Tag Archives: коалиции

Чие е МВР?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/chie-e-mvr/

Чие е МВР?

Окървавеният протест на футболни фенове срещу БФС предизвика една изтраяла от ден до пладне дандания да подаде ли оставка вътрешният министър Калин Стоянов заради полицейската жестокост. Премиерът Николай Денков поиска от него да осъди насилието на униформените. Стоянов отговори, че по принцип не толерира насилието и че виновните, било то граждани или полицаи, „ще понесат отговорност“. И акад. Денков остана доволен от този знак.

… казах, че ако министърът продължава да си затваря очите и да замазва проблемите, щях да си тръгна. Министърът тръгна в правилната посока. Надявам се да извърви този път докрай.

Ерго няма да си тръгне, както беше обявил. Неуместно в политически план изявление на Денков, тъй като министър-председателят иска оставки от министрите си и си тръгва, когато политическата сила, която му е гласувала доверие, го оттегли. 

Но настоящата ситуация изкара наяве тайни на т.нар. сглобка, например че министърът на вътрешните работи не е номинация на ПП–ДБ, а на ГЕРБ. Досега публично известното беше, че представител на ГЕРБ в правителството е само Мария Габриел, която е вицепремиер и министър на външните работи, а след ротацията през март ще заеме поста министър-председател. 

Кой посочи Калин Стоянов?

Изборът на Калин Стоянов за министър на вътрешните работи в кабинета „Денков–Габриел“ изненада. Като директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) през декември 2021 г. той беше обвинен, че е оказвал натиск върху една от прокурорките, наблюдаващи разследването за пране на пари, свързано с авансовите плащания за строителство на магистрала „Хемус“. Онези 53 млн. лв., теглени от оперативно интересни лица кеш на гише и прибирани в сакове. Според Софийската районна прокуратура Стоянов е искал да бъде смекчено обвинението на Борислав Колев, ако той даде обяснения по случая. Стоянов, тогава директор на ГДБОП, отрича, обяснявайки, че само се е интересувал защо не е бил разпитан Колев. В крайна сметка продължилото година разследване е прекратено няколко месеца преди Калин Стоянов да стане министър.

Към днешна дата и министърът на вътрешните работи, и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в телевизионни интервюта открехват вратата към начина, по който са правени назначенията в кабинета, спестявайки каквото не им отърва. Но пък от премълчаното от единия и казано от другия може да се сглоби част от истината. Според Стоянов цели два дни Кирил Петков го увещавал – изразът е „ми се молеше аз да стана министър на вътрешните работи“, а с Петков го свързал настоящият заместник-шеф на ДАНС Петър Петров. Но по онова време Петров не заемаше този пост – беше избран за депутат от ПП–ДБ. Преди това е бил съветник в премиерския кабинет на Кирил Петков и има кариера в контраразузнаването. Неофициално е известно, че е номинацията на ПП–ДБ за шеф на ДАНС, ако настоящият – Пламен Тончев, бъде освободен.

Кирил Петков пък заяви, че Стоянов е кадър на ГЕРБ, с обяснението, че го е взел като експерт. „Номинациите на ПП–ДБ са ясните политически лица, които са бивши депутати. Зад тях заставаме чисто партийно на 100%“, каза той. Но бившите депутати са неколцина – строителният министър Андрей Цеков, правосъдният Атанас Славов, транспортният Георги Гвоздейков. След като прибавим към тях Денков, министъра на финансите Асен Василев, на туризма Зарица Динкова, на електронното управление Александър Йоловски, познати от предишния кабинет на Петков, за една част от членовете на правителството, които оглавяват ключови министерства, не е ясно кой е „подал“ експертните имена. Например за енергетиката, оглавявана от Румен Радев, за икономиката и индустрията, начело с Богдан Богданов, или за земеделието, което е ръководено от Кирил Вътев. 

За МВР беше много важно този човек да не бъде политически обвързан, защото идваха местни избори, трябваше да бъде максимално неутрален. И започнахме и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ да се подават експертни имена… Калин Стоянов беше подаден като експерт от ГЕРБ [или от Мария Габриел, или от Борисов, Петков не помнел кой от двамата, но едва ли има съмнение, че го подава лидерът на ГЕРБ – б.а.], като ние обаче, преди да се вземе каквото и да е решение, отидохме да го интервюираме. Когато аз отидох да говоря с него, той казва, че аз съм първият човек, който говори с него… Защо ние решихме, че си заслужава да направим такова предложение? Защото видяхме, че той беше разследвал чувалите с магистралите и тази тема.

