Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gnevni-li-ste/

Какво очаква председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, призовавайки за окупация на парламента на 25 ноември, когато ще се обсъжда бюджетът за 2026-та? 

Да окупираме парламента идния вторник, когато се приема бюджетът и да не позволим на прасетата да го приемат. Защото после трудно ще е връщането назад.

Окупацията няма да попречи на ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало да гласуват бюджета. Освен ако в нея не се включат синдикати, бизнес – изобщо всички недоволни от този бюджет, и не щурмуват парламента. Тоест да се повтори 10 януари 1997 г. 

Но това няма да се случи и Асен Василев е наясно. А той готов ли е да поведе щурм? Едно е да поставиш фигура на розово прасе касичка пред Народното събрание, съвсем друго да предвождаш разгневени хора. 

Но подобни призиви не са прецедент и показват, че демократични партии адаптират методи, типични за радикалния популизъм, за да постигнат своите цели. Гневът вече не е монопол на екстремистите или националистите, а се превръща в инструмент за мобилизация и натиск.

10 януари няма да се повтори

В действителност Асен Василев не призовава към 10 януари, просто дава сигнал. Политически жест – комуникационен, не революционен, който вдига адреналина на симпатизанти и избиратели, но без реален риск да запали улицата.

Общественият гняв днес е „разреден“ – хората скандират „Свобода!“ и са недоволни, но не са в онзи стадий на екзистенциален страх и отчаяние от 1996–1997 г., когато икономическата катастрофа засегна почти всички. Да, храните поскъпват, бюджетът е силно популистки, но няма хиперинфлация, празни магазини, фалирали банки и масова безизходица. След 40 дни България ще е в еврозоната. Стандартът на живот все още изостава от средните нива за ЕС, но се е подобрил. 

Тоест няма маса от десетки хиляди хора, готови да протестират с риск от сблъсък с полицията или арест. През зимата на 1997 г. блокади и протести имаше в цяла България и всички, излезли на улицата, искаха едно: правителството на Жан Виденов и БСП да падне от власт.

За третото тримесечие на 2025 г. индексът на обществено напрежение, който измерва Центърът за анализ и кризисни комуникации заедно със Социологическа агенция „Мяра“, е 6,09 по скалата от 0 до 10. Тази стойност се формира от 21 показателя, сред които държавност и среда, където са всички показатели за политическата ситуация и външните катаклизми, благосъстояниe, публичност и др. Според социолозите 6,09 е в зоната „високо напрежение, трудно контролируем риск“ – или една стъпка дели обществото от „почти неуправляема ситуация“. 

При това в края на септември дори не беше внесен спорният бюджет за 2026 г. и все още имаше шанс мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев да бъде променена в по-лека – от задържане под стража в домашен арест.

Разнопосочни недоволства

Въпреки че данните показват висок индекс на обществено напрежение, липсва колективен фокус. За сериозна окупация са необходими общ враг и общ мотив, а в момента има само разнопосочни недоволства. Едни са гневни заради несправедливото правосъдие и институциите бухалки. Няколко хиляди души в София, Варна и Пловдив се отзоваха на призива на ПП–ДБ за протести в защита на варненския кмет Благомир Коцев, който е 130 дни в ареста. Шествието под наслов „Свобода за политическите затворници“ стигна и до централата на ДПС на ул. „Врабча“. 

Тази седмица делото срещу Коцев взе нов обрат. Върховният касационен съд се произнесе по спора кой съд е компетентен да го гледа – Софийският градски или Окръжният във Варна, и го прати на местния съд.

Петимата обвиняеми са от Варна, както и 25 от 28 свидетели, твърди се, че престъпленията са извършени във Варна – значи процесът трябва да се разглежда там.

Включването на неизвестно лице, за което е налице единствено твърдение, че разполага с имунитет, което твърдение не може да бъде проверено по съответния процесуален ред, не е достатъчно, за да обуслови наличието на специална подсъдност […].

Партиите не искат ескалация, затова и не се чуват отчетливи призиви за оставка. Дори симпатизантите на протестните формации са предпазливи към „революционни“ жестове, които могат да бъдат използвани срещу тях. А без политическа коалиция няма критична маса на улицата – правило, доказано от всички протести в най-новата история. 

