Tag Archives: Христо Иванов

Истинската битка започна. „Росенец 2“ е сега

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/istinskata-bitka-zapochna-rosenets-2-e-sega/

Истинската битка започна. „Росенец 2“ е сега

Политическата акция на „Да, България“, при която гумена лодка акостира на плажа до лятната резиденция на Ахмед Доган, беше символен опит да се отвоюва държавата от мафията. Същинският е сега, когато промените в Конституцията и в още няколко закона трябва да бъдат осъществени чрез кадровия подбор – в органите на съдебната власт, в новата антикорупционна комисия, в регулаторите и в службите. Преосноваването на държавата започва от нейните институции. 

Това е истинската битка, която предстои, а не словесните атаки по телевизионни студиа и пред камерите за фактури за газ, „левче“ за бензин, за външен министър или кога да е ротацията. В сражението „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ залагат политическото си бъдеще и шанса да докажат, че са способни да се преборят за върховенството на правото, и да си върнат избиратели, обърнали им гръб заради „сглобяването“ с Бойко Борисов и особено с Делян Пеевски. 

Възможно ли е?

Опраскване 2.0 на хоризонта или…?

Съдебната реформа може да бъде опраскана чрез ново прааас – когато ДПС и ГЕРБ заплашиха с предсрочни избори за Народно събрание заедно с европейските в началото на юни. Статуквото се ядоса на меморандума, предложен от ПП–ДБ на официалния партньор във фактическата коалиция ГЕРБ–СДС. Партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган го приеха като ултиматум и извиване на ръце, а от ПП–ДБ обясниха, че е начало на преговори. 

Ако има избори 2 в 1, „вероятността новият главен прокурор и новият председател на Върховния административен съд да бъдат избрани от сегашния състав на Висшия съдебен съвет се повишава неимоверно“, прогнозира във Facebook директорката на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер. Голяма е и вероятността работата си да продължат регулатори с изтекъл отдавна мандат, от чиито решения зависи всеки български гражданин и всеки бизнес. А това означава, че в тях ще бъдат запазени позициите на ГЕРБ и ДПС или по-скоро на Бойко Борисов, Делян Пеевски и уплътняващите ги обръчи. От това може да се предположи, че предстоят и други афери, подобни на „Червеи“, „Двете каки“, „Осемте джуджета“, „SS Club“ на Нотариуса, както и че ще има търговия с постове и влияние, ще има и натиск върху правосъдието.

Цялата мръсна пяна на аферите излиза при изслушванията във временната парламентарна комисия, създадена за изясняване на обстоятелствата около убийството на Мартин Божанов – Нотариуса. И макар че осмелилата се първа да съобщи за натиска върху нея съдийка Владислава Цариградска каза пред депутатите, че „мафия не се бори с публично изслушване на свидетелите на мафиотските действия“, все пак публичното осветяване на мафиотизацията на съдебната система е от огромно значение за обществената подкрепа за тази битка. Досега гражданите чуваха предимно от политици и неправителствени организации за поръчковите дела, за прокурорските бухалки и рекетираните бизнесмени, за подкупните съдии. 

Сега обаче за първи път излизат и говорят магистрати, хора от съдебната система, и разказват „зловещи неща“, по определението на прокурор Невена Зартова. И нито един от последните двама главни прокурори, а също и настоящият изпълняващ функциите не са извадени пред скоба в този трилър, в който единственият труп е на върховенството на правото. Големите въпроси са ще назоват ли изслушваните магистрати имена на политици и ще бъде ли повикан за изслушване Делян Пеевски, след като председателят на комисията Никола Минчев от ПП заяви, че няма пречка това да стане.

За разлика от декември 2015 г., когато статуквото удари по законодателните промени още при гласуването им, този път заплашва да го направи, преди да бъде приложен механизъм за номинации и одобрение на кадрите. Вулгарният публичен език на Пеевски показа, че в ДПС са се разбеснели заради меморандума, който не им отрежда „квота“ в съдебната власт, нито в регулаторите, за каквато говореше преди време бившата председателка на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова (настояща конституционна съдийка). 

Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата. Имаше добри разговори за Конституцията – как всичко ще е прозрачно, но Христо Иванов излъга. Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията, и всички идваха час през час, докато направихме промените, които са важни за България! Сега ще ми казва, че пак ще извади темата ДПС. ДПС крепи това правителство девет месеца. Маските паднаха, Христо, приятелю мой. Всичко свърши!

После Пеевски поиска очна ставка с Христо Иванов, за да стане ясно, че са водени разговори за различни назначения. Сред тях и на бившия прокурор и заместник-министър на правосъдието Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд за главен прокурор или за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и на настоящия прокурор Сава Петров за негов заместник. Иванов отрече да са водени такива разговори, коментирайки, че Пеевски е самовзривил опита на ДПС да се препозиционира като приемлива партия.

Това ще бъде решение на бъдещия Висш прокурорски съвет и аз много държа на това. Как ще изберем прокурорски съвет, е наистина много важна тема, политическа, която никой не би трябвало да изненада, че е във фокуса на моето внимание, нали така? Но ако бъдещият Висш прокурорски съвет избере някой с профила на г-н Янкулов, мисля, че ще бъде много добре за България, защото ако някой с профила на господин Янкулов беше избран, нямаше да има Нотариуса, нямаше да има „Осемте джуджета“, щеше да има реално разследване. Да, темата е следващият главен прокурор да не бъде както главния прокурор, който беше избран по времето на доминацията на ГЕРБ и ДПС – Гешев и Цацаров. Ако по мое време бяха избрани такива главни прокурори, аз бих си мълчал, бих бил по-кротък.

Ултиматум или (добро) начало

От известно време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настояваше за коалиционно споразумение, но ето че ПП–ДБ изпревариха и предложиха проект на такова, но с условието, че ако не се приеме, следват избори 2 в 1 (за български и европейски парламент в началото на юни 2024 г.). Направиха го еднолично, без предварителни разговори с ГЕРБ (и с ДПС), и поставиха на масата предложението си за скрепяване на съвместното управление. 

В продължение на 9 месеца лидерите на ПП–ДБ бяха подложени на критиките и недоволството на избирателите си заради това, че с приобщаването на ДПС и ГЕРБ към конституционното мнозинство са отстъпили от каузални цели, довело и до избор на подуправител на БНБ, номиниран от ДПС – Петър Чобанов. Експанзията на политическия терен на санкционирания заради корупция от САЩ и Великобритания председател на ПГ на ДПС Делян Пеевски е сред основните причини за гнева. Медийното му (само)утвърждаване като говорител по основните теми на управляващото мнозинство също отблъсква избиратели от ПП и ДБ. 

И докато Христо Иванов се конфронтира с Пеевски, съпредседателят на ПП Кирил Петков предлага „всички малко да се успокоят“ и да укротят емоциите. Трудна работа – развали се рахатлъкът на Бойко Борисов, който формално е ядосан заради несъгласувани назначения, извършени във финансовия сектор, както и заради сливането на НАП и митниците. Последното беше обявено наскоро от Министерството на финансите и ръководството на митниците беше тутакси променено.

Кой съгласува смяната в Агенцията за държавен финансов контрол? В кой меморандум е записано това, ДНСК, БАБХ, митниците? От една и съща партия, еднолично, в разрез на всичко, което е разписано в този меморандум… Независимите регулатори са независими, не се парцелират между Борисов и Петков. Категорично не сме склонни да приемем предложението на ПП–ДБ.

