоръжени гардове на охранителна фирма без лизенз, сред които е имало и действащи полицаи облечени с униформите на “Башев Секюрити”. От разследване на Биволъ стана ясно, че сред мутрите на борда е бил и действащия полицай от специалните сили на МВР-София Александър Лонгочев. МВР дълго увърта и прави проверки, но най-накрая уволни Лонгочев.
След раздухването на скандала, новият украински екипаж дори се опита да избяга с танкера от български води, но беше върнат насила и до момента стои закотвен в бургаския залив. Панамският му флаг, регистриран от “Булгаргеомин” беше отнет, както и сертификатите за плаване.
Пиратската акция доведе до международен скандал заради остра дипломатическа реакция на Либия. Танкерът стана сюжет и на преговори на най-високо ниво, водени от премиера Борисов с либийския му колега. Либийската страна е завела пред български съдилища дела, за да си върне танкера, които засега успешно печели.
Претендент за собствеността на танкера е сдружението “Булгаргеомин” ДЗЗД, което се представя за наследник на едноименната държавна фирма, но всъщност няма нищо общо с нея. Съсобственици на сдружението са фирми свързани с Димитър Борисов от “Титан” и агентът на ДС Цветан Цанев – швейцарски гражданин и адвокат свързан с множество тъмни афери, включително бизнес с диаманти с Коза Ностра и изнасянето през “Инвестбанк” на милиони от режима на Мадуро. За последното сигнализира не кой да е, а посланикът на САЩ в София на специална среща с българските власти.
В схемата се включва и частният съдебен изпълнител Тотко Колев, който действа като камикадзе, погазвайки един куп правила и съдебни решения, за да прехвърли собствеността на танкера на “Булгаргеомин” чрез публична продан. За тези си неправомерни действия той беше лишен от права за 2 години от Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители. Колев обжалва мярката пред ВАС, но загуби окончателно. В свое решение номер 118, което е съвсем актуално, от 18.07.2019 година, Върховният административен съд описва подробно хронологията и нарушенията, довели до пиратското превземане на чужда собственост.
В решението на ВАС обаче не се споменава нещо още по-фрапантно – всички действия на “Булгаргеомин” ДЗЗД, пред българските съдилища и ЧСИ, за да получи танкера БАДР, се основават на един доказано фалшифициран документ – ипотека с реквизитите на гръцкия нотариус Йоана Андреадаки от 2017 г. След като разбира, че този документ е използван в България, Андреадаки се обръща към атинската прокуратура, която започва разследване.
След раздухването на скандала до международен, държавните институции изразиха негласна подкрепа за пиратите, дистанцирайки се от случая и обявявайки престъпната схема за “частно-правен” спор и приемайки за валидна ипотеката, която е доказано фалшива.
За фалшивата ипотека е знаела и българската прокуратура, която е започнала още в началото на 2018 г. разследване по сигнал на либийската страна. Този факт обаче стана публично достояние чак след като гръцката полиция арестува посредника Георгиос Лапас, който е водил представителя на Булгаргеомин Асен Кавдански при нотариуса в Атина.
Така излиза, че вместо да прекрати една очевидно криминална история, прокуратурата е пасувала, а евродепутатът Радев, оръжейника Гигов са се опитвали да извлекат изгода от ситуацията чрез консултантски услуги.
Въпреки, че съдебната сага с танкера продължава, вече има съвсем отчетлив резултат от престъпните действия на групата, чийто консултант е Емил Радев. Той се изразява в уронване на международния престиж на България, а държавата ни дори попадна в доклад на Службата за военноморското разузнаване на Военноморския флот на САЩ като страна, в която има опасност от пиратство.
Данни за фалшифициране на Кадастъра и незаконно строителство върху общински път излизат от проверка на къщите за гости “Лещенски рай” в с. Лещен, живописно разположено на южните склонове на Западните Родопи с гледка към Пирин. Къщите са построени с европейски средства и се водят на фирма “Ники тур-99” ЕООД, която е на роднини на бившия депутат от ГЕРБ Димитър Гамишев. Фактите са видими от ортофотоснимки, съпоставени с официалната Кадастрална карта. От община Гърмен не отговориха на въпроси на медията ни как е възможно това.
