Tag Archives: ГЕРБ

Адвокат на мафията в Европарламента? Евродепутатът Емил Радев искал от либийците 4,5 милиона евро за освобождаването на танкера БАДР

2019-07-24 Биволъ

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/emil-radev-gigov-badr.html

сряда 24 юли 2019

В началото на август 2018 г. евродепутатът Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), заедно с оръжейния бос Николайчо Гигов и Димитър Борисов от сметопочистващата фирма “Титан””, е летял до Триполи с предложение до държавната либийска компания GNMTC – консултантски договор с близка до Радев кантора за 4,5 милиона евро, срещу съдействие за освобождаване на арестувания в България либийски танкер БАДР.

Биволъ разполага с визовата апликация на Радев и Гигов, които са изпратили заедно с нея и копия от паспортите си до Министерството на транспорта на Либия, за да получат визи. По информация на Биволъ те са летяли до либийската столица от Истанбул. Подробности за тяхното посещение бяха дадени в телефонен разговор с Мохамед Елахреш, който е официален преговарящ на GNMTC по казуса с танкера.

Визовата апликация на Радев и Гигов до либийското Министерство на транспорта от 18 юли 2018 г.

“Да, мога да потвърдя, че той беше в Либия и се срещах с него, между 3 и 6 август 2018 г. – казва Елахреш. “Г-н Радев беше с лица на име г-н Гигов и г-н Борисов и един български гражданин, живеещ в Либия (името му е арабско и не се разбира от записа). Имахме впечатлението, че с нас се свързват за дипломатическа интервенция, защото, очевидно, г-н Радев е персона с дипломатически статут, доколкото разбирам, той е член на Европейския парламент, и ние вярвахме, че това е официална инициатива от българската държава, за да се реши проблема. За съжаление случаят не беше такъв, защото когато се видяхме ние говорихме за нарушенията от българската администрация, които се гледат в съда в България и бяхме учудени, че те говорят за уреждане на въпроса.”

В редакцията се пази пълния запис от разговора с Елахреш, който е на позиция claim manager в компанията.

Консултация, с мирис на рекет

Уреждането е трябвало да мине през консултантски договор с кантора, близка до Радев, като сумата за консултациите е впечатляваща – 4.5 милиона евро, от които 1,5 милиона предварително плащане, неподлежащо на връщане какъвто и да е резултатът от посредничеството.

“Те предложиха, през Мая Андреева, консултантско споразумение, според което GNMTC трябва да плати 4,5 милиона евро, за да се освободи кораба. Една част от сумата – 1,5 милиона, щяха да бъдат невъзвръщаеми при всякакви обстоятелства, независимо дали е успешен или е провал, а другата част от плащането се предполагаше да бъдат платени след освобождаването на кораба. Разбира се, такъв консултантски договор за 1,5 милиона е безумен, нереален, и ние отхвърлихме изцяло предложението и веднага уведомихме Мая Андреева с официален имейл. Тя е лицето, което работи тясно с г-н Радев, мисля, че е негов съдружник. Доколкото разбирам тя е тясно свързана и с българското правителство в областта на транспорта.”

Попитан отново дали става дума за Димитър Борисов, един от собствениците на сметопочистващата фирма “Титан” и съсобственик на сдружението Булгаргеомин ДЗЗД, което има претенции към кораба, Елахреш потвърди:

“Димитър Борисов е човекът, който организира цялата тази схема. Той седеше срещу нас заедно с Гигов и Радев като гаранция, че освобождаването ще се случи.”

Либийците обаче били категорични, че няма да се поддадат на никаква форма на откуп или рекет, за да си върнат незаконно отнетата собственост и ще водят дела до дупка. Либийската компания наистина е много активна пред български съдилища и международни институции, особено след като танкерът беше практически отвлечен в български териториални води.

Радев: Фактологията не е вярна, но няма проблем да съм консултант

Потърсен по имейл с въпроси относно събитието и действията му, както и евентуален конфликт с функциите му на европейски депутат, Емил Радев отговори следното:

“Твърдяната от Вас фактология не отговаря на истината. Уведомявам Ви, че повече от 20 години упражнявам адвокатска професия. Консултантската дейност на адвокатите е разрешена да се практикува, както от членовете на българския парламент, така и от членовете на Европейския парламент и не представлява конфликт на интереси с извършваната парламентарна дейност.”

Копие от паспорта на Радев придружава искането за виза, което е съвместно с Николайчо Гигов.

Биволъ изпрати конкретни уточняващи въпроси: кое точно не е вярно във фактологията, от кого е финансирано пътуването до Либия, получил ли е Радев хонорар и ако не е получил, какво го е мотивирало да се включи в тази посредническа операция с Гигов и Борисов. До редакционното приключване на статията отговор не се получи.

Факт е, че евродепутатът съвместява работата си като политик с адвокатска практика към Адвокатска колегия – Варна. Специалист е в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право – пише в неговата страница в Wikipedia, която го представя в позитивна светлина и с хвалебствени квалификации. Емил Радев е декларирал пред Европейския парламент доходи от адвокатска дейност, както и от фирмата “Инвест консултинг 2002” АД, в която управители са негови роднини.

Адвокатстването за извличане на облага от една откровено престъпна схема обаче трудно се вписва във високите морални и етични стандарти, които следва да спазват членовете на Европейския парламент. Още повече, че са замесени и други лица на държавни позиции като Мая Андреева. Публичната репутация на другия посредник Николайчо Гигов и “титана” Димитър Борисов пък е по-скоро в нюансите на мафиотското сиво, отколкото на белия бизнес.

Преференциалният евродепутат

На последните избори за Европейски парламент, Емил Радев от ГЕРБ беше преизбран трудно, въпреки че цели села далеч от родната му Варна гласуваха за него преференциално, както показва анализът на изборните резултати. Този феномен беше обяснен от свидетел пред онлайн изданието “Офнюз” с наказуемата практика да се купуват гласове. “Аз купих гласовете за Радев” – твърди в прав текст свидетелят пред репортерите.

Това обаче не беше достатъчно и Радев не набра нужния брой преференции, за да се пререди в листата. Но вътрешните рокади на ГЕРБ с Мария Габриел и Лиляна Павлова, които се отказаха от местата си, все пак го изтикаха на избираема позиция.

Веднъж в Европейския парламент, Радев успя да заеме важния пост на заместник-председател в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). В предишния си мандат Радев беше член на Комисията по правни въпроси.

Емил Радев е служил в същото секретно поделение “Тихина” като двамата шефове на групировката ТИМ – Иво Каменов и Марин Митев. Този факт от неговата биография е отбелязан и от покойният немски разследващ журналист Юрген Рот в публикация, в която той задава въпроси дали именно Радев не е топлата връзка на Борисов със скандалната варненска групировка.

Емил Радев беше вносителят на законодателните промени, които закриха свободния достъп до фирмената история в Търговския регистър след като Биволъ публикува документи, доказващи връзката на премиера Борисов с нелегална фабрика за цигари в Крайморие, разкрита и атакувана от антимафиотите през 1995 г. Впоследствие делото е смачкано, а Борисов и неговия съдружник Румен Николов – Пашата, продават фирмата “Тео Интернационал”, собственик на фабриката, на Иво Каменов от ТИМ.

Договор с протеже на Радев. Посредник с ДС-връзки, приятел на Борисов

Името на Мая Андреева, която според либийската страна е изпратила писмената оферта, дискутирана на срещата, изплува преди години в скандал свързан с Радев. През 2011 г. тя беше назначена за член на ЦИК от квотата на ГЕРБ. Тогава стана ясно, че Андреева дели един офис с депутата от ГЕРБ, но Радев отрече да има нещо общо с нея.

Трудоустройването на Андреева от властта продължи през 2017 г., когато тя стана член на борда на директорите на държавното предприятие “Летище София” ЕАД, където тя е и до момента. Принципал на Летище София е Министерството на транспорта, а назначението на Андреева се случи при министър Ивайло Московски.

Биволъ изпрати до пресслужбата на “Летище София” въпроси до Мая Андреева, на които до редакционното приключване на статията не се получи отговор.

Копие от паспорта на Гигов придружава искането за виза, което е съвместно с това на Радев.

Името на оръжейния бос Николайчо Гигов е спрягано многократно в скандали свързани с властта. Може би най-гръмкият от тях беше аферата за “Топлофикация София”, когато той беше издирван от прокуратурата да обяснява посредническата си роля при заплахите отправени от Румен Овчаров към директора на НСлС Ангел Александров. В оръжейната фирма на Гигов “Делта – Г” е работил и бившият високопоставен фицер от ДС Параскев Параскевов, баща на адвоката на Пеевски – Сашо Ангелов.

Ангелов е собственик на ключовите офшорки, свързвани с Делян Пеевски, а баща му Параскев е шеф в адвокатската кантора, която защитава Пеевски в САЩ срещу обвиненията на Цветан Василев по закона “Магнитски” – доказа разследване на Биволъ, базирано на Паманските документи.

Гигов и Борисов на тенис.

В секретните дипломатически доклади на САЩ, изтекли в Wikileaks, Гигов е обрисуван по следния начин от дипломата Алекс Караянис.

¶5. (Секретно//не за чужденци): …Смята се, че е нарушавал оръжейното югоембарго и може да има роля в текущ трафик на амфетамини. Има семейни връзки в Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от персонални връзки и либерални политически дарения, Гигов смята за „близки лични приятели“ много от най-влиятелните фигури, вкл. Президента Първанов, вътрешния министър Петков и софийския кмет Бойко Борисов. Неотдавна той използва тези връзки като местен агент на EADS, помагащ на европейския консорциум в конкурса на Министерството на отбраната за доставка за българските военни на хеликоптери от Еврокоптер…

Докладът е с най-високо ниво на класификация сред изтеклите дипломатически грами.

Биволъ изпрати на електронната поща на “Делта – Г” въпроси до Николайчо Гигов относно визитата му в Либия, заедно с Емил Радев и Димитър Борисов, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи.

Димитър Борисов на митинг пред Народното събрание срещу оставката на правителството на Бойко Борисов. Снимка Webcafe

Съсобственикът на “Титан” и на “Булгаргеомин” Димитър Борисов, с прякор “Гърнето”, афишира публично подкрепата си за ГЕРБ и Борисов на митинг през 2013 г. срещу оставката на кабинета “Борисов 1”. По това време той беше и собственик на футболния клуб ЦСКА, а неговите фирми печелеха серийно обществени поръчки за сметопочистване в градове, управлявани от ГЕРБ. Общо фирмите свързани с Борисов имат договори за обществени поръчки за над 106 млн. лв. Извън този успешен бизнес с подкрепа от властта, Борисов често грее в криминалната хроника за хулигански прояви и юмручни разправи с лица, свързани с ъндърграунда.

Евродепутат посредничи в пиратско-криминална сага с ДС-връзки

На 22 декември 2018 г. танкерът БАДР беше буквално превзет от въоръжени гардове на охранителна фирма без лизенз, сред които е имало и действащи полицаи облечени с униформите на “Башев Секюрити”. От разследване на Биволъ стана ясно, че сред мутрите на борда е бил и действащия полицай от специалните сили на МВР-София Александър Лонгочев. МВР дълго увърта и прави проверки, но най-накрая уволни Лонгочев.

След раздухването на скандала, новият украински екипаж дори се опита да избяга с танкера от български води, но беше върнат насила и до момента стои закотвен в бургаския залив. Панамският му флаг, регистриран от “Булгаргеомин” беше отнет, както и сертификатите за плаване.

