Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/shte-se-sglobyavat-li-koy-e-na-hod/

ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС търсят път едни към други, въпросът е на каква цена, след като политиците се изчерпаха откъм оскърбления, а анализаторите – откъм метафори. И двете коалиции сигнализират, че са готови да продължат преговорите помежду си въпреки „счупеното доверие“, констатирано от премиера в оставка Николай Денков (ПП) в Брюксел, където е за Европейския съвет. 

От Брюксел дойде и публично насърчение към властите в София да продължат с усилията за съставяне на кабинет. За първи път България беше спомената в изявление, прието на срещата на върха на страните от еврозоната.

Приветстваме постигнатия напредък от България по пътя ѝ към приемането на еврото и я насърчаваме да продължи усилията си до изпълнението на всички критерии за конвергенция.

В „превод“ това означава, че редовен кабинет ще продължи тези усилия, така че от 1 януари 2025 г. България да приеме еврото. Предупреждението, че политическата нестабилност ще попречи, се чете между редовете.

В последната седмица отношенията между двете политически сили, управлявали 9 месеца чрез общ кабинет, рязко се изостриха. Въпреки договорената през май миналата година ротация, ПП–ДБ вече не приемат Габриел за премиер, след като тя еднолично внесе при президента изпълнен първи мандат със списък на несъгласувани с тях министри. ГЕРБ пък настоява за смяна на министъра на финансите Асен Василев, който обяви, че действайки през главата им, Габриел е провалила шанса за кабинет с първия мандат. И я нарече „най-новото и най-красивото лице на мафията в България“. (Без да уточнява кого определя като „мафия“.)

Кой ще мигне пръв

Ротацията на премиерския пост между Денков (ПП) и Мария Габриел (ГЕРБ) засече заради споровете за конкретни министерства, механизма за назначения в регулатори и контролни органи, сроковете за реформи на службите, промените в Закона за съдебната власт, отпадането на следствената тайна. И мястото на ДПС в цялата схема. Ако досега съвместното управление се основаваше на кратка декларация с шест основни приоритета и програма за 18 месеца, предизвикателствата вече са много по-големи и начертани в едно така и неподписано споразумение. Предстоят смени на повече от 110 високи позиции и амбиции за осъществяване на съдебната реформа. В случай че ПП–ДБ и ГЕРБ не се разберат за управленски съюз, доминацията на ГЕРБ и ДПС се запазва неизвестно докога. 

След задочните разговори тази седмица през телевизии и пресконференции, съпроводени с ултиматуми за крайни срокове и подкани за извинения, дойде ред и на декларациите. „Вие сте на ход – се обърнаха ПП–ДБ в декларация към партията на Бойко Борисов, – поемете отговорност за действията си и предложете конкретен план, адекватен на кризата, която създадохте.“

Ние оставаме отговорни към съдбата на страната и готови да споделим отговорността за общо управление. Това може да стане само при възстановяване на формулата на доверие и гарантиране на реалната реализация на реформите. Това може да стане само със споделен екип… 

„Вие сте на ход“, отвърнаха пак с декларация от ГЕРБ.

Поемете отговорност за действията на Асен Василев, разграничете се от него и нека заедно изработим план, адекватен на кризата, която умишлено създавате и към момента.

 „Що не се уууважа’ате?“ 

Откъм ПП–ДБ вече се чуват гласове, че първият мандат е пропилян, но преговорите ще продължат и правителство в 49-тия парламент отново ще има. Изглежда, смятат, че отново могат да реализират кабинет със своя втори мандат въпреки категоричната заявка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че няма да подкрепят такъв вариант. Съпредседателят на ПП Асен Василев обяви, че първият мандат е изчерпан и гледа към втория.

Президентът Румен Радев вече издаде указа, с който предлага на 49-тото Народно събрание да избере за премиер кандидата, излъчен от най-голямата парламентарна група – на ГЕРБ–СДС, и предложеното от него правителство. Кога обаче тази точка ще влезе в дневния ред, зависи от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ). А той не бърза. Докато точката все още не е в дневния ред, кандидатът за министър-председател може да прави промени в състава на правителството, обявено при президента; може дори да го подмени цялото. Практически мандатът може да си стои внесен неограничено време, тъй като Конституцията не предвижда срок. 

Едва ли лидерът на ГЕРБ е вярвал, че ПП–ДБ безпрекословно ще се подчини и съгласи с едностранното (му) решение за състава на кабинета, представен от Габриел. Скандалът беше неизбежен, а значи и предопределен. Вероятно Борисов е пресметнал, че при една нова ескалация на напрежението ще постигне по-лесно целите си за конкретни назначения, жертвайки дори репутацията на европейското лице на партията си. Пестеливата информация, изпусната и от двете страни, показва, че са били близо до постигане на съгласие за много от назначенията. Например дори и да бъде свален министърът на енергетиката Румен Радев и мястото му да заеме Жечо Станков, Радев щял да оглави Българския енергиен холдинг (БЕХ). 

