Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/icij-fincen-files-2.html

от International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ, Международен консорциум на разследващите журналисти) Вижте също Досиетата FinCen: Глобални банки обслужват олигарси, наркодилъри и терористи

Двадесет и една годишната Олесия Жуковска е простреляна от куршум по време на протест срещу корупцията в Украйна.

В края на 2013 г., когато в сърцето на украйнската столицата Киев избухват протести, Жуковска работи като медицинска сестра в Западна Украйна. Милиарди долари са изнесени контрабандно от страната по време на режима на президента Виктор Янукович чрез канали свързани със сметки в някои от най-големите глобални банки в далечни за Украйна страни.

Демонстрантите протестират срещу обвързаността на украйнските политици с Русия и срещу корупцията по високите етажи на властта, която руши икономиката на страната, образованието и здравеопазването. Украинците умират, твърдят представители на пациентски организации, тъй като парите предназначени за животоспасяващи лекарства и оборудване са откраднати от лица вътре в системата.

Жуковска казва, че не е могла да си позволи подкупа от 3000 долара необходим за да бъде назначена в градска болница. Вместо това работи в селски здравен център без отопление и без лекарства. „Нямаше нищо,“ казва тя. Сградата „приличаше на стара руина“.

През декември 2013 г. тя се присъединява към нарастващите антиправителствени протести в Киев за да лекува доброволно демонстранти пострадали от жестоките удари на полицейските палки защитаващи правителството.

Куршум на снайперист я уцелва във врата докато сортира превръзки на 20 февруари 2014 г.. Изтрелът минава на по-малко от сантиметър от сънната й артерия, казва тя.

Докато линейка я откарва в болницата, тя пише в Туитър „Умирам“.

Този ден е запомнен като „снайперисткото клане“. Когато той приключва, Жуковска все пак оцелява, но десетки други са убити от снайперисти на полицията, които сипят огън върху протестиращите от покривите на съседни сгради.

Историята на Жуковска за борбата и болката е подобна на историята на всички обикновени хора по света, които страдат докато корумпирани политици и техни приближени в Украйна и извън нея се обогатяват с помощта на глобално значими банки.

Докато младата медицинска сестра все още се лекува в болница в началото на 2014 г., президентът Янукович бяга от страната. Това прави и най-близкият му съветник, началникът на кабинета Андрей Клюев, който се оказва омразното лице поръчало репресиите.

И двамата се озовават в изгнание в Русия. И двамата се издирват от украинските власти и от санкциите на САЩ по обвинения в присвояване на публични средства и подриване на украинската демокрация.

Последващо разследване установява, че компанията за слънчева енергия управлявана от семейството на Клюев, Актив Солар (Activ Solar,) се е измъкнала със стотици милиони долари за които се твърди, че са заеми от държавни банки. Активите й са били насочени към мрежа от офшорни компании контролирани от членове на семейство Клюев, според доклад на украинското финансово разузнаване.

Аферата Актив Солар е част от вихрещата се корупция по времето на Янукович, която включва и мрежа от компании свързани с брата на Клюев, Сергей, който купува за „жълти стотинки“ украинския президентски дворец, имението Межихирия, където живее Янукович. Дворецът, който има дори зоопарк с щрауси и копие на испански галеон използван за круизи по река Днепър се превърна в символ на корупцията на режима.

Печалбите от корупция винаги се нуждаят от сигурно скривалище. Пътят на повечето минава през Долен Манхатън.

Бельо и ботуши над коляното

През януари 2010 г., по времето, когато Янукович печели първия кръг на президентските избори в Украйна, някой вписва нова компания в търговския регистър на Обединеното кралство познат като „Къщата на компаниите“, (Companies House). Регистърът е правителствена служба критикувана от доста време за предоставяне на легитимност на компании с неясни собственици.

Новата компания, NoviRex Sales LLP (НовиРекс Сейлс), заявява, че се занимава с бизнес с домакински уреди, но документите й предполагат нещо друго.

