Tag Archives: OCCRP

Активи за над милиард лева са свързани с България OpenLux разкрива финансовите потайности на Люксембург

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/openlux-start.html

понеделник 8 февруари 2021


Какво има в сейфа на Люксембург – най-богатата държава в ЕС на глава от населението, разположена в сърцето на Европейския съюз и считана за едно от най-големите данъчни убежища в…

Иля Лозовский, OCCRP  Как Алексей Навални показа корупцията в Русия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/navalny-fbk-occrp.html

неделя 23 август 2020


Алексей Навални, ожесточен опонент на руския президент Владимир Путин и най-видната опозиционна фигура в страната, лежа в кома в сибирска болница след явно отравяне. Той вече е транспортиран в болница „Шарите“ в Берлин благодарение на усилията на германска неправителствена организация, която изпрати медицински самолет и екип реаниматори.

Докато светът бе шокиран от новината за това, което изглежда като опит за посегателство върху живота на Навални, има една страна на кариерата му, която рискува да бъде пренебрегната. Въпреки, че е най-известен извън Русия като опозиционен политик, най-трайното му наследство може да бъде определено като продукция на неортодоксална, но високо ефективна марка разследваща журналистика.

Никой не би твърдял, че Навални е политически безпристрастен. Той е този, който изрече определението “мошеници и крадци”, за да опише партията на Путин „Единна Русия“. Самият той има дълга кариера в руската политика: работил е с либералната опозиционна партия “Яблоко”, съосновател на сегашното дясно движение “Народ”, проведе силна, но в крайна сметка неуспешна кампания за кмет на Москва и се опита да предизвика Путин за президентския пост през 2018 г.

Но неговите президентски амбиции завършиха с политическа дисквалификация и стана ясно, че внимателно управляваната система на Путин, която използва капаните на демокрацията като смокинов лист за силовия авторитаризъм, никога няма да му позволи да пробие чрез политиката на търговия на дребно.

При тези обстоятелства Навални превърна антикорупционния активизъм в ключов и успешен план за политическата му работа.

По този начин той се превърна в един от най-добрите раследващи в страната, като използва внимателно документирани доказателства и произведе видео-филми, които да разкрият корупцията в сърцето на режима на Путин. Независимо дали Навални някога ще заеме публична длъжност, именно това излагане на гнилите основи на Русия може да се окаже най-трайният му принос в страната.

Неговите видео-разследвания са пример за жанра с интелигентното използване на кадри от дрон, висококачествени анимации и горчив хумор, за да направят сложните схеми ясни и разбираеми за обикновените хора.

Най-добрите продукции на Навални също успяват да превърнат разследващия процес в непоклатими истории. Може би най-известният пример, разследването му за богатството на бившия премиер Дмитрий Медведев започва, като обяснява как една покупка на чифт скъпи маратонки “Найки”, съвпадащи с публично достъпна снимка, доведе неговите изследователи на адрес, който, в крайна сметка, разкрива империята от недвижими имоти.

Видеото на Навални с маратонките на премиера Дмитрий Медведев съвпада с изтекла квитанция за покупката, която съдържа важен адрес.

Не е изненадващо, че 5-те най-добри разследващи истории на Навални са натрупали над 82 милиона гледания в YouTube.
За специалистите и тези, които искат да се съсредоточат по-дълбоко, филмите са придружени от дълги текстове с много части, които старателно обясняват основната документация. Освен простото излагане на фактите, текстовете са написани на обяснителен език, който подчертава как незаслуженото богатство е в основата на корупционната система, която Путин е изградил.

Основните разследвания на Навални

„Не го наричайте Димон“ /“Он вам не Димон“/
В едно водещо разследване, което е събрало над 35 милиона гледания, Навални показа на руснаците, че техният тогавашен премиер Дмитрий Медведев, известен с любовта си към високотехнологичните джаджи , е всъщност един от най-богатите хора в страната. Чрез мрежа от благотворителни фондации, контролирани от близки сътрудници, Медевев притежава огромни парцели земя, планински курорти, апартаменти в предреволюционни имения, яхти и други луксозни комплекси.

„Чайка“
В разследване от 2015 г. Фондът за борба с корупцията на Навални се фокусира върху семейството на тогавашния главен прокурор на Русия Юри Чайка. Филмът и придружаващият го текст обвиняват двамата синове на Чайка, че използват връзките на баща си за незаконно обогатяване. Описва се поредица от корупционни схеми, които включват връзки с банда гангстери, незаконни приватизации и сенчести държавни строителни търгове. Печалбите от тези схеми, разкрити във филмите, са били вложени в чуждестранни инвестиции, в това число ултра-луксозен хотел в Гърция и вила в Швейцария.

„Синът на Песков: От английския затвор – в руския елит“
В това разследване през 2017 г. екипът на Навални разкри бляскавия начин на живот, на който се радва Николай Чълс, син на говорителя на Путин Дмитрий Песков. Чълз, който само спорадично е работил и е служил в затвора, според данните се е радвал на живот, изпълнен със скъпи коли и имоти, яхти, частни джетове и състезания за скачане на коне. Неговият успех, казва Навални, е “пример за това как в Русия, където живеят 20 милиона души под линията на бедността и 70% само могат да мечтаят за заплата от 45 000 рубли, че е възможно да има прекрасен живот. На най-високо ниво. Без да правиш нищо.

„Секретната дача на Путин“
Навални започва това видео от 2017 г. с вик на разочарование: “Аз съм ядосан и разстроен, и тъжен. Аз си скубя косата“. Причината? Неговият екип е изхвърлен заедно с този на независимия канал „Дождь ТВ“, когато разкриват разкошната вила, собственост на президента Путин извън град Виборг. Останалата част от видеото показва “какво не е имал Дождь ТВ”, като предоставя на зрителите обиколка на имота, заснет с дрон, и обяснява структурата на собствеността му.

Роман Анин, член на мрежата на OCCRP и редактор на един от най-новите руски разследващи сайтове IStories, не подлага на съмнение въздействието на Навални.

“Разбира се, разследващите на Навални не следват журналистическите стандарти и никога не се опитват да изслушат другата страна, което им спестява време и прави историите им по-лесни за разбиране. Но все още вярвам, че ние в Русия (журналистите) губим от тях по отношение на ефективността“, казва той.

“Той е създал вероятно най-ефективната разследваща медиа в страната. Броят на историите, които публикуват, креативният път, по който намират историите и ги предават на публиката, е нещо, от което трябва да се учим“, допълва Анин.

Стоп-кадър от разследването на империята на премиера Дмитрий Медведев. Навални обяснява структурата на собствеността на една разкошна дача.

Персоналът на Навални не претендира да бъде безпристрастен. В интервю за „Медуза“ неговата говорителка Кира Ярмиш беше ясна: “Ние не сме журналисти. Ако не харесваме нещо и считаме един човек за мошеник, можем да го наречем крадец директно“, казва тя.

Никита Кулаченков, един от следователите на Навални, подчертава същото. Това, което прави неговият екип, е “нещо между журналистиката и политиката”, посочва той. Но според него, работата във Фонда за борба с корупцията на Навални изглежда като малък нюзрум за разследваща журналистика.

Той и двама други основни изследователи работят с Навални, за да идентифицират теми, които са едновременно новинарски и са подходящи за предпочитания от групата формат на видео-презентацията.

“Понякога трябва да разследваме определени области или хора заради политическите събития. Сега има избори в няколко региона, затова се фокусираме върху това. Миналата година в Москва се проведоха избори, затова се концентрирахме върху Москва, проучвайки кандидати от „Единна Русия“, посочва Кулаченков.

Екипът внимателно мисли как да увеличи привлекателността на историите си, особено след като това зависи от даренията на зрителите, за да остане финансово независим.

“Не започнахме с YouTube от самото начало. Но през 2015 г. пуснахме филма /за главния прокурор Юрий/ Чайка — това беше първият ни разследващ филм. Беше изключително успешен по стандартите на YouTube по това време … и си помислихме, че трябва да преминем към тази платформа, тъй като се разпространява повече от всички статии“, разказва Кулаченков.

