Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-12-17-oktomvri/

Четири. Трябваше да станат четири ударените от Русия кораби – два в изключителната икономическа зона на България в Черно море и още два в непосредствена близост до териториалните ни води, – за да признае премиерът (и до неотдавна главнокомандващ) генерал Румен Радев, че няма логика Украйна сама да унищожава корабите си. Любопитно ми е как се чувства електоратът му в последните няколко дни на фона на такава демонстрация на малодушие. Дали на гласувалите за него им е уютно и сигурно с такова управление?

В безпощадния си тазседмичен политически коментар „Страдателният залог на генерал-премиера“ Емилия Милчева осветлява парализата на кабинета „Радев“ пред първата му истинска криза за националната сигурност. В тази криза премиер и президентка продължават да се крият зад страдателния залог: ударите са извършени, но извършителят остава безименен, за да не се развали конюнктурният „дует за мира“.

Проблемът е, че когато държавното лидерство капитулира пред граматиката, страхът да назовеш агресора става официална доктрина. Текстът е сурово предупреждение, че държава не се защитава с наведен гръб, а предпазливостта пред Москва не ни купува сигурност, както с единодушие припомниха с отворено писмо четиримата бивши премиери Иван Костов, Бойко Борисов, Кирил Петков и Николай Денков. Междувременно обаче Илияна Йотова има авангардната идея да спасява рибарите и корабите чрез BG ALERT…

Иначе правителството готви чудни изненади за бизнеса и данъкоплатците от догодина, сред които ново повишаване на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове, повишаване на цените на винетките, толтаксите и някои акцизи, както и 5% бюджетен дефицит. На този фон някой да е чул нещо за реформи? Някакви? Да си припомним ли, че рядко имаме управление с абсолютно мнозинство, което може да прокара всякакви реформи, стига да пожелае?

Във връзка с това, ако сте изпитвали потребност от инструмент, който във всеки момент да може да предостави и визуализира актуални данни за състоянието на българската икономика – без коментар, само графики и данни… няма нужда да търсите повече. Отскоро в българското интернет пространство работи сайтът Basepoint Doodles. Разгледайте го, полезен и интересен е.

Тази седмица дори езиковата ни рубрика дъха на геополитика. С поредната си порция език „Русизми под прикритие“ Павлина Върбанова ни сервира и чаша лингвистична история. Анализът ѝ разкрива, че най-употребяваните русизми днес са всъщност дълбоко прикрити. Думи като „уточнение“, „начало“, „художник“, „трус“ и дори „лев“ носят фонетичните белези на руската езикова редакция, въпреки че корените им са старобългарски.

В статията се обяснява и парадоксът на историческия езиков транзит: как старобългарската книжнина, дала основата на руския книжовен език при покръстването на Киевска Рус, по-късно се връща при нас под формата на църковнославянски и руски заемки. Текстът е елегантно напомняне, че да зачеркнем руското влияние от езика си би означавало и да се откажем от част от собственото си лингвистично наследство, преминало през вековете като културен бумеранг.

Статията на Павлина започва с любопитна анкета, която може да попълните до 21 октомври.

На Балканите пък мирните, но неглижирани протести от лятото в Тирана ескалираха до безредици и сблъсъци между демонстранти и полиция. Може да си припомните как започна всичко, от великолепната статия на Анета Василева, която беше в Албания през юни.

Напрежението в Тирана е подхранвано от очевидно заслуженото недоверие на гражданите към властта. Затова между хората и управляващите повече прозрачност никога не е излишна, но за жителите на почти всеки град често е трудно да се ориентират дори в решенията на местната власт. Тя пък често говори за прозрачност, но невинаги прави необходимото, за да я осигури.

Ако живеете в Пловдив обаче, може да следите какво се случва, на сайта Prozorets.bg, където обсъжданите теми и взетите решения в Общината са представени по достъпен начин с помощта на технологиите. Нещо повече, може да видите предварително какво предстои да се обсъжда по дадена тема или какво конкретно решение засяга вашия район или квартал, а също така да следите как гласуват общинските съветници.

