Tag Archives: Столична община

За можачите, неможачите и Добрия пожарникар

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/za-mozhachite-nemozhachite-i-dobriya-pozharnikar/

За можачите, неможачите и Добрия пожарникар

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов наистина е добър пожарникар. В политическия смисъл на думата. 

Борисов използва един пожар в контролирана среда (6-дневната стачка на градския транспорт), дима и пяната за потушаването му за демонстрация на „можачите“ и „неможачите“ в местната власт. Едва ли има български гражданин, който да не е разбрал, че ГЕРБ иска да си върне София, която изгуби през 2023 г., след като я управлява от 2005 г. (най-напред самият Борисов, а после и създадената с Цветан Цветанов ГЕРБ). 

Защо не и Варна…

Неприятелска среда

Атаките започнаха след окончателното разваляне на сглобката – кабинета с премиер Николай Денков, подкрепян от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, и с идването на служебното правителство на Димитър Главчев, представител на кастата гербократи в държавната администрация. Миналото лято вече известното икономическо мнозинство в Столичния общински съвет (СОС) придоби ясни очертания – ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН плюс двама отцепници от „Възраждане“ и един от ВМРО, обединили се за смени без конкурси на бордовете на шест ключови общински фирми: „Топлофикация София“, „Софинвест“, „Метрополитен“, „Център за градска мобилност“ (ЦГМ), „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“. Не че предишните бордове, сменени през 2021 г., при това с конкурси, не бяха на ГЕРБ (и по някой и друг за БСП и СДС). Новите съюзи обаче изискват и нови персони.

Създаденото няколко месеца по-късно правителство утвърди този модел, към който се притури и ДПС – Ново начало с Делян Пеевски. 

Така четиримата кметове, които ПП–ДБ успя да спечели на последните местни избори (освен в София и Варна, в Благоевград и Пазарджик) управляват в неприятелска среда, утежнена за кмета на столицата от проблемите на единствения български мегаполис. 

Дали правителството и кметът са в един и същ партиен лагер, е фактор, който винаги е имал значение в България. За щастие на учителката Йорданка Фандъкова, изпълнителната власт беше изцяло в ръцете на ГЕРБ, докато тя управляваше София четири мандата, а главните прокурори… Знае се кой ги избираше.

През годините изпълнителната власт често се е държала като мащеха към кметове от противниковия политически лагер и това до голяма степен се дължи и на децентрализацията, която все не се случва. За реализация на различни инфраструктурни проекти във ВиК сектора или в транспорта кметовете разчитат на правителството. Дори София, която допринася за 43% от брутния вътрешен продукт, разчита на европейските средства за строителството на метрото, за модернизацията на градския транспорт, за ВиК проекти, за завода за преработка на отпадъци, за облагородяването на столичния център и др.

Това е и едно от обясненията за „приобщаването“ на кметове на общини към формулираната от Делян Пеевски „Стратегия за ново начало за развитие на регионите“. Санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция държи вече 40 кметове и крепи правителството, без да носи отговорност, но на определена цена.

Към некомфортната за кметовете на ПП–ДБ среда се прибавя и липсата на мнозинства в общинските съвети. Това улеснява затягането на примката около кметовете. Целта е не просто да се предизвикат оставките им, а да се покаже, че избраните с номера на ПП–ДБ местни управници не се справят. „Неможач“, както Борисов нарече кмета на София. А тази седмица направо му каза да подаде оставка, ако не намери мнозинство:

Ако кметът на София Васил Терзиев не може да си намери мнозинство и за всяко нещо си търси оправдание, да си подаде оставката и да се направят избори…

Един кмет няма много полезни ходове, когато работи без мнозинство в общинския съвет. Трябва да търси тематични мнозинства по отделни приоритети. В противен случай не може да реализира никакви политики. 

Най-тежко е в София, където гърбът зад Терзиев съвсем се смали, след като остана със съюзник по-малко. Партия „Спаси София“ сне доверието си от него, а общинските ѝ съветници се отделиха в група и напуснаха коалицията с ПП–ДБ. Кметският екип така и не излезе с предложения за реформи въпреки заявеното в предизборната кампания, че идва с решенията и с хората, които да ги реализират. Управленската програма бе сведена до екстракт от предизборни обещания без срок и конкретика, с едни 19 приоритета. 

