Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bobi-vilata-prolesha.html
Новоизбраният и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов е бил следовател по шумно дело за тежко хулиганство, изтезания и изнудване срещу бизнесмен от Божурище, който обаче се измъква с условна присъда. Години…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zalezut-na-bulgarskite-bozhestva/
Ако следваме Ницше, чукът ще провери божествата „като камертон“, защото при раняването духът нараства. Раните в политиката не са белезите на воина, там всеки пази не духа, а целофана си. Но ударите могат да бъдат разрушителни не с компромати от телефонни разговори, а с документите и фактите, които може да събере една прокуратура.
Тъкмо едно от най-големите политически божества започна да се измества от активната политика към мемориала на знаковите политици – и все-още-главният-прокурор Иван Гешев реши да съживи „Барселонагейт“, като поиска имунитета му. Така изпращането на Бойко Борисов трудно ще бъде съпроводено с почести, още по-малко с добри резултати на местните избори.
Заради собствената си кожа Борисов жертва партията си, спечеленото от нея първо място на 2 април, възможното правителство – и това няма да се размине безнаказано. Принуди ГЕРБ да подкрепи не-коалицията с ПП–ДБ. Дори и да изглежда, че част от парламентарната група му е безрезервно вярна, обкръжението му се готви за ГЕРБ след Борисов – време, което приближава по-бързо, отколкото вероятно му се иска на самия лидер. (През 2019 г. „Тоест“ прогнозира, че третият мандат ще е последен.)
Ако доскоро на гърба на Борисов като същински Атлас тежеше партията, днес е новото мнозинство – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, което в замяна пази парламента от контакт с Иван Гешев и разказа му за доказателства, свързани с къщата в Барселона и златните кюлчета в нощното шкафче. Няколко тома по делото са в деловодството на Народното събрание и любознателни депутати от разни парламентарни групи четат събрания за близо три години доказателствен материал. От една страна, никой не вярва, че прокуратурата може да събере годни за присъда (за пране на пари) доказателства, от друга – може и да са събирали, но главният прокурор да си е мълчал и трупал за „черни дни“, когато проблемът с неговата безконтролност и безнаказаност ще бъде разрешен законодателно.
Балансът в съюза между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ е крехък – правителството на Денков–Габриел зависи от гласовете на депутатите от ГЕРБ–СДС, за да набере мнозинство. Но ако групата на ПП–ДБ може да взаимодейства само с народните представители на Борисов. За тях обаче полигамията в политическите връзки е практика и я доказват общите гласувания с ДПС, „Възраждане“, „Има такъв народ“ – например по промените в Закона за съдебната власт, които извадиха следствието в отделен от прокуратурата орган. Президентът Румен Радев наложи вето на закона и ще е интересно да се види как и дали и този път ще се образува плаващото мнозинство.
Странно е, че в не-коалицията ГЕРБ–СДС могат да възразят по кадрови решения на министри, като например избора за член на борда на Европейската инвестиционна банка на Виолета Лорер, чиято експертност на финансист е безспорна, но в парламента единодействие по законопроекти до момента няма. С изключение на механизма за разследване на главния прокурор, подкрепен от почти всички политически сили без „Възраждане“, и създаването на комисии – за конституционни промени и за имунитетите.
След възраженията от страна на ГЕРБ–СДС за несъгласуваност министърът на финансите Асен Василев съобщи, че Виолета Лорер, съпруга на политика от ПП Даниел Лорер, се е оттеглила от номинацията и вместо нея ще замине друг експерт с опит от Министерството на финансите – Гергана Беремска. Василев обаче беше категоричен, че реакцията срещу Виолета Лорер е била „непремерена“ и „човек, който е поел тежестта да управлява, трябва да има свободата да управлява“. Партньорът на ПП – „Демократична България“, обаче смята, че механизъм за взаимодействие при ключови назначения трябва да има. Макар да предстоят десетки назначения от парламента в ключови регулатори, такъв механизъм все още не е обсъден нито в коалицията ПП–ДБ, нито в не-коалицията им с ГЕРБ.