Сега мишена отново е Асен Василев, за когото ПП–ДБ няма да приемат да напусне Министерството на финансите. Следователно ГЕРБ и ДПС, присъединили се в атаката, могат да поискат друго в замяна. Няма свян в политиката, когато се разпределя власт. За да засилят натиска, ГЕРБ и ДПС обединиха всички политически сили в парламента (без ПП–ДБ, разбира се) срещу Василев, гласувайки до 31 март министърът на финансите в оставка да покрие 1 млрд. лв. дефицит в енергетиката. 

Точката беше вкарана като извънредна с гласовете на ГЕРБ и ДПС и така Асен Василев разполага с по-малко от десет дни, за да разреши ликвидните проблеми на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. (Фондът беше създаден през юли 2015 г., за да покрива разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на ток по преференциални цени.) Парламентарното решение е и предупредителен знак от мафията към Василев и ПП–ДБ – нещо като увита във вестник мъртва риба или куршум в плик.

Моралът – начин на употреба

Употребата на морала от българския политически елит е омерзителна. Бойко Борисов, който се е разделял с политически съратници при най-малкия признак за имиджова щета, унизи Мария Габриел. Няма съмнение, че тя не би се решила да представи папката с имената на министрите, ако не ѝ беше наредено. Сега същият Борисов иска извинение от Василев, задето е обидил Габриел, въпреки че публичното унижение, на което я подложи собствената ѝ партия, е много по-голямо. Асен Василев се извини на Мария Габриел в качеството ѝ на жена, което беше още една обида за нея поради явния сексизъм на посланието. Нима самият Василев не управлява със същата тази мафия, за която твърди, че е зад Габриел?

Дългото мълчание на ГЕРБ и ПП–ДБ след публикуваните декларации означава, че зад кулисите и извън обективите някаква комуникация тече и най-късно през уикенда решение ще бъде обявено. При едни нови предсрочни парламентарни избори кампанията няма да е лесна за ПП–ДБ – няма как да нахъсват избиратели с „изчегъртване“ на ГЕРБ, с изваждане на ДПС, след като няма на кого друг да разчитат за партньорство. За ГЕРБ ситуацията няма да е така усложнена.

Петъчният парламентарен ден мина без внесен отказ от позицията на кандидатката за премиер на ГЕРБ Мария Габриел. Министър-председателят в оставка Денков пък предупреди от Брюксел партньорите си в управлението да не внасят за гласуване само премиера без състав на правителството. Изглежда, че са го послушали. Съгласно Решение №20 на Конституционния съд от 1992 г. най-напред парламентът избира министър-председателя, а със следващо решение – и състава на правителството. Но какъвто и да е редът за гласуване, ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС трябва да са постигнали разбирателство за сглобяване 2.0. Коалиция едва ли ще се получи, а изразените в първоначалните документи намерения и от двете политически сили за пълен мандат също няма да се реализират. Най-вероятно ще се опитат да изкарат тази година, за да изберат перманентната власт. 

После – предсрочни избори и този път може и да се получи коалиция. Едва ли като тази в Германия и нейните над 800 страници коалиционно споразумение, публично известно, но не и сглобка по балкански.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zashto-gerb-iska-tochno-tezi-shest-ministerstva/

„… изглежда като коалиционно, но ние ще казваме, че е само Мария Габриел“, казва съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в записа от Националния съвет на партията в края на май миналата година. Партийният елит обсъжда бъдещия управленски формат между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Десет месеца по-късно двете политически сили преговарят за коалиционен кабинет – все едно как ще го нарекат – с първия мандат на ГЕРБ–СДС, начело на който по силата на договорената ротация е Мария Габриел.

На 25 март Габриел ще занесе в Президентството папка с имената на министрите и засега единствено сигурното е, че сред тях ще са Николай Денков (като вицепремиер), Асен Василев (на финансите), Калин Стоянов (на вътрешните работи) и Андрей Цеков (на регионалното развитие и благоустройството). Дотогава ПП–ДБ и ГЕРБ, преговарящи за състава на бъдещия кабинет, за механизма за назначения и за мястото на ДПС в разпределението на властта, ще са приключили разговорите. 

След първоначалното затишие в медиите започнаха да се появяват съобщения за кои министерски кресла претендира партията на Бойко Борисов. Общото кратно между публикациите на „24 часа“, „Клуб Z“ и „Капитал“ са шестте министерства – външното, на енергетиката, на отбраната, на земеделието, на иновациите и на околната среда. Почти всички те управляват европейски програми за милиарди – с изключение на МВнР, което се оказа въпрос на престиж и трамплин към позиция в международна институция за Габриел. 

Апетитите за енергетиката

Министерството на енергетиката (МЕ) и държавните предприятия и дружества под неговата опека са притегателни за всяка власт и в контекста на енергийната трансформация тези апетити нарастват в геометрична прогресия. А при разпределението и управлението на средствата в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) енергетиката няма равна. 