Пиратската акция доведе до международен скандал заради остра дипломатическа реакция на Либия. Танкерът стана сюжет и на преговори на най-високо ниво, водени от премиера Борисов с либийския му колега. Либийската страна е завела пред български съдилища дела, за да си върне танкера, които засега успешно печели.

Претендент за собствеността на танкера е сдружението “Булгаргеомин” ДЗЗД, което се представя за наследник на едноименната държавна фирма, но всъщност няма нищо общо с нея. Съсобственици на сдружението са фирми свързани с Димитър Борисов от “Титан” и агентът на ДС Цветан Цанев – швейцарски гражданин и адвокат свързан с множество тъмни афери, включително бизнес с диаманти с Коза Ностра и изнасянето през “Инвестбанк” на милиони от режима на Мадуро. За последното сигнализира не кой да е, а посланикът на САЩ в София на специална среща с българските власти.

В схемата се включва и частният съдебен изпълнител Тотко Колев, който действа като камикадзе, погазвайки един куп правила и съдебни решения, за да прехвърли собствеността на танкера на “Булгаргеомин” чрез публична продан. За тези си неправомерни действия той беше лишен от права за 2 години от Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители. Колев обжалва мярката пред ВАС, но загуби окончателно. В свое решение номер 118, което е съвсем актуално, от 18.07.2019 година, Върховният административен съд описва подробно хронологията и нарушенията, довели до пиратското превземане на чужда собственост.

В решението на ВАС обаче не се споменава нещо още по-фрапантно – всички действия на “Булгаргеомин” ДЗЗД, пред българските съдилища и ЧСИ, за да получи танкера БАДР, се основават на един доказано фалшифициран документ – ипотека с реквизитите на гръцкия нотариус Йоана Андреадаки от 2017 г. След като разбира, че този документ е използван в България, Андреадаки се обръща към атинската прокуратура, която започва разследване.

След раздухването на скандала до международен, държавните институции изразиха негласна подкрепа за пиратите, дистанцирайки се от случая и обявявайки престъпната схема за “частно-правен” спор и приемайки за валидна ипотеката, която е доказано фалшива.

За фалшивата ипотека е знаела и българската прокуратура, която е започнала още в началото на 2018 г. разследване по сигнал на либийската страна. Този факт обаче стана публично достояние чак след като гръцката полиция арестува посредника Георгиос Лапас, който е водил представителя на Булгаргеомин Асен Кавдански при нотариуса в Атина.

Така излиза, че вместо да прекрати една очевидно криминална история, прокуратурата е пасувала, а евродепутатът Радев, оръжейника Гигов са се опитвали да извлекат изгода от ситуацията чрез консултантски услуги.

Въпреки, че съдебната сага с танкера продължава, вече има съвсем отчетлив резултат от престъпните действия на групата, чийто консултант е Емил Радев. Той се изразява в уронване на международния престиж на България, а държавата ни дори попадна в доклад на Службата за военноморското разузнаване на Военноморския флот на САЩ като страна, в която има опасност от пиратство.

Атанас Чобанов, Асен Йорданов

Гамишев построил къщи за гости върху общински път

2019-06-29 Атанас Чобанов

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/gamishev-guesthouses.html

събота 29 юни 2019

Данни за фалшифициране на Кадастъра и незаконно строителство върху общински път излизат от проверка на къщите за гости “Лещенски рай” в с. Лещен, живописно разположено на южните склонове на Западните Родопи с гледка към Пирин. Къщите са построени с европейски средства и се водят на фирма “Ники тур-99” ЕООД, която е на роднини на бившия депутат от ГЕРБ Димитър Гамишев. Фактите са видими от ортофотоснимки, съпоставени с официалната Кадастрална карта. От община Гърмен не отговориха на въпроси на медията ни как е възможно това.

Гамишев подаде оставка като депутат след като Биволъ разкри, че през 2016 г. е прехвърлил фирмата “Гамишев-НКБ” ЕООД с 200 000 лв.. дългове към хазната на професионален “сламен човек”. Той се прости и с поста си на шеф на общинската структура на ГЕРБ в Гоце Делчев. Срещу него започнаха проверки на НАП и Прокуратурата. Независимо от този случай, бившият депутат беше осъден на две инстанции на 2 години затвор условно за причиняване на смърт при ПТП, като делото в момента е във ВКС.

Милион за къщи за гости

Справка в базата данни с къщи за гости финансирани по европроекти показва, че бащата, съпругата и снахата на на Гамишев са бенефициари на евросредства за къщи за гости. 1 024 312 лв. субсидии за три проекта са влезли в семейството, като то е инвестирало в къщите общо 1,6 милиона лева. Става дума за следните проекти по ПРСР:

“Лещенски рай” в с. Лещен, Община Гърмен, на фирма “Ники тур 99” ЕООД. Ники е Николай, бащата на Димитър Гамишев, но в момента фирмата се води на майката Катерина Костадинова Гамишева. Субсидията за Лещенски рай е 344 159 лв. при потвърдени разходи по договор 491 660 лв.
“Лещенски перли” пак в с. Лещен на фирма “Гамихолидей”, която се води на снахата на Димитър и Боянка Гамишеви – Ангелина Кирилова Гамишева. Субсидията е 290 352 лв., а разходите 417 074 лв.
Къща за гости в с. Гайтаниново, община Хаджидимово, на фирма “Боянка Гамишев – ЕТ” е получила 389 801 лв. субсидия при 635 424 лв. инвестиция.

Всички тези къщи за гости функционират като места за настаняване – семейни хотели и в тях може да се направи резервация.

В Имотния регистър има информация, че всички тези строежи са финансирани със скромните 200 000 лв, отпуснати като ипотечен заем от Токуда Банк на злополучната фирма на Димитър Гамишев “Гамишев-НКБ” ЕООД. Самият Гамишев и съпругата му Боянка се явяват солидарни длъжници по ипотеката. Остава неизяснен произходът на още 1,4 милиона лева, декларирани пред ДФЗ като разходи за построяването на обектите.

Строеж върху общински път

Според официалната Кадастрална карта, къщите за гости “Лещенски рай” на фирмата “Ники тур 99” са построени изцяло в имот, собственост на “Ники тур 99”, който е урбанизиран и с виза за строителство. Сравнението със сателитните снимки на Google Earth обаче показва, че нанесеното в кадастралната карта не отговаря на фактическото положение на нещата.

Вижда се, че в Кадастъра със заповед РД-18-303/13.05.2019 г. са нанесени само две къщи за гости и то не на реалните им места. Освен тях в хотелския комплекс са изградени още една къща, плюс две барбекюта и механа, като всичките те са обозначени с имената си и местоположението си върху кадастралната карта, но без скица. Скица има единствено за две постройки и те не се намират там, където са.

Кадастралната карта с къщите за гости на Гамишев показва само две къщи разположени по диагонал под общинския път.

Реалните постройки и тяхното точно местоположение се виждат в Google Earth.

Причината за тази дискретност очевидно е във факта, че строежите на Гамишеви се разпростират както върху общинския път – имот 012117, който е публична общинска собственост, така и върху още един имот северно от пътя с номер 012003. Този имот има статут на земеделска земя и също е собственост на “Ники тур 99”, но върху него не би трябвало да е възможно да се строи, според актуалното състояние на кадастралната информация. Вижда се и басейн, който не е обозначен в Кадастъра.

Подложката с аерофотоснимка ясно показва къде се намират реалните сгради и как нанесените сгради не са там, където са.

Сравнение на имотите в Google Earth и системата на Кадастъра.

От историята на Google Earth се вижда кога са изникнали постройките – началото на строителните работи е през лятото на 2012 г. Година по-късно трите къщи са покрити. Между 2013 и 2016 г. се появяват басейна и двете барбекюта, а година по-късно и механата.

Опитите ни да получим обяснение от Община Гърмен за застрояването на общинския път не се увенчаха с успех до момента на публикацията.

Пет етюда за къщи за гости с европейски пари

2019-04-30 Биволъ

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/guesthouses-eufunds.html

вторник 30 април 2019

Снахата на кмета на Долна баня от ГЕРБ, двете деца на кмета на Минерални бани – Хасково, лидер на ДПС от Харманли, бизнесмен от Велинград, близък до кмета и Цветан Цветанов, както и ортак на Евелин Банев – Брендо, са сред бенефициентите на европейски средства за къщи за гости. Случаите, които проучи Биволъ разкриват различни нива на конфликт на интереси, злоупотреба с власт и престъпления срещу финансовите интереси на Европейския съюз, които премиерът Борисов разпореди да бъдат разследвани.

Схемата с къщите за гости по европейска програма, които се оказват къщи и хотели на деца, тъщи, свекъри, снахи и други роднини на овластени лица беше подета от Биволъ още през 2016 г., когато разкрихме къщата на тъщата на високопоставен служител в ДФЗ – Янаки Червеняков. След публикацията ни Червеняков беше уволнен, а в ДФЗ влезе ДАНС. От това не произлезе абсолютно нищо, а Червеняков не се сдоби с обвинение, а беше дори възстановен на работа във Фонда, но за кратко. Той излезе в дълъг отпуск по нареждане на премиера Борисов след появата на името му в скандала “Джи Пи Гейт”.

Механизмите и врътките, с които политическите лица стигат до заветното еврофинансиране са относително ясни. Кандидати за субсидията са подставени лица, които регистрират еднолични фирми, изготвят бизнес план и подават документи в ДФЗ, за да развиват селски туризъм чрез изграждане на къща за гости. Максималната сума, на която могат да се надяват е 200 000 евро, което не е никак малко за България. Практика е също цените на строително-монтажните работи да се раздуват, за да се усвои пълната сума на субсидията.

Като правило проверката за наличие на свързаности между кандидатите за субсидия и овластени лица е формална и не разкрива реалния бенефициент на проекта, дори когато това не е особено трудно. Съвсем лесно е да се провери дали земята, върху която ще се строи къщата, е била или остава собственост на рисково лице като политик или чиновник. Такъв беше случаят с вече обвиняемия зам.-министър Александър Манолев, който дал право на строеж на дъщерята на своята бавачка. Такъв е и случаят с Янаки Червеняков, който е придобил земята и после я продава на фирмата на тъщата си. В тези случаи самата документация уличава истинските бенефициенти, но някой в ДФЗ широко си е затворил очите, а Порожанов е сложил подписа си. Както става ясно по-долу, очите на експертите, началниците и шефа на Фонда Румен Порожанов са били затворени и за много други нередности по проектите.

Селски туризъм в спа-столици

Велинград, Долна Баня и Минерални бани до Хасково са сред известните ни балнео-курорти, където поминъкът не е проблем. Освен това се водят градове, а не селски райони. Според правилата на Програмата за развитие на селските райони там изобщо не би трябвало да се финансират проекти за къщи за гости, но ДФЗ изглежда не се е загрижило за това фрапиращо несъответствие с целите на програмата.

Реалността сега е, че и в трите спа-дестинации изобилстват хотели вдигнати с европейски пари, като терминът “къща за гости” е доста скромен, за да се опише мащабът на това строителство.

Димитър Катранджиев от Велинград е един от най-успешните бизнесмени в хотелиерския сектор. Негов е хотел “Аура”* във Велинград. Освен това той е собственик и на хотел “Елбрус” във Велинград. Твърди се, че има собственост и в хотел “Тане” в Банско.