Гамишев подаде оставка като депутат след като Биволъ разкри, че през 2016 г. е прехвърлил фирмата “Гамишев-НКБ” ЕООД с 200 000 лв.. дългове към хазната на професионален “сламен човек”. Той се прости и с поста си на шеф на общинската структура на ГЕРБ в Гоце Делчев. Срещу него започнаха проверки на НАП и Прокуратурата. Независимо от този случай, бившият депутат беше осъден на две инстанции на 2 години затвор условно за причиняване на смърт при ПТП, като делото в момента е във ВКС.
Милион за къщи за гости
Справка в базата данни с къщи за гости финансирани по европроекти показва, че бащата, съпругата и снахата на на Гамишев са бенефициари на евросредства за къщи за гости. 1 024 312 лв. субсидии за три проекта са влезли в семейството, като то е инвестирало в къщите общо 1,6 милиона лева. Става дума за следните проекти по ПРСР:
“Лещенски рай” в с. Лещен, Община Гърмен, на фирма “Ники тур 99” ЕООД. Ники е Николай, бащата на Димитър Гамишев, но в момента фирмата се води на майката Катерина Костадинова Гамишева. Субсидията за Лещенски рай е 344 159 лв. при потвърдени разходи по договор 491 660 лв.
“Лещенски перли” пак в с. Лещен на фирма “Гамихолидей”, която се води на снахата на Димитър и Боянка Гамишеви – Ангелина Кирилова Гамишева. Субсидията е 290 352 лв., а разходите 417 074 лв.
Къща за гости в с. Гайтаниново, община Хаджидимово, на фирма “Боянка Гамишев – ЕТ” е получила 389 801 лв. субсидия при 635 424 лв. инвестиция.
Всички тези къщи за гости функционират като места за настаняване – семейни хотели и в тях може да се направи резервация.
В Имотния регистър има информация, че всички тези строежи са финансирани със скромните 200 000 лв, отпуснати като ипотечен заем от Токуда Банк на злополучната фирма на Димитър Гамишев “Гамишев-НКБ” ЕООД. Самият Гамишев и съпругата му Боянка се явяват солидарни длъжници по ипотеката. Остава неизяснен произходът на още 1,4 милиона лева, декларирани пред ДФЗ като разходи за построяването на обектите.
Строеж върху общински път
Според официалната Кадастрална карта, къщите за гости “Лещенски рай” на фирмата “Ники тур 99” са построени изцяло в имот, собственост на “Ники тур 99”, който е урбанизиран и с виза за строителство. Сравнението със сателитните снимки на Google Earth обаче показва, че нанесеното в кадастралната карта не отговаря на фактическото положение на нещата.
Вижда се, че в Кадастъра със заповед РД-18-303/13.05.2019 г. са нанесени само две къщи за гости и то не на реалните им места. Освен тях в хотелския комплекс са изградени още една къща, плюс две барбекюта и механа, като всичките те са обозначени с имената си и местоположението си върху кадастралната карта, но без скица. Скица има единствено за две постройки и те не се намират там, където са.
Кадастралната карта с къщите за гости на Гамишев показва само две къщи разположени по диагонал под общинския път.
Реалните постройки и тяхното точно местоположение се виждат в Google Earth.
Причината за тази дискретност очевидно е във факта, че строежите на Гамишеви се разпростират както върху общинския път – имот 012117, който е публична общинска собственост, така и върху още един имот северно от пътя с номер 012003. Този имот има статут на земеделска земя и също е собственост на “Ники тур 99”, но върху него не би трябвало да е възможно да се строи, според актуалното състояние на кадастралната информация. Вижда се и басейн, който не е обозначен в Кадастъра.
Подложката с аерофотоснимка ясно показва къде се намират реалните сгради и как нанесените сгради не са там, където са.
Сравнение на имотите в Google Earth и системата на Кадастъра.
