Tag Archives: германия

Forever Young. Да поговорим за възхода на „Алтернатива за Германия“

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/forever-young-da-pogovorim-za-vuzhoda-na-alternativa-za-germaniya/

Forever Young. Да поговорим за възхода на „Алтернатива за Германия“

В навечерието на изборите в германската федерална провинция Саксония-Анхалт на 6 септември 2026 г., спечелени от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), един 42-годишен хит преживя ренесанс. Става въпрос за Forever Young на немската група Alphaville. Няма как да не сте чували тази песен, ако имате съзнателни спомени от 80-те, а е вероятно да ви говори нещо, дори да сте родени по-късно.

Макар привидно да възпява мечтата за вечна младост, песента всъщност е политическа – в нея става дума за превъоръжаването по време на Студената война:

Надяваме се на най-доброто,
но очакваме най-лошото,
ще пуснеш ли бомбата, или не?

Иронично от днешна гледна точка, в песента е цензуриран пасаж, в който става дума за фашизма.

Forever Young се превърна в своеобразен химн на съпротивата срещу АзГ „благодарение“ на недалновидността на организаторите на Фестивала на щастието (Glücksgefühle-Festival) в град Хокенхайм, Баден-Вюртемберг. Те оттеглиха поканата за участие към Alphaville с аргумента, че не искат политически послания на фестивала, а вокалът на групата Мариан Голд е известен с критичното си отношение към АзГ.

В Германия обаче правото на изразяване на демократични ценности се цени високо и за разлика от България, редовно се практикува. Логично, последва скандал. Организаторите се извиниха и „оттеглиха оттеглянето“ на поканата, но Alphaville вече не искаха да се включат.

За сметка на това редица участници изпълниха от сцената на фестивала Forever Young в знак на протест, като не пропуснаха да подчертаят важността на демокрацията. И/или да наругаят АзГ, както направи например мъжки хор от Кьолн.

Какво се случи в Саксония-Анхалт?

Хем беше очаквано, хем настана масова изненада. Така може да се обобщят реакциите по отношение на изборите в Саксония-Анхалт. АзГ получи подкрепата на близо 44% от гласувалите и едва три места я делят от пълно мнозинство в местния парламент. Избирателната активност беше най-високата в тази източногерманска провинция от 1990 г., тоест откакто в нея се провеждат свободни избори – 77,8%. Саксония-Анхалт е провинция с едва около два милиона души население, но отзвукът от резултатите е огромен.

Възходът на крайната десница в Германия – как и защо?

Тайна сбирка на дяснорадикални лидери, на която се е обсъждала „ремиграция“, стана причината за многохилядни протести в Германия. Защо дясната реторика и формации като „Алтернатива за Германия“ стават все по-силни? От Марина Лякова.

Какви са причините за този отзвук? 

За първи път АзГ е толкова близо до вземането на властта, а участието ѝ в управлението би представлявало прекрачване на табу. Победата на крайнодясната формация, макар и в една малка провинция, е в контекста не само на повишаването на подкрепата за партията в цяла Германия. Тя става на фона на възхода на крайнодесните на други места в Европа – примерно, на Марин Льо Пен във Франция. Без да пропускаме немислимата до неотдавна симбиоза между Русия и доскорошния „лидер на демократичния свят“, където по време на втория мандат на Тръмп наблюдаваме антидемократичен завой. И Москва, и Вашингтон изразяват последователна подкрепа за АзГ, а Европа остава все по-самотна в опита си да удържа демократичните ценности.

На всичко отгоре в АзГ съществуват различни фракции, а тази в Саксония-Анхалт е сред най-радикалните от тях. Германските служби квалифицират местната структура на партията като екстремистка организация. А лидера ѝ Улрих Зигмунд вестник Spiegel нарича „най-опасния мъж в Германия“ и пише, че е предводител на дясноекстремистка мрежа, предизвикваща страх дори у ръководството на партията. Същевременно обаче Зигмунд има излъчването на симпатяга, който е близо до хората, и е популярен в социалните мрежи.

А източногерманците, които се чувстват изоставени от системните играчи, като Социалдемократическата партия (СДП) и Християндемократическия съюз (ХДС), имат нужда точно от това – някой да ги чува и да облича неудовлетвореността им в политически послания.

Част от предизборните обещания на АзГ в Саксония-Анхалт са такива, че демократично настроените германци (а и европейци) ги побиват тръпки – например децата с увреждания да не учат с останалите, а да бъдат изпратени в специални училища, нещо като т.нар. училища за бавноразвиващи се, както се наричаха тези учебни заведения по времето на социализма. За децата бежанци също се предвижда да учат отделно от здравите и „нормални“ германчета. За да си знаят, че са в Германия само временно.

Домовете за деца – между институционалното наследство и човешкото лице на грижата

Социалистическото наследство на домовете на деца тегне и днес, когато тези институции са вече уж закрити. Евгения Тонева разказва защо дехуманизиращите нагласи, порядки и стигмата продължават да се възпроизвеждат.

В предизборната програма за ЛГБТИ+ хората се говори като за „отклонения“, които не могат да се възпроизвеждат. Предвижда се изгонване на голяма част от хората с мигрантски произход. А нуждата от работна ръка би се очаквало да се задоволи не с миграция, а с насърчаване на раждаемостта с финансови стимули – мярка с меко казано, спорен ефект.

Дали АзГ ще управлява в Саксония-Анхалт, зависи от това как ще се развият отношенията ѝ с малката партия „Съюз Сара Вагенкнехт“ (ССВ),

която спечели пет места в местния парламент. ССВ е партия, кръстена на председателката ѝ Сара Вагенкнехт и отцепила се от друга партия – „Левицата“. „Левицата“ пък е създадена през 2007 г. от отцепници от СДП и от Партията на социалистическото единство от времето на социализма, тоест БКП-то на ГДР. Въпреки че е против НАТО, критична към ЕС и толерантна към Русия, „Левицата“ застава зад социалнолиберални ценности – човешки права, защита от дискриминация на чужденци, ЛГБТИ+ хора и пр., равенство на половете и т.н.

Партия като „Левицата“ в България нямаме, но Сара Вагенкнехт можем да оприличим на Корнелия Нинова, както и на остатъците от БСП и всичките ѝ производни, включително „Прогресивна България“. „Лявото“ на Вагенкнехт е близо до крайнодясното на АзГ, както Нинова и Костадин Костадинов са си лика-прилика. ССВ е антиимигрантска партия, която недолюбва човешките права и харесва Путин, и затова стана първата партия, готова да подаде ръка на АзГ за съвместно управление. Друг е въпросът дали Улрих Зигмунд ще е склонен на компромиси, каквито изискват коалициите, или ще се опита да предизвика нови избори с цел да вземе цялата власт. Останалите варианти биха били нестабилни опити за правителство на малцинството.

Как е възможно хомосексуална жена да е начело на „Алтернатива за Германия“

В случай че някой се чуди как точно се връзва личността на Алис Вайдел с посоката и позициите на партията ѝ, Светла Енчева дава някои много интересни отговори. И не, „Алтернатива за Германия“ не е германското „Възраждане“, защото радикализацията там върви по съвсем друга линия.

АзГ и Източна Германия

Но да се върнем към историята с Alphaville. Отношението на организаторите на Фестивала на щастието предизвика такова възмущение не на последно място заради културата на паметта, която се възпитава в Западна Германия след Втората световна война. Тя включва съзнание за вината и отговорността за националсоциализма и убеждението, че той не трябва да се допуска никога повече и че колкото по-голяма е опасността, толкова повече и от всяка възможна трибуна трябва да се посочва тя.

ГДР обаче не е минала през подобен процес. Част от идеологията на социалистическите страни е, че те са от „правилната страна на историята“. Осъзнаване и преработване на вина не са нужни – „другите“ са фашисти, „ние“ сме добрите. Ето защо много източногерманци имат чувството, че след Обединението им се натрапва чужда вина. Това е една от причините АзГ, която предлага скъсване с виновното отношение към историята, да вирее по-успешно в източните федерални провинции. Същевременно липсата на имунна система по отношение на националсоциализма е благодатна почва за възраждането му под една или друга форма.

Усещане за онеправданост

Периодът между падането на Берлинската стена и Обединението на Германия е еуфоричен за гражданите на ГДР – те получават свободата да пътуват, да се изразяват, изобщо – да бъдат част от доскоро забранен за тях свят. Освен това Западна Германия е привлекателна и с по-добре развитата си икономика.

Ала когато обединената държава става реалност, еуфорията постепенно отстъпва място на разочарованието. Много хора мигрират в западните провинции, а източните се обезлюдяват. Производството от времето на ГДР се прекратява, а на негово място идват, ако изобщо дойдат, западногермански концерни. Известните от времето на социализма автомобили „Трабант“ и „Вартбург“ например остават в миналото, а в някогашния завод на „Вартбург“ в Айзенах днес се произвежда „Опел“. Към гордостите на ГДР, които вече не се изработват, принадлежат и мотопедите Simson, какъвто демонстративно кара Улрих Зигмунд.

Но не е само индустрията – за източногерманците много от нормите, ценностите и дори немалка част от езика на държавата, от която стават част, са чужди. Уж всички в страната говорят немски, но навлизат нови думи за доскоро несъществували реалности, а езикът, описващ бившата социалистическа реалност, е непонятен за германците на Запад.

Така желаното някога обединение се превръща в усещане за колонизираност – налагане на чужд свят и обезценяване на собственото минало заедно с постиженията и уникалността на всекидневието му.

Между 1995 г. и 2019 г. федералното правителство на Германия и западните провинции отделят общо 238 млрд. евро за източните провинции чрез програма, наречена „Пакт за солидарност“. Първият пакт е до 2004 г. и основната му цел е подобряване на инфраструктурата на територията на бившата ГДР. Вторият е предназначен за компенсиране на трудностите, произтичащи от разделянето на Германия, и за ускоряване на икономическото догонване на западната част от страната.

Всички тези средства обаче не допринасят за премахването на убеждението на голяма част от жителите на източните провинции, че са третирани като втора категория германци. На този фон АзГ обещава да върне достойнството им и предлага визия за миналото и бъдещето на Германия, в която те се припознават. Визия, в която се акцентира върху гордостта и превъзходството, а не върху срама и вината.

Отношение към миграцията

Отрицателното отношение към миграцията, особено от мюсюлмански страни, е основната характеристика на АзГ. Затова на пръв поглед изглежда парадоксално, че партията е толкова популярна точно в източните провинции на Германия. В тях (без да броим столицата Берлин) делът на чужденците и на хората с миграционен произход е значително по-нисък, отколкото в западните. С миграционен произход (това включва чужденци, също хора, получили германско гражданство, както и такива, които може да са родени в Германия, но поне единият от родителите им е от чужбина) е 34,4% от населението в западните провинции, а в източните делът му е почти три пъти по-нисък – 12,1%. Що се отнася конкретно до чужденците (които нямат германско гражданство), в западните провинции делът им е 15,7%, а в източните (без Берлин) – 7,6%, тоест около два пъти по-нисък.

Не е задължително обаче отношението към миграцията да съвпада с реалното ѝ присъствие. В България преди 11 години например, когато „бремето на бежанската вълна“ от Сирия се усещаше като „непосилно“, търсещите закрила бяха малко над 26 000, като по-голямата част от тях не останаха в страната. Но популистки партии насаждаха омраза към бежанците, а хората се страхуваха от тях, понеже не ги познаваха.

Подобна е ситуацията и в източните германски провинции – колкото по-рядко местните хора срещат чужденци, толкова по-чужди са те за тях и толкова по-голяма е вероятността да ги възприемат като опасност и да ги нападат с идеята, че се защитават.

Конкретно в Саксония-Анхалт най-много са чужденците от Украйна (около 36 000) следвани от сирийците (малко над 29 000) и поляците (близо 15 000). Като цяло преобладават чужденци от Източна Европа, включително около 4700 българи и още толкова руснаци. Но АзГ е и против украинските бежанци, а ако плановете на партията за „ремиграция“ се осъществят, е доста вероятно от тях да пострадат и българи.

Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Победата на „Зелените“ изглежда като статистическа грешка – 0,5 пункта пред ХДС. Но е важна, защото зад този резултат стои човек. Джем Йоздемир – син на турски гастарбайтери, „шваба“, както сам се нарича, и попкултурна фигура – се оказа факторът, който преобърна изборите. Как – от Светла Енчева.

Упражнения по демократично безсилие

Докато АзГ в Германия и други антидемократични популисти в Европа набират скорост, европейските институции и партиите, отстояващи принципите на либералната демокрация, реагират със заучена безпомощност.

Първият симптом на тази заучена безпомощност е подчинението пред популистите и убеждението, че ако заприличаме поне малко на тях, ще си запазим демокрацията. Може би сме станали твърде либерални, твърде толерантни, прекалили сме и затова вече не гласуват за нас. Настоящият канцлер на Германия Фридрих Мерц дойде на власт с обещанието за по-твърда ръка, която според него би трябвало да свали подкрепата за АзГ наполовина. Резултатите от изборите в Саксония-Анхалт обаче показват обратното: преполовена е подкрепата за ХДС – партията на Мерц.

Вторият симптом е подценяването и обвиняването на избирателите на популистки партии. Много от тях нямат екстремистки убеждения, но се чувстват изоставени и неразбрани. И когато някой демонстрира, че е на тяхна страна и прехвърля отговорността за неуспехите им върху „другите“, е лесно да му повярват. Когато им се каже „тези са лоши, не гласувайте за тях“, това само ги ожесточава.

Електоралната енигма – защо българите в чужбина гласуват за „Възраждане“

За пореден път след поредните избори се чудим защо българите в чужбина – тази тъй митологизирана група хора – гласуват за „Възраждане“. Марина Лякова прави анализ кои са българите в чужбина, които реално гласуват, и когато го правят, защо вотът им изглежда тъкмо по този начин.

Третият симптом, свързан с предишните два, е, че в настоящия период на тотална несигурност – геополитическа, икономическа, екологична и пр. – демократичният свят като че ли няма вдъхновяващо послание, с което да противостои на популизма. Популистката вълна разполага с конспиративни теории, дезинформационни кампании, инфлуенсъри… Чудовището, родено от симбиозата между ултраконсервативни фундаменталисти и наследството на тоталитарните разузнавателни и репресивни служби, притежава не само умения да влияе, а и много пари да осъществява целите си. И лесно ги постига, защото насреща си има не здрава демократична имунна система, а мрънкане и тюхкане.

Междувременно поколението, което помни Втората световна война, си отива. А с него и демократичният рефлекс „никога повече“. Днес мечтата за бъдещето е мечта за едно идеализирано минало, в което има сигурност и перспективи за всички; в което ние сме си ние – без чужденци, а малцинствата и различните си знаят мястото. Минало, което e forever young.

Водещо изображение: „Синьо небе над Магдебург“, както пише АзГ в страницата си във Facebook броени часове преди излизането на последните изборни резултати. На снимката се вижда и Улрих Зигмунд – лидерът на АзГ в Саксония-Анхалт. Източник: Facebook / AfD

Забранен или не точно? Филмът отмъстител

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zabranen-ili-ne-tochno-filmut-otmustitel/

Забранен или не точно? Филмът отмъстител

Тревата винаги е по-зелена от другата страна, гласи стара английска поговорка, изразяваща разпространената нагласа, че чуждото е по-хубаво от нашето. С възприятието на цензурата нещата стоят по-скоро по обратния начин – налагащите цензура обикновено са другите, докато ние сме борци за свободата на изразяване. Освен когато искаме да „предпазим“ обществото или определени групи от него (например децата). А кое е легитимна проява на свободата на изразяване и кое – злоупотреба с нея, е въпрос на ценности. Освен, разбира се, когато е резултат от политически, корпоративни или други зависимости.

До ценности опират и споровете около наложените в Германия ограничения на новия филм на немския режисьор Уве Бол Citizen Vigilante. Но за него – след малко.

В началото на юли 2026 г. в България също избухна скандал заради филм.

Половинчасовото произведение, озаглавено „Да бъдем себе си“, не е гледал почти никой. Но според политици от „Възраждане“, които подемат кампания срещу филма, той нарушава Закона за предучилищното и училищното образование. По-точно инициираната от партията поправка, забраняваща т.нар. ЛГБТ пропаганда. Защото кадрите са снимани в Немската гимназия, сред статистите са ученици и от друго училище, а сюжетът е за тийнейджър, който осъзнава, че е гей. Според депутатката от „Да, България“ Елисавета Белобрадова, чиято партия оттегли предложението си за отмяна на поправката на „Възраждане“ за пропагандата, това е

един „мъртъв“ текст, касаещ измислен и несъществуващ проблем.

Ала независимо дали проблемът е несъществуващ, текстът очевидно си е жив. Някой мислил ли е сериозно, че щом една поправка в духа на руското законодателство е влязла в закона, вносителите ѝ няма да се опитват да я прилагат?

Що за филм е Citizen Vigilante?

Да се върнем на новия филм на Уве Бол. На български заглавието Citizen Vigilante се среща като „Гражданинът отмъстител“, но може би е по-коректно то да се преведе като „Саморазправящият се гражданин“. Защото vigilante означава точно това – някой, който раздава правосъдие на своя глава вместо институциите.

Такъв е и Майкъл Сандърс, героят на Арми Хамър – американец, бивш военен, заселил се в неназована европейска държава.

Там имигрантите от ислямски страни са се превърнали в напаст – те по подразбиране са нелегални, колят и изнасилват жени и момичета, не си плащат наема на квартирата. Институциите са вдигнали ръце, защото са твърде толерантни. Съдия например оправдава шестима изнасилвачи на тийнейджърка с аргумента, че те самите са жертви на обществото, затрудняващо тяхната интеграция.

Сандърс взема правосъдието в свои ръце – избива не само виновните имигранти (сцените на убийство се показват във филма натуралистично и с много кръв), а и семейството на един от тях, включително жена и деца. Също и представители на институции – например съдията, за когото стана дума.

Тук съм, за да ви помогна да си върнете контрола,

заявява героят на Хамър, възпроизвеждайки злополучния лозунг на Брекзит „Да си върнем контрола“. Той нарежда на разследващия го шеф на Интерпол да предаде на правителството, че обществото няма да толерира т.нар. уок левица и ислямските екстремисти, които ще унищожат демокрацията. Ръководителят на Интерпол се превръща в ретранслатор на посланията на Сандърс, който успява да разпространи видео, съдържащо посланието, че ще продължи да се саморазправя, докато гражданите не се научат да се защитават.

Иронично, героят на Сандърс също е имигрант.

И също нарушава закона, макар и в името на справедливостта – така, както я разбира. Той раздава правосъдие от името на местните, които, чудно защо, също като него говорят английски. Само че с акцент, което някак неявно внушава, че те са чужденците, а не протагонистът.

Под „чужденци“ те имат предвид арабите.

Така коментира преди години тунизийски студент в Берлин наблюдението ми, че български имигранти в Германия се оплакват как страната се е „напълнила с чужденци“, без да отчитат, че и те са такива. Според героя на Арми Хамър, изглежда, всеки извършител на престъпление от мюсюлманска страна е ислямист, независимо дали религията е била мотив за престъплението, както и дали изобщо е вярващ.

