Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/greshniyat-vupros-za-oligarsite/

Един ден си олигарх, а на следващия вече не си. Не защото си осъден. Не защото си изгубил богатството си. А защото държавата е решила, че не отговаряш на дефиницията в закона. Така е в Украйна. В България политиците в стил „’секи сам си преценя“ решават кой е олигарх и кой не. 

А всъщност на една държава не ѝ е нужно да се бори с олигарсите. Нужно е да направи невъзможна появата им.

След 11 юли 2022 г. най-богатият човек в Украйна вече не е олигарх

Ринат Ахмедов не изгуби милиардите си, нито продаде заводите си, нито прекрати финансирането на политици. Просто се отказа от медийната си империя, като прехвърли телевизионните лицензи на държавата и закри медийния си холдинг. 

Причината беше съвсем прагматична: ако не контролира медии, той престава да е „олигарх“ по украинския закон. 

Не съм бил, не съм и няма да бъда олигарх. Аз съм най-големият предприемач, най-големият работодател и най-големият данъкоплатец в Украйна.

Ринат Ахметов

Известен и с прозвището Кръстника на Донецк, Ахметов изгуби значителна част от индустриалната си империя, след като Донбас се оказа под руски контрол. Въпреки това той – с „кариера“, стартирала от уличните банди, син на миньор и продавачка – продължава да е единственият украинец в класацията на най-богатите хора в света.

Всеки, който отговаря на три от следните четири критерия, е олигарх според украинското законодателство:

• активно участие в политиката;
• богатство над определен праг;
• собственост на предприятия с монополно/господстващо положение;
• медийно влияние.

Ако украински гражданин бъде вписан в регистъра на олигарсите, следват ограничения:

• не може да финансира партии;
• не може да участва в големи приватизационни сделки;
• висши държавни служители трябва да декларират официално срещите си с него.

Когато през септември 2021 г. президентът Володимир Зеленски подписа закона срещу олигарсите, обещанията бяха революционни. Украйна ще сложи край на ерата, в която няколко свръхбогати мъже определят политиката, медиите и икономиката. А деолигархизацията ще помогне за членството в ЕС, към което се стреми бившата съветска република. Защото една от проблемните сфери, посочени от ЕС, е именно липсата на напредък в намаляване на олигархичното влияние.

Две години след влизането на закона в сила самата Украйна спря прилагането му. Не защото е победила олигарсите, както твърди Зеленски, а защото e във война, но главното: 

стигна се до неудобния извод, че никой закон не може да замени независимите институции. 

Такива са и препоръките на Венецианската комисия в анализа ѝ на украинския закон, чието пълно наименование е Закон за предотвратяване на заплахите за националната сигурност, свързани с прекомерното влияние на лица със значителна икономическа или политическа тежест в обществения живот. Европейската комисия за демокрация чрез право, както е официалното наименование на този независим орган, не отхвърля целта на закона, а средствата. В доклада си тя препоръчва системния, а не персоналния подход. Това означава да се премахват условията, които позволяват на икономическата мощ да се превръща в политическо влияние, а не държавата да съставя списъци на олигарси.

Украинските власти трябва да предотвратят възстановяването на властта и влиянието на олигарсите след войната, като проведат по-всеобхватни и структурни реформи в съответствие с европейските стандарти. 

Според украинския закон Съветът за национална сигурност и отбрана решава кой да влиза в регистъра на олигарсите, където се планираше да попаднат поне 80 души.

Венецианската комисия предупреждава, че деолигархизацията започва не с регистър на олигарсите, а с институционални реформи. Година по-късно Германският институт за международни отношения и сигурност констатира, че войната е отслабила икономическата мощ на част от украинските олигарси, но моделът на управление не е скъсал с миналото. 

Продуктът на провалените реформи

Същественият въпрос е не дали някой е олигарх, а как институциите позволяват на икономическата мощ да се превръща в политическо влияние. Ако тази връзка не бъде прекъсната, всеки „победен“ олигарх ще бъде заменен от следващия. Така борбата с олигарсите става удобен политически лозунг вместо последователна политика на държавата. 

В България въпросът кой е олигарх, се решава по политическа целесъобразност. 

Поне двама обаче са назовани като такива в официалните документи на американската администрация за санкциите по закона „Магнитски“ – бившият хазартен бос Васил Божков и политикът и настоящ лидер на ДПС Делян Пеевски. Те са санкционирани заради онова, което обикновено правят олигарсите: значима корупция, търговия с влияние, подкупи и злоупотреба с публична власт. 

