Tag Archives: коалиции

Кабинетът „Желязков“. Консервативният удобен брак

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kabinetut-zhelyazkov-konservativniyat-udoben-brak/

Кабинетът „Желязков“. Консервативният удобен брак

Разни караконджули наплашиха хората, че ако няма редовно правителство, българите ще ги сполетят какви ли не злини. Гражданите се отвратиха от политиците, политиците се умориха и изхабиха от поредицата избори и ето че кабинетът е факт. След такова „бабуване“ обществото изглежда готово да преглътне почти всичко, което политиците му сервират – дори най-противоречивите съюзи.

Погледнато отвън, в България вече управлява коалиция с проруска партия в редиците си. С такова заглавие излезе The Financial Times предвид участието на БСП в управляващото мнозинство, формирано от ГЕРБ–СДС. В този съюз влизат още националпопулистите от „Има такъв народ“ (ИТН) и формалните либерали от ДПС – Демокрация за права и свободи (ДПС–ДПС). То предостави своите 19 гласа, за да гарантира с мнозинство от 126 народни представители избирането на кабинета с премиер Росен Желязков (ГЕРБ–СДС).

Вярва ли някой, че такива обиграни и особено прагматични политици, каквито са несъмнено в ДПС, ще подкрепят управляващо мнозинство с решаващи гласове, без да поискат нищо в замяна? Историята говори друго, а последните събития са показателни. 

През юли 2023 г. ДПС, тогава още оглавявано от олигарха Делян Пеевски, санкциониран по „Магнитски“, стана партньор в коалицията между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, по-известна като не-коалиция и сглобка. Макар да не бе обявено публично, беше известно, че срещу участие в мнозинство за конституционни промени на ДПС е гарантирано запазване на влиянието в регулаторите. Когато се разбра, че им отказват, сглобката се разпадна при ротацията след едва шест месеца управление. А отменените от Конституционния съд текстове от основния закон не само обезсмислиха съглашението, но и нанесоха трудно поправими репутационни щети на ПП–ДБ. 

Единственият приоритет със срок

Обновяването на най-значимите органи е сред първите приоритети на новото мнозинство, както се разбира от споразумението за управление. До 30 дни от подписването му, тоест до средата на февруари, трябва да е готова хронограмата за избор на контролни и регулаторни органи.

Всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение. 

Първите са Висшият съдебен съвет и неговият Инспекторат, омбудсманът, Антикорупционната комисия, Комисията за конфискация и Сметната палата. На фона на общите фрази и клишета, с които е пълно споразумението, като например „извеждане на качеството на живот на хората като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването, образованието и развитието на пазара на труда“, тази конкретика е забележителна. И не само. В цялото споразумение от 11 страници всъщност има вписани само два срока – законодателна програма до месец, хронограма и избор на членове на регулатори и в съдебната власт – в рамките на година.

Но най-важните членове се избират с най-голямо мнозинство – от 160 депутати, така реши 50-тият парламент по предложение на сглобката. Затова и споразумението за кабинета „Желязков“ предвижда управляващите да обсъдят възможност за кандидати и на други формации. Някои започнаха да подсказват, че това би било шанс за ПП–ДБ, след като изгубиха възможността да участват в правителството. 

На 5 януари, час след края на поредните разговори между ГЕРБ и „Демократична България“, от партията на Бойко Борисов съобщиха, че ги прекратяват заради нежеланието на ДБ да подкрепи Росен Желязков за премиер. Запазвайки тогава мълчание, ДБ проговориха едва сега, за да обявят, че не са били информирани предварително за решението на ГЕРБ и че мерките, които биха изолирали Пеевски от институционалното обновление, са останали извън споразумението. 

Затова пък другото ДПС не е в изолация. А и все едно кое ДПС. Движението винаги е било част от статуквото, също и от тъмните нелегитимни мрежи на влияние, функциониращи зад кулисите на институциите. Какво се е променило? Да не би ДПС да дава своя десятък в борбата за правова държава, отказвайки се от дял във властта, само и само врагът Пеевски начело на другия брат близнак да е в опозиция? Оглавяваната от Ахмед Доган партия ДПС – Демокрация за права и свободи, успешно изигра ролята на жертва на олигарха, но виктимизацията, свързана с натиск върху активисти и кметове и с антикорупционни и прокурорски „бухалки“, не пречи да бъде поставен въпросът с какво ценностно едното ДПС е по-различно от другото. В крайна сметка тяхното ДНК е не просто сходно, а идентично. 

Отделянето на Пеевски с част от някогашния елит на ДПС и със създаден от него нов не променя същността на формацията, разделила се на две. Едно е ясно – политическата аритметика може да изглежда различна, но правилата на играта в българската политика остават непроменени.

Засега обаче кръгът около Доган е наложил стратегическата фасада на политическа сила, която не иска нищо в замяна на подкрепата си. Същото направи и Пеевски в предходния парламент в опит да се препозиционира като конструктивен играч в процеса на изграждане на „правова държава“ и в предните редици на евроатлантиците. 

С въздишки на облекчение

Липсата на открити претенции за участие във властта може да е ход за намаляване на общественото недоволство, докато зад кулисите се дърпат конците. ДПС има черен колан в тази игра на влияние, а „изпуснатата“ в навечерието на връчването на мандата информация, че искат постове, но им е отказано, е просто игра. Така, от една страна, се демонстрира, че без тях не може, от друга – колко твърди и непреклонни са ГЕРБ. Обществото обаче едва ли вярва, че ДПС е обикновена подпора на правителството и мнозинството, а въпросът какво е поискало, скоро ще намери своя отговор в реализацията на приоритетите.

След гласуването на правителството, избрано повече от 80 дни след изборите, въздишките на облекчение са повече, независимо от реториката в пленарната зала. Партиите не искат нови избори. Дори и за някои от най-кресливите в опозиция, каквито са „Възраждане“ и МЕЧ, е по-изгодно да са част от работещ парламент, макар че конкуренцията в тази част на политическия спектър е огромна, а избирателите на Костадин Костадинов се умориха да чакат кога ще вземат властта. 

За ГЕРБ–СДС би било недопустимо отново да се провалят в опита да съставят правителство. А и във всеки момент могат да разтурят коалицията, в случай че започне да им пари под краката. Бойко Борисов не влиза в конфронтация с Пеевски. 

ГЕРБ има шанс да извлече позитиви след влизането на България в еврозоната, което е все по-вероятно да стане от 1 януари 2026 г. Така Борисов ще се похвали с пълен цикъл, след като в края на третото му правителство България беше приета в Европейския банков съюз и в т.нар. чакалня на еврозоната – механизма на валутните курсове ΕΡΜ II. 

В споразумението за съставяне на кабинета пътят към еврото е изчерпан с изречението: 

4.4. Продължаване на усилията за членство на България в еврозоната. 

Засега министрите на БСП, която открито се противопоставя на този процес, избягват коментари по темата. Те най-вероятно са заети да четат списъци за назначения, които в скоро време ще извършат. 

За еврозоната другият партньор във властта – ИТН, мисли като „Възраждане“: някой ден, но не сега. Нали двете политически сили заедно искаха да правят такъв референдум. По Нова телевизия в петък депутатът от ИТН Станислав Балабанов обясни позицията.

ИТН са „за“ България да влезе в еврозоната, но когато е готова – с тази дупка от 18 млрд. лева по-скоро не е готова.

За ПП–ДБ оставането в опозиция ще е изпитание и за лидерството им, и за вътрешнокоалиционните връзки – напрежението между двете формации е видимо, а фактът, че преговорите с ГЕРБ водеше само ДБ, намали шансовете за добър изход. В първите часове след гласуването на новия кабинет от „Продължаваме промяната“ обявиха, че пускат канал в ΥοuTube „Опозиция“, в който ежедневно ще представят позициите си. 

Борисов пък обвини лидерите на ПП в съглашателство с Пеевски и неговото ДПС – Ново начало, споменавайки за „погледите като на мартенски мачароци между Асен Василев и Данчо Цонев“.

Всички колеги много искахме „Да, България“ да влезе в правителството. Затова приехме всички компромиси за съдебната реформа. Затова и чакахме до последно. Ние положихме много усилия с ДБ. Но не стана. Затова преценихме, че по-добрият вариант е АПС. Защото няма нужда от празнодумни декларации, които повече от месец да ми ги веят. Когато вкарваш в правителството най-големия враг на Делян Пеевски – Ахмед Доган… Как по-ясно да го кажа?! Да ви кажа, че няма да работим с Пеевски?! Няма да работим с Пеевски.

Запазването на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор за още шест месеца не вещае добри новини за ръководството на ПП в лицето на Кирил Петков, Лена Бориславова и Асен Василев. На първите двама бяха поискани имунитетите, но Бориславова не се е отказала от своя, за разлика от Петков. Василев е застрашен от евентуални показания на сътрудника му Лъчезар Ставрев, арестуван за длъжностно престъпление и пране на пари и оставен за постоянно в ареста от Софийския апелативен съд. Много свидетелски показания изтекоха контролирано в медии, свързвани с Пеевски. 