Пет етюда за къщи за гости с европейски пари

Това обаче не е достатъчно на заможния бизнесмен, който по образование е ветеринар. При такива активи той би могъл да изтегли кредит от всяка банка, но защо да не усвои няколко милиона от европейските средства? С близо 500 000 европари по три проекта е захранена фирмата му “Елбрус Холидейс”, която държи хотела “Елбрус”. Сградата на този хотел е построена на свлачищен скат, върху който са изляти стотици тонове бетон за подземни гаражи. Гледката на надвисналата над пътя сграда е шокираща дори ако не сте експерт на “Геозащита”.

Друга фирма на Катранджиев – “Дикси-64” пък е усвоила над 800 000 лв. по Селската програма за Изграждане на модерен оранжериен комплекс за производство на биологични краставици и домати и още 300 000 лв. за къщи за гости.

Къщите на “Дикси-64” функционират по предназначение и приемат гости, установи проверка на Биволъ. За сметка на това къщата (или по-скоро конак), построена с 389 982 лв. европейски средства от фирма на Диана Зашкева, спътница в живота на Катранджиев, не приема гости и е глухо заключена. Размерът и мащабите на тази къща, която се намира близо до хотел “Арте”, са впечатляващи, както се вижда от снимковия материал. Тя не е обявена в сайтовете за места за настаняване, а фирмата на Зашкева няма осигурени работници. При посещение на място в разгара на Великденските празници, в къщата нямаше никой. Не се откриват надписи и контактни телефони, че това е място за настаняване. Не се вижда и задължителната табела за финансиране по европейски проект. Табела има, но е сложена вътре в двора, зад високия дувар и откриването ѝ не е лесно. Проверка в Имотния регистър показа, че имотът, върху който се намира импозантната постройка, е продаден на фирмата на Диана Зашкева от самия Катранджиев.

Димитър Катранджиев е спряган като особено приближен на Цветан Цветанов и не крие достлука си с кмета на Велинград Костадин Коев от ГЕРБ. Последният също е ветеринар по професия и в града се говори, че Коев е “назначение на Катранджиев”. Двамата са приятелство от детинство, твърди самият д-р Катранджиев по време на предизборната кампания за местна власт през 2014 г. “С Динко (Костадин б.ред) сме приятели от деца. Бяхме заедно и в училището, и в университета. През всичките тези години той си остана същият и затова запази всичките си приятелства. Той е много точен човек, на когото можеш да имаш пълно доверие.” – хвали го Катранджиев.

НАП обаче не може да има пълно доверие на Катранджиев, защото въпреки големите му успехи в хотелиерството и усвояването на еврофондовете, той не винаги е изряден платец. Неговата фирма “Джей Ви Ди Пропъртис АД” има 65 000 лв. дълг към фиска, който към този момент не е изплатен. А фирмата “Елбрус Холидейс” има дългове към офшорка. Опитът ни да се свържем с Катранджиев за коментар не беше успешен и той не отговори на изпратените СМС-и на мобилния му телефон.

Проблемът с къщата на съпругата на Катранджиев е ясен – тя не работи, не приема гости и би трябвало да върне цялата субсидия от 389 982 лв, а мадам Зашкева да се окаже клиент на прокуратурата като човек злоупотребил с европейски средства, досущ като Манолев.

Хотел “две в едно” от къщи за гости

Спа-хотелът, който виждате на снимката, всъщност не е хотел, а по документи е две отделни къщи за гости наречени “Роксана” и “Аугуста”. Той се намира в хасковския курорт Минерални бани и е построен с два отделни проекта за еврофинансиране, но и двата са на децата на кмета на общината Мюмюн Али Искандер от ДПС. Искандер попадна на радара на разследващите журналисти и в аферата с евтиния апартамент на Делян Добрев, тъй като негов съдружник от Хасково се оказа строител на сградата.

Хотел Роксана – Аугуста на сина и дъщерята на Мюмюн Искандер, кмет на Минерални бани

Назмие Мюмюн Искендер получава 391 160 лв. за Семеен хотел за селски туризъм – “Роксана”, УПИ ІА, кв. 56, с. Минерални бани, област Хасково, а Али Мюмюн Али същата сума за Семеен хотел за селски туризъм”Олимпия”, УПИ I, кв.56 , с.Минерални бани, област Хасково. Както се вижда, разликата в двата проекта е една дума и една буква в УПИ-то, но те са минали и двата филтъра на Порожанов в ДФЗ и са получили финансиране, след което де факто функционират като един среден по размер хотел. Дали това отговаря на философията и целите на Селската програма, която трябва да подпомага малкия селски бизнес, предстои да се изясни след проверките.

От община Минерални бани не отговориха на запитването ни за коментар от кмета, чиито деца развиват толкова успешен бизнес в управляваната от него община. Факт е, че поне критериите за заетост на персонал и функциониращо място за настаняване тук са спазени. Но пък е факт, че други кандидати от по-малко облагодетелствани с минерални води селски райони са останали на сухо, за да могат кметските синове да си направят хотел.

Балнеобизнесът на снахата на кмета на Долна Баня

Още един балнеохотел свързан с властта и еврофондовете работи близо до София, в град Долна Баня. Става дума за хотел “Никол”, който се води на фирмата на Ивелина Джамбазова. Тя пък е снаха на местния кмет Владимир Джамбазов от ГЕРБ. Нейната фирма е получила 391 160 лв. за “Преустройство, реконструкция и пристройка на съществуваща триетажна сграда в семеен хотел с ресторант и реконструкция и преустройство на съществуващ трафопост и агрегатно помещение в конферентна зала с бар-бюфет в УПИ II-1444, кв.68а по плана на гр.Долна баня.”

Хотелът – къща за гости който е на децата на кмета на Долна Баня от ГЕРБ

Цялото това стопанство, заедно с трафопоста, е налично и работи по предназначение, установи проверка на Биволъ на място. Туристите се къпят в басейна, ресторантът предлага храни и напитки и фирмата на Ивелина Джамбазова осигурява 16 души. И тук обаче възниква въпросът дали тази инвестиция е за селски туризъм в изоставен район, или става дума за лесни пари за семейния бизнес на местен големец, при това от управляващата партия.

Запитан за това по телефона, кметът Джамбазов зададе дежурния контравъпрос –

“Децата ми да не работят ли? Защо да не се възползват? Елате и вижте, всичко е законно и работи” – каза той.

Джамбазов не видя проблем във факта, че хотел “Никол” и подобренията към него са построени върху парцел, който е негова собственост, но го е отдал под наем на фирмата на снаха си. Попитахме го също защо при това положение той лично не е собственик и на фирмата, построила хотела и усвоила евросубсидията. Отговорът отново звучи познато – “Всичко е законно”.

“Идеалната къща” на общинар от Харманли

Единственият обект проучен в тази статия, който отговаря на дефиницията на селска къща за гости, е къщата в село Остър камък близо до Харманли. Нейното финансиране е скромно – само 86 000 лв. за фирмата “Агро Тур – Ширин Мустафа”. “Идеалната къща”, както тя се рекламира в Мрежата, е единствената по рода си в селото, в което преобладават скромни и неизмазани домове типични за българския пасторален пеизаж. На място обаче не открихме табела за проект, финансиран с евросредства, както и телефон за резервации.

Къщата на общинаря от Харманли и местен лидер на ДПС Сезгин Мустафа

Все пак е факт, че къщата за гости има сайт и контактните телефони в него са на Сезгин Халил Мустафа – лидерът на местната структура на ДПС и общински съветник. Проектът на неговата дъщеря Ширин по Мярка 311 на ПРСР е за „Разнообразяване към неземеделски дейности” към Сдружение „Местна Инициативна Група Харманли“ и цели “да се постигне растеж в предприемачеството и интегрирания туризъм в селските райони”.

Местната инициативна група в Харманли е забележителна и с това, че в нея членува, заседава и решава кой проект да получи финансиране самият Сезгин Мустафа, както се вижда от протоколи, публикувани на сайта на Община Харманли. Още един пример, че за пребиваващите във властта не е никакъв проблем да постигнат растеж в предприемачеството в частния си бизнес, като използват европейските пари.

“Швейцарската къща” на ортак на Брендо с българско еврофинансиране

Отдалеченото от магистрали и клетки на мобилни оператори село Сакарци до Тополовград, родния град на Евелин Банев – Брендо, крие една от най-интересните къщи за гости, която изглежда по-скоро като среден по големина хотел на фона на завладяваща гледка към меките възвишения на Сакар планина.

Според местните хора хотелът бил “швейцарска инвестиция” и наистина във фирмата, която е спечелила европейския проект има лица, живеещи постоянно в Швейцария. Това само по себе си е проблем за Селската програма, защото европейските пари са предназначени преди всичко за местни хора, а не за швейцарци, които дори не са членове на ЕС.

Къщата на ортака на Брендо в Сакарци

Къщата няма информационна евротабела, изглежда празна, заключена е, ресторантът не работи и никой не се появи, за да ни обясни как да се настаним. Впечатляващата вила, в която могат да се настанят 20 души, се води на името на фирмата “Интервал – Инвест”, която е усвоила 319 680 лв. за “Интегриран туризъм за спорт, развлечение и информационни дейности – Изграждане на къща за гости”. След като изнамерихме телефона на управителя Николай Караманлиев, опитахме да направим резервация за 24 май, но неуспешно. Според него къщата е пълна за целия месец напред и не само. Този наплив не се връзва с пустата къща и затворения ресторант навръх великденските празници, когато местата за настаняване са дефицитни. Дали и колко е зает този обект за настаняване би трябвало да покажат подробните проверки на ДФЗ, НАП, МВР, които са в ход.

Сред собствениците на “Интервал-Инвест” обаче има едно изключително интересно лице – Георги Караманлиев. Той е брат на Николай Караманлиев и живее постоянно в Швейцария. През 2011 г. домът му е бил обискиран във връзка с италианското разследване срещу наркотрафиканта Евелин Банев – Брендо. Открити са ключови документи, благодарение на които Брендо е осъден. Близостта на Брендо и Караманлиев е още от спортната академия, където двамата учат борба. Така излиза, че в усвояването на евросредствата имат пръст и лица, близки до тежката организирана престъпност, а не само от политическата такава.

* В първоначалната версия допуснахме техническа грешка за собствеността на хотел “Арте”, която поправяме. Д-р Кантарджиев е собственик на хотел “Аура”, а не на хотел “Арте”. Ето заличения оригинален текст:

~~петзвездният хотел “Арте”, който според рекламите е избиран за “най-добър спа-хотел на Балканите”~~.

Медийна свобода и плурализъм

2018-05-17 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от конференцията могат да се видят тук: сесия I and сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Отново тезата на премиера, че нямал общо със състоянието на медиите

2018-05-05 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/05/20299borisov/

Премиерът Борисов се е изказал отново, че свободата на медиите зависи от собствениците и той няма общо със ситуацията:

Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медиите. Ние на тях не им се месим. Какво можем да направим ние?

Това вече го слушаме вече девет години, каза го още при Валерия Велева, 2009:

Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.

След като твърдението се повтаря – налага се и реакцията да се повтаря: не, не е без пари, платена е – дори ако не говорим за комуникационните бюджети по европейските програми – любовта на медиите към ГЕРБ е платена щедро: с уредено спокойствие на олигарсите над закона – това е цената.

Има изрично изказване на Вежди Рашидов за бартера:

Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила […] Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

Пеевски “нямаше медии” въпреки изискванията на законите – банкер казва за Пеевски следното (преди сделките, с които той се легализира като собственик на медии):

Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон. Ноторен факт е, че той е собственик на Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Красимир Гергов “нямаше медии” въпреки изискванията на законите:

относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви, Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.

