Tag Archives: протест

Фоторепортаж на Биволъ Блокадата на Министерския съвет заради преговорите с Газпром

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0.html

четвъртък 1 септември 2022


Както и бе обявено предварително, гражданското движение „България Обединена с Една Цел“ (ГД „БОЕЦ“) организира тотална блокада на Министерския съвет (МС) заради плановете на служебния кабинет да възобнови преговорите с…

Време ни е за проглеждане

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/vreme-ni-e-za-proglezhdane/

Ако не ви харесват позициите на партия „Възраждане“ за COVID-19, ваксините и зелените сертификати, тя има и други. До този извод може да стигне човек, в случай че се опита да разбере срещу какво всъщност беше протестът на партията на Костадин Костадинов пред парламента на 12 януари т.г.

От „Възраждане“ обявяват пандемията за измама. Според Костадинов става въпрос просто за „сезонен грип“, а ваксините той обяви от парламентарната трибуна за „експериментални субстанции“. Както обаче установи разследване на Мария Цънцарова, излъчено по bTV, поне четирима от 13-те депутати от партията са ваксинирани срещу вируса. Включително секретарят на парламентарната група Николай Дренчев, който нарича ваксините „експериментална течност“ и цитира Атанас Мангъров, че ако не му опрат пистолет в челото, няма да се ваксинира. След като става ясно, че са разкрити, ваксинираните депутати от „Възраждане“ се оправдават, че семействата им са ги принудили да го направят или че са искали да защитят близките си.

Очевидно според тях близките заслужават защита, но гражданите – не.

В опит да излезе от тази конфузна ситуация, Костадинов обяви ваксинирането за нещо в сферата на личния живот – „въпрос на грижа за личното здраве и личната хигиена“, като къпането и рязането на ноктите. От което могат да се направят два извода – че или според председателя на „Възраждане“ е в реда на нещата депутатите от партията му да ходят на работа понамирисващи и с неизрязани нокти, или смята ваксините за необходимост, каквато е и личната хигиена. Хигиената впрочем прекрасно илюстрира как понякога частното е и публично. Поради което и имунизирането не е единствено въпрос на личен избор, доколкото засяга цялото общество.

Репортажът на Цънцарова беше излъчен в навечерието на протест, организиран от „Възраждане“, срещу зелените сертификати и всички мерки за ограничаване на пандемията. От парламентарната трибуна Костадинов в пряк текст плашеше как симпатизантите на партията му ще нахлуят в парламента, агитирайки ги по този начин да осъществят римейк на щурма на последователите на Доналд Тръмп в Капитолия от 6 януари 2021 г. Ако цитираме известната фраза на Карл Маркс обаче,

този път историята се повтори като фарс.

Протестът се случи в деня, в който регистрираните заразени у нас за първи път от началото на пандемията надминаха 7000 души. Платени от „Възраждане“ автобуси докараха демонстранти от цялата страна, които, както може да се очаква, бяха без маски. В интерес на истината, много от представителите на силите на реда, охраняващи протеста, също не носеха маски.

Самият Костадинов не можа да присъства на „щурма“, с който плашеше от седмици, тъй като се оказа в карантина, окачествена от него като „домашен арест“. Това стана, след като на участниците в Консултативния съвет за национална сигурност при президента, сред които беше и Костадинов, им бе предписано да се самоизолират поради положителния тест за коронавирус на председателя на Народното събрание Никола Минчев. Лидерът на „Възраждане“ заподозря в това пъклен план, чиято единствена цел е да не бъде допуснат лично той на протеста.

На площада ритуално беше обесена… маска.