Той допълва, че като всички професионалисти – разследващи журналисти, Фондът за борба с корупцията също е загрижен за доверието: “Ние винаги публикуваме документите, които са основата за нашите заключения. Ние разбираме, че някои хора биха искали те да се проверят и прочетат“.

Обичайният официален отговор на разкритията на Навални за корупцията е тотално мълчание, казва Кулаченков. Той определя това като симптом на живота в недемократична страна, в която служителите на публичната администрация не чувстват отговорност пред избирателите. Но екипът също е изправен пред многократни съдебни дела. Той казва, че хората му са обект и на други задкулисни тактики. Един колега, който за разлика от него е останал в страната, понякога е следван от непознати мъже.

И подозира, че офисът на Фонда за борба с корупцията е подслушван: “Ние обсъждаме нещо по телефона, а седмица по-късно виждаме, че кипърските компании започват да сменят акционерните си структури… Не мисля, че много журналисти имат такава привилегия”, шегува се той.

Работата на Навални не е заместител на реалната, независимата разследваща журналистика, каквато в Русия има твърде малко. Но многократно разкривайки грозното лице на путинския режим пред съгражданите си, той е направил това, което малко журналисти биха могли.
“Знам няколко от неговите разследвания почти на наизуст. Дълго време той успява да поддържа перфектния баланс между хумора, добре обоснованата критика на официалните лица и един невероятен оптимизъм: че това не е така, че можем да бъдем различни”, казва Олеся Шмагун, репортер от OCCRP.

Нина Янковиц, автор и специалист по Източна Европа, припомня ярък пример от работата си като наблюдател на избори в малко снежно село извън град Толиати в Югозападна Русия. Навални е дисквалифициран от президентските избори през 2018 г., оставяйки само Путин, телевизионната журналистка Ксения Собчак и няколко второстепенни кандидати за поста.
Но в селото е имало поне един достатъчен гласоподавател. В малката пластмасова кабина за гласуването, с маркера за попълване на бюлетините по плоската повърхност е написано няколко пъти името на Навални.

*Авторът Иля Лозовский е един от редакторите в Международния консорциум на разследващите журналисти OCCRP, част от който е и сайтът Биволъ. Преди това той работи в известното вашингтонско списание Foreign Policy, където редактира и пише материали за един интернет-каналите на изданието – Democracy Lab. Работил е също като координатор на програма за Евразия в организацията Freedom House. Тук той се занимава с подкрепа за правозащитници и структури на гражданското общество в различните части на континента. Статиите на Иля Лозовский, засягащи главно проблемите на либералната демокрация по света, са публикувани в издания като Foreign Policy, The Washington Post, The Atlantic, Haaretz и мн.др.
Той е роден в Москва, емигрира в САЩ малко преди разпада на Съветския съюз.

Автор: Иля Лозовский, OCCRP

Превод: Биволъ

За свят без цигарен дим: Как тютюневата компания Филип Морис наложи айкосите и превзема пушачите

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/occrp-blowing-unsmoke.html

неделя 31 май 2020


Арт-изделие. Моден аксесоар. Медицинска терапия. Научно напреднала джаджа. И дори наскоро стана решение на скуката, провокирана от Covid-19 по време на локдауна.
Филип Морис Интернешънъл, една от най-големите тютюневи компании в света, популяризира новия си звезден продукт IQOS, тъй като освен всичко всъщност е устройство да си набавиш тютюн.

След десетилетия натиск от страна на групи за борба с тютюнопушенето, големите компании за преработка на тютюн в света са принудени да признаят, че цигарите причиняват рак и други сериозни щети на здравето като сърдечни заболявания и емфизем.

В много държави компаниите понасят големи рестрикции – забрани за реклама и популяризиране, и строги ограничения на тютюнопушенето в затворени помещения. Те произтичат от основната Рамкова конвенция за контрол на тютюна (РККТ) – международен договор, който има за цел да намали търсенето и предлагането на тютюн.

В тези 14 години обаче индустрията също се развива. Миналата година Филип Морис стартира глобална кампания, наречена „Свят без цигарен дим“, като призовава пушачите да се откажат от цигарите. “Обществото очаква от нас да действаме отговорно. И ние правим точно това, като проектираме бъдеще без тютюнев дим“, обяви на сайта си компанията.

“Продажбите на цигари намаляват навсякъде по света и ние ще ускорим този спад”, заяви миналата година пред Би Би Си главният изпълнителен директор Андре Каландзопулос.

Но докато Филип Морис казва, че иска свят без цигарен дим, в същото време няма намерение да направи това без тютюн.

Вместо това, компанията заложи бъдещето си на продажба на напълно различен продукт за осигуряване на аерозолен никотин в белите дробове на своите клиенти: патентована система, която използва електроенергия вътре в устройството IQOS, за да нагрява късите тютюневи стикове на температура 350°C, значително по-ниска от тази на цигара, която гори на около 900°.

Компанията залага много на IQOS, особено на пазари, където пушенето на цигари вече е в упадък или се разглежда като ниска класа, както е в много европейски страни и по-богати части на Азия и Латинска Америка.
На последното събрание на акционерите на Филип Морис на 6 май т.г. IQOS доминираше дискусията и традиционните цигари едва се споменаваха, казва Мишел Леджендре от неправителствената организация „Корпоративна отчетност“, който присъства на срещата. Продуктите на IQOS, които са по-рентабилни от цигарите, миналата година генерираха приходи от 5,6 милиарда щатски долара за Филип Морис, докато през 2016 г. те бяха в размер на 700 милиона.

От Филип Морис твърдят, че когато тютюнът тлее, вместо да гори, произвежда “средно 90-95 % по-малко” токсични вещества, което го прави по-безопасен за пушачите и за тези около тях. Компанията бомбардира правителства и обществеността с твърденията, че това са “независими проучвания”, които ще докажат, че пафкането на IQOS е по-здравословно от пушенето на цигара.

Но много от проучванията за ефектите върху здравето на IQOS са финансирани от самата компания. Има само няколко независими анализа за безопасността на IQOS и сравнения с обикновените цигари по отношение на вредата, нанасяна на тялото с течение на времето, казва Анна Гилмор, професор в Университета на Бат (в Съмърсет, Великобритания), която изследва тютюневата индустрия. 

След като Филип Морис кандидатства за продажба на IQOS в САЩ като “изделие с модифициран риск”, американската Администрация по храните и лекарствата (FDA) отхвърли твърдението, че използването на устройството намалява риска от заболявания, свързани с тютюна. Въпреки че IQOS може да произвежда някои токсини на по-ниски нива, FDA е категорична, че все още няма доказателства, че устройството е по-здравословно в дългосрочен план.

Друг правителствен анализ в Италия стига до същото заключение, но никога не е бил огласяван. Въпреки това, копие от доклада е получено ексклузивно от партньора на OCCRP /Международния консорциум на разследващите журналисти/ в Италия – програмата за журналистически разследвания на телевизия RAI-3.

Освен да изтъква здравните претенции на IQOS, от Филип Морис натиснаха с ключова рекламна и търговска стратегия: отделиха устройството за пушене от тютюневите стикове, които влизат в него.
Този ловък ход отвори един нов свят на рекламни възможности за производителя, които бяха блокирани от конвенцията за контрол на тютюна и свързаните с нея национални закони за борба с тютюнопушенето.

В редица страни електронното устройство все още не се облага като тютюнево изделие и до голяма степен съществува в един вид регулаторна неопределеност, където не е необходимо да се продава като такова.

Това позволява на Филип Морис да повиши публичния имидж на IQOS, като създава магазини, наподобяващи тези на Apple. Но дори и марковите тютюневи стикове като “Heets” или “Marlboro Heets” все още са с ограничен достъп до магазини с лиценз за продажба на тютюн.

В Италия водещите магазини на IQOS се наричат “посолства” и често се отличават с художествени инсталации или архитектурни трикове. Посолството на IQOS в Рим е с интериори, изработени от рециклирани капачки за бутилки и декоративни елементи, оформени като никотинови молекули.

“В интериора използваме много висококачествено дърво, пепел и орехи”, казва германският изпълнителен директор на Philip Morris за новите IQOS бутици, извиращи по стръмни улички в големите градове в страната.
Самите устройства са не по-малко лъскави. Те приличат на висок клас писалки, с матови хромирани покрития и цветови варианти в различни тонове като бижута, и ограничен брой специални промоции, като последната украинска версия в аквамарин. “Един от най-модерните цветове на пролет/лято 2020” се завъртя в една реклама в космополитна Украйна.