Лика-прилика

А обединилите се в правителство политически сили повече си приличат, отколкото се различават. Консерватизмът им започна да личи още повече след избора на Доналд Тръмп за американски президент, също и проруските симпатии, изразени по-слабо или по-силно при всяка от тях. (Лидерът на ИТН Слави Трифонов беше поздравил Доналд Тръмп за избирането му като американски президент като част от общото консервативно семейство.) Коалиралите се в правителството партии могат да бъдат разграничени единствено по формални белези, като членство в европейското политическо семейство например. Макар че БСП е твърде далеч от европейските социалдемократи. 

Част от този консервативно-патриотичен блок е и президентът Румен Радев, без чието съдействие правителството не би било възможно. За първи път ГЕРБ ще управлява с министър-председател, който не се нарича Бойко Борисов. Това би могло да донесе само неприятности на Росен Желязков въпреки неговата маневреност и опит и в ГЕРБ, и в държавната администрация.

В парламента цялата отговорност за укрепване на мнозинството пада на гърба на Борисов. Лидерите на БСП са в правителството, групата лесно може да бъде „пробита“. ИТН са доказали, че не са от най-стабилните съюзници. Ако партия „Величие“ влезе в парламента, мнозинството става трудно за удържане и с цената на кой знае какви компромиси. 

Консервативният удобен брак ще издържи ли?

„Кой“ е по-голям от Пеевски

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-e-po-golyam-ot-peevski/

„Кой“ е по-голям от Пеевски

Лесно се загражда задкулисието, когато бъде олицетворено със собствено име. Но истината е, че такова собствено име няма. „Кой“ е по-голям от олигарха Пеевски и датира отпреди него. Моделът може да изяде детето си, да създаде друго, а унищожаването или смаляването му до санитарен минимум е възможно единствено със силата на закона и с последователни политически действия, зад които може да се обедини парламентарно мнозинство задълго. За да не се възпроизведе още от същото.

Такова мнозинство не може да се създаде зад политическата акция на ПП–ДБ, които предложиха „санитарен кордон“ около ДПС – Ново начало и лидера ѝ Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания:

Призоваваме всички партии, всички парламентарни групи да кажат ясно, че под никаква форма няма да работят с ДПС – Ново начало в парламента – нито да се избират техни председатели на комисии, нито зам.-председател на Народното събрание, нито да се влиза в каквито и да е мнозинства с тях. 

Политическа хигиена или политическа тактика?

ПП–ДБ, втора политическа сила след вота на 27 октомври, искат от останалите 7 формации в бъдещия парламент – и главно от победителя ГЕРБ–СДС, който пръв ще получи мандат за съставяне на правителство – да декларират изолация за четвъртата. Политическа хигиена в управлението или политическа тактика преди преговорите за редовно правителство?

„Кой“ е по-голям от Пеевски

Само преди три месеца ПП–ДБ отново поискаха от политическите сили в 50-тото народно събрание да гласуват тяхна декларация като първо условие за търсене на мнозинство с техния втори мандат, който бездруго изглеждаше обречен. Тогава ПП–ДБ дори настояха президентът Радев да забави с три месеца връчването на втория мандат, за да се приемат антикорупционни промени. Става дума за промените в Закона за съдебната власт, в Закона за подаване на сигнали, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за личния фалит, за изборите на антикорупционна комисия и нов омбудсман, както и за начало на реформа в службите чрез въвеждане на тестове за интегритет. Изобщо, да се свърши това, което правителството на ПП–ДБ, подкрепено от ГЕРБ и ДПС, не успя да свърши за деветте си месеца. Акцията им се провали и изглежда, че и тази ще има същата участ.

Известно е, че „Кой“ избира да влиза през задния вход – различни политически сили му осигуряват министри, институционално влияние, магистрати. Единственият път, когато Делян Пеевски застана с лицето си като част от управляващо мнозинство, беше по време на т.нар. сглобка. Оттогава той се превърна в истинска публична личност, вече и лидер със своя партия и 30 депутати (срещу 19 на „автентичното ДПС“) и обезвреждането му ще е още по-трудно.

Дори и декларацията на ПП–ДБ да бъде приета, тя няма обвързващ механизъм, който да принуди депутатите или институциите да я спазват. Това я прави по-скоро символична и трудно приложима. Нима ще се иска от всеки новоизбран да подписва декларация за непринадлежност към модела „Кой“?! 

В действителност декларацията е червена линия. Ако не бъде приет ултиматумът за политическата карантина, ПП–ДБ няма да подкрепят избора на председател на 51-вото Народно събрание, нито да участват в преговорите за правителство. Така пред коалицията има две хипотези – да остане в опозиция при евентуален кабинет, съставен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, или да се опита да лансира свой с втория мандат, без да се вторачва в подкрепата за него. Червената линия е за „задкулисието“, не и за антиевропейски и проруски политически сили. 

А в бъдещия 51-ви парламент те не са никак малко – освен третата политическа сила „Възраждане“, която е на по-малко от процент разстояние от ПП–ДБ, там е и дебютантката МЕЧ, също и евроскептици и националпопулисти, като БСП и ИТН. Засега геополитическата ориентация на Алианс за права и свободи – т.нар. автентично ДПС на Доган, също не е дотам изяснена. Всички те обаче декларират, също като ПП–ДБ и за разлика от ГЕРБ, че настоящият Висш съдебен съвет няма право да избира нов главен прокурор, който би бил и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов като единствена кандидатура. Дали това би могло да е достатъчно основание за спойка за управление?

Безобразията с покупко-продажбата на гласове

Представители на ПП–ДБ мотивират декларацията с извършените безобразия по време на изборния ден – измами, купуване на гласове, корпоративен вот, за които те са сигнализирали още преди 27 октомври. По БНТ съпредседателят на ПП Асен Василев каза, че „партията, която най-драматично купува [ДПС – Ново начало, б.а.], трябва да бъде изолирана“.

Въпреки публично изразените съмнения и предположения за купуване на вот, дали заряд на предизборната кампания на ПП–ДБ, коалицията няма да подкрепи искане за касиране на изборите. Такова смята да отправи „Величие“ – още един двойник на „Възраждане“, влязъл в 50-тото НС и разпаднал се няколко седмици след това. На 27 октомври обаче „Величие“, чийто генезис се свързва с атракциона „Исторически парк“, остана извън 51-вото НС с резултата си от 3,999%. В гласове това означава, че по-малко от 30 не са стигнали на партията, за да прескочи бариерата от 4% – безпрецедентно в историята на демократичните избори у нас. 

Проблемът на „прецедентите“ в България е, че никой не им вярва, защото липсва доверие в институциите и българските граждани живеят с усещането, че са непрекъснато мамени. Като се прибавят кадри от видеонаблюдението в секциите, където членове на СИК попълват бюлетини (с номера на ГЕРБ и ДПС – Ново начало), секции, където почти всички гласове са за една политическа сила, „огромната съпротива“ на „Величие“ си е намясто. (Независимо дали симпатизираме, или не на Ивелин Михайлов, който обвинява мафията в лицето на системните партии, че му е попречила да стане деветата политическа сила в новия парламент.)

Но макар парламентарно представени формации като ПП–ДБ да са съгласни, че е имало изборни манипулации, няма да се присъединят към искане за касиране на изборите. Необходими са ⅕ от депутатите – тоест 48, за да бъде сезиран Конституционният съд (КС), което може да стане в рамките на седем дни след обявяване на изборните резултати. И тъй като 50-тият парламент е действащ до конституиране на следващия, депутати от разпадналата се група на „Величие“ ще опитат да получат подкрепа, което изглежда като кауза пердута. 

Според представители на ПП–ДБ доказателства се събират по време на вота, което МВР и прокуратурата вече нямало как да направят. Сезиране на КС ще е грешка – конституционните съдии ще потвърдят резултата, тъй като са контролирани, а „оспорване на резултата носи риск от дестабилизация“, смятат от „Да, България“. Следвайки тази логика, значи не би трябвало да се изпращат сигнали до МВР и прокуратурата, защото те също са контролирани, дори още по-здраво. Така реториката на ПП–ДБ срещу купуването на гласове заприличва на предизборна тактика, която има принос за повишената до 38,94% избирателна активност.

Но „Величие“ смята да се обърне към съда, който може да разпореди повторно преброяване на бюлетини в райони, където бъдат представени убедителни доказателства за нарушения. За такова преброяване настояват и от МЕЧ – партията, създадена от бившия спортен министър Радостин Василев, прочул се с разпространението на записа от заседание на Националния съвет на ПП, където временно се беше приютил след ИТН.