И това – казано от политик, чиято партия обсеби регулаторите. Но Борисов е ядосан, тъй като с меморандума ПП–ДБ го карат да направи избор – с тях или с ДПС. Труден избор в ситуация, в която той отдавна не е лъвът в българската политика, а е по-скоро уморен от дългото управление и притискан и отвън, и отвътре. Европейският съюз е различен след войната на Русия с Украйна. Различна е и Европейската народна партия, където Борисов винаги се е хвалил с добрите си контакти. Но откритият съюз с ДПС – партия, чийто фронтмениджър е лице, санкционирано за корупция, е труден за преглъщане от евроатлантическите партньори. Още по-малко възможен е управленски съюз с проруски политически сили. 

В настоящата ситуация Борисов няма как да прави онези толкова успешни прикляквания и на Изток, и на Запад, с които обичаше да се хвали, самоизтъквайки дипломатическия си усет. Завоите в днешната геополитическа ситуация не са приемливи, още повече в светлината на силно промотирания му в последните 9 месеца евроатлантизъм.

Предсрочните парламентарни избори няма да променят настоящото разпределение на силите в парламента. Така че по-вероятно е прагматикът Борисов да седне на масата на преговорите, осъзнавайки, че сегашната конфигурация е безалтернативна.

Механизъм за назначения и хоризонт от 4 години

Какво обаче е записано в меморандума, който толкова ядоса Пеевски и Борисов? Като всеки проектодоговор, и този съдържа повече, отколкото ще остане при подписването му от лидерите на коалициите. Лайтмотивът в него обаче е подробно разписаният механизъм за назначения в регулаторите, а също и споменатият за първи път публично хоризонт за пълен мандат.

Ключов е следният текст:

5.3.3. За целите на постигане на необходимото мнозинство от 2/3, страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите по параграфи 5.3.1 и 5.3.2, както и 2.1 и 2.2 по-горе.

Това означава, че и пресяването на кандидатите ще става като гласуването – заедно и координирано, а не като в случая с избора на конституционни съдии, при който всяка от двете коалиции предложи свой кандидат и после мнозинството гласува. Този механизъм означава, че процесът с номинациите може да се проточи, но също така е гаранция за обща политическа отговорност и недопускане на компрометирани фигури. Затова е и забраната за плаващи мнозинства – любим похват на ГЕРБ. 

2.6. Забрана за плаващи мнозинства и зачитане на равнопоставеността на страните. Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна. При спазване на принципите в параграф 2.2 за политическа неутралност, страните ще осигурят постигането на равно разпределение на броя кандидати, избирани за членове на съответния орган. Случаите, в които някоя от страните предложи да бъде избран кандидат на друга парламентарно представена партия, се отчитат за номинация на съответната страна, която прави предложението, и не водят до промяна на съотношението между страните.

Ако ГЕРБ иска и ДПС да има номинации, ще трябва да им отстъпи от своя дял. Има и някои неща, също толкова важни, колкото и механизмът за избор, и това са възможността сред номинираните да има представители на неправителствени организации, както и подробно разписаните проверки за интегритет. Тяхната тежест при избора е голяма.

2.8. Право на вето. Всяка една от страните има право да наложи вето на така предложените кандидати от другата страна, при условие че по време на изслушванията и проверката за интегритет са открити факти и данни за действия, които биха сериозно накърнили доверието в институцията, за която даденият кандидат се е кандидатирал. Страните действат добросъвестно и подхождат с уважение към всички кандидати и опазват тяхното достойнство.

Може ли да се мине без гласовете на ДПС при обновяване на регулаторите, след като с промените в Конституцията беше вкарано мнозинство от 160 гласа за избора? Преди това например председателят на Комисията за защита на конкуренцията се избираше с обикновено мнозинство. 

Трудно, но не и невъзможно. Дебаркирането започна.

Национално съгласие… Някой виждал ли го е?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/natsionalno-suglasie/

След заредили се едно след друго социологически проучвания, в които ГЕРБ пак е първа политическа сила, партийният лидер Бойко Борисов извади от джоба си призив за национално съгласие – за да „се измъкнем от катастрофата, в която сме“. Дори предложи да е под егидата на президента Радев – понеже носи отговорност за тия, дето е довел на власт. Като че ли може да има отговорник по консенсуса в държава, която винаги се разделя на победили политици и провалени политици.