1,6 милиарда лева по ПВУ са за изграждане на инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия с 6000 МВт/ч използваем енергиен капацитет – в близост до мощности за възобновяема енергия (ветрогенератори, фотоволтаици, ВЕЦ, геотермална енергия и др.). Над 343 млн. лв. са безвъзмездни средства за централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници; 179 млн. лв. – за енергийно ефективно улично осветление; 240 млн. лв. – за домакинства, които ще поставят слънчеви инсталации за битова гореща вода и фотоволтаични системи до 10 кВп, включително системи за съхранение на електрическа енергия; 139,6 млн. лв. – за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Под контрола на МЕ е и друг огромен ресурс – отговорността за териториалните планове на трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил за общо 1,1 млрд. евро (близо 2,2 млрд. лв.) и инвестиционните предложения за бизнеси. 

Наред с това, съгласно приета наскоро законова промяна, и министърът на енергетиката вече ще дава становище за промяна на предназначението на земеделска земя с площ над 50 дка, когато върху нея ще се изграждат мощности за производство на възобновяема енергия. Това означава, че без министерски подпис нито един голям проект за зелена енергия няма да види бял свят. 

ГЕРБ бездруго контролира държавната енергетика – правителството на премиера в оставка Николай Денков възстанови на поста изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и назначи за шеф на АЕЦ „Козлодуй“ друг стар кадър на партията на Борисов – Валентин Николов. Друг енергиен шеф от времето на ГЕРБ – Петьо Иванов, оглави дружеството, което ще строи новите ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Кой ще има думата в земеделието?

Независимо как се казва министърът, ДПС винаги е имало контрол върху Министерството на земеделието и храните, в което също са съсредоточени значими ресурси. 

За периода 2023–2027 г. Европейският съюз осигурява почти 2,6 млрд. лв. чрез различни програми, а още 335 млн. лв. предоставя държавният бюджет. От тези около 3 млрд. лв. над 590 млн. се предоставят безвъзмездно за проекти в областта на земеделието и животновъдството. 

Името, спрягано за министър на земеделието, е на Георги Тахов, чиято кариера на попрището на държавните служби започва при кабинета „Орешарски“ – управлението на БСП и ДПС. Тогава той става началник на НАП – Пловдив, а служебният кабинет на президента го постави начело и на ДФ „Земеделие“.

Най-могъщият министър

Министерството на околната среда и водите управлява средствата по програма „Околна среда“ (2021–2027 г.), които надхвърлят 3,6 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Близо една трета от тези средства са предвидени за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, Софийска област, Търговище, Хасково и Добрич. Това означава обществени поръчки за харчене на около 1,4 млрд. лв. Без София, в останалите центрове кметовете са от ГЕРБ, в Добрич – от коалиционния партньор на Борисов СДС.

Проекти, свързани с околната среда, се финансират и от Програмата за развитие на селските райони, както и от ПУДООС. Министърът на околната среда и водите обаче е по-силен от премиера – законът му дава право да спре и пусне всяко производство. Така екоминистърът в кабинета на тройната коалиция Джевдет Чакъров, настоящ съпредседател на ДПС, не одобри доклада за ОВОС на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ за разширение на добива им в златната мина „Челопеч“. Наред с това бавеше свикването на Висш експертен екологичен съвет, който да разгледа доклада за ОВОС за находището „Ада тепе“ в Крумовград, и така блокираше инвестиционните планове на компанията.

Вече действа скрининг за чуждите инвестиции 

Министерството на иновациите и растежа управлява две европейски програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021–2027) с бюджет от близо 3 млрд. лв. и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (2021–2027) с бюджет от 2,14 млрд. лв.

В мандата на бъдещия премиер Мария Габриел започва да действа скринингът на преките чуждестранни инвестиции в България – в съответствие с европейски регламент, за да не се допуска т.нар. корозивен капитал в стратегически сектори. През март влязоха в сила промените за скрининг на чуждестранните инвестиции, предложени от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция по Глобалния закон „Магнитски“. По силата на закона към Министерския съвет се създава междуведомствен съвет с представители на осем министерства и на спецслужбите, който ще разглежда всяка чуждестранна инвестиция над 2 млн. евро и съответно ще я разрешава или ще я отказва.

ГЕРБ настояват да получат и министерството на отбраната (МО)

Критикуваният и от свои, и от чужди министър Тодор Тагарев обаче може и да запази поста си. Причината е до голяма степен имиджова – ако партията на Борисов получи и МО, символ на евроатлантизма, какво остава за ПП–ДБ? 

Но освен това военното министерство движи големи проекти за модернизация на армията. Приоритетните проекти до 2026 г. са десет, сред които придобиване на 8 Ф-16 Блок 70 за доизграждане на изтребителна авиационна ескадрила; придобиване на нови трикоординатни радари и др. Именно поръчката за радарите, за която са предвидени 400 млн. лв., повлия на искането за смяната му. Критиката към него е, че не е изискал подобрение на офертата на френската компания „Талес“, но настояваше правителството на Денков да одобри бързо сделката.

В периода 2026–2032 г. за българската армия са предвидени други три големи проекта – специални бронирани инженерни машини за батальонните бойни групи, тактически комуникационно-информационни системи и ракетни катери за повишаване на способностите на военноморските сили. Необходимите за всичките 13 проекта средства са 6,6 млрд. лв.