Уличните реклами и билбордове на IQOS, показващи линиите и кривите на електронното устройство, са се превърнали в забележителни гледки в държави като Румъния и Япония, които са страни по Конвенцията и имат закони срещу рекламата на тютюневи изделия. Павилиони и сергии, опасани с логото на IQOS, се появиха в молове, метростанции и дори вагони с призива “Unsmoke” изминаха хиляди километри из цяла Румъния по-рано тази година.

А IQOS събира спонсорства, за да може тютюневата компания да бъде промотирана от автомобилите от Формула 1 в Австралия и Япония, на медицинска конференция в Румъния и най-големия фестивал на инди-музиката в Колумбия Estereo Picnic, където участниците могат да се насладят на изпълненията на Лана дел Рей и Arctic Monkeys – и да си купят стиковете Heets на специално брандирана сергия, наречена “Chill Vibes”.
Промоции, които дават на потребителите безплатни пробни периоди на IQOS устройството или мостри на Heets също се случиха по целия свят. OCCRP и партньорите отбелязаха тези в Румъния, Украйна, Япония, Германия и Великобритания, наред с други страни.

Място за събития в Букурещ, известно като “Qreator Hub”, спонсорира изкуства и театрални спектакли, и продава лимитирана серия “Qollections” от дизайнерски копринени шалове, чанти и мебели за домашни любимци. Когато посетителите са жадни, те могат да получат питие в Qreator бар, който има IQOS-бранд за употреба на Heets на всяка маса.

В Италия спонсорирани от IQOS статии в списание за храни “Варени и изядени” дадоха началото на парти с рецепти за всички варени до точни температури ястия, а се предполага, че са вдъхновени от технологията на IQOS “HeatControl”. (Рекламата на тютюневи изделия в списания или вестници е незаконна в Италия, а държавният орган по конкуренцията наложи глоба от 500 000 евро за скритата реклама в това каскадьорство).

На миналогодишната Седмица на дизайна в Милано Филип Морис дори нае британския скулптор Алекс Чайнек да създаде арт-инсталация, вдъхновена от IQOS. Той направи гигантски цип по сградна фасада, който при отваряне създава илюзията за ефирна светлина вътре.

“IQOS искаха да се канализира идеята за отваряне на бъдещето, така че този цип е идеята за разкриване, отваряне”, казва творецът.

Но въпреки, че изкуството и декорът могат да бъдат фриволни, последиците от стратегията на Филип Морис “за откъсване” са сериозни.

Компанията лобира ожесточено по целия свят, за да се изработи нов регулаторен режим за IQOS, с по-ниски данъци от цигарите и за по-малко ограничения за това къде може да се пуши с устройството.
Тейлър Билингс, говорител на Корпоративна отчетност, заяви пред OCCRP, че на конференцията на страните по Рамковата конвенция за контрол на тютюна през 2018 г. е било предвидено да се създаде изцяло нова класификация на нагреваемите тютюневи изделия.

“И целта на това е само да се създаде отделна политика, за да се върнат държавите 10 години назад от прилагането на същите регулации, които понастоящем се прилагат за цигарите. Така че всеки лобистки натиск, който виждате в страната, е наистина просто с цел да се изработи безпрецедентна политика така, че да не се облагат толкова високо, да няма маркетингови забрани, да могат да ги продават в близост до училища или … на събития, насочени към децата”, казва тя.

В Румъния Филип Морис лобира срещу нов законопроект за тютюна, който да облага и регулира нагреваемите тютюневи изделия със същата ставка като обикновените цигари (понастоящем те се облагат с една шеста от ставката), и да забрани да бъдат насърчавани в обществени пространства, или да се раздават като безплатни мостри.

По време на дискусиите по закона представители на Филип Морис Румъния щурмуваха вратите на Сената и Камарата на депутатите, и открито присъстваха на дебати и специални сесии в румънския парламент, за да се противопоставят на това, въпреки че е незаконно съгласно Конвенцията. Те използваха две групи, които да се противопоставят на налагането на ограничения за продуктите от нагреваем тютюн.

В Украйна Филип Морис също се противопостави на закон, който да облага тютюневото изделие по същия начин като цигарите. Между 2017 и 2019 г. компанията изплати близо половин милион долара на група за застъпничество, наречена Украинска фондация за икономически свободи, чийто основател Мариан Заблотский сега е депутат. (Заблотский не отговори на поканите за коментар.)

Той се опита да отложи регулацията на продуктите от нагреваем тютюн, като внесе законопроект, който да позволи пушенето на „бездимен тютюн“ на закрито. Използването на този термин, който повтаря маркетинговия език на Филип Морис, би позволило устройствата да бъдат освободени от обичайните разпоредби за тютюневите изделия.
IQOS дори получи за своите тютюневи стикове сертификат “not for smoking” от украинската държавна служба за безопасност на храните и защита на потребителите, което означава, че те могат да бъдат използвани на закрито и на други места, където пушенето е забранено.

В Колумбия Филип Морис предостави финансови стимули за политически влиятелни групи с цел да блокират промени, които са неблагоприятни за тютюневата компания, а високопоставени представители на държавното управление са били в преки или близки отношения с производството. Колумбийският заместник-министър на финансите Хуан Алберто Лондоньо е управител на правителствените дела на Филип Морис-Колтабако между 2009 и 2010 г.

Докато нагреваемите тютюни се третират като всяко друго тютюнево изделие във всяка страна, подписала Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, тютюневите компании се борят усилено, за да постигнат своето.

За проекта “Blowing Unsmoke” OCCRP си партнира с повече от 14 журналисти в 10 ключови страни – от Италия и Япония, където IQOS дебютира през 2014 г., в Румъния и Колумбия, където Филип Морис силно популяризира устройството, в Македония, където IQOS току-що навлиза на пазара. Журналистите събираха ексклузивни документи и интервюираха политици, учени и бивши служители на Филип Морис в продължение на няколко месеца.

Като цяло, докладите им рисуват картина на компания, която се възползва от сиви законодателни сфери и разчита на собствените си плащания за научна литература, за да подкрепя своите твърдения. Чрез неумолимия маркетинг на IQOS като модерно, забавно и “чисто” устройство, което няма нищо общо с тютюнопушенето, Филип Морис настоява за бъдеще, в което “без дим” поема света на тютюна.

Вицепрезидентът на Филип Морис по стратегическите и научните комуникации Мойра Гилкрайст отрече, че компанията пренебрегва регулациите против тютюна, като подчерта, че груповите кампании са набелязали IQOS като част от “катастрофална забрана – само кръстоносен поход”.

“Ако хората, които пушат, са лишени от точна информация, или още по-лошо, все пак са подведени за по-малко вредни алтернативи, по-голямата част от тях просто ще продължат да пушат цигари”, казва тя.
Но не само бивши пушачи опитват IQOS.

В Северна Македония, въпреки че устройството все още не е официално пуснато в продажба, вече има пазар за запалени млади потребители, които си го купуват в съседните балкански страни. Някои от тях с нетърпение прегърнаха посланието, че използването на IQOS не е истинско пушене.

Вероника, 16-годишна от столицата Скопие, е била само на 4 години, когато Македония е въвела забрана за пушене през 2008 г. Тя разказва, че през цялото си детство е слушала как цигарите са лошо нещо за хората и няма спомени за тълпи пушачи в барове и ресторанти.

Но миналата година започва „нещо като пушене”, както тя самата го определя. Вместо цигари, тя пафка IQOS, купено в Сърбия на екскурзия с приятели. Вече има три устройства и планира да си купи четвърто – по естетически причини. Тя иска “шикозно” розово IQOS. “От това, което знам за пушенето, това всъщност не е цигара, не е истинска”, казва тя.

*Публикацията е съвместен проект /Blowing Unsmoke/ на Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е Биволъ.

