Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zashto-gerb-iska-tochno-tezi-shest-ministerstva/

„… изглежда като коалиционно, но ние ще казваме, че е само Мария Габриел“, казва съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в записа от Националния съвет на партията в края на май миналата година. Партийният елит обсъжда бъдещия управленски формат между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Десет месеца по-късно двете политически сили преговарят за коалиционен кабинет – все едно как ще го нарекат – с първия мандат на ГЕРБ–СДС, начело на който по силата на договорената ротация е Мария Габриел.

На 25 март Габриел ще занесе в Президентството папка с имената на министрите и засега единствено сигурното е, че сред тях ще са Николай Денков (като вицепремиер), Асен Василев (на финансите), Калин Стоянов (на вътрешните работи) и Андрей Цеков (на регионалното развитие и благоустройството). Дотогава ПП–ДБ и ГЕРБ, преговарящи за състава на бъдещия кабинет, за механизма за назначения и за мястото на ДПС в разпределението на властта, ще са приключили разговорите. 

След първоначалното затишие в медиите започнаха да се появяват съобщения за кои министерски кресла претендира партията на Бойко Борисов. Общото кратно между публикациите на „24 часа“, „Клуб Z“ и „Капитал“ са шестте министерства – външното, на енергетиката, на отбраната, на земеделието, на иновациите и на околната среда. Почти всички те управляват европейски програми за милиарди – с изключение на МВнР, което се оказа въпрос на престиж и трамплин към позиция в международна институция за Габриел. 

Апетитите за енергетиката

Министерството на енергетиката (МЕ) и държавните предприятия и дружества под неговата опека са притегателни за всяка власт и в контекста на енергийната трансформация тези апетити нарастват в геометрична прогресия. А при разпределението и управлението на средствата в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) енергетиката няма равна. 

1,6 милиарда лева по ПВУ са за изграждане на инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия с 6000 МВт/ч използваем енергиен капацитет – в близост до мощности за възобновяема енергия (ветрогенератори, фотоволтаици, ВЕЦ, геотермална енергия и др.). Над 343 млн. лв. са безвъзмездни средства за централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници; 179 млн. лв. – за енергийно ефективно улично осветление; 240 млн. лв. – за домакинства, които ще поставят слънчеви инсталации за битова гореща вода и фотоволтаични системи до 10 кВп, включително системи за съхранение на електрическа енергия; 139,6 млн. лв. – за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Под контрола на МЕ е и друг огромен ресурс – отговорността за териториалните планове на трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил за общо 1,1 млрд. евро (близо 2,2 млрд. лв.) и инвестиционните предложения за бизнеси. 

Наред с това, съгласно приета наскоро законова промяна, и министърът на енергетиката вече ще дава становище за промяна на предназначението на земеделска земя с площ над 50 дка, когато върху нея ще се изграждат мощности за производство на възобновяема енергия. Това означава, че без министерски подпис нито един голям проект за зелена енергия няма да види бял свят. 

ГЕРБ бездруго контролира държавната енергетика – правителството на премиера в оставка Николай Денков възстанови на поста изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и назначи за шеф на АЕЦ „Козлодуй“ друг стар кадър на партията на Борисов – Валентин Николов. Друг енергиен шеф от времето на ГЕРБ – Петьо Иванов, оглави дружеството, което ще строи новите ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Кой ще има думата в земеделието?

Независимо как се казва министърът, ДПС винаги е имало контрол върху Министерството на земеделието и храните, в което също са съсредоточени значими ресурси. 

За периода 2023–2027 г. Европейският съюз осигурява почти 2,6 млрд. лв. чрез различни програми, а още 335 млн. лв. предоставя държавният бюджет. От тези около 3 млрд. лв. над 590 млн. се предоставят безвъзмездно за проекти в областта на земеделието и животновъдството. 

Името, спрягано за министър на земеделието, е на Георги Тахов, чиято кариера на попрището на държавните служби започва при кабинета „Орешарски“ – управлението на БСП и ДПС. Тогава той става началник на НАП – Пловдив, а служебният кабинет на президента го постави начело и на ДФ „Земеделие“.

Най-могъщият министър

Министерството на околната среда и водите управлява средствата по програма „Околна среда“ (2021–2027 г.), които надхвърлят 3,6 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Близо една трета от тези средства са предвидени за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, Софийска област, Търговище, Хасково и Добрич. Това означава обществени поръчки за харчене на около 1,4 млрд. лв. Без София, в останалите центрове кметовете са от ГЕРБ, в Добрич – от коалиционния партньор на Борисов СДС.

Проекти, свързани с околната среда, се финансират и от Програмата за развитие на селските райони, както и от ПУДООС. Министърът на околната среда и водите обаче е по-силен от премиера – законът му дава право да спре и пусне всяко производство. Така екоминистърът в кабинета на тройната коалиция Джевдет Чакъров, настоящ съпредседател на ДПС, не одобри доклада за ОВОС на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ за разширение на добива им в златната мина „Челопеч“. Наред с това бавеше свикването на Висш експертен екологичен съвет, който да разгледа доклада за ОВОС за находището „Ада тепе“ в Крумовград, и така блокираше инвестиционните планове на компанията.

Вече действа скрининг за чуждите инвестиции 

Министерството на иновациите и растежа управлява две европейски програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021–2027) с бюджет от близо 3 млрд. лв. и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (2021–2027) с бюджет от 2,14 млрд. лв.

