Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/contact-tracing-apps-bad-idea/
Напоследък свикнахме, че едва ли не за всеки проблем около нас може да бъде намерено „високотехнологично“ софтуерно решение. Не искам да влизам в непродуктивни дискусии дали ИТ бизнесът прекрачва границите на почтеността, промотирайки се като всемогъщ. Но е факт, че малцина са тези, които признават глупостите, сътворени от същата тази иначе перспективна индустрия. Няма да крия, че като insider, личното ми мнение е, че отдавна са преминати доста граници.
Поредната много опасна идея със съмнителни ползи, но пък безспорни рискове, е проследяването на контактите между хората чрез приложения на „умните“ им телефони. Още по-опасно е, че зад нея застанаха и двете гигантски компании Apple и Google, които в момента притежават 99,5% от пазара на мобилни операционни системи.
Идеята дойде в отговор на очакванията (а не е изключен и политически натиск), че с помощта на технологично проследяване на контактите между хората може да се контролира по-бързо или по-ефективно разпространението на новия коронавирус сред тях. На първо четене една изключително хуманна идея. Проблемът е, че технооптимистите обикновено създават и тестват идеите си в контролирана лабораторна среда. Но когато се окаже, че пусната в реалния живот, същата идея носи повече вреди, отколкото ползи, те свиват рамене и отказват да носят отговорност. Пикльото Зукърбърг е класически пример.
Ползвателите на Android са си по презумпция прецакани, защото благодарение на телефоните си така или иначе отдавна са се превърнали в донори на данни за Google. Ползвателите на iOS досега имаха някакви основания да допускат, че може би водят една идея по-защитено съществуване на уютния остров на Apple. Но след няколко дни (когато излезе iOS 13.5) и те ще трябва да се разделят с тази илюзия. При това „ябълковата“ компания ще го направи по най-свинския възможен начин – забавяйки критична поправка в сигурността, за да я комбинира с новото API за проследяване на контактите в едно обновление. Иначе казано, Apple оставя потребителите си без особен избор, без чиста корекция на пробитата версия 13.4.1.
Какво възнамеряват да направят Apple и Google, при това заедно и съгласувано?
Всъщност те няма да пускат приложения за проследяване на контактите, както масово неправилно се твърди. Това, което ще добавят към операционните си системи, е т.нар. приложен програмен интерфейс (API), който ще може да бъде използван от разработчиците за създаване на приложения. Програмните интерфейси обслужват различни цели – чрез тях програмистите могат да реализират едни или други функционалности в своите приложения, използвайки възможностите на телефона, операционната система или външни услуги. Например могат да „питат“ GPS-а на телефона за географската му локация, да я покажат на картата, да я добавят към снимка, която камерата прави, и други такива неща.
Новият програмен интерфейс е замислен да прави следното: Нали сте обръщали внимание как когато пуснете bluetooth-а на своя телефон (за да закачите слушалките си например), обикновено виждате една купчина други устройства, които са близо до вас в момента? Обикновено bluetooth работи едва до няколко метра. Напоследък той използва пренебрежимо малко енергия от батерията и за удобство е пуснат по подразбиране на повечето съвременни телефони. Е, това стои в основата на идеята да проследяваме разпространението на вируса, причиняващ COVID-19.
Докато се разхождаме с телефоните си, те ще „подслушват“ кои други телефони около нас са в достатъчна близост за достатъчно дълго време и ще си обменят анонимни (или анонимизирани) идентификатори. Тук има две важни думички – едната е анонимни, другата е идентификатори. Чувствате ли иронията в словосъчетанието анонимни идентификатори? Но нека засега останем хладнокръвни и добронамерени към тази идея за спасяване на човечеството с апове.
Та, значи, вие си ходите по улицата или на работа, или другаде, срещате се с някакви хора, и когато вашето телефонче „чуе“ наблизо bluetooth-а на друг телефон, той си записва този факт. Важно е да уточним, че ни обещават, че няма да се записва локацията, телефонния номер или „айфона на Пешо Михайлов“, а вместо това ще запамети само някакво (да кажем) число, което има за цел да съответства на въпросния телефон, и така едновременно имаме следа, но сме анонимизирали притежателя. Телефоните на всички останали около нас, също си водят бележки, че сме се срещали.