Политически играч?

В края на 17-тия месец управление Васил Терзиев и екипът му не са произвели значим пробив, който да покаже капацитет за управление в трудна среда и предложения за реформи, а не просто оцеляване в институционален капан. Кметът избра за главен архитект в спорен конкурс спорна фигура като Богдана Панайотова, след като до юли миналата година запази на поста Здравко Здравков от времето на ГЕРБ. 

В оставащия му малко повече от половин мандат изходът за Терзиев е да се активизира като политически играч, макар това да е роля, в която не се чувства удобно. В пресата, в която е приклещен, той трябва или да се бие като политик (защото, ако изгуби, по-значима ще е загубата за ПП–ДБ), или да преговаря за мнозинства. А това значи да се договаря лично с Бойко Борисов. Склонен ли е?

До настъпването на транспортната криза, когато за броени дни даде интервюта в трите големи телевизии, той рядко се появяваше публично, а екипът му капсулираше и режисираше еднопосочно комуникацията чрез постове в социалните мрежи. След като кризата временно се разреши с отпуснатите 15 млн. лв. от правителството, Васил Терзиев отново се завърна във Facebook, където обяви, че „София не е сделка, София е кауза“, и уведоми, че детските градини в столицата ще работят и през лятото. 

Факт е, че той избягва конфликтните ситуации и впускането в политически атаки, затова за ПП–ДБ ще е трудно да изковат от него острие в „битката срещу мафията“. По време на транспортната стачка събралите се в негова подкрепа стотици граждани на „Московска“ 33, сред които и лидери на ПП–ДБ, показаха, че градската либерална общност бързо се обединява и срещу рекета на Борисов. 

Но не трябва да се забравя, че за Терзиев не беше лесно на балотажа. Победи синдикалистката Ваня Григорова (БСП) с 4786 гласа. Тя оспорва изборите, а неотдавна делото бе върнато на първа инстанция от Върховния административен съд. Стигне ли се до предсрочни местни избори в София, ГЕРБ няма да издигне отново бившия журналист Антон Хекимян, който не стигна и до балотаж и посрами най-голямата партия. Хекимяновата номинация от 2023 г. изглеждаше като издигането на неконкурентната и непопулярна Цецка Цачева срещу военния летец Румен Радев на президентските избори през 2016 г.

Трите „кита“ – транспорт, сметосъбиране, застрояване – са на път да се стоварят върху Терзиев. Ако държавата в лицето на правителството на Росен Желязков откаже, няма как Столичната община да реши и проблема с „Топлофикация“, чиито дългове към „Булгаргаз“ надхвърлят 2 млрд. лв. Самият Терзиев неотдавна заяви по БНР, че ще се търсят и законодателни промени, за да бъде оздравено дружеството:

Искаме да намерим решение, но трябва да работим с държавата, за да преструктурираме дълга и да се направят някои поправки, за да може да се предложи нещо разумно на един бъдещ инвеститор. Трябва да се възложат одити и да се прецени дали ще се върви в посока на концесия, или на някакви алтернативни форми на оздравяване.

Но кметът няма думата не само за общинските фирми, чийто принципал е СОС. Комисиите в СОС се управляват и контролират от икономическото мнозинство, което на 29 май може да блокира приемането на бюджета на столицата за 2025 г. за 2,84 млрд. лв. 

Какво означава това? Столичната община е натрупала над 100 млн. лв. задължения заради неприетия бюджет, в това число и към фирми, които почистват града. Те вече заплашиха, че ще спрат сметоизвозването в 8 от 24-те столични района, а кметът съобщи във Facebook, че след транспортната се подготвя втора криза – този път с боклука.

Скъпи софиянци, готвят ни следващата криза. По-голяма от тази с транспорта. Този път залогът е половин милиард лева, които трябва да бъдат похарчени прозрачно и отговорно през следващите 5 години!