Електоралната енигма – защо българите в чужбина гласуват за „Възраждане“

За пореден път след поредните избори се чудим защо българите в чужбина – тази тъй митологизирана група хора – гласуват за „Възраждане“. Марина Лякова прави анализ кои са българите в чужбина, които реално гласуват, и когато го правят, защо вотът им изглежда тъкмо по този начин.

Европейска страна като тази от филма няма.

Тази измислена държава всъщност изобразява представите за Европа на последователите на MAGA (републиканците, последователи на Тръмп), както и на крайнодесните в Европа (например „Алтернатива за Германия“), според които виновниците за несгодите им винаги са другите, чуждите, а не те самите.

Затова според тях европейците трябва да разполагат с нещо като Втората поправка в американската Конституция – да имат право да се защитават с оръжие. Друг е въпросът, че и в САЩ човек не може безнаказано да отнема живота на всеки, когото смята за лош.

Експлоатирайки клишета като „те изнасилват и убиват нашите жени и дъщери“, „ние трябва да защитим жените и дъщерите си“, филмът не само проповядва ксенофобия, ислямофобия и насилие. Той смита под килима теми като домашното насилие и сексуалното насилие, извършвано от съграждани, близки, познати, членове на семейството. Помните ли историята на Жизел Пелико?

Нейното тяло – негов избор. Какво ни казва историята на Жизел Пелико

Случаят на Жизел Пелико няма да бъде забравен не само заради чудовищния си мащаб и дързост, а и заради факта, че показва една проста истина – насилието е банално и обикновено идва от тези, които са най-близо до теб. Коментар на Светла Енчева.

Казусът със Citizen Vigilante в Германия

В Германия организацията, която поставя възрастови ограничения на филми по силата на Закона за защита на младежта, е известна като FSK (Freiwillige Selbstkontrolle der Filmwirtschaft – „Доброволна саморегулация на филмовата индустрия“). За филми, за които прецени, че съдържат сериозна опасност за обществото и/или е възможно сами по себе си да представляват престъпление, FSK може да откаже да им даде рейтинг. От това следва, че разпространението на такъв филм ще е много трудно, макар и на теория възможно. Той няма да може да се рекламира, а кината, които го прожектират, може да попаднат под ударите на закона, ако съдът реши, че филмът нарушава Наказателния кодекс.

Първо действие: две блокиращи решения и скандал

Два пъти поред FSK отказва да предостави рейтинг на Citizen Vigilante – както за кината, така и за онлайн платформите. Реакцията трудно би могла да е друга в страна, в която поколения наред са възпитавани в осъзнаване на историческата вина на държавата си за Холокоста и в нетърпимост към ксенофобията и престъпленията от омраза. Това означава, че филмът би могъл да бъде конфискуван от съд по силата на германския Наказателен кодекс, който определя като престъпление възхваляването и омаловажаването на жестоки и нечовешки актове на насилие, както и производството, притежанието, предлагането и рекламирането на подобно съдържание.

Очаквано Уве Бол обвинява организацията в цензура. Според него решението ѝ е политически мотивирано, а за разлика от отказа от рейтинг, маркирането на филма с 18+ би гарантирало защитата на непълнолетните, без да блокира разпространението на филма.

Историята стига до Илън Мъск, който неведнъж е заявявал, че е привърженик на абсолютната свобода на словото. Той публикува за 48 часа линк към филма в акаунта си в притежаваната от него социална мрежа X. Макар технически Citizen Vigilante да не е забранен, булевардни и симпатизиращи на крайнодесния популизъм медии, като например германския таблоид Bild, говорят за „забрана“.

Как е възможно хомосексуална жена да е начело на „Алтернатива за Германия“

В случай че някой се чуди как точно се връзва личността на Алис Вайдел с посоката и позициите на партията ѝ, Светла Енчева дава някои много интересни отговори. И не, „Алтернатива за Германия“ не е германското „Възраждане“, защото радикализацията там върви по съвсем друга линия.

Самият Мъск впрочем съвсем не е последователен в защитата на свободата на словото, колкото твърди, че е. Той е премахвал например акаунтите в X на журналисти и коментатори, критични към Тръмп, както и на профила @ElonJet, проследяващ частните му полети. Давал е под съд организация, според която той допуска излъчването на реклами, включващи реч на омразата. Също така Мъск не приема свободата на самоизразяване на собствената си трансджендър дъщеря, чиято полова идентичност не приема. Той смята, че „синът“ му е „убит“ от „вируса на уок ума“, и е цензурирал в X акаунти само защото използват думи като „цисджендър“.

У нас ограничението на Citizen Vigilante в Германия също се възприема като забрана, без обаче тази дума да е свързана непременно с отрицателна оценка. Селекционерът на „Киномания“ Христо Христозов определя в разговор с Васил Христов в „Извън ефир“ решението на FSK като оправдано.

Второ действие: компромисно решение на FSK

След двата отказа за определяне на рейтинг компанията FreeWind Media, която е дистрибутор на Citizen Vigilante за Германия, подава трето искане, но този път – единствено за киноразпространението, не и за стрийминг платформите. И блокадата се пропуква – на 6 юли филмът получава рейтинг 18+, което означава, че може да бъде прожектиран в кината, макар и само за пълнолетни.

Ден по-късно FSK внася уточнение в решението си, че то не се отнася за сектора на домашните развлечения, тоест за стрийминг платформите (или други форми на разпространение за гледане на компютър или по телевизията). Основанието е, че филмът включва сцени на насилие и представя саморазправата като легитимно средство за борба с престъпността и може да повлияе на младежите. А тъй като за непълнолетните гледането на филм вкъщи е по-лесно осъществимо, отколкото на кино, където има контрол на входа, прагът на изискванията за рейтинг е по-нисък.

В решението на FSK се подчертава, че липсата на рейтинг в сектора на домашните развлечения не е равносилна на забрана. Филми без рейтинг може да бъдат пускани по кината и в стрийминг платформите, както и продавани на физически носители, но само на пълнолетни. И на риска на доставчиците.

Няколко финала

Навремето работех в един университет с кинооператора Христо Тотев. В общуването ми с него ме беше впечатлила способността му да анализира филми, разказвайки ги в четири-пет изречения. На един филм му беше намерил четири финала. Сещам се за това, защото ми хрумват няколко заключения на този текст.

Първи финал

Въпреки предоставянето на рейтинг 18+, до редакционното приключване на статията липсва информация за пускането на Citizen Vigilante по германските кина. Възможно е правните спорове около филма да са направили собствениците на повечето киносалони по-предпазливи. Включването на филма в програмата им би могло да се интерпретира и като политическа позиция, с каквато в Германия не е проява на добър вкус да се ангажираш, освен ако си крайнодесен. Допускам, че филмът ще се излъчва на някои места, посещавани от последователи на „Алтернатива за Германия“ и „Гражданите на райха“.

Възходът на крайната десница в Германия – как и защо?

Тайна сбирка на дяснорадикални лидери, на която се е обсъждала „ремиграция“, стана причината за многохилядни протести в Германия. Защо дясната реторика и формации като „Алтернатива за Германия“ стават все по-силни? От Марина Лякова.

Втори финал

И без да броим последния му филм Citizen Vigilante, Уве Бол не е известен като добър режисьор. Дори напротив – носи му се славата на „най-лошия режисьор в света“. Негови филми многократно са номинирани, че и удостоявани с приза за лошо кино „Златната малина“. През 2006 г. той кани критиците си да премерят сили на боксовия ринг. Отзовават се петима. Бол печели и петте мача, понеже е тренирал бокс.

Дори Арми Хамър, изиграл главния герой в Citizen Vigilante, не защитава филма и режисьора му. Той оправдава участието си с изолацията, споходила го, след като беше кенсълнат заради обвинения в сексуално насилие и закани за канибализъм към негови партньорки. Те не бяха доказани в съда, но съмненията останаха. „Бих правил и реклама за котешка храна“, оправдава той участието си във филма на Бол, който е първото предложение след кенсълването му.

Както го е подкарал, току-виж Хамър действително стигне до реклами за котешка храна. А на онези, които го помним най-вече с участието му във филма на Лука Гуаданино „Призови ме с твоето име“, ни остава да въздъхнем носталгично.

Трети финал

Пиша тези редове в Германия. В деня, след като научих за драмите около Citizen Vigilante, на вратата се звънна. Беше съседът от Ирак – дребничък човек на средна възраст, с брада и дяволита усмивка. Държеше щайгичка, пълна с плодове и зеленчуци. Каза, че са за нас. „Бях на пазар и взех много неща. Тези не ми трябват.“ На въпроса на приятелката ми колко му дължим, отговори: „Нищо.“ Така се сдобихме с няколко килограма картофи, към кило лимони, няколко десетки чери доматчета на клонки, две големи краставици и една салата айсберг.

Да са разпространени подобни жестове в Германия – не са. Да ни е близък съседът иракчанин – не е. Замислих се по този повод, че тъкмо такива като този съсед – имигранти от мюсюлмански страни – избива героят на Арми Хамър. Е, нашият съсед вероятно не е нелегален, а и не сме чули да не си плаща наема. Работи като нощен пазач в библиотека. Но Сандърс не иска да му се представят лични документи, разрешения за работа и договори за наем, преди да открие огън. Такава е логиката на престъпленията от омраза – всички представители на определена група се смятат за виновни за прегрешенията на отделни нейни членове.

Край.

Какво знаем и какво не за връщащите се в България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/migranti/

В доста статии и интервюта се споменава, че все повече хора се връщат в България. Коментирал съм го и аз на няколко пъти, макар и по-резервирано. Виждам, че се обсъжда често колко са се върнали всъщност, какво образование имат и от къде идват. Видимо за някои хора е по-важен тона на кожата, а не какъв потенциал могат да донесат обратно сънародниците ни от чужбина.

Затова реших да внеса малко яснота относно тези твръдения. Ето какво знаем и какво не от наличните данни.

През 2020 за пръв път от доста години броят напуснали страната е по-малък от тези заселили се в България. Между 2020 и 2025-та има от 12 до 42 хиляди механичен прираст всяка година. Общо по данни на НСИ това означава, че 186717 души в повече са се нанесли в България. От тях 34257 от тях са родени в България. Още 17824 имат българско гражданство, но не са родом от България. За последните има три хипотези. Първата са натурализираните българи пренесли се в България в някакъв етап след като са получили гражданство. Втората са български мигранти върнали се от чужбина заедно с децата си, които са се родили междувременно там. Третата са наследниците на насилствено изселените в Турция българи през 80-те. По мое мнение тези почти 18 хиляди са смесица от тези групи с най-голяма тежест втората.

За същия период (2020-2025) 89606 души са получили българско гражданство. 28% от тях са родом от Македония. 14% са от Украйна, 11% са от Турция и 9% са от Молдова. Не знаем дали тези почти 90 хиляди са сред 271-те хиляди нанесли се в България. Не знаем дори дали са стъпвали въобще в страната или директно са заминали някъде по света. Съдейки по анекдотни впечатления от опашките пред консулствата, повечето получили гражданство го използват като възможност да отидат в Германия, Белгия и Австрия. Нямаме конкретни данни за това обаче.

Нямаме публични данни от къде са родом онези върнали се в страната, какъв етнос имат и други социални характеристики. Споменавам го единствено, защото изглежда занимава огромна част от обсъждащите темата. Нямаме данни не защото някой ги крие, а защото подобно на преброяването, етническата принадлежност е въпрос на самоопределяне. Давал съм многократно примери за това със себе си. Отделно най-често данните за образование, доход, продължителност на работа, размер на домакинството и прочие са на база социологически допитвания, т.е. самооценка по въпросници, а не обективни данни от регистри. Същото обясних за микропреброяването в Германия, например. Най-вече подобни въпроси не се задават когато някой се мести в България. Има въпроси за образование и съжителство при смяна на настоящ адрес, но често не се попълват и не се извеждат като справки от ГРАО.

Според същите тези данни на НСИ, едва 4062 лица са променили настоящия си адрес от Германия към България. Тук е важно да се посочи, че това далеч не са всички за които НСИ има данни, че са се върнали от там. Както обясних в статиите ми за избирателните списъци и реалните данни за раждаемостта в страната, статистиката не следи само справките на ГРАО за настоящ адрес, а редица други показатели, по които преценяват, че някой не е постоянно в България. Отделно доста хора не променят настоящия си адрес като заминават или се връщат, което прави такива косвени показатели особено важни. Резултатът е, че отклонението от преценката на НСИ за населението при преброявания е аналогично на това на немската статистическа служба Destatis за Германия. Последните, например, намалиха с 10% оценката си за българските граждани в Германия след последното си преброяване.

Данните на Destatis показват шарена картина от числа за диаспората ни, но общото е, че има голямо намаление по всички показатели. Писах през февруари подробно за това. Тези дни излязоха данните от адресните регистрации и само за 2025-та г. има намаление с 13368 български граждани или 3.7%. За 2024 и 2025 общо са 22075 или 6%. Отделно според грубата оценка от микропреброяването тези в Германия, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България, също намаляват, макар и с под 2%. Според данните за движението на хората, 21 хиляди български граждани в повече са напуснали Германия през 2024 и 2025 без да знаем накъде са заминали. 24300 души в повече са се преместили от Германия в България без да е уточнено място на раждане или гражданството. Тук е важно пак да се спомене, че немската статистика не отчита за български гражданин някого, когато има също немско гражданство.

Събрани тези данни по мое мнение показват, че мнозинството от българите напуснали Германия са се преместили в България. Също, че изглежда са значителен дял от 74-те хиляди души, които са се нанесли в повече у нас.

Това е всичко, което знаем от данните на Германия. Както писах в последната си статия за данните за диаспората ни там, има оценка за месторождението, колко хора са с двойно гражданство, колко деца са родени и навярно нямат българско гражданство въпреки правото си на такова и колко са получили. Знаем за социалния статус, доходите, образованието и как свързват двата края българите там.

Всякакви упражнения и квалификации за българите в чужбина извън описаното тук, както и опитите за разделение на групи обаче не стъпват на измерими факти. Още по-безсмислени са изказванията какви са българите върнали се в страната като произход, етнос, образование или опит. Безсмислени, най-вече защото не би трябвало да има значение – имаме нужда от всеки независимо какъв е в сегашната си ситуация. Безсмислени също, защото гарантирам, че никой няма данни за това и предимно си измисля. Давам Германия като пример, защото познавам методологията и проблемите на тяхната статистика, както и защото са най-голямата българска диаспора в света.

Трябва да спрем да спорим кой какъв е и да се опитаме да разберем по-добре какво стои зад тези положителни числа, да работим да се превърнат в тенденция и да търсим начини да се възползваме от опита на тези хора. За целта трябва да се работи много срещу предразсъдъците в обществото ни не само срещу миграцията, а и често собствените ни деца заминали в чужбина, но и срещу мигранти от страни извън Европа, от които имаме жестока нужда предвид липсата на работна ръка. Желаещи видимо има, но от нас зависи дали ще ги отпратим, дали ще работим с тях или в другата крайност ще ги изолираме в гета както направиха белгийците с предвидим ефект. Същото, впрочем, важи и са сънародниците ни връщащи се в страната. Техните действия ще са индикатор и присъда дали България има някакво бъдеще.

Данни за българите в Германия за 2025

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/bgde-2025/

От над десетилетие следя данните за диаспората ни в Германия. Разглеждал съм различни аспекти като защо имаме няколко различни числа за броя им, колко деца се раждат на българи в Германия, както и социалните, образователните и икономическите показатели. В края на този текст ще пусна списък с всичките ми статии по темата.

Повечето данни, които разглеждам идват от DeStatis – немското НСИ. В последните два месеца излязоха два ресурса от тях – данните на имиграционните и тези от т.н. микропреброяване. Макар да съм критикувал доста числата на имиграционните им, те са единствените, които имаме с разбивка по общини. Т.е. само от тях може да научим къде точно са българите в Германия. Има още няколко числа посочващи общия брой българи в Германия обаче, които е важно да разберем.

Българите в Германия намаляват

През февруари описах подробно защо има различни числа за броя българи в Германия, как се различават те, какво значат, какво показват и какви условности имат. Накратко, имиграционните казват, че през 2023-та в Германия е имало 436860 хора с българско гражданство, а според адресите регистрации статистическата служба казват, че са 410623. След преброяването в Германия обаче, последното число обаче е коригирано с около 10% надолу и вече ще намерите, че българите в Германия са 371128 през 2023-та. В този брой не се включват българите взели германско гражданство, които са между 1600 и 2800 в последните 10 години.

През 2024-та година виждаме намаление в оценките за диаспората ни – имиграционните отчитат 1.1% намаление или 4780 души на 432080, а по адресна регистрация намалението е с 2.4% на 362421. За 2025-та имаме данните само на имиграционните и виждаме ускоряване на намалението с 2.36% или 10185 души достигайки 421895 български граждани. Данните за демографията на Германия ще излязат през август, така че тогава ще разберем колко е тяхната оценка за намаление.

На долната графика виждате динамиката на данните на имиграционните от 1990 до сега. В жълто е промяната година за година в процент. Виждаме, че през 2004-та година е имало за кратко намаление и почти никаква промяна през 2005 и 2006-та. След присъединяването към ЕС се вижда няколко години подред 25% растеж в миграцията ни, който обаче отслабва след 2017-та поради редица фактори в България и най-вече в Германия. След короната практически се изравняват напусналите и пристигащите се в Германия като в последните две вече намаляват.

Карта на българите по общини

В последните 10 години поддържам една карта, която показва оценката на имиграционните къде се намират българите по общини. Пуснал съм картата в статии подобни на тази през времето, които ще намерите в линковете накрая. Тази година освен, че обнових данните, реших да обновя картата. Първо защото кодът ѝ беше на десетилетие, второ, защото открих някои неточности и исках да я направя по-функционална.

Картата разглежда периодът от 1998-ма до сега. Междувременно е имало няколко промени на административното делене в Германия, където общини са били сливани, свободни градове са променяли статута си и прочие. Това усложнява задачата за разглеждане на данните, тъй като тези за предходни години трябва да се преразпределят в различно териториално деление в сегашния контекст. Отделно на места като Saarland събират данни за няколко общини наедно, затова съм ги събрал. Доколкото отчитах тези промени в миналото, заех се да преразгледам всички такива в последните 30 години и да ги отбележа наново. На картата виждате сегашното административно делене на Германия и в сегашните общини се събират демографската и имиграционна статистика от предишни години преди промените.

Друга промяна е, че направих картата да работи на цял екран и на мобилно устройство. Добавих изглед освен абсолютен брой на българите и индекс спрямо населението (българи на всеки 100 хиляди души), също и промяна в броя българи спрямо предходната година. Така може да се види по-лесно къде има отлив на българи и къде има увеличение. Не показвам тази оценка за места, където има до 50 българи, защото тогава дори 10 добавени ще означават 20% увеличение, което не е толкова релевантно. Остава възможността за анимация, която може да пуснете през менюто и ще върти през годините, за да покаже нагледно промените. Натискайки на отделна община ще покаже графика само за нея и детайли като съотношение мъже/жени, население и прочие.

Картата може да разгледате и на цял екран тук.