Всичко това е възможно благодарение на софтуерния архитект, пловдивчанина Иво Стефанов, който търси съмишленици и партньори този инструмент да стане достъпен и в други общини. Проектът му е един от добрите примери за успешно използване на изкуствения интелект в помощ на хората.

Отвъд океана недоразумението Доналд Тръмп прави всичко възможно да оцелее след междинните избори на 3 ноември. Традиционно в САЩ е статистическа рядкост управлението да не загуби част от подкрепата си на междинни избори, но този път разочарованието от неспособността на Тръмп да се справи с проблеми като инфлацията и геополитическата стабилност заплашва да помете републиканците по-зле, отколкото през 2018 г.

Същевременно всяка стъпка на Тръмп е грандиозен провал – „малката“ война в Иран е в задънена улица и още повече оплеска геополитическия пейзаж, пазарлъкът с Путин за руски дизел трудно се преглъща дори в собствената му партия, а сделката за връщането на Илон Мъск в орбитата на Белия дом още не е напълно ясна, но няма съмнения, че е обвита в множество конфликти на интереси. И много пари.

Като споменахме Илон Мъск, най-новият филм на документалиста Алекс Гибни е именно за него. Гибни е носител на „Оскар“ и множество награди „Еми“ за заглавия като Taxi to the Dark Side (разследване на практиките за мъчения и разпити, използвани от военните на САЩ в Афганистан и Гуантанамо), Enron: The Smartest Guys in the Room (анализ на срива на корпоративния гигант Enron и финансовите му измами), The Inventor: Out for Blood in Silicon Valley (разказ за измамата на Елизабет Холмс и Theranos) и Going Clear: Scientology and the Prison of Belief (мащабно разкритие за вътрешните механизми и контрола в сциентоложката църква).

Новият мащабен четиричасов документален проект на Алекс Гибни, озаглавен просто „Мъск“, изследва властта и влиянието на милиардера, а режисьорът не крие, че целта му е да провокира дискусията „как да си върнем властта от такива технологични олигарси, които, изглежда, искат да управляват света в свой собствен интерес“.

След премиерата си на кинофестивала във Венеция от тази седмица филмът е по киносалоните в САЩ. Надяваме се скоро да се появи и в някоя от стрийминг платформите.

И като се заговорихме за САЩ… Има ли „хуманен“ начин държавата да убива, или цивилизационният напредък е просто козметичен параван пред варварството? В анализа си „Трябва да поговорим за смъртното наказание“ Светла Енчева тръгва от зловещия прецедент с оцелялата след екзекуция в Тенеси Криста Пайк и скандалното предложение на Пентагона за излъчване на разстрели на живо в интернет, за да деконструира илюзията за „справедлива“ държавна смърт.

Текстът припомня, че овластяването на държавата да отнема живот дехуманизира цялото общество. А разговорът по темата е критично важен точно днес, близо три десетилетия след отмяната на смъртните присъди в България и насред пълзящ консервативен обрат, при който защитата на човешките права лесно може да бъде подложена на ревизия.

Тази седмица Надежда Цекулова и екип на „Тоест“ слагат началото на проекта „Анатомия на пола: Менопауза“, който е своеобразно продължение на рубриката „Анатомия на пола: Жена“.

Началото на новата поредица поставяме със статията „Менопаузата: Упътване за употреба“. Текстът отива отвъд личния разказ, за да покаже как историческото медицинско неглижиране на жените отвъд репродуктивна им функция най-сетне среща научни доказателства, свързващи менопаузалното здраве с дългосрочното качество на живот и с превенцията от сърдечносъдови заболявания и деменция. Надежда сблъсква фактите и с българската реалност: фрагментирано здравеопазване, лекари, които отбиват номера с препоръка за „добавки“, и пълен дефицит на аптечния пазар на медикаментите, смятани за златен стандарт в съвременната терапия.