Това с магистралите не е много убедително – изглежда, че „интервюиращите“ не са разбрали какво точно е вършил Стоянов. Как иначе щяха да го подадат като експерт от ГЕРБ, ако се е заел да разследва „Хемус“, ключов обект на Бойко Борисов?!

Оплетените обяснения кой кого е посочил за пост в правителството, показаха, че ГЕРБ и ПП–ДБ са договаряли министри в правителството на Денков–Габриел, което не е само на ПП–ДБ, и така саможертвата на ГЕРБ, отказали се да правят кабинет с първия мандат, не изглежда толкова значима. Обществото пък не е наясно кой още освен Стоянов е министър на ГЕРБ – и дали е само на ГЕРБ, или и на ДПС. И двете политически сили защитиха Стоянов, а председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски даде да се разбере, че е имал и срещи с вътрешния министър и – в тон с ГЕРБ – че самият министър споделял за опити за влияние върху него. 

Каза, че има опит за влияние за назначаване на полицейски шефове.

Бойко Борисов пък заяви, че назначенията в МВР са експертни и са правени от ПП–ДБ, а не от ГЕРБ.

Когато дойде темата МВР, аз им казах, че трябва да е експерт, професионалист, отдалечен от всички. Предложих да се избира от наличните – назначени от тях по тяхно време години наред или от президента Радев служби. […] Казах да изберем между шефа на полицията, на БОП-а, на жандармерията. Той отиде, консултира се и след това предложиха Калин Стоянов. Аз се съгласих. Аз не съм говорил с него, не съм го убеждавал, не съм се срещал.“

Това сглобяване на кабинета, изяснило се на петия месец от дейността му, показва, че управлява коалиция, съвсем истинска, просто споразуменията не са публично известни. Липсата на разписано коалиционно споразумение ги улеснява. Ако протестът срещу БФС не се беше окървавил, нямаше и да се разбере за механизмите на сглобяването.

Негативната селекция

Проблемът с МВР обаче не е само в начина, по който е избран министърът, проблемът с МВР е много преди Стоянов, много преди Бойко Рашков, Цветан Цветанов и всички изредили се на ул. „Шести септември“. Проблемът е в начина, по който работи МВР, по който политиците употребяват МВР, а също и в негативната селекция на кадри за правоохранителните органи. 

Освен публично известното – че обслужва политическата сила на власт, – МВР функционира на кланов принцип: родово-семейните връзки оказват влияние при назначенията, а всяка управляваща партия е оставила свой кадрови отпечатък. При следващите на власт тези хора просто ги „скатават“, преназначавайки ги на други позиции в системата. Вътрешното министерство е пълно с такива назначения, довели със себе си и още „свои“ – подобно на политиците, и те се обграждат с лоялни подчинени. Повечето гледат да избутат до пенсия, за да получат заплатите накуп. Не странят от подкупите. Такава среда бързо деморализира – ако човек не иска неприятности, се примирява или просто напуска. 

Колко полезно за сигурността на гражданите и правовия ред е такова МВР… Отговорите на реторичния въпрос винаги са болезнени. Окървавеният протест срещу БФС разкри, освен лошия подбор, и брадясалия проблем на МВР – слабото или никакво обучение на кадрите в системата. Години наред, през куп правителства, бюджетът на Вътрешното министерство се изяжда от заплатите, които при това непрекъснато растат, а полицаите не спират да се оплакват от липса на добро облекло, качествена защита и др. В тазгодишния бюджет МВР получи 10% ръст на възнагражденията и допълнителни 100 лв. за някои длъжности. В бюджета за 2024 г. също са предвидени повишения на заплати в Министерството.

Какво толкова! Полицаите бият, политиците лъжат – това им е работата, нали? Банално утешение. Но червената линия, при която един полицай превишава правомощията си, за да наруши човешки права, е все по-проблемна и в развитите, и в неразвитите демокрации – защото протестите стават все по-силни и яростни.