Звучаха възрожденски песни, тъпани, народна музика и химнът на България. Докато едни протестиращи казваха, че не са против ваксините, а против сертификатите и мерките, други повтаряха конспиративната теория за връзката между имунизирането и 5G. Много от плакатите и скандиранията всъщност „разбиваха отворена врата“. „Няма да позволим децата ни да бъдат насилствено ваксинирани!“, „Не на задължителното ваксиниране!“, чуваше се от протеста, а в същото време ваксините са доброволни и няма планове да престанат да бъдат такива. Гневни родители настояваха децата им да ходят на училище. Понастоящем обаче всички деца ходят на училище, освен карантинираните и онези, които поради желанието на родителите си се обучават онлайн.

Използването на децата като аргумент беше част от стратегията на „удряне на чувства“ – поради липса на сериозни рационални аргументи. Един от плакатите гласеше „Те убиват и вашите деца“, от което не става ясно нито кои са „те“, нито как точно убиват децата. Жена, представила се за майка, крещеше: „Господа полицаи, питам – имате ли сърца?“ Патриотичната реторика също се целеше в чувствата на аудиторията, с възгласи за „народа“, „суверена“, против „разделянето на българи срещу българи“.

Според протестиращите обаче журналистите явно не са българи.

С това може да се обясни агресията към присъстващите екипи на някои медии. Видимо уплашените репортерки на bTV и „Нова телевизия“ бяха многократно блъскани, а множеството скандираше: „bTV – фалшиви новини“ (вероятно заради репортажа на Мария Цънцарова за ваксинираните депутати от „Възраждане“, в който нямаше нищо фалшиво).

На два пъти демонстранти се опитаха да щурмуват сградата на Народното събрание, но без успех, въпреки че силите на реда бяха без щитове, каски и палки и изглежда, бяха инструктирани да избягват всякакво насилие. Липсваха и огражденията, познати от предишни протести, така че участници в „щурма“ успяха да се промъкнат до самия вход на сградата, гледката пред който може да се обобщи с перифраза на известната реплика от филма „Опасен чар“ – „протестиращ, полицай, протестиращ, полицай“.

След като до множеството стигна известният от часове факт, че парламентът на практика е празен, част от демонстрантите се насочиха към Министерството на здравеопазването, където техни представители проведоха безсмислен разговор със здравната министърка, тъй като исканията им бяха по дефиниция неосъществими. Така протестът се разпръсна и утихна, след което участниците бяха извозени до родните им места.

Ако след всички лозунги и декларации не успявате да схванете какво точно искат от „Възраждане“ и как си представят осъществяването му, проблемът не е „във вашия телевизор“. Като всяка екстремистка партия „Възраждане“ е развила своеобразен „новговор“ (по Джордж Оруел),

използвайки речника на либералната демокрация, която отрича.

Говори се например против „нарушаването на човешките права“, а както крайнодесните, така и крайнолевите партии (в известен смисъл „Възраждане“ може да се причисли и към двете) смятат човешките права за „либерална измислица“. Призовава се за защита от „дискриминацията“, а в същото време се отрича правото на съществуване на цели групи от населението, като ромите и ЛГБТИ хората например. Мерките за ограничаване на вируса се обявяват за „фашизъм“, а „Възраждане“ си е в много отношения неонацистка партия.

Впрочем известно е, че самият Костадинов не е против масовото ваксиниране – през 2017 г. се изказва остро срещу антиваксърството, наричайки го „новото Средновековие“. Недоволството срещу мерките за ограничаване на пандемията беше използвано, за да си осигури партията му парламентарно участие – така, както се използва от много националпопулистки партии по света. По принцип те боготворят реда и дисциплината, но това не им пречи понякога да „обърнат палачинката“ и да почнат да призовават за свобода и човешки права. Ами да – редът и дисциплината са винаги за другите, а свободата и правата – за своите.

Като наблюдаваме превъплъщенията на Костадинов и партията му, е лесно да разберем, че реториката срещу ограничаването на пандемията е само междинна спирка по пътя към властта – след антиромските изблици, кампаниите срещу учебници по родинознание, ЛГБТИ хората и какво ли още не. Тепърва ще има нови поводи за обществено недоволство, които да бъдат яхнати. Или да бъдат произведени единствено за да се яхнат.

