Tag Archives: полиция

Жокерът на политическия сезон

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zhokerut-na-politicheskiya-sezon/

Жокерът на политическия сезон

Политическият сезон започна с предвидими сюжети – вот на недоверие, подготовка на първи бюджет в евро и продължаващо окомплектоване по схемата Борисов–Пеевски. 

Но на масата има и жокер, който може да промени играта. 

Протестите, растящи на гърба на институционалното недоверие и провалите на МВР, могат да раздрусат властта, която не изглежда особено застрашена от разноликата опозиция.

Истинската опасност за стабилността на управляващите идва не от пленарната зала и предстоящия пети вот на недоверие, а от улицата. Там недоверието е избуяло в гняв – заради безводието, заради поръчковата „антикорупция“, заради безсрамните назначения на послушни некадърници в регулатори и институции, заради страховете от смяната на лева с евро и пълзящите цени. 

А какво прави МВР? Пази гърбовете на „своите“, на властта и на престъпници. Родната полиция ги пази, както показа случаят с Георги Семерджиев, с „чадър“, осигуряван от 40 полицаи, от които трима началници. 

Ами тишината, настъпила след скандала около канала за контрабанда на цигари в Пловдив и прочутата реплика заповед на шеф към местното звено на ГДБОП: 

Колеги, прибирайте се!

Протестите не са в сметките на властта, но могат да ѝ объркат сметките. Опозицията може да помогне, като се качи на този влак, който бездруго вече е тръгнал, но не знае къде ще спре.

МВР се превръща в декор

Когато структурата, призвана да пази реда и сигурността, загуби доверието на обществото, ефектът е двоен. От една страна, властта остава без щит – полицията е последната бариера между гнева на гражданите и институциите, а е с имидж на мутра от Прехода. От друга страна, разпада се самото усещане за държава: ако МВР не е легитимно, законът престава да изглежда справедлив, а редът – задължителен и зачестяват репресиите.

Случаят в Русе, при който среднощна разпра завършва със сутрешни арести на четирима младежи и с прием на полицейски шеф в болница, щеше да е поредното замазване на следи от МВР, ако не беше самият вътрешен министър Даниел Митов. Подкокоросан с неуместни съвети и подведен с информация, той се изправи с патетичното изявление, че „посегателството срещу българския полицай е посегателство срещу държавата“. 

Това е посегателство не просто срещу един човек, това е посегателство срещу институцията, призвана да гарантира върховенството на закона. Във всяка демокрация посегателството срещу полицай се приема като посегателство срещу държавата.

Посегателството срещу всеки български гражданин би следвало да е нападение срещу държавата. А всъщност е откровена истина: МВР и държавата много си приличат – не им му пука особено за правата на гражданите. 

Не би могло да е другояче. Кучето прилича на стопанина си.

От самото начало русенската полиция спести информация, тъй като едно от главните действащи лица в инцидента от 4 септември е началникът ѝ – главен комисар Николай Кожухаров. Цялата вина бе прехвърлена върху четиримата младежи на възраст от 15 до 18 години, представени с всички средства на пропагандата като побойници, „днешните млади“, какви чудовища е отгледало обществото и семействата им и т.н. Изтеклите записи от камери показаха, че не е точно така и че във версията на МВР има доста пробойни – което не оневинява момчетата, но също и Кожухаров и спътника му Георги Димитров. 

Историята съвсем не е черно-бяла, обвиненията срещу младежите са силно опростени и манипулирани, а отговорност носи и полицейският началник, който все още е в болница. Прокуратурата обаче е образувала досъдебно производство за две престъпления: 

За квалифицирано хулиганство, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, и за нанасянето на средна телесна повреда по хулигански подбуди, за което се предвижда от две до десет години.

В социалните мрежи започнаха анализи на записите, публикувани от ΒG Elves – онлайн общност, която се занимава с борба с дезинформацията и пропагандата. Последваха и много въпроси без адекватни отговори. 

  • Кой е започнал боя и кога се е легитимирал Кожухаров?
  • Имало ли е „дрифтове“ с автомобила, в който са били младежите? 
  • Защо на следващия ден след инцидента на мястото на сблъсъка се появява знак за ограничение на скоростта до 30 км/ч? 
  • Защо пристигналите първоначално линейка и полицейски автомобил си тръгват, както разкри разследващият сайт ΒIRD? 
  • Защо четирите момчета са арестувани в 10 сутринта, а не при инцидента? 
  • Взети ли са проби за алкохол и наркотици от всички замесени, включително от Кожухаров и спътника му Георги Димитров? 
  • Защо при първото си отиване до болницата с полицейска кола, както посочва съпругата му, а не с дошлата на мястото линейка, Кожухаров се е прибрал у дома си, а лекарите нищо не са констатирали? При следващото той е оставен за лечение в интензивно отделение, без опасност за живота, но от УМБАЛ „Канев“ е съобщено, че му е извършена животоспасяваща операция.
  • Как са протекли разпитите на младежите? 
  • Къде са записите от бодикамерите на полицаите, отишли на място, които могат да покажат дали Кожухаров и Димитров са били пияни (връщали са се от ресторант), или на по една бира, както твърди вторият?
  • Защо случаят липсва от полицейския бюлетин (както впрочем бе спестена и информацията за обезобразената в Стара Загора 18-годишна Дебора Михайлова)?