Не беше ли това любима мантра на ДПС – правителство на националното съгласие, – която Движението от години периодично лансира? Каквото било – било, сядат политиците, разбират се за едни приоритети и тръгва програма за ускорено икономическо развитие. В български вариант това би означавало едни партии да се съгласяват с други, защото „приоритетите ми са по-добри от приоритетите ти“, „олигарсите ми са по-добри от олигарсите ти“ и т.н. Във варианта на Бойко Борисов със сигурност означава всички да са съгласни с Бойко Борисов.

„Национално съгласие“ е напълно изтърбушена от съдържание фраза – всички говорят за него, обаче никой не го е виждал. Ако приемем, че депутатите са представителство на част от нацията, то техният консенсус по дадена тема би бил национално съгласие. Но на последните няколко вота те представляват все по-малка част от тази нация, следователно и единодушието им не би било „национално съгласие“.

В управленската коалиция съгласието също е дефицитна стока – заменено е от компромиси в името на споделената власт. Къде по-дребни, къде по-големи. Например от лидера в коалицията „Продължаваме промяната“ са наясно какво разпищолване е в държавните горски стопанства и какви ги върши БСП, но не ѝ навлизат в „ловните полета“. Оставили са и лидерката Корнелия Нинова да играе една лоша имитация на Мая Манолова като вицепремиер и министър на икономиката.

„Демократична България“ предлага да се изпрати оръжие за Украйна, но не настоява на всяка цена и няма да излезе от коалицията, ако не стане. Значи прави компромис с убедения си и промотиран евро-атлантизъм, след като БСП заплаши с напускане. В действителност компромисът е направен по-отрано, още когато ДБ се съгласиха да влязат в коалиция с политическа сила, известна със своите симпатии към режима на Путин.

„Ако днес има избори в България, ще ги спечели Владимир Путин“, каза в предаването „Панорама“ на БНТ съпредседателят на ДБ Христо Иванов. А по какво личи, че не ги е спечелил? Хибридната пропаганда на Русия така и не е дефинирана като заплаха за националната сигурност, което означава, че няма как да бъде мобилизиран ресурс за противодействие. Вярно, изгонени бяха руски дипломати, но руската посланичка Елеонора Митрофанова не бе експулсирана за арогантността си и обидите си към българите.

Премиерът Кирил Петков се надяваше, че след като българският посланик в Москва Атанас Кръстин бе извикан в края на март в София „за консултации“, ще последва реципрочно действие спрямо Митрофанова. Но това не се случи. А правителството премълча, че Кръстин се е прибрал обратно в руската столица. Помнят се и вътрешнокоалиционните разпри за българския батальон, който да засили източния фланг на НАТО, както и смяната в 12 без 5 на кандидата за военен министър проф. Тодор Тагарев с представителя на България в НАТО Драгомир Заков поради несъгласие на БСП.

От гледна точка на политологията националното съгласие е принцип в политиката и бива издиган от партии или правителства при особено тежки обстоятелства, при социално-политическа безизходица. Например национално съгласие би било необходимо за реформирането на пенсионната система, тъй като е процес с дълъг хоризонт. Съгласието би означавало, че този процес е необратим и промените няма да бъдат коригирани или обезсмислени от следващо правителство.

Когато Борисов говори за национално съгласие, някой може да се подведе, че се е преобразил в йерофант. Обаче си е същият автократ, зареден и с желание за мъст след ареста си. Иска съгласие – и веднага след това казва, че „без да си замине Кирил Петков, не могат да говорят по никаква тема с нас“. Явно съгласието започва с изпълняване на условия, поставени от ГЕРБ.

По каква тема изобщо може да се говори с ГЕРБ, които си връщат предишното самочувствие и наглост, наблюдавайки провалите на управляващите и липсата на елементарна коалиционна култура? Най-вероятно ще „помагат“ с каквото и както могат на процесите на разпад в коалицията и ще чакат на пусия, докато ДПС гледат сеир. Борисов и партията му се окопитиха от изборните загуби и вече са минали в настъпление.

