Tag Archives: Реджеп Тайип Ердоган

Турция, България и светът след възможния край на епохата „Ердоган“. Разговор с Емре Калискан

Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://www.toest.bg/turtsiya-bulgariya-i-svetut-sled-vuzmojniya-kray-na-epohata-erdogan/

Турция, България и светът след възможния край на епохата „Ердоган“. Разговор с Емре Калискан

По-малко от две седмици преди президентските избори в Турция – най-оспорваните за последното десетилетие, очакванията кой от двамата водещи кандидати – Реджеп Тайип Ердоган или Кемал Кълъчдароглу, ще надделее, са в полето на предположенията, базирани на социологическите проучвания. Към момента дали ще се стигне до втори тур, зависи изцяло от разликата между Ердоган и Кълъчдароглу и дали ще успее да мине 8%. При положение че в надпреварата участват още двама кандидати – Мухаррем Индже и Синан Оан, сценарият, при който водещите кандидати печелят още на първия тур, е спорен.

От това кой ще спечели изборите, зависи в немалка степен пътят, по който ще се развива Турция в следващите няколко години. Това е важно както за България и нейните съседи на Балканския полуостров, така и за източните съседи на Анкара. Турция продължава да води активна политика в Близкия изток, намесвайки се активно във войната в Сирия, увеличавайки своето присъствие в Северен Ирак и за първи път след разпада на Османската империя, разполагайки свои войски в Персийския залив – в Катар. Турция е ключов фактор в Кавказ и Централна Азия, а традиционно страната е определяща и за разположението на силите в Черноморския басейн.

Анкара интензивно се намеси в ролята на посредник във войната на Русия срещу Украйна и макар и тук, както и в случая със Сирия и Либия, резултатите от нейните усилия да са по-скоро скромни, за момента като че ли няма друг по-видим играч на полето на дипломацията. На полето на израелско-палестинския дългогодишен конфликт Турция е на път да промени подхода си. След години на намалена интензивност в контактите с Израел, в момента Анкара търси възможност да върне нивото на сътрудничеството от времето преди инцидента с кораба „Мави Мармара“ (2010 г.). В знак на добра воля Турция се съгласи да ограничи дейността на най-голямото палестинско военно движение – „Хамас“, като неговите висши представители са или поканени да напуснат Истанбул, или дейността им е значително намалена.

Подходът на Турция във външнополитически план кореспондира с намерението на страната да продължи да гарантира източниците на енергийни ресурси. Анкара е особено активна в Източното Средиземноморие, където пряко се среща с Гърция и Кипър. След споразумението за демаркация на морската граница между Израел и Ливан под егидата на САЩ, Турция отбелязва допълнително активизиране на взаимодействието между ключовите държави в региона, към които принадлежи и Египет и с който Турция също търси път към дипломатически компромис. В тези плетеница от интереси България следва да се ориентира съгласно собствения си интерес, който да личи в провежданата от страната ни политика.

Водена от принципа кое е в унисон с турските интереси, Анкара възобнови и отношенията си с ОАЕ и Саудитска Арабия. Докато през 2016 г. турските медии обвиняваха Аби Даби в съпричастност с опита за държавен преврат, то днес шейх Мухаммад бин Зайед е почетен гост на президента Ердоган. Въпреки жестокото убийство на журналиста Хашогджи в Саудитското консулство през 2018 г., към днешна дата Турция и кралството възстановяват активния си диалог на политическо и икономическо ниво.

Значението за България? За страната ни резултатите от президентските избори в Турция ще са индикатор какво поведение бихме могли да очакваме от нашия съсед. През последните десетилетия, въпреки някои затруднения, отношенията между София и Анкара запазват по-скоро прагматичен характер. Макар понякога вероятно да остава впечатление за отстъпчивост пред исканията на Турция, България успява да балансира. Тази отстъпчивост обаче следва да бъде заменена от поведение, от което да личи кои са приоритетите и интересите на София, за които тя е готова да отстоява позициите си. Спирането на емигрантските потоци и гаранциите, които търсим от страна на Турция в тази насока, не могат да бъдат основна точка в двустранните отношения, както внушават медийните публикации. Не могат и да са причина да не представяме интересите си по-ясно.

За пътя на Турция в следващите години говорим с експерта по международни отношение Емре Калискан.

Турция, България и светът след възможния край на епохата „Ердоган“. Разговор с Емре Калискан

Емре Калискан е докторант по международни отношения от колежа „Сейнт Антъни“ на Университета в Оксфорд. В дисертацията си изследва ролята на турските ислямистки недържавни актьори във външната политика на страната в Субсахарска Африка. Другите му интереси включват транснационалния ислям и исляма в Африка. Има магистратура по близкоизточни и средиземноморски науки от Кралския колеж в Лондон и е съавтор заедно със Саймън Уолдман на „Новата Турция и нейните недоволства“ (2017), която анализира социалната, религиозната и политическата поляризация при управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и възможните варианти за еволюция на Турция.

