Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4381

Следваща точка от приоритетите: „9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.“

Докато бях министър, подготвихме законови промени, с които всяко удостоверение трябва да бъде заменено със служебна справка, без да се ползват дежурните оправдания, че „в нашия закон/наредба пише, че трябва удостоверение“ и те бяха приети през 2023 г.

Но това, че нещо е незаконно, не значи, че не се случва. Контролът е в МЕУ, но там, както писах декември, се руши, вместо да се гради, така че поне засега ефект няма.

Именно затова започнах анализа на текущото състояние с искане на данни от НАП за удостоверенията за липса на задължения. 230 хиляди годишно са, но не е ясно на коя администрация са нужни. Поискал съм втора справка от НАП за данните в полето „да послужи пред …“.

Вероятно част от получателите са банките. Те по закон имат право на служебен достъп, но трябва да се внимава а обхвата на данните, одитната следа от проверката и санкциите при злоупотреби.

За почти всички удостоверения има разработени и служебни електронни справки, като преди 2 години и половина възложих вътрешна проверка на това кой ползвател до какви данни има достъп, за да се ограничи обмена на данни до минимално необходимия.

По принцип не би трябвало да е нужна законова промяна, за да се приложи общия ред на служебно електронно събиране на данните, а само прилагане на контролните правомощия на МЕУ. Но почти винаги в такива случаи трябва „методическо указание“.

Същото „упражнение“ ще направя и за други често срещани удостоверения, за да спрат гражданите и бизнесът да са куриери на администрацията.

Материалът Служебни справки вместо удостоверения е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4368

Вчера писах за моите 12 приоритета в следващиа парламент. Ще започна подробното представяне от последната точка:

„12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.“

Досъдебната фаза е етапът на наказателното производство, на който се установява престъплението, извършва разследването, събират се доказателствата, прилагат се СРС-та (подслушване, следене), налагат се мерки за принуда (задържане, подписка и др.), установяват се обвиняемите и се подготвя обвинението, за да бъде внесено в съда.

Всичко това в момента е в папки на хартия. Това позволява доказателства да се подменят (някой да промени ДП на 10), да изтича информация, без да има сигурна следа кой е имал достъп (затова напр. разпити изтичат в предизборни кампании), да изтича информация в рамките на разследването.

Напр. за да се извърши претърсване, трябва разследващите (МВР напр.) да го поискат от прокурора, а той да поиска разрешение от съда. Документите за това преминават на хартия през няколко деловодства, с множество деловодители и докато дойде време за претърсването, престъпниците вече са разбрали.

Има единна иформационна система за противодействие на престъпността, която обаче не се използва за самите документи по досъдебното производство и за обмен с разследващите органи и със съда.

Дигитализацията на досъдебното производство ще може да ограничи и някои злоупотреби на прокуратурата, напр. около следствената тайна – в комбинация с други законови промени, които подготвяме, ще може (полу)автоматично да се установява коя информация е следствена тайна и коя – не.

От друга страна ще подпомогне прокурорите с представянети на цялата информация на едно място, показването на сходни престъпления, служебното извличане на данни за обвиняемите и др.

Често ни обвиняват, че реформата в прокуратурата, която искаме, се ограничава до смяната на главния прокурор. Нищо подобно – искаме да заложим всички предпоставки за ефективна работа на прокуратурата и за ограничаване на злоупотребите от нейна страна с политически цели.

#26 #107

Материалът Електронно досъдебно производство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3714

Много хора изпитват затруднение да гласуват, защото не живеят на постоянния си адрес. Изисква се заявление до общината. Някои не живеят и на настоящия си, защото не са го променили. Но в COVID ситуация, под карантина, не могат и да се приберат, а не могат да заявят мобилна секция. Доста хора все пак пътуват, за да гласуват.
Всичко това не са проблеми само на Изборния кодекс, но и на гражданска регистрация. Но всъщност произтичат (частично) от изборните правила.

Трудно и неприятно е да си смениш настоящия адрес, когато отидеш в друг град и живееш под наем. Трябва да ходиш в общината, с хазяина, или пък да вземеш нотариално заверено пълномощно. Окей, не е чак толкова трудно – правил съм го – но явно не е достатъчно безпроблемно. Или хората не знаят, че имат такова задължение, защото няма почти никакъв контрол (а и как да има..)

Някои хазяи отказват да регистрират наемателите, защото искат да избягват плащането на данъци (не че регистрацията автоматично значи данък, но ги излага на риск).
Българите в чужбина също са в подобна ситуация – не са обявили настоящ адрес в чужбина, защото като емигрираш, последното, за което си мислиш, е как да уведомиш общината къде отиваш.

Регистрациите по настоящ адрес имат разни ограничения, които произтичат пък от изборни манипулации – преди години бяхме правили анализ и се оказа, че много хора биват ‘премествани’ в малки общини 6 месеца преди местни избори, за да наклонят везните за определени партии. Тогава прокуратурата трябваше да св заеме с кметовете, които са разрешили нарушения (регистриране на много хора на един адрес), но най-много да са останали дела на трупчета за бъдещ шантаж.

В същото време (на практика) пък липсва процедура за отписване на хора, когато някога са били регистрирани в твой имот. Хора не могат да регистрират децата си, защото някой наемател от преди десет години не се е дерегистрирал от същия адрес.

Дори да оставим настрана по-радикалната ми идея постоянният адрес изобщо да отпадне и да остане само настоящият (а в личната карта да не пише адрес, както е в много европейски държави), нещо трябва да се направи за гражданската регистрация. Ето няколко мерки, които биха помогнали:

• обмисляне на вариант избирателните списъци да се изготвят по настоящ адрес, вместо по постоянен. Все пак си казал на държавата „аз живея тук“, защо трябва изрично да ѝ казваш „ама искам и тук да гласувам“
• нов, съвременен регистър на ГРАО – такъв трябваше да има вече, но ГРАО отказват.
• електронна идентификация и промяна на адрес онлайн – трябва да е наистина лесно дс си смениш адреса. В момента има такава услуга, но трябваше да проведа телефонен разговор с цитиране на членове и алинеи, за да бъде реално изпълнена. И е нужен КЕП. Никой няма да си вземе КЕП, за да каже на държавата къде живее
• отпадане на нуждата от съгласие или нотариално заверена декларация от собственика, но добавяне на лесен начин за дерегистрация. Все пак изискване на договор за наем
• оценка на приходите в бюджета и обмисляне на отпадане на данъка за наем, когато едно лице дава под наем едно жилище (т.е. не е бизнес или основен източник на доходи). Така нежеланието за регистриране на наематели ще спадне, а коректната и пълна информация в регистъра на населението е по-важна от 1-2 милиона приходи в бюджета (спекулирам с числото, трябва да се провери)
• автоматично изчисление на ограниченията за брой хора на един адрес (с цел предотвратяване на изборни измами).

Гражданската регистрация е важна за избирателните права, но и за доста други неща. А електронното управление и тук е инструмент за подобряване на картината.

Разбира се, това минава през вкарване на адекватни хора в парламента. На 4-ти април с #11.

Материалът Избирателния права и гражданска регистрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.