Президентът Румен Радев коментира вота на четвъртия ден, след като ЦИК беше обявила окончателните резултати с мандати и имена на депутати. Той избра да го направи с прессъобщение, в което критикува честността на изборите и задава въпроси, на които очаква отговори от служебното правителство, макар то вече да е обявило, че добре се е справило:

Как е възможно множащите се сигнали и примери за купен и манипулиран вот да се виждат от всички, но да остават извън вниманието на отговорните институции?
Използвани ли са държавни органи като бухалка над кметове и бизнеса за гласуване под строй? Впрегнат ли е бил криминалният контингент за набиране на гласове?
Коя е политическата сила и кой е политическият лидер, които използват подобни уродливи практики?

Ще получи някакви отговори и те едва ли ще съдържат името на партията поръчител за купуване на гласове, въпреки че в стотина избирателни секции процентът на подадените гласове за ДПС – Ново начало е като при социализма – над 85–90%. Към призива на президента се присъединиха и двете ДПС-та – първо Пеевски, а после и Джевдет Чакъров поискаха МВР да назове купувачите на гласове. Лидерът на ИТН Слави Трифонов също тутакси обяви, че е съгласен с президента, и поиска смяна на служебния кабинет заради нечестния вот. (Изобщо, ИТН и президентът имат чудесно разбирателство, а наскоро Радев назначи в Управителния съвет на Българската народна банка човек на ИТН – бившия депутат Любомир Каримански, който не беше избран за един от подуправителите.)

Никога досега не се е случвало МВР и разследванията да стигнат до поръчителите. А президентските въпроси съдържат и отговори. И Радев явно не смята да направи повече от това, въпреки че в т.нар. Триъгълник на властта протестират и от „Величие“, и от гражданско сдружение БОЕЦ. 

Но сега въпросът отново е какво редовно правителство може да излъчи 51-вият парламент и ако се случи, дали и как ще бъдат завършени ключовите етапи от антикорупционната и правосъдната реформа. Възможно ли е ГЕРБ да игнорира Пеевски, какъв премиер ще предложат и дали ще е приемлив и за ПП–ДБ? Кой ще е третият (а може и четвърти, и пети), колко далече трябва да бъдат държани „Възраждане“ и МЕЧ, също продукт на антисистемния популистки вот? И двете партии формално подкрепят инициативата за санитарен кордон, но ако бъдат приети и техни искания, с което съвсем я обезсмислят.

Френският опит

В европейски план политиката на санитарен кордон се прилага най-успешно във Франция спрямо крайнодесните, особено срещу Националния фронт (днес Национален сбор), воден от Жан-Мари Льо Пен, а по-късно и от дъщеря му Марин Льо Пен. Тази практика включва мерки за политическо изолиране, избягване на коалиции и публично дистанциране от крайни националистически позиции. 

През 2002 г., когато Жан-Мари Льо Пен неочаквано стигна до втория тур на президентските избори срещу Жак Ширак, политическите партии – както леви, така и десни – се обединиха около призива „Гласувайте за Републиката“, като открито подкрепиха Ширак в името на демокрацията и политическата стабилност. Тази практика продължи и по-късно, като основните партии се обръщат с призив към избирателите си да подкрепят кандидата с най-голям шанс да победи крайнодесните дори ако е от противоположния политически лагер. Например през юни 2021 г. на регионалните избори в Прованс-Алпи-Лазурен бряг левицата и десницата се координираха, за да не допуснат „Национален сбор“ да спечели.

А кандидатурата на Еманюел Макрон през 2017 г. успя да обедини избиратели от различни части на политическия спектър срещу Марин Льо Пен, като Макрон се позиционира като центрист и проевропейски лидер. 

В Германия, въпреки високите изборни резултати на „Алтернатива за Германия“ в Тюрингия и Саксония, партията е все така поставена в пълна изолация от останалите партии в управлението на отделните провинции.

Но България не разполага с френски избиратели, нито с френска или германска политическа култура, а българските политици не се срамят от прокремълските патриоти. „Кой“ отдавна се е възпроизвел в повечето парламентарни групи и маркирането няма да помогне. Смели политически лидери обаче могат – стига да се намерят.

Технологията на властта и нейните механици

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tehnologiyata-na-vlastta-i-neynite-mehanitsi/

Технологията на властта и нейните механици

Представителната демокрация в България става непредставителна, а от такава система гражданите нищо добро не могат да чакат. Не се и надяват. 

Дотук я докараха олигархичните зависимости на управляващите политически касти, неочовечената държава и ниската избирателна активност, която е по-скоро функция от първите две, а не сред първопричините. Отслабващото участие на гражданите работи за запазване на статуквото и позволява на малцинства (често с корпоративни и контролирани интереси) дългосрочно да влияят върху властовите структури.

Смаляване

Добре известно е, че демокрацията е толкова силна, колкото са хората, ангажирани в нея. В България тя се смали до обсъжданата от политическите елити формула за разпределение на властта след избори и до технологията, която ще бъде приложена. Пет на теб, три на нас, на вас колко заместник-министри, тая агенция на кого, ами Здравната каса и пр. Не повече от една трета от избирателите – дори по-малко, ако бъдат извадени купеният и контролираният вот – проявяват гражданска добродетел и участват в избори, вместо да останат безразлични като мнозинството. Резултатът е загуба на усещане за солидарност и гражданска отговорност, което е основен риск за здравето на демократичните институции.

Шумните акции на МВР в ромските махали, където влизат единствено линейките на „Спешна помощ“ и пасторите на някои църкви, показват хора, обеззъбени и състарени от мизерия, необразовани, трудно говорещи български език. Обществото ни ги избягва или предпочита да не ги вижда, макар да знае, че ромите продават гласовете си – за какво са им, след като никой не ги чува? МВР също знае за престъпността в гетата, за депата за дрога, за трафика на хора, за невъзможното узаконяване на ромските къщи.

Апатията на повечето българи и отдръпването им от политическите процеси не са предизвикани от социалната изолация, каквато обикновено поражда фокусирането върху личните интереси. Макар че не би било изненада, ако лидерът на ГЕРБ Борисов припише и негласуването на „доброто качество“ на живот, постигнато при управлението на трите му правителства. Обиколките из страната и речите пред пълни салони, за да нахъсва избирателите на ГЕРБ, арогантното му поведение по време на интервюто в Дарик радио навяха реминисценции за могъщия Бат’ Бойко. И какво може да каже Борисов на ПП–ДБ с баритоновия диапазон на Бат’ Бойко: „Аз колкото ленти съм срязал, вие толкоз километри магистрала не сте направили!“

ГЕРБ ще са първа политическа сила на изборите на 27 октомври, трудна за достигане с преднината от поне 10%, която ѝ дават всички социологически агенции. Но Бойко Борисов няма да е министър-председател – този номер, иначе логичен политически ажиотаж, се изтърка от предишните кампании. Сега е гарниран с условието лидерът да бъде номиниран, ако ГЕРБ спечелят над 80 депутатски мандата – почти непосилно. А Борисов обикновено представя отказа си като щедър компромис в името на общото благо – редовно правителство. Това също му печели симпатии.

Механиците

Кой, с кого, как – може и в обратен ред. Динамиката на политическите взаимодействия е такава, че вчерашни съюзници днес са готови да сменят партньори, други са го направили неколкократно, трети се връщат към стари.

Единствените с потенциал да мобилизират подкрепа в бъдещия 51-ви парламент са ГЕРБ и ПП–ДБ, съюзниците в сглобката, както стана известно 9-месечното управление на кабинета „Денков–Габриел“. ГЕРБ предлагат правителство като в Слънчевата система – партията е в центъра и упражнява своята гравитационна сила, а останалите съюзници се въртят около „Слънцето“. Формулата да се подкрепя победителят на изборите е работила винаги и единствено за ГЕРБ. А има партии, които тутакси биха се завъртели в тази орбита, като БСП например. Самият Борисов открито го твърди, а такива сигнали на нетърпеливо предвкусване на властта дават и от „Позитано“ 20. 

Концепцията на ПП–ДБ за „равноотдалечения премиер“, който да подбере екип, цели да осигури сътрудничество между различни политически сили, дори тези формации да не са видими публично. Както допусна по Дарик радио съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, може и да не е коалиция. Но именно коалицията и съпътстващото я задължително споразумение са вид гаранция за обществото какви политики ще следва и кои политически сили са зад тях. 

Обществото трябва да е наясно коя формация излъчва даден министър, защото е лицемерно да се твърди, че партиите биха оставили на „равноотдалечения премиер“ сам да подбере екипа си. Нито служебният премиер се ползва с такова благоволение – макар по Конституция да му е гарантирана тази свобода, – нито който и да било. По bTV тази седмица бившият министър-председател Николай Денков посочи като сериозна комуникационна грешка премълчаването кои министри в кабинета му са били на ГЕРБ. 