Демографски аспекти

Следващите данни и числа се базират на т.н. микро-преброяване. Това е редовно допитване, което немската статистическа служба осъществява, което допълва интересни аспекти за населението на Германия. В случая – миграцията. Таблиците им ще намерите тук. Достъпна информация за самото преброяване има тук. Следващите изводи и графики се основават на тези данни за 2025-та като използвам същите методи и изчисления като в предходните ми статии по темата. Поради промяна в параметри, метрики и възрастови отрязъци обаче сравнение с предходни години не винаги възможно.

На долната графика ще видите възрастовата структура на диаспората ни. Виждате, че най-много хора има между 30 и 50 годишна възраст. Разпределението мъже/жени не изненадва и следва това,което срещаме в България. Вижда се ясно, че има все по-малко хора между 19 и 30 годишна възраст, което потвърждава тенденцията описана горе.

На следващата графика виждаме колко време са стояли българите в Германия. Избраните периоди не са с равномерен отрязък, тъй като се базира на това как имиграционните водят статистиката си, а тях ги интересува колко хора имат право на немско гражданство след 7-мата и 8-мата година. Тук виждаме, че най-много българи вече за минали 10-тата година престой в Германия. На този фон намаляващия дял на българите взели немско гражданство всяка година трудно може да се обясни само с тромавата администрация. Изглежда остава мнението сред диаспортата ни, че няма особен смисъл.

Интересен е погледа над това къде са родени българските граждани в Германия. Тук виждаме, че мнозинството от българчетата до 5 г. са родени в страната, както и над половината от тези между 6 и 9 години. Това значи, че са деца на мигранти, които все още нямат право на немско гражданство. В противен случай биха получили автоматично такова и нямаше да се причисляват към тази статистика. Пикът при възрастите над 45 г. е поради това, че в статистиката ги бяха групирали на 10 годишни отрязъци.

В данните от микропреброяването виждаме и няколко нови интересни метрики, които дават нов изглед над произхода на българските граждани в Германия. Една от тях е за месторождението по държави.

Както споменах, оценката на имиграционните за българите в страната е за 421895. От тях обаче 77.8% са родени в България. 10.1% са родени в Германия, както се вижда на графиката горе. 18165 български граждани или 4.3% са родени в Македония. 6255 или 1.5% са родени в Турция – най-вероятно наследниците на насилствено изселените български турци. 4395 или около 1% са родом от Молдова. Иначе казано, 22% от диаспората ни или около 39 хиляди български граждани в Германия не са родени в България.

94.8% от българите са в западна Германия. По провинции най-много има в Nordrhein-Westfalen – 24.2%, следвана от Bayern – 15.5% и Baden-Württemberg с 12.3%.

В това число не се включват обаче тези, които са взели германско гражданство. Според оценката на имиграционните това са 33 хиляди души родени в България. Доколкото някои от тях са се отказали от българското си гражданство, тези случаи са около 4 хиляди и са предимно от преди приемането ни в ЕС. 29 хиляди души родени в България имат двойно гражданство като жените са две трети от тях. Сред децата на българи родени в Германия, за които родителите им се е занимавало да извадят български акт за раждане, 15 хиляди има двойно гражданство и разпределението момчета и момичета е равномерно. Общо 44 хиляди български граждани имат двойно гражданство според германските институции.

Социални аспекти

Следващите данни се отнасят само за хората в Германия, които са родом от България и нямат германско гражданство, както и за техните деца и домакинства.

39% от българите в Германия са неженени. 52.9% имат брак като 84.8% от тези с брак към са се оженили за друг мигрант в Германия – предимно други българи. Това е високо предвид повечето млади хора в диаспората ни спрямо населението на България и причината е, че има финансова изгода – със семейното доходно облагане включването на брак дори фиктивно намалява данъчната тежест в мнозинството от случаите. Около 5.48% са разведени.

12.6% от българите са все още в училищна възраст или са в университет. От останалите, 32.5% имат завършено само основно образование. 31% имат само средно. Отгоре на тях още 18.5% имат професионално и само 18% имат някакво висше образование, което не е дори непременно университет. Писал съм за този аспект преди и как влиза в противоречие с възприятието на обществото за структурата на имиграцията ни.

Като домакинства, 61% от българите в Германия живеят в семейства с деца. Трудно е да се прецени колко средно деца имат, тъй като тази статистика не отчита партньорите немци, както и децата с немско гражданство. 19.7% от хората родени в България, но живеещи в Германия живеят в двойки без деца. 18.4% живеят сами като 26% тях се налага да споделят жилище с други (т.н. WG или просто съквартиранти).

58.4% от българите са заети. Тук интересното е, че тези нива са значително по-високи от средното за Германия. Само 47.9% от жените в Германия са заети – без значение гражданство или произход. Сред жените мигрирали в Германия средното е 49.1%. При българките – 53.1%. Аналогично е при мъжете – средното за всички в Германия е 54.9%. Сред мигрантите – 62.09%, а сред българските мъже – 64.9%.

По часове на графиката долу виждаме, че мнозинството работи по около 40-42 часа седмично. Почти толкова българки обаче работят на половина работен ден, колкото на пълен. Основна причина за това, според мен, е лошият достъп до детски градини и късият им график. Често затварят в 4 или 5 следобед. Същото важи и за доста училища, където местата в занималните не стигат. Това е особено вярно в големите градове, където мнозинството от съгражданите ни живеят.

32% от сънародниците ни работят в неделя като отново има превес при мъжете – 34.4% спрямо 30.2% за жените. 21.6% работят в неделя и 16.6% работят на смени. 24.3% работят в производството. 34.3% работят в магазини, места за настаняване или транспорт.

Гледайки доходите, най-голямата група българи в Германия (около 43%) получава между 1500 и 2500 евро чисти (т.е. нето). При жените доходите са значително по-ниски и най-голямата група получава между 1000 и 2000 евро нето. Причините за това са отчасти по-малкото отработени часове, но и редица типични за Германия и Европа фактори ограничаващи растежа в кариерата. Разбира се, от тези „чисти“ пари, не сме приспаднали значителните местни такси, сметки за ток, множеството практически задължителни застраховки и прочие.

Средно може да кажем, че работещите българи получават около 1986 евро нето. При жените това е 6.9% по-малко на 1849 евро, а при мъжете – 6.4% повече и 2114 евро нето. Тези стойности са значително по-ниски за средното за Германия. Нето заплатата на българите е 11% по-ниска от средното за страната. При жените е аналогична заплатата спрямо средното за мигрантите, но отново с 11% надолу спрямо всички работещи жени в Германия. При мъжете разликата е по-драматична – 16% по-малко от средното за всички мигранти и 23.5% по-малко от средното за страната.

На следващите графики виждате разбивка по нето доходи и какъв дял от съответната демография спада към коя група. Първо виждате средно за хората в Германия родени в България като сравнение с другите мигранти и всички в страната. Вижда се, че мнозинството получават под 2500 евро и много малък дял получават над 3500 в сравнение със средното за страната.

В следващите две графики виждате разбивка на мъже и жени отделно. При жените се забелязва подобна крива сред българките и всички мигрантки. Тази е за българките е с определена грешка заради по-малката извадка и закръглянето от DeStatis до 1000 души. Интересно е, че кривата сред всички жени в Германия не много по-различна. Това дава допълнителни индикации за структурните проблеми в Германия по отношение на възможностите, образованието и подкрепата в семейството влияещи на тези и други индикатори за равенство на половете.

При мъжете се вижда аналогични криви, но с отчетливо изместване на по-голямата част от сънародниците ни към позиции със значително по-ниски доходи. Докато най-голям дял от хората в Германия печели над 3500 евро нето, аналогичен дял сред българите прибира двойно по-малко на месец.

Разчитайки само на тези доходи получаваме, че поне 34.3% от българи пренесли се в Германия живеят под прага на бедността. Ако добавим допълнителните социални помощи този дял намалява на 22.9%. Това отново е доста над средното за България за 2025-та от 21.2%. Някой ще оспорят, че линията на бедност е различна и означава различни неща. Индикаторът обаче е условен с причина и се отнася до разпределението на доходите на населението по еднаква формула. Линията на бедността е условна и е индикатор каква част от населението има проблем да свързва двата края независимо, че работи. Много от тези хора под линията са т.н. работещи бедни.

Сред работещите българи има 42% по-голяма вероятност да живеят в бедност въпреки труда си, отколкото средното за Германия и 21% по-голяма вероятност от всички мигранти. Има сериозна разлика и при половете. При работещите българки в Германия 44.2% са под линията на бедността или 83.3% по-голяма вероятност от средното за населението на Германия и 56.3% повече от средното за всички жени работещи е страната. Подобно е нивото на българките и всички останали мигрантки. При мъжете ни има само 8% по-високо ниво на бедност от средното за цялото население. Ако обаче сравняваме с всички мъже в Германия обаче, вероятността мъж роден в България и работещ в Германия да е под линията на бедността е с 74% по-голяма, отколкото при останалите мъже там. За разлика от жените, има голяма разлика между българските мъже и останалите мигранти – 55% по-висок шанс да са в бедност.

Затова не трябва да ви учудва, че 16.5% получават помощи за безработица и социални. Пенсия получават 3.9%. Още 10.3% получават друга форма на помощ, което значи, че доходите им са твърде ниски, за да свързват двата края. Доколкото виждаме увеличение сред получаващите помощи за безработица (например спрямо 2018-та г. когато отчетох 15%) и намаление сред т.н. бедните работещи, сравнението е подвеждащо. Първо, защото микропреброяването тогава разглеждаше домакинства, а не отделни работещи, но най-вече защото промените в социалната система са причина много хора в затруднено положение да нямат достъп до помощ. Не на последно място, много се говори за работата на черно и как заетостта реално е по-висока. Доколкото го има този феномен, също е вярно, че хиляди българи само се водят проформа регистрирани в Германия надувайки статистиката на отпадналите от трудовия пазар.

Предишни статии за българите в Германия

Тук съм събрал повечето от статиите, които съм писал в последните 14 години за диаспората ни в Германия, икономически и социални аспекти, които ги засягат. Картата поместена горе публикувах за пръв път през август 2017-та. В някои от останалите статии съм публикувал обновени версии, както данни аналогични на тези, които описах горе.

Други статии свързани с Германия, които може да са ви интересни:

Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sluchayat-dzhem-yozdemir-zashto-zelenite-pobediha-v-baden-vyurtemberg/

Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Резултатите от изборите в една германска федерална провинция на пръв поглед бяха изненада. Провинцията е Баден-Вюртемберг, а на изборите, които се проведоха на 8 март, спечелиха „Зелените“ – въпреки прогнозите, даващи през целия период преди вота преднина на Християндемократическия съюз (ХДС). „Зелените“ победиха едва с 0,5 процентни пункта (30,2% срещу 29,7% за ХДС) и ще управляват паритетна коалиция с християндемократите – и двете партии ще разполагат с по 56 места в местния парламент.

„Зелените“
30,2%

ХДС
29,7%

АзГ
18,8%

СДП
5,5%

Свободни демократи
4,4%

Разлика между първите две партии: 0,5 пункта
Източник: Tagesschau


Загубата на ХДС обаче е знакова и поразклаща позициите на канцлера Фридрих Мерц, който е и председател на партията. А големият победител, също като героя от романа на Вера Мутафчиева, се казва Джем. Само че Йоздемир. И не е османски принц, а син на турски гастарбайтери.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
Във втората част от поредицата си за гастарбайтерската песен Емине Садкъ ни връща в 90-те, когато децата на гастарбайтерите градят идентичността си през субкултурни общности и с музиката си дават отпор на неонацистките движения.
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-ВюртембергТоестЕмине Садкъ
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Защо победата на „Зелените“ в югозападната провинция беше изненада?

За да отговорим на този въпрос, трябва да хвърлим светлина върху местния контекст. Партия „Зелените“ всъщност е основана тъкмо в Баден-Вюртемберг през 1980 г. – в град Карлсруе. Тя има по-силни позиции в тази федерална провинция, отколкото в останалата част на Германия, и вече 15 години (от 2011 г. досега) е управляваща. От 1953 до 2011 г. водещата политическа сила в Баден-Вюртемберг е ХДС, която години наред дори има пълно мнозинство в местния парламент.

Между 2021 и 2025 г. „Зелените“ заедно със Социалдемократическата партия (СДП) и „Свободните демократи“ са част от управляващата коалиция в Германия, известна като „Светофар“ (заради цветовете на трите партии). Върху нея се стовариха последствията от COVID-19 и от войната на Русия срещу Украйна и като цяло правителството ѝ не се запомни с добро. И трите партии загубиха много от дотогавашната си подкрепа, като „Свободните демократи“ дори не преминаха 5-процентовата бариера за влизане в настоящия парламент.

Конкретно „Зелените“ бяха критикувани заради скъпоструващите си политики за преминаване към зелена енергия, които в общия нестабилен контекст на мнозина изглеждаха като известния призив, приписван на Мария-Антоанета, хората да ядат бриош, щом нямат хляб. Тези политики засягат в значителна степен и автомобилната индустрия, която трябва да направи големи инвестиции, за да може да отговори на изискванията.

В богатата провинция Баден-Вюртемберг, в която повечето села изглеждат като излезли от рекламен каталог, водещите индустрии са автомобилната и земеделието. В столицата ѝ Щутгарт се намират централите на „Порше“ и на концерна „Мерцедес-Бенц Груп“, произвеждащ „Мерцедес“ и „Мини“. Хиляди работни места, както и милиони от данъчни приходи за отделните общини зависят от просперитета на тази индустрия. Логично е местните да не горят от нетърпение за бърз преход към зелена енергия.

Тук трябва да се отбележи, че в различните федерални провинции партиите имат различен профил.

Както например християндемократите са по-либерални в области като Северен Рейн-Вестфалия, така и „Зелените“ са по-консервативни в Баден-Вюртемберг. Те са и по-умерени в екологичните си политики. Известна е крилатата фраза на досегашния премиер на провинцията Винфрид Кречман, изречена на местен диалект, с която той иска да сложи точка на критиките срещу „Зелените“, демонстрирайки, че местната автомобилна индустрия е важна за правителството му и лично за него. Ако се опитаме да предадем типичното за тази част на Германия диалектно ш-кане, може да преведем думите му така:

Миништър-предшедателят на Баден-Вюртемберг кара [автомобил на] „Даймлер“. Башта! [от basta, итал. ‘стига’ – б.а.]

„Даймлер-Бенц“ е бившето име на концерна „Мерцедес-Бенц Груп“.

Като говорим за консерватизма в Баден-Вюртемберг обаче (както и в Германия като цяло), не трябва да си го представяме като българските му версии. Той не отрича нито либералната демокрация, нито правата на човека, а още по-малко бъдещето на страната в ЕС. Според резултатите от екзитпол, актуални към 16:10 часа в деня на изборите, като най-голямо свое притеснение 72% от гласоподавателите посочват именно сигурността на Европа. На второ и трето място се нареждат съответно заплахата за демокрацията и правовата държава и опасението, че автомобилната индустрия в региона няма бъдеще. Следват тревоги от икономическо естество, а неприемането на чужденците е на предпоследно място – с 48%.


„Притеснявам се, че…“

Най-силното безпокойство е свързано със сигурността на Европа, състоянието на демокрацията и бъдещето на автомобилната индустрия.

Сигурността в Европа е застрашена
72%

Демокрацията и правовата държава са в опасност
64%

Автомобилната индустрия в Баден-Вюртемберг няма бъдеще
60%

В напреднала възраст ще имам финансови проблеми
56%

Цените ще растат толкова, че няма да мога да си плащам сметките
52%

Няма да мога да поддържам жизнения си стандарт
50%

Твърде много чужденци идват в Германия
48%

В Баден-Вюртемберг вече не може да се чувстваш в безопасност
43%

Източник: Tagesschau

И все пак след 15 години управление „Зелените“ не се радват на особено одобрение в „най-своята“ провинция. Избирателите, участвали в споменатия екзитпол, ги смятат за по-компетентни от ХДС единствено в областта на опазването на околната среда и климатичната политика. Във всички останали области – образование, миграция и убежище, работни места, икономика, социална справедливост, жилищна политика и борба с престъпността – те смятат, че християндемократите се справят по-добре.

А за гласоподавателите от първостепенно значение е икономиката – 29% от тях я посочват като най-значима (със 7 процентни пункта повече, отколкото на изборите през 2021 г.), докато климатът е на трето място – това е приоритет за 16% (с 3 пункта по-малко, отколкото през 2021 г.). Най-голям дял – 38%, имат доверие на ХДС, че може да се справи с икономическите проблеми. На второ място е Алтернатива за Германия (АзГ) с 15%, а „Зелените“ са чак на трето – с 13%.


Коя тема е най-важна за избора?

спрямо 2021

Икономика
Промяна спрямо 2021: +7
+7
29%

Социална сигурност
Промяна спрямо 2021: +1
+1
17%

Околна среда, климат
Промяна спрямо 2021: -3
-3
16%

Вътрешна сигурност
Промяна спрямо 2021: +7
+7
15%

Образование, училище
Промяна спрямо 2021: -3
-3
12%

Миграция
Промяна спрямо 2021: +3
+3
8%

Транспорт
Без отчетена промяна спрямо 2021
—
1%

Коя партия според избирателите може да се справи с икономиката?

ХДС
38%

АзГ
15%

„Зелените“
13%

Парадоксът: печели партия, която според избирателите не е водеща в справянето с главната тема на изборите.
Източник: Tagesschau

Сега вече става ясно защо победата на „Зелените“ е изненада. И все пак на какво се дължи тя?

Програмата или кандидатът?

За гласоподавателите на ХДС най-важно за решението за кого да гласуват е програмата на партията, докато за избирателите на „Зелените“ от първостепенно значение е кандидатът. Възможно обяснение за тази разлика е не само че програмата на християндемократите по-добре отговаря на приоритетите на местните жители, а и че „Зелените“, за разлика от тях, имат по-силен водещ кандидат. Джем Йоздемир е популярен политик от десетилетия, докато за конкурента му Мануел Хагел не се знае много.

Запитани дали биха гласували за Йоздемир, или за Хагел, ако можеха директно да изберат премиера на провинцията си, само избирателите на ХДС и АзГ показват предпочитание за кандидата на християндемократите, а всички останали – за този на „Зелените“. При това 22% от самите християндемократи биха предпочели Йоздемир, а едва 2% от „Зелените“ – Хагел.

Как е възможно хомосексуална жена да е начело на „Алтернатива за Германия“
В случай че някой се чуди как точно се връзва личността на Алис Вайдел с посоката и позициите на партията ѝ, Светла Енчева дава някои много интересни отговори. И не, „Алтернатива за Германия“ не е германското „Възраждане“, защото радикализацията там върви по съвсем друга линия.
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-ВюртембергТоестСветла Енчева
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Йоздемир печели, и то с между 10 и 27 пункта, сред всички възрастови групи. Също и (с между 9 и 22 пункта) по всички личностни показатели, включени в екзитпола – по-симпатичен, по-компетентен, по-добре пасващ на областта, вдъхващ повече доверие. Удовлетворението от политическата му дейност също е на ниво – по-висока оценка в това отношение получава само Кречман – досегашният премиер на Баден-Вюртемберг.