В България не е воден дебат какво е олигархията и как да се ограничи влиянието ѝ, без да се нарушат принципите на правовата държава. Тук спорът започва и свършва с въпроса кой е олигарх. През 2012 г. в интервю за „Капитал“ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по онова време в първия си премиерски мандат, казва, че

олигарх e богат човек, който не може да вечеря с премиера.

Грешен отговор.

В началото на Прехода думата „олигарх“ отсъстваше от политическия речник. България произвеждаше нова прослойка от богати и свръхбогати хора, натрупали капитали чрез приватизацията, банковите фалити, държавните поръчки и преразпределението на държавни активи. Но за повечето от тях се говореше като за „мутри“, „силови групировки“, „икономически групировки“, „кредитни милионери“. Самото явление предхождаше понятието.

Определението „олигарх“ навлезе в българските медии в периода на активното натрупване на капитал, около 1996–1998 г., а активно се използва от началото на този век. Но още по-рано чуждестранните анализатори започват да го употребяват за една малка група хора в разпадналия се съветски блок. След приватизацията при Борис Елцин те придобиха контрол върху природните ресурси и държавните предприятия. В ерата на Путин олигарх не означава вече само милиардер, получил богатството си чрез приватизация и близост до властта, а и човек, чието положение зависи от Кремъл. Преди Путин олигарсите имаха много по-голямо политическо влияние.

След протестите през 2013–2014 г. срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС терминът окончателно се наложи и в България. Но вместо да опише модел на управление, започна да се използва като етикет. 

Българските политици зададоха грешния въпрос. Вместо „Как се появиха олигарсите?“ питат „Кой е олигарх?“. Затова и безконтролните зависимости между политика и бизнес не намаляват, а едни бизнесмени просто биват сменени с други. 

Олигарх ли е човек заради богатството си? Или заради влиянието си? Това са различни неща. Може да си милиардер без политическа власт. Можеш и да не си милиардер, но да контролираш обществени поръчки, назначения и закони чрез близостта си до властта. 

Богатството е белег на олигарха, но политическото влияние е неговата същност. 

За някои олигарси влиянието върху политиката не е достатъчно. Те пожелаха да произвеждат политика, вместо да си плащат за нея. Енергийният бос Христо Ковачки направи това, банкерът Цветан Василев подкрепи друг проект, Васил Божков също опита. Делян Пеевски избра различен път – вместо да създава партия, рейдва ДПС. 

Създателят и президент на „Мултигруп“ Илия Павлов например беше типичен олигарх. Неслучайно кабинетът на проф. Любен Беров се помни като правителството на „Мултигруп“, а влиянието на групировката остана силно и в кабинета на Жан Виденов, даже и при Сакскобургготски. 

Не богатството обаче поражда олигархията, а слабата държава. В анализа за Украйна на брюкселския мозъчен тръст Bruegel се стига до извода, че 

олигарсите не са продукт на самото богатство, а на закъснели и половинчати икономически реформи, които създават пазарни изкривявания и възможност за печалба заради близост до властта. 

Олигарсите не са причината за провалените реформи. Те са продуктът на провалените реформи.

Не лов на олигарси, а ремонт на институциите

Украинският закон задава въпроса „Кой е олигарх?“, а Венецианската комисия отвръща как възниква олигархията, но България още не е стигнала дотам. Тук продължаваме да спорим за имената вместо за правилата. 

Най-лесният начин да симулираш битка с олигархията е да обявиш война на олигарсите. Най-трудният е да ремонтираш институциите и да промениш средата, която ги създава. Българската политика почти винаги избира първото. 

Още като президент Румен Радев и други преди него превърнаха „разграждането на олигархичния модел“ в една от най-често повтаряните политически мантри. Но олигархичният модел не се разгражда с лозунги. Разграждат го институции. 

Ако следваме препоръките на Венецианската комисия, това би означавало независимо правосъдие, конкурентни пазари вместо монополи и картели, по-малко корупция в обществените поръчки, силни регулатори, ефективни антикорупционни органи и мерки срещу прането на пари. Макар и да не са изминали 100 дни от работата на новото управляващо мнозинство, засега виждаме друго – медиен пукот, никакви структурни промени, назначения като при „Борисов–Пеевски“. Смелост за реформи няма. 

Генезисът на олигархията в България е различен от украинския. В Украйна тя се ражда от разпадането на съветската индустрия и приватизацията на огромни производствени комплекси. Българската олигархия няма свои Ахметов или Виктор Пинчук, зет на бившия украински президент Кучма. Ако украинският олигарх печели политическо влияние чрез индустриалната си мощ, българският често натрупва икономическа сила чрез близост с политици, които осигуряват достъп до публичен ресурс, европейски фондове и приватизационни сделки. 