Русенци излязоха на протест пред Съдебната палата с искания за освобождаването на младежите от ареста, пълен достъп до общинските видеокамери и оставки на ръководителите на МВР. В София сдружение БОЕЦ също организира протест пред сградата на МВР, замеряйки нея и кордона полицаи с тоалетна хартия. 

Апелативният съд във Велико Търново пусна под домашен арест Жулиен Кязъмов, един от четиримата обвинени за побоя над Кожухаров. Предстои да се произнесе и по мерките на останалите трима [до редакционното приключване на статията това не беше станало – б.р.].

За „честта“ на МВР и кожата на Митов

След случая в Русе в своя защита машината на властта мобилизира тръбачите на призиви за ред, справедливост, безкомпромисност на държавата срещу разхайтената младеж – полицаи герои срещу брутални побойници. Депутатът от ГЕРБ–СДС Любен Дилов-син в дълъг пост във Facebook, харесан от вътрешния министър, се размечта полицията да започне да бие като знак, че държавността се възвръща. 

Ама тя не е спирала да бие – на протестите в края на тоталитарната държава, на 10 януари 1997 г., на протестите #ДАНСwithme в „Нощта на белия автобус“, зад колоните на Министерския съвет на протеста на 10 юли 2021 г. и на много други. Само че Дилов-син го е нямало там.

Вътрешният министър пресоли случая в Русе, като го политизира, а последвалите реакции наляха още бензин. Информационното затъмнение от страна на МВР предизвика критиките на политици и искане за оставката на Митов от „Да, България“ (ПП–ДБ), заявена от съпредседателя Ивайло Мирчев.

Очевидно Министерството се е превърнало във фасада на един неформален кръг, който управлява МВР. Има само една достойна стъпка оттук нататък – бърза, моментална оставка на министъра на МВР. 

Според другия съпредседател Божидар Божанов, по данни на Евростат, от години МВР е вътрешното министерство в Европа с най-ниско доверие, а „неформалният кръг начело с Пеевски е установил пълен контрол [над Министерството – б.а.]“.

Главата на вътрешния министър е „на дръвника“, заяви по БНТ и Атанас Атанасов, лидер на ДСБ (ПП–ДБ).

Няма невинни в тази история. Говори доста агресивно вътрешният министър, това показва, че е много изнервен, говори за непровокирана агресия. Аз виждам, че има агресия от страна на тези младежи, но тя е провокирана… Опитът е бил да бъде прикрит този, който е придружавал директора. Най-малко виновен е самият директор, неговият спътник е предизвикал хулиганското поведение.

Няма невинни. Въпросът е чия вина е по-голяма, а в България обикновено по-силните/високопоставените успяват да се измъкнат, оставяйки слабите да носят тежестта на последствията. 

Въпросът за бодикамерите, които полицаите трябва да носят, отново излиза на дневен ред след смъртта на 36-годишния Явор Георгиев от Варна. Въпреки че две последователни експертизи оневиниха двамата полицаи, които са го задържали и закарали в психиатрия, случаят предизвика обществено напрежение и протести в града. Според експертите смъртта е настъпила от смесване на кокаин и етанол в големи количества, което довело до сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Кадри от охранителна камера обаче показаха, че при ареста на Явор полицаите го удрят на няколко пъти дори когато е на земята. А вътрешният министър коментира тогава, че са превишили правата си.

След смъртта на Явор от „Демократична България“ отново внесоха в парламента законопроекта, с който бодикамерите да станат задължителни за полицаите. Но не станаха.

Главният секретар на МВР Мирослав Рашков обаче, който е професионалното, а не политическото лице в ръководството на Министерството, запазва мълчание по русенския случай. Затова пък говорят непрофесионалисти, като кадъра на БСП Филип Попов, назначен за заместник вътрешен министър. По „Нова телевизия“ той заяви, че „няма касателство“ дали Кожухаров и Димитров са били пияни, когато се е случило сбиването.

Хипотетично да приемем, че целият инцидент е предизвикан от съседа на старши комисар Кожухаров, това с какво променя обстоятелството, че един полицай, за да изпълни служебните си задължения, е бил жестоко пребит?

Очаквано, управляващата коалиция зае страната на МВР и вкупом депутатите от ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало не допуснаха изслушване на премиера Росен Желязков в парламента по темата. Във Facebook лидерът на ИТН Слави Трифонов нападна ПП–ДБ заради позицията им за случилото се в Русе.

Аз ги разбирам ППДБ – те момчетата са били провокирани. Трябвало е да го пребият. Най-добре да го бяха убили, за да не се мъчи, да зарадва ръководството на ППДБ, а не сега да ги кара да организират протести и да дават брифинги в парламента.

Но всичко това не значи, че Даниел Митов може да е спокоен за креслото си. Едва ли ще бъде принуден да си подаде оставката сега, когато я искат от ПП–ДБ. Но от една страна, е застрашен заради напрежение, което проличава между „атовете“ на коалицията – Борисов и Пеевски. Eдна от конфликтните им точки е въпросът за разпродажбата на държавни имоти, която Пеевски поиска да спре. Проекторешението за одобрение на тези действия е внесено от правителството преди повече от месец и още не е влязло в дневния ред на парламента. Самият Борисов беше лаконичен в публичния си коментар по темата с думите, че тази позиция на Пеевски не е съгласувана с ГЕРБ и си е лично негова. Техните възгледи се различават и по отношение на Комисията за борба с корупцията, която Пеевски поиска да бъде закрита.