Тя посочва за официален адрес адреса на малък магазин в Кардиф, Уелс. В момента там се намира салон за маникюр, а същият адрес се използва от стотици други компании, регистрирани в търговския регистър на Обединеното кралство.

Вписаните собственици на NoviRex са две други компании и двете регистрирани на Британските Вирджински острови, но собствениците и на двете са неясни. Същите две компании от Британските Вирджински острови са вписани в търговския регистър на Обединеното кралство и като „собственици“ на още хиляди компании, много от които са регистрирани в същия магазин в Кардиф.

Документите показват, че двете компании собственици на NoviRex са притежавали и компании свързвани в медийни репортажи със съмнения за фалшифициране на оферти за публични поръчки и други корупционни действия, голяма част от тях в Украйна.

Досиетата FinCEN разкриват, че скоро след вписването NoviRex започва да прави удивителни по размер и честота плащания. NoviRex посочва някои странни за бизнес с битови електроуреди причини за плащанията като 200000 долара за „бельо“ от британска компания от Вирджинските острови, 34000 долара за „стикери за клавиатура“ от хонконгска фирма или почти 400000 долара за „ботуши над коляното“ от друга хонконгска компания.

Но докато NoviRex прехвърля милиони долари през глобалната банкова система, неговите финансови отчети, които са достъпни онлайн чрез търговския регистър на Обединеното кралство, показват, че това е замиращ бизнес, който харчи по-малко от 2500 щатски долара годишно.

NoviRex изпраща всичките си плащания от банки в прословути центрове за пране на пари, включително латвийската ABLV Bank (ЕйБиЕлВи Банк).

Но за да придвижва долари в международен план, NoviRex се нуждае от нещо повече от повратливи латвийски банки. Тя се нужда от глобална институция с достъп до банкови сметки в нюйоркския клон на системата на Федералния резерв на САЩ.

NoviRex се нуждае от JPMorgan Chase (ДжейПи Морган Чейс).

Посредникът

С корени датиращи от времето на Американската революция и нейните герои Арън Бър и Александър Хамилтън, глобалният банков гигант предоставя на ABLV сметка в щатски долари в Ню Йорк, което позволява на латвийската банка да предлага доларови сметки на своите клиенти, включително NoviRex.

В началото на двайсет и първи век, точно когато Патриотичният закон на САЩ от 2001 г. налага на банките нови задължения за внимателна проверка на чуждестранните им банкови партньори, JPMorgan увеличава бизнеса с предоставяне на сметки в щатски долари на чуждестранни банки. В периода до 2003 г. тя се превръща в глобален лидер в „кореспондентското банкиране“, обработвайки повече от 2 трилиона долара на ден за клиенти на 3500 чуждестранни банки в 46 държави, включително в Източна Европа, където върховенството на закона е слабо, а корупцията се вихри с всичка сила.

През 2004 г. FinCEN издава предупреждение до световните банки за банките от Източна Европа и техните клиенти кухи фирми, съобщавайки, че от 1996 г. са били докладвани подозрителни транзакции на стойност 4 милиарда долара.

През 2005 г., годината през която Джейми Димон е назначен за главен изпълнителен директор на JPMorgan, FinCEN предупреждава, че латвийските банки и тяхната „значителна“ не-латвийска клиентска база „продължават да представляват значителен риск за пране на пари“. FinCEN казва, че „много от латвийските институции изглежда не обслужват латвийската общност, а подозрителни чуждестранни частни кухи фирми“. Спорд FinCEN, 23-те банки в Латвия държат по това време около 5 милиарда долара в депозити на чужди граждани, главно от Русия и други части на бившия Съветски съюз.

Това е пазарът на JPMorgan.

При разрешаването на превод дори в най-баналната ситуация банката кореспондент приспада сумата от сметката на изпращащата банка и прави депозит в сметката на банката получател, като взема такса за това. В някои случаи JPMorgan преобразува плащанията извършени от сметка в местна валута, например украинска гривна, в долари, преди да бъдат изпратени към сметката на банката получател. Това генерира повече такси за JPMorgan.