В мандата на бъдещия премиер Мария Габриел започва да действа скринингът на преките чуждестранни инвестиции в България – в съответствие с европейски регламент, за да не се допуска т.нар. корозивен капитал в стратегически сектори. През март влязоха в сила промените за скрининг на чуждестранните инвестиции, предложени от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция по Глобалния закон „Магнитски“. По силата на закона към Министерския съвет се създава междуведомствен съвет с представители на осем министерства и на спецслужбите, който ще разглежда всяка чуждестранна инвестиция над 2 млн. евро и съответно ще я разрешава или ще я отказва.

ГЕРБ настояват да получат и министерството на отбраната (МО)

Критикуваният и от свои, и от чужди министър Тодор Тагарев обаче може и да запази поста си. Причината е до голяма степен имиджова – ако партията на Борисов получи и МО, символ на евроатлантизма, какво остава за ПП–ДБ? 

Но освен това военното министерство движи големи проекти за модернизация на армията. Приоритетните проекти до 2026 г. са десет, сред които придобиване на 8 Ф-16 Блок 70 за доизграждане на изтребителна авиационна ескадрила; придобиване на нови трикоординатни радари и др. Именно поръчката за радарите, за която са предвидени 400 млн. лв., повлия на искането за смяната му. Критиката към него е, че не е изискал подобрение на офертата на френската компания „Талес“, но настояваше правителството на Денков да одобри бързо сделката.

В периода 2026–2032 г. за българската армия са предвидени други три големи проекта – специални бронирани инженерни машини за батальонните бойни групи, тактически комуникационно-информационни системи и ракетни катери за повишаване на способностите на военноморските сили. Необходимите за всичките 13 проекта средства са 6,6 млрд. лв.

Небалансирано

Ако тези промени в кабинета се осъществят, ПП–ДБ ще имат твърде малко позиции, макар че запазват Министерството на финансите. Ще се наложи да запазят проблемното Министерство на здравеопазването, което никой от партньорите не иска, бъдещото Министерство на европейското развитие, което ще бъде създадено за Николай Денков, за тях е и Министерството на правосъдието. 

Предвид разкритията, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е бил номинация на ГЕРБ, балансът на силите рязко се променя. Засега е ясно, че процедурите за избор на нов състав на регулатори и контролни органи няма да стартират веднага. Процедурите по номиниране и проверки за интегритет ще отнемат дълго време, а през май предстои и кампания за евроизборите. Разбира се, за ГЕРБ и ДПС подобно бавене е добре дошло – ще продължи да управлява тяхната гарнитура. Тяхната сглобка се оказа трайна, а на ПП–ДБ и ГЕРБ все така изглежда като коалиция.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/110-na-3-ili-kritichna-masa-hora/

Кой колко ще вкара – въпросът на въпросите за 2024 г. Фундаменталният въпрос, прозиращ зад документите, които ще обсъждат двете управляващи коалиции ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС (заедно с третия неназован партньор ДПС). А после определената преди 9 месеца за премиер за следващите 9 месеца Мария Габриел (ГЕРБ) и нейното правителство ще бъдат гласувани от парламента. Все едно как ще назоват тези документи – меморандум или споразумение, все едно как ще се нарекат помежду си – сглобка или коалиция, но всичко започва с избора на 110 души в регулатори, контролни органи и съдебна власт. Има вероятност и да приключи с него.

„Няма да има коалиция, докато не видим, че реформите са се случили“, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков. Независимо че от ПП–ДБ укоряват ГЕРБ как пришпорват коалирането с исканията си и заявяват, че ще продължат с усилията за реформи, такива няма, а управленската програма се изчерпва до края на 2024 г. Има начало на съдебната реформа с приетите промени в Конституцията, други начала̀ няма. Всички останали системи – здравеопазване, образование, енергетика – работят постарому, инхаус процедурите са в сила и даже ги индексират. Ситуацията в държавните ТЕЦ и в мините в комплекса „Марица-изток“ се усложнява и напрежението сред хората расте, тъй като не са наясно какво ги очаква в съвсем близко бъдеще – например дали ще получават заплати до края на годината. 

Висшият приоритет

В проекта си обаче ГЕРБ гръмко обявяват за свой „висш приоритет“ продължаване на съдебната реформа и приемане на нов Закон за съдебната власт. Но проектът за такъв вече е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, ръководено от Атанас Славов от ПП–ДБ. Именно в него са разписани изискванията към изборните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет: юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.

Номинации от квотата на Народното събрание ще могат да правят: депутатите; Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища; класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“; неправителствени организации, които най-малко 5 години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител. Какъв ще е резултатът, ще е ясно след няколко месеца; кой ще е главният прокурор – наесен. 

Дотогава управляващото мнозинство трябва да е приключило с изборите на 85-те души в регулаторите и в контролните органи, след като реши през март как ще го прави и колко да отпусне на ДПС. Защото това е неизбежно и двете страни го разбират: ПП–ДБ, които уж се опитват да изолират ДПС, а всъщност да ограничат влиянието им, и ГЕРБ, които смятат, че на ДПС им се полага по подразбиране – нали и те са евроатлантици. А и за първи път след тройната коалиция ДПС получи първата си значима позиция в институция именно при сглобката във вид на място на подуправител на БНБ наравно с ПП–ДБ.