Наричаме тези „числа“ анонимизирани идентификатори, защото ако ги погледнем разписани, няма как да разберем кое на чий телефон съответства. Списъците с такива числа се пазят само в телефона, който ги е събрал. Не се изпращат никъде (засега). Това поредно обещание е важен елемент от идеята, което има за цел да ни успокои, че всъщност са взети мерки цялото това нещо да не изглежда толкова страшно, колкото в действителност е. Или поне да не изглежда твърде лесно да се стигне до извода, че Мишо се е срещнал с Мими посреднощ миналата сряда и… нали…
Всъщност Apple и Google „водиха битка“ с нагласите на няколко правителства (вкл. европейски), които искаха тези данни да се изпращат централизирано към някакви национални сървъри и да се споделят (уж само) със здравните служби, но евентуално и с полицията, ако се налага да се издирват хора. Дори само последното е безумно потвърждение по колко тънък лед се движим с напъните да се реализират такива идеи.
Но как използваме това, че телефоните ни знаят с кои други телефони сме били наблизо?
Те ще пазят списъка от идентификатори, с които сме се срещали за някакъв период от време (две седмици). Ако междувременно някой от хората, с които сме били в близост, се разболее или си направи тест, който се окаже положителен, той/тя може да отбележи това чрез своето приложение, а неговият телефонен идентификатор (т.е. онова число) ще бъде обявено за обвързано със заразен човек и разпространено до всички устройства в системата. Така ако останалите телефони открият такъв идентификатор в своя локален списък от последните две седмици, ще алармират притежателите си, че са били в близък контакт с болен или заразен, и ще им препоръчат да си направят тест. Без да им казват кой точно е този контакт, защото не знаят това.
Всичко изглежда като умно и работещо решение, което пък може би наистина би помогнало за по-ефективно и бързо проследяване на пътя на заразата и евентуалното ѝ контролиране, без твърде много да заплашва личната неприкосновеност на хората. И щеше да е така при следните условия:
- ако наистина всичко се случва точно по този начин, както ни го обещават и си го представяме;
- ако можехме да вярваме, че Apple и Google наистина реализират този алгоритъм добронамерено, без никакви неволни или нарочни грешки в реализацията, или скрити функционалности за други цели;
- ако bluetooth технологията нямаше несъвършенства, част от които ще разгледаме след малко;
- ако всички ползватели са добронамерени и коректни, не подават грешна информация или не спестяват такава;
- ако можеше да се вярва на правителствата, че няма да притискат гражданите си да използват системата против тяхното желание… или че няма да притиснат Google и Apple да променят реализацията си в бъдеще;
- ако не съществуваха рискове събирането на други данни (напр. от телекомите) да се комбинира по начин, който да разкрива самоличността на хората;
- ако знаехме повече за механизма на заразяване, който все още е обвит в мъгла от допускания;
- ако…
Разбира се, че е съблазняваща идеята да използваме модерните технологии, за да намерим изход от ситуацията, в която попаднахме. Евентуално да спасим човешки животи и по-бързо да се започне с възстановяване на икономиката на целия свят.
Само че идеята на Google и Apple крие много подводни камъни и рискове, които неутрализират повечето ползи
Основният проблем е свързан с това, че още не знаем колко точно време един заразен човек може да заразява други здрави хора. Нито сме сигурни за началния или крайния момент на този период. Което прави трудно преценяването доколко е вероятно да сме пипнали вируса, ако сме били в непосредствена близост с човек, който се е оказал заразен няколко дни след нашата среща. Учените още не са напълно сигурни и дали заразата се предава чрез повърхности и предмети или само по въздушно-капков път. Предполага се, че трябва да се позастоим около заразен човек, но не знаем колко точно е това време. Също логично е и да е по-вероятно да се заразим в затворено помещение, отколкото на открито, но… все още и за това няма категорично потвърждение.
И на фона на тези неясноти нека добавим несъвършенствата на bluetooth технологията. Можем да правим обосновани допускания за разстоянието между две устройства, които се „чуват“ по bluetooth, съдейки по затихването на сигнала, понеже силата му намалява пропорционално на разстоянието между тях. Само че сигналът затихва различно, ако телефонът е в ръката, в джоба, в дамска чанта или между двете устройства има стена или някаква друга преграда. Това прави опитът да преценим колко близо са две такива устройства в безбройните възможни делнични ситуации доста условен.
В добавка към това, различните устройства ползват различни като качество чипове – т.е. някои ще си общуват по-добре от други. Някои от по-евтините модели понякога пък трудно се „разбират“ със себеподобни. Отново в зависимост от несъвършенствата на конкретни модели някои остават „свързани“ далеч след като това отдавна не е така. Други пък имат нужда от много дълго време да „открият“, че са във връзка.
Всичко това би изкривило изключително много преценката колко точно време и в каква реална близост сме били с телефона на един или друг човек. И не на последно място – няма как чрез bluetooth да преценим дали сме на закрито и открито. А на опашка на открито при спазване на изискваната дистанция от 1,5-2 метра е много вероятно телефоните ви да решат, че сте достатъчно дълго време и достатъчно близо един до друг.