Напрежението между двете формации се проявява още в първите дни. В резултат Правната комисия на 49-тото НС отхвърли на първо четене законопроектите за реформа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), внесени от служебното правителство и от депутати от ПП–ДБ. Подкрепен обаче беше проектозаконът на ГЕРБ–СДС и отново пролича, че политическата сила на Борисов е в състояние да си осигури по-широка от официално договорената подкрепа.
За разлика от избирателите на ПП–ДБ, гласоподавателите на ГЕРБ не са притеснени особено от фигурата на олигарха Делян Пеевски. Знаковото му изтикване на преден план от ДПС като виден конституционалист обаче предизвиква разнопосочни коментари както сред електората на ПП–ДБ, така и в самите партии. А гласуването с „въздържал се“ на лидерите на ПП–ДБ по предложението Пеевски да влезе в Конституционната комисия остави чувството за нещо скрито в тесен формат, още повече след като избегнаха публични обяснения за вота си.
Депутатът от ДПС отдавна е политик без целофан, още от протестите през 2013–2014 г., които го осветиха. Но с приобщаването на ДПС към т.нар. конституционно мнозинство той вече е в друга координатна система и ако ползваме Толкин наратива на силите на Промяната – не е от силите на Мрака.
Временно изпълняващият длъжността главен прокурор, който ще бъде избран на мястото на Иван Гешев, на практика може да изкара много дълго време. Може и да има друга гледна точка за имунитетите на Борисов и други депутати. Например че няма да иска снемането им. Но най-напред президентът трябва да подпише указа за освобождаването на Гешев – ако не реши да оспори мотивите за решението на Висшия съдебен съвет.
От ПП–ДБ изразяват публично мнение, че титулярят на поста трябва да бъде избран, след като се извършат промените, свързани със съдебната реформа. Ако тези заявки бъдат изпълнени, временно изпълняващият длъжността обвинител №1 може да се радва на дълголетието на служебната власт, та дори и повече.
Установено е, че институцията главен прокурор в България генерира в себе си много юридическа и фактическа власт. Толкова много, че тя корумпира и значително изкушава лицето, което заема този пост, да прекрачи извън закона установените граници на своето поведение. Това трябва да се реформира на конституционно ниво и чак след това да бъде избран главен прокурор,
заяви по bTV тази седмица депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова.
Какви са критериите за главния прокурор по закон?
Също така кандидатът трябва да има най-малко 12 години стаж – зачита се работа като стажант-юрист в Министерството на правосъдието, също и като разследващ полицай с висше юридическо образование в МВР, Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“. За стаж се признава и опитът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на ЕС, ООН, ОССЕ, НАТО, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.
Докато политическите сили се разберат има или няма сегашният ВСС моралното право да избира новия главен прокурор, да се избира след или преди приключване на съдебната реформа и т.н., ще управлява именно този бъдещ, временно изпълняващ длъжността обвинител.
Да влезе новият добър „Гешев“. Все едно обаче – най-големият политически играч ще трябва да напусне сцената. Божеството се счупи.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/druzh-geshev-za-da-krotuva-borisov/
In every life we have some trouble,
When you worry you make it double,
Don't worry, be happy.*
Главен прокурор да захапе ръката, която го е хранила? Ето че се случва. Политиката и прокуратурата са така оплетени, че ставащото предизвиква верижна реакция и в двете системи. Колкото по-дълго се задържи Иван Гешев на поста, толкова по-дълго ще кротува лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Падат трупчетата, крепили делата, поставени върху тях като инвестиция, застраховка до живот и шантаж едновременно. Гуша за гуша се хващат „братя по оръжие“ – главният прокурор Гешев и неговият заместник и шеф на Националната следствена служба Борислав Сарафов, главният прокурор и членове на Висшия съдебен съвет, бранили го с позиции, гласуване и мълчание. Разломът в прокуратурата не е реформа, а „кланово противопоставяне“, по думите на адвоката към Антикорупционния фонд и бивш прокурор Андрей Янкулов.