Личността на Йоздемир обаче е по-силен фактор за избирателите на „Зелените“, отколкото тази на Кречман през 2011, 2016 и 2021 г., когато партията, оглавявана от последния, е печелила изборите в провинцията. Тя е била решаваща за 51% от тях – резултат, до който Кречман е най-близко през 2016 г., радвайки се на 48%. За сравнение, от 2001 г. досега личността на кандидата на християндемократите е била решаващ фактор най-много за 29% от избирателите на ХДС.

Кой е този толкова решаващ фактор Йоздемир?

Джем Йоздемир е от първото поколение деца на турски гастарбайтери, родени в Германия. Той е от градчето Бад Урах, близо до Щутгарт. Завършва реална гимназия. Това е тип професионално училище, в което учениците не се дипломират с матура и съответно не могат директно да кандидатстват в университет. Но за дете на гастарбайтери и реалната гимназия е сериозно постижение, особено в онези години. Някои младежи от турски произход, родени в Германия, и днес не говорят добре немски. Той обаче си доучва в професионален колеж, който завършва с матура, а през 1994 г. получава диплома за висше образование със специалност „Социална педагогика“.

Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
В три поредни статии Емине Садкъ проследява генезиса, поколенията и социалния контекст на турската музика в Германия. Първият текст ни разказва за гастарбайтерската вълна през 60-те и нейната песен, копнееща за дом, но също така гневна и саркастична.
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-ВюртембергТоестЕмине Садкъ
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Междувременно още през 1981 г., едва 16-годишен, става член на „Зелените“ – само година след създаването на партията и две години преди да се сдобие с германско гражданство. Следват периоди на възход в политическата му кариера, издънки, временни оттегляния и нови възходи. Йоздемир е бил депутат в Бундестага, после в Европейския парламент, след това отново в Бундестага. В „светофарното“ правителство той е земеделски министър, а през последната половин година от управлението му съвместява и поста на министър на образованието и науката.

Той е първият министър в национално правителство в Германия и бъдещият първи премиер на федерална провинция в страната от турски произход. Бил е един от първите двама етнически турци – депутати в Бундестага, наред с Лейла Онур от СДП.

Йоздемир е не само известен политик, а има и попкултурен статус. През 2022 г. например, няколко месеца след като става министър, се появява в два видеоклипа на известната германска пънк група Die Toten Hosen, превъплъщавайки се в участник в група за взаимопомощ в психиатрия:

Не чужденец, а нашенец

Джем Йоздемир не е от хората с миграционен произход, които свеждат идентичността си до етническите си корени. Автобиографичната му книга е озаглавена „Аз съм нашенец. Един анадолски шваба в Бундестага“¹ (Швабия е районът, в който е роден). Определя се и като „светски мюсюлманин“ и е сериозен критик на режима на Ердоган и на влиянието му върху голяма част от турците в Германия, а с това – и върху германската политика.

Тези му възгледи заедно с приноса му за признаването от Германия на арменския геноцид го превръщат във враг в очите на турския президент и привържениците му. Те личат и в разбиранията му за миграцията, които го причисляват по-скоро към консервативния лагер. През 2024 г. разказва пред Frankfurter Allgemeine Zeitung как дъщеря му е ставала обект на сексуални подмятания от страна на мигранти в Берлин, и посочва като причина патриархалните структури в държавите по произход на чужденците.

Интервюто му навлича критики, включително основателни – например, че патриархални порядки и насилие, основано на пола, има и в Германия и че дъщеря му едва ли би се чувствала по-сигурна на Октоберфест, отколкото по берлинските улици.

Всичко това не означава, че Йоздемир се отрича от турския си произход и заради това германците го харесват. По-скоро той, имайки германска идентичност, принадлежи към светски настроените етнически турци, критични към Ердоган и ислямизма, и по този начин допринася за преодоляването на стереотипите спрямо етноса си. Етническите турци биват различни, някои от тях може да са и критици на Ердоган, и пълноценни шваби. Понякога – и „по-католици от папата“ по отношение на миграцията. Цялата многоизмерност на идентичността – ако се случи да е в личност като тази на Джем Йоздемир, може да се окаже рецепта за политически успех.

Победата на „Зелените“ в Баден-Вюртемберг, макар и важна в национален план, е крехка

Не само заради нищожната преднина пред ХДС и третата позиция на АзГ – с 18,8%. Харизмата на Йоздемир може да е била решаващият фактор за спечелването на изборите, но тя няма как да компенсира неодобрението за политиките на „Зелените“. Участието им в управлението на страната и опитите им да превърнат идеите си в реалност накараха много германци да се отърсят от екологичните си блянове. Когато нещата опрат до собствения джоб и работно място, високите цели вече не са достатъчни.

Макар да спечелиха, „Зелените“ отбелязаха с 2,4 пункта по-нисък резултат, отколкото на изборите през 2021 г., а подкрепата си увеличиха ХДС – с 5,6 пункта, и най-вече АзГ – с 9,1 пункта. Големите губещи бяха СДП, които едва прескочиха 5-процентовата бариера, и „Свободните демократи“, които, както и на националните избори, се озоваха под нея.

Ако не искат да се обезличат като СДП, която като че в постиндустриалното общество не може да определи кой е електоратът ѝ, „Зелените“ ще трябва да предложат идеи, чието реализиране няма да води до икономическа катастрофа. В противен случай и политическото бъдеще на Йоздемир ще е далеч по-безславно от миналото му.

1 Преводът на заглавието е леко фриволен, с цел да се подчертае заигравката в него. Inländer означава по-скоро „местно лице“, буквално – някой, който е в страната, но е антоним на Ausländer (чужденец). По аналогичен начин можем да противопоставим нашенец на чужденец.

За данните за българите в Германия и дали се връщат

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/bg-de-4/

Събирам данни за диаспората ни в Германия от над десетилетие и не можех да не забележа статията на Диляна Димитрова във в. Сега от тази сутрин. Прегледах числата с интерес и ме учудиха – не защото смятам, че тезата в текста е грешна, а защото не намирам числата, на които се основата.

Първото, което трябва да отметмен, е че статията беше препечатана веднага с грешни или подвеждащи заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.

Няколко числа, които не съвпадат

В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от ноември 2024-та до октомври 2025-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.

Тук идва объркването ми. В статията на в. Сега се говори за 58450 българи напуснали Германия за обсъждания период и нетна емиграция от 11930 души. Сравнявайки с таблицата в Destatis за български граждани виждаме 53428 напуснали Германия и 11290 нетна емиграция. Т.е. 11290 повече български граждани напуснали Германия, отколкото са се нанесли. Числата са близки, но различни, което ме учудва, защото не изглежда това да е източникът цитиран в статията. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България.

Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 52606 напуснали и нетна емиграция от 12728 души. Т.е. почти 13 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.

Колко са българите в Германия?

По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.

Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.

С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.

За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.

Важно ли е точното число?

Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.

Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.

Изброеното също не значи, че няма хиляди българи, които напускат страната – виждаме го и в данните. Ранните сведения обаче говорят, че връщащите са повече. Не значи също, че тези процеси са равномерни през социалния, образователен и етнически спектър на емиграцията ни. Преброяването потвърди, че непропорционално голяма част от ромското насление е емигрирало заради лоши социални условия, сегрегация, достъп до образования, задравеопазване и възможности. Покрай пандемията и инфлационната криза след това голяма част от нископлатените служители се оказаха в невъзможност да се издържат. Спадът на немската икономика не помогна. Има индикации и че високо образовани и добре платени кадри също напускат по финансови и социални причини. Това са все тези, които би било прибързано да приписваме на наблюдавания сега спад без данни от следващите няколко години.

Възстановяване на данък от дивиденти изплатени в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/danak-dividenti/

Тук ще опиша нещо привидно нишово, но за което доста хора проявиха интерес – връщане на данъци платени в Германия към дивиденти, ако живеете в България. Всъщност, тъй като все повече хора гледат да инвестират в нещо различно от имоти, такива теми ще излизат все повече. Този тип текстове ми се превърнаха малко в серия „как да“ за неща, които ми е отнело време да проуча и направя, та затова ги споделям така. Накрая ще пусна линкове към предишните статии. Първо обаче малко детайли и условности.

Achtung

Това, което ще опиша не е съвет за инвестиция или данъчно законодателство. Описвам само личен опит в конкретен, макар и предполагам най-масов случай. Не съм юрист или счетоводител и съм проучил добре спецификите отнасящи се мен и по-простите казуси. Ако сте инвестирали в специализирани инструменти, ако не ги притежавате и контролирате в лично качество (например, ако сте ги заели на някого да short-ва), ако се занимавате с професионално търгуване, ако сте данъчно задължен в Германия и други юристикции по един или друг начин и най-вече ако имате съмнения за каквото и да е, най-добре е да се обърнете към инвестиционния ви посредник и данъчен консултант специализиращ в международно данъчно право. За съжаление, не мога да ви препоръчам такъв, защото не съм използвал. Предвид обаче колко българи се прибират в България и/или инвестират зад граница, такива има премного.

Следното може да е полезно за хора, които:

  1. инвестират с дългосрочна визия в акции изплащащи дивиденти на борси в Германия като Eurex
  2. пребивават постоянно в България с приходи и преобладаващ интерес в страната, т.е. местно лице за България
  3. не са частично или изцяло данъчно задължени в Германия – например работа от разстояние директно за немска компания

Ако не сте сигурни за което и да е от тези неща, консултирайте се с НАП и счетоводител. Описаното от мен цели да даде първи стъпки в един възможен процес на връщане на тези данъци без допълнителни разходи. Убеден съм, че има компании, които ще свършат всичко от ваше име, макар да не знам колко би си струвало предвид процентът дивиденти в повечето европейски компании.

Описаното долу е мой прочит и опит към началото на 2025-та и е възможно ситуацията да се промени във всеки момент заради промяна на закони в която и да е от двете държави, международни спогодби или други регламенти на европейско ниво. Отделно всички цитирани правила имат нюанси и изключения, които може да важат за вас. Затова винаги проверявайте.

Детайли за закона

Ако сте местно лице в България, т.е. сте данъчно задължен за основния си доход тук, едно голямо предимство е, че доходи от финансови инструменти търгувани на регулирани борси в Европа не се облагат данъчно. Това може да е разликата между цената на купуване на акции в Eurex и на каква сте ги продали месеци или години по-късно. Изключение прави „професионалната търговия“, която се облага. Има много спорове какво е „професионалнo“ – аз предпочитам разграничението между time in the market vs. timing the market. Ако обаче инвестирате, т.е. използвате свободен капитал да придобиете финансови инструменти с дългосрочна цел, не следва да бъдете обложени.

Тъй като най-често търговията се извършва на борси извън България, трябва да се внимава в коя юрисдикция какви права важат. Мога да говоря за Германия, където следва да се уточни на посредника, че лицето е данъчно задължено в България и не следва да облага с капиталов данък. Тук важи т.н. спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или СИДДО. Тази с Германия ще намерите на сайта на НАП. Има протокол за промяна към края на 2024-та, но той засяга най-вече юридически лица и сезонни работници.

При дивидентите нещата са различни, защото в СИДДО е предвидено данък да се удържа при първоизточника. Това в Германия и значи 25% данък +1.37% soli (солидарен данък за развитие на източна Германия). Общо 26.37%. Ако постоянното ви пребиваване в Германия и сте данъчно задължен там, първите 1000 евро (или 2000 евро на семейство) от лихви, дивиденти и капиталови печалби са освободени от този данък. Ако сте в България го няма това, но СИДДО казва, че данъкът трябва да е 15%. Разликата от 13.37% може да се възстанови с данъчна декларация.

В България приходите от дивиденти в чужбина следва да се декларират като всеки друг доход. Отбелязва се обаче, че са платени 26% данък в Германия и тъй като е по-голям от този в България, не се доплаща нищо. Ако и като ви върнат надплатения данък от Германия, това плащане не следва да се декларира, тъй като възстановени данъци не се облагат. Още повече, че дори след възстановяването дивидентите са обложени там с по-висока ставка от тази в България. Независимо дали имате дивиденти или капиталови печалби обаче, следва да декларирате с какви финансови инструменти разполагате като акции, EFT, EFC и прочие.

Процесът

Трябват ви следните неща. Ще опиша защо и как се получават.

  • документи за изплатени дивиденти и прихванатия данък за всеки инструмент (акции, eft) поотделно
  • документ за местно лице в България за всяка от годините, за които ще търсите възстановяване
  • данъчен номер в Германия
  • достъп до Elster
  • сметка в евро

Винаги получавате документ за изплащането на дивидентите. В края на годината би трябвало да получавате и документ за данъчни цели. Най-добре е да използвате него. Ако го нямате, попитайте посредникът, защото е длъжен да го издаде за данъци платени в Германия. Аз прикачвам и него, и платежните.

Документ за местно лице се издава безплатно от НАП. Тук има инструкции. Трябва ви ПИК, влизате в портала на НАП и търсите „удостоверение за местно лице“. Попълвате формуляра за всяка година, за която ви трябва, подавате и до няколко дни имате електронно подписан документ. Хубавото е, че е многоезичен и не се налага да го превеждате.

Ако нямате данъчен номер в Германия, трябва да си извадите за тази цел. Безплатно е, но става на хартия, т.е. трябва да изпратите писмо. Ако сте живеели и работили в Германия, значи имате, защото е постоянен за вас. Бяха ми обяснили, че ги деактивират като се изнесе човек, но явно не е вярно. Може да прочетете подробно какво значи и как се проверява, ако не сте сигурни дали имате. Данъчен номер не означава, че се задължавате да плащате данък там, а че влизате в системата им с личните си данни и най-важното – физически адрес за комуникация в България. Формулярът за регистрация ще намерите тук и тук (трябва да търсите). Трябва да изпратите копие от двете страни на личната си карта и да посочите към коя данъчна служба следва да бъдете. Ако не сте сигурни, свържете се с тях да питате, както и адресът, на който се изпраща. Аз съм към Франкфурт, защото съм работил там. Мисля, че може да пратите директно на Bundeszentralamt für Steuern и те да се оправят. Питайте най-добре обаче чатбот-а. Казаха, че отнемало 4 седмици да го изпратят.

Второто нещо, което ви трябва е достъп до Elster. Това е тяхната система за попълване на данъчни декларации като тази на НАП. Може да започнете регистрацията без немски данъчен номер, но за да го завършите ще ви трябва определено. Ето стъпките:

  1. Започвате регистрацията като частно лице. Ако имате данъчен номер го въвеждате. Ако нямате ще ви трябва после. Първо иска достъп до BOP (authentifizierten Datenkommunikation über das BZStOnline-Portal). Въведете адреса си в България и email адреса си с другите данни.
  2. Получавате мейл с таен код (BZSt-Geheimnis)
  3. Чакате физическо писмо с номер (BZSt-Nummer)
  4. Като пристигне отваряте портала пак на този адрес и ги въвеждате. Така имате достъп до BOP с потвърден домашен адрес и следва активация на регистрацията в Elster. Довършвате формулярите с личните си данни. Тук вече ви трябва данъчния номер, но се надяваме, че е пристигнал междувременно
  5. Получавате мейл с идентификатор за активация (Аktivierungs-ID) и потребителското име, което сте избрали
  6. Чакате физическо писмо с код за активация (Aktivierungs-Code). Казват, че ако не го получите до 14 дни да им пишете, а активацията следва да стане в рамките на три месеца
  7. Като ги получите влизате в Elster и активирате акаунта.
  8. За да влизате най-лесно е да си свалите ElsterSecure приложението и да го активирате. С него при всяко влизане сканирате QR код. Работи като всеки Authenticator за 2FA.

Не на последно място ви трябва сметка в евро, където да се преведат парите. Тъй като може да отнеме значително време обработката, както описвам по-долу, изберете някоя, която знаете, че няма да изчезне просто така. Имам предвид конкретно необанките, където iban-ите се случва да се променят. Ако изчакате 1-ви януари 2026-та, ще може да дадете и българската си сметка. Предполагам, че има начин когато обработят декларацията да се даде нова сметка, но не съм го пробвал.

Когато имате всичко това, може да подавате декларации. Трябва да намерите формуляра „Antrag auf Erstattung bzw. Freistellung von Kapitalerträgen nach § 50c bzw. § 44a Abs. 9 Einkommensteuergesetz“ и да го попълните. В началото иска лични данни, детайли дали имате пълномощник за попълването на декларацията (оставате празно) и най-вече дали притежавате и имате права над финансовите инструменти към момента на изплащане на дивидентите. Формулярът е на немски, но лесно се превежда. Някои от полетата са малко трудни за разбиране, но се въртят около тези концепции. Не бих ги изброил или дал съвет как да се попълват, защото са строго индивидуални. Аз въвеждах почти само задължителните полета. Само ще посоча, че искате да въведете Erstattung – изплащане на възстановените пари и Erstantrag когато ви е първо въвеждане, а не корекция на стар формуляр.

После един по един попълвате всеки ISIN, сума и детайл. При дивидентите в регулирани борси избирате Dividenden aus börsennotierten Aktien. Трябва сами да сметнете колко пари следва да ви върнат – разликата между 15% на брутото и каквото е платил посредника от ваше име. Искат да уточните и какъв документ ще прикачите. Най-добре е да е документ от края на годината за данъчни цели. За едни от акциите нямах и отбелязах Sonstige прикачайки писмото с преведените пари и отбелязаните данъци в него. Да видим дали ще стане.

Подавате декларацията и чакате да я обработят или да се свържат с вас.

Важни детайли

Хубавото е, че може с една декларация да искате връщане на данъци за множество акции и дивиденти в различни години. През ноември въведох за акциите за три години подред. Някъде бях чел, че можело до 5 години назад, но това беше в стария им портал и не знам дали важи още. Не пречи да впишете и стари дивиденти, пък ако стане – ще изплатят одобреното.

Миналата седмица въведох искане за връщане за 2024 и 2025. За тази година ми изплатиха всички дивиденти, които чакам до края на май. Взех удостоверение за местно лице от НАП с по-късна дата. Тук важното е дали към месеца на изплащане съм бил местно лице. Проблемът е, че нямам писмо за данъчни цели, но пуснах всичко, което посредникът ми даде за самите дивиденти, където ясно се вижда какви данъци за внесли. Също извадка от кеш сметката към депо-то, че парите са влезли.

Важна бележка е, че може нещо аз грешно да правя, но днес като търсих да направя снимки на оригиналния формуляр в Elster, не виждам възможност да подавам вече. Имам съмнение, че може да се подадат само два формуляра наведнъж. Аз имам един чакащ от ноември и един сега. Затова определено групирайте търсените си пари в един формуляр.

Както писах в Linkedin, попитах ги през май какво става с първия формуляр. По принцип бях чел, че отнема три месеца и реших, че заради празниците са се забавили, но шест месеца си бяха доста. Отговориха, че имат натрупана работа и се очаквало поне 24 месеца да се забавят нещата. Имат и официално съобщение по въпроса. Затова трябва да се въоръжите с търпение.

