Tag Archives: Аз и Боян

Лицето Б.Ю., фондация „За храната“ и нечия истина някъде по средата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/magi-pashova-i-srzi/

Пак станах лицето Б.Ю. и пак някой пише за своята истина. Този път е Маги Пашова описваща се като „нутриционист“. За нея съм писал и преди, но нека започнем от началото.

Нарушение и наказание

През 2016-та забелязах, че все по-често от българския ефир се ръсят странни съвети за здравето на хората. Особено от предавания като „На кафе“ известно с уринотерапия, бръмбари и пускане на ток. Поинтересувах се кои са представяните за експерти в ефира и сред имената изскочи това на Маги Пашова. След кратко търсене стана ясно, че няма диплома по диетология или каквото и да е образование свързано със здравето. Завършила е курс за „нутриционист“, какъвто срещу няколко стотин долара може да мине всеки по същия начин през интернет. Малката подробност е, че такова нещо като „нутриционист“ технически няма. Всеки може да си лепне такова заглавие и видимо всеки го прави.

Законът за здравето диктува, че лица най-малкото без здравно образование не може да се предоставят здравни услуги. Звучи логично, нали? Именно това беше основният проблем с г-жа Пашова и заедно с адв. Мария Шаркова пуснахме сигнал до СРЗИ. Първият отговор от тях беше, че Пашова всъщност не води здравна дейност, а консултантска. После научихме, че са се разровили по-дълбоко и са установили какво всъщност прави тя, от което е последвало акт. В двете статии съм заличил името на Пашова, но тъй като сама вече обяви всичко, не виждам причина да не я споменавам по име.

Това не е първият път, когато попада в полезрението ми. По-рано същата година беше публикувала статия за ваксините, в която даваше аналогични здравни съвети и твърдения. Скоро след това тя изтри текста, както и голяма част от съдържанието на сайта си, което беше в нарушение на закона. Същото направиха и други нутриционисти, срещу които съм подавал такива сигнали, включително една, която предлагаше генетични тестове.

Фондация „За храната“

Миналата година забелязах, че Маги Пашова освен, че продължава да предлага курсове и продава книга със съвети за хранене, се е включила във Фондация „За храната“. По-късно това ми беше посочено от родители, които са чели блога ми и споделиха някои детайли на какво са били свидетели.

Тогава отново писах до СРЗИ и ми отговориха, че фондацията има лекари, включително уважаваната проф. д-р Стефка Петрова, които изготвят съветите и само те водят курсовете. Също така, че Пашова участвала единствено като организатор, никога не се включвала в работилниците и сама по себе си не извършва здравна дейност. Това би било напълно в реда на нещата – нормално е да използват услугите на кулинарни блогъри и хора, които могат да предадат суха материя по достъпен за родители и деца начин.

Проблемът е, че с това далеч не се изчерпват нещата. Родители споделят, че някои от работилниците в градините на децата им са водени именно от Маги Пашова. Тук не говорим за рецепти или учене на децата как да готвят, а съвети какво да ядат в дома и в градината. Именно това беше причината СРЗИ да я санкционира първия път.

Нещо повече, блогът „Наука и критично мислене“ посочи, че има също проблем със самите диети, които видимо се предлагат на децата, като далеч не могат да бъдат наречени балансирани. В статията си цитират моя сигнал и посочват, че Пашова е част от консултативния съвет – нещо, което се вижда ясно на сайта на фондацията.

Нейната истина някъде там

Преди два дни Маги Пашова явно решава да отговори на обвиненията определяйки ги за безпочвени. Потвърждава, че няма здравно образование и че е имало проверка на РЗИ. Прави обаче няколко интересни твърдения.

Първо, че СРЗИ не били открили нарушения, но че са се върнали „полуразплакани“ защото им бил оказан натиск. Именно затова ѝ били съставили акт и сами я призовали да обжалва, въпреки, че по нейни думи не била „казала нищо невярно и няма ограничения кой може да говори в медиите.“

Второ, след като подписва акта и входира жалба срещу него, чакала няколко месеца за наказателно постановление, което така и не дошло. След като проверила твърди, че РЗИ го било пратило на грешен адрес, но въпреки това се водело за връчено, а срокът за обжалване – изтекъл.

Трето, съветвала се с юристи, които казали, че постановлението лесно би паднало в съда, но нямало какво да се направи заради изтеклия срок. В следващите редове кълне държавата и как тя се опитвала да направи нещо, но омразата на хората я спирала и прочие.

Всяко от тези твърдения е доста странно. За първото не може да знаем каква комуникация е имала с СРЗИ. Затова пуснах запитване по ЗДОИ какво, кога, къде са пращали, дали е имало натиск и от кого и дали са ѝ ревали по телефона. За следващите две точки обаче ясно може да кажем, че или не предава коректно всички факти, или е била сериозно подведена от въпросните юристи, ако се е консултирала с такива. Ще оставя на адв. Шаркова да обясни:

Уважаема госпожо Пашова,

съгласно Закона за административните нарушения и наказания (Чл. 58. ал. 1) препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В закона е предвидено, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Следователно, ако вие сте търсена на адрес, който не сте посочвала НИКОГА или пък имате адрес, който може да бъде намерен, посоченото постановление не е влязло в сила и вие можете да го жалите. Явно не сте се възползвала от тази възможност, но за това не са виновни от РЗИ и само потвърждава техните констатации. Може би не сте обжалвала, защото ако съдът беше потвърдил издаденото от тях НП, нямаше да имате подобни оправдания. Ако живеете на адрес, който не сте посочвали в личната си карта и който не е известен на властите, е нормално да не ви намерят и да ви връчат НП. Но казуса, който описвате е правно невъзможен и за всеки право грамотен човек се вижда, че се оправдавате.

Използвайте по-добри юристи!

За да разберем какво всъщност се е случило, следва да изчакаме отговорът на СРЗИ. Интересното в думите на Пашова е, че всъщност не оспорва, че е нарушила закона и че няма здравно образование, а от там и че няма право да прави това, което прави.

Проблем ли е всичко това?

Може би не. Може би авторът на „Наука и критично мислене“ греши в преценката си за диетите и съветите, които Фондация „За храната“ с помощта на Маги Пашова е изготвила. Може би тя по време на работилниците, курсовете и в книгите си дава достатъчно ясно да се разбере, че съветите, които идват от нея са просто на блогър пишещ за рецепти, а не на човек, които разбира или следва да съветва хората за здравето им.

Но нека погледнем работата ѝ в детските градини от друг ъгъл. Представете си, че водите детето си една сутрин и ви запознават с Христо – усмихнато и приветливо момче. Бил блогър, който пишел за възпитанието на деца и дори имал свое. Щели да го включат в персонала да се грижи за децата, да им дава съвети как да се държат, как да преодоляват различията си, как да ходят до тоалетна, да се преобличат и прочие. Малката подробност е, че няма никакъв опит на възпитател, образование на педагог или детски психолог или каквото и да е свързано с деца. Е, минал е някакъв интернет курс, но много иска да се грижи за децата ви.

Стана ли ви някак неудобно?

Работата е там, че е напълно възможно както Христо, така и Маги да се грижат добре за децата и да им дават добри съвети. Случаите обаче са идентични по това, че нито един от двамата няма нужното образование, за да прави това, в което се представя за експерт. Защо тогава Христо би бил изритан безцеремонно от детската градина, а Маги участва в консултативният съвет на фондация?

Промяна наистина е нужна

Всъщност проблем има наистина с това как се хранят децата ни. Затова като първо чух за фондацията я приветствах. Дори подминах с насмешка някои от постовете им и както и това, че Пашова участва. Заявката, че всичко се води от здравни експерти беше обещаваща, но изглежда не е съвсем така.

Всичко това всъщност подкопава идеята и заявеното в етичният им кодекс. Жалко е, тъй като подобна инициатива е крайно нужна – не само на децата, но и на родителите. Следва да се променят не само менютата в градините, но и тези в дома. Колкото и да им се натяква за салати и плодове, ако родителите им не ги ядат, то и децата ще ги отказват. Писал съм доста за смъртността в България, за неразбирането ѝ като концепция и за причините зад нея. Храната е основен фактор заедно с липсата на активност. В тази посока фондация „За храната“ би могла да промени нещо, ако не залага на псевдонаука и стереотипи и не поставя на преден план лица, които правят бизнес базирани на тях.

Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/mraknane-za-detska-gradina-v-de/

Попадам редовно на текстове описващи детските градини в Германия. Приблизително половината са написани от българи работещи в тях като възпитатели, останалите са от български родители. Доста от нещата са верни, но се и пропуска доста. Особено като стане дума за концепциите на градините и ме хващат тикове. 

Замислете се как биха изглеждали нещата във вашата градина, ако директорката или някоя от лелките я описваше. А ако четете само брошурата? Или какво би било описанието от ония редовен субект-родител, който сякаш никога нищо не му пречи? 

