Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/trevozhni-razmisli-po-povod-noviya-serial-na-bnt-trevozhnost/

Да се говори за психичното здраве е важно. Особено в страна като България, в която хората с психични проблеми често са стигматизирани. Провокирането на „размисъл и обществен разговор по тази тема“ е основната цел на новия сериал на БНТ „Тревожност“, чийто първи епизод беше излъчен на 29 септември 2024 г. Негов режисьор е Илиян Джевелеков, познат още от LOVE.NET, „Вездесъщият“, „Порталът“, както и „Дзифт“, на който е продуцент. Той е и част от екипа на сценаристите, включващ също Матей Константинов, Емил Стефанов и Радослава Топалова.

Част от казусите, разглеждани във филма, се основават на книги на психотерапевта Огнян Димов и на случаи от практиката на детския психолог Иван Игов, който е сред основателите на училищната психология в България. А режисьорът Джевелеков е учил психология.

Дотук всичко изглежда обещаващо. Първото впечатление от „Тревожност“ обаче повдига някои смущаващи въпроси.

Интересна песен с още по-интересен контекст за проблематична медийна регулация

Песента, с която започват и завършват сериите, пасва на тематиката и като настроение, и като текст, и определено грабва зрителското внимание. Като стана дума за текста, той е на Соня Момчилова, която до април 2024 г. беше председателка на Съвета за електронни медии (СЕМ). Тя зае този пост през 2021 г. и беше от квотата на президента Румен Радев.

Момчилова има опит в писането на текстове на песни още от времето, когато е била част от екипа на студентското предаване „Ку-ку“, в който впрочем е бил и режисьорът на „Тревожност“ Илиян Джевелеков. Оттук погледнато, има логика тя да е поканена да даде своя принос – все пак не всичките ѝ текстове са цинични като тези на произведенията ѝ „Мама на татко не дава“ или „Ще ти скъсам г*за“.

Само че към началото на снимките на сериала Соня Момчилова все още е председателка на СЕМ. Като такава нейно основно задължение е да съблюдава дали електронните медии спазват професионалните и правните стандарти. Ала за да си коректив на професионалните стандарти, самият ти трябва да имаш такива. А Момчилова неведнъж е заемала, меко казано, спорни позиции. Ето няколко примера:

• През 2022 г. председателката на СЕМ се възмути от разследване на международни медии с участието на българската журналистка Мария Черешева и го обяви за „платено“. Разследването беше за използването на огнестрелно оръжие от Граничната полиция срещу хора, търсещи убежище. 
• През 2023 г. Момчилова тиражира невярното твърдение, че транс жената, известна като Емили Йорданова, известна с прякора Тротинетката и задържана за случай на унижение на лице с увреждане, е „припозната“ като „Човек на годината“ от Българския хелзинкски комитет (БХК). В действителност тя е била номинирана от външно на БХК лице (още отпреди да се прочуе с екстремното каране на тротинетка), но не е от наградените.
• Същата година колегите ѝ от СЕМ се дистанцираха от твърдението на собствената си председателка, че клането в Буча е „пропаганда“.
• Освен това Соня Момчилова нееднократно е правила внушения в духа на руската пропаганда – още от времето, преди да оглави СЕМ, а и след това.

Що се отнася до БНТ, по времето на Момчилова обществената телевизия не само се радваше на регулаторен комфорт. Председателката на СЕМ направи всичко по силите си, за да бетонира Емил Кошлуков като директор на БНТ, макар мандатът му да е изтекъл преди вече две години. На първа инстанция съдът постанови, че Момчилова еднолично и незаконосъобразно е прекратила конкурса за нов директор на обществената телевизия. Но докато по-горната съдебна инстанция не бърза с решението си, Кошлуков си векува на поста.

Ето защо фактът, че Соня Момчилова е авторка на текста на песента от сериала на БНТ „Тревожност“, свидетелства ако не за конфликт на интереси, най-малкото за морална проблематичност.