Но най-напред подчинената на Финансовото министерство Агенция по обществени поръчки трябва да пусне обществените поръчки за сметосъбирането, а тя… не го прави. Терзиев даде три дни на Министерството на финансите, за да приключи процедурата, но оглавяваното от Теменужка Петкова ведомство е глухо за кметски ултиматуми.

За проблемите с обществените поръчки за сметосъбирането обаче гражданите на София научиха едва сега. А Терзиев и екипът му не се и опитаха да предизвикат дебат за състоянието на общинските транспортни фирми, от които само ЦГМ е на печалба. „Метрополитен“ и стачкуващият авто- и електротранспорт от години са на загуба. Депутатите на ПП–ДБ можеха да направят видимо безконтролното изливане на средства – за 2024 г. 505 млн. лв. плюс 89 млн. лв. държавна субсидия, да предизвикат проверки и изобщо да се получи една силна политическа акция, но столичният кмет не следва партийните нужди. Докато ГЕРБ управляваше, харченето на публичните средства беше на тъмно. Сметната палата провери ЦГМ през 2017 г. и установи редица нарушения. Агенция „Държавна финансова инспекция“ също констатира нарушения при свои еднократни проверки през септември 2023 г.

В половината от проверените обществени поръчки на Столична община за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г., за ремонт на централната градска зона, има съществени нарушения, както и установени индикатори за измама. Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София – Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание“, бул. „Цар Освободител“, част от бул. „Васил Левски“, пл. „Васил Левски“, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски“, пл. „Ал. Невски“, част от ул. „Париж“, част от ул. „Оборище“, градините около храм-паметника „Ал. Невски“, храм „Св. София“, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони „Средец“ и „Оборище“, Столична община…

Не последваха санкции. Прокуратурата, по условен рефлекс, не реагира.

Новият екип на Васил Терзиев в Столичната община не промени тази стабилна традиция. Кметът няма правото да предизвика, но от него се очакваше да разкрие (или да покаже упорити и настойчиви опити за това) наследството на ГЕРБ. Дори не опита.

Има и друго съображение: през 2023 г., когато бяха местните избори, вече работеше правителството на Николай Денков, тоест на ПП–ДБ и ГЕРБ, и нямаше как да се вадят кирливите ризи на управлението на София от коалиционните партньори.

Бойното поле

Във втората година след местните избори столицата се превръща в бойно поле. ГЕРБ и ПП–ДБ влизат в сблъсък за контрола над София: едните – за да си върнат кметския пост, другите – за да не го загубят (защото не могат да си го позволят).

Политическата офанзива мобилизира и двете страни. ГЕРБ действа в типичния си стил – помпа кръв в бицепсите и показва кой държи хляба, ножа и моркова. 

ПП–ДБ имат шанс да се заявят като реална опозиция, след като в парламента не подкрепят вотовете на недоверие заради очакваните на 4 юни конвергентни доклади за готовността на България за еврозоната. А и още търпят последствията от сглобяването с Борисов и Пеевски. София остава тяхната енергийна и избирателна база – имат 18 от 24 районни кметове, а трите избирателни района им осигуриха 14 от 36-те народни представители на парламентарните избори през октомври миналата година. Така че залогът за тях е много по-голям, отколкото за Васил Терзиев.

А какво ще прави самият Терзиев? Всички знаят, че постът на столичен кмет е повече от местна власт – това е трамплин в политиката. Румънецът Никушор Дан, управлявал Букурещ, стана президент. В Полша Рафал Тшасковски, бивш кмет на Варшава, води президентската надпревара след първия тур. Борисов също тръгна от „Московска“ 33.

Но дали икономистът, развил софтуерен бизнес за милиони, може да бъде политик? Отговорът на въпроса е свързан с бъдещето на ПП–ДБ. И с управлението на пожарите. 

Къде отиваш, София? Към нови избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kude-otivash-sofia-kum-novi-izbori/

Къде отиваш, София? Към нови избори

Накъде отива София заедно с една трета България в нея? В политически план това е въпрос на живот и смърт за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, чието разрешаване ще повлияе и на разпределението на силите в българската политика. Защото който загуби София, губи не само най-големия електорат, а и легитимност като алтернатива. А когато „промяната“ започне да губи в собствения си двор, другите вече се подреждат край масата, на първо време – за да предизвикат нови кметски избори в София. 