От друга страна, министърът е застрашен и заради натрупаното в последните години срещу МВР значимо обществено недоволство. През 2024 г. на няколко пъти граждани протестираха с искания за оставки на полицейски шефове, недоволни от разследването на смъртта на 24-годишния мотоциклетист Момчил Георгиев. Граждани се разгневиха на служебния министър на МВР Атанас Илков заради прикриване на изборни манипулации. 

Но не само Вътрешното министерство предизвиква протестите на гражданите. Десетки пъти пред съдилищата близки на загинали излизаха с призиви за справедливо правораздаване и напоследък те зачестиха.

Серията от „малки“ бунтове в различни градове показва, че под повърхността кипи недоволство, което няма централен организатор, но има натрупан заряд. Социалното напрежение може да се превърне в спойка за различни недоволства и да изведе хората на улицата. Несправедливост, прикриване на истини, фасадни институции, демонстративно безнаказан висш ешелон и унижени обикновени граждани – това са съставките на една експлозивна смес. 

Жокерът е на улицата.

Кой уби Явор?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-ubi-yavor/

Кой уби Явор?

Ако двамата полицаи, арестували във Варна 36-годишния Явор, който по-късно почина в психиатрията, бяха с бодикамери, щеше да има ясен запис на случилото се, а кадрите щяха да бъдат приложени като доказателство в съда. Сега всички са настръхнали заради единственото видео от охранителната камера на бензиностанция, показваща двама униформени, които агресивно се борят с буйстващ човек, за да му сложат белезници. Вижда се и втори патрул – цивилен инспектор заедно с друг служител, който също удря поваления Явор. Той е спрял да буйства, но ударите по него не престават.

Никой от полицаите не е използвал бодикамера. Поведението им показва, че се провалят при справяне в екстремна ситуация. Издава също неспособност за навременна преценка и склонност към прекомерно насилие. Накрая още един човек умира след полицейски арест. 

В края на 2023 г. 58-годишният Пламен Пенев, бивш шампион по борба, почина задушен при арест в Стара Загора от няколко полицаи. След продължило цели 14 месеца разследване беше обвинен само един от тях, но това не означава, че ще има справедливо наказание. 

Пак заради полицейско насилие на 26 февруари тази година в Казанлък умря 47-годишният Даниел Кискинов. 

През годините назад има и присъди на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които санкционират агресията на униформените. Една от знаковите беше произнесена само преди две седмици заради насилие, упражнено от полицаи по време на протестите през 2020 г. Тогава младият режисьор Димитър Пендев е бил арестуван, бит, окован с белезници и влачен по земята, по-късно откаран в болница, където също е бил прикован с белезници за леглото. ЕСПЧ се произнесе по жалбата му, като държавата ще заплати 10 000 евро, в това число съдебните разноски по делото.

Пак през юни т.г. стана ясно, че още един човек ще получи обезщетение заради незаконно задържане от полицията по време на протестите срещу управлението на Бойко Борисов през 2020 г. Πaвeл Цвeтĸoв, бивш oблacтeн ĸoopдинaтop нa „Млaдeжи ГEPБ“ в Pyce, ocъди Столичната дирекция на МВР за нeимyщecтвeни вpeди и ще получи 4000 лв. обезщетение, съобщи „Де Факто“. В жалбата си той разказва за унизителното отношение на полицаите към задържаните както по време на ареста, така и по-късно.

Бил е задържан до 20 ч. на следващия ден в тясна килия заедно с още шестима души, които нямало къде да седнат, без прозорци или вентилация (в този период имаше пандемия от COVID-19). Bътpe e имaлo caмo двe гoли мeтaлни лeглa бeз мaтpaĸ, пocтeлĸa или зaвивĸa и мaca c двa мeтaлни cтoлa. Стeнитe били изпиcaни c изпpaжнeния oт пpeдишнитe oбитaтeли. Πо време на престоя шестимата зaдъpжaни пoлyчили eднo шишe с вoдa – за всички…

Полицията бие или служи?

Случаите на полицейско насилие не са обект на целенасочена политика от страна на МВР, въпреки че вътрешният министър Даниел Митов призна тази седмица за тях:

Преди по-малко от два месеца направих обиколка по всички областни дирекции и много ясно бяха дадени инструкции, че заради перманентните случаи на превишаване на полицейски правомощия ръководителите трябва да проведат обучения на служителите и те трябва задължително да носят бодикамери.

Въпреки това няма да откриете да се говори за полицейското насилие в годишните отчети на МВР, нито в последния за 2024 г. В края му има кратък абзац, посветен на обучението:

За повишаване на професионалната квалификация и развитие на административния капацитет са изготвени над 563 заповеди за обучение на 7423 служители. Обезпечено е участието на 3805 служители в обучения, семинари и курсове в международни и национални обучителни инициативи. В задължителна подготовка за служебно развитие, провеждано от Института по публична администрация, са участвали 332 държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Бюджетът на МВР за 2025 г. следва традицията да отива почти целият за заплати – от 2,49 млрд. лв. за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред над 92%, или 2,34 млрд. лв. са за персонал, даже е регистрирано увеличение спрямо предишни години, когато разходите за персонала надхвърлят 80%.