Във Франция например за първите четири месеца на тази година се състояха над 3800 протеста – по изчисления на Bloomberg, срещу вдигането на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Демонстрациите и гражданското недоволство изкараха по улиците и площадите на Франция хиляди полицаи и доведоха до сериозни сблъсъци и дори до смъртта на 17-годишен младеж, застрелян от полицай. Но вътрешният министър Жералд Дарманен неизменно отхвърляше обвиненията в насилие. След остри критики от страна на Лигата за правата на човека (Ligue des droits de l’homme – LDH) и предприетите от нея съдебни действия срещу „несмъртоносните оръжия“, използвани от органите на реда, той дори я заплаши със спиране на държавното финансиране. На една от демонстрациите на земеделски производители и екоактивисти срещу изкуствени водоеми, които извличат подпочвените води, френското МВР е изпратило 3000 полицаи, 4 танка, 9 хеликоптера и водни оръдия.

Какво става с българските полицаи, разследвани за произвол след протеста срещу БФС? Образувани са дисциплинарни производства срещу трима служители за превишаване на полицейските правомощия и те са отстранени от длъжност. По информацията от СДВР срещу други двама тече проверка, която ще определи степента им на виновност. И понеже някой все пак трябваше да бъде уволнен, това беше заместник-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев – не министърът, нито пък главният секретар на МВР Живко Коцев.

Протестът на футболните фенове се окървави, но недостатъчно, за да подаде оставка министърът на вътрешните работи. При смърт в резултат на полицейско насилие, креслото на Калин Стоянов щеше да изстине. И щеше да седне друг калинстоянов, подаден от някой бойкоборисов.

Коалицията (по)тегли. Жегата мина

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiyata-potegli-zhegata-mina/

Коалицията (по)тегли. Жегата мина

Ако наличието на бюджет, правителство и управленска програма са признаци за политическа нормалност, то значи България се нормализира. Летният политически сезон приключи с оптимизъм за бъдещето на ротацията между първите две политически сили – проводниците на нормалността. Първото съвместно изявление тази седмица на лидерите на управляващия съюз – Кирил Петков (ПП), Христо Иванов (ДБ) и Бойко Борисов (ГЕРБ), режисирано и напътствано от последния, даде заявка за общо бъдеще, по-силно от управленска програма.

Со кротце, со благо

Борисов посочи Иванов като „водач“ за съдебната реформа, когото ще следват, и „писмовния човек“, който ще подготви и предложи механизма за вземане на общите решения на двете коалиции. Макар този механизъм да беше обещан в пакет с управленската програма, така и не се появи. Пред bTV съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов съобщи, че протокол за вземане на решения ще бъде подписан в началото на идната седмица. Всичко е уточнено, каза той. Но и без него управляващите се справят нелошо с вземането на решения – бързо се разбраха за ръководството на БНБ, опъват си нервите за НЗОК и Сметната палата, но не задълго. И за да прилича коалицията на истинска коалиция, демонстрират несъгласия по някои теми.

Най-прясно манифестираното негодувание беше свързано с бюджета и промените по проекта на финансовия министър Асен Василев, но на финала съществената част от тези промени – повишенията на заплати, бяха запазени, а отпаднаха и текстовете, срещу които протестираше ресторантьорският бранш. Данъкоплатците ще трябва да осигурят над 400 млн. лв. за повишени заплати, с които депутатите обремениха разходите, над една трета от които са за МВР.

Ревизиран беше първоначалният вариант фирми с 50 и повече души персонал да плащат заплатите само по банков път – запази се за тези със 100 и над 100 наети. В България техният брой е твърде малък. По данни на НСИ от края на 2022 г. в страната функционират общо 412 878 предприятия, от които 383 592, или почти 93%, имат персонал до 9 души, в 4436 работят между 50 и 249 наети, а с повече от 250 са едва 754, сред които телекомите, големите търговски вериги и др., собственост на големи международни компании.

Отпадна предложението на Министерството на финансите ресторантьорите да плащат възнагражденията само по банков път, независимо от броя на работещите. Браншът запази и ниската си ставка по ДДС от 9%, въведена заради пандемията от COVID-19. Асен Василев я защити, че помага за изсветляването на бизнеса, но не представи данни за „аргумента“ си. Парламентът отхвърли т.нар. безплатен обяд – идеята на Василев клиент на заведение да откаже да плати сметката, ако не получи касов бон.