Небалансирано

Ако тези промени в кабинета се осъществят, ПП–ДБ ще имат твърде малко позиции, макар че запазват Министерството на финансите. Ще се наложи да запазят проблемното Министерство на здравеопазването, което никой от партньорите не иска, бъдещото Министерство на европейското развитие, което ще бъде създадено за Николай Денков, за тях е и Министерството на правосъдието. 

Предвид разкритията, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е бил номинация на ГЕРБ, балансът на силите рязко се променя. Засега е ясно, че процедурите за избор на нов състав на регулатори и контролни органи няма да стартират веднага. Процедурите по номиниране и проверки за интегритет ще отнемат дълго време, а през май предстои и кампания за евроизборите. Разбира се, за ГЕРБ и ДПС подобно бавене е добре дошло – ще продължи да управлява тяхната гарнитура. Тяхната сглобка се оказа трайна, а на ПП–ДБ и ГЕРБ все така изглежда като коалиция.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmi-mart-den-purvi/

Вредно за държавата е, ако на всеки 9 месеца политиката започва да клокочи за ново споразумяване между управляващите партии заради разпределение на властови позиции. В края на първия 9-месечен период едната от коалициите – ПП–ДБ, предложи да се надгради съюза, известен по занаятчийски като „сглобка“, до меморандум. Партньорът ѝ ГЕРБ-СДС предлага да се надгради до коалиционно споразумение. 

Несъмнено ще си стиснат ръцете накрая, тъй като и двете страни разглеждат съвместната си работа в хоризонта на пълен мандат, декларират, че не искат предсрочни избори, а няма да търсят и други коалиционни партньори. Наличните като БСП и „Възраждане“ са неприемливи за заявилите се  евроатлантици. Въпросите са кога и как ще бъде скрепен документално съюзът – ще бъдат ли заложени реформи на основни системи, или ще се ограничат до механизма за назначения, изобщо ще се стигне ли до кооперативно равновесие, от което (и) обществото да има известни ползи. 

Двете политически сили формират обикновено мнозинство от 132 депутати – ГЕРБ–СДС с 69, а ПП–ДБ – 63. С 36-те на Движението за права и свободи надхвърлят прага от 160 гласа за избор на членове на регулаторите, който записаха в Конституцията. Със същото това квалифицирано мнозинство приеха промените в основния закон.

Между два есемеса

В настоящата ситуация политиката се люшка между есемеси и телефонни разговори на политици, пресичани от арогантни изблици на други политици, чиято политическа сила е в конкубинат с управляващите две. Съпредседателят на ПП Кирил Петков писал есемес на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Борисов звънял на съпредседателя на ДБ Христо Иванов и така нататък…

Единственото сигурно е, че на 6 март премиерът Николай Денков ще подаде оставка. Но както се разбра от изявление на Борисов, не е ясно кога точката ще влезе в дневния ред на Народното събрание. Председател на 49-тия парламент все още е Росен Желязков (ГЕРБ), тъй като смяната му със съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов е част от ротацията.

Понеже те (ПП–ДБ, б.а.) са много голямо ръководство, нашият документ ще се мъчим да е съвършен и точен, но тогава ще го предоставим на колегите за обсъждане. Никой не ни е забил датата 6 март. Денков си дава оставката, но както каза Христо Иванов, до април имаме време. След това обсъждаме с ПП. Крайният срок за разбирателство е два месеца преди евроизборите.

За България като най-вероятна дата за евроизборите се очертава 9 юни – тоест 9 април е последната възможна дата за разбирателство. На 5 март ГЕРБ ще представи проекта на партията за коалиционно споразумение, на 6-ти ще го представи на коалиционните партньори, следва конгрес на Европейската народна партия. На 8-ми Денков и Габриел ще са привършили оценките на министрите и ако сме се разбрали, вървим напред, ако ли не – гласуваме оставката на Денков и кабинета и отиваме на избори, каза Бойко Борисов. 

ПП–ДБ пък не са готови да подпишат коалиционно споразумение, преди да са изминали 9-те месеца управление с премиер Мария Габриел, за да видят какво ще се случи, и едва тогава да продължат напред. Съпредседателят на ПП Кирил Петков не иска да коментира „никакви математики“, но иска да види възможно най-бързо предложението на ГЕРБ и да започнат разговори.  

Да видим какво предлагат в съдебната реформа, за регулаторите, за Пепи Еврото и Нотариуса. Ако тази държава се управляваше само от министри, щеше да е процъфтяла. Тази държава се управлява от нереформирани специални служби и регулатори. Управлява се от нереформиран ВСС, който, като му натиснеш enter, гласува с един глас. Нека не отвличаме темата с разпределянето на министрите.

И въпреки че управляват заедно от 9 месеца и са във „фактическо съжителство“, от ПП–ДБ още не искат да произнесат думата „коалиция“. Ако се стигне до коалиционно споразумение обаче, ГЕРБ–СДС ще настояват за разпределение съобразно електоралната тежест, както обясни Борисов.