Междувременно към деня на протеста на „Възраждане“ пред парламента

починалите от COVID-19 у нас са 31 761 – или един на всеки 205 души,

като имаме предвид последните данни на НСИ за населението на страната ни. При това става дума за жертвите на вируса по официални данни, без да броим недиагностицираните, както и починалите от усложнения, след като системата ги е отчела като „излекувани“. България е на второ място в света след Перу по смъртност от ковид – с 4635 жертви на един милион.

Толкова за „правото на живот“. Затова ни е време не за „Възраждане“, а за проглеждане.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на Кирил Владимиров в YouTube

Източник

Ще живеем така, както можем да мечтаем Революцията срещу мерзостта вече е в ход

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2-%D1%85.html

вторник 13 октомври 2020


от Иво Алексиев*

Революция срещу мерзостта е в ход. В приливната вълна на народното недоволство презряното старо видимо бедства. Едва ли ще намери спасителна сламка. Този път е много вероятно да си замине в дълбините на историята. Какво обаче следва? Как да си го представяме?

Ако обуздаем кариеризма и алчността на простосмъртния, дебнещ от черни овци в партии и групи за натиск (pressuregroups), може и да заживеем така, както ще го измечтаем сега. Този път бунтът си е наш, роден. Ние, българите, сами се престрашихме и въстанахме. Осъзнахме, че не сме рая, че имаме права. На никой отвън не дължим поклон, благодарност или сметка, защото ако приятел в нужда се познава, сегашните ни приятели май така и не разбраха нуждата ни. Докато промяната протича според европейските ценности – от класическия период на ЕС! – в които е концентрирана вековната мъдрост на европейската цивилизация и които народът ни избра за свое нравствено кредо, сме чисти и пред съвестта си, и пред приятелите си. Имаме пълна свобода на мечтите.

Колкото повече мечтаем сега, толкова по-вероятно е в бъдеще да живеем добре. А всичко в света е започнало с мечти. Мечтата е съблазнителна визия за нова действителност. Видение за възможното. Възможното, от което произлизат възможности. Възможности за по-добър живот.

Недопустимо е сега да се стесняваме както да мечтаем, така и да споделяме мечтите си. Времето го изисква!  Ако циници, прагматици, реалисти, утилитаристи, консерватори или други многознайковци със снижена вяра в собствените си възможности ви упрекнат, че си губите времето, ако иронично ви нарекат мечтател или утопист, припомнете им, че всеки процес на стратегическо планиране – било то в бизнеса, политиката, науката или която и да е човешка дейност, започва с генериране на идеи. Най-рационални прагматици са изписали хиляди томове по темата. А какво са стратегическите идеи, дългосрочните визии, ако не мечти, които след процес на реализация се превръщат в реалност?

Дори тези които считат, че всичко е от Бога, трябва да признаят, че по площадите Бог ежедневно показва съгласието си за промяна. Че дава кураж. Иначе би ли стигнала протестната вълна до там, където е днес? Май единствено висшият клир все още не е разчел Божията воля.

Като се говори по площадите за свобода, равноправие, справедливост, почтеност, народовластие, контрол на Суверена над властта, преодоляване на демографската криза, завръщане на прокудените от чужбина и т. н. – давайте СВОИТЕ идеи! Разказвайте своите мечти! Ако трябва, дори ги изкрещете, за да бъдат чути! Не се оставяйте да ви обезкуражат такива, които се перчат, че само те могат, защото толкова отдавна били врели и кипели в политиката. Или такива, които размахват диплома по право и твърдят, че само тя давала право за смислено участие в дебат за държавната уредба. Или тези с многото пари, които ще ви обясняват, че само те знаели как се правят нещата, защото доказателство била сумата в банковата им сметка. Не! Най-ценната идея може да дойде от всякъде и от всекиго.