Като независим анализатор и журналист Калискан е работил за турската секция на BBC, Cumhuriyet, Newsweek Турция и турската обществена телевизия TRT в качеството си на чуждестранен кореспондент в Анкара, Дамаск, Пекин и Лондон. Интервюта с него са публикувани в редица международни издания, сред които Financial Times, Economist, BBC, AP и Voice of America. Калискан работи и като политически и бизнес консултант по въпроси, свързани с Турция.

Дни преди изборите в Турция мнозина се питат дали управляващата ПСР и настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган са в състояние да защитят политическото си наследство. Вие какво мислите?

В момента президентските избори в Турция са доста оспорвани. По всяка вероятност Ердоган ще ги спечели с малко или ще оспори резултатите. Влошаващото се състояние на икономиката на страната и скорошното земетресение оказват влияние върху електората на Ердоган. Но турските избиратели са доста поляризирани, така че подкрепата за Ердоган не е чак толкова намаляла въпреки влошаващата се ситуация.

Дори и да спечели президентските избори, е малко вероятно ПСР да получи парламентарно мнозинство. И това ще бъде нова политическа картина за Турция. За първи път ще възникне подобна ситуация, откакто Турция е президентска република. За Ердоган ще е много по-трудно да управлява страната без парламентарно мнозинство. Ще бъде изправен пред политическа нестабилност и конституционни кризи. Без парламентарно мнозинство няма да може да прави популистки стъпки, особено по икономически въпроси.

Последните местни избори създадоха впечатление за възможен пробив, след като Истанбул беше спечелен от основния противник на ПСР. Възможен ли е такъв сценарий и на настоящите избори?

Както беше и по време на истанбулските избори, ако Ердоган изгуби, ще иска отмяна на изборите заради изборни нарушения. Но за турските избиратели вотът е свещен. Подобни действия обикновено имат последствия. Бихме могли да предположим, че ако Ердоган все пак изгуби изборите, ще сдаде президентската институция без бой.

Но както и в Израел, продължителността на управлението на опозицията ще зависи единствено от способността ѝ да остане обединена. Сега основен приоритет на опозицията е да се противопоставя на Ердоган. В една постердоганска ера в турската политика обаче може и да е трудно за обединената опозиция да има общи политики в области като икономиката, външната политика и по Кюрдския въпрос. Подобна политическа нестабилност би върнала Ердоган на власт.

В книгата „Новата Турция и нейните недоволства“ говорите за привлекателността на ПСР. След всички години управление нито ПСР, нито полагащата усилия опозиция изглеждат толкова привлекателни. Ще се съгласите ли, че няма очевиден победител?

Цялата политическа система е разделен на про- и антиердогански групи. По време на управлението на Ердоган независимите институции бяха отслабени, ако не и напълно заличени или политизирани. Президентската република зависи изцяло от Ердоган и неговата харизма. Парламентът няма почти никакво значение. Партията на Ердоган или висшите членове на партиите нямат никаква власт в турската политическа система.

В ерата след Ердоган ще трябва да се построи нова Турция с независими институции, особено по отношение на бюрокрацията и на съдебната власт. Все още не знаем как опозицията на Ердоган, която е доста разнородна, ще се справи с такава сложна задача. Възможно е след приключването на управлението на Ердоган да се влезе в период на политическа нестабилност. Така се случи след силно авторитарни политици като Мендерес и Йозал.

Наскоро Турция беше сполетяна от сериозно бедствие – опустошително земетресение. Смятате ли, че то би могло да повлияе на изборните резултати?

Да, земетресението би могло да повлияе на изхода от изборите. Има две възможности: вотът за Ердоган ще спадне след земетресението или избирателят ще реши, че Ердоган е най-доброто лекарство за ужаса от природното бедствие. В градовете в Централен Анадол, където Ердоган има сериозна подкрепа, е трудно да очакваме спад във вота за него. Но земетресението може да повлияе на колебаещите се и на избиратели, които все още не са направили своя избор.

Какви според Вас са основните проблеми, които посочват политическите кандидати в предизборните си платформи в опит да спечелят вота? Кои нерешени въпроси вълнуват турското общество?

Основният е състоянието на икономиката. Както и в останалата част от света, така и в Турция има сериозни икономически проблеми заради повишаването на цените на храните и горивата. Нетрадиционната икономическа политика на Ердоган прави ситуацията още по-трудна.