От историята на Google Earth се вижда кога са изникнали постройките – началото на строителните работи е през лятото на 2012 г. Година по-късно трите къщи са покрити. Между 2013 и 2016 г. се появяват басейна и двете барбекюта, а година по-късно и механата.
Опитите ни да получим обяснение от Община Гърмен за застрояването на общинския път не се увенчаха с успех до момента на публикацията.
Снахата на кмета на Долна баня от ГЕРБ, двете деца на кмета на Минерални бани – Хасково, лидер на ДПС от Харманли, бизнесмен от Велинград, близък до кмета и Цветан Цветанов, както и ортак на Евелин Банев – Брендо, са сред бенефициентите на европейски средства за къщи за гости. Случаите, които проучи Биволъ разкриват различни нива на конфликт на интереси, злоупотреба с власт и престъпления срещу финансовите интереси на Европейския съюз, които премиерът Борисов разпореди да бъдат разследвани.
Схемата с къщите за гости по европейска програма, които се оказват къщи и хотели на деца, тъщи, свекъри, снахи и други роднини на овластени лица беше подета от Биволъ още през 2016 г., когато разкрихме къщата на тъщата на високопоставен служител в ДФЗ – Янаки Червеняков. След публикацията ни Червеняков беше уволнен, а в ДФЗ влезе ДАНС. От това не произлезе абсолютно нищо, а Червеняков не се сдоби с обвинение, а беше дори възстановен на работа във Фонда, но за кратко. Той излезе в дълъг отпуск по нареждане на премиера Борисов след появата на името му в скандала “Джи Пи Гейт”.
Механизмите и врътките, с които политическите лица стигат до заветното еврофинансиране са относително ясни. Кандидати за субсидията са подставени лица, които регистрират еднолични фирми, изготвят бизнес план и подават документи в ДФЗ, за да развиват селски туризъм чрез изграждане на къща за гости. Максималната сума, на която могат да се надяват е 200 000 евро, което не е никак малко за България. Практика е също цените на строително-монтажните работи да се раздуват, за да се усвои пълната сума на субсидията.
Като правило проверката за наличие на свързаности между кандидатите за субсидия и овластени лица е формална и не разкрива реалния бенефициент на проекта, дори когато това не е особено трудно. Съвсем лесно е да се провери дали земята, върху която ще се строи къщата, е била или остава собственост на рисково лице като политик или чиновник. Такъв беше случаят с вече обвиняемия зам.-министър Александър Манолев, който дал право на строеж на дъщерята на своята бавачка. Такъв е и случаят с Янаки Червеняков, който е придобил земята и после я продава на фирмата на тъщата си. В тези случаи самата документация уличава истинските бенефициенти, но някой в ДФЗ широко си е затворил очите, а Порожанов е сложил подписа си. Както става ясно по-долу, очите на експертите, началниците и шефа на Фонда Румен Порожанов са били затворени и за много други нередности по проектите.
Селски туризъм в спа-столици
Велинград, Долна Баня и Минерални бани до Хасково са сред известните ни балнео-курорти, където поминъкът не е проблем. Освен това се водят градове, а не селски райони. Според правилата на Програмата за развитие на селските райони там изобщо не би трябвало да се финансират проекти за къщи за гости, но ДФЗ изглежда не се е загрижило за това фрапиращо несъответствие с целите на програмата.
Реалността сега е, че и в трите спа-дестинации изобилстват хотели вдигнати с европейски пари, като терминът “къща за гости” е доста скромен, за да се опише мащабът на това строителство.
Димитър Катранджиев от Велинград е един от най-успешните бизнесмени в хотелиерския сектор. Негов е хотел “Аура”* във Велинград. Освен това той е собственик и на хотел “Елбрус” във Велинград. Твърди се, че има собственост и в хотел “Тане” в Банско.