Как „Тревожност“ представя жените, които не искат да раждат деца

Във втория епизод психотерапевтът д-р Манов, който е един от главните герои, уточнява, че коректното название за хората, потърсили психотерапия, е „пациент“, а не „клиент“, затова и в тази статия се използва думата „пациент“.

Първият казус на пациент, представен в дебютната серия на „Тревожност“, е на жена, която не иска да има деца. Тя отива на терапевтичната сесия с много къса пола и през цялото време си наглася краката в различни пози, така че де що има консервативни зрители да се възмутят от „неприличното“ ѝ облекло. Поводът за посещението ѝ е чувството на вина заради проявена агресия към роднинско дете, но проблемът, разбира се, се оказва по-дълбок.

Пациентката казва, че крие ужасни тайни и че ако има деца, те няма да са щастливи с майка като нея. Разговорът стига до отношенията със съпруга ѝ, когото тя описва като добър и обичащ я човек. Жената споделя, че крие от мъжа си, че не е спряла противозачатъчните, оставяйки го да си мисли, че ще имат дете.

Интересна е реакцията на психотерапевта. Един добър професионалист би останал на неутрална позиция, но терапевтът взема страна – и то тази на мъжа. „Какъв е този мъж, който не заслужава […] да му родите дете?“, пита реторично той. Тази формулировка предпоставя, че раждането е преди всичко дълг на жената към мъжа. Че деца се правят не защото са желани или за да им дадат родителите щастие, а за да се ощастливи бащата.

Терапевтът също така възпроизвежда стереотипни нагласи, когато казва на пациентката, че история като нейната със съпруга ѝ „всяко момиче мечтае да ѝ се случи – умен, влюбен мъж, с мечти и без пороци“. И отказва да разбере защо този мъж не ѝ е достатъчен.

Накрая жената изплюва камъчето – споделя, че поддържа тайни връзки с други мъже и не иска дете, защото няма да знае кой е бащата. Липсата на реакция от страна на психотерапевта оставя впечатлението, че тя е права да не харесва себе си.

А консервативните зрители вече са навързали минижупа с промискуитетното поведение и са си казали: „Ами да, такива са жените, които не искат деца – развратници!“

Как едно момиче „провокира“ да го преследват

Вторият казус в серията е за тийнейджърка, която е дошла да сподели проблем, свързан с неин съученик. Тя се е опитвала да помогне на момчето, след като училищният персонал е отказал да вземе отношение към проблемите му.

„Постъпила си правилно. Точно така, както би трябвало да постъпи един зрял човек“, хвали терапевтката момичето. То обаче споделя, че поведението на съученика ѝ е минало всякакви граници. Специалистката, която тъкмо е похвалила тийнейджърката за поведението ѝ, отговаря, че момчето вероятно се е влюбило в нея, което е логично да се случи в подобна ситуация.

„Но това не е любов. Той ме преследва“, отговаря тийнейджърката и разказва как съученикът ѝ е обсебен от нея, преследва я навсякъде, включително в интернет, звъни ѝ десетки пъти по телефона и не разбира, когато тя му казва да престане.

Терапевтката задава въпроса: „Имало ли е случаи, когато ти самата си провокирала Марио? […] Искам да кажа, интимно.“ Момичето се сеща, че с момчето са се държали за ръка и веднъж го е целунала по бузата, защото се е зарадвала на положителната промяна у него. „Може да е възприел тази целувка като поощрение. И точно тя да е причината, която е отключила поведението му“, гласи отговорът.

Така едно младо момиче, осмелило се да потърси професионална консултация, „научава“, че жените сами „провокират“ да ги тормозят, както и че няма особена разлика между любовта и насилието – една целувка по бузата може да е „причината“ за всякакво поведение. Това, което младото момиче няма да научи, е каква е границата между похвалния опит да помогнеш и даването на „причина“ за обсесивно поведение.