Освен слабата квалификация и липсата на системен контрол на фона на увеличените с над 50% заплати, случаят във Варна отново изважда темата за качествата на хората, постъпващи на работа в МВР. Решението на този проблем е свързано не само с формална психологическа оценка при подбора, но и с редовна ротация, надзор, обучение и най-важното – с изграждане на култура на нулева толерантност към насилието. 

Обществото обаче е свидетел на чести действия на униформени, които показват не етичните принципи, а склонност да уважават силата и да респектират чрез нея. Харесва им да подчиняват чрез страх, имат нисък самоконтрол, не успяват да сдържат гнева си и за капак се чувстват безнаказани, вярвайки, че системата ще ги покрие. И тя го прави. При провинение премества служителя на друга длъжност, както ще се случи и с отстранените полицейски шефове във Варна. Модел, издигнат в култ в България, начин на съществуване в цялата властова обител – от политиката до държавната администрация – „кариерно израстване“. 

По bTV бившият заместник-ректор на Академията на МВР Милен Иванов коментира, че подготовката на българските полицаи – в класни стаи, не е адекватна на съвременните условия:

Няма как да станете полицай в класна стая, докато ви четат лекции. Трябва да работите навън, на терен, да решавате още при първоначалната си подготовка ситуационни задачи… Двамата полицаи не успяха да оценят правилно ситуацията. За мен е странно, защото те са от 4–5 години в полицията и трябва да разпознават веднага когато едно лице е под въздействието на някакви вещества или пък има психиатрични проблеми. Това е ежедневие за полицейските служители, но не е заложено в тяхната подготовка.

Токсикологичната експертиза на Явор Георгиев, извършена във Военномедицинската академия в София, е потвърдила изследванията във Варна – наличие на кокаин във висока концентрация от 2,6 микрограма/мл кръв (при допустими 0,3–0,6), открит е и тетрахидроканабинол (основна съставка на марихуаната), а заедно с наркотиците е употребен и алкохол. Според съдебномедицинската експертиза, разпространена от прокуратурата във Варна, смъртта на Явор е настъпила в резултат на мозъчен оток, довел до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Тепърва ще се изяснява дали те са причинени от наркотичната интоксикация, или от употребата на полицейска сила.

Експертите смятат, че голямата доза кокаин е причината за силно токсични ефекти, включително риск от сърдечносъдови нарушения и развитие на остра психотична криза, т.нар. кокаинова психоза, съпроводена с дезориентация, параноя, халюцинации и делюзии. Явор се е обадил на телефон 112 и е казал, че някой го следи, че майка му е в опасност и някой е спрял тока в жилищния блок. 

Скандалът с полицейското насилие нямаше как да мине без политически сътресения. Кметът на Варна Благомир Коцев (ПП–ДБ) атакува с пост във Facebook:

Момчето е потърсило помощ. Може би е бил интоксикиран, може би е бил параноичен. Но е потърсил помощ. А насреща получава арест и безучастието на служител в медицински екип, пък било то и шофьор на линейка. Получава и тоталната апатия на десетки случайни минувачи.

След отстраняването на местния „шериф“ във Варна и дисциплинарното производство срещу двамата полицаи се чуха призиви за оставка на вътрешния министър Даниел Митов. Впрочем единият от тях – шефът на Второ РПУ Чавдар Нанков, където са работили полицаите, арестували Явор, не е уволнен, а преназначен в „Икономическа полиция“. А Митов беше критикуван и от майката партия ГЕРБ, но не болезнено. Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски го подкрепи: бил „изключително демократично настроен министър“. До края на петъчния ден се чакат резултатите от „задълбочената проверка“, която извършват МВР и Здравното министерство по нареждане на премиера Росен Желязков.

Бодикамерите – задължителни

Използването на бодикамери от полицаите опира не само до промяна на Закона за МВР, а и до преглед и корекции и на друга нормативна уредба. Депутатите от ПП–ДБ предлагат за втори път законопроект, който да задължи такива камери да бъдат носени от патрулите, граничарите, охранителна полиция, пътна полиция при осигуряване на обществения ред по време на обществени мероприятия (в т.ч. протести), при охрана на лица, при задържане и др. Предвидено е видео- и аудиозаписите да се използват като доказателства при образувани производства. 

Но има още много въпроси за разрешаване:

  • Кога стартират и кога се изключват камерите? 
  • Колко време се съхраняват записите – 6 месеца, година?
  • Кой има достъп до тези записи, за да се минимизира опасността от изтриването им? 
  • Как тази дейност се съвместява с GDPR и защитата на личните данни? 
  • Кой следи видеата в реално време и следи ли ги изобщо някой? 
  • Кой и как оказва контрол върху полицаите дали камерите им са включени и кога се включват, и съответно санкционира за неизпълнение на законово изискване?
  • Каква ще е интеграцията със системи за управление на доказателства? 

Сега полицаите могат да ползват или да не ползват бодикамерите. От ClubZ разкриват вътрешна за МВР министерска заповед, според която:

След закрепване на ППК (персоналната полицейска камера) на униформеното облекло или върху оборудването полицейският орган задължително я включва в режим на готовност […]; при получаване на сигнал при осъществяване на полицейски правомощия на обществени места и извършване на контрол по Закона за движение по пътищата, полицейският орган задължително привежда ППК в режим на видеозапис. 

