Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-16-21-dekemvri-2024/

Може ли последната предпразнична работна седмица на декември да се окаже определяща за политическия дневен ред на цялата 2025 година? Макар и да не изглежда особено вероятно, всъщност не е невъзможно. Под повърхността текат процеси, които предопределят някои събития или посоки. Не всички от тях са лесни за разгадаване. Нито за преглъщане. Тези процеси ще продължим да следим и през новата година, а Емилия Милчева обобщава последните няколко дни във финалния си вътрешнополитически коментар за 2024-та, озаглавен „Какво следва? Украйнааа и еврооо“. Не може да не се досещате защо.

Във фокуса на втория материал в съвместната ни поредица с „Екипът на София“ е Пловдив – градът, за който не успяваме да пишем толкова, колкото би ни се искало. Урбанистът Калоян Карамитов, един от двигателите на трансформацията на популярния квартал „Капана“ в Града под тепетата, дебютира тази седмица в „Тоест“ с текста си „Как се съсипва квартал“. Неговият анализ на един от ключовите за Пловдив инфраструктурни ремонти показва едни и същи грешки в управлението на проектите на втория по големина град в България – грешки, които продължават да се повтарят година след година и мандат след мандат.

А през Новата година пловдивчани ще бъдат „сурвакани“ и с 40% по-висока такса смет. Градът и досега беше с една от най-високите ставки за сметосъбиране, без обаче да е особено чист.

Тази седмица Атанас Шиников ни предлага да прочетем продължението на неговия разказ за хомосексуалните практики в ислямските общества. Във втората част на четивото, която публикувахме през седмицата, той прави исторически преглед на мюсюлманските правни норми, като особено любопитни са препратките и отраженията им в съвременността.

С края на годината, за съжаление, приключва и поредицата от интервюта на Надежда Цекулова, посветени на достъпа до образование на децата от уязвими групи, която тя осъществи с подкрепата на „Лидл България“. Този път Надежда разговаря с Ева Ямбор, майка на младеж със синдром на Даун, за отговорността на обществото към такива деца в Австрия. Трудно ми е да не цитирам вероятно най-важната част от това интервю:

… най-голяма полза от приобщаващото образование имат хората без увреждания. Присъствието на различни деца в класовете учи останалите на толерантност, на емпатия, създава им социално-емоционални умения, които са толкова ценни в съвременния свят.

Винаги очаквам с нетърпение да прочета всеки нов текст на културолога Александър Драганов в „Тоест“ – заради свежия поглед върху темите, които разнищва, а и вероятно заради щипката ирония, която задължително добавя тук-там в размишленията си. „Спайдър-Мен срещу чалгата, или за необходимостта от популярна масова култура“ е много любопитно четиво, което в никакъв случай не бива да пропускате.

Празниците са време за книги и нашите книжни феи са се погрижили да ви подберат няколко заглавия.

По изключение Зорница Христова този път разказва не за три, а за цели четири нови книги – един роман, две стихосбирки и една илюстрована поема. В най-новата разходка по буквите ще прочетете за петия роман на ирландския писател Пол Линч и за новите поетични книги на Яна Букова, Антоан Асенов и Мария Донева.

Антония Апостолова пък ни припомня за „Олив Китридж отново“ на Елизабет Страут, издадена на български език миналата година. Според нея това е…

… роман в разкази за свързването дори когато то изглежда невъзможно; за намирането на изход в унинието и безнадеждността; за поемането на отговорност въпреки слабостта и усещането за изгубеност. За човека, който винаги трябва да бъде срещан отвъд политиката, съображенията и формалностите. И за грешките – онази субстанция на пределно човешкото, без която е невъзможно да съществуваме. За грешките със снизходителност и състрадание.

Мисля си, че в края на годината всички имаме потребност от осмисляне на грешките. Както и от снизходителност и състрадание към нас самите.

И понеже с настоящия обзорен бюлетин изпращаме и 2024 г., то какво по-добро да предложим за финал, освен малко поезия с последното за годината „Стихотворение на месеца“. „Ако не тази неделя, другата“ не е публикувано досега. Радваме се, че за първи път то ще срещне своята публика сред читателите на „Тоест“. Автор на стихотворението е Георги Господинов.

И преди да се втурнем към празничните трапези… Знаете ли какво е медийна пустиня? Това е, когато цели региони или общности са лишени от журналистика, която да осветлява и обяснява на техния език и по достъпен начин важните за тях събития. Още в началото на тази година беше публикувано тревожно изследване в тази посока. Изпращаме я без усещане за различно развитие.

Гравитацията на социалните платформи все повече измества фокуса от качеството към количеството, при това без никакви филтри или критерии за стойност. Избутването на смисленото и полезно съдържание в ъгъла за сметка на кратки, емоционални и лишени от рационалност аудио-визуални изблици е все по-голяма заплаха за функционирането на демокрацията. Особено когато това бъде организирано действие, подплатено със значителни финансови средства.

Екипът на „Тоест“ със съвсем скромен бюджет се бори месец след месец в българската медийна пустиня да има малко повече рационалност и смисъл. И баланс. Опитваме се да съхраним тези български гласове, които имат какво да кажат, и заслужават да бъдат чути и прочетени. Колкото и нескромно да звучи, това са усилия за съхраняване на крехката ни българска демокрация. И разчитаме единствено на вас, читателите, и на даренията ви, за да продължаваме да го правим.

Благодарим ви, че бяхме заедно и през тази година. Пожелаваме ви светлина и уют през празничните дни, но най-вече през цялата нова 2025 година!