Българската олигархия се проявява като мрежа от политически и съдебни покровителства и регулаторни зависимости. Тя прозира зад изискванията към всяка голяма обществена поръчка, зад картелите в различни сектори на икономиката, зад кадровите решения на Висшия съдебен съвет.

Докато политиците спорят кой е олигарх, олигархията няма проблем. Проблемът ѝ започва едва когато държавата започне да променя правилата вместо имената. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/parazitite/

Leucochloridium paradoxum, паразитиращ плосък червей, заразява обикновени градински охлюви и ги превръща в… зомбита. Влиза в тялото на охлюва, стига до пипалата му и прави така, че да заприличат на гъсеници. Птиците виждат „гъсеница“ и я изяждат. Охлювът загива, но паразитът попада в червата на птиците, където довършва жизнения си цикъл и снася яйца. После яйцата се озовават с изпражненията на птиците в околната среда и така започва нов кръг.

Защо един политически анализ започва с биология? Защото държавата, заразена от олигарси, се държи като охлюв зомби.

Скрити вътре, паразитите управляват парламент, съдебна система, бизнеси. Те не убиват веднага гостоприемника, но променят поведението и външния му вид. Тази тактика избират и олигарсите. Те не създават нова държава, а проникват в системите на съществуващата и променят „поведението“ им така, че да служат на техните интереси. 

На пръв поглед институциите са „живи“ – функционират съдът, парламентът, има много медии, провеждат се избори… Държавността обаче е поразена. 

Засегнатите са страни от бившия Източен блок, а паразитите са подвластни на автократите от Москва. Тези зависимости правят Европейския съюз уязвим (когато е жизненоважно да е единен), гражданите – несигурни, а общите решения – трудни.

Поразените демокрации

Преди 2400 години гражданите на Атина са сваляли олигарсите с бунтове, но днес е трудно да бъдат съборени с протестен натиск. Днешните олигарси управляват не град държава, а разклонени мрежи от зависимости. Те включват институции, съдебна система, партии и медии и така обезсилват гражданското недоволство и политическите си противници. 

Вирусът, създаден от бившите тайни служби и зависимости от Русия, задълго порази демокрациите в бившия социалистически блок. Едва измъкнали се от тоталитарните режими, те попаднаха в хватката на нови мрежи за контрол, в които икономическата власт и политическите връзки се преплитат по начин не по-малко задушаващ от стария режим.

В орбитата на властта

В някои от тези държави олигарсите оглавяват партии и се домогват до властта – като Делян Пеевски в България, мултимилионерът от словашки произход и бивш премиер на Чехия Андрей Бабиш, румънският медиен магнат Дан Войкулеску. Другаде си купуват влияние чрез политическа лоялност, която им носи обществени поръчки и богатство като на Лоринц Месарош, приятел от детинство на унгарския премиер Виктор Орбан и най-богатият човек в Унгария със състояние си от над 3 млрд. евро. 

Милиардерът Бабиш, чието име Словашкият институт за национална памет постави в списък със сътрудници на комунистическите тайни служби, създаде партията „Действие на недоволните граждани“ (Akce nespokojených občanů – ANO). Той беше премиер (2017–2021) и сега отново се е прицелил в поста министър-председател. Социологическите проучвания дават 31,3% на ANO на предстоящите в Чехия парламентарни избори на 3–4 октомври. Бабиш е поел курс на противопоставяне на европейската инициатива за подкрепа на Украйна с боеприпаси, определяйки я като „гнила“ и водеща до „изкуствено завишаване на цените“. 

Освен това е против сделката със САЩ за придобиване на 24 американски изтребителя F-35 Lighting II, които да заменят сегашните „Грипен“-и, ползвани от Чехия под наем от 2005 г. През юни чешкото правителство одобри удължаване с още осем години на договора с Швеция за отпускане под наем на изтребителите SAAB JAS-39 Gripen до 2035 г., когато трябва да са готови американските бойни самолети.

В Словакия олигархът Мариан Кочнер беше на два пъти оправдан като поръчител на убийство, но въпреки това не е разсеяно тежкото подозрение, че е наредил разстрела на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова. През 2018 г. Куцяк работи по разследване на предполагаеми връзки между италиански мафиоти от ндрангета и приближени на тогавашния премиер на Словакия Роберт Фицо, който отново е министър-председател. Куршумите са покосили Мартина, докато е разглеждала сватбени рокли онлайн. 