„Сглобките“ и „технологиите“ за разпределение на властта водят до концентрация на политически и икономически ресурси в ръцете на малък елит. Теорията за „желязната олигархия“ на Роберт Михелс, според която всяка демократична система, след като достигне определена степен на сложност, неизбежно се олигархизира, не трябва да се забравя. 

Най-сетне може да удари часът за БСП. На „Позитано“ 20, изтощени от диетата на безвластието, новите и старите „другари“ готвят оферти. Проруската и националпопулистка ориентация на БСП, ненарушена и след отстраняването на Корнелия Нинова от лидерския пост, изглежда, не притеснява нито един от двата лагера. Но ето че социалистите настояват всяко партньорство в бъдещия парламент да бъде оформено като коалиция. Обиграни са и знаят, че такъв подход би им гарантирал повече бонус точки. 

Предпазливо

Пазарлъците преди избори и заявките за бъдещо правителство от ГЕРБ и ПП–ДБ са маневри за следизборни преговори. Сега всеки играч подава сигнали, преценява възможности и прави предпазливи оферти. И двата блока позиционират своите изисквания и обещания като част от разпределението на бъдещата власт.

Към тези политически калкулации има един неотменим въпрос: какво ще получат олигархът Пеевски и президентът Румен Радев – двете силни политически фигури? Борисов не успя да се оттласне от санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. А Радев, известен със своите проруски позиции, този път е от страната на ПП–ДБ, тъй като е атакуван от Пеевски. Това означава да получат власт – институционален ресурс, управленски лостове, към които единият привикна благодарение на служебните си правителства и конституционни правомощия, а другият заради снабдяването и от управлението, и от задкулисието. 

Единият от двамата ще е излишен. Но българската демокрация няма да стане по-представителна.

Коалиция „Кърпикожух“ след 27 октомври

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiya-kurpikozhuh-sled-27-oktomvri/

Коалиция „Кърпикожух“ след 27 октомври

Какво, ако след изборите на 27 октомври политическите сили ни изненадат с едно коалиционно правителство? Досущ като кърпикожуха, който се появява директно от земята наесен, когато растенията съхнат и природата замира. Напоследък прокарват такива, макар и твърде плахи надежди – че редовно правителство е възможно. Кърпикожухът цъфти без листа, също както едно коалиционно правителство ще бъде уязвимо, лишено от особено устойчива подкрепа, но все пак е някаква надежда за излизане от политическото безплодие. 

Оптимист за редовно правителство се оказа бившият премиер Иван Костов: 

В момента има много възможности да се направи правителство тази есен… Има възможност дори за двупартийна коалиция, много възможности за трипартийна. Така че аз се учудвам на тези анализатори, които казват, че непременно трябва да се отиде на следващи избори, че не можело да се състави правителство, че трябва с четири партии.

Без съвпадения (за ДПС). И не само

Редовно правителство обещават и две от формациите, поставяни от социолозите на предните места – ГЕРБ и ПП–ДБ, но нямат съвпадения във възгледите си за неговия формат. ПП–ДБ продължават да лансират формулата за „равноотдалечения премиер“, която смятат за пенкилер. ГЕРБ залагат на партийните фигури, дори на лидерите, за да е ясно кой носи политическата отговорност. 

ПП–ДБ дават сигнали, че са готови да работят с ДПС на Доган, известно под името Алианс за права и свободи (АПС). Според близкия до Пеевски сайт 24rodopi.bg ПП–ДБ, които имат право на двама членове в СИК, ще дадат по едно място на АПС за 168-те секции в Турция. Освен това коалицията получи подкрепа от фракцията на Доган, за да пита Конституционния съд дали този Висш съдебен съвет, който е с изтекъл мандат, може да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища. Поводът е откриването на процедурата за избор на главен прокурор и единствената номинация – на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Подкрепа обещаха и от „Има такъв народ“, тъй като Тошко Йорданов не намира такъв избор за морален:

Доколкото разбрах, ще се събират подписи за питане до Конституционния съд и естествено, че ще подкрепим едно такова искане, защото този избор по този начин може и да е законен, но не сме сигурни, че е морален. Твърде много членове във ВСС са с изтекъл мандат, така че ще подкрепим това искане.

В ГЕРБ обаче смятат, че кадровиците на съдебната система са напълно в правото си да вземат това решение. (А и в крайна сметка вината е на парламента, че не успя да избере 11-те членове на ВСС от политическата квота.) За разлика от ПП–ДБ, които обявиха за неприемливи партньори ДПС на Пеевски и „Възраждане“, ГЕРБ пази дистанция от свирепия конфликт между двата клана в Движението. По-рано тази есен, през септември, Росен Желязков заяви по БНТ, че партията няма да прави коалиция с нито един от двата лагера: 

Ние с ДПС, като не говорим за едно или друго ДПС, няма да влизаме в коалиция.

Всъщност включването на която и да е част от ДПС в бъдещо управление автоматично би внесло нестабилност – заради усилията да бъде подкопано от другата фракция с постоянната битка за надмощие. А в случай че този участник се окаже „ДПС – Ново начало“, означава господстващо положение за Пеевски, по-значимо от ролята му в сглобката. Наред с това ще се отвори и фронт откъм „Дондуков“ 2 заради враждата с олигарха и това противопоставяне съвсем не е от полза за стабилността на евентуален кабинет.

„Виновен-невиновен, има съдебна система, която да реши.“ Така пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира шумния арест на близкия до Доган депутат Джейхан Ибрямов, който е и водач на листата на АПС в 23-ти МИР – Шумен. Ибрямов беше арестуван на 2 октомври на паркинг в София със 100 000 лв. белязани пари и обвинен в търговия с влияние с цел уреждане на обществени поръчки в Министерството на отбраната. Той остава за постоянно под стража, а Mediapool.bg разкри, че основният свидетел по делото срещу Ибрямов (подсъдим по дело за данъчни измами), твърдял в показанията си, че Доган искал да убива Пеевски. Позната схема от началото на разгрома на КТБ, когато също имаше „опит за убийство на Пеевски“. За въпросния опит така и не се намериха доказателства.

„Когато Делян Пеевски напусне ДПС, те ще станат нормална партия, с която ще може да се разговаря, сега няма кой „добър ден“ да им каже“, беше заявил по Нова телевизия през юни 2015 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по онова време премиер за втори път. Готов ли е да го повтори, или не иска да му се припомня?

Узряха (ли)

На пръв поглед изглежда, че всеки от политическите играчи поставя свои неизпълними условия за бъдещо управление, а олигархът Пеевски и институционалното му надмощие не са единствената червена линия.   

Но въпреки това се наблюдава известно смекчаване на реториката помежду им, което създава по-благоприятна среда за евентуални преговори. Изглежда, повечето са осъзнали, че нестабилността вреди както на техните позиции, така и на държавата като цяло, и са по-склонни на компромиси. Заради предизборната кампания ПП–ДБ и ГЕРБ поддържат известно ниво на конфронтация с помощта на атаките на отделни депутати от ГЕРБ срещу лидерите на „Продължаваме промяната“ (не и на „Демократична България“). Но границата едва ли ще бъде премината. 

Ако все пак се получи коалиционна спойка, следващият сблъсък ще е бюджетът за 2025 г., който вече се очертава с плашещ дефицит. Служебната министърка Людмила Петкова, взела поука от предшественичката си Росица Велкова, обещава само, че дупката в бюджета ще бъде свита до разрешените за кандидатите за еврозоната 3%. Но предвид заложените за догодина огромни разходи за повишения на заплати на военни, полицаи и чиновници и за инвестиционната програма на общините това изглежда непосилна задача. Защото парламентарният популизъм, прекрояващ всеки бюджет, включва и обещанието на партиите да не вдигат данъците.

А за 2025 г. отново е заложено повишение на минималната работна заплата с 15,4% на 1077 лв., след като тази година се повиши с 19,6% до 933 лв. Това означава автоматично повишение на заплати в публичния, а и в частния сектор, както и фалити на фирми. За реформи в държавната администрация, където щатът се раздува от година на година, и дума не се отваря, нито за възможност чиновниците да плащат поне част от осигуровките си, които сега са грижа на данъкоплатците.

Анализът на Министерството на финансите показва, че при действащото законодателство приходите в бюджета за 2025 г. ще се увеличат с 6,2 млрд. лв., а разходите – с 18,1 млрд. лв. спрямо одобрените в тазгодишния. Така че или трябва да се режат разходи, или да се вдигат приходи, в противен случай България ще се отдалечи още от еврозоната – макар да има шансове за 2025 г. Досега държавата ни не изпълняваше критерия за ценова стабилност заради високата инфлация. И тъкмо поскъпването започна леко да се охлажда, и се задава проблем откъм прекомерните разходи. В партийните програми на ГЕРБ и ПП–ДБ въвеждането на еврото е цел, макар и да не е фиксирана точната година.

Партиите отдавна изчерпаха възможностите си за маневриране и политически трикове, втръснали на избирателите. Никой обаче не знае докъде ще стигне Пеевски.

