Tag Archives: Росен Желязков

Кабинетът „Желязков“. Консервативният удобен брак

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kabinetut-zhelyazkov-konservativniyat-udoben-brak/

Кабинетът „Желязков“. Консервативният удобен брак

Разни караконджули наплашиха хората, че ако няма редовно правителство, българите ще ги сполетят какви ли не злини. Гражданите се отвратиха от политиците, политиците се умориха и изхабиха от поредицата избори и ето че кабинетът е факт. След такова „бабуване“ обществото изглежда готово да преглътне почти всичко, което политиците му сервират – дори най-противоречивите съюзи.

Погледнато отвън, в България вече управлява коалиция с проруска партия в редиците си. С такова заглавие излезе The Financial Times предвид участието на БСП в управляващото мнозинство, формирано от ГЕРБ–СДС. В този съюз влизат още националпопулистите от „Има такъв народ“ (ИТН) и формалните либерали от ДПС – Демокрация за права и свободи (ДПС–ДПС). То предостави своите 19 гласа, за да гарантира с мнозинство от 126 народни представители избирането на кабинета с премиер Росен Желязков (ГЕРБ–СДС).

Вярва ли някой, че такива обиграни и особено прагматични политици, каквито са несъмнено в ДПС, ще подкрепят управляващо мнозинство с решаващи гласове, без да поискат нищо в замяна? Историята говори друго, а последните събития са показателни. 

През юли 2023 г. ДПС, тогава още оглавявано от олигарха Делян Пеевски, санкциониран по „Магнитски“, стана партньор в коалицията между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, по-известна като не-коалиция и сглобка. Макар да не бе обявено публично, беше известно, че срещу участие в мнозинство за конституционни промени на ДПС е гарантирано запазване на влиянието в регулаторите. Когато се разбра, че им отказват, сглобката се разпадна при ротацията след едва шест месеца управление. А отменените от Конституционния съд текстове от основния закон не само обезсмислиха съглашението, но и нанесоха трудно поправими репутационни щети на ПП–ДБ. 

Единственият приоритет със срок

Обновяването на най-значимите органи е сред първите приоритети на новото мнозинство, както се разбира от споразумението за управление. До 30 дни от подписването му, тоест до средата на февруари, трябва да е готова хронограмата за избор на контролни и регулаторни органи.

Всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение. 

Първите са Висшият съдебен съвет и неговият Инспекторат, омбудсманът, Антикорупционната комисия, Комисията за конфискация и Сметната палата. На фона на общите фрази и клишета, с които е пълно споразумението, като например „извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда“, тази конкретика е забележителна. И не само. В цялото споразумение от 11 страници всъщност има вписани само два срока – законодателна програма до месец, хронограма и избор на членове на регулатори и в съдебната власт – в рамките на година.

Но най-важните членове се избират с най-голямо мнозинство – от 160 депутати, така реши 50-тият парламент по предложение на сглобката. Затова и споразумението за кабинета „Желязков“ предвижда управляващите да обсъдят възможност за кандидати и на други формации. Някои започнаха да подсказват, че това би било шанс за ПП–ДБ, след като изгубиха възможността да участват в правителството. 

На 5 януари, час след края на поредните разговори между ГЕРБ и „Демократична България“, от партията на Бойко Борисов съобщиха, че ги прекратяват заради нежеланието на ДБ да подкрепи Росен Желязков за премиер. Запазвайки тогава мълчание, ДБ проговориха едва сега, за да обявят, че не са били информирани предварително за решението на ГЕРБ и че мерките, които биха изолирали Пеевски от институционалното обновление, са останали извън споразумението. 

Затова пък другото ДПС не е в изолация. А и все едно кое ДПС. Движението винаги е било част от статуквото, също и от тъмните нелегитимни мрежи на влияние, функциониращи зад кулисите на институциите. Какво се е променило? Да не би ДПС да дава своя десятък в борбата за правова държава, отказвайки се от дял във властта, само и само врагът Пеевски начело на другия брат близнак да е в опозиция? Оглавяваната от Ахмед Доган партия ДПС – Демокрация за права и свободи, успешно изигра ролята на жертва на олигарха, но виктимизацията, свързана с натиск върху активисти и кметове и с антикорупционни и прокурорски „бухалки“, не пречи да бъде поставен въпросът с какво ценностно едното ДПС е по-различно от другото. В крайна сметка тяхното ДНК е не просто сходно, а идентично. 