Първо почваме с министрите – договаряме се с тях пропорционално според електоралната тежест, изразена през депутатите в парламента. Защото сега се оказа, че ДБ имат три министерства – правосъдие, здравеопазване и туризъм. Аз ще предложа на Кирил Петков, докато готвим всичко това, още сега да започнем с КЗК, защото това му вади очите, и регулаторите, които са със 121 гласа, и след това тези, които са със 160 гласа.

По-рано Кирил Петков обяви, че 50 на 50 назначения в регулаторите гарантират взаимен контрол с ГЕРБ (меморандумът предвижда, че номинациите на двете политически сили се обсъждат и одобряват заедно без плаващи мнозинства). Но неговата политическа сила не допуска преговори за позиции в изпълнителната власт, преди да започне и да приключи процесът по избор на членове на регулаторите, на ВСС, на службите и на антикорупционната комисия. От ГЕРБ и ДПС обаче не смятат, че службите трябва да се пипат – работели добре, ловели шпиони. Е, не като във Великобритания, но преди изобщо не се и случваше.

Кога и какво се подписва

Кога ще се подпише „брачното свидетелство“ е съществен за участниците в преговорите въпрос. ПП–ДБ настояват да се случи след най-важните избори – на ръководство на антикорупционната комисия, Висшия прокурорски съвет, ключови регулатори начело с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докато ГЕРБ–СДС отрано искат да е бетонирано съгласието до края на мандата и бавят, както могат. Офертата им за коалиционно споразумение е твърде амбициозна – или е отрано написано, или е принципно съгласие за приоритети и назначения, без каквито и да било сериозни реформи. Според Борисов обаче в него ще бъде описано всичко – за регулаторите, за съдебната система и за министрите.

Целият този шум по технологиите на политическата смяна върви паралелно с разкритията за мръсните поръчки в българското правосъдие и изпълнението им от кръговете на Петьо Петров – Еврото, който е в неизвестност, и на Мартин Божанов – Нотариуса, който беше убит. Бившата районна прокурорка на София Невена Зартова не спира да говори, четиримата ѝ заместници – и те. Отново разказаха за рекета Ивайла Бакалова и мъжът ѝ Веселин Денков – този път не пред Антикорупционния фонд, а пред временната парламентарна комисия. Освен репресии като следене, подслушване, проверки на бизнеса им от страна на НАП, която се отчита на спецпрокуратурата какви ревизии прави, Бакалова каза онова, което трудно се изрича.

Прокуратурата е изключително обвързана политически и това го видяхме и при „Барселонагейт“. Всичко това вие го знаете много добре и аз не ви казвам нещо ново. Ако очаквате от мен да си мълча и да ви казвам, че Мартин Нотариуса е най-голямото зло в съдебната система и вече го няма, не мога да ви го кажа. Мартин Божанов беше един изпълнител, който хора от по-високите етажи ползваха за поръчки, и той си изкарваше парите покрай тези неща.

Разкритията за участия на висши прокурори, адвокати и някои съдии в порочни схеми зачестиха и гражданите едва ли ще запомнят имената и аферите. Затова пък затвърждават възприятието си, че съдебната система е нещо много, много мръсно, а мръсотията е потулвана благодарение на чадър от политици и институции, пълни с посочени от ГЕРБ и ДПС кадри. 

Но и настоящите усилия не стигат, за да се свали чадърът над Нотариуса. Депутатката от ПП–ДБ Антоанета Цонева поиска разсекретяване на информацията бил ли е Божанов секретен сътрудник на МВР, тъй като от МВР отказват да отговорят – била класифицирана. Но според колегата ѝ Ивайло Мирчев вече навсякъде се знае, че Божанов е бил сътрудник на Трето РПУ в София. 

„Ако не положите усилия, ще има още мартинбожановци в тази система“, каза Ивайла Бакалова при изслушването си от временната парламентарна комисия. Кого ще изслушват депутатите на следващото заседание, така и не стана ясно. Може да накарат МВР да се размърда или да поканят политици от собствените си редици, ако не са заети да пишат коалиционно споразумение.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/dzentulmenite-s-kusmet-rotatsiyata-produlzhava/

Мюретата са част от политическата игра. Когато общественото внимание и енергия упорито биват насочвани към конкретна тема, обикновено става въпрос за договаряне далеч от камерите – и за съвсем друго. Ето че технологията на ротацията на премиера на ПП–ДБ акад. Николай Денков с настоящата вицепремиерка Мария Габриел от ГЕРБ измести темата за смените на министри и далеч по-важната – за механизма за номинации за членове на регулаторите. 

След като е налице желанието на съдружниците в управлението то да продължи, значи ротацията ще се осъществи. Останалото е несъществено от гледна точка на обществения интерес.

Смяна през март ще има, правителството с премиер Мария Габриел ще е с мандата на ГЕРБ–СДС. Двама-трима министри ще бъдат сменени. Асен Василев остава министър на финансите, вероятно ще е и вицепремиер. Под въпрос е дали настоящият министър-председател акад. Николай Денков ще е вицепремиер – освен министър на образованието и науката. Наред с това ще се състои и смяната на председателя на 49-тото НС Росен Желязков от ГЕРБ с Никола Минчев от „Продължаваме промяната“.

