Video Friday: This Japanese Robot Can Conduct a Human Orchestra and Sing Opera

Post Syndicated from Evan Ackerman original https://spectrum.ieee.org/automaton/robotics/humanoids/video-friday-alter-3-robot-conductor

Video Friday is your weekly selection of awesome robotics videos, collected by your Automaton bloggers. We’ll also be posting a weekly calendar of upcoming robotics events for the next few months; here’s what we have so far (send us your events!):

Robotic Arena – January 25, 2020 – Wrocław, Poland
DARPA SubT Urban Circuit – February 18-27, 2020 – Olympia, Wash., USA
HRI 2020 – March 23-26, 2020 – Cambridge, U.K.
ICARSC 2020 – April 15-17, 2020 – Ponta Delgada, Azores
ICRA 2020 – May 31-4, 2020 – Paris, France

Let us know if you have suggestions for next week, and enjoy today’s videos.


[$] KRSI and proprietary BPF programs

Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/809841/rss

The “kernel runtime security instrumentation” (or KRSI) patch set enables
the attachment of BPF programs to every security hook in the kernel; LWN covered this work in December. That article
focused on ABI issues, but it deferred another potential problem to
our 2020 predictions: the possibility that
vendors could start shipping proprietary BPF programs for use with
frameworks like KRSI. Other developers
did pick up on the possibility that KRSI could be abused this way, though,
leading to a discussion on whether
KRSI should continue to allow the loading of BPF programs that do not carry
a GPL-compatible license.

Friday Squid Blogging: Giant Squid Genome Analyzed

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2020/01/friday_squid_bl_712.html

This is fantastic work:

In total, the researchers identified approximately 2.7 billion DNA base pairs, which is around 90 percent the size of the human genome. There’s nothing particularly special about that size, especially considering that the axolotl genome is 10 times larger than the human genome. It’s going to take some time to fully understand and appreciate the intricacies of the giant squid’s genetic profile, but these preliminary results are already helping to explain some of its more remarkable features.

As usual, you can also use this squid post to talk about the security stories in the news that I haven’t covered.

Read my blog posting guidelines here.

Двойното дъно на властовите привилегии

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dvoynoto-duno-na-vlastovite-privilegii/

Премиерът на България реши, че е добре властта отново да има своя болница.

И то само година след като поиска болница „Лозенец“ да не се нарича правителствена, защото това го дразнело. Да, но раздразнението му явно вече е преминало и той е размислил – видите ли, било напълно в реда на нещата здравето на най-важните хора в държавата да бъде отново в специален режим на обгрижване. Но въпросното действие трябва да бъде законово регламентирано и съответно финансирано. Затова в бъдеще лечебното заведение за властта ще се определя от Министерския съвет по предложение на здравния министър и ще получава допълнително финансиране от държавата. Но ще бъде от списъка на държавните болници.

Дали „Лозенец“, която неуспешно искаха да превърнат в детска болница, ще си върне статута на правителствена, или ще изберат друга – Военномедицинската академия например, няма особено значение. Проблемът не е коя болница ще бъде избрана, нито дори в това, че държавата ще налива допълнително пари в нея, освен средствата от НЗОК, за да осигури комфорт и високоспециализирана медицинска помощ за висшия ешелон на властта.

Проблемът е, че държавният и политически елит намира това за нормално, а гражданите – за омерзително.

Съвсем пресен е случаят с контузията на Цвета Караянчева по време на пътен инцидент – заради счупена ключица председателката на Народното събрание бе транспортирана до столицата с правителствения хеликоптер, сякаш е душа беряла. Тези хора – от президента и премиера до останалите надолу в йерархията на привилегированите – имат всички възможности да се лекуват, като изберат най-добрата болница, специалисти и медикаменти. И не само у нас. Но това не им стига. Те искат да бъдат едва ли не кастово отделени от „простолюдието“.

В същото време всяка година стотици деца умират от различни редки и тежки заболявания, защото родителите им нямат средства да ги лекуват в чужбина; стотици хора угасват с надежда да получат шанс за живот чрез трансплантация на органи; домове за деца и възрастни с умствени увреждания приличат на концлагери; болници източват касата със скъпи медикаменти, а цените на някои от тях са по-високи, отколкото в други страни по света. Затова приходите на участниците във фармацевтичния пазар от публичния и частния сектор в България достигат милиарди левове (през 2017 г. само продажбите на лекарства по цени на едро, без аптечните надценки от около 15–20%, възлизат на 3,164 млрд. лв.), а разходите за фармацевтични продукти и изделия у нас са 43% от публичните средства за здравеопазване – доста над средното за Европейския съюз.

Хората от властта винаги са получавали специално внимание и грижи не само в правителствената болница. Но такова лечение може да има и всеки простосмъртен, който може да си го плати. Защото здравеопазването в България е превърнато със закон в търговска дейност и никой, поне на този етап, не възнамерява да промени това положение, независимо от недоволството и на пациентите, и на голяма част от лекарското съсловие. Нещо повече – в дните между Коледа и Нова година Министерският съвет е приел поправки, които след гласуването им в парламента ще узаконят доплащанията за болнично лечение. Така ще свалят и последните кожи на недоубитите от болести пациенти.

И понеже разговорът е за привилегиите на властта, особено внимание заслужава „забележителният“ проект на ДПС за промени в Закона за Националната служба по охрана (НСО).

Поправките предвиждат началникът на службата да предлага нови имена в ограничения списък на лицата, които могат да бъдат пазени от държавата, а министърът на финансите да разпише тарифа, по която клиентите на НСО да заплащат охраната си. Тоест сме свидетели на опит да се наложи моделът на публично-частно партньорство в специфичната и важна сфера на националната сигурност.

В края на миналата година бригаден генерал Красимир Станчев, шеф на НСО, също постави въпроса за необходимостта от промени в закона, приет само преди пет години, и посочи, че много от подчинените му служители са демотивирани и обезкуражени – заради възнагражденията, материално-техническото осигуряване и липсата на достатъчно обществена подкрепа за работата им.

Истина е, че НСО не се ползва с високо обществено доверие, въпреки добрите оценки, които службата получава за обезпечаването на сигурността по време на посещения в страната – например това на папата или на държавните глави по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Но за това си има причини. Гражданите нямат информация за качеството на кадрите, за техния функционален капацитет и култура и единствените случаи, в които вижда резултатите от работата им, са множеството инциденти по пътищата, които никога не са по вина на държавните охранители. Тяхното арогантно поведение, използваната често без причина звукова и светлинна сигнализация на автомобилите на НСО, притискането и безцеремонното отнемане на предимствата на останалите участници в движението – всичко това създава негативни нагласи на хората към охранителите на властта.

Но най-голямо недоумение и възмущение предизвиква държавната охрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Мотивите, че посегателството спрямо тях като лица, свързани с националната сигурност, би подронило, отслабило или създало затруднения на властта, са описани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната служба за охрана. Въпроси за това кой застрашава живота и сигурността на двамата поставят не само гражданите, но и представители на управляващите, като Валери Симеонов. Само че междуведомствената комисия, която решава кои извън определените от закона лица имат право на охрана, не отговори напълно на въпросите на вече бившия вицепремиер. Тя посочи само, че охраната на почетния председател на ДПС датира от 2009 г. Всяка друга информация „би улеснила планирането или извършването на опити за терористични действия или друго посегателство“, се казва в отговора на НСО.

В обществената дискусия сега се включиха и президентът Румен Радев, и бившият шеф на службата ген. Димитър Владимиров – и двамата изразиха категорично мнение, че Ахмед Доган и Делян Пеевски не трябва да имат държавна охрана. Защо тогава управляващите нагнетяват допълнително напрежение и недоволство срещу себе си, като разрешават НСО да охранява един от най-спорните политици на Прехода, както и най-одиозния депутат в Народното събрание? Защо освен частните им охранители, и държавата е впрегнала ресурс да не падне и косъм от главите им? Най-баналният и най-лесен отговор, внушаван и от почетния председател на ДПС, е, че тази прекомерна защита е свързана със запазването на етническия мир в страната, чийто гарант се явява той.

Но Пеевски? Гарант на какво е той и как евентуално посегателство срещу него би застрашило националната ни сигурност?

И дали това не доказва подозренията, че Ахмед Доган и Делян Пеевски са част от руската резидентура в България, която изигра важна роля в прехвърлянето на властта и промяната на собствеността у нас след падането на комунистическия режим?

В началото на Прехода тази резидентура заедно с Държавна сигурност съдейства националното ни богатство да премине в ръцете на няколко десетки комунистически фамилии, а процесът бе съпроводен от кървави показни убийства, включително и политически. А чрез масовата приватизация част от руските активи у нас бяха прехвърлени в компании, управлявани от български мениджъри. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията делът на руските инвестиции в България към 2014 г. е около 10% – инвестиции в стратегически компании, като големите рафинерии, мрежите за продажби и разпространение на горива, газопреносните мрежи и газохранилища и телекомуникационни дружества, тоест говорим за управлението на милиарди левове.

За прокарване на своите геополитически интереси в България резидентурата на Москва не можеше да заложи само на БСП. Затова създаде ДПС като пета колона у нас и като балансьор в българския политически живот. А освен това във всеки момент може да извади етническата карта и да предизвика политическа и управленска криза.

Покушението срещу Ахмед Доган с пистолета играчка бе повод той да бъде отстранен като лидер на ДПС заради изхабяването му и загубата на влияние сред турско-мюсюлманския електорат. А властовият център в партията се премести към офисите на Делян Пеевски, който започна да я управлява като корпорация дори и по време на избори. Задкулисието се погрижи да запази ореола на Доган като философ и политик, който не се занимава със злободневните теми, а прогнозира дългосрочно. Затова всяка година в речите му се вторачват и ги коментират доксан-докус анализатори, политолози и журналисти. Заедно с това почетният председател на ДПС получи и апетитни порции от държавната пица, за която преди години се хвалеше, че раздава.

Доган и Пеевски са видимата част от паралелната власт, която става все по-силна от официалната.

Господарите им очакват от тях да им осигуряват свежи капитали от държавния бюджет и европейските фондове – чрез обществени поръчки, в които участват техни фирми; чрез подаръци от държавата като десетките милиони, които взема тецът на Доган за т.нар. „студен резерв“; чрез големи енергийни проекти и т.н.

За миналото и настоящето на Доган и Пеевски знаят и в Европа, и в САЩ, и в Турция. Неслучайно Турция наложи забрана за влизане на двамата в страната заради заетата от тях „проруска“ позиция, след като Анкара свали руски изтребител, навлязъл във въздушното ѝ пространство. Това бе само поводът, а всъщност Ердоган предприе този ход тъкмо заради зависимостта на Доган и Пеевски от Москва и връзките им с олигархичния руски капитал, който се опита чрез контрабандата на цигари в Турция да разпростре пипалата си и там.

Ето затова Борисов ще пази Доган и Пеевски. И не атентати срещу тях ще разклатят националната ни сигурност, а ако бъде успешен опитът им да овладеят НСО чрез предлаганите от ДПС поправки в закона. Тогава всеки може да се досети какви възможности ще отвори това пред руската резидентура, която води хибридна война от години в България. И далеч не само в България.