Друго важно нещо е, че както забелязахте има поне няколко физически писма. Международната поща през Български пощи е ужасно бавна – възможно е да отнеме седмица, а може три в зависимост кога сте пуснали писмото. Изпращането на документи с куриер пък е абсурдно скъпо и безсмислено за тези цели. Налага ми се през месец да пускам писма и имам наблюдения за ефективността им като следя пратките. Изглежда имат по един или два полета на седмица. Винаги търсете проследяващ номер. Когато получавате писмата, проверявайте в местната пощенска станция, защото се случва да не могат да разкодират адреса на латиница. В моя случай кодът за активация си стоя с цял наръч писма за мен в пощенския клон шест седмици докато не отидох да попитам. Оказа се, че за цял район на София отговаря един единствен дядо да разнася писмата, та не го виня особено.

Хубавото е, че регистрацията се прави веднъж и след това останалото е дигитално. Документи свързани с данъчния си номер обаче ще получавате единствено на домашния си адрес заради лични данни и прочие.

Допълнение и поправки

Всичко описано до тук следва да служи като отправна точка да търсите още информация. Пиша го с опита и разбирането си към началото на 2025-та. Ако някой намери грешки, има полезни допълнения или уточнения, моля пишете в коментарите и ще ги включа. Може да споделите и опита си, за да видим дали и кога ще обработят документите или с какви трудности сте се сблъскали. Моля избягвайте финансови или инвестиционни съвети, както и реклама на посредници – не е това темата тук.

Не на последно място, някой пита по-рано струва ли си всичко това. Наистина, ако имате късмет дивидентите ще са 2-3% за европейски компании, а за EFT-та така или иначе е по-добре accumulating. Ако сумата на тези 13.37% от 2-3% е голяма, най-вероятно има смисъл да си вземете счетоводител така или иначе. Предвид обаче, че няма допълнителни разходи, а „само“ отнема време, както и факта, че стигнахте до тук в текста, може би има смисъл все пак. Аз поне се занимавах и го направих.

Може да прочетете и аналогичните ми текстове за поръчването на ЕЗОК online, транспондерите за тол станциите в Гърция, поръчване на ваксини от Гърция и липсващи у нас лекарства с рецепта от Германия.

The post Възстановяване на данък от дивиденти изплатени в Германия first appeared on Блогът на Юруков.

Няколко бързи справки за българите в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/data-bg-de/

Споделял съм, че всички данни и инструменти, които пускам, са защото съм си задал някога някакъв въпрос и търсенето на отговор отива понякога твърде далече. Това показах в участието ми в Ratio наскоро. Случва се да си цъкам на телефона отваряйки източници, изследвания, статистически данни и прочие и когато таблиците станат десетки сядам да ги комбинирам, за да извлека пресечната точка между тях. Това стана и вчера с данните за българите в Германия.

Имам цяла серия от текстове разглеждащи различни аспекти от най-голямата ни диаспора там. Накрая на статията ще изредя някои от тях. Вчера започнах да готвя поредната такава статия, но в течение на нещата пуснах няколко бързи справки в социалките. Получи се дискусия под тях, отчасти не особено приятна. Чух се с трима души след това, на които им беше интересно и искаха детайли за различни аспекти от данните. Затова пускам и тук кратките изводи, които си направих вчера в реда, в който ги пуснах с кратки редакции. Последната всъщност не е конкретно за българите в Германия, но има връзка, която съм дискутирал преди. Пълната статия с подробен списък от таблиците на DeStatis, които използвам ще сложа там.

Бърза статистика за българите в Германия за 2023-та.

  • 19% не са завършили основно. 27% са с някакво висше
  • В домакинства, където поне един човек е българин, средният нето доход на работещ е 1883 евро. От този доход после се плащат местни данъци, сметки, такси за кола, застраховки, наем и прочие. Средното за страната е 2302 евро
  • Сред българите, които са емигрирали в Германия, 16.8% получават социални помощи, а още 28.7% се налага да разчитат на друга държавна или общинска помощ, тъй като доходите им не стигат
  • Ако включим и децата им родени в Германия, т.е. всички хора с някакъв български произход, то броят разчитащи на социални помощи намалява на 15.6%, но тези, които се налага да оцеляват с друга държавна или общинска помощ се увеличава на 37.4%
  • Часовете, които се налага българите емигрирали в Германия да работят, са повече от средното за Германия – с поне 3-4 часа. Особено при българките работата над 45 часа на седмица се среща с 50% по-често от мъжете
  • 33% от заетите българи в Германия работят през събота. 19.1% – през неделя. При жените това е с 1/3 по-вероятно да се случи от мъжете
  • 63% от българите емигрирали в Германия имат за майчин език български. 21% е турски. 25% от децата родени в Германия от български емигранти говорят само немски език.

Вероятността българин роден в България с майчин език турски да емигрира в Германия е 3 пъти по-голяма, отколкото тези с майчин език български. При българите с майчин език ромски или друг разликата е 4.3 пъти.

Това обяснява защо намаляват съответно с 4 и 9% като дял от населението, т.е. много по-бързо от общото намаление. Ровя се в детайлни статистически справки и изследвания в различни държави и изскачат някои неща. Ще ги обобщя скоро.

За първите 11 месеца на 2024-та (януари до ноември) на всеки 10000 души с германско гражданство, същите са открили 46.9 бизнеса каквито ние бихме нарекли startup, малък бизнес или едноличен търговец. Откупили са 1.9 бизнеса и са закрили 40.2 бизнеса.

Жителите на Германия с българско гражданство са открили 135.5 на 10000 души от диаспората ни там, откупили са 4.9 бизнеса и са затворили 112.5. Тоест, сънародниците ни в Германия са три пъти по-предприемчиви от германските граждани и с една идея по-малко бизнеси затворили спрямо открити.

По този показател ни бият само поляците и румънците с 188.8 и 148.9. Само дето поляците за тези 11 месеца са затворили повече, отколкото са отворили – 206.9. Гърците и Турците най-много готови бизнеси откупуват – 11.4 и 15.8 съответно.

Средното сред емигрантите (като изключим поляци, румънци и турци) е 81 открити малки бизнеса, 6.1 откупени и 56.9 затворени. Чужденците с двойно гражданство се броят навсякъде за германци в тази статистика.

Според три различни метрики броят на родените от българи деца в Германия е намалял с между 7 и 12% между 2021 и края на 2023 г. Броят деца с родители българи е намалял с 4% за същия период, а броят на българите в детеродна възраст – с 7%.

Натурализация (взимане на германски паспорт) би могло да обясни само 1/5 от това намаление, но така се предполага, че никой не е емигрирал от България или други страни към Германия в тези възрастови групи.

Две интересни разбивки на работещите по възрасти в Германия. Първата графика показва заетостта на мъже и жени през 2005, 2010 и 2022. Виждаме, че и през 2022-ра и мъжете и жените се пенсионират много по-късно заради увеличената възраст на пенсиониране. Виждаме и силно намалената заетост на жените между 25 и 40 години.

Втората графика показва разбивка на половете по това дали имат деца. Практически няма разлика между мъже и жени, ако нямат деца. С деца обаче мъжете има много по-голяма заетост в Германия дори след 45 години, а преди това жените на 25 или 30 години имат заетост от 20 до 40%. Това е повече от красноречиво за отношението на работното място и в дома.

Целият доклад ще намерите тук.

Ето още статии, които съм разглеждал такива детайли. Статията с данните за 2018-та съдържа повече информация за заплащане, помощи и икономически възможности.

The post Няколко бързи справки за българите в Германия first appeared on Блогът на Юруков.

Промяната в данъчното споразумение с Германия, която засяга всички работещи сезонно там

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/danaci-germaniq-2024/

Става въпрос за споразумението за избягване на двойното данъчно облагане с Германия и засяга всички българи, които имат някакви доходи в Германия, но обичайно пребиваване в България. Т.е. през по-голямата част от времето сте в България, но работите, давате имоти под наем, имате акции в Германия или някакъв друг доход. В края на 2023-та имаше промяна в това споразумение, която засяга най-вече гастарбайтерите, особено онези, които получават под необлагаемия годишен лимит в Германия. Промяната важи за 2024-та, т.е. трябва да се подаде данъчна декларация до края на април 2025-та.

Първо, трябва да посоча, че не съм данъчен консултант, описаното долу е само предупреждение за ситуация, която засяга много, не е съвет как да се попълват данъци или кое засяга кого. Следа да потърсите информация за спогодбата, да се свържете с НАП, ако имате въпроси или да се консултирате сами с данъчен консултант, който да изясни ситуацията Ви. Запознат съм с темата единствено в личен капацитет, когато се връщах от Германия и мога да дам начални напътствия къде да търсите за ограничен кръг от казуси.

Като се вземе това под внимание, казусът, който двете страни са се опитали да решат с тази промяна е, че голям кръг от хора работят в Германия за кратко време, печелят под лимита от колко 11 хиляди евро и за данъчно задължени в България. Заради този необлагаем лимит не дължат никакви или почти никакви данъци в Германия. По смисъла на споразумението обаче, тъй като стопанската дейност се извършва в Германия за немска Германия и прочие, данък не се дължи в България. Целта е да не се обременяват физически и юридически лица с двоен данък. В конкретния казус обаче ефективно за тези доходи не са плащани данъци никъде. Доколкото надали някой би обърнал внимание на няколко случая, масовостта на практиката води до въпросните промени.

Една от промените накратко е промяна на метода за избягване на двойно данъчно облагане от от „освобождаване с прогресия“ към „обикновен данъчен кредит“. Това означава, че доходът в Германия ще се добавя към данъчната основа в българската данъчна декларация и ще се плащат стандартни данъци върху тях като се приспада сумата на всички данъци платени в Германия. По-просто казано – ще се дължат социални и 10% ДОД за спечеленото от гастарбайтерите минус ако са платили някакви данъци в Германия.

Това става в приложение 9 част II от данъчната декларация. До сега се попълваше част I. Добавят се доходът обърнат в лв., данъци и други удръжки, които са взети в Германия. Ако използвате електронното подаване, както би следвало да правите, останалото се изчислява автоматично. Ако имате някакви удръжки в Германия като данъци и социални, следва да искате от работодателя си бележка за това, да я преведете на български от заклет преводач и да я прикачите. Тук виждате снимка на полетата:

Срокът за подаване на декларациите в България с доходи от 2024-та е 30-ти април 2025. Ако е подадена в този срок, може да бъде коригирана (например да добавите пропуснат доход или документ) еднократно до 30-ти септември. Също, при подаването ако липсва документ или има неяснота се свързват с вас за изчистване на проблема и имате срок от две седмици до месец да го направите. Ако очаквате нещо такова, най-добре да се свържете първи с тях.

Доколкото изчетох промените, това засяга също доходите от дивиденти, наеми и други плащания. Там обаче не би следвало да има разлика в крайната сметка, тъй като вече се плаща данък в Германия и то по-голям от този в България. Т.е. пак трябва да се декларират, но различно. Очаквам отговор от НАП по този въпрос. В тази връзка ще напиша скоро статия как да си възстановите пари от немските данъчни, ако имате дивиденти там и сте платили около 27% капиталов данък при източника. Според споразумението трябва да е 15% и има механизъм, но не е особено приятен. Както и с българската Европейска здравна карта и гръцката карта за тол такси е изцяло електронен метода и искам да довърша процеса сам преди да го опиша.

Текстът на промените на споразумението с Германия ще намерите тук, новината с описанието от НАП е тук. Не намерих коригиран текст на споразумението, но старото е тук. Когато го намеря ще го свържа тук. Описание как се подава данъчна декларация по електронен път е описано от НАП тук. Трябва ви ПИК, който се взима физически от техен офис или електронен подпис, ако имате такъв. За преводачи може да използвате който и да е. Има вече изцяло online такива, които изпращат сканиран в PDF документ и като опция – физически по куриер. Аз просто взимах PDF-а и го закачах към данъчната декларация. Използвал съм тези тук и бях предимно доволен.

Отново трябва да повторя, че всичко описано тук не е данъчен съвет или инструкция за попълване на декларацията. Засегнал съм един често срещан казус за физически лица. Ако сте декларирани на свободна професия там или имате собствена фирма, тогава детайлите се променят сериозно. Доста работодатели, особено в строителния сектор, хигиената и гледането на болни хора правят машинации, особено когато съгражданите ни не си знаят правата, регистрирайки ги като консултанти или подизпълнители с фирми. Имаше и голям скандал преди време с точене на социални, в които хиляди наши строителни работници бяха наказани като ефективно жертви на схемата.

Затова е много важно да разбираме добре ситуацията си и да се консултираме със специалисти навреме. Консулствата ни в Германия предлагат помощ и отговори в такива случаи. НАП има гореща линия, където може да търсите отговор на описаните горе казуси. Има също доста данъчни консултанти специализирани именно в тази тема. По мои впечатления, ако целта ви е да сте изрядни, НАП съдейства и отговаря бързо и изчерпателно. Навярно, защото много се опитват да шмекеруват по често крайно очевидни начини.

В тази връзка, докато и преди гастарбайтерите да имаха задължение да попълват данъчна декларация в България декларирайки дохода си в Германия дори да нямаха какви данъци да плащат, НАП не ги санкционираше, за да им спести излишна работа. Това не означава, че не са знаели за доходите – често има обмен да данни, както разбрахме от ония теч преди години. Така доста хора можа да получат честитки за недекларарирани доходи. Стига, разбира се, да няма политическа спирачка от някое популистко правителство, но дори това само ще забави нещата, тъй като давността е дълга.

The post Промяната в данъчното споразумение с Германия, която засяга всички работещи сезонно там first appeared on Блогът на Юруков.

Данни за българите в Германия за 2023

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/danni-bg-de-2023/

Припомниха ми, че не съм обновявал данните, които публикувах през годините за българите в Германия. Най-вече картата с разпределението им по общини. По-долу ще я намерите, а тук са последните публикувани от 2020-та.

Тук има няколко ключови момента, на които си струва да се обърне внимание. Според това кои данни на статистическата агенция на Германия гледаме, има три числа за българите там в края на 2023-та:

  • 436860 души само с българско гражданство според имиграционните власти
  • 410623 души само с българско гражданство според преброяването и адресните регистрации
  • 397830 души, за които е известно, че самите те са родени в България и сега живеят в Германия според имиграционните
  • 376000 души, за които е известно, че или те, или поне един от родителите им са родени в България според преброяването и адресните регистрации

От къде идва разминаването между първите две числа обясних вече. Последното е интересно, защото подсказва, че има голяма част от хората с българско гражданство в Германия всъщност не са родени в България. Това може да са както деца на насилствено изселени български турци, така и натурализирани българи от Молдова, Украйна, Македония, Албания и прочие.

Да се оцени колко са точно е трудно, защото данните в Германия за „хората в българско гражданство“ не включват онези с двойно гражданство. Също така не включват децата на българи, които имат само немско такова. Знаем, че за последните 24 години 31759 българи са взели немско гражданство, така че може да ги добавим към този брой. Отделно средно около 3000 до 3500 деца се раждат в Германия в последните 10 години на които поне един родител е българин и на база това им изваждат българско гражданство. Колко от тях имат само това гражданство, т.е. са в броя на destatis не знаем. Според едни данни към този момент има 38980 души родени в Германия с поне един родител българин, но не е известно гражданството им и как се съпоставят с останалите данни. Така грубо казано може да кажем, че в зависимост кои категории включваме между 60 и 100 хиляди от хората в Германия с български паспорт не са родени в Германия. Така реалната миграция – т.е. хора родени в България и напуснали я и в някакъв момент установили се в Германия – намалява на между 210 до 250 хиляди. Пак са доста, но дава съвсем различна картинка.

Друг интересен аспект е, че продължава да спада процентът на хората взимащи немски паспорт. Писах за това преди години, когато предупредих, че заради пика на мигранти от България на този етап ще се удвои броят на хората с достатъчен престой и право да получат немско гражданство. Това означава, че са имали поне 7-8 години престой. Така се очакваше и сериозен пик във взелите такъв паспорт. Макар увеличение наистина да има, то е съвсем скромно – от 2260 през 2021-ва на 2315 през 2023-та. Тогава малкото увеличение през 2021-ва и намалението през 2022-ра може да се обясни с мерките срещу корона и ужасната организация на имиграционните, то през 2023-та го няма това извинение. Докато през 2014-та 4.42% от българите имащи право на германско гражданство са се възползвали от тази възможност, то през 2018-та този процент намалява на 2.35%, а миналата година са били едва 1.21%. С други думи, макар да има огромен брой български граждани в Германия, практически всички не виждат смисъл да взимат немско гражданство.

Интересно наблюдение е също, че всъщност броят на българите живеещи в Германия от няколко години намалява. Тези живеещи от под година са били в пика си през 2015-та – 46 хиляди, а сега са под 26 хиляди. Тези живеещи между 1 и 4 години са били с пик през 2017-та със 124 хиляди, а сега са под 90 хиляди. Отмина пикът в последните години живели там до 8 години. Гледайки общата структура на диаспората ни може да каже, че определено има отлив на българи под 35 годишна възраст от Германия, т.е. напускащи страната. Дали се връщат в България или отиват другаде може само да спекулираме. На тези между 35 и 50 има увеличение, но е стопяващо се спрямо предходни години. Над това миграцията е минимална. Сведение за това е общото увеличение от едва 3085 души на диаспората ни между 2022 и 2023-та според адресните регистрации и преброяването им. За сравнение преди пандемията увеличението е било от 22940.

Според имиграционните им обаче числата са други. Техните данни за миграцията са по-стари – за 2022-ра, но показват постоянност през годините. Те казват, че 76596 българи са се нанесли в Германия и 60467 са я напуснали само през 2022-та. От нанеслите се 4761 не са дошли от България, т.е. са се нанесли от други страни, а 1796 са напуснали Германия за трета страна. Така получават, че 16129 българи са се нанесли в Германия в повече, от които 13164 са дошли в Германия. Бих взел тези данни обаче с голямо съмнение по няколко причини. Според тях 30% от българската диаспора е в постоянно движение навън-навътре. Всяка година общо взето 10-15% пристига и 15-17% напуска. Това най-малкото е съмнително и сочи, че навярно броят сезонните работници в това число. Отделно самите Destatis признаха, че имиграционните не са ревизирали данните си от много години, така че подлежат на сериозни корекции и съпоставяне с реалните данни за населението. Не на последно място, когато аз напуснах Германия никой никъде не вписа към коя държава заминавам. Не дадох адрес или дори посока, накъдето тръгвам. Аналогично доста познати, които са се върнали в страната или не са давали адрес, или не са се отрегистрирали въобще от Германия. Така все още се водят към онези 400 хиляди плюс живеещи в страната. Всичко това поставя под сериозно съмнение методологията на имиграционните специално за страни в ЕС и числата, които цитирам от тях.

С тези условности обаче, именно имиграционните имат единствени данни с разбивка по общини. Част от тези данни са базирани на адресни регистрации, но след това се основават на механично движение между общините и чужбина. На тази карта може да видите промените в населението по места. В градове като Франкфурт, например, се забелязва намаление на диаспората ни

Източник: DeStatis

The post Данни за българите в Германия за 2023 first appeared on Блогът на Юруков.