Борисов и Пеевски свирят сбор за евроатлантици

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/borisov-i-peevski-sviryat-sbor-za-evroatlantitsi/

Борисов и Пеевски свирят сбор за евроатлантици

Премиер, външен и военен министър в бъдещо експертно правителство поиска Бойко Борисов като лидер на партията победител на изборите на 9 юни – а премиерът няма да е той. Не поиска обаче Министерството на финансите (МФ), нито МВР – ключови за всяка партия, която се нагърбва да преговаря за правителство с останалите политически сили, все едно дали експертно, или коалиционно. 

Предвид геополитическото напрежение Министерството на външните работи и Министерството на отбраната също са особено значими и политическата отговорност за тях се носи от партията, с чийто мандат е правителството. Безусловно важно е премиерът и външният министър да не говорят на различни езици, както беше в коалиционния кабинет с премиер Кирил Петков (ПП) и външен министър Теодора Генчовска (ИТН). 

За кого са МФ и МВР

Фактът, че Борисов не назова МФ и МВР, означава, че тези кресла или са предварително договорени с втората политическа сила след вота на 9 юни – ДПС, или пък че настоящите министри в служебното правителство Людмила Петкова и Калин Стоянов може да запазят постовете си. Което е същото. В едно коалиционно правителство това няма как да се скрие, но не и в експертно, което е маневра на Борисов да избегне откритото съюзяване с ДПС (а всъщност с неговия номинален съпредседател и явен лидер Делян Пеевски).

24 часа преди брифинга, даден от ГЕРБ на четвъртия ден след изборите (и рожден ден на лидера на партията), Пеевски напомни на Борисов, че очаква покана за включване в разговорите за правителство. Напомни и за евроатлантизма. Според санкционирания за значима корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски пътят на България като утвърдена евроатлантическа държава няма алтернатива. 

Очаквам покана от вас и към всички евроатлантически лидери за започването на разговор за бъдещето на Родината ни. 

За първи път в политическата си история ДПС е втора сила благодарение на етническия характер на електората си, който остава относително твърда величина. Независимо от второто място обаче, партията получава по-малко от гласовете на българските изселници в Турция след смяната на Мустафа Карадайъ с Делян Пеевски и Джевдет Чакъров – малко под 42 000, след като на предишния вот получи с близо 20 000 повече. Но в Кърджали, където водач беше Пеевски, ДПС получи 55 127 гласа, при положение че на предишни избори не успяваше да достигне 50 000. Автобуси от Турция обаче набавиха тези няколко хиляди гласа. 

Затова на въпроса може ли да се сглоби мнозинство без ДПС, Борисов отхвърли тази опция с аргумента, че гласовете няма да стигнат.

Резултатите на ДПС дават право на Пеевски да говори, че има претенции за изпълнителната власт.

И други симпатизират на Алианса

При ПП „Има такъв народ“, за която още преди изборите тръгнаха упорити слухове, че ще е партньор в кабинет на ГЕРБ и ДПС („трети смокинов лист“, както ги определиха от ПП), се чака думата на лидера ѝ – шоумена Слави Трифонов. По всичко личи, че няма да се дърпа и ще даде експерти за постове в бъдещ кабинет в светлината на Борисовите думи, че досега в парламента по евроатлантическите теми винаги са гласували с ГЕРБ. 

Борисов не обели дума за новата политическа звезда и хилав близнак на „Възраждане“ – партия „Величие“, седма в 50-тия парламент. По отношение на НАТО обаче нейните създатели – бизнесменът Ивелин Михайлов, построил атракциона „Исторически парк“, и бившият гард от НСО Николай Марков – казват, че не искат България да излиза от Алианса, поне не веднага. „Възраждане“ на Костадинов ще предлага референдум за напускане на НАТО. „Величие“ обаче обещава да направи българите отново велики – версия на тръмписткото Make America Great Again, само че с исторически възстановки в далечината.

Евроатлантизмът, този етикет 

Сбор по линия на евроатлантизма – предвид продължаващата война в Украйна и хибридната агресия на Русия – не е достатъчно силна спойка за управляващо мнозинство. (Макар че именно поради различия за евроатлантизма, с „Възраждане“ например ще се преговаря само „за парламентарна власт, участие в комисии“, по обясненията на Борисов.) Политиката е прагматично занятие и за участниците в едно управление са необходими и други гаранции освен баджовете, че принадлежат към един отбор. Например позиции при разпределянето на онези 110 места в регулатори и органи, чиито мандати са вече изтекли. Спорът как да се делят – на две, тоест между ГЕРБ и ПП–ДБ, или на три, с включване на ДПС, стана една от основните причини за разпадане на сглобката. 

В предишния парламент контурите на мнозинството бяха определени от евроатлантизма и от непосредствената задача за промени в Конституцията. И ако евроатлантизмът изглежда относително константен, втората цел е с отпаднала необходимост, тъй като шестата поправка е факт и вероятно скоро се очаква решението на Конституционния съд, сезиран да се произнесе по нея. То ще предопредели и какво ще стане след заложената в Конституцията първа стъпка на съдебната реформа – дали ще последват приемане на нов Закон за съдебната власт, избор от парламента на 11-те членове на съдийската и прокурорската колегия и избор на нов главен прокурор, или всичко започва отново. 

Двигателите на тази реформа – ПП–ДБ, обявиха, че ще бъдат опозиция, независимо какво правителство ще предложи Борисов. Направиха го всъщност лидерите на ПП без присъствието на когото и да било от „Демократична България“ и обещаха реванш, също и комуникация в аванс, тъй като отчели критиките за липсата ѝ.

Ето, започваме да комуникираме. Преди да направим нещо, ще имате информацията от нас. За всички пораженчески гласове, които се чуват навън, искаме да кажем: „Гледайте реванша!“

На изборите на 9 юни, които ще се запомнят с най-ниската избирателна активност от началото на демократичните промени – 34,41%, ПП–ДБ загубиха над 50% от гласовете си спрямо предишния вот и ще имат 39 депутати в 50-тия парламент (вместо 64 в предишния). Слабият им резултат даде повод на Борисов подигравателно да съобщи, че освен в София, където изгубиха обаче 25-ти МИР, ПП–ДБ печели и в общините Хитрино и Грамада, след което добави „със съжаление“, че поради тези резултати не може да направи правителство (само – б.а.) с тях. 

Две оставки, едната истинска

Междувременно Христо Иванов, лидерът на „Да, България“ (една от двете партии в „Демократична България“), подаде оставка и се отказа и от мястото си на народен представител. Мълчаливото му дистанциране в последните няколко месеца при съвместни публични изяви с лидерите на ПП и липсата на медийна активност в предизборната кампания бяха явни сигнали за предстоящото оттегляне. По думите му, той ще се посвети на семейството си и на работа на терен за „Да, България“.

Този резултат за партиите от нашата коалиция ПП–ДБ изисква поемането на лидерска отговорност… Изключително важно е да направим всичко възможно да започнем по нов начин, на нова страница разговора с избирателите.

На пресконференцията, на която се яви сам, за да съобщи за оставката си, Иванов обясни, че неуспехът да мобилизират обществена подкрепа идва от проблем с комуникацията – „че бяхме представени като службогонци, сглобкаджии“. „Ние не можем просто така да твърдим, че сме добри, по-добри, добрите – това изисква друг режим на поведение“, каза още Христо Иванов. Но в социалните мрежи някои опонираха, че не комуникацията е проблемът. А преди лидерът на „Да, България“ да хвърли оставка, журналистът от Антикорупционния фонд и бивш заместник главен редактор на „Капитал“ Николай Стайков даде друга „диагноза“ във Facebook:

Погледът без розови партийни очила още в първото управление под знамето на промяната установи скандално грешни назначения на ключови властови позиции, познаване на държавното управление на ниво кандидатстудентско есе и кънтяща липса на политически и преговорни умения, която лъсва веднага при сядане на една маса с хора, играли сварка на вързано още в трети клас. Във второто управление се очакваше все пак нещо да е понаучено, но явно отново е липсвал възрастният човек в лидерската стая и всичко изброено беше умножено по три плюс нещо ново – сериозни съмнения за политическата хигиена. За кадровите провали и пропуснатите възможности дори с наличните властови механизми отново не искам да отварям дума, защото ще ви разваля настроението за една година напред. Просто не става и не са виновни само „лошите“.

Но пък с „Благодаря, Христо!“ симпатизанти на „Да, България“ поставиха на профилите си във Facebook снимка на Христо Иванов, изпълнена в дизайна на най-известния постер на бившия американски президент Обама, но без надписа Hope, който е на оригинала. 

Лидерът на ДСБ, другата част от „Демократична България“, Атанас Атанасов каза, че макар партията да запазва броя на депутатите си, той ще поиска вот на доверие, и с тези думи „предсказа“ оставането си. След „осмислянето на изборите“ съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев също не смятат да подават оставки заради сериозната загуба.