А като че ли протестът изостри обществените сетива за мечти и идеи. Струва ми се, че в момента има и повече чуваемост, и повече възприемчивост. А ако не са достатъчни – ами да направим така, че чуваемостта още повече да нарасне! Народният бунт вече прави чудеса. Вдъхнови премиера Борисов насред криза да раздаде на населението най-щедрите финансови подаръци, откакто е на власт. Не е ли чудо, ако един десен консерватор и нелесен автократор започне да действа като социалдемократ-хуманист? Та чуваемост за Вашите идеи ли нямало да има?

Някои мечти и идеи, които се раждат сега може да прераснат в национални каузи. От осъществяването им ще почерпим ново самочувствие. Ще ни направят съпричастни и солидарни към общи идеали – нещо, от което недобросъвестни управници ни отучиха. Може дори да се избавим от самотата и цинизма на неолибералната максима „Спасявай се поединично – кой как може!“. Може дори отново да станем сплотено общество и уважаван народ. А ще има ли предизвикателство, което да надвие такъв народ ?

И защо все трябва да копираме, да заимстваме? Защо все трябва да догонваме другите? Така или иначе нерядко се оказва, че в бързината си криво сме разбрали цивилизацията им. Сега – във времето за мечти, не можем ли и ние да измислим нещо, с което да впечатлим Европа? Нещо, което пък тя да вземе от нас и с радост да добави към собствената си цивилизация? Да се помни, че и ний сме дали нещо на европейската демокрация?

Адв. Хаджигенов от Отровното трио вероятно е прав. За лесно – няма да е лесно. ГЕРБ и ОП раздадоха милиарди на клиентелата си и на олигарсите от ДПС. Сега тези милиарди са на разположение на контрареволюцията за запазване на статуквото. Да, ще има подкупни – винаги е имало в историята ни. Ще клекнат, ще се облажат, ще се приспособят. Щастливи от това едва ли ще станат. Поне към момента обаче не изглежда така, че нещо може да спре приливната вълна на народния гняв, която споменах в началото.

А властта не спира да измисля плашила. След като не успя да разколебае масите да искат оставката ѝ, започна да плаши бизнеса и състоятелните хора. Говори за анархо-либерали, леви анархисти, Отечествен фронт и подобни небивалици. Опитва се да изкара народния бунт за морал някакъв вид пролетарска революция. Подтекстът е: „Вие, имащите, помагайте на правителството, защото ще ви одържавят!“ В уплаха си човек и призраци вижда, но едва ли е това. Поради съображения за собствената си сигурност, представители на управляващите на площадите не са забелязвани. Ако можеха да дойдат, както редовно го прави президентът Радев, първо щяха да видят колко несъстоятелни са предположенията им за протестиращи „анархо-тулупи“.  Само след кратък престой на тях самите щеше да им стане неудобно от собствените им внушения, че мирното и демократично въстание срещу тях е пролетарско. А и още нещо. Я попитайте Христо Иванов от Да, България и ген. Атанасов от ДСБ – двама от основните вдъхновители на протеста, дали правят пролетарска революция, та да чуете какво ще ви отговорят…

След аферата „Осемте джуджета“ и репресиите срещу Хиполенд, собствениците в държавата едва ли виждат по-голяма заплаха за собствеността си от правния произвол. Вече и забогателите с помощта на ГЕРБ трябва да са наясно, че имуществото, с което са се сдобили, ще им е сигурно, доколкото в държавата се възстанови правов ред, който без изключения защитава правото на собственост.  Вероятно много от тях от чист прагматизъм ще приветстват смяната на правителството и главния прокурор.