Предоставяйки достъп на чуждестранни банки до щатски долари, JPMorgan отваря вратите на системата за своите клиенти, включително анонимни кухи фирми като NoviRex.

В замяна на тази власт върху достъпа и на таксите, които тя генерира, американското законодателство изисква от JPMorgan и други банки като нея да следят всяка транзакция направена по инструкции на чуждестранни банки и да проверяват в детайл чуждестранните банки с които правят бизнес.

Последващо разследване ще установи, че 90% от клиентите на ABLV са били смятани за „високорискови“ от самата ABLV, най-вече защото са били кухи фирми регистрирани в офшорни юрисдикции.

Някои от тези кухи фирми движат милиарди долари чиято следа по-късно ще стигне до корупцията в Украйна. Американските регулатори правят заключението, че ABLV е институционализирала прането на пари като „основен стълб на своите бизнес практики“, агресивно е предлагала схеми за пране на пари на клиентите си и е изготвяла фалшива документация от „най-високо качество“ в подкрепа на тези схеми като през цялото време е подкупвала латвийски служители за да се защити от всякакви заплахи спрямо този бизнес модел.

Двама експерти по финансови престъпления, които разгледаха сделките на NoviRex по искане на Международния консорциум на разследващите журналисти, заявиха, че белезите за наличие на пране на пари са повече от ясни. NoviRex се е държала по начин по който никой легитимен бизнес не би се държал.

„Ако бях в JPMorgan и бях видял това, щях да си помисля, че ‚е ужасно‘,“ каза един от експертите, бившият детектив от британската полиция Мартин Уудс. „Коя нормална компания купува компютри, бельо и кофи?“

NoviRex е преместила над 188 милиона долара до началото на 2014 г., когато гражданите се изсипват по улиците в знак на протест срещу Янукович, Клюев и други правителствени ръководители.

Оттегляне

Междувременно JPMorgan продължава напред.

До края на 2014 г. тя прекратява кореспондентски сметки на около 500 чуждестранни банки, включително, според представител на латвийската банкова търговска група, и банки в Латвия.

В доклад за акционерите от декември 2014 г. банката признава „допуснатите грешки и извлечените поуки от нашия опит в чуждестранното кореспондентско банкиране“.

„Всяка компания допуска грешки (и ние сме направили редица от тях), но това, което тя прави в отговор на грешките си е отличителният белег на всяка страхотна компания,“, Димон, изпълнителният директор, пише в мотивационното писмо към доклада. Той не споменава Украйна или Латвия, нито ABLV или NoviRex.

Освен това Димон забравя да спомене, че малко преди оттеглянето от бизнеса с кореспондентските сметки, американските регулатори са дали силно негативна оценка на гаранциите на JPMorgan срещу пране на пари и са разпоредили на банката да преразгледа кореспондентски си практики.

По това време обаче хазната на Украйна вече е разграбена, а таксите са в джоба на JPMorgan. Групата за финансови ​​услуги на JPMorgan, компанията майка на кореспондентския й банков бизнес, отчита 4.13 милиарда долара приходи през 2013 г.. Димон получава общо 20 милиона долара през 2014 г..

Историята с NoviRex може би щеше да приключи тук.

Но през ноември 2016 г., Доналд Тръмп е избран за 45-тия президент на САЩ. Скоро след това Министерството на правосъдието на САЩ назначава Робърт Мълър за специален прокурор, който да разследва намесата на Русия в изборите и други въпроси свързани с Тръмп и неговите сътрудници.

Един от тези сътрудници е Пол Манафорт, бивш председател на предизборния щаб на Тръмп.

Смъртно наказание

Манафорт е бил и консултант и лобист на бившия президент на Украйна Янукович. Досиетата FinCEN показват, че служители от отдела на JPMorgan за наблюдение на спазването на закона в Кълъмбъс, Охайо, са били притеснени от информация в украйнската преса за тайни плащания към контролирани от Манафорт компании маскирани като плащания за компютърно оборудване.