Отделянето на Пеевски с част от някогашния елит на ДПС и със създаден от него нов не променя същността на формацията, разделила се на две. Едно е ясно – политическата аритметика може да изглежда различна, но правилата на играта в българската политика остават непроменени.

Засега обаче кръгът около Доган е наложил стратегическата фасада на политическа сила, която не иска нищо в замяна на подкрепата си. Същото направи и Пеевски в предходния парламент в опит да се препозиционира като конструктивен играч в процеса на изграждане на „правова държава“ и в предните редици на евроатлантиците. 

С въздишки на облекчение

Липсата на открити претенции за участие във властта може да е ход за намаляване на общественото недоволство, докато зад кулисите се дърпат конците. ДПС има черен колан в тази игра на влияние, а „изпуснатата“ в навечерието на връчването на мандата информация, че искат постове, но им е отказано, е просто игра. Така, от една страна, се демонстрира, че без тях не може, от друга – колко твърди и непреклонни са ГЕРБ. Обществото обаче едва ли вярва, че ДПС е обикновена подпора на правителството и мнозинството, а въпросът какво е поискало, скоро ще намери своя отговор в реализацията на приоритетите.

След гласуването на правителството, избрано повече от 80 дни след изборите, въздишките на облекчение са повече, независимо от реториката в пленарната зала. Партиите не искат нови избори. Дори и за някои от най-кресливите в опозиция, каквито са „Възраждане“ и МЕЧ, е по-изгодно да са част от работещ парламент, макар че конкуренцията в тази част на политическия спектър е огромна, а избирателите на Костадин Костадинов се умориха да чакат кога ще вземат властта. 

За ГЕРБ–СДС би било недопустимо отново да се провалят в опита да съставят правителство. А и във всеки момент могат да разтурят коалицията, в случай че започне да им пари под краката. Бойко Борисов не влиза в конфронтация с Пеевски. 

ГЕРБ има шанс да извлече позитиви след влизането на България в еврозоната, което е все по-вероятно да стане от 1 януари 2026 г. Така Борисов ще се похвали с пълен цикъл, след като в края на третото му правителство България беше приета в Европейския банков съюз и в т.нар. чакалня на еврозоната – механизма на валутните курсове ΕΡΜ II. 

В споразумението за съставяне на кабинета пътят към еврото е изчерпан с изречението: 

4.4. Продължаване на усилията за членство на България в еврозоната. 

Засега министрите на БСП, която открито се противопоставя на този процес, избягват коментари по темата. Те най-вероятно са заети да четат списъци за назначения, които в скоро време ще извършат. 

За еврозоната другият партньор във властта – ИТН, мисли като „Възраждане“: някой ден, но не сега. Нали двете политически сили заедно искаха да правят такъв референдум. По Нова телевизия в петък депутатът от ИТН Станислав Балабанов обясни позицията.

ИТН са „за“ България да влезе в еврозоната, но когато е готова – с тази дупка от 18 млрд. лева по-скоро не е готова.

За ПП–ДБ оставането в опозиция ще е изпитание и за лидерството им, и за вътрешнокоалиционните връзки – напрежението между двете формации е видимо, а фактът, че преговорите с ГЕРБ водеше само ДБ, намали шансовете за добър изход. В първите часове след гласуването на новия кабинет от „Продължаваме промяната“ обявиха, че пускат канал в ΥοuTube „Опозиция“, в който ежедневно ще представят позициите си. 

Борисов пък обвини лидерите на ПП в съглашателство с Пеевски и неговото ДПС – Ново начало, споменавайки за „погледите като на мартенски мачароци между Асен Василев и Данчо Цонев“.

Всички колеги много искахме „Да, България“ да влезе в правителството. Затова приехме всички компромиси за съдебната реформа. Затова и чакахме до последно. Ние положихме много усилия с ДБ. Но не стана. Затова преценихме, че по-добрият вариант е АПС. Защото няма нужда от празнодумни декларации, които повече от месец да ми ги веят. Когато вкарваш в правителството най-големия враг на Делян Пеевски – Ахмед Доган… Как по-ясно да го кажа?! Да ви кажа, че няма да работим с Пеевски?! Няма да работим с Пеевски.

