Post Syndicated from Веселин Златков original https://www.toest.bg/baba-alino-svetetsa-muchenikut-i-ukrainetsut/

Месец след избухването на скандала с Баба Алино прокурорите излязоха пред Съдебната палата във Варна и казаха, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения по случая. Работи се, може и да има в бъдеще, ама засега – нищо.

Аз, признавам си, това не го разбирам. 

Нали говорим за „незаконния град“, охраняван с оръжие от мъже, които не говорят български, строен без никакви разрешения; за най-яркия пример за корупция и беззаконие; за поредния варненски ужас, който телевизиите ни показват всеки ден по няколко пъти? 

Ами да, но доказателствата не стигат за обвинение, какво да се прави. Не стигат дори да се обвини инвеститорът на комплекса Олег Невзоров. От очевиден извършител на безобразието в гората над Златните пясъци той изведнъж грейна в нова светлина, целия в бяло, в качеството си на свидетел. 

Е, как така свидетел, нали неговата корпорация е построила тайно този незаконен град с въоръжената охрана, която не пуска и чиновник да прехвръкне? 

За момента няма доказателства той да е извършил лично някое от тези престъпления,

това ни казаха прокурорите. 

В същото време вътрешният министър Иван Демерджиев излезе и съобщи, че свидетелят Невзоров всичко си е казал и показанията му били „доста интересни“. 

Е, и? Аз като един ядосан варненец си чакам обвиненията за виновниците, които и да са те. Но това, което леко лъсна изпод изказванията и на прокуратурата, и на МВР, е, че май самият украински бизнесмен няма да е сред тях. Стига да натопи достатъчно качествено тези, които новата ни родна власт ще обвини и евентуално ще осъди с много по-голямо удоволствие.

Месец след избухването на скандала името Баба Алино стана нарицателно за беззаконие. А това може би не е съвсем справедливо. Във Варна и околностите има далеч по-сериозни беззакония. 

От незаконното застрояване в Баба Алино никой не е умрял. А не беше така с незаконното застрояване на дерето в квартал „Аспарухово“, заради което 13 души изгубиха живота си в пороя през 2014 г. Незаконното застрояване в Баба Алино нанесе щети на гората, но тя ще се възстанови бързо, ако постройките изчезнат. Гората северно от Варна е прекрасна и силна въпреки постоянните опити да бъде завладявана от „курортите“, които в последните години са се превърнали де факто в жилищни квартали. 

Незаконното застрояване в Баба Алино не предизвика и свлачище, което е по-скоро изключение от многобройните случаи на подобно строителство край морето. Разбира се, това изобщо не прави беззаконието по-малко отвратително.

Тук ще отворя една скоба за местен варненски колорит. Местността Баба Алино всъщност трябва се нарича Светеца – така твърдят (или твърдяха) от „Възраждане“. Преди много време, още като редови общински съветник, Костадин Костадинов поиска смяната на 215 топонима във Варна и околностите с български имена и думи. В битката му местности като Манда гьолджу, Узун келеме, Кьор дермен, Боклук тарла, Балъм дере и т.н. да получат разбираеми или поне произносими наименования имаше смисъл. Тогава Костадинов превърна идеята в една от най-устойчивите си каузи, а медии и опоненти веднага я нарекоха иронично „възродителен процес“. Проблемът беше в това, че наред с изброените по-горе примери нови имена трябваше да получат и добре познати варненски места, като Джанавара, Паша дере, Кабакум, а Гръцката махала, сърцето на града, трябваше да се прекръсти на Стария квартал.

От 2012 г., когато въпросът е поставен за пръв път пред Общинския съвет, решението за топонимите е приемано и връщано от областния управител, гласувано наново, отхвърляно, пак приемано, и така цели 11 пъти, докато е окончателно прието през 2019-та. 

Но за да влезе реално в сила, новите имена на местностите трябва да се впишат в кадастъра. А кое, как и кога се вписва там, както си знаем, е сложен въпрос.

Та според виждането на „Възраждане“ Баба Алино трябва да се прекръсти на Светеца, защото местността била наречена на уважаван и почитан човек (Баба Али), който явно има нещо общо (не е много ясно какво) с мястото. 

Трябва да признаем, че „Възраждане“ има основната заслуга за разкриването на безобразието в гората. 

Не друг, а активисти, общински съветници и депутати от партията вдигнаха шума около Баба Алино, което доведе до отварянето на станалите прословути „широко затворени очи“.