Нека към това да добавим човешкия фактор. Това, че нашият телефон е регистрирал близост с друг, не означава по никакъв начин, че настина самите хора са били наблизо. Простички ситуации, които са напълно реални:
- Домът ви или офисът ви са в непосредствена близост до оживен тротоар или още по-зле – до друг офис или магазин. Почти сигурно е, че телефонът ви, оставен на бюрото или на прозореца, ще регистрира множество други устройства на хора, преминаващи по улицата, пазаруващи в магазина или работещи през една стена от вас в съседния офис, с които обаче вие реално може никога да не сте имали никакъв контакт. Дори да филтрираме твърде краткотрайните взаимодействия (преминаващите по тротоара например), пак остават достатъчно поводи да получите фалшиви предупреждения, че сте били в контакт със заразен. Хайде сега си представете, че живеете в съседство на чакалня пред лекарски кабинет, на баничарница или на местната данъчна служба.
- Имаме и обратната възможна ситуация – куриер ви носи пратка на петия етаж, но си е оставил телефона в буса долу на улицата. Реално имате контакт, особено ако допуснем, че зараза чрез предмети е възможна, но телефоните ви ще пропуснат да регистрират този факт.
Към това нека добавим човешката злонамереност. Какво, мислите, ще възпрепятства някакъв кретен да се разхожда активно насам-натам и да се отбележи след няколко дни като заразен, без това да е вярно? Нищо, разбира се. Само веднъж да го направи, ще провокира фалшива тревожност и ще засили мнозина към самоизолация или тестващи центрове, където не е изключена вероятността да се заразят наистина при евентуална среща с други заразени (или да последва вторична вълна от предупреждения след срещата с техните телефони, които също са били наблизо).
Представяте ли си изживяването, когато един ден се събуждате и на телефона ви изгрява съобщението: „Предупреждаваме ви, че през последните дни сте били в непосредствена близост с човек, който е потвърдил, че е заразен/болен от COVID-19. Съветваме ви да се самоизолирате и/или да се тествате.“ Пожелавам ви спокойни няколко следващи дни… и нощи!
А сега си представете, че това започне да ви се случва през 2-3 дни. Не е изключено – например ако работите на гише в банка, а телефонът ви е бил до вас зад преградата и е насъбрал… „контакти“. Колко пъти ще излезете в неплатен отпуск за самоизолация или ще се тествате? И след колко случая ще започнете да пренебрегвате предупрежденията? А ако точно някое от следващите предупреждения е вярно?
Всъщност при евентуално неблагоприятно развихряне на заразата такава система може да ви подлуди с фалшиви тревоги (окей, може и с истински).
И отново имаме обратния проблем – при непрецизна реализация (а всичко по-горе е изписано, за да обясни, че не е лесно да бъде прецизна) по-опасно от фалшивите тревоги може да е фалшивото спокойствие. Нека не забравяме, че не всички хора ще участват в тази платформа – и не за всички въпросът дали да го направят е свързан единствено с тяхното желание. Някои може и да нямат възможност.
Миналата година излязоха доста оптимистични резултати от проучване, според което 97% от българите имат мобилен телефон, а 74% от тях пък ползват смартфон (доколко го ползват наистина като смартфон, е друга тема). Има един закон на Metcalfe, с който се оценява т.нар. „мрежови ефект“ на една комуникационна мрежа – той гласи, че този ефект е пропорционален на квадрата на броя на свързаните устройства. В резюме от него следва, че дори всички, които имат смартфони, да си инсталират приложението и то да работи перфектно, не можем да достигнем дори до 50-60% от събитията, при които е възможно да е прескочила зараза.
Човешката злонамереност е проблем, но да не забравяме и човешката немарливост. Каква би била мотивацията на някого да признае пред някакво приложение, че е заразен или болен от COVID-19? Грижата за другите? А ако това е свързано с притеснения за стигматизиране или реална заплаха да загуби прехраната си? А ако просто е твърде уплашен и изобщо не му е до другите, или се престраши да рапортува чак 5-6 или 10 дни след теста си, а междувременно данните за близостта с неговия телефон в голяма част от телефоните на останалите вече са заличени, защото е изминало критично време?
Вирусът е коварен – няма две мнения. Но колкото и да изглежда страшно, че коефицентът му на препредаване е висок, все пак засега изглежда, че един болен не заразява средно повече от двама-трима други и при отсъствие на мерки за дистанциране (това всъщност е адски много, но и за реалния коефициент също не сме напълно сигурни, понеже данните, с които се борави към момента, не са прецизни). Има анализи, които твърдят, че среднодневните контакти на средностатистически човек са около 12. Т.е. е много вероятно да срещнем заразен в ежедневието си, но далеч по-малко вероятно е наистина да се заразим при тази среща. Иначе казано, системата за проследяване е предварително дефинирана като такава, която с цел превенция ще прекалява с фалшивите предупреждения.