Съвременната турска музика и европейската сцена

Post Syndicated from Емине Садкъ original https://www.toest.bg/suvremennata-turska-muzika-i-evropeyskata-scena/

Съвременната турска музика и европейската сцена

Преди да започнете да четете, може да си пуснете плейлист с повече от двайсет съвременни турски банди. Ако пък нямате време за плейлисти, не пропускайте следните имена: Аyyuka; Islandman; Collectif Medz Bazar; Nekropsi; Gayes Su Akyol.

В предишните две статии говорихме за музиката на турските гастарбайтери в Германия през 60-те и 80-те години – музика, която се превръща както в дом, така и във форма на протест за стотици хиляди работници, намиращи се в една болезнено непозната страна. Представихме също и т.нар. ориенталски хип-хоп от 90-те години, служещ за съпротива срещу неонацизма и отстояване на идентичността на второто поколение турци – децата на гурбетчиите, родени през 70-те години в Германия.

В тази заключителна статия ще се фокусираме върху съвременната турска музика като цяло, която не разчита на нищо друго, освен на идентичността и автентичността си. Ще стане дума и за сливането ѝ с различни музикални форми, както и за мястото ѝ на европейската и световната сцена.

Съвременната алтернативна турска музика е отделен жанр със собствена уникалност и ритъм,

които трудно могат да бъдат сбъркани, но за да бъде поставен този жанр на мястото му в музикалните магазини, критиците най-често го причисляват към необятното и не съвсем ясно понятие World music. Според мен по-скоро е Crossing worlds music.

Във филма на Фатих Акин „Музиката на Истанбул“ (2005) членовете на една от най-емблематичните турски рок-гръндж банди – Replikas, заявяват, че дълго време са се борили с това да не принадлежат на голямата сцена и каквото и да правят, никога да не звучат така, както звучат западните банди. Накрая осъзнават, че точно в това е тяхната сила и че използването на традиционната турска (ориенталска) музика им дава по-голяма дълбочина и автентичност.

Трудно се изкоренява ориенталската мелодия от душата на един народ и е особено ценно, че сегашната турска музика успява така изкусно да вплете нишката на своето ДНК, без да звучи нито остаряло, нито досадно.

През 1934 г., по време на културните промени на Ататюрк, турската музика в радиостанциите е забранена.

На нейно място звучи класическа и европейска, но тъкмо затова повечето хора по онова време слушат египетски радиа.

Първото истинско западно влияние върху турската музика е на „Бийтълс“,

които вдъхновяват както великана на турския рок Баръш Манчо (Barış Manco), така и Джем Караджа и Еркин Корай, създали жанра анадолски рок. Преди няколко години беше осъществен проектът Аnatolian Rock Revival Project, представящ част от този стил. Освен че са преведени на английски, песните са анимирани по много красив начин.

Съвременната турска музика и европейската сцена
Съвременната турска музика и европейската сцена
Съвременната турска музика и европейската сцена

Отляво надясно: Баръш Манчо, Джем Караджа, Еркин Корай

Бих ви окуражила да изгледате клипове на споменатите по-горе изпълнители, за да разберете колко много са повлияли на съвременните турски банди, както и защо хипарското, психеделично, груув излъчване и звучене са все още част от облика на турската алтернативна музика, част от нейната уникалност.

В този ред на мисли, не можем да продължим нататък, без да споменем BaBa ZuLa и тяхната отдаденост на експерименталния ориенталски ъндърграунд психеделичен рок, познат с изтънчеността си, доброто познаване на традиционното звучене, но и със задължителната изненада, която бих нарекла „сладка лудост“.

За мен беше удоволствие да чуя дарк-ембиънт-психеделичния албум Bu Bir Ruya („Това е сън“) през 2018-та. Албумът е част от проекта DirtMusic на Hugo Race – бивш член на бандата Nick Cave and The Bad Seeds, и BaBa ZuLa пасват невероятно. Албумът е многолик, преплита ориенталска музика и дарк ембиънт китара, а текстовете на песните са или силно политически, или твърде лични. Пее се както на английски, така и на турски. Човек би си помислил, че специално за мен са го записали този албум! Слушах го до припадък.

Друг албум, който слушах безброй пъти, беше Gece („Нощ“), на една от най-нашумелите по света турскоезични банди, изпълняваща анадолски рок – Altın Gün („Златен ден“). Тя затвърди и популяризира хипарското, груув усещане за анадолския рок, но и вдигна летвата с талантливо и умело адаптиране. Групата е базирана в Амстердам. Създадена е от нидерландеца Яспер Ферхюлст (басист), бивш член на инди банда, който иска да свири анадолски рок, но не знае турски. Разлепя обяви в турските бакалии из цял Амстердам, пуска публикации в социалните мрежи и след известно време намира Мерве Дасдемир (вокал) и Ердиндж Еджевит (баглама и вокал). Така се сформира единствената (до този момент) турскoезична банда, номинирана за „Грами“ през 2019 г., която Турция разпознава като своя. Един от водещите ежедневници на Турция Hürriyet я нарича „нашата гордост на червения килим“. 

Във връзка с наградите и популярността обръщам специално внимание на лейбъла GlitterBeat, част от който са BaBa ZuLa, Gaye Su Akyol и Altın Gün. Каталогът им е пъстър и пълен с качествена музика от Африка, Азия, Южна Америка и др.

Съвременната турска музика и европейската сцена
Съвременната турска музика и европейската сцена

Altın Gün © Sanja Marusic

През 2021 г. започва проектът #60JahreMusik, с който се отбелязва 60-годишнината на турската музика в Германия. Сайтът, в който са събрани интервюта, видеоклипове, статии за музиката на различните поколения, е наречен Истанбул-Берлин. Това е много смислен проект и единствен по рода си архив и каталог на турски музиканти, живеещи в Германия. В сайта може да се намерят статии на английски и всеки, който проявява по-голям интерес по темата, ще открие достатъчно лични истории и още музика.

Проследяването на присъствието на турската култура от последните шейсет години в Европа чрез музиката за мен е интересен начин да се ориентираме къде се намира тя на европейската карта в момента. Колкото далечна и непозната е в началото на 60-те в Германия, толкова разпознаваема е през последните няколко години.

Съвременната турска музика вече е част от европейската и световната сцена. И не се бори за нищо – просто е.

Свободна е да бъде себе си; приета е като равна. За това помагат не само глобализацията и открехнатата врата, през която успяват да преминат нови културни течения, но и стабилното присъствие на турската музика в Европа вече шест десетилетия. Помага и приемането на алтернативната западна музика в турската култура.

Културният диалог, който тече в момента, и приемствеността са важни за нас, живеещи между звуците на Изтока и Запада. 

Казват, че най-лесният начин да научиш за един народ е да слушаш неговата музика. Мисля, че ние все повече се опознаваме едни други. Но този процес е крехък, затова е добре към него да се подхожда с внимание и разбиране. За да продължим да се срещаме отвъд границите, отвъд мисълта за тях.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата

Post Syndicated from Емине Садкъ original https://www.toest.bg/maynata-vi-tuk-sme-detsata-na-gastarbayterite-i-striytkulturata/

<< Към първа част

Tъмна любов, тъжна любов.
Така наречените марки са фалшива любов.
Тъкмо вързах двата края
и насреща ми се появи смъртта.

Ideal – Aşk, Mark ve Ölüm („Любов, дойчемарки и смърт“), превод Емине Садкъ

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата

В своята книга „В клинч. Историята на моите филми“ Фатих Акин разказва за роднините и родителите си, пристигнали през 60-те години, които раждат и отглеждат децата си в Западна Германия с илюзията, че „още малко и ще се върнем в Турция“.

Част от роднините му наистина се завръщат в Турция по време на Световната петролна криза, която разклаща силно икономиката на ФРГ през 80-те. За да се справи с безработицата, правителството на Западна Германия насърчава парично емигрантите да се приберат по родните си места. Родителите на Акин така и не тръгват. Нещо повече, баща му и брат му са актьори в повечето му филми.

Акин е роден през 1973 г. в Хамбург и е един от силните гласове на турските артисти, творящи в Германия. За себе си той казва:

Докато мисля, ще мисля на немски.

Също и:

Моята родина е киното.

Във филма „Срещу стената“ (2004) свободата да избереш езика, на който да мислиш, и да принадлежиш не на територия или култура, а на изкуството (или на идеята за свободата), е представена с очарователна своенравност.

Главният герой Джахит, немски турчин и суициден пънкар, е на гости на консервативното семейството на Сибел, която среща в клиника за самоубийци. Сибел иска да сключи фиктивен брак с Джахит, защото само ако тя стане притежание на друг мъж (турчин), може да се освободи от тираничния брат и семейството си. Тук ставаме свидетели на титаничен сблъсък между две различни идеи за съществуване, а забранените плодове на свободата се достигат по логиката на същите правила, с които биват забранявани.

В същата сцена братът на Сибел говори на турски с „кандидат-зетя“ Джахит. Джахит отговаря на немски:

– Защо не говориш турски? – пита го братът на Сибел, леко ядосан.
Какъв зет ще им става тоя, ако не говори турски? Може ли да се има вяра на подобен човек?
– Забравил съм го! – отговаря Джахит. 

В Турция ни наричат немци, в Германия – чужденци.
Аз съм дете на гурбетчии.
Немци ни наричат, но сме непознати за всички.
Нашият път продължава зад кулисите.

Islamic Force – Gurbetçi Çocukları (1997), превод Емине Садкъ

Продължителната безработица през 80-те, довела до масово гетоизиране на гастарбайтерите, както и 90-те години на обединена, но нестабилна Германия, водят до разклащане на ценностната система и традициите. Левите убеждения стават все по-леви, а десните – все по-десни.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
Кадър от филма „Любов, дойчемарки и смърт“

Както нацистката партия (НСДАП) през 1921-ва и 1922-ра нараства значително заради безработицата, предизвикана от Голямата депресия, така и неонацизмът укрепва през последните две десетилетия на ХХ век и се превръща във все по-сериозна заплаха за чужденците.

В Източна Германия неонацизмът се появява като естествена опозиция на комунизма.

Парадоксално, младежите, борещи се срещу властта на комунистите, връщат забранените от режима нацистки символи и ги превръщат във флагове на възможната свободна и обединена Германия. (Тук може да се запознаете с хронология на терористичните и ксенофобските атаки срещу турците на територията на Германия през 90-те.)

Изолирани, заседнали между две култури, много от децата на турските гастарбайтери буквално порастват по улиците на една неприветлива Германия, която вече не желае нито тях, нито родителите им.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
Кадър от филма „Любов, дойчемарки и смърт“

Улицата се превръща в сцена както за криминални прояви, така и за изкуство и създаване на субкултурни течения.

Брейкът, графитите, хип-хопът, или уличната културата е представена за първи път в Германия от американските войници. Уличната култура сред турските младежи създава и обособява пространство, към което можеш да принадлежиш и в което можеш да отстояваш свободите си, следователно – да се чувстваш защитен.

През 90-те години т.нар. ориенталски хип-хоп в Германия, или както някои музикални критици го наричат – „гласът на изгубеното поколение“, е един от най-слушаните стилове. Хип-хоп бандите, като Cartel и Microphone Mafia, се превръщат в суперзвезди. Изнасят концерти в Швейцария, Австрия, Нидерландия, а в Турция препълват стадиони.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата

Кадри от филма „Любов, дойчемарки и смърт“

Освен че оказва съпротива срещу неонацизма, стрийткултурата противодейства на вътрешната агресия в турските общности и е алтернатива на криминални групи като Fighters, Аraba Boys и други „лоши момчета“, които използват принадлежността към онеправданите групи като извинение за извършване на престъпления и за създаване на още по-голямо напрежение между неонацизма и турските общности.

Фатих Акин признава, че за кратко участва в една от тези групи, но когато агресията стига буквално до нож, разбира, че това не е мястото, което може да представлява неговата идентичност.

Нямаше много варианти да бъдеш себе си. И трябваше да избереш – хип-хопа или криминалните групи,

казва представител на същото поколение във филма „Любов, дойчемарки и смърт“ (2022).

First we had a wall and now we have a war
Between the skinheads and all the blackheads
the real reason why the politicians are that fat

Отначало имахме стена, а сега сме във война
между скинари и гастарбайтери
ето защо политиците са се ояли

Islamic Force – Black hair в албума The Whole World Is Your Home (1993), превод от английски Емине Садкъ

„36 момчета“ е емблематичната берлинска банда, базирана в квартала Кройцберг, или т.нар. „столица на турците в Германия“, споменат в предишната статия. В началото на 90-те тя наброява 500 турски деца, които не искат „да продават наркотици и да използват оръжие“, а „да променят света. С какво? С изкуство!“, споделя в интервю Тамер Йеит, който става член на бандата на единайсет години, защото

онази любов, която не можехме да намерим вкъщи, я намирахме на улицата.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
Кадър от филма „Любов, дойчемарки и смърт“

Важно е да отбележим, че по време на петролната криза и нарастването на безработицата Кройцберг е средище на немски пънкари и хипари, които скуотват* стари жилищни сгради или наемат големи апартаменти на много ниски цени. Там заживяват и записват албумите си звезди като Иги Поп и Дейвид Боуи, които често посещават популярния пънкарски клуб SO36.

Истински уникален е Кройцберг – през 80-те и 90-те по улиците му можеш да видиш да се разхождат както жени с фереджета и мъже с мустаци, така и млади хора с гребени, боядисани във всякакви цветове, с кубинки, кожени якета и обеци по лицето. Място, събиращо онези misfits, които не пасват на общата картина и не могат да бъдат интегрирани в системата.

Красотата на този квартал създава предпоставка за много различна и силна (суб)културна съпротива срещу насилието, в която децата на гурбетчиите успяват да потърсят и намерят идентичността си.

Рап музиката в Америка е различна, защото в ДНК-то на американците са закодирани джазът и фънкът. Това е най-силното наследство между поколенията – музиката, която слушаме. Ние, от друга страна, не пораснахме с джаз и фънк. Пораснахме, слушайки турска музика или анадолски поп. И вярвахме, че всяка култура трябва да намери собствената си рап философия. Което значи, че трябва да оставим ДНК-то ни да говори и това да бъде началната точка на нашето изкуство. По този начин ще запазим идентичността си и ще избегнем повторение на други стилове.

Killa Hakkan, рапър, член на бандата Islamic Force

Смятам, че субкултурните течения са в основата на изграждането на здравословна и устойчива културна среда в нашето съвремие. Няма нищо по-смислено от това младите хора да се самоорганизират около изкуството, да бъдат ангажирани със социалните проблеми и осъзнато да се борят срещу несправедливостта. Вярвам също, че субкултурите създават приемственост между поколенията на „различните“ и арена за оказване на съпротива срещу агресията и институциите. Именно затова децата на турските гастарбайтери, отраснали по улиците на обединена Германия, възпяват проблемите и несгодите на своето поколение и отстояват идентичността и свободите си.

Майната ви, тук сме и сме такива, каквито сме! –

казват те. И с тази спечелена битка създават благоприятна среда за следващото поколение, чиято идентичност и музика са в завидна симбиоза и с достойнство присъстват на европейската и световната сцена. 

* От англ. squatting – култура на окупиране на безстопанствени сгради, много популярно за субкултурните общества в края на 80-те и началото на 90-те; около Кройцберг съществуват още подобни места.

Възходът на крайната десница в Германия – как и защо?

Post Syndicated from Марина Лякова original https://www.toest.bg/vuzhodut-na-kraynata-desnitsa-v-germaniya-kak-i-zashto/

Възходът на крайната десница в Германия – как и защо?

През последната седмица в Германия се проведоха десетки демонстрации, в които се включиха над един милион души от цялата страна. Те бяха подкрепени от политици от целия партиен спектър, неправителствени организации, представители на църквите и на профсъюзите. Причината – на тайна сбирка на дяснорадикални лидери в Потсдам с участието на представители на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и на „Съюза на ценностите“ (фракция на Християндемократическия съюз) е обсъждана идеята за насилствена масова „ремиграция“. Зад тази сложно звучаща дума всъщност се прикрива идеята за повсеместно насилствено прогонване на чужденци и дори на германски граждани с чуждестранен произход от Германия. Срещата е разкрита и документирана от неправителствената организация „Коректив“. 

Днес в Германия живеят 23 млн. души с миграционен произход – мигранти или техни деца. Преобладаващата част от децата имат германско гражданство и са преминали през германската образователна система. Сред тези 23 милиона са и около 450 000 български граждани, както и българи с германско или с двойно гражданство. Въпреки че заплахата да се реализират такива планове граничи с абсурд, събитието предизвика мощен отпор. Като опасност се отчита дори самото говорене за насилствено екстрадиране. 

Добре известно е, че думите трасират пътя към действията

Точно тези думи, но и споменът за радикалните целенасочени убийства на девет чужденци в периода от 2000 до 2007 г. от организацията „Националсоциалистически ъндърграунд“ повдигна и множество въпроси. Защо в Германия, една държава, в която споменът за националсоциализма е травматичен и жив и която от края на Втората световна война е инвестирала милиони в борбата с различни екстремистки течения, радикалните нагласи продължават да процъфтяват? Те, разбира се, винаги са съществували. Но избуяването им днес e необичайно силно.

Според актуалните социологически данни АзГ би спечелила 22% от подадените гласове, ако изборите за германски парламент се състояха тази неделя. С това тя би станала втора политическа сила в страната, измествайки социалдемократи, либерали и зелени. В Източна Германия се очаква партията да бъде дори първа политическа сила, изпреварвайки Християндемократическия съюз.

Предвид предстоящите избори за Европейски парламент и за регионални парламенти в три източногермански провинции, тези данни нямат единствено прогнозна стойност, а са индикатор за сериозна промяна в обществените настроения, но и във властовия баланс. Това се потвърждава и от публичния годишен доклад на Службата за защита на Конституцията. Става дума за една по-широка тенденция, обхванала много страни от Западна Европа.

Но какви са причините?

Не е тайна, че от няколко години най-мощната европейска икономика – тази на Федералната република – се задъхва. COVID-19, Зелената сделка и войната в Украйна са основните фактори, които оскъпиха производството и съответно намалиха износа на германски стоки в чужбина. Трудностите с глобалните доставки на стоки и суровини – преди три години заради пандемията, а днес поради кризата в Червено море – допълнително усложняват ситуацията. 

И ако по време на COVID-19 германската държава все още можеше да си позволи чрез различни програми да облекчава товара върху производители и потребители, то последвалата руска инвазия в Украйна и самоограниченията, наложени от Партията на зелените (затваряне на атомните и на въглищните централи, скъпоструващите програми за повишаване на енергийната ефективност), както и повишената цена на газа вследствие вноса на LPG сякаш ограничиха възможностите за проактивни компенсиращи мерки.

На този фон много по-ясно изпъква един сериозен проблем, съществуващ от поне три десетилетия – нарастването на социалните неравенства в германското общество и намаляването на покупателната способност на средните и по-ниските социални прослойки. В множество свои изследвания и доклади известният социолог проф. Михаел Хартман показва как през последните 30 години вследствие на данъчни промени, които облагодетелстват предимно заможните и имотни граждани, социалното разслоение в Германия непрекъснато се увеличава. 