Пушилката с арестите на лидера на ГЕРБ, пиарката му Севделина Арнаудова и бившия министър на финансите Владислав Горанов трая от ден до пладне, а протестите на пътните фирми в цялата страна не спират – с тежки машини и работници, които не са получавали заплати от месеци (независимо колко са прибрали онези, които им възлагат работа). Правителството е с вързани ръце – не е доказало, че договорите са нередовни (макар миналата година Кирил Петков и Асен Василев да им посветиха няколко пресконференции), и ще трябва да изплати парите, на първо време 50%, а след проверка на парламентарната Регионална комисия – и останалата половина от сумата. Сто процента от парите обаче ще си получат фирмите, които са поставяли маркировки, пътни знаци и мантинели.

Освен това от ГЕРБ са изискали и получили от Министерството на енергетиката текста на меморандума с офшорките Gemcorp Holdings и IP3 International. На нарочна пресконференция Бойко Борисов и Делян Добрев запитаха защо, след като няма обвързващи задължения, страните ще се отнасят до международен арбитраж, кой стои зад офшорките, как така са им обещани държавни и общински активи и съфинансиране за енергийни проекти във всички сфери – комплекса „Марица Изток“, столичната „Топлофикация“, интерконектора с Гърция и др. Наред с това призоваха правителството да прекрати меморандума и не пропуснаха да го критикуват за провала на акцията по изкупуване на зърно.

Историята с Gemcorp не свършва дотук – парламентът одобри предложението на ГЕРБ парламентарна анкетна комисия да провери не само меморандума, но и всички останали меморандуми и писма за намерения от служебните кабинети насам. А докато българските спецслужби разнищят офшорките за последните пет години – проверка, обещана от премиера Кирил Петков с неизвестен краен срок, разследващият сайт BIRD ги изпревари с ново разкритие.

Изданието първо писа за руската следа в Gemcorp, създадена с пари на руски олигарх и управлявана от кадър на руската ВТБ, известна като „банката на Путин“. BIRD продължава, като извади на бял свят участие на Gemcorp във фирмата за батерии OCSiAl, в която основни акционери са руски банкер, свързан с олигарха Роман Абрамович, и назначен от Путин съветник по предприемачество. Разследването идва на фона на уверенията на правителството, че няма руснаци и нищо, свързано с батерии, в меморандума за инвестиции. Самият меморандум обаче стана медийно достояние и от написаното в него се вижда, че е побрал всички бъдещи проекти в енергетиката в себе си.

ГЕРБ се активизираха и по инициативата и за изпращане на оръжие в Украйна. Темата отново влезе в дневния ред, след като Корнелия Нинова, вицепремиер и министър на икономиката, уволни ръководството на държавния оръжеен търговец „Кинтекс“, а на визита в България бе министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който също е поставил този въпрос. В отговор се чу нелепото и глуповато обяснение на външната министърка Генчовска, че България била „малка държава“. Двама бивши външни министри – Екатерина Захариева и Даниел Митов, понастоящем депутати от ГЕРБ, поискаха от правителството ясна позиция относно изпращането на оръжие.

Макар от ДБ най-напред да поставиха този въпрос, а ГЕРБ ги последваха, в името на коалиционния мир от градската десница си замълчаха – до вчера, когато излязоха с декларация, с която поискаха помощта за украинските бежанци да не спира и да бъде предоставена военно-техническа помощ на Украйна. След като манкираха и отлагаха разглеждане на военната помощ за Украйна в парламентарните комисии, вчера исканията и на ДБ, и на ГЕРБ за оръжието бяха отхвърлени от Комисията по външна политика. Забележителното е „коалицията“, гласувала срещу тях – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. И това ако не е Путинова коалиция!