Мрън-мрън увод

Наистина, немалко неща в немските градини са супер. Условията поне в някои са доста добри. Излизането навън е основен постулат, адаптацията, оставянето на децата също са за пример. Винаги обаче има проблеми, макар и различни. Затова когато започнаха да зачестяват въпросните текстове, аз започнах да изброявам неща, които са пропуснали. Събрах тук всичко, което ми харесва или дразни. Ще забележите, че мрънкането в този текст е повече, тъй като по стара българска традиция за хубавите неща не говорим много, а и така и така други вече са го изброили. Да не говорим, че все ме обвиняват, че много съм мрънкал за разни неща в Германия, така че този път направо го напиша както си е.

Най-важното обаче преди да започна е, че това са впечатления на семейството ми и други хора имат различни, включително такива ходещи в същата градина. Долу посочвам примери, но най-общо всеки има свои възприятия и често рационализира решенията си различно. Някои успяват да намерят бързо градина в зависимост къде живеят и какъв късмет имат. Други попадат на яка лелка или чиста градина. Както всичко и навсякъде – според зависи. Затова в никакъв случай не твърдя, че нашият опит е меродавен или че всичко се отнася за цялата система. Аналогични проблеми – като с персонала и финансирането – има във всички големи градове и където се отнася го споменавам. 

С това наум, започваме от началото…

Прием

В Германия всяка провинция и често всеки град имат различни правила и стандарти. Във Франкфурт специално до скоро нямаше дори единна система за обявяване на свободните места, а просто един разпечатан списък с градините и телефоните им на сайта на общината. Сега има портал, през който може да кандидатстваш за място, но пак всичко става с лични разговори. На теория би следвало да се обявяват свободните места, но често това не става. Нямат задължение да приемат само през системата, така че на практика малко се е променило с нея. Там обявяват и новопостроените градини, което поне е полезно. За поне 15% от децата в града места няма според общината.

Не, не се връщат от работа. Това е в ранния следобед, тоя вляво е съсед и ходи с дънки и тениска на работа.

Няма никаква форма на кандидатстване или класиране. Както преди, номерът е да ходиш често в градините и да питаш. Да проявяваш интерес е ключово. На доста места има дни за „оглеждане“ на градините и представянето им. В действителност са повече интервюта за родителите. Наскоро засякох опашка от 50-тина души пред градината ни при последния такъв ден там и всички бяха издокарани, за да направят впечатление. Тук номерът е да не се покажеш като претенциозен, взискателен и въобще човек, който ще им прави проблеми.

Причината за всичко това е, че градините са изключително независими. Решението кой ще бъде приет е почти изцяло на директорите. В редки случаи, когато родители могат да докажат явни белези за дискриминация, се обръщат към общината и тя се намесва. Колега стигна до там след година обикаляне. Няколко други просто се преместиха извън града. Дискриминация обаче има много. Не се възприема за такава, защото се знае, че едни градини са само за християнчета, други за русначета и т.н. На един колега грък кандидатства в почти всички ясли в града и му „загубиха“ документите на 6 места. Номерът е да ги тормозиш отрано и да стискаш палци да се освободи място. Първата директорка на сегашната градина изглежда избираше само „светли“ дечица, предимно от част на квартала с доста високи наеми. Следващите имаха други критерии. В яслата пък гледаха във всяка група да има деца от всякакви раси и етноси, за да свикнат децата на разнообразие. Повечето си бяха християнчета и имаха силен религиозен елемент в дневните дейности.

Това, разбира се, важи най-вече за градовете, където живеят повечето емигранти, а и все повече от немците със засилващата се урбанизация. Ако живеете само 10 км. извън града в някое село няма такъв проблем, защото местата в градините и училищата са достатъчно. В градовете има и доста частни градини, но списъка за чакане там е още по-голям, а и цените са сериозни. Някои по-големи компании си имат свои градини, които работят до по-късно, имат по-малко отпуска, но са само за техни служители.

Приобщаване

Това е нещо, което наистина е направено добре. Т.н. „приобщаване“ се прави с единия родител и отнема до 6-8 седмици в яслите и 1-2 седмици в градините. В началото родителят седи заедно с възпитателят и детето, после малко по малко се отделя и накрая стои в съседна стая, така че ако се разстрои, да го успокоиш. През цялото време целта е да е наблизо, а не да си играе с детето и да го наставлява. Това се прави от възпитателя. Родителят следва само да помага когато детето се разстрои съвсем. Детето само трябва да намери начин да играе с децата и да се отдели. Понякога това не става и има случаи, в които след седмици от градината просто ти казват „еми явно е трудно детето“. При нас в яслата стана сравнително бързо и след като започнахме да я оставяме, след още две седмици започнаха драми, но и това мина.

Оставянето

Оставяме ги при шкафчето. Говорим с възпитателите там, подреждаме резервните дрехи и прочие. При нас специално се влиза с калцуни върху обувките, макар някои да си влизат просто така. Стимулира се това да говориш детето, а не да бягаш без да те види. Ако попаднеш на свестен възпитател и ако в дадения ден не са пак без достатъчно персонал, помагат като занимават децата, които се разстройват повече докато тръгнеш. 

Някои деца имат шкафчета, други закачалки. 

Градината започва от 7:30, но толкова рано има само няколко деца. Почти всички се водят между 8:30 и 9:30. В нашата трябва да са там до 9:30 най-късно. На пълен ден градината свършва в 5 часа като някои градини са дори до 3. Толкова късно обикновено събират децата в една група, защото повечето родители са ги взели вече преди 4. Имал съм случаи, в които в 4:40 са били строени като наказани пред входната врата да ни чакат при изключени лампи в цялата сграда.

Без да смятаме частните градини и тези към компаниите, в града има около 30-тина, които са отворени след 5. Две или три работят след 6. В повечето случаи обаче това е възможност „по изключение“. В яслата когато я взимахме след 4 ни обясняваха как не било добро за детето. По-лошото е, че казват същото и на дъщерята и тя после ни питаше защо толкова късно я взимаме. Това работно време на градините е и причината доста жени в Германия да си стоят вкъщи или да работят на половин работен ден, ако имат тази възможност.

Хигиената

Според зависи. Голяма част от градините се управляват от религиозни и културни организации и те са в по-добро състояние. Немалко от общинските са си кофти, но на повечето хора това не им пука. Нашата ясла беше на католическа организация и не беше въобще чиста въпреки, че твърдяха, че се чисти и прави ремонт редовно. Стомашните вируси се въртяха постоянно. Преди да махнем памперса пък са ни я връщали толкова незабърсана, че в един момент не беше често подсечена до кръв. Преди яслата не се беше случвало въобще.

И тук нещата опират до възприятието на родителите и кой как рационализира факта, че няма друг избор и трябва да ходи на работа. Двама колеги, например, ми се обидиха като им разказах за липсата на хигиена и че се подсича. Според тях всички деца се подсичали и е нормално да не ги бършеш основно като се наакат в памперса. Кой имал време за това? Та и в яслата така. Оплакванията пред директорката не помогната много на положението.

Всяко дете има своя чаша, която стои на място с името им на таблата. Децата трябва сами да си ги разпознават.

В градината сега е по-добре, тъй като е чисто нова. Пак обаче се въртят стомашни вируси през повечето време и съм намирал доста кални коридори. Хубавото е, че учат децата да почистват след себе си. Пият от собствена чаша и ги следят за това. В тоалетните не е добро положението, защото никой не ги следи какво правят. Така като протече едната, не я заключили и нашата нагазила да не казвам в какво, а след това цял ден стояла така, защото я е било страх да попита да я преоблекат. В градината на тоалетна ходят сами, но не ги бършат като правило, ако са без памперс. Който може – може. Който не – переш яко па дано излезе. Очакват явно, че на три години може да ходят сами изцяло.

Храната

Отново зависи от мястото. В яслата оставяха едногодишни деца пред маса с купа мюсли и кана прясно мляко и който каквото грабне и успее да налее. На обяд – подобно. Концепцията им била, че трябвало сами да се учат. Нашата се връщаше редовно гладна. В градината е доста по-добре, защото на три децата вече може да се хранят сами. При нас конкретно си има кухня и се готви. Не мога да кажа, че е много разнообразно, но тя го яде. И в яслата, и в градината се даваше сладолед и сладки, но не се прекалява. Следобед има тестени закуски в една щайга да си взимат докато играят на двора. С пясъка по ръцете. Няма мивка да се измият.

По принцип записват, ако деца имат алергии и нещо трябва да се избягва. Не знам колко го спазват. По форумите във Франкфурт виждам често се оплакват, че не се гледа много. Има ги правилата и концепциите на хартия, но храната си е същата за всички. Четох за няколко случая за деца със силни алергии или специални нужди, които уж са дадени в специализирани градини, но след няколко инцидента им се казва, че не могат да се справят и трябва да си ги гледат вкъщи. Единият случай бил за дете получило шок от фъстъци в мюсли за закуска след като изрично пишело, че има алергия на картона. Но това са неща от нета – нямал съм познати с подобни проблеми.