България може да обмени информация с Великобритания, където полицията използва бодикамери от близо 10 години. Според доклад на британската Независима служба за разследване на полицейското поведение (IOPC) жалбите срещу полицейски служители са се увеличили с 13% за последните три години, което показва остра нужда от мерки за отчетност. Освен това с 10% за две години са нараснали нападенията срещу служители на спешните служби, в т.ч. парамедици и пожарникари.

Една (скъпа) обществена поръчка

В края на април българското МВР е обявило обществена поръчка за закупуване на 13 400 бодикамери и прилежащите им докингстанции за 58 млн. лв. без ДДС (приблизително 34,4 млн. долара). 

Преди десетина години за 19,3 млн. долара (32,6 млн. лв.) са закупени 21 000 бодикамери за органите на реда в 42 американски щата. Тогава президентската администрация на Барак Обама обяви пилотна програма за бодикамери като част от ангажимента за изграждане на доверие и прозрачност между органите на реда и общностите, на които служат. Инициативата дойде след убийството на тийнейджъра Майкъл Браун през август 2014 г., застрелян от бял полицай. А в следващите четири месеца The Daily Beast преброи, че са застреляни още 14 младежи на възраст 12–19 години.

Отпуснатите от американското Министерство на правосъдието грантове за над 23,2 млн. долара бяха разпределени така: 19,3 млн. за устройствата, 2 млн. за обучение и техническа помощ и 1,9 млн. за изследване на ефекта от използването на устройствата.

Събраните от бодикамерите данни са не само доказателства, но и източник на данни. Изкуствен интелект може да прави автоматичен анализ на разчитания от видеозаписи на взаимодействия между граждани и полиция, отбелязва в свой анализ изданието SciAm:

Получените резултати позволяват на полицейските управления да идентифицират проблеми в практиките си, да намерят начини за тяхното решаване и да преценят дали промените водят до подобрение в поведението.

Ефектите

През 2021 г. икономисти от лабораторията по криминалистика на Чикагския университет и Съвета по наказателно правосъдие провеждат два нови експеримента, с които обновяват метаанализ от 2020 г. На базата на новите данни стигат до заключението, че полицейските бодикамери са намалили с почти 10% използването на сила в сблъсъци с фатален или нефатален завършек, пише Vοx в свой анализ.

Във Великобритания резултатите показват, че бодикамерите имат възпиращ ефект спрямо агресията. В проучване, осъществено съвместно от Сдружението на железопътните компании (Rail Delivery Group), Британската транспортна полиция и Университета в Кеймбридж, се анализират данни, събирани около пет години, за ефектите от носенето на камери сред жп персонала и сред транспортните полицаи. Изводите са, че носенето на бодикамери е намалило риска от нападения с 47%. Освен това използването на камерите е допринесло за намаляване с 30,7% на тежките инциденти с наранявания и с 30,5% на по-леките.

Бодикамерите не са панацея за полицейското насилие, нито за повишаване на доверието към МВР, но могат да намалят агресията и да повишат усещането за сигурност сред гражданите. В противен случай други камери ще показват биячи в униформи.

Заглавно изображение: Страница от албума Banksy. Wall and Piece, на която са показани кадри от протест в Лондон от 2003 г. срещу войната в Ирак. В рамките на демонстрацията Banksy и неговият екип раздават лозунги на случайни хора. На плаката пише „Не вярвам в нищо. Тук съм за насилието“, като така се засяга темата за полицейското насилие на подобни протести. Снимка: Тоест

Ксенофобско насилие с предизборно-полицейски привкус

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/ksenofobsko-nasilie-s-predizborno-politicheski-privkus/

Ксенофобско насилие с предизборно-полицейски привкус

„Нямам намерение да се самоубивам. Ако умра, трябва да знаете, че те са ме убили.“ На 1 април получих лично съобщение с тези думи от саудитския бежанец Абдулрахман ал-Халиди, интервю с когото „Тоест“ публикува на 11 март. Уви, не беше лоша шега – Ал-Халиди действително се страхуваше за живота си, след като предишния ден е бил пребит от полицаи, както твърди, в центъра за задържане в Бусманци. Това е един от няколкото случая на насилие над бежанци в рамките само на няколко дни. Как се стигна до тази вълна от насилие и как бежанците пак се превърнаха във врагове?

Отново се задават избори. А в предизборна ситуация по традиция определени политически сили и властови центрове имат нужда от враг, върху когото да се фиксира вниманието, за да се отклони погледът на обществото от реалните проблеми и нередности, за които същите тези политически сили и властови центрове носят отговорност. При липса на реален враг той винаги може да се конструира. Ето няколко примера.

Някои дежурни „врагове“

За дежурни врагове в предизборни периоди са били нарочвани ромите, които „продават гласовете си“, като по този начин остават в сянка политическите сили, които редовно купуват гласове (не само ромски). Или изселените по времето на т.нар. Възродителен процес етнически турци, заклеймени като „изборни туристи“, когато се връщат по родните си места да гласуват.

През 2017 г. председателят на националистическата партия Национален фронт за спасение на България Валери Симеонов, по онова време вицепремиер по икономическата и демографската политика, отиде на границата, за да попречи лично на български турци да упражнят правото си на глас. Тогава той удари възрастна жена така, че тя падна на земята. После се похвали в ефира на bTV, че е „избутал не само тая възрастна баба“, която определи като „изключително нагла“, а още десетина души – „почти един рейс“. И че това е донесло гласове за партията му.