В България се използват два бързи теста с лъжливо европейско и американско брендиране Несигурна диагноза: Мътният глобален пазар за бързи тестове за коронавирус

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/uncertain-diagnosis-the-murky-global-market-for-coronavirus-antibody-tests.html

сряда 6 май 2020


В продължение на поне четири дни в края на март гражданинът на Северна Македония Родзер Зекировски показва всички предполагаеми симптоми на Ковид-19 – висока температура, болки в мускулите и суха кашлица. Но така и не успява да се вмести в списъка за провеждане на лабораторен тест в държавна болница.

Вместо това Зекировски се спира на нещо, което му изглежда като добра алтернатива – качествен тест, произведен в Нидерландия, който се извършва в частна клиника за около 20 долара и може да установи болестта с висока степен на точност само за минути. Или поне това си мисли Зекировски, докато се прибира от клиниката с чувство на облекчение поради отрицателния резултат от теста.

Три дни по-късно 45-годишният Зекировски е мъртъв. Официалните резултати от последващ тест показват, че той наистина е бил заразен с САРС-Ков-2 (SARS-CoV-2), вируса, който причинява Ковид-19.

Съпругата на Зекировски, Гюлтена, казва, че фалшивият отрицателен резултат е накарал всички да поемат рискове, които в момента й се струват ужасяващи.

„Всички бяхме толкова щастливи, когато тестът се оказа отрицателен“, си спомня тя. „Прегръщахме се и се целувахме, и деца и родители“.

„Как бихме могли да знаем?“

Макар че е невъзможно да се каже дали Зекировски би оцелял при други обстоятелства, смъртта му е ярка илюстрация на капаните поставени от това за което мнозина хранят надежда да се окаже ключово оръжие в борбата срещу пандемията – бързи тестове за антитела.

За разлика от типичните молекулярни лабораторни тестове, които търсят протеини на вируса SARS-CoV-2 и могат да отнемат часове или дни, бързите тестове имат за цел да открият антитела произведени от имунната система, докато тя се бори с вируса. Обикновено резултатите са готови за около 10 до 30 минути.

Първоначалните надежди, че подобни тестове ще помогнат за бързото и масово тестоване за вируса, бяха помрачени от откритието, че много от тях, предимно тези произведени в Китай, не са полезни като диагностичен инструмент и използването им с тази цел вероятно ще доведе до неверни резултати далеч по-малко точни отколкото се смяташе първоначално.

Разследване на Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) и партньорски центрове разкри още по-сериозни проблеми с глобалния пазар за бързи тестове.

Оказва се, че няма нищо вярно това в което Зекировски е бил накаран да повярва по отношение на бързия тест. Този тест не би трябвало да се предлага в никакъв случай като убедително диагностично средство и изобщо не е бил толкова точен, както е твърдяла рекламата му.

Освен това не е бил произведен в Нидерландия, според разкритията направени от журналистите.

Вместо това тестът, продадаван от нидерландската компания Inzek International Trading под търговската марка Biozek, е една от поне трите марки бързи тестове за коронавирус предлагани от европейски и американски производители, които всъщност са просто ребрандиран популярен китайски тест. Незвисими изследвания са установили, че тестът произведен от Hangzhou Alltest Biotech Co. Ltd, далеч не е толкова точен колкото се твърди. Правителството на Великобритания отмени поръчка за тези тестове, след като предполагаемо се е установило, че не отговарят на стандартите за точност.

И въпреки това милиони от тези тестове се продават по цял свят, като често се рекламират и като качествен европейски продукт с цел да бъдат прикрито противопоставени на по-малко престижните китайски производители.

Същите тези китайски тестове под различни търговски марки в крайна сметка се използват от здравните служби и правителствените звена в редица страни, включително Испания, Италия, Франция, Великобритания, Индонезия, Русия и Ватикана. Някои от тях са попаднали в ръцете на интернет търговци на дребно, а те ги продават директно на хора, които не са здравни специалисти. Това е практика, която противоречи на указанията за безопасна употреба. Такива тестове дори са влезли контрабандно в Украйна скрити в пратка с дрехи.

Купуването и повторното етикетиране на този вид тестове е законно както в САЩ, така и в страните от Европейския съюз. Подвеждането на потребителите и пациентите обаче не е.

„Фалшивият отрицателен резултат е катастрофа“

Бързите тестове се основават на малка кръвна проба, която се поставя на пластмасова лента за да се провери наличието на вирусни антитела. Повечето тестове търсят два вида антитела, Имуноглобулин М (IgM), който обикновено се проявява в по-ранните етапи на инфекцията, и Имуноглобулин G (IgG), който се появява по-късно и остава по-дълго.

Тестовете дават бързи резултати, но не са достатъчно точни за диагностициране на отделни пациенти с Ковид-19, казват здравни експерти. Понастоящем Световната здравна организация (СЗО) съветва такива тестове да се използват само за проследяване на населението или заедно с по-точни молекулярни тестове, които търсят генетичния материал на вируса, но при които получаването на резултати отнема повече време тъй като те трябва да се провеждат в лаборатории.

Заедно с респираторите и маските, бързите тестове се оказаха много търсен продукт по време на трескавите ранни седмици на пандемията. Тестовите комплекти се превърнаха в силно рекламирана част от доставките на китайски помощи и от продажбите им в поразени от вируса европейски страни, но доста бързо станаха обект на противоречия. Най-известното такова противоречие е върнатият от Испания пакет от тестови комплекти на китайския производител Shenzhen Bioeasy Biotechnology, след като е било установено, че са с едва 30 процента точност.

На хартия китайската марка Alltest е далеч по-прецизна. Компанията, базирана в столицата на китайската провинция Жеджианг, е дългогодишен производител на комплекти за тестване на често срещани инфекции, наличие на наркотици и бременност.

Alltest пусна клинично проучване, което твърди, че нейните тестове са с 92.9% точност при откриване на IgM и 98.6% точност за IgG.

Независими проучвания обаче не показват подобни блестящи резултати, това как и кога се използват тези тестове влияе значително върху точността им. Все още непотвърдено от други специалисти проучване на девет бързи теста достъпни в търговската мрежа от началото на април, класира Alltest като най-малко ефективен от всички прегледани. Отделно испанско проучване установи, че Alltest дава фалшиви резултати при повече от половината от случаите.

Един от авторите на изследването Хуан Куадрос Гонсалес каза пред OCCRP, че процентът на грешните отрицателни резултати намалява драстично в продължение на четири седмици след първоначалните симптоми, до под пет процента.

Познавайки тези ограничения, Куадрос и неговите колеги са успели да използват тестовете като допълнителен скринингов инструмент заедно с молекулярните лабораторни тестове. Но това едномесечно изоставане „не е посочено в листовката и в това се крие проблемът“, каза той.

Мариен де Йонге, учен участващ в изследванията на Ковид-19 в медицинския център на нидерландския университет в Радбъд, заяви, че фалшивите отрицателни резултати могат да бъдат много опасни.

„Когато искате да определите дали някой е заразен, фалшивият положителен резултат не е голям проблем, защото единственото последствие ще бъде някакъв човек ненужно да се затвори в къщи“, каза де Йонге.

„Но фалшивият отрицателен резултат е катастрофа“, каза той, защото неправилното даване на зелена светлина на някого може да застраши много други хора.

Британското правителство отмени в началото на април поръчка за милиони долари за комплектите на Alltest след проучване проведено от университета в Оксфорд, което установява, че Alltest и друга китайска марка не отговарят на необходимите стандарти за точност.

Резултатите от клиничните изпитания публикувани от Alltest, които твърдят за 92.9% и 98.6% точност са „безсмислица“, заяви професор Клеър Стендли, асистент по научни изследвания в Центъра за глобална здравна наука и сигурност към университета Джорджтаун (САЩ), след като прегледа документа.

„Няма информация за клиничното състояние на пациентите“, каза Стендли. „Не знаем дали са хоспитализирани, не знаем дали са били избрани на случаен принцип, не знаем дали са имали леки симптоми, не знаем как са били идентифицирани. Няма етична информация, която да гарантира, че изследваните са дали съгласие да бъдат част от проучването. Всички тези неща са фундаментални“.

Клиничните изпитания на бързи тестове трябва да сравняват получените резултати с по-точни лабораторни тестове, заяви Стендли. Клиничното изпитание обаче не включва такава информация и не дава указания къде може да се намери.