Единият клан, както виждаме, остава верен на „ръката“, другият – на главния прокурор, и започват взаимно да се нападат с проверки, компромати и искания за освобождаване.
В политиката се сключва не просто пакт за взаимопомощ между политически сили, които са си омразни, а се договаря правителство, в което едната (засега) има един-единствен министър, и то еврокомисар, напуснал поста си. Всичко това – за да „случи“ еврозоната и Шенген, както обясни бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, наричайки във видео Мария Габриел „ключ, за да бъде този модел конструиран“, а извън Facebook – „мост, който да съедини несъвместими формации“.
Договорката е Габриел да застъпи като министър-председател след девет месеца, през които ще управлява Николай Денков (ПП). Критиците наричат ротацията „предателство“, защитниците – „разум“ и „спасение“, но всички са предпазливи в очакванията си, изтощени от над две години безплодни опити за стабилно редовно правителство и загуба на доверие в политическото и парламентаризма.
Онзи enter, с който плашеха главния прокурор обаче, бе натиснат, изглежда, за Радостин Василев, миналогодишния отцепник от „Има такъв народ“, който заедно с петима други от ИТН се опита да набави необходимите гласове, за да има парламентарно мнозинство кабинетът на Кирил Петков. Наскоро прокуратурата поиска имунитета му заради разследване, че тогава се е опитал да сплаши своя колежка от парламентарната група, за да я принуди да напусне Народното събрание.
Сега Василев, бивш министър на спорта и два пъти начело на листите на ПП, отново напуска – този път групата на ПП–ДБ. Пак е в ролята на непримирим боец срещу грабителите и мафията, на рицаря на неподправената с компромиси промяна. Ще прави гражданско сдружение и размахва уличаващи лидерите на ПП записи с миризма на партийна кухня. Кирил Петков свика медиите преди разкритията на Василев, за да заяви, че записите са монтаж, че това е дело на „дълбоката държава“, активно мероприятие, за да няма кабинет. Пред bTV и Даниел Митов от ГЕРБ–СДС коментира действията на Василев като „част от динамиката, която цели разклащането на политическата среда“.
Най-вероятно Борисов ще прости. Той прости собствения си арест (или поне така твърди), ще извини и непремерените приказки по негов, на Габриел и сие адрес. Което не значи, че ще ги забрави. Първият му коментар беше, че няма да му повлияят относно съставянето на правителство, а целта им е тъкмо такава – да го осуети. „Аз само знам, че това обслужва много, много различни интереси, които не искат България да се стабилизира“, заяви той в петък, 26 май. В същия ден Василев разпространи запис от заседание на Националния съвет на ПП, на което се чуват реплики как „това правителство ще съществува, докато Борисов се страхува от Гешев и президента“ (Асен Василев) и как „Борисов ще се изпере през Мария Габриел“ (Кирил Петков).
Но за компенсация може да се наложи „Продължаваме промяната“ да удовлетвори желанията на ГЕРБ за няколко министри в правителството на Денков и/или в предстоящото обновяване и попълване на близо 70 места в 17 регулаторни и контролни органа.
Борисов и Гешев се борят за едно и също – о-це-ля-ва-не и амнистия. За да опази кожата си, лидерът на ГЕРБ отстъпи дотам, че се отказа да състави правителство, макар партията да спечели изборите, и реши да подкрепи кабинет на ПП. Главният прокурор е избрал друга тактика – настъпва, вместо да отстъпва, и не спира да повтаря, че ще изкара мандата си.
Иван Гешев преглежда арсенала, който държи срещу политиците – делата на трупчета, и едно от тях, сложено там преди девет години, e пуснато в употреба за втори път. Поискан е имунитетът на депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев заради разследването за умишлена безстопанственост по казуса с АЕЦ „Белене“, по което е обвиняем.