Бизнесът е недоволен заради вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта, което е над 10%, и заради данък дивидент, но настоява за преговори, не за барикади. Нито една работодателска организация няма да подкрепи окупация, за да си остави врата за преговори – макар че от години не е имало такъв разрив между управляващите и организациите на предприемачите заради разходите на държавата. Асоциацията на индустриалния капитал в България определи бюджета като „безнадеждно неадекватен“, а Българската работодателска асоциация иновативни технологии предупреди за ефект от забавяне на растежа и отлагане на инвестиции.

В БСП зрее недоволство заради „безгръбначното поведение на ръководството пред Борисов и Пеевски“. ИТН са раздразнени от растящото влияние на Пеевски. Синдикатите пък, в началото гневни заради минималната работна заплата, впоследствие се разбраха с управляващите – както винаги впрочем.

Но пък стотици софиянци са ядосани заради обявената от Столичната община „реформа“, която разширява синята и зелената зона и удвоява цените на платеното почасово паркиране. Кметът Васил Терзиев намери няколко аргумента, за да оправдае действията – корекции на цените не са правени повече от 10 години, мерките ще внесат повече ред, а получените приходи ще се реинвестират в районите. Липсват обаче разчети за прогнозните приходи, какви проекти са подготвени срещу тях, а и как ще се договаря с Центъра за градска мобилност каква част да отива за районните кметства, защото средствата постъпват най-напред в него.

Гневът не преминава в действие

За да стане гневът действие, са необходими ясна цел, усещане, че промяна на системата е възможна – значи има алтернатива, лидерство и готовност да се поеме колективен риск. В момента никоя от парламентарно представените партии не се осмелява да се заяви като алтернатива. Рисковете са прекалено големи – несигурността на пазара на горива, предстоящата смяна на валутата, натискът върху публичните разходи. Затова и предпочитат по-скоро да поддържат огъня, отколкото да вадят кестени от него.

А когато гневът не води до решаване на проблема или преодоляване на препятствието, постепенно се трансформира във фрустрация – усещане за безсилие, разочарование, вътрешно напрежение.

Така че буревестници още няма. Политиците се надвикват, но никой не води. 

Истинският въпрос не е „Гневни ли сте?“. Истинският въпрос е кой е способен да превърне гнева в действие, не в динамит.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/a-vie-shte-tantsuvate-li-s-prezidenta/

Решението на президента Румен Радев да пътува с личен автомобил „Шкода Октавия“ звучи като неплатена реклама, макар че някои се умилиха на училищната пиеска. Един от близките на Радев бизнесмени, свързал биографията си с „Мултигруп“ като негов вицепрезидент – Николай Вълканов, можеше да му отстъпи за временно ползване някоя лимузина. Все пак Вълканов беше дарен, макар и някак срамливо, с орден „Стара планина“ от самия Радев и служебното му правителство с премиер Гълъб Донев. 

Лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов получи два автомобила – „Макларън“ и „Ферари“, от един от едрите зърнопроизводители – Светослав Илчовски, за партийна дейност, за да показва „лицето на българската мафия“. Нали за това са спонсорите! През 2021 г. Илчовски беше доведен в парламента от Мая Манолова, по онова време депутатка от „Изправи се! Мутри вън!“ и председателка на временната комисия по ревизия на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, за да разкаже как е бил изнудван. 

А междувременно подкастът „Свободен глас“, един от комуникационните канали на „Величие“, изрази подкрепа за държавния глава и излезе с призив:

Да застанем зад президента, който служи на народа, а не на мафията! Отсега нататък той ще се охранява от будните самоинициативни българи, които няма да позволят повече прасетата да се гаврят с държавността!

Комичното в цялата ситуация с колите за президентската институция е, че Националната служба за охрана (НСО) така или иначе ще ескортира Радев – длъжна е да го прави. В действителност с атаката срещу колите на НСО, които сътрудниците на президента ползват, и с отнемането на това им право предводителят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски се оказа в доста жалко положение в опита си да унижи Радев. Вместо да го принизи, го качи на бял кон. 