Запазват се енергийните компенсации за бизнеса, здравните заведения, училища и храмове, подпомогнати за м.г. с над 6 млрд. лв. за купуваната от тях електроенергия от свободния пазар. ГЕРБ склониха и 350 млн. евро от оперативни програми, които ще останат неизразходвани, да се прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а оттам – в Министерството на енергетиката, което ще ги внесе в бюджета.

Програма има, механизъм за решения – не

Наесен „не-коалицията“ ще е само ироничен прякор, „сглобката“ – забравен текст от SMS. Правителството публикува програма за управление, съгласувана с ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, и въпреки своите 146 страници документът не е особено амбициозен откъм реформи. Заявеното потвърждава известни от години цели, като еврозоната и Шенген, реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), овладяване на инфлацията и ефективно управление на общински проекти. За изпълнението до края на 2024 г. са вписани множество законопроекти, стратегии, концепции и наредби, част от които са свързани с наваксване заради срокове.

Датата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2025 г., а мащабна разяснителна кампания ще стартира през септември. Законът за въвеждане на еврото е предвиден като последен от необходимите за еврозоната – за април догодина. Според кабинета присъединяването към Шенгенското пространство предстои до края на 2023 г.

В програмата не са предвидени реформи за железниците, нито пък в здравеопазването, където българските граждани продължават да доплащат все повече и повече, но качеството на здравните услуги не се подобрява. Не се предлага и решение за острия недостиг на медицински сестри. И това правителство като други преди него е записало законови промени – със срок до ноември т.г., които да забранят създаване на нови болници „до утвърждаване на нова национална здравна карта“. (Лечебните заведения в България са 341, бюджетът на НЗОК, откъдето се финансират, е близо 7,03 млрд. лв. и по традиция лъвският пай – близо 47%, е предназначен за болниците.) Трудно е за вярване дали ще се случи, тъй като и предишните ограничения са издържали колкото и забраните за строителство по морето. За Националната детска болница обаче е предвидено до февруари 2024 г. да бъде готова техническата спецификация за обществена поръчка за проектирането на комплекса.

Освен предложение за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй със срок декември 2024 г., други големи проекти не са разписани. Като най-амбициозни и детайлно разработени се отличават инициативите в енергетиката и образованието. Кабинетът „Денков–Габриел“ се надява да получи второто плащане по ПВУ през декември, година след първото. Декември е и заложеният срок, в който да представи в Европейската комисия преработения план, свързан с реформата в декарбонизацията на енергийния сектор.

До септември трябва да се проведат преговорите с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ – парламентът поиска да не е на цена, по-ниска от платената, т.е. под 660 млн. евро. Споменати са и ускорен ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, за които се говори повече от година и половина, ефективно управление на енергийния преход на комплекса „Марица-изток“ – за което до момента политическа воля не се намери.

В управленската програма са записани и вече приключили действия, като приемането на бюджета за 2023 г., също и включването на държавата в търсене на нефт и природен газ в Черно море. Идеята е БЕХ да придобие дял от 20% в консорциума на Total и OMV, които търсят въглеводороди в „Блок 1-21 Хан Аспарух“.

До октомври ще бъдат пуснати търгове за изграждане на поне 285 MW капацитет за производство на евтина електроенергия от ВЕИ.

В сферата на образованието се обещава най-сетне да бъде готов, макар и през ноември 2024 г., стандартът за качество в училищното образование. Замислени са и други радикални промени, например въвеждане на тригодишно обучение за придобиване на бакалавърска степен. А до февруари правителството се е задължило да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини. Срокът за новите учебни програми обаче е учебната 2025/2026 г.

Съдебната реформа – сбъдната мечта?

Пред телевизионните камери тази седмица Бойко Борисов обеща мечтата на Христо Иванов за съдебна реформа, която не се е сбъднала преди десет години, да бъде сбъдната сега от „не-коалицията“. Преди десетилетие Иванов беше министър на правосъдието във второто правителство на Борисов, а сглобка на ГЕРБ, ДПС и БСП опраска конституционните промени. Сега е един от лидерите на коалиция, която ги предлага отново в комбинация с други, а Борисов е партньор в управлението.

Основните акценти в проекта за изменение на Конституцията са промяна на датата на националния празник – 24 май; не повече от два мандата на кметовете на общини; разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски съвет, за да се осигури съдебната независимост; намаляване на мандата на главния прокурор и радикално ограничаване на правомощията му – идеята е да бъде само административен ръководител на Върховната касационна прокуратура; въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи; трансформация на статута на служебните кабинети; възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.