ГЕРБ не просто го остави – ГЕРБ отмени законова забрана за вертикална интеграция, за да може Гергов да се легализира като собственик.

Цветан Василев “нямаше медии”, нито мултиплекси – министърът Московски дори не знаеше на кого са мултиплексите (ще проверя и ще ви кажа в понеделник – понеделникът, който не настъпи) – а в това време от средствата в банката се е плащало за въпросната любов – 300 милиона за ТВ Седем и още:

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”.

Докладът на Репортери без граници за 2018 г. казва именно това: преплитане на власт, олигарси и медии – което е несвобода (колкото и Йордан Цонев да твърди, че свободата е, ако той говори, без да го цензурират) :

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова българска медийна група.

Отделна тема са обществените медии, които били антиправителствени и били оставени на мира – на мира? с две промени на закона, ясно защо, и след време със сглобяване на сегашното ръководство на БНТ (стил Митко, казах ти да не го питаш и Кошлуков с приятели).

И накрая – за чуденето на премиера “Какво да направим, за да спрем Пеевски и Прокопиев да воюват?”

Премиерът от години обяснява системни последици от липсата на върховенство на закона със сценария двама братя се боричкат и Пеевски и Прокопиев воюват. Това не е махалата, едни младежи се закачат – това е държава. Върховенство на правото е средството, иначе законите – и да ги има – ще продължават да не се отнасят до прословутото въплъщение и до обръчите на управляващите, както Доган вече ни обясни.

m121 (сн.24 часа)

(сн. БТА)

м14 (сн:Пик)

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията: обновяването на състава на СЕМ

2018-05-05 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/05/zidzrt/

На сайта на Народното събрание може да се види нов законопроект за изменение на ЗРТ, внесен от отделни народни представители – шест от ГЕРБ, между които двама председатели на комисии (културна и правна) и един от БСП.

Законопроект за изменение на ЗРТ – 854-01-31

Параграф единствен. В чл.24 ал.2 се отменя.

Законопроектът се появява в момент, когато президентът атакува същата разпоредба пред Конституционния съд.

Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Това е разпоредбата, според която указът на президента и решението на Народното събрание за избиране на членове на СЕМ влизат в сила едновременно.

Дело №7/2018, съдия Константин Пенчев

Всички са маскари?

2018-04-13 Bozho

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3078

Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега.

Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план.

Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа.

У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните.

Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера

Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за България (а те всъщност не са малко) да има за кого да гласуват без да се чудят дали не помагат на БСП, ДПС, Кремъл или който и да е друг. Целта е дългосрочна. И предвид обявяването на конкретен управленски екип, целта е управление. И то адекватно, съвременно и експертно, а не махленско.

Има и друг аспект – откакто се учреди Да, България имаме един „стъклен таван“, изразяващ се в „абе, харесваме ви, ама ще влезете ли?“ (чувал съм го на няколко срещи с потенциални избиратели). Та, надяваме се с това обединение да счупим този стъклен таван, т.е. тези, които биха ни подкрепили, да го направят. Социолозите да кажат.

Късно е либе за китка / защо чак сега

…или продължаващото вече година обвинение срещу Да, България, че „е разцепила дясното“. Както имах случай да спомена днес – предишните избори не бяха успех, но решението за явяване като „Да, България“ все пак беше правилно. По много причини, които тук само ще маркирам – след изборите направих един анализ на екзит половете и от него излезе, че макар да не е постигнала желания резултата, Да, България е привлякла най-голям процент нови избиратели и гласуващи за първи път. Взела е повече от ГЕРБ, отколкото от РБ(2014). В „дългата нива“, която имаме да орем, това всичко е от значение. Дали от по-голямо значение от едно евентуално влизане в парламента, не знам. Но в момента имаме Да, България със собствено лице и послания, която влиза в продуктивен диалог и обединения. Която привлича нови хора в местни структури из страната. Да, България на 2 седмици, влизаща в „поредното дясно обединение“ (както несъмнено щеше да бъде наречена евентуална коалиция тогава), не е ясно дали щеше да има същата съдба. Наскоро някой ми каза, че е приятно изненадан, че не сме умрели след изборите. И да, не сме.

Оставете жълтите павета и ходете из страната

Съвсем правилно. Това и правим. За една година учредихме десетки местни структури – в областни градове, но и в по-малки населени места. Съвсем наясно сме, че избори не се печелят във фейсбук и с разходки между Кърниградска и Драган Цанков (адресите на централите на ДСБ и Да, България).

Леви сте, не сте десни!

Това „обвинение“ към Да, България тръгна от самото начало без още да имаме програма. После продължи въпреки програмата и въпреки десетките позиции, с които излизахме. Може би идва от първоначалното определяне като „нито ляво, нито дясно“, не знам. И макар да смятам лявото и дясното за изпразнени от съдържание в България, все пак трябва да подчертая, че Да, България е центристка партия, стояща все пак от дясната страна на центъра. По много причини – от политическото позициониране на самите членове, през предизборната програма, до десетките позиции по различни теми, в които неизменно присъстват защитата на частната собственост, частната инициатива, предприемачеството ненамесата на държавата в личния живот на хората и др. десни принципи и ценности. Да, сред позициите има и някои, които могат да се определят като по-леви (сещам се за 1-2 примера), но именно затова сме в центъра. Може би объркването на мястото в спектъра идва заради противопоставянето на либералното и консервативното. И тъй като в САЩ лявото и либерално, а дясното – консервативно, някой може да реши, че това непременно винаги е така. Ами не е. Не, не сме леви. И да, по-скоро либерални, отколкото консервативни сме (но това не значи, че нямаме консервативно-мислещи хора).

Ама Зелените са леви!

Исторически, зелените партии наистина са в лявата част на спектъра. Защитата на природата от човешката дейност е неизменно в конфликт с неограничената свобода на бизнеса. Но конкретни нашите Зелени по-скоро клонят към центъра. Съпредседател в момента им в Владислав Панев, финансист с доста дясно мислене. В органите на зелените има както по-ляво, така и по-дясно мислещи хора. А в настоящия момент, „зелено“ може и да не значи „ляво“ – устойчивото развитие е добро и за бизнеса и за природата, просто е различен поглед. Един пример от днес – министър Нено Димов, който е считан за много десен (идвайки от Институт за дясна политика), предлага зелени мерки във връзка с автомобилите. А и дори зелените да са по-вляво от центъра, съгласили сме се да сме на различни мнения по някои теми. В България трима души не могат да са на едно мнение по всички теми, камо ли три партии. Имаме общи цели, а всяка партия си има собствено лице.

Поредното механично обединение без смисъл

…или „с какво е по-различно от Синята коалиция и РБ“. Без това да се разглежда като критика към предните десни обединения, това не идва в предизборен период. Не сядаме на една маса заради идващи избори, а с по-дългосрочна перспектива. Освен това то идва след една година общи позиции и действия по редица въпроси, както на национално ниво, така и по места. Така че обединението не е механично – със сигурност и с ДСБ и със Зелените имаме общи ценности за това какво е правова държава.

Сорос, Америка за България и Прокопиев ви финансират!

Тук мога да дам напълно верния отговор, че това са пълни глупости. Партията не е получавала нито лев – нито от Сорос, нито от Америка за България, нито от Прокопиев. Има си списък с дарители, сметната палата го има, отчетите са ни публични. Пари общо взето почти нямаме. Ако Сорос е искал да превежда, объркал е IBAN-а. Мога да вляза и в подробности, също така. Да, някои хора от ръководството са били част от НПО-та, които са получавали грантово финансиране. Но НПО-тата не са лоши, а грантовото финансиране не е пари на калпак. В момента, доколкото ми е известно, няколко члена на Да, България участват в НПО, което е бенефициент на Америка за България. Но именно това беше причината те да нямат желание да бъдат в органите на партията, за да няма погрешни тълкувания. Е, това не спира Блиц и ПИК да обясняват за грантовете.

Защо не говорите за (проблем Х, който за мен е важен)

Говорим по много проблеми, имаме много позиции. Но най-вероятно това не стига до вас, отчасти заради наши грешки, отчасти защото извън няколко онлайн издания, отразяването ни по медиите е силно ограничено (канят всякакви алкохолици в националните медии, но отменят участие на Христо Иванов, например). Ясно е, че това е средата, в която работим и трябва да се съобразяваме с нея. Което включва фокусиране в няколко по-ключови теми, а не разпиляването в много теми, така че много хора да припознаят своя проблем.

Само говорите, а нищо не правите

Всъщност правим, но отново голяма част от активността не достига до широк кръг хора. Повечето конкретни действия са на местно ниво, но и на национално не са само приказки – организирали сме акции, изпращали сме становища и предложения за изменения на законопроекти до Народното събрание. И да, говорили сме по темите, които са важни и сме посочвали проблеми. Защото политическото говорене все пак е „правене на нещо“.

Със стари к*рви, нов бардак!

Кой е стара к*рва бе?? А сериозно – в лицата, обявени днес има някои познати (с по един-два мандата в парламента, например), и доста непознати на широката публика. Така че това е по-скоро клише по инерция, отколкото базирано на някакви обективни факти. Естествено, че трябва да има хора с опит и естествено, че има много нови лица.

В обобщение – нормално и правилно е избирателите да са взискателни. И при опита който имаме с разпадащи се десни обединения е нормално да са скептични. Надявам се да съм разсеял поне малко от този скептицизъм. Но той е и полезен. Нямаме претенции за безгрешност и святост и всяка критика простираща се отвън „я се разкарайте“ няма да бъде подмината.

А иначе, всички са маскари, то е ясно.

Стани богат – подходяща игра за БНТ, нека БиБиСи си проучва

2018-03-02 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/02/bnt_programming/

Защо Стани богат ще се излъчва по БНТ?

Официална версия: защото интелектуалната игра Стани богат е подходяща за обществената телевизия и защото интересът към играта расте по света.
Това са две твърдения на генералния директор на БНТ, с които мотивира включване на играта Стани богат в програмата на БНТ. Четем в 24 часа. Известно е, че в официоза 24 часа се обявява правилната линия, дори предварително, нещо като сценариите на властта – както беше с отлагането на конкурса за генерален директор на БНТ. Обяснението на Владимира Янева за Венелина Гочева също помага да разберем характера на публикациите (“тя ме търсила сто пъти и накрая ми пратила смс – имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам“).

Накратко, съобщават ни като факт, че Стани богат е подходяща за БНТ – а Нико Тупарев е подходящ за Стани богат.

Има и друг разказ с други аргументи: БНТ работи с публичен ресурс, привлекателна е за независимите продуценти, генералният директор е избран срещу определени ангажименти – и вече ги изпълнява. Такъв е ангажиментът към ГЕРБ за Нико Тупарев, който е тясно свързан с кампаниите на ГЕРБ и има подкрепата на управляващите.

Кой от двата разказа е верен?

Никой няма да може да промени убеждението, че БНТ отваря врати (и държавна субсидия) за обръчите на една или друга партия – възможно е едновременно и на властта, и на опозицията, и наляво – и надясно, има такива примери – ако не се следват ясни процедури, основани на знание, обосноваващи решенията на мениджмънта. Дали расте интересът към играта по света няма пряко отношение към решението на българската обществена телевизия да плаща за нея.