Министър Сачева наскоро сподели, че заговори ли ѝ Христо Иванов ѝ замирисвало на …яхния. А то май не е яхния, а попарата, която тя заедно с колегите си от ГЕРБ е надробила в държавата. Ами Тома Биков? Нямало никаква попара, всичко това били платени инсинуации от страна на чужди медии. “Европейските медии също вземат пари”, мъдро заключава той. Също? Като родните казионници? Даже спонсориращата ГЕРБ фондация на Християн-демократическия съюз на г-жа Меркел се възмути и показа на Биков жълтия картон: “… в сериозните медии в Германия, никой не взима пари, за да прави репортажи – особено за текстове относно България.” На Дани Кирилов премиерът правилно забрани творчество във Фейсбук. Как не се сети да забрани на Биков да говори с медии? Като му тръгне една приказка – все едно коментар от „Работническо дело“. И тогава все класовият враг – „западните империалисти“ и техните медии ни бяха виновни. Протестиращите май пак ще излязат прави, че фасадната ни демокрация все повече започва да се слива със спомена за Народната република.

Как тогава да не мечтаеш и дерзаеш за ново време, което да прекъсне веднъж завинаги пъпната връв с тоталитарната държава?

  • Иво Алексиев е публицист и автор в Биволъ под псевдонима Буни Камик. Сега излиза с истинското си име. Заглавията са на редакцията.

Иво Алексиев

Crazy Bulgarian за „Биволъ” Блогър: Полицаи ритаха журналист и задържаха невинни младежи

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4.html

петък 4 септември 2020


Видеорепортажът на датския блогър и видеожурналист с български произход Danish Media от протеста е станал хит в социалните мрежи и в тв ефира – нито една медия не успя така отблизо да покаже полицейското насилие по тъмните улички на Стара София. „Биволъ” успя да направи импрoвизирано интервю (виж видеото долу) с Алекс, както е истинското му име, на „Орлов мост” – преди това той успя да се включи при Иво Божков, а тези дни има интервюта за Слави Трифонов и германската Deutsche Welle

Полицаите в нощта на 2 срещу 3 септември задържаха най-вече обикновените невинни момчета, които успяваха да хванат, докато представителите на футболните агитки, агресирали органите на реда доста бързо се измъкваха.

Това изненадващо сподели в интервю за „Биволъ” Aлекс, който има изключително популярен англоезичен YouTube канал Crazy Bulgarian.

“Виждаш ли полицаите, бягаш, нищо, че си журналист и си носиш прескарта”

Според него дори тези, които са замервали с бутилки от бира кордоните на полицията далеч не всички са били провокатори: „Смятам, че това управление и това полицейско насилие разгневи доста мирни граждани, които вече се изнервяха”.

“След вчерашните протести имам посттравматичен стрес”

Алекс споделя също така, че не е снимал нарочно как някои от по-агресивните младежи вадят паветата.

„Аз не ги снимах, снимах полицаите, обръщах камерата към тях. Защо аз да им помагам по този начин като снимам младежите, като после те ме заплашват и се опитват да ми счупят техниката?!”.

На няколкочасовия му лайв, станал хит в социалните мрежи, се вижда как полицаите многократно не го допускат през кордона. А след като го допуснат, други техни колеги го заплашват, забраняват му да снима, избутват го.

Почвам да снимам и идва полицай и ми вика: Сега ще ти бия шамари!”

Алекс твърди, че най-агресивни са били полицаите, когато са започнали да задържат младежите и са се опитвали да попречат заснемането на грубите действия на своите колеги.

„Полицаите ме заплашваха с насилие много пъти по време на протеста и веднъж ми удариха с палка един от телефоните, като е паднал върху паветата”, разказа блогърът.

Видял е със собствените си очи и как полицaи ритат с бутонки по главата фрийланс журналиста Димитър Кенаров, който е грубо задържан, въпреки че е носел прескарта и многократно е казвал, че е представител на медия.

Според него в Кралство Дания, където е израснал, органите на реда понякога се превишават правата, но надали е възможно да бъдат така агресивни с гражданите и журналистите, както се държаха на големия протест в София.

“Зрителите ми в Дания бяха шокирани от кадрите на протестите в България”

На шега Алекс, както е истинското му име, признава, че след полицейското насилие на протеста към него, ще става донякъде политически блогър и дори криминален репортер.