ГЕРБ вече обяви, че не подкрепя ограничаването на кметските мандати и настоява за по-голям баланс в правомощията на служебните кабинети.

Засега проектът вдигна пушилка заради предложението, дошло от „Демократична България“ 24 май да стане националният празник на България, което означава, че ще замени 3 март. Целта според депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова е „да вдигнем на конституционно ниво принципите, които изграждат българската държавност“. Някои предложения събудиха недоумението на конституционалисти и известни юристи като адвокат Михаил Екимджиев, който в интервю пред „Сега“ ги определи като националистическа доктрина, идентична с тази на Александър Дугин и Путин.

Чл. 3 от законопроекта гласи:

(1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. (2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети. (3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване. (4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство.

Тези промени обаче тепърва ще се обсъждат, ще се оспорват в Конституционния съд и едва ли ще бъдат приети до края на годината, както беше съобщено. Конституционното мнозинство от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, което се е зарекло да внесе общ проект, едва ли ще бърза. Може и да чака ротацията на акад. Денков с кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел в началото на март. В управленската програма конституционният проект е вписан без срок за изпълнение.

В раздел „Правосъдие“ на управленската програма обаче се откриват други интересни предложения, например Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България. Срокът да види бял свят е ноември, а се подготвя съвместно с Базелския институт за добро управление. До момента всички опити за регулиране на лобизма са удряли на камък, а законодателните идеи в тази посока са идвали все от ДПС.

По отношение на приетия на първо четене и застопорен законопроект за противодействие на корупцията, който предвижда реформа на структурата на КПКОНПИ и създаване на нова антикорупционна комисия с разследващи функции, управляващите чакат препоръки от Брюксел. Иначе проектът няма да стигне до обсъждане за второ гласуване в Комисията по правни въпроси.

Наесен коалицията трябва да започне подготовката на бюджета за 2024 г. и на обещаните законопроекти, а политическите сили – кампаниите си за местни избори. Всичко върви в коловозите на тройно гарантирана нормалност.

Българските парадокси. Декодиране на бъдещето

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskite-paradoksi-dekodirane-na-budeshteto/

Българските парадокси. Декодиране на бъдещето

България има редовно правителство и няма редовно правителство. И двете вероятности са верни, докато не бъде приключен вторият мандат, макар да не е връчен първият. А по конституция има опция и за трети мандат.

Привидно българската политика заприличва на сбор от парадокси – например смяна на председателя на парламента на честна дума. А всъщност става въпрос за редене на павета и резултатът е малко по-обнадеждаващ от жълтите на „Цар Освободител“. Непримирими политически сили търсят не просто пресечни точки, а основа за управление чрез общи законодателни приоритети и даже обща управленска програма. И ето ти парадокс – за програмата се заговори, въпреки че едните за нищо на света не искат да управляват в общо правителство с другите, но искат да бъде одобрена програмата. Разбира се, одобрението на програма не е като да значи, че ще бъде изпълнена. Много проекти от коалиционното споразумение например не бяха изпълнени не само заради краткотрайното управление.

Подготовката на общата програма от експертите на ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ не върви гладко и по всяка вероятност ще се проточи до обявяването на имената за кабинет, които поиска Борисов от ПП–ДБ.

Гласност за правителство

Ако се разберем за програмата, няма да има значение в кой мандат ще се осъществи тя, дори Кирил Петков да е премиер. Това се разбра от изявления на Борисов в кулоарите на парламента. На първата среща за програмата ПП–ДБ беше представена само от съпредседателя на парламентарната група Николай Денков, докато ГЕРБ бяха с десетина депутати, после работата потръгна. Партията на Борисов поиска до неделя да ѝ бъде представен проектосъставът на правителството на ПП–ДБ, за да преценяват какво да правят с първия си мандат. От коалицията нещо увъртат.

Случващото се между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ предизвика политолози и политици да търсят формула, в която да напъхат и сломената непреклонност на ПП–ДБ, и тактическото отстъпление на ГЕРБ, и новия диалогичен Бойко Борисов. По БНР бившият евродепутат (ДСБ/ЕНП) и университетски преподавател Светослав Малинов я нарече „правителство на временното примирие“, а в парламента Десислава Атанасова (ГЕРБ) – „правителство на споделената отговорност“. Партиите слагат оръжие не за да отпразнуват Коледа като британски и германски войници през Първата световна война, а за да се получи някакво правителство вместо никакво.