Заглавна снимка: Стопкадър от видео на Николай Стайков от 2013 г. 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

И потекоха реки от кръв

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-13-17-january-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Тази седмица в България започна по Достоевски – така и завърши.

Прокуратурата разкри подробности около убийството на 18-годишната Андреа от село Галиче,

открита изнасилена и с прерязано гърло в двора на бедна неизмазана къща, която е родният ѝ дом. „Много жестоко убийство на млад човек по подбуди, които по-скоро са присъщи на животни, а не на хората. Те са на много ниско ниво на човешките потребности“, заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов по повод извършителя – 17-годишен съсед на момичето, завършил само първи клас.

Министърът се е объркал. Да се говори за „зверската“ жестокост на човек е страшно несправедливо и обидно за животните, казва Достоевски. „Звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток“, пише той в „Братя Карамазови“. Добре е министърът на вътрешните работи да чете Достоевски, макар и този автор да не е сред препоръчаната от премиера Борисов литература.

След изнесеното от прокуратурата медиите убиха Андреа още няколко пъти – със заглавия и още подробности. Кръвта ѝ изтичаше от телевизии, вестници и сайтове като в криминале на Тарантино. Колко жалко, че не могат да излъчат самото убийство – не от срам, просто не разполагат със запис.

Взрив във Варна прекъсна червената река. 66-годишен бивш военен и бивш полицай, уволнен заради корупция, взриви панелка в кв. „Владислав Варненчик“

– и така остави без покрив над 30 семейства, тъй като експлозията направи жилищата им негодни за обитаване. За взрива е използвал бензин и пропан-бутан, с което уби невинен човек. Самият той се оказа едната от двете жертви, открити сред останките. Взривът е отмъщението му към жената, която е малтретирал през 24-те години съвместен живот – побоища, психически тормоз, заплахи за убийство. Подпалил е апартамента ѝ – и сам е изгорял в него, докато тя е намерила временно убежище в кризисен център.

Може да звучи по руски, като у Бердяев: „Жената е само вътрешната трагедия на мъжа“, но у нас новината отеква като още един служител на правоохранителните органи, насилник у дома – завършил живота си с поредно насилие над невинни. Защото често от тези среди са мъжете, посегнали на най-близките си – на жени, отказали връзка или решили да ги напуснат. Явно в МВР има някакъв особен метод на подбор, но понеже във Варна няма прерязано гърло, министърът на вътрешните работи не говори за „зверски подбуди“.

Човекът е деспот по природа и му харесва да е мъчител, казва Достоевски. А какво казва Институтът по психология на МВР? Май е време да се заеме с насилниците от системата – достатъчно е да преброим колко от тях в последните десет години убиха жени, семействата си, себе си.

Пожарите продължиха – този път не с експлозия, а с подпалване на родната къща в Ихтиман на известна българска адвокатка.

Ирена Савова е свързана с ключови дела – защитаваше бившата зам.-кметица на столичния район „Младост“ Биляна Петрова, както и бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, нашумял с тефтерчето си; тя представлява държавата и по делата за т.нар. „царски имоти“ и е адвокат на осъдената районна кметица на „Младост“ Десислава Иванчева по делото ѝ в Страсбург.

Преди време неизвестни бяха разлепили некролози с лика ѝ, а в колата ѝ бяха открити проследяващи устройства. Вместо да издирят тези, които я заплашват, прокуратурата и полицията не направиха нищо. „Защо институции допускат да се случва поредица събития с адвокати, които заради изпълнение на служебните си задължения търпят толкова много страдания“, запита Савова по bTV. В нейна подкрепа гневно реагираха от Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия, Българския хелзинкски комитет. В отворено писмо до главния прокурор директорът на правната програма на БХК адвокат Адела Качаунова го призова да извърши „срочна проверка“ по всички преписки, отнасящи се до инцидентите с адвокат Савова.

Хора като нея би трябвало да пази Националната служба за охрана (НСО), вместо години наред да охранява Ахмед Доган и Делян Пеевски

и да засекретява както причините за тази… „належаща нужда“, така и колко струва тя на данъкоплатците. Сега от ДПС предлагат законопроект – да се плаща за тия услуги по тарифа, утвърдена от министъра на финансите, ама да се вършат под егидата на НСО. Причината е, че правомощията на НСО са много по-големи от тези на частните гардове, които наброяват близо 200 000 – могат да отцепват охраняема зона в близост до охраняемия обект, могат да искат съдействие от „баретите“ – Специализирания отряд за борба с тероризма; могат да извършват обиски и да упражняват сила, включително и с шокови куршуми, електрошокови палки, химически вещества и дори бронирани машини. Нищо от това обикновен гард не може да направи, така че колкото и да си плащат Доган и Пеевски, все ще е малко за услугите на НСО.

Не е добре НСО да се бърка с частна фирма, каза по този повод президентът Радев. Не е, особено след като не достигат пари и ресурси на МВР, за да охранява по-добре сигурността в селата. А там освен лумпени и деградирали от български произход има и от чуждестранен. Като един 63-годишен французин, задържан за блудство с три деца в село Царичино. Миналата есен педофил от Германия бе открит в сливенско гето в компанията на малолетни.

И за да се сгъстят още повече боите, тази седмица проговори жертва на Валиумния изнасилвач –

нидерландец, обвинен в брутално изнасилване на 32-годишна българка по Коледа. Жената е лежала в болница след случилото се заради тежки травми. Оказа се, че има и втора жертва на 38-годишния Йохан-Фредерик Стелингверф – унгарка, насилена два дни преди българката пак в апартамента, който той държал в София. Чак сега прокуратурата поиска задържане под стража, след като за първото насилване бе пуснат под домашен арест.

Подобна мярка за неотклонение бе отказана обаче на бившия вече министър на околната среда и водите Нено Димов.

Апелативният специализиран съд го остави окончателно в ареста по обвинение в умишлена безстопанственост заради водната криза в Перник. Вицепремиерът Красимир Каракачанов, от чиято ВМРО квота е излъчен Димов, все така твърди, че той е „изкупителна жертва“ заради „проблеми, натрупани с десетилетия“. Хайде сега, ами че последното десетилетие управлява Бойко Борисов – тъй че Нено Димов е „козел отпущения“ на несвършеното от Борисов.

Но само с един курбан няма да се размине. В третото си и последно правителство на Борисов ще му се наложи да преживее куп сътресения, каквито не е и помирисвал в първите две.

Перник, който е на драстичен воден режим от ноември, бе сериозно обгазен със серен диоксид не за първи път.

Причината е местната топлофикация, която гори въглища. При всяко предишно обгазяване екоминистър Нено Димов и бившата вече кметица от ГЕРБ д-р Вяра Церовска отричаха това да е ТЕЦ „Република“ на Христо Ковачки и търсеха помощ от МВР, ДАНС и прочие ведомства, за да установят кой трови въздуха. По същия начин криеха от хората и водната криза.

По същия начин и Борисов манкира и не иска да каже публично кога България ще се откаже от въглищните централи, осигуряващи 42% от енергията в страната.

Няма да посмее в свой мандат, известен е страхът му от протести и склонността към съглашателство. Германия вече заяви, че ще го направи до 2038 г.

Според медийни публикации България няма да осигурява подкрепа на тецовете на въглища след 2025 г. Дотогава серният диоксид все така ще замърсява въздуха в Перник и Стара Загора, а държавата ще трябва да проектира алтернативна заетост за над двайсетте хиляди, заети в добива на въглища и в тецовете. Съвсем ясно е, че няма да се справи – такава не осигуриха няколко предишни правителства за работещите в добива на оловно-цинкова руда и на уран, закрит през 1992 г.

България ще получи 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход на ЕС, който предвижда помощ за страните да се откажат постепенно от промишлените сектори с най-големи въглеродни емисии. За Полша, където заетостта в добива на въглища е най-голяма, е предвиден най-големият дял – 2 милиарда евро, или 27% от помощите.

Сумата за България не е малка, но основната грижа все пак е на изпълнителната власт. Ако не се вземат мерки, и без това закъснели, огнищата на социално напрежение в България ще изгорят нечия политическа кариера. А протестите на миньорите няма да са кротки като на обезводнените перничани.

И за последно Достоевски. Човек търси не толкова Бога, колкото чудеса. Чудеса няма.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ревизоро в годината на Плъха

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/revizoro-v-godinata-na-pluha/

… И какво, ако прясно избраният министър на околната среда и водите не е експерт в областта – важно е кого не трябва да закача премиерът Борисов. А с това Емил Димитров Симеонов, брандирал се с прякора Ревизоро, е съвсем наясно.

Там, откъдето е тръгнал – Движение „Гергьовден“, са такива, знаещи. От известно време Ревизоро е паркирал във ВМРО, от чието име е втори мандат депутат от Шуменския избирателен район. Но все пак „Гергьовден“ и ВМРО бяха партньори и за изборите през 2001 г., и в КТБ коалицията „България без цензура“ през 2014 г. – заедно с едни земеделци за пълнеж. Това е друго качество на „гергьовденци“ – флуидни са. Ако в началото вървяха заедно със Слави Трифонов, днес си партнират с ГЕРБ за избори.

Димитров надделя над други две кандидатури на ВМРО –

на зам.-председателя на партията Искрен Веселинов, лидер на парламентарната група на „Обединените патриоти“, и на настоящия зам.-министър на екологията и водите Николай Кънчев. Според парламентарни слухове Веселинов е бил отхвърлен, тъй като на негово място е щял да влезе човек на „Атака“ от листата на „Патриотите“, а партията на Волен Сидеров сега е извън парламентарната група, макар и във властта. Кънчев, също кадър на ВМРО, който никога преди това не е работил в сферата на екологията, отговаря за управлението на отпадъците, а МВР в момента води разследване за вноса на боклуци от Италия – бизнес, в който участва и мафията. Оказа се, че Кънчев разписал вноса на ония 25 тона отпадъци, складирани в Плевен.

Потвърждава се практиката да се използват коалиционни партньори за ракета носител на кандидати за министри, зад които стоят надпартийни обръчи и интереси – както беше случаят с Нено Димов, чиито корени не са от ВМРО, и министъра на икономиката Емил Караниколов, номиниран от… „Атака“. Така при евентуален публичен фал коалиционният партньор обира негативите – заедно с дежурното оправдание за „политическото лице“.

„Политическо лице“

Този израз от политическата лексика, камуфлажна по своето естество, е един от най-безсрамно откровените. Той е не просто снизхождение, а оправдателна присъда за всичко, което смята и предстои да извърши новият министър. Той е „лицето“ на всичко, което обществото не вижда и което „приятелските медии“ и завладени институции не позволяват да вижда: задкулисните договорки, коалиционните споразумявания, „услугите“, офшорните сметки, назначенията на „калинки“.