Можеше да е другояче

Всичко можеше да е по-честно и обществено приемливо, ако беше подписано коалиционно споразумение, където фигурира и механизмът на ротация, както го направиха в Румъния Националнолибералната и Социалдемократическата партия, със срок до провеждането на следващите редовни парламентарни избори. (Третият партньор, подписал споразумението – Демократичният съюз на унгарците в Румъния, напусна коалицията.) Документът предвижда ротация на премиера и размяна на няколко министерства между двете партии. Но в България ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС заложиха на джентълменска дума, упорито избягвайки да подпишат документ, легитимиращ партньорството им. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов искаше коалиционно споразумение. От ПП–ДБ упорстваха за някакъв Механизъм за гарантиране на реформаторската програма на правителството, първа точка в който отново бяха назначенията в регулаторите. Нито едното бе възприето, нито другото, но след като управленският съюз укрепва, „коалиция“ звучи далеч по-добре от обидното „сглобка“ или ироничното „не-коалиция“. А и внася известна прозрачност. 

Бездруго вече няма защо да се крият. 

Но пък заради ДПС „узаконяването“ на връзката става някак… комплицирано – хем за управление са се разбрали две коалиции, хем управляващото мнозинство в действителност е на три крака.

Черно на бяло – ДПС го няма, но е във властта

Какво имаме дотук? Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС от май миналата година, в която са записани няколко принципа освен известните цели за Шенген и еврозоната. Ротация „за последователни периоди“ от по 9 месеца (с неуточнен брой). Излъчване на правителство с втория мандат. Задължението да бъдат подготвени и приети промени в Конституцията, включително в структурата на прокуратурата и ВСС. „Механизъм за предварително съгласуване между парламентарните групи на номинациите за регулаторните органи, избирани от парламента, с оглед гарантиране на най-добрия подбор на личности с високи професионални и морални качества.“ 

В края на първата и началото на новата „бременност“ с власт такъв механизъм още не е подготвен или поне не е обществено известен, и то в годината, в която предстои обновяването на регулаторите и на съдебните кадровици. 

Налице е и управленска програма на правителството „Денков–Габриел“ от 146 страници плюс законодателни приоритети. Стоп. Законодателните приоритети, обявени през септември миналата година, са договорени обаче не само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, но и с участието на ДПС. Конституционните промени бяха приети и с гласовете на Движението, което е вкарано и при назначенията в регулаторите. Но въпреки че ДПС са част от конституционното и евроатлантическото мнозинство, изобщо от мнозинството зад правителството, джентълменската дума е само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. 

Логично би било и едно (eвентуално) коалиционно споразумение да е между тях – но къде тогава остава ДПС! Партията на Доган отсъства от декларацията с принципи за управление, където фигурира механизмът за назначения. Допускайки я до квота, двете коалиции в действителност нарушават декларирани принципи, качвайки на автостоп третия партньор във властта. 

В ПП–ДБ не обичат думата „квота“, убеждавайки, че ще се излъчват безспорни професионалисти с обществена подкрепа и доверие. Някак трудно е за вярване при повече от десетилетие негативна селекция в съдебната система, констатирана от експерти и анализатори и целенасочено осъществявана от ГЕРБ и ДПС къде с помощта, къде с мълчаливото съгласие на БСП. Първо, че отнякъде ще се изнамерят такива кадри, второ – че ще бъдат допуснати в системата. 

Вторият кабинет – с мандата на първите

Този път се очаква правителството, което ще бъде гласувано през март, да е с мандата на ГЕРБ–СДС – политическата сила, първа на парламентарните избори на 2 април. И Борисов, и премиерът Николай Денков отбелязаха, че така ротацията на премиерите ще е най-лесна. Това е и компенсация за ГЕРБ, които отказаха първия мандат след вота, за да се сглоби кабинет с втория – на ПП–ДБ. Сега, в четвъртия триместър управление, получават и своето правителство. 

В крайна сметка няма значение кой е носителят на мандата, след като има зад гърба си същото мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС, и това мнозинство ще диктува какво да се приеме и какво да се отхвърли. 

Включването на ДПС помогна за приемане на конституционните промени. Но се оказа най-удобно за ГЕРБ. Двете политически сили често се обединяваха, проваляйки достатъчно смислени предложения, за да защитят свои бизнес интереси. Например изобщо отхвърлиха каквито и да било промени при търговете за онколекарства и така беше запазена досегашната практика НЗОК да плаща на различните болници лекарства с до 20 пъти разлика в цените. 

Отрязаха предложението и частните болници да обявяват обществени поръчки, защото настоящата ситуация води до същото – оскъпяване на едни и същи лекарства, тъй като повечето частни лечебни заведения имат свои дистрибуторски фирми, а НЗОК плаща и на едните, и на другите с обществен ресурс. А в самото начало при разпределянето на парламентарните комисии ГЕРБ отстъпиха част от своите председателски места на ДПС.

Тандемът ГЕРБ–ДПС има отработено стиковане и в тройното мнозинство представлява един друг политически сбор, на който допреди година се противопоставяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. 