Обвинението срещу него е, че не е оказал достатъчен контрол върху работата на Българския енергиен холдинг като министър през 2012 г., така че да прекрати навреме всякакви дейности по втората АЕЦ. Основание да спрат са решенията на правителството и на парламента от март 2012 г. Те слагат край на проекта, но въпреки това са били платени над 4,5 млн. eвро на „Парсънс E&C Юръп Лимитед“ – архитект-инженер по програмата за строителство на „Белене“. ГЕРБ го раздават принципно, обявявайки, че нито Добрев, нито някой друг от ГЕРБ–СДС ще се отказва от депутатския си имунитет, ако му бъде поискан от Гешев.
Мнозина очакват същото да се случи и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, добре обрисуван в записа и пресконференцията на главния прокурор като Поръчителя на отстраняването му (от институцията). Депутати и симпатизанти на ГЕРБ отидоха да подкрепят Борисов на разпитите в двете прокуратури, където беше тази седмица. В Софийската градска прокуратура го разпитваха по делото, известно като „Барселонагейт“ – за нашумялата къща в каталунската столица, където живееше българката Борислава Йовчева и дъщеря ѝ, с които свързват Борисов.
А във Върховната касационна прокуратура разговорът е бил за писмото от неизвестен подател, пратено на Гешев. Онова, което започва с цитат от Мечо Пух, обрамчен в кавички, и метафори като „гола скала“, на която стои сам главният прокурор, а там духа вятър. Пълно с баналности като от треторазреден екшън, където, вместо да натиснат спусъците, мъжагите си говорят как е дошъл „краят на приказката“.
А, да, има и лукче – символ на непоискани услуги от главния прокурор, което е невъзможно за вярване. Но поне показва, че авторът на писмото е живял в соца, защото лукчетата бяха известни тогава. Пурата и уискито са слабости и на Борисов, и на Гешев. Срещу главния прокурор дори започна проверка от Столичната регионална здравна инспекция заради репортаж, в който той пали пура по време на дистанционно участие в заседание на ВСС. В Съдебната палата, където е кабинетът му, е забранено тютюнопушенето на закрито.
Войната между политиците и главния прокурор Иван Гешев едва ли ще приключи толкова бързо, колкото смятат в парламента, където депутатите не просто бързат, а галопират с промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. По утвърден парламентарен маниер един закон се променя чрез заключителни разпоредби в друг. Тази седмица те бяха приети от Правната комисия и на второ четене, което означава, че до 30 май парламентът може да гласува окончателно механизма за разследване на главния прокурор и да намали на 13 гласа мнозинството във ВСС, необходимо за смяната му (сега е 17).
С изненадващо предложение ГЕРБ прекрои промените, внесени от служебното правителство, което доведе до напрежение в Правната комисия. За скандални промени за съдебната власт предупреди най-напред бившият председател на ВКС Лозан Панов, също и съдия Красимир Мазгалов, който написа:
Зад маската на контрол и разследване на главния прокурор ГЕРБ и ДПС прокараха изменения, които ликвидират независимостта на съда – председателите на ВКС и ВАС да могат да се избират с просто мнозинство от 13 гласа в пленума, което означава 11 от прокурорската колегия и само двама от съдийската, които могат да бъдат и адвокати, избрани от парламента. Мечтата на българския политик – пълен контрол върху съда.
Следващата седмица, когато измененията бъдат внесени в пленарната зала, ще стане ясно дали предложението ще бъде прието и ще го преглътнат ли ПП–ДБ, за които съдебната реформа е част от партийния им бранд. Защото това съвсем не е съдебна реформа, а оформяне на ново статукво – старото не върши работа, понеже е компрометирано.
ГЕРБ отново се опитват силово да наложат договорени неизвестно къде и с кого предложения. А ВСС започна процедурата, която може да доведе до освобождаването на Иван Гешев от поста главен прокурор. Той е обвинен за сериозно уронване на престижа на съдебната власт. Приеме ли парламентът законовите промени идната седмица, обвинител №1 може да се окаже и разследван.
Но дали пък точно сега да не бъде запазен още известно време на поста? Иначе как ще изтече мръсната вода.