Към дневния ред на гласоподавателите се прибавят проблемите със сирийските бежанци и със сигурността, в това число и Кюрдският въпрос. Кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу обяви за първи път в Twitter, че е с алевитски произход, което се приближава до шиитския ислям. Това може да повлияе негативно на консервативните избиратели, гласуващи за опозицията.

Да се опитаме да видим как стои Турция регионално и глобално от Ваша гледна точка. Минаха повече от 10 години, откакто Анкара се намеси в Сирия. Продължи да разширява присъствието си в Кавказ и отвъд, установявайки присъствие и в Залива, като към момента разполага с 4000 души военен контингент, разположен в Доха от 2017 г. насам. Войната в Украйна отвори нова възможност за Анкара да влезе в ролята на медиатор. Ще се съгласите ли, че усилията на турската дипломация засега не са особено успешни? Ако да – защо? Какъв интерес има Турция от конфликта в Украйна?

Дипломатическата роля на Турция като медиатор се изпълнява на високо държавно ниво от президента Ердоган. Затова станахме свидетели на много срещи на високо равнище – като тази в Астана, – организирани в опит да се потуши политическото напрежение. Въпреки това турската дипломация не се справя успешно в намирането на устойчиви решения на дългосрочни политически кризи. В повечето случаи политиката ѝ е да менажира конфликта, но не и да намира решение.

По време на войната в Украйна Турция поддържа връзките си и с Русия, и със Запада, като е една от малкото държави в западния блок, които имат директна връзка с руския режим. В конфликти като тези в Сирия, Либия и Кавказ, в които Турция има балансираща роля, тя не се конфронтира с Русия. И това реално е същността на нейната дипломация.

Продължителността на кризата може и да има негативен ефект върху Турция, но въпреки това именно продължаването на конфликта я прави важен политически актьор в международната система. Ето защо вместо да гледаме на Турция като на страна, която намира решения на кризите, е по-добре да я погледнем като страна, която изпъква по време на кризи.

Виждате ли възможност за промяна в турската вътрешна и външна политика след изборите?

Ако Ердоган запази властта си, не очаквам промяна. Но ако опозицията спечели президентските избори, ще има известни промени във външната политика. Например отношенията на Турция с ЕС, САЩ и НАТО ще се подобрят. Но посоката по сложни теми като Сирия и Кюрдския въпрос ще остане същата. Турция ще продължи да търси баланса в отношенията си с Русия и Украйна.

Какво е Вашето мнение за стратегията на Турция на Балканите? България традиционно е доста чувствителна и предпазлива, когато става въпрос за Анкара. Нашите добросъседски отношения са внимателно премерени и преценявани. Какво вижда Анкара, когато обърне поглед на запад?

За България има по-големи рискове във връзка с турската политика след Ердоган. Например в началото на войната на Русия в Украйна Ердоган взе много бързо решение да пренасочи турски газ към България, като по този начин намали зависимостта на София от Москва. Много ще е трудно за различните партии да се обединяват и да вземат бързи решения по такива въпроси. Проблемът със сирийските бежанци в Турция е сериозна тема за опозицията и след изборите тя може да се опита да договори нова сделка с ЕС. За да има по-силен коз, Турция може да разхлаби контрола по границите, което може да доведе до нова бежанска вълна в Европа и конкретно в България.

Турция – външна политика по скалата на Рихтер

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/turtsiya-vynshna-politika-po-skalata-na-rihter/

Турция – външна политика по скалата на Рихтер

Географското положение на Турция предопределя извънредната ѝ геополитическата тежест като естествен възел между няколко важни региона – Европа, Кавказ, Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка. Освен че е трудно да я обособим като част от конкретна географска област, политическата и културната ѝ принадлежност е също толкова комплексна.

Макар и предимно мюсюлманска, Турция има светско управление, от векове поддържа търговски и културни взаимоотношения с Европа, членува в западни организации като НАТО и ОССЕ, а през 1999 г. придобива статут на кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Още Бащата на републиката Мустафа Кемал Ататюрк недвусмислено възприема западната цивилизация като отправна точка за страната си.

Турция обаче не може да се откъсне от османското си наследство със заплетено историческо минало и разнообразие от култури, обичаи и традиции. Освен това тя наследява неблагоприятна за сигурността си обстановка след разпада на Османската империя заради множеството нови държави по нейните граници.