Типично…

… по български, търсят се едни хора за едни места, вместо едно толкова значимо кадрово обновление да бъде предшествано от предварителна оценка на работата на съответните органи и отчитане на необходимостта от законодателни промени, за да бъдат по-ефективни. И едва тогава да се попълват вакантните позиции с новите кандидати. 

Съвкупността на тези кандидати би следвало да представлява онази критична маса, която да осъществи дълбока промяна на държавността – трансформация, която да започне на институционално ниво. Повратната точка, отвъд която няма връщане към „Батко и братко“, „Мишо Бирата“, „Двете каки“, „Ти си го избра“, „ДП“, SS club и прочие символи на безмерната алчност и пошлост на българската политическа битност с нейните мажоретки и джуджета.

Началото на процеса подсказва, че ще наблюдаваме състезание за вкарване на „бройки“ – опити за парцелиране на органите, основано на политически и бизнес интереси. Проектите, които управляващите коалиции предстои да обсъждат, са чисто и просто технология за назначения с нейните механизми за номинации и одобрение. Всяка страна се бори да си подсигури квота, която ще ѝ гарантира и политическо дълголетие, защото партия с представители в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или в Комисията за финансов надзор (КФН) например би била ухажвана от бизнеса. 

Парцелирането на назначенията на база партийни квоти, а не общи цели би било сред най-лошите последствия предвид обществения интерес. Когато се говори за негативна селекция в институциите, основана на партийна целесъобразност и зависимости, не трябва да се подценява неистовото желание на партиите да управляват системите. 

От началото на Прехода досега всяка партия, която идва на власт, започва поголовна подмяна, която стига и до директорите на училища, а в кметствата – и до чистачките. Непрекъснатите смени с повече или по-малко компетентни, но предимно верни на партията кадри (а често дори не и на партията, а на някой висш/а функционер/ка) са разрушителни за самата държава. 

„А когато става въпрос за главния прокурор, всеки на власт има интерес да разполага с този много сериозен пост“, казва адвокат Ина Лулчева в интервю за БНР. 

Партийните пешки 

От необходимите за подмяна 110 позиции 85 могат да се изберат с обикновено мнозинство, каквото сформират ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС със своите 132 народни представители. Партията на Бойко Борисов ги е изброила в предложеното споразумение: един конституционен съдия, омбудсман, четирима за Сметната палата, нов фискален съвет, Комисия за финансов надзор, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия по икономическа политика и иновации, Агенция за публичните предприятия и контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, НЗОК, НОИ, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, БТА, СЕМ и др.

Мнозина български граждани едва ли са наясно какво точно вършат част от тях. Например що за орган е Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори? Ами един от многото органи, които проспаха една от най-големите финансови афери в най-новата история на България – тази в Корпоративна търговска банка (КТБ). Комисията не е оказвала ефективен надзор на одиторите от KPMG – компанията, заверявала отчетите на КТБ в периода 2009–2013 г. 

Председател на тази комисия по това време е Ваня Донева (понастоящем е неин член), чийто опит, преди да заеме поста, е на общинска служителка в Балчик, общинска съветничка в Добрич и разбира се, депутатка от ГЕРБ, които я и избират. Начело на КЗК от юни 2016 г. насам е друг кадър на ГЕРБ, може да се определи и като бойкоборисовски – Юлия Ненкова. Решенията, които тези и много други комисии вземат, следва да се разглеждат като функция на интересите на Борисов, но също и на фаворити, по определението на „Капитал“, като Делян Пеевски и Христо Ковачки.

Тези два примера са кратка извадка за партийното овладяване на независими по закон регулатори, чиито решения движат или изхвърлят големи бизнеси. Засега няма убедителни доказателства, че партиите доброволно ще се лишат от тези инструменти заради общественото благо. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/dzentulmenite-s-kusmet-rotatsiyata-produlzhava/

Мюретата са част от политическата игра. Когато общественото внимание и енергия упорито биват насочвани към конкретна тема, обикновено става въпрос за договаряне далеч от камерите – и за съвсем друго. Ето че технологията на ротацията на премиера на ПП–ДБ акад. Николай Денков с настоящата вицепремиерка Мария Габриел от ГЕРБ измести темата за смените на министри и далеч по-важната – за механизма за номинации за членове на регулаторите. 

След като е налице желанието на съдружниците в управлението то да продължи, значи ротацията ще се осъществи. Останалото е несъществено от гледна точка на обществения интерес.

Смяна през март ще има, правителството с премиер Мария Габриел ще е с мандата на ГЕРБ–СДС. Двама-трима министри ще бъдат сменени. Асен Василев остава министър на финансите, вероятно ще е и вицепремиер. Под въпрос е дали настоящият министър-председател акад. Николай Денков ще е вицепремиер – освен министър на образованието и науката. Наред с това ще се състои и смяната на председателя на 49-тото НС Росен Желязков от ГЕРБ с Никола Минчев от „Продължаваме промяната“.

