Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3714

Много хора изпитват затруднение да гласуват, защото не живеят на постоянния си адрес. Изисква се заявление до общината. Някои не живеят и на настоящия си, защото не са го променили. Но в COVID ситуация, под карантина, не могат и да се приберат, а не могат да заявят мобилна секция. Доста хора все пак пътуват, за да гласуват.
Всичко това не са проблеми само на Изборния кодекс, но и на гражданска регистрация. Но всъщност произтичат (частично) от изборните правила.

Трудно и неприятно е да си смениш настоящия адрес, когато отидеш в друг град и живееш под наем. Трябва да ходиш в общината, с хазяина, или пък да вземеш нотариално заверено пълномощно. Окей, не е чак толкова трудно – правил съм го – но явно не е достатъчно безпроблемно. Или хората не знаят, че имат такова задължение, защото няма почти никакъв контрол (а и как да има..)

Някои хазяи отказват да регистрират наемателите, защото искат да избягват плащането на данъци (не че регистрацията автоматично значи данък, но ги излага на риск).
Българите в чужбина също са в подобна ситуация – не са обявили настоящ адрес в чужбина, защото като емигрираш, последното, за което си мислиш, е как да уведомиш общината къде отиваш.

Регистрациите по настоящ адрес имат разни ограничения, които произтичат пък от изборни манипулации – преди години бяхме правили анализ и се оказа, че много хора биват ‘премествани’ в малки общини 6 месеца преди местни избори, за да наклонят везните за определени партии. Тогава прокуратурата трябваше да св заеме с кметовете, които са разрешили нарушения (регистриране на много хора на един адрес), но най-много да са останали дела на трупчета за бъдещ шантаж.

В същото време (на практика) пък липсва процедура за отписване на хора, когато някога са били регистрирани в твой имот. Хора не могат да регистрират децата си, защото някой наемател от преди десет години не се е дерегистрирал от същия адрес.

Дори да оставим настрана по-радикалната ми идея постоянният адрес изобщо да отпадне и да остане само настоящият (а в личната карта да не пише адрес, както е в много европейски държави), нещо трябва да се направи за гражданската регистрация. Ето няколко мерки, които биха помогнали:

• обмисляне на вариант избирателните списъци да се изготвят по настоящ адрес, вместо по постоянен. Все пак си казал на държавата „аз живея тук“, защо трябва изрично да ѝ казваш „ама искам и тук да гласувам“
• нов, съвременен регистър на ГРАО – такъв трябваше да има вече, но ГРАО отказват.
• електронна идентификация и промяна на адрес онлайн – трябва да е наистина лесно дс си смениш адреса. В момента има такава услуга, но трябваше да проведа телефонен разговор с цитиране на членове и алинеи, за да бъде реално изпълнена. И е нужен КЕП. Никой няма да си вземе КЕП, за да каже на държавата къде живее
• отпадане на нуждата от съгласие или нотариално заверена декларация от собственика, но добавяне на лесен начин за дерегистрация. Все пак изискване на договор за наем
• оценка на приходите в бюджета и обмисляне на отпадане на данъка за наем, когато едно лице дава под наем едно жилище (т.е. не е бизнес или основен източник на доходи). Така нежеланието за регистриране на наематели ще спадне, а коректната и пълна информация в регистъра на населението е по-важна от 1-2 милиона приходи в бюджета (спекулирам с числото, трябва да се провери)
• автоматично изчисление на ограниченията за брой хора на един адрес (с цел предотвратяване на изборни измами).

Гражданската регистрация е важна за избирателните права, но и за доста други неща. А електронното управление и тук е инструмент за подобряване на картината.

Разбира се, това минава през вкарване на адекватни хора в парламента. На 4-ти април с #11.

Материалът Избирателния права и гражданска регистрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.