Банката отбелязва, че извършител на плащанията е NoviRex.

Тъй като контролът върху чуждестранните сделки на Манафорт се засилва, според изтеклите документи на FinCEN, JPMorgan започва да подава нови доклади за подозрителна дейност, в които подробно описва години след като това действително се е случило плащания за милиони долари към консултанта Манафорт, неговите сътрудници и техния бизнес.

По време на процеса срещу Манафорт през 2018 г. името на NoviRex изплува като една от няколкото кухи фирми използвани от украинските олигарси за насочване на плащания за политическо лобиране към кухите фирми на самия Манафорт.

NoviRex е платила тайно общо 4 милиона и 190 хиляди долара на Манафорт от името на Партията на регионите на Янукович.

В крайна сметка Манафорт е осъден за банкови измами, укриване на чуждестранна банкова сметка и други престъпления.

По време на един от процесите срещу Манафорт, бившият му бизнес партньор Рик Гейтс най-накрая разкрива лицето стоящо зад NoviRex – Клюев, дясната ръка на Янукович.

Помощта, която JPMorgan е оказала на компанията на Клюев така и не се споменава по време на процеса.

Според досиетата FinCEN, JPMorgan е придвижила общо 706 транзакции на обща стойност поне 230 милиона долара за NoviRex от 2010 до 2015 г.. По голямата част от тази сума отива към компании регистрирани в офшорни зони.

През 2018 г. FinCEN обявява ABLV за „истински концерн за пране на пари“, който е придвижил „милиарди долари“ за украински магнати обвинени в грабеж на държавни активи. FinCEN забранява на американските банки да предоставят на ABLV достъп до кореспондентски сметки в САЩ, стъпка известна във финансовите кръгове като „смъртно наказание“. В момента банката е в ликвидация, а някои от банкерите й са арестувани от латвийските власти.

Говорител на ABLV заяви в отговор на въпроси от Консорциума, че по време на ликвидацията одитор извършва преглед на бившите клиенти на банката и техните транзакции.
„Не можем да коментираме публично конкретни юридически или физически лица,“ добави тя.

„ВРЪТКИ И ХВАТКИ”: ГОЛЕМИТЕ САНКЦИИ НЕ СПИРАТ БАНКИТЕ ДА ПРИДВИЖВАТ МРЪСНИ ПАРИ

Парични потоци са текли от Калифорния, Перу, Боливия, Китай и други места, където семейства с ниски доходи са били склонни да вложат скромните си спестявания от 2000, 5000, и 10,000 долара в инвестиционен фонд с надеждата, че това ще промени живота им.

С един клик парите на инвеститорите се насочват към глобалния банков гигант HSBC (ЕйчЕсБиСи) в Ню Йорк. След това се прехвърлят на другия край на света, в сметки в просторните офиси на HSBC в Хонконг

Подобно на други подмамени от това, което по-късно става известно като Понци схемата за Световния капиталов пазар (World Capital Market, WCM), Рейналдо Пачеко, 44-годишен баща от Санта Роза, Калифорния, рекламира сделката пред семейството и познатите си. Когато схемата наречена Световен капиталов пазар започва да се разплита, един от пострадалите инвеститори, който е бил насърчен от Пачеко да вложи пари в сделката, решава да го убие.

Трима мъже го отвличат и го удрят с камъни по главата. Захвърлен е мъртъв в поток със завързани зад гърба с тиксо и една от връзките му за обувки ръце.

Хиляди жертви губят около 80 милиона долара от схемата.

Досиетата FinCEN показват, че HSBC продължава да прехвърля пари от схемата дори по времето когато властите в три държави провеждат разследване на компанията, надзорните органи на самата банка са знаели, че това е вероятна Понци схема и въпреки обещанията на банката от 2012 г. при сключване на споразумение за отложено наказателно преследване, че ще работи усилено за да предотврати промъкването на мръсни пари през нейните системи.