За разлика от много други „политически лица“, които са управлявали – в т.ч. и от предшественика си Нено Димов, Емил Димитров притежава едно важно умение (освен че е добър игралец на народни танци) – комуникативен е. Също като Бойко Борисов, и при него не е важно какво прави, а какво ни говори, че прави. Не защото е ходил на курсове по креативна комуникация и импровизация, може си го. На това му вродено умение се дължи и наложеният бранд, че е „борец с корупцията“. В парламента, при избора му за министър, се похвали, че е извадил на светло част от сивата икономика като ревизор и шеф на митниците, обясни, че ще бъде „администратор“, а „никой друг освен премиера не може да реши кризата с водата на Перник“.

Бенгалски огън

Също като Борисов, с когото се познават от правителството на НДСВ–ДПС, и той е майстор на конспиративните внушения и умело ги използва. Достатъчно е да се прочетат доминираните от Аза му „Митнически дневници“ – трилогия, въпреки че заемаше поста директор на Митниците при кабинета „Сакскобургготски“ едва половин година. Тогава той също беше външен за системата човек и неуспял кандидат-депутат от коалицията „ВМРО–Гергьовден“. В типичния си припрян стил, който понякога се бърка с курназлък, Емил Димитров обикаляше на нощни мисии с джипа си и със своята заместничка Богдана Джонова – негово персонално назначение, за да бори контрабандата – и ръсеше закани. Първите му няколко дни на поста се помнят с голяма серия уволнения и странни преназначавания, които според коментарите тогава прочистват системата от едни кръгове в услуга на други (свързвани с „Мултигруп“, сред подпомагащите царя и НДСВ) и връщат „основните каналджии по митниците“.

Припомнянето какво свърши Емил Димитров, когато е бил назначен в сфера извън преките му компетенции и професионален опит, илюстрира как се справя в непозната среда и с неприсъщи задължения. Резултатът може да бъде метафорично представен чрез пиротехническите ефекти на „бенгалския огън“ – пукот и краткотраен блясък.

Сега вероятно си е взел поуки.

Няма да обикаля язовирите, нито да прелита с хеликоптер над тях – МВР и ДАНС проверяват обемите на комплексните и значими язовири по разпореждане на главния прокурор Иван Гешев. Въпреки че те са 53 на брой и се следят пряко от МОСВ чрез Дирекция  „Управление на водите“ и четирите Басейнови дирекции. Но някак по-така звучи, като се каже, че МВР и контраразузнаването се правят на нивомери.

Няма да се занимава с боклуците, защото премиерът Бойко Борисов поиска едногодишен мораториум за вноса им. Целта е в това време да се проверят горивните инсталации, да се види дали те затварят устройствата за видеонаблюдение и дали спазват т.нар. „дълбок ОВОС“, обясни по БНТ бившият екоминистър и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева. През това време текат разследвания на вноса на боклук, а наред с това съдът задължи МОСВ да обяви публично кой какви отпадъци е внесъл в България през 2017 и 2018 г., след като първоначално Изпълнителната агенция за околна среда и водите отказа тази информация на „Капитал“.

Ревизоро няма да се занимава и с вецовете, защото Борисов възложи на министъра на икономиката да провери каква питейна вода ползват.

И изобщо… няма никакво значение как ще се казва министърът на околната среда и водите

в третото правителство на Борисов – дали Кънчев, Димитров, или когото изтегли папагалът от шапката с имена. Евдокия Манева, екоминистър в кабинета на Иван Костов и заместник-министър в първото правителство на Борисов, заяви по БНР, че е стъписана от решението за Ревизоро:

Помислих си, че това е някакъв ход да се закрие Министерството на околната среда и водите. След това погледнах с оптимизъм на това предложение и си казах, че Емил Димитров е човек с много широк спектър на подготовка – от хореография до лобизъм за видни олигарси (чрез един закон за горивата през 2018 г. – за „Лукойл“ и Валентин Златев , чрез друг – за братя Домусчиеви и др. – б.а). Може би това е нестандартното решение в състояние на криза.

Нестандартно решение в кризисна ситуация, с която правителството няма как да се справи,

е наистина Емил Димитров. Той ще закърпи комуникационно положението до падането на този кабинет, което изглежда все по-вероятно да се случи тази година. Такава роля игра некомпетентната като министър на здравеопазването Десислава Атанасова, която довърши мандата на предишния – д-р Стефан Константинов, в първия кабинет на Борисов. Сега обаче водната криза в Перник, сушавата зима, която се очертава, и мръсният въздух са за „ГЕРБ и Ко.“ като четвъртия конник на Апокалипсиса.

Макар Емил Димитров така да е създал мита за Ревизоро, че в медиите след избора му се появиха заглавия като „Ревизоро подхвана язовирите и водната криза“ – това няма как да стане, защото не знае откъде да ги подхване.

Но винаги може да изиграе едно граовско.

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Какво правим с правото

Post Syndicated from Анастас Пунев original https://toest.bg/kakvo-pravim-s-pravoto/

През 2019 г. съдебната власт получи необичайно медийно внимание на фона на традиционната си роля на най-тихата от трите власти. Доколкото по дефиниция нейната дейност трябва да се развива по-скоро експертно, затворено и без политически заряд, истинско чудо е колко много дискусии, протести, анализи или просто интернет шеги и мемове се появиха по повод на правосъдието в България.

Еволюцията изяжда децата си

Популяризирането на темата може да се обясни отчасти с обективни фактори – колкото повече се повишават доходите на населението, толкова по-често то може да си позволи да обсъжда неща, които „не се ядат“. Има обаче и причини от субективен характер. Политическият маркетинг превърна правосъдието в евъргрийн, тъй като опозицията получава възможност да трупа точки предвид очевидната липса на смели реформи, а за управляващите диалогът с магистратите не може да се сведе до обичайното запълване на дупки и запушване на недоволни усти. Все пак поне формално съдебната власт е независима и съответно по-опасна или поне „повратлива“. Тази динамика няма да се промени и през настоящата година.

В по-едър мащаб наблюдаваното обсебване на вниманието от правосъдието е като цяло полезно, защото постепенно започва да се схваща, че ефектите от него са видими в целия ни обществен живот, а не са ограничени до бутикови спорове на неразбираем жаргон. Но ако всички Facebook глупости, изписани през 2019 г. по висящи дела (предимно наказателни), могат да се простят като знак за все още незрялото гражданско общество, същественият риск от масово обсъждане на темата се корени именно в нейното преексплоатиране. Отдавна е установено, че

всяко обединяване около популярни послания създава стаден инстинкт,

при който за едно сериозно мнозинство осмислянето на сложните процеси отстъпва пред удобните и предлагани от друг отговори. Макар да е известно, че и през 2020 г. виновни за мнозина ще са прокуратурата и редица други персонализирани субекти, може би си струва да се анализира къде грешат онези с добрите намерения. И то тъкмо заради добрите им намерения – те безспорно са най-важното, но единствено с тях не се печелят битки.

Върховенство на кое?

Каква изобщо е целта на „битката за правосъдие“? Въпросът изглежда излишен, но въпреки това отговорът не е очевиден. Ако се концентрираме върху централния „реформаторски“ апел, той гласи, че липсва върховенство на правото. Звучи ясно, но всъщност е крайно проблематично. При все че може много ясно да се посочат девиации от върховенството на правото, както и да се работи с това понятие, включително като лозунг, то е далеч от невинно. Най-елементарният казус, с който се сблъскваме ежедневно, е

напрежението между несправедливия закон и неписаната несправедливост.

Отвъд научната дискусия по темата, която не е приключила от векове, в България има два цитата, които постоянно се споменават в грижливо подбрани моменти, и тяхната красива словесност някак успокоява съвестите на фона на скучната юридическа материя. Единият цитат има спорно авторство и според него казусът трябва да се сложи на сърцето и каквото каже то, значи е правилно, и после е лесно да се преведе на езика на правото. Другият цитат е от Кристиан Таков и гласи, че правото трябва да се пази дори и от закона.

При цялата им грациозност обаче употребата на тези цитати затваря общността, вместо да я отваря. Те заявяват много ясни твърдения, но не отговарят на последващите въпроси. Неподчинението на закона може ли да бъде добродетел? И ако е така, защо тогава в други случаи се настоява, че законът трябва да се спазва абсолютно строго от всеки и че именно неспазването му е големият ни проблем?

„Правото“, на чието върховенство се настоява, включва и законите, приети от все по-омразния законодател, както и съдебните актове, постановени от все по-омразния съд.

Същевременно, когато те съответстват на усещането ни за несправедливост, всичко е наред. Подобно усещане за лицемерие оставиха някои реакции от миналия януари, когато Върховният административен съд внезапно се превърна в добър герой, защото отмени промените в плана за управление на Национален парк „Пирин“ и бързо се забравиха протестите срещу предходни решения на съда, включително по сходни екологични въпроси. Разбира се, най-нормалното нещо е съдът да бъде критикуван, когато е решил грешно, както и обратното – но подобно двойнствено отношение показва, че дилемите за „правото“ и „закона“ не могат да бъдат решени по окончателен и легитимен начин, и мъдростта е в приемането им като непреодолима дилема.

Кой от кои е?

Освен че съществува проблем с формулирането на послания, липсата на по-дълбоко обществено ангажиране с правосъдните теми се дължи и на комуникационни причини. В изопнатата публична среда, развила се на принципа „наши срещу ваши“, е изключително трудно да се каже нещо, което да не бъде прикачено към някой от „лагерите“. Сред подобна крехкост основен принцип на омаскаряването през 2019 г. стана съешаването с омаскарени лица. И ако за онези, свикнали, че кадрите решават всичко, е нормално да мислят така, как да приемем същото при истински свободните? Факт е, че свободното малцинство в съдебната система и около нея е по-маргинализирано от всякога, а войната срещу него е неравностойна и отвратителна. Но тази война ще приключи със служебна загуба, ако се възприемат същите или сходни методи, включващи нетолерантност към различното мнение, агресия или извънредна кампанийност.

Тук е мястото да се спомене и изборът на теми. Дали прокуратурата да е в изпълнителната или съдебната власт, е безспорно фундаментален въпрос, но също така и абсолютно безплоден към настоящия момент. От Полша до Хонконг може да се научи един и същи протестен урок: протестът срещу овладяването на съдебната система се разпалва най-добре, когато има малко на брой, но конкретни поводи и много ясни и разбираеми контрапослания.

Изобилните нападки също имат по-скоро обратен ефект

и изслушването на Иван Гешев е такъв пример. Процедурата действително беше силно публична, колкото и някои да не искат да го признаят. Но вместо засипване с въпроси и коментари, по-силен ефект щеше да има повтарянето на реторичния въпрос – наистина ли „ЦУМгейт“ е „въпрос на личен живот“, както Гешев убедено смяташе? Обществената енергия не е безгранична и това се потвърди, когато от умора по Гешев се проспа по-опасният избор: на Сотир Цацаров за началник на институция със съмнителни правомощия и битие на границата на конституционно позволеното.