Технологията не е тайна

Технологията за ротацията е като при оставка на правителството и преди дни конституционалисти обясниха как ще се случи. Премиерът подава оставка, което означава оставка и на правителството, и започва въртележката с мандатите. Президентът връчва мандата на лице, посочено от ГЕРБ–СДС, в случая Мария Габриел, и следват номинациите на министрите. До началото на март обаче трите политически сили – да, и ДПС също – ще трябва да се разберат кои министри да бъдат сменени и кои ще са новите персони за тези овакантени позиции. 

Но на първо време в дневния ред на парламента и управляващото мнозинство е изборът на двама конституционни съдии, забавен повече от две години. Според сайта Lex.bg най-спряганите имена са на проф. Екатерина Михайлова и на настоящия правосъден министър доц. Атанас Славов.

Така че коалицията ще продължи да управлява и през 2024 г. Само някакъв черен лебед би попречил на второто 9-месечие. Но понякога и черните лебеди са мюрета.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiyata-potegli-zhegata-mina/

Ако наличието на бюджет, правителство и управленска програма са признаци за политическа нормалност, то значи България се нормализира. Летният политически сезон приключи с оптимизъм за бъдещето на ротацията между първите две политически сили – проводниците на нормалността. Първото съвместно изявление тази седмица на лидерите на управляващия съюз – Кирил Петков (ПП), Христо Иванов (ДБ) и Бойко Борисов (ГЕРБ), режисирано и напътствано от последния, даде заявка за общо бъдеще, по-силно от управленска програма.

Со кротце, со благо

Борисов посочи Иванов като „водач“ за съдебната реформа, когото ще следват, и „писмовния човек“, който ще подготви и предложи механизма за вземане на общите решения на двете коалиции. Макар този механизъм да беше обещан в пакет с управленската програма, така и не се появи. Пред bTV съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов съобщи, че протокол за вземане на решения ще бъде подписан в началото на идната седмица. Всичко е уточнено, каза той. Но и без него управляващите се справят нелошо с вземането на решения – бързо се разбраха за ръководството на БНБ, опъват си нервите за НЗОК и Сметната палата, но не задълго. И за да прилича коалицията на истинска коалиция, демонстрират несъгласия по някои теми.

Най-прясно манифестираното негодувание беше свързано с бюджета и промените по проекта на финансовия министър Асен Василев, но на финала съществената част от тези промени – повишенията на заплати, бяха запазени, а отпаднаха и текстовете, срещу които протестираше ресторантьорският бранш. Данъкоплатците ще трябва да осигурят над 400 млн. лв. за повишени заплати, с които депутатите обремениха разходите, над една трета от които са за МВР.

Ревизиран беше първоначалният вариант фирми с 50 и повече души персонал да плащат заплатите само по банков път – запази се за тези със 100 и над 100 наети. В България техният брой е твърде малък. По данни на НСИ от края на 2022 г. в страната функционират общо 412 878 предприятия, от които 383 592, или почти 93%, имат персонал до 9 души, в 4436 работят между 50 и 249 наети, а с повече от 250 са едва 754, сред които телекомите, големите търговски вериги и др., собственост на големи международни компании.

Отпадна предложението на Министерството на финансите ресторантьорите да плащат възнагражденията само по банков път, независимо от броя на работещите. Браншът запази и ниската си ставка по ДДС от 9%, въведена заради пандемията от COVID-19. Асен Василев я защити, че помага за изсветляването на бизнеса, но не представи данни за „аргумента“ си. Парламентът отхвърли т.нар. безплатен обяд – идеята на Василев клиент на заведение да откаже да плати сметката, ако не получи касов бон.

Запазват се енергийните компенсации за бизнеса, здравните заведения, училища и храмове, подпомогнати за м.г. с над 6 млрд. лв. за купуваната от тях електроенергия от свободния пазар. ГЕРБ склониха и 350 млн. евро от оперативни програми, които ще останат неизразходвани, да се прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а оттам – в Министерството на енергетиката, което ще ги внесе в бюджета.

Програма има, механизъм за решения – не

Наесен „не-коалицията“ ще е само ироничен прякор, „сглобката“ – забравен текст от SMS. Правителството публикува програма за управление, съгласувана с ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, и въпреки своите 146 страници документът не е особено амбициозен откъм реформи. Заявеното потвърждава известни от години цели, като еврозоната и Шенген, реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), овладяване на инфлацията и ефективно управление на общински проекти. За изпълнението до края на 2024 г. са вписани множество законопроекти, стратегии, концепции и наредби, част от които са свързани с наваксване заради срокове.

Датата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2025 г., а мащабна разяснителна кампания ще стартира през септември. Законът за въвеждане на еврото е предвиден като последен от необходимите за еврозоната – за април догодина. Според кабинета присъединяването към Шенгенското пространство предстои до края на 2023 г.