„Това не означава, че тестовете са безполезни. В съответствие със съветите на СЗО, Alltest все още може да бъде полезен скринингов инструмент в тандем с молекулярни тестове“, заяви Стендли. Те са полезни и като средство за провеждане на проучвания за разпространението на болестта в населението.

Всъщност дори Alltest публично заявява, че това е правилният начин на използване на нейния тест. В изявление, публикувано от компанията малко след отмяната на британската поръчка, тя заявява, че нейният продукт „не е подходящ за ранно тестване“ и трябва да се използва като „допълнителен метод“ заедно с други лабораторни тестове за откриване на вируса.

Alltest отказа да отговори на писмени въпроси на OCCRP.

„Може би има само една грешна дума“

Журналистите откриха, че поне три други марки от Европа и САЩ понастоящем продават тестовете на Alltest под собствен етикет.

Репортерите на OCCRP успяха да проследят тестовете, като потърсиха ключови числа от първоначалното клинично проучване на Alltest, както и вариации на референтния номер на тестовия модел INCP-402. Информацията беше и обект на кръстосана проверка на документи за регистрация на фирми и информация от ImportGenius, търговска база данни за внос и износ.

Най-известната сред тези компании е Inzek International Trading BV, производителят на теста Biozek със седалище в нидерландския град Апелдорн.

Доскоро компанията рекламираше тестовете си за коронавирус на своята интернет страница като произведени в Нидерландия и ги „украсяваше“ с обозначението „CE“, което означава, че са направени в съответствие със стандартите на Европейското икономическо пространство.

Твърдението, че тестовете са нидерландско производство е било ключово за привличане на редица купувачи. На 8 април държавната фармацевтична компания на Индонезия, PT Kimia Farma, обяви закупуването на 300 000 тестови комплекта Biozek, изтъквайки че са „разработени съгласно регламентите на Европейския съюз (ЕС)“.

Мустафа Хамид, мениджърът по контрола на качеството на Biozek, е цитиран в същото съобщение да казва следното: „Тестовете са разработени и произведени съгласно много строги разпоредби на ЕС и Нидерландия. Тези разпоредби не оставят място за грешки и по този начин водят до много надежден и безопасен продукт“.

Но всъщност тестовете са разработени и произведени в Китай от Alltest, призна изпълнителният директор на Inzek Зеки Хамид, в отговор на журналистически въпроси.

Той каза, че нидерландската компания обикновено провежда собствени проверки на качеството в Ирак и после прави някакво допълнително окомплектоване в Нидерландия, но че нито една от тези стъпки не е била възможна за тестовете за антитела срещу Ковид-19 поради мерките за блокиране и изолация.

„Компанията в Китай е наистина професионален производител и има официални сертификати“, каза Хамид. „Вярваме им стопроцентово“.

Запитан защо тестовете са рекламирани на интернет сайта като нидерландски, Хамид отговори следното: „Може би има само една грешна дума. Може би трябва да поправим това“. Сайтът беше променен на следващия ден, 29 април, и твърдението беше премахнато.

Скрийншот от сайта на Inzek с нидерландско брендиране на тестовете.

Анди Празос, директор в индонезийската Kimia Farma, заяви, че държавната компания е била убедена, че тестовете са произведени в Нидерландия и дори е изпратила свои служители в производственото предприятие на Inzek там.

„Преди да сключим сделката се уверихме, че това е надеждна компания и има собствена производствена линия. Посолството на Индонезия в Нидерландия също ни помогна “, каза той. Тестовете вече са разпространени в 14 региона и провинции на Индонезия, добави Празос.

В отговор на журналистически въпроси нидерландската Фондация за кодекс на поведение по отношение на медицински изделия (Stichting GMH) заяви, че не е в състояние да коментира конкретни случаи, но очевидно не смята за желателно свързани с нея компании да рекламират медицински изделия по неправилен, подвеждащ и необоснован начин. Жалбите трябва да бъдат разгледани от граждански съд или от комисията регулираща рекламата в страната, казаха от Фондацията.

„Това си остава вероломна постъпка, очевидно нещата не са много прозрачни за потребителите“, казва Стендли, „но може да е законно и да е само една от онези практики, за които не сме знаели, защото никога досега не сме се интересували от диагностика“.

Тестове на Biozek се използват и в български болници и лаборатории.

Произведените в Нидерландия тестовете на Inzek се оказват популярни. Според Хамид досега компанията е продала и доставила 1,6 милиона тестови комплекта по целия свят. Най-големите й клиенти са в Индонезия, Русия, Нидерландия, Кувейт, Саудитска Арабия и Ирак, каза той.

Италианският вестник Ла Стампа съобщи, че даже и Светият престол е поръчал 700 теста Biozek с помощта на Паоло Замполи, италиански бизнесмен живеещ в Ню Йорк, който е посланик на Доминиканската република в Организацията на обединените нации, ООН. Според Ла Стампа, Замполи е човекът, който през 1998 г. организира празненството по време на което бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп среща настоящата си съпруга Мелания Кнаус. Замполи „увековечава“ ролята си в сделката с тестовете на Biozek със снимка на страницата си в Инстаграм.

Италианският бизнесмен Паоло Замполи с тест на Inzek
Credit: Paolo Zampolli/Instagram

„Не ги признаваме за валидни“

Сравнявайки референтните номера на теста и данните за откриване на антитела, журналистите успяха да намерят поне още два случая на масови продажби на комплектите Alltest под друга марка.

Едната марка е ScreenItalia, производител на тестове в италианския регион Умбрия.

Интернет сайтът на компанията включва декларация за съответствие с ЕС и неговия механизъм за самоотчитане за получаване на CE обозначение. Италианската компания се представя на сайта си като производител на три бързи теста за коронавирус с референтния номер на Alltest, включително два варианта на INCP-402, същият комплект за тестване свързан с Biozek. Компанията е регистрирана и от Министерството на здравеопазването на Италия като производител на тестове, според вписвания в регистрите. Италианският закон позволява закупуването и повторното етикетиране на вносни тестове стига вносителят да извършва собствен контрол на качеството и новата опаковка и да разкрива оригиналния производител, ако това бъде поискано.

ScreenItalia отказа да отговори на журналистически въпроси. Компанията заяви, че не може да разкрие първоначалния производител на тестовете или къде са те са били продадени.

Тестове, продавани от Acro Biotech, компания със седалище в Ранчо Кукамонга, Калифорния, също могат да се намерят в Италия и в много други страни. Компанията продава тестове в световен мащаб под две търговски марки, Acro и JusCheck, като и те са с варианти на INCP-402, референтния номер на Alltest. Тя предлага и други бързи кръвни тестове за откриване на наличие на наркотици, инфекциозни и сърдечни заболявания.

Вписвания в Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) показват, че тестовете на Acro Biotech са произведени от компания регистрирана за ребрандиране на Alltest. Такива споразумения за повторно етикетиране са законни в САЩ, стига да бъдат декларирани пред FDA в съответствие със закона и да получат така нареченото разрешение за спешна употреба (EUA). Документи от FDA показват, че е подадено заявление за EUA за теста, но разрешението все още не е предоставено.

Журналистите не успяха да намерят доказателства, че Acro Biotech е продавала комплекти за тестване за коронавирус в САЩ, но откриха много купувачи в чужбина, които се снабдяват от дистрибутори в Индия, Чили, Бразилия, Испания, Италия, Белгия и Финландия.

Тестове за коронавирус на Acro Biotech се продават в Европа* с обозначение CE, а публикувана онлайн декларация за съответствие посочва като производител базираната в Калифорния компания.

В телефонен разговор изпълнителният директор на Acro Biotech Джо Фен помоли журналистите да изпратят въпросите си по имейл, но така и не отговори на тях.

В Италия, една от най-тежко засегнатите от Ковид-19 държави, правителството избягва бързите тестове за антитела.

„Относно така наречения „бърз тест“ с капка кръв, ние не го признаваме за валиден и се придържаме към мнението на международната научна общност за него“, заяви говорителят на италианското Министерство на здравеопазването Чезаре Букичио.

Много местни власти в децентрализираната здравна система на Италия са закупили такива тестове, въпреки че са „категорично посъветвани да не го правят“, каза Букичио.

„Мога да ви уверя, че на някои региони дори им се наложи да ги изхвърлят, защото тестовете не работят“, добави той.