Можеше да е другояче

Всичко можеше да е по-честно и обществено приемливо, ако беше подписано коалиционно споразумение, където фигурира и механизмът на ротация, както го направиха в Румъния Националнолибералната и Социалдемократическата партия, със срок до провеждането на следващите редовни парламентарни избори. (Третият партньор, подписал споразумението – Демократичният съюз на унгарците в Румъния, напусна коалицията.) Документът предвижда ротация на премиера и размяна на няколко министерства между двете партии. Но в България ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС заложиха на джентълменска дума, упорито избягвайки да подпишат документ, легитимиращ партньорството им. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов искаше коалиционно споразумение. От ПП–ДБ упорстваха за някакъв Механизъм за гарантиране на реформаторската програма на правителството, първа точка в който отново бяха назначенията в регулаторите. Нито едното бе възприето, нито другото, но след като управленският съюз укрепва, „коалиция“ звучи далеч по-добре от обидното „сглобка“ или ироничното „не-коалиция“. А и внася известна прозрачност. 

Бездруго вече няма защо да се крият. 

Но пък заради ДПС „узаконяването“ на връзката става някак… комплицирано – хем за управление са се разбрали две коалиции, хем управляващото мнозинство в действителност е на три крака.

Черно на бяло – ДПС го няма, но е във властта

Какво имаме дотук? Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС от май миналата година, в която са записани няколко принципа освен известните цели за Шенген и еврозоната. Ротация „за последователни периоди“ от по 9 месеца (с неуточнен брой). Излъчване на правителство с втория мандат. Задължението да бъдат подготвени и приети промени в Конституцията, включително в структурата на прокуратурата и ВСС. „Механизъм за предварително съгласуване между парламентарните групи на номинациите за регулаторните органи, избирани от парламента, с оглед гарантиране на най-добрия подбор на личности с високи професионални и морални качества.“ 

В края на първата и началото на новата „бременност“ с власт такъв механизъм още не е подготвен или поне не е обществено известен, и то в годината, в която предстои обновяването на регулаторите и на съдебните кадровици. 

Налице е и управленска програма на правителството „Денков–Габриел“ от 146 страници плюс законодателни приоритети. Стоп. Законодателните приоритети, обявени през септември миналата година, са договорени обаче не само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, но и с участието на ДПС. Конституционните промени бяха приети и с гласовете на Движението, което е вкарано и при назначенията в регулаторите. Но въпреки че ДПС са част от конституционното и евроатлантическото мнозинство, изобщо от мнозинството зад правителството, джентълменската дума е само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. 

Логично би било и едно (eвентуално) коалиционно споразумение да е между тях – но къде тогава остава ДПС! Партията на Доган отсъства от декларацията с принципи за управление, където фигурира механизмът за назначения. Допускайки я до квота, двете коалиции в действителност нарушават декларирани принципи, качвайки на автостоп третия партньор във властта. 

В ПП–ДБ не обичат думата „квота“, убеждавайки, че ще се излъчват безспорни професионалисти с обществена подкрепа и доверие. Някак трудно е за вярване при повече от десетилетие негативна селекция в съдебната система, констатирана от експерти и анализатори и целенасочено осъществявана от ГЕРБ и ДПС къде с помощта, къде с мълчаливото съгласие на БСП. Първо, че отнякъде ще се изнамерят такива кадри, второ – че ще бъдат допуснати в системата. 

Вторият кабинет – с мандата на първите

Този път се очаква правителството, което ще бъде гласувано през март, да е с мандата на ГЕРБ–СДС – политическата сила, първа на парламентарните избори на 2 април. И Борисов, и премиерът Николай Денков отбелязаха, че така ротацията на премиерите ще е най-лесна. Това е и компенсация за ГЕРБ, които отказаха първия мандат след вота, за да се сглоби кабинет с втория – на ПП–ДБ. Сега, в четвъртия триместър управление, получават и своето правителство. 

В крайна сметка няма значение кой е носителят на мандата, след като има зад гърба си същото мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС, и това мнозинство ще диктува какво да се приеме и какво да се отхвърли. 

Включването на ДПС помогна за приемане на конституционните промени. Но се оказа най-удобно за ГЕРБ. Двете политически сили често се обединяваха, проваляйки достатъчно смислени предложения, за да защитят свои бизнес интереси. Например изобщо отхвърлиха каквито и да било промени при търговете за онколекарства и така беше запазена досегашната практика НЗОК да плаща на различните болници лекарства с до 20 пъти разлика в цените. 

Отрязаха предложението и частните болници да обявяват обществени поръчки, защото настоящата ситуация води до същото – оскъпяване на едни и същи лекарства, тъй като повечето частни лечебни заведения имат свои дистрибуторски фирми, а НЗОК плаща и на едните, и на другите с обществен ресурс. А в самото начало при разпределянето на парламентарните комисии ГЕРБ отстъпиха част от своите председателски места на ДПС.

Тандемът ГЕРБ–ДПС има отработено стиковане и в тройното мнозинство представлява един друг политически сбор, на който допреди година се противопоставяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. 

Технологията не е тайна

Технологията за ротацията е като при оставка на правителството и преди дни конституционалисти обясниха как ще се случи. Премиерът подава оставка, което означава оставка и на правителството, и започва въртележката с мандатите. Президентът връчва мандата на лице, посочено от ГЕРБ–СДС, в случая Мария Габриел, и следват номинациите на министрите. До началото на март обаче трите политически сили – да, и ДПС също – ще трябва да се разберат кои министри да бъдат сменени и кои ще са новите персони за тези овакантени позиции. 