Възпитателите

Правилата по провинции са различни, но като цяло в яслите е 5 деца на възпитател, а в градините – 10 деца. На доста места обаче минимумът е по-разхлабен. Във Франкфурт на 25 деца трябва да има 1.75 възпитатели. Т.е. един човек цял ден и още един на 3/4 работен ден. На теория яслите и градините се опитват да наемат повече хора, за да компенсират за отпуски и болести. Недостигът на персонал обаче е сериозен навсякъде и това води до затваряне на групи и градини. Многократно колеги и познати са оставали вкъщи, защото в някои дни градините не са работили заради недостиг на хора. В нашата градина се оказа, че многократно са имали по един човек на 20 деца. Дори в последствие научихме, че е била заплашена от затваряне заради нарушенията, но са успели да намерят още хора в последния момент. Затова като четете колко много възпитатели имали градините на група в Германия, знайте, че пак става дума за „концепцията“, а не непременно за реалността.

Част от персонала работи на половин работен ден – най-вече в пиковата част на деня. Има доста практиканти, без които трудно ще си изпълнят минимума за възпитателите. Някои градини имат и готвачи, макар в повечето случаи храната да се доставя. По-големите организации имат и „резервни възпитатели“, които отиват в онези техни градини, където има краен недостиг. Нито в градините, нито в яслите няма медицински сестри или друг медицински персонал. Изключения са някои, които са част от по-големи комплекси включващи домове за сираци, защитени домове и прочие. 

Нещо положително в нашата градина е, че има двама мъже възпитатели. Пак са малко, но е добре децата да виждат и там, че мъжете също се грижат за деца, а не само жените. Единият е в групата на дъщеря ми. Е, конкретно с него имах проблем, защото доста време не искаше да отчете, че съществувам. Когато взимаме детето винаги разпитваме как е минал деня, дали е имало проблеми. Почти година просто си заминаваше като приближавах и го питах нещо. След като вдигнахме врява на директорката за други проблеми, стана доста по-контактен. 

Възпитателите и децата

Отново зависи от градината и на кого попаднеш. Зависи и от квартала. В яслата имаше доста агресивни деца. Имала е ухапвания до кръв и никой нищо не е видял. В градината сега са доста спокойни, което навярно има връзка с квартала, но проблемите с персонала в конкретната градина водят до това, че не получаваме обратна връзка. Общо взето в повечето случаи никой не знае какво е ставало през деня.

Като правило обаче за всяко дете отговаря конкретен човек и той следи как се развива детето, какви са взаимоотношенията му с другите и говори с нас по тези теми. Градината е с т.н. „отворена концепция“, което значи, че има различни тематични стаи и децата може да ходят да играят където и да е. Стая за четене, за рисуване, за строене, за театър и т.н. Звучи супер на хартия, но ефектът беше, че никой няма никаква идея кой къде е и какво става с детето ти. Никой не отговаря за нищо. Затова и тихомълком разтурват тази концепция.

Забранено е дърпането на уши и физическите наказания. Може да наказват децата да си играят в единия ъгъл, но не и да ги бият или нагрубяват. Това не означава, че не се случва. Общо взето всяка година има дела по темата в региона на Франкфурт. Има и фалшиви обвинения срещу лелки, каквото дело за сексуален тормоз имаше наскоро. Най-често се уволняват тихомълком. В яслата имахме такива съмнения, защото виждахме отпечатъци от пръсти на възрастен по ръцете и краченцата на детето, а и видимо се притесняваше от едната лелка. Като поставихме въпроса, онези отрекоха, но видимо се стреснаха. В градината също е казвала подобни неща, но е трудно да се прецени кое е измислица и кое не на тази възраст.

Камери е забранено да се слагат, а ако сложа т.н. „бръмбър“ в дрехата ѝ и го намерят, аз ще вляза по-бързо в затвора от възпитател дори да го улича, че ги малтретира. Според немския закон така нарушавам правото на неприкосновеност както на персонала, така и на другите деца. Начинът е да се говори, да не се тръгва с обвинения направо, а с добро. Като цяло и ръководството е доста внимателно към възпитателите, защото са кът и гледат да не и загубят. Затова и критиката е само в крайни случаи.

Навън

Навън е 3 градуса, а вътре лелката беше с яке и шапка. Като попитах, каза, че „ей сега била отворила“.

Една отличителна черта на немските градини е играта навън. По-малките градини нямат двор, но в големите се излиза почти всеки ден. Това е хубаво за каляване, а и ако чакат да е хубаво времето в Германия, не трябва да излизат въобще. Проблемът става, когато излизат на дъжд и децата се мокрят, никой не се сеща да ги преоблече, а и те не се сещат много. Възпитателите си стоят на завет увити добре де. Това, комбинирано с постоянно отворените прозорци за проветряване дори на ниски температури и студената вода, която им дават, на практика води до намалена посещаемост, защото децата са постоянно кашлящи и със сополи. 

Отново тук родителите не роптаят отчасти, защото няма особен ефект, но и заради възприятието. Говорил съм с някои за течението и излизането на дъжд и не го намират за странно. Те самите ги извеждат така. Е, същите децата им са постоянно с течащи жълти сополи в най-добрият случай, но това си е тяхна работа. 

В концепцията на градината ни е описано, че всеки вторник се излиза някъде. Известно време го и правиха и беше наистина добре. Давахме им бутилки с вода и кутии за сандвичи и отиваха я в някой парк, я някъде другаде. Лятото имаше лунапарк по реката и през седмицата като няма кой да ходи, пускаха безплатно деца от градините на групи. Причината това да е възможно в Германия обаче е не само, че градините искат да го правят, но и градската среда. Има тротоари, който позволяват да хванеш 10-тина деца с двама възпитатели и да ходиш до центъра на града без да те е страх, че ще загубиш някое я в шахта, я на пешеходна пътека. Замислете се на колко места в българските градове това е възможно.

Всичко това обаче е въпрос на възможност. От доста месеци не се прави и то не само в нашата градина, просто защото няма хора. За да излизат така имат нужда от поне трима души на група да присъстват, а това не е било така дори един ден от твърде много време.

Болести

В градината ни почти през цялото време има залепена табелка я за стомашен вирус, я за конюнктивит, я за ръка-крак-уста. Наскоро имаше табелки и за трите по едно и също време. По-рядко има за скарлатина. Длъжни са да го обявяват при съобщени случаи. Децата обаче не трябва да представят бележки от лекар, че са здрави, за да се върнат в градината. Има и изключение де – след като два месеца непрестанно имаше случаи на конюнктивит, изискваха бележка за това специално. Варицела епидемии няма заради високото ниво на имунизация.

Таблите за болести в рамките на 5-6 седмици. Най-вече стомашни вируси.

Децата ходят със сополи и кашлящи през цялото време. Единственото правило е да не е са били с температура в последните 24 часа или с разстройство и повръщане 48 часа, но доста родители не им пука много за това. Ваксини формално не се изискват, но дори според групите на немските антиваксъри няма смисъл да се пробват тези с пропуски в медицинското. От година има и задължение градините да съобщават на властите за деца без нужните ваксини, което е подготовка за по-сериозни мерки освен стандартното напомняне и информационни кампании. Самото медицинско се взима от личния педиатър, няма допълнителни изследвания на повечето места.

Спането

В яслите спят следобед. В градините като правило не спят. За по-малките деца са отделили няколко легла, ако някой се умори. Няма обаче за всички. Ако повече деца поискат да спят, лягат направо на земята и се завиват с одеало. Следобед имат време за почивка, в която всички лягат така на земята да си починат. Повечето не заспиват, но който заспи така – заспи. Дъщерята се оплаква, че е твърдо и студено. Ако недостига персонал, не ги оставят да заспят дори да им се спи, защото няма кой да остане при спящите, а докато останалите си играят.

Родителски съвет

Има такъв – всяка група излъчва представител, който е един вид връзка с ръководството и поставя редовно проблеми и предложение. Това е концепцията. Оказа се обаче, че въпросният съвет е напълно безгласен, тъй като е съставен почти изцяло от родители с второ дете, което искат да вкарат в същата градина. Би следвало то да е с приоритет, но не е гарантирано и решението е изцяло на същия директор, който следва родителите в съвета да контролират. Та много усилено се мълчи за проблемите в градината. Представителката от нашата група, която ми е и колежка, е единствената, която вече е вкарала и двете си деца. Казва, че се опитва да направи нещо, но не среща подкрепа.

Религията

Ако мога да цитирам същата тази колежка „Ами какво очаквате – ако искате чиста и спретната градина, естествено, че трябва да се учи и религия“. Това беше в отговор на учудването ми за въвеждането на някои „новости“ от последния директор. Религията е изключително важна част от живота на немците. Половината градини и ясли се държат от религиозни организации, макар да се издържат почти изцяло с публични средства. Всъщност, тя е съвсем права – заради влиянието на въпросните сериозни средства се наливат от общината именно в строежа и ремонти на градини, които се преотстъпват на религиозни организации докато непропорционално по-малко се дава за общинските.