Запазването на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор за още шест месеца не вещае добри новини за ръководството на ПП в лицето на Кирил Петков, Лена Бориславова и Асен Василев. На първите двама бяха поискани имунитетите, но Бориславова не се е отказала от своя, за разлика от Петков. Василев е застрашен от евентуални показания на сътрудника му Лъчезар Ставрев, арестуван за длъжностно престъпление и пране на пари и оставен за постоянно в ареста от Софийския апелативен съд. Много свидетелски показания изтекоха контролирано в медии, свързвани с Пеевски. 

Лика-прилика

А обединилите се в правителство политически сили повече си приличат, отколкото се различават. Консерватизмът им започна да личи още повече след избора на Доналд Тръмп за американски президент, също и проруските симпатии, изразени по-слабо или по-силно при всяка от тях. (Лидерът на ИТН Слави Трифонов беше поздравил Доналд Тръмп за избирането му като американски президент като част от общото консервативно семейство.) Коалиралите се в правителството партии могат да бъдат разграничени единствено по формални белези, като членство в европейското политическо семейство например. Макар че БСП е твърде далеч от европейските социалдемократи. 

Част от този консервативно-патриотичен блок е и президентът Румен Радев, без чието съдействие правителството не би било възможно. За първи път ГЕРБ ще управлява с министър-председател, който не се нарича Бойко Борисов. Това би могло да донесе само неприятности на Росен Желязков въпреки неговата маневреност и опит и в ГЕРБ, и в държавната администрация.

В парламента цялата отговорност за укрепване на мнозинството пада на гърба на Борисов. Лидерите на БСП са в правителството, групата лесно може да бъде „пробита“. ИТН са доказали, че не са от най-стабилните съюзници. Ако партия „Величие“ влезе в парламента, мнозинството става трудно за удържане и с цената на кой знае какви компромиси. 

Консервативният удобен брак ще издържи ли?

Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ami-ako-gerb-izdigne-rosen-zhelyazkov/

Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?

Този път може и да има битка за София, макар все още да не са известни имената на всички кандидати за местния вот наесен. Но някои все пак бяха огласени необичайно рано като за български избори. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не издава кметската номинация за София, която партията управлява от 14 години (всъщност от 18, тъй като Борисов застъпи през 2005-та). Кандидатът ще бъде обявен през септември.

Автентично дясно, неавтентично дясно и градска десница

Номинацията на проф. Вили Лилков от старозаветното дясно провокира спекулации, че той ще е кандидатът, подкрепен от ГЕРБ. „Граждани за европейско развитие на България“ си партнират със СДС от години. „Вили Лилков е много добър. С него съм работил още като кмет на София“, коментира Борисов. Така си е. И предишният кмет Стефан Софиянски също е работил с Лилков, който има 15 години опит в Столичния общински съвет (СОС).

Кандидатурата на Вили Лилков е в конкуренция с кандидата на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ и „Екипът на София“ Васил Терзиев. (Настойчивост за издигането му проявиха от ПП.) Предприемачът в ИТ сферата е известен като един от съоснователите на софтуерната компания „Телерик“, продадена за 262,5 млн. долара. Вместо успехът на „Телерик“ да стане катапулт за кампанията му, високопоставените му роднини в ДС се оказаха камък на шията и т.нар. градска десница се разедини. Впрочем нещо подобно се случи и през 2007 г., когато СДС и ДСБ се обединиха и издигнаха банкера Мартин Заимов срещу Бойко Борисов, но шумът около дядо му – ген. Владимир Заимов, осъден на смърт през 1942 г. заради шпионаж в полза на СССР – също навреди на кампанията. Борисов спечели още на първи тур.

„В десницата ще имат проблем между рода̀та на ДС и истински автентичното дясно“, заяви онзи ден лидерът на ГЕРБ относно кандидатурата на Терзиев. Неавтентичното дясно в лицето на ГЕРБ обаче готви изненада, обмисляйки да номинира настоящия председател на 49-тия парламент и дългогодишен политик от ГЕРБ Росен Желязков за кмет на София. Засега непотвърдена официално.