Но на първо време в дневния ред на парламента и управляващото мнозинство е изборът на двама конституционни съдии, забавен повече от две години. Според сайта Lex.bg най-спряганите имена са на проф. Екатерина Михайлова и на настоящия правосъден министър доц. Атанас Славов.

Така че коалицията ще продължи да управлява и през 2024 г. Само някакъв черен лебед би попречил на второто 9-месечие. Но понякога и черните лебеди са мюрета.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zlatnite-yabulki-partiite-stomasi-i-triugulnikut-na-vlastta/

Обидно за демокрацията, срамно за държавата, печелившо за управляващата коалиция, която си е съвсем истинска сглобка. Така изглежда политическата ситуация в България, вместена в малко думи. В дългия вариант за всяко от тези съждения има куп аргументи.

Пари и власт и тяхното разпределение между трите политически сили ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС – това са ябълките на раздора в последните седмици на 2023 г. За първи път, откакто ГЕРБ падна от власт през 2021 г., партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган (пак) се включват в разпределението на разходите в бюджета – като част от конституционноТО, евроатлантическоТО и изобщо управляващоТО мнозинство. А тези партии стомаси са известни с апетитите си – „хранят“ доста бизнеси. Значително по-обиграни са в политически план от ПП–ДБ, а разполагат и с друго тактическо предимство – „играли“ са заедно и преди, сглобката им е смазана от години. 

За ПП–ДБ правителството е безалтернативно и затова се налага да го подкрепят съвместно с ГЕРБ. Присъствието на ДПС също обясняват с крайна необходимост, но не и с партньорство – нужни са 160 гласа за конституционните промени. Какво тогава търсят ДПС и председателят на парламентарната му група Делян Пеевски при вземането на всички решения от управляващото мнозинство?!

Квоти за регулаторите

Освен за бюджетните разходи, неминуеми са кавгите за назначенията в регулаторите и кадровиците на съдебната система, които ще се състоят след конституционните промени, насрочени за гласуване през декември. Дотогава се очаква да е готов и регламент за назначенията, за какъвто се договориха ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС, но не пречи да има назначени и преди приемането му. Как ще се поделят позициите в регулаторите, изглежда най-парливият въпрос, след като всички вече приехме, че най-нормалното нещо на света е това да стане в рамките на новия триъгълник на властта. 

Допреди няколко месеца върли политически противници, днес „добрите“ и „лошите“ управляват заедно, заедно ще реформират съдебната система и най-големият проблем, изглежда, са квотите в регулаторите. Назначените в тях ще укрепят всяка политическа сила, тъй като са с мандати от по няколко години, които надхвърлят средната продължителност на живот на правителствата, и контролират пазари за милиарди, както и информационни масиви. 

Оказа се, че в тази категория са и шефовете на спецслужбите. Но без реформата им, заложена в приоритетите, върху които стъпи правителството на Денков–Габриел. За отсъствието ѝ мълчаливо се съгласиха и трите политически сили. 

Пред bTV тази седмица председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че членовете на регулаторите ще се назначават с мнозинство от 160 гласа – и ДПС ще участва в процеса, получавайки 1/3 тежест. От ПП–ДБ са уклончиви дали това е така, след като процесът още не е започнал. Но всъщност е – с избора на ръководство на БНБ, където ГЕРБ си запази гуверньора, избран още при управлението на Бойко Борисов, а ПП–ДБ и ДПС получиха по един подуправител. Публично потвърждение на думите на Атанасова обаче няма да донесе позитиви на ПП–ДБ, които бездруго понасят негативите от управлението.

Отговорът на най-съществения за общественото благо въпрос – как това кадруване ще повлияе на зле изградените и поради това неработещи демократични институции, ще дойде много по-късно. 

Блокадата за бюджета падна

Бюджетът за 2023 г. се прие в средата на годината и нямаше как да предизвика особени крамоли поради крайно належащата необходимост да го има. Предишният за 2022 г. също закъсня, макар и с по-малко. Гласуваха го в края на февруари и също не вдигна по-голям от обичайния шум, въпреки че правителството беше излъчено от широка коалиция между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. 

Освобождаването на директора на „Пирогов“ от здравния министър д-р Христо Хинков блокира за кратко обсъждането на проектобюджета за 2024 г. От ГЕРБ обявиха, че са имали уговорка да не се пипа д-р Валентин Димитров – шефът на най-голямото лечебно заведение за спешна помощ в България, „ако няма доклади, които да показват обратното“. 

Преди това обаче с гласовете не само на ГЕРБ и ДПС, но и на други политически сили (без ПП–ДБ), бяха окастрени всички предложения на ръководеното от Асен Василев Министерство на финансите. Отпадна идеята за бонус, ако бъде подаден сигнал до данъчните за укрити данъци и осигуровки, стига да бъдат събрани поне 100 000 лева. Отпадна и предложението ресторантьорите да плащат заплати по банков път, в това число и за работодатели с под 100 работници. Отпаднаха и данък „бакшиш“ и превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП. Депутатите обаче одобриха предложение на Десислава Танева от ГЕРБ, макар да не беше подкрепено от бюджетната комисия. Става въпрос за данъчно облекчение за земеделските стопани – субсидии до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми, с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане.  

Но странното е, че Василев не се ядоса на тeзи промени, а на бавенето на бюджета, и заяви, че: 

Ако един министър не може да си осигури подкрепа за политиката, която провежда, най-правилно е да си подаде оставката, вместо да прави циркове и да блокира държавата.