На този фон предложението на съпредседателя на ДБ Христо Иванов за обединение по темата за конституционните промени, свързани с реформата на правосъдието, е повече пиар, отколкото реална стъпка. Не го прави за първи път, но със сигурност си дава сметка, че е невъзможно. Оглавяваната от него временна парламентарна комисия за промени в основния закон беше бойкотирана от опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. ГЕРБ постави условие да има съпредседател и след като не го получи, отказа участие. Комисията изобщо не е заседавала, откакто бе създадена през февруари. Голяма е вероятността и така безславно да приключи, тъй като вече не е сигурно и съгласието по конституционните промени в самата управляваща коалиция. По всичко личи, че президентът е изоставил своя конституционен проект – или пък го пази за ново управляващо мнозинство.

А в последните си публични изяви Борисов го ласкае. По-рано през април например той заяви, че от ГЕРБ са сгрешили, като са подценили Румен Радев. „Слушайте внимателно президента Радев. Той е много умен и праволинеен. Затова ние си изядохме шамарите и аз имам вина“, каза Борисов в Добрич. Прелюбопитно. Досега лидерът на ГЕРБ е превъзнасял Живков, Сакскобургготски и Доган.

За месеците в опозиция ГЕРБ се показаха по-големи евро-атлантици, отколкото за десетилетието си на власт, когато се държаха като московски пудели. А откакто избухна войната в Украйна пък Радев започна да възпира евро-атлантизма си и да се изявява повече като протеже на ген. Решетников, с което се прочу в началото на политическата си кариера. Например никога не назовава войната в Украйна като започната от Кремъл, а използва метафората „братоубийствена война“. При поредното му изявление украинският външен министър го поправи: „Ако с Русия сме братски народи, то е като Каин и Авел.“

Може пък Борисов и Радев да готвят някакво национално съгласие. В политиката невъзможни съюзници няма.

Заглавна снимка: © Цветомир Петров / БТА

Източник

Христо Иванов и как политическото гето на ДПС може да бъде разбито

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/hristo-ivanov-interview-rosenets-2/

За сюжета „Росенец“ и разплитането на руската връзка в него, за ролята на Ахмед Доган като почетен председател на българското задкулисие, за ДС и политическото гето, в което са натикани българските турци и мюсюлмани – Венелина Попова разговаря със съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.

В поредното си видео от плажа пред лятната резиденция на Ахмед Доган казвате, че от това как ще завърши сагата „Росенец“, зависи статутът на почетния председател на българското задкулисие. Няма ли обаче риск темата да зацикли и да изгуби своята острота и значимост, особено след като спря да произвежда скандални новини за медиите? И това сякаш пролича при отразяването на последната Ви акция…

Има всякакви рискове, но аз продължавам да настоявам, че тази тема е важна, както и всички други, които сме повдигнали. Затова тази работа – връщането на статута на Доган към статута на всеки друг български гражданин – трябва да бъде довършена, а колко медии ще ме отразяват и как ще реагират гражданите, в крайна сметка това е тяхно решение. Ние не можем да пренебрегваме факта, че в България има каста на хора, които са недосегаеми и извън закона. И да не наложим законността поне спрямо един от тях, а Доган е, тъй да се каже, почетният председател на тази каста. Това е нашата проста задача и от нас зависи дали ще успеем да я свършим. А дали медиите отразяват темата, кога ще я отразяват, колко енергия имат и кое им е важно, са само комуникационни съображения.

Нека Ви припомня, че фактологията около „Росенец“ е известна още от 2016–2017 г. – от журналистически разследвания, които също не се отразяваха, нали така? Аз смятам, че си изпълнявам задълженията на човек, поел ангажимент да представлява една конкретна демократична общност, която очаква да се борим срещу тази каста на недосегаемите. Между другото, Борисов се появи тези дни на брифинг, отговори на всякакви дребни въпроси, но никой не го попита коя е Мата Хари. Не мога да се ангажирам с отговор на въпроса защо в България дори медии, които не могат да се оплачат от липса на свобода, просто нямат хъс.