В програмата не са предвидени реформи за железниците, нито пък в здравеопазването, където българските граждани продължават да доплащат все повече и повече, но качеството на здравните услуги не се подобрява. Не се предлага и решение за острия недостиг на медицински сестри. И това правителство като други преди него е записало законови промени – със срок до ноември т.г., които да забранят създаване на нови болници „до утвърждаване на нова национална здравна карта“. (Лечебните заведения в България са 341, бюджетът на НЗОК, откъдето се финансират, е близо 7,03 млрд. лв. и по традиция лъвският пай – близо 47%, е предназначен за болниците.) Трудно е за вярване дали ще се случи, тъй като и предишните ограничения са издържали колкото и забраните за строителство по морето. За Националната детска болница обаче е предвидено до февруари 2024 г. да бъде готова техническата спецификация за обществена поръчка за проектирането на комплекса.

Освен предложение за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй със срок декември 2024 г., други големи проекти не са разписани. Като най-амбициозни и детайлно разработени се отличават инициативите в енергетиката и образованието. Кабинетът „Денков–Габриел“ се надява да получи второто плащане по ПВУ през декември, година след първото. Декември е и заложеният срок, в който да представи в Европейската комисия преработения план, свързан с реформата в декарбонизацията на енергийния сектор.

До септември трябва да се проведат преговорите с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ – парламентът поиска да не е на цена, по-ниска от платената, т.е. под 660 млн. евро. Споменати са и ускорен ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, за които се говори повече от година и половина, ефективно управление на енергийния преход на комплекса „Марица-изток“ – за което до момента политическа воля не се намери.

В управленската програма са записани и вече приключили действия, като приемането на бюджета за 2023 г., също и включването на държавата в търсене на нефт и природен газ в Черно море. Идеята е БЕХ да придобие дял от 20% в консорциума на Total и OMV, които търсят въглеводороди в „Блок 1-21 Хан Аспарух“.

До октомври ще бъдат пуснати търгове за изграждане на поне 285 MW капацитет за производство на евтина електроенергия от ВЕИ.

В сферата на образованието се обещава най-сетне да бъде готов, макар и през ноември 2024 г., стандартът за качество в училищното образование. Замислени са и други радикални промени, например въвеждане на тригодишно обучение за придобиване на бакалавърска степен. А до февруари правителството се е задължило да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини. Срокът за новите учебни програми обаче е учебната 2025/2026 г.

Съдебната реформа – сбъдната мечта?

Пред телевизионните камери тази седмица Бойко Борисов обеща мечтата на Христо Иванов за съдебна реформа, която не се е сбъднала преди десет години, да бъде сбъдната сега от „не-коалицията“. Преди десетилетие Иванов беше министър на правосъдието във второто правителство на Борисов, а сглобка на ГЕРБ, ДПС и БСП опраска конституционните промени. Сега е един от лидерите на коалиция, която ги предлага отново в комбинация с други, а Борисов е партньор в управлението.

Основните акценти в проекта за изменение на Конституцията са промяна на датата на националния празник – 24 май; не повече от два мандата на кметовете на общини; разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски съвет, за да се осигури съдебната независимост; намаляване на мандата на главния прокурор и радикално ограничаване на правомощията му – идеята е да бъде само административен ръководител на Върховната касационна прокуратура; въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи; трансформация на статута на служебните кабинети; възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.

ГЕРБ вече обяви, че не подкрепя ограничаването на кметските мандати и настоява за по-голям баланс в правомощията на служебните кабинети.

Засега проектът вдигна пушилка заради предложението, дошло от „Демократична България“ 24 май да стане националният празник на България, което означава, че ще замени 3 март. Целта според депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова е „да вдигнем на конституционно ниво принципите, които изграждат българската държавност“. Някои предложения събудиха недоумението на конституционалисти и известни юристи като адвокат Михаил Екимджиев, който в интервю пред „Сега“ ги определи като националистическа доктрина, идентична с тази на Александър Дугин и Путин.

Чл. 3 от законопроекта гласи:

(1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. (2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети. (3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване. (4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство.

Тези промени обаче тепърва ще се обсъждат, ще се оспорват в Конституционния съд и едва ли ще бъдат приети до края на годината, както беше съобщено. Конституционното мнозинство от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, което се е зарекло да внесе общ проект, едва ли ще бърза. Може и да чака ротацията на акад. Денков с кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел в началото на март. В управленската програма конституционният проект е вписан без срок за изпълнение.

В раздел „Правосъдие“ на управленската програма обаче се откриват други интересни предложения, например Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България. Срокът да види бял свят е ноември, а се подготвя съвместно с Базелския институт за добро управление. До момента всички опити за регулиране на лобизма са удряли на камък, а законодателните идеи в тази посока са идвали все от ДПС.

По отношение на приетия на първо четене и застопорен законопроект за противодействие на корупцията, който предвижда реформа на структурата на КПКОНПИ и създаване на нова антикорупционна комисия с разследващи функции, управляващите чакат препоръки от Брюксел. Иначе проектът няма да стигне до обсъждане за второ гласуване в Комисията по правни въпроси.

Наесен коалицията трябва да започне подготовката на бюджета за 2024 г. и на обещаните законопроекти, а политическите сили – кампаниите си за местни избори. Всичко върви в коловозите на тройно гарантирана нормалност.