Ясни процедури, основани на знание. Ето пример от вчера с БиБиСи. Медийните услуги на БиБиСи се създават и променят на базата на знание, проучват се аудиториите, спецификата и потребностите им – и в медийните услуги се включва съдържанието, което в най-висока степен изпълнява целите на обществената медия спрямо тези аудитории. Вчера медийният регулатор обяви преглед на степента, в която различните общности са представени в услугите на обществената медия – друг аспект на обществената мисия, за който у нас не е известно да има данни. Така аудиторията разбира защо едно или друго съдържание намира място в услугите на БиБиСи.

В случая със Стани богат не е така.

В случая с БНТ не е така.

Законопроектът Пеевски и др. за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни издания

2018-02-27 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/27/media_transp-2/

От писмо на Делян Пеевски до медиите, а после и от сайта на парламента стана ясно, че депутати от ДПС внасят законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни издания.

2010 – чл.7а

Този закон е приет през 2000 г. за депозиране на печатни издания с цел съхраняване на културното наследство. Известен е само в специализирани среди.

През 2010 г. първото правителство на ГЕРБ по време на поредна кампания за прозрачност на собствеността на медиите допълни закона с чл.7а – за създаване на регистър на действителните собственици към Министерството на културата и ежегодно деклариране на собствеността. Писах тогава в Дневник:

Текстът не показва предвиждат ли се мерки за осветяване на лица, обвързани с какви ли не договори с представящите се за собственици. Такива мерки са изключително необходими. В проекта няма текст за установяване на произход на средствата. Значи ли това, че няма да се предприема проверка за произхода на средствата, с които се придобива дял или цяло дружество?

Така и стана.

Пример – писмо от журналистите в Класа “до издателя и собственика в сянка Красимир Гергов”. Впрочем основен играч през прехода е консултантът – консултантите са неуловими и от 7а, и от новите предложения 7б и 7в. Вероятно така и трябва.
Пример – депутатът Делян Пеевски говори за “моите медии” година преди да се чуе, че има сделка, с която му е прехвърлена собственост, и много преди името му да е появи в карето на печатните издания. Незабравимо е интервюто на Пеевски, в което той демонстрира връзката медии- власт и медийна мощ:

молбата на Цветан Цветанов – ще го кажа в прав текст – бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки.

Пример за неосветената страна на медиите на Пеевски е оповестената сделка с Патрик Халпени (“Да, потвърждавам, че имам сделка с “Нова Българска медийна група холдинг” за придобиването на дяловете на компаниите, които притежават вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Меридиан мач” и “Борба”, казва Халпени в интервю за Капитал). Има и разрешение от КЗК – какво стана с прехвърлянето на собствеността? А може би след като през лятото на 2014 не се реализира предвиденият сценарий с ДАНС, отпадна нуждата и от фиктивна сделка?

Закони има, изисквания има – не е като да няма – но чл.7а не промени медийната среда.

Осем години след появата на чл.7а през изминаващата седмица беше огласен нов законопроект – с нови две разпоредби – 7б и 7в – в същия Закон за задължителното депозиране на печатни издания. Делян Пеевски – който е задължено лице по чл.7а – и проверимо не е спазвал разпоредбата – вече е подреден откъм изискващите, откъм носителите на стандарти.

2018 – чл. 7б и чл.7в

Какво предвижда законопроектът на Пеевски – Цонев – Кръстева- Хамид за изменение на Закона за задължителното депозиране:

Чл.7б Лица, които разпространяват и продават печатни издания, подават декларация в МК за действителен собственик и брой обекти за продажба на дребно. Ако притежават повече от 1/3 от декларираните обекти, МК уведомява КЗК.

Чл 7в Доставчиците на медийни услуги декларират информация за действителен собственик, всяко финансиране, размер и основание на всяко финансиране.

Доставчик на медийни услуги се дефинира с препратка към дефиницията в Изборния кодекс.
Финансиране се дефинира като получаване на средства и имущество извън приходите от обичайна дейност, и всички заеми – без банкови кредити.

В мотивите на законопроекта се говори за прозрачност, но по-ясно разкрива мотивите откритото писмо на Пеевски до медиите, там се казва:

Законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна. Същият кръг от медии, вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес – когато крият действителния си собственик или се финансират непазарно и обслужват конюнктурните интереси на своите български или чуждестранни финансови благодетели.

Десет години? – “за мен и издателския ми бизнес”? – през тези години в кой точно регистър беше Пеевски – като има изискване за издателите от 2010 г.?

А за предлагания законопроект – той има символен характер, но все пак:

от гледна точка на законодателна техника: Законът за нормативните актове не позволява в закон с един предмет да се уреждат произволни задължения с друг предмет. Продавачи и разпространители на печатни издания се появяват в закон, целящ съхраняване на културното наследство.
от гледна точка на съдържанието: ще кажа, каквото преди години за чл.7а – неефективен инструмент, неясни дефиниции, целта видимо не е да се осветлят влиянията и контрола – защото как осветляване без рекламодатели и без банки, и без разпределянето на европейските средства.

Впрочем вж Гинка.

Британският орган по конкуренцията: сделката Fox – Sky не е в обществен интерес поради риск за медийния плурализъм

2018-01-24 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/24/murdoch-3/

Когато беше предложено на правителството на ГЕРБ да въведе оценка на плурализма при допускане на медийните концентрации, първата страница на Труд беше заета от заглавието Държавни юзди за медиите слага кабинетът. И идеята отпадна от програмата.

Вероятно в медиите на Мърдок и другите засегнати издатели и собственици също е имало кампания срещу контрола за плурализъм – но той е въведен и действа. Според прессъобщение от 23 януари 2018 конкурентният орган (CMA) в Обединеното кралство е взел решение, според което поемането на пълния контрол над Sky от Fox не е в обществен интерес поради съображения, свързани с медийния плурализъм. Още информация от сайта на правителството на Обединеното кралство:

Плурализъм

Плурализмът на медиите е централен въпрос за демократичния процес в Обединеното кралство и като такъв е защитен от закона. CMA установява, че ако сделката приключи, както е предложено, тя няма да е в обществен интерес. Murdoch Family Trust (MFT), който контролира Fox и News Corporation (News Corp), засилвайки контрола си над Sky, би имал твърде голям контрол над доставчиците на новини във Великобритания във всички медийни платформи (телевизия, радио, онлайн и вестници) и следователно твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред. Новините на MFT се гледат, четат или слушат от близо една трета от населението на Обединеното кралство и имат дял от потреблението, който е значително по-голям от всички останали доставчици на новини, с изключение на BBC и ITN.

Поради контрола си върху News Corp, фамилията Мърдок вече има значително влияние върху общественото мнение и поемането на пълния контрол над Sky от Fox ще го укрепи още повече. Въпреки съществуването и на други медийни услуги, предоставящи новини в Обединеното кралство, CMA временно е установила, че те няма да бъдат достатъчни, за да неутрализират увеличеното влияние на MFT, ако се даде ход на сделката.

Стандарти за електронни медии

В разследването на CMA са разгледани и редица доказателства, за да се разбере дали Fox, Sky и MFT имат истински ангажимент към стандартите на електронните медии в Обединеното кралство. В това отношение се констатира, че Fox, който ще упражнява пълен контрол над Sky, не е вероятно да действа срещу обществения интерес. Като цяло Fox има истински ангажимент към стандартите в Обединеното кралство. Тук е утвърден доставчик, притежаващ лицензии повече от 20 години. CMA взе под внимание политиките и процедурите, които Fox има, за да гарантира, че стандартите са изпълнени.

Наистина преди 2012 г. имаше сериозни недостатъци в контролирания от МФТ вестник News of the world, който спазваше закона и медийните стандарти. Но News Corp впоследствие е въвела процеси и процедури за справяне с проблема. CMA е установила, че оттогава насам няма опасения за стандартите в пресата на MFT.

Разследването разгледа неотдавнашните твърдения за сексуален тормоз срещу служители на Fox News в САЩ. Макар да са сериозни, CMA смята, че те не са пряко свързани с постигането на стандартите за радио- и телевизионно разпространение в ОК и не поставят под съмнение ангажимента на Fox или MFT към стандартите за електронни медии в Обединеното кралство.

Ан Ламбер, ръководеща групата за независими разследвания, заявява:

Плурализмът на медиите е централен въпрос за нашия демократичен процес. Много е важно никоя група или индивид да няма твърде голям контрол над нашите медии или прекалено голяма власт, за да може да повлияе на политическата програма.
Ако сливането Fox / Sky продължи съгласно предложението, то ще бъде в противоречие с обществения интерес. Това би довело до факта, че фамилията Мърдок ще има твърде голям контрол върху доставчиците на новини в Обединеното кралство и твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред.

Следващи стъпки

CMA изложи редица потенциални възможности за справяне с тези проблеми, посочени в обявлението за обществени средства за защита.Органът предложи евентуални средства за защита, като взе предвид и обявяването от компанията Fox на 14 декември 2017 г., че е договорила продажбата на някои активи, включително интересите им в Sky, на The Walt Disney Company. Докладът на CMA ще бъде финализиран и предоставен на министъра по въпросите на цифровите технологии, културата, медиите и спорта до 1 май 2018 г. Той ще вземе окончателното решение за предложената сделка.

В момента тече триседмичен период на консултации по констатациите на СМА.

Законопроект за изменение на ЗАПСП, внесен от народни представители

2017-12-14 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/14/zid-zapsp/

Вчера е внесен законопроект за изменение на ЗАПСП. Може да се види на сайта на Народното събрание. Общо е 74 страници с мотивите.

Вносители са народни представители от управляващите – Даниел Кирилов, Тома Биков и др. от ГЕРБ и Явор Нотев и др. от Обединени патриоти, така че очевидно това е официалният законопроект, но – както и друг път е ставало – внесен от отделни народни представители.

И при това Народно събрание чл.76 от Правилника за организация и дейност прави разлика в изискванията към законопректите: на МС и на народните представители.

Ако ще се приема толкова важен проект, засягащ практически цял отрасъл на правото, с който ще се въвежда акт на ЕС – защото за това става дума – да се действа само по Приложение 1 към чл.76 ПОДНС – Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите, внесени от народни представители – по мое мнение не е в интерес на качеството на законопроектите: справката за съответствие с правото на ЕС би следвало да е неотменна част от представянето на проекта. И винаги трябва да има време да се вземат предвид мненията на представителите на сектора и на обществеността.

Би трябвало да се изследва и какво е правоприемството между този проект и онзи ZKUAPSP от 2016 г., за да не стане така, че се внася проект – и се гледа – и се приема – само защото ще ни санкционират и Брюксел иска така.

Скоростта на законодателния процес никога не е оправдание.

Filed under: BG Law Making, EU Law

Какво искат каталунците? (Част 2)

2017-09-26 Йовко Ламбрев

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас…

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите 🙂

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

Какво искат каталунците? (Част 2)

2017-09-26 Йовко Ламбрев

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

Каталунският език

Управлението на автономията

Народната партия и Мариано Рахой

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

Още масло в огъня

Кралят

Подготовката на процеса за независимост

Данъците

Политически диалог ли?

Всичко това не е от вчера

Републиката

Демократичността на испанската конституция

Обобщение

Каталуния е разделена

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Visca Catalunya!