Наказания за всички от сърце

Избирателите няма да оставят провала за правителство да се размине безнаказано и на двете коалиции, просто мащабът на щетите ще е различен. Никакво правителство означава нов подем на следващите избори не просто за „Възраждане“, а за реакционния национализъм. За неговия възход работи руската пропаганда и нейната геополитическа конспиративна логика, издигаща стена между България и европейските и евроатлантически партньори.

Така че страхът е един от елементите, свързващ паветата на общия път, от който една трета вече е извървяна, по оценка на Томислав Дончев (ГЕРБ). Стъпките са бавни, но ще ги извървим, каза по-рано Даниел Митов (ГЕРБ) след лидерската среща тази седмица между двете формации. От другата страна проф. Николай Денков е умиротворителят:

Постигнахме съгласие по отношение на програмата, която трябва да се подготви за управление. Важно е да се видят максимално бързо експертите, времето е кратко и в даден момент, в който ние от ПП изготвим документ, той да бъде максимално близък до това, което би могло да получи подкрепа от другата страна.

Някакво правителство

Какво би значело някакво правителство в контекста на целите, заложени в (общата) управленска програма, и на възможността да бъдат постигнати реални резултати?

Според публично изразена надежда от съпредседателя на ПП Кирил Петков такова правителство (с мандат на ПП–ДБ) може да е с хоризонт до влизането в еврозоната. Съпартиецът му проф. Денков прецизира: за 18 месеца, до края на 2024 г. Химера предвид неяснотата дали изобщо България ще се вмести в новия срок – 1 януари 2025 г., който също не е сигурен, защото зависи какъв ще е конвергентният доклад идната пролет. А този доклад зависи от показателите на бюджета за 2023 г., който ще приеме парламентът – дали дефицитът ще е 3%, или повече, годишната инфлация, приемането на законите, необходими за еврозоната. По един от тях – промените в Кодекса за застраховане, имат възражения застрахователите, по другия – Закона за мерките срещу изпирането на пари, възразиха адвокатите с аргументите, че са доверени лица и не могат да работят срещу клиентите си, като донасят за тях в ДАНС.

Засега и двете сили (ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ) правят „подскоци“ и „шоу за пред камерите“, коментира по БНР журналистът Петко Георгиев.

Постигнато е съгласие за законодателната програма, но не са изведени като приоритети законите в управленската – ако изобщо се стигне до обща такава, въпреки демонстрациите на разговори между двете коалиции в кулоарите на парламента.

Както и да я наредят, бюджетът за 2023 г. ще е на първо място. Преди него обаче в парламента беше внесен законопроектът за домашното насилие, който 48-мото Народно събрание така и не прие. Подреждането на приоритетите в програмата и съответният тайминг са от съществено значение. Ако Планът за възстановяване и развитие и приемането в Шенген са с предимство, значи сред приоритетите е и законодателството за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор и за реформа в Антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Тръгнат ли обаче към избор на 11-те членове на ВСС, което трябваше да бъде направено още миналата есен, ще трябва да търсят още подкрепа, защото за тях е необходимо да гласуват две трети (160) от народните представители. Двете коалиции събират общо 133-ма депутати.

С квалифицирано мнозинство от две трети се вземат и решенията за промени в Конституцията, така че, ако искат радикални правосъдни реформи, ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ ще трябва да потърсят съгласие и от други партии, като ДПС например. „Имаме надежда разговорите да прераснат в диалог. Стигнем ли до диалога, мисля, че ще има нужда от ДПС“, заяви в кулоарите на парламента лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по повод лидерската среща между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ.

Известно е, че в коалицията ПП–ДБ има разнобой относно лицата в проектокабинета им – експерти, за които настояват от „Демократична България“, или политици, на които държат от „Промяната“. Техни представители вече изразиха съмнения, че ще бъде спазен срокът, даден от Борисов, да обявят имената си до 30 април. Дотогава ще трябва да са изчислили кое е по-безопасно за тях в политически план – да оставят ГЕРБ да управлява с първия мандат и да бъдат конструктивна опозиция и контрол, каквото предлагат на ГЕРБ, или да управляват в плаващо мнозинство с ГЕРБ.

Декодирането на бъдещето е главоболна работа.