Доколкото религията е засегната в самите градини зависи отново от директорите. В яслата ни бяхме към католическа организация, която в същия комплекс имаше детски дом и защитено жилище за жени и деца в риск. Там не видяхме да се залага чак толкова на религията. Такава беше и ситуацията в градината ни, когато ни приеха. Тя пък е към евангелистична организация и част от разговора беше за това. Увериха ни, че няма да се налага нищо. Е, молят се преди ядене с песнички и се следват немски традиции, но последното се прави и от повечето светски градини. Последната директорка обаче имаше съвсем други идеи. Един петък без да е обявено, изведнъж се оказа, че ще идва свещеник, с който ще разиграват сценки от Библията и ще си говорят за религия. И това всеки месец, а всяка седмица същото ще се прави от възпитателите. Ако не искаш – дръж си детето вкъщи. Добавиха и ходене в църква прочие елементи в ежедневието. Интересното е, че доста от децата не са дори от християнски семейства – има мюсюлмани, индуси, будисти.

Никой обаче не смееше много да роптае, защото за да не стане случка. Лесно е да се каже, че може да се смени градината. На теория може наистина. Дори търсих други в региона. Места почти няма, а чуят ли, че вече имаш място, или отказват, или следва разговор защо и влизаш в категорията „мрънкала“. На доста хора всичко това не им е проблем, но на тези, които е, или трябва единият родител да си стои вкъщи, или трябва да стискат палци за частните градини, или трябва да карат по 15-тина километра на ден до съседно село да го водиш там.

Парите

В общинските градини и тези субсидирани от общината месечната такса поне във Франкфурт беше около 260 евро – 200 за грижата и 60 за храната. За полудневна е по-малко, но в големите градове малко пускат децата си на такава. Таксата за грижа може да се приспадне от данъчната основа.

От август в цялата провинция направиха безплатно ходенето на полудневна, което означаваше поне 150 евро по-малко на месец. Предстояха избори и социалистите вкараха предложение, което обаче CDU успя да си припише политически дивиденти. Във Франкфурт обявиха, че полудневна не стига и надцакаха, че ще покрият цялата грижа. Така остана да плащаме 60 евро за храна, които наскоро бяха увеличени на 70 евро. 

Самата община доплаща още доста на градините, а и въпросните 200 евро пак излизат от джоба ни през местните данъци и такси, така че малко или много все тая. Всъщност, доста родители поне в нашата градина негодуваха защо вместо да махат таксите, не инвестират в нови градини и най-вече персонал. Една от основните причини да не стигат хора е ниското заплащане, като дори на пълен работен ден някои възпитатели не могат да си позволят да живеят в града на само една заплата. Така дори общината да построи нова градина, тя често стои празна, защото няма хора. 

Мрън-мрън

Може би ще се наложи да кажа пак, че всичко това са конкретни проблеми и впечатления, с които сме се сблъсквали. Някои от тях са конкретно до възпитателите, които се грижат за дъщеря ни, други опират до градината и яслата, а трети са до града. Ситуацията в селата и други градини може да е различна. Всичко опира до късмет на какво попаднеш.

Когато обаче прочетете нещо за „концепции“ обаче се замислете как са ви рекламирали вашата градина и какво се случва на практика. Голяма част от концепциите са абстракции, с които се оправдава липсата на възможност, а понякога и желание на лелките да се занимават с децата. В други случаи са хубави идеи, които по практически причини може и да не се случат.

С изписаното не се опитвам да оправдая дефектите на едно място, да сравнявам или да кажа, че и другаде е зле. Не, не е. Навсякъде има положителни и отрицателни примери. Проблемите са различни и пречат на хората в различна степен. Въпросът е да не се подхожда с хиперболи и гняв, а да се взима хубавото адаптирайки го към възможностите. Всичко положително изброено горе се е случвало, защото е имало в даден момент директор, който е бил на място, община, която е контролирала и родители, които са натискали. Лошото е заради липсата на някое от тези неща или консенсус какво е нужно. 

Животни на триъгълници

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/jivotni-na-triagalnici/

Не, няма да си говорим за рецепти, а за ново хоби, с което се захванах наскоро. Става дума за пространствени фигури на животни изработени от хартия. Всъщност те не са много точни, но този ефект се търси нарочно. Като малък имах подобен модел на църквата Александър Невски, при който оцветени елементи трябваше да се залепят точно един за друг, за да се получи всеки елемент, всеки купул, всеки прозорец. Тук триизмерен модел на животното се взима и се опростява до схема на триъгълници. Така от общата форма може да видите животното, лицето и дори да разпознаете очите, но без дребните детайли. Това го прави възможно и за изработване от хартия по този начин.

Първият модел, който направих, беше на този елен. Големи елементи и сравнително лесен за правене. Направих го от проста хартия за печатане, което не беше добра идея, тъй като леко прозира, а и е доста мека. Така се смачка на места. Улеснение беше, че не е цялостен модел и можеше да се вкара една ръка през врата, за да се залепва отвътре на модела.

Втория ми модел е на котка, защото дъщерята това пожела. Не намерих такъв и затова се свързах с Даниел от Poligonia. Той има доста такива модели и изработва включително по поръчка. Направи котката както я исках и ми прати модела. Представлява 12 листа за отпечатване с номериране на краищата и инструкции как се слепят.

Първо направих пробен модел отново от мека хартия. Тогава открих, че „затворените модели“ са по-трудни. Трябва винаги някъде да се оставя място за по-здраво залепяне. Даниел ми даде и съвет да използвам двойно-залепващо се тиксо, за да не размеквам хартията с лепило и да не се цапа.

Наскоро взех дебела хартия в два оттенъка на червеното и започнах целия модел. Бързо разбрах, че съм взел твърде дебела хартия за двойно-залепващо се тиксо или дори обикновено хартиено лепило и затова прибегнах до лепило за дърво. Получи доста добре и моделът става доста здрав.

Целият процес си отнема време, но хубавото е, че може да се прави на части когато си искате. Успокоява много, също както рисуването и плетенето, защото работиш с ръцете си докато се фокусираш само върху едно нещо. Има доста готови за печатане модели из мрежата, но повечето не са с добро качество. Препоръчвам ви да разгледате сайта на Poligonia и страницата му в Etsy.

Най-накрая нещо полезно да излезе от антиваксърите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/neshto-polezno-ot-antivax/

…почти.

Днес ми изпратиха още извадки от дискусиите в една от големите групи на антиваксърите. Сещате се – една от онези, чието име призовава за избор, а всъщност в само един от десет коментара има нотка на съмнение дали да се имунизира все пак детето, след което следва човекът бива бързо блокиран. Един от админите на групата е т.н. Ками Асенова. Казвам „тъй наречената“, защото никой не знае точно как се казва. Излезе информация коя е, но това е без никакво значение.

Въпросът е, че ефектът, който тя и подобните ѝ създават в българското общество, е силно подценен във вредата си. Въпреки това, тук съм да кажа, че нещо полезно все пак излезе от тях и по-специално от „Камиту“. Наскоро се случи да направя няколко малки дарения тук и там и реших, че още едно не е лоша идея. Затова от името на Ками Асенова има вече дарение за инициативата End Polio, която се бори с полио по целия свят. С парите събрани така се купуват повече ваксини и се спонсорира работата на здравните екипи по места.

В това дарение са събрани всички конспиративни теории, на които толкова много се залага във въпросните групи – кампанията е водена от Rotary International, подкрепя се и от богати евреи, а всяко дарение, включително това, се удвоява от фондацията на Бил Гейтс. Сумата е скромна – 27 евро, но и символична – точно толкова са случаите на диво полио от началото на годината до 20 ноември. Дори си има картичка, която може да си отпечата и сложи в рамка.

А защо специално на името на Камиту ли? Като струва ми се най-заслужила. Ако не сте съгласни и смятате, че друг в България вреди повече на здравното образование на младите родители и превенцията на инфекциозни болести, дарете по подобрен начин за борбата срещу полио от негово или нейно име.

Може да го направите на End Polio, както и на сайта на Уницеф или на фонда на Bob Keegan подкрепящ здравните работници станали жертви на атаки от религиозни антивакс фанатици. Ако искате да научите повече за борбата срещу полиото, ще намерите всичко на GEI инициативата. Обобщил съм някои неща в статиите:

Ако не сте чували за Камиту, поздравления. Ето бърза извадка:


Отново ме блокираха във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/block-facebook-2/

За пореден път съм блокиран във Facebook и за втори път причината е, че цитирам с ирония думите на някого друг. В случая коментирах под пост на Йордан Стефанов, който списва „Наука и критично мислене“ и блога 6nine. Поводът беше негово участие при Коритаров, където говори за скорошните протести на антиваксърте срещу задължителния характер на ваксините. В общи линии малко повече може да се каже, отколкото при предишния им протест, но явно има нужда да се повтаря отново и отново. Затова е добре, че Йордан се наема да го прави.

За това си участие си той спечели поредна доза определения из едни групи във фейса. Едно от по-цветущите му изпратих и цитирах под поста му. Ето оригиналния коментар пуснат на стената на един от организаторите на активакс протеста:

Два дни по-късно профилът ми беше блокиран за 24 часа, тъй като коментарът ми не отговарял на стандартите на общността. Ясно съм го означил като цитат, а и от контекста после става ясно. Това, разбира се, няма значение, тъй като алгоритмите не разбират от контекст. Те търсят ключови думи, а в коментара ми определено има няколко притеснителни такива. Затова съм си спечелил и блокиране.