Вероятните злоупотреби с тази технология никак не са малко. Първо на Apple, а особено на Google няма никаква причина да се има каквото и да било доверие. Те обещават, че ще забраняват на разработчиците, които ползват тази технология, да я комбинират с други, съчетанието между които би могло да разкрие самоличността на хората, но… и това е заобиколимо. Простичък и относително лесно осъществим подход е да монтираме на оживено място, примерно до касата на един магазин два телефона – единият е в анти-COVID-19 системата и събира „контакти“, а другият е с пусната камера и прави снимки или записва видео.
Колко е трудно да се съпоставят лицата на хората пред касата със събраните идентификатори от другия телефон на база на времето, в което са били там? Ами елементарно е. Ако пък са ползвали карта за лоялност и отстъпка, даже имената, адресът и мобилният им телефон ще са в базата на магазина. Да, да… знам че това би било нарушение на закона и злоупотреба с GDPR, но идете го доказвайте, ако ви се случи. На мен ми отне цяла година за институционално признание, че някой очевидно е фалшифицирал мой подпис.
Ако се върнем към възможните злоупотреби, може и да поразсъждваме колко лесно е да се създаде чрез манипулация на системата „огнище на зараза“ в заведението или магазина на конкурент?
Apple и Google обещават, че всеки ще може да активира или деактивира тази функционалност. Проблемът е, че в една от предварителните бета-версии на следващото обновление на iOS бе забелязано, че това е включено по подразбиране. Макар и да е нужно допълнително оторизирано приложение, за да се събират данни, това задава лош наклон на пързалката. (Точно преди малко Apple коригираха това и сега е изключено по подразбиране.) Никой не би могъл да гарантира, че тази технология няма да „остане“ в телефоните и след края на кризата с новия коронавирус. Или че няма да се измисли друго нейно приложение с още по-неприятни ефекти върху личната неприкосновеност. Със сигурност никой не следва да бъде принуждаван да го ползва.
Затова хайде по-внимателно с технооптимизма! Проследяването на контактите по класическия начин може да е бавно и да изглежда неефективно, но е прецизно, докато аутсорсването на този ангажимент по неудачен начин на някаква си технология, която по замисъл има съвсем друго предназначение, води до купчина нови проблеми. При това застрашаващи човешки права, личната неприкосновеност на хората и е с повишен риск за тези от малцинствени, стигматизирани или маргинализирани групи. Още повече че тази идея пропълзя от страни като Израел, Южна Корея и Сингапур, никоя от които не може да се посочи за пример по отношение на човешките права.
Технологични идеи и ресурси в момента са нужни на учените, които търсят ваксина и лечение. Има нужда от софтуерни решения за здравните системи по света. У нас например още няма електронни здравни картони, нито електронни рецепти. Те ще са полезни и след пандемията. Технозаигравките с инструменти за проследяване на контактите между хората са опасни по презумпция, съмнително е, че изобщо ще свършат някаква работа и заслужават всяка съпротива срещу тях.
Допълнено на 8 май 2020:
Вчера, сякаш в подкрепа на написаното по-горе беше публикуван кода на приложенията за iOS и Android, които ще се ползват във Великобритания. И какво се вижда на първо четене (via Aral Balkan):
- Публикуван е изходния код само на мобилните приложения, без този на сървъра, а всъщност е далеч по-важно да се знае какво се случва там. Иначе казано това изглежда като хитър PR ход, който дава възможност на недоклатени бюрократчета да твърдят, че „кодът е публикуван“ и да заблуждават народонаселението, че всичко е прозрачно, а то не е.
- Всъщност, без допълнителен независим одит не може да се потвърди, че приложенията, които ще бъдат разпространени за използване от хората, наистина ще бъдат компилирани от точно този публикуван код. Може да се публикува едно, а в действителност да се използва друго.
- От публикувания код личи, че приложенията събират марката, модела и UUID идентификаторите на телефоните, което отваря врати за деанонимизиране на потребителя.
- Приложенията използват база-данни Firebase на Google в облака. Честито! Данните отиват точно където трябва и където най-лесно могат да бъдат съпоставени с други, деанонимизирани, анализирани, профилирани и т.н.
- И понеже това не стига, приложенията ползват и Microsoft Analytics, за да може и още един tech-гигант да се отърка. Още веднъж честито! И наздраве!
Допълнено на 13 юни 2020: Ами… не работело добре, споделят британците.
Иначе казано, продължавайте да се предоверявате на технооптимистите и на шибаните правителства!