Проблемът с насилието над жени в България е огромен и подобни послания едва ли биха били от помощ на хората в риск – и на потенциалните жертви, и на онези, които си мислят, че жените сами „провокират“ насилието срещу себе си. И че всяка проява на добронамерено отношение от страна на жената е достатъчна „причина“ за незачитане на границите.

Всъщност преди психотерапевтката да ѝ размъти главата, тийнейджърката е много по-наясно със същността на проблема: „Но това не е любов. Той ме преследва.“ И е напълно права, когато ѝ казва: „Вие не разбирате.“

Психотерапията на екрана и извън него

Не е нужно филмите и сериалите, представящи определена професия, изцяло да се подчиняват на професионалните стандарти на съответната професия. Ако всички пластични хирурзи бяха като тези от американския сериал „Клъцни-срежи“, пластичната хирургия щеше да е извън закона. В правилата на жанра влиза и понякога професионалистите да нарушават правилата, да смесват работата с личния живот. Като терапевтката от „Тревожност“, която си е прибрала пациенти вкъщи, за да им помогне.

Заявката, че казусите в „Тревожност“ се основават на истории, описани от авторитетни психотерапевти, обаче създава високи очаквания. Зрителите остават с впечатлението, че такова трябва да бъде поведението на един добър психотерапевт. Ето защо е важно какви са публичните послания, които се отправят посредством представяните казуси. Още повече че сериалът е на обществената телевизия.

До доказване на противното експертите, които са предоставили материал за казусите в сериала, не могат да бъдат обвинявани за начина, по който е интерпретиран професионалният им опит. Но е жалко, че работата им се използва за легитимацията на сексистки стереотипи.

Един от консултантите впрочем – Иван Игов – обръща внимание върху липсата на регулация при практикуването на психологията и психотерапията в България. В този смисъл нарушаването на професионалните стандарти в казусите, представени в първия епизод на „Тревожност“, е нещо, което се случва и в живота. И когато човек се осмели да потърси помощ за проблемите си, не знае на какъв „специалист“ ще попадне. Поради това много хора така и не се осмеляват. И продължават да се борят с травмите си сами.

Пред „Тоест“ различни жени споделиха опит с терапевти, подобен на показания в „Тревожност“. Една от тях е убеждавана от две различни терапевтки, че трябва да поиска деца, при все че е отишла при тях с друг проблем. Друга са опитвали да „лекуват“ от хомосексуалността ѝ, като я карат да спи с мъже. Трета са карали да остави „мъжката енергия“ да ръководи живота ѝ.

Една от участничките в социологическо изследване на жените в България на Фондация „Екатерина Каравелова“ също споделя интересен опит с психотерапията. Жената има професионални амбиции, докато мъжът ѝ не иска да работи особено, поради което тя носи основната финансова тежест за издръжката на семейството. Терапевтката ѝ казва, че с мъжа ѝ са си „объркали ролите“, и я подтиква да вземе радикално решение, като се откаже от професионалното си развитие и постави семейството си в риск от бедност:

По това работихме с психоложката, тя го хвана това, че аз всъщност много мисля за парите и за материалните неща и щастието ми няма да дойде оттам. И аз, да, миналия септември напуснах работа… И си казах, че ще пробвам нещо сама да правя, пък каквото стане, че ще преодолея това, че няма да имам финансова сигурност. Много ми е трудно, ама…

Вторият шанс и първото впечатление

Във втория епизод на зрителското внимание са представени двама свръхконтролиращи родители. Майка, която си мисли, че познава дъщеря си, а не зачита личното ѝ пространство и няма представа за емоционалния ѝ живот. Баща мафиот, който преследва вече пълнолетния си син, страхува се, че той може да е гей, и отказва да поеме отговорност за разбитото си семейство. Така на зрителското внимание се поставят важни теми, включително и хомофобията.