Сметката на Световния капиталов пазар в HSBC остава активна дори след като Комисията на САЩ по ценни книжа и борси получава ограничителна заповед за замразяване на активите на компанията. Според съдебни документи подадени по-късно от адвокати с цел търсене на компенсации за жертвите на схемата, Световният капиталов пазар е източил над 7 милиона долара от  тази сметка през седмицата след издаване на заповедта и балансът му става нулев.

Световният капиталов пазар не е единствената компания свързана с престъпна дейност, която прехвърля пари чрез HSBC по време на петгодишната пробация на банката, която е част от споразумението за отложено наказателно преследване за 1,9 милиарда долара. Например, офисът на банката в Хонг Конг обработва транзакции за над 900 милиона долара за кухи фирми свързвани в съдебни протоколи и медийни репортажи с предполагаеми престъпни мрежи, установи анализ на Концорциума.

Американски прокурори и други служители хвалят подобни споразумения за отложено наказателно преследване и други видове договорки свързани с прането на пари като ефективни инструменти за гарантиране, че големите банки следват закона и спират да обслужват престъпници. Когато властите обявяват отложеното наказателно преследване на Standard Chartered (Стандарт Чартърд) през 2012 г., служител на ФБР заявява: „Ню Йорк е световна финансова столица и международен банков център и трябва да играете според правилата за да правите бизнес тук“.

Разследването на Консорциума показва, че пет от банките, които се появяват най-често в Досиетата FinCEN – JPMorgan (ДжейПи Морган), HSBC, Standard Chartered Bank, Deutsche Bank (Дойче Банк) и Bank of New York Mellon (Банк ъф Ню Йорк Мелън)- продължават да превъртат пари в брой за подозрителни хора и фирми и след споразуменията за отложено наказателно преследване и други сериозни принудителни действия срещу прането на пари.

Четири от тези банки са подписали такива споразумения през последните 15 години във връзка с прането на пари. Единствената от петте банки, която не е сключвала споразумение за отложено или неотложено наказателно преследване е Deutsche Bank. Вместо това тя сключва през 2015 г. гражданско споразумение за 258 милиона долара в отговор на разследване на американски и нюйоркски банкови регулатори, което установява, че банката е превъртяла близо 11 милиарда долара от името на ирански, либийски, сирийски, бирмански и судански финансови институции и други субекти санкционирани от САЩ.

Четири от петте банки са били обект на множество принудителни действия срещу прането на пари от държавни или федерални агенции в САЩ. Една от тези банки – Bank of New York Mellon – е била на прицела на американските власти със сериозни принудителни действия само веднъж за последните 15 години.

През 2005 г., две години преди сливането си с Mellon Financial (Мелън Файненшъл), Bank of New York плаща 38 милиона долара и подписва споразумение за отмяна на наказателно преследване след като федерално разследване стига до заключението, че е изпрала незаконни руски пари на стойност 7 милиарда долара. Медиите съобщават, че следователите смятат, че Могилевич, предполагаемият „Бос на босовете“ на руската мафия, стои зад някои от сделките.

Но въпреки че през последното десетилетие и даже по-дълго Bank of New York Mellon успява се избегне сериозни принудителни действия, тя продължава да прави бизнес с подозрителни субекти, разкриват Досиетата FinCEN.

Например, изтеклите документи показват, че между 1997 г. и 2016 г. Bank of New York Mellon е прехвърлила над 1,3 милиарда долара под формата на транзакции свързани с Олег Дерипаска, руски милиардер и дългогодишен доверен човек на руския президент Владимир Путин.

Дерипаска е обект на медийни обвинения за връзки с организирана престъпност още от 2008 г.. Когато през 2018 г. американските власти обявяват санкции срещу него те заявяват, че преди това е бил обвиняван в заплахи за живота на бизнес конкуренти, подкуп на руски държавен служител и поръчване на убийството на бизнесмен.

Дерипаска отрича участие в пране на пари или извършването на финансови престъпления и съди правителството на САЩ в опит да отмени санкциите.