ЛГБТИ+ хората също често се оказват предизборни врагове, като агресията срещу тях се усили след пропагандната кампания срещу Истанбулската конвенция. Само през 2021 г., през която три пъти се състояха парламентарни избори, случаите на хомофобска агресия бяха толкова много, че е трудно да бъдат изброени. Националисти нападнаха първия прайд в Бургас, организираха акции срещу представяне на книги и филмови прожекции в Пловдив и София, вандализираха клуб The Steps, облепиха превозни средства и улични стълбове с хомофобски лепенки. „Защитници на семейството“ разпространяваха невярна информация за ЛГБТИ+ хората. Кулминацията беше, когато група, предвождана от Боян Станков, самонарекъл се Расате, нахлу в общностния център „Рейнбоу хъб“ и го изпотроши, а самият Станков удари активистка.

От 2014–2015 г. и бежанците са сред обичайните предизборни врагове. Преди парламентарните избори през октомври 2022 г. те отново бяха нарочени за „плашила“, редом с лихварите в ромските махали и „дрогираните шофьори“.

Актуалният „враг“ – бежанците

В момента, в който премиерът Николай Денков подаде оставка съгласно споразумението за ротация на кабинета и още преди да стане публично ясно, че ротацията няма да се състои, а ще се ходи на избори, бежанците внезапно пак станаха враг. Политици и медии заговориха за „мигрантска криза“, каквато всъщност няма, и създадоха истерия заради четири случая – в поне два от тях бежанци няма, в поне три няма пострадал български гражданин и в нито един няма сериозно пострадал човек. В два от случаите българи нападнаха чуждестранни студенти. В третия бежанци бяха снимани как се гонят в близост до общежитието на Агенцията за бежанците в квартал „Овча купел“. Четвъртият случай се оказа конфликт между две групи заради гадже. В едната от групите е имало сирийски младеж.

Тези случки, в три от които пострадалите са всъщност чужденци, бяха използвани за разпалване на ксенофобски настроения. Организираха се протести пред бежански центрове – например в „Овча купел“ и в Харманли. Протестиращите искат центровете да се охраняват от полиция и ако може, да не виждат никакви бежанци, защото ги възприемат като заплаха, макар нищо да не са им направили.

От МВР хем отрекоха, че има „мигрантска криза“, хем министър Калин Стоянов използва случая да повтори искането на предшественика си за над 1000 нови гранични полицаи. В това искане беше подкрепен от председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. Стоянов разпореди и жандармеристи с пушки да охраняват публичните места, където има „хора с различен произход“, каквото и да означава това.

На 28 март пък полицията извърши „внезапна проверка“ на спазването на реда в трите бежански центъра (от отворен тип) в София. Поводът за нея не стана ясен, но пък новинарските емисии излъчиха кадри как служители на реда с маски на лицето и каски (защо ли?) влизат в общежитията, в които има и жени с малки деца, и проверяват кой спазва вечерния час и на кого са му изрядни документите.

На същата дата – 28 март – ксенофоби пребиват поне трима бежанци. И една българка – защото е жена на един от тях. До метростанция „Мизия“, в близост до центъра на ДАБ в „Овча купел“, група напада две момчета с вид на деца. И гордо публикува в интернет видео на „подвига“ си. В друга част на София ксенофоби пребиват афганистанския бежанец Джавед Нури и жена му. На 31 март Абдулрахман ал-Халиди е пребит в Бусманци.

Побоите над Джавед Нури, жена му и бежанците в „Овча купел“

Нури бяга от Афганистан в България преди 20 години. Тогава е още непълнолетен. Първият му досег с българската земя е болезнен в буквалния смисъл – каналджиите го хвърлят от влака и той губи съзнание. Въпреки доказателствата, които представя, че семейството му е преследвано, не получава бежански статут. Прекарва години затворен – първо в центъра за задържане в ж.к. „Дружба“ (вече несъществуващ), а после и в Бусманци – и под постоянната заплаха да бъде депортиран. Нервите му не издържат и той решава да се самоубие. Самозапалва се, но оцелява.

През 2008 г. го освобождават и той се озовава на улицата, тоест на голата поляна пред центъра в Бусманци. Тогава го прибира у дома си писателят Иван Кулеков, който от години се застъпва за него. Скоро младежът се изнася на квартира, защото не иска да е в тежест на никого.

След много години и не по-малко перипетии Джавед Нури получава легален статут. Успява да устрои живота си, има жена, която го обича, приятели, работа, дом. Лошото е останало зад гърба му и той възприема България като рай. До 28 март т.г., когато, по думите на Мария Черешева, „неговият рай се превърна в ад“. Тогава група младежи напада него и жена му с аргумента „от майната си сте дошли“. Удрят ги с тръби, хвърлят камъни по тях. На Нури му разрязват пръст. Цялата му длан е в кръв.

Това е впрочем вторият път, когато му раняват пръст. Още когато е бягал от Афганистан, преследвачите му са отрязали парче от един от пръстите му.

Полицията не приема сигнала на афганистанския бежанец за побоя. Задейства се чак когато се обажда жена му, която е българка. Нещо повече – когато полицията пристига, първо обвинява него.