Това обаче не е достатъчно на заможния бизнесмен, който по образование е ветеринар. При такива активи той би могъл да изтегли кредит от всяка банка, но защо да не усвои няколко милиона от европейските средства? С близо 500 000 европари по три проекта е захранена фирмата му “Елбрус Холидейс”, която държи хотела “Елбрус”. Сградата на този хотел е построена на свлачищен скат, върху който са изляти стотици тонове бетон за подземни гаражи. Гледката на надвисналата над пътя сграда е шокираща дори ако не сте експерт на “Геозащита”.
Къщите на “Дикси-64” функционират по предназначение и приемат гости, установи проверка на Биволъ. За сметка на това къщата (или по-скоро конак), построена с 389 982 лв. европейски средства от фирма на Диана Зашкева, спътница в живота на Катранджиев, не приема гости и е глухо заключена. Размерът и мащабите на тази къща, която се намира близо до хотел “Арте”, са впечатляващи, както се вижда от снимковия материал. Тя не е обявена в сайтовете за места за настаняване, а фирмата на Зашкева няма осигурени работници. При посещение на място в разгара на Великденските празници, в къщата нямаше никой. Не се откриват надписи и контактни телефони, че това е място за настаняване. Не се вижда и задължителната табела за финансиране по европейски проект. Табела има, но е сложена вътре в двора, зад високия дувар и откриването ѝ не е лесно. Проверка в Имотния регистър показа, че имотът, върху който се намира импозантната постройка, е продаден на фирмата на Диана Зашкева от самия Катранджиев.
Димитър Катранджиев е спряган като особено приближен на Цветан Цветанов и не крие достлука си с кмета на Велинград Костадин Коев от ГЕРБ. Последният също е ветеринар по професия и в града се говори, че Коев е “назначение на Катранджиев”. Двамата са приятелство от детинство, твърди самият д-р Катранджиев по време на предизборната кампания за местна власт през 2014 г. “С Динко (Костадин б.ред) сме приятели от деца. Бяхме заедно и в училището, и в университета. През всичките тези години той си остана същият и затова запази всичките си приятелства. Той е много точен човек, на когото можеш да имаш пълно доверие.” – хвали го Катранджиев.
НАП обаче не може да има пълно доверие на Катранджиев, защото въпреки големите му успехи в хотелиерството и усвояването на еврофондовете, той не винаги е изряден платец. Неговата фирма “Джей Ви Ди Пропъртис АД” има 65 000 лв. дълг към фиска, който към този момент не е изплатен. А фирмата “Елбрус Холидейс” има дългове към офшорка. Опитът ни да се свържем с Катранджиев за коментар не беше успешен и той не отговори на изпратените СМС-и на мобилния му телефон.
Проблемът с къщата на съпругата на Катранджиев е ясен – тя не работи, не приема гости и би трябвало да върне цялата субсидия от 389 982 лв, а мадам Зашкева да се окаже клиент на прокуратурата като човек злоупотребил с европейски средства, досущ като Манолев.
Хотел “две в едно” от къщи за гости
Спа-хотелът, който виждате на снимката, всъщност не е хотел, а по документи е две отделни къщи за гости наречени “Роксана” и “Аугуста”. Той се намира в хасковския курорт Минерални бани и е построен с два отделни проекта за еврофинансиране, но и двата са на децата на кмета на общината Мюмюн Али Искандер от ДПС. Искандер попадна на радара на разследващите журналисти и в аферата с евтиния апартамент на Делян Добрев, тъй като негов съдружник от Хасково се оказа строител на сградата.
Хотел Роксана – Аугуста на сина и дъщерята на Мюмюн Искандер, кмет на Минерални бани
От община Минерални бани не отговориха на запитването ни за коментар от кмета, чиито деца развиват толкова успешен бизнес в управляваната от него община. Факт е, че поне критериите за заетост на персонал и функциониращо място за настаняване тук са спазени. Но пък е факт, че други кандидати от по-малко облагодетелствани с минерални води селски райони са останали на сухо, за да могат кметските синове да си направят хотел.