На оставката на Корнелия Нинова пък никой не вярва, тъй като тя е заявка, че ще се бори отново за председателското място в БСП.

Краткосрочните цели не се променят

Непосредствените задачи, които има да решава бъдещото мнозинство, са същите като преди три години, същите като миналата и същите като тази година:

  • подготовка за въвеждане на еврото от 2025-та, което е напълно възможно да се случи предвид охлаждането на инфлацията и намерението да бъде поискан нов конвергентен доклад наесен – още едни избори обаче ще го отложат; 
  • приключване на присъединяването на България към Шенгенското пространство, което еврокомисарката Илва Йохансон допуска, че ще стане до края на годината въпреки предстоящите избори в Австрия в края на септември; 
  • приемане на договорените в Плана за възстановяване и устойчивост закони, за да получи България втория от общо четирите транша (останалите държави в ЕС вече усвоят третото и четвъртото плащане).

Стратегически цели никой не формулира. Политическата криза не позволява, политическият капацитет не достига. Но пък евроатлантици – бол.

Чие е МВР?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/chie-e-mvr/

Чие е МВР?

Окървавеният протест на футболни фенове срещу БФС предизвика една изтраяла от ден до пладне дандания да подаде ли оставка вътрешният министър Калин Стоянов заради полицейската жестокост. Премиерът Николай Денков поиска от него да осъди насилието на униформените. Стоянов отговори, че по принцип не толерира насилието и че виновните, било то граждани или полицаи, „ще понесат отговорност“. И акад. Денков остана доволен от този знак.

… казах, че ако министърът продължава да си затваря очите и да замазва проблемите, щях да си тръгна. Министърът тръгна в правилната посока. Надявам се да извърви този път докрай.

Ерго няма да си тръгне, както беше обявил. Неуместно в политически план изявление на Денков, тъй като министър-председателят иска оставки от министрите си и си тръгва, когато политическата сила, която му е гласувала доверие, го оттегли. 

Но настоящата ситуация изкара наяве тайни на т.нар. сглобка, например че министърът на вътрешните работи не е номинация на ПП–ДБ, а на ГЕРБ. Досега публично известното беше, че представител на ГЕРБ в правителството е само Мария Габриел, която е вицепремиер и министър на външните работи, а след ротацията през март ще заеме поста министър-председател. 

Кой посочи Калин Стоянов?

Изборът на Калин Стоянов за министър на вътрешните работи в кабинета „Денков–Габриел“ изненада. Като директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) през декември 2021 г. той беше обвинен, че е оказвал натиск върху една от прокурорките, наблюдаващи разследването за пране на пари, свързано с авансовите плащания за строителство на магистрала „Хемус“. Онези 53 млн. лв., теглени от оперативно интересни лица кеш на гише и прибирани в сакове. Според Софийската районна прокуратура Стоянов е искал да бъде смекчено обвинението на Борислав Колев, ако той даде обяснения по случая. Стоянов, тогава директор на ГДБОП, отрича, обяснявайки, че само се е интересувал защо не е бил разпитан Колев. В крайна сметка продължилото година разследване е прекратено няколко месеца преди Калин Стоянов да стане министър.

Към днешна дата и министърът на вътрешните работи, и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в телевизионни интервюта открехват вратата към начина, по който са правени назначенията в кабинета, спестявайки каквото не им отърва. Но пък от премълчаното от единия и казано от другия може да се сглоби част от истината. Според Стоянов цели два дни Кирил Петков го увещавал – изразът е „ми се молеше аз да стана министър на вътрешните работи“, а с Петков го свързал настоящият заместник-шеф на ДАНС Петър Петров. Но по онова време Петров не заемаше този пост – беше избран за депутат от ПП–ДБ. Преди това е бил съветник в премиерския кабинет на Кирил Петков и има кариера в контраразузнаването. Неофициално е известно, че е номинацията на ПП–ДБ за шеф на ДАНС, ако настоящият – Пламен Тончев, бъде освободен.

Кирил Петков пък заяви, че Стоянов е кадър на ГЕРБ, с обяснението, че го е взел като експерт. „Номинациите на ПП–ДБ са ясните политически лица, които са бивши депутати. Зад тях заставаме чисто партийно на 100%“, каза той. Но бившите депутати са неколцина – строителният министър Андрей Цеков, правосъдният Атанас Славов, транспортният Георги Гвоздейков. След като прибавим към тях Денков, министъра на финансите Асен Василев, на туризма Зарица Динкова, на електронното управление Александър Йоловски, познати от предишния кабинет на Петков, за една част от членовете на правителството, които оглавяват ключови министерства, не е ясно кой е „подал“ експертните имена. Например за енергетиката, оглавявана от Румен Радев, за икономиката и индустрията, начело с Богдан Богданов, или за земеделието, което е ръководено от Кирил Вътев. 

За МВР беше много важно този човек да не бъде политически обвързан, защото идваха местни избори, трябваше да бъде максимално неутрален. И започнахме и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ да се подават експертни имена… Калин Стоянов беше подаден като експерт от ГЕРБ [или от Мария Габриел, или от Борисов, Петков не помнел кой от двамата, но едва ли има съмнение, че го подава лидерът на ГЕРБ – б.а.], като ние обаче, преди да се вземе каквото и да е решение, отидохме да го интервюираме. Когато аз отидох да говоря с него, той казва, че аз съм първият човек, който говори с него… Защо ние решихме, че си заслужава да направим такова предложение? Защото видяхме, че той беше разследвал чувалите с магистралите и тази тема.

Това с магистралите не е много убедително – изглежда, че „интервюиращите“ не са разбрали какво точно е вършил Стоянов. Как иначе щяха да го подадат като експерт от ГЕРБ, ако се е заел да разследва „Хемус“, ключов обект на Бойко Борисов?!

Оплетените обяснения кой кого е посочил за пост в правителството, показаха, че ГЕРБ и ПП–ДБ са договаряли министри в правителството на Денков–Габриел, което не е само на ПП–ДБ, и така саможертвата на ГЕРБ, отказали се да правят кабинет с първия мандат, не изглежда толкова значима. Обществото пък не е наясно кой още освен Стоянов е министър на ГЕРБ – и дали е само на ГЕРБ, или и на ДПС. И двете политически сили защитиха Стоянов, а председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски даде да се разбере, че е имал и срещи с вътрешния министър и – в тон с ГЕРБ – че самият министър споделял за опити за влияние върху него. 

Каза, че има опит за влияние за назначаване на полицейски шефове.

Бойко Борисов пък заяви, че назначенията в МВР са експертни и са правени от ПП–ДБ, а не от ГЕРБ.

Когато дойде темата МВР, аз им казах, че трябва да е експерт, професионалист, отдалечен от всички. Предложих да се избира от наличните – назначени от тях по тяхно време години наред или от президента Радев служби. […] Казах да изберем между шефа на полицията, на БОП-а, на жандармерията. Той отиде, консултира се и след това предложиха Калин Стоянов. Аз се съгласих. Аз не съм говорил с него, не съм го убеждавал, не съм се срещал.“

Това сглобяване на кабинета, изяснило се на петия месец от дейността му, показва, че управлява коалиция, съвсем истинска, просто споразуменията не са публично известни. Липсата на разписано коалиционно споразумение ги улеснява. Ако протестът срещу БФС не се беше окървавил, нямаше и да се разбере за механизмите на сглобяването.

Негативната селекция

Проблемът с МВР обаче не е само в начина, по който е избран министърът, проблемът с МВР е много преди Стоянов, много преди Бойко Рашков, Цветан Цветанов и всички изредили се на ул. „Шести септември“. Проблемът е в начина, по който работи МВР, по който политиците употребяват МВР, а също и в негативната селекция на кадри за правоохранителните органи. 

Освен публично известното – че обслужва политическата сила на власт, – МВР функционира на кланов принцип: родово-семейните връзки оказват влияние при назначенията, а всяка управляваща партия е оставила свой кадрови отпечатък. При следващите на власт тези хора просто ги „скатават“, преназначавайки ги на други позиции в системата. Вътрешното министерство е пълно с такива назначения, довели със себе си и още „свои“ – подобно на политиците, и те се обграждат с лоялни подчинени. Повечето гледат да избутат до пенсия, за да получат заплатите накуп. Не странят от подкупите. Такава среда бързо деморализира – ако човек не иска неприятности, се примирява или просто напуска. 

Колко полезно за сигурността на гражданите и правовия ред е такова МВР… Отговорите на реторичния въпрос винаги са болезнени. Окървавеният протест срещу БФС разкри, освен лошия подбор, и брадясалия проблем на МВР – слабото или никакво обучение на кадрите в системата. Години наред, през куп правителства, бюджетът на Вътрешното министерство се изяжда от заплатите, които при това непрекъснато растат, а полицаите не спират да се оплакват от липса на добро облекло, качествена защита и др. В тазгодишния бюджет МВР получи 10% ръст на възнагражденията и допълнителни 100 лв. за някои длъжности. В бюджета за 2024 г. също са предвидени повишения на заплати в Министерството.