Макар и сравнително добре защитена географски от труднопроходимите планински масиви на изток, външната политика на империята (и впоследствие на Турция) винаги е страдала от уязвимостта на проливите, свързващи Мраморно с Черно, Егейско и Средиземно море. Контролът върху Босфора и Дарданелите е безценен от икономическа и стратегическа гледна точка, което превръща първо Руската империя, а по-късно и СССР в основна заплаха за сигурността и националните интереси.

Според научните трудове на проф. Мустафа Айдън тези исторически обстоятелства създават възприятието, че страната е обградена от потенциални врагове, което фиксира вниманието на турската външна политика и дипломация върху предпазливостта и сигурността. Поради сложността си отношенията на Турция с ЕС, Русия, Армения, Азербайджан, Израел, Сирия, кюрдите и т.н. заслужават отделен и детайлен анализ. От казаното дотук обаче следва, че югоизточната ни съседка страда от липсата на единна идентичност – геополитическа, културна и идеологическа. Именно това разнообразие от идентичности създава параван за политическите борби в страната, които определят външнополитическата ѝ ориентация.

Основни принципи на турската външна политика

Държавите водят външната си политика по две основни направления. Към първото може да причислим спонтанните събития и промени в средата, на които страната по презумпция трябва да реагира. По отношение на Турция може да се дадат за пример Арабската пролет, войната в Сирия, миграционният натиск и др.

Второто направление се отнася до устойчивите във времето ръководни принципи, норми и обстоятелства, възприемани безусловно и последователно от всяко следващо поколение политици. Такива са вече споменатото географско положение, културно и историческо наследство и установените възприятия за международната система. В случая с Турция трябва да разгледаме и основополагащите принципи, изковани от Ататюрк при утвърждаването на националната държава.

Те са синтезирани в шест понятия, включени в тогавашната Конституция с поправки от 1937 г. – национализъм, секуларизъм, републиканизъм, популизъм, статизъм и революционизъм. Шестте идеологически основи на републиката обаче имат специфично значение, свързано с идеята за модерна национална държава по западен образец.

Опирайки се на Мустафа Айдън, може да направим следното обобщение. Секуларизмът цели да предотврати опитите за прекъсване на дълбоките институционални и културни реформи и установяването на дадена форма на теокрация по османски маниер. Републиканизмът отстоява демократичната република като форма на управление и гарантира равенството на всички граждани пред закона. Революционизмът е синоним на реформизъм и се свързва с идеята за мащабното преустройство на държавата с цел осигуряване на модерното ѝ еволюционно развитие.

Популизмът (за разлика от днешното разбиране) включва идеята за равенство и нуждата от популяризиране на новите идеи сред различните обществени кръгове. Национализмът защитава идеята за суверенитет на турския народ в националните граници, но се опира не на агресия, а на останалия в историята лозунг на Ататюрк „Мир у дома, мир по света“, превърнал се в основа на турската външна политика. Така принципите се подчиняват на идеята за мирни, реалистични и умерени отношения в международен план, които не възпрепятстват, а спомагат за укрепването и развитието на турската нация.

Макар и отчасти видоизменени в приетите след военни преврати Конституции от 1961-ва и 1982 г., идеологическите основи на Ататюрк остават определящи за Турция, а всеки опит за откъсване от техните корени създава вътрешнополитически катаклизми. Така се стигна и до неуспешния пуч през 2016 г. и последвалите година по-късно поправки в Конституцията, които превърнаха Турция от парламентарна в президентска република.

Модерността: Ердоган и Партията на справедливостта и развитието

От спечелването на изборите през 2002 г. външната политика на Партията на справедливостта и развитието и нейният лидер Реджеп Ердоган изживяват много трансформации. С първоначалния устрем към реформи, започнал още през 1999 г., партията цели присъединяване към ЕС. Постепенно обаче външната политика се видоизменя в разрез с кемалистките принципи под въздействието на бившия външен министър и премиер Ахмет Давутоглу.

Уповавайки се на своята книга „Стратегическа дълбочина“, той развива идеята за неоосманизъм в политиката, който изгражда национална идентичност върху сунитския ислям, османската култура и имперското минало. Това предопределя по-активна и агресивна външна политика, стремяща се да възроди историческото влияние в Близкия изток и Северна Африка.

Събития като Арабската пролет допринасят за изоставянето на политиката на „нулеви проблеми“ със съседите, а в резултат на провалилия се военен преврат през 2016 г. драстично се ограничава влиянието на бюрократичния апарат и армията, чиято историческа роля да защитава кемализма е иззета. Това павира пътя за последвалите конституционни промени в модела на управление, които засилват правомощията на президента и създават широка институционална основа за популизъм и евроскептицизъм.