„Bank of New York Mellon гледа сериозно на ролята си за защитата на целостта на глобалната финансова система, включително подаването на доклади за съмнителни дейности,“ се казва в изявление на банката. „Като уважаван член на международната банкова общност, ние се съобразяваме изцяло с всички приложими закони и разпоредби и помагаме на властите във важната работа, която вършат.“

Предупредителни знаци

Анализът на Концорсиума на изтеклите документи разкрива поразителната готовност на множество банки да обработват транзакции за едни и същи рискови клиенти.

Дерипаска, руският олигарх, не е имал за помощник само и единствено Bank of New York Mellon. Секретните доклади показват, че Deutsche Bank е придвижила транзакции за над 11 милиарда долара между 2003 и 2017 г. за компании контролирани от него.

Документите показват още, че Deutsche Bank, Bank of New York Mellon, JPMorgan, HSBC и Standard Chartered са сред 20-те банки, които са помогнали на Odebrecht SA (Одербрехт) латиноамериканска строителна фирма в това, което американските прокурори нарекоха най-голямото дело за подкуп в чужбина в историята, а именно придвижването на 677 милиона долара от 2010 г. от 2016 г. Deutsche Bank участва в транзакции за над 560 милиона долара от тази сума.

В документите се появява и Дмитро Фирташ, украински олигарх, който се издирва с наказателни обвинения от САЩ.

През 2014 г. американски прокурори направиха обществено достояние обвинителен акт, който обвинява Фирташ в подкуп на служители в Индия в опит да си осигури минна сделка. От края на 2019 г., американските новинарски агенции непрекъснато съобщават за твърдения, че Фирташ е изиграл роля в усилията на президента Тръмп да изрови дискредитираща информация в Украйна за Джо Байдън, съперникът му в президентската надпревара през 2020 г..

Фирташ, който твърди, че е поставил началото на успешния си бизнес с търговия на украинско мляко на прах за узбекски памук след падането на Съветския съюз, живее в изгнание в имение във Виена със забрана да напуска Австрия, но остава защитен от опитите да бъде екстрадиран. Вилата му в стил сецесион има домашно кино и безкраен басейн, а в профила му от 2017 г. агенция Блумбърг го нарича „Олигархът в позлатената клетка“.

Що се отнася до банковото дело, той и свързаните с него компании се радват на гостоприемството на много от големите институции в бранша.

Изтеклите документи показват, че четири от големите банки в анализа на Концорциума – JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon – са се занимавали с транзакции за контролирани от Фирташ компании. Освен това всички пет одобрени транзакции свързани с Фирташ се случват след като американските власти са принудили банките да плащат глоби и да се ангажират да работят по-усилено при проверките на подозрителни клиенти.

Файловете показват, че от тези банки JPMorgan е превъртяла най-много пари за контролирани от Фирташ компании, като е придвижила стотици транзакции на обща стойност 1,9 милиарда долара между 2003 и 2014 г..

JPMorgan и другите банки е трябвало да са били наясно със съмнителната биография на Фирташ още през 2010 г., когато изтекла американска дипломатическа грама го свързва с Могилевич.

След това, дело заведено от бившия украински министър-председател Юлия Тимошенко в Манхатън през 2011 г. дава на петте банки още по-важни предупредителни знаци, като дори назовава конкретни сметки в четири от банките, за които искът твърди, че се използват от Фирташ за пране на пари.

Искът обвинява Фирташ, Могилевич и бъдещия шеф на предизборния щаб на Тръмп, Пол Манафорт, в пране на незаконни средства от Украйна чрез банки и инвестиционни сделки в САЩ.

В исковата молба се твърди, че сметки в нюйоркските офиси на JPMorgan, Deutsche Bank, Standard Chartered и Bank of New York Mellon са се използвали за пране на пари, при което пари откраднати от Украйна са прехвърляни в САЩ, а след изпирането им са се връщали обратно в Украйна.

Въпреки тези твърдения, четирите банки продължават да обработват транзакции за компании контролирани от Фирташ, като някои от тях са обработени от Deutsche Bank дори и през 2017 г..