Балнеобизнесът на снахата на кмета на Долна Баня
Още един балнеохотел свързан с властта и еврофондовете работи близо до София, в град Долна Баня. Става дума за хотел “Никол”, който се води на фирмата на Ивелина Джамбазова. Тя пък е снаха на местния кмет Владимир Джамбазов от ГЕРБ. Нейната фирма е получила 391 160 лв. за “Преустройство, реконструкция и пристройка на съществуваща триетажна сграда в семеен хотел с ресторант и реконструкция и преустройство на съществуващ трафопост и агрегатно помещение в конферентна зала с бар-бюфет в УПИ II-1444, кв.68а по плана на гр.Долна баня.”
Хотелът – къща за гости който е на децата на кмета на Долна Баня от ГЕРБ
Цялото това стопанство, заедно с трафопоста, е налично и работи по предназначение, установи проверка на Биволъ на място. Туристите се къпят в басейна, ресторантът предлага храни и напитки и фирмата на Ивелина Джамбазова осигурява 16 души. И тук обаче възниква въпросът дали тази инвестиция е за селски туризъм в изоставен район, или става дума за лесни пари за семейния бизнес на местен големец, при това от управляващата партия.
Запитан за това по телефона, кметът Джамбазов зададе дежурния контравъпрос –
“Децата ми да не работят ли? Защо да не се възползват? Елате и вижте, всичко е законно и работи” – каза той.
Джамбазов не видя проблем във факта, че хотел “Никол” и подобренията към него са построени върху парцел, който е негова собственост, но го е отдал под наем на фирмата на снаха си. Попитахме го също защо при това положение той лично не е собственик и на фирмата, построила хотела и усвоила евросубсидията. Отговорът отново звучи познато – “Всичко е законно”.
“Идеалната къща” на общинар от Харманли
Единственият обект проучен в тази статия, който отговаря на дефиницията на селска къща за гости, е къщата в село Остър камък близо до Харманли. Нейното финансиране е скромно – само 86 000 лв. за фирмата “Агро Тур – Ширин Мустафа”. “Идеалната къща”, както тя се рекламира в Мрежата, е единствената по рода си в селото, в което преобладават скромни и неизмазани домове типични за българския пасторален пеизаж. На място обаче не открихме табела за проект, финансиран с евросредства, както и телефон за резервации.
Къщата на общинаря от Харманли и местен лидер на ДПС Сезгин Мустафа
Все пак е факт, че къщата за гости има сайт и контактните телефони в него са на Сезгин Халил Мустафа – лидерът на местната структура на ДПС и общински съветник. Проектът на неговата дъщеря Ширин по Мярка 311 на ПРСР е за „Разнообразяване към неземеделски дейности” към Сдружение „Местна Инициативна Група Харманли“ и цели “да се постигне растеж в предприемачеството и интегрирания туризъм в селските райони”.
Местната инициативна група в Харманли е забележителна и с това, че в нея членува, заседава и решава кой проект да получи финансиране самият Сезгин Мустафа, както се вижда от протоколи, публикувани на сайта на Община Харманли. Още един пример, че за пребиваващите във властта не е никакъв проблем да постигнат растеж в предприемачеството в частния си бизнес, като използват европейските пари.
“Швейцарската къща” на ортак на Брендо с българско еврофинансиране
Отдалеченото от магистрали и клетки на мобилни оператори село Сакарци до Тополовград, родния град на Евелин Банев – Брендо, крие една от най-интересните къщи за гости, която изглежда по-скоро като среден по големина хотел на фона на завладяваща гледка към меките възвишения на Сакар планина.
Според местните хора хотелът бил “швейцарска инвестиция” и наистина във фирмата, която е спечелила европейския проект има лица, живеещи постоянно в Швейцария. Това само по себе си е проблем за Селската програма, защото европейските пари са предназначени преди всичко за местни хора, а не за швейцарци, които дори не са членове на ЕС.