Какво искат каталунците? (Част 2)

2017-09-26 Йовко Ламбрев

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

Каталунският език

Управлението на автономията

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия само да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват в правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да противостои на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви душичката. Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Текстовете им са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

Още масло в огъня

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре му.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени на около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Има и нови обвинения за 5.2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля и негов незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционният съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение да диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Републиката

Демократичността на испанската конституция

Обобщение

Каталуния е разделена

Европа мълчи, защото основните европейски партии са обречени заради своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А европейците за пореден път виждат една куха бюрокрация, която не работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на глас и самоопределение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора – когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Visca Catalunya!

Фалшивата дилема „ляво“ срещу „дясно“

2017-08-18 Bozho

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2908

Има една стандартна логическа заблуда, наречена „фалшива дилема“. Това е, когато някой твърди, че има само две възможности за нещо, а реално те са много повече. Ако мога да цитирам (с приблизителен превод) авторитетния Оби-Уан Кеноби – само един сит вижда нещата в крайности. Та, когато говорим за политически спектър, все повече публичното говорене определя нещата в една или друга крайност.

Не можело „нито ляво, нито дясно“. Трябвало партиите (в конкретния случай „Да, България“) да се определят!

Би трябвало да е сравнително очевидно кое не е нито ляво, нито дясно, но за всеки случай – това е центърът. Политическият спектър е … спектър, не две изолирани точки. Наречете го центризъм, „трети път“, „нови демократи“, „нито ляво, нито дясно“, все тая.

Това е подходът, който не абсолютизира една идеология, а е практичен. Умерена дерегулация, умерено съкращаване на администрация, умерено приватизиране на държавни дейности, умерено дотиране на определени социално-важни отрасли, умерено подпомагане на изоставащи региони, умерено подпомагане на рискови социални групи.

Дори, ако щете, политики базирани на данни – гледаш данните, гледаш прогнозите, и решаваш – колко дясна да е тая мярка, колко човека какво ще загубят, в дългосрочен план какво трябва да направиш, за да се реши едикойси фундаментален проблем.

Но според мен дори няма смисъл да навлизаме в тези особености на спектъра. Те не дават отговори. В други държави със сигурност има разграничение на леви и десни политически субекти, но В България няма ляво, няма и дясно. При нас лявото въвежда плосък данък, а дясното въвежда допълнителни регулации за бизнеса. Думите „ляво“ и „дясно“ са напълно изпразнени от съдържание и се използват само за позициониране в рамките на европейските политически семейства. Когато стане въпрос за политики обаче, нещата се смесват тотално. А понятието „център“ с свързва с ДПС и НДСВ, което му носи негативи и затова рядко се говори за него.

Дори вече линията „комунизъм-антикомунизъм“ не е толкова ясна. През 90-те СДС (което всъщност никога не е било единно – дори на най-първите избори) представлява не толкова „дясното“, колкото алтернатива на социалистическия режим. В момента, обаче, за най-голямата официално позиционирана в дясно партия (ГЕРБ) гласуват и хора с носталгия по соца, а Бойко Борисов не веднъж е подхранвал тази носталгия. Макар че ще се съглася, че особено на последните избори ГЕРБ взе много гласове от хора, чиято мотивация е „само да не са комунистите“.

В България дилемата е друга – право и справедливост срещу шуробаджанащина и дерибейство, европейско мислене срещу ориенталщина, цивилизация срещу регрес. Дори да оставим на страна най-големите скандали, като КТБ, Белене, Пеевски в ДАНС, и т.н. и т.н., имаме прекрасни примери – народен представител (от „дясна“ партия) изнудва бизнесмен за суджуци, председател на комисия за конфликт на интереси има тефтерче, в което пише „да се удари“, главният прокурор привиква бизнесмени да им се кара за евентуални техни политически пристрастия, председател на партия блъска баби по границата, а европдепутат псува граждани в туитър. Това не е ляво или дясно, това а махленско, ориенталско, елементарно. И вредно.

В тази светлина, да ни се пробутва дилемата „ляво“ срещу „дясно“ е отвличане на вниманието. Още по-голямо отвличане на вниамнието е опитът да се вкара българския политически живот в контекста на някоя западна демокрация – примерно да направим дясното „конвервативно“ (защото така е в САЩ). А изглежда се полагат усилия в посока на такова иделогическо окомплектоване и етикетиране.

Когато решим проблемите с изградените властови структури, базирани на медийни бухалки, прокурорски произвол, местно изнудване и суджуци, тогава можем да говорим за леви и десни политики. И това все пак не означава, че всички политики трябва да са леви или всички десни – както каза веднъж покойният Кристиан Таков:

По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.

Ляво и дясно има, разбира се. Но реалността попада между двете крайности, не върху тях. И всъщност крайностите не са две, а повече, тъй като спектърът не е двуизмерен и има различни аспекти.

В настоящия момент пазарната икономика, с намаляване на административната тежест, с подобряване на бизнес климата, е правилният подход. Дори липсва нужда от дебат по тази тема, защото и лявото и дясното (в световен план) са се съгласили, че държавата не може да движи икономиката. Когато обаче започнем да решаваме конкретни проблеми, като изоставащи региони, образование, здравеопазване, сигурност, монополизирани сектори, тогава можем да видим конкретните измерения на по-левите и по-десните мерки.

Ние обаче не сме стигнали до там. Реформи няма (с малки изключения), за да спорим дали са леви или десни. Има въртене в кръг, кърпене на закони и нискокачествен лобизъм от типа „дайте да дадем“.

И колкото и всеки да разбира от „политика“, май никой не разбира от провеждане на политики. На тяхно място ни се предлагат фалшиви дилеми, като „ляво“ или „дясно“. Можем и да се вържем, можем да спорим по фейсбук стени и интелектуални форуми, да си слгаме етикети кой е по-по-най десен, да си пришиваме американски религиозен консерватизъм, немска християндемокрация или каквото друго е модерно, но единствената полза от това е, че в крайна сметка някой ще си сложи един или друг етикет, и ще поиска гласовете на избиратели, на които преди това е залепил същия етикет. Нелоша стратегия, разбира се.

Но ако дилемата е ориенталско ляво срещу махленско дясно, „na6i 4itavi hora“ ляво срещу мутренско дясно – не, мерси.

Кратък анализ на предизборните бухалки

2017-07-25 Bozho

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2867

Преди изборите през март, медиите в гравитационното поле на Пеевски издадоха две пропагандни „книги“. „Крадци на демокрация“ и „Маските на задкулисието“. Книгите се раздаваха безплатно с всеки вестник Телеграф и бяха по 250-280 страници. Това беше една сериозна инвестиция, предизборно насочена срещу политически субекти и хора. Колко точно гласове изгуби Да, България и Нова Република заради тези книги не е ясно, но със сигурност загубиха. Дали инвестицията си е струвала, да кажат „пострадалите“ от КТБ неявни собственици на медии. Със сигурност не можем да се оправдаваме с „книгите“ за невлизането в парламента, та предлагам да не се търси опит за оправдания в тази публикация.

Макар резултатите да са видими и с просто око, реших да направя кратък анализ на текста на книгите. Те са достъпни на сайта на Монитор (няма да давам линк), като онлайн книги, съставени от картинки. Разбира се, не беше трудно да сваля всички картинки, да приложа OCR (превръщане на картинка в текст) върху тях и да получа сравнително коректен текст (няма да го качвам, че да не излезе, че нарушавам нечие авторско право – макар че книгите бяха без автор; никой не е искал да се подпише под тази помия).

Това, което направих, е да извадя най-често срещаните н-грами – т.е. съчетания от 1, 2, 3, 4, … n последователни думи (в този случай се ограничих до 4). Изключват се служебни думи („като“, „който“, „се“ и т.н.). Целта е както да се види кой е бил атакуван най-много, така и какви са клишетата, които анонимните автори се опитват да втълпят на аудиторията си. Резултатите включват думи и изрази, съставени от до 4 думи и съответния брой срещания в книгата.

Кода можете да разгледате тук. Ето и резултатите – за книга 1 и за книга 2.

А ето и моята интерпретация на данните: в първата книга фокусът е бил Прокопиев-Христо Иванов-Да,България-Сорос. Най-често срещаните думи и изрази са Прокопиев (157), Иванов (140), Сорос (110), Капитал (103), отворено общество (73), (Цветан) Василев (78), Да(й) България (46) + Да, България (18), Америка за България (39). Протестна мрежа (25). „Иванов“ в някои случаи се отнася до други хора, но сравнително рядко (в тези 140 не влиза например Мирослав Иванов). Доста споменавания има и Бивол, както и Чобанов (93) и Асен Йорданов (25). Нататък са Костов (50), Плевнелиев (33), Кристиан Таков (21), (Антоанета) Цонева (21), Радан (Кънев) (19), Асен Генов (19). Има още няколко думички като „власт“, „партия“, „хората“, „съдебната“, които са доста високо, с по 50-60 използвания. Да, познахте – Пеевски не се споменава нито веднъж в първата книга (и веднъж във втората – бил внесъл законопроект).

От това е очевидно, че основния обект на предизборна атака е бил Христо Иванов и Да, България (която по-често пишат Да(й) България). Следващите партии по брой споменавания са: ДСБ (31) + Нова Република (7), СДС (8), ГЕРБ (8), БСП (6), ДПС (3). Т.е. ДСБ/Нова Република и в по-малка степен Радан Кънев също са били обект на атаката. Споменаванията на всички останали партии са колкото да върви „разказа“.

Важна нишка тук е „Сорос“ (+ „Отворено общество“) и „Америка за България“ – и двете имат сериозна роля, съдейки по броя споменавания. Свързването на опозиционни политически движения със Сорос и други външни фондации е напоследък стандартна практика в много държави от региона (включително в Полша във връзка с последните протести), а тезата „ако някой има някаква активност против властта, значи му се плаща отвън“ явно минава лесно. Тя все пак трябва да бъде затвърждавана постоянно, поради което е сериозния брой споменавания на нищо неподозиращия Сорос.

Във втората книга фокусът малко се измества. Дали заради решението на ЦИК да забрани разпространението, дали заради добре замислен план градената с години тъмна сянка на Костов да бъде хвърлена върху цялото демократично пространство, дали случайно, не знам. Но фокусът на втората книга е Костов, като отново Христо Иванов, Прокопиев , Да, България и ДСБ са доста централни теми: Костов (342), Иванов (113) / Христо Иванов (58), Прокопиев (110), Сорос (85), (Цветан) Василев (84), Радан (57). СДС е споменато доста пъти (70), ДСБ – 43, Да(й) България – 31. СДС обаче е споменавано основно в исторически контекст.

Цветан Василев присъства силно и в двете книги, в сериозния напън да го брандират като част от „дясното“ и така да прехвърлят недоволството за загубените милиарди към нямащи нищо общо хора.

Наблюдават се и някои устойчиви словосъчетания, които се опитват да налагат отдавна, като „проваления правосъден министър“ (6), „зеления октопод“ (15), „разградския олигарх“ (7), „площадната демокрация“ (7), „банкерът беглец“ (10), „грантаджия/грантаджийски“ (9). Думата „истината“ я има общо 40 пъти в двете книги. Важно е да се повтаря, че нещо е истина, иначе може да не ти се вържат.

Върху текста могат да се правят и още анализи – например кои двойки думи/хора се срещат най-често в рамките на едно изречение, каква е конотацията на споменаването на всяко едно от имената, и т.н., но не мисля, че така ще излезе нещо много по-различно.

Всичко това не е нещо ново и неочаквано, но пък е полезно човек да представи пропагандата като сурови данни.