Делото е отхвърлено през 2013 г., отчасти защото Тимошенко и нейните адвокати не са били в състояние да предоставят достатъчно подробности за транзакциите свързани с предполагаемата схема.

Фирташ отрича участие в неправомерни действия, заявявайки пред Блумбърг Бизнесуик (Bloomberg Businessweek), че е жертва на „специална машина за пропаганда, организирана срещу мен“, и че Тимошенко „греши във всичко. Тя лъже през цялото време. За да переш пари, трябва като начало да имаш мръсни пари. Винаги съм имал само чисти пари.“

Адвокат на Фирташ каза в изявление пред Консорциума, че клиентът му „никога не е имал партньорство или друга бизнес асоциация със Семьон Могилевич“. Адвокатът заяви, че Фирташ няма да отговаря на въпроси на Консорциума, защото тези въпроси произтичат от „от незаконното и престъпно разкриване“ на доклади за съмнителни дейности.

Търсене на отговорност от банкерите

Защо привидно огромните финансови санкции не успяват да направят повече за да променят поведението на банките?

Джон Касера, експерт по финансови престъпления, който е работил като специален агент на FinCEN от 1996 до 2002 г., казва, че размерът на санкциите плащани от HSBC и други банкови институции може да изглежда голям на пръв поглед, но те са много малка част от печалбите на банките. При това парите не се плащат от банкерите, които трябва да носят отговорност, каза той, те се плащат от акционерите.

Най-голямата френска банка BNP Paribas получи най-голямата досега глоба през 2014 г., когато беше принудена да плати 8,9 милиарда долара заради наличието на много сериозни доказателства, че е помогнала за прехвърлянето на милиарди долари през финансовата система на САЩ от името на судански, ирански и кубински субекти подложени на американски санкции.

За разлика от споразуменията с HSBC и други банки, това не беше отложено наказателно преследване. Банката се съгласи на наказателна присъда и уволни 13 служители.

Но за френската банка приоритет при преговорите за договаряне беше гаранцията, че лицензът й за обработка на доларови транзакции в САЩ няма да бъде отнет за постоянно. Вместо това американските регулатори забраниха на BNP Paribas участие в подобни дейности в продължение на една година.

Цената на акциите на банката се качи с 4% след обявяването на сделката.

Джеймс С. Хенри, икономист от Ню Йорк, адвокат и автор, който разследва света на мръсните пари от 70-те години на миналия век, казва, че действията на американското правоприлагане през последните две десетилетия са оказали известно влияние върху поведението на големите банки, поне в сравнение с всеки един по-ранен период, когато тези банки са действали почти без ограничения.

Според него, обаче, ще е необходима повече „прокурорска воля“, за да има истински промени в отношенията между банките и незаконните парични потоци. Това означава да се търси отговорност от банкерите, а не само от банките и техните акционери.

„Трябва да изложим на риск някои висши ръководители, които отговарят за тези неща“, каза Хенри. „А това означава глоби и/или затвор.“

Аквариум за акули

Звучи като история от шпионски роман.

Служители на Deutsche Bank са инструктирали клиенти от Иран и други горещи точки да слагат кодови думи в съобщенията си за плащане, които да предизвикат специална обработка. Един изпълнителен директор призова персонала да използва „врътки и хватки“ за да избегне разкриването на такива плащания от американските власти.

Тези хватки стават ясни от съобщение от 4 ноември 2015 г. от банковите регулатори в Ню Йорк. Държавните служители казват, че Deutsche Bank е била заловена в прехвърлянето на близо 11 милиарда долара между 1999 и 2006 г. от името на Иран, Сирия и други страни под санкциите на САЩ.

В рамките на споразумение за 258 милиона долара с държавата и Федералния резерв, Deutsche Bank се съгласява да реформира практиките си и да уволни служители участващи в операцията за заобикаляне на санкциите.