Отстраняването на Давутоглу от властта месец преди преврата дава нов тласък на турската външна политика, която впоследствие става по-малко идеологическа, но по-реалистична заради извънредните правомощия и влияние на Ердоган. Това води до сближаването между Турция и Русия през последните години в сферите на енергетиката, отбраната и туризма, от което те взаимно черпят икономически и стратегически дивиденти.

През 2017 г. например Турция купи от Русия несъвместимите с натовското въоръжение зенитни ракетни комплекси S-400. Двете страни също задълбочиха енергийното си сътрудничество с различни проекти, като заобикалящия Украйна газопровод „Турски поток“, и улесниха движението на гражданите си с въвеждането на по-леки визови режими.

Какво може да се очаква при провал на Ердоган на изборите

Още несъвзела се от опустошителните земетресения, отнели живота десетки хиляди души, Турция ще се изправи пред общи президентски и парламентарни избори. И макар че трагичните събития правят изхода им още по-непредвидим, евентуална промяна в управлението неизменно ще се отрази на турската външна политика – особено при сценария, в който Ердоган губи и президентския си пост, и мнозинството в парламента.

Поради сложната композиция на опозиционния алианс от шест партии, чиито идеологически платформи обхващат разнородни части от политическия спектър, трудно може да се очертае еднозначен бъдещ подход. И все пак от заявките дотук може да се направят следните изводи. Коалицията неведнъж декларира целта си да извърши дълбоки съдебни и структурни реформи по европейски стандарт и да промени Конституцията, връщайки парламентарния режим на управление.

Това предполага по-добро правосъдие, по-свободни медии и реабилитиране на проевропейското съсловие от интелектуалци, журналисти, преподаватели, военни и други противници на режима на Ердоган. Следователно и реалистичната, но безпринципна политика на Ердоган спрямо страни като Русия ще бъде преразгледана.

На институционално ниво е твърде вероятно да станем свидетели на децентрализация и по-ясно разделение на властите, което да позволи на турското Външно министерство, административния апарат и армията да възвърнат функциите и влиянието си като защитници на кемализма. Това би довело до затопляне на отношенията между Турция и ЕС на стратегическо, икономическо и дипломатическо ниво, а в по-дългосрочен план може да се говори и за размразяване на преговорите за членство, спрени през 2018 г. заради зависимата съдебна система и неспособността на Турция да гарантира основни човешки права и свободи.

В този ред на мисли деескалация по оста Турция–Гърция–Кипър в Източното Средиземноморие, преосмисляне на позицията относно приемането на Швеция и Финландия в НАТО и ревизиране на медиаторската роля по отношение на руската инвазия в Украйна са сред възможните сценарии за промяна на външнополитическия курс.

Отношението към България при смяна на властта трябва да се разглежда именно в контекста на отношенията между Турция и ЕС. Освен по-засилена комуникация и цялостно сътрудничество, на преден план ще излязат и ключови въпроси, като противодействието срещу мигрантския натиск и енергийното сътрудничество.

По отношение на нелегалния мигрантски натиск Европейската комисия вече изрази готовност да подпомогне България с обучен персонал, както и с дронове и радари за по-доброто опазване на границата. Въпросът за енергийното сътрудничество съвпада с общоевропейските усилия за диверсификация на доставките на газ и петрол от Русия.

Подписаното наскоро споразумение между държавния доставчик „Булгаргаз“ и турския газов оператор „Боташ“ за достъп на България до турската газопреносна мрежа и терминали за втечнен природен газ създава юридическа основа за по-засилено сътрудничество в тази област. Едно проевропейско управление в Турция обаче би разсеяло съмненията за потенциално руско влияние, превръщайки се в гарант на независимостта на доставките и техния произход. Не е изключена и цялостна или частична ревизия на стратегията на Ердоган за превръщане на Турция в най-важния газов хъб в региона.

Разбира се, не трябва да се забравя, че изходът от изборите в Турция ще се повлияе от редица фактори, включително способността на шесторната коалиция да подкрепи и издигне най-подходящия общ кандидат за президентския пост. Неясно е и доколко разрухата в югоизточната ни съседка, дължаща се в голяма степен на корупция и институционална немарливост, ще повлияе на изборните нагласи. Възможността за отлагане на насрочените за 14 май избори заради трагедията също е сред обсъжданите теми, които могат да окажат влияние.

Бъдещите отношения между България и Турция обаче ще зависят и от изхода от поредните предсрочни избори у нас. Служебните правителства на Румен Радев имат потенциала да продължат чисто техническото и експертно сътрудничество в различни сфери. Но единствено постоянен кабинет с реформистки нагласи и прозападни разбирания ще бъде способен да осъществи по-дълбоко двустранно разбирателство, основано на общоевропейските ценности и принципите за независима съдебна система и борба с корупцията, които едно ново управление в Турция на свой ред би възприело.