Сложен е и балансът между нормативния фетишизъм и фиксацията върху личности. През 2019 г. наблюдавахме много и от двете, но в крайна сметка общото между тях е, че заявени самостоятелно, се превръщат във форми на утопично мислене. Ако решението на проблемите е в създаването на по-добра правна рамка, как да си обясним, че Европейският съюз заяви, че премахва Механизма за сътрудничество и проверка, който се занимава предимно с видимостта на правната рамка? Ако обаче решението е в назначаването на нови хора, значи се подценяват структурните дефицити, каквито също има.

Операция „Мръсни ръце“

Сред настойчивото призоваване за повече морал се пропуска нещо ключово. Борбата за по-добра съдебна власт е винаги политическа. Разбира се, в нея не участват само партии и не се реализира само политически резултат (стига да е искрена), но правилата на играта са политически.

Понякога впрочем политическо действие е да се запази навреме пространство за протест. Затова платените протестиращи напълно законно бяха заели мястото пред ВСС по време на избора на главен прокурор и неплатените, колкото и прави да бяха, изглеждаха и звучаха „бета“. Достатъчно е да се каже, че Иван Гешев беше най-предполагаемият кандидат (и в действителност единствен, след като скандалите около Пламен Георгиев станаха прекалено много) месеци преди началото на процедурата, но активните действия срещу кандидатурата му започнаха, когато вече бяха обречени поради липсата на своевременен натиск и евентуално издигане на „граждански кандидат“.

Страхът от омърсяване си личи при споменаване на другата чувствителна дума – корупция.

Всеки иска да има по-малко корупция, но какво точно значи това? Да се очаква, че ще има усещане за справедливост без изриване на статуквото, е точно толкова празно и наивно, колкото да се каже, че хората не бива да се обиждат помежду си. Промяната на толкова мащабно ниво изисква да се счупят няколко яйца, по израза на Ленин, включително да се примирим с евентуалното ограничаване на някои граждански свободи, потенциалното „натопяване“ на невинни и други такива. Позитивен резултат ще има, но ще се наблюдава след десетки години.

Така погледнато, се разбира колко порочно е да се говори за върховенство на „правото“. Няма обективно застинало право, за чиито скрижали да се воюва. Има право, което облагодетелства по-широки и по-тесни слоеве от населението; право, което отдава приоритет на една или друга група от хора (собственици или наематели, работодатели или работници) или решава по различен начин баланса между различни субекти (престъпниците или жертвите им). Има и стриктно, и по-гъвкаво разбиране за правото.

Изглежда контраинтуитивно един файтон от хора да се скарат помежду си, но

липсата на караница доказано обрича на едно и също: различното се оказва много повече от общото.

Роенето, което се наблюдава във всяка реформаторска общност (не само в правосъдието) през последните 30 години се преодолява единствено със стабилни корени и изграждане на групи по интереси вътре в тактическия съюз. В момента „пазарът“ на безкористност е толкова свит, че синдикалните дейци, да речем, не биха тръгнали да водят полемика със защитниците на човешките права само защото всички те искат „върховенство на правото“.

Какво да се прави?

След подобни съмнения отговорите могат да бъдат само откъслечни. Това означава не само че са недостатъчни, а че отделните решения дават резултат само на определено ниво, а не изобщо. В някакъв смисъл е добре да се изостави моралното превъзходство като стратегия, в друг – да се правят невидими усилия, в трети – да се запасим със самоирония. Всичко това не е изчерпателно и няма как да бъде.

И все пак – изглежда, че трябва да се угаси пламъкът на революцията и да се настоява на бавното, сложно и професионално решение.

Независимо от различните разбирания за бъдещето на съдебната власт, тя е толкова неуловим обект на обладаване, защото формира последната преграда, най-устойчивото и в някакъв смисъл консервативното – границата на лудостта на политиците. Фактът, че правосъдието може да извади хората на шествия, е хубава новина, но не е част от решението по същество, защото то е винаги по-скучно и не се корени в „народната воля“.

Ако например се говори за прокуратурата, трябва да се влезе равностойно в дебата за рамките (и съответно спирачките), които разследването поставя на нейната дейност, тъй като реформата в полицейските органи е всъщност по-наложителна от тази в прокуратурата. Ако се говори за корупцията, да се разберем от какво бихме се отказали и къде да пипаме – в материалния или в процесуалния закон… И така нататък.

И накрая – друга една любима история за цитиране е за онзи германски селянин, който се срещнал с произвола на държавата, дошла да му вземе мелницата, и отговорил смело: „Вие може да ми вземете мелницата, но в Берлин има един съдия, който ще отсъди справедливо в моя полза.“ Симптоматично е, че и до днес не знаем името на този съдия.

Заглавна снимка: pxfuel

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Еврофутбол на Черепа подава нечетливи годишни отчети, а Агенцията по вписванията ги одобрява в нарушение на закона

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/eurofootball-gfo.html

събота 18 януари 2020


Bozhkov-Parvanov-Toshev

От три години насам фирмата Еврофутбол, свързана с хазартния бос Васил Божков – Черепа, подава в Агенцията по вписванията абсолютно нечетливи годишни финансови отчети, от които не може да се добие представа какви са приходите, разходите и печалбите. Агенцията по вписванията по закон е длъжна да връща тези документи и да изисква четливи такива, но не го прави.

Биволъ анализира няколко документа, достъпни в Търговския регистър:

Заявление Г2 20161019130819 Интернет вписване 20170519085823
Заявление Г2 20160624122133 Интернет вписване 20170519085803
Заявление Г2 20180607153628 Интернет вписване 20181020102937
Заявление Г2 20170613121952 Интернет вписване 20181020102628

53691778

53691877

 

 

Нечетлив ГФО на Еврофутбол за 2016 г.

Всички те са с нечетими данни по отношение на цифровите показатели, съдържащи се в заявения за обявяване финансов отчет и не позволяват извършване на проверка по реда на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл.10 и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ документите следва да са публично достъпни и всеки да има
право на свободен и безплатен достъп до тях и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията. На практика обаче документи има, но достъпни данни няма.

Нечетлив ГФО на Еврофутбол за 2017 г.

От Агенцията по вписванията не отговориха на запитването ни кой е служителят по вписванията, одобрил вписването на тези финансови отчети. В Търговския регистър няма никакви данни ГФО на Еврофутбол да са били връщани с указания да се отстранят нередностите и да се предоставят четливи копия.

Мажоритарен акционер в Еврофутбол ООД е Евросъдружие ООД, която на свой ред е с мажоритарен собственик Вабо Системс ЕООД. Тя е собственост на Нове Интернал ЕООД на Васил Крумов Божков, известен с прякора си “Черепа”.

През 2009 г. временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ Джон Ордуей изпраща във Вашингтон секретен доклад, в който определя Васил Божков като “най-печално известния гангстер на България”:

3. (C) Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.

 

Какво всъщност ни казва Австралия

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/kakvo-vsushtnost-ni-kazva-australia/

Последните прогнози за сезона на пожарите сочат, че той ще започва все по-рано, ще приключва все по-късно и като цяло ще бъде по-интензивен. Този ефект ще се натрупва във времето, но би трябвало да може да се наблюдава към 2020 г.

Съвременните Касандри не са красиви принцеси, прокълнати да бъдат обичани от всесилни богове. Напротив, подобно на Рос Гарноу, един от най-уважаваните австралийски икономисти, те са добродушно усмихнати учени. Цитираните по-горе думи са част от неговия доклад за климатичните промени, публикуван през 2008 г. Гарноу изследва влиянието им върху австралийската икономика и препоръчва политики за справянето с тях. След като чудовищни пожари унищожиха над 3000 дома и продължават да горят на територия от над 7,3 млн. хектара общо (площта на Белгия и Дания, взети заедно), докладът обиколи социалните мрежи, а Гарноу коментира пред австралийската SBS News:

„Чувствам тъга, не бях полезен. Бе ми дадена възможността да говоря на австралийците за този проблем, а аз не успях да ги убедя, че е в наш национален интерес да играем положителна роля в световните усилия за справяне с последствията от климатичните промени. Ситуацията в момента е лоша и ще продължи да се влошава, ако емисиите на парникови газове в атмосферата продължават да се увеличават. В интерес на цялото човечество е бързо да се насочим към [икономически и производствени модели с] нулеви емисии.“

Огненият кошмар в Австралия, нанесъл щети за милиони и поставил неудобни въпроси пред света, е огледало на съвремието не само що се отнася до промените в климата. Той показва как отразяваме и консумираме новини; изобличава политическия лобизъм и присъствието на големия бизнес в кулоарите на властта; и накрая, но не на последно място, ни припомня за борбата на човека със самия себе си и с околната среда, която е създал през последното столетие.

Бял шум – или светът, в който няма истини

Бедствията не са това, което бяха. В романа си „Бял шум“ от края на 80-те години Дон ДеЛило пише, че „eдинствено катаклизмите привличат вниманието ни. Ние жадуваме за тях, зависим от тях. Стига да се случват някъде другаде“. Подобно на бедствието, описано от ДеЛило, и пожарите в Австралия създават своя собствена климатична система.

В наши дни интернет ни позволява не само да се дрогираме с катаклизми, но и напълно да отричаме съществуването им. Дезинформацията се превръща в част от консумирането на новини, от съпреживяването на събития от световно значение. А истината се губи между гръмки заглавия, полуистини и лъжи.

Става ли дума за умишлени палежи? Категорично не.

Съобщение, разпространено в интернет, че близо 200 души са арестувани във връзка с пожарите, е пример за механизмите на дезинформацията, а именно – примесването на реални сурови данни с откровени лъжи.

По данни към 6 януари т.г. на полицията в Нов Южен Уелс, от началото на ноември 2019 г. са повдигнати обвинения във връзка с палежи срещу 183 души, сред които 40 непълнолетни. 53-ма от нарушителите не са спазили пълната забрана за палене на огън на горска територия: сред тях мъж от предградията на Сидни искал да си направи чай, а друг в град Таро – да си приготви храна. И двата огъня са били потушени от пожарникарите. Провинението на 47 души е за изхвърляне на запалена цигара или кибрит на земята. Срещу 24-ма от тези 183 души са повдигнати обвинения за умишлен палеж. Няма преки доказателства, че те да са допринесли за пожарите, обхванали страната. Но изваждането на информацията от контекста и представянето ѝ в определена светлина работи – за съжаление, не в полза на истината.

А дезинформацията тече и в двете посоки.

Австралия в пламъци, снимана от Космоса. 480 милиона убити животни. Спяща коала, положена във ветеринарен кабинет, с лапички, потопени в лекарствена течност – оцеляла е след ужаса. Полет над Австралия сред облаци, които светят като червено-черни въглени. Макар огромна част от тази информация да не е споделена от любители на конспирациите, а от загрижени за света потребители, това не я прави вярна.

Кадърът на горящия континент, за който се твърди, че е сниман от Международната космическа станция, се оказва 3D визуализация на всички засегнати региони в настоящия сезон – не в едно и също време, нито все още горящи. Коалата наистина е оцеляла след пожар… но през 2015 г. Снимката от самолета пък е от Хаваите – на напълно естествен феномен. Що се отнася до унищожената фауна, цитираният мащаб е напълно спекулативен, тъй като не е ясно колко от засегнатите от огъня животни са убити и колко ще оцелеят в дългосрочен план, нито колко ще успеят да избягат от пламъците, но ще умрат впоследствие от липса на храна и вода.