* Цитатът е от песента на Боби Макферин Don't Worry, Be Happy.
Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/glavniyat-prokuror-v-dima-na-beznakazanostta/
В последните седмици не е проява на гражданска смелост да се критикува главният прокурор. Част от прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет се обяви срещу Иван Гешев. А отявлени критици на прокурорската институция като съдийките Нели Куцкова и Мирослава Тодорова стават желани гости в телевизионните студиа. Всичко това означава, че пластовете се разместват. И е много вероятно да се окаже вярна прогнозата на Мирослава Тодорова, че Гешев, заместникът му и ръководител на следствието Борислав Сарафов, както и заместникът на Сарафов Ясен Тодоров няма да изкарат мандата си докрай.
На фона на оголването на проблемите в прокуратурата един дребен детайл остана незабелязан. Той обаче символизира цялото беззаконие на тази институция, а и в държавата изобщо. Фактът, че остана незабелязан, означава, че дотолкова сме свикнали с беззаконието, че дори не ни прави впечатление. На него обръща внимание Павел Антонов, който е журналист, социален изследовател, активен гражданин, потомък на Владимир Димитров – Майстора и стои зад гражданската мрежа Bluelink.net, както и зад инициативата „България без дим“.
Като активист срещу пушенето на обществени места, на Павел Антонов му прави впечатление, че на заседанието на ВСС на 18 май 2023 г., част от което е излъчено по новините на bTV, Иван Гешев пуши пура. А според чл. 56, ал. 2 от Закона за здравето тютюнопушенето на обособени работни места е забранено. Самото заседание се провежда онлайн, така че Гешев не опушва директно присъстващите. Той обаче вероятно е в кабинета си (ако съдим по сводестия прозорец, какъвто се отразява на публикувани в сайта на прокуратурата снимки и записи) или поне на служебно място. Публичните заседания на ВСС се излъчват на живо на сайта на институцията.
Ето защо Павел Антонов подава сигнал до институциите, които би следвало да контролират спазването на Закона за здравето. В коментарите към поста му във Facebook реакциите са различни – от поздравления, през съмнения в професионалните качества на Гешев, включително съмнения, че той си дава сметка, че е извършил нарушение, до упрек към самия Антонов – „прекален светец и Богу не е драг“.
„Тоест“ попита Павел Антонов знак за какво е фактът, че главният прокурор – т.е. човекът в България, който най-добре трябва да знае какво е нарушение на закона – си позволява да го нарушава, и то пред камера. В отговор той предложи две хипотези – безобидна и небезобидна.
Повече от 10 години след забраната на пушенето на обществени места то още се радва на широка обществена подкрепа, а нарушенията на забраната се приемат не просто като човещина, а и с криворазбран правозащитен патос. Криворазбран, защото личната свобода свършва там, където започва свободата (в случая – дихателният апарат) на другия.
„Най-безобидното би било, че [на Иван Гешев] и през ум не му минава, че прави нещо нередно“, разсъждава Антонов и прави асоциация с доскорошни статистики, с които е запознат. Според тях в повечето развити страни пушат най-вече хората с ниски приходи и образование, докато у нас – заможните и успелите.
Но не само пушенето се приема за нормално поведение в България, отбелязва Павел Антонов. Всъщност „въобще не става дума само за пушене – нарушават се всички правила. Това е състояние, обратно на върховенство на закона – подчиняване на закона. Тоест законът е нещо, което се спазва по изключение, когато някой изрично активира държавния апарат да го прилага“. Ужасяващото в конкретния случай според основателя на „България без дим“ е, че така постъпва именно човекът, от когото на теория се очаква да отстоява законността повече от всеки друг.
Това обаче все още е невинната хипотеза. След нея Антонов стига и до по-сериозната: „Страхувам се, че в случая сме свидетели на нещо по-лошо – нарушение на закона като демонстрация на власт.“ Според него тази нагласа е наследство от времето на социализма, когато „уж равноправното соцобщество се градеше на привилегии“ и както гласи старият виц, „има равни, равни и по-равни“.