Мотивите на последователите на Костадинов обаче са отделна тема. Всички сме наясно, че скандалът нямаше да е толкова „вкусен“ за медиите и политиците, ако в основата му не беше украински бизнесмен. Тази подробност е най-важната. 

Антиукраинските настроения във Варна съществуват, при това още от началото на бежанската вълна. Още от първите дни на войната в Украйна обществеността в града се раздели. Мнозина доброволно и всеотдайно започнаха да помагат на преминаващите границата украинци и доказаха, че гражданското общество във Варна може само да се гордее с реалните си действия. 

Друга група от градската общественост обаче гледаше отстрани с очевидно недоверие към бежанците. Коментираха скъпите коли, с които част от тях пристигат, възмущаваха се, че имали претенции към хазяите си, мрънкаха за поведението им в магазини и заведения. 

Признавам си, не разбирам ксенофобията, но имам предположение защо украинците и цветовете на знамето им толкова бодат очите на много българи, в частност на варненци. 

Става въпрос за форма на завист, да я наречем национална завист. 

След нахлуването на руската армия в Украйна масовото мнение у нас беше, че украинците ще се предадат, при това по-скоро рано, отколкото късно. Мисленето ни е такова, схващанията ни за силните и слабите в този свят са такива и сме с ясното съзнание, че ако външен враг нападне България, страната ни ще развее белия флаг на третия ден. Поведението на Украйна просто не се вмести в матрицата на родните ни предразсъдъци. Завистта от това, че друг народ и друга държава имат смелостта и твърдостта да устоят на агресора се прехвърли върху украинските бежанци.

Не бива да отричаме и очевидното – сред украинците, укрили се у нас от мобилизацията, има и „сенчести“ бизнесмени, перачи на пари, вероятно контрабандисти и всякакви други криминални елементи. Ясно е, че такива хора са първите, които ще избягат, когато страната им е подложена на военна агресия. А да се заселиш в България, световноизвестна с рехавото си правосъдие и всевластната си корупция, е логичен избор.

При наличието на всички тези фактори антиукраинските настроения могат да се обяснят, макар да си остават все така срамни. 

И тук идват политиците, които видяха потенциала на скандала в Баба Алино и възможността да спечелят от него. 

„Възраждане“ вече ги споменахме, те са ясни. Но дали „победата“ ще е тяхна, или на „Прогресивна България“, ще се разбере в крайна сметка на местните избори догодина. А Радев и хората му искат антиукраинския електорат – в това няма съмнение. Ето защо и министрите толкова ентусиазирано коментираха скандала, подклаждайки го до такава степен, че на телевизиите им се наложи да предават на живо премахването на ограда – все едно е разбит наркокартел. 

Обобщението направи министър Шишков, който обяви, че за Баба Алино е виновна „сглобката“. Тоест ГЕРБ, ДПС, ПП–ДБ – тези, които ще са основна конкуренция на новите управляващи за местните избори. Те са „лошите“, те са защитавали беззаконието, което изведнъж стана „невиждано“, макар явно да не е, защото, както споменахме още в началото, „не са събрани достатъчно доказателства“. С възможността всички конкуренти да бъдат натикани под общ знаменател, Баба Алино се превърна в златен шанс за „Прогресивна България“.

Най-големият губещ от ситуацията се оказа кметът на Варна Благомир Коцев. Миналата година той получи ореола на политически мъченик, след като кисна с месеци в ареста, което си беше безобразна репресия. Дори Бойко Борисов настояваше да го пуснат при семейството, а гласове в ПП–ДБ (тогава единни и сплотени) даже го сочеха за потенциален кандидат-президент. Но ореолът на Коцев угасна безвъзвратно след Баба Алино. Не защото непременно лично има нещо общо с незаконното строителство, а просто защото това е станало и в рамките на неговото управление.

Въпросът „Недобросъвестност или некомпетентност?“ вече е безсмислен във Варна. Градът е в лошо състояние, нито транспортът, нито почистването са задоволителни, избуялите треви вбесяват гражданите, туристи няма, няма и смислени опити нещо да се направи, че да се поизлъска имиджът на нашата „перла на Черноморието“. А „незаконният град“ просто сложи капака на цялата каша.