Всичко това не означава, че криза няма, нито че тя се преекспонира. Напротив.

„Пожарите са много по-мащабни от всичко, което сме виждали досега – споделя капитанът на пожарникарски екип в Нов Южен Уелс. – Преди работехме с индекс за опасност от пожари от 0 до 100, на базата на най-унищожителните пожари от 1939 г. Сега редовно пожарите доближават 200 по тази скала. Смятам, че това се дължи на климатичните промени. Научните доказателства са съкрушителни.“

Фактите

А какви всъщност са научните доказателства? Метеорологичната служба на Австралия посочва, че климатичните промени подхранват тези колосални пожари. Не се твърди, че пожари в Австралия никога не е имало, а че метеорологични феномени и модели, които са част от нормалното ни ежедневие, ще стават все по-екстремни вследствие на измененията в климата, провокирани от човешки фактори.

В случая с Австралия и регионите, засегнати от пожарите, се установяват няколко решаващи фактора: количеството валежи в периода преди септември 2019 г. е под средното ниво, което води до засушавания в Югоизточен Куинсланд и в североизточната част на Нов Южен Уелс. Явлението засяга огромни площи – и в двете области има поставени рекорди за най-малко валежи в периода януари–август 2019 г., а коефициентът на опасност от пожари заради сушата е 9 от 10 според доклада метеорологичната служба.

В допълнение, температурите през 2019 г. са по-високи от средните стойности, което затваря порочния кръг. Нов Южен Уелс регистрира рекордно горещ период между януари и август (1,85℃ над средната стойност), а 2019-та за цяла Австралия бе годината с най-високата максимална дневна температура (+1,71℃) и втората след 2016 г. с най-висока средна обща температура (+1,3℃).

Следва и голямата картина.

Климатът на Австралия се влияе от дипола в Индийския океан, чийто ефект се изразява в нередовното колебание на температурите на морската повърхност, при което западната част на океана периодично става по-топла (положителна фаза) и по-студена (отрицателна фаза) от източната част му част. Това явление се наблюдава рядко в две поредни години, както е настоящият случай – положителен дипол през 2018 г. и 2019 г., който допринесе за ниското количество валежи в Южна и Централна Австралия през зимата. Метеоролозите подчертават, че макар индоокеанският дипол да е нормално явление, поведението му се променя вследствие на климатичните промени, като проучванията сочат, че честотата му ще нараства с повишаването на глобалната температура.

Други фактори, като атмосферното налягане, силните ветрове и ниската влажност, допринасят за невероятно сложната и варираща от година на година картина. Що се отнася до дългосрочната прогноза, метеороолозите са категорични: през последните десетилетия опасността от пожари в Австралия стабилно нараства. Най-чувствителни за завишенията са районите в Югоизточен Куинсланд и в Нов Южен Уелс.

Австралийската академия на науките подчерта в официално изявление, че „мащабът на тези пожари е безпрецедентен на световно ниво. […] Научните доказателства сочат, че с прогресивното затопляне на планетата вследствие на човешка дейност ще наблюдаваме повишение в честотата и интензитета на екстремни метеорологични феномени“.

Пожар в района на Грийн Уотъл Крийк, Югозападен Сидни, 6 декември 2019 г. Снимка: Helitak430 (Wikipedia)

Става дума за пари. За много пари

Размиването на дебата в която и да е посока е добре дошло в съвременния свят на властови игри, където често медиите са оръжие, а политическите партии – кувьоз за бизнес интереси. Петролът, въглищата и природният газ продължават да играят основна роля в енергетиката на Австралия, която е най-големият износител на въглища с близо 40% дял от световния пазар. 

За периода 2013–2014 г. индустрията на изкопаемите горива е похарчила 2,3 млн. австралийски долара за политика, а даренията към основните партии са нараснали тройно.

През 2015 г. секторът е отделил близо 4 млн. австралийски долара, за да предотврати амбициозни политики, свързани с климатичните промени.

Международният валутен фонд започна да изчислява стойността на субсидиите на правителствата по света към индустрията – не само като директен финансов трансфер, но и като разлика между цената на горивата и цената, която плащаме под формата на разрушаване на околната среда и вреди върху нашето здраве. От МВФ подчертават, че субсидирането (независимо дали пряко или косвено) е „намаляло значително“ от 2012-та насам, когато е възлизало на 527 млрд. щатски долара, на 296 млрд. през 2016 г. Това се дължи на падането на цената на горивата и на политики, свързани с търговията и износа им.

Според дефиницията на МВФ субсидиите, които Австралия е изплатила на индустрията на изкопаеми горива, възлизат на 29 млрд. щатски долара (42 млрд. австралийски долара).

За сравнение, австралийското правителство обеща да отпусне 2 млрд. австралийски долара за справяне с бедствието.

Вероятно това е причината някои австралийци да отказват да се здрависват с премиера Скот Морисън. Сред тях бе и пожарникар, изгубил дома си по време на борбата с бедствието.

Огледало за света

„Добрата новина е, че вече разполагаме с изобилни доказателства, които да ни помогнат да разберем околната среда, в която живеем, както и да проектираме и изградим бъдещето, което искаме за Австралия. Никога не сме били изправени пред по-важен момент от настоящия, в който трябва да черпим от научните доказателства, за да помогнем в краткосрочен и дългосрочен план на Австралия да се изправи пред унищожителните пожари, които съсипват страната ни и костват сигурността за бъдещето ни. […] Академията е категорична, че отговорът на пожарите трябва да се простира отвъд непосредственото бъдеще“, продължава изявлението на Австралийската академия на науките.

Джеймс Мърдок (синът на медийния магнат Рупърт Мърдок, чиито медии поощряват отричането на климатичните промени в редакционната си политика) разкритикува открито баща си, заявявайки официално, че със съпругата му „са особено разочаровани от продължаващото отрицание сред медиите в Австралия, като се имат предвид очевидните доказателства.“

Въпросът е накъде ще погледне светът. И с кои представи ще избере да живее. Това, разбира се, е без значение, защото реалността продължава да гори. В това е чарът на фактите – те не се променят, независимо какво мислим за тях. Или казано от друг майстор на словото, Георги Божинов:

Гори някъде пожар, ти си викаш: далечко е от мене, к’во да му се бъркам. Па току гледаш – огънят се присламчва и към твоята стреха, облизва я. Тогава и да се бъркаш, и да не се бъркаш – все тая…
Заглавна снимка: Пожарът в Грийн Уотъл Крийк се придвижва към град Яндера, докато полицията евакуира жители му, 21 декември 2019 г. Автор: Helitak430 (Wikipedia)

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кръстословици

Post Syndicated from Нева Мичева original https://toest.bg/krustoslovitsi/

Здравей, Нева!

Ще ми бъде любопитно да прочета твои размисли относно общуването. Цял живот се измъчвам, че не съм достатъчно общителна, че не съм непринудена в комуникацията си с другите, че съм скована и скучна. Недолюбвам т.нар. small talk, но и не умея да го прескачам, за да достигна до по-вълнуващ и удовлетворяващ разговор. А обичам да съм сред хора.

Добре че имам общителна сестра да ми „прокарва път“ в близки и далечни компании. От друга страна, осъзнавам, че това ми е попречило да развия тази си способност, наясно съм, че и това се учи! От трета страна (дръж се), често ме мързи да говоря и избягвам срещи, за да не ми се налага…

Чисто и просто не ми остава енергия от толкова опасения как ли се справям… ха-ха, не ми е лесно, знам. А според мен една от основите на хубавия живот е способността да общуваш. Много пътища може да ти отвори, много положителни преживявания да ти донесе! Темата има много нюанси, които няма как да откроя, ще стане прекалено дълго. Това са моите лъкатушещи размишления, надявам се да прочета и твоите!

Боряна

„Вие италианка ли сте, или чужденка?“, пита младежът на съседната седалка, което, макар и да излитаме от Италия, е странен въпрос за самолет. „Аз съм българка, значи вие сте чужденец“, отговарям и се усмихвам, за да види, че не е с лошо. „А откъде сте?“, продължава той. „От България?“, отговарям уж озадачена от недосетливостта му и пак се усмихвам, за да види, че е на шега. Чужденецът също се усмихва, следва бърза размяна на биографичен минимум и пет минути по-късно дружно потъваме в неговото „бартедзàги“, което уплътнява половината ни полет.

Сега, аз може да не съм италианка, но съм италианистка и за мен откриването на „бартедзаги“ от професионална гледна точка е златна жилка. През 1949 г. един милански господин, Пиеро Бартедзаги, започва да съставя кръстословици за La Settimana Enigmistica – седмичник за главоблъсканици, който излиза до ден днешен. Публикува ги четири десетилетия (до смъртта си), винаги на с. 41 и подписани само с „П. Бартедзаги“, и фамилията му става нарицателно за трудна кръстословица. От 90-те години в списанието застъпва синът му Алесандро (той е съвременният автор на „бартедзагита“), а другият му син Стефано става теоретик на ребуси, гатанки, анаграми.

Е, мила Боряна, идната седмица чакам по пощата 400-страничната история на кръстословиците, написана от Стефано Бартедзаги и красиво озаглавена „Вертикален хоризонт“. Дали от моето запознанство с тази материя може да произлезе нещо интересно за някого – нямам представа. Но честно казано, нямам представа и дали нещо смислено произлиза непременно от чието и да било запознанство с химията или икономиката, да речем. Така че си запазвам правото на добро изкарване и на добро очакване. Едно ми е ясно: изключително съм благодарна на Борха и на прошарените си коси за възможността да си говоря с почти всички без някогашното напрежение.

Борха беше прекият ми шеф, докато стажувах в elmundo.es – пращаше ме да събирам сведения по непознати теми на моя кекав испански. Шест месеца плюене в пазвата и леки световъртежи преди всяка мисия – и станах нов човек, скло̀нен да влиза в несвойствени обсъждания и да се наслаждава на случайни събеседници. Възрастта се оказа друг коз – нали си забелязала как най-малките и най-големите някак усещат, че имат право да са извън протокола и да питат по същество, да надничат, където не са ги канили, и да се държат с останалите като с роднини?