Де факто искането му за оставка на проф. Хинков беше подкрепено от лидера на ГЕРБ и разгневи ДБ – здравният министър е от тяхната квота (номинация на ДСБ). 

Но бюджетът все пак ще влезе в пленарна зала, след като парламентарната здравна комисия, чийто председател е Костадин Ангелов от ГЕРБ, предложи на министъра да оттегли протокола за отстраняването на шефа на „Пирогов“ до приключване на проверки от външни одити и останалите органи, които го проверяват. Остава въпросът дали Хинков ще се съобрази с тази… препоръка.

Напрежението около отстраняването на д-р Димитров извади наяве и вътрешни конфликти в коалицията ПП–ДБ, тъй като депутати от „Продължаваме промяната“ застанаха (не за първи път) срещу Хинков – било поради лични амбиции за постове или с други мотиви.

Конституционните промени – в галоп

Бързината, с която е програмирано да се приемат конституционните промени – на три четения през декември, изненада мнозина юристи. „Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията“, каза тази седмица по БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ и зам.-председател на 40-тото и 41-вото Народно събрание. Тя припомни и призива на правосъдния министър Атанас Славов: 

Депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове. 

Но вече стана ясно, че проектът ще претърпи доста промени, част от които свързани с правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Изглежда, че те няма да са така радикални, както беше обявено, а ще се търси възможност за колаборация между двете институции – президент и парламент, при подбора на фигурите в кабинета.

Други основни промени са свързани със съдебната реформа – най-съществената част от проекта, от която зависи дали Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на прокурорска и съдийска колегия, в която съдиите да имат мнозинство, и дали прокуратурата ще има по-голяма отчетност и по-малко правомощия. По третата промяна – отпадане на изискването министрите и депутатите да са само български граждани, просто се мълчи.

Тази седмица по bTV депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев каза:

Ако Конституцията не бъде приета под тази форма, ключовите министри подават оставка. До момента такива индикации по отношение на Конституцията няма. 

Значи няма да има оставки, но най-вероятно ще се чака произнасяне на Конституционния съд.

„Лукойл“ се изтегля от България

Игрите с премахване на дерогацията за „Лукойл“, което ГЕРБ и ДПС уж все се опитват да изтеглят за 1 януари 2024 г. вместо за март, както се договориха трите политически сили, показват, че развръзката е близо. Предстоящата продажба на бургаската рафинерия очевидно е навлязла в крайна фаза и изостря апетитите на местните (политически) играчи. След като ГЕРБ и ДПС сменяха позиции на 180 градуса буквално за часове, в крайна сметка се разбраха с ПП–ДБ, че дерогацията се прекратява на 1 март 2024 г. – тоест от тази дата рафинерията трябва да преработва само неруски петрол. Това е 7 месеца по-рано от крайния срок, отпуснат от Европейската комисия миналото лято. 

Няма потвърждение с кой инвеститор преговаря частната руска компания – с азерската държавна петролна и газова компания SOCAR, която вече осигурява 30% от газа за България, с инвеститор от Дубай или с американска компания. Появиха се слухове за полския енергиен концерн Orlen и дори за купувачи от Украйна. Едно е сигурно – български политици играят за интересите на някои от потенциалните купувачи. Само така може да бъде обяснена настойчивостта на ГЕРБ и ДПС да бъде отменено изключението за внос на руски суров петрол по море колкото се може по-бързо. Но не и с евроатлантизма на „Д2“, както бяха наречени Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски, които в продължение на дни размахваха пръст, че продажбите на „Лукойл“ финансират войната на Путин в Украйна.

Според енергийния експерт Мартин Владимиров към „Лукойл“ има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Пред „Фрогнюз“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията отбелязва, че в съседна Турция SOCAR оперира най-голямата рафинерия, като внася основно руски, а не азерски петрол. „В замяна е получила огромен заем от „Литаско“, която е собственик на бургаската рафинерия“, казва Владимиров. Ако тази сделката с азерския купувач се състои, България ще намали зависимостта си от руския петрол само на хартия, прогнозира той.

След като премине през всички тези плитчини, сглобката ще се закали още повече и догодина може и да не е така паянтова, както я нарича Бойко Борисов. Но на политически трусове тези постройки са по-издръжливи от монолитните – защото са си безалтернативни.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gerb-bez-borisov-dps-bez-dogan-peevski/

Най-голямата партия в България ГЕРБ и незаобиколимата ДПС са заложници на своите лидери и техните зависимости. Могат ли партиите да отстранят Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски, ако натежат повече? Това е въпросът. В развитите демокрации действат партийни механизми, които правят възможно оттеглянето от партията или от поста на лидери, за които има сериозни съмнения за корупция и задкулисни обвързаности или които са загубили избори. Работещите правила позволяват и състезания за лидерския пост. 

Но в България партиите, повече или по-малко, носят автократични белези по рождение и превратите са успешни, когато са вътрешни. Императори и диктатори са били унищожавани от убийци, пратени от тесния им кръг, дългогодишни соцлидери са сваляни от постовете си чрез „реформатори“, отгледани под собственото им крило. Към тежкото наследство се прибавят и лишените от жизненост механизми на демокрацията в България – слабата устойчивост на върховенството на правото и на търсенето на отговорност от политиците.