Разследващите журналисти от няколко медии свършиха работата на прокуратурата и осветлиха важни подробности около собствеността и изграждането на „летните сараи“ на Доган. Но не се ли пренебрегва руската следа в сагата „Росенец“? И ако се тръгне по нея, докъде би могла да ни доведе тя?

Аз не съм я пренебрегвал. Както знаете, ние водим дела срещу НАП да ни предостави ревизионни актове, от които се надяваме да разберем колко е реалният данък от стартирането на „Лукойл-България“ досега. Руската връзка в този анклав е истинската причина да бръкнем в тази рана. И ако тази връзка се пренебрегва, то е от други участници в медийния пейзаж, не от нас.

Ако тя бъде достатъчно осветена, ще стигнем до това, което вече знаем – че българската посткомунистическа властова конструкция, така наречената „дълбока държава“, има своя генезис в Държавна сигурност и клановете по върховете на БКП, които винаги са били в орбитата на руските и съветски имперски интереси. Ще стигнем и до въпроса как Ахмед Доган попадна в затвора през 80-те години, как излезе оттам герой, как продължи да бъде изключително близък със следователя от ДС Ангел Александров, който би трябвало да е главният му враг, ако го е вкарал в затвора, а стана негов приближен. И на практика осигури ключовите кадри, които се превърнаха в лейтенанти на Доган в правосъдието. Знаем още, че Делян Пеевски и Петьо Еврото са селектирани от Ангел Александров, а и доста активисти от ръководството на ДПС са също от този кръг…

Определихте съюза между ГЕРБ и ДПС като срамна тайна в българската политика. Защо? И има ли нужда Борисов да възседне фадромата и да даде старт на събарянето на яхтеното пристанище на Доган, когато цялата държава работи за интересите на почетния председател на ДПС, при това в нарушение на законите, какъвто е не само случаят с морските му сараи.

Точно това се опитваме и ние – да превърнем „Росенец“ в лакмус на именно това положение на нещата в държавата. Защото въпросът не е в конкретното пристанище само по себе си. Въпросът е, че този сюжет много добре показва как държавата, която през последните 10 години формално се управлява от ГЕРБ, обслужва Доган, все едно той е нейният реален господар. По същия начин стоят нещата с ТЕЦ „Варна“, с удълбочаването на плавателните канали във варненското пристанище пак в полза на Доган – все теми, с които ние сме се занимавали и ще продължим да се занимаваме.

Конференцията на ДПС, на която Ахмед Доган беше заплашен с пистолет, прие специален член – 9А в Устава на Движението, който регламентира правата на почетния председател, а действащият всъщност се явява негова функция. Като юрист познавате ли друг такъв прецедент в политическа партия и всъщност Доган като почетен председател не е ли в ролята на Кръстника?

Напълно сте права. Тази роля не следва от никакви формални нормативни основания. Нарекох Доган „почетен председател на задкулисието в България“, защото той е най-ярката демонстрация, че в държавата ни човек може да няма никакъв политически и юридически статут и въпреки това да концентрира огромна власт. Тя може да принуди едно управление, което номинално заявява, че на изборите се явява срещу теб, да те обслужва така, все едно неговите институции са ти личен персонал. В личността на Доган и в неговия статут се вижда на практика, че центърът на властта в България е изместен от публичния процес към една сенчеста територия. А в нея един кръг хора на фамилен принцип вземат решения какво да правят с нас, с нашите пари, с нашите данъци.

Имате ли отговор на въпроса защо при лятната акция за защита на Доган и резиденцията му в „Росенец“ докараха от другия край на България автобуси с помаци от Пирин и Родопите, когато ДПС в Бургаска област има над 2000 души членска маса?