Въпреки това, тестовете на Acro Biotech са продадени на местните власти в поне три италиански региона. Както местната здравна служба в град Каляри, така и болница в Неапол са закупили по 12 500 комплекта Acro Biotech, според обществени поръчки публикувани от двете институции.

Джанфранко Тедесчи, кметът на Черчио в района на Абруцо, е купил бързи тестове на Acro Biotech за всеки един от 1 700-те жители на града в края на март, въпреки възраженията на регионалното правителство. Казва, че е доволен от резултатите.

Интерактивна карта на македонския сайт за разследваща журналистика IRL показва в кои държави са продадени лъжливо брендираните китайски тестове. В България официално са  внесени от посредника Абел Димедикъл ЕООД тестове на Acro Biotech.

„Нашето тестване откри инфектирани хора, които по-късно бяха потвърдени с лабораторен тест, но също така и антитела при хора, които вече бяха преминали през болестта“, казва Тедесчи.

В голяма част от света проблемът трябва да бъде по-малко свързан със самите тестове, за които дори най-скептичните учени твърдят, че са добри само за някои неща, като тестване на населението. Проблемът са най-вече търговци и клиники, които неправомерно ги предлагат на пазара и след това ги прилагат.

В хода на проучването журналистите откриха, че в много случаи бързите тестове се продават директно на клиентите от интернет сайтове или от търговци, които използват апликации за защитени съобщения, като Телеграм (Telegram).

Един такъв интернет търговец, базираната в Италия Euronorma, продаде пакет от 25 теста на Acro Biotech на журналисти без да провери дали са медицински специалисти или медицински доставчик, въпреки че на сайта си твърди, че следва указания, които не насърчават обществени продажби.

Имаше случаи при които не беше възможно да се проследи пътя на тестовете от производителя до търговеца. При други случаи журналистите успяха да проследят ролята на фирмите посредници и на техните помагачите, чието участие във веригата изглежда е улеснило прикриването на произхода на тестовете и е допринесло за злоупотребата им от търговци и доставчици на здравни услуги.

Тестът приложен на Зекировски в Северна Македония е доставен от швейцарският посредник Spring Healthcare, който е продал 500 теста с марка Biozek за осем евро за бройка на болницата Аджъбадем Систина (Acibadem Sistina) в средата на март, според фактура, с която журналистите разполагат. Тестовете за част от партида от около 100 000 теста, изпратена от Inzek до Spring Healthcare, каза изпълнителният директор на Inzek Зеки Хамид пред журналисти.

По данни от митнически документи общо 50 000 теста на Biozek са внесени в Северна Македония. След като връзката между швейцарските и нидерландските компании се разпада, по-голямата част от тези пратки са били организирани от друг посредник.

Васей Бхати, консултант на Spring Healthcare, каза, че Inzek ги е подвела, като ги е накарала да повярват, че тестовете са произведени в Нидерландия.

„Не беше ясно, че са изцяло произведени от китайска компания и че всичко е било направено в Китай“, каза Бхати.

„Много дистрибутори обясняваха, че това е нидерландско производство, на опаковката пишеше Нидерландия“, каза той. „Сега казахме на всички, че вече не е Нидерландия, а Китай“.

Сякаш за да добави към объркването Spring Healthcare е пуснала за определен период на пазара тестовете на Biozek под своя собствена марка, според рекламни материали, които журналистите получиха от интернет търговец.

Според Бхати, това е била временна мярка използвана само преди пописването с клиенти за да им се попречи да елиминират посредника и да се обърнат директно към нидерландската компания.

В Северна Македония тестът на Biozek става част от агресивна маркетингова кампания на болницата Аджъбадем Систина, която бързо влиза в конфликт с регулаторите. „Бързите и ефективни“ тестове са популяризирани в интернет и чрез платени рекламни клипове в местните медии.

През април Агенцията за лекарства и лекарствени средства (MALMED) на Северна Македония нареди на болницата да свали всичките си реклами за тестовете, след като установява, че тя не е успяла да информира адекватно обществеността за ограничената клинична полза от тестовете, заяви пред OCCRP ръководителят на агенцията Висара Песа. Освен това болницата е рекламирала тестовете без да е получила предварително одобрение от MALMED, каза Висара.

Хоспитализацията на Зекировски малко преди смъртта му засяга тежко здравната система в родния му град Куманово. След като се установява, че медицинските работници са лекували Зекировски без да вземат необходимите предпазни мерки, 72-ма от тях е трябвало да бъдат поставени в изолация, а десет са с положителни тестове за вируса.

Фалшив отрицателен резултата от друг тест на Biozek в Аджъбадем Систина на известния журналист Гоце Михайлоски накара лидерите на две от основните политически партии в страната сами да се поставят под карантина след участие в неговото политическо телевизионно шоу.

„Той смяташе, че не е заразен. Беше прозрачен и ни каза преди дебата, че има симптоми и че е бил тестван отрицателно в Систина“, заяви пред OCCRP лидерът на социалдемократическата партия на Северна Македония Зоран Заев.

В отговор на журналистически въпроси, болница Аджъбадем Систина каза в изявление, че тестовете се използват само за масово изследване на населението. Болницата добави, че тестовете са били одобрени за употреба от американската FDA, което е невярно твърдение, както и че ще докладва журналистическите въпроси на посолството на Нидерландия в Северна Македония, „за да защити известен производител от партньорска страна и добрите търговски взаимоотношения“.

Проблемите с тестовете на Biozek не са попречили на Аджъбадем Систена да ги изнася в съседна Сърбия. Фактура, с която журналистите разполагат, показва, че македонската болница е продала 300 от комплектите за десет евро за бройка на сръбския Институт по сърдечно-съдови заболявания в Дедине, чийто директор е Милован Божич, бивш здравен министър в правителството на покойния диктатор Слободан Милошевич.

В отговор на журналистически въпроси, Божич заяви, че тестовете са изпратени като дарение и че сръбският институт не е платил за тях. Комплектите са използвани за тестване на 14 пациенти за коронавирус.

При друг случай тестовете на Biozek са следвали още по-заобиколен маршрут. Смята се, че в края на март тайната полиция на Украйна, известна като Служба за сигурност, е конфискувала тестове на Biozek, които са влезли контрабандно в страната в контейнер с дрехи доставен от Турция.

Хамид, изпълнителният директор на Inzek, заяви, че е бил във връзка с украинските власти заради конфискацията, но няма идея как тестовете са били пренасочени към черния пазар.

Inzek изпраща стоките си до доставчици на здравни услуги, които „са хора с различен произход, които продават в различни региони по света, а ние не знаем къде точно“.

С приноса на Лоренцо Баньоли, Драгана Пеко, Антонио Бакеро, Давид Илиевски, Мария Хорбан, Атанас Чобанов и Романа Пуюлет.

Статия на OCCRP създадена в сътрудничество с IRPIMedia (Италия), IRL Македония, KRIK (Сърбия), Мишел Саломонс и Карлийн Куйперс от Investico (Нидерландия), Биволъ, Дмитрий Великовски от Important Stories (Важни истории, Русия), и Уахю Диятмика и Стефанус Прамоно от списание Tempo ( Индонезия)

*В България тестове на Acro Biotech са внесени от посредника Абел Димедикъл ЕООД. Не е ясно нито какво количество е внесено, нито на каква цена. От Абел Димедикъл не отговориха на запитването на Биволъ за информация до редакционното приключване на статията.

Заглавна илюстрация: В България тестовете на Biozek са брендирани като “произведени в Нидерландия” и могат да се закупят онлайн.

OCCRP получи наградата Скол като сериозна инвестиция в мащаба на въздействие на организацията

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/occrp-skoll-2020.html

петък 3 април 2020


От Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP)

Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) получи наградата Скол (Skoll) за 2020 г. за социално предприемачество. Тази награда се предоставя на подбрана група социални предприемачи, чиито иновации вече са оказали значително и доказано въздействие върху някои от най-належащите световни проблеми и които са подготвени да увеличат значително мащаба на това въздействие. Тя предоставя 1,5 милиона долара безвъзмездна помощ за следващите три години.