Според журналиста и граждански активист този манталитет не е изкоренен: „Напротив, стремежът към власт се асоциира постоянно с достъп до някакви привилегии, които останалите нямат. Нарушението на забраната за пушене е най-лесната манифестация на този управленски манталитет. „Няма кой на мен да ми каже какво да правя, аз съм над закона, ерго, над всички останали“ е посланието, което излъчва запалената от Гешев пура.“
Към това може да се добави, че за разлика от запалването на обикновена цигара, което може да се обясни със зависимостта от никотина, пурите са символ на статус. А това допълнително усилва невербалното послание „Аз съм над закона“. Времената на Чърчил и Фидел Кастро са отдавна отминали и днес пушенето на пури се асоциира по-скоро с демонстрирането на статус по начина, по който го правят мафиотите.
Когато човекът, който според настоящата правосъдна система стои на нейния връх, си позволява публично да нарушава закона, с това той дава сигнал на всички надолу по веригата, смята Павел Антонов.
Проблемът е, че когато главният прокурор прави това, започват да го правят всички по йерархията под него. До последния редови полицай, който демонстративно си паркира патрулната кола така, че да пречи на движението. Смачкан от висшестоящите си, той също иска да покаже на някого, че има власт, че е над него.
Това е и механизмът, по силата на който непрекъснатото нарушаване на закона се е превърнало в своеобразна норма. Затова много хора най-искрено не схващат какъв пък толкова е проблемът. „Така всички живеем в постоянно беззаконие, в лепкава токсична обществена среда, в която правилата и законите важат само за „нисшите“, „балъците“, заключава Антонов.
Пушенето на работното място е закононарушение, което се наказва с глоба, но не е престъпление. Далеч по-сериозни неща са огласяването на записи от телефонни разговори, държането на дела „на трупчета“, „замитането“ на данни за престъпления „под килима“, заплашването на опоненти със съдебни дела… списъкът може да продължи още дълго.
Демонстрацията на беззаконие от страна на най-силните в правосъдната ни система съвсем не започва с Гешев. Бившият главен прокурор Иван Татарчев например се заканваше да докара от Виена несимпатично нему лице „в чувал“. Името на наследника му Иван Филчев пък се свързва с две убийства, които така и си останаха неразкрити. Има сериозни подозрения, че той е поръчител на едното от тях, както и клетвени показания на двама свидетели, че Филчев е потвърдил, че е извършил другото убийство лично.
На този фон действията на Гешев са направо кокошкарски. Но тяхната популистка нелепост е капката, която доведе законовата уредба на институцията на главния прокурор до нейния предел. И за първи път изглежда, че този път някаква смислена промяна на правосъдната система може и да се състои.
„Може“ обаче не означава непременно „ще“. Правосъдната система в България няма традиции да бъде независима. Наслояването на определени професионални стереотипи в нея няма да се разсее толкова бързо, колкото димът от пурата на Гешев. Ала дори правосъдната система да се промени, ще трябва да минат още десетилетия, за да престане да бъде законът „врата у равно поле“ за всички надолу по веригата.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%8F%D0%B3%D0%B0.html
Каскета най-после реши да се появи отново и да отправи гръмко обвинение. Откакто Бойко не е на власт, „инструментът в ръцете на Господ“ поразреди медийните си изяви и зае изчаквателна…
Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE.html
„Не само правосъдният министър да не предлага кандидатура, а ГЕРБ изключват от законопроекта си Президента да подписва указ за назначаването на новия независим главен прокурор.“
– Адвокат Величков, обявихте, че Инициатива „Правосъдие за всеки“ ще изпрати своята позиция до ЕК и Венецианската комисия във връзка със законодателните акробатики на ГЕРБ, касаещи всевластието на главния прокурор.
Кажете ни повече за фигурата на предполагаемия „независим“ нов прокурор, който уж трябва да разследва главния прокурор.