“Ако ми счупят телефона, утре ще си взема нов и пак ще ги снимам”

Той обаче се съмнява, че българският министър-председател Бойко Борисов подаде скоро оставка:

“Бойко не е глупав, просто е много подценяван, иначе е много е хитър…”

Според Алекс дори полицейското насилие не може силно да му влоши имиджа на премиера сред неговите колеги в страните – членки.

“Защото успява да им говори само хубавите неща на лидерите на ЕС, винаги се държи добре с тях. И сега те не могат сега да го критикуват за това, което се случва и да го обвиняват в създаване на диктатура…”, смята блогърът.

Crazy Bulgarian също така призова младите хора в България не само да идват на протеста, но и да снимат с телефоните и фотоапаратите си това, което се случва:

“Това с лайвовете е много популярно в Щатите и в други страни”.

Като на полицаите така им е по-сложно да проявяват агресия не само срещу блогъри и журналисти, но и по принцип да упражняват неправомерно насилие срещу останалите протестиращи и задържани.

“Като му казах на един от полицаите, че сме на живо и в момента гледат 2 000 души, той се спря…”

И затова според него е важно протестиращите да правят повече живи включвания в социалните мрежи.

 

 

 

Ами сега накъде?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

Най-малкото, защото това закрито заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европарламента е трето по рода си. За да схванем сериозността и мащабите на критиките към правителството и прокуратурата на България, е достатъчно да споменем кои са предишните два казуса, които са разследвани.

Това са знаковите убийства на яростно критикуващи местните власти журналисти – на малтийката Дафне Каруана Галиция, която беше взривена край дома си в Ла Валета, и на словашкия журналист Ян Куциак, застрелян заедно с годеницата му Мартина Кушнирова. Щом третата ѝ намеса във вътрешните работи на страна, членуваща в ЕС, е свързана с правителството и прокуратурата на България, можем само да гадаем докъде ще се стигне в разплитането на омотаните като кълчища връзки на държавата с мафията на родна територия. Не че нещо, ама много държа да вметна, че в предишните два случая се стигна до яростни критики и масови демонстрации и в двете страни, които в крайна сметка доведоха до оставките на малтийския и словашкия премиер.

Честно казано, не знам точно какво си въобразяват българските премиер и главен прокурор, нито на какво разчитат. На Боеко му беше сравнително лесно да се скрие от услужливите родни журналисти или просто да не отговори на въпросите им за къщата в Барселона и шкафчето – въоръжена пещера на Аладин. Събра всичките си съратници по места да се пържат в собствена мазнина в Бизнес парка и се опита да им вдъхне увереност, че още той е супергероят. По скромното ми мнение с твърде дискусионен успех, но това в момента едва ли е от значение.

Гешефт пък обра сума ти компоти, литри скоросмъртница, кашони памперси и пюрета, събра си хората да им припомни що е то омерта и че тя има почва у нас, а вчера, повече от месец след изчезването на многократно заплашван мъж от Дупница, поведе полицаи и кучета из околностите на станалия печално известен с престъпността си град. Вместо да се поти пред Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента в Брюксел.

Като споменах Дупница, и се сетих за двете най-значими емблеми на престъпността в този град. Разбира се, става въпрос за псевдобратя Галеви, които избягаха от българското правосъдие с любезното му съдействие. Да не би Боеко и Гешефт да са толкова изкукали, че да си мислят, че като се правят, че европейски институции не съществуват, и европейските институции ще забравят за тяхното съществуване и ще ги оставят да продължат безчинствата си или пък да последват пътя на Галевите в неизвестна посока? И двата варианта са прекалено наивни, за да са си ги помислили, макар и да ни оставят с такова впечатление.