Тъй като статусът на Йордан беше частен, не мисля, че някой е подавал оплаквания конкретно за него. По-скоро са изпращали повече сигнали за мен и други неща, които съм писал. Когато алгоритъмът е хванал въпросната ключова дума, се е задействал. Нещо подобно стана преди две години, когато пак иронизирам мъжкарите, които се пънеха, че бежанците в Германия са били жени, но като стане дума за домашното насилие, всички опорстват. Предвид дебатът за оная конвенция този статус май е все по-актуален.

Интересното в този случай е, че цитираният от мен коментар си стои. Въпреки използването на същите ключови думи и въпреки многобройните докладвания. Моят вече е изтрит. Това всъщност е един дребен пример защо не трябва да се позволява на алгоритми да филтрират съдържание и да раздават наказания. Именно това се готви като законодателство на европейско ниво, но не просто в сферата на интернет тормоза, но и като защитата на интелектуална собственост.

Но в крайна сметка мярката е само за 24 часа и отново ще получа извинение от Fb, както последните пъти. Щом участието на Йордан толкова е подразнило антиваксърите, значи си заслужава да го видите, както и да се насочите към блога му 6nine.

Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/

Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години

Розовите играчки

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/rozovi-igrachki/

Когато се роди Калина се опитах да наложа забрана на розовите дрехи. Не защото не исках да я обличам като момиченце, а защото не ми се нравеше да изглежда като топка захарен памук. Поне не през цялото време. Трябва известно усилие да се намерят, но има достатъчно шарени дрешки за момиченца и нещата бяха ок за известно време. Естествено, това не продължи дълго, а и се случи „Леденото царство“ и изведнъж „принцеският“ цвят се превърна в синьо. Сама си избира дрехите вече и макар да има розови неща, повечето не са.

Като родители си мислим, че може да повлияем на децата си. Дори често успяваме, но причината е по-скоро поведението ни, отколкото наставленията или укоряването. Ако пием достатъчно вода, и те ще пият вода. Ако крещим и бием – и те ще бият. Личният пример е неизмерно по-важен от думите.

В този смисъл важни са играчките и как играем с тях. Когато беше малка, гледахме да взимаме предимно дървени играчки просто защото ни харесват на допир. Тази тук ни допадна, защото спомага както за координацията, така и за логиката. Всъщност, вече не съм сигурен дали сме я купували или е получена като подарък.

Идеята е, че мечето-момче и мечето-момиче имат дрехи за различни ситуации, разделени са на три части като пъзел и трябва да се комбинират правилно. Например – ботуши с ушанка и яке или бански с лопатка. Доста сме си играли с нея на периоди, както често става с децата. После отива на дъното на кашона докато не бъде „открита“ отново след някой друг месец.

Така при едно такова „преоткриване“ забелязах нещо интересно. Бяхме наредили по пода всички комбинации от дрехи и съвсем очаквано бяха по двойки – плаж, зимно време, есенно време, спорт. Интересна беше комбинацията за „работа“. Когато се наредят всички останали двойки момиче-момче, остават само тези две възможни за „работа“.

Настрана от „униформата“ на момиченцето, асоциацията, която се прави, ми стана неприятна. Още повече като баща на дъщеря. Започнах да забелязвам много повече такива неща откакто се роди тя. Наистина, доста майки стоят вкъщи, но ми беше странно това да се предава чрез играчки. Конкретната кутия с мечета е купена в Германия, където този стеротип е не по-малко наложен. Споделял съм вече как се и утвърждава от самата система на образование, детски грижи, социална и данъчна политика.

Месеци по-късно се случи фиаското около Конвенцията на Съвета на Европа. Някак цялата вихрушка от дискусии що е то социално установен пол ме подсети за тези мечета, с които Калина си играеше. Изгубени в превода забравихме да говорим именно за тези стимули, на които се подлагат децата ни още от най-малки. А те са важни. Ако жената „се поставя на място“ там, където явно 80% от сънародниците ни смятат, че ѝ е мястото, то синовете ѝ също ще „поставят“ на място, а дъщерите ѝ ще го приемат. Никой закон или конвенция няма да промени този цикъл или да спре изцяло екстремума му под форма на насилие. Задачата на Конвенцията беше друга, но тя остана настрана покрай прегракналите ругатни и паника.

Промяната и възпитанието се прави с личен пример и отнема много време. В никакъв случай играчки като тази не трябва да бъдат „цензурирани“ или да се налага забрана на стереотипите, както аз се пробвах неуспешно преди 4 години. Всъщност, Калина нареди дрехите за „работа“ както на картинката, с която започнах. Може би, защото тя се облича така за градина, а за нея това е работата ѝ. Може би, защото майка ѝ се облича по подобен начин за работа. Рядко знаем как ще им повлияем и това прави задачата трудна. Тези неща обаче винаги се проявяват по някое време. Затова като видя дете да бие куклите си или да е грубо с други деца, имам едно на ум от къде вероятно идва това поведение.

Ако имате малко дете, разгледайте играчките му. Бързо ще откриете такива примери. Замислете се дали искате те самите да са в такива роли. Например домакиня с розова мини-рокличка или гамен с пистолет и бухалка. Въпросът не е да се избягват тези примери, а да се поставят в контекст. Поне ние така правим. Вие може да имате друг подход. Няма верен отговор. Грешните се виждат предимно когато е вече късно.

Колко пък толкова да е важно точното число?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB/

Напоследък често се сблъсквам с въпроса „Е, голямата работа! Толкова ли е важно точното число?“ Почти винаги е във връзка с анализите ми за демографията и критиката ми към медии, политици и псевдо-експерти чертаещи апокалиптични прогнози. Няма да линквам статиите – горе в търсачката ще ги намерите лесно.

Важно ли е наистина с колко точно намалява населението на България щом намалява?

Ще се опитам да илюстрирам с кратък пример. Лято е. На море сте. Влезли сте във водата, но не може да плувате добре. От изключителна важност за това дали се давите е това докъде ви стига водата. Ако е до кръста – добре. Ако е 5 см под устата ви – все още ок. Ако е на 5 см над главата ви вече имате проблем. Тогава са важни няколко неща. Първо – колко сте далеч от брега и дали има някой, който да ви спаси. Второ, има ли мърво вълнение, което ви дърпа навътре. Трето, може ли да запазите самообладание и да изплувате колкоъо можете.

Е, ние вече се давим – присъстът ни е отрицателен. Почти всички знаят кога започнахме да се давим, но малко осъзнават причините да стигнем до там – мъртвото вълнение или по-точно намаляващата раждаемост още от 70-те. Трябва да разберем какви са факторите около нас, причините да стигнем до тук, колко значими и бързи са, за да се върнем обратно. Други страни търсят външна помощ под формата на имиграция, но за целта доста трябва да израстнем като общество и то бързо. Бием се в гърдите, но неща като толерантност, гостоприемство и отзивчивост са ни чужди.

Не на последно място обаче, също както при давенето, паниката повече пречи, отколкото да помага. Хиперболите и фалшивите сензации около демографията и емиграцията само влошават нещата. Обогатяват жълти медии и политически рейтинги, но също така отчайват още повече хората и хранят онзи толкова типичен за нас българите наркотичен глад за жлъч и себеомраза.

Приликите между демографията на България и простия ми пример с давенето обаче свършват тук. Не, няма да изчезнем до 50 години. Демографията не е линеен процес и често малки събития, открития и решения имат неочаван ефект. Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като това че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.

Никой няма сигурно решение как да се обърне тази тенденция просто така. Изливането на стотици милиони в една или друга мярка може да помогнат малко, но може и да влошат нещата. Хвърлянето на пари към който и да е проблем не го решава, същото както вдигането на заплатите на учителите само по себе си няма да оправи образователната ни система. Проблемите са сложни, нееднозначни, структурни, на доверие, на отношение и проточени във времето.

Никога не съм отричал съществуването и сериозността на демографската криза. Опитвам се да покажа защо е важно да не се паникьосваме, да не скачаме на популистки мерки, да се радваме на малките победи и вглеждаме в дългосрочните ефекти. Всичко останало би било равнозначно да се отпуснем и да потънем, а има достатъчно медии и политици, които не само ни увещават да спрем да мислим, но и ни тикат надолу.

Мислете.
Задавайте въпроси.
Съмнявайте се разумно.

Нов сървър, нов късмет

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/nov-sarvar/

Както писах вече в социалките, през последните дни обнових сървъра, на който се намира този и останалите ми сайтове. Хостингът ми все още е Superhosting.bg и нямам намерение да се местя. Наложи се обаче да обновя операционната система на самия сървър и за целта трябваше да прехвърля всичките си сайтове, както и процесите отварящи данни от страниците на държавната администрация.