Проектът „Анатомия на пола: Менопауза“ обаче няма да бъде само поредица от статии, а има за цел да отговори на острия недостиг на достъпна, научно базирана информация за перименопаузата и менопаузата на български език, както и да обори съпътстващата обществена стигма. Искаме да предоставим достоверни и проверени знания, чрез които жените да повишат способността си да разпознават симптомите и да вземат информирани решения за здравето си, а обществото да прояви по-голяма чувствителност и да оказва по-добра подкрепа на жените в такъв период на преход.

В рамките на 12 месеца „Тоест“ ще създаде и разпространи десет задълбочени журналистически анализа и десет кратки образователни видеа. Ще организираме видеоразговор между жени с личен опит с перименопаузата и менопаузата и ще организираме полудневна конференция с международни експерти. Ще създадем и специализирана уебстраница, която да бъде полезен централизиран хъб за информация по тази тема. Всичко това ще можем да направим благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз в рамките на програма „Ценности“ към проекта BIRDS in BG 2 на БФЖ. 

От светлината в невронните мрежи и „призрачните частици“ под антарктическия лед до Нобеловия триумф на чистото любопитство. В новия си обзор с научни новини Михаил Ангелов представя най-високите отличия за годината в областите физика, химия, медицина и физиология, разкривайки пътя на три революционни пробива: раждането на оптогенетиката, която превърна гените на едноклетъчните водорасли в инструмент за управление на мозъчни клетки със светлина; полярния детектор IceCube, улавящ космически неутрини от дълбините на Вселената; и разгадаването на молекулната огледалност в органичния синтез.

Текстът на Михаил напомня защо фундаменталната наука няма алтернатива, и проследява десетилетията упорство от първите наблюдения на Луи Пастьор, за да покаже, че значимите скокове в човешкото знание никога не започват от днес.

Какво става, когато естетиката на фашизма и параноята се окажат облечени в най-обаятелния възможен литературен разказ? В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов се връща към класиката „Горски цар“ на Мишел Турние по повод новото ѝ издание в превод на Изабела Георгиева.

Стефан обаче превръща втория си прочит в остър социален разрез на днешния ден. От алгоритмичната епоха, в която всеки получава персонален поток от знамения и конспирации, до новите детски лагери и възторга по униформите – сянката на чудовищния разказвач Тифож се оказва твърде разпознаваема и в съвременна България. Напомняне от Стефан Иванов, че от мрачното очарование на този красив, но токсичен роман сме длъжни да се защитаваме със същата интелигентност, с която му се наслаждаваме.

И накрая… нещо искрено и лично.

Този бюлетин, списван всяка седмица от дежурен редактор, обобщава не само авторските ни публикации, но и други значими теми. Той достига до няколко хиляди души. Част от тях ни подкрепят редовно с месечно дарение според възможностите си. Някои – от години. Изключително благодарни сме за това!

Времената са трудни за мнозина. Някои от вас се тревожите за бъдещето си, за риска от загуба на доходи и работа. Това е вярно и за екипа на „Тоест“. Въпреки това ние продължаваме да полагаме усилия медията да продължи да съществува, да създава съдържание с безкомпромисно качество и да носи полза на читателите си. Те, за щастие, се увеличават, но даренията и дарителите ни плавно намаляват – от началото на годината с около 15%. Тази тенденция не носи много надежда за бъдещето, а за ежедневната ни журналистическа работа няма проектно финансиране. Не можем да разчитаме на никого за издръжката на редакцията, освен на читателите си.

Затова, ако ни четеш от седмици и месеци, харесваш разнообразието от теми, грижливо прегледаните от редактор и коректор текстове, ясните ни позиции и по-добре от нас знаеш защо продължаваш да ни следиш, но досега не си имал възможност или не си знаел, че е важно и нужно да подкрепиш усилията на екипа ни финансово – не отлагай, направи го сега.

Благодаря ти и приятно четене!