Виждаме и майка, която отказва да признае сериозността на проблема, че 9-годишната ѝ дъщеря системно краде. Когато тя се оплаква, че мъжът ѝ пие твърде много бира, след което става нощем през 15 минути, за да отиде до тоалетната, и не я оставя да спи, терапевтът я съветва да взема приспивателни, за да не се буди от ставанията на съпруга си. А не например да поговори с него за поведението му. Но в сравнение с първия епизод тази проява на сексизъм си е почти пренебрежима.

Казусите, представени във втория епизод на „Тревожност“, дават надежда, че не целият сериал ще пропагандира сексистки и традиционалистки стереотипи. Затова би било прибързано възмутените зрители да го отпишат напълно. Но както се казва, никога нямаш втори шанс да направиш първо впечатление.

Водещо изображение: Пенко Господинов (д-р Манов) и Ана Пападопулу (д-р Ясенова) по време на снимките на „Тревожност“. Снимка: Мирамар филм

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/andrea-i-banda-banda-heituri/

Напоследък някои си спомниха, а други тепърва разбраха, че Българската национална телевизия има вечерно шоу. За него се чу покрай информацията, че то ще се води от жена, което е прецедент за вечерно шоу в България. Всъщност шоуто съществува от есента на 2020 г., като първоначално се излъчва в събота, а след това се мести в четвъртък, вероятно защото вече бившият му водещ Георги Любенов си има и „Денят започва с Георги Любенов“ в събота и неделя сутринта. Андреа Банда Банда е петото лице на шоуто – след Митко Павлов, Ники Станоев, Орлин Павлов и споменатия Любенов. Първото предаване с нея отприщи мощна вълна от хейт в социалните мрежи, охотно ретранслирана от медии и сайтове в целия диапазон между жълтото и кафявото.

Коя е Андреа Банда Банда?

Новата водеща на „Вечерното шоу“ по БНТ става популярна с клипчетата си в социалните мрежи, в които говори предимно за кино. Псевдонима Банда Банда избира в чест на общността от кинолюбители, заформила се покрай нея. Тя не се възприема като влогърка, а нарича себе си инфлуенсър. Първият ѝ опит във влогърстването е още в ученическите ѝ години – през далечната 2007-ма. Днес профилът ѝ в Instagram има над 85 000 последователи, а каналът ѝ в YouTube (макар в него да няма ново съдържание от две години) – 13 200. Да не забравяме и над 29 000 последователи и над 312 000 лайка в TikTok.

Новото поприще не е дебют за Андреа Банда Банда на малкия екран – тя вече е работила и за трите национални телевизии. Поддържала е своя рубрика в специалните студиа на БНТ по време на Световното първенство по футбол в Катар, била е коментаторка в „На кафе“ по Нова телевизия, а след това и в сутрешното шоу на bTV.

„Мост между поколенията“ и вкусовете

Андреа Банда Банда влиза във „Вечерното шоу“ със заявката да предлага своеобразен „мост между поколенията“. Или както се самоиронизира в първото си предаване – „аз съм нещо като съвременния Колю Фичето“. Вероятно и това е била идеята на БНТ, когато са я избрали за водеща – да привлече млада аудитория към обичайните не толкова млади зрители на телевизията и да предлага съдържание, което да е интересно и на едните, и на другите.

Пилотното ѝ предаване може да се разглежда тъкмо като опит да предложи по нещо на всички. Първият ѝ гост е Николаос Цитиридис – доскорошен водещ на вечерно шоу по bTV, което носеше неговото име. Следват рапърът Боро Първи и оперната певица Мила Михова. Така има нещо и за младежите с хаплив език (пък и за аудиторията на конкуренцията), и за по-сериозните почитатели на оперното изкуство. Водещата подхожда към темата за операта като типичен представител на поколение, за което „сериозното изкуство“ поначало е нещо чуждо, но би могло да стане интересно и любимо.