Моделът КТБ, колко е ощетен ощетеният Пеевски

2017-07-24 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/24/ctb-3/

На 20.07.2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт по досъдебното производство за КТБ. По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица, на първо място Цветан Василев. На сайта на прокуратурата текстът е публикуван под заглавие Общ поглед върху “Моделът КТБ” .

Прокуратурата е изготвила инструмент за влияние върху общественото мнение:

първо, текстът съдържа не само обективна информация, но на читателя се предлага интерпретация за същността на т.нар. модел КТБ и
второ, картината не е пълна, липсват герои, събития, причинно-следствени връзки – за които ще ни се внушава, че нямат общо с модела КТБ. В тази посока вече работят и прокуратурата, и водещи фигури на ГЕРБ като Менда Стоянова, която е успяла да обяви Пеевски за ощетен, виновните трябвало да се търсят в управлението на КТБ и в осъществяващите контрола.

От въпросния Общ поглед на прокуратурата научаваме, че обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал с банката и е използвал средствата на КТБ като свои еднолично за финансиране на хора и предприятия, условно разглеждани като лични инвестиционни проекти, като са вземани мерки да не се проследява произхода на финансирането (до КТБ).

Но няма и дума за технологиите на контрол.

Няма дума за ролята на правителствата, благодарение на които КТБ става банката на властта и акумулира огромен публичен ресурс. Вежди Рашидов е учястник, говори от първо лице:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

Няма дума за конкретните представители на политическата класа, обрекли дългосрочно на провал важни сектори – вярно ли е това, което казва Цветан Василев –

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Споменатият Росен Карадимов – очевидно като представител на Сергей Станишев: ролята на Станишев за развитието на медийната среда е много съществена, включително назначаването на Веселин Божков – шеф на КРС от 2007 г. до днес, с все решенията за мултиплексите – и днешната му изненада от тези решения.

Нито дума за ролята на Българския медиен съюз, по една случайност обединил проекта Бареков и медиите на Пеевски и – както се полага на Цветан Василев добре да знае – финансирани косвено с привидни договори за кредит от КТБ. Трудно се доказваше връзката – но сега вече дори самата прокуратура е решила да освети проекта Бареков. Избирателно. Но има още какво да се осветява.

Цветан Василев в интервю:

“24 часа” и “Труд”?
В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

“Пеевски взе пари от банката.”

Както Менда Стоянова би казала – ощетеният Пеевски взе пари от КТБ. Защо? – защото може – виж по-горе Рашидов: защото ГЕРБ остави всички мангизи да минават през банката. Иначе Цветан Василев нямаше да се самоидентифицира с четвъртата по значимост банка – а с много по-маргинална – и нямаше да може да финансира така щедро медийните обръчи на властта – а в това време Борисов да твърди, че няма свои медии.

Бартерът публичен ресурс срещу комфорт изглежда е извън вниманието на прокуратурата.

Filed under: BG Law Making, BG Media, Media Law

Проверка на твърдения: КНСБ, милион емигрирали и минималната заплата

2017-07-14 Боян Юруков

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/factchecking-knsb/

КНСБ се активизираха пак в медиите и изсипаха доста твърдения, които е добре да се разгледат. Тук ще се концентрирам върху едно засягащо любимата ми тема – демографията. Имат обаче доста любопитни. Пример е искането им за семейно подпомагане само при „отговорно родителство“, каквото и да значи това. Подкрепят го с твърдение, че в „Холандия“ слагали камери пред домовете на социално слабите, а „Дания, Холандия и Финландия“ изисквали брак за надбавки и социални помощи. Всичко това ми се струва повече от абсурдно, особено познавайки отношението на тези страни към личната неприкосновеност и съжителството. Нямам обаче време да проверявам всичко. Не се съмнявам също, че икономистите вече беснеят над изказванията как прогнозираният растеж ще доведе до вдигане на заплатите в някои сектори със 100 лева месечно.

Твърдението, което ми хвана окото, е че близо милион българи са емигрирали за последните 17 години. Това отразиха редица медии вчера, а някои дори излязаха с такова заглавие. Ако се зачетем по-внимателно, онова, което Димитров всъщност казва е, че 906 хиляди българи с трудоспособна възраст са трайно напуснали страната. „Положението става катастрофално“ продължава шефът на КНСБ.

Няма да споря, че положението с работоспособното население в България, както и в практически целия развит свят, е доста проблемно. Както обясних в последната си статия, именно данните, перспективите и разбирането им ще покажат дали нещо може да се определи като катастрофално, катастрофирало вече или просто проблемно.

Данните на НСИ

За работоспособно население се смятат всички между 15 и 65 годишна възраст. Ако се чудите защо КНСБ говори за последните 17 години, а не за 10 или 20, то е защото са гледали буквално данните на НСИ – системата им позволява бързи справки точно за този период. Може да се заровите в годишниците в електронната им библиотека, както съм правил многократно тук, но това е далеч по-трудно за произвеждането на проста сензационна новина.

Разбира се, може да погледнете данните за външната миграция. Там има разбивка по възрастови групи и градове/села. Пренебрегвайки нарочно входящата миграция (не е въобще малко, но нали все пак търсим сензация), ще получим около 160 хиляди емигрирали за последните 10 години и не повече от 200 хиляди за последните 17. Това не е толкова интересно, а и доста хора се съмняват в моделите на НСИ и това, че не отчитат много „скрити“ емигрирали. Затова продължаваме търсенето.

Сметката на КНСБ излиза, ако гледаме цялото работоспособно население през 2000 и 2016-та. Те са съответно 5551767 и 4628724. Разликата за 17 години така е 926 хиляди. Ако са гледали междинни данни и закръгляли по месец на раждане, излиза наистина около 906 хиляди. До тук изглежда вярно – с толкова е намаляло българите между 15 и 65 години от 2000-та година до сега. Това обаче далеч не означава, че толкова са емигрирали.

Всъщност, най-големият принос към това намаление е намалената раждаемост през 80-те и 90-те. Децата, които са били на 15-19 години през 2000 г. са били родени в началото на 80-те. Между 2000 и 2009-та в работоспособна възраст започват да влизат все по-малко и по-малко деца, най-вече защото много по-малко са раждани между 1981 и 1990-та. Отделно от групата на работоспособните излизат хора родени през 30-те и 40-те – период с изключително голяма раждаемост и дори по-важно – повишено оцеляване на децата. Така само с раждаемостта се обяснява почти цялото намаление. Тук използвам данните от статията ми за историческата раждаемост в България.

Нека разгледаме българите в страната от едната възрастова група – 15 до 19 годишните. Те са тези, които тепърва ще започват работа. КНСБ са прави, че през 2016-та са 244329 по-малко, отколкото през 2000 г. Това, което пропускат обаче е, че ражданията между 1997 и 2001 (днешните 15-19 годишни) са с 268961 по-малко, отколкото родените между 1981 и 1985 (15-19 годишни през 2000 г). Отгоре на това добавяме смъртността, която макар и все по-намаляваща в България, все пак е отговорна за „изчезването“ на още няколко хиляди.

Ако се чудите защо разликата е раждаемостта е по-голяма от разликата в сегашното население с цели 24 хиляди, обяснението е, че в абсолютен брой емигриралите сред сегашните 20-годишни са много по-малко от емигриралите сред 20-годишните преди 17 години. Това далеч не е успокоение, защото и общият им брой намалява. Както видяхме обаче, причината е почти изцяло в намалената раждаемост десетилетия по-рано.

Теглейки чертата

Като съберем аналогичните разлики в намалената раждаемост и смъртност на всички възрастови групи се получава почти цялата сума съобщена от Димитров в медиите като „емигрирали“. Реалният брой „липсващи“ в тези сметки всъщност съвпада с оценката на НСИ – 150 до 200 хиляди. Това далеч не е малко, но явно е недостатъчно за медийна сензация. Особено на фона на хиперболата на шефа на ДАБЧ за 9 млн. българи в чужбина, която също оборих.

Какво означава всичко това? Българите в трудоспособна възраст определено намаляват. Съотношението между работещи/пенсионирани несъмнено ще пада все повече. Емиграцията е огромен проблем и то не само за броя работещи, но и за жените в детеродна възраст и раждаемостта. В същото време обаче не е вярно, че близо милион българи между 15 и 65 г. са емигрирали за този период. Всъщност, приблизително толкова са всички емигрирали от всички възрастови групи за последните 30 години.

На база данните от раждаемостта и емиграцията от последните 60 години може да очакваме, че броят влизащи в работоспособна възраст ще се стабилизира на сегашните нива. В същото време, повече хора ще излизат от нея, просто защото преди 60 години е имало т.н. baby boom – голяма раждаемост, много оцелели бебета последвано от силно намаление. Това ще продължи в следващите 30-тина години, когато броят на пенсионерите ще започне рязко да намалява и именно от сегашната раждаемост ще зависи колко ще са българите в работоспособна възраст.

Фалшиви новини за политически цели

КНСБ както винаги искат повишаване на пенсиите и минималната заплата. Твърдят, че така ще се запазят повече хора в страната, което е абсурдно. Както показах вече, когато българин емигрира в Германия, има доста по-голяма вероятност да не може да свързва двата края, отколкото останалите в България. Причината 250 хиляди да изберат този път често не са парите, а липсата на доверие в системите – съдебна, здравна, образователна, местна власт. Понякога това недоверие не се базира на факти, а на внушения и фалшиви новини като обсъжданото тук. Друг път личният опит е повече от красноречив. Независимо от причините обаче недоверието е най-големият двигател на емиграцията и не може да се реши с повече фалшиви послания.

Такива са изказванията им за минималната заплата. Тя не може да повиши доходите. Някои от целите ѝ са да спре спекулацията на отделни работодатели и да намали крайната бедност. Средната работна заплата не може да се вдигне с мерки на кабинета и определено не с което и да е предложенията на КНСБ. В същото време идеята за отделна МРЗ за висшисти е нищо повече от евтин популизъм. Да учиш „нещо висше“ без особени знания и опит е по-скоро правило, отколкото изключение. За купуването на дипломи да не започвам. Исканията им са разхвърлени и странни.

Тук идва разковничето защо КНСБ ще цитира грешна статистика за емиграцията. Ако разгледаме изказванията на определени политици от коалиционните партньори на ГЕРБ, ще видим припокриване на аргументите и грешките в тях с тези на профсъюзите. Наскоро темата за емиграцията беше подета и от Валери Симеонов и шефа на ДАБЧ от патрЕотите. Те също правят аналогични заявки за вдигане на МРЗ и настояват да се спират надбавки и социални плащания на база също толкова грешни внушения.

Надуването на данните за емиграцията им позволява да отклоняват общественото внимание от бездействието им по други проблеми пречещи на раждаемостта – лошото сексуално образование и семейно планиране; непропорционално високата цена на всякакви бебешки стоки; практическата липса на защита на работното място на жените, когато решат да имат деца. Особено последното е точно в ресора на КНСБ. Понякога наглед прости неща като разбитите улици оказват негативно влияние. Дори когато говорят за емиграцията, внушават, че с повишаване на минималните доходи ще успят да върнат хора. Истината е, че мнозинството от хората напускат заради липсата на сигурност и доверие.