Сигнали до “Биволъ” По €15 на ръка от джипка. Как гласуват за ДПС в Молдова

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE-e15-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BF.html

неделя 2 октомври 2022


Цената на гласа в полза на Движението за права и свободи (ДПС) в Република Молдова не се е променила. Както и през 2021 г., в Автономната Република Гагаузия, населена с…

Историята се повтаря – и невинаги като фарс

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/istoriyata-se-povtarya-i-nevinagi-kato-fars/

    • На парламентарните избори на 14 ноември в секциите в Турция са подадени близо 59 000 гласа повече спрямо предишните избори. От тях 99,45% са за Движението за права и свободи.
    • Подкрепата за ДПС в Турция се е увеличила над 3,2 пъти спрямо юли и над 4,2 пъти спрямо април 2021 г.

ДПС си възвърна позицията на трета политическа сила в България на последните парламентарни избори. Но не и ролята си на балансьор, особено ако четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – постигнат успех в преговорите за съставяне на редовно правителство, което изглежда напълно реалистично към този момент. Въпросът е

защо партията на Ахмед Доган хвърли толкова огромни ресурси

за постигането на тази цел, след като отново няма хоризонт за участие във властта? Кирил Петков вече заяви публично, че докато ДПС не се очисти от лица като Делян Пеевски, Движението ще остане нежелан партньор за неговата партия. Такава е позицията и на други от евентуалните участници в новия коалиционен кабинет. Нещо повече – със сигурност властови постове в някои ключови министерства и институции, които ДПС досега заемаше нелегитимно, ще бъдат отнети, макар и нелесно. Невъзможно ще бъде това единствено в държавното обвинение, докато главен прокурор е Иван Гешев.

Десет дни преди изборите на 14 ноември служебният вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че разполага с информация за тайни договорки между ГЕРБ и ДПС за съставяне на управленска коалиция. Според Рашков на срещата, проведена в курорта Цигов чарк край язовир „Доспат“, е присъствал и един от заместник-председателите на ДПС, който е заявил, че ще управляват в коалиция след изборите – включително с една лява партия. Без да назовава името ѝ, всеки разпозна в нея БСП, още повече че опасността от подобен управленски формат беше очевидна и без това разкритие.

Но ако социолозите не бяха подвели ГЕРБ, че има преднина от около 8% пред „Продължаваме промяната“,

едва ли щеше да има завера между Борисов и Доган/Пеевски за подредба на управляващо мнозинство и кабинет. Този сценарий обяснява в голяма степен защо ДПС мобилизира изселническия вот в Турция, който му донесе близо 59 000 гласа повече, отколкото на изборите през юли т.г. И все пак общият резултат от близо 341 000 гласа остава далеч от подкрепата на над 610 500 избиратели, която партията получи на парламентарните избори през 2009 г. И дори през 2013 и 2014 г., когато изборните резултати за нея надхвърляха 400 000 гласа.

Обратното броене за ДПС започна през зимата на 2016 г., когато Лютви Местан учреди партия ДОСТ. На коледно тържество предишната година Ахмед Доган неочаквано и скандално нападна своето протеже. А дни по-късно, на рождения му ден на 24 декември, Лютви Местан беше свален от всичките му постове (председател на ДПС и на парламентарната група на Движението) и изключен от партията. И на изборите през март 2017 г. ДПС получи рекордно нисък резултат в Турция – под 12 000 гласа, защото вотът там се раздели и ДОСТ успя да вземе повече от половината от него. Тези над 17 000 гласа се преляха към новата партия само месец след като тя беше създадена.

Ако си припомним събитията отпреди пет години, ще видим, че

ДОСТ получи тази подкрепа с активното съдействие на турската държава.

Тогава отношенията между ДПС и президента Ердоган бяха, меко казано, студени и знак за това беше забраната Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат на територията на Турция. Затова на парламентарните избори Ердоган заложи на политическата коалиция между ДОСТ и Народната партия „Свобода и достойнство“, създадена през 2012 г. от Корман Исмаилов и Касим Дал (чието име според журналиста Илхан Андай фигурира в списък на турското правителство редом с лидери на партии в Македония, Косово и Албания като приятели на Ердоган).

Обединението ДОСТ може би щеше дори да влезе в парламента през 2017 г., ако Лютви Местан, фрустриран от саморазправата с него, не беше прекалил в предизвикателството си към българските националисти. Семих Ялчън, зам.-председател на крайнодясната Партия на националистическото действие в Турция (коалиционен партньор на Ердоган в управлението), в качеството си на гост на учредителната конференция на ДОСТ заяви от трибуната ѝ, че

„където се чува майчиният език, там е и Родината“.