Облеклото на Андреа Банда Банда беше решено в стил „за всекиго по нещо“. То беше с горна част, разкриваща доста плът – за радост на онези, според които жената пред камера трябва да е по-секси. Но пък не с минижуп, а с дълъг панталон, за да е доволна и по-консервативната аудитория. И със странични джобове на крачолите, каквито се харесват на по-алтернативните зрители. Но пък в розово – като реверанс към стереотипа за жена (а може би и към Барби модата).

Хейтът

Негативните реакции след първото издание на „Вечерното шоу“ с новата водеща не закъсняха. А позитивни е трудно да се открият сред многократно препубликуваните унищожителни коментари (към които не слагам линкове, за да не засилвам допълнително популярността им).

На първо място, много критики и даже обиди отнесе външният вид на Андреа Банда Банда. Облеклото „за всекиго по нещо“ като че имаше обратния ефект – коментиращите се концентрираха върху това, което не харесват. Широко обсъждано беше и тялото ѝ. За сравнение, мъжете – водещи на токшоута, по правило са облечени в костюми, които им придават сериозен вид и скриват недостатъците и „спорните“ детайли от тялото им (например татуировките на Цитиридис).

Имаше недоволства и от начина на говорене на водещата, който беше определен като неясен и дори с дефекти (в случай че има такива, човек трудно би могъл да ги забележи, ако не е логопед например). Всъщност Андреа Банда Банда говори по начин, който е типичен за пред млада аудитория в интернет, докато телевизионните зрители очакват друг тип дикция и артикулация. Нещата не опират до дефект, а до стил – актьорите например говорят по различен начин в театъра и киното. Същото се отнася и за поведението пред телевизионната камера – интервютата на инфлуенсърката със събеседниците ѝ по-скоро напомняха на подкаст, отколкото на вечерно токшоу.

Много от нещата, които новата водеща каза, също бяха обект на остри критики. Това ставаше предимно по един и същи модел – думите ѝ се изваждаха от контекста и не се отчиташе самоиронията, характерна за Андреа Банда Банда. Много е лесно едно твърдение да се извади от контекст и да му се придаде смисъл, различен от вложения (мога да потвърдя това от личен опит).

Проблемът всъщност е в БНТ

Като водеща на „Вечерното шоу“ по БНТ Андреа Банда Банда е „върхът на айсберга“ – зад нея има екип от сценаристи, продуценти, сценографи и пр. Има го и ръководството на телевизията, на върха на което продължава да стои Емил Кошлуков, въпреки че мандатът му отдавна е изтекъл. По време на властването му на този пост бяха затрити предавания като „Денят започва с култура“ (което стана „Култура.бг“, но вече не е същото). Една от малкото читави продукции по времето на Кошлуков е „Моят плейлист“ с Васил Върбанов.

За да смени „Вечерното шоу“ петима водещи, нещо в концепцията му изначално не е наред и то не привлича аудитория. Началото му през 2020 г. е по време на пандемията, но три години и половина по-късно инвестициите в него са незабележими с просто око. То все така няма бенд. Ако поканените музиканти изпеят нещо в студиото, съпроводът или е на плейбек (понякога май и самото пеене), или някои си носят я китара, я клавир.

Андреа Банда Банда наследява старите декори и мебели на шоуто, вероятно и стария екип. Но БНТ, изглежда, е с нереалистични очаквания, че почитателите на инфлуенсърката механично ще се пренесат пред телевизора. А представителите на по-младите интернет поколения не само не изпитват потребност от класическа телевизия, а дори не са склонни лесно да преминат от една социална мрежа към друга.

Е, когато влогърът Емил Конрад напише книга, стотици фенове се редят на опашка да си я купят. Но едно е да си вземеш книга (и евентуално да я прочетеш), друго – да се закотвиш в точно определен ден и час пред телевизионния екран.

По-възрастните поколения, които гледат телевизия (и в частност – БНТ), вероятно в по-голяма степен биха предпочели шоу в стилистиката на Хачо Бояджиев и новогодишните му програми. На тях плейбекът не им пречи. Представата за шоу на други пък се свежда до Слави Трифонов, когото са гледали 20 години на екран. Андреа Банда Банда по никакъв начин не отговаря на представите и на едните, и на другите за вечерно телевизионно забавление. Колкото и да търси мостове към сърцата им.