Биографията на Росен Желязков е повече от подходяща – юрист, чиято кариера е стартирала като юрисконсулт на район „Средец“ на Столичната община, заместник-кмет и секретар на Столичната община. В добавка – главен секретар на Министерския съвет, транспортен министър, бил е и шеф на Държавна агенция „Електронно управление“. Желязков е от сдържаните политици от ГЕРБ, известен и със своята диалогичност. Като главен секретар на Министерския съвет той беше единствен обвиняем и оправдан за т.нар. афера „Костинброд“, гръмнала през 2013 г. ГЕРБ бяха обвинени, че са подготвяли изборна измама с печатането на допълнителни бюлетини в печатницата в Костинброд.

За Вили Лилков и избирателите му остава задачата да „подпрат“ Желязков на евентуален балотаж с Васил Терзиев.

Победа в София – път към властта

Ако ГЕРБ наистина издигнат Желязков за кмет на София, а не например настоящия председател на СОС Георги Георгиев (аналог на кандидатурата на Цецка Цачева на президентските избори), това показва само едно: ще се сражават за столицата. От София тръгна завоевателният поход на Борисов в политиката, също и бизнес обръчите – заради разпределянето на най-големия общински бюджет. През 2005-та, когато той става кмет, бюджетът на столицата е 467 млн. лв., през 2015 г. – близо 1,5 млрд. лв., а за 2022-ра – над 2,09 млрд. лв. За сравнение, настоящите разходи на София са колкото тези на Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, взети заедно, че и отгоре.

ГЕРБ си разчиства пътя към София благодарение на съюзяването си с ПП–ДБ, незаменимата си подкрепа за правителство и отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, който от щит се превърна във враг. Вече никой от предишните ѝ политически опоненти не я нарича „мафия“, не говори за „мутри“, корупция и инхаус договори, не споменава „Барселонагейт“.

Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов вече не са просто сглобка (по Лена Бориславова), която е не-коалиция, а кооперация (по Росен Желязков). Скоро те ще подпишат споразумение за съвместно управление, което ще включва и процедура за съгласуване на законопроекти и назначения в регулаторите (които започнаха преди каквато и да било рамка). Макар и сплавени с ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ в т.нар. конституционно мнозинство, ДПС са извън споразумението – но пък участват в разпределението на позиции в регулаторите и назначения за втория ешелон. Иначе ще разтурят „конституционното мнозинство“. Излиза, че получават „кеш“ срещу неизвестен резултат – досущ като авансите по инхаус договорите, които ще бъдат индексирани, както вече се разбра.

Всичко е не-любов

Така някогашните изчегъртващи и изчегъртвани, крадците на бъдеще и освободителите ще рестартират заедно държавността. (Май ДПС имаше такъв лозунг на изборите през април 2021 г.?) Всичко е узаконено, а с времето може и любов да се появи – понякога се случва в браковете по сметка.

Как тогава ще се води кампанията за София, след като управляващата коалиция позиционира като свой противник единствено президента Румен Радев, комуто се услади да управлява чрез няколко служебни кабинета? От една страна, проруските позиции на държавния глава публично срамят България пред ЕС и нейните съюзници в НАТО, от друга – всички управляващи имат нужда от неприятел.

„Не-коалицията или сглобката ознаменува края на разделението статукво–промяна“, заяви по БНР социологът от изследователския център „Тренд“ Димитър Ганев. Според него водещото разделение вече е по линия на евроатлантизма. Ганев отбелязва, че това си е проличало особено ясно с посещението на украинският президент Зеленски, а позициите на президента Румен Радев пък са затвърдили легитимацията на настоящото управление.

В кампанията за местни избори обаче това разделение не може да се използва – освен в два-три от 24-те столични района. Засега управляващите действат по традиционния предизборен начин – всеки, който протестира, получава увеличение на заплатите в бюджет 2023, реформи няма, всичко си е постарому. Засега предизборните акции са доста беззъби, тъй като номинираните претенденти за кметския стол – Васил Терзиев, Деян Николов („Възраждане“), Вили Лилков – са сдържани в оценките си за състоянието на най-големия град след дългогодишното управление на ГЕРБ, което още не е приключило.

Битката за София не се води със снимки на изпочупени жълти плочки в социалните мрежи. Битката е срещу модела „ГЕРБ“ – иначе моделът „ГЕРБ“ ще погълне всички. За сглобките в СОС или в парламента никой няма илюзии.