Тази реплика нагнети силно обществено недоволство към новата партия и предизвика реакциите на националистите на Валери Симеонов, които блокираха границата ни с Турция и спряха изборните екскурзии на изселниците. От ДПС – твърдят хора, които познават партията отвътре – са предоставили места в секционни избирателни комисия в Турция на „Атака“, НФСБ и ВМРО с цел те да раздухат кампания срещу ДОСТ.

А когато ЦИК обяви резултатите от изборите, Лютви Местан заяви, че това, което се случи на границата ни, е отворило „тежка рана“, която ще попречи на интегритета и единството на българската нация. Той реагира остро и срещу изказването на професор Михаил Константинов, че в изборите са налети милиони, а купуването на гласове е стигнало чудовищни размери от 100 евро. И поиска изборите да бъдат касирани заради „тоталната репресия“ и разгърнатата „съзнателно планирана агресивна кампания с противозаконни и противоконституционни действия“, между които Местан посочи и указанието на ЦИК гласоподавателите в чужбина да попълват лично и на български език декларации, че няма да гласуват на друго място.

И през 2017 г. имаше напрежение в дипломатическите отношения между България и Турция.

Появяването на турския посланик у нас Сюлейман Гьокче в предизборен клип на ДОСТ провокира ВМРО, която призова да спре излъчването му, а Гьокче да бъде изгонен от България. Тогава той беше привикан във Външното ни министерство, а служебният премиер Огнян Герджиков (назначен от Румен Радев на 27 януари 2017 г.) заяви публично, че се надява да не се стигне до скъсване на дипломатическите ни отношения с Турция.         

И сега, както преди пет години, се стигна до дипломатически конфликт, след като служебното правителство заяви, че има намеса на Анкара във вътрешните ни работи. На пресконференция министър Рашков прочете публикации в турската преса, в които държавни органи и изселнически организации призовават да се гласува за ДПС и за президента с турско име. На разговор във Външното ни министерство посланичката на Турция Айлин Секизкьок е била предупредена държавни институции и официални лица да се въздържат от подобни прояви на балотажа в неделя. Анкара отхвърли обвиненията и в отговор привика посланика ни Ангел Чолаков и му връчи протестна нота.

Бивши политици от ДПС, пожелали анонимност, обясняват резултатите от изборите в южната ни съседка с това, че

Движението дава милиони на лидерите на изселническите ни дружества в Турция.

Една част от парите оставала за тях, другата отивала за мобилизация и организация на вота – като обучение за гласуване с машините или превозването на избирателите например. Същите източници твърдят, че затоплянето на отношенията между Реджеп Тайип Ердоган и Ахмед Доган са в резултат на осъзнаване от страна на турския президент, че почетният председател на ДПС е непоклатим в българската политика и в самата партия. Отделно, през 2023 г. в Турция ще има президентски избори, критични за Ердоган, и на тях той ще разчита и на гласовете на българските турци, макар че те традиционно гласуват не за управляващата, а за Народнорепубликанската партия. Може би поради тази причина и всички опозиционни партии в Турция подкрепиха на тези избори ДПС.

Събитията от седмицата между двата тура на президентските избори несъмнено ще се отразят върху резултатите от балотажа. След дипломатическия скандал е очаквано турската държава да се въздържи от намеса във вота в неделя, пък и вече не е необходимо. Каква тактика ще приложи партията на Доган спрямо изселническата ни общност и дали тя ще гласува така организирано и монолитно, както на 14 ноември, не можем да прогнозираме. Още повече че господарят на сараите публично не е казал и дума в кампанията за тези избори.

Хора от средите на българските мюсюлмани в разговор с мен обаче споделиха, че такива кампании, които разпалват етническа вражда, ги карат да чувстват чужда българската държава. И приемат атаката срещу ДПС като нападки срещу самия етнос, макар да знаят добре, че Ахмед Доган и елитът на партията използват религията и национализма само като витрина, зад която прикриват корпоративните си интереси. Един от тях – Али Качан, съосновател на ДПС и СДС в Казанлъшкия регион – ми каза:

Запали се огън, ама огънят с едно дърво не гори. Ще е трудно да го потушим, но сме длъжни. Защото и Старият завет, и Новият завет, и Коранът ни учат едно и също – да говорим само истината.