Къщата на ортака на Брендо в Сакарци
Къщата няма информационна евротабела, изглежда празна, заключена е, ресторантът не работи и никой не се появи, за да ни обясни как да се настаним. Впечатляващата вила, в която могат да се настанят 20 души, се води на името на фирмата “Интервал – Инвест”, която е усвоила 319 680 лв. за “Интегриран туризъм за спорт, развлечение и информационни дейности – Изграждане на къща за гости”. След като изнамерихме телефона на управителя Николай Караманлиев, опитахме да направим резервация за 24 май, но неуспешно. Според него къщата е пълна за целия месец напред и не само. Този наплив не се връзва с пустата къща и затворения ресторант навръх великденските празници, когато местата за настаняване са дефицитни. Дали и колко е зает този обект за настаняване би трябвало да покажат подробните проверки на ДФЗ, НАП, МВР, които са в ход.
Сред собствениците на “Интервал-Инвест” обаче има едно изключително интересно лице – Георги Караманлиев. Той е брат на Николай Караманлиев и живее постоянно в Швейцария. През 2011 г. домът му е бил обискиран във връзка с италианското разследване срещу наркотрафиканта Евелин Банев – Брендо. Открити са ключови документи, благодарение на които Брендо е осъден. Близостта на Брендо и Караманлиев е още от спортната академия, където двамата учат борба. Така излиза, че в усвояването на евросредствата имат пръст и лица, близки до тежката организирана престъпност, а не само от политическата такава.
* В първоначалната версия допуснахме техническа грешка за собствеността на хотел “Арте”, която поправяме. Д-р Кантарджиев е собственик на хотел “Аура”, а не на хотел “Арте”. Ето заличения оригинален текст:
петзвездният хотел “Арте”, който според рекламите е избиран за “най-добър спа-хотел на Балканите”.
Пълният текст на заключителната декларация, в края са препоръките:
Свобода на медиите в Европа: Код червено
През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.
Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.
Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.
Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.
Бюджет на ЕС и върховенство на закона
На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.
Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.
Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.
Убийства и физически заплахи
Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.
Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.
Икономическа устойчивост
Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.
За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.
Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.
Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи. Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.
В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.
Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз
Полша
Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.
Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.
Унгария
Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.
Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.
България
През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.
От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.
Малта
2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.
Словакия
Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.
Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.
Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.
През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.
Чехия
Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.
Препоръки за провеждане на бъдещи политики:
1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;
2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.
На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.
3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;
4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;
5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.
Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.
След като твърдението се повтаря – налага се и реакцията да се повтаря: не, не е без пари, платена е – дори ако не говорим за комуникационните бюджети по европейските програми – любовта на медиите към ГЕРБ е платена щедро: с уредено спокойствие на олигарсите над закона – това е цената.
Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила […] Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.
Пеевски “нямаше медии” въпреки изискванията на законите – банкер казва за Пеевски следното (преди сделките, с които той се легализира като собственик на медии):
Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон. Ноторен факт е, че той е собственик на Булгартабак, пресгрупата и така нататък.
Красимир Гергов “нямаше медии” въпреки изискванията на законите:
относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви, Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.
ГЕРБ не просто го остави – ГЕРБ отмени законова забрана за вертикална интеграция, за да може Гергов да се легализира като собственик.
Цветан Василев “нямаше медии”, нито мултиплекси – министърът Московски дори не знаеше на кого са мултиплексите (ще проверя и ще ви кажа в понеделник – понеделникът, който не настъпи) – а в това време от средствата в банката се е плащало за въпросната любов – 300 милиона за ТВ Седем и още:
„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева(24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”.
Докладът на Репортери без граници за 2018 г. казва именно това: преплитане на власт, олигарси и медии – което е несвобода (колкото и Йордан Цонев да твърди, че свободата е, ако той говори, без да го цензурират) :
Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова българска медийна група.
Отделна тема са обществените медии, които били антиправителствени и били оставени на мира – на мира? с две промени на закона, ясно защо, и след време със сглобяване на сегашното ръководство на БНТ (стил Митко, казах ти да не го питаш и Кошлуков с приятели).
И накрая – за чуденето на премиера “Какво да направим, за да спрем Пеевски и Прокопиев да воюват?”
Премиерът от години обяснява системни последици от липсата на върховенство на закона със сценария двама братя се боричкат и Пеевски и Прокопиев воюват. Това не е махалата, едни младежи се закачат – това е държава. Върховенство на правото е средството, иначе законите – и да ги има – ще продължават да не се отнасят до прословутото въплъщение и до обръчите на управляващите, както Доган вече ни обясни.