В свое изявление Deutsche Bank определя сделката като стара новина. „Поведението е прекратено преди няколко години и оттогава сме спрели целия бизнес със субекти от споменатите държави.“

Докато договарянето се разиграва публично, Deutsche Bank работи зад кулисите за прехвърлянето на пари за Ихор Коломойски, украински милиардер, който, както ще твърдят по-късно американските прокурори, участва в мащабна схема за пране на пари чрез насочването им към Средния Запад на САЩ.

Коломойски е заобиколен от мистика сякаш извадена от шпионски трилър. Американските прокурори казват, че той отдавна е известен с прояви на „жестокост и дори насилие“ в бизнес сделки и дават за пример наемането на „въоръжени главорези“, които да завземат офисите на държавна петролна компания. Сътрудник си спомня среща с Коломойски при която е наблюдавал как олигархът няколко пъти натиска дистанционно, което пуска месо от раци в аквариум с гладни акули в офиса му.

Изтеклите документи показват, че Deutsche Bank е преместила 240 милиона долара от декември 2015 г. до май 2016 г. за куха фирма регистрирана на Британските Вирджински острови, която, както твърдят съдебни дела в САЩ, е била контролирана от Коломойски и негов бизнес партньор.

Съдебно дело, заведено миналата година в щатски съд в Делауеър твърди, че Коломойски е използвал кухата фирма Claresholm Marketing Ltd. (Клейрсхолм Маркетинг) за да осъществи „поредица от нагли измамни схеми“ чрез ПриватБанк (PrivatBank), украинска финансова институция, която Коломойски и партньорът му контролират до края на 2016. Новите собственици на банката твърдят, че Коломойски и съучастниците му са източили милиарди долари от нея чрез фиктивни заеми и след това са ги изпрали чрез инвестиции в САЩ

През юли миналата година регулаторите в Ню Йорк постигнаха ново споразумение за пране на пари с Deutsche Bank. Този път банката се съгласи да плати 150 милиона долара за санкции свързани със сделки на осъдения за сексуални престъпления Джефри Епщайн и с две банки извън САЩ замесени в скандали с пране на пари.

Месец по-късно американски прокурори подадават във федерален съд жалби за гражданско отнемане с обвинения подобни на тези от делото в Делауеър.

Прокурорите твърдят, че голяма част от парите за които се предполага, че са били откраднати от ПриватБанк между 2008 г. и 2016 г. са се превърнали в инвестиции в САЩ, включително търговски площи в Тексас и Охайо, стоманодобивни заводи в Кентъки, Западна Вирджиния и Мичиган и фабрика за мобилни телефони в Илинойс.

Коломойски не отговори на въпроси на Косорциума. Негов адвокат каза през август: „Г-н Коломойски категорично отрича твърденията в исковете подадени от Министерството на правосъдието. ”

По делото на щатския съд в Делауеър адвокатите на компаниите на Коломойски заявяват, че исковата молба не съдъжа нарушения на законите за рекет или други закони. От своя страна, Коломойски е завел иск за клевета срещу ПриватБанк в Украйна, твърдейки, че обвиненията на банката в измами и други неправомерни действия са фалшиви.

Deutsche Bank отказа да отговори на въпроси за сделките си с Коломойски, като заяви, че има законово ограничение да коментира клиенти или транзакции. Банката каза на Консорциума, че е признала „минали слабости“ и „се е поучила от грешките си“. Тя заяви, че „се е борила системно“ с тези проблеми.

„Вече сме различна банка“, се казва в изявлението.

С участието на:
Майкъл Хъдсън, Дийн Старкмън, Саймън Боуърс, Емилия Диаз-Стрък, Таня Козирева, Уил Фитцгибън, Саша Чавкин, Спенсър Удмън, Бен Халмън, Фъргъс Шийл, Ричард Х.П. Сия, Том Стейтс, Джо Хилхаус, Делфин Ройтер, Кира Гърни, Агустин Армендариз, Марго Уилямс, Кари Кехоу, Ейми Уилсън-Чапман, Хамиш Боланд Рудър, Антонио Кучо, Жерар Райл, Маго Торес, Мириам Пенсак, Йелена Косич, Мигел Фиандор, Майкъл Сала