Единственото нещо, което се е промени при блога е, че вече работи под HTTPS. Това означава, че връзката е криптирана. Макар да няма чувствителна информация на този сайт, минавайки на HTTPS е добра практика по принцип. Glasuvam.org, например, отдавна има сертификат. Скоро ще добавя такъв и на останалите сайтове, както и на мейл сървъра. При събирането на данните като тези за GovAlert.eu и производството на ток имаше пауза от около 10 мин. При данните за замърсяването на въздуха и раждаемостта нямаше отражение това.

Изчистих доста неща от сървъра – стари сайтове, тестове, пробни инсталации, „временни“ файлове, които съм споделял. Затова може да забележите, че някои линкове не работят. Ще възстановявам някои от файловете, ако реша, че са нужни. Ще се радвам да ми пишете, ако забележите проблеми с този сайт или другите услуги.

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза – част 2

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/komentari-licenz-2/

През ноември писах за молба към мен да залича определени коментари в този блог. Авторът посочи като причина, че е съзрял и се приоритетите му са се променили. Не искаше да го идентифицират с това, което е написал в блога ми. Разбирам го напълно предвид всичко, което беше изредил като мнения.

Както знаете, не трия мнения, освен когато не става въпрос за открита реклама или не нападат семейството и близките ми. Затова вместо да изтрия написаното от него, го скрих за всички посетители и търсачки. Условието обаче беше, че ако видя индикации, че заявената промяна в позицията му не отговаря на истината, ще възстановя коментарите. Това е съдържание публикувано на сайта ми и според лиценза то става публична собственост. Не може току-така да се заличава само, защото вижда, че коментарите му в миналото са били безсмислени и срамни.

Точно това направих днес – възстанових всички 90 коментара. Става въпрос за един антиваксър коментиращ под статията ми Зли ваксини или глупави родители. Той администрира един от сайтовете им на български език, който разпространява най-много заблуди по темата сред младите родители. Също така е сред най-активните в антивакс групите и съответните теми в БГ Мама. Нямам намерение да ги линквам тук.

Не съм очаквал да промени мнението си. Нямам илюзии, че това ще стане при някои от тази група хора. В молбата му обаче имаше заявка за промяна на поведение, а такова не се видя в последните месеци. Нито е спрял сайта си, нито е спрял да разпространява фалшиви новини. Това означава, че молбата му е била куха и няма причина коментарите му да останат скрити.

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/komentari-licenz/

Преди няколко седмици получих молба определени коментари в този блог да бъдат изтрити. Молбата беше от авторът им и засягаше около 90 съобщения. Той е един от ядрото от антиваксъри, за които съм писал многократно. Обясни, че е променил начина си на мислене и вече не иска името му да се свързва с позициите, които е заемал под статиите ми.

Като цяло нямам политика да премахвам коментари, с изключение на крайни случаи на обиди към семейството ми. Уважавам обаче решението му и добавих функция за маркиране на коментарите като оттеглени.

comment

За целта допълних лиценза на блога формализирайки процеса. Запазвам си правото да възстановявам така скрити коментари, ако забележа, че активността му по темата не е спряла и позицията му не се е променила видимо. В такъв случай остава единствено да се обърне към търсачките и да иска скриване на срамното за него съдържание, както явно е направил Жорж Ганчев с ДС миналото си.

Човекът, който ми писа с тази молба, поддържа един от основните антиваксърски сайтове на български език. Предвид новата позиция, която изрази, очаквам, че сайтът ще спре да работи. В противен случай не виждам защо трябва да възприемам думите му на сериозно. Аналогични ще бъдат действията ми към бъдещи такива запитвания.

Гласът ми за балотажа и други гадни неща

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/gadni-neshta/

Гледахте ли дебата вчера? Аз го гледах и съжелявам. Щеше да направи решението ми по-лесно за преглъщане. Преди първия тур писах, че демокрацията не е лесно начинание. Не е създадена да е лесна. Трябват компромиси, стратегии, приоритети и много, много отстъпки. Невъзможно е да се припознаем изцяло в един кандидат или платформа, но нерядко се случва поне част от идеите ни да се припокриват.

Сега сме в ситуация, в която това просто не е вярно. Дебатът снощи за пореден път показа в какво блато се набутахме сами. Не е като да нямаше алтернативи, но ние не ги избрахме. Да, ние избирателите. Грешката е на Борисов, че е послушал едни кръгове в партията си пред други и е издигнал Цачева. Това ще му виси на него на врата. Соца са яхнали вълната на протесния вот и успешно прикоткват неонацитата към себе си. Идилия.

Ние обаче оставихме Радев и Цачева на втори тур. Част от нас гласуваха по инерция, други бяха натиснати, трети си останаха вкъщи. Това е положението. Трябва да работим с каквото имаме.

Снощи писах във Facebook, че намирам Радев за много по-подготвен от Цачева за дебата и че Цачева се излага предвид поста, на който е сега. Много споделят това мнение. Доста от висшия еталон от ГЕРБ скочиха веднага, че всички сме я нападали необосновано, че се е справила прекрасно и тем подобни. Не виждам как някой може да е честен пред себе си и да говори такива неща.

Изборът ми обаче не е между двамата, а между Цачева и “не гласувам за никого”. Имам принцепен проблем с позициите на Радев. Не вярвам, че ще е независим от Кремлин, БСП и военния си манталитет. Няма полтически опит, международни контакти и надали някой го разпознава като обединяваща фигура. Цачева в никакъв случай не води много по тези показатели, а и сме почти сигурни, че ще е кукла на конци на Борисов. От друга страна, същото мислехме и за Плевнелиев, но видяхме съвсем друго.

Заради тази дилема много се обръщат към “не гласувам за никого”. Не смятам, че това може да е позиция. Да, отразява някакъв протестен вот, който би оставил някакво лично задоволство, но нищо повече. Протестния вот вече го видяхме. Противопоставях се на всички сравнения между Цачева-Радев и Клинтън-Тръмп, защото са абсурдни, но има паралели межди гласуването за тях. Тръмп не спечели – Клинтън загуби доверие. Аналогично БСП не спечели първия тур, а ГЕРБ загуби рязко подкрепата си. Протестния вот може да наказва управляващите, но постига неочавано лоши резултати.

Така днес следобед все още бях на кантар. Обърнах се към мнения на другите. Направиха ми впечателние тези на Димитър Константинов, Веселин Желев и Любомир Кольовски. Най-голямо влияние върху мен обаче имаше това на Юлиян Попов.

Затова…

В неделя няма да гласувам “за никого”, а ще гласувам срещу Радев. За мое голямо съжаление това означава Цачева. Въпреки мнението ми за нея, въпреки държанието на Борисов, ПР-ката му и всички в ГЕРБ покрай тези избори. Въпреки сериозния риск Цветанов да стане шеф на парламента като отплата за унижението около изборите. Въпреки, че откровено смятам, че не става за поста. Това е моят компромис. В последните дни стигнах до извода, че Радев на този пост е много по-опасен от всичко изброено. За вицето

Това в никакъв случай не означава, че Борисов не трябва да си подава оставката. Окуражавам го за това. Не мисля, че ще го направи обаче, защото никой не е готов за избори още. Левите си мислят, че са яхнали нещо, което обаче ще изчезне седмица след вота. ДПС се чуди кой да подчини, а никой не иска. Десните не съществуват. Май само нео-нацитата си знаят къде са, за какво са и какво искат.

Не очаквам да приемете решението ми. Не очаквам дори да сте проследили изцяло мисълта ми до тук. Надали някой може да проследи ясно собствените си мисли от отвращението, което изпитваме от изборите днес. Едно не трябва да забравяме – ние ги направихме такива. Не политиците, не медиите. Те са нас. Ние ги направихме такива. Не започваме открит диалог, скачаме в крайности и не сме готови на компромиси, не приемаме нюанси, не приемаме чужда позиция. Първата стъпка към решението е да го приемем и да се променим. Другите може да не го направят, но това е друга битка.

В неделя ще гласувам срещу Радев. После ще си дезинфекцирам ръцете и ще си сипя.

Системата работи, но често има нужда от помощ

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/sistemata-raboti/

Преди две седмици адв. Мария Шаркова и аз писахме за “лечителите” от екрана, за това как ни се представят като специалисти по хранене, различни болести и натурални лечения. Статията беше публикувана първо в Капитал. Поводът беше отговор на РЗИ София на мой сигнал, в който установяват, че лице давало здравни съвети няма регистрация и от там – право да извършва такава дейност. От въпросното решение обаче не последва нищо – контролния орган беше решил, че не е тяхна работа.

Последва протестно писмо, че би следвало да направят следващата стъпка – да проверят дали се извършва здравна дейност и дали е нарушен закона. Сигналът, също както статията в Капитал, беше съставен заедно с адв. Шаркова. Тази седмица получих отговор от РЗИ София, с който благодарят за изразената гражданска позиция. Съобщават също, че е извършена подробна проверка и са установени много примери, в който въпросното лице е давало здравни съвети, включително за здравето на бременни жени и малки бебета. Съставен е акт за административно нарушение.

20161109-redacted1
Подобно на предишното решение, заличихме данните на нарушилата закона по очевидни причини.