На сайта на Народното събрание може да се види нов законопроект за изменение на ЗРТ, внесен от отделни народни представители – шест от ГЕРБ, между които двама председатели на комисии (културна и правна) и един от БСП.
Законопроектът се появява в момент, когато президентът атакува същата разпоредба пред Конституционния съд.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Това е разпоредбата, според която указът на президента и решението на Народното събрание за избиране на членове на СЕМ влизат в сила едновременно.
Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега.
Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план.
Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа.
У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните.
Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера
Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за България (а те всъщност не са малко) да има за кого да гласуват без да се чудят дали не помагат на БСП, ДПС, Кремъл или който и да е друг. Целта е дългосрочна. И предвид обявяването на конкретен управленски екип, целта е управление. И то адекватно, съвременно и експертно, а не махленско.
Има и друг аспект – откакто се учреди Да, България имаме един „стъклен таван“, изразяващ се в „абе, харесваме ви, ама ще влезете ли?“ (чувал съм го на няколко срещи с потенциални избиратели). Та, надяваме се с това обединение да счупим този стъклен таван, т.е. тези, които биха ни подкрепили, да го направят. Социолозите да кажат.
Късно е либе за китка / защо чак сега
…или продължаващото вече година обвинение срещу Да, България, че „е разцепила дясното“. Както имах случай да спомена днес – предишните избори не бяха успех, но решението за явяване като „Да, България“ все пак беше правилно. По много причини, които тук само ще маркирам – след изборите направих един анализ на екзит половете и от него излезе, че макар да не е постигнала желания резултата, Да, България е привлякла най-голям процент нови избиратели и гласуващи за първи път. Взела е повече от ГЕРБ, отколкото от РБ(2014). В „дългата нива“, която имаме да орем, това всичко е от значение. Дали от по-голямо значение от едно евентуално влизане в парламента, не знам. Но в момента имаме Да, България със собствено лице и послания, която влиза в продуктивен диалог и обединения. Която привлича нови хора в местни структури из страната. Да, България на 2 седмици, влизаща в „поредното дясно обединение“ (както несъмнено щеше да бъде наречена евентуална коалиция тогава), не е ясно дали щеше да има същата съдба. Наскоро някой ми каза, че е приятно изненадан, че не сме умрели след изборите. И да, не сме.
Оставете жълтите павета и ходете из страната
Съвсем правилно. Това и правим. За една година учредихме десетки местни структури – в областни градове, но и в по-малки населени места. Съвсем наясно сме, че избори не се печелят във фейсбук и с разходки между Кърниградска и Драган Цанков (адресите на централите на ДСБ и Да, България).
Леви сте, не сте десни!
Това „обвинение“ към Да, България тръгна от самото начало без още да имаме програма. После продължи въпреки програмата и въпреки десетките позиции, с които излизахме. Може би идва от първоначалното определяне като „нито ляво, нито дясно“, не знам. И макар да смятам лявото и дясното за изпразнени от съдържание в България, все пак трябва да подчертая, че Да, България е центристка партия, стояща все пак от дясната страна на центъра. По много причини – от политическото позициониране на самите членове, през предизборната програма, до десетките позиции по различни теми, в които неизменно присъстват защитата на частната собственост, частната инициатива, предприемачеството ненамесата на държавата в личния живот на хората и др. десни принципи и ценности. Да, сред позициите има и някои, които могат да се определят като по-леви (сещам се за 1-2 примера), но именно затова сме в центъра. Може би объркването на мястото в спектъра идва заради противопоставянето на либералното и консервативното. И тъй като в САЩ лявото и либерално, а дясното – консервативно, някой може да реши, че това непременно винаги е така. Ами не е. Не, не сме леви. И да, по-скоро либерални, отколкото консервативни сме (но това не значи, че нямаме консервативно-мислещи хора).
Ама Зелените са леви!