Честно казано, не съм се замислял и нямам отговор на този въпрос, но при всички положения беше грешка, защото хората останаха шокирани от това, което видяха. Макар сюжетът „Росенец“ да не беше нов за медиите и те да бяха показвали сараите от по-далечно разстояние, всъщност тези хора не знаеха, че техният скромен философ и почетен председател д-р Ахмед Доган живее в просташки разкош и тъне в такова необяснимо богатство. Затова мисля, че този шок нанесе удар върху подкрепата за ДПС, чийто ефект тепърва предстои да видим.

Иначе сцената, която беше аранжирана там, имаше за цел да създаде една нова „Катуница“ ­– и това са думи на Мустафа Карадайъ. Идеята беше да се съберат на едно много тясно място и в голяма жега българи, от едната страна, а от другата – представители на мюсюлманското малцинство, емоцията да ескалира и да се стигне до конфронтация. Всичко това беше организирано с помощта на българската полиция, ръководена непосредствено от човек, който после беше направен министър на вътрешните работи. Това фактически беше една незаконна операция на жандармерията в нарушение на Наказателния кодекс, защото имаше за цел да създаде предпоставки за етническо напрежение.

И на този фон, когато хората, които бяха насъсквани да се противопоставят, се събраха на плажа и влязоха в контакт едни с други, не възникна никакво напрежение. Така че дори да е имало такива планове, те се провалиха. Защото накрая хората пяха заедно химна, обединени от идеята за една законност за всички в тази страна.

Не е ли време, вместо да се повтарят отново и отново неуспешните опити за създаване на алтернативна етническа партия в България, политически формации като „Демократична България“ да се отворят за българските турци и помаци? В противен случай те ще бъдат принудени да продължат да гласуват за ДПС и агентите на ДС в листите му, за да бъдат политически представени…

Време е и ние отправяме послание за това, че сме готови. Но не през някоя формация, която желае да влезе в конкуренция с ДПС за статута на друг монополист на етническия вот, макар и в някаква временна коалиция с нас, а напротив – редом с българските граждани, независимо от своя произход, да участват в политическия процес. Трябва да покажем, че в България няма нужда от гета. Така че ние сме готови и мога да кажа, че работим за това. Въпросът е до каква степен тези общности са готови да се откажат от своите лидери и техните претенции да ги представляват.

За тази идея е необходима волята и на останалите партии, дори и тези на статуквото. В противен случай българските турци и мюсюлмани ще останат в политическото гето на ДПС. Както няма да успеем с интеграцията на ромите, докато те продължават да живеят в гета…

Напълно съм съгласен с Вас и моят призив е към всички лидери на такива формации, които в момента сензационно представляват тези избиратели – да не се опитват да изместят Доган от неговата роля на монополист на етническия вот. „Демократична България“ е готова да отвори своите листи и структури за дългосрочно сътрудничество и интеграция. Въпросът е дали хората, които в момента представляват политически тази общност, са готови да станат мост за този процес, или просто искат да се наместят в ролята на Доган.

Ще продължи ли Делян Пеевски да организира изборите в ДПС като търговска сделка, както през последните години? И очаквате ли в кампанията да бъде хвърлен огромен паричен ресурс за купуване на гласове?

Мисля, че нищо няма да се промени, докато в парламента няма мнозинство от всички опозиционни формации, които да имат готовност да започнат разграждането на тази икономическа и властова империя тухла по тухла, защото тя има своята конструкция.

Нито Борисов, нито Пеевски, нито Доган ще се откажат сами от своята власт. Естествено, колкото по-сериозна е заплахата за тях, толкова по-крайни ще бъдат те. И никой не бива да си прави илюзии, че ако не бъдат конфронтирани, може да се постигне някакъв успех в битката срещу тяхната империя. Напротив, те правят още от същото, с още по-голяма сила и докогато може. Но дори и някога Делян Пеевски да бъде отстранен, ако не бъдат сменени структурите на властта, на негово място ще бъде назначен друг. В момента обаче той е непоклатим и всякакви схеми и новини за неговото оттегляне са силно преувеличени.

Заглавна снимка: Христо Иванов на антиправителствен протест в София, 3 септември 2020 г. © Ивайло Мирчев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.