Европейските институции оставят едно цялостно впечатление за мудност, обаче когато машината най-после се задвижи, няма грешка. Така че заравянето на главите в пясъка едва ли ще помогне. Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

И този път няма да помогнат нито прокурор Филипова, нито министър Захариева, защото в тази игра място за буфери няма. Тя е честна, сурова и сляпа като Юстиция. Виновните ще си понесат последствията. А, съдейки от изтеклата информация за острия тон и конкретността на въпросите, които са били неизменна част от вчерашното изслушване, това няма да е твърде далеч в бъдещето.

Ако ви кажа, че не изпитвам зла радост, ще ви излъжа. От една страна какво по-голямо доказателство за виновността на Боеко и Гешефт от снишаването им? Никой не би си позволил току-така, без уважителни доводи, да пренебрегне покана на толкова сериозна европейска структура, каквато е Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента. От друга пък, явно намеренията на въпросната институция да разнищи генезиса на корупцията у нас са повече от сериозни, което няма как да не ни кара да потриваме доволно ръце.

Но това не бива да ни кара да се успокояваме, защото безкрайните процедури със сигурност ще отнемат доста време. Ние трябва да сме по улиците и да искаме ОСТАВКА на правителството и главния прокурор. Докато ги получим. Тях, не бутафорни предложения за конституция и бурканите с паприкаш на баба Гинка от Горно Нанадолнище…

Снимка: Bulphoto ©

Je suis БДЖ – или защо и аз съм БДЖ

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2015/01/17/je-suis-bdz-ili-zashto-i-az-sum-bdz/

Софиянци имаме лошия навик да се втренчваме в пъпа си. Забравяме, че тук имаме неизброимо повече възможности за работа с доста по-високо заплащане, отколкото в други части на страната. Свикнали сме най-голямата ни неуредица да е липсата на пряк транспорт до офиса, а билетите (за повечето хора) не са ни фатален харч. Смятаме, че щом ние сме постигнали нещо, всеки може. И когато съгражданите ни от други населени места не могат да си намерят работа там, където живеят, а тази, която си намерят някъде, е така ниско заплатена, че си броят стотинките, обвиняваме… тях. Което е абсурдно. Някои хора ми говорят тези дни за лицемерие и неморалност – ето това е лицемерие и неморалност.
Преди няколко дни една протестираща кондукторка каза, че БДЖ не е просто начин на пътуване, а начин на съществуване за много хора. Някои мои познати се хвърлят да обвиняват тези хора, че не са длъжни да им плащат по-ниските ЖП-билети с данъците си. Всъщност всички ние плащаме и субсидиите за автобусите (частните! автобуси), и изграждането и поддържането на пътищата – магистрали, шосета, малки междуселски пътчета. Когато се говори за „социален“ ангажимент на държавата, за вас думата „социален“ е асоциация на цигани, неправомерно вземащи помощи и неработещи чиновници на държавна издръжка. Всъщност социалният ангажимент на държавата е това, което изгражда общността, в която съществуваме – улиците, по които вървим, пътищата, по които пътуваме (независимо с какво), законодателството, според което живеем. Въпреки че на някои от вас много им се иска, държавата не може да бъде зачеркната изцяло – колкото и много проблеми да има във функционирането й.
В БДЖ трябва да има уволнения – но не на машинисти и кондуктори, а на ръководни кадри, които от години съдействат за съзнателното й саботиране и водене към фалит. Едни и същи хора се редуват от управление на управление на едни и същи постове и вършат едни и същи безобразия.
В БДЖ трябва да има промени на разписанието на влаковете – но не като това, което се опитаха да ни наложат този месец ( от типа спиране на пълен влак с отиващи на работа хора, и оставяне на празния от 4:30 сутринта, примерно), а в посока на подобряване на разписанието спрямо нуждите на пътниците.
В БДЖ трябва да има реформа – но в посока подобряване на услугата, а не на прекратяването й.
Още по-голяма реформа обаче трябва да има в мисленето ни. В егоизма ни, в озлоблението от собствения ни изпълнен със спънки живот, който ни е направил неспособни и нежелаещи да мислим и разбираме другите.

je suis bdj