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

Нито патрЕотите, нито КНСБ говорят за истинска съдебна реформа, за борба с корупцията. Вместо това с ГЕРБ вървят точно в обратната посока – намаляване на прозрачността и запушване на устата на критикуващите. Казвал съм многократно, че единственият начин да се спре емиграцията и дори да се върнат някои от заминалите, е да се направи България добрия избор, а не просто патриотичния такъв. Това няма да стане с въртене на „Облаче ле бяло“ и политици в народни носии, а когато все по-малко българи в страната виждат терминал 2 като единствен изход за проблемите си. Когато не се притесняваш, че ще ти откраднат бизнеса с чадър от прокурор; че работодателят ще ти да спре заплати, защото не го е страх от съда; че като някой гамен пребие или изнасили на улицата, няма да го срещнеш след ден, защото са го пуснали от „липса на доказателства“ или „процедурни грешки“. Навсякъде по света има такива гамени, работодатели и некоректни бизнес партньори. Разликата е доверието, че в крайна сметка ще законът ще бъде наложен.

В България това доверие деградира все повече въпреки подобрението в редица области и повишеното качество на живот. Затова се опитват с фалшиви числа да подкрепят мерки, които уж ще оправят нещо отклонявайки погледа ни от зеещи проблеми другаде или лобистки поправки, които тихомълком внасят. От медийните послания личи, че вече има политическа сделка и твърдения като това, което оборих тук, имат за цел само да ни го „продадат“. Тепърва ще видим какво са измислили и какво се опитват да скрият.

Закон за радиото и телевизията: поредното изменение

2017-07-08 nellyo

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/08/zrt-3/

Вчера е внесен поредният проект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, 07/07/2017

Той съдържа една разпоредба (да се измени чл.39.1 ЗРТ) и засяга отчитането на медийния регулатор пред Народното събрание. Сега е предвидено отчетите да се изготвят на шестмесечия. В бъдеще се предлага да се внася отчет един път годишно, до 31 март следващата година.

Мотиви: срокът от шест месеца е недостатъчен, за да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ.

Вносители: народни представители, но с обща воля – и както се прави за бързина – групата е разнопартийна: Рашидов за ГЕРБ, Стефан Данаилов за БСП, Станилов за патриотите, Велислава Кръстева за ДПС, дори депутатка от групата на Марешки е вносителка.

Не че не могат да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ, напротив, дори в сравнение с предходните години съвсем отчетливи и обективни изводи могат да се направят.

Законопроектът казва: “но защо това усилие, излишно е”.

Filed under: BG Law Making, BG Regulator, Media Law

Изборите и гласуването

2017-03-24 Григор

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2042

Още преди няколко дни обещах в коментар тук да напиша за кого смятам да гласувам. Вече няма за кога да отлагам.

А отлагах, понеже просто нямах какво да напиша. От месеци вече, успея ли да надвия погнусата си и да реша, че ще гласувам за някоя партия, тя веднага успява да направи нещо, с което да ме откаже.

И все пак гласуването е възможността ми да повлияя това, което става у нас. На дребно, според силите си. Или може би по-скоро морално оправдание, че поне съм се опитал. А лошото е, че това оправдание обикновено е потребно само в един случай – когато се насочваш към Терминал 2 с еднопосочен билет… Така че, честно казано, вече дори не мога да кажа защо изобщо още се старая. Може би защото някакъв усет ми казва, че целта на „Лошите“ в случая е именно да се предам. Че докато не съм се предал и търся, те нямат как да пият шампанско и да спят спокойно по повод мен.

Затова и пиша сега мнението си за кандидатите на тези избори. За да го изясня не толкова за другите – всеки има право на свой избор – колкото може би най-вече за себе си.

ГЕРБ подкрепях неведнъж за изминалото десетилетие. Правих го с надеждата, че има шанс те да бъдат алтернатива на „пост“комунистическата мафия, вместо да се обединят с нея и влеят в нея. Уви, те избраха обединението с нея. Вместо да прати Пеевски и собствениците му където им е мястото, Бойко Борисов се прегърна с тях и им се поклони… Изчаках немалко, дадох им много възможности да се променят. Това не се случи. За мен кредитът на доверие към тях е изчерпан, без изгледи да бъде върнат. Така че те са задраскани от списъка ми.

Откакто правя разлика между ляво и дясно не съм особен поддръжник на лявото. Някои от идеите му ми се струват отчасти рационални, но единствено ако са приложени в като цяло дясна среда. Затова и БСП никога не са били моят избор. Другата причина да не ги харесвам е, че те реално са най-старата партия на Русия у нас. А Русия към момента ни смята за свой икономически и военен враг, и води срещу нас хибридна война. Поощряване на корупцията, протекция на едрата престъпност, унищожаване на доверието между хората, поставяне начело на некадърни послушковци – всичко, което съсипва една страна. Класиката на жанра е сегашният ни президент – уж издигнат, но всъщност спуснат. Не, благодаря.

За АБВ не ща дори да мисля. Дори само името на Георги Първанов ме кара да се огледам къде мога да повърна, ако не успея да се удържа. А да е само той… Може да са много модерни. Може да са много умерени. Може да са много всякакви. Само че гласът ми няма да отиде за тях. Може да е емоционално – жив човек съм, имам право на емоции. Към момента не мога да си представя те изобщо някога да спечелят доверието ми. Дано ме опровергаят, но засега е така.

Патриотизмът ми допада, но национализмът – не. А нашенските патриоти са всъщност не особено прикрити националисти. (И то от клиничния тип, който мисли с тъпи лозунги вместо с главите си, и така ни вреди колкото всички външни врагове заедно не могат.) Друга тяхна обща черта е, че се ползват с не особено прикритата подкрепа, организационна грижа, инструктаж и нерядко пряко финансиране от Москва. (Което обяснява защо действат така, че са най-голямата вреда за страната ни.) Патриоти, или поне националисти – да, но май на „матушката“ повече, отколкото на България… БСП вече ги задрасках по същата причина – нямам причина да погледна на патриотите иначе.

Лично Марешки ми е изключително неприятен като явление, и доста хора от партията му само подсилват този ефект. Ако дори само една десета от това, което съм чувал за бизнеса и съществуването му е истина, той трябва да е в затвора под строг режим… Но не зная със сигурност дали е истина. А в същото време той беше единственият в България, който направи нещо срещу пълзящата картелизация, която ни съсипва. Убеден съм, че го направи с единствено политически мотиви, но това не променя факта, че го направи. А е изключително важно да се научим да мислим с джоба си и да гледаме не приказките, а делата. Затова не го задрасквам окончателно от списъка си, въпреки че погнусата ми е трудно преодолима.

ДПС дори не желая да ги обсъждам. Да ги нарека „партията на корупцията“ няма да е дори начало на това, което са. Да ги нарека „московска агентура“ – също. Още десетки други също толкова ласкави етикети мога да им лепна, и всеки ще е верен, но има ли смисъл да продължавам след тези?… Всъщност, единственият етикет, който не мога да им лепна, е „етническа партия“ – защото етническото им е единствено проформа. Делян Пеевски не ми прилича нито на турчин, нито на мюсюлманин, но надали бих гласувал за него дори под смъртна заплаха. А за отрудения бай Ахмед от някое родопско или делиорманско селце сигурно бих гласувал с удоволствие, само че него го няма и няма да го има в списъците им. Така че без тях.

Същото важи и за ДОСТ на Лютви Местан. Не съм тежко предубеден срещу тях – ако ги проуча внимателно и не открия тежко присъствие на мизерабили, бих ги обмислил като възможност. Само че не очаквам да си дам този труд скоро, по точно определена причина. ДОСТ разчитат основно на външна подкрепа – тази на Турция. Само по себе си това не би било твърде страшен проблем, Турция поне не води хибридна война срещу България. Страшен проблем там обаче в момента има, и той се казва Ердоган – турският Доналд Тръмп. Клиничен мегаломаниак и социопат от нарцистичен тип със самомнение на Господ и амбиции да заеме мястото му. Така че ДОСТ за момента губят дори чисто теоретичния шанс да ги одобря за себе си.

В Реформаторския блок не остана крило, което последните години да не ме разочарова жестоко. Всяко по своя начин. Също съм ги подкрепял неведнъж, и за разлика от ГЕРБ, съм влагал в тях искрени надежди. Да, глупаво е било, но човек трябва да се надява заради самия себе си. За да не изгуби способността да го прави. И да вярва и да мечтае за нещо по-добро. Умре ли надеждата в човека, е умрял и човекът… Затова сега ми е болезнено да си припомням излаганията и провалите им. Като капак, кметът на общината ни – железният гръб на незаконния строеж върху градинката пред блока ни – е техен член. Дори само това вече би било достатъчно, за да не получат гласа ми никога повече. И да приканя горещо всички вас – не им го давайте и вие. Първо да се изчистят от корупционерите, после да търсят доверие… А „Глас народен“ щяха да бъдат моят избор в тази ситуация, ако не се бяха коалирали с тях. Съжалявам, Светльо, Венци и компания – грешен избор направихте.

В „Да, България“ членуват много хора, които познавам и уважавам извънредно много. За съжаление членуват и други, които също познавам и не уважавам ни най-малко. И забелязвам, че първите някак все се оказват в ролята на работните магарета, а вторите – на седналите около трапезата. Това вече ме кара да си правя определени изводи. Също, че тръгнаха с пари на Иво Прокопиев не ме смущава особено, но че излъгаха че парите са от някаква американска фондация вече ме тревожи. Лъжата от самото начало рядко е предвестник в българската политика на нещо честно и заслужаващо доверие… Няма да ги задраскам от списъка си единствено за да имам някаква алтернатива на партията на Марешки.

Останалите партийки не ми се коментират – не ми се струва, че заслужават да бъдат обмисляни сериозно. Надявам се да ме опровергаят в това, но засега мисля така.

Така че когато се изправя пред урната, вероятно ще избирам между Марешки и „Да, България“. Дано дотогава не успеят да ме отвратят и едните, и другите.

Обещанието спазено.

Консултация, с мирис на рекет

Радев: Фактологията не е вярна, но няма проблем да съм консултант

Преференциалният евродепутат

Договор с протеже на Радев. Посредник с ДС-връзки, приятел на Борисов

Евродепутат посредничи в пиратско-криминална сага с ДС-връзки

Милион за къщи за гости

Строеж върху общински път

Селски туризъм в спа-столици

Хотел “две в едно” от къщи за гости

Балнеобизнесът на снахата на кмета на Долна Баня

“Идеалната къща” на общинар от Харманли

“Швейцарската къща” на ортак на Брендо с българско еврофинансиране

Свобода на медиите в Европа: Код червено

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

Убийства и физически заплахи

Икономическа устойчивост

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Унгария

България

Малта

Словакия

Чехия

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

Каталунският език

Управлението на автономията

Народната партия и Мариано Рахой

Възпалението на раната

Още масло в огъня

Кралят

Подготовката на процеса за независимост

Данъците

Политически диалог ли?

Всичко това не е от вчера

Републиката

Демократичността на испанската конституция

Обобщение

Каталуния е разделена

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Каталунският език

Управлението на автономията

Народната партия и Мариано Рахой

Възпалението на раната

Още масло в огъня

Кралят

Подготовката на процеса за независимост

Данъците

Политически диалог ли?

Всичко това не е от вчера

Републиката

Демократичността на испанската конституция

Обобщение

Каталуния е разделена

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Каталунският език

Управлението на автономията

Народната партия и Мариано Рахой

Възпалението на раната

Още масло в огъня

Кралят

Подготовката на процеса за независимост

Данъците

Политически диалог ли?

Всичко това не е от вчера

Републиката

Демократичността на испанската конституция

Обобщение

Каталуния е разделена

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Данните на НСИ

Теглейки чертата

Фалшиви новини за политически цели

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

The collective thoughts of the interwebz