Отговорността на медията

Докато тази санкция засяга само въпросната “нутриционистка”, но не и медията, която я е поканила и безкритично ѝ е дала ефирно време. Имат всички причини утре да доведат друг случаен човек, да го представят за експерт по хранене и да го разпитват как зрителите да се предпазват от инфекции и болести. Самите зрители няма да забележат дори смятата и няма да разберат, че през цялото време не само се е нарушавал закона, но се е застрашавало общественото здраве.

Попитах за всичко това Канал 3, които бяха причината за моя сигнал. Исках да знам дали са искали някакво сведение, че поканеното лице има право да извършва здравна дейност и ако не, дали смятат, че това съвпада с етичните принципи на журналистиката. Отговорът им беше лаконичен:

Уважаеми г-н Юруков,

Благодарим Ви за зрителския интерес и активност . Искаме да Ви уверим, че телевизия Канал 3 има независима редакционна политика, която стриктно спазва Законите на България.

С благодарност за Вашия интерес към програмата ни, желаем хубав ден!

С уважение,
Теодора Василева,
Технически секретар

Не става ясно защо въобще споменават, че имат независима редакционна политика. Навярно за тях това означава, че могат да правят каквото си искат без последствия. За стриктното спазване на законите може доста да се поспори. Съдейки по сайта им, телевизията не са подписали никой от етичните кодекси. Независимо от това, според чл. 76. т. 2 от Закон за радиото и телевизията те са длъжни да спазват етичния кодекс на Фондация “Национален съвет за журналистическа етика”.

Отделно, РЗИ посочва като една от доводите за установеното нарушение на Закона за здравето именно факта, че са давани здравни съвети пред широка аудитория. Телевизия Канал 3 е дала такава трибуна редовно на въпросното лице и би било обидно за тях да твърдим, че не са знаели предварително каква квалификация има. В този смисъл може да се направи твърдението, че са спомогнали за нарушаване на закона и са застрашавали общественото здраве от ефира си. Сигнал за това е подаден на СЕМ.

Генералният проблем

Това е един случай с един псевдо-лечител и една телевизия. Канал 3 обаче далеч не е единствената. Вчера пуснах сигнал срещу още едно такова предаване от септември по Нова телевизия. Случаят е идентичен като даване на съвети и квалификация на поканения “специалист”. Нова не откликнаха навреме на същите въпроси, които зададох на Канал 3. Ако получа отговор, ще допълня статията.

Всъщност, проблемът далеч не се ограничава до здравето. Писал съм многократно как медиите канят хора без нужната квалификация да говорят за демография, образование, интернет и много други. Представят ги като експерти и насаждат така заблуди, спекулации, а често и омраза и безпочвени скандали.

Това далеч не е запазена марка на една или друга медия и далеч не е от вчера. Не виждам обаче път към решаването му чрез саморегулация. В никакъв случай не може да се каже, че всички журналисти и редактори са в тази категория. Има много, които са отговорни и на които трябва да благодарим, че се борят за едната истина вместо да вземат лесния път. Малко или много обаче всички медии попадат в капана на бързите новини без надеждна проверка, но с широк потенциален отзвук. Разбира се това, че грешката е тяхна, не отменя задължението на нас зрителите да сме бдителни.

Системата работи, но трябва да я побутнем

Надали някой би имал съмнение, че статията ни с адв. Шаркова в Капитал е била основната причина за повторната проверка на РЗИ София. Затова днес публикувахме там информация за наложения акт и какво означава това. Нищо обаче няма да се случи, ако не се подават сигнали. Точно това направихме ние – писахме и настоявахме да бъде спазен закона.

Ако не сте съгласни с ограниченията, които налага Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, то трябва да се обърнете към Народното събрание, към депутатите си и да настоявате за промяна там. Това е демократично установеният начин. Това се опитаха да направят и антиваксърите в опитите си практически да спрат ваксинациите.

Когато е в сила обаче, законът трябва да се спазва и голяма част от отговорността за това пада върху нас – гражданите. Всеки може да подава сигнали като нашия на РЗИ и СЕМ. Достатъчно е да дадете информация точно къде, кога и как смятате, че е наручен закона. Сигналите се изпращат чрез прост email и нямат нужда от подпис. Адресите на РЗИ-тата ще намерите на страницата на Министерството на здравеопазването, а формулярът за сигнали до СЕМ е тук.

Никой не може да ви гарантира, че резултат ще има. Трябва да настоявате, да повтаряте и навярно да вдигнете шум. Единствената гаранция е, че ако не пуснете сигнал, нищо няма да се промени. Може да си мислите, че всичко това е ненужно и само глупавите биха се вързали на съвети от женски списания и сутрешни шоута. Замислете се обаче колко от обкръжението ви споделят редовно такива статии, колко от тях са уязвими на такива внушения заради продължителна болест, например и колко вече са давали пари на врачки. Може да се смеем как в БГ Мама се жалват, че са ужилени със сериозни суми от такива натуропатки, но утре това може да е ваш роднина. Вместо да се тюхкаме, че никой не ги е хванал до сега, защо да не поемем инициативата?

Страшна история за истинските ефекти на предозирането с хомеопатия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/homeopathy-overdose/

Мислите си, че е шега, а? Хиляди умират всяка година от предозиране с лекарства. Защо хомеопатията да е по-различна, щом има ефект върху тялото. Точно това ми се случи вчера и много се стреснах. Проследих преживяното в Twitter:

хомеопатия измама

Ако е за здраве, искайте второ мнение

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/zdrave-vtoro-mnenie/

​Искайте си второ мнение от друг лекар за всяка по-важна терапия и процедура. Винаги.

Един професор в Пловдив доста се почуди какво са предписали в една от най-реномираните детски болници в Германия. Препоръча бавно минаване на различна доза за едното вещество и спиране на друго. Едното лекарство дори не се предписва на деца под 4 години. Пише го в листовката, но не сме от ония дето на своя глава ще решават как да променят предписаното от лекар. Безотговорно е. Затова търсим специалисти.

Преди малко открих също че въпросният производител (да, big pharma) е платил наскоро в извънсъдебно споразумение около милиард долара в щатите, защото са “поощрявали” лекари да предписват едно от лекарствата за ненужни неща, за по-дълъг период, както и на по-малки деца. Известно е, че Германия има същия проблем. Явно сме се натъкнали баш на такъв лекар.

Нищо, вече самолетите са евтини, Пловдив и София са близко.

После се чудим защо всички се шашкат от big pharma. Добре, че в БГ това го няма в такъв мащаб. Повярвайте ми, няма го. Едната причина е, че пазарът на масовите и важни лекарства се контролира от МЗ. Другата според мен е, че едното лекарство (онова дето всъщност не става за 2-годишно дете) струва $400 в щатите, 40€ в Германия и 40 лв. в България.

Навярно затова оценка на пазара показала, че всички пари дадени от т.н. big pharma в България директно на лекари и болници, за реклама и семинари взети заедно са по-малко от бюджета на едната компания продаваща хранителни добавки за същото. Замислете се над това. После защо всички фармацевти и бая лекари бутат “ей тука едно много хубаво природно” дето на семинара в Шварцвалд им казали, че много работи?

Какво? Семинара ти не бил в Шварцвалд, а са те пратили на спа продецури в хотелче в Банско? Еми явно не сте продали достатъчно гранулки в аптеката. Нищо – следващата година навярно.

Ей такива се хранят само заради идиотщни като онази дето видях в последните месеци. Да не започвам с това педиатърът и аптеката в Германия колко пъти се опитаха да сменят лекарство “щото това имали”. Нищо подобно – имат си договор с определен доставчик, а и често софтуер, който “препоръчва” какво да предпишат. Лесно е да се обезвери човек от системата, ако не гледа внимателно и се хваща на бабини дивитини.

Затова публичността на връзката лекари – фармацевтични компании е толкова важна. Но не онази половинчатата, която видяхме наскоро, а пълен отворен регистър за всички производители и лекари.

Прозрачността обаче сама по себе си не оправя системата. В щатите именно след такива скандали с разкрития за плащания към лекари въведоха пълна прозрачност – не обратното. С нашият роден цинизъм такава откритост ще доведе до още по-голям срив в доверието. Без разбираме спецификата и база за сравнение е неизбежно. Затова задължително трябва и такъв регистър с всички фармацевти и производители на лекарства, хранителни добавки, хомеопатия и други алтернативни способи регистрирани в ИАЛ. Ще може ясно да видим кой е плащал сметката и колко. 

Току хората се запитали не само дали лекарят им взима пари от който и както не трябва, а и какво всъщност има в тия захарни гранулки и билкови хапове, че ги въртят след всеки изгърмян поглед в търските сапунки.