Човек не бива да е самотен – на такова мнение съм аз. Човек трябва да се отдава на хората дори и ако не искат да го вземат. А ако все пак е самотен, трябва да мине през вагоните. Трябва да намери хора и да им каже: „Ето. Аз съм самотен. Отдавам ви се без остатък.“

Венедикт Ерофеев

Попадала ли си на репортажи за деца, отгледани от животни? Винаги става въпрос за трагични обстоятелства и нещастни съдби: Маугли е само в книгите, Ромул и Рем – в легендите. „Ранното взаимодействие с онези, които се грижат за нас – казва една страхотна статия за установяването на връзки с хората, – може драматично да се отрази на бъдещото ни себевъзприятие, на очакванията ни към другите и на начина, по който обработваме информацията, справяме се със стреса и владеем емоциите си като възрастни…“

Общуването за човека е като дишането – някъде му е леко и радостно, другаде го трови или обръща в бягство, веднъж е привилегия, друг път тегоба, но без него няма как. За самотата специалистите говорят като за епидемия и ускорител на всякакви болести, защото сме „задължително стадни“ и по природа устремени към игри (а игрите искат партньори). И понеже не става въпрос за избор да бъде или да не бъде, единственото, което ни остава, е да потърсим правилната доза и качество общуване за своите потребности…

Както всяка стара дума, „общ“ може да значи много неща, включително противоположни („общата култура“ е нещо, от което се иска повечко, „общите приказки“ – такова, от което е добре по-малко). Струва ми се, че „общ“ в „общуване“ е равносилно на „несам“. И ми се струва, че в трите абзаца на твоето писмо говориш за поне три вида комуникация, за които приемаш, че не ти достига я талант, я енергия, я мотивация. Аз обаче имам някои съмнения.

Ако общителността например е охота за група, за глъч, за постоянно взаимно моделиране и зареждане, защо да я изпитваш в по-малка степен да значи, че си ощетена? Може вече да имаш това, което по-общителните си набавят по своя начин; може да усещаш вкуса на социалната „храна“ по-фино, ако е в по-малки количества… Неангажиращото бъбрене, което разбираме под small talk, често може да е обратното на заедност – то е по-скоро ритуална форма със съдържание главно за пълнеж. Може би не трябва да търсиш в себе си сили да го прескачаш, а събеседници, с които въобще да не минаваш оттам?

Да обичаш да си сред хора не е непременно да обичаш да разговаряш. Понякога общуваме чрез гледане. Чрез мимика. Чрез начина, по който се обличаме; чрез чистотата на мястото, което зависи от нас; чрез цветята на балкона. Чрез оказване на анонимна помощ. Чрез изкуство или наука – през вековете и границите. Чрез неподвижност, покашляне, избор на цвят. Има толкова начини да не сме сами или да изразим себе си… и за всички ще се намерят хора, които да отговорят с ентусиазъм, с враждебност или с обикновен камилски „хръп“.

И там някъде, на хиляди мили оттук, в една южна страна, в една кантора, в една от сградите на тази страна се разнесоха стъпки, отдалечаващи се от телефона. Старецът се наведе напред и притисна слушалката до сбръчканото си ухо, което до болка се напрягаше да чуе следващите звуци. Отваряне на прозорец. „Ах“ – облекчено въздъхна старецът.

Рей Бредбъри

В тази сцена от „Вино от глухарчета“ един бивш военен в инвалидна количка звъни от Щатите на приятел, който знае какво да направи – отива до прозореца и оставя в слушалката да нахлуе град Мексико. И въпреки че всичко в описанието – от телефона до града – е станало възможно благодарение на натрупването и размяната на думи, ето ти общуване без среща и разговор. (Не съм чела романа – помнех само този момент, за който някой ми е разказал. Докато издирвах източника, попаднах на блог, в който една жена на име Лидия отвори прозореца и за мен. Ето ти общуване и без познанство…)

Наскоро прочетох някъде, че свенливостта в общуването може да се тълкува и като нежелание за поемане на отговорност. Всяко отваряне на устата, всяко излизане от очертанията на собствените ни разбирания, всяко привличане на погледите е възможност да се изложим… Ще ти задам един въпрос, който съм си задавала безброй пъти и чак когато взе да ми става смешно да си отговарям, почувствах, че е имало смисъл. Какво е най-лошото, което може да стане, ако ти се прище нещо да кажеш или да изтанцуваш пред хора? Да се покажеш скучна или тромава? Да се разочароват от теб, защото не си по-така или по-иначе? Но как това може да е по-лошо, отколкото да се снишаваш от страх?

Заповядай още малко от собствените ми „тренировъчни“ въпроси относно общуването (най-много да се изложа, но поемам тази отговорност). Длъжна ли си да си интересна? Не. Длъжна си да си почтена. Възможно ли е да изглеждаш и звучиш добре по всяко време и от всички страни? Не. Може би само за онези, които те обичат. Очаква ли се от теб да си спонтанна, бърза и остроумна? Не. Освен ако не се занимаваш с импровизационен театър. Нужно ли е да си дейна, бодра и вездесъща? Не. Достатъчно е да си спокойна и последователна. Трябва ли да се притесняваш и самонаказваш, ако отсреща те погледнат със снизхождение, защото не си доразбрала, или те нагрубят, защото не си угодила? Не. Но честито: вече знаеш с кого да не общуваш.

Напълно съм съгласна, че в основата на хубавия живот е успешното общуване и че способността за това се развива. Несамотата е определяща за здравето ни, обменът с другите – част от естеството ни. Но всеки си има степени и способи – до по-широко общуване не бива да се стига през насилване на даденостите и паническо препускане към неясно какви постижения. Общуването става по-лесно, когато си изясним ние кои сме и какви ни се падат останалите. Ако допуснем, че сме равни и добронамерени, хубавата изненада е, че ще получим многократни потвърждения за правотата си.

Мисля, че човекът има възхитителен потенциал, а съм любопитна, лакома за истории и идеи. Това е двигателят, който ме изкарва от саможивост и срамежливост. Твоят вероятно е друг, но ето една „рампа“, по която да го пробваш: повечето хора са като нас и се боят от същите неща, а нуждата им от топлота или разбиране е сходна. И още една: навън има повече дружелюбност, отколкото в представите ни за навън. И още: ти може би си единственият шанс на даден човек в даден момент да се свърже със света. И накрая: светът ни е дом, а човечеството – семейство, така че имаме и правото, и задължението да се осведомяваме как е.

Тази есен проектът Humans of New York ще стане на 10 години: един младеж с фотоапарат, Брандън Стантън, ходи по улиците, снима минувачи, убеждава ги да му разправят нещичко за себе си и публикува фотография плюс текст онлайн. Отначало е само Ню Йорк, а последователите са няколко хиляди, после Стантън започва да гастролира по същия модел и в чужбина – Мексико, Уганда, Германия, Ирак. В момента над осемнайсет милиона почитатели чакат новите му човешки етюди. Искам да завърша със семплата стратегия на Стантън в заговарянето на непознати по улицата: не се приближавай откъм гърба, гледай да не звучиш заплашително, питай за нещо трудно в живота им. „Колкото повече го правиш, толкова повече се получава.“

Заглавно изображение: „Безкрайното опознаване“ (фрагмент), Рене Магрит, 1963 г.
Говори с Нева е рубрика за писма от читатели. Винаги съм си мечтала да поддържам такава и да имам адрес, на който непознати да ми пишат, за да ми разкажат нещо важно за себе си, което да обсъдим – както във влака, когато разговорът тръгне. Случка, върху която да поразсъждаваме, чуденка, която да разчепкаме още малко, наблюдение, към което да добавя друго. Сигурна съм, че както аз винаги съм искала да отговарям на писма, така има хора, които винаги са искали да ги напишат. Заповядайте.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Право на отговор от Николай Гайтанджиев относно „Цанков камък“

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/pravo-na-otgovor-gaytandzhiev/

По повод публикувания на 11 януари т.г. материал на журналистката Венелина Попова „Водна криза, боклуци и мръсен въздух за политическа употреба“ получихме писмо от г-н Николай Гайтанджиев, директор ВЕЦ към НЕК ЕАД до ноември 2019 г., в което той изразява несъгласие с част от заключенията. Става въпрос за следния абзац: 

„Репортажът на журналиста Александър Файст „Как България унищожава своите реки“, спечелил злато в категорията „Природа и околна среда“ на филмовия фестивал WorldFest в Хюстън, показва как с пари от ЕС у нас са изградени 270 водни централи, като някои от тях са в територии по „Натура 2000“, нарушавайки закона. Най-голямата сред тях е „Цанков камък“, но добивът на енергия от нея е относително малък. Тези вецове имат незначителен дял от произвежданата в страната електроенергия, но нанасят непоправими щети на пълноводните ни реки, за да осигурят печалба на своите собственици. А правителството е одобрило изграждането на още 300 такива централи…“

Във филма на Файст централата „Цанков камък“ е спомената като най-големия вец у нас в контекст, че водните електроцентрали съсипват реките, а в същото време имат незначителен дял в производството на електроенергия в страната.

Публикуваме писмото на г-н Гайтанджиев до редакцията, а нашият коментар е в края на текста.


ВЕЦ „Цанков камък“ е вкарана в общ кюп със стотици други малки ВЕЦ, с които няма нищо общо, нито като финансиране, нито като собственост, нито като място в енергийната система на страната, нито като процес на проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация. Имах възможността да участвам в строителството ѝ и смятам, че съвсем незаслужено е нарочена за „черна овца“. Понеже не съм имал възможността да гледам цитирания филм, не знам дали цитираният от мен текст е буквално от филма, или е преразказ, или е изцяло авторски на г-жа Попова.

1. Централата „Цанков камък“ (заедно с останалите 270 изградени ВЕЦ) нанася непоправими щети.

На страницата на „Натура 2000“ може да бъде издирено, че в границите на Смолянска област, община Девин, населени места гр. Девин и с. Михалково попадат общо 4 защитени зони (ЗЗ) по „Натура 2000“: BG0002063 „Западни Родопи“ – ЗЗ по директивата за птиците; BG0001030 „Родопи-Западни“ – ЗЗ по директивата за местообитанията; BG0002113 „Триград-Мурсалица“– ЗЗ по директивата за птиците; BG0002105 „Персенк“ – ЗЗ по директивата за птиците. От тях само две – BG0001030 „Родопи-Западни“ и BG0002113 „Триград-Мурсалица“, са засегнати от опашката на язовир „Цанков камък“.

За съжаление не мога да предоставя карта, на която да се видят заедно границите на ЗЗ и язовирното езеро. Първата зона едва-едва се докосва до езерото. Общата площ на зоната е 272 851.406 ха. По моя преценка язовирът засяга около 1-2 ха, нека да са 10. Това прави 0.004 % от общата площ на защитената зона. При втората зона с обща площ 55 340.9527 ха язовирът засяга повече – според мен около 200 ха, или 0.4 % от общата площ на ЗЗ. Вероятно сами можете да прецените колко „непоправими“ могат да са щетите. Още повече че над язовир „Цанков камък“ има изградени още две големи ВЕЦ – „Тешел“ и „Девин“, които така или иначе отдавна са променили естествения отток на река Въча.

2. Централата „Цанков камък“ е изградена в територии по „Натура 2000“.