Наградата Скол

„В момент, когато светът се бори с жестока глобална пандемия, за неговите е граждани е по-важно от всякога да умеят да разпознават корумпирани лидери и престъпни мрежи, които печелят на гърба на надвисналата опасност. Освен това трябва да изпреварим обхвата на възстановителните дейности след вирусната пандемия, които ще изобилстват от възможности за злоупотреби “, каза Пол Раду, съосновател и директор иновации на OCCRP. „Мрежата на OCCRP играе уникална роля в търсенето на отчетност и отговорност от овластените и ние сме изключително благодарни на Фондация Скол за признанието, което дава на силата на разследващата журналистика в такъв ключов момент.“

Наградата Скол представлява значителна инвестиция в усилията на OCCRP да развие и снабди с всичко необходимо глобална мрежа от разследващи журналисти и да осветли престъпността и корупцията, които продължават да унищожават живота, поминъка и демокрацията. OCCRP, която работи на пет континента и публикува повече от 100 трансгранични разследвания годишно, е първата медийна организация в 21-годишната история на наградата Скол, която получава това признание.

„Тъй като независимите медии продължават да бъдат обект на заплахи по цял свят, партньорството с Фондация Скол ще ни помогне да предоставим нови възможност на малки медии с нестопанска цел от мрежата на нашите членове, които в някои случаи са единствените независими гласове в техните държави“, заяви Дрю Съливан, съосновател и издател на OCCRP.

С тазгодишната награда OCCRP се присъединява към глобалната общност на Скол, начело на която стоят лидери на гражданското общество, политически лидери, дарители и разказвачи, водени от определена мисия. „За OCCRP възможността да промени света зависи от това колко хора ще достигнем с нашите разследвания. Тази инвестиция идва в много решаващ момент за организацията, но именно партньорството със Скол и с по-широката общност я превръща в неоценима възможност за максимално увеличаване на нашия обхват и въздействие “, каза Камил Айс, директор глобално партньорство и политика на OCCRP.

Пол Раду и Дрю Съливан трябваше да получат наградата Скол на Световния форум на Скол в Оксфорд, Обединеното Кралство, но поради пандемията от коронавирус събитието беше преместено във виртуален форум.

Превод Бивол

Неумиращото наследство на един журналист или на какво ни научи Словакия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/kuciak-slovakia-heritage.html

четвъртък 5 март 2020


От Илия Лозовски, OCCRP

Наистина добри новини се чуват все по-рядко на фона на ежедневно помръкващите перспективи за демокрация по света. През изминалия уикенд малката Словакия ни предложи точно такива новини.

Управляващата дълги години партия, връхлетяна от поредица от нестихващи скандали, претърпя съкрушително поражение на избори наречени от местните журналисти „референдум за бъдещето на страната“. Неофашистката опозиционна партия, която изглеждаше като да е на път да запълни празнината, се представи много по-зле от очакваното. Вместо това изненадващ победител стана популистка група предвождана от дързък и безцеремонен медиен магнат, който обещава най-вече и преди всичко да се справи с корупцията.

Честността и добросъвестността на тази партия наречена „Обикновени хора и независими личности“ все още не са били подлагани на сериозно изпитание. Преди стремглавия й скок тази година, за около десетилетие тя беше просто второстепенен играч. Но независимо от това как ще се представи новото правителство, в Словакия в момента може би се случва по-важна промяна.

Ежедневното тихо бръмчене на институционалната машина, което прави възможно демократичното управление – честни ченгета, независими прокурори, безпристрастни съдии – рядко се чува на фона на шума създаден от хаоса на оспорваната изборна борба. Ако съдебната система е корумпирана до корена си, само гласуване на избори с надеждата те да доведат на власт ново правителство не върши много работа. Както показа украинската революция на Евромайдана през 2014 г., истинският демократичен дух изисква широко, устойчиво обществено търсене на достойно управление. В момента имаме доказателства, че словаците са направили точно това.

Този процес започна, както множество други, с трагедия.

Миналия месец се навършиха две години откакто 27-годишният словашки разследващ журналист Ян Кучияк беше застрелян в дома си, където живееше с годеницата си Мартина. Тя беше убита само секунди по-късно от същия нападател.

Ян и Мартина, снимка от Facebook

Тъй като в момента на смъртта си Ян работеше с Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията, OCCRP, ние почувствахме дълбока и лична връзка с неговия случай. В седмиците и месеците след убийството му публикувахме поредица от статии, които продължиха разследването над което Ян работеше преди да бъде убит и повдигнахме много въпроси относно обезпокояващо мудното разследване на убийството му.

Преди две седмици в сътрудничество с нашите чешки и словашки партньорски центрове публикувахме най-новата история от поредицата, задълбочено разследване затова как предполагаемият поръчител на убийството на Ян, коварен бизнесмен на име Мариан Кочнер, използва пари и компромати за да държи в подчинение правосъдната система на Словакия в продължение на дълги години.

Разследването използва десетки терабайти от полицейски данни, които бяха предоставени на журналистите, включително копия от чатове от телефоните на Кочнер и документи от неговия компютър. По ирония на съдбата, която Ян навярно би оценил, смъртта му предостави на журналистите безпрецедентен достъп до задкулисни машинации, които той така добре умееше да разкрива.

Подробностите са толкова мръсни и неприлични, че са заклеймяващи.

В поредица от есемеси Кочнер инструктира негова любовница да съблазнява високопоставени мишени, като политици и прокурори, с цел получаване на компрометираща информация. Дамата е прибрала 30 000 евро от най-влиятелните хора или „първокласните овце“, както двойката ги нарича на частния си жаргон.

Главният прокурор на Словакия Доброслав Трънка също е бил послушен съюзник на Кочнер в продължение на седем години. И в това няма нищо чудно, защото Кочнер е инсталирал скрита камера в кабинета му, хвали се с раздаване на подкупи на депутати за преизбирането на Трънка и го заплашва с убийство по време на спор за таен аудио запис. Не е изненада, че на бизнесмена така и не са повдигнати никакви обвинения по време на мандата на Трънка като Главен прокурор на страната, въпреки че последващи разследвания на Ян и други журналисти, използващи публично достъпни данни, разкриха, че Кочнер извършил множество финансови престъпления.

След убийствата на Ян и Мартина, на словаците най-после им дойде до гуша.

Първоначалното публично събиране насрочено за петъка след убийството беше предвидено като малко паметно шествие, но се превърна в бурен политически митинг с над десет хиляди участници. Протестиращите осъдиха правителствената корупцията, знаейки, че Ян я е разследвал и призоваха за оставки. Но най-вече поискаха независимо разследване на убийството му.

Общественият натиск нарасна след като официалното разследване беше опорочено от купчина неправилни посоки и озадачаващи завои. Всеки петък словаци от цялата страна се събираха на протести под лозунга за „порядъчна Словакия“. Заради тези протести скандалът не слезе от водещите заглавия. Протестиращите добавиха конкретни полицейски служители към списъка с глави, които трябва да се търкулнат.

И накрая го направиха. Първо подаде оставка министърът на вътрешните работи, след това премиерът и накрая шефът на полицията, и то в рамките само на два месеца.

Скоро след това разследването започна да набира скорост. Кочнер беше арестуван и задържан във връзка с дълго отлежаващо дело за финансови измами. Убиецът и тримата му съучастници бяха арестувани. И в крайна сметка през януари тази година започна внимателно наблюдаваният процес срещу самия Мариан Кочнер, който е обвинен като поръчител на убийството.

Прокуратурата разбира се твърди, че разследването на Ян е довело Кочнер до решението да убие младия журналист. Нищо чудно, той е разобличил човек, който използвайки пари, безочие и още нещо, се превръща в кукловода на Словакия.

Разследванията на OCCRP по цял свят показват отново и отново, че корупцията в съдебната система е оста около която се върти всяка останала корупция. Затова фактът, че човек като Кочнер в момента седи на подсъдимата скамейка е истинска победа.