ГЕРБ носи Борисов на гръб

Годините, в които Борисов носеше ГЕРБ на гърба си, отминаха. Благодарение на трите му почти последователни управления, с кратко прекъсване за година от кабинета „Орешарски“, ГЕРБ изгради силно разклонена мрежа от партийни структури. Сити и доминиращи на всички нива на властта, с „чадъри“ от регулаторите и съдебната система. 

Сега ГЕРБ мъкне Борисов на гърба си, иначе зависимостите му ще го потопят. Задължени са му, направил е толкова много за партията крепост и за всеки от партийния елит. И във вълчата глутница се грижат за по-възрастните, защото и вълците, също като политиците, ловуват групово. А това предполага добра организация. Но политиката е хладнокръвна и кръвожадна работа и ако неин представител носи повече вреди, отколкото ползи на партията си, се оттегля. Или го оттеглят. Иначе не калкулират печалби. 

Засега позицията на ГЕРБ като партньор в управлението на ПП–ДБ, но без да носи отговорност, е удобна. Позволява да критикуват като опозиция и да одобряват като последна инстанция, тъй като без техните гласове и без ДПС не може да минат нито законопроект и бюджет, нито конституционни промени. А и не всички министри в правителството са предложения на ПП–ДБ, както се оказа – министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е първото доказателство.

Ропотът в ГЕРБ срещу Борисов не е видим, тъй като стените на партийното леговище са дебели, но се разчува. Извън имиджовите игри за пред публика, в които Делян Добрев се прави на вътрешна опозиция, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова е от недоволните. През 2009 г. тя скочи в политиката от позицията си на юрисконсулт в русенската многопрофилна болница. Беше депутатка в 41-вото Народно събрание, при първото управление на ГЕРБ, и израсна до днешното си лидерство. А през тези 14 години от борда на ГЕРБ изпаднаха други дами, като Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Даниела Дариткова… 

Недоволството беше сдържано покрай местните избори, където ГЕРБ загуби няколко областни центъра, в това число София и Варна, но като цяло запази превъзходство. А и все още неработещият Столичен общински съвет показва, че в крайна сметка някоя компромисна фигура, подкрепяна от ГЕРБ, може да се окаже начело на СОС.

Да бъде „пенсиониран“ Борисов от активната политика в почетно председателство изглежда невероятна цел, но не и невъзможна. В ГЕРБ им е трудно да стискат зъби и макар и спечелили избори, да преклонят главица пред ПП–ДБ, за да не падне главата на лидера им. Те искат онова, което досега им се е полагало като на победители на избори – цялата власт. А след като не може да им я делне на порции, Борисов компенсира частичния отказ от позиции в изпълнителната власт с натиска върху бюджета за 2024 г. Крайната цел е подкрепяните от ГЕРБ бизнеси да получат своето, както и спечелените от партията общини – пари за проектите си и съответно за обръчите около тях. С предложените списъци за проекти на общините, които ще одобри парламентът, ГЕРБ също така ще попречи на министъра на финансите Асен Василев да оказва натиск върху местната власт, лишавайки го от възможността да държи и ножа, и сиренето – инструменти, с които неговите предшественици разполагаха. 

Избраният след бурни скандали в пленарната зала подуправител на НЗОК д-р Момчил Мавров показа, че ГЕРБ продължава играта с други политически сили извън съюза с ПП–ДБ. Депутатите от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“ не се включиха в гласуването и така стана възможно Мавров да бъде избран с подкрепата на ГЕРБ–СДС и ДПС и въпреки съпротивата на ПП–ДБ. Самият Борисов по-късно пред журналисти обясни, че такава е била договорката при преговорите с ПП–ДБ – те да получат позицията на управител на Здравната каса, което е спазено, а ГЕРБ – на подуправител.

Като договаряхме този несъвместим модел на НЗОК, те извадиха лаптопа, прочетоха името на сегашния управител и ние го подкрепихме. Хубав, лош – тяхно предложение, подуправителят трябваше да е от нас.

За догодина Здравната каса има рекорден за разпределяне бюджет от 8,16 млрд. лв., който ГЕРБ и ДПС също искат да променят.

Покрай гласуванията на бюджетите вътрешнопартийните страсти ще утихнат. Но отминат ли и конституционните промени, а догодина – и изборът на кадровици на съдебната система и главен прокурор, политическият край на Борисов ще приближи. Освен това парламентът ще трябва да избере и ново ръководство на реформираната КПКОНПИ, която вече е Комисия за противодействие на комисията, но макар законът да е в сила от октомври, процедурата още не е стартирана. Възходът на бъдещия нов лидер на ДПС Делян Пеевски само ще ускори финала за Борисов.

От следващия председател на ГЕРБ зависи дали партията ще остане в руслото на център-дясното и умерения консерватизъм. На партиите, споделящи тази идеология, България дължи модернизацията си след 1996 г. Но съществува и опасността да завие към по-твърди дясноконсервативни възгледи предвид радикализирането на такъв тип движения в Европа и САЩ.

ГЕРБ след Борисов е неизбежен процес, който би могъл да преструктурира и българското политическо пространство. С Бойко Борисов начело, макар и „избелен“, партията е приета за не-коалиционен партньор. Без Борисов коалиционно споразумение би било по-вероятно, както и скъсяване на разстоянието между „Демократична България“ и ГЕРБ. С невъоръжено око се вижда, че атаките от партията на Борисов са насочени към представителите на „Продължаваме промяната“, а ДБ са пощадени.