Джавед Нури и жена му си търсят ново жилище, защото не се чувстват в безопасност.

В деня на побоя срещу Джавед Нури и жена му група напада двама млади бежанци в „Овча купел“. Във видеото, което нападателите правят и публикуват в интернет, се чува „Вие к’ви сте?“ и „Where are you from, бе?“. Битите изглеждат деца и с нищо не са предизвикали агресията срещу себе си. „Свободна Европа“ разговаря с едно от пострадалите момчета – Али от Сирия, на 20 години. Той разказва, че това е вторият път, когато го нападат, и пита дали има някакви права.

За побоя над двамата младежи има задържани, но никой не държи самия Али в течение за това. Опитал се е да подаде жалба, но са го отпратили, защото „няма преводач“.

Побоят над Абдулрахман ал-Халиди

На 31 март саудитският бежанец Абдулрахман ал-Халиди прави нещо, което, както разказва пред „Тоест“, е правил и преди, но до този момент е нямало проблем – дава храна на едно семейство, чиито членове също са затворени в Бусманци: „Хранех ги със спагети [в оригинал – noodles, б.а.]. Правил съм го и преди без никакъв проблем, защото те постят заради Рамазана. Но само този ден полицията реши да ме спре, да ми забрани. След това имахме спор [с полицая] и към него се присъедини още един [полицай]. После отвориха вратата, закараха ме до тоалетната и ме биха там.“

От аудиосъобщението, което ми оставя, не става ясно колко точно са били полицаите, но във Facebook той уточнява, че са били трима. Добавя и че са го били, докато загуби съзнание. Когато се е свестил, те още са го биели. Започнал да плюе кръв.

В аудиосъобщенията, в които разказва това, Ал-Халиди звучи притеснено. Но не толкова плашещо, колкото на 1 април, когато се записва, за да ми каже, че е бит по лицето и тялото и че изпитва „изключителна болка“.

В продължение на няколко дни саудитският бежанец иска да бъде прегледан, за да има доказателства за побоя. Накрая го закарват в болницата на МВР, където е с белезници и не му позволяват да има придружител.

На 4 април Дирекция „Миграция“ към МВР заявява, че саудитецът всъщност се е самонаранил. „Казах го! – коментира той, препращайки към поста си, че не иска да се самоубие и ако умре, значи е убит. – Може би ще ме убият и ще кажат, че е самоубийство! Удивен съм от тази безочлива лъжа! О, Господи, спаси българския народ от тези власти!“

Няма данни за конкретен повод за побоя над Абдулрахман ал-Халиди. Но на следващия ден (1 април) във Върховния административен съд се разглежда делото за бежанския му статут. Тогава е организирана и поредна демонстрация в негова защита.

Междувременно още през януари съдът разпорежда незабавното освобождаване на Ал-Халиди от Бусманци и нарежда на ДАБ да го премести в общежитие със свободен достъп. И макар в съдебното решение да пише, че то не подлежи на обжалване, близо три месеца по-късно той още е в центъра за задържане.

Ролята на МВР

Във всички тези случаи МВР най-малкото не реагира адекватно. Не се задейства по сигнала на Джавед Нури, а когато пристига, обвинява него. Не държи в течение за разследването Али, а той не е допуснат да подаде жалба. Излиза с неправдоподобната версия, че Ал-Халиди се е самопребил.

МВР трудно признава случаи на полицейско насилие и по отношение на български граждани, какво остава за бежанци. Разривът между Калин Стоянов и Николай Денков настъпи именно защото първият отказа да поеме отговорност за насилието от страна на полицейски служители по време на протеста срещу вече бившето ръководство на БФС, ескалирал до безредици.

В предишната си статия зададох въпроса каква е целта на бутафорната активност на МВР в последно време. Две от предположенията ми бяха свързани с предстоящите предсрочни парламентарни избори. Жандармеристите с пушките по улиците могат да „дисциплинират“ определени групи избиратели, а насажданият в обществото страх може да се канализира в желаната електорална посока и да отвлича вниманието от реалните проблеми.

Вече има едно неизвестно по-малко – ясно е, че Калин Стоянов ще бъде вътрешен министър и в служебното правителство, чиято основна задача ще е организирането на изборите. Той беше министър и на последните местни избори, които ще останат в историята с много нередности и рекордно количество невалидни бюлетини.

Колкото по-бутафорна става активността на МВР обаче, толкова по-реални са потърпевшите от нея. Бежанците са удобна жертва, понеже са беззащитни. А и повечето си мълчат от страх, не са гласовити като Нури и Ал-Халиди. Но покрай „дежурните врагове“ потърпевши могат да се окажат и всички, които са неудобни. Дори главният секретар на МВР, на когото пресцентърът на Министерството не позволил да участва в телевизионно предаване, за да се защити от обвиненията, отправяни срещу него в публичното пространство.

Абдулрахман ал-Халиди призовава Бог да спаси българите от властите. За разлика от Саудитска Арабия обаче, в България има свободни избори. Поне в степента, в която не са манипулирани. Властите са резултат от избора на хората. Конструирането на врагове притъпява личната отговорност. А цената на цялата бутафория се измерва в кръв. Днес бежанска, вчера и утре – българска.