Иначе, Коцев се зае да действа енергично – издава заповеди за събаряне на къщите (за които прокуратурата „няма достатъчно доказателства“), уволнява общинари, дава интервюта… Не че има какво друго да направи при така стеклите се обстоятелства. А те вероятно ще станат още по-сложни. 

Почти сигурно е, че през следващите месеци „Прогресивна България“ ще проникне и ще получи влияние във Варненския общински съвет. В него има достатъчно съветници и фракции, които с лекота ще се извъртят и ще се наредят зад новите управляващи. И те задължително ще стъжнят живота на кмета допълнително, за да се докажат. В момента формацията на Радев няма изявени лидери на местно ниво, така че опитни играчи в местния парламент могат да се окажат на изненадващо високи позиции. 

А накрая ще добавя нещо, за което ми е неприятно да пиша, но не трябва да се пропуска. Става въпрос за трагикомичните вопли по темата Баба Алино на бившия варненски кмет Иван Портних. Човекът, който почти еднолично загуби Варна за ГЕРБ, буквално опищя орталъка колко е невинен за този скандал. Едва ли някой му вярва. А изглежда, има и доказателства – според прокуратурата обаче недостатъчни за обвинения, – че тъкмо по негово време е започнала цялата далавера. Да не забравяме все пак, че Благомир Коцев е кмет, защото варненци казаха на предишните избори: 

Всеки друг, само да не е Портних!

А иначе във Варна месец след избухването на най-шумния скандал в държавата става все по-хубаво – морето вече е топло, забранен за къпане е само един от плажовете, липите ухаят опияняващо… А законността и справедливостта се задават откъм София по автомагистрала „Хемус“, но малко бавно, че още не е завършена. Ще дойдат някога, само да се съберат достатъчно доказателства. 

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/nevzorov-za-vuzmozhna-dvoyna-upotreba/

Замисляли ли сте се как и държавата, и обществото проявяват склонност да не забелязват някои неща, които са толкова видими, че могат да ни извадят очите? В някакъв момент сякаш някой ни натиска копчето и дружно забелязваме. И започва масово чудене: къде са били институциите досега, къде е било обществото, къде са били медиите, къде сме гледали ние самите?

Край Варна в продължение на няколко години се строи незаконно селище от над 100 сгради.

Това се е случвало поне от 2023 г. – по времето на двама кметове (Иван Портних и Благомир Коцев) и на няколко правителства. Селището в защитената местност Баба Алино дори се е рекламирало преди три години. Но мащабът на беззаконието стана водеща тема едва в края на май 2026 г.

Междувременно в случая са замесени всевъзможни институции на различни нива, чиито представители твърдят, че не са направили нищо нередно. По-точно така се оправдават представителите на институциите, които си правят труда да кажат нещо по въпроса. Сред тях не е ДАНС, нито посланичката на Украйна, които също имат отношение към случая. Но нека караме поред.

Откъслечни знаци

Всъщност не е съвсем коректно да се твърди, че никой не е алармирал публично за незаконните строежи в Баба Алино. Затова е много интересно да се проследи избирателната пропускливост на чуваемостта.

Още към октомври 2023 г. Регионалната дирекция по горите и Държавното горско стопанство във Варна са разполагали със сигнал за незаконна сеч, във връзка с който извършват проверка и уведомяват прокуратурата. След това се подават още сигнали, образуват се и досъдебни производства.

През март 2025 г. тогавашният зам.-кмет на Варна Илия Коев (уволнен от Благомир Коцев на 9 юни 2026 г.) говори по БНТ за незаконната сеч в района и обещава Общината да предприеме мерки. Взета е и позиция на фирмата, която обещава, че всичко ще е законно. Нито Коев обаче, нито репортерът на БНТ споменават името на фирмата – КУБ, както и това на инвеститора Олег Невзоров. Не става дума също, че в района вече има построени сгради.

Абревиатурата КУБ се вкарва в публичното пространство от „Възраждане“

през септември 2025 г. – първо в заседание на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, а след това и месеци наред в заседания на Народното събрание. „Възраждане“ впрочем прикачва към фирмата на Невзоров квалификацията „престъпна украинска групировка“.

През октомври 2025 г. BIRD и журналистът от „Дневник“ Спас Спасов споменават Невзоров във връзка с ареста на Благомир Коцев, изразявайки предположението, че именно той е тайният свидетел срещу варненския кмет. И това е контекстът, в който е споменаван Невзоров в този период. Самият той отрича да е въпросният таен свидетел. Но няколко дни преди ареста на Коцев ДАНС издава заповед за изгонването на Невзоров от страната. Дни по-късно заповедта е оттеглена – поведение, твърде нетипично за тази институция, чиито решения не подлежат на никакъв контрол.