Тон даде излизането на Борис Бонев и „Спаси София“ (СС) от коалицията зад кмета Васил Терзиев, което наруши крехката стабилност. (По съдебен път кметският пост също се атакува – с делото за касиране на изборите през 2023 г. заради допуснати нарушения. Наскоро то бе отменено от Върховния административен съд (ВАС) и върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – София-град.)

Със своя позиция заради случващото се вече излязоха общинските съветници от „Синя България“, които подкрепят ГЕРБ–СДС, но отдавна търсят път и към ДБ (без ПП).

Предлагаме обединение за дясно управление на Столична община не около някого, а в името на съгласие за провеждане на комплекс от десни политики в интерес на софиянци. Общинският съвет трябва да прояви волята си и да наложи посока за развитие на общината като алтернатива на хаотичното управление на администрацията на кмета и разпада и скандалите между партиите в Общинския съвет. 

Управлението на столицата от Терзиев, подкрепата за когото намаля с излизането на СС от издигналата го коалиция, е от значение за ръста или спада на избирателите на ПП–ДБ. В средата на мандата бездруго липсващото мнозинство зад него в Столичния общински съвет (СОС) отъня до 14 души, след като осемте общински съветници на СС се отделиха в самостоятелна група. Бонев свали доверието си от коалицията с ПП–ДБ и я напусна. 

Според Терзиев – започнали са предизборна кампания. Според Бонев – защото в Столичната община (СО) действа втори властови център, „паралелна община“ от мрежа от съветници и консултанти на кмета“, които вземат важните решения. Още в началото на април той постави пет маркера, по които ще преценят дали да продължат да поддържат кмета: конкурса за главен архитект; ревизия на управлението на ГЕРБ; новите договори за почистване; бюджета на София за 2025 г.; новата структура на СО, която още не е приета, макар да беше обещана преди повече от година.

За управление с гръб са необходими 31 съветници от 61-членния СОС, каквито и преди ПП–ДБ–СС нямаха – затова и не държат икономическата власт в СО. ГЕРБ взеха ключовите пет от общо 14 комисии в СОС, сред които бюджетната, антикорупционната и тази по сигурността, докато ПП–ДБ получиха само две – за младежта и спорта и за международно сътрудничество и европейски проекти.

Който държи СОС, той управлява

ГЕРБ – партията, управлявалата София дълги години, си осигури монопол върху решенията на СОС още в началото на управлението на Терзиев, групирайки се заедно с БСП и формирайки гръбнака на „икономическото мнозинство“ (както го нарекоха ПП–ДБ): ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и отцепниците от „Възраждане“ (заедно с Карлос Контрера от ВМРО). Това обезсили кмета и реализирането на определени промени спрямо неговите виждания, но също се оказа удобно – бяха продължени и реализирани проекти, заложени от управлението на ГЕРБ, защото… ами няма как.

Васил Терзиев не се и опита да потърси тематични мнозинства, както правят в 51-вия парламент. Сега обаче ще му се наложи, ако иска да прокара и най-обикновено предложение. А предстоят съществени решения – бюджетът на столицата за 2025 г. с разходи, доближаващи 3 млрд. лв., тепърва ще влезе в СОС. Още по-значимо заради силните икономически интереси в него е сметосъбирането, за което са заложени над 1 млрд. лв. за следващите четири години (само за 2025 г. сумата надхвърля 302 млн. лв.). 

Договорите с фирмите, чистили София години наред, изтичат (а значи и един от сигурните бизнеси на Румен Гайтански – Вълка). Екипът на Терзиев наскоро освети схема за източване на пари от събирането на боклук. Амбициите на СО са да избере нови фирми, но предвид загубата на подкрепа не е сигурно дали ще осъществи намерението си.