През 2020 г. обаче словашката прокуратура повдигна обвинения, включително в корупция, срещу съдии и други лица заради връзки с Кочнер. А през май тази година Върховният съд на Словакия отмени оправдателната присъда от 2023 г. на Кочнер и върна делото за ново разглеждане на друг състав на Специализирания наказателен съд, тъй като откри сериозни грешки и пропуски. 

Но приятелката на Кочнер Алена Жужова беше осъдена на 25 години затвор за участието си в планирането на убийството. А и двамата излежават дълги присъди за други престъпления. Кочнер беше осъден на 19 години по делото за измама с TV Markiza, където е фалшифицирал запис на заповед за 69 млн. евро. Жужова излежава 21 години за поръчка на убийството на кмета на Хурбанов Ласло Бастернак.

Убийството на Куцяк предизвика най-големите масови демонстрации в историята на независима Словакия, довели до падането на кабинета на Фицо. Но през 2023 г. той и партията му „Смер“ отново се върнаха на власт благодарение на екстремистка и проруска реторика, както и на нападки към украинския президент Зеленски. Фицо беше единственият действащ европейски лидер на военния парад в Китай в началото на септември. 

Протестите срещу управлението му обаче избухнаха с нова сила. 

Три дни преди ключови за Молдова парламентарни избори, от Гърция беше екстрадиран в родината си олигархът Владимир Плахотнюк, обвиняем за банкова измама за 1 млрд. долара. Той е заловен на летището в Атина, когато се канел да отлети за Дубай – пристан за прогонени или избягали от държавите си милионери. Престъплението, за което се предполага, че ще отговаря пред закона Плахотнюк, е отпреди повече от десетилетие – през април 2015 г. Централната банка на Молдова разкрива, че дни преди парламентарния вот през ноември 2014 г. три банки са платили общо 1 млрд. долара (тогава близо 15% от БВП на Молдова, сега 12%) на съмнителни получатели. 

Предстоящият вот е стратегически за бъдещето на малката държава.

Молдова е регионален барометър: изборът ѝ се наблюдава като индикатор за това как влияят руски и европейски сили върху държавите в Източна Европа. Победа на проевропейските сили ще бъде сигнал, че европейският модел все още има сила да се противопостави на авторитарни и прокремълски тенденции. (The Guardian)

А в схемата с кражбата на милиарда са замесени и латвийски банки. Прибалтийската държава също има своите олигарси и е твърде уязвима от руски хибридни атаки и влияние, а също и от руско нападение. През 2019 г. кметът на Вентспилс, едно от най-големите пристанища на Балтийско море, Айварс Лембергс беше санкциониран за корупция по „Магнитски“ главно заради злоупотреби с обществени поръчки. Публичните средства са „кацата с мед“, от която се облагодетелстват всички близки до властта олигарси. 

Лембергс, един от най-богатите хора в Латвия и популярен политик, беше осъден през 2021 г. на 4 години затвор заради подкупи, пране на пари, злоупотреби с недвижими имоти и фалшифициране на документи.

Колко различен е Пеевски?

Но ако богатството на Бабиш (3,4 млрд. долара), на Месарош, на Лембергс все пак може да се проследи, защото имат фирми на свое име, развиват бизнес, това е невъзможно за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. С името му продължават да се свързват големи бизнеси, макар да не е ясен произходът на средствата за тях – бил е следовател, заместник-министър, тридневен шеф на ДАНС, депутат, а сега и политически лидер.

Той вече не притежава медии, но има подръка армия от публични говорители. Няма нужда да се крие зад партия, защото тя вече е изцяло негова и той е неин лидер. Демонстративно раздава команди на премиера и правителството – нечувано дори за политическата култура на Балканите, където грубостта и бруталното поведение не са прецедент. 

Пеевски няма биографията на Войкулеску, шпионирал колеги и роднини за Секуритате, но ДПС беше свързана с бившите тайни служби, с бизнесмените на Прехода и особено с „Мултигруп“ (не бива да се забравя лежерната лятна снимка на Павлов и младежът Пеевски от лятото на 2002 г., бел.ред.). Той не е и Бабиш, изградил бизнес империя и обвинен за измама с европейски субсидии за 2 млн. евро. (През януари 2023 г. чешки съд оправда Бабиш по тези обвинения, но през юни 2025 г. Върховният съд отмени решението и върна делото за ново разглеждане.) 

За разлика от своите „събратя“, всички до един разследвани за сериозни престъпления, Пеевски винаги се е отървавал.