Честита Баба Марта

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/GbiFtlWfEeI/

Още една година, още една Баба Марта. Отново направих мартеници по метода, за който писах преди 8 години. Този път обаче ми помага и Калина тичайки след усукващата се мартеница. По-долу е снимката на резултата. Същите са както през 2009-та, 2011, 2012 и 2013. Направих и още по-голяма мартеница за входната врата.
IMG_20160229_181826



Ето ги и малките мартеници:
IMG_20160229_2328481
Тази година забелязах и нещо интересно. В една от статиите ми от преди 7 години снимах мартениците на ръката си. Открих, че се използва в доста статии обясняващи традицията на мартеницата. Доста от тях са в украински и руски сайтове. Някои от тях се виждат в това търсене в Google. Предполагам, че причината е в това, че при търсене на „мартеница“ на кирилица и латиница снимката излизаше сред първите места. Вече не излиза, тъй като изтрих акаунта си във Flickr заедно с всички снимки в него.


Блокиране във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/N4YPDWtiVLs/

Всеки ден виждаме много неща във Facebook, които не ни се нравят. Някои са расистки, сексистки или показват насилие, но повечето са просто глупави или обидни. Това, че нещо ни обижда, не означава, че не може да е в мрежата. Това е идеята на свободния изказ. Facebook си има правила, които трябва да се спазват – без расизъм, голота, насилие и прочие.
В понеделник споменах на страницата си, че в последните дни имам затруднения да споделям линкове. Не от конкретен сайт – при всякакви Facebook ми отказваше с аргумент, че намира нещо странно. Не съм увеличил активността си. Дори напротив – напоследък споделям по-малко. Нямам app-ове, които автоматично да качват статуси и статии.
Вчера разбрах какъв е бил проблемът. Изглежда е имало масово съобщаване (report) срещу статуса ми за двуличието в защитата на „нашите жени“ от „пришълците от агресивни култури“. Facebook ми съобщи, че премахва статуса ми заради несъответствие с правилата. Нямаше обяснение защо точно, те не дават такива.
Screenshot from 2016-01-12 17:53:22
Написах статуса скоро след статията ми, която разглеждаше колко погрешно е да се смята, че сексуалното насилие е нещо внесено в нашето общество. Някои възприеха тези два коментара като едва ли не обида срещу България, отричане на насилието в Кьолн или сравнение на тях самите с гаменчетата на онзи площад. Още в статията си, както и на няколко места след това, споделих, че виновните трябва да бъдат наказани. В последната седмица научихме много за случая, включително прикриване на подобна престъпност в други държави. Ще има доста неща, които трябва да бъдат разкрити.
Не трябва обаче да си въобразяваме, че проблемът със сексуалното насилие не е стар или го няма. Голяма част от изнасилванията и посегателствата стават в позната среда и от близки хора. Сравнително малък процент е от непознати. В България не се говори за това. Дори има не един и два случая на полицаи, които са били хващани в такива деяния, а последствията са никакви. Нямаме дори реална представа какви са измеренията на проблема, защото жените се страхуват да съобщят за тях.
Колкото и да бъдат докладвани статусите ми, това няма да се промени. А това, че някои са били обидени от думите ми не означава, че не са верни или че не трябва да ги казвам.
Допълнение 13 януари 10:30
Може да решите, че статусът ми е бил махнат заради използваните с ирония определения в него. Разбираемо би било просто да са си превели теста търсейки ключови думи без да отделят време да вникнат в контекста. Сигурен съм обаче, че не е това причината, защото аз и много други сме съобщавали за редица страници, групи, постове и коментари с откровено расистко съдържание призоваващи към насилие. Ето няколко примера от @RadidaG и @_lanzz_:

@yurukov Прекрасно! Пък на мен ми отговориха, че този коментар не нарушава правилата им… pic.twitter.com/8yK316PB5f
— Radida G. (@RadidaG) January 13, 2016

@yurukov нормално, като се има предвид какви неща са ок за стандартите на @facebook: https://t.co/N7DYWarIrq pic.twitter.com/83X6viqa9s
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/yTsCFqbRJu
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/zw12nSuGX5
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

По мои наблюдения, Facebook не премахва дадено съдържание или група докато то ѝ създава трафик. Тоест може да пускате каквото си искате на страницата и профила си, стига много хора постоянно да коментират и да го споделят. Именно затова неонаци групите си стоят. Именно затова и моят статус беше свален едва когато дискусията около него стихна.
Допълнение 13 януари 11:40
Веднага след като Facebook ме уведоми за статуса ми, им изпратих сигнал, че са премахнали нещо, което не противоречи на правилата. Отвърнаха ми с формален автоматичен мейл как мога да съобщавам конкретни постове за нарушения и запитването беше затворено. Реших, че това е всичко.
Току-що обаче получих следното съобщение от тях:
Screenshot from 2016-01-13 10:40:26
Статусът беше незабавно възстановен. Може да го видите заедно с дискусията под него тук:

(function(d, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = “//connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&version=v2.3”; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, ‘script’, ‘facebook-jssdk’));

Българският мъжкар не вижда проблем да шляпва по гъза и да дърпа блузата на непознати момичета. Това е негово право и дъ…
Публикувахте от Боян Юруков в 7 януари 2016 г.

Допълнение 14 януари 12:00
Някой пак е подал сигнал, но този път срещу два от моите статуси. Facebook ме предупреди, че ги преглеждат за „голота“. Някой много е обидчив явно.
s2
s1


8 години блогване

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/PgE0rzbqiv0/

Днес осъзнах, че блогът ми навърши 8 години. На 11 май 2007-ма съм публикувал първата си статия, а скоро след това спрях видео блога си във VBox7. Прегледах ранните си статии и се чудя с какъв акъл съм ги писал. За написаното в доста от тях съм си променил мнението отдавна. Интересен поглед е обаче върху това как съм разсъждавал тогава.
За този период съм написал над 1000 статии с 21000 коментара. Имат няколко милиона посещения, като най-голям интерес има към тези за ваксините, образованието и наргилето. Най-популярната статия, за жалост, е една с настройки за сигурност за Facebook. Дори нямам намерение да я линквам – отдавна не е актуална и съм го написал отгоре, но продължават да я споделят. Не чак такъв интерес, какъвто ми се иска, има към тези за данните и изборите. От друга страна обаче, последната ми визуализация стана viral, така че явно се заражда интерес към тези неща.

Нещо, което ми направи впечатление е, че напоследък правя все повече редакции на статиите си преди да ги пусна. Често оправям смислови и граматически грешки или допълвам след това. Така някои статии се оказват с по 30-40 ревизии в блога. Изкарах статистика, която ясно показва как намалява честотата на писането ми, но се увеличава значително подготовката на всяка статия.
Ще пиша докато ми писне. Няма да обещавам нов дизайн на блога, че всяка година го правя и все не става. Време му е отдавна.


Един tweet, един мейл и една стая за повиване на втори терминал

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qTi3jxymbRU/

Преди точно три седмици @StanBB пусна следната снимка от втори терминал на летище София:

Моята реакция беше следната:

До тук добре – насолих ги в социалките. По-късно се замислих обаче, че с обсъждане в твитерджийницата нищо няма да стане и писах направо на летище София. Разказах им, че съм минавал няколко пъти през терминала с бебе и всеки път в стаята за повиване или са спели хора, или е била изключително мръсна. Имаше дори мухъл по стените. Всъщност, в повечето случаи се наложи да отидем в едно от кафенетата. Попитах също защо на табелката пише „Baby room“ на английски, а на български – „Стая за майки с деца“. Българските бащи нищо общо ли нямаме със сменянето на памперси?

Седмица по-късно получих мейл, че се прави проверка. След още седмица получих следният отговор:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЮРУКОВ,
Благодарим Ви за отделеното време и за гражданската позиция, която заемате чрез отправените коментари и препоръки.
Вашето мнение е ценна и полезна информация и Ви уверяваме, че то ще допринесе за подобряване качеството на предлаганите от нас услуги.
Веднага след подадения от Вас сигнал, стаите за деца в обществената зона и в граничната зона на Летище София бяха боядисани, почистени и приведени в приветлив вид. Възложено е на дежурни служители от отдел „Терминали“ да извършват постоянни проверки и да гарантират поддържането на стаите в изряден вид.
Във времето от 23:00ч. до 04:00ч. стаите за деца се заключват с цел да бъде избегнато неправомерно ползване.
Като се надяваме случаят да не остави у Вас негативно отношение спрямо „Летище София“ ЕАД, Ви пожелаваме приятни бъдещи пътувания.
С уважение,
Comments Sofia Airport

Това, разбира се, трябваше да се провери и помолих в Twitter, ако някой минава през летището, да ми прати снимки. Няколко души откликнаха в следващите дни. На снимките им стаята определено изглежда по-добре – поне спрямо състоянието, което си спомням. Дори табелката е сменена на „Детска стая“. Благодаря на @Zmeyche, @inovakov и @thefuriousdi за помощта.
След няколко месеца ще минавам през летището и ще погледна дали стаята се поддържа. Дали е чиста зависи до голяма степен и от обноските на ползващите я, но е задължение на летището да я пази в добро състояние. Радвам се, че реагираха на сигнала ми и се надявам, че ще отделят средства да направят поне още една стая в обществената зона. При такъв пътникопоток е странно да има само една отвън, макар в зоната след проверката за сигурност да има още. Всъщност, няма да е зле да сложат карта на летището на сайта си, защото стаята явно не се намира толкова лесно.