„Благодарение“ на мнозинството в СОС, вместо постепенно да бъде разграждан обраслият с корупционни зависимости предишен модел, той продължи безпроблемното си съществуване. Затова и критиките към СС и към нейния лидер Борис Бонев, че от напускането им печели ГЕРБ, изглеждат повече като политически послания. 

През юли 2024 г. „икономическото мнозинство“ успя да наложи без конкурси свои избраници в управлението на шест ключови общински дружества в София: „Топлофикация София“, Центъра за градска мобилност, „Столичен автотранспорт“, „Столичен електротранспорт“, „Метрополитен“ и „Софинвест“. Тогава Стоян Братоев беше запазен като директор на „Метрополитен“ благодарение на политическа сделка – за да подкрепи Ваня Григорова (БСП) рокадите в общинските дружества. Борис Бонев обяви, че постигнатото е победа за „икономическото мнозинство“, но каза и още нещо:

Това е войната за преразпределяне на влиянието в общинските фирми между Орлин Алексиев (бивш общински съветник от ГЕРБ, 12 години шеф на бюджетната комисия в СОС, със славата на разпределител на обществени поръчки в СО – б.а.) и Красьо Черния (Красимир Георгиев, известен брокер в съдебната система със своето прословуто тефтерче – б.а.). Сега се наместват хората на втория.

Терзиев се опита да върне доклада за избора на ръководство на дружествата, но областната управа отмени изцяло акта му, обявявайки го за нищожен. Сега отново са вдигнали мерника на Братоев, а Терзиев се опитва да го спаси от отстраняване, в основата на което стои обществена поръчка за 8 метровлака за над 140 млн. лв. без ДДС, прекратена заради това, че имаше един участник.

Епилогът за софийското метро беше тази седмица, когато Съветът на директорите на „Метрополитен“ все пак отстрани Братоев, чиито заслуги при строителството на подземната железница са безспорни, но той остава като член на борда. Мотивите за свалянето му бяха „влошено здравословно състояние“. СС се опитаха да осуетят избора на нов директор, но неуспешно.

Изпълняват се проекти от Фандъкова

Новият столичен кмет така и не ревизира наследството на ГЕРБ и управлявалата няколко мандата Йорданка Фандъкова, макар да критикува централизирания модел, фаворизирането на определени фирми, както и липсата на прозрачност в управлението на София.

Нещо повече – като временен главен архитект Богдана Панайотова (вече избрана за титуляр на поста) продължи проблемни строителни проекти, наследени от ГЕРБ. Такава е бъдещата 6-етажна офис сграда с подземен гараж на две нива до ресторант „Синия лъв“. Нейният устройствен план и планът за застрояване са одобрени от арх. Панайотова на 5 декември 2024 г. Тя беше дала и разрешение за строеж на мястото на стара къща на ул. „Стара планина“ 9, в която е живял Кемал Ататюрк, докато е пребивавал в България. След обществен натиск разрешението беше отменено, но още не е сигурно дали къщата е спасена. Нова 60-метрова кула ще се вдигне при кръстовището на бул. „Филип Кутев“ и „Симеоновско шосе“ благодарение на издаденото разрешение за строеж. На път е да бъде разрешено още високо строителство.

Затова и чашата преля, когато за главен архитект на София беше избрана Панайотова, участвала в изготвянето на правилата за провеждане на самия конкурс. Дори ПП изрази загриженост от решението на Терзиев заради „досегашната ѝ професионална история, която не дава достатъчно основания за доверие“:

София има нужда от управление, което поставя публичния интерес над всичко. Ние ще продължим да настояваме именно за такъв подход.

За капак Борис Бонев съобщи по bTV, че като временно изпълняваща длъжността Панайотова се е срещала нерегламентирано с инвеститорите на 215-метровия небостъргач на бул. „Черни връх“, чието строителство е замразено от 7 години, и обвини ръководството на СО в нерегламентирани срещи с Пеевски и Христофор Аманатидис – Таки. Срещата на Панайотова е документирана със снимки, предадени на столичния кмет Васил Терзиев, който пък в коментар по темата обяви, че я е пратил на полиграф. Строежът на небостъргача до мол „Парадайс“ е уреден с решение на СОС през 2017 г., с което се прокарва това изключение от Общия устройствен план на София.