Излезе сух от корупционния скандал, свързан с „Булгартабак“ през 2007 г. 27-годишният тогава син на Ирена Кръстева и заместник-министър по бедствията и авариите беше уволнен (но по-късно отново беше заместник-министър). Причината: обвинения от директора на тютюневия холдинг Христо Лачев и от зам.-министърката на икономиката по онова време Корнелия Нинова, че Делян Пеевски е оказвал натиск през тогавашния ръководител на следствието, за да бъдат  наложени конкретни фирми за реклама и строителство във връзка с тютюневия холдинг. 

След този досег с българското правосъдие в зората на политическата си кариера Делян Пеевски не е бил повече обект на разследване, а субект на власт за разследващите. Санкциите по „Магнитски“, наложени му през 2021 г., затрудниха бизнеса му и със сигурност са го принудили да обърне някои активи в кеш, но все още има достатъчно убежища и схеми за укриване на богатство като неговото.

Тази седмица съпредседателите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов изпратиха сигнал до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, до Националната агенция за приходите (НАП) и до главния прокурор за „потенциални значителни несъответствия в декларираните приходи на Пеевски“. Става въпрос за 100 милиона разлика между получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти в периода 2017–2024 г.

И лесно може да се предположи, че Комисията, НАП и главният прокурор няма да си направят труда да открият дали има разминавания, както години наред са го правили не само с Пеевски, но и с обитателите на високите етажи на властта, с висшите магистрати и с умилкващите се из крачолите им. 

Обединиха се в Брюксел

Освен в държавите си, олигарсите обаче паразитират и в Брюксел, обединявайки се в „Патриоти за Европа“ (Patriots For Europe – PfE) в Европейския парламент. Там са и Бабиш, и Орбан, и Фицо, и австрийската „Партия на свободата“ на Херберт Кикъл, също и нидерландските крайнодесни от още една „Партия на свободата“, но този път на Герт Вилдерс, и още няколко други.

Всички те оспорват политиката на ЕС спрямо Украйна, симпатизират на Путин (Фицо например нарича украинците „нацисти и фашисти“) и използват руски хибридки в наратива си.

Защо Пеевски не е в „Патриоти за Европа“? Има известни пречки това да се случи сега. До декември 2024 г. ДПС беше член на групата на европейските либерали, но след като партията се разцепи, „Обнови Европа“ реши да изключи формацията на Пеевски. По-късно тя сама напусна.

Председателството на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент единодушно реши да препоръча прекратяване на членството на групата на ДПС – Ново начало след действията на нейния председател Делян Пеевски, санкциониран по закона „Магнитски“.

Тази седмица „Обнови Европа“ поиска Европейската комисия (ЕК) да замрази второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 653 млн. евро заради „политическата репресия“, както определя ареста на варненския кмет Благомир Коцев. В мотивите, изложени в писмото до ЕК, председателят на либералната група Валери Айе отбелязва и стратегическото значение на Варна за НАТО и европейската сигурност и че градът е обект на руски операции за влияние. Вместо демократична отчетност, службите и прокуратурата са подчинени на частни мрежи, контролирани от олигарха Пеевски, се казва в писмото.

Пеевски и ръководеното от него ДПС бяха приети в Групата на консерваторите и патриотите в ПАСЕ, където, освен партиите от PfE, участват и много други със сходни популистки платформи, симпатизиращи на Русия и обявяващи се против санкциите, наложени ѝ като държава агресор. Лидерът на ДПС – Ново начало обаче е заглушил тази реторика – прагматичен ход в името на политическото си бъдеще и участието си във властта. Досега той винаги се е позиционирал проевропейски, а и санкциите по „Магнитски“, които едва ли ще отпаднат, не работят в полза на имиджа му.

В действителност Пеевски е един от тези „Патриоти за Европа“ със стил на управление, близък до автократизма и опакован във формална демокрация.

Така, възползвайки се от институционални слабости, исторически наследства и геополитически зависимости сродните на Пеевски подкопават европейската сигурност.

Днешните автокрации не се управляват от един лош човек, а от сложни мрежи, разчитащи на клептократични финансови структури, служби за сигурност (военни, полицейски, паравоенни), технологични експерти, които осигуряват наблюдение, пропаганда и дезинформация. Членовете на тези мрежи са свързани не само помежду си в дадена автокрация, но и с мрежи в други автократични държави и понякога в демокрации също. (Ан Апълбаум, „Конгломератът Автокрация“, изд. „Изток-Запад“)

Не само Пеевски, а цялата олигархична система в България има нужда да бъде оградена от „санитарен кордон“. В противен случай паразитите ще унищожат демокрацията. Или онова, което имаме като демокрация.