Велислав Величков: Предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) са в противоречие с дългогодишните препоръки на Венецианската комисия и Европейската комисия. Венецианската комисия е категорична и във връзка с резултатите от делото „Колеви срещу България“, както и с докладите и мониторингите на правосъдната ни система, че главният прокурор трябва да бъде разследван от независим прокурор, който да има собствени служители, разследващи полицаи и органи. Този нов независим прокурор не трябва да е в йерархията и в системата на прокуратурата, тоест по никакъв начин – кариерно и дисциплинарно, да не е зависим от главния прокурор, както и да подлежи на контрол единствено от Висшия съдебен съвет или на парламентарен контрол.
Това, което предлагат в момента от ГЕРБ и най-вероятно е писано и продиктувано от прокуратурата, е независимият прокурор да се предлага от шестима члена на прокурорската колегия, а те са общо 11, както и да се избира с обикновено, а не квалифицирано мнозинство, тоест с 13 от 25 члена на ВСС. Това е лесно постижимо, когато имаме 11 души прокурорска колегия и още двамата от парламентарната квота. Достатъчни са, примерно, председателстващия ВСС Магдалинчев, който е член на Съдийската колегия и още един член от парламентарната квота на същата колегия и мнозинството е готово.
Също така обвинителните актове, ако въобще има такива срещу действащ главен прокурор, ще се внасят в специализираните съдилища, които са под изключителното влияние на Главна прокуратура. А с предложението да се премахне касационната инстанция при две еднакви присъди, означава изцяло специализираните съдилища да решават тези дела.
В прокурорската колегия на ВСС главният прокурор има абсолютно влияние и това на практика означава, че не само главният прокурор ще определя този, който да го разследва, а и че независимият прокурор, който трябва да има най-голямата мощ, за да разследва главния прокурор, ще бъде назначавам по много по-лесен начин дори от самия главен прокурор. Главният прокурор се предлага от трима души на прокурорската колегия и се избира с квалифицирано, а не с обикновено мнозинство.
– Прави силно впечатление в законопроекта на ГЕРБ, че там е изключена фигурата на министъра на правосъдието като опция да предлага кандидатура за независим прокурор, който да разследва главния прокурор. Може ли да се приеме, че отсега ГЕРБ се застрахова при загуба на предстоящите парламентарни избори?
В.В.: Не само правосъдният министър да не предлага кандидатура, а изключват от законопроекта Президента да подписва указ за назначаването на новия независим главен прокурор. Тоест – искат всичко да започва и да завършва като процедура единствено във Висшия съдебен съвет, в който прокурорската колегия командва, а политическата квота в Пленума на ВСС решава. И на практика всичко отново се затваря в прокуратурата.
В ГЕРБ има някакъв страх, че евентуално някой бъдещ независим прокурор може да реши да се обърне срещу главния прокурор, а това означава да се обърне и срещу тях. Падне ли едноличната власт на главния прокурор, пада и мафиотската схема, построена около сегашното управление. Затова им е изключително важно Гешев да избере следващия „каскет“
– Кога ще изпратите своята позиция до Венецианската комисия и Европейската комисия относно законопроекта на ГЕРБ и новия прокурор, който уж трябва да разследва главния прокурор?
В.В.: Ние ще изчакаме становището на ЕК и Съвета на министрите, а до Венецианската комисия ще пишем, че предложенията на ГЕРБ са гавра с техните препоръки. И смятам, че Венецианската комисия няма да приеме това, с което нашите управляващи искат да ги заблудят.
– Възможно ли е в такъв случай да започне замразяване на еврофондовете за България, както се очаква те да бъдат обвързани с върховенството на закона в страните-членки на ЕС?
В.В.: На 10-11.12.2020 г. Съветът на министрите ще обсъжда въпроса за върховенството на правото в страните-членки. Лидерите в ЕС са абсолютно решени да обвържат еврофондовете с върховенството на закона. Това ще бъде шанс за България и за превръщането и в правова и демократична държава.
Интервюто взе Стоян Тончев
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.