Тук прилагам два линка към информацията за цитираните ЗЗ. Можете да се запознаете с цялата история на тези зони. Цитираните от мен площи са взети от стандартния формуляр. Но по-важното е друго – кога са одобрени тези защитени зони. ЗЗ BG0001030 „Родопи-Западни“ е одобрена с Решение на МС от 16.10.2007 г., като след това с Решение на МС от 16.11.2010 г. първоначалната площ е увеличена. ЗЗ BG0002113 „Триград-Мурсалица“ е одобрена с Решение на МС от 04.12.2007 г., а е обявена за ЗЗ от МОСВ със заповед от 26.05.2010 г. Е, разрешението за строеж на язовирната стена и ВЕЦ „Цанков камък“ е издадено на 04.02.2005 г., а язовирната стена е изградена в завършен вид през 2010 г. Оказва се, че не „Цанков камък“ е изграден в защитена територия, а защитените територии са създадени в зоната на язовира. Не е нещо необичайно, имайки предвид и всички останали язовири, които са изградени преди въвеждането на защитените зони.

3. ВЕЦ „Цанков камък“ е изградена, нарушавайки закона.

От цитираните по-горе документи е ясно, че точно законът за „Натура 2000“ не е нарушен по никакъв начин. Нещо повече, нито един закон не е нарушен при изграждането на целия хидровъзел. Основание за това мое твърдение е фактът, че въпреки негативното обществено отношение към проекта, създадено след 2009 г. по политически причини, и въпреки дългогодишните проверки на прокуратурата (няколко години поред в сградата на НЕК имаше специално отделена работна стая за разследващите прокурори) няма повдигнати никакви обвинения към никого. Все пак инвеститор на проекта е най-голямата държавна енергийна компания, а там, колкото и да не ви се вярва, не работят престъпници.

Тук ще отбележа и още нещо – вкарването на някаква територия в защитена зона по „Натура 2000“ не забранява автоматично всякакво строителство там. Просто го прави много по-трудно осъществимо, защото трябва да се докаже, че ползите от такова строителство за обществото ще са повече от загубите за природата. Могат да бъдат взети и смекчаващи мерки, които да намалят вредното въздействие на такъв проект. Затова априори да се обявяват за незаконни всички обекти, изградени в зони по „Натура 2000“, е най-малкото некоректно. Но както стана вече ясно, в случая с „Цанков камък“ дори не е имало защитена зона.

4. ВЕЦ „Цанков камък“ е изградена с европейски пари

Хидровъзел „Цанков камък“ е изграден с кредит от банков консорциум от австрийски банки. Този кредит и досега се изплаща от НЕК. Отпуснат е на база на Меморандум за разбирателство относно двустранно сътрудничество между Република България и Република Австрия за изпълнение на съвместни проекти във връзка с решенията на Протокола от Киото от 1997 г. Тук европейските фондове нямат нищо общо.

5. Добивът на енергия от ВЕЦ „Цанков камък“ е относително малък. Тези вецове имат незначителен дял от произвежданата в страната електроенергия

Да, така е. Но за мястото и ролята в енергийната система на страната на тази и други подобни централи, можете да попитате ЕСО и неговото поделение ЦДУ. Само ще отбележа, че значимостта на една централа не се мери само по годишното ѝ производство. Има такива термини като „качество“ на електрическата енергия, „балансиране“ на енергийни мощности, „върхова енергия“, „енергиен резерв“ и др., които много по-добре определят дали и доколко една централа е нужна или не. И по тези показатели ВЕЦ „Цанков камък“ и всички останали малки ВЕЦ, към които изкуствено е пришита, не могат да бъдат по-различни. Всичко, което ВЕЦ „Цанков камък“ е, малките ВЕЦ не са.

Вкарването на ВЕЦ „Цанков камък“ в общия кюп с всички малки ВЕЦ вероятно е станало по инерция от времето, когато тя стана нарицателен пример за корупционен обект.


Благодарим на г-н Гайтанджиев за изясняването на обстоятелствата около „Натура 2000“, защитените зони и ВЕЦ „Цанков камък“. Ползите от съоръжението за обществото и досега са съмнителни. Така е, няма европейски пари в хидровъзела, затова пък има прекалено много на българските данъкоплатци. 

Г-н Гайтанджиев е пропуснал да допълни съществена информация за финансирането на тази водна централа с мощност от едва 80 MW. Целта на Меморандума за разбирателство между България и Австрия беше спестените след въвеждането в експлоатация на съоръжението въглеродни емисии да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в НЕК. Беше. Кредитът от австрийския банков консорциум за 100 млн. евро, подписан още при кабинета НДСВ–ДПС, не стигна. При тройната коалиция се стигна до още по-големи разходи – за „Цанков камък“ бе похарчен почти целият кредит от 250 млн. евро, изтеглен от НЕК заради строителството на АЕЦ „Белене“. В крайна сметка цената за тези 80 мегавата мощност е 476 млн. евро, а като се добави и стойността на един „платинен път“ край язовира, надвишава половин милиард. 

„Гордост за енергетиката и срам за всички политици, допуснали да струва толкова скъпо“, каза преди десетина години тогавашният министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. А НЕК, за да покрие синдикирания заем към банки, начело на които беше френската БНП Париба, пусна облигации на международните финансови пазари.

Заглавна снимка: Язовир „Студена“ в средата на ноември 2019 г. Стопкадър от видео на Пенко Русев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Manga Scanlation Teams Don’t Want War, They Want Accessible Content

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/manga-scanlation-teams-dont-want-war-they-want-accessible-content-200117/

In recent months there has been a notable increase in publicised anti-piracy actions against services offering manga content. Publishers have pressured a range of sites, hoping to shut down or at least make life more difficult for these hugely popular platforms.

Among the targets was MandaDex, a so-called ‘scanlation’ platform that offers scanned and translated manga publications to an audience underserved by publishers offering restricted foreign language output. The site first reported domain issues and then revealed that its donation processing mechanism had also come under fire, a popular strategy among certain anti-piracy groups.

In the wake of our report, TorrentFreak spoke with an individual in charge of server administration for several scanlation groups including Mangazuki.co, MangaSushi.net, and LHTranslation.net. At least two of these sites process around three million requests per day, according to traffic reports shared with TF.

The source shared information that shows aggressive correspondence received from anti-piracy company RemoveYourMedia, including threats to target a PayPal account and instructions to either remove content or face being “disappeared” from search engines.

“We initially dismissed these emails as being spam, or most likely just some extortion scheme. However, the PayPal account that was listed publicly for donations has been taken down by a DMCA claim from VIZ,” our source revealed.

Documents sent by PayPal and reviewed by TF reveal the payment processor warning the LHT scanlation platform that it had received complaints from VIZ Media LLC and that certain actions needed to be taken, including the deletion of many URLs, in order to comply with PayPal’s acceptable use policy. The necessary action was taken and the PayPal account was restored. The groups also took the decision to remove all VIZ Media content from their sites.

Publisher VIZ Media has been at war with manga sites for many years and it was this publisher that recently targeted MangaDex, among others. However, the takedown demands against scanlation sites aren’t always cut and dried and in many cases don’t meet the accepted standards in respect of the DMCA.

“The stuff [LHTranslation] was hosting wasn’t a direct copy of VIZ’s work. In fact, it was a fan translation, and we had never received a proper DMCA takedown request. We’re quite certain extortion doesn’t count as a valid DMCA complaint,” our source added.

In broad terms, these scanlation platforms say they have to deal with three types of people filing complaints. The first group is labeled “DMCA trolls” and described as people who don’t hold any rights or licenses but file DMCA takedowns regardless.

“We’ve had those emails fly past every once in a while, with poorly worded ‘demands’ as well. Because we receive them every once in a while, we kind of assumed the email [threat sent on behalf of VIZ Media] was among them,” the server admin said.

Interestingly, the second category – genuine copyright holders who send proper DMCA notices – apparently aren’t an issue. There are no objections to these claims, content is taken down and users are directed to where the original material can be purchased instead.

However, those in the final category appear to be the greatest irritant, both in volume terms and the nature of the claims.

“The third kind, and sadly the one we see the most, are those that take our translations and file a claim on our content. Essentially if torrent leeches were to file complaints after leeching the content,” our source complained.

Faced with such issues, the server admin says that the groups he deals with have all moved to so-called ‘bulletproof’ hosting, not because they want to ignore the DMCA but to avoid the DMCA being abused as a weapon. In fact, the groups don’t appear averse to working with license holders to reach the goal of delivering manga to the public in English so it can be enjoyed by currently underserved fans.

All in all, however, it’s a time-consuming process.

After the raw manga images are obtained by the scanlation groups, members are tasked with translating the comics into English while others tidy up the Japanese, Korean, and Chinese text. Further fine-tuning then takes place including re-drawing some pages, applying proper fonts, and putting pages through a final editing process. After a quality control procedure, content is then released on the scanlation sites.

“After we’ve released a chapter on our own site, other people take our releases and re-upload them to aggregator sites, like MangaDex, spreading them to the wider masses,” our source revealed.

“Both our goal, and that of MangaDex in this process isn’t to make money, however. Most of this work is done free of charge. We’re all doing this because we simply love reading mangas and want to bring these series to the West. So other people can enjoy them and in the hope that English publishers see the demand for a certain series and pick them up for official translation.

“This is also why we always tell our readers to support the official releases and creators. And the reason why MangaDex points to the buy pages of both the official English prints and in some cases the Japanese prints. Because of all this, we often don’t see ourselves as pirates, but just as fans, as our goal is to simply make series accessible to others,” the source concluded.

If we take these claims on face value, there appears to be a fairly straightforward way to make progress and counter the perceived scanlation ‘threat’. By making translated content available officially, these groups would not only be out of a ‘job’ but manga could also reach a wider audience, presumably alongside increased revenue.

That sounds a little more progressive than shouty emails and having PayPal accounts shut down.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

Damon’s Hypersport AI Boosts Motorcycle Safety

Post Syndicated from Philip E. Ross original https://spectrum.ieee.org/cars-that-think/transportation/self-driving/damons-hypersport-motorcycle-safety-ai

For all its pure-electric acceleration and range and its ability to shapeshift, the Hypersport motorcycle shown off last week at CES by Vancouver, Canada-based Damon Motorcycles matters for just one thing: It’s the first chopper swathed in active safety systems.

These systems don’t take control, not even in anticipation of a crash, as they do in many advanced driver assistance systems in cars. They leave a motorcyclist fully in command while offering the benefit of an extra pair of eyes.

Why drape high tech “rubber padding” over the motorcycle world? Because that’s where the danger is: Motorcyclists are 27 times more likely to die in a crash than are passengers in cars.

“It’s not a matter of if you’ll have an accident on a motorbike, but when,” says Damon chief executive Jay Giraud. “Nobody steps into motorbiking knowing that, but they learn.”

The Hypersport’s sensor suite includes cameras, radar, GPS, solid-state gyroscopes and accelerometers. It does not include lidar­–“it’s not there yet,” Giraud says–but it does open the door a crack to another way of seeing the world: wireless connectivity.  

The bike’s brains note everything that happens when danger looms, including warnings issued and evasive maneuvers taken, then shunts the data to the cloud via 4G wireless. For now that data is processed in batches, to help Damon refine its algorithms, a practice common among self-driving car researchers. Some day, it will share such data with other vehicles in real-time, a strategy known as vehicle-to-everything, or V2x.