„Много хора в съдебната система, в полицията, прокуратурата… наистина почувстваха натиска на улицата и започнаха да работят както трябва“, казва Арпад Солтеш, местен журналист, който работи с OCCRP по неотдавнашното разследване. „Виждате го в разследването на Кучияк. Никой не вярваше, че Кочнер някога ще бъде разследван или съден… Фактът, че той е подсъдим е наистина голямо постижение на гражданското общество.“

След убийството на Ян в страната настъпи време на промяна простираща се далеч отвъд съдебния процес. Зузана Капутова, младата и либерална нова президентка на Словакия, убедително спечели изборите понесена на вълната от възмущение, което обхвана страната. Местната гражданска организация, която преди две години организира първите протести, все още е активна.

Като завзеха улиците и площадите на страната си, гражданите на Словакия показаха, че дори и най-загниващите държавни институции могат да бъдат върнати към нов живот в резултат на обществен натиск. Събитията предизвикани от хората на Словакия са мощно напомняне за това какво освен избори може да накара демокрацията да живее и да диша.

Превод Биволъ, Photo Credit: Dalibor Gluck (CTK via AP Images)

Джоузеф Мускат, „ЛИЧНОСТ НА ГОДИНАТА“ ЗА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ И КОРУПЦИЯ ЗА 2019 Г.

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/occrp-muscat-2019.html

неделя 29 декември 2019


Убит журналист. Съмнителни офшорни сделки. Малка нация в хватката на мащабни престъпни интереси.

Това са водещите фактори за избора на премиера на Малта Джоузеф Мускат за „Личност на годината“ на OCCRP за 2019 г. за организирана престъпност и корупция.

Под ръководството на Мускат престъпността и корупцията не само процъфтяват в малкия средиземноморски архипелаг наречен Малта, а в много случаи остават и безнаказани, създавайки средата довела до убийството през 2017 г. на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция, твърдят следователи по делото и критици на правителството.

Разследването на правителството на Мускат на убийството на журналистката, разкрила корупция по най-високите етажи на властта, боксува години наред. Нещата се промениха през ноември, когато властите арестуваха предполагаемия поръчител. Той е малтийски бизнесмен, близък приятел на дългогодишния сътрудник на Мускат и вече бивш шеф на кабинета му, Кийт Шембри. Наскоро Шембри беше задържан и разпитан във връзка с убийството. По време на целия процес Мускат твърдо отхвърляше твърденията и отказваше да отстрани забърканите в случая от правителствените им постове.

„Мускат демонстрира пълно пренебрежение към медиите, свободата на словото и позволи на корумпирани фигури безнаказано да поръчват убийства,“ каза Луиз Шели, основателка и изпълнителен директор на Центъра по тероризъм, транснационална престъпност и корупция към университета Джордж Мейсън. „Чрез тази награда OCCRP отличава смелостта на разследващите на отвратителното убийство и показва, че силните на деня могат да бъдат привлечени към отговорност.“

Шели е един от осемте експерти в областта на организираната престъпност, корупцията и тероризма, които бяха членове на журито единодушно избрало Мускат за „Личност на годината“ на OCCRP. С тази годишна награда OCCRP отдава признание на тези, които насърчават негражданското общество и са направили най-много в световен мащаб за организираната престъпност и корупцията.

Другите финалисти за 2019 г. бяха:

  • Президентът на САЩ Доналд Джей Тръмп, който е обвинен в нарушаване на закона, защото е упражнил натиск над президента на Украйна Владимир Зеленски да разследва политически съперник преди предстоящите президентски избори в САЩ. Очаква го процес по импийчмънт в Сената по обвинения в злоупотреба с власт и възпрепятстване на Конгреса.
  • Руди Джулиани, самопровъзгласеният личен адвокат на Тръмп, срещу когото има федерално разследване за това дали е оказвал незаконен натиск върху Украйна да разследва теория на конспирацията свързана с политически съперник на президента.
  • Денис Кристел Сасу-Нгуесу, син на дългогодишния президент на Демократична република Конго, който е обвинен в корупционна схема чрез която са източени 50 милиона долара от хазната на Конго. Той беше замесен и в разследване на OCCRP от 2018 г., когато беше обвинен заедно с други членове на семейството в приемане на подкуп за милиони долари за предоставяне на нефтените находища на Конго.

ВСИЧКИ ПОБЕДИТЕЛИ

В крайна сметка журито на OCCRP реши, че действията на премиера на Малта представляват най-върховната форма на корупция.

„Неуспешното политическо ръководство, упражнявано от този човек, е пример за настоящата криза, която разклаща основите – свободата на словото и върховенството на закона – на Европейския съюз“, според Сашка Цветковска, главен редактор на „Лабораторията за разследване“ в Македония и член на Управителния съвет на OCCRP.

„Когато тези основи са застрашени, това позволява на корупцията да остане безнаказана,“ каза тя.

Каруана Галиция и други журналисти редовно информират за това как под управлението на Мускат Малта се е превърнала в убежище за организираната престъпност и корупцията: измами със златни визи, контрабанда на оръжие, нефт, наркотици и хора, незаконен риболов, пране на пари и даване на възможност на италианските престъпни групи да действат в широк мащаб от страната. Журналистите се оплакват, че вместо да разследва твърденията им, правителството на Мускат ги тормози. Преди смъртта й, срещу Каруана Галиция е имало десетки дела, включително и лично заведени от Мускат.

Разследванията й повдигнат особено сериозни въпроси за връзките на Мускат с организираната престъпност и корупцията през февруари 2016 г., когато тя публикува сензационна история с твърдения за пране на пари от редица малтийски политици. Сред тях е и Шембри, началник на кабинета на Мускат и негова дясна ръка.

Сред компаниите, които тя посочва е базираната в Дубай 17 Black Ltd., собственост на малтийския магнат Йорген Фенек, приятел на Шембри.

След смъртта на Каруана Галиция през октомври 2017 г., предизвикана от експлозия в автомобила й, 45 журналисти, представляващи повече от десетина международни медийни организации, ръководени от базираната в Париж „Забранени истории“, продължиха нейната работата. Репортери от Ройтерс, Гардиън, Зюддойче цайтунг (Süddeutsche Zeitung), OCCRP и други, работиха по „проекта Дафне“, който помогна за разкриване на информация подкрепяща първоначалните разследвания на Каруана Галиция и за разширяване на обхвата им.

Те разкриха, че двама малтийски политици, Шембри и Конрад Мици, бивш министър на енергетиката в правителството на Мускат, са очаквали да получат плащания от 17 Black Ltd. чрез притежавани от тях компании в Панама. Откриха още, че друга компания, собственост на Фенек, е спечелила ключова държавна концесия за изграждането на голяма електроцентрала.

Фенек беше арестуван на яхтата си през ноември, докато се опитва да отплава далеч от Малта. Той е обвинен в участие в престъпна организация, съучастие в причиняването на експлозия и в убийството на Каруана Галиция. Пред съда Фенек пледира невинен.

Арестът на Фенек се случва само ден след като на предполагаемия посредник Мелвин Теума е предложено помилване в замяна на разкриване на поръчителя на убийството на Каруана Галиция. Малко след това Шембри също е задържан и разпитан за предполагаемо участие в убийството, но в последствие освободен. В средата на декември водещият следовател по делото каза пред малтийски съд, че Шембри е разследван за убийство и подправяне на веществени доказателства. Шембри отрича всякакви неправомерни действия.

Близо 20 000 души излязоха на протест във Валета, столицата на Малта, на 1 декември с искане за справедливост за Каруана Галиция и на оставката на Мускат, след като той отхвърли молбата на Фенек за предоставяне на имунитет в замяна на информация за случая, включително за възможни връзки с висши държавни фигури.

Мускат обяви, че ще се оттегли през януари след близо седем години като министър-председател.

OCCRP излъчва „Личност на годината в организираната престъпност и корупцията“ от 2012 г. насам. Тя се избира от номинациите предложени от журналисти и от обществеността. Миналата година лауреатът беше Данске банк за ролята й в мащабен скандал с пране на пари.

OCCRP е медийна организация с нестопанска цел предоставяща платформа за разследваща журналистика на 45 центрове с нестопанска цел в 34 държави, множество журналисти и няколко големи регионални новинарски организации в Европа, Африка, Азия, Близкия Изток и Латинска Америка.

От ноември 2013 г. Биволъ е пълноправен член на OCCRP. Главният редактор на Биволъ Атанас Чобанов беше член на Управителния съвет на OCCRP от 2016 до 2018 г.

Превод Биволъ