За да задържат повече фирми в Германия, правителствата след епохата на Хелмут Кол, независимо от идеологическата си обагреност, намаляват корпоративния данък или го поддържат на ниско ниво. С цел предотвратяване на емиграцията и съответно преместването на мястото на данъчната задълженост на заможните прослойки, се намалява и данък общ доход. С това драстично спадат приходите в хазната и съответно – възможността за инвестиции, но и за поддържане на по-слабо социално разслоение. А инфлацията, особено висока през последните четири години, на практика изяжда увеличенията на заплатите и фактически намалява покупателната способност.

Разбира се, средното ниво на доходите в Германия продължава да бъде едно от най-високите в света. Но също така с просто око се вижда, че инфраструктурата на страната е далеч от блясъка, с който се отличаваше в началото на 90-те. Държавните железници хронично закъсняват – едва 66% от всички влакове през 2023 г. са пристигнали по разписание. Много общини са потънали в дългове и нямат възможност да инвестират в нова инфраструктура. Места в детските градини в големите градове няма, а опашките пред социалните кухни стават по-дълги. 

Социалното разслоение е видимо и сред пенсионерите – средната брутна пенсия е около 1543 евро на месец. В България тези доходи все още изглеждат твърде високи, но съотнесени към разходите, необходими за живот в Германия, те са проблематично ниски. Настаняване в дом за възрастни хора струва между 3500 и 4700 евро на месец, като само част от тях се покриват от застраховката, а двустайно жилище в голям град само с много усилия може да бъде наето на цена под 1300 евро. На практика един пенсионер трудно може да си позволи тези разходи – на помощ идват децата или социалните служби. 

Парадоксът обаче е, че подкрепилите тайната сбирка на АзГ принадлежат към съвършено различна социална прослойка. Сред тях са материално добре обезпечени лица, например предприемачи и политици, които са далеч от социалната нищета. Очевидно не само икономическото развитие е причина за нарастване на социалното напрежение в германското общество. 

Демографията и миграцията 

Поради ниската раждаемост населението на Германия от десетилетия застарява. От години броят на жителите е устойчив – около 84 млн., но тази стабилност се дължи предимно на имиграцията, а не на естествения прираст. Вследствие на демографското развитие редица длъжности, които не са от предпочитаните, изпитват хроничен недостиг на кадри. Въпреки сравнително доброто заплащане в Германските държавни железници има около 20 000 незаети работни места. Отчаяно се търсят водопроводчици, медицински работници, лекари, продавачи в магазини, шофьори на автобуси и разбира се, ИТ специалисти. 

Може ли обаче миграцията да бъде решение? Вероятно само отчасти. Зависи от мигриращите, но и от възможността на едно общество да интегрира бързо и успешно новодошли хора. Германските политици години наред упорито отказваха да признаят, че Германия е имиграционна държава и че процесът, започнал с набирането на гастарбайтери в края на 50-те години, е необратим. Пред желаещите да имигрират и работят през 90-те години източноевропейци се поставяха непреодолими бюрократични и визови бариери. Един неизползван потенциал, намерил нов дом отвъд океана.

Вследствие на войните в Сирия, Афганистан и Ирак и на едно замислено като хуманитарно и временно решение през 2015 г. Германия отвори границите си за милиони, търсещи убежище. По силата на Дъблинското споразумение, но и на националното законодателство, германската държава нямаше законово задължение да приеме тези хора, но го направи в знак на солидарност с претоварените държави на външните граници на ЕС. А вероятно и с убеждението, че това отваряне би могло да бъде част от решението на демографския проблем. 

И макар днес, близо 10 години след събитията от лятото на 2015 г., 56% от имигриралите през 2015–2016 г. да имат постоянно работно място, интегрирането на тези хора на пазара на труда все още е свързано с препятствия. Твърде големи са психическите травми на бягащите от войни, насилие и глад, невинаги достатъчна е квалификацията им. В много случаи отнема години тези хора да бъдат обучени.

Пропагандата и въпросите за идентичността

Дяснорадикалните екстремисти се фокусират именно върху проблемите. Те трудно биха признали случаите на успешна интеграция. Факт е обаче, че днес Германия е дом на хиляди успешно интегрирани лекари, учители, икономисти, юристи, а дори и министри с миграционен произход. Да си припомним, че една от най-популярните ваксини срещу COVID-19 – „Пфайзер/Бионтех“ – беше създадена именно от деца на турски мигранти в германския град Майнц. 

Но АзГ са впили поглед в тъмната страна, а тя съществува – Германия има сериозен проблем с екстрадирането на неполучилите бежански статут. Хиляди, подали молби за убежище, подлежат на екстрадиция след отклоняване на молбите им. Въпреки че нямат право да живеят в страната, те не могат да бъдат изведени извън Германия – документите им за самоличност липсват и родните им държави отказват да ги припознаят като свои граждани. Единствената възможност е те да продължават да получават социални помощи и да чакат деня, в който екстрадицията би могла да се реализира. Левите пледират за легализацията и интеграцията им, а преобладаващата част от десните са за ограничаване на престоя им и настояват, че Германия по принцип има нужда от миграция, но не от такава миграция. 

Сериозно препятствие се оказват и културните различия. Чрез масирана интернет пропаганда, на която и германското общество е изложено, се акцентира върху сексуалните насилия, извършвани от мюсюлмани, и върху пренебрежителното им отношение към жените – сякаш в обществата, в които няма мигранти от ислямски страни, такива проблеми не съществуват. 

АзГ обаче не спира да повтаря, че Германия губи идентичността си с приемането на толкова много мигранти. И още изказвания в този дух, които могат да бъдат перифразирани най-общо така: „Ние трябва да бъдем себе си, да изгоним чуждите. Политиците ви предадоха, изберете нас – ние ще направим всичко по-различно и по-добре. Няма да плащаме за чужди войни и за скъп газ. Ако екстрадираме милиони мигранти, цените на наемите ще спаднат, защото търсенето на жилища ще намалее.“ 

В това популистко говорене се включва и крайнолевият „Съюз на Сара Вагенкнехт“, който се отцепи от левицата именно поради несъгласие с миграционната политика. И зад двете партии се прокрадва сянката на Москва. Въпреки това думите им звучат примамливо, особено на хора, които чувстват, че стандартът им на живот е спаднал, без да могат да си обяснят причините. 

На този фон е лесно за предизвикателствата да бъдат обвинявани традиционните партии и мигрантите. Ако обаче някой някога реализира абсурдната и престъпна идея да прогони милиони хора с миграционен произход от страната, в Германия няма да има кой да ти продаде дори хляб. 

А ние, българите?

Ако се съди по изборните резултати, мнозина гласуващи в Германия българи сякаш са склонни да се подведат по популистките тези на АзГ и на българските ѝ аналози. Те обаче забравят – ако някой ден бъдат въведени ограничения за мигрантите, ако „излезем“ от Европейския съюз, за да бъдем „суверенни“ и „независими“, както пледират АзГ, а и някои български партии, например „Възраждане“, то нашите сънародници, работещи в Германия, ще бъдат най-силно засегнати. На теория може би е примамливо да сочиш чужденците с пръст, докато ти самият не се окажеш част от тях.

Доза реализъм към добрите новини за имиграцията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/dosa-realizam-migracia/

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

The post Доза реализъм към добрите новини за имиграцията first appeared on Блогът на Юруков.

Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя

Post Syndicated from Емине Садкъ original https://www.toest.bg/gastarbayterskata-pesen-kato-dom-dobre-doshli-v-almanya/

На гара Сиркеджи договор ми дадоха.
Новото ти работно място е Германия, казаха.
По един билет и по един пакет,
и хайде, на път ни пратиха…
ГерАмания, ГерАмания, дотук дошъл, назад няма връщане 

Aşık Metin Türköz – Alamanya, Alamanya (1961), превод от турски Емине Садкъ

Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя

Крокодилът на чеверме и шотът с жив октопод в Банкок не ме изненадаха така, както заведението за бързо хранене Berlin’s Doner Kebab.

Не знам защо толкова се изненадах, че Берлин и кебап съществуват на едно място в Тайланд, когато връзката между Германия и Турция е на повече от шейсет години, а в Тайланд пристигат достатъчно германски туристи, израснали с турската кухня, приемащи дюнера като част от немската култура.

Припомних си и думите на моя приятел Хауке, който в Хановер ми сподели, че вече е невъзможно да мислим за Германия, без да мислим за турската култура. Най-вече за турската кухня. Хауке каза също, че

Германия би била скучна страна без турците. И без турския рап, борещ се срещу неонацистите.

В този текст ще поговорим точно за турската музика в Германия, като започнем с гастарбайтерската, или гурбетчийската песен. Но първо е важно да зададем историческата рамка, която е довела до нуждата от тази песен.

Икономическото чудо на Западна Германия през 50-те години (Wirtschaftswunder) принуждава правителството да потърси евтина работна ръка и първите гастарбайтери във ФРГ пристигат от Италия, Гърция и Испания. През октомври 1961 г., малко преди Берлинската стена да бъде построена изцяло (и работниците от Източна Германия да останат изолирани от другата ѝ страна), Западна Германия и Турция сключват споразумение за набиране на работна ръка.

По същото време Турция изнемогва, инфраструктурата ѝ е слаборазвита, хората от провинцията се изхранват с онова, което успеят да произведат, а безработицата е ужасяваща. Стотици хиляди турци, предимно мъже, които преди това не са излизали от собственото си село, се качват на влакове за Германия и потеглят към един напълно чужд свят.

Именно заради непознаването и различията между турската и немската култура Теодор Бланк, тогавашният министър на отбраната, е категоричен, че подписването на това споразумение не е в интерес на ФРГ, но Съединените щати, решени да сближат Турция със Запада, успешно оказват политически натиск.

Първоначалната идея според споразумението била гастарбайтерите от Турция да останат само две години. Приемлив период и за работниците, които си представяли, че ще изкарат достатъчно пари и ще се завърнат в родината си богати. Това е, мисля си, и причината много от тях да тръгнат с музикалните си инструменти на път – тарамбуки, сазове и т.н. Както се казва, потеглят с песен на уста. Песен, чийто край им се струва не само щастлив, но и скорошен. 

В документалния филм на Би Би Си от 1972 г. може да видите кадри от безкрайната забава във влака за Германия. В него се съдържат ценни и информативни кадри за процедурите преди заминаването и за задължителната проверка на здравословното състояние на гастарбайтерите. Дали тези хора са предполагали, че за голяма част от тях това ще бъде еднопосочно пътуване; че

само след няколко десетилетия Германия ще стане страната с най-многобройното турско население извън Турция (над три милиона души);

че Берлин и кебап могат да стоят в едно изречение на другия край на света; а турската музика ще се превърне в неочаквано успешна индустрия в Западна Германия?

Облаци, кажете!
Мъката си на кого да я разкажа?
Точно тези, дето мислехме за свои, ни простреляха.
А още по-дълбока е раната ни от гурбета.
Кажете, да не би да има вести от родината?
Или тези дъждове са от сълзите на любимата ми?

Özdemir Erdoğan – Gurbet (1972), превод от турски Азиз Таш

Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя

Фотографиите са от изложбата Memoirs in My Suitcase

От дистанцията на времето е трудно да си представим културното и медийно откъсване на стотици хиляди души, които не знаят нито дума немски, живота им в изолация, в работнически лагери, без турско радио, без турски вестници, от които да научат какво се случва в страната им, без книги или филми. Без нищо свое, нищо, което да им припомни или потвърди кои са… Освен музиката, която носят със себе си и чрез която се опитват да се върнат у дома. 

Музиката е неизменна част от идентичността.

Тя е публично ритуално събитие, в което всеки има роля като музикант, танцьор или слушател, а вследствие на това се създават важни емоционални връзки, споява се единството и целостта на общността. Така, при липсата на други обединяващи културни процеси, какъвто е и случаят с първите турски гастарбайтери, музиката и танцът се оказват единствените средства, чрез които общността разпознава себе си като такава.

И ето, стигаме до турската гастарбайтерска песен, която още в средата на 60-те години се настанява в новооткритите турски казина из цяла Германия. (Въпреки че казината в момента са забранени в Турция, в турската култура, освен място за хазарт, те са арена за забавление – с ориенталски танци, алкохол, наркотици и проституция.) В Германия казината се отварят от групи работници, представляващи различни региони или големи градове, и съответно носят имена като Anadolu, Gaziantep и т.н. Така лека-полека и регион по регион Турция се настанява в Западна Германия.

Всяко от казината има различна програма, обикновено започваща с кратки сказки, поезия, разказване на анекдоти, разбира се, белиденс, концерти на утвърдени музикални оркестри, класически изпълнения на саз, както и отворена сцена за онези музиканти, които искат да представят песните си пред публика.

Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя

Кадри от филма „Любов, дойчемарки и смърт“

А Тürkischer Basar продължава да се помни като едно от най-екзотичните и важни места. Намирал се е в берлинския квартал, наричан „столица на турските гастарбайтери“ – „Кройцберг“*. След падането на Стената базарът е затворен и на негово място е построена метростанция на Bülowstrasse.

През 1964 г. в Кьолн е създадена музикалната компания Türküola Müzik, която в партньорство с големите музикални компании в Турция купува права на популярни турски изпълнители, продуцира турска музика в Западна Германия и я разпространява сред гастарбайтерите. Същата компания организира едни от най-големите концерти на немска сцена и представя в Германия легендарни турски музиканти като Ибрахим Татлъсес (Ibrahim Tatlıses), Зеки Мюрен (Zeki Müren), Бюлент Ерсой (Bülent Ersoy) и Джем Караджа (Cem Karaca). 

Обръщам специално внимание на Джем Караджа – бащата на турския рок, който дълго време е обвиняван в „целенасочено създаване на напрежение и тласкане на Турция към кървава революция“. През 1980 г., след военния преврат на Кенан Еврен, докато лявомислещи турски интелектуалци продължават да бъдат избивани, Джем Караджа е привикван няколко пъти за разпит в Турция.

Музикантът е напуснал родината си година преди военния преврат и остава в Западна Германия осем години. Благодарение на създадената вече сцена на турската музика и аудитория, Джем Караджа успешно изгражда наново кариерата си, пее на немски и за много кратко време се превръща в немска медийна звезда в много тежки за всички гастарбайтери времена.

Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя

Кадри от филма „Любов, дойчемарки и смърт“

Аз съм турчин.
Не мога да говоря немски,
но мога да работя.

Türkisch Mann – Yusuf Cavak (1977), превод от турски Емине Садкъ

За вътрешните емоционални процеси и състоянието на турското гастарбайтерско общество от този период може да разберем повече и от самите теми на песните, които освен да възпяват тъгата по бащиния дом и тежестта да си сам в Almanya, служат за веселие и вид протест срещу несправедливото отношение на германските работодатели. Чрез музиката си гастарбайтерите всъщност се опитват да влязат в диалог с важните институции.

Един от видните гласове на турските гастарбайтери – Ашък Метин (Asık Metin), пише песента Meister Isci Kavgası („Скандал между шеф и работник“). На записа се чува глас на немец, който се кара на някого (предполага се на работник), а певецът (работникът) весело си пее:

Аз дойдох на приключение.
Не държа на парите
ти, мечко германска,
заповедта ти не би се чула от пчелата.

А в една от най-тъжните песни на Йоздемир Ердоган (Özdemir Erdoğan) Gurbet се пее следното:

На кого мога да разкажа мъката си, о, облаци?
Близките приятели ме нараниха,
а носталгията по дома е рана, по-дълбока от всяка друга.
Кажете ми, има ли новини от родния ми край,
или тези дъждове са сълзите на любимата?

„Гурбет“, превод от турски Азиз Таш

Световната петролна криза, започнала в началото на 70-те години, бележи края на германското икономическо чудо. До началото на 80-те голяма част от гастарбайтерите остават без работа, а германското правителство плаща по 10 000 марки на всеки, който иска да се завърне в Турция. Естествена реакция на вече създадената турска музикална индустрия във ФРГ е да запее на немски. Много смешен, почти комичен немски, но достатъчен, за да бъде разбран и да предаде посланията си както на турците, така и на немците. По това време Западна Германия започва да се тресе от протести и стачки, гастарбайтерите искат по-справедливо и достойно отношение, а виковете им стават все по-настоятелни. 

Еs kamen Menschen („Дойдоха хора“) на Джем Караджа започва така: „бяха повикани работници, / но дойдоха хора“, а Deutsche Freunde („Немски приятел“) на Озан Ата Джанани (Ozan Ata Canani) е със същия лайтмотив, но продължава с „като заварчик, като общ работник, / като мръсен боклукчия, арматурист и монтажист, / работещи на поточна линия, / наричат ни гастарбайтери / нашите немски приятели, / наричат ни гастарбайтери“. Двете песни се превръщат в химни на протестните движения за защита на човешките права на турските емигранти.

Тъй като никой не е очаквал гастарбайтерите да останат две десетилетия в Западна Германия, дълго време липсва адекватен интеграционен план за тях. През 70-те и 80-те години безработицата расте, турските квартали се гетоизират, а масовите политически настроения срещу гастарбайтерите се променят и поставят началото на неонацизма и антимиграционните настроения, които през 90-те прерастват в жестокости и терор срещу турското население във вече обединена Германия.

Чрез рапа, пънка и стрийткултурата следващото поколение, гастарбайтерските деца, родени в Германия, оказват съпротива срещу неонацизма и се превръщат в гласа на младите хора с леви убеждения.

Майната ви, тук сме!

крещят децата на гастарбайтерите. В следващата статия ще чуем точно тяхната песен. 

* Берлинската стена е минавала на три места през „Кройцберг“. Мястото е попадало в мъртвата зона – в края (и началото) на Западен Берлин. Затова и турското население е заселено там. В момента „Кройцберг“ се намира в центъра на града и е един от най-скъпите хипстърски квартали. 

За българската и немската потребителска кошница

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/einkaufswagen/

Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените, здравословното хранене и потребителската кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа и все за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% отгоре на тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек относително по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха, когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там това би било перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, а на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм давал за храна и каква част от бюджета ми е било към всеки момент.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме си споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазини, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва значително да промените доста повече от езика и пощенския си код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

The post За българската и немската потребителска кошница first appeared on Блогът на Юруков.

“Биволъ” и “Капитал” с участием в новом фильме о Руже Игнатовой

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D0%BC-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BC-%D1%84.html

вторник 1 ноември 2022


Сайт журналистских расследований «Биволъ» и еженедельник «Капитал» — единственные болгарские СМИ, привлеченные в качестве официальных партнеров создателей документального фильма о криптокоролеве Руже Игнатовой. На прошлой неделе Die Kryptoqueen – The…

Международният кинофестивал в Кьолн’2022 „Биволъ“ и „Капитал“ с принос за новия филм за Ружа Игнатова

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2.html

вторник 1 ноември 2022


Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ и вестник „Капитал“ са единствените български медии, които са били привлечени като официални партньори на създателите на документалния филм за криптокралицата Ружа Игнатова. Миналата седмица…

Че какво му е на Винету?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/winnetou/

Посред летните отпуски и политическите сътресения в България една новина мина и замина без особен публичен отзвук, какъвто сме свикнали да наблюдаваме в подобни случаи: немското издателство „Равенсбург“ е изтеглило от каталога си две книги за Винету, подготвени за публикуване. Става въпрос не за оригиналния „Винету“ на германския писател Карл Май, а за детски книжки, базирани върху филм, посветен на обичания вожд на апачите. Причината за издателското решение е в множеството критики в социалните медии, че индианските романи представят коренното американско население стереотипно, расистки и от гледна точка на колонизаторите.