But not today. “That whole world is 5-10 years away—at least,” Giraud grouses. “I’ve worked on this for over decade—we’re no closer today than we were in 2008.”

The bike has an onboard neural net whose settings are fixed at any given time. When the net up in the cloud comes up with improvements, these are sent as over-the-air updates to each motorcycle. The updates have to be approved by each owner before going live onboard. 

When the AI senses danger it gives warning. If the car up ahead suddenly brakes, the handlebars shake, warning of a frontal collision. If a vehicle coming from behind enters the biker’s blind spot, LEDs flash. That saves the rider the trouble of constantly having to look back to check the blind spot.

Above all, it gives the rider time. A 2018 report by the National Highway Traffic Safety Administration found that from 75 to 90 percent of riders in accidents had less than three seconds to notice a threat and try to avert it; 10 percent had less than one second. Just an extra second or two could save a lot of lives.

The patterns the bike’s AI tease out from the data are not always comparable to those a self-driving car would care about. A motorcycle shifts from one half of a lane to the other; it leans down, sometimes getting fearsomely close to the pavement; and it is often hard for drivers in other vehicles to see.

One motorbike-centric problem is the high risk a biker takes just by entering an intersection. Some three-quarters of motorcycle accidents happen there, and of that number about two-thirds are caused by a car’s colliding from behind or from the side. The side collision, called a T-bone, is particularly bad because there’s nothing at all to shield the rider.

Certain traffic patterns increase the risk of such collisions. “Patterns that repeat allow our system to predict risk,” Giraud says. “As the cloud sees the tagged information again and again, we can use it to make predictions.”

Damon is taking pre-orders, but it expects to start shipping in mid-2021. Like Tesla, it will deliver straight to the customer, with no dealers to get in the way.

Let it be за БНР – Радио Пловдив

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/17/let-it-be/

От сайта на Радио Пловдив

Интернет страницата на Радио Пловдив спря обновяване на съдържанието си от 19.12. 2019 година. Отлаганите дълго време финансови въпроси и натрупаните от това проблеми доведоха до вземането на това решение.

Отговорността за случилото се размива между местното и национално ръководство на радиото.

От сайта на Радио Пловдив:

В предаването „Преди всички“ бе прочетено второто отворено писмо на екипа на Радио Пловдив, в което се обяснява защо след един месец все пак е възобновено публикуването на актуална информация и интервюта на сайта на радиото.

В интервю за „Хоризонт“ Неда Велкова разказа, че представители на ръководството на Радио Пловдив и на протестиращите са имали среща с и.д. генералния директор и УС на БНР в навечерието на конкурса за Генерален директор, поради което никакви ангажименти от страна на ръководството не са поети.

Как ще продължат преговорите с новия директор зависи от него, но смятаме, че това трябва да е една от първите му задачи. А от резултатите на преговорите ще зависи какво решение за бъдещи действия ще вземе Общото събрание на Радио Пловдив.

New IRAP report provides Australian public sector the ability to leverage additional services at PROTECTED level

Post Syndicated from John Hildebrandt original https://aws.amazon.com/blogs/security/new-irap-report-australian-public-sector-leverage-services-protected-level/

Following the award of PROTECTED certification to AWS in January 2019, we have now released updated Information Security Registered Assessors Program (IRAP) PROTECTED documentation via AWS Artifact. This information provides the ability to plan, architect, and self-assess systems built in AWS under the Digital Transformation Agency’s Secure Cloud Guidelines. The new documentation expands the scope to 64 PROTECTED services, including new category areas such as artificial intelligence (AI), machine learning (ML), and IoT services. For example, Amazon SageMaker is a service that provides every developer and data scientist with tools to build, train, and deploy machine learning models quickly.

This documentation gives public sector customers everything needed to evaluate AWS at the PROTECTED level. AWS is making this resource available to download on-demand through AWS Artifact. The guide provides a mapping of AWS controls for securing PROTECTED data.

The AWS IRAP PROTECTED documentation helps individual agencies simplify the process of adopting AWS services. The information enables individual agencies to complete their own assessments and adopt AWS for a broader range of services. These assessed AWS services are available within the existing AWS Asia-Pacific (Sydney) Region and cover service categories such as compute, storage, network, database, security, analytics, AI/ML, IoT, application integration, management, and governance. This means you can take advantage of all the security benefits without paying a price premium, or needing to modify your existing applications or environments.

The newly added services to the scope of the IRAP document are listed below.

For the full list of services in scope of the IRAP report, see the services in scope page (select the IRAP tab).

If you have questions about our PROTECTED certification or would like to inquire about how to use AWS for your highly sensitive workloads, contact your account team.

Want more AWS Security how-to content, news, and feature announcements? Follow us on Twitter.

Author photo

John Hildebrandt

John is Head of Security Assurance for Australia and New Zealand at AWS in Canberra Australia. He is passionate about removing regulatory barriers of cloud adoption for customers. John has been working with Government customers at AWS for over 7 years, as the first employee for the ANZ Public Sector team.

Документи: Врътките на Кметството, Областна управа и ВиК за кризата с водата в Перник

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/vik-pernik-radomir-2.html

петък 17 януари 2020


ВиК предупреждава местната власт и областния управител, че трябва да се въведе режим на водата за Перник още в началото на октомври. В предизборния период алармата е игнорирана. Два дни след изборите, на 6 ноември, кметството нарежда на ВиК да спре подаването на вода за Радомир. Тогава обаче ВиК игнорира нареждането. Отклонението за Радомир е спряно чак на 29 ноември.

Тези данни не са от делото срещу бившия министър на екологията Нено Димов, а от отговори получени на запитване по ЗДОИ от ГД-Боец, предоставено на Биволъ. Сдружението иска да му бъде предоставена цялата налична кореспонденция относно водния режим. Преписката по ЗДОИ може да бъде свалена тук.

От документите става ясно, че институциите и ВиК са шиканирали през октомври и ноември, когато координираните и разумни действия са можели да ограничат изтичането на питейната вода от яз. Студена и да смекчат настъпващата криза.

ВиК до Кмета 07 октомври 2019: Задава се режим!

На 7 октомври 2019 шефът на ВиК инж. Витанов изпраща писмо до Общински съвет Перник, Кмета на Перник Ваня Церовска (ГЕРБ) и председателя на Асоциацията по ВиК Ирена Соколова, тогавашният областен управител от ГЕРБ. Писмото е придружено с разчети за водоползване и баланс на водата в яз. Студена. В него се казва, че е възможно да се въведе режим при сух сезон.

Писмото на Витанов до кмета и областната на Перник от 07.11.2019

На писмото има резолюция датирана от 10.10.2019, която неясно защо е замазана. Тази конспиративност не отменя факта, че три седмици преди местните избори на 27 октомври и местната власт от ГЕРБ, и областния от ГЕРБ са знаели, че се задава проблем.

Според показанията на Иван Витанов по делото за задържането на бившия министър Нено Димов, разпространени от прокуратурата, той е бил привикан на среща седмица след като е изпратил писмото. На нея областната управителка и представител на кметството са изразили недоволство от предложения режим и несъгласие с него. По това време предизборната кампания е в разгара си.

Из показанията на шефа на ВиК Иван Витанов.

Става ясно също, че нито община Перник, нито общинския съвет са реагирали на алармата за спадащия язовир. Следващата среща на ВиК, Община и Областна управа се случва чак на 30 октомври, три дни след първия тур на изборите. За нея се разбира от писмо на Ирена Соколова до ВиК от 07.11.2019 предоставено по ЗДОИ на ГД-Боец.

В крайна сметка Кметството на Перник поисква режим на 06 ноември, три дни след втория тур на изборите и цял месец след първото писмо на шефа на ВиК, в което се сигнализира за проблема с водата.

Кметът до ВиК 06 ноември 2019: Спрете водата за Радомир и дайте график за режим

С писмо от 6 ноември 2019 изпълняващата длъжността Кмет на Перник Севзелина Ковачева изпраща писмо до ВиК с копие до Областния управител, в което се нарежда незабавно да се спре подаването на вода за гр. Радомир от водоизточник “Врелото” и да се предложи график за режим на водата от 15.11.2019.

Кметът на Перник иска да се спре веднага подаването на вода за Радомир и изготвяне на график за режим.

За “Врелото” обществеността научи от областната управителка Ирена Соколова чак на 29 ноември. Кой знае защо тя го обяви за незаконно водохващане, за което била сезирала прокуратурата. На 30 ноември Биволъ публикува разследване, от което става съвсем ясно, че вода от “Врелото” от години се подава към попмена станция “Крапец” и оттам към Радомир.  Става дума за 250 000 кубически метра месечно, които МОСВ разрешава да се подават само при авариен режим. Но изглежда са подавани постоянно и то от години.

ВиК не спира водата за Радомир

Тук обаче Иван Витанов игнорира нареждането на кметството и не спира помпите и подаването на вода към Радомир. То продължава до края на месеца и това се вижда по данните за дебита на водата, постъпваща в язовир “Студена” – 30 до 50 литра в секунда чак до края на ноември.

На 29 ноември от МОСВ идва инспекция. Според показанията на друг свидетел по делото на Нено Димов – Мая Дряновска, тогава е  установено, че чрез помпена станция “Крапец” е отклонявана вода към Радомир.

Чак на 29 ноември е установено отклоняването на вода от “Врелото”.

В същия ден са отчетени вече не 40, а 400 литра в секунда приток към яз. Студена. Единственото логично обяснение на този феномен е, че след проверката ПС “Крапец” е спряла да изпомпва водата за Перник към Радомир.

Биволъ публикува разследването си за случая в ранните часове на 30 ноември (виж “Как Радомир “изпи” водата на Перник“). Всички факти изложени в него бяха напълно потвърдени от съобщение на МОСВ по-късно в същия ден.

След това с т.нар. “незаконно отклонение” от “Врелото” се зае прокуратурата. Тя може лесно да установи дали от ПС “Крапец” е подавана вода само при авариен режим или постоянно, както и какви количества са подадени през годините и месеците преди кризата.

До момента обаче резултати по това разследване няма. Забележително е, че Иван Витанов изобщо не е питан за ПС “Крапец” в разпита по досъдебното производство за безстопанственост, което прерастна в обвинения срещу Нено Димов.

В резултат от тези данни възникват поне два важни въпроса:

  • Защо предишната кметица на Перник, както и бившата областна управителка, и двете от ГЕРБ, цял месец “предизборно” са игнорирали сигнала от ВиК за необходимост от воден режим?
  • Защо не се търси отговорност от шефа на ВиК, който три седмици не е изпълнил нареждането на кмета да спре помпите за Радомир?

Не е нужна особена експертиза, за да се оценят щетите от тези шиканирания на местната власт, областния и ВиК, които заслужават поне толкова внимание от правоохранителните органи, колкото и щетите от подаването на вода за промишлени нужди от яз. Студена за “Стомана” и “ТЕЦ-Република”. Впрочем, от документите става ясно също, че забрана за ползване на вода за промишлени нужди не е искана нито от кметството, нито от областната управа.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close