Какво толкова! Полицаите бият, политиците лъжат – това им е работата, нали? Банално утешение. Но червената линия, при която един полицай превишава правомощията си, за да наруши човешки права, е все по-проблемна и в развитите, и в неразвитите демокрации – защото протестите стават все по-силни и яростни.

Във Франция например за първите четири месеца на тази година се състояха над 3800 протеста – по изчисления на Bloomberg, срещу вдигането на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Демонстрациите и гражданското недоволство изкараха по улиците и площадите на Франция хиляди полицаи и доведоха до сериозни сблъсъци и дори до смъртта на 17-годишен младеж, застрелян от полицай. Но вътрешният министър Жералд Дарманен неизменно отхвърляше обвиненията в насилие. След остри критики от страна на Лигата за правата на човека (Ligue des droits de l’homme – LDH) и предприетите от нея съдебни действия срещу „несмъртоносните оръжия“, използвани от органите на реда, той дори я заплаши със спиране на държавното финансиране. На една от демонстрациите на земеделски производители и екоактивисти срещу изкуствени водоеми, които извличат подпочвените води, френското МВР е изпратило 3000 полицаи, 4 танка, 9 хеликоптера и водни оръдия.

Какво става с българските полицаи, разследвани за произвол след протеста срещу БФС? Образувани са дисциплинарни производства срещу трима служители за превишаване на полицейските правомощия и те са отстранени от длъжност. По информацията от СДВР срещу други двама тече проверка, която ще определи степента им на виновност. И понеже някой все пак трябваше да бъде уволнен, това беше заместник-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев – не министърът, нито пък главният секретар на МВР Живко Коцев.

Протестът на футболните фенове се окървави, но недостатъчно, за да подаде оставка министърът на вътрешните работи. При смърт в резултат на полицейско насилие, креслото на Калин Стоянов щеше да изстине. И щеше да седне друг калинстоянов, подаден от някой бойкоборисов.

Коалицията (по)тегли. Жегата мина

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiyata-potegli-zhegata-mina/

Коалицията (по)тегли. Жегата мина

Ако наличието на бюджет, правителство и управленска програма са признаци за политическа нормалност, то значи България се нормализира. Летният политически сезон приключи с оптимизъм за бъдещето на ротацията между първите две политически сили – проводниците на нормалността. Първото съвместно изявление тази седмица на лидерите на управляващия съюз – Кирил Петков (ПП), Христо Иванов (ДБ) и Бойко Борисов (ГЕРБ), режисирано и напътствано от последния, даде заявка за общо бъдеще, по-силно от управленска програма.

Со кротце, со благо

Борисов посочи Иванов като „водач“ за съдебната реформа, когото ще следват, и „писмовния човек“, който ще подготви и предложи механизма за вземане на общите решения на двете коалиции. Макар този механизъм да беше обещан в пакет с управленската програма, така и не се появи. Пред bTV съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов съобщи, че протокол за вземане на решения ще бъде подписан в началото на идната седмица. Всичко е уточнено, каза той. Но и без него управляващите се справят нелошо с вземането на решения – бързо се разбраха за ръководството на БНБ, опъват си нервите за НЗОК и Сметната палата, но не задълго. И за да прилича коалицията на истинска коалиция, демонстрират несъгласия по някои теми.

Най-прясно манифестираното негодувание беше свързано с бюджета и промените по проекта на финансовия министър Асен Василев, но на финала съществената част от тези промени – повишенията на заплати, бяха запазени, а отпаднаха и текстовете, срещу които протестираше ресторантьорският бранш. Данъкоплатците ще трябва да осигурят над 400 млн. лв. за повишени заплати, с които депутатите обремениха разходите, над една трета от които са за МВР.

Ревизиран беше първоначалният вариант фирми с 50 и повече души персонал да плащат заплатите само по банков път – запази се за тези със 100 и над 100 наети. В България техният брой е твърде малък. По данни на НСИ от края на 2022 г. в страната функционират общо 412 878 предприятия, от които 383 592, или почти 93%, имат персонал до 9 души, в 4436 работят между 50 и 249 наети, а с повече от 250 са едва 754, сред които телекомите, големите търговски вериги и др., собственост на големи международни компании.

Отпадна предложението на Министерството на финансите ресторантьорите да плащат възнагражденията само по банков път, независимо от броя на работещите. Браншът запази и ниската си ставка по ДДС от 9%, въведена заради пандемията от COVID-19. Асен Василев я защити, че помага за изсветляването на бизнеса, но не представи данни за „аргумента“ си. Парламентът отхвърли т.нар. безплатен обяд – идеята на Василев клиент на заведение да откаже да плати сметката, ако не получи касов бон.

Запазват се енергийните компенсации за бизнеса, здравните заведения, училища и храмове, подпомогнати за м.г. с над 6 млрд. лв. за купуваната от тях електроенергия от свободния пазар. ГЕРБ склониха и 350 млн. евро от оперативни програми, които ще останат неизразходвани, да се прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а оттам – в Министерството на енергетиката, което ще ги внесе в бюджета.

Програма има, механизъм за решения – не

Наесен „не-коалицията“ ще е само ироничен прякор, „сглобката“ – забравен текст от SMS. Правителството публикува програма за управление, съгласувана с ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, и въпреки своите 146 страници документът не е особено амбициозен откъм реформи. Заявеното потвърждава известни от години цели, като еврозоната и Шенген, реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), овладяване на инфлацията и ефективно управление на общински проекти. За изпълнението до края на 2024 г. са вписани множество законопроекти, стратегии, концепции и наредби, част от които са свързани с наваксване заради срокове.

Датата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2025 г., а мащабна разяснителна кампания ще стартира през септември. Законът за въвеждане на еврото е предвиден като последен от необходимите за еврозоната – за април догодина. Според кабинета присъединяването към Шенгенското пространство предстои до края на 2023 г.

В програмата не са предвидени реформи за железниците, нито пък в здравеопазването, където българските граждани продължават да доплащат все повече и повече, но качеството на здравните услуги не се подобрява. Не се предлага и решение за острия недостиг на медицински сестри. И това правителство като други преди него е записало законови промени – със срок до ноември т.г., които да забранят създаване на нови болници „до утвърждаване на нова национална здравна карта“. (Лечебните заведения в България са 341, бюджетът на НЗОК, откъдето се финансират, е близо 7,03 млрд. лв. и по традиция лъвският пай – близо 47%, е предназначен за болниците.) Трудно е за вярване дали ще се случи, тъй като и предишните ограничения са издържали колкото и забраните за строителство по морето. За Националната детска болница обаче е предвидено до февруари 2024 г. да бъде готова техническата спецификация за обществена поръчка за проектирането на комплекса.

Освен предложение за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй със срок декември 2024 г., други големи проекти не са разписани. Като най-амбициозни и детайлно разработени се отличават инициативите в енергетиката и образованието. Кабинетът „Денков–Габриел“ се надява да получи второто плащане по ПВУ през декември, година след първото. Декември е и заложеният срок, в който да представи в Европейската комисия преработения план, свързан с реформата в декарбонизацията на енергийния сектор.

До септември трябва да се проведат преговорите с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ – парламентът поиска да не е на цена, по-ниска от платената, т.е. под 660 млн. евро. Споменати са и ускорен ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, за които се говори повече от година и половина, ефективно управление на енергийния преход на комплекса „Марица-изток“ – за което до момента политическа воля не се намери.

В управленската програма са записани и вече приключили действия, като приемането на бюджета за 2023 г., също и включването на държавата в търсене на нефт и природен газ в Черно море. Идеята е БЕХ да придобие дял от 20% в консорциума на Total и OMV, които търсят въглеводороди в „Блок 1-21 Хан Аспарух“.

До октомври ще бъдат пуснати търгове за изграждане на поне 285 MW капацитет за производство на евтина електроенергия от ВЕИ.

В сферата на образованието се обещава най-сетне да бъде готов, макар и през ноември 2024 г., стандартът за качество в училищното образование. Замислени са и други радикални промени, например въвеждане на тригодишно обучение за придобиване на бакалавърска степен. А до февруари правителството се е задължило да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини. Срокът за новите учебни програми обаче е учебната 2025/2026 г.

Съдебната реформа – сбъдната мечта?

Пред телевизионните камери тази седмица Бойко Борисов обеща мечтата на Христо Иванов за съдебна реформа, която не се е сбъднала преди десет години, да бъде сбъдната сега от „не-коалицията“. Преди десетилетие Иванов беше министър на правосъдието във второто правителство на Борисов, а сглобка на ГЕРБ, ДПС и БСП опраска конституционните промени. Сега е един от лидерите на коалиция, която ги предлага отново в комбинация с други, а Борисов е партньор в управлението.