Таймингът

Накратко, какво се случва в Баба Алино и кой го извършва, е публично известно още през 2025 г. То обаче е тема най-вече на проруската партия „Възраждане“, която вижда подходящ повод да уличи „лошите“ украинци, а Невзоров се споменава основно в контекста на ареста на Благомир Коцев. Като изключим Спас Спасов, който още през октомври 2025 г. обръща внимание на незаконните строежи.

Иронично, за незаконното селище край Варна се заговори масово чак когато кметът Благомир Коцев реши най-сетне да даде гласност на случая. Това моментално беше използвано от правителството на „Прогресивна България“ срещу него.

Малко вероятно е Румен Радев чак сега да научава за незаконната дейност на фирмата на Невзоров – още повече че докато е заемал президентския пост, той е имал достъп до мистериозно отменения доклад на ДАНС. Ако беше използвал случая в предизборната кампания, това щеше да е удар срещу основните му политически конкуренти – ГЕРБ и ПП–ДБ, които не са направили нужното, за да спрат беззаконието. И срещу ДПС, което се оказва свързано с комай всяко крупно беззаконие.

Изобщо, в тази история като че няма невинни. Всеки по веригата е отговорен. Било с издаването на документи с невярно съдържание, било с бездействието си, било с недостатъчно решителните си действия.

Преди изборите обаче Радев се позиционира в максимално широк периметър, за да привлече повече избиратели. А освен срещу политическите му конкуренти,

случаят в Баба Алино може да се използва и срещу Украйна.

Защото незаконното строителство се извършва от фирма на украински бизнесмен, който на всичкото отгоре развива дейност и в организация, подкрепяща украинските бежанци. Участвал е в публични събития, на които е присъствала и посланичката на Украйна Олеся Илашчук.

В допълнение, вътрешният министър Иван Дерменджиев твърди, че Илашчук се е намесила във връзка със заповедта на ДАНС за екстрадирането на Невзоров. Как точно се е намесила, не е известно, но думите на Дерменджиев оставят впечатлението, че тя се е застъпила за Невзоров. Как посланик на чужда държава може да повлияе на решение на българските разузнавателни служби – също е неясно.

Незаконното селище в Баба Алино се превръща във водеща тема точно сега, когато правителството на Радев поема курс към промяна на геополитическата ориентация на България.

На първо време този курс е основно за вътрешна употреба и цели постепенна промяна на нагласите на обществото. Сред начините за постигане на тази промяна са нарочването на врагове и оправдаването на антидемократични режими.

Антидемократичен чеклист

Началото на края на демокрацията няма да бъде поставено с идващи танкове. Един вид, ако чакате „танковете да дойдат“, няма да стане. Ще има „по-малко пречки“, „повече ефективност“ и много заглушени теми. За червените лампички, които мигат, преди демокрацията да изгасне – от Светла Енчева.

ТоестСветла Енчева

В периода, в който публичното говорене в България е заето основно с Баба Алино, а много медии използват въведеното от „Възраждане“ клише „украинска групировка“, се случиха някои на пръв поглед несвързани събития, които обаче, взети заедно, създават обща картина към каква България се стреми новата власт.

На 1 юни беше възстановена Асамблеята „Знаме на мира“ – детски фестивал, създаден по идея на Людмила Живкова, дъщерята на социалистическия диктатор Тодор Живков. Днес фондацията, която организира Асамблеята, се ръководи от дъщерята на Людмила Живкова – Евгения. Както някога, така и днес фестивалът е не на последно място политическо събитие, демонстриращо определена геополитическа ориентация. А „мирът“ е „руският“. Чий да е, ако се изразим в стил „Радев“.

Седмица по-късно държавата се посвети на добрите си отношения с Китай. Президентката Илияна Йотова, премиерът Румен Радев и вицепремиерът Гълъб Донев поотделно проведоха срещи с Шън Ицин – държавната съветничка на Китайската народна република, и обещаха да задълбочат отношенията на България с азиатската социалистическа страна. Освен че произвежда голяма част от нещата, които се продават, и че се опитва да разшири влиянието си по света, Китай е държава, която системно нарушава човешките права, налага цензура и следи всяка крачка на гражданите си.