Първо, президентът се солидаризира с екипа си и също отказа да ползва автомобилите на държавните гардове. Точка за него. Второ, самият Радев призова депутатите да слязат от служебните автомобили, а един от съветниците му разкри, че в деня, в който са отнели 7 автомобила на Президентството, парламентът си е купил 70 нови. Още една точка. Трето, ДПС – Ново начало се обърна към министъра на финансите да отпусне средства за служебни коли на президентската институция. Пак точка – и признак за поражение. Четвърто, накрая и Бойко Борисов „разпореди“ всички коли и шофьори, използвани от президента, с постановление да бъдат прехвърлени на Президентството.

Румен Радев се възползва от ситуацията, за да засегне и двамата:

Аз не идвам от улични банди, нито от политическа епруветка. Аз съм се оформил като ценностна система именно сред тези хора – хората със сини пагони, където понятията „дълг“, „отговорност“ и „солидарност“ не са празни понятия.

Човек би помислил, че Борисов и Пеевски работят за имиджа на държавния глава. 

В действителност същественото е невидимо. 

Важният въпрос

Когато на политическата сцена се готви да излезе нов играч, комуто звезди и анализатори предричат успех, въпросът е как ще реагират основните играчи – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и националистическите формации. Няма да се посместят, за да му направят място.

За проекта, който може да задържи Радев в активната политика, се мисли като за фактор, способен да пренареди баланса на силите – макар електоралният му потенциал засега да остава неясен. Ако се окаже мощен, ще блесне като свръхнова. Ако не прояви такава енергия, ще се нареди на опашката на борците за второ-трето място редом с ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и „Възраждане“.

Настоящата политическа констелация се характеризира с изострено съперничество – ГЕРБ се бори да оцелее на върха, докато лидерът ѝ демонстрира как е НАЙ.

ДПС – Ново начало с тарана Делян Пеевски действа брутално и прагматично в преследване на интересите и на враговете си. 

ПП–ДБ се стреми да остане видима, да се представя като алтернатива, търсейки по-убедителна идентичност.

„Възраждане“ се опитва да се маскира като ПП–ДБ, като борец срещу корупцията и като „Има такъв народ“, но изглежда като в костюм за Хелоуин.

ГЕРБ е всеяден

ГЕРБ–СДС вероятно ще възприемат проекта на Радев като пряка заплаха, особено ако президентът се опита да обедини антисистемния вот и разочарованите от статуквото избиратели. За ГЕРБ ще бъде ключово да представят Радев като фактор на нестабилност и популизъм, а в онази реч Борисов дори го определи като „проруска алтернатива“.

Дилема за ПП–ДБ

ПП–ДБ ще бъдат изправени пред дилема – от една страна, влизали са в конфликт с президента по теми като съдебната реформа и позицията към Русия, но от друга, част от техния електорат споделя антисистемните настроения, на които Радев разчита. 

В 51-вия парламент те нямат истински съюзници, освен че им се налага да формират плаващи мнозинства по вотове на недоверие с руските мажоретки националисти. 

В последните месеци Румен Радев обаче се държи като един от тях, изостави реториката за Русия, еврото и Брюксел, охлади антиевропейските нотки и започна да говори на езика на институционалната отговорност и „европейския прагматизъм“. Изглежда, си е избрал политическия център, където стои все по-уверено.

Умерено патриотичен

Националистическите партии може да видят в Радев естествен съюзник по теми като суверенитет, миграция и дистанция от Запада. Ако проектът му заеме умерено патриотична линия, той може да отнеме от техния електорат, но и да създаде основа за бъдещи коалиции, които да обединят патриотични, проевропейски и центристки сили.

Но Румен Радев има и друга политическа биография, включваща онова, за което днес избягва да говори – неподкрепените от него санкции срещу Русия, станали още по-тежки, заиграването му с различни бизнес кръгове, опитите за влияние във външната и вътрешната политика чрез служебните му правителства, които се опитва да омаловажи и представи като спасение на отечеството. Тази част от биографията му напомня, че настоящото му поведение е по-скоро тактически инструмент, а не вътрешно убеждение.

А въпросът кои от партиите ще танцуват в политиката с Румен Радев, си стои.