Какъв расизъм, какви пет лева?

Решението на издателството среща негативни реакции от страна на някои дясноконсервативно настроени кръгове. Таблоидният вестник „Билд“ например нарича публичния дебат за книгите „истерия“, а изтеглянето им – „изгаряне на клада на героя от нашето детство“. Все пак Винету не е бил забраняван дори по времето на нацисткия режим.

В българския контекст решението на издателство „Равенсбург“ изглежда още по-необяснимо. Не защото „Винету“ е любимата книга на бившия премиер Бойко Борисов, а защото главният герой в нея е безспорно положителен. Благодарение на книгите на Карл Май поколения европейски деца израстват, симпатизирайки на индианците. Как тогава е възможно книгите за Винету да са расистки?

За разбирането на контекста в Германия, направил възможен спирането на книгите, както и на липсата на такъв контекст в България, може да помогнат две аналогични истории, но с различни последствия. Става дума за поведението на журито при представянето на двама участници в риалити шоу за таланти съответно в Германия и в България.

Мелиса от Херне, откъде си родом?

През 2018 г. на сцената на Das Supertalent (немското риалити шоу от франчайза Got Talent, към който принадлежи „България търси талант“) излиза 5-годишно момиченце с азиатски черти, което се представя като Мелиса. Сред членовете на журито е Дитер Болен от популярния през 80-те години дует Modern Talking.

– Откъде си, Мелиса? – пита Болен.
– От Херне – отговаря детето.
Позалязлата попзвезда очевидно не приема за валиден отговор името на град в Северозападна Германия, затова продължава да пита:
– А мама и татко откъде са, от Филипините ли?
– И те са от Херне – казва Мелиса за учудване на Болен, който не се отказва:
– Откъде сте [цялото семейство], от коя страна, родом?
– Не знам – предава се момиченцето, схванало, че от него се очаква да посочи различно населено място от Херне, но нямащо представа кое е то.
– А баба и дядо? – упорства певецът.

Докато другите членове на журито сконфузено мълчат, Болен насочва въпроса си към майката на момичето. Мирясва чак след като получава от нея отговора, че корените на семейството ѝ са в Тайланд.

Макар Дитер Болен да се държи добронамерено с детето, случаят предизвиква масово възмущение. Упрекът към музиканта е, че е постъпил расистки, отказвайки правото на Мелиса да се идентифицира като германка от Херне единствено заради външния ѝ вид. По този начин той индиректно оспорва идентичността на една пета от населението на Германия, което е с миграционен произход. Значителна част от тази група живее в страната от поколения и членовете ѝ не биха искали да се съди за идентичността им по външния вид, имената или по това откъде са бабите и дядовците им.

Мартин от Стара Загора, откъде идваш с такъв екзотичен тен?

През 2021 г. на сцената на „Гласът на България“ излиза мъж с неевропейски черти. Членове на журито са фолкпевицата Галена, поппевците Дара и Любо Киров и китаристът Иван Лечев. След изпълнението Галена пита:

– Толкова екзотичен, откъде идваш ти с такъв тен?
– Казвам се Мартин Айоделе Акинреми и съм на 32. От Стара Загора по принцип съм родом – гласи отговорът.
– Това е точно Стара Загора някъде – иронизира Дара.
– Да-да, близо до Стара Загора – влиза в тона ѝ Любо Киров.
– Там, в централната част, да – отговаря участникът в шоуто и допълва, че името му е нигерийско, при което се включва и Иван Лечев:
– Щях да кажа, че е от Нигерия, да.

Мартин Акинреми уточнява, че майка му е наполовина кубинка (въпреки името той няма нигерийска кръв). Според Любо „тази екзотика“ се е отразила на гласа на участника. Старозагорецът разказва, че е археолог по професия, и намира за нужно да добави, че тенът му се дължи факта, че идва от разкопки на магистрала „Хемус“, а не е „чак толкова мургав по принцип“. Обяснението му предизвиква бурен смях у членовете на журито, а Любо Киров подмята: „Това е от магистралата.“

За разлика от случая с малката Мелиса в Германия, този не предизвиква обществена реакция. А в него расизмът дори е повече. Защото и четиримата членове на журито, колкото и да харесват участника, отказват да приемат, че е възможно да се казваш Мартин Акинреми, да изглеждаш като Мартин Акинреми, а да си роден в Стара Загора и да се идентифицираш като старозагорец. И защото го свеждат, заедно с музикалния му талант, до „екзотичния“ произход.

Какво е общото между казусите с Винету, Мелиса от Херне и Мартин от Стара Загора?

На пръв поглед историята със спрените книги за Винету няма връзка със случаите с малката Мелиса и Мартин Акинреми. Под повърхността обаче те са следствие от една и съща нагласа – че доминиращото и привилегировано мнозинство в една култура „знае“ какви са другите, непривилегированите, по-добре от самите тях. И затова не смята за нужно да ги остави да говорят със собствените си гласове.

Карл Май е писал романите си, без да е виждал, а още по-малко – общувал с жив представител на коренното американско население. Представата му за индианците (впрочем наречени така от Христофор Колумб, погрешно взел Америка за Индия) е плод на европоцентричната християнска култура. Неслучайно в края на живота си Винету приема християнството.

Представете си мюсюлмански автор, който никога не е бил по българските земи, да напише поредица от книги за симпатичен български герой по времето на Османската империя, който има за най-добър приятел мюсюлманин и в края на живота си приема исляма. Как биха се чувствали българите, ако доминиращата представа в света за тях ги асоциира именно с този персонаж?

Защо книгите за Винету станаха проблем в Германия?

Винету си е същият, но германските читатели вече не са. Чувствителността към другия е нещо, което се развива бавно, при това – не навсякъде по света. Германия преживява „челен сблъсък“ с необходимостта да развие такава чувствителност след края на Втората световна война и краха на нацисткия режим. Въпреки това тя десетилетия наред, откакто започва да кани „гастарбайтери“, отказва да се възприема като страна, приемаща имигранти. Очаква се, че те ще си тръгнат, но много от тях остават.

Днес тези хора и наследниците им са неразделна част от германското общество, култура и политика. Признанието на тяхната идентичност е свързано с приемането и уважаването на ценността на другия, различния по принцип. А това неизбежно оказва влияние и върху възприемането на литературните произведения. И ако преди Винету е олицетворявал добрите индианци, образът му вече е представителен за високомерното отношение на европейците, отговорни за унищожаването на коренното население на Америка. Затова да се правят нови и нови филми и да се пишат нови и нови книжки за него изглежда като проява на лош вкус.

Даваш ли, даваш… Ботев, Вазов и Баташкото клане?

В България на този етап е трудно да си представим подобна трансформация поради ред причини. В страната ни трудно се възприема не само наличието на хора с миграционен произход като част от населението ѝ, а и фактът, че собствените ни етнически малцинства са български граждани. За сметка на това се приема, че е в реда на нещата представители на доминиращата група да „знаят“ най-добре какви са „другите“, били те роми, мюсюлмани, бежанци, хомосексуални… или старозагорски археолог с една четвърт кубинска кръв.

В същото време (и не без връзка с горното) литературните и историческите канони у нас са непоклатими. И най-малкият опит за реформа или дори само за критичен прочит води до масови истерии – „махат Ботев/Вазов от учебниците“, „отричат Баташкото клане/турското робство“. Тази канонизираща нагласа възприема като кощунствен всеки опит за преоценка и на световното литературно наследство.

Да си припомним какво възмущение настана, когато наследниците на Астрид Линдгрен решиха, че бащата на Пипи Дългото чорапче вече няма да е „негърски крал“, а „крал на Южните морета“. Защото вярват, че шведската писателка не би допуснала никое дете да се почувства наранено от нейно произведение. А съвременните чернокожи деца възприемат думата „негър“ по начин, различен от значението ѝ по времето на написването на романа.

Расизмът и неговото разпознаване

Обикновено в България нещо се признава за расизъм само ако някой е претърпял физическо насилие или е обиждан на расистка основа. И то невинаги. Обидите към роми например, особено от страна на политици, обикновено минават без последствия. Петър Москов беше оправдан за твърдението си, че ромите са „скотове“ и по-лоши от диви животни, а Валери Симеонов – че са „озверели човекоподобни“, а ромските жени са „с инстинкти на улични кучки“. Още по-безнаказани остават расистките обиди и насилието по адрес на бежанци.

А расизмът всъщност има и далеч по-тънки измерения – съденето за някого само по външния вид или името, свеждането на група хора до стереотипни характеристики, били те и положителни, натискът „да се впишеш“, тоест да не се отличаваш от мнозинството, в степента, в която това изобщо е възможно. Или обратното – натискът да си различен дори когато се чувстваш част от мнозинството. Накратко – неприемането на собствения разказ на някого за себе си.

Затова и Винету все повече ще бъде част от миналото.

Заглавна снимка: Сцена от постановката „Винету: Кръвни братя“ на фестивала „Карл Май“ в северногерманския град Бад Зегеберг, с участието на Ян Сосниок (Винету) и Уейн Карпендел (Поразяващата ръка) / Julius Beckmann, 2013, CC BY-SA 2.0 / Flickr

Източник

За 9 евро из Германия – впечатления и перспективи

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/za-9-evro-iz-germaniya-vpechatleniya-i-perspektivi/

Изминаха близо два месеца, откакто Германия въведе месечния билет от 9 евро, позволяващ неограничено пътуване из цялата страна с регионален транспорт. Как се развива експериментът и какви са перспективите след приключването му в края на август?

Старт със смесени чувства

Едно от клишетата за германците е, че те много обичат да се оплакват от обществения си транспорт, който в сравнение с този в повечето страни си е направо образцов. Към началото на юни обаче, когато евтиният билет започна да важи, действително имаше основания за недоволство, които продължават и до днес. Влакове, които закъсняват с половин-един час, а нерядко дори отпадат, не е нещо, с което хората в Германия са свикнали. Но е факт, че през последните месеци влаковете в страната никак не са точни, а в много градове общественият транспорт е видимо разреден. Всичко това помрачаваше еуфорията от въвеждането на билета.

На всичко отгоре на 3 юни влак дерайлира край Гармиш-Партенкирхен в Бавария, в резултат на което загинаха петима души, а над 60 бяха ранени. Причините още се изясняват. Трагичният инцидент провокира философа Волфрам Айленбергер да отправи остра критика към „Дойче Бан“, която според него е станала некомпетентна и „напълно е загубила контрол над мисията си“, в движението на влаковете цари хаос, а хората, работещи в железниците, изпитват срам. Айленбергер споделя, че поради тези причини в последните седмици преди влаковата катастрофа е имал предчувствие, че нещо лошо ще се случи.

За тези проблеми не можем да виним билета от 9 евро.

Общественият транспорт в Германия е станал нетипично неточен основно по две причини. Първата причина е същата, поради която в последно време и на много летища по света цари хаос и е пълно с отменени полети. И поради която в почти всички магазини и заведения в Германия (и вероятно не само там) има обяви, че се търси персонал. Става дума за ковид кризата – в резултат на нея множество работещи са съкратени и все още получават компенсации, поради което не тръгват на работа. Затова почти навсякъде се усеща недостиг на служители.

Втората причина е, че по време на пандемията, когато хората почти не пътуваха, в страната започнаха множество крупни ремонти на релси и гари, част от които още не са приключили. Затова много влакове се движат с променен маршрут, което пък затруднява движението на други и води до дълго чакане по гарите, препълнени влакове, изпуснати транспортни връзки и много нерви.

© Светла Енчева

С евтиния билет влаковете очаквано стават още по-препълнени.

Няма как да се предостави точна статистика колко от закупилите този билет го ползват, за да ходят на работа, и колко – за да попътуват за удоволствие. Но е факт, че препълнените влакове са тъкмо тези към популярните дестинации. От личен опит мога да потвърдя, че ако се запътвате към градове като Дюселдорф, Кьолн, Хайделберг, Франкфурт или дори Вупертал, ще разберете, че стадният инстинкт ви е присъщ, колкото и да се смятате за неконформист. Защото ще видите стотици хора, които едновременно с вас се канят да направят същото, което и вие. А някои от тях дори ще разпознаете на гарата на връщане.

Сред пътуващите за 9 евро има всякакви типажи – от представители на средната класа до социално слаби семейства, които най-сетне могат да си позволят да заведат децата си на разходка или в зоопарк в друг град. И страшно много младежи. Както и много хора от всякакви възрасти с куфари, издаващи, че са тръгнали не на еднодневен излет, а на пътешествие с преспиване. Сред тези типажи с особена слава се сдобиват

пънкарите, пътуващи до Зюлт.

Зюлт е остров в Северно море, на границата с Дания, известен като най-скъпото място в Германия. Там цените на имотите са по-високи и от мюнхенските, а на почивка ходят най-големите тузари в страната. До началото на юни богатите и свикнали на лукс жители на острова едва ли са виждали жив пънкар, защото представителите на тази субкултура са отрицание на всичко, което обичайните му посетители са.

Това се променя в началото на юни, когато групи пънкари, „въоръжени“ с евтиния билет, започват да прииждат на остров Зюлт. С по една раница на гърба и тонколона под мишница те се настаняват директно на плажовете. Там слушат музика, пеят, пушат, пият значителни количества алкохол, ядат, спят и… облекчават естествените си нужди. За ужас на местните, които непрекъснато подават оплаквания и дори издигат барикада от бетонни блокове, за да ограничат достъпа на „натрапниците“ до определени места.

В същото време много германци искрено се забавляват със ситуацията с пънкарите в Зюлт, защото едно от нещата, които средностатистическият германец никак не обича, е демонстрирането на богатство и луксозен начин на живот. Именно на това демонстриране пънкарите показват среден пръст (образно, а понякога и буквално) – нещо, което възпитаните средностатистически граждани няма да си позволят, но пък могат да му се порадват. И да се посмеят на пънкарската песен, посветена на билета от 9 евро и Зюлт:

Ползата за градовете

За разлика от Зюлт, повечето места, привличащи закупилите евтиния билет, печелят от нарасналата си популярност. Хората не само пътуват дотам, а и в общия случай консумират нещо – поне напитка, сладолед или пица. Някои си купуват сувенири, посещават музеи и други забележителности. Затова градовете, които имат какво да предложат, определено печелят от антикризисната мярка. Сред тълпи и сергии с всевъзможни джунджурии Хайделберг например, който и без това е магнит за туристите, е заприличал на Несебър през август. Далеч по-малко са онези, които отиват да разгледат Дармщат, да речем.

Вупертал е относително беден град в индустриалния Северозапад, известен с две неща – висящата си железница/трамвай и танцовия театър на Пина Бауш. И двете се преплитат във филма на Вим Вендерс „Пина“, посветен на паметта на известната хореографка, починала малко преди началото на снимките. Билетът от 9 евро повиши популярността на Вупертал, защото с него може да се пътува и с прословутия висящ трамвай, който е част от обществения транспорт на града. Наистина впечатляващо, когато железницата се носи над река Вупер или минава над хорските глави. Човек може да помечтае за такъв транспорт над Перловската река. Макар местните да са свикнали и да не се удивляват всеки път, когато се качват на трамвая.


Сложни времена за кондукторите

„А, стойте си спокойно, предполагам, че всички сте си купили билет. За 9 евро ще сте глупави, ако не сте. Исках само да ви кажа „здравейте“ и да видя как сте.“ Тези думи се приписват на анонимен кондуктор в самото начало след въвеждането на билета. Въпреки че комай всеки си е купил въпросния билет, се случва, макар и по-рядко от преди, кондуктори да правят проверки в градския транспорт и регионалните влакове, защото все някак трябва да си заслужат заплатите.

В някои случаи обаче работата им се превръща в абсурд. Влаковете към по-популярните дестинации понякога са толкова претъпкани, че се налага човек да е направо йога акробат, за да намери поза, в която едновременно да запази равновесие и да диша. Стига се дотам, че пътници масово се настаняват в първа класа, без да имат право на това. По високоговорителите се разнасят безпомощни призиви хората без билет за първа класа да я напуснат, но в последна сметка кондукторите ги оставят да си пътуват, защото във втора класа няма никакво място.

В експресните влакове пък, в които билетът от 9 евро не важи, все се намират пътници, които не са разбрали това (или се правят на неразбрали). А не е трудно да се отличат тези влакове от регионалните по това, че са бели, с червена линия (която понякога в периода на Прайда е в цветовете на дъгата). „Не издържам вече – нетипично за германски служител пред клиент (в мое лице) излива душата си кондукторът в един експрес. – Вече почти два месеца минаха и още има такива, които не са разбрали, че за белите влакове с червена линия билетът не важи. И когато им обяснявам, пак не разбират. Имали редовен билет за 9 евро. Какво повече мога да направя?!“


А от септември – какво?

От септември месечен билет за 9 евро няма да има. Въпросът е не дали експериментът ще бъде продължен под някаква форма, а как точно ще бъде продължен. Основанията да се търси трайна промяна в цените на обществения транспорт в Германия са няколко:

Първо, междинната равносметка след първия месец е положителна. Не само пътуванията с влак са се увеличили, а и някои хора все пак са слезли от колите си, за да използват обществен транспорт. В резултат задръстванията в 23 от 26 изследвани града са намалели, като най-голямо е облекчаването на трафика в Хамбург и Висбаден.

Второ, въпреки ясната заявка, че евтиният билет е само за три месеца, обществените очаквания за някаква форма на осигуряване на трайно ниски суми за пътуване са високи. На фона на инфлацията и очакваните ограничения на употребата на газ и поради войната в Украйна хората имат нужда от някакъв позитивен отдушник.

Трето, освен скъпа, системата за карти и билети за обществения транспорт в Германия е изключително сложна. Има не само много различни видове превозни документи, ами те се различават и в безбройните транспортни области в страната. Всичко това е в състояние да докара един неопитен пътник до сълзи, особено ако се опитва да си купи билет от автомат. Билетът от 9 евро представлява рязко опростяване на тази система.

Четвърто, други европейски страни вече предлагат свои варианти за евтин обществен транспорт. В Испания например цените на градския транспорт са намалени с 30%, а от 1 септември до края на годината човек ще може да пътува безплатно с държавните железници на кратки и средни разстояния, стига да си е купил карта за многократни пътувания.

Сигурно е обаче, че наследникът на евтиния билет ще струва повече от 9 евро.

Защото дори богата страна като Германия не би си позволила да налива в подобна мярка огромно количество бюджетни средства за неограничен период от време. Освен това е не е достатъчно само общественият транспорт да е достъпен – той трябва да се поддържа и развива. А това също не става без пари.

Засега се обсъждат различни варианти на достъпен месечен билет – между 29 и 69 евро, както и 365 евро за годишна карта. Въпросът е как цената хем да не е разорителна за държавата, общините и самите транспортни организации, хем да продължава да е мотивираща за хората в Германия. Но не чак толкова мотивираща, че пътуването с влак да се превърне в екшън.

Снимки: © Светла Енчева

Източник