Основните акценти в проекта за изменение на Конституцията са промяна на датата на националния празник – 24 май; не повече от два мандата на кметовете на общини; разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски съвет, за да се осигури съдебната независимост; намаляване на мандата на главния прокурор и радикално ограничаване на правомощията му – идеята е да бъде само административен ръководител на Върховната касационна прокуратура; въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи; трансформация на статута на служебните кабинети; възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.

ГЕРБ вече обяви, че не подкрепя ограничаването на кметските мандати и настоява за по-голям баланс в правомощията на служебните кабинети.

Засега проектът вдигна пушилка заради предложението, дошло от „Демократична България“ 24 май да стане националният празник на България, което означава, че ще замени 3 март. Целта според депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова е „да вдигнем на конституционно ниво принципите, които изграждат българската държавност“. Някои предложения събудиха недоумението на конституционалисти и известни юристи като адвокат Михаил Екимджиев, който в интервю пред „Сега“ ги определи като националистическа доктрина, идентична с тази на Александър Дугин и Путин.

Чл. 3 от законопроекта гласи:

(1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. (2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети. (3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване. (4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство.

Тези промени обаче тепърва ще се обсъждат, ще се оспорват в Конституционния съд и едва ли ще бъдат приети до края на годината, както беше съобщено. Конституционното мнозинство от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, което се е зарекло да внесе общ проект, едва ли ще бърза. Може и да чака ротацията на акад. Денков с кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел в началото на март. В управленската програма конституционният проект е вписан без срок за изпълнение.

В раздел „Правосъдие“ на управленската програма обаче се откриват други интересни предложения, например Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България. Срокът да види бял свят е ноември, а се подготвя съвместно с Базелския институт за добро управление. До момента всички опити за регулиране на лобизма са удряли на камък, а законодателните идеи в тази посока са идвали все от ДПС.

По отношение на приетия на първо четене и застопорен законопроект за противодействие на корупцията, който предвижда реформа на структурата на КПКОНПИ и създаване на нова антикорупционна комисия с разследващи функции, управляващите чакат препоръки от Брюксел. Иначе проектът няма да стигне до обсъждане за второ гласуване в Комисията по правни въпроси.

Наесен коалицията трябва да започне подготовката на бюджета за 2024 г. и на обещаните законопроекти, а политическите сили – кампаниите си за местни избори. Всичко върви в коловозите на тройно гарантирана нормалност.

Българските парадокси. Декодиране на бъдещето

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskite-paradoksi-dekodirane-na-budeshteto/

Българските парадокси. Декодиране на бъдещето

България има редовно правителство и няма редовно правителство. И двете вероятности са верни, докато не бъде приключен вторият мандат, макар да не е връчен първият. А по конституция има опция и за трети мандат.

Привидно българската политика заприличва на сбор от парадокси – например смяна на председателя на парламента на честна дума. А всъщност става въпрос за редене на павета и резултатът е малко по-обнадеждаващ от жълтите на „Цар Освободител“. Непримирими политически сили търсят не просто пресечни точки, а основа за управление чрез общи законодателни приоритети и даже обща управленска програма. И ето ти парадокс – за програмата се заговори, въпреки че едните за нищо на света не искат да управляват в общо правителство с другите, но искат да бъде одобрена програмата. Разбира се, одобрението на програма не е като да значи, че ще бъде изпълнена. Много проекти от коалиционното споразумение например не бяха изпълнени не само заради краткотрайното управление.

Подготовката на общата програма от експертите на ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ не върви гладко и по всяка вероятност ще се проточи до обявяването на имената за кабинет, които поиска Борисов от ПП–ДБ.

Гласност за правителство

Ако се разберем за програмата, няма да има значение в кой мандат ще се осъществи тя, дори Кирил Петков да е премиер. Това се разбра от изявления на Борисов в кулоарите на парламента. На първата среща за програмата ПП–ДБ беше представена само от съпредседателя на парламентарната група Николай Денков, докато ГЕРБ бяха с десетина депутати, после работата потръгна. Партията на Борисов поиска до неделя да ѝ бъде представен проектосъставът на правителството на ПП–ДБ, за да преценяват какво да правят с първия си мандат. От коалицията нещо увъртат.

Случващото се между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ предизвика политолози и политици да търсят формула, в която да напъхат и сломената непреклонност на ПП–ДБ, и тактическото отстъпление на ГЕРБ, и новия диалогичен Бойко Борисов. По БНР бившият евродепутат (ДСБ/ЕНП) и университетски преподавател Светослав Малинов я нарече „правителство на временното примирие“, а в парламента Десислава Атанасова (ГЕРБ) – „правителство на споделената отговорност“. Партиите слагат оръжие не за да отпразнуват Коледа като британски и германски войници през Първата световна война, а за да се получи някакво правителство вместо никакво.

Наказания за всички от сърце

Избирателите няма да оставят провала за правителство да се размине безнаказано и на двете коалиции, просто мащабът на щетите ще е различен. Никакво правителство означава нов подем на следващите избори не просто за „Възраждане“, а за реакционния национализъм. За неговия възход работи руската пропаганда и нейната геополитическа конспиративна логика, издигаща стена между България и европейските и евроатлантически партньори.

Така че страхът е един от елементите, свързващ паветата на общия път, от който една трета вече е извървяна, по оценка на Томислав Дончев (ГЕРБ). Стъпките са бавни, но ще ги извървим, каза по-рано Даниел Митов (ГЕРБ) след лидерската среща тази седмица между двете формации. От другата страна проф. Николай Денков е умиротворителят:

Постигнахме съгласие по отношение на програмата, която трябва да се подготви за управление. Важно е да се видят максимално бързо експертите, времето е кратко и в даден момент, в който ние от ПП изготвим документ, той да бъде максимално близък до това, което би могло да получи подкрепа от другата страна.

Някакво правителство

Какво би значело някакво правителство в контекста на целите, заложени в (общата) управленска програма, и на възможността да бъдат постигнати реални резултати?

Според публично изразена надежда от съпредседателя на ПП Кирил Петков такова правителство (с мандат на ПП–ДБ) може да е с хоризонт до влизането в еврозоната. Съпартиецът му проф. Денков прецизира: за 18 месеца, до края на 2024 г. Химера предвид неяснотата дали изобщо България ще се вмести в новия срок – 1 януари 2025 г., който също не е сигурен, защото зависи какъв ще е конвергентният доклад идната пролет. А този доклад зависи от показателите на бюджета за 2023 г., който ще приеме парламентът – дали дефицитът ще е 3%, или повече, годишната инфлация, приемането на законите, необходими за еврозоната. По един от тях – промените в Кодекса за застраховане, имат възражения застрахователите, по другия – Закона за мерките срещу изпирането на пари, възразиха адвокатите с аргументите, че са доверени лица и не могат да работят срещу клиентите си, като донасят за тях в ДАНС.

Засега и двете сили (ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ) правят „подскоци“ и „шоу за пред камерите“, коментира по БНР журналистът Петко Георгиев.

Постигнато е съгласие за законодателната програма, но не са изведени като приоритети законите в управленската – ако изобщо се стигне до обща такава, въпреки демонстрациите на разговори между двете коалиции в кулоарите на парламента.

Както и да я наредят, бюджетът за 2023 г. ще е на първо място. Преди него обаче в парламента беше внесен законопроектът за домашното насилие, който 48-мото Народно събрание така и не прие. Подреждането на приоритетите в програмата и съответният тайминг са от съществено значение. Ако Планът за възстановяване и развитие и приемането в Шенген са с предимство, значи сред приоритетите е и законодателството за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор и за реформа в Антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Тръгнат ли обаче към избор на 11-те членове на ВСС, което трябваше да бъде направено още миналата есен, ще трябва да търсят още подкрепа, защото за тях е необходимо да гласуват две трети (160) от народните представители. Двете коалиции събират общо 133-ма депутати.

С квалифицирано мнозинство от две трети се вземат и решенията за промени в Конституцията, така че, ако искат радикални правосъдни реформи, ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ ще трябва да потърсят съгласие и от други партии, като ДПС например. „Имаме надежда разговорите да прераснат в диалог. Стигнем ли до диалога, мисля, че ще има нужда от ДПС“, заяви в кулоарите на парламента лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по повод лидерската среща между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ.

Известно е, че в коалицията ПП–ДБ има разнобой относно лицата в проектокабинета им – експерти, за които настояват от „Демократична България“, или политици, на които държат от „Промяната“. Техни представители вече изразиха съмнения, че ще бъде спазен срокът, даден от Борисов, да обявят имената си до 30 април. Дотогава ще трябва да са изчислили кое е по-безопасно за тях в политически план – да оставят ГЕРБ да управлява с първия мандат и да бъдат конструктивна опозиция и контрол, каквото предлагат на ГЕРБ, или да управляват в плаващо мнозинство с ГЕРБ.

Декодирането на бъдещето е главоболна работа.