Crazy Bulgarian за „Биволъ” Блогър: Полицаи ритаха журналист и задържаха невинни младежи

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4.html

петък 4 септември 2020


Видеорепортажът на датския блогър и видеожурналист с български произход Danish Media от протеста е станал хит в социалните мрежи и в тв ефира – нито една медия не успя така отблизо да покаже полицейското насилие по тъмните улички на Стара София. „Биволъ” успя да направи импрoвизирано интервю (виж видеото долу) с Алекс, както е истинското му име, на „Орлов мост” – преди това той успя да се включи при Иво Божков, а тези дни има интервюта за Слави Трифонов и германската Deutsche Welle. 

Полицаите в нощта на 2 срещу 3 септември задържаха най-вече обикновените невинни момчета, които успяваха да хванат, докато представителите на футболните агитки, агресирали органите на реда доста бързо се измъкваха.

Това изненадващо сподели в интервю за „Биволъ” Aлекс, който има изключително популярен англоезичен YouTube канал Crazy Bulgarian.

“Виждаш ли полицаите, бягаш, нищо, че си журналист и си носиш прескарта”

Според него дори тези, които са замервали с бутилки от бира кордоните на полицията далеч не всички са били провокатори: „Смятам, че това управление и това полицейско насилие разгневи доста мирни граждани, които вече се изнервяха”.

“След вчерашните протести имам посттравматичен стрес”

Алекс споделя също така, че не е снимал нарочно как някои от по-агресивните младежи вадят паветата.

„Аз не ги снимах, снимах полицаите, обръщах камерата към тях. Защо аз да им помагам по този начин като снимам младежите, като после те ме заплашват и се опитват да ми счупят техниката?!”.

На няколкочасовия му лайв, станал хит в социалните мрежи, се вижда как полицаите многократно не го допускат през кордона. А след като го допуснат, други техни колеги го заплашват, забраняват му да снима, избутват го.

“Почвам да снимам и идва полицай и ми вика: Сега ще ти бия шамари!”

Алекс твърди, че най-агресивни са били полицаите, когато са започнали да задържат младежите и са се опитвали да попречат заснемането на грубите действия на своите колеги.

„Полицаите ме заплашваха с насилие много пъти по време на протеста и веднъж ми удариха с палка един от телефоните, като е паднал върху паветата”, разказа блогърът.

Видял е със собствените си очи и как полицaи ритат с бутонки по главата фрийланс журналиста Димитър Кенаров, който е грубо задържан, въпреки че е носел прескарта и многократно е казвал, че е представител на медия.

Според него в Кралство Дания, където е израснал, органите на реда понякога се превишават правата, но надали е възможно да бъдат така агресивни с гражданите и журналистите, както се държаха на големия протест в София.

“Зрителите ми в Дания бяха шокирани от кадрите на протестите в България”

На шега Алекс, както е истинското му име, признава, че след полицейското насилие на протеста към него, ще става донякъде политически блогър и дори криминален репортер.

“Ако ми счупят телефона, утре ще си взема нов и пак ще ги снимам”

Той обаче се съмнява, че българският министър-председател Бойко Борисов подаде скоро оставка:

“Бойко не е глупав, просто е много подценяван, иначе е много е хитър…”

Според Алекс дори полицейското насилие не може силно да му влоши имиджа на премиера сред неговите колеги в страните – членки.

“Защото успява да им говори само хубавите неща на лидерите на ЕС, винаги се държи добре с тях. И сега те не могат сега да го критикуват за това, което се случва и да го обвиняват в създаване на диктатура…”, смята блогърът.

Crazy Bulgarian също така призова младите хора в България не само да идват на протеста, но и да снимат с телефоните и фотоапаратите си това, което се случва:

“Това с лайвовете е много популярно в Щатите и в други страни”.

Като на полицаите така им е по-сложно да проявяват агресия не само срещу блогъри и журналисти, но и по принцип да упражняват неправомерно насилие срещу останалите протестиращи и задържани.

“Като му казах на един от полицаите, че сме на живо и в момента гледат 2 000 души, той се спря…”

И затова според него е важно протестиращите да правят повече живи включвания в социалните мрежи.

 

 

 

Полицаи окупират Факултета по журналистика?

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2013/11/13/police-in-fjmc/

Полицаи, завардили ФЖМК. Ето така ме посрещнаха. Снимка: Offnews

След студентската окупация на Ректората следва… полицейска на Факултета по журналистика!
Днес преди около час отидох и ме посрещнаха полицаи, завардили входовете към двора на факултета. Поискаха ми студентска книжка, за да ме пуснат да вляза. Обясних им, че нямам такава, защото не съм студент, а докторант. Поискаха ми пропуск, но им обясних, че разполагам единствено с лична карта. Усетих ги, че се чудят какво да правят, но за мой късмет Нели Огнянова беше там и се застъпи за мен. Благодарение на нея успях да вляза вътре.
По-интересното е, че Гриша Атанасов ги засне не просто около факултета, а ВЪТРЕ в него, по коридорите. Във ФЖМК окупация и протест няма и е много странно за какво проверяват, но и да имаше, университетската автономия забранява влизането на полиция в сградата, освен с разрешение от ректора. Такова няма (или поне преподавателите и служителите вътре не знаят да има) и се чудя КАКВО се случва и КОЙ го е заповядал?

Полицай по коридорите на ФЖМК.
Снимка: Гриша Атанасов