Заглавна снимка: Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ на среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в началото на юни 2021 г. © Министерството на комуникациите на Република Турция

Източник

Липсващият Пеевски – и възможната турска следа

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/peevski-izbori-2021/

Историята на Движението за права и свободи не може да се раздели на периоди със и без Ахмед Доган, защото дори като почетен председател на партията той продължава да е нейният стратег – или поне такава илюзия се поддържа пред избирателите му. Без никога да е прекъсвал пъпната си връв с Държавна сигурност и задкулисието, които създадоха него и етническия политически проект ДПС.

Делян Пеевски, който е продукт на същите сили, оплели с мрежите си цялата държава,

за кратък период създаде втори властови център в партията. Този център изземваше все повече от легитимната, макар и формална власт на ръководството ѝ. В условия на избори депутатът бизнесмен прилагаше същата тактика за запазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в парламента и гарант на етническия мир в страната – една лъжа, тиражирана от Ахмед Доган вече три десетилетия.

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти,

все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Делян Пеевски винаги е имал много номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но съвсем не защото е много харесван тъкмо от електората на ДПС. Тези номинации „отдолу“ са всъщност пълна пародия на демократично издигане на кандидати за депутати. Допреди по-малко от месец от ръководството на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира много номинации и със сигурност ще бъде част от представителството на ДПС в новото Народно събрание.

После изведнъж стана ясно, че той не само не води, но и не присъства в нито една от листите на Движението.

Всички опити да бъде обяснен този изненадващ ход сега ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е само на Мустафа Карадайъ и на централното ръководство на ДПС – или поне не само тяхно. При представянето на водачите пред медиите председателят повтори отново, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 г. Но не каза и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия) журналисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.

Възможно е това внезапно отстраняване на човека, чието име се превърна в символ на паралелната държава, да идва след конфликт между двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото битка между философа от Сараите и бизнесмена, който се опитва да узурпира цялата власт в партията и да я управлява като корпорация. Може Доган, почувствал заплаха, че ще му отнемат партията, да е реагирал емоционално и прибързано. Но във всички случаи изходът от една подобна битка е в ръцете на онези, които създадоха и Доган, и Пеевски. А оттеглянето на одиозния депутат не означава задължително, че вторият властови център в ДПС е унищожен, защото той управлява обръча от фирми около партията.

Някои анализатори търсят основания за отстраняването на Пеевски в разследването на американския Сенат срещу него

по повод опитите на депутата да наеме лобисти в САЩ, които да подобрят репутацията му пред американските власти, след като срещу него и други лица, свързани с фалита на КТБ, беше образувано дело по закона „Магнитски“ в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 г. Не е изключено, но реакцията на Движението изглежда твърде закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на ДПС за европейските избори, а през 2019 г. Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за депутат в ЕП се отказа да замине за Брюксел.

Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори изглежда като задкулисно решение.

Има ли турска следа в последните събития в ДПС?

И възможно ли е те да дават ключа към дешифрирането на неочакваната промяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?

През 2016 г. господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха обявени за персони нон грата от турската държава и им беше забранено да влизат в страната. Като причина от Посолството в София посочиха антитурската позиция на Доган по повод сваления руски самолет. Но същинският повод за този краен политически ход беше разбиването на нелегални канали за контрабанден внос в Турция на цигари за милиони евро, произвеждани в „Булгартабак“.

По информация на сайта „Биволъ“, писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено чрез платформата „Болканлийкс“, разкрива същността на модела „Кой“ и действащото в България престъпно задкулисие. Като основен двигател на тази схема е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но в писмото фигурирали и имената на Бойко Борисов, на приближени до премиера бизнесмени и на Ирена Кръстева – майката на Пеевски.

Досега не се коментира хипотезата за връзка между отстраняването на Пеевски и затоплянето на отношението на Ердоган към ДПС,

но тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в плановете на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска държава? Няма как да знаем. Но можем да подозираме, че едва ли Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които доминират във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезли в остър сблъсък с православната доктрина на Русия, която винаги е възприемала България като своя зона на влияние.

За българския премиер Бойко Борисов безконфликтните отношения с Турция са приоритет, защото добрият комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските лидери и му позволява да се бие в гърдите, че като външна граница на ЕС България спира успешно бежанската вълна. Но по-интересно е друго:

Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС, която към днешна дата изглежда невъзможна?

И на какви компромиси са готови в двете формации? Ако партията от либералното семейство в Европа иска да влезе отново по легитимен начин във властта, дали ще е достатъчно само да прекъсне напълно връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като заложник в сараите му, откъдето веднъж или два пъти годишно почетният председател да произнася поредната високопарна реч, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са готови на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този порочен политически брак?

Това са само хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор – в зависимост от изхода от тези избори, толкова важни за всички участници в тях.

Заглавна снимка: © „Тоест“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.