И ето, на 9 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че България вече няма да изпраща оръжия на Украйна. Дали действително ще престане, или ще изпраща под сурдинка, както и през 2022 г., когато бившата председателка на БСП Корнелия Нинова, по онова време министърка, уж не даваше, е друг въпрос. Важно е публичното послание – в момент, в който навсякъде се говори за „украински групировки“.

КУБ с двойно дъно

Една от основните характеристики на дискриминацията е вменяването на колективна вина. Макар повечето извършители на престъпления да са мъже, не се говори за „мъжка престъпност“, но когато ром наруши закона, това вече е „ромска престъпност“. И често общественият гняв се насочва срещу всички роми.

По същия начин незаконното селище в Баба Алино става повод да се вменява вина на всички украинци, за което допринасят и устойчивите клишета „украинска групировка“ и „престъпна украинска групировка“. А фактът, че Олег Невзоров е подпомагал украински бежанци, се използва за настройване на общественото мнение и срещу тях.

В тази ситуация е много важно и какво не се казва.

Когато се поставя знак за равенство между Невзоров, държавата му по произход и съгражданите му, обикновено се изпуска от поглед, че украинската държава разследва него и негови роднини за престъпления – заради строителни измами в Одеса, заради невърнати кредити, фалшифициране на документи и придобиване на оръжия с фалшив сертификат.

Публикация в „Капитал“ на Спас Спасов хвърля светлина и върху политическата ориентация на Невзоров. През 2020 г. той се е кандидатирал за кмет на Таировската община в Одеса от проруската партия „Победа Пальчевского“, която също е финансирал. Партията е кръстена на лидера си Андрей Палчевский. Той пък е свързан с друга проруска партия („Опозиционна платформа – За живот“), чиято лидерка Наталия Королевска понастоящем се издирва от украинските власти. Същата Королевска е свързана със сдружението United Women, научаваме пак от статия на Спас Спасов – от юли 2025 г. Сдружението, на което Невзоров е спонсор, хем помага на украински бежанки, хем членовете на управителния му съвет са с проруски възгледи.

От BIRD споменават и за данни за връзки с руските служби на сътрудника на Невзоров – грузинеца Джони Читадзе (депортиран от България заради заповедта на ДАНС, в която е бил включен и Невзоров, преди ДАНС да отмени мярката за него).

Как е възможно хем да си за Русия, хем да помагаш на бежанци от Украйна? Ами очевидно е възможно. Като в „Хлапето“ на Чарли Чаплин – детето чупи прозорци, героят на Чаплин ги поправя. Нападайки родината им, Русия прогонва милиони украинци, а после нейни хора се грижат за прогонените. И ги държат под око. Затворен цикъл. Ако нещо се обърка, то се пише на сметката на Украйна („престъпна украинска групировка“), а Русия остава чиста.

Помните ли българите, осъдени във Великобритания, защото са били руски шпиони? Процесът срещу тях не се превърна в атака срещу България, въпреки че двама от групата (Катрин Иванова и Бисер Джамбазов) са оказвали помощ на свои сънародници в Обединеното кралство. Разкритията не бяха използвани и като кампания срещу БСП, макар че Джамбазов е бил член на партията и че двамата са кръстили организацията си Българска социална платформа – БСП.

Ето как не фактите сами по себе си, а употребата им задава посоката на публичното говорене.

Остава послевкус на активно мероприятие.

Освен че се използва в контекста на геополитическата преориентация на България, казусът с незаконното селище в Баба Алино играе и друга роля. Той успешно отвлича общественото внимание от трагедията край Петрохан и Околчица (също използвана за политически цели), при която загинаха шестима души, между тях и дете, и въпросите около която продължават да са доста повече от отговорите.

Впрочем и в двата случая е намесена ДАНС, но не това е най-важното. По-важното е как общественото внимание може да бъде моделирано и насочвано. Как и институции, и медии, и общество (с незначителни изключения) години наред са слепи за нещо огромно. И изведнъж проглеждат, но точно по определен начин и в точно определена посока.

И така до следващото „откриване“ на нещо, което ще бъде използвано за поредното разчистване на сметки. И за отвличане на вниманието от нещо друго.

Заглавно изображение: Съвсем истински слон в стаята, който никой не вижда, защото всички са заети да пият чай. Сидни, Австралия, март 1939 г.