Тестът с полиграф не е убедително доказателство за честност и почтеност, особено в контекста на досегашните спорни решения на арх. Панайотова. Но за да бъдат предотвратени още репутационни щети, тя отказа да издаде разрешение за строежа на 215-метровия небостъргач, който щеше да е най-високата сграда в България. Според съобщение на СО експерти проверяват законосъобразно ли е било решението на СОС от 2017 г., с което се изменя устройственият план на мястото. Вероятно спорът ще се разреши по съдебен път.

Само преди месец столичният кмет заяви по БНТ, че „Столична община няма законови механизми да спре небостъргача“ и че строителството му е едва ли не предопределено. Сега се оказва, че някакви механизми все пак има.

Последиците

Трусът с напускането на СС ще се отрази и на местното управление в София, и на националното. Партията има силна гражданска база, особено сред младите, активни и критично мислещи избиратели. Тяхното отдръпване изпраща сигнал, че Терзиев (а и ПП–ДБ) не изпълнява собствените си обещания. Това ще рефлектира на следващи (парламентарни) избори, които ще се проведат преди местните през 2027 г. Но кой знае…

Васил Терзиев, който се намира в пресата между изпълнителната власт и „икономическото мнозинство“ в СОС, ще бъде ежедневно блокиран в работата си, докато ГЕРБ кресливо ще го обвиняват в застой.

Дошъл като символ на новото, на промяната за София, в средата на мандата си бившият предприемач е по-скоро безличен. Той избягва директните срещи – и с граждани, и с журналисти (телевизионните интервюта не се броят) – и трудно може да бъде наречен лидер, камо ли да продължи в голямата политика, както му предричаха. Кметският пост в столицата е добър трамплин – за Бойко Борисов се оказа даже катапулт, който го изстреля на премиерския пост. 

Терзиев е непартиен технократ и бизнесмен, продал компанията, на която е съосновател, за над 262 млн. долара. Той и екипът му предпочитат да вземат сами решенията си, включително и за назначения. Но ако те са лоши и неефективни, загуби калкулира именно ПП–ДБ. За обединението този ефект е допълнителна щета наред с критиките, които още търпи заради сглобката, в която участваше и Делян Пеевски. Освен това лидерът на СС разясни в социалните мрежи, че е имало одобрен механизъм за назначения в СО преди изборите. 

Имаше номинационна комисия с представители на партиите и кмета за избор на всички длъжности. Имаше предложения за всички позиции спрямо коалиционното споразумение, с които кметът не се съобрази.

„Решенията са мои – и добрите, и лошите – и до момента си заставам зад тях“, казва кметът на София. Ако беше чисто партийна кандидатура, политическата сила би могла да му повлияе за едно или за друго решение, както и за публичния му образ, но сега това е невъзможно.

Управлението на Васил Терзиев от възможност за еманципация на ПП–ДБ се превърна в бреме, което направи още по-прозрачна липсата на коалиционна спойка, лидерство и реална реформа. Ако София отиде на нови избори и Терзиев падне (предишната победа я спечели трудно, с преднина от 5000 гласа), той ще изгуби само поста си. Но ПП–ДБ рискуват много повече – не просто да загубят столицата, а и амбицията за алтернатива на национално ниво.

Ексклузивно блиц интервю с новия столичен градоначалник Васил Терзиев пред Биволъ и Либерта: Няма наши, няма ваши – ще стигнем до фирмите, които не се справят (видео)

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/vasil-terziev-korupciq-bivol-liberta.html

сряда 15 ноември 2023


Новоизбраният кмет на София Васил Терзиев бе почетен гост на представянето на книгата на одитора и съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ) Йордан Карабинов “Система за превенция на корупция и измами”…

Фоторепортаж на „Биволъ“ Кой руши Царския дворец в сърцето на София

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/castleofking.html

събота 6 март 2021


Царският дворец на Третата българска държава е нарочно оставен да се руши. Посткомунистическите правителства до ден днешен следват верния комунистически принцип да бъде унищожавано и разрушавано всичко, което може да…