Бунт на мравките в ДПС?

Зад (почти) всеки успял човек в България стои по една партия, зад особено богатите – я ГЕРБ, я ДПС. Зад Пеевски даже са три – с НДСВ, откъдето влезе в политиката, а вероятно и четири, ако се прибави БСП по времето, когато я управляваше Сергей Станишев. И ако за ГЕРБ съществува макар и малък шанс Борисов да бъде изпратен с почести като о.з. партиен лидер, едва ли някой букмейкър би заложил и лев на такъв вариант за ДПС. Изглежда, че Делян Пеевски – посочен от Доган за лидер – ще бъде избран на националната конференция догодина. 

Само допреди две години тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ обясняваше, че Пеевски е от гражданската квота и „никога не е бил част от ДПС“. Днес вече Карадайъ не е част от ДПС, а към Пеевски заваляха номинации за лидер на партията от младежкото ДПС и от най-различни местни организации.

От сформирането на правителството „Денков–Габриел“ Пеевски се държи като последна инстанция. От някакъв известен само нему политически амвон той критикува, разпорежда, заплашва и дори се самопредлага за премиер за месец. Случващото се изглежда като някаква недотам забавна сатира, защото нито един факт в политическата и бизнес кариерата на Делян Пеевски не може да бъде оценяван като принос на ползу роду. Разкостен „Булгартабак“, фалирала „ЛаФка“, срината КТБ, медии, програмирани да бият политически противници, скрити първи милиони от богатството му… Точно тази персона сега раздава политически присъди и откровено се подиграва с усилията на премиера Денков. Парламентарната група на ПП–ДБ обаче избра стратегията на смирението. Тази седмица едната част от коалицията – ПП, все пак излезе с декларация, след като Пеевски се самопредложи за премиер за един месец с арогантното изявление, че ще се справи по-добре.

Изтъкваното от някои анализатори – че за първи път лидер на ДПС няма да е етнически турчин – не е либерална ценност, към която Движението се стреми заради принадлежността си към европейското политическо семейство. Етносът на Пеевски не е сред конкурентните му предимства, други са. Според казаното от председателя на НДПС Гюнер Тахир в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Пеевски е предпочитан, защото на Доган му трябва бизнесмен. Тахир, един от първите напуснали ДПС след разрив с Ахмед Доган през 1996 г., коментира, че вероятно покрай санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ Пеевски и почетният председател на Движението имат финансови затруднения. 

Мерките срещу санкционираните лица включват блокиране на активи в чужбина, което значи, че няма как да се оперира с тях. А в резултат на съвместни действия между Съединените щати и Великобритания „за изкореняване на корупцията в България“ в началото на годината и Лондон оповести санкции за Пеевски, включващи забрана за пътуване и замразяване на активи. Дотук с офшорните зони под американска и британска юрисдикция, което значи спиране на достъпа до огромни средства, ако санкциите не отпаднат. „Дневник“ публикува част от иска, депозиран от адвокати на Делян Пеевски на 6 август миналата година в Окръжния съд на окръг Колумбия.

В резултат на действията на Службата за контрол на чуждестранните активи ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на Службата достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на Службата за контрол на чуждестранните активи карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на Службата.

Шансовете на Пеевски като лидер на партия в държава членка на ЕС, парламентарно представена и в българския, и в Европейския парламент, поне на теория изглеждат по-големи. Идната есен в САЩ предстоят президентски избори и изходът от тях също би повлиял върху надеждите на Пеевски най-сетне да разполага със средствата си, ако Републиканската партия спечели.

Единодушното номиниране на Пеевски, дирижирано от Ахмед Доган, няма да се отрази на обикновените избиратели на партията, които намаляват с всеки следващ вот. Едва ли обаче ще се посрещне добре в Турция, на която ДПС разчита да подсили резултатите си. Благодарение на гласовете на изселниците партията успява да надскочи 300 000 гласа. Делян Пеевски не е добре приет в Турция и в ДПС са наясно с това. Но и почетният председател Ахмед Доган също не е желан. С турския президент Ердоган са се срещали изгонените от Доган лидери Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, също така евродепутатът и вицепрезидент на АЛДЕ Илхан Кючук, но не и самият Доган. През 2010 г., по време на посещение в София, Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, се срещна с Бойко Борисов и заместника на Доган – Касим Дал, но не и със Сокола. Влиянието на Турция в България е особено силно през религиозните мюсюлмански средища – мюфтийствата, където Пеевски и Доган не са допуснати, за разлика от Касим Дал например.

Очакванията, че ДПС може да бъде оглавено от човек с европейски опит, като Кючук, Филиз Хюсменова или друг политик, извървял пътя от младежката организация до по-високите стъпала, не се оправдават. С такъв лидер ДПС има шансове да разчупи бранда „Партия на задкулисието“ и да стане по-приемлива за коалиционен партньор в управлението. Но страхът и подчинението не позволяват опълчване срещу Доган, въпреки че все повече български турци не зависят от ДПС за прехраната си. Намаляването на тютюнопроизводителите – естествено следствие от разпада на „Булгартабак“, за който спомогна Пеевски – се отрази и на електората. 

Засега бунтът в ДПС се ограничава до ропот.
Засега.