Жена във вечерно шоу?

БНТ заслужава поздравление за смелото решение да избере жена за водеща на вечерното си токшоу. Трудно можем да се сетим за такива водещи в световен план. Може би най-известните жени, оглавили токшоута, макар и в двата случая не вечерни, са Опра Уинфри и Елън Дедженеръс. Проблемът обаче е в липсата на концепция каква да е ролята на тази жена в предаването. И в резултат се постига обратният ефект – присъствието ѝ отприщва множество сексистки коментари.

Ако в качеството си на обществена телевизия БНТ искаше да привлече жена с остър език и социална чувствителност, можеше да покани някоя с опит в стендъп комедията, като Красимира Хаджииванова. Но тя не би могла да вирее в атмосфера на цензура и очакване да говори това, което е удобно на силните на деня и което „хората искат да чуят“.

Опра Уинфри, задържала се на малкия екран повече и от Слави – цели 25 години, е от афроамерикански произход. Би ли поканила БНТ ромка за водеща – да кажем, актрисата Наталия Цекова? Едва ли ще рискува да скандализира и без това немногобройната си аудитория.

Елън Дедженеръс пък, чието токшоу спря след 19 години, е открита лесбийка. Идеята обществената ни телевизия да покани за водеща хомосексуална жена с ораторски талант и убийствено чувство за хумор като Галя Петкова е по-невероятна и от тази за ромска водеща.

Николаос Цитиридис като поука

За свой първи гост Андреа Банда Банда покани Николаос Цитиридис, чието шоу в bTV започна с високи очаквания, защото беше на мястото на Слави Трифонов, но слезе от екрана след четири години. Един от въпросите на водещата към Цитиридис беше: „Как да се държа, когато интервюирам хора, които не ми харесват?“ След малко реши да се поправи: „Аз като цяло се шегувах, надявам се да не каня хора, които не харесвам“, а Цитиридис репликира: „Аз се опитвам да те извадя в момента от ситуацията.“

А „ситуацията“ е, че с въпроса си инфлуенсърката неволно разкри един проблем, за който телевизионните водещи обикновено не говорят в прав текст. А именно, че те нямат пълната свобода да избират кого да канят, нерядко и по какви теми да говорят или да не говорят, а това се решава (в най-добрия случай – одобрява) от продуценти, в някои случаи – и от ръководството на телевизията.

Проблемът с Николаос Цитиридис е, че той беше по-добър от шоуто си. bTV не само полира цветистия му език, който си е на мястото в стендъпа, но не и на малкия екран. В ситуацията на медийна цензура, особено в националните телевизии, Цитиридис рядко можеше да си позволява остри политически коментари, в каквито е силен, и които са сърцевината на много добри токшоута по света. Вместо това предаването му се превърна основно в промотиране на други продукции на bTV, например в канене на актьори от сериали на телевизията. Плюс популярни лица за цвят.

Така опитите „да предложим на аудиторията това, което тя иска да види“, и да не обидим онези, които са на власт, доведоха до обезличаване на шоуто.

Андреа Банда Банда не изглежда да има намерение да прави остро политическо шоу – тя само спомена интервюто си с Васил Терзиев и безобидно се пошегува за цигарите на Андрей Слабаков. В пилотното предаване пиперливите политически коментари (по адрес на Антон Хекимян и Слави Трифонов) бяха на Цитиридис.

Но поуката за инфлуенсърката е, че медийната стратегия да се харесваш на всички е обречена на неуспех. Макар други да стоят зад неуспеха, накрая загубата ще се припише на теб. И можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Което не е лесно, ако междувременно си станал друг.

Водещо изображение: Николаос Цитиридис, Андреа Банда Банда и Боро Първи в студиото на „Вечерното шоу“. Снимка: БНТ