Исторически, зелените партии наистина са в лявата част на спектъра. Защитата на природата от човешката дейност е неизменно в конфликт с неограничената свобода на бизнеса. Но конкретни нашите Зелени по-скоро клонят към центъра. Съпредседател в момента им в Владислав Панев, финансист с доста дясно мислене. В органите на зелените има както по-ляво, така и по-дясно мислещи хора. А в настоящия момент, „зелено“ може и да не значи „ляво“ – устойчивото развитие е добро и за бизнеса и за природата, просто е различен поглед. Един пример от днес – министър Нено Димов, който е считан за много десен (идвайки от Институт за дясна политика), предлага зелени мерки във връзка с автомобилите. А и дори зелените да са по-вляво от центъра, съгласили сме се да сме на различни мнения по някои теми. В България трима души не могат да са на едно мнение по всички теми, камо ли три партии. Имаме общи цели, а всяка партия си има собствено лице.
Поредното механично обединение без смисъл
…или „с какво е по-различно от Синята коалиция и РБ“. Без това да се разглежда като критика към предните десни обединения, това не идва в предизборен период. Не сядаме на една маса заради идващи избори, а с по-дългосрочна перспектива. Освен това то идва след една година общи позиции и действия по редица въпроси, както на национално ниво, така и по места. Така че обединението не е механично – със сигурност и с ДСБ и със Зелените имаме общи ценности за това какво е правова държава.
Сорос, Америка за България и Прокопиев ви финансират!
Тук мога да дам напълно верния отговор, че това са пълни глупости. Партията не е получавала нито лев – нито от Сорос, нито от Америка за България, нито от Прокопиев. Има си списък с дарители, сметната палата го има, отчетите са ни публични. Пари общо взето почти нямаме. Ако Сорос е искал да превежда, объркал е IBAN-а. Мога да вляза и в подробности, също така. Да, някои хора от ръководството са били част от НПО-та, които са получавали грантово финансиране. Но НПО-тата не са лоши, а грантовото финансиране не е пари на калпак. В момента, доколкото ми е известно, няколко члена на Да, България участват в НПО, което е бенефициент на Америка за България. Но именно това беше причината те да нямат желание да бъдат в органите на партията, за да няма погрешни тълкувания. Е, това не спира Блиц и ПИК да обясняват за грантовете.
Защо не говорите за (проблем Х, който за мен е важен)
Говорим по много проблеми, имаме много позиции. Но най-вероятно това не стига до вас, отчасти заради наши грешки, отчасти защото извън няколко онлайн издания, отразяването ни по медиите е силно ограничено (канят всякакви алкохолици в националните медии, но отменят участие на Христо Иванов, например). Ясно е, че това е средата, в която работим и трябва да се съобразяваме с нея. Което включва фокусиране в няколко по-ключови теми, а не разпиляването в много теми, така че много хора да припознаят своя проблем.
Само говорите, а нищо не правите
Всъщност правим, но отново голяма част от активността не достига до широк кръг хора. Повечето конкретни действия са на местно ниво, но и на национално не са само приказки – организирали сме акции, изпращали сме становища и предложения за изменения на законопроекти до Народното събрание. И да, говорили сме по темите, които са важни и сме посочвали проблеми. Защото политическото говорене все пак е „правене на нещо“.
Със стари к*рви, нов бардак!
Кой е стара к*рва бе?? А сериозно – в лицата, обявени днес има някои познати (с по един-два мандата в парламента, например), и доста непознати на широката публика. Така че това е по-скоро клише по инерция, отколкото базирано на някакви обективни факти. Естествено, че трябва да има хора с опит и естествено, че има много нови лица.
В обобщение – нормално и правилно е избирателите да са взискателни. И при опита който имаме с разпадащи се десни обединения е нормално да са скептични. Надявам се да съм разсеял поне малко от този скептицизъм. Но той е и полезен. Нямаме претенции за безгрешност и святост и всяка критика простираща се отвън „я се разкарайте“ няма да бъде подмината.
А иначе, всички са маскари, то е ясно.
The collective thoughts of the interwebz
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
